ПРИЯТЕЛИ НА АНТРОПОСОФИЯТА - ЕЗОТЕРИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Ex Deo nascimur. In Christo morimur. Per Spiritum Sanctum reviviscimus!
Дата и час: Вто Яну 16, 2018 6:38 pm

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 2 мнения ] 
Автор Съобщение
Непрочетено мнениеПубликувано на: Чет Авг 22, 2013 9:16 pm 
Offline

Регистриран на: Вто Фев 12, 2013 3:07 pm
Мнения: 102
Орифиил – цитати от лекции на Рудолф Щайнер
анонимен превод от немски език

(Архангел Орифиил е властвал от 200 г. пр. Хр. до 150 г. сл. Хр.) Той управлява разумните същества на Сатурн... Събр. съч. 237 Езотерично разглеждане на кармичните взаимовръзки - том III Дорнах. Кармичните връзки на антропософското движение (1924), стр. 177, немско издание 1959 г.

...Ако човек иска да види тайните на света в тяхната взаимозависимост, трябва да е прекрачил 63-тата година от живота си. Понеже, ако човек иска да прозре това, което се отнася тъкмо до Михаиловите тайни, което действа от духовната област на Слънцето, трябва от Земята да проникне в световните тайни посредством сатурновата мъдрост. Тогава трябва да се почувства, да може да се живее в онова помрачаване в духовния свят, което произлиза от владеещия Сатурн Орифиил, който е бил господстващ архангел по времето на Мистерията на Голгота и който отново ще бъде господстващ архангел след като изтече епохата на Михаил... Събр. съч. 240, Езотерично разглеждане на кармичните взаимовръзки - том VI Дорнах (1924), стр. 194сл., немско издание 1986 г.

Предстоящата епоха на Орифиил

...След епохата на Михаил идва тази на Орифиил. Това ще е страшна, лоша епоха, през която ще бъдат развързани всички ужасяващи сили на егоизма, твърдостта, суровостта и безлюбието. Групичката одухотворени души има за задача, да направи възможно протичането на чистата истина, любов и добро в тази зла епоха, и да я прочисти така, че по този начин светът да се придвижи напред към шестия ден от сътворението, в чиято зора се намираме сега... Събр. съч. 266/1 Из съдържанието на езотеричните уроци Т I (1904-1909) , стр. 258, немско издание 1995 г.

Когато Орифиил дойде, ще донесе Божия гняв. Във времето на Орифиил Исус Христос отново ще ходи по Земята, но в съвсем, съвсем различен облик... Събр. съч. 266/1 Из съдържанието на езотеричните уроци. Т I (1904-1909), стр. 263, немско издание 1995 г.

Около 2400 година, Орифиил, ужасяващият ангел на гнева, пак ще поеме водачеството. И както някога, в тъмнината отново ще засияе светла и озаряваща духовната светлина: Христос отново ще се появи на Земята, макар и в друг вид откакто преди. Ние сме призовани да го посрещнем и да му служим. Когато онова тъмно време наближи, ще се развихрят страховити раздори и войни между събратя, а бедните човешки тела ще залиняват ужасяващо, нападани от болести и епидемии. Белегът на греха ще бъде отпечатан върху човешките тела, видим за всеки. Орифиил трябва да дойде, за да разтърси хората, да ги събуди чрез страховити мъчения за тяхното истинско предопределение. Вече веднъж Орифиил е бил на власт. Това е по времето, когато Христос се появява на Земята. Тогава по цялата Земя властват зли сили на разруха и упадък. Човечеството може да бъде разбудено само чрез сурови средства. Орифиил ще бъде наричан Ангелът на гнева, който управлява човечеството с твърда ръка... Събр. съч. 266/1 Из съдържанието на езотеричните уроци Т I (1904-1909), стр. 283сл., немско издание 1995 г.

Сатурн и половите сили

...Орифиил получава силите си от днешния Сатурн. След четиристотин години той отново ще встъпи във власт. Ако тогава земните сатурнови сили се обединят със силите на днешния Сатурн, на Земята ще стане още по-страшно. Ужасните сексуални извращения, на които още днес сме свидетели, ще достигнат още по-голяма степен; те въобще не биха могли да съществуват, ако Сатурн не владееше Земята... Събр. съч. 266/1 Из съдържанието на езотеричните уроци Т I (1904-1909), стр. 262, немско издание 1995 г.

Новият Сатурн – световната цел на Ариман

...Ариманичните същности искат да заличат цялото минало и да оставят на човека като резултат само това, което непосредствено е постигнал на Земята. Те искат да създадат ново начало, започвайки развитието от Земята. Със Земята би следвало да започне нова еволюция, която да се превърне в един нов Сатурн, после да дойде Слънцето и т. н. Това е идеалът на тези същества. Те нахлуват в несъзнателните области на човека, във волевия живот, в обмяната на веществата в крайниците, именно там се промъкват те. Те са онзи род духовни същества, които искат да предизвикат у човека специален интерес към всичко минерално-материално. Най-много желаят да унищожат онова, което Земята е взела със себе си от Старата Луна, животинският свят да изчезне, както да изчезне и физическият свят на човека, растителния свят, така че от минералния свят да се запазят само физичните закони, но именно така, че хората да бъдат отстранени от Земята, а те да построят един нов Сатурн от машини, нов свят само от машини. Така би следвало да продължи да съществува светът... Събр. съч. 203 За духовната връзка на човека със земната планета и звездния свят и за отговорността му пред развитието на света, Дорнах, Хага, Щутгарт (1921), стр. 260, немско издание 1978 г.

Сатурн днес

...Това кълбо, което се вижда външно, за окултиста, проследяващ духовните процеси в космоса, не е това, което той нарича Сатурн, всъщност за окултиста Сатурн е онова, което изпълва цялото пространство, очертано от привидната елиптична орбита на Сатурн. Окултният поглед ни учи, че в действителност има един вид струпване на субстанция, която се простира от Слънцето до орбитата на Сатурн, така че, когато обхванем с окултния взор всичко това чак до пътят на Сатурн, имаме един вид етерен пълнеж в цялото пространство. Това, което лежи във вътрешността на тази траектория, трябва да си представяте изпълнено с етерна субстанция, във всеки случай не кълбовидна, а като един вид силно сплескано кълбо, като леща... Събр. съч. 136 Духовните същества и тяхното присъствие в небесните тела и природните царства, Хелзинки (1912), стр. 102сл., немско издание 1984 г.

