ПРИЯТЕЛИ НА АНТРОПОСОФИЯТА - ЕЗОТЕРИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Ex Deo nascimur. In Christo morimur. Per Spiritum Sanctum reviviscimus!
Дата и час: Чет Апр 26, 2018 2:29 pm

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 3 мнения ] 
Автор Съобщение
Непрочетено мнениеПубликувано на: Вто Апр 30, 2013 2:05 pm 
Offline

Регистриран на: Вто Фев 12, 2013 3:07 pm
Мнения: 102
Съзнателната душа
...В нашия душевен живот отличаваме три същности – съзнателна душа, разсъдъчна душа и сетивна душа. Тези три същности не бива да се приравняват напълно със силите на мисленето, чувстването и волята, понеже мислене, чувстване и воля са присъщи и на трите същности... СС 266/3 От съдържанията на езотеричните уроци , стр. 253, немско издание 1998 г.

...Доколкото душата ни живее във физическото тяло, в духовната нука я наричаме съзнателна душа, понеже едва с пълното вживяване във физическото тяло в течение на човешкото развитие е станало възможно човекът да се издигне до азовото съзнание... СС 158 Взаимната връзка мужду човека и елементарния свят. Калевала. Олаф Естесон. Руският народ (1912-1914) , стр. 30, немско издание 1993 г.

...Когато човекът остави да се прояви вътре в него обективната истина и доброто, той се издига над сетивната душа. Вечният дух се проявява в душата. Това, което душата носи в себе си като истина и добро, е безсмъртното в нея. Това, което просветва в душата като вечност, тук се нарича съзнателна душа. Но едва онази истина е постоянна, която се отделя от всякаква симпатия и антипатия, породена от усещанията и т. н. Онази част на душата, в която живее тази истина, следва да се нарича съзнателна душа... СС 9 Теософия. Въведение в свръхсетивното познание на света (1904-1905), стр. 46, немско издание 1961 г.

...В съзнателната душа се разкрива истинската природа на «аза». Защото, докато при усещанията, чувствата и разбирането душата се отдава на нещо друго, като съзнателна душа тя обхваща своята собствена същност. Оттам този аз не може да бъде възприет от съзнателната душа по друг начин, освен чрез известна вътрешна дейност... СС 13 Въведение в тайната наука (1910), стр. 69, немско издание 1962 г.

...В староеврейската духовна наука думата n’schamah се употребява за съзнателната душа... СС 122, стр. 181, немско издание 1961 г.

...Гърция и Рим разцъфтяват по времето, когато в човечеството се разгръща разсъдъчната, чувстващата душа. Да, гърците и римляните са истинските носители на това разгръщне. Но при тези народи развитието на указаните етапи в душата не носи зародиш, който по правилен начин да може да развие от себе си съзнателната душа. Въпреки това, стадият на развитието на съзнателната душа действително настъпва. Но е така, като че ли съзнателната душа не е нещо произлязло от личността на гърка и римлянина, а е посадено в съществото им отвън. Разбуждането на съзнателната душа се е чувствало като свързаност с божествено-духовното. Християнското съдържание не е можело да бъде възприето в човешката съзнателна душа, понеже самата тя не е можела да навлезе в човешката същност. Затова християнското съдържание се е възприемало като дадено отвън, от духовния външен свят, но не като нещо, с което човек израства заедно чрез своите познавателни сили. Другояче е било при появилите се в историята североизточни народи. Те прекарват стадия на развитието на разсъдъчната или чувстващата душа в състояние, което за тях се е чувствало като зависимост от духовния свят и започват да чувстват нещо от човешката самостоятелност, когато първите сили на съзнателната душа започват да прозират в началото на християнството... СС 26 Ръководни антропософски принципи. Антропософски път на познание. Мистерията на Михаил (1924-1925), стр. 249 сл., немско издание 1976 г.

