|
Орифиил – цитати от лекции на Рудолф Щайнер
анонимен превод от немски език
(Архангел Орифиил е властвал от 200 г. пр. Хр. до 150 г. сл. Хр.) Той управлява разумните същества на Сатурн... Събр. съч. 237 Езотерично разглеждане на кармичните взаимовръзки - том III Дорнах. Кармичните връзки на антропософското движение (1924), стр. 177, немско издание 1959 г.
...Ако човек иска да види тайните на света в тяхната взаимозависимост, трябва да е прекрачил 63-тата година от живота си. Понеже, ако човек иска да прозре това, което се отнася тъкмо до Михаиловите тайни, което действа от духовната област на Слънцето, трябва от Земята да проникне в световните тайни посредством сатурновата мъдрост. Тогава трябва да се почувства, да може да се живее в онова помрачаване в духовния свят, което произлиза от владеещия Сатурн Орифиил, който е бил господстващ архангел по времето на Мистерията на Голгота и който отново ще бъде господстващ архангел след като изтече епохата на Михаил... Събр. съч. 240, Езотерично разглеждане на кармичните взаимовръзки - том VI Дорнах (1924), стр. 194сл., немско издание 1986 г.
Предстоящата епоха на Орифиил
...След епохата на Михаил идва тази на Орифиил. Това ще е страшна, лоша епоха, през която ще бъдат развързани всички ужасяващи сили на егоизма, твърдостта, суровостта и безлюбието. Групичката одухотворени души има за задача, да направи възможно протичането на чистата истина, любов и добро в тази зла епоха, и да я прочисти така, че по този начин светът да се придвижи напред към шестия ден от сътворението, в чиято зора се намираме сега... Събр. съч. 266/1 Из съдържанието на езотеричните уроци Т I (1904-1909) , стр. 258, немско издание 1995 г.
Когато Орифиил дойде, ще донесе Божия гняв. Във времето на Орифиил Исус Христос отново ще ходи по Земята, но в съвсем, съвсем различен облик... Събр. съч. 266/1 Из съдържанието на езотеричните уроци. Т I (1904-1909), стр. 263, немско издание 1995 г.
Около 2400 година, Орифиил, ужасяващият ангел на гнева, пак ще поеме водачеството. И както някога, в тъмнината отново ще засияе светла и озаряваща духовната светлина: Христос отново ще се появи на Земята, макар и в друг вид откакто преди. Ние сме призовани да го посрещнем и да му служим. Когато онова тъмно време наближи, ще се развихрят страховити раздори и войни между събратя, а бедните човешки тела ще залиняват ужасяващо, нападани от болести и епидемии. Белегът на греха ще бъде отпечатан върху човешките тела, видим за всеки. Орифиил трябва да дойде, за да разтърси хората, да ги събуди чрез страховити мъчения за тяхното истинско предопределение. Вече веднъж Орифиил е бил на власт. Това е по времето, когато Христос се появява на Земята. Тогава по цялата Земя властват зли сили на разруха и упадък. Човечеството може да бъде разбудено само чрез сурови средства. Орифиил ще бъде наричан Ангелът на гнева, който управлява човечеството с твърда ръка... Събр. съч. 266/1 Из съдържанието на езотеричните уроци Т I (1904-1909), стр. 283сл., немско издание 1995 г.
Сатурн и половите сили
...Орифиил получава силите си от днешния Сатурн. След четиристотин години той отново ще встъпи във власт. Ако тогава земните сатурнови сили се обединят със силите на днешния Сатурн, на Земята ще стане още по-страшно. Ужасните сексуални извращения, на които още днес сме свидетели, ще достигнат още по-голяма степен; те въобще не биха могли да съществуват, ако Сатурн не владееше Земята... Събр. съч. 266/1 Из съдържанието на езотеричните уроци Т I (1904-1909), стр. 262, немско издание 1995 г.
