ПРИЯТЕЛИ НА АНТРОПОСОФИЯТА - ЕЗОТЕРИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Ex Deo nascimur. In Christo morimur. Per Spiritum Sanctum reviviscimus!
Дата и час: Пет Юни 22, 2018 2:12 pm

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
Непрочетено мнениеПубликувано на: Пон Апр 29, 2013 9:47 am 
Offline

Регистриран на: Вто Фев 12, 2013 3:07 pm
Мнения: 102
Любов
...Индийският ученик е можел ясно да възприема човешкия образ, праобраза в горния девахан. В долния девахан се прибавя астралната обвивка, която съдържа силата на обичта. Любовта, еросът се нарича кама. Божественото слово, Брахман, се загръща с кама и чрез кама за ученика прозвучава прасловото. В кама се загръща манас и това е азът... СС 106 Евангелието на Йоан (1908), Хамбург, стр. 58, немско издание 1978 г.

...От всички сили на душата, които се развиват още в сетивния свят, обичта е единствената, която остава непроменена при преминаването на душата в духовния свят. Да се помага на по-слабите хора според силата, която човек сам притежава, може да се прави в сетивния свят и по същия начин може да се направи с това, което човек притежава също и в областта на духовното... СС 35 Философия и aнтропософия (1904-1923), стр. 359, немско издание 1965 г.

...По принцип, всичко, което човекът открие в течение на земното си развитие, вече се съдържа в природата. Това, което човекът действително ще даде на Земята, е любовта, която ще се разгърне от най-сетивната до най-одухотворената. Това е задачата на земното развитие. Земята е Космосът на любовта.
Какво е необходимо, за да може едно същество да обича друго? Необходимо е това същество да има пълното самосъзнание, да бъде напълно самостоятелно. Никое същество не може да обича друго в пълния смисъл на думата, ако любовта му не е свободен дар за другото същество. Само същество, което е самостоятелно, което е независимо от другото същество, може да го обича. Затова човекът трябва да стане азово същество. Азът е трябвало да се всади в трите човешки тела (физическо, етерно астрално тяло), за да може Земята да изпълни своята мисия чрез хората. Човекът е трябвало постепенно да бъде подготвен за своята земна мисия. По време на сън, човекът се вживява в духовния свят. Там Божественият дух влага в смътното му съзнание капка по капка първите зародиши на обичта. Това, което е следвало да се прояви в земното развитие чрез обичта, първоначално е протичало в човека през нощта... СС 103 Евангелието на Йоан (1908), Хамбург, стр. 55сл., немско издание 1962 г.

...Когато някой дълго време има определени отношения към друг човек, изживяванията с него потъват в нощното съзнание и отново се раждат навън от нощното съзнание като това, което наричаме обич към другата личност, която, ако е истинска, същевременно е екстракт от поредицата изживявания. Чувството на обич към другия човек се е породило затова, защото сумата от изживяванията се е концентрирала в екстракт, както ако вплетем изживяванията в една тъкан. Какво би трябвало да направи някой, ако иска да попречи, поредица от изживявания да се превърне в обич? – Той би трябвало да приложи особено изкуство, отново да разплете през нощта тъкънта на дневните изживявания. Омир е искал да покаже тази дълбочина на човешкия душевен живот, като изгражда образа на Пенелопа, която влиза в отношения с кандидатите си за женитба. Тя обещава на всекиго да се ожени за него, когато изплете определена тъкан. Отървава се от удържането на обещанието само затова, че през нощта постоянно разплита оплелетеното през деня. Ясновидците, които същевременно са и хора на изкуството, ни показват невероятни дълбини на изживяването... СС 59 Метаморфози на душевния живот. Пътища на душевните изживявания - том II (1910) Берлин, стр. 147сл., немско издание 1984 г.

...Втора основна сила (редом с вярата) е обичта. Тя не липсва на никого, винаги е налице, не може да бъде премахната. Ако някой вярва, че човекът, който изцяло мрази, който е най-голям егоист, не изпитва обич, се заблуждава. Да се мисли така, е напълно погрешно. Копнежът за обич е винаги налице. Може да се касае за полова любов, или за обич към деца, приятели или към каквото и да е, към някакво дело, тя е винаги налице. Не може да бъде изтръгната от душата, понеже е основна сила на душата. Както човекът се нуждае от въздуха за дишането, така се нуждае от любовта за душата си. Неин враг, нейно препятствие е егоизмът. Какво обаче прави егоизмът? Той не оставя любовта да се прояви навън, а я натъпква все по-навътре в душата. И както при дишането въздухът трябва да излезе навън, за да не се задуши човекът, така и любовта трябва да се прояви, за да не се задуши душата от това, което насилствено е натъпкано в нея. Може да се каже, че душата изгаря в самата себе си от собствения си любовен плам и се разрушава.
На Старото Слънце човекът получава зародишът на етерното тяло. Огненото, разпръскващото светлина, блестящото на Слънцето е зародишът на етерното тяло. В него е дадено другото проявление на любовта, това, което е любовта в духовността. Светлината е любов. Любовта и копнежът за любов ни са дадени с етерното тяло и с право можем да наречем етерното тяло, тяло на любовта.
Често чуваме да се казва, че животът е пуст и празен. От това чувство се разпространява един вид лошо настроение дори върху тялото. Това е приченено от неудовлетворената ни обич. Когато светът отблъсва обичта ни, изпитваме болка... СС 127 Мисията на новото духовно откровение. Христовото събитие като център на земната еволюция (1911), стр. 188 сл., немско издание 1975 г.

...И както имаме едно тяло на вярата, което от друга гледна точка наричаме астрално тяло, така сме положени в едно тяло на любовта, което от друга гледна точка наричаме в духовната наука етерното или жизненото тяло. Защото силите, които първоначално изплуват към нас от дълбочината на нашето същество, от нашето етерно тяло, са силите, проявяващи се чрез това, че човекът може да обича, да обича на всяка степен от своето битие. Ако човекът би могъл напълно да отстрани силата на обичта от своето същество, ако в човека не би могла да се намери дори и капка обич, обвивката, която се поддържа от силите на обичта, би изсъхнала напълно и той действително ще трябва да умре от липса на обич. Но това не може да направи дори и най-егоистичният човек, защото обичта принадлежи, слава Богу, към това, към което човекът може да се стреми и по егоистичен начин. Дори когато някой не може повече да обича нищо друго, може например да обича поне парите. Ако е много стиснат, започва да ги обича и така се чувства добре чрез произлизащата от изключителен егоизъм обич. Изсъхването на силите на обичта е същото, което можем да наречем изсъхване на силите на етерното тяло, понеже етерното тяло същевременно е тяло на обичта... СС 130 Езотеричното християнство и духовното ръководство на човечеството (1911/1912), стр. 174сл., немско издание 1962 г.

...Ако бихме изследвали с духовнонаучни средства субстанционалността, действителната основна същност на душевното, пред нас би се представило – както всичко материално е само концентрирана светлина, – че всички, дори най-различните душевни явления на Земята са модификации, най-разнообразни преобразувания на това, което трябва да се нарече, ако схванем основното значение на тази дума: любов (обич). Всяко душевно вълнение, както и да се прояви, е модифицирана по някакъв начин любов. Любовта и светлината са двата елемента, двата компонента, проникващи цялото земно битие: Любов като душевно земно битие; светлина като външно материално земно битие... СС 120 Откровенията на кармата (1910), стр. 192, немско издание 1975 г.

...Слънцето не може никога да изпраща само физическа светлина на Земята. Най-горещото и пламенно чувство на обич невидимо се намира в слънчевата светлина. С нея към Земята се излъчват силите на престоли, серафими, херувими и всички йерархии на висшите същества, които обитават Слънцето и нямат необходимостта да притежават друго тяло освен светлината. Но понеже всичко, намиращо се днес на Слънцето някога е било свързано със Земята, то и всички по-висши същества са били свързани със Земята. Те и днес още са свързани с развитието на Земята... СС 106 Египетски митове и мистерии (1908) Лайпциг, стр. 68, немско издание 1978 г.

...В слънчевата светлина се излъчва духовност към Земята. Тази духовност, ако можем да схванем не само слънчевото тяло, но също и слънчевия дух, е любовта, която протича надолу към Земята. И хората са затова тук, да поемат в себе си топлата любов на божествеността, да я развият и да ѝ отвърнат. Но те могат да го направят само затова, че стават самостоятелни азови същества. Само тогава могат да отвърнат на любовта... СС 103 Евангелието на Йоан (1908) Хамбург, стр. 58, немско издание 1962 г.

...Душевността при възрастния човек е много по-силно единство от физическия организъм. Душевността изпълва както главовата нервно-сетивна система, така и ритмичната система и системата веществообмяна-крайници. Тя е доста сънлива, сънуваща в долните системи, но изпълва целия човек в неговите три системи. Когато човекът върви или работи с ръцете, наистина е така, че същата сила, която се проявява при всичко в света, която се означава като любов, остава в ръцете и краката. Човекът трябва да стигне до границите на кожата си, когато е активен, което тогава, ако изтече извън човека, се разгръща като любов... СС 314 Физиология и терапия от гледната точка на духовната наука. За терапията и хигиената (1920/1924) Дорнах, Щутгарт, стр. 277сл., немско издание 1975 г.

...Проявяваме ли любов в света, тази любов всъщност е ехо, отклик от нашата духовно-душевна същност, както я имаме преди нашето раждане, или преди зачатието ни. Да обичаш, означава да можеш да живееш, схващано космически... СС 202 За връзките между духовността на света и физичността на човека. За търсенето на новата Изис - божествената София (1920), Берн, Дорнах, стр. 113, немско издание 1980 г.