...При тези народи християнското съдържание навлиза в покълващия живот на събуждащата се съзнателна душа,. Те го чувстват не като дадено отвън, а като нещо живо, покълващо в душата им... СС 26 Ръководни антропософски принципи. Антропософски път на познание. Мистерията на Михаил (1924-1925), стр. 251, немско издание 1976 г.
...Гърците и римляните в известна степен получават наготово разсъдъка, дотолкова, доколкото се нуждаят от него, заедно с предпоставките на естественото им развитие. Същото е било и с душевността им. Когато някой заставал насреща на друг човек, той е знаел как да се отнася с него. Душевността, характерът на даден човек още е действал много по-духовно върху душевността на другия човек... СС 168 За връзката между живите и мъртвите – 1916 г., стр. 92 сл., немско издание 1968 г.
...Съвременните отношения на общуване поставят хората един към друг така, че спонтанно породени отношения всъщност,съвсем не могат да доведат до нещо добро. Така чрез съвременните отношения на общуване в света, хората са много по-отчуждени един от друг.
Сега човечеството е организирано така, че не получава наготово своята душевност, която да действа мощно, не получава наготово и разума, действащ проникващо, а го изгражда чрез съзнателната душа, бих казал, това е нещо много по обособено, индивидуално, организирано повече в посока на егоизма, на човешката самота в собственото тяло, а не както е било при разсъдъчната, чувстващата душа. Чрез съзнателната душа човекът много повече е отделен индивид, самотник, който странства в света, отколкото е бил чрез разсъдъчната, чувстващата душа. И това е най-важната характеристика на нашето време и човекът все повече ще се затваря в себе си. Съзнателната душа е характерна за отделянето на човека от останалото човечество, на по-гоямата изолация от живота. Поради това е трудно човек да се запознае с другия и именно да му се довери. Необходимо е по-дълбоко опознаване, за да стане човек близък с другия... СС 16 За връзката между живите и мъртвите – 1916 г.8, стр. 94 сл., немско издание 1968 г.

...В това опознаване, отделяне на индивидуалностите, лежи, че още несъзнателно инстинктивно нагоре се издигат реминисценции, отзвуци от предишни инкарнации. И ако човекът изгражда отношенията си с другите хора, изхождайки повече от своята собствена вътрешност, тогава може да се формира и съзнателната душа. Взаимните отношения ще стават все по-трудни, понеже все повече ще бъде необходимо хората да оставят наистина да се прояви навън това, което действа кармически в тях. Ако взаимното опознаване не би било така тежко през петата епоха от развитието на следатлантското човечество, съзнателната душа не би могла да се развие, а хората биха живели повече в общността на природните си дадености... СС 168 За връзката между живите и мъртвите - 1916 г., стр. 96сл., немско издание 1968 г.

...Съзнателната душа получава силата си от Юпитер, тя е стимулирана чрез юпитеровите същества... СС 98 Природа и дух, действията им в нашия видим свят (1907-1908), стр. 198, немско издание 1983 г.

...По времето на Коперник, Кеплер, Галилей, Джордано Бруно започва да се развива това, което наричаме съзнателната душа. Тя започва така да се развива, че човекът сега сам се превръща в загадка за себе си, като едва сега започва да се чувства изолиран със своята самостоятелна духовност от цялата останала природа, като същевременно изживява душата си като нещо отделно от тялото си... СС 63 Духовната наука като дар на живота Берлин (1913-1914), стр. 298, немско издание 1959 г.

...В съвременния цикъл на развитието на човечеството имаме съзнателната душа първоначално локализирана във физическото тяло, което означава, че тя си служи с физическите инструменти, с мозъка... СС 145 Окултното развитие на човека и значението му за неговите физическо, етерно, астрално тяло и аз, Хага 1913 г., стр. 180, немско издание 1976 г.

...Ние изграждаме съзнателната душа именно чрез това, че с нашия аз в известен смисъл ставаме вътрешно сродни с физическото тяло, истински се закотвяме във физическото тяло. Поради това е настъпило времето, в което вече не се знае много за духовните неща и процеси. Настъпило е времето на материализма, понеже човек се е натъпкал така здраво във физическото тяло... СС 157a Човешката съдба и живота след смъртта, Берлин 1915 г., стр. 57, немско издание 1981 г.

