ПРИЯТЕЛИ НА АНТРОПОСОФИЯТА - ЕЗОТЕРИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Ex Deo nascimur. In Christo morimur. Per Spiritum Sanctum reviviscimus!
Дата и час: Пет Юли 20, 2018 12:02 pm

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
Непрочетено мнениеПубликувано на: Сря Сеп 10, 2014 8:07 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1790
ИЗСЛЕДВАНИЯ НА ЖИВОТА
МЕЖДУ СМЪРТТА И НОВОТО РАЖДАНЕ
Милано, 26 октомври 1912 г.
Първа лекция, ГА 140

Тази вечер задачата ми ще бъде да говоря за някои своеобразности в познанието на духовния свят и да посоча следствията на такова познание за целия живот.
Този, който е получил за задача да сподели нещо от духовните светове с другите хора, не може достатъчно често да проверява своите познания за тяхната правилност и абсолютна сприритуална коректност. В моето изложение ще споделя нещо от познанията за човешкия живот между смртта и ново раждане. Именно в последно време стана възможно основно да проверя изследванията на човешкия дух в това отношение и за това основно проверяване искам да говоря днес във втората част на моето изложение. Необходимо е в първата част на лекцията да покажа как се постигат духовни познания.
За постигането на духовни познания е необходима специална нагласа на човешката душа. И тази нагласа на човешката душа изцяло е противоположна на нагласата, която човешката душа има във външния живот на физическия план. Във външния живот, особено в нашето съвремие, човешката душа всъщност се намира в непрекъснато неспокойствие. От час на час в продължение на деня душата непрекъснато получава нови впечатления и понеже човешката душа се идентифицира със своите впечатления, това означава непрекъснато неспокойствие на душата.
Точно противоположното трябва да се установи в душата на човека, който иска да навлезе в духовния свят. Първото условие за навлизането в духовния свят и за разбирането на познанията за духовните светове е пълно спокойствие, постоянство, вътрешна тишина в душата. Това спокойствие на душата е по-трудно да се постигне, отколкото се вярва. За да се постигне спокойствие в душата трябва по времето, в което искаме да навлезем в духовния свят да замлъкнат всички възбуди, всички грижи, всички скърби и дори интересите на външния живот. Би трябвало да изглежда така, като че ли стоим в една точка на света и нямаме никакъв порив да се мръднем от тази точка, и оставяме нещата от духовния свят да могат да преминат пред нас. При това обаче трябва да имаме предвид, че в обикновения живот на физическия план ние трябва да отиваме от място до място, понеже нещата стоят там. Не е така в духовния свят. В духовния свят трябва действително първо да привлечем чрез нашето мислене, чрез нашите представи нещата към нас, към точката на спокойствието в нас. Ние трябва да излезем от нас самите, да се насочим към нещата и тогава отвън да привлечем нещата към нас. При това изживяваме неща, които могат да са заплашителни за човешката душа.
Ние откриваме, че в обикновения живот на физическия план можем да променяме нещата, можем сами да се поправяме, ако сме видели нещата погрешно или сме направили нещо погрешно. Всичко това не е възможно на духовния план. На духовния план трябва да узнаем, че нещата ни изглеждат погрешни или истински според това, което вече е имало в нас в момента, в който сме се насочили към духовния план. Поради това всяка подготовка за правилното опознаване на духовните светове трябва да се извърши във времето преди пристъпването в духовния свят. Ако веднъж сме преминали през портата на духовния свят, не можем повече да коригираме видяното там, а грешим поради свойствата на характера си. И за да се избягват такива грешки или да се предотвратяват, човекът трябва отново да се завърне на физическия план, там да поправи чертите на характера си, и едва тогава да се завърне в духовния свят, за да прави всичко по-добре. От това ще разберете колко невероятно необходимо е добрата, правилната подготовка за духовния свят, преди човек да пристъпи през портата на духовния свят.