...Когато се проявява любов между хората, в обикновения живот във висока степен действа несъзнателно и връзката на аза с ганглиевата (вегетативната нервна) система, и на астралното тяло с гръбначния мозък... СС 172 Кармата на професията от гледна точка на Гьотевия живот (1916) Дорнах, стр. 68, немско издание 1964 г.

...Окултно виждано, всичко, извършено от любов не получава възнаграждение, а е отплата за вече изразходвано добро. Единствените дела, от които нищо не получаваме в бъдещето, са онези, които извършваме от истинска, действителна любов. Човек може да се стресне пред такава истина. За щастие хората не знаят за това в тяхното горно съзнание. В подсъзнанието си обаче всички хора го знаят, затова с такова неудоволствие вършат дела по любов. Това е причината, защо има толкова малко любов в света. Хората инстинктивно чувстват, че от делата по любов няма да получат нищо за в бъдеще в полза на своя аз. Една душа трябва да е много напреднала в развитието си, за да изпитва удоволствие от дела извършени по любов, от които сама няма да получи нищо. Импулсът за това не е особено силен всред човечеството, но изхождайки от духовната наука, човек може да спечели силни импулси, за да действа от любов. За нашия собствен егоизъм не получаваме нищо от такива действия, но светът получава толкова повече. Окултизмът казва: Любовта е за света това, което е Слънцето за външния живот. Никакви души няма да могат да се развиват, ако любовта изчезне от този свят. Любовта е моралното слънце на света. Не би ли било абсурдно, ако някой човек, който има интерес и се радва на цветята на една поляна, би пожелал Слънцето да изчезне от света? От морална гледна точка това означава: Човек трябва да има интерес да съществува здравословно развитие в междучовешките отношения. Мъдро е, когато поръсим Земята с толкова любов, колкото ни е възможно. Единствено разумното е, ако поощряваме любовта на Земята. Незаинтересуваност, краен егоизъм е, когато хората не порявяват интерес към света. Да имаме интерес към всичко съществуващо е човешко задължение... СС 143 Свръхсетивните опитности. Пътища на душата към Христос (1912), стр. 206сл., немско издание 1970 г.

...Сетивната любов е произходът на творческото, на пораждащото се. Без сетивната любов не би имало нищо сетивно в света; без духовната любов не се поражда нищо духовно в развитието. Когато упражняваме любов, грижим се за любовта, в света се изливат сили на пораждането, творчески сили. Естествено, че като егоисти можем да отнемем творческите сили от бъдещето, но не можем да премахнем делата по любов и творческите сили на миналото. Ние държим нашето съществуване на любовните дела на миналото. Колкото повече сме станали значими, толкова повече сме задължени на миналото и каквото и някога да можем да извършим от любов, е изплащане на дълговете ни за нашето съществуване. Оттам ще разберем и делата на един високо развит човек, понеже високоразвитият човек има повече дългове към миналото. Мъдро е да изплащаме дълговете си с действия от любов. Импулсът на любовта израства с издигането на даден човек. Нека да представим пред душата си значението на любовта в дейността на света: Любовта е това, което ни насочва към жизнените ни задължения, към миналото и понеже не получаваме за бъдещето нищо от изплащането на дълговете ни, не получаваме и нищо от нашите дела по любов. Трябва да оставим делата по любов в света, но там те са записани в духовните световни процеси. Ние не се усъвършенстваме чрез нашите дела по любов, а само чрез други дейности, но светът става по-богат от действията ни по любов. Защото любовта е творчеството в света.... СС 143 Свръхсетивните опитности. Пътища на душата към Христос (1912), стр. 207сл., немско издание 1970 г.

...Редом с любовта има още две сили в света: мощта и мъдростта. При мощта може да се говори за слаба мощ, по-силна мощ и всемогъщие; същото е и при мъдростта – там има степени до всепознание, всемъдрост. В същия смисъл не можем да говорим за степени на любовта, това не е съвсем правилно. Всеобхватното свойство на божествеността не е всемогъщието, не е всемъдростта, а любовта, способността, при която не е възможно покачване. Бог е изпълнен с любов, той е чиста любов, така да се каже, той е роден от субстанцията на любовта. Бог е задържал любовта, но е разделил мощта и мъдростта с Луцифер и Ариман. Мъдростта е разделил с Луцифер, а мощта с Ариман, за да бъде човекът свободен, за да може да се развива под влиянието на мъдростта. Поискаме ли да обосновем всичко творческо, ще стигнем до любовта. Друг импулс в развитието е този, който довежда съществата дотам, да стават все по-мъдри и по-мощни. Усъвършенстването се постига чрез мъдрост и мощ... СС 143 Свръхсетивните опитности. Пътища на душата към Христос, стр. 208сл., немско издание 1970 г.

...Към най-висшите изживявания в духовния свят спада от известна гледна точка фактът на Мистерията на Голгота. Дейността на Луцифер се разиграва по време, когато човекът още е взимал участие в свръхсетивния свят, делото на Христос се извършва в материалния живот, то е физически-духовно дело. Делото на Луцифер можем да разберем, когато изследваме света, ставайки все по-мъдри. Да разберем Мистерията на Голгота не е достатъчна мъдростта, а за нейното разбиране е необходима любов. Едва когато любовта протече в мъдростта и мъдростта в любовта, ще бъде възможно да се разбере Мистерията на Голгота. Ние се нуждаем от съединената с мъдрост любов, когато минем през портата на смъртта... СС 143 Свръхсетивните опитности. Пътища на душата към Христос, стр. 212, немско издание 1970 г.

...Ако би следвало сами да действаме вместо Луцифер, ако искаме сами да извършваме неговите задачи в бъдещето, само любовта ще е това, което може да пристъпи на мястото на дейността на Луцифер; любовта ще може да го направи. Когато развиваме мъдрост и любов, развиваме онзи елемент, който ще протече от нашите души като дар за тези, които в първата половина на земното развитие се жертват като луциферически и ариманически сили, за да ни дадат това, което ни е необходимо за постигането на свободата ни. На тези сили ще трябва да дадем това, което ще развием като мъдрост и любов. Ние трябва обаче да осъзнаваме, че ако трябва да съществува живот в света, трябва да изградим култури, които са изразно средство на този живот. Трябва с желание и любов да се отдадем на теософската (антропософската) култура, която няма да е вечна, но ние ще я приемем с ентусиазъм и с любов ще изградим това, към което преди сме били подтиквани от влиянието на Луцифер. Понеже сега разбираме, че трябва да творим от любов, за което преди е трябвало да бъдем подтиквани чрез луциферическото влияние, чрез страсти и силни желания, сега толкова повече ще развиваме извънредно много любов. Тя ще послужи на Луцифер. Чрез това ще се компенсират и неговите разочарования. От нас зависи дали може да се компенсира на Луцифер това, което е трябвало да изстрада като разочарования, когато по друг начин върнем това, което той е направил за нас. Когато развием любов, която не остава само в човечеството, а е призвана да проникне в космоса, това е другата страна на кармата на висшите същества. Ние ще можем да оставим любовта да протече в съществата, които са по-висши от нас, и тези същества ще я почувстват като жертва. Тя ще бъде душевна жертва. Душевна жертва ще потече към тези, които някога са изпращали даровете си надолу, както жертвеният дим се е издигал към духовете във времената, когато хората са притежавали още духовни способности. Някога хората са можели да изпращат нагоре към боговете само символичните жертвени действия. В бъдеще хората ще изпращат нагоре към духовете потоци любов и от любовната жертва ще се върнат надолу към хората по-висши сили, дирижирани от духовността и с все по-голяма мощ ще навлязат в нашия физически свят. Това тогава ще бъдат магически сили в правилния смисъл... СС 120 Откровение на кармата (1910), стр. 221сл., немско издание 1975 г.

Любов – егоизъм и кармични връзки
...Какво представлява обичането? Когато ясновидецът го изследва, може да стигне до горчиво изживяване, ако не разглежда това изживяване в светлината на още по-обширно цяло. Нека предположим, че се раждат двама души, които са възпрепятствани от кармата си да се обичат в този живот. Ясновидецът често може да наблюдава, че преди раждането тези двама души са се мразели в духовния свят. Или майка получава дете, което според мъдрото провидение на мировия ред ще трябва да възпитава с любов. Но преди тя да роди, може би, е мразела детето. Тук навлизаме в област, където мъдрото мирово ръководство постъпва особено мъдро. Това, което свързва хората с «любов», в повечето случаи е егоизъм. Човек обича другите, понеже му е приятно да се намира в близост до обичното същество. Добрите богове са използвали егоизма, за да възпитават хората в любов. Без да се използва егоизма – след като вече е налице луциферическото влияние, – не би било възможно да се накарат хората да изживяват кармически връзки чрез отношения на обич; майката изобщо нямаше да иска да ражда кармически свързаното с нея дете и т. н. В този свят наистина всичко е преобърнато. Любовта е дадена от Луцифер и Ариман, егоизмът – от напредналите богове, за да могат хората да стигнат до истинската обич чрез облагородяване на егоизма. СС 266/3 От съдържанията на езотеричните уроци, том III (1913, 1914; 1920 – 1923) стр. 146сл., немско издание 1995 г.

...Каквото обикновеният човек нарича «любов», често е най-краен егоизъм. Дори любовта на майката, която се грижи за болното си дете, често е само израз на егоизъм, който трепери от страх да не изгуби детето. Истинската любов е винаги продуктивна. Затова днес, колкото и сурово да звучи, почти само човекът на изкуството има понятие от любовта, докато творчески е отдаден на произведението си. Така боговете са създали нашата Земя от любов, като изцяло са се отдали на творчество си и, така да се каже, са извлекли Сътворението от себе си... СС 266/1 От съдържанията на езотеричните уроци, том I (1904-1909), стр. 399 немско издание 1995 г.