...Когато сега в духовно-научен смисъл бива наблюдаван настоящият Сатурн, той се явява в известна степен въплъщение на това, което е бил Старият Сатурн. Той е възникнал, тъй като преди разделянето на Слънцето от Земята са се намирали определени същества, които не са могли да участват в разделянето, понеже са взели толкова много от онези качества, присъщи на сатурновия живот, че не биха могли да съществуват там, където ще бъдат развити предимно слънчеви качества... Събр. съч. 13 Въведение в тайната наука - 1910, стр. 437сл., немско издание 1962 г.

...При създаването на Земята първоначално отново се образува като повторение Старият Сатурн, така че след изтичането на сатурновото, слънчевото, лунното и при началото на земното развитие, първоначално се образува едно мощно топлинно или огнено тяло, така че там възниква всичко онова, за което ви разказах по-горе относно развитието на Сатурн. Тогава настъпва моментът, когато в една точка от това мощно, движещо се под влиянията на зодиакалната област на Лъва около себе си огнено кълбо, се обособява този отделен Сатурн, това, което днес наричаме Сатурн. Само не бива да си представяте, че в този момент успокояването от страна на Лъва е такова, че Сатурн да бъде спрян. Всъщност изглежда така: Сатурн вече е възникнал, движенията от преди, се уталожват. В себе си Сатурн става едно същество, което е изсмукало и обединило в себе си всичко, което е било разположено наоколо. Всичко това се е случило благодарение на влиянието на Лъва, както можем да го наречем. Но голямото кълбо, от което се образува този Сатурн, започва да се свива и сега във вътрешността си е като малка топка. Понеже цялото това формирование се отдръпва навътре, то и Сатурн, след като това влияние се е състояло и след като вътрешните му движения се успокояват, по определен начин запазва движението, което първоначално е получил. Преди той се е нуждаел от свой собствен импулс за движение, понеже му е било необходимо, така да се каже, да продължи да се движи в това кълбо, да се движи плавайки. След като това кълбо се отдръпва от него, то продължава да се движи от само себе си, въпреки прекъснатото вътрешно движение. И това движение от самосебе си, след като първият подтик вече се е състоял, е сегашното движение, сегашното въртене на Сатурн. Така е по подобен начин при Юпитер (съответства на старото Слънце), и при Марс (съответства на старата Луна)... Събр. съч. 110 Духовните йерархии и тяхното отражение във физическия свят. Зодиак, планети, космос, Дюселдорф (1909), стр. 140сл., немско издание 1981 г.

...Когато наблюдаваме днешния Сатурн, първоначално той се показва за окултния поглед като най-външната планета от планетарната ни система. Защо? Понеже Сатурн също като стария Сатурн, който представлява първото проследимо въплъщение на земното ни състояние, бива повлиян от външни течения, навлизащи от космическото пространство. И ако можехме да наблюдаваме Сатурн в един много ранен етап от земното ни развитие, щяхме да видим, че в своята орбита той има нещо като ядро и опашка на комета, която се простира в световните ширини. Така е бил преди, това показва акашовата летопис. Тази опашка на Стария Сатурн се насочва в най-различни направления в пространството, съответстващи на теченията, прииждащи от вселената, направлявани от духовете на волята, които са груповите души на минералите. В по-късен етап, когато планетарната система се затваря в себе си посредством духовете от другите йерархии, това, което иначе е изтичало в космическото пространство така се свива, че от опашката се образува затворен пръстен. От гравитацията на планетарната система той се формира като пръстен. Пръстенът на Сатурн пред окултния поглед не е нищо друго, а именно същото явление като опашка на комета... Събр. съч. 136 Духовните същества и тяхното присъствие в небесните тела и природните царства, Хелзинки (1912), стр. 200сл., немско издание 1984 г.

...Всичко тъмно, виждано през нещо осветено, се явява синьо. Затова и Сатурн изглежда като синкаво небесно тяло, когато го наблюдавате. При всеки Сатурн има един неутрален топлинен слой, един душевен топлинен слой и един физически осезаем топлинен слой. Така при наблюдението на тези различни слоеве през осветеното пространство възниква илюзията, сякаш има кълбо от газ, което е обкръжено от един вид прахообразен пръстен. Това е просто оптична илюзия. Сатурн и днес е тяло, съставено просто от топлинна субстанция... Събр. съч. 110 Духовните йерархии и тяхното отражение във физическия свят. Зодиак, планети, космос, Дюселдорф (1909), стр. 135, немско издание 1981 г.

...Сатурн всъщност непрекъснато се разлага, и заради това е окръжен от ореол (луминисценция както при сегашната дървесина), но самият той е тъмен и затова изглежда син, понеже наблюдаваме неговата тъмнота, бих казал, през отпадъчните продукти на разлагането, които има около себе си... Събр. съч. 350 Ритмите в космоса и в човека. Как се стига до виждане в духовните светове, Дорнах (1923), стр. 77, немско издание 1962 г.

...В центъра на Сатурн се намира онова, което крие в себе си силите, които, ако си ги представим концентрирани на Земята, са сили действащи болестотворно, а в обкръжението се проявяват кръжащите сили, действащи оздравително. Пръстенът на Сатурн е нещо доста различно, от това, което астрономите казват за него. Този пръстен на Сатурн е кръжащо здраве, а вътрешността на Сатурн е разболяващото, действащото болестотворно, погледнато в най-силна концентрация. И така виждаме на Сатурн да се разиграва същият процес, който непрестанно носим в себе си, посредством обмяната на веществата и циркулационната система. Но когато се вгледаме, ние виждаме как духовният ни поглед бива насочен към света именно на втората и първата йерархия. Ако сме внимателни при духовното наблюдение на Сатурн и неговия пръстен, ще обърнем внимание, бих казал, как тези духове гледат с наслада на това действащо болестотворно и оздравяващо. Това удоволствие се явява една сила в космоса. Тя протича през нашата нервно-сетивна система и образува вътре силите на духовното развитие на човека. Това са силите, които в известна степен разцъфват при излекуването, което непрекъснато се извършва в човека... Събр. съч. 230 Човекът като съзвучие на съзидателното и формиращо мирово Слово, Дорнах (1923), стр. 171, немско издание 1985 г.

