ПРИЯТЕЛИ НА АНТРОПОСОФИЯТА - ЕЗОТЕРИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Ex Deo nascimur. In Christo morimur. Per Spiritum Sanctum reviviscimus!
Дата и час: Пон Дек 17, 2018 11:26 am

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
Непрочетено мнениеПубликувано на: Вто Юни 11, 2013 6:34 pm 
Offline

Регистриран на: Вто Фев 12, 2013 3:07 pm
Мнения: 101
Ариман цитати 1. част

Ариман
...Светлината е това, което се излъчва насам от миналото, а тъмнината сочи към бъдещето. Светлината има мисловна природа, мракът – волева... Събр. съч. 202 Импулсиране на световноисторическите събития от духовните сили, Дорнах (1923), стр. 79, немско издание 1980 г.
...Древните персийци, изхождайки от инстинктивното си ясновидство, са наричали това, което са чувствали като умиращо минало време в светлината – Аура Маздао (голямата аура), а което са чувствали като бъдеще в мрачната воля, Ариман. (Виж заратустровия Ариман)... Събр. съч. 202 Импулсиране на световноисторическите събития от духовните сили, Дорнах (1923), стр. 82, немско издание 1980 г.
...Както знаем, някои религиозни описания са произлязли от днес вече неактуални духовнонаучни възгледи. И апостол Петър не без право нарича именно Ариман промъкващия се лъв, който търси да погълне този, когото може да докопа. Петър нарича Ариман така, защото в действителност Ариман се промъква тайно, това означава, че се настанява в подсъзнателното на човешката природа и се стреми да постигне своята мирова задача като привлича към себе си подсъзнателната човешка сила, за да постигне с нея духовни цели в световното развитие, различни от тези, които са заложени в праволинейното развитие на човечеството... Събр. съч. 184 Противоположност между еволюцията и продължителността на човешкия живот. Космическата праистория на човечеството, Дорнах (1918), стр. 205сл. немско издание 1968 г.
...Поради това, че човекът е изтикан надолу в минералното царство, че елохимите са му дали самостоятелност, но тази самостоятелност от своя страна не е пълна, понеже той я изживява спейки във волята си и системата веществообмяна-крайници, поради това други духове имат също достъп до него. В известен смисъл те се промъкват в еволюцията. Те са изостаналите елохими. Когато са били заедно с елохимите, не са искали да допуснат човекът изцяло да слезе на Земята (виж Луцифер). Но човекът е слязъл на Земята чрез елохимите. Тук идват отвън и други духове. Когато отправим духовния си поглед, ние ги виждаме всред херувимите, серафимите и престолите. От тези духове, които всъщност принадлежат към първата йерархия, единични духове също са изостанали. Те не са останали в първата йерархия, а са останали «само» духове на мъдростта, кириотетес. Тези духовни същества се представят така, че за тях може да се каже, че искат да започнат съвсем ново сътворение на Земята, искат изцяло да консервират земните хора. Така, както човекът е въплътен в минералното царство чрез елохимите, те искат да го вземат като начало и да започнат развитието от това начало. Те искат да изличат цялото минало, напълно да откъснат хората от елохимите и да започнат ново развитие. Тези ариманически същества искат да изтрият цялото минало и да оставят на човека само това, което е постигнал на Земята. Една нова еволюция да започне със Земята, тя да е нов Сатурн, след това да дойде епохата на Слънцето и така нататък. Тези ариманически същества нахлуват в подсъзнанието на човека, във волята му и системата веществообмяна-крайници. Те са онези духовни същества, които искат да възбудят интерес в човека за всичко, което например е външно механично. Те биха желаят да унищожат всичко, което Земята си е донесла от древната Луна, да изчезне животинският свят, да изчезне физическият човешки свят, също и растителният, а от минералния свят да останат само физическите закони, но хората да бъдат взети от Земята и да образуват нов Сатурн от машини, нов свят от машини.... Събр. съч. 203 За духовната връзка на човека със земната планета и звездния свят и за отговорността му пред развитието на света, Дорнах, Хага, Щутгарт (1921), стр. 259сл., немско издание 1978 г.

Изображение

(илюстрация Ариман според оригиналния модел от 10 см. височина)