Всичко, което ви казвам сега, зависи от циклите на развитието на хората и за душата не винаги е било така, както сега стоят нещата. Понастоящем човекът трябва повече да се страхува от прекаленото масивно появяване на визии при пристъпването в духовния свят, отколкото да им се радва. Когато започнем упражненията си за издигането ни в по-висшите светове, могат да нахлуят визионерни явления, визии да навлезат в човека. Има само една единствена възможност да избегнем заблудите в съвременността относно визионерния свят. Тази единствена възможност е необходимостта човек първо да узнае за своите визии, че чрез тях човекът първоначално не опознава нищо друго, освен самия себе си. Когато около нас се появи цял свят от визии, не е необходимо той да бъде нещо друго, освен отражение на нашето собствено същество. Нашите характерности, нашата собствена зрялост, всичко, което мислим и чувстваме се превръща във факти на визионерния свят, който ни изглежда като обективен свят. Ако например вярваме, че виждаме същества или процеси в астралния свят, които изглеждат напълно обективни, не е нужно това да е нещо друго, освен отражение, да речем например, на някоя наша нравствена добродетел или порок, та дори и на болката в главата ни. Този, който иска да се издигне до истинската инициация (посвещение), трябва особено днес да стигне дотам, да осмисли, мисловно да проникне в това, което пристъпва към него от този визионерен свят. Кандидатът за посвещение не бива да престава да прави усилия мисловно да проникне и разбере всичко, което се изправя насреща му във визиите, както разбира това, което го пресреща във физическия свят. Но когато се издигаме към посвещението, ни пресрещат онези неща, които преживяваме в света между
смъртта и ново раждане. В последно време пред моите окултни изследвания се появи въпросът как се отнася визионерният свят, който човек може да види чрез посвещението или при разхлабване на етерното тяло от някакво разтърсване, спрямо света, в който живеем между смъртта и ново раждане? Тогава се представи следното: Когато от времето на камалока (чистилището), което познавате, насочим вниманието си към следващото време между смъртта и новото раждане, първо виждаме, че живеем в един вид обективен свят, който може да се сравни със света на инициираните (посветените). Това не означава, че след смъртта не живеем в един действителен свят; ние живеем в абсолютно реален свят, живеем в напълно действителни отношения с тези, с които сме имали контакт още във физическия свят. Но както на Земята възприемаме всичко чрез сетивата, така и нещата след смъртта ни се представят чрез виденията, визиите. Да допуснем, че след смъртта си срещаме някого в духовния свят, който е умрял преди нас. Той действително се намира пред нас, ние стоим насреща му, но трябва също и да можем да го възприемем, във визионерния свят трябва да влезем в отношения с него също така, както във физическия свят трябва да влезем в контакт с някой човек чрез очите и ушите. Само че се появява една трудност, която също и за посветения е налице така, както тя съществува в живота между смъртта и новото раждане: Визиите първоначално ни представят, както вече посочих, само отражението на собственото ни същество. Когато в духовния свят ни срещне един човек, както беше описано, тогава пред нас се издига една визия. Тази визия първоначално не ни представя нищо друго, освен начина на обич или антипатия, които сме изпитвали тук към него, или пък някакво друго отношение, което сме имали към този, който срещаме сега в духовния свят. Следователно, ние можем да стоим срещу някой човек в духовния свят и да не възприемаме нищо друго, освен това, което се е утаило в нас преди смъртта. Възможно е да срещнем човека и да бъдем обвити с нашите собствени чувства, симпатии или антипатии също като с мъгла от визии, така че именно тя да бъде причина чрез нашта собствена мъгла да се изолираме от него. Най-важното при това е, че такова отношение към някой човек в духовния свят след смъртта е свързано с реално чувство, с реално вътрешно изживяване. Ние чувстваме например, че даден човек, който не сме обичали в живота така както би трябвало, не можем да го обичаме след смъртта повече, отколкото сме го обичали в живота тук, въпреки че стоим пред него, бихме желали да го обичаме, и не можем повече да поправим това, което сме пропуснали във физическия живот. Тази невъзможност, това абсолютно да не можем да поправим собствената си душа, може да се почувства като ужасен натиск върху душата и след смъртта се чувства наистина така.
И тук стигам до това, което ми се представи в последно време: Първите изживявания в така наречения девахан (духовния свят) са всъщност изпълнени от това, което вече се е установило в душите ни като отношения към другите хора преди смъртта ни. Ние не можем относно някой човек в определено време след смъртта си например да запитаме: Как да го обичам? Ние можем само да запитаме: Как съм го обичал в земния живот и как като следствие го обичам сега? Това състояние се променя чрез това, че след смъртта можем постепенно да станем способни да чувстваме как съществата на йерархиите действат върху това, което имаме около нас като визии.