Любов – елохими
...Както човекът обитава Земята и постепенно усвоява любовта, така други, по-висши същества обитават Слънцето, понеже то е достигнало до по-висша степен на съществуване. Човекът е земен жител, а земен жител означва да бъде същество, което си усвоява любовта по време на земното време. Един слънчев обитател през нашето време е същество, което може да възпламенява любов, може да остави любовта да протича. Земните обитатели нямаше да развият любовта, нямаше да могат да я приемат, ако слънчевите обитатели не биха им изпращали зрялата мъдрост с лъчите на светлината. Когато светлината на Слънцето пада на Земята, там, на Земята се развива любовта.
Съществата, които стоят толкова високо, че да могат да излъчват любовта, са направили Слънцето свое обиталище. В началото на земното развитие там е детският човек, който е следвало да приеме любовта и е бил готов за приемане на аза, и от друга страна е било Слънцето, което се отцепва, и се издига до по-висше съществуване. На Слънцето са могли да се развиват седем главни светлинни духове, които същевременно са даряващи духове на любовта. Само шест от тях са останали на Слънцето и това, което физически се излъчва към нас в светлината на Слънцето, съдържа духовните сили на любовта на тези шест светлинни духове или шесте елохима, както ги нарича Библията. Седмият се отцепва и за доброто на хората поема друг път. Той избира Луната за своя престой и е този, когото Старият завет нарича Яхве, Йехова. Този, който избира Луната, е същият, който изпраща зрялата мъдрост от Луната към Земята и чрез това подготвя любовта... СС 103 Евангелието на Йоан (1908), стр. 59сл. немско издание 1962 г.

Любов – развитие на любовта

...Две групи издигнати строители на света работят върху човека. Те се сменят постепенно в тяхната работа. Основното свойство на тези групи е мъдростта. Едната група мъдри строители на света предава в средата на лемурийската епоха, когато човекът започва да развива своя дух, службата си на онези, които сега помагат на човека, като водят духа му през различните инкарнации. Тези мъдри строители на света, които са изградили хората като микрокосмос, от своя страна също са се развили, понеже всичко се намира в развитие. Те са изучили своята задача на Старата Луна – Космосът на мъдростта, и са достигнали най-високата степен на своето развитие, която е било възможно да се достигне на Луната и затова са били способни да се заемат с конструкцията на земното тялото. През средата на лемурийската епоха в тях се развива следващата по важност способност – любовта. Техният манас – дух-себе е бил съвършен на Луната. Сега се издигат до будхи – дух-живот. Любовта е външната макрокосмическа форма за будхи. На Луната те са изучили всичко, което е можело да се научи там и са станали способни да конструират чудесните произведения на микрокосмоса – човешките тела. В средата на лемурийската епоха те са развили своя дух-живот, будхи, както преди на Луната са развили своя манас. От това време насам човешкият род не се изгражда повече чрез мъдрост отвън, а се насочва нататък чрез любов. Облагородяването чрез любов е новата задача, която макрокосмическите същества са поели. Всяко висше развитие обаче може да се постигне само тогава, когато други същества изостанат. Група същества изостава в развитието си на Луната. Във фазата на земното развитие те встъпват в латентно състояние и едва сега могат да развият индивидуалния манас. Те могат да се проявят съвсем постепенно. Тези същества са същите, които, като изпълнени с мъдрост същества езотерично са наречени луциферически принцип. Те все повече се проявяват сега. Луцифер се проявява като водач на човешкия интелект, докато другата група са водачите на любовта. Нека си представим следващата планетна степен на развитието – Юпитер. Тогава ще изчезне всичко минерално, то ще бъде абсорбирано. Мъдростта изцяло ще се превърне в любов. Последствията ще са – понеже макрокосмосът е любов, – че астралното тяло тогава ще достигне своето най-високо развитие. Растителното царство ще бъде най-низшето, а човекът ще има толкова меко астрално тяло, че астралното ще бъде формиращо, ще бъде природен закон. Карма няма да има и любовта действително ще съществува. Следствието ще е, че всичко, което човекът чувства, непосредствено ще получава облик в пластичния свят. Човекът ще представлява отражение на натрупаната си карма. Тогава ще се разпознава каква карма е донесъл със себе си. Любовта ще има непосредствено битие, както днес природният закон. На тази ранна степен ще се прояви будхи, животът-дух... СС 89 Съзнание – живот – форма. Основни принципи на духовнонаучната космология (1903-1906), стр. 123сл., немско издание 2001 г.

...Природата на Луцифер, т. е. силите, които именно в настоящата епоха представят интелектуалната и духовната страна на човечеството – е тази, която през първите столетия представя също и християнството. Едва постепенно в християнската традиция Луцифер се превръща във враг. Първоначално той заема положително за човека място. Еволюцията се състои в това, че теченията в универсума се развиват с различна скорост. Едно трябва да избърза, друго да изостане и по-късно да потърси връзката. Чрез изоставането от еволюционните течения се пораждат противоположни интереси в света. Това е важен окултен закон. Теософски сведения представят някои възходящи и низходящи развития. Имаме седем планети със седем кръга по седем състояния на формата, т. е. заедно 343 състояния. Стигнали до средата те са постигнали това, което се представя в средата на атлантската епоха. Издигането нагоре започва следователно с включването на луциферическия принцип. По време на слизането развитието е забавящо се, по време на издигането то става все по-бързо. Това забързано развитие не съответства на целия физически план, а на единични същества. Господарите на мъдростта се намират в началото във възходящо развитие. Средата на атлантското развитие е връхната точка за тях. По отношение на любовта те се намират в началото. Те внасят любовта в макрокосмоса, но сами се намират в низходящо и забавено течение. Господарите на луциферическия принцип са в своето възходящо развитие, затова интелектуалността много бързо се увеличава, а облагородяването на любовта се засилва съвсем бавно. Например: Майсторът на пиана, който с голяма любов прави дадено пиано, няма място в концертната зала, където трябва да дойде пианистът-виртуоз. Ако първият иска да продължи да работи с инструментите си в концертната зала, ще се получи дисхармония. Така две течения винаги трябва да се смесват. Чрез смесената дейност на две поотделно съвършени течения се поражда относителното зло. Исус казва: Защо ме наричате добър? Никой не е добър освен Отец. – Нищо, което е в света, не е добро, само първоначалният принцип, Отец. Така в групите на световните водачи макрокосмически се изграждат атма-будистичните качества на боговете. Ако в това време съществата на мъдростта биха продължили да действат сами отвън, човекът би станал още по-твърд, също като минералното царство. Нямаше да има никаква душевност, никаква духовност, които той да противопостави на материалното втвърдяване и щеше да бъде изгубен за космическия живот. Той би отпаднал като черупка от еволюцията, би бил изхвърлен от редиците на природните царства. Без намесата на духовния живот отвътре навън, би се породил свят от изцяло вкаменени човешки черупки, неспособни за никаква еволюция. Такъв замръзнал свят изпада от редовете на царствата. Този хипотетичен свят се нарича в окултизма «осмата сфера». Понеже съществата на мъдростта са били в процес на забавяне, изоставане, са щели да доведат човека до задънена улица. Намесват се възходящите, по-рано изостанали луциферически същества. Този духовен принцип завладява вървящите към втвърдяване хора, за да одухотвори човешкото развитие. Действащите отвътре същества са се стремели все повече да одухотворят хората, така че да се прояви само вътрешната мъдрост. Човекът застава между двата пътя, или да изпадне в осмата сфера, или напълно да се одухотвори. И двата пътя са щели да доведат до нещо друго, отколкото е настоящето човечество: или до изчезването на човечеството в осмата сфера или то да стане само духовно. Двете течения работят едно срещу друго от средата на лемурийското време. Всичко би останало така, ако съществата, изградили хората отвън и водещи го към осмата сфера не биха поели в себе си будхи, духът-живот, за да проникнат и материята с любов. Чрез това са предпазили материалната страна на човека от упадък. Те се присъединяват към другите две групи като трето течение и действат отвън. Понеже трите течения се смесват, част от материалното, минералното царство става част от тричленния човек, който е едновременно материален, душевен и духовен – тяло, душа, дух. Това, което не може да се поеме заради различността на теченията, става наистина шлака. Това е днешната Луна. Тя е къс осма сфера, шлака... СС 89 Съзнание – живот – форма. Основни принципи на духовнонаучната космология (1903-1906), стр. 125сл., немско издание 2001 г.

Любов и полова любов
...В нашето материалистическо време е извънредно трудно да се спечелят правилни възгледи относно понятията на състраданието и любовта. Именно в днешната материалистическа епоха тези понятия се изместват, окарикатуряват се, като материализмът измества понятието за любовта колкото е възможно по-близо до понятието за сексуалността, с която тя няма нищо общо. Това, че при известни обстоятелства към любовта между мъж и жена може да се добави сексуалността, не дава основание да се смесват двете понятия: всеобхватното на любовта и съчувствието, и съвсем специфичното на сексуалността. Би могло да се вземе за умно и логично, ако понятието, да речем, за локомотива и това за премазването на човек, понеже локомотивите понякога премазват хора, се смятат за две принадлежащи си понятия, както днес се смесват понятието за любовта и това за сексуалността, понеже двете се употребяват заедно при описване на определени обстоятелства. Противно на това един друг факт е безкрайно подходящ да ни насочи към значимото в понятията за любовта и състраданието, а именно забележителният факт, че в определено историческо време, пети, шести, седми век преди появата на Христовия импулс, всред човечеството по цялата земя се появяват основатели на мирогледи. Те се появяват при всички културни народи. Извънредно забележително е как в Китай действат Лао Дзъ и Конфуций, в Индия – Буда, в Персия – Заратустра, не първият Заратустра, в Гърция Питагор. Колкото и да са различни тези основатели на религии, те имат едно общо: всички учат как елементът на състраданието или любовта трябва да цари между човешките души! Най-значителното е, че шест столетия преди нашето летоброене, съзнанието започва да търси как да се проявят любов и състрадание в прогресивния поток на човешкото развитие... СС 133 Земният и космическият човек (1911/1912) Берлин, стр. 107сл., немско издание 1964 г.