...Съзнателната душа всъщност изгражда егоистичния човек... СС 158 Взаимната връзка мужду човека и елементарния свят. Калевала. Олаф Естесон. Руският народ (1912-1914), стр. 32, немско издание 1993 г.

... Между отделните душевни същности няма разделни стени, но е необходимо те да се различават, понеже всяка една се поставя по различен начин в отношения с външния свят. Когато човекът се потопи в съзнателната душа, той е най-самотен в душевния си живот, заключва се и се изолира от външния свят. Но тя също е и душевната същност, която според своята природа изгражда най-често граници пред обкръжението, така че най-силно е предразположена да изпадне в заблуждения и грешки. Тя най-много се е отделила от всемира. Но тази душевна същност може да изпадне в заблуждение в ограничена степен. Най-важното в това, което наричаме съзнателна душа, се изразява преди всичко като логическо мислене, като разграничаване на понятията, като математическо мислене, всичко това, което в известно отношение човекът има като своя собствена способност, която не се намира при животните... СС 127 Мисията на новото духовно откровение. Христовото събитие като център на земната еволюция (1911), стр. 43сл., немско издание 1975 г.

...Способността на логическото мислене, на създаването на мнения и мисли, почива в съзнателната душа... СС 60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието, Берлин (1910–1911), стр. 238, немско издание 1983 г.

...Проявяването на съзнателната душа особенно се поощрява от народностните души на настоящето. Защото общо взето, нашата епоха има задачата да изгради съзнателната душа. Това означава, че народностните групови души си поставят задачата така да проникнат телата, че когато душата живее в тялото, получава възможност чрез него да се свърже с тялото така, че то да стане възможно най-добре служещ инструмент на душата. Оттам нашето време е това, което можа да развие външната наука, външното наблюдение. Като духовен изследовател човек прозира като нещо правомерно за новото време на развитието на съзнателната душа проявата на материализма, гледането чрез тялото навън в света на сетивните неща и сетивните процеси... СС 64 Из една съдбовна епоха, Берлин (1914–1915), стр. 126сл., немско издание 1959 г.

...Когато човекът се издигне до опознаването на външния свят, тогава съзнателната душа се проявява като предимно царуваща в неговия душевен живот... СС 59 Метаморфози на душевния живот. Пътища на душевните изживявания – том II Берлин (1910), стр. 178, немско издание 1984 г.


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Сря Май 08, 2013 2:01 pm 
Offline

Регистриран на: Вто Фев 12, 2013 3:07 pm
Мнения: 102
Съзнателната душа и англо-американското население
... За разлика от останалото човечество, само хората от английско-говорящото население са устроени така в нашата епоха, че съзнателната душа се внася в тях чрез кръвта, заложбите от раждането и наследствените качества. Човечеството е диференцирано. Хората от английско-говорящото население днес са особено предразположени да изградят съзнателната душа, така че в известен смисъл те са представители на тази пета следатлантска епоха; те са подготвени за нея... СС 186 Основното социално изискване на нашата епоха, Берн, Дорнах (1918), стр. 177, немско издание 1979 г.

Съзнателната душа и антисоциални инстинкти

...Ако в развитието си човекът не би бил подложен на импулсите, в които участват луциферическите и ариманическите сили, той не би могъл да използва изцяло съзнанието си, т. е. не би стигнал до изграждането на съзнателната си душа. Но в навлизането на съзнателната душа в човешката природа имаме изключително антисоциален инстинкт. Така че своеобразното в нашата епоха е, че появата на социалните идеали се оказва реакция на това, което се надига именно от най-вътрешната същност на човешката природа, т. е. от развитието на индивидуалното съзнание. Бих искал да кажа, че в нашата епоха се говори толкова много за социализъм, понеже най-вътрешната същност на човека се противопоставя най-много на този социализъм... СС 186 Основното социално изискване на нашата епоха, Берн, Дорнах (1918), стр. 112, немско издание 1979 г.

