ПРИЯТЕЛИ НА АНТРОПОСОФИЯТА - ЕЗОТЕРИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Ex Deo nascimur. In Christo morimur. Per Spiritum Sanctum reviviscimus!
Дата и час: Пон Дек 17, 2018 9:54 am

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 4 мнения ] 
Автор Съобщение
Непрочетено мнениеПубликувано на: Чет Ное 19, 2015 8:54 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
Чисто мислене


...С чистото мислене човек живее в свръхсетивното, но самото то се изживява само по свръхсетивен начин; свръхсетивното още не се изживява по друг начин. А надсетивното изживяване трябва да бъде продължение на това душевно изживяване, което може вече да се постигне в свързването с чистото мислене... Събр. съч. 10 Как се постигат познания за висшите светове (1904–1908), стр. 220, немско издание 1961 г.

...В схоластиката на Средновековието душата още е чувствала, че докато изживява понятието, в него има нещо от субстанционалността, както в червеното, в синьото като възприятие още се намира нещо от субстанционалността. Едва в най-новото време понятието напълно е изпразнено от съдържанието си и в развитието на човечеството и във философията е станало възможно чистото мислене. За него можем да кажем, че то протича в областта на волята. Но също може да се каже, че волевото действие, искането метаморфозира в мисленето. То е резултат от това мислене, което е отхвърлило всяко външно изживяване, опитност (сетивност, бел. пр.) Това чисто мислене е сега само образ.
Чистото мислене се постига не диалектично, а съзерцателно. На тази точка от философското развитие се стига до проблема за свободата. Истинската свобода изобщо не е възможна без постигането на това чисто мислене, което е само образ... Събр. съч. 76 Плодотворното въздействие на антропософията върху специалните научни дисциплини, Дорнах (1921), стр. 41и сл., немско издание 1977 г.

...В момента, когато човек мисли, въпреки че не вижда сетивното, в този момент мисленето е същевременно воля. Няма повече разлика между мислене и воление (воля). Когато мисленето стане напълно свободно от сетивността, тогава сме хванали мировия процес за «крайчето на мантията»... Събр. съч. 205 Еволюцията на човека, Световна душа и Светоният Дух. Част I: Човекът като телесно–душевно същество в отношенията му със света Берн, Дорнах, Щутгарт (1921), стр. 151, немско издание 1967 г.

...Стигнали ли сте толкова далеч в душевността, че да сте освободили мисленето от външното съзерцание, тогава то е станало същевременно чиста воля. Но сега чувствате вътрешно, че не мислите вече така високо горе, а започвате да мислите с гърдите. Вие действително втъкавате своето мислене в дихателния процес. С това импулсирате това, което йогистките упражнения са се стремели да постигнат изкуствено .(Според Р. Щайнер някогашните дихателни йогистки упражнения са много вредни за конституцията на сегашния човек. Бел. пр.)... Събр. съч. 217 Духовните въздействия в съвместния живот на старите и младите поколения. Младежки педагогически курс, Щутгарт (1922), стр. 148 и сл., немско издание 1988 г.

Чисто мислене – медитация – воля


...Чистото мислене е медитация. Медитацията води в живота на надсетивния свят. Една медитация, изобщо чисто мислене, действително чисто мислене не е възможно без волята да се развива нататък. Това чисто мислене като факт при човека не е възможно по друг начин, освен чрез особено интензивно усилие, особено активно задействане на волята. Може да се каже: Самото развитие на отначало живеещия в неясни представи човек към чистото мислене и след това към медитиране, цялото това усилие е главно волево възпитание. Необходимото за истинското разбиране на духовнонаучното познание е главно волево усилие. И този, който се старае да прозре духовнонаучното познание, той упражнява волево усилие и с това общо взето упражнява своята воля... Събр. съч. 73a Специализирани науки и антропософия (1920–1921), стр. 64 и сл., немско издание 2005 г.