Новият Сатурн – световната цел на Ариман
...Ариманичните същности искат да заличат цялото минало и да оставят на човека като резултат само това, което непосредствено е постигнал на Земята. Те искат да създадат ново начало, започвайки развитието от Земята. Със Земята би следвало да започне нова еволюция, която да се превърне в един нов Сатурн, после да дойде Слънцето и т. н. Това е идеалът на тези същества. Те нахлуват в несъзнателните области на човека, във волевия живот, в обмяната на веществата в крайниците, именно там се промъкват те. Те са онзи род духовни същества, които искат да предизвикат у човека специален интерес към всичко минерално-материално. Най-много желаят да унищожат онова, което Земята е взела със себе си от Старата Луна, животинският свят да изчезне, както да изчезне и физическият свят на човека, растителния свят, така че от минералния свят да се запазят само физичните закони, но именно така, че хората да бъдат отстранени от Земята, а те да построят един нов Сатурн от машини, нов свят само от машини. Така би следвало да продължи да съществува светът... Събр. съч. 203 За духовната връзка на човека със земната планета и звездния свят и за отговорността му пред развитието на света, Дорнах, Хага, Щутгарт (1921), стр. 260, немско издание 1978 г.
Сатурн днес
...Това кълбо, което се вижда външно, за окултиста, проследяващ духовните процеси в космоса, не е това, което той нарича Сатурн, всъщност за окултиста Сатурн е онова, което изпълва цялото пространство, очертано от привидната елиптична орбита на Сатурн. Окултният поглед ни учи, че в действителност има един вид струпване на субстанция, която се простира от Слънцето до орбитата на Сатурн, така че, когато обхванем с окултния взор всичко това чак до пътят на Сатурн, имаме един вид етерен пълнеж в цялото пространство. Това, което лежи във вътрешността на тази траектория, трябва да си представяте изпълнено с етерна субстанция, във всеки случай не кълбовидна, а като един вид силно сплескано кълбо, като леща... Събр. съч. 136 Духовните същества и тяхното присъствие в небесните тела и природните царства, Хелзинки (1912), стр. 102сл., немско издание 1984 г.
...Когато сега в духовно-научен смисъл бива наблюдаван настоящият Сатурн, той се явява в известна степен въплъщение на това, което е бил Старият Сатурн. Той е възникнал, тъй като преди разделянето на Слънцето от Земята са се намирали определени същества, които не са могли да участват в разделянето, понеже са взели толкова много от онези качества, присъщи на сатурновия живот, че не биха могли да съществуват там, където ще бъдат развити предимно слънчеви качества... Събр. съч. 13 Въведение в тайната наука - 1910, стр. 437сл., немско издание 1962 г.
...При създаването на Земята първоначално отново се образува като повторение Старият Сатурн, така че след изтичането на сатурновото, слънчевото, лунното и при началото на земното развитие, първоначално се образува едно мощно топлинно или огнено тяло, така че там възниква всичко онова, за което ви разказах по-горе относно развитието на Сатурн. Тогава настъпва моментът, когато в една точка от това мощно, движещо се под влиянията на зодиакалната област на Лъва около себе си огнено кълбо, се обособява този отделен Сатурн, това, което днес наричаме Сатурн. Само не бива да си представяте, че в този момент успокояването от страна на Лъва е такова, че Сатурн да бъде спрян. Всъщност изглежда така: Сатурн вече е възникнал, движенията от преди, се уталожват. В себе си Сатурн става едно същество, което е изсмукало и обединило в себе си всичко, което е било разположено наоколо. Всичко това се е случило благодарение на влиянието на Лъва, както можем да го наречем. Но голямото кълбо, от което се образува този Сатурн, започва да се свива и сега във вътрешността си е като малка топка. Понеже цялото това формирование се отдръпва навътре, то и Сатурн, след като това влияние се е състояло и след като вътрешните му движения се успокояват, по определен начин запазва движението, което първоначално е получил. Преди той се е нуждаел от свой собствен импулс за движение, понеже му е било необходимо, така да се каже, да продължи да се движи в това кълбо, да се движи плавайки. След като това кълбо се отдръпва от него, то продължава да се движи от само себе си, въпреки прекъснатото вътрешно движение. И това движение от самосебе си, след като първият подтик вече се е състоял, е сегашното движение, сегашното въртене на Сатурн. Така е по подобен начин при Юпитер (съответства на старото Слънце), и при Марс (съответства на старата Луна)... Събр. съч. 110 Духовните йерархии и тяхното отражение във физическия свят. Зодиак, планети, космос, Дюселдорф (1909), стр. 140сл., немско издание 1981 г.
