ПРИЯТЕЛИ НА АНТРОПОСОФИЯТА - ЕЗОТЕРИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Ex Deo nascimur. In Christo morimur. Per Spiritum Sanctum reviviscimus!
Дата и час: Пон Дек 17, 2018 10:23 am

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
Непрочетено мнениеПубликувано на: Чет Мар 20, 2014 12:03 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
Арнхайм, 20. юли 1924
ГА 240

От това, което разясних вчера относно господството на Михаил в духовните, в космическите взаимовръзки, можете да видите, че Михаил заема особено място между онези духовни същества, към които според породилите се всред християнските общности наименования още от древни времена, причисляваме архангелите. И точно за това, което през тези дни е важно за нас, е от значение, че в столетията преди основаването на християнството Михаил изпраща от Слънцето на Земята своите импулси, той изпраща, ако мога така да се изразя, своите космополитични импулси още от областта на слънчевите сили; тези импулси по-късно се изгубват; космическата интелигентност в известна степен се изплъзва от властта на Михаил и през 8-мо столетие след Христос тя слиза в областта на Земята. Така че оттогава намираме хора в земното развитие, които притежават собствено мислене. Те развиват това собствено мислене, грижейки се за него, отстоявайки го за следващото Михаилово господство по начин, както показах вчера. Мъдреците от школата на Шартр плодоносно работят заедно с онези, които идват точно от древното Михаилово господство и са предопределени да продължат да се грижат за принципа на по-раншната космическа, а сега земна интелигентност, докато през 19-то столетие се появи възможността, първоначално чрез онзи имагинативен култ, който ви описах, да се подготви в духовния свят това, което за първи път се е искало да се направи с антропософското движение. От последната третина на 19-то столетие, но особено в наше време ние стоим в началото на новата Михаилова епоха. През тази Михаилова епоха ще се подготви това, което трябва да настъпи още през това столетие. Именно по-голям брой хора, точно онези, които достигат до истинско разбиране на антропософията – преди края на столетието ускорено ще преминат през живота между смъртта и новото раждане
и отново ще бъдат заедно на Земята под водачеството, така да се каже, на двата вида духовни същества, учителите от Шартр и онези, които останават непосредствено свързани с господството на Михаил, за да дадат под тяхно водачеството последния, ако мога така да се изразя, свещен импулс за по-нататъшното развитие на духовния, на спиритуалния живот на Земята.
Антропософията ще може да има истинско значение за онези, които искат да се включат в нея, само тогава, когато осъзнаят с известен вътрешен свещен ревностен стремеж, че могат да застанат в такава връзка, каквато може да се характеризира така, както направихме вчера. Това ще породи вътрешен ентусиазъм, но също и сила. То ще научи, че човек трябва все повече и повече да работи, за да става продължител на живялото някога в древните мистерии.
Такова съзнание трябва да се задълбочава във всички посоки. И то може да се задълбочи. Защото в смисъла на вчерашните разяснения ние поглеждаме назад към времето, когато в слънчевата област Михаил е бил съюзен с известен брой надземни същества и виждаме как от тази духовна слънчева област той изпраща знамения на Земята, които от една страна въодушевяват делата на Александър, а от друга страна въодушевяват хората за аристотеловата философия. Те са могли да осъществят последната фаза на инспирираната, на духовната интелигентност на Земята и тогава заедно с онези човешки души, които, така да се каже, по негова задача изпълняват такова нещо на Земята, Михаил с неговите духовни сподвижници и с множеството човешки души, които са били събрани около такива водещи човешки души, наблюдава Мистерията на Голгота от Слънцето. Човек може да се проникне с нещо, което дълбоко действа в душата, когато си представи момента, когато Михаил, заедно с известен брой ангели, архангели и човешки души вижда от Слънцето как Христос го напуска, за да навлезе в телесната обвивка на един човек и чрез това, което може да изживее на Земята в човешко тяло, да се свърже с напредващото развитие на човечеството на Земята.  
За Михаил това същевременно е знак да остави съхраняваната от него небесна интелигентност да напусне постепенно Слънцето, да се изсипе като свещен дъжд на Земята. И в 8-мо столетие сл. Хр. става така, че събраните около Михаил, видждат как субстанцията, която дотогава Михаил е съхранявал, вече се намира на Земята.
