ПРИЯТЕЛИ НА АНТРОПОСОФИЯТА - ЕЗОТЕРИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Ex Deo nascimur. In Christo morimur. Per Spiritum Sanctum reviviscimus!
Дата и час: Пет Сеп 21, 2018 8:08 am

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
Непрочетено мнениеПубликувано на: Пет Яну 03, 2014 6:41 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
"Човекът се нуждае от желязото за своята свободна воля." GA 351


"В сми­съ­ла на ми­та всичко, ко­ето се случ­ва днес, след­ва да се раз­г­леж­да ка­то из­ти­ча­не­то на та­зи борба. Случващото се всъщ­ност тряб­ва да се пред­с­та­ви така, че при ед­но та­ко­ва съ­би­тие в све­та от ед­на­та стра­на сто­ят си­ли­те на доброто, ко­ито из­хож­дат от Амсхаспандите и Изардите, а от дру­га­та стра­на си­ли­те на злото, ко­ито из­хож­дат от Девите. Едва ко­га­то раз­бе­рем вза­им­но­то вли­яние меж­ду доб­ри­те и зли­те сили, ще мо­жем пос­ред­с­т­вом ми­та да раз­бе­рем и съ­би­ти­ята и фак­ти­те от съвремието.

Но се­га ние чухме, че ед­нов­ре­мен­но с от­де­ля­не­то на слън­це­то и на лу­на­та от зе­мя­та се със­тоя и ед­но друго све­тов­но събитие: пре­хо­дът на Марс през земята. Субстанциите на две­те не­бес­ни те­ла - Марс и зе­мя­та то­га­ва бя­ха тол­ка­ва редки, че бла­го­да­ре­ние на сво­ята суб­с­тан­ция Марс мо­же­ше да пре­ми­не през тя­ло­то на земята. Той ос­та­ви на нея ед­но вещество, ко­ето зе­мя­та не при­те­жа­ва­ше преди: желязото. Желязото се смеси със зе­мя­та ед­ва след пре­ми­на­ва­не­то на Марс през нея, и то­ва же­ля­зо бе­ше не­об­хо­ди­мо­то ус­ло­вие да се об­ра­зу­ва чер­ве­на­та кръв.

Съществата още ня­ма­ха вът­реш­на топлина, топ­ли­на­та об­г­ръ­ща­ше не­пос­ред­с­т­ве­но ця­ло­то зем­но кълбо, тя още бе­ше външна. Така ние мо­жем да си пред­с­та­вим зе­мя­та в то­зи мо­мент ка­то ед­но все още теч­но тяло, в ко­ето ме­та­ли­те бя­ха раз­т­во­ре­ни по на­й-­раз­ли­чен на­чин и ко­ето бе­ше за­оби­ко­ле­но от то­ва мо­ре от топ­ли­на и огън. В то­ва мо­ре от топ­ли­на слън­це­то из­п­ра­ща­ше сво­ите свет­лин­ни лъчи.

За окул­тис­та свет­ли­на­та не е прос­то фи­зи­чес­ка­та светлина, а фи­зи­чес­ка­та свет­ли­на е телесният, плът­с­ки­ят из­раз на духа. Така със слънче­ви­те лъ­чи в зе­мя­та се спус­ка­ше и съ­щи­на­та на слън­че­ви­те духове. Светлината ка­то из­раз на ду­ха на светли­на­та се спус­ка­ше в ог­не­на­та атмосфера, в топ­лин­на­та ат­мос­фе­ра на земя- та. Представете си то­ва съв­сем живо. Имате зе­мя­та за­оби­ко­ле­на от топ­лин­на атмосфера, и спус­ка­щи­те се в нея слън­че­ви лъчи, ко­ито за нас оба­че са ду­хов­ни лъчи. Поради това, че те­зи ду­хо­ве на слън­це­то в слън­че­ви­те лъ­чи по­пад­на­ха в зем­на та топлина, се об­ра­зу­ва на­й-­нап­ред об­ща­та душа, об­що­то ас­т­рал­но тя­ло на ця­ло­то чо­ве­чес­т­во и на вис­шите живо- тни. Долу на зем­на­та по­вър­х­ност се на­ми­ра­ха те­зи спя­щи хора-растения, ко­ито има­ха етер­но тя­ло и фи­зи­чес­ко тяло.