Сатурн в живота между смъртта и новото раждане


Силите, които (тук на Земята) ни дават способността да да виждаме звездите, ни дават техния физически облик. Силите, които ни позволяват да виждаме звездите от другата страна (след смъртта), правят звездите да не изглеждат така, както тук се появяват, а от другата страна виждаме звездите изключително като духовни същества. От разбирането, което придобиваме чрез по-висшето съзнание след смъртта, си казваме: Най-голямото благоденствие за нас е, че силите на Сатурн проникват не само в планетния свят на Земята, но и в просторите на вселената. – Но там те са наистина нещо съвсем различно от малките незначителни синкави лъчи на Сатурн, които могат да се видят тук от Земята. Там виждаме духовните лъчи, които се простират във вселената и които дори престават да бъдат пространствени, и навлизат в непространственото, така, че между смъртта и ново раждане си казваме: Ние поглеждаме с благодарност от тук назад към най-външната планета на нашата земно-планетна система, към Сатурн – понеже Уран и Нептун не принадлежат действително към нашата планетна система, те са са дошли по-късно, – осъзнаваме, че той не грее само върху Земята, но и навън в ширините на вселената. На това, което той излъчва като духовни лъчи дължим, че биваме освободени от земната тежест, освободени от това, което са физическите сили на говора, това, което са физичните сили на мисленето. Сатурн е в действителност най-големият ни добродетел между смъртта и ново раждане с излъчването си в космическите ширини и в тази връзка е противоположността от духовна гледна точка на лунните сили. Духовните сили от Луната ни оковават за Земята, духовните сили от Сатурн ни правят способни да можем да живеем в просторите на вселената. Физическия Сатурн се явяват като, бих казал, една празнина в сферата на космоса, която духовно го осветява. Съвсем е така, че онова, което се излъчва, от определен момент нататък след смъртта покрива всичко земно, но със светлина... Събр. съч. 219 Отношението на звездния свят към човека и отношението на човека към звездния свят. Духовното причастие на човечеството, Дорнах (1922), стр. 20сл., немско издание 1966 г.

...Това, което в новия ни живот отново се появява кармично в съдбата ни като звездна констелация, е всъщност, така да се каже, оставеното от нас между смъртта и новото раждане морално завещание. И именно с това, което лежи извън слънчевата сфера, човекът е свързан с, бих казал, определен характер на необходимост. Нека наблюдаваме особено сферата на Сатурн. Когато човекът, да кажем, се е постарал да се занимава в настоящия си земен живот с духовно-научни понятия, тогава от особено значение за следващия му живот е преминаването през сферата на Сатурн. Защото там се създават условията човекът да може да трансформира силите, които е придобил посредством познанието на духовната наука в такива сили, които да формират пластично неговата телесна организация, така че в следващия си живот да я носи в себе си като подразбираща се заложба, клоняща към духовното посредством своята конституция. Следователно, когато човекът преминава през сферата на Сатурн, възприема такива сили, че в следващия си живот се ражда духовен човек и още като дете показва навсякъде склонност към духовното... Събр. съч. 140 Окултни изследвания върху живота между смъртта и новото раждане (1912–1913), стр. 281, немско издание 1980 г.

...При прехода към нова инкарнация първоначално имаме известна трудност, която трябва да преодолеем – влизането в сферата на Сатурн. Когато след смъртта напускаме земния живот, Сатурн е обиталището на онези същества, които не искат да ни оставят на Земята, които искат да ни отвлекат от Земята, да ни освободят от земните сили и да ни изпратят в света на чистата духовност. При завръщането към нов земен живот, изпадаме под влиянието на тази сатурнова същност. И хора, които чрез предишния си земен живот имат такава карма, и при завръщането им към нов земен живот сатурновите сили упражняват силно влияние върху тях, получават склонност да бягат от Земята. Те са хора, които смятат земното за недостатъчно ценно и искат да се издигнат в измислени висини, или, понеже наблюдават човешките отношения само повърхностно, имат склонност към спиритически сеанси и др. подобни, в които могат да се проявят най-различни духовни същества. Всичко това се предизвиква, когато човекът в предишния си земен живот си създава такава карма, че при завръщането си към земната сфера влиза в засилени отношения със сатурновите сили. Но когато човекът навлезе в планетната сфера и се приближи към слънчевата сфера, той попада и под влиянието на противоположните на сатурновите сили, което означава онези духовни същества, които имат своето обиталище на Луната. Така можем да кажем, че тук, в земния живот вървим между дървета, цветя, треви, животни и др., а между смъртта и ново раждане странстваме между звезди. И съвсем не е така нереално да си създадете като обширна картина представата, че след смъртта пресичате сферите на планетите, и когато напунете лунната сфера, изгубите склонността си към земния живот, и чрез Сатурн бивате транспортирани нагоре, като дори доста дълго в сравнение със земното съществуване, живеете в сферата на неподвижните звезди, след това се завръщате, встъпвате в планетната сфера и особено, когато изпаднете под влиянието на Луната, чрез лунните сили в свръхсетивното ви битие получавате склонност отново да се завърнете в земния живот. Нещо ви принуждава да се завърнете отново в земния си живот. Както тук, на Земята, стоим в известни отношения с това, което наричаме сетивната ни околност, така е също и в живота ни в звездния свят. И всичко това има голямо значение за работата ни със съществата на висшите йерархии върху духовния зародиш на физическото човешко тяло... Събр. съч. 218 Духовните зависимости при формирането на човешкия организъм (1922), стр. 291сл., немско издание 1976 г.