Съзнателната душа и записите в астралната светлина
...Новото посвещение се насочва към обективното. Това е голямата разлика. Защото субективното е изцяло записано във външния свят, боговете са го внесли в човека като негова тайна. Това, което са внесли в астралното му тяло, се е проявило по време на праперсийската епоха. Това, което са внесли в сетивната му душа, се е проявило по времето на египетско-халдейската културна епоха, а това, което са внесли в чувстващата или разсъдъчната му душа, се е проявило по време на гръцката епоха. Но съзнателната душа, която следва да развием ние, е самостоятелна, тя не проявява нищо повече извън себе си. Тя застава насреща на това, което вече е тук. Така че днес може да се каже: Не е необходимо онова друго полусъзнателно състояние, но е необходимо по-висше съзнание. И тогава е възможно човек да навлезе в по-висшия свят например с природните знания, които си извоюва, и постигнатото природознание застава насреща му от висшия свят, като човек отново го разчита записано в астралната светлина; то се появява насреща му в духовната си реалност... СС 233a Мистерийните центрове на Средновековието. Розенкройцерството и новият принцип на посвещение. Великденът като част от мистерийната история на човечеството, Дорнах (1924), стр. 92сл., немско издание 1980 г.

Съзнателната душа и наблюдение на сетивността. Съзнателни имагинации – нашата задача в епохата на съзнателната душа
...Кои способности би следвало особено да развият хората на петата следатлантска епоха, нашата епоха? Знаем, че се касае до развитието на съзнателната душа като самото то трябва да се формира от поредица душевни и телесни сили. Първото, което трябва да се развие, ако човекът следва правилно да стои на Земята, е истинското чисто съзерцание на сетивния свят. Такова чисто съзерцание на сетивния свят не е съществувало в предишни епохи, понеже в човешкия душевен живот винаги се е намесвало визионерното, имагинативното, а при гърците още фантазията. Но след като фантазията обхваща човечеството толкова много, както това се случва в гръцкия живот, става необходимо човечеството да развие способността да разглежда външната природна действителност без да се намесва някаква стояща зад нея визия. Не е необходимо при това да си представяте, че имам предвид материалистическия светоглед. Този материалистически светоглед е ариманически разкривено разглеждане на сетивната действителност. Но, както казах, да се наблюдва правилно сетивната действителност, е една от задачите на петата следатлантска епоха. Другата задача на човешката душа е: редом с чистото съзерцание на действителността да се развие свободната имагинация, в известно отношение един вид повторение на египетско-халдейския културен период. В това отношение петата следатлантска епоха все още не е стигнала много далеч. Трябва да се развият свободни имагинации, както те се постигат чрез духовната наука, следователно необвързани имагинаци, каквито са били присъщи на третата следатлантска културна епоха, не дестилирани до фантазия имагинации, а свободни имагинации, с които човек да разполага така свободно, както иначе разполага свободно със своя разум. Чрез развитието на тези две способности в петата следатлантска епоха ще се прояви правилното развитие на съзнателната душа.
Гьоте много добре е почувствал това чисто съзерцание, което означава като противоположност на материализма с неговия прафеномен. Този прафеномен е чистото съзерцание на действителноста. Но Гьоте не дава само първия тласък към свободно от визионерство сетивно наблюдение в прафеномена, а дава и първия тласък към свободната имагинация; защото именно това, което намираме в неговия «Фауст», макар и още да не е напълно изчистено в духовнонаучно отношение, макар да е още в известен смисъл инстинктивно по отношение на духовната наука, все пак е първият тласък към свободния имагинативен живот, който не е само един фантазен свят. Видяхме колко дълбоко действителен е този фантазен свят. Така, насреща на прафеномена всъщност имаме това, което Гьоте нарича типично интелектуално съзерцание. Нека вземем под внимание как един, така значителен по своему, човек като Якоб Бьоме, малко преди да започне петата следатлантска културна епоха, вече чувства как имагинативният живот се поражда в душата му. В своята «Аврора» той ясно говори как чувства, че имагинативният живот се проявява в него. Но първо трябва да стане свободен; той се чувства недостатъчно свободен в себе си, обаче усеща че божествената творческа същност действа в него... СС 171 Вътрешните импулси за развитие на човечеството. Гьоте и кризата на XIX век, Дорнах (1916), стр. 34сл., немско издание 1964 г.