...Съществата, които всъщност са духове на формата, но се маскират като архаи, като прасили, според същността им са били определени за безпространственото. Но те навлизат и действат в пространството. Същинският ариманически характер е, че духовни същества, които според същността им са определени да останат в безпространствената същност, са предпочели да действат в пространството. Поради това се създава възможността формоизграждането да не се излъчва от безпространственото и директно да навлиза в пространството, а в самото пространство да произлиза пространствена същност от пространствена. Всички ние сме в известна степен изградени от безпространственото, доколкото не си приличаме. Но ние си приличаме, когато сме кръвни роднини. Ние си приличаме, понеже има духовни същества, които формират пространственото, според пространственото. Ние си приличаме, когато ни проникнат ариманически сили. Навлизането на определени духове на формата, ексусиаи в пространството предизвиква появяването на ариманическата същност... Събр. съч. 184 Противоположност между еволюцията и продължителността на човешкия живот. Космическата праистория на човечеството, Дорнах (1918), стр. 208сл., немско издание 1968 г.
...Духовете на формата господстват във физическия свят и те разделят това господство с Ариман... Събр. съч. 147 Тайните на прага, Мюнхен (1913), стр. 119, немско издание 1969 г.
...Казва се Ариман, защото дори да има рояци в свитата на Ариман, самият Ариман се представя като единство (като единна същност), понеже се стреми към единство... Събр. съч. 184 Противоположност между еволюцията и продължителността на човешкия живот. Космическата праистория на човечеството, Дорнах (1918), стр. 171, немско издание 1968 г.
...Ако не съществува аримановата илюзия, която се поражда от сили, навлизащи в пространството от безпространственото, тогава човекът би прозрял как силите, които са закотвени във веществеността никога не биха могли да имат влияние върху същността му. Твърдението, че има закотвени сили във веществеността, които биха могли да действат в човека, в човешката (духовно-душевна) същност, е чисто ариманическо и който го произнася обявява Ариман за свой бог, дори и да не го казва така... Събр. съч. 184 Противоположност между еволюцията и продължителността на човешкия живот. Космическата праистория на човечеството, Дорнах (1918), стр. 213, немско издание 1968 г.
...Добрите богове сами са създали някога, в предишна епоха, тези противници (Ариман и Луцифер), за да могат да вложат по този начин всичките си сили в насоката на развитието, където да се появява свободата. За да не стигне човекът до свободата в любовта, чрез външно подреждане на формите, те са приели луциферическия и ариманическия елемент, за да може човекът отвътре да достигне до единство на човешката същност по цялата Земя. Първоначално те, така да се каже, са оставили противниците да разделят хората, и след като телесността е разделена, отново да могат да достигнат до единство в духовността, в Христос... Събр. съч. 165 Духовното обединение на човечеството чрез Христовия импулс (1915–1916), стр. 179, немско издание 1981 г.
...В прадалечното минало Ариман застава като самостоятелна космическа сила редом с божествено-духовните сили. В настоящето той се намира пространствено в света, към който принадлежи и човекът, но няма никакво сродство с правилно принадлежащите към този свят същества. Понеже интелектуалността се е откъснала от божествено-духовната същност и е навлязла в този свят, Ариман се чувства така сроден с тази интелектуалност, че може да се свърже с човечеството по своя си начин. Защото в прастари времена той е приел в себе си това, което човекът в настоящето получава като дар от космоса. Ариман би желал, ако му се удаде, което е залегнало в намеренията му, да направи даденият на човечеството интелект подобен на неговия собствен. Но Ариман е постигнал интелекта във време, когато не е било възможно да го овътрешни в себе си. Той е сила в неговата същност, която няма нищо общо със сърцето и душата. Интелектуалността изтича от Ариман като замразяващ бездушен космически импулс. Хората, проникнати от този импулс, развиват логика, която изглежда да говори по безмилостен и безсърдечен начин сама за себе си – в действителност в нея говори именно Ариман, – не се вижда истинска вътрешна сърдечно-душевна връзка с това, което човекът мисли, говори и върши... Събр. съч. 26 Ръководни антропософски принципи. Антропософски път на познание. Мистерията на Михаил (1924–1925), стр. 114сл., немско издание 1976 г.
...Изхождайки от времето, Ариман иска да завладее пространството. Около него има мрак, в който той изпраща лъчите на собствената си светлина. Колкото повече постигне от своите намерения, толкова повече мраз има около него. Той се движи като свят, който се събира изцяло в едно същество, в неговото, в който свят той утвърждава само себе си чрез отричане на света. Той се движи като че ли води със себе си зловещите сили от мрачните пещери на Земята. Когато човекът иска да действа в свобода, разгръщайки егоизма си, когато свободата става гордото чувство да осъществи самия себе си в действието, застава пред опасността да изпадне в областта на Ариман... Събр. съч. 26 Ръководни антропософски принципи. Антропософски път на познание. Мистерията на Михаил (1924–1925), стр. 116сл., немско издание 1976 г.
...В момента, когато вие мислите за пространството – макар и само абстрактно, както съвремието мисли за пространството, – когато духът ви се изпълни с мисли за пространството, с душата си оставате в една духовна област, където Ариман води мощна борба срещу другояче устроените йерархи... Събр. съч. 184 Противоположност между еволюцията и продължителността на човешкия живот. Космическата праистория на човечеството, Дорнах (1918), стр. 160, немско издание 1968 г.
...Според материалистите пространството е празно и в него се намират атоми. Това е заблуждение. За имагинативното познание атомите са именно мехури, а там, където е празното пространство, там е действителността. Атомите се състоят точно в това, че са се превърнали в празнини. Там няма нищо, освен това, което ги заобикаля, както в шише с минерална вода има въздушни перли: няма нищо във водата там, където са перлите, но перлите въпреки това се виждат. Така и атомите са мехури. Там пространството е празно, няма нищо вътре. В тези мехури се намира субстанцията на Ариман, той се намира вътре, всъщност той се намира там, в своите отделни части. Цялата атомна система е ариманическа субстанциалност. На мястото на онези места в пространството, където материалистите поставят своето вещество, ние трябва да поставим Ариман... Събр. съч. 176 Истините за развитието на човека и човечеството. Кармата на материализма, Берлин (1917), стр. 238, немско издание 1982 г.
...Ако от една страна виждаме, че на Старата Луна някои същества са изостанали в своето развитие (виж Луцифер), за да навлезат на Земята в човешкия живот, тогава може да ни се види обяснимо, че също и на Старото Слънце са изостанали същества, които на Старата Луна са играли подобна роля както луциферическите същества сега на Земята. На Старата Луна в ангелите се е разигравала подобна борба както луциферическата борба в нашата собствена същност. Ариман е този, който като искусител е бил в гърдите на ангелите и е действал в тях. Чрез него ангелите са станали това, което са станали по-късно и те внасят в земното развитие това, което са станали чрез Ариман, както и това, което са постигнали като добро... Събр. съч. 120 Откровения на кармата, Хамбург (1910), стр. 146сл., немско издание 1975 г.
...Когато Луната се отделя от Земята (виж земното развитие), е имало същества, които са пропуснали, ако мога така да се изразя, да се присъединят към съществата на Йехова в тяхното пътуване към Луната и са останали в областта на земното. Погледнем ли Луната, можем да кажем: това е външното физическо отражение на всичко, което взима по правилен начин участие в мировия ред като същността Яхве. Но когато опознаем какво се разиграва вътре в повърхността на Земята, както в твърдия, така и във водния елемент, откриваме същества, които не са искали да обитават Луната, а са избрали Земята за тяхно обиталище. Тези същества, които, можем да кажем, че принадлежат към друга епоха, не са си тръгнали, когато земното е станало космическо с появата на днешната Луна, Венера и др., също имат влияние върху спящия човек, както самите космически същества, но те имат негативно влияние. В действителност разтърсващото, ужасно болезненото, което посочва посвещението, е, че човек научава чрез него неща, които са недостъпни за обикновеното съзнание, които в никакъв случай не представляват нещо безопасно... Събр. съч. 219 Отношението на звездния свят към човека и отношението на човека към звездния свят. Духовното причастие на човечеството, Дорнах (1922), стр. 48сл., немско издание 1966 г.
...Човекът наистина е подложен на влиянието на същества, които действително му внушават в спящо състояние, че доброто е лошо, а лошото е добро. Защото земно-моралният ред е свързан с човешкото етерно тяло, а човекът, когато спи, всъщност изоставя моралните си постижения в леглото. Когато заспива, той не е въоръжен първоначално със своите морални качества. Неправомерно живеещите на Земята лунни, венерени и меркуриеви същества, т. е. ариманическите същества се опитват във всяко състояние на сън да дадат на човека едно етерно тяло от земния етер. Но това не им се удава почти никога. В редки случаи (при хора, които в по-късните си превъплъщения имат до себе си един двойник като папа Александър VI., Боржия) им се е удало, но иначе не им се удава почти никога. Ако на такива ариманически същества наистина се удаде да внесат постепенно в човека, когато той отново и отново заспива, цяло етерно тяло, след смъртта човекът, намирайки се в собственото си етерно тяло, може да се задържи в него. Иначе етерното тяло се разтваря след няколко дни. По този начин постеменно би се породил такъв (ариманически) етерен човешки род, и Земята би могла да бъде консервирана чрез това... Събр. съч. 219 Отношението на звездния свят към човека и отношението на човека към звездния свят. Духовното причастие на човечеството, Дорнах (1922), стр. 50сл., немско издание 1966 г.

Ариман като зло
...Мисленето, което би следвало да се приложи за разбирането на духовния свят, предизвиква разрушение – ако крайно, непрекъснато и мощно се прилага към външната сетивна действителност, – вместо изграждане на тази сетивна действителност. Нека отидем само едно ниво по-нагоре от нашия сетивен свят, т. е. в следващия духовен свят. Чрез съзерцаването на този свят ще забележим какво всъщност действа в злото. Ако силите, намиращи се в крадците, разбойниците, убийците не се изживяваха неправомерно тук на сетивния свят, а човекът би ги изживял метаморфозирани, преобразени на по-висшите планове, те биха били напълно правомерни. Злото е изместеното на друго място добро. Злото се поражда само защото ариманическите сили натикват в нашия свят това, което принадлежи към съвсем друг свят. Така се поражда разрушително мислене, а не мислене, което може да се издигне в духовния свят... Събр. съч. 189 Социалния въпрос като въпрос на съзнанието, Дорнах (1919), стр. 104, немско издание 1980 г.
...Светът е приел ариманически характер. Ако азът, след като е нявлязъл и се осъзнае във физическия свят, не се издигне в правилното време към духовното си осъзнаване като духовно същество, ако остане във физическата същност, бива обхванат от ариманическите сили. И това обхващане виждаме във факта, че макар и сънливите души да не искат да си го признаят, днес навсякъде се проявява склонност към злото... Събр. съч. 204 Перспективи пред развитието на човечеството. Материалистическият познавателен импулс и задачата на антропософията, Дорнах (1921), стр. 105, немско издание 1979 г.
...При влиянието на Ариман имаме работа с много, много по-низши сили, отколкото при влиянието на Луцифер. Влиянията на Луцифер не могат никога да са така лоши както тези на Ариман и на съществата, свързани със силите на огъня (изостанали същества от сатурновото развитие, виж азурите). Влиянието на Ариман може да доведе дотам, човекът, за да получи окултни познания, да бъде доведен например дотам, че да предприеме процедури с физическото си тяло. В някои черномагически школи действително се учи да се използват такива процедури и то в доста голям мащаб. Към най-ужасните изкушения на човека принадлежи, когато за основа на окултното обучение служат физическите телесни сили... Събр. съч. 107 Човекът от гледна точка на духовната наука, Берлин (1908–1909), стр. 173, немско издание 1973 г.