Така се съ­дър­жа­ше то­га­ва ас­т­рал­но­то тя­ло на хо­ра­та в та­зи топ­лин­на ат­мос­фе­ра на земята, то още не бе­ше раз­п­ре­де­ле­но в от­дел­ни­те ас­т­рал­ни­те тела, и в не­го се спус­ка­ше свет­ли­на­та на слънцето, ко­ято бе­ше но­си­те­лят на ду­хов­нос­т­та на слънцето.

Това, ко­ето днес жи­вее във ва­шата топ­ла кръв, е част от то­зи за­оби­ка­лял зе­мя­та пър­ви­чен огън. Ако днес из­ва­дим ця­ла­та вът­реш­на топ­лина от те­ла­та на жи­вот­ни­те и хората, то ние ще мо­жем да въз­с­та­но­вим пър­вич­но­то със­то­яние на праогъня. Това, ко­ето днес пред­с­тав­ля­ва вът­реш­на­та топ­ли­на то е раз­п­ре­де­ле­на­та топлина, ко­ято за­оби­ка­ля­ше зе­мята ка­то мо­ре от топлина, и в то­ва об­що кръв­но тя­ло се вли­ва­ше светлината. Тази свет­ли­на съ­що бе­ше разпре­де­ле­на пос­те­пен­но и съз­да­де вис­ша­та ду­хов­ност на човека. Във фи­зи­чес­ко­-­етер­ни­те те­ла бе­ше на ли­це раз­би­ра се са­мо ед­на притъпена, нис­ша духовност. Това, ко­ето днес се ко­ре­ни в гла­ва­та на човека, по­-висша­та духовност, това, ко­ето бе­ше об­ра­зу­ва­но пос­ред­с­т­вом вли­яни­ята на Амсхаспандите про­из­хож­да от духов­ни­те си­ли на слън- цето.
А се пос­та­ве­те на мяс­то­то на яс­но­ви­де­ца и си пред­с­та­ве­те не­го­ви­те ас­т­рал­ни видения. Какво виж­да той? Той виж­да как въз­ник­ва земята, как се от­де­ля луната. Земята е за­оби­ко­ле­на от ог­не­на мъгла, от об­ща­та топлина, в ко­ято се влива, прек­рас­но прос­вет­ля­ва­ща я отвът­ре мъд­рос­т­та на световете. Мъдростта на световете, ко­ято ид­ва от слънцето, прег­ръ­ща прос­вет­ле­на­та от слън­це­то зе­мя в зем­на аура.

По време на Лунното съ­щес­т­ву­ва­не на зе­мя­та Елохимите, слън­че­ви­те свет­лин­ни ду­хо­ве се из­ка­чи­ха на стъ­па­лото, ко­ето им поз­во­ля­ва да жи­ве­ят на слън­це­то и да из­п­ра­щат де­ла­та си на зе­мя­та и зем­но­то човечество. Други духове, ко­ито бя­ха за­ед­но с Елохимите на пре­диш­но­то стъ­па­ло изостанаха, те не по­же­ла­ха да до­ведат раз­ви­ти­ето си на Старата Луна дотам, че да дос­тиг­нат по­-ви­со­ка сте­пен на съ­щес­т­ву­ва­не на слънцето. Затова на те­зи съ­щес­т­ва пър­во­на­чал­но на бе­ше поз­во­ле­но да дейс­т­ву­ват в слън­че­ви­те лъчи, да въз­действу­ват отвън. В по­-на­та­тъш­но­то си раз­ви­тие те тряб­ва­ше мно­го по­ве­че да тър­сят това, през ко­ето не бя­ха пре­ми­на­ли на Луната, на ед­но по­-нис­ко съществуване, свър­за­но със са­ма­та земя, с аре­на­та на земята.