Касае се обаче за това, че в пълно съзвучие с Михаиловото господство става всичко, което навлиза в света чрез учителите от Шартр, но също и чрез избраните за това членове на доминиканския орден. Така че, накратко казано, започва онова развитие на човечеството, което в началото на 15-то столетие слага началото за развитието на съзнателната душа; онова развитие, в което се намираме сега. Защото приблизително в първата третина на предшестващото развитие, това означава в първата трета на епохата от развитието на разсъдъчната душа, ние имаме разпространяването чрез походите на Александър на свръхземната интелигентност над Азия, Африка и над една част от Европа. Но настъпва една особена епоха, която ни показва Михаил, най-изтъкнатия архангел на Слънцето, намиращ се в това Слънце, който знае, че е дошъл краят на управлението му на космическата интелигентност на Слънцето; той знае, че са уредени нещата, които ще могат да продължат по-нататъшното развитие на тази интелигентност на Земята. Това време настъпва през 16-то, 17-то столетие сл. Хр. Тогава, така да се каже, Михаил е освободен от предишните си задължения в космоса. Земното развитие се управлява от Гавраил по начин, какъвто описах вчера.
Михаил се намира сега в особено положение. Дори един архангел да не е точно управляващ княз на земните въпроси, той въпреки това оставя импулсите си да се вливат в това, което вършат другите. Защото непрекъснато протичат импулси от всички седем последователно управляващи архангели, но един от тях винаги е водещ в определена епоха. Когато през предишни епохи от човешкото развитие водещ дух е бил например Гавраил, в земното развитие протича това, което той е имал да управлява; но другите архангели действат заедно с него. Но когато Гавраил упражнява своята власт, Михаил е бил в особеното положение да не може да действа в земните дела от Слънцето. За един водещ архангел това е съвсем особено положение – да гледа, че дейността му, упражнявана през дълги периоди, така да се каже, е прекъсната. И Михаил казва на своите: Необходимо е за времето, в което ние не можем да изпращаме импулси на Земята – за времето, което приключва с 1879 година – да си потърсим една особена задача, да потърсим задача в слънчевия регион. За душите, чиято карма ги е въвела в антропософското движение, е трябвало да се изгради възможността, да могат да видят в слънчевия регион това, което Михаил и сподвижниците му извършват през времето, когато на Земята управлява Гавраил.
Това е нещо, което, така да се каже, не е влизало в другите редовно извършвани дела между богове и хора. Свързаните с Михаил души – водещите човешки души от времето на Александър и онези от великото време на доминиканците, както и не съвсем водещите, които са се намирали около тях и голям брой от стремящи се, развиващи се хора в съюз с водещите духове, са се чувствали като изтръгнати от традиционните връзки с духовния свят. От човешките души, които са били предопределени да станат антропософи, в свръхсетивния свят се изживява нещо, което по-рано не е било изживявано в духовните светове от човешки души в живота между смъртта и новото раждане. По-рано се е изживявало как във времето между смъртта и новото раждане човешките души изграждат кармата си заедно с водещите духовни същества за бъдещото си земно съществуване. Но никоя карма преди не е била изработвана така, както сега се изработва кармата на онези, които според обстоятелствата са предопределени да станат антропософи. Никога между смъртта и новото раждане не се е работело така в слънчевите региони, както сега е могло да се работи под водачеството на освободения от земните дела Михаил.