Чистото мислене като изходна точка към ясновидството


...При чистото мислене, мисленето непосредствено преминава във волята. Затова наблюдаването и мисленето ги можете без особено да напрягате волята си. Експериментирането и мисленето не преминава във волята; но за чистото мислене, е необходима енергия, за да се разгърне елементарната, първичната активност... Събр. съч. 217 Духовните въздействия в съвместния живот на старите и младите поколения. Младежки педагогически курс, Щутгарт (1922), стр. 78, немско издание 1988 г.

...Това, което човекът извършва в своето мислене, в края на краищата за него се установява, че то е процес, протичащ независимо от физическата организация на човека. И аз вярвам, че чрез тази «Философия на свободата» ми се разкри свръхсетивната природа на човешкото мислене. А разбере ли се свръхсетивната природа на човешкото мислене, с това имаме доказателството, че ако в обикновения ежедневен живот човекът само се издигне до действителното мислене, в което той не се определя чрез нищо друго, освен чрез мотивите на самото мислене, тогава той има пред себе си свръхсетивния елемент на това мислене. Ако веднъж схванем свръхсетивната природа на мисленето, разбираме, че при определена дейност човекът е в състояние да стане независим от своята телесна организация. Нека да се опитаме да видим дали освен чистото мислене, човекът е способен да разгърне такава дейност, която да прилича на това чисто мислене. Който нарича ясновидство това, което лежи като изследователски метод в антропософската наука за духа, той трябва да нарече ясновидство също и обикновеното чисто мислене, което наистина протича в човешкото съзнание, в човешките дела от ежедневния живот. Самият аз не виждам качествена разлика между чистото мислене и това, което означавам като ясновидство. Това, което може да се появи според образеца на чистото мислене като имагинация, инспирация и интуиция, трябва също така да бъде възпитано при възрастния човек, както някои способности естествено се възпитават при детето... Събр. съч. 255б Антропософията и нейните противници (1919–1921), стр. 300 и сл., немско издание 2003 г.

Чисто мислене според Паул Асмус


...Мислите, които човекът изгражда за звездното небе, са същевременно порядъкът самата вътрешна закономерност, лежаща в основата на това звездно небе. Когато мисля, не говоря само аз, но нещата изговарят в мен своята същност, това, което всъщност са самите те. Сетивните неща са само символи, подобия на своята идеална същност, а човешката мисъл схваща тази тяхна същност. «Разбера ли нещо, то се намира в моите понятия с цялата си пълнота; аз се намирам в най-вътрешната светиня на неговата същност не защото то няма свой собствен възглед (?), а защото чрез висящата над нас двамата необходимост на понятието, което в мен се появява субективно, а в него обективно, ме заставя да премисля неговото понятие. Чрез това размисляне ни се разкрива, както казва Хегел, каква е нашата субективна дейност и същевременно истинската природа на предмета.»

Който изговори с такова изречение своето становище, се поставя със своето мислене в правилно отношение към света и действителността. Чрез наблюдението ние се учим да познаваме обкръжаващия ни свят; чрез мисленето проникваме в неговия център. Потапянето в нашата собствена вътрешност ни разрешава загадките на съществуването. Просветващата в мен мисъл не засяга само мен, но и нещата, относно които тя ме осветлява. Моята душа е само сцената върху която нещата говорят за самите себе си. За да разбере това, човекът трябва да стигне дотам да вижда в мисленето един жизнен елемент, нещо, което за него е също така действителност, факт, както за неразвития човек нещата са действителност, с която той се сблъсква, която може да докосне с ръка. Който не може да обхване нищо друго в своите представи, освен схематични отражения на това, което му казват сетивата, той не разбира какво представлява мисленето. Защото, за да се проникне до същността на нещата, мисленето трябва да се изпълни със съдържание, което не може да му даде никое външно сетиво, а което протича от самия дух. Мисленето трябва да е продуктивно, интуитивно. Ако то не се разгръща своеволно във фантастични образувания, а в светлата яснота на вътрешното съзерцание, тогава в него живее и твори самият миров закон. За едно такова мислене може спокойно да се каже: светът се мисли сам в мислите на човека. За това обаче е необходимо човекът да изживее в себе си вечните закони, които мисленето само си дава. Това, което хората обикновено наричат «мислене», са само объркани представи... Събр. съч. 34 Избрани статии от списанието «Луцифер» и «Луцифер – гнозис» (1903–1908), стр. 493 и сл., немско издание 1960 г.
Чистото мислене и божественото мисловно съдържание