В как­во се със­то­еше но­во­то състояние, ко­ето нас­тъ­пи на земята, и ко­ето да­ри съ­щес­т­ва­та с но­ви качества? То се из­ра­зи в това, че топ­лин­на­та атмосфера, за­оби­ка­ля­ща зе­мя­та се вля в кръвта. Възникна топ­ла­та кръв. В то­ва със­то­яние изос­та­на­ли­те от­ря­ди ду­хо­ве се опи­та­ха да ком­пен­си­рат в раз­ви­ти­ето си това, ко­ето пре­ди то­ва не са мог­ли да осъществят. След ка­то не ус­пя­ха да вло­жат де­ла­та си в слън­че­ви­те лъчи, те я на­со­чи­ха към топлината, ко­ято се бе­ше пре­об­ра­зу­ва­ла във вът­ре­шен живот.
Човешкото тя­ло по­ема кръвта равномерно, тя се вли­ва от всич­ки стра­ни от­вън във вът­реш­нос­т­та на тялото.

Нервното те­че­ние съ­пътс­т­ву­ваше дви­же­ни­ето на кръвта. С та­зи вли­ва­ща се топ­ла кръв в чо­ве­ка нав­ля­зо­ха и си­ли­те на оне­зи духове, които бя­ха изостанали. Това бя­ха от­ря­ди­те на Ариман, ко­ито из­п­ра­ти­ха в чо­ве­ка си­ли­те за­ед­но с топлината, как­то Амсхаспандите пос­тъ­пи­ха със си­ла­та на светлината. Така получаваме, че на вся­ко те­че­ние на Амсхаспан­ди­те се про­ти­во­пос­та­вя ед­но те­че­ние на кръвта. В то­ва чер­ве­но те­че­ние на кръвта, па­ра­ле­лен на нервно­то течение, са вклю­че­ни и про­тив­ни­ко­ви­те си­ли на Девите. В чер­ве­на­та кръв на Амсхаспандите се проти­во­пос­та­вя това, ко­ето ид­ва от про­тив­ни­ци­те на Амсхаспандите и Изардите, от Девите, от­ря­ди­те на Ариман. А се­га в кръв­та чув­с­т­ва­ме да пул­си­ра това, ко­ето дой­де от те­зи Ариманови отряди.

Виждаме съв­мес­т­но­то дейс­т­вие на ве­ли­ка та свет­ли­на Ахура Мазда и вли­ва­ща­та се топлина, ко­ято прев­ръ­ща кръв­та в та­зи си­ла в човека, ко­ято тя е. Вече знаем, че кръв­та е из­раз на Аза. Така ние виж­да­ме как всичко, ко­ето се из­лъч­ва от ве­ли­ка­та мъдрост, от Ахура Мазда, се съп­ро­вож­да от его­из­ма по­ра­ди това, че в кръв­та то сре­ща съп­ро­ти­ва­та на Аримановите течения. Егоизмът се преп­ли­та с ця­ла­та ду­хов­на дейност на човека.

На Луната те бя­ха дос­тиг­на­ли до Аза. Сега те изос­та­на­ха и се съх­ра­ни­ха в то­ва състояние. Докато се на­ми­ра­ха на Луната, ду­хо­ве­те на Ахура Мазда - Ормузд, и ду­хо­ве­те на Ариман бя­ха на ед­но стъ­па­ло в раз­ви­ти­ето си, те бя­ха азо­ви по при­ро­да­та си. Този Аз, пър­во­на­чал­ни­ят Аз, Зару­ана Акарана, е бо­жес­т­ве­ни­ят Аз, ко­ето още не се е спус­на­ло в тялото, ко­ето още по­чи­ва в ло­но­то на божеството.