...Съвременното човечество клони към две крайности. Едната е поривът да разглежда света само отвън, да стига до крайност при прафеноменалното. Другата е, да обхваща вътрешно света само в свободни имагинации. Всичко това се намира още в началото, досега се формира по благодатен, хубав начин. Но то се стреми да се превърне в противоположност... СС 171 Вътрешните импулси за развитие на човечеството. Гьоте и кризата на XIX век, Дорнах (1916), стр. 67, немско издание 1964 г.

Съзнателната душа и мисленето
... В нашия душевен живот различваме три същности: съзнателната, разсъдъчната и сетивната душа. Тези три същности не бива да се приравняват изцяло със силите на мисленето, чувстването и волята, понеже мислене, чувстване и воля са присъщи на всяка от тези три душевни същности... СС 266/3 От съдържанията на езотеричните уроци, том III (1913-1923), стр. 253, немско издание 1998 г.

Съзнателната душа и историята

...Между 9 и 12 век виждаме как селските общини постепенно се оформят като градове. Започва да се развива градската култура и като че ли човекът се изтръгва от външната природа, като хората се събират в градовете. Тази градска култура, която можем да проследим като един забележителен стремеж към образуване на градове, се разпространява от Бретан до дълбоко навътре в руското царство, чак до Новгород и надолу до Испания и Италия. И в това време се извършва световноисторическата сватба между това, което идва от латинския език и това, което се издига на повърхността от народните езици, от доста изостаналите народни езици. От тези два елемента трябва да произлезе това, което да се развива по-нататък. Старата култура е трябвало напълно да изчезне, ако не е било внесено това ново явление, което от своя страна носи южно влияние. Нещо изостанало и нещо напреднало се приравняват и на мястото само на интелектуалната култура пристъпва културата на съзнанието... СС 325 Естествените науки и световно–историческото развитие на човечеството, Дорнах, Щутгарт (1921), стр. 149, немско издание 1969 г.

Съзнателната душа и жестовете
...Когато човек, който стои дълбоко в сетивната душа, дълбоко се замисля, се хваща за носа или пък се чеше зад ушите... СС 108 Отговорът на въпросите на живота и света чрез антропософията (1908–1909), стр. 106сл., немско издание 1986 г.

Съзнателната душа и съвестта
...Чувството, човек да може да изключи сам себе си, е единият полюс на съзнателната душа. Другият полюс, който навлиза от духовния свят, е съвестта. Тя ни въздържа, когато искаме да извършим действия, които не се покриват с моралните закони. Ние трябва да се ръководим и насочваме от съвестта си. Трябва да внимаваме да изградим по правилен начин съвестта на физическия план, защото само това, което сами постигаме, можем да го вземем в духовния свят... СС 266/2 От съдържанията на езотеричните уроци, том II (1910–1912), стр. 437, немско издание 1996 г.

Съзнателната душа и азът
...Докато азът още смътно мъти в сетивната душа, пробляства първо като същински човешки аз в разсъдъчната душа, за да стане напълно съзнателен в съзнателната душа и едва тогава да стане един чист аз... СС 116 Христовият импулс и развитието на азовото съзнание, Берлин (1909–1910), стр. 90, немско издание 1982 г.

... Днешният човек всъщност едва сега започва напълно съзнателно да изработва по малко своя манас (дух-себе) в астралното си тяло. Там се намира човекът сега. Но по време на земното развитие човекът вече е работил върху своите три тела несъзнателно, чрез помощта на по-висшите същества. В древните времена той е обработвал несъзнателно астралното си тяло и поради това астралното тяло е проникнато от сетивната душа. Азът е работил несъзнателно и в етерното тяло и това несъзнателно преобразувано етерно тяло е разсъдъчната душа, а каквото азът несъзнателно е изработил във физическото тяло е съзнателната душа. Съзнателната душа следователно се е породила някога към края на атланската епоха, когато етерното тяло, което преди се е намирало със своята главова част извън физическото тяло, постепенно напълно е навлязло в него. Чрез това човекът се научава да казва аз. Така той постепенно навлиза в своите тела през следатлантската епоха... СС 103 Евангелието на Йоан, Хамбург (1908), стр. 132сл., немско издание 1962 г.