Ариман като следствие на Луцифер

...Поради това, че човекът е слязъл в земната сфера прекалено рано (следствие от влиянието на Луцифер), че неговите земни интереси и страсти са го изтикали надолу, по същата причина в това, което човекът може да вижда и разбира, се намесват ариманическите духове. Поради това човекът изпада в заблуждение, изпада в това, което всъщност вече може да се нарече съзнателен грях. Те са го изкушили да взима за веществено, за материално всичко, което се намира в неговото обкръжение, да не вижда през тази вещественост истинските основания за материалното, да не вижда духовното... Събр. съч. 107 Човекът от гледна точка на духовната наука, Берлин (1908–1909), стр. 244сл., немско издание 1973 г.
...Луцифер прави възможно влиянието на Ариман и когато човек насочи поглед към Ариман, поглежда назад към правлияние на Луцифер, което може да се появи пред душата ни (при духовното изследване) след дълга подготовка за опознаването на тази вътрешна взаимовръзка... Събр. съч. 107 Човекът от гледна точка на духовната наука, Берлин (1908–1909), стр. 172, немско издание 1973 г.
...От душевността на човека зависи как той допуска външния свят до себе си. И точно както не можете да виждате правилно с око, в което нещо е разрушено, така и не можете да виждате външния свят поради вътрешен дефект. Чрез луциферическото влияние човекът изобщо не може да види външния свят такъв, какъвто е. И понеже така се е появила причината човекът да не може да види външния свят такъв, какъвто е, в погрешната картина на външния свят се вмъква ариманическото влияние... Събр. съч. 120 Откровения на кармата, Хамбург (1910), стр. 136, немско издание 1975 г.
...Основанието за появата на една такава сила в мировото развитие, която има и зли влияния, би трябвало да се потърси в нейната необходимост за развитието на човешкото същество. Ако луциферическият елемент би се проявявал изцяло, без да му се противопостави нищо, то при навлизането на душата в сетивния живот би била неутрализирана притегателната сила на живота за човешкото същество и човекът изобщо не би осъществил това навлизане. В момента, когато се появи възможността човешката душа да се отвърне от сетивния живот, луциферическото влияние бива преодоляно от нещо друго, което притегля по-силно душата към сетивното битие, отколкото би станало чрез собствената ѝ същност. Но също и това ариманическо влияние има своята сенчеста страна, понеже в него е заложен произходът на заблужденията в мисленето... Събр. съч. 35 Философия и антропософия (1904–1923), стр. 416сл., немско издание 1965 г.
...Известни сили, които действат в мировото развитие и въвличат също и хората в техните течения, обобщаваме от една страна като луциферически и от друга като ариманически сили. С такива думи нещата стоят така, че човек трябва години наред да се занимава, за да разбере каква е същността им, иначе те остават фрази. Но стигне ли се до съдържанието, тогава в тези думи имаме именно това, което трябва да познаваме, както електромеханикът познава двата импулса при позитивното и негативното електричество. Същият начин на мислене, който се прилага правилно за позитивното и негативното, прилагаме, когато говорим за луциферически и ариманически влияния на неорганичното равнище. Ние можем да кажем: Човекът, както стои пред нас, какъвто сме самите ние, е в равновесно състояние; той винаги се намира в нещо, което е равновесието между два полюса, между луциферическия полюс и ариманическия полюс. Всичко в нас клони или към фантастика, мечтателство, или към изсушеност, интелектуализъм, трезвеност... Събр. съч. 192 Духовнонаучно разглеждане на важни социални и педагогически въпроси, Щутгарт (1919) , стр. 169сл., немско издание 1964 г.
...Знаете, че магнитът има два полюса – позитивен и негативен магнетизъм. Нали, във физиката никой не се чувства неудобно да даде имена на нещата. В магнита имаме също нещо невидимо. Имаме нещо невидимо, свръхсетивно и във втвърдяването. И тази невидима, свръхсетивна същност, която можем да наблюдаваме, ако имаме способностите за това, наричаме ариманическа. Ариманически са силите, които непрекъснато искат да направят един вид труп от човека. Ако съществуваха само ариманическите сили, непрекъснато бихме се превръщали в трупове, бихме станали педанти, съвсем вкаменени хора. Постоянно бихме били будни, нямаше да можем да спим. Силите, които ни омекотяват, подмладяват, които ни насочват към фантазията, са луциферически сили, те са силите, от които се нуждаем, за да не станем жив труп. Но ако луциферическите сили биха изцяло преобладавали, бихме останали през целия си живот деца... Събр. съч. 349 За живота на човека и Земята. Същност на християнството, Дорнах (1923), стр. 242сл., немско издание 1961 г.

Ариман като дух на лъжата
...Ариман е дух на лъжата, който поставя илюзии пред човека. Не самият той е илюзия, о, не! Но това, което се представя пред духовния поглед на човека под неговото влияние, е заблуда. Когато човешките желания и страсти поемат по лоши пътища и същевременно човекът се отдава по някакъв начин на окултни сили (чрез трансови състояния, породени с физически средства, наркотици, механични устройства, малтретиране на тялото и др. Бел. пр.) тогава окултните сили навлизат в етерното тяло и се представят като илюзорни картини и образи, като най-разрушителните и лоши сили могат понякога да изглеждат достойни за почит и уважение образи. Така ужасно е влиянието на Ариман върху хората. И все по-малко закрила в света може да се намери извън силите, произлизащи от Христос. В известен смисъл нашата епоха се насочва към тези влияния на Ариман и много събития го показват... Събр. съч. 107 Египетски митове и мистерии, Лайпциг (1908), стр. 174сл., немско издание 1973 г.

Ариман – карма като следствие от Ариман
...Но какво са направили онези духовни същества, които поддържат напредъка на човека, срещу това изкушение, срещу заблужденията и илюзиите от сетивното? Те са дали на човека възможността чрез неговата карма да изправи всички заблуждения, да изтрие всяко зло, което е извършил в света. Така кармата се появява като следствие от влиянията на Ариман... Събр. съч. 107 Египетски митове и мистерии, Лайпциг (1908), стр. 245сл., немско издание 1973 г.

Ариман – Сатана
...Ариманическите духове са онези, който са наречени в средновековните възгледи с името Сатана... Събр. съч. 107 Египетски митове и мистерии, Лайпциг (1908), стр. 241сл., немско издание 1973 г.