По това време там се случва нещо, което е важно събитие в свръхсетивните светове,
нещо, което днес макар и несъзнателно, спящо, сънуващо почива в дълбочините на сърцето на повечето антропософи. И антропософът ще постъпи правилно, ако слушайки сърцето си, каже: Тук вътре се намира една, може би, днес неосъзната от мен тайна, която е отблясък на Михаиловите дела в свръхсетивните светове от 16-то, 17-то, 18-то столетие, където преди моето сегашно слизане в земната област, аз съм работил под указанията на Михаил, който можа да направи нещо особено, понеже, така да се каже, е бил освободен от редовните си задължения. А Михаил събира своите сподвижници, събира онези, които като свръхсетивни същества от царството на ангелите и архангелите са принадлежали към него; той събира също и човешките души, стояли в някаква връзка с него. Създава се нещо като мощно разгръщаща се свръхсетивна школа. Както в началото на 13-то столетие се провежда един вид небесен събор от онези, които са можели да работят заедно като платоници и аристотелци, така сега от 15-то до 18-то столетие под непосредственото водачеството на Михаил се състои едно свръхсетивно обучение, за чийто велик учител е избран от Световния ред самият Михаил. Това, което ви разказах за първата половина на 19-то столетие, онзи, протичащ в могъщи имагинации свръхсетивен култ, е бил предхождан от свръхсетивно обучение на многобройни човешки души, обучение, чиито резултати тези човешки души сега несъзнателно носят в дълбочината на душата си. Резултатът от това обучение се проявява навън само чрез това, че тези човешки души изпитват стремеж към антропософията. Този стремеж към антропософията е резултат от това обучение. И може да се каже, че някога, в края на 15-то столетие Михаил събира своите божествени и човешки сподвижници в слънчевия регион и им държи реч, която се е разпростирала над дълги епохи, горе долу по следния начин:
Откакто човешкият род населява Земята в човешки образ, на Земята има мистерии като слънчевите, меркуриевите, венерините, марсовите, юпитеровите, сатурновите мистерии. В тези мистерии боговете са изпращали тайните си; там са били посвещавани подходящите за това хора.
Така е могло да се узнае какво се случва на Сатурн, Юпитер, Марс и така нататък и как това въздейства в човешкото развитие на Земята. Винаги е имало посветени, инициирани, които в мистериите са общували с боговете. По инстинктивен древен ясновидки начин посветените са възприемали в мистериите това, което достига до тях чрез импулси. Михаил е казвал на своите, че с изключение на някои традиции то е изчезнало от Земята, то не е повече там. Импулсите не могат повече да се вливат в областта на Земята. Единствено в някои области, като в областта на размножението, Гавраил още има силата да внася лунните въздействия в развитието на човечеството. Повече или по-малко древните традиции са изчезнали от Земята, а с това и възможността да се управляват импулсите, навлизащи в подсъзнанието и в различните зони на човешкото тяло. Но когато хвърлим поглед назад към това, което някога в мистериите е било донасяно на хората като дар от небето, виждаме тази чудесна панорама, ние виждаме в потока на времето. Там намираме местата, където са се провеждали мистериите. Виждаме как в тези мистерии се е втичала небесната мъдрост, как хора са инициирани с нея, как точно от нашия свещен слънчев оракул космическата интелигентност е слязла у хората така, че великите учители на човечеството са имали идеи, мисли и понятия, които са били духовни, които им са били инспирирани от нашия свещен слънчев оракул. Това е изчезнало от Земята. Когато поглеждаме към древни епохи на Земята, ние го виждаме постепенно да изчезва от земното развитие през времето на Александър и по-късните години, и долу между хората виждаме да се разпространява интелигентността, която е станала земна. Но ние запазваме това, което сме видели, съзерцаваме тайните, в които някога са били посветени инициираните от мистериите. Нека да ги осъзнаем! Нека осъзнаем съществуването на онези духовни същества, които никога не са се появявали около нас в земни тела, а живеят само по етерен начин.