Любов – тъканта на любовта
...Взаимодействието на елементите мислене, чувстване и воля в душевността на човека първоначално превръща тази вътрешност в субстанция на любовта. Това е, което може да се нарече продуктивното, вътрешно създаващото в земното съществуване. Затова е възможно духовете на формата, ексусиаи да се означат като духове на любовта, понеже имат мисията да приведат в равновесие трите предишни състояния на планетното развитие на Земята. Трябва да изтъкнем особената задача на духовете на формата – инжектирането, внасянето на любовта, която е резултат от равновесието. В това се състои общата мисия на Земята. Тъканта на любовта трябва да се изтъче така, че главните нишки да се втъкат от нормалните духове на формата, ексусиаи, понеже това отговаря на основната им мисия. След тях вътре тъкат абнормни духове на формата, които всъщност са духове на движението, динамис, които пораждат расите. Освен това в историческото развитие тъкат нормалните и абнормните духове на времето, архаи и освен тях архангелите с нормално и абнормно развитие, които представят развитията на народите и езиците, и накрая също и съществата, поставящи хората на правилното им място на Земята – ангелите. Така се изтъкава тази огромна мрежа на любовта, но на нашата Земя тя се вижда само като отражение, като майя. Следващата област над физическия свят, където тази мрежа може да се види, е астралният свят. Но все по-ясно и по-ясно се вижда работата на йерархите върху истините, лежаяи в основата на нашата външна илюзия, когато човек се издигне от астралния свят до света на долния и горния девахан. Тогава се вижда как тази тъкан се тъче. Издигнем ли се до астралния свят, първоначално не виждаме това, което тъче преди всичко отвътре, именно духовете на волята, т. е. престолите, херувимите и серафимите. Но в астралния свят виждаме тези, които наричаме абнормни духове на формата, които, ако биха постигнали нормално развитие, щяха да тъкат отвън. Тези своеобразни духове на движението, деплацираните, падналите духове са следващите, които са видими от тъчащите и творящи духовни същества в духовната земна атмосфера, още преди да могат да се видят ангелите и за ясновиждащото съзерцание те са в известен смисъл изкушаващите духове. Те са духовете, които творят в това, което има общо с пораждането на човешките раси, което при човека е във връзка с елемента, характерен за възпроизвеждането. Това са същества, това изобщо е теренът, който принадлежи към най-пъстрите и опасните в астралния свят и за съжаление е теренът – на това място може да изтъкнем взаимовръзките, – който най-лесно може да се достигне и прозре от онези, които стигат по неправилен начин до ясновидство. Някой, който прибързано, по неправилен начин навлезе в окултната област, трябва скъпо да заплати за това, че армията от тези духовни същества, пристъпва насреща му без хармонизирането чрез други духовни същества... СС 121 За душите на отделните народи и тяхната мисия във връзка със северно-германската митология (1910), Кристияния (Осло), стр. 100сл, немско издание 1982 г.

Любов – символ на любовта
...Да предположим, че някой човек има любвеобилно сърце и от това любвеобилно сърце прави нещо за друг човек, нуждаещ се от обич. Така той дава на другия човек нещо, но чрез това не става по-празен, а като прояви обич към другия човек, получава нещо повече, той става все по изпълнен и когато втори път извърши постъпка от обич, още повече се изпълва. Човек не обеднява, когато извършва дела от обич, а става по-богат, по-задоволен. В другия човек той излива нещо, с което все повече сам се изпълва. Няма дефиниция, която да изрази любовта. Но един символ, една проста картина, чаша с вода, която, като се излива, се пълни, показва свойството на делата, породени от обич. Такива представи са полезни за окултното развитие. От тях забелязваме, че се издигаме над обикновената представа, а когато се издигаме към духа, трябва да си създадем точно противоположни представи на обичайните за сетивния свят. Оттам разбирате, че създаването на такива символични представи е важно средство за издигането в духовния свят... СС 136 Духовните същества и тяхното присъствие в небесните тела и природните царства (1912) Хелзинки, стр. 59сл, немско издание 1984 г.

Любов – действие в бъдещето
...Това, което е отпечатано върху хората от духовете на формата, отдавана е онаследено. Към края на планетното развитие винаги е необходимо главното същество – за Земята то е човекът – да се остави свободно да поеме качествата, вложени първоначално в него отвън, като все повече и повече свободно разполага с тях, но и ги доизгражда. Така се стига дотам, в течение на бъдещото земно развитие формообразуващите сили, силите на вътрешните мисловни и емоционални форми все повече да побеждават. И когато станат безкористни, доколкото се приложи безкористна мъдрост и безкористна обич, тези сили действат формиращо върху човека. Колкото повече навлизаме в бъдещето, толкова повече външният човек ще става израз на индивидуалността, която минава от инкарнация на инкарнация... СС 133 Земният и космическият човек (1911/1912), Берлин, стр. 150, немско издание 1964 г.

Любовта като познавателна сила
...Можем да кажем, че любовта е засилено разгръщане на вниманието. Къде лежи началото на любовта? То лежи в това, че оставяйки света да минава покрай мен, обръщам особено внимание на някакъв предмет. Аз отделям даден предмет, концентрирам се върху него. Когато в известен смисъл се концентрирам върху даден предмет, оставям душата все повече да навлезе в същността на този предмет, така че егоизмът отстъпва назад. Когато човек вникне в другата същност, вниманието бива последвано от любовта. Тази любов трябва да се усили от способност в обикновеното ежедневие до истинска способност за познание. Това може да стане, като способността за концентрация още повече се увеличи, като човек все повече осъзнава волята, както преди е внесъл съзнателната представа. Преди волята се е прилагала в медитацията, сега не само се медитира, а човек сам се наблюдава как разгръща тази воля, като насочва поглед към нея. Вижда как волята се концентрира върху едно или друго нещо, внесено в съзнанието. И когато тази вътрешна душевна дейност – тя е интимна вътрешна душевна дейност – се усилва, се стига до ново вътрешно изживяване. Когато това се осъзнае, се стига до нещо, което иначе е потопено в мрака на несъзнателното или подсъзнателното, а именно отношението между будност и сън. Тази недиференцирана, първоначално още съвсем неорганизирана духовна душевност – която в обикновения живот е организирана само чрез това, че се намира в любовта, получава формите и най-вътрешните сили от любовта – тази духовна душевност бива вътрешно организирана чрез усилването, което описах, чрез собствената човешка дейност, чрез медитация и концентрация така, както иначе е организирано тялото. Както в сетивния свят се вижда тялото със сетивата, в което човек се намира, така духовно-душевното, когато бива организирано чрез вътрешна сила, може съзнателно да напусне тялото, както несъзнателно го напуска при заспиването и отново съзнателно може да се завърне в тялото, както го прави несъзнателно при събуждането. Сега, понеже събудихме представа за вътрешната активност на душевността, можем да разберем къде се намираме обикновено между заспиването и събуждането. Сега обаче заставаме по друг начин спрямо картинната панорама на живота от раждането до този момент.
Когато духовно-душевният живот се развива чрез медитиране, първоначално се получава ретроспективна панорама на живота до раждането, но човек не е съвсем наясно какво представлява тя. Тя е станала обективна, но човек не я осъзнава. Ако се концентрираме върху волевата дейност, както казах, ставаме способни да задържаме извън тялото това, което може да бъде извън тялото само в съня. Тогава реално се вижда процесът, който иначе не може да се види, понеже силите, с които може да се наблюдава, още не са развити. Тогава се вижда навлизането и излизането на духовно-душевната същност във физическото тяло. Стигне ли се дотам, съзнателно да се разбере какво представлява заспиването и събуждането, с това знание се вижда и разбира какво означава човек да се роди и да умре. Защото духовно-душевната същност, която сутрин започва да се разгръща при събуждането, е също толкова малко новородена, колкото умира при заспиването... СС 255б Антропософията и нейните противници (1919-1921), стр. 165сл., немско издание 2003 г.