...Веднъж трябва да се опитаме да прозрем – средства за това имаме достатъчно в нашата литература – как от душевни импулси, които са дадени на човека в обикновения живот на физическия план кармически или възпитателно, или по друг начин, можем да се определим към една или друга истина. Субективното замлъква, когато със собствения душевен живот наистина проникнем в такава сфера на мисленето, където мислите взаимно се поддържат, сами се носят, където субективното съдържание напуска мисленето. Но човек трябва да стигне и до нещо друго. Ако някога наистина се стигне дотам така да можем да мислим, че да схванем чистите мисли, да можем в собствения душевен живот да имаме следствие от чисти мисли, тогава собствената душевност, субективният аз повече не участва. Оттам е и строгостта, която човек чувства, когато стигне до чистото мислене. Човек наистина не участва със своя аз; мисленето самó мисли. Но той узрява само чрез това, че това, което е изгонил навън – собственото съдържание на своя аз – се замества от нещо друго: Вместо съдържанието на собствената ни душевност, сега в това лишено от емоции мислене трябва да навлезе душевното съдържание на духовете от висшите йерархии. И ако успеете постепенно да отстраните от вашето изпълнено с емоции мислене субективното съдържание и да оставите само чистите понятия като такива, тогава вътре може да проникне божественото съдържание. Сега имате съдържанието отгоре... Събр. съч. 253 Проблеми на взаимния живот в Антропософското общество. За Дорнахската криза през 1915 г, стр. 90 и сл., немско издание 1989 г.

Чисто мислене и свобода – задача на днешния човек


...Нашата култура е призвана да издигне от най-дълбоката същност на човешкия душевен живот узряването на истинската сила на свободата в човека и да го внесе във външния културен живот. Затова в книгата си «Философия на свободата» се опитах да отразя това, което трябваше да се издигне нагоре от подосновите на човешкия душевен живот в началото на деветдесетте години на миналото столетие. Според това изживяване на свободата в чистия интелект, защото тя не може да се изживее никъде другаде – макар и други неща в човешкото същество също да са ценни, – свободата може да се изживее само в чистото мислене и тогава да се излъчи върху цялата останала същност на човека. Човечеството е трябвало да отхвърли всичко, което като познание, произлизащо по-рано от инстинкта, то е изнесло на повърхността като мистика, окултизъм, теософия. Днес е невъзможно да искаме отново да се събуди и претопли това, което човечеството е постигнало като древна астрология, мистика, теософия, гностицизъм и което е било напълно полезно като старо познание. Нашето задължение днес е да изведем от съвременната гледна точка на развитието на човечеството именно това, което води до съзнанието за свободата, а именно схващането на човешката същност в чистото мислене. Но когато тази човешка същност се обхване в чистото мислене, тогава от това мислене трябва да бъде роден един съвсем нов духовен свят... Събр. съч. 335, Кризата на съвремието и пътят към здравословно мислене (1920)