Сатурн и Вулкан – алфа и омега на развитието

...Първото, което човекът е получил по времето на Стария Сатурн, е усещането, че е топлинно тяло, че той възприема големината на това топлинно тяло. Така че можем схематично да кажем: На Стария Сатурн човекът се възприема като топлина, но постепенно, след като първо се е чувствал като един вид мекотело от топлина, усеща нещо като сбор от топлина, а след това нещо като външна кожа, топлинна кожа, нещо като по-хладна обвивка, от топлината в него. Вътрешността си той е чувствал по-топла, най-разнообразно диференцирана, а навън е усещал топлина с най-малката интензивност като кожа от топлина. Още в старогръцките хтонски мистерии се е говорило за тези неща и така се е познавал по определен начин сатурновия човек, който първо е нямал кожа от топлина, а по-късно и за този сатурнов човек, който първо е приел от заобикалящия го свят кожа от по-малко интензивна топлина, която е наподобявала конфигурацията на света. Това е било първото, което човекът е приел от света. Как е изглеждало душевно-субективно това, което човекът, когато още е бил човек от топлина, изживявал в себе си? Той изживявал чисто възхищение от света. Ако трябва да се изрази какво е изживявал, може да се определи като чисто възхищение. Топлината не може да се разбере по друг начин освен като чисто възхищение. Външно е топлина, вътрешно се чувства като чист ентусиазъм, като възхищение. Човекът като сатурнов човек също е бил възхищение, както е бил и топлина. Той е живял във възхищение, в учудване спрямо собственото си съществуване, понеже първо се появява вплетен в това битие. Това е алфа: Живеещият във възхищение топлинен човек е сатурновият човек. И първото, което човекът възприема като свят, като обвивка на света, кожата си, това е бета, дома, обиталището на човека. Човекът в неговия дом, в неговия храм. Домът е първото, което човекът получава от света, кожата – бета. И преминем ли така през азбуката, с това преминаваме през света. Когато човекът постепенно поеме всичко, което е свят и го съедини със своето същество, докато някога на Вулкан поеме целия свят, този огромен космос, към който принадлежи, и го съедини със себе си, тогава ще стане този, който е бил в началото на сатурновото развитие плюс целия свят. Той ще бъде алфа и омега, човекът, и в него всичко, което представлява свят. С «Аз съм алфа и омега» от Апокалипсиса на Йоан, се означава какво ще представлява човекът на края на времето на Вулкан. В края на вулкановото развитие човекът също ще може да си каже: Аз съм алфата и омегата. Нека погледнем от това, което си представихме като начало, среда и край на човешката еволюция, – към Мистерията на Голгота. Същността, която се въплъщава в Исус чрез Мистерията на Голгота, пристъпва около средата на времето на мировата еволюция, чийто край е приключването на вулкановото развитие на човека. В какво се състои божественото битие, в сравнение с човешкото битие? По отношение на човека божественото съществуване се състои в това, че в периодите на времето Бог е това, което човекът ще бъде едва по-късно. Не казвайте, че чрез това Бог се сваля надолу или, че се приравнява с човека. Не е така. Защото за свръхсетивното съзерцание времето е – ако мога да си послужа с парадоксалния израз – същевременна реалност. Отстоянието обаче между човек и Бог се проявява в това, което се извършва по времето на Мистерията на Голгота. Когато се вземат под внимание тези съотношения, не бива да се свързват в дадено съотношение различни времена и същества от различни времена... Събр. съч. 346346 Лекции и курсове за християнско-религиозна дейност, том пети. Апокалипс и свещеническа дейност, Дорнах (1924), стр. 48сл., немско издание 1995 г.

Сатурнов адепт

...Ако искаме да разгледаме съществата, които са обитавали Стария Сатурн, трябва да сме наясно, че всичко, разпространено днес по Земята, там е било само първата заложба на физическото тяло. Други същества, които днес стоят много по-високо от човека, са оживявали Стария Сатурн, но не са се разхождали там във физически тела, а са били въплътени в топлина, действали са като топлинно течение, носещо се наоколо. Такива топлинни течения са представлявали делата на съществата, оживявали Стария Сатурн. Тези същества, обитаващи Стария Сатурн, които можем да сравним с днешните земни хора с отношението им към Земята, са притежавали като принципи аз, манас, буди, атма, Свети дух, Словото или Сина и Бог-Отец. Теософската терминология ги означава като азури. Те са тези, които още отначалото са внесли във физическите заложби на човешкото тяло самостоятелността, азовото съзнание и азовото чувство.Тези духове са ни дали това, което е най-мъдрото, ако правилно бъде изградено. Но най-висшето се преобръща в своята противоположност, става най-вредно и разрушително, ако не се изгради правилно. Винаги съществуват същества, които тръгват по лош път. Затова трябва да се каже: Нагоре към съществата, които внасят в нас азовия принцип (оттам се наричат духове на личността, архаи), които днес са издигнати далеч над човека, поглеждаме като към най-висшите, които може да има. Те са поставили аза в служба на самоотричането, на жертвата. Другите са развили аза си егоистично. В стремежа ни към свобода и човешко достойнство ние носим в нас влиянията на онези духове на аза, които са тръгнали по правилния път, но носим и зародиша на злото, понеже са продължили да действат тогава и падналите духовни същества. Това противоречие е било винаги усещано. Самото християнство отличава между Бог-Отец, който християнството приема за най-високо издигнатия дух на Сатурн (адепта на Сатурн) и неговия антагонист, духът на всички зли азове и на всичко крайно неморално, който някога е изпаднал от Сатурн. Това са двамата представители на Сатурн... Събр. съч. 93a Основни елементи на езотериката, Берлин (1905), стр. 189сл., немско издание 1972 г.

Такъв сатурнов адепт не може още да се инкарнира на Земята. Едва когато човекът не само ще е могъл да развие своята висша природа, но и когато напълно се е отказал от низшата си природа и се прояви творчески, едва тогава може да се инкарнира този най-висш адепт, сатурновият адепт, принципът Отец на скрития Бог... Събр. съч. 100 Познанието за Христос и развитието на човечеството. Теософия и розенкройцерство. Евангелието на Йоан, Базел, Касел (1907), стр. 113сл., немско издание 1981 г.

Изостанали сатурнови същества

...В основата на това, което включва Гьотевото учение за цветовете, лежи тайната на взаимодействието на светлина и мрак като две полярни същности в света. И това, което днес по фантастичен начин се означава като понятие на материята, което така, както си го представят изобщо не съществува, а е илюзия, е нещо, което се прикрива като духовно-душевна същност там, където се проявява полярната противоположност между светлината и мракът. В областите на пространството, където, както казва физиката търсим това, което се подвизава като материя, в действителност не съществува нищо, освен известна степен мрак. И съдържанието на това мрачно пространство е изпълнено с душевно-духовна същност, сродна с това, което още в Библията се констатира като мракът, носещ се над елементарното битие. Когато в Библията се говори за мрака, се отнася за изостаналите сатурнови същества, а когато се говори за светлината, се отнася за напредналите същества. Те действат и се вплитат едни в други... Събр. съч. 122 Тайните на Библейското сътворение според първата книга на Мойсей, Мюнхен (1910), стр. 96сл., немско издание 1961 г.

...И също както напредналите духове на личноста, jom (от ден), се поставят на мястото си от Елохим, така и изостаналите архаи, онези духове на личността, които се изявяват чрез светлината, а не чрез мрака, за да се сътвори целия миров ред, цялата закономерност на развитието на Земята. Те се поставят на правилното място, за да внесат своя принос по съответния начин в закономерното развитие на нашето битие... Събр. съч. 122 Тайните на Библейското сътворение според първата книга на Мойсей, Мюнхен (1910), стр. 99, немско издание 1961 г.