...Успеем ли да опознаем с вътрешна активност това, което лежи в основата на човека, тогава се научаваме да познаваме това, което надхвърля раждането и смъртта. Опознаваме това, което се свързва с физическото тяло чрез раждането или зачатието, като същевременно го организира и се свързва с него така, както иначе при събуждането сутрин духовно-душевното навлиза във физическото тяло – но не преобразуващо, а само частично, поправяйки организацията, – за да продължи съществуването с неговите изживявания. Това ви показва как духовната наука схваща реалното развитие на способността за познание. Не става въпрос да останем на едно място и само логически или чрез експериментиране да станем най-многото сръчни, а наистина, както става при израстването на тялото, да доведем духовно-душевната си същност до израстване, до ново разгръщане, така че тя да се врастне в свръхсетивния свят и да изживее вечността съзнателно. Когато се изживее свръхсетивното, когато животът се види така, както иначе денят и се познае какво предхожда този живот и какво го следва, все повече и повече стигаме дотам – именно когато се опитаме да премахнем от концентрацията последния остатък на егоистичното чувстване; концентрацията може да се засили дотам, че човек напълно да се задълбочи, но да запази силата, отново да се отдръпне назад; съзнанието не бива да се изгубва – все повече се стига дотам, човек напълно да се задълбочи в това, върху което се концентрира. Тогава се научаваме да познаваме човека в неговата същност също и в състоянието, когато се намира извън тялото. Ако се опознае значението на външната телесна организация за духовно-душевната същност, става ясно какво представлява телесната организация за човека. Едва тогава се узнава, че за да може човекът да изгражда представи в обикновения свят, трябва да се завърне в своето тяло. Но в духовно-душевното той взима със себе си силата на мисленето, способността за идеи и когато развие ново мислене, по-висше свръхсетивно съзнание, той взима от това, което се намира в тялото му само малка част от чувстването и волята; обикновеното мислене, представите не ги взима със себе си. Той трябва да развие съвсем ново мислене за битието извън тялото. Но от обикновеното си съществуване между раждане и смърт, той взима със себе си част от чувстването. А волята в нейния истински образ, е нещо извънредно смътно, нещо изживяно като в сън. Когато човекът се издигне по съответния начин до съзерцаване, тя просветлява, но същевременно се разбира, че е свързана с вечността. И ако чрез любвеобилно концентриране се постигне да се премахне и последният остатък от егоистичното индивидуално чувстване – това, което задържа човека още в тялото – и както е било придобито новото мислене в чисто духовно-душевното да се развие и чисто чувстване извън тялото, остава само волята, която е в тялото. Волята се опознава като стремеж, желание, като страст, като сила на страстта. Но сега извън тялото тя се представя като сила на желанията, чрез която се желае... какво? Желае се съществуването в тялото. Сега се опознава силата, чрез която от живота преди раждането човек навлиза в живота в тялото. Опознава се животът между смъртта и раждането; опознава се вечността в него. Опознава се жаждата отново да се живее един живот, опознава се волята, защото човек я е разбрал като това, което довежда човека от предишния човешки живот в сегашния живот, опознава се волята в нейната духовна същност... СС 255б Антропософията и нейните противници (1919-1921), стр. 168сл., немско издание 2003 г.

...Това, което развиваме като силни желания тук, в живота между раждане и смърт, чрез което желаем външното, се опознава чрез свръхсетивното съзерцание като слаб отблясък на онези желания, които живеят в нас и ни превеждат от един земен живот в друг. Това, което ни прави хора, което ни организира оттатък и води от един земен живот в друг, се явява в слаб отблясък, когато във физическото съществуване, изхождайки от нашето тяло, желаем едно или друго... СС 255b СС 255б Антропософията и нейните противници (1919-1921), стр. 171, немско издание 2003 г.

...Като първа степен на познанието ви посочих това, което вижда чрез сетивата грубите физически неща около нас. Вторият начин е засиленото мислене, което обхваща движещите се образи в света (имагинацията). Третият начин е инспиративният, когато се възприема това, което се проявява като същност в тези образи, което прозвучава като музика на сферите, но в неговата същност. Възприеме ли се то при човека, тази сферическа същност, тогава навлизаме в предземния живот на човека, в неговото съществуване, което е имал като духовно-душевно същество, преди да е слязъл на Земята. Това инспиративно познание се постига, когато се създаде празното съзнание, след като предварително е постигнато засиленото мислене. По-нататашното изкачване в познанието се постига като силата на любовта се преобразува в сила на познанието. Но не бива да е тривиалната любов, само за която обикновено се говори в нашето материалистическо време, а трябва да е любовта, която е в състояние да се почувства едно с някое друго същество във физическия свят; наистина да може да се почувства това, което става в другото същество, както и това, което става в самите нас: да можем изцяло да излезем извън себе си и да заживеем в другото същество. В обикновения човешки живот обичането не достига до такава степен, която е необходима, за да се превърне любовта в сила на познанието. Там трябва първо да се постигне празното съзнание, трябва да се има опит в изпразването на съзнанието. Да, тогава се изживява нещо, което много хора изобщо не търсят, когато се стремят към по-висше познание. Тогава се изживява нещо, което би могло да се нарече болка на познанието, страданието на познанието. Напускането на физическото тяло трябва да се изживее като истинска болка, като истинско страдание, за да се достигне до инспиративното познание, за да се достигне до непосредствено съзерцание не само в разбирането. Разбирането естествено може да бъде напълно безболезнено и да се постигне от човека и без да е преминал през болката на инициацията. Но да се стигне дотам, съзнателно да се изживее това, което човекът носи от съществуването си преди раждането, което е останало още от духовния свят и действа в човека, да се достигне до това, е необходимо да се премине първо пропастта на съвсем общото, бих казал универсалното страдание, универсалната болка. И тогава може да се изживее сливането с нещо напълно друго, едва тогава се узнава върховната любов, при която човек не само абстрактно да може да забрави себе си, а съвсем да се забрави и напълно да може да премине в другата същност. А когато тази любов се свърже с висшето инспиративно познание, едва тогава става възможно човек да навлезе в духовността с цялата си жизнена топлина, с цялата си вътрешна същност и сърдечност, което естествено е нещо душевно. И то трябва да се направи, ако човек иска да напредва в познанието. Любовта трябва да стане сила на познанието в този смисъл. Когато тази любов, която се прояви като сила на познанието, достигне известна висота, известна интензивност, тогава навлизате чрез нея в предземното битие и в предишния земен живот. Вие се промъквате през цялото, което сте изживели между последната ви смърт и сегашния земен живот и стигате в предишния си земен живот, в предишната инкарнация. Когато нашият аз преминава през портата на смъртта, през духовния свят и стига до нов земен живот, той става изцяло духовен. И който мисли, че може да опознае това с обикновените сили на ежедневното съзнание, се заблуждава. То може да се постигне, само когато любовта в света се издигне толкова нависоко, колкото описах. Защото този, който сме били в предишния живот, е също така извън нас, както някой друг човек от съвремието е извън нас. Същата степен на отдалеченост от нашия аз е и в двата случая. Разбира се, той е наша собственост, ние го изживяваме като собствения ни аз, но трябва така да се научим да обичаме, че в тази любов да няма нищо егоистично. Би било нещо ужасно, ако човек се влюби в своята предишна инкарнация в обикновения смисъл на думата. Любовта трябва да се усили във висшия смисъл така, че тази предишна инкарнация да се изживее като нещо съвсем чуждо. И когато силата на познанието мине през празното съзнание, издигне се, и чрез възвишената любов се превърне в сила на познанието, тогава се стига до четвъртата същност на човека, до същинския аз... СС 234 Антропософията: обзор след 21 години. Напътствия за нейното утвърждаване в света, Дорнах (1924), стр. 91сл., немско издание 1994 г

...За да се обхване духовният свят и неговата собствена свръхсетивна същност, човекът трябва да развие в себе си нещо, за което тялото му пречи. Тялото ни изтръгва от духовния свят, отчуждава го от нас и ни води все повече към собственото себе и към егоитета, и в познанието трябва да направим същото, както при любовта, където трябва да излезем извън нас. Тогава се установява дълбокозначителната истина – особено ако се стигне до независима от телесното съзнателност, – че човекът се преражда на Земята. Това, което става в душата ни чрез повтарящия се на Земята живот, не го забелязваме, понеже се намираме в тялото. В живота се запознаваме с някой човек и изживяването е съдба за нас. Срещаме го в определена възраст, изживяваме нещо с него, което се отразява на целия ни живот. Ако непредубедено разгледаме жизнения си път до този момент, когато срещаме този друг човек, откриваме – ако виждаме духовно нещо, което не можем да видим чрез телесното ни виждане, – че всъщност целият ни дотогавашен земен живот е бил търсене на този човек. Затова хора, които в този смисъл са остарели, при ретроспективното разглеждане на земния си живот винаги казват: Изглежда напълно планувано това, което изживяваме в този земен живот. Като че ли още от малки деца поемаме посоката, в която да срещнем определен човек. Когато човек разгледа духовно своя жизнен път, трябва да каже, че е насочвал всяка крачка в посоката да може да се изпълни едно такова изживяване. И когато това преживяване все повече се задълбочава, се стига до убеждението, че всичко, което човек прави, което стои под влиянието на физическите земни сили, се насочва от нещо друго. И ние достигаме до признанието, че настоящият живот е зависим от предишни земни животи, между които по времето между смърт и ново раждане е имало и други такива в духовния свят. Но не можем да дойдем до признаването на тези други животи, ако не можем да развием познавателната любов и любвеобилното познание. Защото този, който сме били някога, не е лесно да се достигне, както някой си представя. Каквото сме били в предишен земен живот, е така чуждо на съвременната личност, както е чужд някой друг човек, когото срещаме. И само ако можем да развием любвеобилното познание и познавателната любов, можем наистина да опознаем този друг човек, на когото първоначално сме съвсем чужди. Едва тогава той може да пристъпи в съзнанието ни... СС 231 Свръхсетивният човек от антропософска гледна точка, Хага (1923), стр. 42сл. немско издание 1962 г.

Любовта като сила на познанието
...Един от основните принципи за пътят нагоре към свръхсетивния човек и изобщо към свръхсетивния свят е да се направи способността да се обича, отдадеността на всички същества на света още по-голяма, отколкото е в обикновения живот между раждане и смърт, за да не се изгуби любовтта, когато човек се опитва все повече и повече да развива мисленето си, за да стане то по-различно, отколкото е в обикновения живот. Подготовката за духовния път към познанието е: човекът да става способен да обича много повече, отколкото е нужно за обикновения социален живот. Постепенно се забелязва, че с цялата си човешка природа, доколкото човекът е във физическо тяло, той всъщност опознава света само чрез любовта, а не чрез някакъв друг метод на изследване... СС 333 Свобода на мисленето и социални сили. Социалните изисквания на свъременната епоха и тяхното практическо осъществяване (1919), стр. 47, немско издание 1985 г.

Любовта като земна цел

...Както днес се възхищаваме на мъдростта, вложена в кост от физическото тяло, с нейната, максималната стабилност при минимално количество материал, така ще можем да говорим за етерното тяло на човекът през епохата на Юпитер, понеже то ще бъде също така пронизано от любов, както физическото тяло на Земята е пронизано от мъдрост... СС 101 Митове и саги. Окултни знаци и символи (1907), стр. 213 немско издание 1987 г.