Чисто мислене и разхлабване на членовете на човешката същност


...Да мисли в чисти мисли е мисленето на езотеричния ученик, когато той например мисли за пораждането и развитието на света и човека. Така се подготвя това, което се постига чрез медитация и концентрация – разхлабването на четирите члена на човешката същност: физическо, етерно, астрално тяло и аза. Ако твърде бързо се разхлаби връзката на един член с останалите, тук, на физическото равнище, се появяват силни дисхармонии и неправилни съотношения. Много бързото разхлабване например на аза води до нервност. Затова азът следва първо да разхлаби връзката си в астралното тяло, след това астралното тяло в етерното тяло и тогава то да разхлаби свързаността си с физическото тяло. Това е възможно чрез съвестно обучение, чрез което азът първо получава сигурност и опора, преди да се разхлаби връзката му с астралността. Понеже логиката на мисленето е същата на всички равнища, необходимо е човек първо да си усвои тази логика на физическия план, за да не изпадне в заблуждения в по-висшите светове. Но не бива да се мислят мисли, произхождащи само от физическия свят – също и да не се експерементира просто така, – а да се мислят абстрактни мисли, които са чисто духовни. Чрез това ще намерим своето себе, своя аз, който може самостоятелно да се държи и поддържа в духовността. Това е първата стъпка, за да се намерим в чисто духовното... Събр. съч. 266 От съдържанията на езотеричните уроци, том I (1904–1909), стр. 268, немско издание 1995 г.

...В обикновения душевен живот мисленето почти винаги е свързано с другите прояви на душата: възприятия, чувства, воля и т.н. Всички те се осъществяват с помощта на тялото. Но в тях е намесено и мисленето. И според степента на неговото участие, в човека прониква нещо, което няма нищо общо с тялото. Хората, които отхвърлят подобен възглед, не могат да се освободят от заблужденията, възникващи при смесването на мисловната активност с другите душевни прояви. В душевните изживявания обаче човек може да се извиси дотам, че да отдели мисловната част на своя вътрешен живот от всичко останало. От огромния обхват на душевния живот може да се обособи нещо, което е съставено единствено от чисто мислене, мисли, съществуващи сами по себе си, като от тях са изключени всякакви външни възприятия и всякакви вътрешни изживявания, свързани по някакъв начин с тялото. Такива мисли се проявяват чрез самите себе си, чрез това, което представляват като една духовна, свръхсетивна еманация. И душата която се свързва с тези мисли, изключвайки в този момент всяко външно възприятие, всеки спомен и всяко вътрешно изживяване, се издига с мисленето в една свръхсетивна област, където изживява себе си извън тялото... Събр. съч. 10 Как се постигат познания за висшите светове (1904–1908), стр. 110.

Философия на свободата
Идеята за свободата

Събр. съч. 4


...Като висша степен сред степените на характерологичното начало ние означихме онази, която действа като чисто мислене, като практически разум. Сега като висш сред мотивите означихме понятийната интуиция. При по-обстойно размишление веднага се установява, че при тази степен на нравствеността, движеща сила и мотив съвпадат, което ще рече, че на действията ни не влияе нито някакво предварително определено характерологично начало, нито някакъв външен нормативно приет нравствен принцип. Следователно това не е шаблонно действие, изпълнявано по някакви правила, нито такова, което човекът по външна подбуда извършва автоматично, а действие, определяно чисто и просто от своето идейно съдържание.
Предпоставка за едно такова действие е способността да имаме морални интуиции. Който не е способен да изживее специфичната за отделния случай нравствена максима, той никога не ще постигне истински индивидуалната воля.
Напълно противоположен на този нравствен принцип е Кантовият: постъпвай така, че принципите на твоите постъпки да могат да бъдат валидни за всички хора. Тази теза е смърт за всеки индивидуален подтик към действие. За мен меродавно е не това, как биха постъпили всички хора, а какво трябва да извърша аз в отделния случай.
При повърхностна оценка на изложеното може би ще се възрази: как е възможно по отношение на частния случай и частната ситуация действието да носи индивидуален отпечатък и в същото време да се определя чисто идейно въз основа на интуицията? Това възражение е резултат от смесването на нравствен мотив и възприемаемото съдържание на действието. Съдържанието може да бъде и е мотив например при културния напредък, при действията от егоизъм и т.н., но при действията въз основа на чисто нравствената интуиция, то не е мотив. Моят Аз естествено насочва поглед към това възприятийно съдържание, но не може да се определя от него. Това съдържание се използва само за да си съставя едно познавателно понятие, но съответното морално понятие Азът не извежда от обекта. Познавателното понятие от определена ситуация, пред която съм изправен, е същевременно морално понятие само тогава, когато застъпвам определен морален принцип. Ако река да се придържам единствено към всеобщия морал на културното развитие, аз щях да се движа по света според точно предписан маршрут. От всяко събитие, което възприемам и което може да ме занимава, произтича и един нравствен дълг, а именно да дам своята лепта за поставяне на въпросното събитие в услуга на културното развитие. Освен понятието, което ми разкрива естествената взаимовръзка на едно събитие или нещо, последните носят също така един нравствен етикет, който за мен, моралното същество, съдържа етичното указание как да се държа. Този нравствен етикет е оправдан в своята сфера, но на едно по-висше равнище той съвпада с идеята, която ме осенява с оглед на конкретния случай.