Това състояние, което сега описах, се променя само чрез това, че постепенно се учим да чувстваме, че върху мъглата, която ни обвива, действат съществата на йерархиите. Те облъчват тази мъгла както Слънцето облъчва облаците. Ние дори трябва да донесем известна сума спомени от изживяванията преди смъртта, които да ни обгърнат като с един облак и с тях трябва да станем способни да възприемаме светлината на другите йерархии.
Общо взето също и в съвременността почти всеки човек е способен да се подаде по този начин на влиянията, на въздействията на висшите йерархии. Това означава, че всеки човек, който днес умре и навлезе в духовния свят, изживява, че йерархиите осветляват неговата мъгла от визии.
Но тези въздействия на йерархиите, които стават в течение на времето, това даряване на светлина постепенно се променя. Променя се така, че ние постепенно чувстваме как чрез нахлуването на светлината на висшите йерархии нашето съзнание може постепенно да помръкне. И тогава забелязваме, че съхраняването на съзнанието зависи от съвсем определени неща преди смъртта. Съзнанието например помръква по-лесно при човек с неморална душевна нагласа. Най важното е да преминем през смъртта с нравствени сили, понеже моралното съзнание държи душата ни отворена за светлината на йерархиите. В последно време ми стана възможно да изследвам хора след смъртта с морална, а също и хора с неморална душевна нагласа, и се оказа, че хората с морална душевна нагласа задържат ясно и светло съзнание след смъртта. Хора с неморална душевна нагласа изпадат в един вид затъмнение на съзнанието.
Естествено, можем да се запитаме: Какво пречи, че след смъртта хората изпадат в един вид сън на съзнанието? Тогава няма да страдат и ще проспиват дори следствията на неморалността си.
Това обаче не може да се каже по простата причина, че затъмняването на съзнанието е свързано с ужасни страхове, които се получават като следствия на неморалността. По-късно, когато изтече известно време след смъртта, се появяват и други изживявания. Изследват се различни хора между смъртта и едно ново раждане.
Относно по-късното време след смъртта има значение освен моралната душевна нагласа, също и религиозната душевна нагласа и като факт, срещу който не може да се възрази нищо, се установява, че хора с недостатъчно религиозни представи през определено време след смъртта си също получават помрачаване на съзнанието поради тази липса. Човек изобщо не може да избегне импресията, която се появява при такива изследвания на хората, които имат само материалистически представи и че скоро след смъртта те действително чувстват как съзнанието им помръква, угасва. И нека материалистическите мирогледи да са много просветляващи, но този факт се представя именно срещу поощряващото хората в материалистическите възгледи. Те не подпомагат човешкото развитие след смъртта.
С това описах, така да се каже, два периода, които съществуват в човешкия живот след смъртта: в единият играят роля моралните представи, а в другия – религиозните. Но следва и трети период, който би донесъл потъмняване на съзнанието, ако нямаше известни мирови мерки, които да пречат на това потъмняване. Когато изследваме този трети период, трябва да се съобразим с еволюцията на цялото човечество през различните цикли на развитието. Чрез това, което са могли да постигнат на Земята, хората от предхристиянските времена не са могли да получат нищо от това, което би им осигурило съзнание за този трети период след смъртта. Че хората в това предхристиянско време въпреки това са имали съзнание по време на този трети период, е идвало оттам, че при началото на Земята са били дарени на човека известни духовни сили, именно които са могли да запазят в душата съзнанието през този трети период след смъртта. Това наследство, което хората са имали още от началото на земното развитие е било съхранено чрез мъдрите мерки, взети от посветените водачи на човечеството.
Трябва да имаме предвид, че в предхристиянските времена всички различни народи на Земята са стояли под влиянието на мистерийните центрове за посвещението. Имало е стотици пътища, по които духовният живот от мистериите се е вливал в живота на народите.
Тези импулси са ставали все по-слаби и по-слаби, колкото човешкото развитие с неговите циклични периоди се е приближавало към Мистерията на Голгота. Външно доказателство, че тези импулси все повече са отслабвали, може да се намери например при появата на Великият Буда в предхристиянското време.