Там, къ­де­то то­зи Аз се бе­ше раз­вил до та­зи степен, че да мо­же да за­па­зи слън­че­во­то си съ­ществуване, то об­ра­зу­ва ед­но ас­т­рал­но тяло, ко­ето е пос­та­ве­но под ръ­ко­вод­с­т­во­то на Ормузд. Но към не­го е прик­ре­пе­на и ед­на по­-нис­ша си­ла - си­ла­та на изос­та­на­ли­те от­ря­ди на Ариман.

Така вие ви­дях­те въз­ник­ва­не­то на то­зи чет­вър­ти член на чо­веш­ка­та природа, на Аза, и на тре­ти­ят член на чо­ве­ка - ас­т­рал­но­то тяло, ко­ето е оду­хот­во­ре­но от две същества. В не­го са втъ­ка­ни доб­ри­те си­ли на Ормузд и си­ли­те на его­ис­тич­на­та при­ро­да - те­зи на Ариман. Азът е пос­та­вен в цен­тъ­ра на ед­на борба, ко­ято бушу­ва в ас­т­рал­но­то тя­ло - бор­ба­та меж­ду доб­ри­те и зли­те сили.

Нека се­га раз­г­ле­да­ме по­-­от­б­ли­зо сли­за­щи­те от слън­це­то на зе­мя­та и вър­ху хо­ра­та сили. Това, ко­ето пер­сийски­ят мит на­ри­ча Ормузд или Ахура Мазда в дейс­т­ви­тел­ност е из­раз на "ве­ли­ка­та душа", то е съ­що­то като това, ко­ето ели­нът на­ри­ча Психея. А това, ко­ето раз­би­ра­ме под чо­веш­ко­то ас­т­рал­но тя­ло е "мал­ка­та душа". чо­веш­ка­та ду­ша е със­та­ве­на от мис- лене, чув­с­т­ва­не и воление. то­ва са три­те ос­нов­ни си­ли на душата, ко­ито за окул­тис­та са всъщ­ност три от­дел­ни същества. По-късно ще се спрем на те­зи неща. Така как­то човеш­ка­та ду­ша се раз­де­ля на те­зи три части, та­ка и ве­ли­ка­та душа, ве­ли­ка­та аура се де­ли на три. Същата чер­та на­ми­ра­ме как­то в пер­сийс­ки­те та­ка и в сред­но­ев­ро­пейс­ки­те митове. Средно- европейският мит на­рича те­зи три ос­нов­ни си­ли Вотан, Вили и Ве, при ко­ето Вотан пред­с­та­вя мислещата, Вили - волещата, а Ве - чув­с­т­ва­ща­та сили.

Нека се­га раз­г­ле­да­ме по­-­от­б­ли­зо сли­за­щи­те от слън­це­то на зе­мя­та и вър­ху хо­ра­та сили. Това, ко­ето пер­сийски­ят мит на­ри­ча Ормузд или Ахура Мазда в дейс­т­ви­тел­ност е из­раз на "ве­ли­ка­та душа", то е съ­що­то като това, ко­ето ели­нът на­ри­ча Психея. А това, ко­ето раз­би­ра­ме под чо­веш­ко­то ас­т­рал­но тя­ло е "мал­ка­та душа". чо­веш­ка­та ду­ша е със­та­ве­на от мис- лене, чув­с­т­ва­не и воление. то­ва са три­те ос­нов­ни си­ли на душата, ко­ито за окул­тис­та са всъщ­ност три от­дел­ни същества. По-късно ще се спрем на те­зи неща. Така как­то човеш­ка­та ду­ша се раз­де­ля на те­зи три части, та­ка и ве­ли­ка­та душа, ве­ли­ка­та аура се де­ли на три. Същата чер­та на­ми­ра­ме как­то в пер­сийс­ки­те та­ка и в сред­но­ев­ро­пейс­ки­те митове. Средно- европейският мит на­рича те­зи три ос­нов­ни си­ли Вотан, Вили и Ве, при ко­ето Вотан пред­с­та­вя мислещата, Вили - волещата, а Ве - чув­с­т­ва­ща­та сили.