Свободно от сетивността мислене


...Когато човек поеме пътя към свободното от сетивността мислене, трябва да премине през много вътрешни усилия. Трябва да преодолее неща, за които във външния живот обикновено си няма понятие. И когато се справи с това преодоляване, когато накрая има душевни изживявания, които почти не може да задържи, понеже те се изплъзват много лесно от обикновените сили на човешкото същество, когато се потопи в тази същност, потопи се не по мъгляв мистичен начин, а в светла яснота, тогава потъва в духовността. Човек се запознава с духовността... Събр. съч. 322 Граници на естествените науки, Дорнах (1920), стр. 53 и сл., немско издание 1969 г.

...Съществена част от общите идеи, чрез които изразявах възгледите си тогава, беше, че за мен сетивният свят не представлява истинска реалност. В трудовете и статиите, които публикувах по това време, винаги посочвах, че човешката душа се явява истинската реалност при създаването на дадена мисъл, която тя не черпи от сетивния свят, а разгръща в свободна дейност, излизаща отвъд сетивното възприятие. Смятах, че чрез това „свободно от сетивността“ мислене душата пребивава в духовната същност на света.
Но също така ясно подчертавах, че човекът, който живее в свободното от сетивността мислене, реално осъзнавайки това, пребивава в духовните първопричини на битието. Да се говори за граници на познанието за мен нямаше никакъв смисъл. За мен познанието беше преоткриване на преживяваното от душата духовно съдържание във възприемаемия свят. Ако някой говори за граници на познанието, в това виждах единствено признание, че не може да преживее духовно в себе си истинската действителност и поради това и не може да я преоткрие във възприемаемия свят.
Ето защо при излагането на собствените ми прозрения главното за мен беше опровергаването на възгледа за граници на познанието. Исках да отхвърля този път на познание, който вижда сетивния свят и след това желае чрез сетивния свят да си пробие през него път навън към някаква истинска реалност.

Исках да подчертая, че истинската действителност следва да се търси не с пробив навън, а с потапяне във вътрешното същество на човека. Който желае да си пробие път навън и вижда, че това е невъзможно, е този, който говори за граници на познанието. Това обаче е невъзможно, не защото човешката познавателна способност е ограничена, а поради факта, че се търси нещо, за което при надлежно осъзнаване изобщо не може да се говори. Когато човек желае да проникне по-нататък в сетивния свят, зад възприемаемото той търси нещо като продължение на сетивното. То е все едно живеещият в илюзии да търси причината за своите илюзии в други илюзии.