Любовта на половете
...Боговете получават пулсиращата в хората любов и живеят от нея, както животното живее от кислорода, който се приготвя в растението. Живеещата в човешкия род любов е храната на боговете. В началото всичко е изградено въз основа на тази любов. Кръвното родство свързва хората. Племена, народности и т. н. се основават върху това. На любовта, обвиваща двата пола, почива цялата мощ на боговете в началото на човешката еволюция. Любовта съществува още преди да се появят двата пола. Преди тя е съществувала като напълно съзнателна любов. Сега, когато е налице двуполовият човек, съзнанието за любовта се затъмнява. От нея се поражда слепият порив, сетивността, която не е изпълнена със светла яснота, а се изживява само като тъмен инстинкт. Съзнанието за любовта се е издигнало до боговете. Боговете царуват горе в съзнанието за любовта, хората долу упражняват любовта като сляп инстинкт. Боговете се хранят от този сляп порив на човешката любов, за тях той става чиста светлина. При ясновидството има възможност да стане видимо всичко, което в човека се проявява като сляп инстинкт. Боговете са имали такова ясновиждане в началото на човешката еволюция, хората са лишени от него. Те биват изпълнени от страсти и проникнати с това, което привлича половете един към друг. Боговете са живели в астрална светлина, виждали са тези пориви и са живели от тях... СС 97 Християнската мистерия (1906/1907), стр. 161сл, немско издание 1981 г.

...Любовта на хората е въздухът или храната, която приемат боговете. В гръцката митология са я наричали нектар и амброзия... СС 97 Християнската мистерия (1906/1907), стр. 166, немско издание 1981 г.

...Възловата точка, същевременно повратният момент в човешкото развитие е времето на раздялата на полове. Чрез това разделение в света се появява новият, мощен елемент: любовта. Между човешкия свят и божествения свят става нещо подобно както между човешкото царство и растителното царство. Човекът вдишва кислород и издишва въглерод. Както растителното царство издишва кислород, така човешкият свят издишва любов – от времето на разделянето на половете – и боговете живеят от тези излъчвания на любов... СС 94 Космогония. Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан. Теософията във връзка с Йоановото евангелие, стр. 29сл. немско издание 1979 г.

Любовта се поражда от ранната религиозна детска преданост

...Решаващо за избора на детето, дали повече се насочва към бащата или повече към майката, е – ако мога така да се изразя – възникващата привързаност в живота към въпросното същество, на което детето подражава. Детето избира не само по любов. То избира според нещо още по-висше, отколкото е изборът по любов. То избира според това, което, ако потърсим в по-късния живот при човека, откриваме религиозната преданост. Изглежда много парадоксално, но е така. Цялото сетивно-физическо поведение на детето, когато подражава на всичко, е израз, че тялото на човека до смяната на зъбите – естествено постепенно намаляващо, но особено силно в ранната детска възраст и продължаващо чак до смяната на зъбите – се стреми към оживяване с такива чувства, каквито по-късно се проявяват само в религиозната преданост или в участието в култови церемонии. Тялото на човека, когато пристъпи във физическия живот, е изцяло потопено в религиозни потребности, а любовта по-късно е само отслабване на това, което всъщност е чувството на религиозна отдаденост. Можем да кажем: До смяната на зъбите детето е предимно подражаващо същество, но формата на изживяването, която протича като кръвта на живота чрез това подражание, е – не бива да разбирате неправилно думите, понеже за да се означи нещо така чуждо на съвременната култура човек трябва да употреби понякога необичайни изрази – телесна религия. Детето живее до смяната на зъбите в телесна религия... СС 306 Педагогическата практика от гледище на духовно-научното познание за човека. Възпитанието на детето и младия човек, Дорнах (1923), стр. 51, немско издание 1956 г.

Любовта израства от егоизма – земна задача на човека.
...Човекът е трябвало да получи егоизма като необходимост в земното развитие. Без егоизъм не е възможно той да изпълни земната си задача, понеже тя се състои именно в развитие от егоизма до любовта и чрез любовта да се облагороди егоизма, да се одухотвори. В края на земното развитие човекът ще бъде проникнат от любов. Той обаче може да се развие само в свобода до тази любов чрез това, че още отначалото егоизмът е бил присаден към същността му.
Егоизмът е опасен и вреден във висока степен, ако човек предприеме нещо, което лежи зад света на обикновеното съзнание. Когато егоизмът, от който е проникната всъщност цялата човешка история, причинява вреда след вреда още в обикновения сетивен живот, би трябвало въпреки това да кажем, че тези вреди са дреболия насреща на големите вреди, които той предизвиква, когато може да работи със средствата на окултното познание.
Така при тези, на които са дадени средствата на окултното познание, винаги е съществувала необходимата предпоставка така строго да подготвят своя характер, че колкото и да са големи изкушенията на света, да не искат да работят в смисъла на егоизма. Това е първият важен принцип на подготовката за окултното познание, т. е. характерът на човека, който се допуска до такива познания, да не му позволява да използва окултните познания в егоистичен смисъл. Това естествено обуславя факта, че само малко хора се били избирани, постепенно да бъдат приети в течение на човешкото развитие в окултните школи, които в древните времена са се наричали мистерии, и само на тези малко хора са били давани средствата да се издигнат до такова окултно познание... СС 137 Човекът в светлината на окултизма, теософията и филосфията, Кристияния (Осло) (1912), стр. 16сл., немско издание 1973 г.

Специфичнa полова любов
...Любовта е различна при мъжа и жената. При жената любовта изхожда от фантазията и винаги е свързана с оформянето на образ. Жената никога не обича напълно само реалния мъж, който стои в живота; мъжете съвсем не са такива, че човек със здравословна фантазия да може да ги обича такива, каквито са днес, а винаги има нещо повече вътре, това е образът от онзи свят, който е дар на небето. Мъжът обаче живее с желанието; любовта на мъжа носи изключително страстен характер. Женската любов е потопена във фантазия; мъжката любов е потопена в желания... СС 303 Нормалното развитие на телесно-физическия организъм като основа за свободното разгръщане на душевно-духовния човек. Коледен учителски курс, Дорнах (1921-1922), стр. 246, немско издание 1978 г.

Любов в социалния живот

...Който е възпитан чрез духовната наука, може да внесе това, което изживява чрез духовната наука с най-активната същност от своята личност също и в социалния външен живот, все едно дали заема ръководен или обикновен пост в живота. Защото това, което се изживява с цялата личност, когато стане дело, става също изживяване. Външното изживяване обаче, при което личността изцяло трябва да се прояви, е изживяване на любовта. Познание, което се стреми да изживее идеите в духа, ангажира целия човек така, че този човек се поставя с любов в социалния живот и внася любов в социалните идеи. Както непосредственото изживяване на духа става вътрешно в духовното изследване, така чрез троичното разделяне на социалния организъм духовната наука внася любовта в социалния живот, в общността. То представя идеите като такива в самата действителност така, че любовта може да стане носител на тези идеи. Любовта в социалния живот може да бъде свързана само с изживяната, а не просто с познавателната наука. Поради това, когато човек изхожда от духовната наука, както тук се има предвид, насочва поглед преди всичко към връзката на духовно-научните познания, духовнонаучния живот със социалната любов, със социалната, изпълнена с любов, практика, която е не само рутина, а се изживява като любов, изпълнена с просветляващи идеи... СС 255б Антропософията и нейните противници (1919-1921), стр. 260, немско издание 2003 г.

Любов, свързана с мъдрост
...Когато някой приеме всички мисли, дадени днес в антропософията, приема мислите на висшите йерархии, боговете. Но това мислене би създало ледена студенина в нас. Затова трябва да свържем тези божествени мисли с топлина, която събужда в нас любов. Дори първоначално това да е само малко възможно, то е подобно на първите прояви на живот в зародиша на едно растение. Едва чрез Христовото събитие става възможно за нас да свържем мъдростта с любовта... СС 266/2, От съдържанията на езотеричните уроци, том II (1910-1912), стр. 234 немско издание 1996 г.

Физическа любов и дихание
...Царството на човеко-животните (от лемурийската епоха) се разделя в две царства и в два пола. С това при хората се поражда физическата любов, която отново свързва двата пола и от друга страна прави възможно по-висшето развитие, духовното познание. Поради това, че човешкото царство се разцепва и се поражда физическата любов, боговете получават възможността да се издигнат за сметка на хората, понеже физическата любов на хората е жизнено необходима за боговете, също както дишането и кислородът от растенията са необходими за човека и животното, а отразената от минералното царство светлина – за растението. В гръцките саги се разказва, че боговете са живели от нектар и амброзия. Това е мъжката и женската любов на хората. По същото време в хората се развива сърцето, белите дробове и топлата кръв – преди те са дишали чрез хриле, понеже са живели в атмосфера, в която не са можели да дишат с бели дробове. Дихателните органи постепенно се променят, за да може да се диша кислородът от въздуха. Възходът и развитието се състоят в преодоляването на физическата любов от хората. Разделянето на двата пола е било необходимо, за да може интелектът да се развие в човека. Поради това в него става разделяне на по-висша и по-низша природа. Също и това, което свързва двата пола, трябва да се преодолее. Нова степен във възхода е, когато човекът пожертва силите на физическата любов и ги преобрази във висши сили. Чрез жертването на тези низши сили, висшето може да се прояви навън. Като следваща степен той трябва да жертва силите, които отнема от растителния свят. Чрез дишането човекът поема кислород, живот, който растенията издишват. С ритимизирането на дихателния процес и с вътрешното одухотворяване на човека, дишането му ще става по-чисто. То ще съдържа по-малко въглена киселина, няма да консумира така бързо околната атмосфера и няма да отнема толкова много жизнена субстанция, т. е. кислород от другите същества. Разказва се за йогите, живеещи в пещери, че могат да го правят, което почива на тяхното одухотворяване. То пречиства диханието им така, че могат да живеят дълго време, без да имат потребност от нов въздух, понеже въздухът около тях остава чист. Колкото повече даден човек е одухотворен, толкова по-малко въглена киселина издишва и по-дълго може да остане в един и същ въздух. Наистина може да се каже, че материалистът замърсява въздуха с дишането си много повече от един идеалист... СС 266/1 От съдържанията на езотеричните уроци, том I (1904-1909), стр. 151сл., немско издание 1995 г.