Нека се­га си пред­с­та­вим доб­ри­те духове, без зна­че­ние да­ли ще ги на­ре­чем как­то в пер­сийс­кия мит Ормузд или как­то в гер­ман­с­кия Вотан, Вили и Ве, не­ка си пред­с­та­вим как те­зи слън­че­ви си­ли се спускат. Кога то мъг­ли­те на Атлантида се из­гу­би­ха и слън­це­то се освободи, те се на­ме­си­ха в слън­че­ви­те лъ­чи и из­пъл­ниха въздуха. Затова свет­лин­ни­те ду­хо­ве са ед­нов­ре­мен­но и ду­хо­ве на въздуха, ко­ито се опис­ва­ха ка­то волния от­ряд на Вотан. Тези ду­хо­ве би­ва­ха усе­ща­ни в три­те час­ти Вотан, Вили и Ве. Нека си със­та­вим един об­раз за това, ко­ето се е пред­с­та­вя­ло пред ас­т­рал­ния ясновидец. Вземете един чо­век в не­го­во­то рас­ти­телно съществуване, със­та­вен от фи­зи­чес­ко и етер­но тяло. Слънцето му въз­дейс­т­ву­ва със си­ла­та си: чрез Вотан в мисленето, чрез Вили (нем. Wili, Wollen = воле- ние), кой­то да­ва всич­ко свър­за­но с во­ля­та и чрез Ве, кой­то да­ва всич­ко свър­за­но с чувствата. Всичко по­доб­но на чув­с­т­ва­та се ко­ре­ни в бол­ка­та (нем. Weh), това раз­би­ра­ме и от името.

Какво всъщ­ност пред­с­тав­ля­ва то­ва ас­т­рал­но тяло, ко­ето но­сим в се­бе си? То е ед­на час­ти­ца от ве­ли­ка­та Аура на Мъдрост- та, ед­на час­ти­ца Ахура Мазда, кой­то е тя­ло­то на мъд­рос­т­та на ця­ла­та зе- мя, и в ко­го­то се вли­ват си­ли­те на слънцето. Така ние хо­дим по зе­мя­та и чувстваме, че сме но­си­те­ли на слън­че­ви­те сили, ко­ито се вля­ха в зем­на­та аура. Тогава на­рас­т­ва чув­с­т­во­то ни за нещо, ко­ето тряб­ва да развием: че то­ва чо­веш­ко тя­ло и те­зи чо­веш­ки те­ла са ни по­ве­ре­ни от ед­на ве­ли­ка све­тов­на мъдрост, от ве­ли­кия све­то­вен дух. В окул­тиз­ма чо­веш­ко­то тя­ло се на­ри­ча и храм. Ние но­сим от­го­вор­ност за то­ва да за­не­сем об­рат­но в све­те­ща­та пра­ос­но­ва това, ко­ето сме получили, да го вър­нем съ­от­вет­но облагородено, раз­тъл­ку­ва­но и усъвършенствувано. Така ние се учим да се усе­ща­ме ед­но с све­тов­но­то битие. Не фантазирайки, а пос­те­пен­но ние се на­уча­ва­ме да бъ­дем един тон в го­ле­мия оркестър, кой­то оз­ву­ча­ва кос­мо­са и кой­то на­ри­ча­ме му­зи­ка на сферите. Тогава на­ше­то чув­с­т­во за от­го­ворност нараства, ед­нов­ре­мен­но с то­ва се по­явя­ва чув­с­т­во за възвишеност, но свър­за­но в ед­но чув­с­т­во на смире­ние в рав­но­вес­но съотношение. Това ни да­ва уче­ни­ето на теософията: тя ни учи пра­вил­но не само, че сме хо­ра и как­ви хо­ра сме, а тя ни прев­ръ­ща и в ду­хов­ни хора, ко­ито зна­ят как­во е тях­но­то учас­тие в ду­ховно­-кос­ми­чес­ко­то битие. Това е етиката, уче­ни­ето за морала, ко­ето про­из­ли­за от прозрението. Ако об­гърнем това, то чрез нас ще за­поч­нат да пул­си­рат мо­рал­ни чувства, ко­ито не прите­жа­ват и кап­ка сан­ти­мен­талност или филистерство."
Лекция 5, ГА 101