Но нека също осъзнаем и съществуването на онези души, които често са били на Земята в земни тела, които сега са тук и принадлежат към общността на Михаил; нека осъзнаем съществуването на тези човешки души. Нека обхванем в мислите си великото учение на посвещението, което някога е протекло към Земята по древния начин чрез мистериите, нека го поставим пред душите на онези, които по интелигентен начин са били свързани с Михаил. И там е «разгледана» – ако мога да си послужа с един тривиално звучащ в такава взаимовръзка израз, – там е била разгледана древната инициационна мъдрост. Има една велика, всеобхватна небесна школа. В нея е преподавано от Михаил това, което сега той самият повече не може да го управлява. Било е нещо невероятно, нещо, което точно през 15-то, 16-то, 17-то до 18-то столетие най-дълбоко развълнува ариманическите демони на Земята, довежда ги до ужасна възбуда, така че се разиграва нещо забележително. Разиграва се това, което се проявява в тази епоха като полярна противоположност между небесни и земни дела. Горе в духовния свят една висша школа, която по нов начин обхваща древната инициационна мъдрост в свръхсетивното и при първоначално предопределените за това човешки души между смъртта и новото раждане издига в интелигентното съзнание, в съзнателната душа това, което в древни времена е било притежавана от хората мъдрост в разсъдъчната и сетивната душа. По начина както може да се говори с вътрешни слова, което в много отношения е трудно, Михаил разяснява на своите приближени световните взаимовръзки, космическите взаимовръзки, антропософските взаимовръзки. Тези души получават едно учение, което разбулва световните тайни. Долу на Земята действат ариманическите духове. И на това място е необходимо по съвсем открит начин да посоча една истинска тайна, която погледната външно, съвсем сигурно ще изглежда не на място от гледната точка на съвременната цивилизация, но която наистина е божествена тайна, която антропософите трябва да я знаят, за да могат по правилен начин, както поясних, да поведат цивилизацията към приключването на 20-то столетие.

Докато Михаил обучава горе своите сподвижници, долу е основана един вид подземна ариманическа школа, лежаща непосредствено под повърхността на Земята. Поради това може да се говори, че в свръхсетивното е школата на Михаил; непосредствено в областта, върху която ние стоим – понеже духовното действа и работи също и в подземното, – се основа ариманическата насрещна школа. И когато точно сега, в тази епоха надолу не протичат никакви импулси от Михаил, за да инспирират небесно интелигентността, когато интелигентността на Земята първоначално е оставена сама на себе си, ариманическите сили полагат още повече усилия да изпращат отдолу нагоре импулси в развитието на човешката интелигентност. Величествена картина е това, което може да застане пред очите на човека. Представете си повърхността на Земята, горе Михаил, обучаващ своите последователи, разкриващ им с велики мощни мирови слова това, което е представлявало древната инициационна мъдрост; насреща му ариманическата школа в недрата на Земята. Представете си развиващата се на Земята, слязлата от небето интелигентност; Михаил, по отношение на земното първоначално обучаващ в небесна самота – никакви влияния не протичат отгоре надолу – ариманическите сили още повече изпращат своите импулси отдолу нагоре.
Въпреки това на Земята е имало въплътени души, които в споменатите столетия усещат това зловещо положение. Който познава духовната история на Европа от това време, навсякъде среща забележителните факти, че тук там понякога живеят простовати хора, които усещат зловещото на това положение – напуснатото от Михаил човечество и издигащите се отдолу нагоре в демонични духовни изпарения импулси, които искат да завладеят интелигентността.
Забележително е колко тясно свързани с човека би трябвало да са откровенията на мъдростта, ако всичко израстващо от това би следвало да бъде добро. Това е точно истинската тайна, която трябва да бъде докосната тук. Защото онзи, който следва да извести Михаиловата мъдрост, в известно отношение чувства, че стои на правилното място, когато се мъчи да намери израза, формулирането с думи на това, което представлява Михаиловата мъдрост. Той се чувства дори стоящ на правилната страна, когато изписва тази Михаилова мъдрост със собствените си ръце, защото там протича това, което от страна на духовния свят е свързано с човека, протича, така да се каже, вътре във формата на написаното, в това, което той прави. Но въпреки че трябва да се изтърпи, въпреки че е присъщо за нашата епоха, изпитва се зловещо чувство, когато това, което е Михаиловата мъдрост, което с радост се записва и като нещо за четене се споделя с хората, се види размножено по механичен начин в напечатаните книги. Това зловещо чувство насреща на напечатаните книги наистина е налице при този, който стои вътре в духовния живот с това, което трябва да оповести.
В края на вчерашната лекция някой ме запита, дали Сведенборг е казал, че буквата е последната капка от духовния живот. Така е! Тя е такава толкова дълго, колкото в непрекъснатия напредък изхождайки от духовното, протича през някой човек. Тя става ариманическа духовна сила, когато се фиксира чрез механичното, в известна степен фиксира се от другата страна на света, когато се появява пред очите на хората като напечатана буква. Защото точно това е своеобразното, че онази ариманическа школа, която като противна на Михаил школа е основана през 15-то, 16-то, 17-то, 18-то столетие, налага в Европа изкуството да се печатат книги, с всички придружаващи го обстоятелства. От изкуството да се печатат книги могат да избуяват демоничните сили, които са подходящи да се борят точно срещу господството на Михаил.