Сетивна любов
...Сетивната любов е произходът на творческото, на пораждащото се. Без сетивна любов нямаше да има нищо сетивно в света... СС 143 Свръхсетивните опитности. Пътища на душата към Христос (1912), стр. 207, немско издание 1970 г.

... В областта на любовта материализмът днес достига дори до позорна научност, – нещо, което никога преди не се е случвало на Земята. Най-лошото, което днес се прави, е смесването на любов и сексуалност. Това е най-позорното проявление на материализма, най-дяволското на съвремеността... СС 143 Свръхсетивните опитности. Пътища на душата към Христос (1912), стр. 184, немско издание 1970 год.

Любов и страст
...Ако нашите страсти не биха извирали от органичния живот на тялото ни, то волята в известен смисъл нямаше да има нищо за правене. Който прозира волята, знае, че тя се опира на страстите, на силните желания. Но ние можем да освободим от страстите ни също и това, което действа като същинската сила на волята. До известна степен я освобождаваме в социалния живот. Но това ни дава да разберем, за какво всъщност става въпрос. Ние я освобождаваме в социалния живот затова, защото, когато обичаме ближния си, когато вникнем в ближния, прилагаме лишена от страсти воля. Тази безстрастна воля може да се школува, когато не само желаем това, което може да се постигне във външния свят, това, към което ни подтиква едно или друго желание, а насочим волята си към човека в нас и неговото развитие... СС 329 Освобождаването на човешкото същество като основа за ново социално преобразование. Старото мислене и новата социална воля (1919) Базел, Берн, стр. 299, немско издание 1985 г.

Любов и кръв

...Ако изследвате кръвта на хората от днес – но не с химически средства, а със средствата на духовното изследване – и на хората живели няколко хилядолетия преди появата на Христос, бихте открили, че тя се е променила, и е получила характер, който все по-малко я прави носител на любовта... (Виж също война на всеки срещу всички)... СС 112 Евангелието на Йоан, разгледано във връзка с другите три евангелия и особено с Евангелието на Лука (1909) Касел, стр. 206, немско издание 1959 г.

Любов и свръхсетивност
...Може да се каже, че човешката душа се събужда в духовния свят чрез свръхсетивното съзнание; може обаче също да се каже, че духовността се събужда всред сетивния свят в любовта. Където любовта, състраданието се прояви в живота, се усеща вълшебният полъх на проникващият в сетивния свят дух. Затова правилно развитото ясновидство никога не може да заглуши състраданието и любовта. Колкото по-правилно душата се вживява в духовните светове, толкова повече безлюбието, липсата на състрадание се чувства като отричане на самия дух... СС 17 Прагът на духовния свят (1913), стр. 59, немско издание 1956 г.

Любов и самолюбие

...За любовта лесно се вярва, че това, което един човек чувства към друг е нещо надличностно. Но то не означава, че любовта наистина има винаги нещо общо с надличностното. Човекът се поддава на забележителна илюзия: Той бърка самолюбието с любовта към другия. Повечето хора вярват, че обичат другия, понеже обичат себе си в другия. Да вижда човек себе си в другия е само нещо, което задоволява собствения егоизъм. Въпросният човек не знае, не е задължително да го знае, но в същността си е наистина заобиколен път за задоволяване на егоизма.
...Често любовта се поражда само от душевна бедност, а душевната бедност винаги произлиза от силен егоизъм. И ако някой твърди, че не може да живее без другия, неговата собствена личност е обедняла и той търси нещо, което да го изпълни. Той забулва това, като казва: Аз се издигам над личното, обичам другия. Най-хубавата безкористна любов се проявява, когато човек не се нуждае от другия, когато може да се лиши от него. Тогава човекът не обича заради самия себе си, а заради другия. Той не губи тогава нищо, ако другият го напусне... СС 96 Зародишните импулси на духовната наука. Християнската езотерика в светлината на новото духовно познание, Берлин (1906-1907), стр. 335сл., немско издание 1974 г.

...В любовта човекът няма само възможността да клони към нещо чуждо, но тя и субективно носи добро. В изживяването на любовта, също от духовен характер, винаги има засилване на егоитета и това самоотдаване в любовта, в само абстрактна, макар и душевно абстрактна форма, е нещо, което силно накланя към егоизма, и в наше време се проявява в това, че обективното чувство на отговорност всъщност вече не е присъщо на хората, а хората силно клонят само към субективното чувство за отговорност. Човек не иска да се убеди в действителността на това, което твърди. Помислете си, колко по-различно би изглеждал пътя на човечеството, ако не беше се появила тази силна склонност към субективизъм, която винаги твърди, че изхожда от най-доброто знание и съвестност, като си спестява проверката... СС 343 Лекции и курсове относно християнско-религиозната дейност, II. Духовно познание – религиозно чувство – култова дейност (1921), стр. 445сл., немско издание 1993 г.

Любов и земно развитие

...Също както другите сили – последна от които е мъдростта през лунното съществуване – протичат от боговете, така и любовта протича сега в земното развитие. Носител на любовта може да бъде само самостоятелният аз, който постепенно се развива в хода на земното развитие... СС 103 Евангелието на Йоан, Хамбург (1908), стр. 56, немско издание 1962 г.

...Всичко, което е любов – от най-простата форма на кръвната любов, на сродените чрез кръвта създания до най-висшата идеална любов, е елементът на всеобщо човешко братство. Този елемент на любовта се изгражда именно от човечеството по време на земното развитие. Чувства, усещания и волеви импулси имат също и животинските групови азове. Мисията на човека е да развие любовта тук на Земята; това липсва при животните. Основният елемент на груповите азове на животните е мъдростта, както основният елемент на човешките азове е любовта... СС 101 Митове и саги. Окултни знаци и символи (1907), стр. 198, немско издание 1987 г.

Любов и познание
...Ако силата, която се прилага при насочване на вниманието към нещо, ако това вътрешно събиране, за да се концентрираме върху нещо конкретно в живота, се упражнява постоянно, стигаме до забележително откритие. Тогава откриваме, че все повече постепенно изграждаме душевната сила, която се проявява иначе само в това, което наричаме интерес към заобикалящия ни свят. Ние обръщаме повече или по-малко внимание на отделните предмети. Но тук се вижда степенуване на нашето душевно отношение към вътрешния свят. Този интерес е невероятно оживен, той стига до такова оживление, че наистина може да се каже, че се превръща в съвсем друго нещо, отколкото е в обикновения живот и в науката. Той стига до това, което може да се нарече: човек се чувства едно с нещата. Душевните сили постепенно се изпълват със същността на нещата. – И това изживяване на повишен интерес продължава и по-нататък. Това стига сега до изграждането на особена сила, която иначе се проявява в друга област на живота, но която става сила на познанието чрез антропософската духовна наука. Познавателната сила се превръща именно в това, което в живота наричаме любов. Любовта, чрез която ставаме едно с друго същество в обикновения живот, бих казал, се намира само в нейното начало. Чрез споменатите душевни упражнения тя става душевна сила, разгръщата се в цялата околност... СС 297 Идея и практика на Валдорфските училища - лекции и разговори, Щутгарт (1919-1920), стр. 245сл., немско издание 1998 г.

Любов и ексусиаи

...Каква мисия имат духовете на формата (създателите на Земята, ексусиаи), каква е същинската им земна мисия? Ако свържете изграждането на волята със сатурновата мисия, изграждането предимно на чувствата със слънчевата мисия, а с лунната мисия свържете предимно внасянето на мисловния елемент – следователно това, което е в човешкото астрално тяло, – то със земната планета можем да свържем мисията за установяването на пълно развновесие между тези три елемента, всеки от които е имал привес през предишните състояния на нашата планета. Да се доведе борбата на тези три елемента до покой чрез това, че се поставят в правилното съотношение, това е земната мисия. Човекът е вплетен в тази земна мисия, за да установи равновесието между мислене, чувстване и воля първоначално в своята собствена душевност. Това, че равновесието не е установено при съвременния човек, а се намира често в дисхармония, в безпорядък, може да почувства всеки, който се стреми поне малко към самопознание. Човекът е призван да изработи равновесието между мислене, чувстване и воля първоначално вътре в себе си, като излъчи от себе си и пренесе върху Земята това, което означава това равновесие между мислене, чувстване и воля... СС 121 За душите на отделните народи и тяхната мисия във връзка със северно-германската митология, Кристияния (Осло) (1910), стр. 98, немско издание 1982 г.