Ариман за ясновидеца

...Човек не може да вижда Луцифер през нощта, ако не види през деня неговия другар Ариман. И така, за човека, който е стигнал толкова далеч в развитието на своя аз и астралното си тяло, ежедневното, което предизвиква външния образ на нещата, е нещо друго от това на обикновения човек. Той опознава желанията – не пораждащите се отвътре, те се предизвикват от луциферическия елемент, а това, което идва отвън, което събужда отвън силни желания, което ни притегля от страна на нещата и съществата около нас, така че следваме тази притегателна сила от личен интерес, следователно всичко това, което отвън ни примамва и ни доставя удоволствие – като ариманически импресии.
..Като Ариманически импресии се научаваме да опознаваме всичко, което отвън ни причинява ужас, което отвън ни обезпокоява. Така Ариман придружава човека на всяка крачка, когато той постига известно развитие на астралното си тяло и аза. Вижда се, че той го изкушава чрез насладата и страха. От своя страна (също както и при Луцифер) поради незрялост на хората Ариман е трябвало да остане скрит, това означава, че е хвърлено було над същността му. Станало е така, че външният свят е потопен за човека в илюзия, като му се представя, че вместо Ариман, който навсякъде залъгва, вън в света има материя. На всяко място, където човек си представя, че има материя, в действителност се намира Ариман. И на-голямото заблуждение е теорията за материята на физиката, материалните атоми, понеже в действителност тези атоми не са нищо друго освен силите на Ариман... Събр. съч. 145 Окултното развитие на човека и значението му за физическото, етерното, астралното тяло и аза, Хага (1913), стр. 160сл., немско издание 1976 г.
...Ариманическата тайна не е разкрита в Библията по същия начин, както е разкрита луциферическата тайна. Докато ние поставяме луциферическата тайна в лемурийската епоха, трябва да поставим ариманическата тайна в атлантската епоха. Библията загатва само на едно място, но не като ясната блестяща картина за изкушението в рая. Въпросното място в Библията казва, че божиите синове са харесали дъщерите на хората. Това е загатване за навлезлия в земното битие ариманически импулс... Събр. съч. 272 Духовнонаучни разяснения към Гьотевия „Фауст“. Том I: Фауст – волевият човек, Берлин, Дорнах (1911–1916), стр. 229сл., немско издание 1981 г.

Действието на Ариман в Атлантида

...От средата на атлантическата епоха в земното развитие се намесват същества, които действат така, че човекът с вживява по недуховен начин в сетивно-физическия свят. Това е могло толкова да се задълбочи, че вместо истинския образ на света, пред него са се появявали илюзорни картини, налудничави фантоми, заблуди от всякакъв вид. Поради това влияние на Аримн човекът изпада след смъртта под влиянието на духовни същества, които също и там го оставят да се прояви само като същество, което е обърнато към земно сетивните условия. Правилното прозиране на процесите в духовния свят все повече му е било замъглявано. Той е трябвало да се почувства подчинен на властта на Ариман и до известна степен да е изключен от общението с духовния свят... Събр. съч. 13 Въведение в тайната наука (1910), стр. 269сл., немско издание 1962 г.
...Ариман се доближава до хората от средата на атлантската епоха и допринася една голяма част от посветените да се посвети на черната магия, понеже поради изкушението му те са доведени дотам да използват неправилно в служба на физическо-сетивния свят това, което им е станало достъпно в духовния свят. Тази огромна употреба на черномагически сили води накрая до потъването на Атлантида... Събр. съч. 107 Човекът от гледна точка на духовната наука, Берлин (1908–1909), стр. 169, немско издание 1973 г.
...Почти всички култури, индийска, персийска, египетска и гръцко-латинска, стигат до упадък, но също и мистериите, в който повече не са били съхранявани чистите мистерийни предания. В тези времена много от предишните ученици на посветените, които още не са могли да достигнат тяхната висота или хора, узнали тайните по неправомерен начин, са тръгнали по погрешни пътища. Под тези влияния са се разпространили силни черномагически сили, които са се запазили и до нашата епоха... Събр. съч. 107 Човекът от гледна точка на духовната наука, Берлин (1908–1909), стр. 174, немско издание 1973 г.

Ариман в човека
...Да се отрече дяволът от модерна гледна точка е лесно, но въпреки това в човешката природа се изживяват Ариман и Луцифер. Ариман в етерното тяло, а Луцифер в астралното тяло... Bei 45, стр. 4, немско издание 1974 г.
...Лесно се изплъзва от вниманието, че от 1879 г. ариманическите сили е трябвало да слязат от духовния свят в царството на хората и че е трябвало да проникнат в човешката интелектуалност, в човешкото мислене, чувстване и съзерцание (виж: Падането на духовете на мрака)... Събр. съч. 177 Окултните основи на видимия свят. Духовете на мрака и тяхното сваляне на Земята, Дорнах (1917), стр. 168, немско издание 1977 г.
...Основното изживяване в петата следатлантска културна епоха, нашата епоха е, че етерното тяло се е свило, не е вече така голямо както в гръцката епоха, а по-скоро е малко и това ще продължава колкото напредва еволюцията. Колкото повече човекът засилва материалистическото си презрение на спиритуалното, толкова повече етерното тяло ще се свива и изсъхва. Но понеже цялото организиране на физическото тяло зависи да бъде изцяло проникнато от етерното тяло, в него все повече ще се засилва тенденцията също да започне да изсъхва, когато етерното тяло твърде много се е свило. и когато то особено силно изсъхне (склерозира), вместо естествените човешки стъпала, ще получи вроговени стъпала. В така изсъхващото етерно тяло може особено да се вживее Ариман, както Луцифер се вживява в разширеното етерно тяло. Ариман ще образува споменатите вроговени стъпала – копита... Събр. съч. 158 Взаимната връзка мужду човека и елементарния свят. Калевала. Олаф Естесон. Руският народ (1912–1914), стр. 103сл., немско издание 1993 г.
...Ариман не може да навлезе в кръвта, той може да продължава да живее в нервите до изсъхване, до трезвост, понеже не може да участва в топлината на кръвта. Както гръцкият човек се е изправял пред сфинкса, който живее в дихателната система, така човекът на петата следатлантска културна епоха застава пред Мефистофел (Ариман), който живее в нервните процеси, който е студен и трезв, понеже страда от липсата на кръв, понеже му липсва топлината на кръвта. И затова той се подиграва, става трезв придружител на човека. Докато гръцкият човек се е мъчил с разрешаването на премного въпроси, съвременният човек се движи към възможността да бъде заточен в своите предразсъдъци, да има второ тяло редом до него, което да съдържа неговите предразсъдъци. Всичко, което се равива като материалистически предразсъдъци, като материалистическа ограниченост, засилва мефистофелската природа и ние още сега можем да кажем, че виждаме бъдещето, в което всеки ще бъде роден с един втори човек, който ще го придружава така, че самият той ще се чувства под натиск да мисли материалистически. В бъдеще човечеството ще трябва да наблегне особено много на образованието като внесе евритмията и духовнонаучните възгледи, чрез които етерното тяло ще трябва да се оживи така, че човекът да може да заеме истинското си място, да опознае какво означава неговият придружител. Иначе той няма да разбира този придружител, а спрямо него ще се чувства като че ли е омагьосан, като че ли е пленен. Както гръкът е трябвало да се справи със сфинкса, така съвременният човек трябва да се справи с Мефистофел (Ариман), с образа на сатира, на фауна, който има козелски и конски копита. Взаимоотношенията между Фауст и Мефистофел ще са, човек би казал, основата на бъдещата педагогика... Събр. съч. 158 Взаимната връзка мужду човека и елементарния свят. Калевала. Олаф Естесон. Руският народ (1912–1914), стр. 105сл.сл., немско издание 1993 г.