Когато сериозно разглеждате учението на Буда, никъде няма да срещнете истински сведения за същността на духовния свят. Поради това там познанието за духовния свят в учението за нирвана е наистина негативно. Буда е изисквал от този, който се е стремял да се издигне в духовния свят, да се освободи от връзките си с физическия свят, но в цялото учение на Буда няма да намерите някакво особено описание на духовния свят, както преди например е дадено в брахманизма, който показва още части от наследеното от древните времена. Постоянно трябва да се има предвид, че фактите, показани сега, се срещат при различните народи до времето, когато гърците са почувствали значението на Мистерията на Голгота. Понеже по времето на напредващия гръцки период от човешкото развитие съзнанието е било помрачено между смъртта и новото раждане, гръкът, който е знаел това, е чувствал престоя си в духовния свят само като нещо сянкообразно. Всичката красота, цялото изкуство и хармоничното устройство на външния свят човекът е можел да си създаде от собствените сили, но във физическия свят не е можел да постигне това, което да му даде светлина през третия период между смъртта и новото раждане.
Това е изцяло свързано с факта, че през гръцката епоха е протичал онзи цикъл на развитието на човечеството, когато старото духовно наследство е било помръкнало и човекът не е можел да си извоюва със собствени сили това във физическия свят, което би могло да му остане след смъртта, за да може да навлезе с описаното съзнание в духовния свят. Оттам в световното развитие точно в онзи момент е трябвало да се извърши нещо особено: Трябвало е към човека отвън да дойде импулсът, който да му даде съзнанието за това време след смъртта, което току що описах. Хората са изгубили собствената способност да имат съзнание въз основа на старото наследство в средата на времето между смъртта и новото раждане. Те са можели отново да спечелят силата на съзнанието, насочвайки поглед към това, което се е случило при Мистерията на Голгота. Нещата са такива, че това, което е можело да се изживее чрез Мистерията на Голгота, е просветлявало съзнанието на човека в съответния момент във времето между смъртта и новото раждане. Разбирането на Мистерията на Голгота е импулсът за съзнанието през третия период след смъртта.
Ако разгледаме този момент в така наречената гръцко-латинска епоха от развитието на човечеството, можем да кажем: За първия период след смъртта най-важна е моралната нагласа на душата; за втория период –религиозната нагласа на душата; за третия обаче е било най-важно разбирането на Мистерията на Голгота. Който не го е притежавал, при него е угасвало съзнанието през третия период след смъртта, също както преди то е липсвало на гърците. Мистерията на Голгота действително означава оживяване на човешкото съзнание именно в средата на времето между смъртта и новото раждане. Каквото хората са изгубили като старо духовно наследство, им е било дадено отново чрез това събитие. Така появата на Христовото събитие е станало необходимо от предпоставките на човешкото развитие и живота. В течение на времето хората са били оборудвани с все по-нови способности. Каквото се представя като сила на съзнанието през третия период, както го описах, е била реалната връзка с Мистерията на Голгота през първия период от християнското развитие, както тя е била описвана от хората, съизживели я и разпространили сведенията за нея. С по-нататъшното развитие на човешките способности днес отново е необходимо ново отношение към Мистерията на Голгота и към Христос.
Ако човек иска да схване именно в нашето съвремие най-дълбоката същност на човешката душа, трябва да каже: Тази най-дълбока същност се състои в това, че човекът днес може да достигне до известно познание на своя аз. Такова стигане до аза, каквото е възможно днес, не е било възможно в предишни времена. При хората от външния свят това доближаване до аза се проявява под формата на най-върл егоизъм, след това има най-различни степени до тази, която можем да наречем степента на философите. Ако изучавате днешните философи, ще намерите, че те имат известна опорна точка, когато говорят за човешкия аз. Когато в предхристиянското време човекът се е опитвал да опознае света, той се е отправял към външното явление, което е можело да стигне до него, той е излизал извън себе си, когато е искал да философства. Днес хората се вдълбочават в себе си и откриват здрава опорна точка само когато се опрат на своя аз. Като пример искам само да спомена великия философ Фихте и съвременния философ Бергсон, и да кажа, че тези хора постигат известна опорна точка, когато откриват човешкия аз. Потърсим ли причината за това явление, откриваме, че хората преди не са можели да стигнат от самите себе си до познание за аза. То им е било дадено в гръцко-латинската епоха чрез Събитието на Голгота. Христос дава на хората увереност, че в душата живее искра от божествеността. Тя живее в човека, който не само е станал от плът във физически смисъл, но е станал плът и в християнски смисъл.
