ПРИЯТЕЛИ НА АНТРОПОСОФИЯТА - ЕЗОТЕРИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Ex Deo nascimur. In Christo morimur. Per Spiritum Sanctum reviviscimus!
Дата и час: Чет Апр 26, 2018 2:28 pm

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
Непрочетено мнениеПубликувано на: Пон Юни 17, 2013 10:48 pm 
Offline

Регистриран на: Вто Фев 12, 2013 3:07 pm
Мнения: 102
Луцифер – цитати 1 част

...Името Луцифер означава носител на светлината. Lux означава светлина, fero – нося... Събр. съч. 97 Християнската мистерия, (1906–1907, стр. 159, немско издание 1981 г.

Определени сили, които участват в мировото развитие и привличат човека в своите течения, означаваме общо като луциферически от една страна и ариманически от друга. С такива думи нещата стоят така, че човек трябва години да работи, за да разбере какво съдържат такива думи, иначе те остават фрази. Осъзнае ли се съдържанието, в такива думи се вижда това, което електротехникът има в негативното и позитивното електричество като два импулса, които той трябва да познава, за да може да говори по същество. Става въпрос да се внесе в духовния живот научният дух, който днес съществува в неорганичната естествена наука, но не така както човек става монист в обикновения смисъл, а начинът на мислене, съществуващ там, действително да бъде метаморфозиран за висшите области на духовния живот и да бъде приложен там. Ако някой говори за позитивни и негативни душевни сили в душевния и духовен живот, би изпаднал в крайна абстракция. Но точно същият начин на мислене, който в неорганичната област правилно се отнася до положителното и отрицателното, в душевно-духовната област се употребява за луциферическите и ариманическите сили. Първоначално бихме могли да дадем и абстрактна дефиниция кое е луциферическо и кое ариманическо. Бихме могли да кажем: Човекът, както застава пред нас, какъвто сме самите ние, показва състояние на равновесие. Той винаги е само нещо, което уравновесява два полюса – луциферическия и ариманическия.
Всичко в нас клони от една страна към фантастичното, мечтателството, едностранчивото, а когато стигне до крайност – до илюзорното. Ако не бихме носили в нас тази луциферическа крайност, не бихме могли да станем хора на изкуството. Другият полюс е вкостененото, разсъдъчното, трезвото. Казано физиологично, ариманическото в нас е всичко това, което изгражда в нас сили, чрез които сме хора с кости. Луциферическото в нас е всичко това, което изгражда силите, които ни организират в посока на мускулите и кръвта... Събр. съч. 192 Духовнонаучно разглеждане на важни социални и педагогически въпроси, Щутгарт (1919), стр. 169сл., немско издание 1964 г.

...Представете си, че като хора имаме задачата да чувстваме в себе си това, което усеща везната, когато се отклонява и заема равновесно състояние между лявото и дясното отклонение. Като хора, трябва наистина да се люшкаме между луциферическото и ариманическото. Много сродна с ариманическото е мисълта, която се опира на външния сетивен свят. Волята, опираща се на изживяванията на тялото ни, и проявяваща се в неговите егоистични импулси, непрекъснато има склонността да приеме луциферически характер, а и душевността е вплетена в луциферическия и ариманическия елемент... Събр. съч. 192 Духовнонаучно разглеждане на важни социални и педагогически въпроси, Щутгарт (1919), стр. 170сл., немско издание 1964 г.

...Принципът който извежда Земята към духовността, е Луцифер. За да живеем според този принцип трябва да заобичаме Земята, трябва да слезем на Земята. Луцифер е князът, който управлява в областта на науката и изкуството. Луцифер се изобразява като крилат дракон; при Йезекил като крилат бик... Събр. съч. 93a Основни елементи на езотериката, Берлин (1905, стр. 189, немско издание 1972 г.

...Луцифер е силата, въодушевяваща се от мъдростта. Тя е така мощна, както при животното е сетивността. Жаждата за постигане на мъдростта е Луцифер... Събр. съч. 93a Основни елементи на езотериката, Берлин (1905, стр. 206, немско издание 1972 г.

...Постоянно трябва да предупреждаваме, че известни представи, понятия и идеи, които имат значение в нашата духовна наука, не бива да остават само словесни представи, не бива да свързваме тези представи от духовната наука, които в много отношения са ново духовно богатство за човечеството, със стари представи и вътрешни душевни навици. Особено е важно да не свързваме понятията «ариманически» и «луциферически» с обичайните чувства и представи, които се появяват, когато човек изкаже съответните думи. Достатъчно е да помислим за разпространената в южните области на Земята представа за демона, която свързваме с нашите чувства, когато произнесем името Луцифер. Но когато приемем духовнонаучните понятия за Луцифер, не бива да имаме същите, бих казал, напълно отблъскващи мисли и усещания, каквито са били свързани с древните представи за демоните. Също така не бива безусловно да свързваме нашите понятия за ариманическото с чувствата, които се появяват в човешката душа, когато се събудят средновековните представи за Сатаната. Трябва да сме наясно, че светът, какъвто застава пред нас, в известна степен представлява едно равновесно състояние...Събр. съч. 169 Същността на света и аза (1916), стр. 104сл., немско издание 1963 г.

...Но имаме и обратното. Хората вярват, че с такова противопоставяне, каквото има в «Изгубеният рай» на Милтон или в «Месията» на Клопщок са представени божествените и адските сили, но в действителност имаме работа с луциферическия и ариманическия елемент. За действителните божествени сили не съществува никакво съзнание, а божественото име се дава на луциферическия елемент.

Изображение
скица за Луцифер

Изображение
Луцифер от големия модел

Това заблуждение не е нищо друго, освен резултат от погрешния светоглед, който навсякъде се изпречва пред хората на по-новите култури, по-новите цивилизации когато небето се противопоставя на ада. Небето, така както го описват, се приема за божественото, а адът се приема за дяволски, докато в действителност от една страна имаме луциферическия елемент, наречен небесен, а от друга страна ариманическия елемент, наречен дяволски... Събр. съч. 194 Мисията на Михаил. Откровението на истинските тайни на човешкото същество, Дорнах (1919), стр. 22сл., немско издание 1983 г.

...Христовият импулс може да се разбере само когато се разглежда като импулс на равновесието между ариманическия и луциферическия елемент... Събр. съч. 194 Мисията на Михаил. Откровението на истинските тайни на човешкото същество, Дорнах (1919), стр. 24, немско издание 1983 г.

...Става въпрос само за това, да се внесе в човешката душевност равновесието. И понеже това е така, човек може да попадне под ариманическото или луциферическото влияние, именно когато вярва, че е отхвърлил всичко ариманическо и луциферическо. Срещу действителността може да се греши, но тя не може да бъде подменяна! Така някой, който иска да се опази от ариманическото, може лесно да се подаде на луциферическото и обратно. Важното е да постигнем равновесието, да не се плашим от никой от тях, да имаме достатъчно смелост да се изправим като хора насреща на ариманическия страх и на луциферическите надежди или наслади. Но нашата сегашна култура не обича това, а без да знае и, разбира се, без да иска, в известно отношение обича както ариманическото, така и луциферическото. Тя вярва, че се опазва от тях, но именно тогава им се отдава. Има философи, които казват, че се стремят към единството. Това е хубаво, но е чисто ариманическо! Други се стремят към многообразието, не искат да знаят нищо за някакво единство. И това може да донесе плодове днес, но е ариманическо. Само този се стреми към равновесието, който търси единството в многообразието, а от друга страна обръща внимание и на многообразието. Необходимо е човек да открие възможностите да върши това в действителността... Събр. съч. 169 Същността на света и аза (1916), стр. 105сл., немско издание 1963 г.

...Ако човек иска да характеризира лично Луцифер и Ариман, може да каже: Луцифер е високомерен дух, който предпочита да се издигне до висините и оттам да хвърли поглед над всичко; Ариман е морално самотен дух, който не се вижда лесно, който се подвизава в подсъзнанието на човека, действа върху подсъзнанието на човека, и от това подсъзнание извежда съждения като с магическа пръчка... Събр. съч. 184 Противоположност между еволюцията и продължителността на човешкия живот. Космическата праистория на човечеството, Дорнах (1918), стр. 205, немско издание 1968 г.