...Когато наблюдаваме днешния Сатурн, първоначално той се показва за окултния поглед като най-външната планета от планетарната ни система. Защо? Понеже Сатурн също като стария Сатурн, който представлява първото проследимо въплъщение на земното ни състояние, бива повлиян от външни течения, навлизащи от космическото пространство. И ако можехме да наблюдаваме Сатурн в един много ранен етап от земното ни развитие, щяхме да видим, че в своята орбита той има нещо като ядро и опашка на комета, която се простира в световните ширини. Така е бил преди, това показва акашовата летопис. Тази опашка на Стария Сатурн се насочва в най-различни направления в пространството, съответстващи на теченията, прииждащи от вселената, направлявани от духовете на волята, които са груповите души на минералите. В по-късен етап, когато планетарната система се затваря в себе си посредством духовете от другите йерархии, това, което иначе е изтичало в космическото пространство така се свива, че от опашката се образува затворен пръстен. От гравитацията на планетарната система той се формира като пръстен. Пръстенът на Сатурн пред окултния поглед не е нищо друго, а именно същото явление като опашка на комета... Събр. съч. 136 Духовните същества и тяхното присъствие в небесните тела и природните царства, Хелзинки (1912), стр. 200сл., немско издание 1984 г.
...Всичко тъмно, виждано през нещо осветено, се явява синьо. Затова и Сатурн изглежда като синкаво небесно тяло, когато го наблюдавате. При всеки Сатурн има един неутрален топлинен слой, един душевен топлинен слой и един физически осезаем топлинен слой. Така при наблюдението на тези различни слоеве през осветеното пространство възниква илюзията, сякаш има кълбо от газ, което е обкръжено от един вид прахообразен пръстен. Това е просто оптична илюзия. Сатурн и днес е тяло, съставено просто от топлинна субстанция... Събр. съч. 110 Духовните йерархии и тяхното отражение във физическия свят. Зодиак, планети, космос, Дюселдорф (1909), стр. 135, немско издание 1981 г.
...Сатурн всъщност непрекъснато се разлага, и заради това е окръжен от ореол (луминисценция както при сегашната дървесина), но самият той е тъмен и затова изглежда син, понеже наблюдаваме неговата тъмнота, бих казал, през отпадъчните продукти на разлагането, които има около себе си... Събр. съч. 350 Ритмите в космоса и в човека. Как се стига до виждане в духовните светове, Дорнах (1923), стр. 77, немско издание 1962 г.
...В центъра на Сатурн се намира онова, което крие в себе си силите, които, ако си ги представим концентрирани на Земята, са сили действащи болестотворно, а в обкръжението се проявяват кръжащите сили, действащи оздравително. Пръстенът на Сатурн е нещо доста различно, от това, което астрономите казват за него. Този пръстен на Сатурн е кръжащо здраве, а вътрешността на Сатурн е разболяващото, действащото болестотворно, погледнато в най-силна концентрация. И така виждаме на Сатурн да се разиграва същият процес, който непрестанно носим в себе си, посредством обмяната на веществата и циркулационната система. Но когато се вгледаме, ние виждаме как духовният ни поглед бива насочен към света именно на втората и първата йерархия. Ако сме внимателни при духовното наблюдение на Сатурн и неговия пръстен, ще обърнем внимание, бих казал, как тези духове гледат с наслада на това действащо болестотворно и оздравяващо. Това удоволствие се явява една сила в космоса. Тя протича през нашата нервно-сетивна система и образува вътре силите на духовното развитие на човека. Това са силите, които в известна степен разцъфват при излекуването, което непрекъснато се извършва в човека... Събр. съч. 230 Човекът като съзвучие на съзидателното и формиращо мирово Слово, Дорнах (1923), стр. 171, немско издание 1985 г.