Човек, ако е антропософ, трябва да прозре в истинското му значение това, което е реално в живота. В печатането трябва да се вижда една духовна сила, но точно духовната сила, която от Ариман се противопоставя на Михаил. Оттам това непрекъснато предупреждение от страна на Михаил към онези, които той е обучавал някога в своята школа, непрекъснатото предупреждение: Когато отново слезете на Земята, за да изпълните това, което тук е основано, събирайте хората около вас, провъзгласявайте важното от уста на ухо и не виждайте важното в това, да се действа «литературно» в света само чрез печатната книга. –
Оттам интимният начин, да се действа от човек на човек, е този, който се намира предимно в насоката на дейността на Михаил. И когато, вместо само да действаме чрез книгите, ние се обединим и приемем най-важните импулси лично човешки – понеже така трябва да бъде, понеже иначе Ариман пак ще спечели невероятна мощ, ако ние не си присвоим също и неговото изкуство – и го използваме само в известна степен, за да имаме «опора на паметта», да имаме това, което трябва да се съобразява с ариманическия дух на времето. Ние не искаме да унищожим напечатаната книга, а да я поставим в правилно съотношение с това, което действа непосредствено човешки. Тогава ще въведем (инаугурираме) това, което като течение на Михаил най-напред не сетивно (импондерабилно) трябва да потече през Антропософското общество. Защото не би било правилно, изхождайки от това, което аз изложих сега, да се каже: – Да премахнем антропософските книги! – Чрез това бихме предали печатарското изкуство точно на най силните врагове на Михаиловата мъдрост; тогава бихме направили невъзможно продължаването на нашата антропософска работа, която следва да процъфтява точно до края на столетието. Но ние трябва да облагородим печатарското изкуство чрез свещена нагласа и отношение към това, което живее в Михаиловата мъдрост! Защото какво иска Ариман насреща на Михаил чрез печатарското изкуство? Той иска, – вие навсякъде го виждате днес – да завладее интелигентността, да завладее интелигентността, да се промъкне навсякъде там, където условията са подходящи за това. В какво се състои главната дейност на ариманическите духове в борбата им през идващата Михаилова епоха? Най-важното се състои в това, че през епохите, когато съзнанието на хората е понижено, замъглено, тези ариманически духове в известна степен искат да обсебят хората, да навлязат в човешкото съзнание. Така много хора, които през 1914 година бяха със замъглено съзнание, бяха въвлечени в избухването на ужасната световна война. В тяхното замъглено съзнание световната война беше подтикната от рояците духове на Ариман, действащи чрез хората. И причините за тази война никога няма да се разкрият от външни документи в архивите, а трябва да се разглежда историята и да се види, че тук имаше една влиятелна личност, там имаше друга, другаде имаше трета, които бяха със замъглено съзнание. Това беше възможността Ариман да обсеби хората. И ако човек иска да знае колко лесно хората в нашата епоха могат да бъдат обсебени от Ариман, нужно е само да помисли, какво става, когото европейците отиват в Америка с напечатаните си произведения, които донасят със себе си по времето, когато в Северна Америка още има индианци. Когато индианците виждат тези особени писмени знаци, те ги смятаха за малки демони. Те са имали правилното усещане за това; те извънредно много са се страхували от тези малки демони а, б, в и т. н., каквито са ги поглеждали от напечатаните листове. Защото в тези, по различни начини способни за възпроизвеждане букви, лежи нещо въодушевяващо за днешните хора; и само правилната нагласа спрямо Михаил, която може да вижда човешкото в оповестяването на мъдростта, може да изведе навън от това въодушевление.