...Луциферическият елемент се представя като множество, понеже се стреми към множеството, затова по-точно е да се каже «луциферическите духове». Ако всичко би ставало според луциферическите духове, бихме останали деца, младежи и девойки, бихме получили знанието за вечността, но около 28-та си година бихме склерозирали и скоро след това оглупели, за да се изхвърли именно това като склероза, което можем да развием като човешко разбиране, а това, което възприемаме в младостта си, да може автоматично да се одухотвори. Луциферическите духове желаят веднага да ни вземат в духовния свят и да ни оставят да станем космически същества като не преминем през развитието на Юпитер, Венера и Вулкан. Това е течение, което иска човекът да се развие възможно най-бързо, това е избързващо течение. Луциферическите духове искат да се втурнат с нас и възможно най-скоро да ни въведат в космическата същност.
Ариманическите духове искат да изтрият миналото ни и да ни върнат заедно със Земята до изходната точка, да ни консервират на Земята и тогава да ни върнат назад там, където сме били като сатурнови същества. То е ретардиращо течение. Животът се състои от прибързващо и ретардиращо движение, и трябва да се постигне равновесното състояние между тях... Събр. съч. 184 Противоположност между еволюцията и продължителността на човешкия живот. Космическата праистория на човечеството, Дорнах (1918), стр. 171сл.. немско издание 1968 г.

...Не можем да направим нищо по отношение на самостоятелността, възпитанието или културната политика във връзка с човешките индивидуални способности и сили, без да дойдем в съприкосновение с луциферическите сили. Луциферическите сили не са могли да се приближат непосредствено до човешките способности и сили в областите, в които човекът е бил, преди да навлезе чрез зачатието и раждането във физическо съществуване. Въплътяването във физическата човешка плът е средството, чрез което луциферическите сили могат да стигнат до човешките способности и сили... Събр. съч. 195 Мировата Нова година и новогодишни мисли. Щутгарт (1919–1920), стр. 76, немско издание 1962 г.

...Поради това, че способностите навлизат в тялото, те стават луциферически и ако се вярва, че способностите се пораждат от тялото, се вярва в Луцифер. А когато се вярва, че потребностите се пораждат от човешкото тяло, се вярва само на ариманическото в тези потребности... Събр. съч. 195 Мировата Нова година и новогодишни мисли. Щутгарт (1919–1920), стр. 79, немско издание 1962 г.

...Мисията на човека в следатлантското време, която се е състояла в завладяването на физическо-сетивния свят, е трябвало по необходимост да доведе до отчуждаване от духовния свят. Луцифер скрива за хората това от духовния свят, което до средата на атлантическата епоха е навлязло в човешкото астрално тяло без неговата намеса. Ако жизненото тяло, т. е. етерното тяло не би било частично отделено от физическото тяло, човекът би могъл да изживява тази област на духовния свят в себе си като вътрешно душевно откровение. Чрез навлизането на луциферическото влияние, той е могъл да го изживява само в особени душевни състояния. Тогава пред него се е появявал духовният свят в дрехата на астралността. Съответните същества са се проявявали в такива образи, които са носили в себе си само висшите същности на човешката природа и свързани с тези същности астрално-видимите символни образи на своите особени духовни сили. Свръхсетивни образи са се проявявали по този начин... Събр. съч. 13 Въведение в тайната наука (1910), стр. 289, немско издание 1962 г.


Представете си, че би могъл да настъпи такъв момент в обикновения ви земен живот, в който би престанало всяко ваше възприемане. Когато не бихте могли да виждате, чувате, да не можете повече да мислите и чувствате. Когато досегашният ви начин на живот престава и вие бихте знаели само това, за което бихте могли да си спомните. Именно в такова положение се намирате, когато се издигнете с ясновидско съзнание в духовния свят. Душата се изживява така, че за себе си може да каже: Сега си само това, което си била, битието ти се състои само в миналото ти; настоящето и бъдещето първоначално нямат никакъв смисъл за теб, битието ти се състои само в твоето минало. И когато човек изживее това, когато ясновиждащата душа се издигне до него, едва тогава започва да има съвсем правилно разбиране за Луцифер. Луцифер е същност, която в мировия ред стига до това, винаги да бъде само такова вече изживяно, само минало, това, което са дали отминалите земни епохи, което отминалите мирови епохи са донесли на душата на Луцифер. Животът на Луцифер се състои в това, да си извоюва настояще и бъдеще чрез своето минало, докато другите божествено-духовни същества, намиращи се в правомерния напредък на земното развитие, са го осъдили само да живее с миналото. Така Луцифер застава пред ясновиждащия поглед, съхраняващ в своето битие божествено-духовната същност на произхода на света, носещ всички прекрасни неща на света в душата си и осъден да каже за тях: те са били в теб. И сега започва неговата вечна борба за това минало да извоюва също настоящето и бъдещето в мировия порядък. Когато човек изживява приликата на Луцифер, макрокосмическата прилика на Луцифер с микрокосмическата същност на човешката душа на прага между елементарния свят (виж астралния план) и духовния свят (виж девахана), разбира цялата дълбока трагедия на Луцифер...Събр. съч. 147 Тайните на прага, Мюнхен 1913, стр. 111сл., немско издание 1969 г.

...Понеже луциферическите сили са изостанали по време на Старата Луна, днес те действат в човешкия живот в нашето земно развитие като сили, които всъщност са лунни сили, които в тази мирова област, която например отговаря само на силите, чийто противник е Луцифер, изобщо не би трябвало да действат в нашето земно развитие. Така Луцифер действа в областта на една друга същност... Събр. съч. 120 Откровения на кармата, Хамбург (1910), стр. 145, немско издание 1975 г.

...Припомнете си как нашата Земя някога е била едно със Слънцето и Луната, след което Слънцето се е отделило от Земята, за да стане обиталище на по-висши в развитието си същества, които е следвало да действат върху нашата Земя отвън и че по-висши същества са останали свързани със Земята след отделянето на Слънцето, за да отделят Луната. Те са същите, от които е бил импулсиран отвътре нов живот, душевен живот в човека който го е запазил от мумифицирането. Вътре в душевния живот са се търсили пътищата към боговете, които са били свързани с този благодетелен процес на отделянето на Луната. Ако първо разгледаме само тези две царства, така да се каже, царствата на слънчевите и лунните богове, имаме една разлика, която можем да означим като: намиращи се вън в небесата богове и намиращи се вътре в душата богове. Пътят навън означаваме като слънчев път, а пътя навътре в душата като луциферически път. Луциферическите същества са за нас тези, които по онова време не са последвали отделянето на Слънцето от Земята. Някои други същества, които са най-висши добродетели на човечеството, но е трябвало първоначално да останат неизвестни и които не са се отделили със Слънцето, не са принадлежали истински към никое от тези царства. Те са били съществата, които по време на древното лунно развитие са изостанали и не са достигнали степента, която биха могли да достигнат като духовни същества, стояли тогава много по-високо от хората на Старата Луна. Какво са изпуснали тези същества тогава? Те са изпуснали възможността да последват отделянето на Слънцето. В известен смисъл те биха били призвани да напуснат Земята както слънчевите духове и да действат от Слънцето. Това са го пропуснали. Станало е така, че тези същества в известен смисъл са направили опит да се отделят от Земята заедно със Слънцето, но не са могли да понесат условията на развитие на Слънцето и са побързали да се завърнат отново на Земята. Те, които са се намирали в съвсем особено положение, са се опитали с помощта на развитието на човечеството на Земята да продължат собственото си развитие. Те не са можели да се доближат до човешкия аз, за това не са се издигнали достатъчно по време на древното лунно развитие. Влияния върху човешкия аз са можели да имат само съществата, които са се отделили от Земята заедно със Слънцето. Също и съществата, които са отделили Луната от Земята, са можели да му въздействат отвътре. Съществата, изпаднали обратно на Земята от Слънцето, са тези, които се приближават до човешката душа още тогава, когато тя не е била узряла да приеме откровенията на онези висши благодетели, които са отделили Луната. Твърде рано въпросните същества са се доближили до човешката душа. Ако човекът, така да се каже, изцяло би изчакал благодетелните въздействия на духовните същества, които действат от Луната, това означава във вътрешността на душата, е щяло да се случи по-късно това, което е настъпило по-рано. Тези лунни богове са щели бавно да водят душата на човека до зрялост, докато стане възможно съответното азово развитие. Но така, към хората са се приближили другите същества и са внесли в тях своите влияния вместо в аза, в човешкото астрално тяло и то отвътре, именно така, както правят лунните богове, така че тези същества са потърсили същия път във вътрешността на душата, по който същинските лунни богове въздействат по-късно. Това означава, че тези същества са се включили вътре в луциферическото царство. И те са тези, които в Библията са символизирани с образа на змията. Те са съществата, които твърде рано са се доближили до човешкото астрално тяло и са действали досущ като всички други същества, които действат отвътре... Събр. съч. 113 Изтокът в светлината на Запада. Децата на Луцифер и братята Христови, Мюнхен (1909), стр. 150сл.сл., немско издание 1982 г.