А това означава, че е станал един аз. Възможността да се види божественото в един човешки индивид, именно в Христос, все повече се помрачава за днешния човек на физическия план чрез това, че той все повече навлиза в личния си аз. Способността да се вижда Христос се помрачава чрез това, че човекът търси тази божествена искра в самия себе си. И ние видяхме, че в течение на 19-ти век този възглед за аза се е усилил чрез това, че Христовият образ се лишава от божествеността си и божественото се схваща като абстрактност, проявяваща се в цялото човечество.
Например немският философ Давид Фридрих Щраус твърди, че човек не бива да гледа към един единствен исторически Христос, а към това, което като божественост пронизва цялото човечество, и че сцента на Възкресението не е нищо друго, освен това, което се разкрива в цялото човечество – Възкресението на божествения дух в цялото човечество.
По тази причина дълбокото разбиране на Мистерията на Голгота все повече се изгубва, колкото повече хората търсят божественото в себе си. Цялата тенденция на съвременното мислене се движи натам, да рефлектира, да отрази божественото само в човечеството. С това все повече се прави невъзможно да се познае, че божественото се е намирало в една личност.
За живота между смъртта и новото раждане това има огромно реално последствие. Ако още през гръцко-латинската епоха е било така, че човекът не е можел да съхрани съзнанието си през третия период след смъртта чрез собствените си сили, то това постепенно ще става много по-трудно през нашето време, поради общочовешкия, но също и поради философския егоизъм. В нашето време човекът си създава характеризираната вече визионерна мъгла през третия период от времето между смъртта и новото раждане, и още повече пречки, отколкото е имало през гръцко-латинската епоха.
Ако се разгледа, без да се украсява, развитието на човечеството през последно време, трябва да се каже: Апостол Павел е казал: «Не аз, а Христос в мен.» Днешният човек казва: Аз в мен, а Христос толкова далеч, колкото аз го допускам. Христос следва да важи само дотолкова, доколкото се допуска чрез азовия ум, чрез азовия разсъдък.
Има само едно средство да се запази съзнанието наистина светло и будно в духовния свят по времето на третия период след смъртта в нашата съвременна епоха, и това е, ако от съвременния живот запазим в паметта си известен спомен след смъртта. По време именно на този период би трябвало да забравим всичко, което сме преживели на Земята, ако не можем да си спомним нещо определено: Ако на Земята сме достигнали до разбиране и отношение към Христос и към Мистерията на Голгота, това всажда в нас мисли и сили, които съхраняват съзнанието ни в третия период след смъртта. Фактите показват, че в посочения период след смъртта има възможност да си спомним за това, което сме научили и разбрали тук за Мистерията на Голгота. Ако сме си изработили такива представи, чувства и усещания, които се свързват с Мистерията на Голгота, тогава можем след смъртта си да си спомним тези чувства, но също и други неща, които се свързват с такива усещания, чувства и представи. Това означава, че чрез това, че на Земята сме достигнали до разбиране за Мистерията на Голгота, след смъртта можем да преведем нашето съзнание над една известна пропаст. Ако си спечелим това разбиране, ще можем от въпросния момент в третия период да действаме, изхождайки от спомените си, за да поправим грешките, които имаме в душата си поради нашата карма. Но ако не сме достигнали до разбиране на Христос и Мистерията на Голгота, нямаме разбиране за цялата дълбочина на сентенцията «Не аз, а Христос в мен», тогава угасва в нас съзнанието и с него възможността да поправим кармата си, и трябва от други сили да бъде поета работата над нашите грешки, които имаме да изправяме от нашата карма.
Естествено всеки човек идва в битието чрез ново раждане, но е много важно дали съзнанието е било прекъснато или се е прехвърлило над тази пропаст. Когато стигнем до този момент след смъртта с познанието за Мистерията на Голгота, тогава можем да погледнем назад и да си спомним, че с цялата си човешка същност ние произлизаме от Бога. Тогава чувстваме също, че запазваме съзнанието си чрез това, че сме спечелили познанието за Мистерията на Голгота и ние изграждаме по-нататък съзнанието си, чрез това, че можем да видим този дух, който се приближава към нас.
Щом вече сме спечелили разбиране за Мистерията на Голгота, стигаме до момента в третия период след смъртта така, че можем да си спомним и да си кажем: Ние сме родени от Духа – Еx Deo nascimur. И аз мога да ви кажа, че този, който се е домогнал до известна степен на посвещението, никога не долавя така силно истината на думите: «От божествения Дух съм аз роден», както, когато сега се намира в този момент, който характеризирах. В този момент всяка душа, която е достигнала до разбирането на Мистерията на Голгота, си го казва. И човекът едва сега чувства значението на изказването: Ex Deo nascimur, когато знае, че то може да се почувства в неговото най-дълбоко значение, в кулминационната точка на момента, който човекът достига в средата на времето между смъртта и новото раждане.