Но по този път може да се случи нещо погрешно. Искам да ви кажа следното. Има известни тайни при разглеждането на света, които могат да се прозрат, когато се достигне една доста висока възраст. Отделните периоди от възрастта позволяват на човека, когато той борави с инициационната наука, да разглежда само отделни тайни на битието. Така между двадесет и една и четиридесет и една година могат да се прозрат отношенията на Слънцето, – преди това не. Между четиридесет и две и четиридесет и девет години могат да се прозрат тайните на Марс; между четиридесет и девет и петдесет и шест години на Юпитер. Иска ли някой да прозре световните тайни във взаимната им връзка, трябва да е преминал шестдесет и три години. Затова известни неща, които сега открито изнасям, не можех да ги кажа, преди да достигна точно тази възраст. Защото, иска ли човек да съзре това, което се отнася точно за тайните на Михаил, каквото действа от духовните области на Слънцето, тогава от Земята той трябва да погледне в мировите тайни чрез сатурновата мъдрост.
Тогава трябва да може да се усети, да може да се живее в онова замъгляване в духовния свят, което произхожда от господстващия в Сатурн архангел Орифиил, който по времето на Мистерията на Голгота е бил водещият архангел и отново ще бъде водещ архангел, след като изтече епохата на Михаил. Тогава обаче се разбулват разтърсващи истини за днешното време, съвсем разтърсващи истини! Защото поради това, че чрез ариманическата школа насрещна на школата на Михаил се разпространява печатарското изкуство на Земята, се появява и «писателство» от всякакъв род. Кой е бил някога писател, когато още не се е печатало? Писатели са били тези, които всъщност с можели да разпространяват своите произведения само в кръгове, които са били подготвени за това. До колко ръце е достигала дадена книга, преди да се разпространи печатарското изкуство? Как стоят нещата може да се прецени правилно, когато се премисли следното: Един вид сурогат на печатарското изкуство, достигнал до високо съвършенство, е имало още в древната китайска култура. Там е имало един вид печатарско изкуство, също основано по времето на едно Михаилово господство, намиращо се горе и намиращо се долу ариманично противодействие. Но тогава не се е стигнало до нищо особено; тогава Ариман още не е бил могъщ. Той още не е можел да прави особени опити, за да може наистина да отвоюва от Михаил господството над интелигентността. Този опит се подновява по времето на Александър, но тогава отново не успява.
Ариманизмът достига до своето голямо значение в печатарското изкуство на новото време. Писането, така да се каже, става популярно. И става възможно още нещо, което е също чудесно, блестящо, ослепително, както от друга страна би трябвало да се приеме в пълното равновесие на душевните сили, но трябва да се разбере наистина неговото правилно значение.
Първите опити, които, поглеждайки от областта на Михаил, могат да се означат като факт, че Ариман се проявява като писател, са тук! В кръговете на Михаил днес се появява значително събитие. Ариман като писател! Не само, че хората са обсебени от него при избухването на войната,
както подчертах, а когато се проявява чрез човешките души на Земята, Ариман сам излиза напред като писател. Че той е блестящ писател, не е необходимо да се съмняваме; защото Ариман е голям, всеобхватен, могъщ дух. Само че той е онзи дух, който не е подходящ за напредъка на човечеството на Земята в смисъла на добрите богове, а за борба с тях. В своята област той изцяло е необходима и дори благодетелна сила; защото съществата, които на едно ниво на мировите процеси са благотворителни, на друго ниво са извънредно вредни. Затова, когато се характеризират делата на Ариман, не бива да се предпоставя, че тези дела трябва особено да се критикуват. Човек дори може да им се възхищава, когато е наясно какво се намира в същността им. Но ариманическият характер трябва да се познае!
Днес Михаил учи да се познава това, ако човек иска да го чуе. Защото обучението на Михаил все още действа и днес може да се достигне до него. То учи как Ариман като писател първоначално веднъж е правил опити, първи опити от дълбоко разтърсващ, трагичен характер, които естествено са направени чрез един човек – Ницше, в произведенията му «Антихрист» и «Ecce homo», автобиографията на Нитче и всичко, каквото са забележки във «Воля за власт» – най-блестящият капител на модерното писателство, с неговото често така дяволско съдържание. Ариман го е написал, упражняващ властта си над това, което може да подлежи на неговата власт в буквите на Земята чрез печатарското изкуство. Ариман започва да се проявява като писател и той ще продължи своята работа и по-нататък. За бъдещето на Земята е необходимо да сме будни. Не всичко, което четем в написаните произведения може да се приема като равнозначно. Ще се появят някои човешки произведения, за които отделният човек трябва да знае, че някой се упражнява да стане един от най-блестящите писатели в близко бъдеще – Ариман! Човешки ръце ще пишат произведенията, но Ариман ще бъде писателят. Както старите евангелисти някога са били инспирирани и
написват произведенията на инспириращите ги свръхсетивни същества, така и произведенията на Ариман ще бъдат написани от хора.