Съзнателната и имагинационната душа
...Когато сетивната душа се преобрази в интуиционна душа, трябва съответно да си представим, че интуиционната душа ще има своя инструмент в астралното тяло на човека. Инспирационната душа е преобразената разсъдъчна или чувстваща душа. Своят инструмент тя има в етерното тяло на човека, а имагинационната душа, преобразената съзнателна душа – във физическото човешко тяло... СС 145 Окултното развитие на човека и значението му за неговите физическо, етерно, астрално тяло и аз, Хага (1913), стр. 180сл., немско издание 1976 г.

Съзнателната душа и митологията
...Хитростта е способност на съзнателната душа, но е далеч от силата, от по-мощната сила. Със съзнателната душа виждаме онези духовни същества, които са изостанали на степента, на която човекът е притежавал само обвивката на аза. Човекът вижда как тези същества живеят. Те не могат много неща, техните сили са малки. И понеже човекът вижда в картини съществата според тяхната вътрешна природа, те му изглеждат като джуджета... СС 108 Отговорът на въпросите на живота и света чрез антропософията (1908–1909), стр. 154, немско издание 1986 г.

Съзнателната душа и окултното развитие
...Когато човекът преминава през окултно развитие, става въпрос някои неща първоначално да се подтиснат в самата му душа. Необходимо е човекът да изключи външните сетивни впечатления. Изключването на външните сетивни впечатления е първото изискване за истински окултен напредък. Чрез това изключване се променя вътрешно тази част от душата, която се е изградила предимно под въздействието на външните сетивни впечатления. Това е съзнателната душа. Разберете правилно: сега се развива главно съзнателната душа, понеже тя се опира преди всичко на външните сетивни впечатления. Че съзнателната душа вътрешно най-много се засилва от сетивните впечатления, – това не бива да се смесва с факта, че сетивната душа посредничи за тяхното възприемане. Когато става въпрос за окултно обучение, трябва да се разбере под какви впечатления съзнателната душа най-много се засилва: това са сетивните впечатления. Ако те се изключат, съзнателната душа се подтиска. Изтъкването на аза, отстъпва назад. ...Затова пък сетивната душа, която преди е служила предимно на културата на аза, постепенно се изпълва с това, което наричаме имагинация. Можем направо да кажем, че при окултно развиващия се човек сетивната душа се преобразява в имагинационна душа... СС 145 Окултното развитие на човека и значението му за неговите физическо, етерно, астрално тяло и аз, Хага (1913), стр. 176, немско издание 1976 г.

Съзнателната, разсъдъчната и сетивната душа
...Сетивната душа изживява нещо само дотогава, докато човекът е отдаден на външния свят. Тя приема впечатленията от външния свят. Когато по време на будния си дневен живот човекът известно време не обръща внимание на впечатленията, идващи от външния свят, а ги преработва в душата си, когато премисля върху тях и чувства на удоволствие или неудоволствие, радост или болка продължават да се вълнуват, без да има външно въздействие, тогава човекът е отдаден на разсъдъчната си душа, така че тя е нещо по-стабилно и дълготраещо в сравнение със сетивната душа. Ако сега вземем преработеното и се поставим в отношения с външния свят, тогава се отдаваме на съзнателната си душа... СС 119, стр. 67сл., немско издание 1962 г.


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Пет Май 10, 2013 8:55 am 
Offline

Регистриран на: Вто Фев 12, 2013 3:07 pm
Мнения: 102
Развитие на съзнателната душа
…Понастоящем съзнателната душа се намира в своето главно развитие, понеже се разчита преди всичко на сетивните впечатления. Това, че съзнателната душа най-много се засилва вътрешно от сетивните впечатления, не бива да се смесва с факта, че тези сетивни впечатления се възприемат чрез сетивната душа... СС 145 Макрокосмос и микрокосмос. Големият свят и малкият свят. За естеството на душата, Виена (1910), стр. 176, немско издание 1976 г.