И когато човек опознае обективно тези факти, изпитва желанието да пожелае на нашето съвремие все повече хора да достигнат до разбирането как всъщност това току що споменато изказване може днес да бъде разбрано в неговото най-висше достойнство само по начина, който току що беше описан. И когато чрез розенкройцерското духовно движение това изказване е превърнато в нашите кръгове в лайтмотив, това е направено, за да даде стимул на душите за това, което следва да живее в тях между смъртта и новото раждане.
Лесно е, скъпи приятели, такова изложение като това, което току що е направено, да се приеме като предубеждение за християнските възгледи за живота. Ако в този смисъл е налице такъв предразсъдък за хирстиянското религиозно вероизповедание, това би било наистина не теософско. На основата на духовната наука ние стоим насреща на религиите обективно и ги изучаваме с напълно еднаква симпатия. А фактът относно Мистерията на Голгота, който сега беше показан, няма нищо общо с някакъв конфесионален Христос, а е обективен окултен факт. Беше направен упрека, че в нашето западноевропейско духовно движение такива неща като казаните сега произлизат от известно предубеждение по отношение на другите религиги. Но самото място, което тук се дава на Мистерията на Голгота, се дава в същия смисъл, в който външната наука прави за някоя констатация. И когато се каже, че човек не бива да представи Мистерията на Голгота в нейната неповторимост, понеже другите религии могат да не признаят това, то по следните основания това е абсолютно недоразумение. Понеже трябва да приемем факта, че имаме религиозните документи на древната индийска религия и че имаме и един западноевропейски мироглед. Днес на Запад изучаваме възгледа на Коперник. Никой няма да ни упрекне и каже да не изучаваме възгледа на Коперник, понеже той не се съдържа в старите индийски религиозни книги. Както никой не може да забрани да се изучава този възглед, понеже не стои в старите индийски религиозни книги, така и никой не може да попречи на никого да изучава фактите за Мистерията на Голгота поради основанието, че не се съдържат в религиозните документи на древните индийци.
Оттук разбирате колко неоснователен е упрекът, че характеризирането на Мистерията на Голгота, както се прави тук, произлиза от предпочитанието на християнството. То произлиза само от установяването на един обективен факт. И ако ме запитате защо никога няма и с крачка да се отклоня от твърдението на този факт за Мистерията на Голгота, отговор може да ви бъде именно днешното разглеждане.
Ние се занимаваме с духовната наука не от любопитство или само от абстрактен порив за знания, а поради основанията да предложим с нея на душата необходимата ѝ храна. А с познанието на Мистерията на Голгота даваме на човешката душа възможността да изгради в себе си тези усещания и чувства, от които тя се нуждае, за да премине през описаната пропаст между смъртта и новото раждане. Който разбере, че душата има да изживява между смъртта и новото раждане така трудната за понасяне за цялото човешко бъдеще загуба на съзнанието в посочения трети период, той пожелава при всяка възможност да разкрие тайната на Голгота пред човечеството.
И поради тази причина именно разбирането на Мистерията на Голгота принадлежи към най важните неща, които следва да изучим. Колкото повече напредваме в нашата епоха, толкова повече различните религии в света ще се почувстват принудени да приемат факта, който днес беше обсъден. Ще дойде време, когато този, който е привърженик на китайската, будистката или брахманиската религия, също толкова малко ще намира, че Мистерията на Голгота не е срещу неговата религия , както сега не смята, че трябва да приеме, че Коперниковата система е срещу неговата религия. И ще се смята за един вид религиозен егоизъм, когато хората от нехристиянските религии се съпротивляват да приемат този факт.
Виждате, скъпи приятели, че стигнахме до Мистерията на Голгота, искайки да разгледаме условията между смъртта и новото раждане.
В една единствена лекция можем само да скицираме нещата, отнасящи се до област като тази, в която днес искахме да пристъпим. Но аз исках поне да ви насоча към резултатите, които се разкриха при моите най-нови изследвания.
Понеже следващата лекция е свързана с днешната, вероятно ще направим кратка ретроспекция на казаното и тогава ще продължим до предвидените по-нататъшни изложения.

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
Хостинг и Домейни