...Разграждането на физическото ни тяло, което днес става през деня, когато сме будни, не е съществувало по времето на Стария Сатурн. Разрушителните процеси в тялото ни , се извършват именно по време на деня, под влиянието на светлината. Светлината не я е имало по времето на Стария Сатурн. Дейността на Стария Сатурн е била изграждаща по отношение на физическото ни тяло. Тази изграждаща дейност е трябвало да се запази поне за известно време, когато по-късно по време на Старото Слънце се появява светлината. Това е могло да се предизвика само чрез това, че сатурнови същества са изостанали и са се грижили за изграждането. Виждате, следователно, че в космическото развитие е било необходимо сатурновите същества да изостанат заради времето на съня ни, когато няма светлина, за да се погрижат за възстановяването на разрушеното ни през деня физическо тяло. Трябва да имаме сменящи се състояния, взаимодействие между слънчевите същества и сатурновите същества, между слънчевата същност и същността на мрака. Поради това елохимите, тривиално казано, назначават не само същества означени с йом, а поставят насреща им също и такива, които работят в мрака. И в реалистичното описание на фактите в Библията се казва: Елохимите нарекоха това, което действа като духове на светлината йом – ден, а това което тъче в мрака, нарекоха laj’lah. То не е нашата абстрактна нощ, това са сатурновите архаи, които някога не са се придвижили до слънчевата степен, но те и днес още действат в нас като възстановяващи сили по време на съня ни през нощта върху нашето физическо и астрално тяло... Събр. съч. 122 Тайните на Библейското сътворение според първата книга на Мойсей, Мюнхен (1910), стр. 101сл., немско издание 1961 г.

...Във всичко, което наричаме изоставане относно луциферическите и ариманическите същества (ариманическите на Старото Слънце, луциферическите на Старата Луна), лежи нещо много по-дълбоко от това, което срещаме още при Стария Сатурн, но там е така трудно да се отличи, че почти не можем да намерим думи на който и да е език, за да характеризираме лежащото в основата на Стария Сатурн... Събр. съч. 132 Еволюцията от гледна точка на истината, Берлин (1911), стр. 46, немско издание 1979 г.


Последна промяна Зазоряване на Чет Авг 22, 2013 9:27 pm, променена общо 1 път

Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Чет Авг 22, 2013 9:22 pm 
Offline

Регистриран на: Вто Фев 12, 2013 3:07 pm
Мнения: 102
Азури

...Както човекът днес се състои от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и аз, манас, буди и атма, така тези същества, които обитават Сатурн, които можем да сравним с днешните земни хора в тяхното отношение към Земята (тогава тези същества преминават през човешката си степен), се състоят от аз, манас, буди, атма, Светия дух, Словото или Сина, и Отец (виж трите логоса). В теософската терминология те са наречени азури (архаи). Те са, които още от първите наченки на физическата организация на човешкото тяло внедряват самостоятелността, азовото съзнание и азовото чувство. Не бихте могли да поставите в служба на аза очите си, ако зародишите им не са били така подготвени някога, че да могат да служат на аза. Тези членове на организма са подготвени от духовете на аза – наречени духове на егоизма (духове на личността), архаи. Те са ни дали най-мъдрото нещо, ако правилно се развие. Но всичко най-висше се обръща в своята противоположност, действа най-увреждащо и гибелно, ако не се развие правилно. Човекът никога не би могъл да достигне онази висша степен, която означаваме като самостоятелно човешко достойнство, ако тези духове не биха вложили в него азовото чувство.
Винаги е имало и същества, поели злия път. Тези същества, които са много по-издигнати от човека, към които поглеждаме като към най-висшите, които може да има, са поставили азовостта в служба на самоотрицанието, на жертвата. Другите са развили егоистично своята азовост. В нас носим въздействията на онези духове на личността, които са поели добрия път (архаи) в стремежа към свобода и човешко достойнство, но носим в себе си и зародиша на злото, понеже тогава (на Сатурн) са действали изостаналите същества (азури). Тази противоположност е била чувствана винаги. Самото християнство прави разлика между Бог-Отец, когото то смята за най-високо издигнатия дух на Сатурн (сатурнов адепт) и неговия противник, духа на всички зли азове и всичко крайно неморално, което по онова време е отпаднало от Сатурн. Това са двамата представители на Сатурн... Събр. съч. 100 Познанието за Христос и развитието на човечеството. Теософия и розенкройцерство. Евангелието на Йоан, Базел, Касел (1907), Seite 113сл. немско издание 1981 г.

...Такъв сатурнов адепт не може още да се инкарнира на Земята. Чак когато човекът развие не само своята висша природа, но преодолее напълно и своята низша природа, може да се прояви творчески този най-висш адепт, сатурновият адепт, бащиният принцип на скрития бог... Събр. съч. 93a Основни елементи на езотериката, Берлин (1905), стр. 189сл., немско издание 1972 г.

...През сатурновото развитие азурите са били изостанали духове на най-силния егоизъм. Това са съществата, които се стремят към Осмата сфера. Те искат да сгъстят все повече материята, да я пресоват така, че тя никога да не се одухотвори отново, което означава, да не може да бъде върната в нейното първоначално състояние. Те са почвата на цялото планетно развитие, което започва при Сатурн и преминава през Старото Слънце, Старата Луна, Земята, Юпитер, Венера и Вулкан. Азурите обитават сега вече Луната и от Луната въздействат върху човека, когото искат да повлекат в Осмата сфера и да го откъснат от прогресивното развитие и неговата цел – Христос. Всички, стремящи се към Осмата сфера, накрая ще съществуват върху една луна (на бъдещия Юпитер)... Събр. съч. 266/ От съдържанията на езотеричните уроци, том I (1904–1909)1, стр. 205, немско издание 1995 г.

...Докато всички същества, намиращи се на Старото Слънце са били светещи, както днес са постоянните звезди, старото сатурново царство, изостаналите същества са били като мрачен примес, като тъмни места всред светлината, като празнини в тялото на Старото Слънце, нарушаващи неговата хармония. Именно по отношение на мировите аромати, от изостаналите същества са се носели всякакви неприятни миризми. Това се среща в легендите, където се говори, че дяволът смърди и разнася неприятна миризма. Дори при сегашното Слънце са останали тъмни места, днешните слънчеви петна, които наистина са остатъци от старото сатурново царство на Слънцето... Събр. съч. 100 Познанието за Христос и развитието на човечеството. Теософия и розенкройцерство. Евангелието на Йоан, Базел, Касел (1907), стр. 115, немско издание 1981 г.