Сатурн в живота между смъртта и новото раждане
Силите, които (тук на Земята) ни дават способността да да виждаме звездите, ни дават техния физически облик. Силите, които ни позволяват да виждаме звездите от другата страна (след смъртта), правят звездите да не изглеждат така, както тук се появяват, а от другата страна виждаме звездите изключително като духовни същества. От разбирането, което придобиваме чрез по-висшето съзнание след смъртта, си казваме: Най-голямото благоденствие за нас е, че силите на Сатурн проникват не само в планетния свят на Земята, но и в просторите на вселената. – Но там те са наистина нещо съвсем различно от малките незначителни синкави лъчи на Сатурн, които могат да се видят тук от Земята. Там виждаме духовните лъчи, които се простират във вселената и които дори престават да бъдат пространствени, и навлизат в непространственото, така, че между смъртта и ново раждане си казваме: Ние поглеждаме с благодарност от тук назад към най-външната планета на нашата земно-планетна система, към Сатурн – понеже Уран и Нептун не принадлежат действително към нашата планетна система, те са са дошли по-късно, – осъзнаваме, че той не грее само върху Земята, но и навън в ширините на вселената. На това, което той излъчва като духовни лъчи дължим, че биваме освободени от земната тежест, освободени от това, което са физическите сили на говора, това, което са физичните сили на мисленето. Сатурн е в действителност най-големият ни добродетел между смъртта и ново раждане с излъчването си в космическите ширини и в тази връзка е противоположността от духовна гледна точка на лунните сили. Духовните сили от Луната ни оковават за Земята, духовните сили от Сатурн ни правят способни да можем да живеем в просторите на вселената. Физическия Сатурн се явяват като, бих казал, една празнина в сферата на космоса, която духовно го осветява. Съвсем е така, че онова, което се излъчва, от определен момент нататък след смъртта покрива всичко земно, но със светлина... Събр. съч. 219 Отношението на звездния свят към човека и отношението на човека към звездния свят. Духовното причастие на човечеството, Дорнах (1922), стр. 20сл., немско издание 1966 г.
...Това, което в новия ни живот отново се появява кармично в съдбата ни като звездна констелация, е всъщност, така да се каже, оставеното от нас между смъртта и новото раждане морално завещание. И именно с това, което лежи извън слънчевата сфера, човекът е свързан с, бих казал, определен характер на необходимост. Нека наблюдаваме особено сферата на Сатурн. Когато човекът, да кажем, се е постарал да се занимава в настоящия си земен живот с духовно-научни понятия, тогава от особено значение за следващия му живот е преминаването през сферата на Сатурн. Защото там се създават условията човекът да може да трансформира силите, които е придобил посредством познанието на духовната наука в такива сили, които да формират пластично неговата телесна организация, така че в следващия си живот да я носи в себе си като подразбираща се заложба, клоняща към духовното посредством своята конституция. Следователно, когато човекът преминава през сферата на Сатурн, възприема такива сили, че в следващия си живот се ражда духовен човек и още като дете показва навсякъде склонност към духовното... Събр. съч. 140 Окултни изследвания върху живота между смъртта и новото раждане (1912–1913), стр. 281, немско издание 1980 г.