...И ако означаваме действащите отвътре същества като луциферически същества, трябва да означим така също и тези изостанали същества. Те обаче са се доближили до човека, когато той е бил още незрял за такива влияния, те стават неговите изкусители от една страна, но му донасят също и свободата, възможността да станат независими в астралното тяло от онези божествени същества, които биха взели под закрилата си неговата азовост, които още отначалото биха влели в него това, което може да бъде влято в азовостта от божествените сфери. Но така тези луциферически същества са се приближили до астралното тяло на човека, проникнали са го с всичко, което може да го ентусиазира за висшето и духовното, действали са следователно върху душата му и като по-високостоящи същества са станали в известен смисъл изкусители на човека. Трябва да се обърнем към този вид луциферически същества като изкусители на човека, трябва да кажем: Това, което в течение на земното развитие се доближава до човека и от една страна му донася свободата, но от друга възможността да върши зло, идва отвътре, идва от царството на Луцифер. Понеже тези същества не са могли да се проявят отвън, трябвало е да се промъкнат във вътрешността на душата. Към душата може да се приближи отвън това, което влияе на неговия аз, не само на астралното му тяло. Така виждате, че в обширното царство на Носителя на светлината има луциферически същества, подвидове, за които добре можем да разберем, че са могли да станат изкусители на човека. Но ние можем да разберем, че именно заради тези същества са взети строги мерки там, където хората са можели да бъдат въведени в царствата от другата страна на булото на душевния свят. Защото онези хора, които са тръгнали по пътя към вътрешността на душата, са срещали там не само добрите луциферически същества, които са осветлили хората отвътре, а най-напред са срещали луциферическите същества, които са действали като техни изкусители, които са подбудили именно високомерието, амбицията, суетата в душата. Сериозно трябва да разберем, че никога не бива да се опитваме да обхванем световете, които лежат зад сетивния и зад душевния свят, с нашите подготвени чрез сегашната култура разсъдъчни понятия.
Когато говорим за луциферически същества, би трябвало да познаваме целия обхват на царството на тези същества, всички техни разновидности, степени и характерност. Тогава бихме видели, че не навсякъде, където се говори за опасността на определен вид луциферически същества, съществува съзнанието за целия обхват на съответното царство; че може да е правилно, когато се говори за определен вид от луциферическото царство, както пише в някои документи, но същевременно трябва да се вземе под внимание, че реалността е по-обширна, безкрайно по-обширна, отколкото хората обикновено могат да знаят... Събр. съч. 113 Изтокът в светлината на Запада. Децата на Луцифер и братята Христови, Мюнхен (1909), стр. 152сл., немско издание 1982 г.

...Когато човек иска да охарактеризира това, което представлява Луцифер за всичките хора, не би могъл да го направи по-добре от това, като представи нещата така, че Луцифер се доближава до силите на жената и действа в света с помощта на специфичните женски сили, а мъжът бива изкушен чрез жената с помощта на Луцифер. Този символ е трябвало да бъде така представен пред човечеството и да стои там, когато протича четвъртия следатлантски период, когато хората първоначално е трябвало да разберат отношението на Луцифер спрямо човека, когато те са трябвали да чувстват, да усетят това отношение, да го осъзнаят. Чрез нищо друго не е можело да се осъзнае отношението на Луцифер към човека, освен като се изучава началото на Библията, как змията се примъква до жената, обхваща силите на жената и с това в света се появява изкушението. Този значителен символ е най-действеният за четвъртия следатлантски културен период, макар и да е съществувал още по-рано. Тайната на Луцифер се съдържа в този символ. Трябва да отнесем луциферическата тайна към лемурийската епоха... Събр. съч. 272 Духовнонаучни разяснения към Гьотевия „Фауст“. Том I: Фауст – волевият човек, Берлин, Дорнах (1911–1916), стр. 228сл., немско издание 1981 г.

...Взаимодействията между богове и хора се проявяват в началото в това, което наричаме любов на хората един към друг. Боговете приемат пулсиращата в хората любов и живеят от нея така, както животното живее от кислорода, който му подготвят растенията. Съществуващата в човешкия род любов е храната на боговете. Върху тази любов, която се обвива около двата пола, почива цялата мощ на боговете в началото на човешката еволюция. Любовта е съществувала и преди да се породят двата пола. Преди тя е съществувала като напълно съзнателна любов. Когато се пораждат двата пола, съзнанието за любовта се помрачава. Тя се превръща в сляп порив. Съзнанието за любовта се издига към боговете. Боговете се хранят от този сляп инстинкт на човешката любов, от това за тях се поражда ясна светлина. Под влиянието на боговете, които в своето развитие достигат до тяхното съвършенство, човекът би останал без астрална светлина, без познание. Тези богове не са се интересували от нищо друго, освен от това, човекът да живее на Земята. Луцифер обаче е трябвало да навакса това, което е пропуснал преди. Той е можел да го направи сега, като си послужи с човешкото същество. Сетивното съществуване вече е било налице в човешкото царство. Луцифер няма сетивно битие. Той е трябвало да използва телата на хората, за да се придвижи сам напред. Поради това е трябвало да даде на човека способността да вижда в светлината това, което боговете са всадили в него. Боговете са всадили любовта в него. Луцифер е трябвало да го доведе дотам, да я гледа в светлината. Следователно имаме хората, изградената форма, мъдростта, освен това Луцифер, който дава светлина на човечеството и богът, който прониква хората с любов. Луцифер стои в много по интимни отношения с човека, отколкото царуващите в любовта богове. Луцифер отваря очите на хората. Когато човекът отваря очи и поглежда навън в света, вътре в човека Луцифер гледа в света навън. Той довършва своето развитие в човека. Доколкото човекът е почивал в лоното на боговете, той е бил божие дете. Доколкото се стреми към познание, той е станал приятел на Луцифер. Това се съдържа в легендата за рая. Яхве оформя човека. Той е дух на формата. Той би създал хората така, че да живеят в любов, без светлина. Тогава идва Луцифер, змията и донася светлината на познанието на човека, и с това също и възможността евентуално да върши зло. Сега Яхве казва на човека, че любовта, която се е свързала с познанието на Луцифер, ще му донесе болки. Яхве заглушава делата на този, който всажда познанието, светлината на любовта, като към любовта прибавя болките... Събр. съч. 97 Християнската мистерия, (1906–1907), стр. 161сл.сл., немско издание 1981 г.