...Тези азови същества на Стария Сатурн се наричат също духове на егоизма. Егоизмът е нещо, което има две страни, една отлична, и една гибелна. Ако някога на Сатурн и на следващите планети не би бил внедряван егоизма в съществата, човекът не би могъл да стане никога самостоятелно същество, което може да казва «аз» за себе си. В телесността му още от Сатурн е вложена силата, която го определя като самостоятелна същност, отделяща го от всички други същества. Затова е трябвало да действат духовете на егоизма, азурите (архаите). Между тях има два вида, освен малките различия. Единият вид са тези, които са развили егоизма по благороден, самостоятелен начин, като са се издигали все по-нависоко в изграждането на свободата, това е положителната самостоятелност на егоизма. Тези духове са ръководили човечеството през всички следващи планетни състояния. Те са възпитателите на хората към самостоятелност. Но на всяка планета има духове, изоставащи в развитието си. Те са остават непроменими, не искат да продължат да се развиват. Те са духовете на изкушението, те подтикват към гибелен егоизъм. Тези зли духове на Сатурн и днес все още се намират в нашето обкръжение. Всичко лошо черпи силата си от тези духове... Събр. съч. 99 Теософия на розенкроицерството, Мюнхен (1907, стр. 95сл., немско издание 1962 г.

...Влиянията на Луцифер никога не могат да са толкова лоши, колкото са влиянията на Ариман и съществата, свързани с огнените сили... Събр. съч. 107 Човекът от гледна точка на духовната наука, Берлин (1908–1909, стр. 173, немско издание 1973 г.

...Злите азури са същества, които при разгръщането на злата си воля стоят една степен по-високо от ариманическите същества и две степени по-високо от луциферическите... Събр. съч. 110 Духовните йерархии и тяхното отражение във физическия свят. Зодиак, планети, космос, Дюселдорф (1909), стр. 178, немско издание 1981 г.

...Луцифер се загнездва в сетивната душа, той се промъква там и остава в нея. В разсъдъчната душа, т.е. в преобразената част на астралното тяло, се намества Ариман. Там той насочва хората към неправилни съждения относно материалното, води до заблуди, грях и лъжа. Навсякъде, където човекът се поддава например на илюзията, че всичко се изчерпва с материята, имаме внушения на Ариман, на Мефистофел. Съзнателната душа представлява несъзнателно преработване на физическото тяло. Човекът днес все още работи несъзнателно върху преобразяването на физическото тяло. Във времето, което следва (от 1909) година нататък) в съзнателната душа и също и в това, което се нарича човешки аз, – понеже азът разцъфтява в съзнателната душа – ще се промъкнат онези духовни същества, които се наричат азури. Те ще развият злото с много по-интензивна сила от самите сатанински сили на атланската епоха и на луциферическите духове през лемурийската епоха. Злото, което луциферическите духове са донесли на хората същевременно с благото на свободата, ще можете всички да преодолеете в течение на земното време. Злото, което донасят ариманическите духове може да се преодолее в течение на кармическата закономерност. Злото обаче, което донасят азурическите сили, не може да се изкупи по този начин. Ако добрите духове са дали на човека болки и страдания, болест и смърт, за да може, въпреки възможността да върши зло, да се развива по-нататък, ако те са дали кармата по отношение на ариманическите сили, за да се преодолеят заблужденията, по отношение на азурическите духове това няма да стане така лесно в течение на земното битие. Защото азурическите духове ще предизвикат, това, което е обхванато от тях – и то е най-дълбоката вътрешност на човека, съзнателната душа с аза – да се съедини със сетивността на Земята. Къс по къс то ще бъде изтръгвано от аза и в същата степен, в която азурическите духове се утвърждават в съзнателната душа, в същата степен човекът трябва да остави къс от своето битие на Земята. Невъзвратимо изгубено ще бъде това, което е изпаднало под властта на азурическите сили. Не е необходимо целият човек да изпадне под тяхна власт, но късове от духа на човека ще бъдат изрязани от азурическите сили... Събр. съч. 107 Човекът от гледна точка на духовната наука, Берлин (1908–1909), стр. 247сл., немско издание 1973 г.

...Този, който навлезе в посвещението и стане ясновидец, не застава насреща на външната материя. Тя е майа като такава. Докато в ежедневието човекът застава срещу материята, пракрити, душата, която получава посвещение чрез йога, застава насреща на азурите, на света на демоничното, срещу който той трябва да се бори. Материята е това, което създава съпротивление, азурите, силите на мрака стават врагове. Едва когато душата встъпи в борбата срещу демоните, срещу азурите (като общо понятие), едва тогава тя се самовъзприема духовно... Събр. съч. 142 Бхагават Гита и посланията на апостол Павел, Кьолн (1912–1913), стр. 100сл., немско издание 1960 г.

...Азурите се включват (в развитието) едва в петата раса. Те са далеч най-гибелните и действат главно в сексуалния живот, следователно във физическото тяло. Многото сексуални извращения в настоящето (1906) се дължат на това мощно вливане... Събр. съч. 266/1 От съдържанията на езотеричните уроци, том I (1904–1909), стр. 169, немско издание 1995 г.
...Азурическите сили се проявяват в нашата епоха чрез духа, който действа в нея и когото можем да наречем духа на живота в сетивността и на забравянето на всички действителни духовни същества и духовни светове. Днес те изкушават хората за един вид теоретически материализъм. Но в бъдеще – това все повече се вижда в дивите страсти на сетивността, които все повече се проявяват на Земята – те ще помрачат погледа на човека за духовните същества и сили. Човекът няма да знае нищо няма да иска да знае за някакъв духовен свят. Той все повече не само ще учи, че най-висшите нравствени човешки идеи са по-висши прояви на животински пориви, че според цялата си същност човекът произлиза от животното, но човекът ще взима все по-сериозно тези възгледи и ще живее според тях. Този мироглед непременно ще дойде и благодарение на този мироглед хората ще живеят като животни, ще потънат в животински нагони и страсти. В някои неща от това, което сега (1909) се проявява именно в големите градове като пусти оргии от безмислена чувственост, вече виждаме гротескни адски проблясъци на духовете, които означаваме като азурически... Събр. съч. 107 Човекът от гледна точка на духовната наука, Берлин (1908–1909, стр. 249сл., немско издание 1973 г.

...Лошият астрален свят е областта на Луцифер, лошият долен девахан е областта на Ариман, а лошият горен девахан е областта на азурите. Когато светлината се изблъска в подматериалното, следователно една степен по-дълбоко от материалния свят (астралния план) се поражда електричеството. Ако химизмът се изблъска още по-надолу, в лошия долен деваханически свят, се поражда магнетизъм. Ако това, което живее в хармонията на сферите, се изблъска още по-надолу до азурите на лошия горен девахан, тогава се поражда още по-ужасна сила, която няма дълго време да остане в тайна. Трябва да си представим тази сила като много, много по-силна от най силните електрически разтоварвания... Събр. съч. 130 Езотеричното християнство и духовното ръководство на човечеството (1911–1912), стр. 102сл., немско издание 1962 г.