Интелигентност и Ариман

...В лицето на Ариман пред нас застава една мирова същност от възможно най-висша интелигентност, която е приела интелигентността изцяло в индивидуалността. Ариман е във висока степен и във всяка насока сврхинтелигентен, той владее блестящата интелигентност, която идва от цялата човешка същност, но не от тази част на човешкото същество, която се оформя човешки именно в човешкото чело... Събр. съч. 237 Езотерично разглеждане на кармичните връзки – том III, Дорнах (1924), стр. 132, немско издание 1959 г.
...Ариманическите същества са предразположени изцяло да всмучат всичко, което се е отделило от боговете като интелекттуалност. Те са предразположени да свържат със своята собствена същност сумата на цялата интелектуалност. С това те стават най-голямата всеобхватна и най-силно проникващата интелигентност на космоса... Събр. съч. 26 Ръководни антропософски принципи. Антропософски път на познание. Мистерията на Михаил (1924–1925), стр. 89, немско издание 1976 г.

Ариман като същество на болката
...На човек му се иска да нарече ариманическите същества, същества на болката. Защото те се стремят всъщност към човешката форма, но не могат да я постигнат. Ужасна болка е това, което преживяват ариманическите същества. Тя може да бъде успокоена само когато те се доближат до човека и обхванат разума му. Тогава разумът облекчава болката. Затова се вкопчват в човешкия разум, в известна степен се вкопчват с цялата си същност в него, врастват се и се вкостеняват в него.

Изображение

(рис.: Детайл от горния Ариман на дървената скулптура в Гьотеанума).

...Ариманичното е нещо, издигащо се от материалния свят, преминаващо през животинското царство, което изпълнено с болка се стреми към човека, иска да обхване разумът, но бива отблъснато в човека от свръхсетивната същност. То е нещо, което непрекъснато иска да навлезе в човека и да го задържа само до голия разум, да не го остави да се издигне до имагинация и инспирация, понеже иска да задържи човешкото същество при себе си за облекчаване на своите мъки... Събр. съч. 208 Антропософия като космософия. Част II: Формирането на човека в резултат на космическите действия, Дорнах (1921), стр. 56, немско издание 1981 г.
...Когато човекът развива в себе си материалната наука, Ариман се свързва в него с неговата наука. И както особено Луцифер участва в изкуството, така Ариман в усъвършаването на механичното, техническото, което иска да издърпа разума от човека и да го вложи в машината, било в механичните инструменти, било в машинарията на държавническата същност. Би могло да се каже: През ренесанса луциферическата дейност е стигнала до един вид сляпа улица, а ариманическата дейност започва своята дейност от другата страна на стената на тази сляпа улица. Ние виждаме случващото се от времето на ренесанса. Случващото се в посока на механизирането, на бездуховната наука, виждаме ги да се развиват с ариманически характер. Това, което през съвременността се развива като материалистическа наука, като индустриална техника, е изцяло с ариманическа природа и ако би се разпространявало нататък без схващането за Христос, би обвързало човека за Земята, чрез което той не би се издигнал до юпитеровото битие. Внесем ли обаче Христовото схващане, внесем ли нов духовен живот, имагинация, инспирация и интуиция в това, което е само познание за външния свят, тогава ще освободим и спасим ариманическата същност. Как да си представим това спасение образно, съм изобразил в моите мистерийни драми от най-различни страни. Но ако Христовото схващане не стане истинско одухотворено схващане, т. е. не се разтеологизира, тогава Ариман ще надделее. Материалистическата наука и външният индустриален механизъм ще предат хората на земната смърт, което означава, ще изградят съвсем друг свят, в който човекът повече или по-малко ще продължи да живее като вкаменелост за подкрепата на ариманическите същества, ако Христовото схващане не проникне по духовен начин съвременната материалистическа и механическа същност... Събр. съч. 208 Антропософия като космософия. Част II: Формирането на човека в резултат на космическите действия, Дорнах (1921), стр. 57сл., немско издание 1981 г.
...Не бива да избягваме Ариман, а да завладеем силите на Ариман за напредващата човешка култура. Ние трябва да ги използваме, да ги внесем вътре. Борбата се състои в това, че Ариман иска да извлече душите навън. Човечеството има за задача да използва Ариман с неговите мощни сили... Събр. съч. 171 Вътрешните импулси за развитие на човечеството. Гьоте и кризата на XIX век, Дорнах (1916), стр. 114, немско издание 1964 г.

...Болести, които не се появяват поради външни влияния, а изплуват от вътрешността на човека, са във връзка с това, че когато ариманическите същества почти са постигнали при някой човек да има другп етерно тяло освен неговото обикновено етерно тяло, такива хора, които при събуждане вече внасят етерни телесни закономерности в своето физическо тяло и в своето обикновено етерно тяло, внасят в себе си причини за пораждането на болести. Чрез такива болестнотворни причини правомерните венерини, меркуриеви и лунни същества се опазват от вредните влияния на неправомерните същества. Тялото на човека се сломява от някаква болест, за да може – ако мога така да се изразя – да изхвърли навън това, което той е въприел като неправомерни етерни процеси поради ариманическото влияние... Събр. съч. 219 Отношението на звездния свят към човека и отношението на човека към звездния свят. Духовното причастие на човечеството, Дорнах (1922), стр. 52сл., немско издание 1966 г.

Ариман и подсъзнанието
...Ариман се подвизава в подсъзнанието, фабрикува преценки, съждения от това подсъзнание. Хората тогава вярват, че съдят от своето съзнание, докато те извличат съжденията си само от своите подсъзнателни пориви и от своите подсъзнателни рафинирани импулси, или се оставят да бъдат омагьосани именно от ариманическите сили. Всичко свързано със стремежите за власт над другите хора, всичко, което се противопоставя на здравословната социална воля, е с ариманическа природа. Обсебеният от Ариман човек желае да владее възможно най-много хора, използва човешките слабости, ако е умен именно чрез тях да владее хората... Събр. съч. 184 Противоположност между еволюцията и продължителността на човешкия живот. Космическата праистория на човечеството, Дорнах (1918), стр. 205сл., немско издание 1968 г.
...В днешната епоха Ариман има силно въздействие върху хората само когато по някакъв начин е налице подтиснато съзнание. Най-крайното проявление е например изпадане в безсъзнание или дълготрайно помрачаване на съзнанието... Събр. съч. 237 Езотерично разглеждане на кармичните връзки – том III, Дорнах (1924), стр. 141, немско издание 1959 г.
...Най-силно действащото противопоставяне на идващата Михаилова епоха се състои в това, че във времена, когато съзнанието на хората е помрачено, ариманическите духове обсебват в известна степен хората като навлизат в човешкото съзнание (виж например избухването на Първата световна война)... Събр. съч. 240 Езотерично разглеждане на кармичните връзки – том VI, Дорнах (1924), стр. 193, немско издание 1986 г.
...Ариманическите същества причиняват чувства на страх и ужас, които биха се проявявали съвсем различно без тях... Събр. съч. 13 Въведение в тайната наука (1910), стр. 256, немско издание 1962 г.