...Ние виждаме как съзнателната душа става велика чрез това, че от обкръжението ѝ най-напред се е отдръпнал импулсът за продуктивност, че тя се възпитава в културата от това, което постоянно води към умирането. Човекът става самостоятелен, когато външният свят не му показва нещо творчески действащо, а в своето познание той достига до това, което непрекъснато носи в себе си зародиша на умирането. Външният свят не възпитава човека в неговото индивидуално и съзнателно природно развитие за живота, за това, което следва да го издигне, а го насочва към собствената му личност... СС 73 Допълване на днешните науки чрез антропософията, Цюрих (1918), стр. 358, немско издание 1973 г.

...Природата не бива повече да ни дава несъзнателно това, което да внесем в света на социалните отношения, на историческото развитие. По-новото човечество трябва съзнателно да възприеме също и това, което представлява новото свръхсетивно откровение на съзнателната душа... СС 73 Допълване на днешните науки чрез антропософията, Цюрих (1918), стр. 361, немско издание 1973 г.

...Чрез това, че често сме се прераждали в света, ние постепенно сме стигнали до такива отношения, че по правило не срещаме човек, с когото да не сме били заедно в някое от предишните ни прераждания. Изглежда ни случайно, че срещаме един или друг човек. В действителност всичко това се дължи на предишните прераждания, където сме се срещнали, където са изградени силите, водещи до сегашната ни среща... СС 168 За връзката между живите и мъртвите (1916), стр. 95, немско издание 1968 г.

...Някой човек среща друг и там трябва да се прояви това, което в единия или в другия човек изплува нагоре като разултат от предишни въплъщения. Това трае по-дълго от непосредственото запознаване при дадена среща. Необходимо е хората да позволят по чувство, инстинктивно да изплува постепенно нагоре това, което са изживели с другия човек. И само ако човекът влезе в отношения с други хора повече от вътрешността на душата си, може да изгради съзнателната душа. Но не само хора, които така се срещат в живота трябва да изпробват, дали нещо се издига в тях и действително е достатъчно да основе трайни отношения, а ще става все по-трудно синове и дъщери да разбират бащите и майките си, ще става все по-трудно родителите да разбират децата си, все по-трудно да се разбират братя и сестри... СС 168 За връзката между живите и мъртвите (1916), стр. 96сл., немско издание 1968 г.

...Над гръцката и римската култура все още се носи полъх от групова душевност. Виждаме как хората все още са поставени в определен социален порядък, който макар и повече да изгражда чрез морални сили предимно структурата и своята формация, той все още показва твърди устои. Но тези формации все повече ще се разпадат през петата следатлантска епоха. На тяхно място трябва да се появи съзнателно социално разбиране, което означава, че трябва да се появи всичко това, което произлиза от по-дълбокото разбиране за правилната индивидуална човешка същност. И когато всред кръговете, занимаващи се с духовната наука, тя все повече се развива от абстрактното към конкретното, към жизненото, ще се появи съвсем особен вид човекознание и събуждане на интерес към човека. Ще се практикува практическа психология, практическа душевна наука, но също и практическо учение за живота, чрез които ще се стигне до истинско социално разбиране на човешкото развитие... СС 168 За връзката между живите и мъртвите (1916), стр. 98сл., немско издание 1968 г.