...Навсякъде, където човекът създава нещо в живота на представите си, чувствата и душевния живот, което не е грубо свързано със сетивния свят, а се издига над него, там е Луцифер, силата, която го изтръгва от сетивния свят. Историята на развитието на философията, например, е непрекъснато сочене към инспирацията на Луцифер. Защото всяко творчество, издигащо се над сетивния свят се дължи на правомерните сили и дела на Луцифер.
Но Луцифер може да надхвърли своята област. Всичко, което е душевно-чувствено във физическо-сетивния свят е под властта на Луцифер. Той има тенденцията да откъсне това душевно-чувствено от физическо-сетивния свят, да го одухотвори и на един особен, човек би казал, изолиран остров в духовното битие да си създаде луциферическо царство с всичко, което може да докопа, да отмъкне като душевно-чувствено от сетивния свят... Събр. съч. 147 Тайните на прага, Мюнхен 1913, стр. 37сл., немско издание 1969 г.

...Как Луцифер може да дойде до човека, можем да си създадем представа чрез примера за любовта. Любовта, където причината за любовта не лежи в обичащия, а в обичаното същество, е формата на любов в сетивния свят, която е абсолютно лишена от всякакво луциферическо влияние. Но когато наблюдавате човешкия свят, бързо можете да видите, че и един друг вид любов се разгръща в човешкия живот, онази любов, където човек обича, понеже сам има известни потребности, които се задоволяват. Той се чувства радостен, възхитен, когато може да обича едно или друго същество. Човек тогава обича заради себе си, обича понеже е така или иначе устроен и тази особена нагласа се чувства удовлетворена чрез това, че обича друго същество. Тази любов, която би могла да се нарече егоистична любов, също трябва да съществува. Тя не бива да липсва сред човечеството. Защото всичко, което можем да обичаме в духовния свят, духовните факти, всичко това, което може да се прояви чрез любовта като копнеж, като стремеж към духовния свят, да се разберат съществата на духовния свят, да се опознае духовния свят, произлиза естествено също от сетивната любов към духовния свят. Но тази любов към духовното, тя трябва, не, бива, а трябва да се прояви по необходимост заради нас. Ние сме същества, чиито корени са в духовния свят. Наше задължение е да се усъвършенстваме колкото се може повече... Събр. съч. 147 Тайните на прага, Мюнхен 1913, стр. 38сл., немско издание 1969 г.

...Но Луцифер има тенденцията да смесва тези два свята. Навсякъде в човешката любов, където във физическо-сетивния свят човекът обича с егоистична обич заради самия себе си, това се случва затова, защото Луцифер иска да направи сетивната любов подобна на духовната. Тогава той може да я изтръгне от сетивния свят и да я въвлече в своето особено царство. Луцифер намира най-добрите новобранци за своето царство при хората, които вярват, че за здравето на собствената личност е необходимо да упражняват известни (практически) форми на любовния живот. Луцифер проявява навсякъде стремежа да изтръгне душевно-чувственото от сетивното, да го направи самостоятелно и да го проникне с егоизъм и самостоятелност... Събр. съч. 147 Тайните на прага, Мюнхен 1913, стр. 40сл., немско издание 1969 г.

...Всяко мечтателство, всички объркани своеобразни мнения, всеки фалшив, фантазьорски идеализъм произхожда от сенчестите страни на луциферическите импулси... Събр. съч. 147 Тайните на прага, Мюнхен 1913, стр. 42, немско издание 1969 г.

...Луцифер е направил, така да се каже, една част от стоящия зад човека духовен свят невидим. Понеже след като се появяват собствените страсти, инстинкти и пориви в човешкото астрално тяло, те помрачават и скриват стоящите зад човека, иначе винаги видими духовни същества на света, от който човекът е произлязъл. Поради това, в онези велики оракли, прастарите атлантически посветени са се подготвяли именно за това, да виждат онази част от духовния свят, която е скрита чрез влиянието на Луцифер. Рояците същества на Луцифер са били видими за атлантическите хора, които в тяхното смътно залязващо ясновидско съзнание – в състояние на сън и в междинните състояния между спане и будност – са могли да се вживеят в по-висшия духовен свят. Когато една част от света на светлината става достъпна за тези хора, става видима също и една част от противоположния на светлината свят. Колкото възхитителни и великолепни да са изглеждали възвишените образи на света на светлината в своите астрални цветове, толкова ужасни и страшни са изглеждали образите, принадлежащи на противоположния, изкушаващ свят... Събр. съч. 107 Човекът от гледна точка на духовната наука, Берлин (1908–1909), стр. 166сл., немско издание 1973 г.

...Поради това, че през лемурийската епоха Луцифер е въздействал върху хората, при човека е било увредено влиянието, което е имал през атлантската епоха, когато е можел да въздейства върху въздушните и водните сили... Събр. съч. 107 Човекът от гледна точка на духовната наука, Берлин (1908–1909), стр. 169, немско издание 1973 г.

...Луцифер довежда човека всъщност само до въздействието на онези сили, които са сродни с вятъра и водните сили... Събр. съч. 107 Човекът от гледна точка на духовната наука, Берлин (1908–1909), стр. 172, немско издание 1973 г.

...Трябва да си изградите представата какво означава, когато в заобикалящата човека природа се прояви не само това, което изглежда като природа и природен закон за трезвото днешно съзнание, а също и грандиозната красота, т. е. прекрасният блясък в мощните картинни откровения на духовните същества, които пресрещат човека от всеки извор, всеки облак, от всичко. Към края на 2-то хилядолетие преди Христос не е било както през по-древните времена, когато всичко това също е било тук, но е било по-естествено. В това време човекът е трябвало не само да приема тази милост, но и да направи нещо, самият той да вземе участие. Не е трябвало да го прави по начина, по който търсим по-висше духовно развитие днес с будно съзнание, но той е можел – това е било твърде съмнително можене – дори да изпитва силен копнеж по духовността, разкриваща се в природата, той е можел да възпламени желанията си, страстите и поривите и тогава духовното в природата му се е явявало по определен начин. И в това възпламеняване на поривите, на страстите е лежала силна луциферическа способност. Оттам и светът на тогавашната култура и цивилизация е бил силно луциферически заразен... Събр. съч. 202 За връзките между духовността на света и физичността на човека. За търсенето на новата Изис – божествената София, Берн, Дорнах (1920), стр. 47сл., немско издание 1980 г.

...Когато говорите от гледната точка на ясновиждащото съзнание, думите, тук има едно временно същество, или тук е едно вечно същество, нямат смисъл. Това, което лежи в основата на битието – моментът и вечността, – е винаги и навсякъде. Въпросът не може да се постави другояче освен: как става така, че вечността веднъж изглежда като миг, изглежда временна, определено същество в света заема образа на временното? Това не идва от никъде другаде, освен, че нашето сетивно битие навсякъде, където се проявява, същевременно е проникнато от луциферическите сили. И доколкото се проявява луциферическата същност, дотолкова вечността е превърната в нещо временно. Същество, което се появява някъде във времето, е дотолкова вечно същество, доколкото има способността да се освободи от луциферическото влияние (битие) и е също толкова временно същество, доколкото е подчинено на луциферическото съществуване... Събр. съч. 138 За същността на посвещението. За вечността и мигновението. За светлината на духа и мрака на живота, Мюнхен (1912), стр. 96, немско издание 1986 г.

...В окултните школи и мистерии винаги е било разбирано, че средният човек, човекът, който носи сърцето (ритмичната система с кръвообръщението), се отнася към Слънцето, а главовият човек (нервносетивната система с мозъка) се отнася или към цялото звездно небе или предимно към Луната. Долният човек (веществообмяна-крайници) е тази област от цялата човешка природа, която е дадена чрез горните богове на царството на Луцифер. Както нещата при горния човек са свързани с Луната, при средния човек със Слънцето, така и образът, който застава насреща ни, когато при посвещението прекрачим прага на духовния свят, е свързан с въздействията на Венера, звездата, която астрономите днес наричат Венера. Венера е царството на Луцифер. Първоначално чрез посвещението узнаваме, че долният човек е тази област от цялата човешка натура, причислена чрез горните богове към царството на Луцифер... Събр. съч. 137 За същността на посвещението. За вечността и мигновението. За светлината на духа и мрака на живота, Мюнхен (1912), стр. 165сл., немско издание 1973 г.