Ариман, богът на пречките и господар на противоречията
...Всичко, което е било правилно в някое изминало време, става пречка в по-късното развитие. Развитието се характеризира в определен смисъл с това, че ако положителното за дадено време се внесе в по-късно време, се превръща в пречка. Силите, които дирижират пречките, са били наричани по времето на Христос с името Мамон... Събр. съч. 114 Евангелието на Лука, Базел (1909), стр. 190, немско издание 1955 г.
...Мамон е богът на пречките, който поставя разрушителни, затрудняващи неща на пътя на напредъка. От друга страна в този бог Мамон се вижда създателят на съвсем определени образувания (виж бактерии), които действат разрушително върху целия човешки живот именно при инфекциозните болести. Непознатите в предишни времена инфекциозни болести произлизат от бог Мамон... Събр. съч. 93a Основни елементи на езотериката, Берлин (1905), стр. 234, немско издание 1972 г.
...Ариман се занимава да насочва от духовния свят силите във физическия свят, които предизвикват съпротиви във физическия живот. Удобството е всеобщо, широко разпространено свойство на хората. Проследят ли се душите, които са го имали, след смъртта, се вижда как това удобство продължава след смъртта и как човекът тогава трябва да остане в една област, в която известно време между смъртта и новото раждане заради удобството, като следствие на това удобство душата му става слуга на бога или на боговете на пречките. Това са духовете, които стоят под главното господство на Ариман... Събр. съч. 144 Мистериите на Изтока и мистериите на християнството, Берлин (1913), стр. 35, немско издание 1960 г.

Изкушение чрез Ариман

..Окултистът знае, че има изкушение не само чрез Луцифер посредством силни желания и страсти, но също и чрез Ариман, когато човек изнесе навън в космоса своите собствени страсти, виждайки всевъзможни образи... Събр. съч. 124 За някои проучвания из областта на Марковото евангелие, Кобленц, Мюнхен, Хановер (1910–1911), стр. 243, немско издание 1963 г.
...В момента, в който Аримман срещне това, което в земното ни битие сме постигнали като здравословни съждения, получава ужасен страх, понеже то е нещо напълно непознато за него и той изпитва ужас. Колкото повече се стремим да изградим това, което в живота между раждане и смърт може да съществува като здравословна сила за преценяване, толкова повече работим срещу Ариман. Това се вижда особено при личности, които «свалят звездите от небето», разказват за духовните светове, които уж са видели. А ако човек направи и минимален опит да изясни нещо на такива личности, да ги подтикне към разбиране и различаване на нещата, тогава Ариман толкова ги държи в своята власт, че те едва могат да го схванат. Това става все по-силно, колкото повече примамването на Ариман се проявява като акустични възприятия. Срещу това, което предизвиква визионерни картини има повече средства, отколкото при това, което се проявява акустично като гласове и др. п. Такива хора изпитват голяма съпротива да научат нещо, което трябва да се постигне за азовото съзнание между раждане и смърт. Те не го искат. Но ако някой доведе такъв човек дотам, да развие здравословни преценки и да приеме поучения, тогава гласовете и халюцинациите скоро престават, понеже преди са били само ариманически мъгляви образи и понеже Ариман изпитва ужасен страх само когато почувства, че от човека насреща му идват здравословни съждения... Събр. съч. 120 Откровения на кармата, Хамбург (1910), стр. 140, немско издание 1975 г.
...При ясновидци, които много говорят за предишни инкарнации на хора – и най-често глупоти, – което много често се случва, понеже някои хора сервират изказвания за предишни инкарнации като готово ястие, при тях човек трябва да е недоверчив поради това, че много лесно могат да се привлекат сили, и те да изпаднат в изкушение. Защо сведенията на такива ясновидци, които са изложени на изкушенията, са толкова често погрешни? Понеже при използването на спестени в младежка възраст сили (проявяващи се в ясновидството), се предизвиква от хората да се издигнат като мъгла низши инстинкти и нагони. Тогава идва Ариман и ариманическите духове и оформят призраци от това, което се издига там, така че тези призраци могат да се видят и да се приемат за предишни инкарнации. Прозирането в предишните земни животи се постига чрез изграждането на сили, които именно се спестяват в младежка възраст, когато образуващите говора сили не се използват за изграждането на говора и витаят в царството на чувствените нагони и техните органи... Събр. съч. 140 Окултни изследвания върху живота между смъртта и новото раждане (1912–1913), стр. 359сл., немско издание 1980 г.
...Ариман е онзи дух, който се радва и ползва, когато някои души вътрешно привидно са много задълбочени, мистични, окултни, но всъщност не обичат истината... Събр. съч. 277 Евритмия. Откровението на говорящата душа. Гьотевият възглед за метаморфозата и приложението му в сферата на човешките движения (1918–1924), стр. 277, немско издание 1980 г.
...Има хора, които вярват, че могат да навлязат в духовния свят чрез определени диети и други материални методи. Но всичко, което видят там, макар и да са прекрасни светли образи, и дори да изглеждат величествени, е само огледално отражение на собственото себе, ариманическа илюзия... Събр. съч. 124 За някои проучвания из областта на Марковото евангелие, Кобленц, Мюнхен, Хановер (1910–1911), стр. 242, немско издание 1963 г.
...Историите на изкушението в евангелията показват дълбоки мистерии. Както тези изкушаващи сили трябва да се появят, за да направят човека самостоятелен, така той трябва отново да се откъсне от тях чрез Христос в душата си. Луцифер и Ариман ще се превърнат постепенно в техните противоположности. Човекът ще приеме в себе си Христовия импулс, а Ариман и Луцифер ще останат навън; в предишни времена и сега е обратното... Събр. съч. 124 За някои проучвания из областта на Марковото евангелие, Кобленц, Мюнхен, Хановер (1910–1911), стр. 243сл., немско издание 1963 г.
...Вратите и прозорците, през които ариманическите и луциферическите същества навлизат в света и изпълняват своите планове, са отворени, когато те нападат хората, намиращи се в понижено, небудно съзнание и ги обсебват. Защото Ариман и Луцифер не действат по необясним и ужасяващ начин, а чрез това, че хората се изправят насреща им с понижено съзнание... Събр. съч. 176 Истините за развитието на човека и човечеството. Кармата на материализма, Берлин (1917), стр. 307, немско издание 1982 г.
...Ариманическите сили разчитат със своите мирови намерения на хора, които притежават голяма фантазия, така че сетивната действителност като от самосебе си се превръща пред тях във фантастични образи. Те се надяват с помощта на такива хора напълно да откъснат развитието на човечеството от миналото и да го насочат в желаната от тях посока, (виж Осмата сфера)... Събр. съч. 26 Ръководни антропософски принципи. Антропософски път на познание. Мистерията на Михаил (1924–1925), стр. 240сл., немско издание 1976 г.

Ариман и йерархиите

...Ариманическите същества се намират по-низко в областта на злото от луциферическите същества и идват от различните йерархии – от архангели до динамис (и кириотетес 203.259)... Събр. съч. 110 Духовните йерархии и тяхното отражение във физическия свят. Зодиак, планети, космос, Дюселдорф (1909), стр. 177, немско издание 1981 г.

Ариман – спасение на Ариман

...Спасението на Луцифер ще стане чрез любовта, чрез висшата любов, която е лишена от егоизъм. Спасението на Ариман става чрез мисленето... Събр. съч. 266/3 От съдържанията на езотеричните уроци, том III (1913-1923), стр. 167, немско издание 1998 г.