...При прехода към нова инкарнация първоначално имаме известна трудност, която трябва да преодолеем – влизането в сферата на Сатурн. Когато след смъртта напускаме земния живот, Сатурн е обиталището на онези същества, които не искат да ни оставят на Земята, които искат да ни отвлекат от Земята, да ни освободят от земните сили и да ни изпратят в света на чистата духовност. При завръщането към нов земен живот, изпадаме под влиянието на тази сатурнова същност. И хора, които чрез предишния си земен живот имат такава карма, и при завръщането им към нов земен живот сатурновите сили упражняват силно влияние върху тях, получават склонност да бягат от Земята. Те са хора, които смятат земното за недостатъчно ценно и искат да се издигнат в измислени висини, или, понеже наблюдават човешките отношения само повърхностно, имат склонност към спиритически сеанси и др. подобни, в които могат да се проявят най-различни духовни същества. Всичко това се предизвиква, когато човекът в предишния си земен живот си създава такава карма, че при завръщането си към земната сфера влиза в засилени отношения със сатурновите сили. Но когато човекът навлезе в планетната сфера и се приближи към слънчевата сфера, той попада и под влиянието на противоположните на сатурновите сили, което означава онези духовни същества, които имат своето обиталище на Луната. Така можем да кажем, че тук, в земния живот вървим между дървета, цветя, треви, животни и др., а между смъртта и ново раждане странстваме между звезди. И съвсем не е така нереално да си създадете като обширна картина представата, че след смъртта пресичате сферите на планетите, и когато напунете лунната сфера, изгубите склонността си към земния живот, и чрез Сатурн бивате транспортирани нагоре, като дори доста дълго в сравнение със земното съществуване, живеете в сферата на неподвижните звезди, след това се завръщате, встъпвате в планетната сфера и особено, когато изпаднете под влиянието на Луната, чрез лунните сили в свръхсетивното ви битие получавате склонност отново да се завърнете в земния живот. Нещо ви принуждава да се завърнете отново в земния си живот. Както тук, на Земята, стоим в известни отношения с това, което наричаме сетивната ни околност, така е също и в живота ни в звездния свят. И всичко това има голямо значение за работата ни със съществата на висшите йерархии върху духовния зародиш на физическото човешко тяло... Събр. съч. 218 Духовните зависимости при формирането на човешкия организъм (1922), стр. 291сл., немско издание 1976 г.
Сатурн и Вулкан – алфа и омега на развитието
...Първото, което човекът е получил по времето на Стария Сатурн, е усещането, че е топлинно тяло, че той възприема големината на това топлинно тяло. Така че можем схематично да кажем: На Стария Сатурн човекът се възприема като топлина, но постепенно, след като първо се е чувствал като един вид мекотело от топлина, усеща нещо като сбор от топлина, а след това нещо като външна кожа, топлинна кожа, нещо като по-хладна обвивка, от топлината в него. Вътрешността си той е чувствал по-топла, най-разнообразно диференцирана, а навън е усещал топлина с най-малката интензивност като кожа от топлина. Още в старогръцките хтонски мистерии се е говорило за тези неща и така се е познавал по определен начин сатурновия човек, който първо е нямал кожа от топлина, а по-късно и за този сатурнов човек, който първо е приел от заобикалящия го свят кожа от по-малко интензивна топлина, която е наподобявала конфигурацията на света. Това е било първото, което човекът е приел от света. Как е изглеждало душевно-субективно това, което човекът, когато още е бил човек от топлина, изживявал в себе си? Той изживявал чисто възхищение от света. Ако трябва да се изрази какво е изживявал, може да се определи като чисто възхищение. Топлината не може да се разбере по друг начин освен като чисто възхищение. Външно е топлина, вътрешно се чувства като чист ентусиазъм, като възхищение. Човекът като сатурнов човек също е бил възхищение, както е бил и топлина. Той е живял във възхищение, в учудване спрямо собственото си съществуване, понеже първо се появява вплетен в това битие. Това е алфа: Живеещият във възхищение топлинен човек е сатурновият човек. И първото, което човекът възприема като свят, като обвивка на света, кожата си, това е бета, дома, обиталището на човека. Човекът в неговия дом, в неговия храм. Домът е първото, което човекът получава от света, кожата – бета. И