...Силите, които получават символично-физически израз чрез това, че идват към нас като светлина на Венера, зорницата или вечерницата, тези физически лъчи на Венера, изпращани в космическото пространство, са символично-физическото въздействие на Луцифер върху хората. Луцифер не се ограничава да въздейства само на долния човек. Там той би въздействал само когато Венера блести с цялата си повърхност, както е при пълнолунието с Луната. Знаете, че Венера има също такива фази, както Луната, че има изпълваща се, пълна и намаляваща Венера. Четвъртините действат върху гръдния човек също както четвъртините на Луната. Венера, която действа духовно, въздейства обаче на човека-глава, така че може да се вземе за израз на това, което по отношение на човека са духовни въздействия на небето във взаимното действие на Слънцето, Луната и Венера – израз на това, което е във човешкия дух... Събр. съч. 137 За същността на посвещението. За вечността и мигновението. За светлината на духа и мрака на живота, Мюнхен (1912), стр. 167сл., немско издание 1973 г.

Луцифер – правомерна задача
...Луцифер има една правомерна, лежаща изцяло в смисъла на всеобщия миров порядък задача да откъсне в известен смисъл човека и всичко душевно в света от обикновения живот и от пълното потъване в сетивно-физическото. Поради това, че има луциферически сили, човекът е в състояние да не остане с мисленето си обвързан само с портретното подражаване на физическо-сетивния свят. Той може да се издигне над него в свободното мислене. Това например го прави в своето философстване. От тази гледна точка всяко философстване е инспирация на Луцифер... Събр. съч. 147 Тайните на прага, Мюнхен 1913, стр. 37сл., немско издание 1969 г.

...В средата на физическо-сетивния живот има известно количество от силата, която се развива не въз основа на тялото, а се добавя от свръхсетивния свят по обиколните пътища чрез волята на човека В тази жизнена епоха душата развива силно подсъзнателна, но инстинктивно издигаща се в съзнанието склонност към единение с физическата телесна организация. Душата се стреми в известен смисъл, чрез силите на собствената си същност да се отвърне от духовния свят, в който е живяла преди слизането си в сетивното битие. Насреща на този стремеж действа друга сила, която по произход не е сродна със силите на човешката душа, но достига до влияние върху душата в развитието на света. Тази сила не действа в човека само през средата на живота, а през целия му живот. В средата на живота му тя се проявява особено чрез това, че възпрепятства изолирането му от духовния свят. Тя обаче също и общо взето се проявява в душевната нагласа в човешките склонности, които могат да се означат като неправомерно високомерие. Тя действа, когато човекът се смята за по-високо издигнат от степента, която отговаря на зрелостта на развитието му. Тя се проявява, също и когато човекът се чувства подтикнат към действие, което например противоречи в морално отношение на същността му като човек. Може да изглежда невероятно, че сила, която спира човека да се отвърне от духовния свят, също може да бъде извор на заблуда и отклонение от доброто. Но свръхсетивното познание показва също както и сетивното, че в мировото развитие има сили, чието действие от една страна е необходимо и благодатно, от друга обаче може да се обърне в своята противоположност... Събр. съч. 35 Философия и антропософия (1904–1923), стр. 415сл., немско издание 1965 г.

...По отношение на сетивния свят човешката душа може да разгърне свободната воля и да я направи съставна част от собствената си същност, като е задържана в духовната сфера чрез луциферическите сили, също и докато пребивава в този свят с една част от съществото си. Същата сила, която в средата на живота опазва човека от сливането с телесната му организация, изгражда също и свободната му воля. Чрез нея животът му се издига нагоре извън природните взаимовръзки, в които той се намира чрез телесната си организация... Събр. съч. 35 Философия и антропософия (1904–1923), стр. 419, немско издание 1965 г.

...В древните религии виждаме, че Луцифер не винаги е бил носител на разрухата. В древните индийски религии мъдреците, водачите, тези, които осветляват хората с духа, се наричат змии. Така е в много религии... Събр. съч. 54 Загадките на света и антропософията, Берлин (1905–1906), стр. 310, немско издание 1966 г.

...Отначало, когато започва развитието на човека на Земята, животът почива в него. Боговете винаги го разпалват за ново земно развитие. Човешкото и божественото царство са се отнасяли едно към друго, – когато за сравнение ги поставим в определени отношения – като мъдростта и любовта. Оттам, окултизмът, както и всички дълбоки религиозни вероизповедания, включително и християнството, говорят, че Бог или боговете са любов, оживяващият, покълващ принцип. Първоначално покълващият и израстващ принцип донася сетивната любов. Оттам в юдейската религия на Стария завет Яхве е представен като дарител на сетивния инстинкт, като дарител на растежа и способността за размножение. В сетивния инстинкт лежи принципът на възпроизвеждането, което подтиква от несъвършеното към съвършеното, така че развитието продължава от животинската степен нагоре, където любовта основава държави. Човекът е трябвало да приеме като дар, като откровение на един божествен принцип това, което го придвижва напред, което го издига нагоре. Между него и боговете се намесва луциферическият принцип. Чрез него той е в състояние да вземе в собствени ръце това, което като божествен принцип несъзнателно живее в него, в неговия несъзнателен инстинкт за размножение и развитие. Чрез това той се издига до самостоятелност и свобода в развитието си. И защо е така? Защото това, което живее в Луцифер, му е близко, така да се каже, той е по-младият брат на божествения принцип. Някога, когато развитието се е намирало в по-древна фаза, самите богове са били на степента на човечеството и на човешката степен самостоятелно са работили за своето собствено развитие. Сега обаче, понеже те са се развили, човекът е създание, стоящо под тях. Сега те владеят хората и действат в тях... Събр. съч. 54 Загадките на света и антропософията, Берлин (1905–1906), стр. 317сл., немско издание 1966 г.


...Боговете са се издигнали от азовостта до самоотверженост, до отдаване и преодоляване на всяко отделно съществуване. Луциферическият елемент в човека е още затворен в аза му с по-голямата част от неговото същество, това лежи в човешките интереси. Така виждаме, че всичко, което живее в човека като самоотверженост и жертвоготовност, е божествен принцип в човека и редом с този божествен принцип е и луциферическият принцип. Той е това, което се стреми към божествеността, но не с пълно отдаване и саможертва, а от една страна с ентусиазъм, но изхождайки от най-дълбокия интерес на аза, и стремейки се към висшите степени на съвършенството като казва: Не само защото аз я обичам, а понеже тя съвпада с висшето съвършенство, което трябва да обичам, и като човек искам да се стремя към нея в божествена свобода. Божествените сили не жадуват това съвършенство. Чрез луциферическия стремеж обаче аз правя божественото съвършенство моя собствена същност. Ако този луциферически принцип не би съществувал в човека, той би доведен до съвършенство пасивно, без да действа сам, а като бъде носен от боговете... Събр. съч. 54 Загадките на света и антропософията, Берлин (1905–1906), стр. 319сл., немско издание 1966 г.

...Можем да си изясним какво значение има влиянието на Луцифер, като се запитаме какво би станало, ако от лемурийското време насам не би имало никакво луциферическо влияние. Тогава човекът би се развивал така, че до средата на атлантическата епоха би останал едно същество, което във всичките импулси на астралното си тяло, във всички мотиви на астралното тяло би следвало влиянията на определени, стоящи над човека, духовни същества, които чрез влиянието си биха довели човека до средата на атлантическата епоха. Човекът би останал с ангелска природа, ако влиянието на Луцифер през лемурийската епоха не би се появило. Но от друга страна той би бил воден от висшите същества като вързан с каишка. В средата на атлантическата епоха изведнъж нещо би станало с човека. Очите му биха се отворили инапълно той би имал около себе си килима на целия физическо-сетивен свят. Но той би го виждал така, че зад физическите неща същевременно би възприемал божествено-духовните същества, един свят от божествено-духовна причинност. Докато ако човекът би гледал назад своята зависимост в божественото лоно, от което е произлязъл, би съгледал действащите върху него, осветяващите душата му богове на светлината, които го водят и направляват, то след това пред него изведнъж би се разпрострял целият ясно познаваем сетивен свят – и това не е само картина, а във висока степен отговаря на действителността. Но този сетивен свят би се представил като прозрачен, а зад него биха се виждали другите божествено-духовни същества, които биха застанали на мястото на това, което човекът вече би изгубил. Един духовен свят е щял да се затвори зад него, един нов духовен свят е щял да се отвори пред него. Човекът би останал дете в ръката на по-висши, духовно-божествени същества. Самостоятелността не би се потопила в човешката душа... Събр. съч. 107 Човекът от гледна точка на духовната наука, Берлин (1908–1909), стр. 164сл., немско издание 1973 г.