Смисълът на моите изложения тогава беше този: докато се развива в земното битие от момента на раждането, човекът се изправя срещу света и иска да го опознае. Първо му се удава сетивното възприятие. Но то представлява само преддверие към познанието. В това възприятие все още не се открива всичко, което съществува в света. Светът е същностен, но на човека все още не му се удава да разбере тази същностност. Отначало тя остава скрита за него. Понеже все още не противопоставя собственото си същество на света, той си изгражда за него образ, в който отсъства същността. Този образ за света всъщност е илюзия. Възприемайки сетивно, човекът среща един илюзорен свят. Когато обаче, изхождайки от вътрешното същество на човека, свободното от сетивност мислене стигне до сетивното възприятие, тогава илюзията се пропива с действителност и престава да бъде илюзия. Тогава преживяващият се в своето вътрешно същество човешки дух се среща с Мировия дух, който за човека сега вече не е скрит зад сетивния свят, а пребивава и твори в него.

Да се намери духът в света по това време не разглеждах като въпрос на логическо умозаключение или продължение на сетивното възприятие, а като нещо, което се получава, когато човекът премине от възприемане към преживяване на свободното от сетивност мислене.

От такива разбирания е проникнато написаното от мен във втория том на осъщественото от мен издание на Гьотевите естественонаучни съчинения от 1888 г.: „Който признае на мисленето присъщата му способност за възприятие, излизаща извън пределите на сетивното, по необходимост ще трябва да му признае и обекти, намиращи се отвъд чисто сетивната действителност. Тези обекти на мисленето са идеите. Когато мисленето за идеята укрепне достатъчно, то се слива с първопричината на мировото битие. Това, което действа отвън, навлиза в духа на човека: той става едно с обективната реалност в цялото ѝ могъщество. Осъзнаването на идеята в действителността е истинското причастие за човека. За мисленето идеите имат същото значение, както окото за светлината, както ухото за тона. То е органът на разбирането.“
(Срв. Увод към Гьотевите естественонаучни съчинения в „Немска национална литература“ на Кюршнер, Том 2, стр. 4.)
Тогава за мен беше по-малко важно да представя духовния свят такъв, какъвто се явява, когато свободното от сетивността мислене се развие от преживяване на самото себе си към духовно възприятие, а много повече ме интересуваше да покажа, че духовното представлява същността на дадената в сетивното възприятие природа. Исках да дам израз на това, че природата всъщност е духовна... Събр. съч. 28 Моят жизнен път стр.134 бълг. изд.

Следващото стъпало в развитието към свръхсетивния свят може да бъде достигнато чрез това, че в нашата духовно-душевна работа ние се стремим да се освободим още повече от телесната опора. Това може да се осъществи, като насочим сега упражненията по медитация и концентрация повече към упражнения на волята.

Сега бих желал като конкретен пример да поднеса пред вашите души едно просто упражнение на волята, по което ще можете да проучите принципа, за който тук става дума. В обикновения живот ние сме свикнали да мислим съобразно протичането на събитията в света. Оставяме нещата да пристъпват към нас така, както те се случват. Това, което пристъпва към нас по-рано, ние го мислим по-рано, което пристъпва към нас по-късно, мислим го по-късно. Дори когато в предимно логическо мислене не се съобразяваме с протичането на времето и тогава на фона все пак съществува нагласата да се придържаме към външното, към действителното протичане на даден факт. За да се упражняваме в съотношението на духовно-душевните сили, трябва да се освободим от външното протичане на нещата. За тази цел има едно добро упражнение, което е същевременно упражнение на волята, а то е, като се опитваме да мислим преживяванията си през деня, които сме преживели от сутринта до вечерта, обаче не от сутринта към вечерта, а в обратна посока, от вечерта обратно до сутринта и при това като навлизаме възможно повече в подробностите.