преминем ли така през азбуката, с това преминаваме през света. Когато човекът постепенно поеме всичко, което е свят и го съедини със своето същество, докато някога на Вулкан поеме целия свят, този огромен космос, към който принадлежи, и го съедини със себе си, тогава ще стане този, който е бил в началото на сатурновото развитие плюс целия свят. Той ще бъде алфа и омега, човекът, и в него всичко, което представлява свят. С «Аз съм алфа и омега» от Апокалипсиса на Йоан, се означава какво ще представлява човекът на края на времето на Вулкан. В края на вулкановото развитие човекът също ще може да си каже: Аз съм алфата и омегата. Нека погледнем от това, което си представихме като начало, среда и край на човешката еволюция, – към Мистерията на Голгота. Същността, която се въплъщава в Исус чрез Мистерията на Голгота, пристъпва около средата на времето на мировата еволюция, чийто край е приключването на вулкановото развитие на човека. В какво се състои божественото битие, в сравнение с човешкото битие? По отношение на човека божественото съществуване се състои в това, че в периодите на времето Бог е това, което човекът ще бъде едва по-късно. Не казвайте, че чрез това Бог се сваля надолу или, че се приравнява с човека. Не е така. Защото за свръхсетивното съзерцание времето е – ако мога да си послужа с парадоксалния израз – същевременна реалност. Отстоянието обаче между човек и Бог се проявява в това, което се извършва по времето на Мистерията на Голгота. Когато се вземат под внимание тези съотношения, не бива да се свързват в дадено съотношение различни времена и същества от различни времена... Събр. съч. 346346 Лекции и курсове за християнско-религиозна дейност, том пети. Апокалипс и свещеническа дейност, Дорнах (1924), стр. 48сл., немско издание 1995 г.
Сатурнов адепт
...Ако искаме да разгледаме съществата, които са обитавали Стария Сатурн, трябва да сме наясно, че всичко, разпространено днес по Земята, там е било само първата заложба на физическото тяло. Други същества, които днес стоят много по-високо от човека, са оживявали Стария Сатурн, но не са се разхождали там във физически тела, а са били въплътени в топлина, действали са като топлинно течение, носещо се наоколо. Такива топлинни течения са представлявали делата на съществата, оживявали Стария Сатурн. Тези същества, обитаващи Стария Сатурн, които можем да сравним с днешните земни хора с отношението им към Земята, са притежавали като принципи аз, манас, буди, атма, Свети дух, Словото или Сина и Бог-Отец. Теософската терминология ги означава като азури. Те са тези, които още отначалото са внесли във физическите заложби на човешкото тяло самостоятелността, азовото съзнание и азовото чувство.Тези духове са ни дали това, което е най-мъдрото, ако правилно бъде изградено. Но най-висшето се преобръща в своята противоположност, става най-вредно и разрушително, ако не се изгради правилно. Винаги съществуват същества, които тръгват по лош път. Затова трябва да се каже: Нагоре към съществата, които внасят в нас азовия принцип (оттам се наричат духове на личността, архаи), които днес са издигнати далеч над човека, поглеждаме като към най-висшите, които може да има. Те са поставили аза в служба на самоотричането, на жертвата. Другите са развили аза си егоистично. В стремежа ни към свобода и човешко достойнство ние носим в нас влиянията на онези духове на аза, които са тръгнали по правилния път, но носим и зародиша на злото, понеже са продължили да действат тогава и падналите духовни същества. Това противоречие е било винаги усещано. Самото християнство отличава между Бог-Отец, който християнството приема за най-високо издигнатия дух на Сатурн (адепта на Сатурн) и неговия антагонист, духът на всички зли азове и на всичко крайно неморално, който някога е изпаднал от Сатурн. Това са двамата представители на Сатурн... Събр. съч. 93a Основни елементи на езотериката, Берлин (1905), стр. 189сл., немско издание 1972 г.
Такъв сатурнов адепт не може още да се инкарнира на Земята. Едва когато човекът не само ще е могъл да развие своята висша природа, но и когато напълно се е отказал от низшата си природа и се прояви творчески, едва тогава може да се инкарнира този най-висш адепт, сатурновият адепт, принципът Отец на скрития Бог... Събр. съч. 100 Познанието за Христос и развитието на човечеството. Теософия и розенкройцерство. Евангелието на Йоан, Базел, Касел (1907), стр. 113сл., немско издание 1981 г.