"...Желязото предизвиква в човека известно импулсиране на сетивната природа. Когато Земята се е срещнала с Марс, се е породило и онова свойство в кръвта. Окултистът не обича да докосва чисто железни предмети..."
GA 97

"...В сегашната епоха трябва да се научим правилно да употребяваме желязото в кръвта ни, защото навсякъде, където се появи желязото, е налице импулсът от космоса, от човека да се развие свободата. Това че не само можем да схванем идеята за свободата, импулсът за свободата, но и че в тялото си чувстваме силата да го направим носител на този импулс за свободата, произлиза оттам, че в нашата епоха можем да се научим как Михаил е в състояние да поставя в своя служба космическото желязо, което също и по-рано е било изхвърлено..."
GA 231

"...Желязото е металът, който постоянно въздейства на организма така, че астралното тяло и азът да не се свързват много силно с физическото и етерното тяло. Ако човекът има малко желязо в организма си, проявява желание да остане спокоен, отпуснат, а когато има твърде много желязо в кръвта си, имаме неволна възбуденост, неспокойствие, прекалена подвижност..." GA 319


"Само че трябва да сте наясно, че в окултизма първата и втората половина от земното развитие строго се различава, понеже в първата половина Земята е преминала през Марс. Тогава е била приета възможността да се образува топла червена кръв. Желязното съдържание на Земята произлиза от Марс и включването на желязото в кръвта е във връзка с преминаването през Марс. Древните гръцки и римски посветени, които са знаели, че с червената кръв е дадена именно смелостта, агресивността на хората, определят оттам Марс като бог на войната."
GA 96

"Азовата дейност и до голяма степен също и представната, мисловната дейност, доколкото тя не е волева дейност – имам предвид изцяло физическия корелат, дейността на мозъка, – не почива на гравитацията, на тежестта на въпросната материя, а на подемната сила, на импулса. Тя почива върху силата, която иска да отдалечи материята от Земята. С аза и с мислите ни не живеем в тежестта, а в подемната сила...
Духовнонаучно казано, това означава, че имаме работа със съдържанието на желязото в кръвта по отношение на съотношението на етерния организъм към астралния организъм на човека. И ако разберете как сърдечната и белодробната дейност провежда всичко, което човекът е приел, в оживяването, витализирането, че от своя страна бъбречната дейност провежда витализирането в астралния организъм, тогава няма да сте повече далеч от разбирането, че трябва да цари равновесие. Ако етерната или астралната дейност започнат да преобладават и няма равновесие, целият организъм ще изпадне в безпорядък. Средството да се предизвика съответното равновесие, за да се даде възможност на организма да преведе от храните толкова, колкото му е необходимо в бъбречната дейност, тази възможност се предлага при регулирането на съдържанието на желязото в кръвта. И понеже, когато регулирате желязното съдържание или импулсирате, или задържате динамичното в кръвта, така регулирате с това цялата циркулация на кръвта, която въздейства обратно на бъбречната дейност и при въвеждането или отнемането на желязното съдържание имате съществен регулатор на кръвната циркулационна дейност, което означава, обменната дейност между етерния и астралния организъм на човека."
GA 314

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
Хостинг и Домейни