...Луцифер не може да свърже нищо предвидимо с вида, който е дал на своята същност. Неговият идеал е космическа безусловна интелигентност и воля. Тази луциферическа тенденция съответства на мировия порядък в областите, в които следва да цари свободна дейност. И там Луцифер е правомерният духовен помощник в разгръщането на човечеството. Без помощта му не би могла да се развие свобода в духовно-душевната същност на човека, която се изгражда въз основата на предвидимата телесност. Но Луцифер иска да разшири тази тенденция спрямо целия космос. И в този смисъл неговата дейност става борба срещу божествено-духовния порядък, към който човекът първоначално принадлежи. Тогава се появява Михаил. Със своята собствена същност той стои в непредвидимото, но предизвиква равновесието между непредвидимото и предвидимото, което той носи в себе си като мирова мисъл (идея), която е получил от своите богове... Събр. съч. 26 Ръководни антропософски принципи. Антропософски път на познание. Мистерията на Михаил (1924–1925), стр. 173сл., немско издание 1976 г.

...Ние се разбираме по този прост начин само затова, защото имаме обща интелигентност, която обща интелигентност произлиза именно от луциферическата духовност... Събр. съч. 194 Мисията на Михаил. Откровението на истинските тайни на човешкото същество, Дорнах (1919), стр. 48, немско издание 1983 г.

Луцифер – стремежи, включващи човека

...Вратите и прозорците, през които ариманическите и луциферическите същества навлизат в света и изпълняват своите планове, са отворени, когато те нападат хората, намиращи се в понижено, небудно съзнание и ги обсебват. Защото Ариман и Луцифер не действат по необясним и ужасяващ начин, а чрез това, че хората се изправят насреща им с понижено съзнание... Събр. съч. 176 Истините за развитието на човека и човечеството. Кармата на материализма, Берлин (1917), стр. 307, немско издание 1982 г.

...Луцифер иска всичко, което действа в съзнанието, да действа отвътре. Оттам всякакви визии, които същевременно се възпламеняват отвътре, имат луциферически характер. Луцифер няма и най-малкото разбиране за безобидното възхищение към това, което идва отвън. Той има разбиране за това, което се разпалва чрез всякакви вътрешни неща, затова че някой следва страстта си, която му доставя наслада, така че в съзнанието изплува това, което иначе остава подсъзнателно. Но въпреки мъдростта си – понеже Луцифер притежава висока мъдрост – той не може да разбере един безобиден виц. И човек може да се опазва именно срещу луциферическите нападки, които той често предприема, като се опитва да живее в това, което радва по безобиден начин, развлича човека отвън по безобиден начин. Това Луцифер съвсем не може да понася... Събр. съч. 170 Загадката на човека. Духовните източници на човешката история, Дорнах (1916), стр. 233сл., немско издание 1964 г.

...Един неоснователен импулс се проявява в противопоставянето на едностранчивата религия на науката. Този едностранчив религиозен светоглед сам е проникнат, бих казал одухотворен, особено от луциферическия елемент. Защото да се стреми човек към религиозно задълбочаване и да мрази научното проникване в духовните светове е това, което Луцифер иска от човека. Луцифер не би могъл по-лесно да постигне целта си от това хората да са само религиозни. Тази религиозност има невероятно силен егоистичен наклон. Хората искат да са блажени от егоизъм, да живеят след смъртта така, както егоистично си представят. И наистина, при най-благочестивите хора, които ни очароват с тяхната набожност, Луцифер е този, който владее религиозните им чувства. На Луцифер много повече му допада, когато получи набожни души, които имат чувство за духовното, за доброто, към което се стремят от егоизъм. Не му трябват души на престъпници, той иска да въведе в своя елемент именно благочестивите души... Събр. съч. 159 на смъртта. Значението на Средна Европа и духовете на европейските народи (1915), стр. 237сл., немско издание 1980 г.

...Луциферическите същества са живели като обитатели на Старата Луна не в такава околност, каквато има на днешната Земя. Те не са дишали въздух, следователно не са могли да приемат духа. Защото приемането на духа отговаря на дишането на въздуха. следователно те са били принудени да направят в принципа на топлината това, което днес става във въздуха. Можете да си представите, че тези същества, които са дали на хората съзнанието за свободата, самостоятелността, в известен смисъл са свързани с огъня. Поради това те изпитват и определена страст към всичко, което се проявява в човека като топлина, като огън. Страстта се прилепя към собствената топлина на човека. Така дарителите на познанието и свободата са свързани с нещо, което се опитва да навлезе в топлината на човека според начина, както е ставало на Старата Луна. Това е взаимната връзка в света на познанието и болестта, раждането и смъртта, и т. н. С познанието идват раждане, смърт и болест в света. С тях човекът откупва познанието. Поради това виждаме и връзка между някои топлинни реакции и болестта, именно повишаването на температурата. Това е произходът на треската, за което хората са имали съзнание по традиция до 19-ти век... Събр. съч. 93a Основни елементи на езотериката, Берлин (1905), стр. 237сл., немско издание 1972 г.

...Кръвта е щяла, ако мога да се изразя така грубо, да достигне само до фино сгъстяване, до началото на материалност, така че само за момент би излязла навън от духовността, доколкото да бъде възприета като съвсем малко материя и тогава отново да се завърне в духовността и да бъде приета от духовното. Тя е имала предразположение за това. Кръвта е следвало да бъде непрекъснато проблясване, просветване в материалното, но всъщност да остане нещо напълно духовно. Така би станало, ако в началото на земната еволюция хората биха получили своя аз само от духовете на формата. Тогава те биха чувствали своя аз чрез съпротивлението, представляващо това моментно просветване на кръвта. В просветването на кръвта човекът би чувствал «аз съм» и това би бил органът на неговото азово възприятие. Но това би било единственото сетивно възприятие, което човекът изобщо би имал. Вместо да вижда багри, да чува звуци, да има вкусови възприятия, той би живял всъщност в творящата воля. За него е било предвидено, от духовния космос, в който е бил поставен само като имагинация, инспирация, интуиция да поглежда надолу към едно същество на Земята или в обкръжението на Земята, за което не би чувствал: аз съм там вътре, а аз гледам надолу, това ми принадлежи, там ми проблясва като единствено материално нещо това, което е кръвта, ставаща материална, и в нея възприемам моя аз... Събр. съч. 134 Сетивният свят и духовният свят, Хановер (1911–1912), стр. 95сл., немско издание 1979 г.

...Но идва Луцифер и довежда човекът да възприема не само своя аз като сетивно възприятие, а също и да чувства като свой аз всичко, което вече е имал на Старата Луна като астрално тяло – мислене, чувстване и воля. Азът е бил смесен с това. Но така се появява необходимостта, човекът да слезе в материята. Изгонването от рая е падането в материята. И най-напред става изменение на кръвта на човека. Кръвната субстанция, която всъщност е следвало да се връща в духовността, в момента, когато става материална, прониква в останалия човешки организъм и го изпълва. Това е непосредственото действие, което Луцифер извършва в субстанцията, като изфабрикува кръвта всъщност като материя, а в останалите неща внася безпорядък. Кръвта е това, което Луцифер подхвърля на Ариман, който е могъл да я хване и така двамата да могат да се приближат към човека... Събр. съч. 134 Сетивният свят и духовният свят, Хановер (1911–1912), стр. 97сл., немско издание 1979 г.