Изостанали сатурнови същества
...В основата на това, което включва Гьотевото учение за цветовете, лежи тайната на взаимодействието на светлина и мрак като две полярни същности в света. И това, което днес по фантастичен начин се означава като понятие на материята, което така, както си го представят изобщо не съществува, а е илюзия, е нещо, което се прикрива като духовно-душевна същност там, където се проявява полярната противоположност между светлината и мракът. В областите на пространството, където, както казва физиката търсим това, което се подвизава като материя, в действителност не съществува нищо, освен известна степен мрак. И съдържанието на това мрачно пространство е изпълнено с душевно-духовна същност, сродна с това, което още в Библията се констатира като мракът, носещ се над елементарното битие. Когато в Библията се говори за мрака, се отнася за изостаналите сатурнови същества, а когато се говори за светлината, се отнася за напредналите същества. Те действат и се вплитат едни в други... Събр. съч. 122 Тайните на Библейското сътворение според първата книга на Мойсей, Мюнхен (1910), стр. 96сл., немско издание 1961 г.
...И също както напредналите духове на личноста, jom (от ден), се поставят на мястото си от Елохим, така и изостаналите архаи, онези духове на личността, които се изявяват чрез светлината, а не чрез мрака, за да се сътвори целия миров ред, цялата закономерност на развитието на Земята. Те се поставят на правилното място, за да внесат своя принос по съответния начин в закономерното развитие на нашето битие... Събр. съч. 122 Тайните на Библейското сътворение според първата книга на Мойсей, Мюнхен (1910), стр. 99, немско издание 1961 г.
...Разграждането на физическото ни тяло, което днес става през деня, когато сме будни, не е съществувало по времето на Стария Сатурн. Разрушителните процеси в тялото ни , се извършват именно по време на деня, под влиянието на светлината. Светлината не я е имало по времето на Стария Сатурн. Дейността на Стария Сатурн е била изграждаща по отношение на физическото ни тяло. Тази изграждаща дейност е трябвало да се запази поне за известно време, когато по-късно по време на Старото Слънце се появява светлината. Това е могло да се предизвика само чрез това, че сатурнови същества са изостанали и са се грижили за изграждането. Виждате, следователно, че в космическото развитие е било необходимо сатурновите същества да изостанат заради времето на съня ни, когато няма светлина, за да се погрижат за възстановяването на разрушеното ни през деня физическо тяло. Трябва да имаме сменящи се състояния, взаимодействие между слънчевите същества и сатурновите същества, между слънчевата същност и същността на мрака. Поради това елохимите, тривиално казано, назначават не само същества означени с йом, а поставят насреща им също и такива, които работят в мрака. И в реалистичното описание на фактите в Библията се казва: Елохимите нарекоха това, което действа като духове на светлината йом – ден, а това което тъче в мрака, нарекоха laj’lah. То не е нашата абстрактна нощ, това са сатурновите архаи, които някога не са се придвижили до слънчевата степен, но те и днес още действат в нас като възстановяващи сили по време на съня ни през нощта върху нашето физическо и астрално тяло... Събр. съч. 122 Тайните на Библейското сътворение според първата книга на Мойсей, Мюнхен (1910), стр. 101сл., немско издание 1961 г.
...Във всичко, което наричаме изоставане относно луциферическите и ариманическите същества (ариманическите на Старото Слънце, луциферическите на Старата Луна), лежи нещо много по-дълбоко от това, което срещаме още при Стария Сатурн, но там е така трудно да се отличи, че почти не можем да намерим думи на който и да е език, за да характеризираме лежащото в основата на Стария Сатурн... Събр. съч. 132 Еволюцията от гледна точка на истината, Берлин (1911), стр. 46, немско издание 1979 г.
Последна промяна Зазоряване на Чет Авг 22, 2013 9:27 pm, променена общо 1 път
|
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