...Средата на това столетие (1950) е много важен момент. Би трябвало да почувстваме именно тежестта на отговорността, когато сме избрани от естествената съдба да изпаднем под господството на материализма във външния земен свят. Защото това господство на материализма същевременно носи в себе си зародиша на разрушението. Разрушението, което започна, няма да престане. И да се изпадне днес под външното господство, означава да поемем силите на разрушението, силите на човешките болести, да живеем в тях. Това, което човечеството ще внесе в бъдещето, ще произлезе от новия зародиш на духа. Той ще трябва да бъде опазван. И затова голяма отговорност имат именно онези кръгове, на които се пада управлението на света... Събр. съч. 194 Мисията на Михаил. Откровението на истинските тайни на човешкото същество, Дорнах (1919), стр. 214, немско издание 1983 г.

...Без тричленното разделение на социалния организъм това господство ще доведе до болестно състояние на културата и нейната смърт.
Първото нещо, водещо до падение е лъжата, израждане на човечеството чрез Ариман. Другото е самолюбието, донесено от Луцифер. Третото във физическия свят са болест и смърт, а в областта на културата – упадък и унищожение. Те са дар от азурите, както лъжата от Ариман, а самолюбието от Луцифер. Така третото, достойно да се нареди до другите, е дар от азурическите сили... Събр. съч. 194 Мисията на Михаил. Откровението на истинските тайни на човешкото същество, Дорнах (1919) , стр. 235сл., немско издание 1983 г.

Обожаване в древността на азурите или на девите

...Трябва накратко да разгледаме две течения в нашата пета коренна раса, които живеят в душевността като скрити сили и може би се сблъскват едно с друго. Едното течение се среща особено чисто и ясно изявено в това, което наричаме египетски, индийски и южноевропейски възгледи. Цялото късно юдейство, а също и християнството съдържат нещо от това. От друга страна то се смесва с другото течение, което живее в онези възгледи, които срещаме в древна Персия и все още можем да ги открием западно от Персия в областите на германските народи. В основата на тези две течения лежат две велики духовни интуиции. Едната се е разкрила най-ярко на древните риши. Те получават интуиции от висши същества, така наречените деви. Тези чисто духовни същества, които живеят в астралния и менталния свят, имат двучленна природа, докато хората имат тричленна. Девата е душевно надарен дух. Индийската интуиция се отнася предимно за обожаването на девите. Индиецът е виждал девите навсякъде. Той ги е виждал като творчески сили, когато е поглеждал зад кулисите на нашите мирови явления. Тази интуиция лежи в основата на мирогледа на южните области. Във възгледите на Египет тя се проявява особено велико и могъщо. Другата интуиция лежи в основата на древната персийска мистика и води до обожаването на същества, които също имат двучленна природа – азурите, на персийски аура. Те също имат това, което наричаме душа, но по величествен, титанически начин са изградили физическото тяло (не физическо-материалното, минералното тяло), което включва душевен орган. Индийският мироглед, който се придържа към обожаването на девите, приема азурите като нещо подчинено, докато тези, които се определят към северния мироглед, са се придържали предимно към азурите, и са били свързани с физическата природа. Затова тук се поражда особено силен порив да се владее света на сетивните явления по материален начин чрез усъвършенстване на техниката, физическите умения и др. п. Днес няма вече хора, които да се придържат към обожаването на азурите, но има много между нас, които са запазили нещо от тази природа. Оттам произлиза поривът към материалната страна на живота и това е основната нагласа на мирогледите на северното течение. Който се придържа към чисто материалистически принципи, може да бъде сигурен, че в своята природа има нещо, което произлиза от азурите. Древните персийци са усещали страх от природата на девите. Те са изпитвали страх, срам и отвращение от това, което е чисто духовно-душевно. Това довежда до констатираната от нас днес голяма противоположност между персийските и индийските мирогледи. В персийския мироглед често се е обожавало това, което индийците са смятали за лошо, за нещо подчинено и са избягвали именно това, което индийците високо са уважавали. В персийското отношение към света е заложено особеното усещане по отношение на една същност, която притежава природа на дева, но се избягва поради мирогледа, изпитва се страх от нея. Духовно-душевната същност Луцифер е изпълвала хората със страх. В това виждаме началото на всичко, разказано за дявола... Събр. съч. 93 Легендата за храма и Златната легенда като символ на миналите и бъдещи тайни от развитието на човека, Берлин (1904–1914), стр. 23сл., немско издание 1979 г.

Азурически (сатурнови) елементарни същества

...Във високите области на девахана откриваме същества от два вида. Можем да ги опишем само сравнително, като кажем, че са истински откриватели. Откривателската дарба при тях се проявява така, че още като погледнат нещо, в същия момент, заедно с поглеждането им идва идея как да го преобразят. Веднага в тях се поражда ново откритие. Редом с тези същества, които живеят на Сатурн, имаме и други, които се проявяват като тяхното отрицание. Те са диви ужасяващи същества, които притежават в далеч по висока и по-ужасна степен всичко това, което например живее в човека като диви сетивни нагони и страсти... Събр. съч. 102 Въздействието на духовните същества върху човека, Берлин (1908), стр. 16сл., немско издание 1974 г.

...Характерното за тези същества е, че също и те не мислят за нищо особено, но търсят особено възприятията, които за нас хората са ужасяващи, отвратителни, потрисащи възприятия. Те им носят наслада, в която се завират... Събр. съч. 98 Природни духовни същества и действията им в сетивния свят (1907–1908), стр. 166, немско издание 1983 г.

...Понеже тези същества живеят изцяло във външните възприятия, упражняват влияние върху нашите външни възприятия. Не е безразлично дали човекът страстно насочва погледа и копнежите си към нещо отвратително, низше или го привлича красивото и благородното в света. Според това върху човека въздействат добри или зли сатурнови същества. С жаждата, с която човекът тук всмуква някакво сетивно впечатление, в него се промъкват различни същества – с хилуса венерини същества, а с лимфата астрални същества. Никога не е без някакво въздействие, когато погледът се насочва към някакво сетивно явление. С всеки поглед възприемате делата на духовни същества. Видите ли красива, благородно представена картина, към вас протича не само това, което е видимо, но с това, което виждате, във вас навлизат духовни същества. Слушате ли чувствена музика, към вас се насочват също духовните сили от сатурновите същества. Особено силно е въздействието на сетивните впечатления, които определяме като мирис. С миризмите човекът всмуква невероятно голяма сума от действия на духовни същества. Можете съзнателно да въздействате върху някой човек чрез това, че го обгръщате с миризми, които са посредници на действията на ужасни същества. Някои парфюми, не биха се използвали, ако се знаеше какви въздействия се упражняват върху хората (например пачули, мохус и др.)... Събр. съч. 98 Природни духовни същества и действията им в сетивния свят (1907–1908), стр. 169сл., немско издание 1983 г.