Луцифер – картина
...Какво би трябвало да се изобрази, когато вътрешно съзерцавайки, човек иска да представи Луцифер, всъщност едно лунно същество? Ще трябва да се изобрази човешка глава и закачено за нея нещо змиеобразно, което още няма вкостенен гръбнак. Така майстор Бертрам от 13-то, 14-то столетие изобразява Луцифер на дървото между Адам и Ева. В Хамбургския музей можете да видите картината така изобразена. Художникът е нарисувал това, следователно още е било живо знанието за духовния свят. Знанието за духовния свят се е простирало и до знанието за образа на Луцифер... Събр. съч. 167 Човешкият дух в миналото и настоящето, Берлин (1916), стр. 46сл., немско издание 1962 г.

...Майстор Бертрам е виждал в етерното, какво представлява там Луцифер и според това е рисувал. Това е несъзнателно, инстинктивно ясновидство. Когато първо жената вижда Луцифер, той естествено е изобразен според женското лице... Събр. съч. 168 За връзката между живите и мъртвите (1916), стр. 28сл., немско издание 1968 г.

Изображение

...При Луцифер имаме работа със своеобразен начин на горното образуване на главата, на което прилича и човешкото. Всичко това е движение на духовното, там няма нищо, което ни принуждава да задържим отделните части на челото в твърди граници, както е при човека, а всеки детайл в горната част на главата е така подвижен, както са подвижни пръстите и китките на ръцете. Естествено, това може да се представи само когато движенията са истински движения, както е при Луцифер. И преди всичко трябва да се забележи, че в този образ се отразява всичко, което в същността на Луцифер е изостанало от лунното битие. То се събира над същинското лице, което е отдръпнато дълбоко назад. От това описание можете вече да си представите, че имаме работа с нещо съвсем различно от обикновеното човешко лице. Изглежда, като че ли черепът съществува сам за себе си и долу е вплетено това, което при човека е лицето. Има и още нещо: Именно при Луцифер се вижда известна връзка между ухото и ларинкса. Ухо и ларинкс при човека са се разделили чак в земното му битие. На Старата Луна те са били един единствен орган. Това, което са малките крила на ларинкса, са били мощните удължения, образували ушните миди. Мощни ушни миди са се образували там, докато горното ухо, което сега е отвън, е образувано като се изхожда от челото. А каквото днес е разделено, така че когато говорим и пеем, се насочва навън, а с ушите само слушаме, в лунното време е отивало навътре и оттам в музиката на сферите. Целият човек е бил ухо. Това идва оттам, че ушите са били крила. Така че имате уши, ларинкс и крилообразни образувания, които се движат мелодично-хармонично според трептенията на мировия етер и произвеждат тогава своеобразния образ на Луцифер, като приближават това, което е макрокосмическо, понеже Луцифер е локализирал само космическото. Луцифер трябва да изглежда като изтеглено по дължината лице, понеже е изцяло ухо, крилата са изцяло уши, една изтеглена по дължината ушна мида. Ариман е точната противоположност и е естествено, че в моделирането навсякъде, където при Луцифер нещо е мощно разширено, където изцяло оформяме при Луцифер, при Ариман е само загатнато. Докато при Луцифер челните крила са мощно изградени, при Ариман такава е брадата. Целият материализъм на света се отразява в образуването на дъвкателната и зъбната система... Събр. съч. 157 Съдбите на хората и съдбите на народите, Берлин (1914–1915), стр. 252сл., немско издание 1981 г.


Изображение
Падащият Луцифер от дървената скулптура в Гьотеанума

...Да се разбере образа на Луцифер, трябва по много особен начин да си представите какво се представя като образ на Луцифер. Нека си представим най-ариманическото в човека и да го отстраним от човешкия образ, следователно да отстраним главата, затова обаче да си представим ушите и ушните миди, външното ухо съществено увеличено, естествено одухотворено и образуващо крила, оформено като орган, но органът обвиващ тялото, крилата на ларинкса също разширени, така че глава, крила и уши заедно образуват един орган. А крилата, главният орган са това, което се представя като образа на Луцифер. Луцифер е разширен ларинкс, който става отделен образ, от където се развива връзката към ушите чрез един вид крила, така че можем да си представим, че Луцифер е образ, който приема музиката на сферите, приема я навътре в този ушно-крилат организъм. И без индивидуалността да се намесва, говори всемирът, самата музика на сферите чрез същия орган, който е формиран напред като ларинкс... Събр. съч. 181 Земната смърт и мировият живот. Антропософията като дар на живота. Необходимости на съзнанието за настоящето и бъдещето, Берлин (1918), стр. 315, немско издание 1967 г.

...Главата е така оформена, че мощно е изграден черепът, именно челото. Докато тези части са относително неподвижни при човека, при това същество всичко е подвижно. Всичко е душевен израз. Много отдръпната навътре е долната част на лицето. Своеобразното е, че при този образ има връзка между това, което при човека е закърняло до ларинкс, и ушите. Това, което е вътре като крилца на ларинкса, се закръгля нагоре и образува долната част на ушите. Горната част се образува чрез челото. От другата страна се присъединяват две напомнящи крилата на птица образувания, между които се простира едно тяло, което е като че ли преобразено човешко лице. Крила, ларинкс и уши са едно, така че се познава, че съществото живее вътре в хармонията на сферите, трепти и се носи в пространството чрез вълните на хармонията на сферите и това се локализира в ухото... Събр. съч. 159 Тайната на смъртта. Значението на Средна Европа и духовете на европейските народи (1915), стр. 293, немско издание 1980 г.

...Подходяща е една друга картина за Луцифер: Оставете добра воля и благонамерени социални желания да се изявят от чист егоизъм, от липсата на космическо чувство, тогава в това, което говори, се проявява луциферическата същност. С такива социални изисквания, които се разпространяват в света без космическо чувство, от човека изригва това, което е красивият Луцифер. Той живее в самите хора, в повредените от неправилни социални инстинкти стомаси – това обаче схванато духовно, – в повредените им бели дробове, там се намира луциферическият извор. Той избликва от цялото човешко същество. Това, което най-напред като лига протича от самия човек и приема привидността на красота, като с това замайва човека, са образи, но те са реалности за нашето време. Каквото е станало от културата на последните епохи, всъщност не е нищо друго освен това, което може да се определи като сватба между вкостененото и лигавото... Събр. съч. 203 За духовната връзка на човека със земната планета и звездния свят и за отговорността му пред развитието на света, Дорнах, Хага, Щутгарт (1921), стр. 159сл.

Луцифер – спасение от Луцифер

...Всички средновековни мистици са били повлияни от Луцифер. Луцифер е искал да се спаси чрез Кузанос, Сузо, Таулер, Майстор Екхарт. Спасението на Луцифер става чрез любов, чрез висшата любов, в която няма егоизъм... 266/3 От съдържанията на езотеричните уроци, том III (1913-1923).167

Луцифер – възможности за противодействие от страна на човека

...Луцифер би могъл на доведе до много добро, ако би се ограничил само до своята област да доведе хората до азовото съзнание. Луцифер стои зад цялото изкуство, зад истинската свободна наука. Но той изкушава хората към прекалено самочувствие, към самоизвисяване. Единствената съпротива, която можем да окажем на Луцифер, е дълбоко смирение и скромност. Колко много хора вечер, когато разглеждат изминалия ден, си казват, че боговете са ръководели работата и делата им! Повечето вярват, че могат да са горди с това, което са извършили. Нека да подхранваме в нас духа на смирението и скромността, така ще се опазим от Луцифер. Ако развиваме доволството в душата си, тогава Ариман не може да ни доближи... Събр. съч. 266/3 От съдържанията на езотеричните уроци, том III (1913-1923), стр. 177сл., немско издание 0

Луцифер – граници на мощта му
...Докато човекът се намира на Земята Луцифер ще има власт над него. Но това е трагедията на това същество. Властта на Луцифер не се простира извън Земята. Всички болки, всяко страдание се поражда чрез Луцифер и е във връзка с тази трагедия. Познанието на физическия план, както и всяка наука, изкуство, медиумистическо, спиритуалистическо познание е луциферическо познание, което е подвластно на смъртта както издишаният въздух е умъртвен. Теософското (антропософското) познание е субстанциалност, изграждаща тялото на познанието, бъдещия дух-себе на Юпитер... Събр. съч. 266/2 От съдържанията на езотеричните уроци, том II (1910–1912), стр. 175сл., немско издание.