И две неща ще има в бъдещата история от развитието на човечеството. Там ще трябва да се прави усилие онова, което някога се е дало от Михаил в надсетивните школи на предопределените за това души, да се посади в земната област, в Антропософското общество доколкото е възможно благоговейно да се приемат тези познания и тези, които ще дойдат в следващите инкарнации, да бъдат обучавани в това, докато настъпи края на 20-то столетие. Тогава някои хора, които днес за първи път узнават тези неща, скоро отново ще слязат на Земята. Междувременно обаче на Земята ще се появят многобройни, написани от Ариман произведения. Една от задачите на антропософите ще бъде вярно да съхраняват Михаиловата мъдрост, с доброжелателни сърца да застанат на страната на Михаиловата мъдрост. И проникването на духовния меч на Михаил в земната интелигентност да се вижда в това, че този духовен Михаилов меч ще се ползва от сърцата, в които е навлязла Михаиловата мъдрост, така че Михаиловият образ, като въодушевяващ отделните антропософи образ да се появи под нова форма – Михаил застанал в сърцата на хората, стъпил върху това, което ще бъде ариманическото писателство. Няма да е нужно външното художествено изкуство, което през времето на доминиканците често е фиксирало картината как горе стоят схоластиците доминиканци с техните книги, а долу езическата мъдрост, представена чрез Аверое, Авицена и други, които биват стъпкани от техните крака. Тези картини се виждат навсякъде там, където е трябвало да се илюстрира борбата на християнската схоластика с езичеството, – но тази нова картина ще трябва да се намира в духа: Вярност към навлизащия в света, обхващащ интелигентността на Земята Михаил и будност – така че човек да може да се издигне над нея – насреща на блестящата, заслепяваща, проникваща през цялото 20-то столетие работа на Ариман като писател. Той ще пише своите произведения на най-невероятните места, но тези произведения ще бъдат тук и той ще обучава своите ученици. Още в нашето време се появява по нещо, което първоначално подготвя подсъзнателно душите, за да се въплътят бързо и да могат да станат инструменти на писателя Ариман. Той ще пише във всички области. Ще пише в областта на философията, поезията, драматиката и епиката; ще пише в областта на медицината, на правото, на социологията! Ариман ще пише във всички области!
Това ще е ситуацията, в която човечеството ще живее в края на столетието. И онези, които днес са още млади, ще видят нещо от това как Ариман се проявява като писател. Във всички области ще е необходима будност и свещен ентусиазъм за Михаиловата мъдрост.
Скъпи приятели, ако можем да се проникнем с това, ако можем да сме в състояние в смисъла на тези разяснения да се почувстваме вътре в духовния живот, тогава ще застанем като истински антропософи в съвременната цивилизация. Тогава, може би, все повече и повече ще чувстваме, че от Коледната конференция в Гьотеанума наистина произлиза нова насока, че всъщност пред Антропософското общество едва сега се поставя това, в което като в мирово огледало то може само да се огледа, както също и отделният човек може да се огледа в него с довелата го до Антропософското общество карма.
Това е, което първоначално исках да положа в сърцата ви чрез лекциите. Сега трябва да се говори предимно на сърцата. Сърцата трябва да станат помощници на Михаил в завладяването на слязлата от небето на Земята интелигентност. Както е трябвало да се смачка старата змия от Михаил, така превърналата се в змия интелигентност трябва да се завладее от Михаил, да се спиритуализира. И навсякъде, където тя пристъпи като противник – не спиритуализирана, а ариманизирана в духовното – тя трябва да бъде позната по правилния начин чрез обучената чрез Михаиловата нагласа будност на антропософския дух.

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
Хостинг и Домейни