...В тази област човечеството все още не е стигнало особено далеч, то още е съвсем изостанало. Как преценяваме днес някой човек, който застава насреща ни? Той ни е симпатичен или несимпатичен. Огледайте се в света и ще видите как в повечето случаи това е единствената преценка, или ако се появят повече мнения, те изцяло са под влиянието на тази единствена гледна точка: той ми е симпатичен, или това в него ми е неприятно. Мнения, дължащи се на предразсъдъци! Човек си представя, че другият би трябвало да бъде такъв или онакъв. Когато види, че в едно или друго отношение той е друг, тогава към него се проявява определено отношение. Докато този вид на симпатизиране или отблъскване, породено от предразсъдъци, от особени предпочитания, които човек проявява към определен човешки характер, не престане да се проявява и докато не се разпространи желанието човекът да се приеме такъв, какъвто е, не може да се напредне в действително практическото човешко опознаване. Симпатиите и антипатиите са най-големите врагове на истинския социален интерес. Съзнателната душа ще може да бъде родена само в съзнателната борба с повърхностните чувства на симпатия и антипатия... СС 168 За връзката между живите и мъртвите (1916), стр. 100сл., немско издание 1968 г.

...По-нататък трябва да настъпи истинско опустошаване на религиозния живот, ако той остане такъв, какъвто е бил през четвъртата следатлантска културна епоха. През онова време хората са можели да бъдат обучавани относно Христос по групов начин. През петата културна епоха Христос действително навлиза в отделните души. В несъзнателното или подсъзнателното всички ние вече носим Христос в нас. Но той трябва отново да бъде разбран в самите нас. Това не става като на хората се натрапят установени, замръзнали догми, а като се опита да се направи достояние на хората всичко онова, което може да допренесе за всестранното разбиране на Христос. Поради това през тази епоха трябва да се появи все по-голяма толерантност именно по отношение на мислите на религиозния живот... СС 168 За връзката между живите и мъртвите (1916), стр. 102сл., немско издание 1968 г.

...Виждаме, че съществува остра борба между покълването на свободата на мислите и останалия от старите времена авторитет (с главен представител днес: академичните науки). В нашето време вярата в авторитета е нараснала неимоверно, станала е невероятно интензивна и под нейно влияние се развива известна безпомощност при хората относно преценката им (жив пример – медицината). През четвъртата културна епоха на човека е бил даден като естествен дар един здравословен разум. Сега той трябва да го постигне, да го развие. Вярата в авторитета му пречи за това... СС 168 За връзката между живите и мъртвите (1916), стр. 105, немско издание 1968 г.

...Социално разбиране, свобода на мислите, духовно познание – това са трите велики цели, импулси на петата следатлантска културна епоха... СС 168 За връзката между живите и мъртвите (1916), стр. 113, немско издание 1968 г.

...Духовното развитие на човека в настоящето трябва да се развие под знака на съзнателната душа. Оттам това, което представлява насока на духовния живот, също трябва изцяло да се измести в сферата на съзнанието... СС 346 Лекции и курсове за християнско-религиозна дейност. V. Апокалипс и свещеническа дейност (1924), стр. 72, немско издание 1995 г.

Развитие на съзнателната душа и манас, духът-себе
...Всяка представа, която се опира само на една полярност, например добър и зъл принцип, никога няма да може да осветли живота. Животът може да се осветли само ако се разгледа в смисъла на троичността, където едното се намира в равновесие, а останалите два полюса непрекъснато се стремят към състоянието на равновесие. Това съзнание за едно равновесно състояние, към което има стремеж, което вечно се намира в опасност да се отклони към едната или другата посока, трябва да бъде същественото в мирогледа на петата следатлантска културна епоха. Докато човекът преминава през развитието на съзнателната душа, той се развива в посока към духа-себе, манас. Още дълго време ще трае епохата на развитието на съзнателната душа. Но в действителност нещата не стават така, че едното схематично да последва другото, а едното по определен смисъл се намира в другото. И докато ние все повече засилваме и изграждаме съзнателната душа, на заден план, бих казал, вече се надига духът-себе, манас, който през шестата следатлантска епоха ще следва да се появи също така категорично, както съзнателната душа през петата следатлантска културна епоха. Духът-себе ще действа социално също така силно, както съзнателната душа, докато се развива, действа антисоциално...СС 186 Основното социално изискване на нашата епоха, Берн, Дорнах (1918), стр. 112сл., немско издание 1979 г.


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 3 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
Хостинг и Домейни