Ариман – задачи
...Ако хората биха останали такива, каквито са били в древни времена, когато изобщо не са познавали смъртта, те никога не биха могли да развият интелекта, (за да станат творци в бъдеще), защото интелектът е възможен да се прояви само в свят, в който действа смъртта. По физически начин бихме могли да кажем: Смъртта може да се появи само когато човекът отлага соли, минерално-твърди частици, мъртви съставни частици не само в тялото си, но и в мозъка. Мозъкът непрекъснато има тенденцията да отлага соли, тенденция към недостигащо докрай образуване на кости. Така че мозъкът непрекъснато има тендеция да умира. Това инжектиране на смъртта е трябвало да настъпи в човешкото развитие. Така е, когато се вижда от гледната точка на хората. Но може да се погледне от страна на висшите йерархии. Там изглежда малко по-различно. Но би трябвало те да кажат: Ние, висшите йерархии сме в състояние да предизвикаме от Старата Луна да произлезе една Земя, в която хората да не знаят нищо за смъртта, в която обаче не могат да равият интелекта. На нас, висшите йерархии не ни е възможно да изградим Земята така, че тя да предостави сили, за да могат хората да развият интелекта. Трябва тук да се опрем на съвсем друго същество, на ариманическо същество, което идва от друга страна, не откъдето сме дошли ние. Ариман е същност, която не принадлежи към нашите йерархии. Ариман идва от други пътища и навлиза в потока на развитието. Ние трябва да се опрем на Ариман. Когато търпим Ариман в земното развитие, когато му предоставим участие, тогава той ни донася смъртта и с това интелекта и ние можем да внесем в човешката същност смърт и интелект. Ариман познава смъртта, понеже е преплетен със Земята, понеже е изминал пътища, чрез които се е свързал със земното развитие. Той е познавач на смъртта. Оттам той е господар на интелекта. Боговете е трябвало да се опрат – ако може така да се каже – на Ариман. Те е трябвало да си кажат: Еволюцията не може да напредва без Ариман. Става въпрос, че Ариман може да бъде въвлечен в еволюцията. Но когато Ариман се приема в еволюцията и е господар на смъртта и с това и на интелекта, тогава Земята ни се изплъзва, тогава Ариман започва да интелектуализира цялата Земя, понеже има интерес да си присвои Земята. – Боговете са стояли пред големия проблем в известен смисъл да изгубят господството си на Земята в полза на Ариман. Имало е само една възможност – самите богове да опознаят нещо, което не биха опознали в своите божествени светове, които не са били проникнати от Ариман, сами да опознаят смъртта на Земята чрез своя пратеник Христос. Ако никакъв бог не би преминал през смъртта, Земята би станала изцяло интелектуалистическа, без някога да достигне развитието, което боговете още от началото са опредилили за нея... Събр. съч. 211 Слънчевата мистерия и мистерията на смъртта и възкресението. Екзотерично и езотерично християнство (1922), стр. 110сл., немско издание 1986 г.
...Противопоставяне на Ариман има днес само в такива учения, каквито протичат чрез антропософията. Ако чрез антропософията отново стане ясна на човека самостоятелността на духовно-душевната същност, независима от телесната същност, тогава Ариман ще изгуби надеждите си... Събр. съч. 211 Слънчевата мистерия и мистерията на смъртта и възкресението. Екзотерично и езотерично християнство (1922), стр. 113, немско издание 1986 г.
...Ариманическите същества предизвикват материализирането на сетивния свят. Относно висшите природни царства те имат задачата да предизвикат смъртта. Доколкото смъртта принадлежи към необходимата организация на битието, задачата на ариманическите същества е основателна в тази организация. От елементарния свят те извършват между другото дейност, която се изразява в унищожение и смърт на битието. Но когато дейността на ариманическите същества се наблюдава от духовния свят, се узнава, че с техните действия в долния свят е свързано и нещо друго. Когато те работят в този свят, не се чувстват обвързани с мировия ред, който съответства на техните сили, както когато действат в горния свят, от който произлизат. В долния свят те се стремят към самостоятелност, която никога не биха могли да имат в горния. Това се проявява особено в работата им върху човека, доколкото човекът представлява най-висшето природно царство в сетивния свят. Те се стремят да направят самостоятелен, да откъснат от горния свят душевния човешки живот, доколкото той е свързан със сетивното битие на човека и да го втъкат в своя собствен свят. Човекът като мислеща душа има своя произход в горния свят. Стигналата до духовно съзерцание мисловна душа навлиза в този горен свят. Развиващото се в сетивния свят и свързаното с него мислене има в себе си нещо, което се означава като влияние на ариманическите същества. Тези същества искат в известен смисъл да доведат сетивното мислене сред сетивния свят до един вид постоянно съществуване. Докато техните сили донасят смъртта, те искат да откъснат мислещата душа от смъртта и да насочат към разрушението само останалата същност на човека. Но човешката мисловна сила, би следвало според техните намерения, да остане да съществува в сетивната област като става все по-подобна на ариманическата природа... Събр. съч. 17 Прагът на духовния свят (1913), стр. 34сл., немско издание 1956 г.
...Ариман има навсякъде своите елементарни същества, които го осведомяват за увяхващата и умираща етерна и физическа същност... Събр. съч. 150 Духовният свят и неговото проникване във физическия свят. Влиянието на мъртвите върху живите (1913), стр. 23, немско издание 1980 г.
...Ариман е в голям мащаб господар на смъртта, владетел на всички сили, които всред сетивно-физическия свят следва да предизвикат това, което трябва да съществува по необходимост там като унищожение, като смърт за съществата, които иначе ще пренаселят сетивния свят. Задачата да се регулира закономерно по съответния начин от духовния свят тази смърт се пада на Ариман. Той е господар на регулирането на смъртта. Съответстващото му в най-висока степен царство е минералното царство. То е винаги мъртво. Но така, както съществува нашият земен свят, минералното царство, минералната закономерност е вплетена във всички други природни царства. Растенията, животните, хората, доколото принадлежат към природните царства, всички са проникнати с минералното, приемат минерални вещества, с това минерални сили и закономерности, и са подчинени на законите на минералното царство. С това принадлежащото към правомерната смърт също и в тези по-висши природни царства подлежи на господството на Ариман. В обкръжаващата ни външна природа Ариман е правомерният господар на смъртта и доколкото той е такъв, не е зъл, а изцяло обоснована в общия миров ред сила, която трябва да се признава. Но Ариман може да надхвърли своята област. Той се промъква до човешкото мислене. Доколкото това човешко мислене живее в сетивния свят, то е свързано с мозъка, който трябва да подлежи на унищожението според общия миров ред. Там Ариман регулира хода на човешкия мозък в посока към унищожение. Но когато той надхвърли своята област, се появява тенденцията, намерението му да откъсне мисленето от неговия смъртен инструмент, мозъка, да го направи самостоятелно; да изтръгне физическото мислене, насочено към сетивния свят от физическия мозък, в чийто унищожителен поток следва да се влее това мислене, когато човекът премине през портата на смъртта. Понеже Ариман действа така в човешкото мислене и хората, свързани със сетивния свят естествено усещат само въздействията от духовните същества, хората, които Ариман държи за яката по този начин, чувстват стремежа да откъснат мисленето от включването му във великия миров ред. И това създава материалистическата нагласа. Когато на Ариман се удава да откъсне мисленето от неговата основа като физическо мислене, свързано с мозъка, той създава във физическия свят сенки и схеми, които го изпълват. С тях Ариман иска да си основе отделно ариманическо царство... Събр. съч. 147 Тайните на прага, Мюнхен (1913), стр. 33сл., немско издание 1969 г.
...Тези схеми са видими за елементарното ясновидство като носещи се наоколо сенки... Събр. съч. 147 Тайните на прага, Мюнхен (1913), стр. 38, немско издание 1969 г.