...Луцифер е трагичен образ. Той знае, че властта му над човечеството свършва заедно със Земята. Всяка болка и всяко страдание в света е луциферическо. Човекът е бил преди във въздушната атмосфера на Земята. Едва чрез Луцифер той е навлязъл във водния и земния елемент: това е залегнало в основата на легендата за грехопадението... Събр. съч. 266/2 От съдържанията на езотеричните уроци, том II (1910–1912), стр. 178, немско издание 0.

Луцифер – какви сили са луциферическите същества?
...Има сили, които принадлежат на същества, които по време на предишното прераждане на Земята като Старата Луна, са изостанали в развитието си, не са встъпили в пълното втвърдяване на земното битие, в което е слязъл човекът, а са изостанали на степен, която лежи преди навлизането на човека в материята. Затова със своите сили те са останали по-духовни, отколкото е човекът. В развитието си те са достигнали само до една степен, която е по-духовна от степента на която човекът преминава през земните си въплъщения. Когато те проникват човешката природа със своите сили, предизвикват човешката природа да има в себе си нещо духовно, каквото всъщност не би трябвало да има. Ако тези луиферически сили не биха съществували, човекът би имал в своето астрално тяло, в което в сравнение със съзнателните азови сили съществуват подчинени, несъзнателни сили, имащи нещо лично духовно, каквито са луциферическите сили, но не такива сили, каквито той има сега. Чрез луциферическото влияние човекът е станал по-духовен, отколкото е щял да бъде, в своята низша природа. Всичко, което човекът е следвало да получи на Земята, е щял да го получи от прогресивните сили, но е нямало да бъде толкова духовен, колкото е той днес. Той би бил без луциферическия примес. Но човекът не би имал и нещо друго. Без това влияние човекът не би имал свободата, понеже без луциферическото влияние той би извършил всичките си дейности така, че когато направи едно или друго, е щял да може да поглежда към мотивите, които биха идвали към него под образа на идеи от духовния свят. Каквото и човекът да би направил на Земята, би го правил, според идеята, лежаща в основата му като един образ, който му показва какво има да върши, без човекът да си изгради тази идея сам. Това би било като откровение от висшите светове и то би действало върху него така, че би му било невъзможно да му противоречи. Той би следвал безпрекословено волята на боговете... Събр. съч. 150 Духовният свят и неговото проникване във физическия свят. Влиянието на мъртвите върху живите (1913), стр. 90сл., немско издание 1980 г.

Луцифер на работа
... Луцифер се намира в мистичната езотерика, както я виждаме при Майстор Екхарт, Руйсбрьок, Таулер, Сузо и др., в чистото отдаване на божественото. Луцифер се намира по правомерен начин в благородния стремеж към божественото и може да се каже, че в душите на тези мистици той е бил «благочестив». Но когато в този чист стремеж и отдаване се влее нещо лично, щом мистикът се отдава заради свое собствено удоволствие, това ще означава вмешателство на Луцифер. Трябва да бдим, да не навлезе нищо подобно в нашия стремеж. При мистичното вглъбяване е относително лесно да бдим, по-трудно е при визионерството. Луцифер е също и тук. Той поднася на мистика всичко възможно, което той трудно може да отличи от истинските образи. Във всяко съзерцание при отделни хора се намесва нещо субективно, повтарят се например известни събития или илюзорни образи и др. п. Вниманието трябва да се насочи към това. И тук трябва да бдим. Виждат ли се очи или лица, или човек си представя такива имагинативно, като се опитва да не изпадне в заблуда, чрез това се получава сила да се отблъсне Луцифер. Луцифер работи във всичко чувствено, в мистичното вглъбяване, във всичко визионерно, също и във всяко въодушевление, художествени занимания, в това, което твори човекът на изкуството, което твори в самия него. Може да има материалисти, които във външния живот съвсем да потъват в материалното, да се проявяват само в него. Но ако човек има щастието да погледне в душите им, открива там дълбок религиозен стремеж, копнеж към божественото. Също и тук Луцифер е подбудителят... Събр. съч. 266/3 От съдържанията на езотеричните уроци, том III (1913-1923), стр. 160сл., немско издание 0

Луцифер мисли в човека
...Ако човекът би станал това, което са искали прогресивните йерархии, всичко би изглеждало другояче, тогава той би изживявал имагинативния свят по време на сън, но по-различно, отколкото е било на Старата Луна. Картините, които би видял в това състояние, би си ги спомнял през деня, те биха го водили и оплодявали живота му. Но, Луцифер завладява мислите ни и чрез това ни помрачава имагинативния свят. Той мисли във всичко в нас. Когато постигнем ясновидство и пристъпим в духовните светове, разбираме, че Луцифер действа в нас така и това изживяване е много разтърсващо. Затова добрите божествени същества ни прикриват Луцифер, за да ни пазят. Не е Луцифер този, който потъмнява нашето нощно съзнание. Ние виждаме колко е погрешно да казваме: аз мисля. Езотерикът може ясно да го опознае, когато прави своите медитации. Мислите нахлуват тогава в него и въпреки всичките му усилия, той не може да ги отблъсне. Той е много тъжен, че така зле се справя, но при това разбира, че не той създава мислите, които са много по-силни от него. Той вижда, че също и така често неразбираемите сънища идват отвън. В действителност повечето мисли, приблизително две трети, идват от Луцифер. Той мисли в човека. Относно мисленето хората изобщо си създават погрешни представи. Ценността на мисленето не е в това колко сме научили, разбрали, колко знание сме насъбрали, а как напредваме чрез мисленето, какви сили развиваме чрез него. Това например можем да видим при учените, които често притежават много знание, но от духовна гледна точка не са стигнали по-далеч от студентските си години. За такива хора казваме, че са изсушени, склерозирали, а ясновидецът действително може да види, че астралното тяло се е свило. Би следвало да кажем: Не аз мисля, а Луцифер мисли в мен. – Ако Луцифер не беше се намесил, от спомените на хората, когато биха желали нещо в будно състояние, биха се появили картини, които биха ги насочвали, а не външните условия. Ако човекът осъзнае, че други същества мислят в него, може да си каже: «Мисли ме.» Би имало добро въздействие върху него, ако свърже това с правилни усещания, именно с благочестивост. Лесно се вижда, че думите «аз чувствам» са съвсем погрешни. Ние не пораждаме сами живите в нас пориви и нагони, а до голяма степен те ни владеят. Две трети от тези чувства, в най-добрия случай половината, идват от луциферическата и ариманическата същност чрез майа, илюзията на външния сетивен свят. С чувстването на човека би било станало съвсем друго, ако биха действали само прогресивните същества. Тогава човекът би се намирал през нощта в един свят на причините, на първообразите. Там би видял например първообраза на определено цвете. Когато през деня види цветето, същевременно би видял първобраза като етерни сили, които се обвиват около растението. Така също и човека го пронизват сили и когато той ги почувства, може да ги види в съзерцанието си, това може да има добро влияние върху него. Той може да познае растението като нещо сродно с неговата същност и да осъзнае принадлежността си към всички същества в мантричните думи: Изтъкава (изгражда) ме! Но това трябва да става с правилната нагласа, с чувството на благодарност... [i]Събр. съч. 266/3 От съдържанията на езотеричните уроци, том III (1913-1923), стр. 74сл., немско издание 0


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
Хостинг и Домейни