...Чрез всичко, което човекът върши от обикновена симпатия или антипатия спрямо обкръжаващия го свят, това, което вижда, чува и мирише, той се поставя под влиянието на едни или други сатурнови духове. Те навлизат в човека през очите и ушите, през цялата кожа, когато човекът възприема външни дразнения... Събр. съч. 102 Въздействието на духовните същества върху човека, Берлин (1908), стр. 25, немско издание 1974 г.

Сатурн и силите на сексуалността


...Орифиел получава силите си от днешния Сатурн. След четиристотин години той отново ще встъпи в своето господство. Когато тогава земните сатурнови сили се обединят със силите на днешния Сатурн, ще стана още много по-зле на Земята. Ужасните извращения, които още днес виждаме в сексуалните отношения, ще се увеличат в много по-висока степен. Те не биха могли изобщо да съществуват, ако Сатурн не би владеел Земята... Събр. съч. 266/1 От съдържанията на езотеричните уроци, том I (1904–1909), стр. 262, немско издание 1995 г.

Сатурновият човек днес


...Както в нас имаме мечтателя, сънуващия, когото лунната природа е внесла в нас, така носим също и слънчевия човек от слънчевото развитие. Той обаче не може повече да сънува. В неговото съзнание той е изграден според вида на растенията. Един спящ растителен, или слънчев човек носим в себе си. И освен това носим и напълно мъртвия, като камък мъртъв сатурнов човек. Също като слънчевия човек, който само спи, носим в нас този, който стои под спящото съзнание, сатурновия човек. Той лежи, бих казал, като нашата най-стара причина, като най-вътрешния зародиш в нас. Но този сатурнов човек има дълбоко значение в целия ни живот. Всичките познания, които постига днес човекът, било във външния живот, било в науката, възникват чрез това, че външният свят действа върху него в качеството му на сатурнов човек. Това въздействие не се издига в съзнанието на човека, но то е налице. Това, което мислим, чувстваме, желаем, отива до сатурновия човек. И този сатурнов човек е този, който остава на нашата Земя като последен остатък от нас, безразлично дали физическото ни тяло се изгаря или разлага. Сънуващият, мечтателят в нас не остава. Това, което е слънчевият човек също не остава. Сатурновият човек преминава във фините прашинки и в елементарния свят на Земята. Това остава и тя винаги носи следите от това, което е било в нас. Ако изследвате елементарния свят, можете да откриете останалото, макар и като фини прашинки, от Абрахам, Платон, Сократ, Аристотел. Можете да откриете това, което е бил техния сатурнов човек. То се дава на Земята, остава в Земята, остава с нашия постоянен характер в Земята. В предишните времена не е било така. Така е през сегашното време от 15-ти и 16-ти век поради развитието на съзнателната душа. По-рано целият човек се е разтварял, само хора като Абрахам, Платон, Сократ са избързали напред във времето и остатък от тях се намира в Земята. Сега постепенно става така с всички хора. Своеобразното е, че всичко, което понастоящем се постига по пътя на външната наука, се отпечатва в този сатурнов човек и с него навлиза вътре в Земята. Всичко, което човекът представлява иначе, ще се изгуби, ще се разтвори в космоса тогава, когато Земята някога достигне целта си. Само каквото сте били като сатурнов човек, преминава в Земята към юпитеровото съществуване и ще образува твърдия скелет на Юпитер. Това ще са истинските атоми на Юпитер... Събр. съч. 157, стр. 282сл., немско издание 1981 г.

...Но ако би било само това, целият Юпитер би възникнал така, че всъщност би бил само минерално или подобно на минерал кълбо... Събр. съч. 157 Съдбите на хората и съдбите на народите, Берлин (1914–1915), стр. 284, немско издание 1981 г.

Сатурново състояние – днешни реликти


...Представа за сатурновото състояние бихме могли да имаме, ако се опитаме да получим окултно впечатление от кометите... Събр. съч. 136 Духовните същества и тяхното присъствие в небесните тела и природните царства, Хелзинки (1912), стр. 150, немско издание 1984 г.

...През сатурновото развитие е имало взаимна дейност между духовете на волята, престолите и духовете на личността, архаите. Тази взаимна дейност съществува и днес, но не можем да я видим във външния свят. Намираме я, когато погледнем в това, което наричаме наша лична съдба. Когато потърсим какво още е останало като сили, които, бих казал, са били природните сили на старото сатурново развитие, трябва да се обърнем към закономерността на нашата лична карма. Едва когато се научим не само да разглеждаме космоса, който се намира около нас, а да четем това, което е в него, ще прозрем как в това, което ни заобикаля, все още действат в известна степен старите сатурнови закони. Ако схванем подреждането и излъчването на 12-те зодии като космически шрифт, ако прозрем какви сили се вливат в човешкия живот, излъчващи се от Овен, Бик, Близнаци и т. н., тогава ще мислим в смисъла на силите, които са били сатурнови сили. И ако се опитаме да разгледаме личната си карма във връзка с костелациите, отнасящи се до тези зодиакални знаци, тогава се поставяме приблизително в състоянието да наблюдаваме света според законите на древната сатурнова епоха. Следователно не е останало нищо, което можем да видим с очите, а нещо невидимо, което обаче можем да прозрем от знаците на космоса. Този, който би вярвал, че Овенът, Бикът, Близнаците правят неговата съдба, би се заблуждавал също като някой, който би бил осъден според някой закон, и изпитва особена омраза към него, понеже мисли, че той го е пратил в затвора. Колкото един отделен закон – напечатан на хартия – може да осъди даден човек, токова и Овенът, Бикът или Близнаците могат да предизвикат съдбата. Но може да се прочете това от звездната писменост, което е свързано с човешката съдба, изхождайки от космоса. Бихме могли да кажем, че това, което така следва от звездната писменост, е остатък от древното сатурново развитие, самото сатурново развитие станало духовно, оставило само своите знаци в звездната писменост на космоса... 161.27сл.


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 2 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
Хостинг и Домейни