...Ариман е принципът, който се меси в нашите възприятия и отвън навлиза в нас. Той действа най-силно в случаите, когато имаме чувството: Тук не можеш да проникнеш по-нататък със своето мислене; тук стоиш в критична точка с твоето мислене, мисленето се заплита като в мисловен възел. Тогава ариманическият принцип използва ситуацията, за да проникне в нас като през процеп на външния свят. Там, където нашето мислене престава да разбира това от събитията, което може да внесе разум и разбиране в нещата, се намира също и това, което наричаме случайност. Тя стои там, където Ариман става най-опасен. Човекът нарича случайни онези явления, при които може да бъде най-лесно заблуждаван чрез ариманическото влияние. Така човекът ще се научи да разбира, че не лежи в природата на нещата, ако някъде има повод да говори за случайност, а причината лежи в неговото собствено развитие. И той ще трябва постепенно да се възпита да прониква в майа, в илюзията... Събр. съч. 120 Откровения на кармата, Хамбург (1910), стр. 111, немско издание 1975 г.
...Тук, като физически човек сме заточени, с някои изключения, на едно единствено място. Но духовното винаги навлиза по малко във физическото и поради това можем да се движим в него. Общо взето ариманическо следствие е това, че духовното се внася във физическото от Ариман... Събр. съч. 168 За връзката между живите и мъртвите (1916), стр. 51, немско издание 1968 г.
...Когато вървим по твърдата земя, тя има своята твърдост, своята неподвижност поради причината, че в известен смисъл в нея са събрани, свити ариманическите същества, които сега изкуствено си присвояват онази степен, която всъщност би трябвало да постигнат в по-късен момент от своето развитие... Събр. съч. 203 За духовната връзка на човека със земната планета и звездния свят и за отговорността му пред развитието на света, Дорнах, Хага, Щутгарт (1921), стр. 133, немско издание 1978 г.
...Ариман е духът, който разпростира материята като було над духовното и прави невъзможно познаването на духовния свят... Събр. съч. 109 Принципът на спиритуалната икономия във връзка с въпросите на прераждането. Един принцип от духовното ръководство на човечеството (1909), стр.240, немско издание 1979 г.
...Ариман е владетелят на материалните закони, онези закони, които биха могли да бъдат одухотворени, след като приключи цялото земно развитие. Ако той не би спекулирал с това господство, ако не би го разпростирал върху други неща, той би бил единствено необходимата същност в неговата разновидност сред земното развитие... Събр. съч. 148 От изследването на Акаша. Петото евангелие (1913–1914), стр. 149, немско издание 1980 г.
...В своя земен живот човекът е свързан с материалните закони и той не може да достигне само вътрешно до непосредственото одухотворяване на това, което идва от материалните закони, а се нуждае от външното. Към него принадлежи всичко, което ни въвежда в определен социален ред, така че се намираме под робството на закони, които можем да одухотворим само в общото протичане на земното развитие. В своя земен живот човекът е прикован към материалните закони и поради това, че е невъзможно да «превърне камъните в хляб», невъзможно е да внесе духовното непосредствено в материята, поради това, че съществува тази невъзможност и огледалното ѝ отражение – господството на парите, поради това Ариман господства, защото в парите живее социално също и Ариман... Събр. съч. 148 От изследването на Акаша. Петото евангелие (1913–1914), стр. 149, немско издание 1980 г.
...Онзи, който наистина проникне в реалността чрез истинската природна наука, вижда Ариман. Хората се страхуват да проникнат в реалността затова, защото вярват, че ще паднат в пропаста, когато там, където търсят само веществото, което не съществува, откриват духа – Ариман... Събр. съч. 184 Противоположност между еволюцията и продължителността на човешкия живот. Космическата праистория на човечеството, Дорнах (1918), стр. 288, немско издание 1968 г.
...В областта на науката днес има много хора, които привидно мислят много добре. Ариман е в тях и е удобно да се остави Ариман да мисли, вместо човекът да мисли сам. Човек може лесно да издържи изпитите си, когато остави Ариман да мисли в него. Лесно може да се стане частен доцент или университетски професор, когато се остави Ариман да мисли по катедрите, отколкото човек сам да мисли... Събр. съч. 203 За духовната връзка на човека със земната планета и звездния свят и за отговорността му пред развитието на света, Дорнах, Хага, Щутгарт (1921), стр. 277, немско издание 1978 г.
...Ариман съдейства върху всяка лабораторна маса, във всяка машина, изобщо в най-важната културна среда на новото време... Събр. съч. 176 Истините за развитието на човека и човечеството. Кармата на материализма, Берлин (1917), стр. 344, немско издание 1982 г.
...Неимоверна духовна сила се е вляла в материалния живот. Доколкото задоволявате материалните нужди на съвременното човечество, вие служите на Ариман. Разтърсването, което Христос Исус преживява наведнъж – изкушението чрез Ариман, обикновените човешки души наистина не могат да го преживеят наведнъж. Това изкушение трябва да се разпредели между хората... Събр. съч. 154 Как се постига разбиране за духовния свят? Влияние на духовните импулси от света на мъртвите (1914), стр. 59, немско издание 1973 г.
...Както особено Луцифер участва в изкуството, така Ариман участва при изграждането на механичното, техничнто, на това, което иска да издърпа разума от човека и да го внесе било в механичните инструменти, било в машинарията на политиката... Събр. съч. 208 Антропософия като космософия. Част II: Формирането на човека в резултат на космическите действия, Дорнах (1921), стр. 57, немско издание 1981 г.
...Ариман е най-големият ентусиаст на всички програми. Той е инспиратор на вечното създаване на правила. Ние виждаме как съвременният човек се надига отвреме на време срещу ариманизма, ругае бюрокрацията, която е чист ариманизъм, надига се срещу шаблонизиране на учебните занятия и т. н., но обикновено само, за да затъне още по-надълбоко в това, от което иска да се измъкне... Събр. съч. 208 Антропософия като космософия. Част II: Формирането на човека в резултат на космическите действия, Дорнах (1921), стр. 60сл., немско издание 1981 г.
...Искаме ли да опознаем същността на ариманическите дела, можем да го направим днес навсякъде, където се свикват събрания, при които се изхожда от обикновеното съзнание. Днес имаме много възможности да опознаем ариманизма в света, понеже той действа извънредно силно... Събр. съч. 237 Езотерично разглеждане на кармичните връзки – том III, Дорнах (1924), стр. 43, немско издание 1959 г.
...Външните явления показват ясно, че е приключила епохата, чиято история може да се напише като се изхожда само от физическия план. Трябва да сме наясно, че навсякъде ариманическите сили навлизат все повече в историческото развитие. Две ръководещи личности, американският президент Уилсън и руския революционен водач Ленин са умрели от една и съща болест, и двамата са страдали от прогресивна парализа (мозъкът на мъртвия Ленин е достигнал до половината от големината си), това означава, че и двамата са отворили вратата на ариманическите сили. Тези неща показват, че мировата история престава да бъде земна история и започва да става космическа история... Събр. съч. 300c Конференции с учители от Валдорфските училища (1919–1924), стр. 113сл., немско издание 1975 г.
...Докато в човешката дейност съществува дейността на свръхсетивни същества, напредващи нормално, това означава до около 15-то столетие, ариманическите сили имат само съвсем слаба власт в развитието на човечеството. Влиянието на Ариман върху хората в историческия период на развитието от 15-то столетие насам е затова възможно и действа опустошително, понеже сродното с човека божествено влияние престава да съществува през този период. Но човекът не би могъл изобщо да разгърне свободната си воля по друг начин, освен като навлезе в една сфера, в която не живеят свързаните с него още от началото божествено-духовни същества... Събр. съч. 26 Ръководни антропософски принципи. Антропософски път на познание. Мистерията на Михаил (1924–1925), стр. 83сл., немско издание 1976 г.


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
Хостинг и Домейни