...Мисията на Земята винаги се е изразявала по особен начин чрез определена фигура в окултната символика. Когато окултистът разгледа тристранния триъгълник, може да види в него символ за абсолютно уравновесяващото взаимодействие на това, което е имало хегемония в трите предишни въплъщения на нашата Земя. Тайната на тази мисия се изразява в това, че чрез взаимното действие, чрез равновесието на трите сили, вътрешното действа наистина като продуктивно нова същност. Чрез това действително се създава четвърти елемент, елементът на любовта. Любовта може да се развие в развитието на света, ако се установи абсолютно равновесие на трите водещи сили, сменящи се в господството си през предишните епохи. Така нашата планета е планета на любовта и затова, така да се каже, това равновесие е любовно действие в своя резултат и любовта следва да бъде вплетена в общата еволюция при всички следващи въплъщения на Земята, именно чрез мисията на земната дейност. Поради това троичността ще стане четиристранна. Затова тайната на земното битие се изразява окултно с думите «тристранността да се направи четиристранност». Четвъртият елемент днес естествено е още много несъвършен. Това взаимодействие на мислене, чувстване и воля вътре в човека е такова, че същинската вътрешност първоначално става субстанция на любовта. Това е, което може да се нарече истински продуктивното, вътрешно творящото в земното съществуване. Затова духовете на формата, ексусиаи (като създатели на Земята), можем да означим в тяхната общност същевременно като духове на любовта, понеже имат именно мисията да доведат до равновесие трите предишни състояния... СС 121 За душите на отделните народи и тяхната мисия във връзка със северно-германската митология, Кристияния (Осло) (1910), стр. 99сл., немско издание 1982 г.

Любов и полова любов

...Точно в нашата епоха трябва правилно да се разглежда моралната страна на любовта. Защото материализмът извънредно силно превърна любовта в едностранна представа. И понеже материализмът вижда любовта предимно като полова любов, така той приравнява всички други прояви на любов до скрита полова любов. И дори при много психоаналитици имаме приравняване на извънредно много жизнени явления до сексуалния елемент, без те да имат абсолютно нищо общо с него.
Насреща на това, именно учителят и възпитателят трябва да разберат универсалното в любовта. Защото във възрастта между смяната на зъбите и половата зрялост се проявява не само половата любов, а изобщо способността да се обича, любовта към всичко. Половата любов е само част от любовта, която се изгражда в тази възраст. Тогава може да се види как се появява любовта към природата, как се изгражда изобщо човешката любов и чрез наблюдението трябва много категорично да се насочи вниманието към факта, че половата любов е само специална глава от голямата книга на живота, разказваща за любовта. Ако това се разбере, ще може също и половата любов да се насочи по правилен начин в живота. Днес за много теоретици половата любов е молохът, който постепенно поглъща всички кълнове на любовта.
Благодарността трябва да се увеличава с израстването на човека; затова тя трябва да се внедри в тази възраст, когато растителните сили са най-активни. Любовта трябва да се събуди. В развитието любовта действително е нещо като процес на събуждането. В нейното развитие тя трябва да се запази в по-душевни области. Това, в което човекът се враства, когато постепенно развива в себе си любовта, е бавно, постепенно събуждане, докато настъпи последният стадий на това събуждане... СС 306 Педагогическата практика от гледище на духовно-научното познание за човека. Възпитанието на детето и младия човек (1923) Дорнах, стр. 119 и сл., немско издание 1956 г.

Любов и богове

...Както животното и човекът са зависими от растението, така и боговете са зависими от хората. Това е хубаво изразено в гръцката митология: Боговете получават нектар и амброзия от смъртните. И двете означават любов. Любовта, създадена от хората, става храна за боговете. Това е много по-действително от например електричеството, колкото и невероятно да изглежда. Любовта се появява първо като любов между половете и се развива до най-висшата духовна любов. Но всяка любов, низша и висша се вдишва от боговете... СС 55 Познанието на свръхсетивния свят в нашата епоха и значението му за днешния живот, Берлин, Кьолн (1906-1907), стр. 95сл., немско издание 1959 г.

...Може да се каже, че боговете имат полза от участието им в човечеството. Земята е планетата на любовта. Любовта ще бъде истински изградена едва на Земята. Тя ще бъде, грубо казано, култивирана също и чрез работата на боговете над хората, те също учат да опознават любовта, както в друго отношение я даряват. Трудно е човек да си го представи. Напълно е възможно едно същество да внесе в друго същество някакъв дар и да разбере същността на този дар едва чрез другото същество. Представете си една невероятно богата личност, която никога не е познавала нищо друго освен богатството, която не е изпитала дълбокото душевно удовлетворение, доставящо удоволствие. И тази личност върши добро, тя подарява нещо на някой беден човек. В душата на този беден човек се поражда благодарност заради подаръка и това чувство на благодарност е също един дар. То не би съществувало, ако богатата личност не би направила подаръка. Богатата личност обаче не е почувствала чувството на благодарност, а го е породила. Тя е даряващата това чувство на благодарност, но може да го опознае едва в рефлексията, когато тя се излъчва обратно от този, в когото го е възпламенила. Боговете са дотолкова развити, че да могат да възпламенят любовта в човека, така че хората са в състояние да се научат да изживяват любовта, но боговете се учат да познават любовта като реалност едва чрез хората. Те се потапят в океана на човечеството и чувстват топлината на любовта. Да, ние знаем, че нещо липсва на боговете, когато хората не живеят в любов, така да се каже, боговете имат своята храна в любовта на хората. Колкото повече е любовта на хората на Земята, толкова повече храна имат боговете на небето – колкото по-малко любов, толкова повече глад за боговете. Жертвата на хората всъщност не е нищо друго освен това, което се излъчва нагоре към боговете, като произведена в хората любов... СС 105 Светът, Земята и човекът – същност и развите в епохата между египетския мит и съвременната културна епоха, Щутгарт (1908), стр. 146сл., немско издание 1983 г.

Любов и йерархии

…Ако тук на Земята, да речем, откъснем цвете, фактът е правилно изразен, когато кажем: Аз откъсвам цветето. Така казано, фактическото състояние не би било правилно показано, ако се отнася до взаимния ни живот с висшите йерархии. Ако там вършим нещо заедно с тези същества, би трябвало да кажем: Другото същество го прави в нас. – Следователно ние се намираме в състояние, където непрекъснато се чувстваме принудени да означаваме дейността, в която взимаме участие, не като собствена дейност, а като дейност в нас от страната на съществата от висшите йерархии. Там имаме космическо съзнание. Също както тук чувстваме, че имаме в нас бели дробове, сърце и др., така там чувстваме света в нас, но света на съществата от висшите йерархии и всичко, което става чрез дейност, в която сме включени самите ние. Но ако искаме да означим правилно фактическото положение, трябва да кажем: Някое същество от висшите йерархии работи в нас. – Ако не бихме имали този взаимен живот между смъртта и ново раждане със съществата на висшите йерархии, не бихме могли да развием силата на любовта тук на Земята. Понеже това, което разгръщаме тук на Земята като сила на любовта, всъщност е само слаб отблясък, сянка на взаимния живот с духовните същества от висшите йерархии между смъртта и ново раждане, то е отблясък, сянка от този взаимен живот. Това, че тук на Земята можем да разгръщаме човешка любов, че можем да имаме разбиране за други хора, произлиза оттам, че между смъртта и ново раждане сме в състояние да живеем със съществата на висшите йерархии... СС 219 Отношението на звездния свят към човека и отношението на човека към звездния свят. Духовното причастие на човечеството, Дорнах (1922), стр. 60сл., немско издание 1966 г.

Любов и светлина
...Любовта и светлинта са двата елемента, двата компонента, проникващи цялото земно битие: Любовта е душевно земно съществуване, светлината се проявява като външно материално земно битие... СС 120 Откровения на кармата, Хамбург (1910), стр. 193, немско издание 1975 г.

...В изречението: Материята е изтъкана светлина, душевното е разредена по някакъв начин любов – лежи ключът за безброй тайни на земното битие. Те обаче важат само за земното битие и за никоя друга област от световното битие... СС 120 Откровения на кармата, Хамбург (1910), стр. 202, немско издание 1975 г.

...Това, което Христос донася на Земята, е издигнатата до любов светлина, законът, роден в самата душа, който апостол Павел нарича милост. Христос Исус представя издигането на светлината като любов... СС 97 Християнската мистерия, (1906-1907), стр. 163сл., немско издание 1981 г.

...Ако проникнем в онази божественост, която е в равновесното състояние, в постоянно повтарящото се равновесие между луциферическия и ариманическия елемент и ако схванем това в неговата най-дълбока същност, ще разберем, че навсякъде – ако правилно гледаме – където няма влияние от Луцифер и Ариман, се намира това, което идва от тази прогресираща божествена духовност, която е свързана с еволюцията на човечеството. Ако в царствата където постоянно прониква луциферическия и ариманическия елемент наблюдаваме божествеността, подържаща равновесието, виждаме основната сила на това, което протича, изграждащо външно човека и одушевяващо и одухотворяващо го вътрешно, т. е. чистата любов. Тази основна сила е чиста любов. В своята вътрешна субстанция и същност всемирът, доколкото е всемир за човека, се състои от чиста любов, не е нищо друго освен чиста любов. В свързаната с човека божественост не виждаме нищо друго, освен чиста любов. Но тази любов е именно нещо вътрешно, тя може да се изживее от душите вътрешно. Тя не би стигнала никога до външно проявление, ако първо не би си изградила тяло от елементите, от етерния елемент на светлината. И ако разглеждаме света истински окултно, стигаме дотам просто да си кажем: Основната същност на света е проявяващата се външно като светлина вътрешна същност на любовта. Това не е вяра на човека, който разглежда тези неща, а е съвсем обективно спечелено познание: Всемирът, доколкото човекът е вкоренен в него, е стигналата до проявяване като светлина вътрешна същност на любовта. Същност, понеже имаме работа с всички същества на висшите йерархии, които биват носени от тази любов и които изживяват тази любов вътрешно, което обаче, ако искаме да употребим един абстрактен израз, се проявява като любов. Външната привидност на същността е любовта, а външната привидност на любовта е светлината. Това е, което постоянно се повтаря във всички мистерии, което не е убеждение на вярата, а представлява истински постигнатото познание на всеки честен окултист... СС 346 Лекции и курсове относно християнската религиозна дейност, V. Апокалипсис и дейност на свещениците (1924), стр. 215, немско издание 1995 г.


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
Хостинг и Домейни