Да предположим, че при такава ретроспекция на живота през деня постигаме следното: изкачили сме една стълба. Сега си представяме, че първоначално сме горе, тогава стъпваме на последното стъпало, после на предпоследното и т.н. Така ние слизаме обратно надолу. Първоначално ще бъдем в състояние да си представяме по този начин в обратен ред само отделни епизоди от живота през деня например от шест до три часа, от дванайсет до девет и т.н. та чак до момента на събуждането. Но постоянно ние ще придобием един вид техника, с която действително сме в състояние вечерта или на следващата сутрин като на едно обър- нато табло да накараме да премине в картини и в обратен ред животът през деня, съответно през предния ден. Когато сме в състояние - и това е важното - с нашето мислене напълно да се освободим от начина, по който действителността протича триизмерно, тогава ще видим как настъпва едно невероятно усилване на нашата воля. Ще достигнем това също и когато сме в състояние да усещаме една мелодия в обратен ред или когато си представяме една драма от пет действия да протича в обратен ред от петото към четвъртото и т.н. до първото действие. Чрез всички тези средства ние усилваме волята, при което я засилваме вътрешно и я откъсваме от нейната сетивна свързаност със събитията.

GA 245

***


Естествено, не всеки днес може да премине прага на духовния свят. Защото в течение на последните столетия човекът е свикнал да разглежда всичко, което застава срещу него, така, че то става във времето. Обаче първото нещо, което човек изпитва отвъд прага за духовния свят, е, че съществува един свят, в който времето, така както ние го схващаме, не съществува. Човек трябва да излезе от представата на времето, която е добил тук на Земята. Ето защо е много полезно, ако хора, които искат да подготвят за разбирането на духовния свят, започнат поне с това, да мислят по обратен път. Да речем една драма, която започва с първото действие и стига до петото действие, трябва да бъде прекарана през мислите започвайки от събитията на последното действие и стигайки до тези от първото действие. Една мелодия трябва да бъде прекарана през мислите не по реда, по кой то е изпълнявана, а трябва да си я представите протичаща по обратен ред, да чувствуваме по обратен ред нейните тонове, да си представяме деня непротичащ от сутринта до вечерта, а обратно от вечерта до сутринта на същия ден. Чрез това ние проникваме нашето мислене да заличава времето. По отношение на всекидневния живот ние сме свикнали да си представяме нещата така, че след първото става второто, след второто третото, след третото четвъртото и т.н. и мислим винаги така, че нашето мислене е образ на външните събития. Когато започнем да мислим така, че да вървим от последното към първото, да чувствуваме отзад напред, тогава трябва да направим едно вътрешно усилие и това усилие е добро, защото то ни принуждава да излезем от обикновения сетивен свят. Времето потича от едно, две, три, четири и т. н. в тази посока.

Когато мислим обратно, вместо от сутрин до вечер, от вечер до сутрин до сутрин, ние мислим срещу времето. По такъв начин ние премахваме времето. Ако можем да продължим едно такова мислене така, че до където сме стигнали в живота си мислим този живот по обратен ред, ние сме постигнали вече много нещо Защото който не излиза от времето, не може да влезе в духовния свят.

Ние казваме, че човекът се състои от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз. Само физическото тяло и етерното тяло имат първо значение за физическия свят, за сетивния свят. Етерното тяло е все още една същност, която се изразява във времето; астралното тяло може да бъде намерено само тогава, когато човек излезе от времето. Физическото тяло е в пространството. Азът, истинския Аз може да бъде намерен само тогава, когато излезем вън от пространството. Защото светът, в който се намира истинският Аз, е безпространствен.

Следователно две неща принадлежат към първите изживявания: да излезем от времето и да излезем от пространството, когато преминем прага за духовния свят.
GA 194_2

Материалът е предоставен от Н. Хорински

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Чет Ное 26, 2015 9:38 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
"Наистина е твърде забележително: един психолог, живял през 20-те години на 19 век и днес напълно забравен, Хайнрот, в своята „Антропология", която е всъщност една психология, казва нещо много характерно за Гьоте, и това са думи, които според начина, по който са казани, са забележителни от методологическа гледна точка и хвърлят ясна светлина върху засегнатия въпрос. За да характеризира Гьотевия светоглед, той употребява израза „предметно съзнание" и допълва: Гьотевото мислене е едно изключително своеобразно мислене, което фактически не се отделя от обективната същност на нещата, то живее съвсем спокойно вътре в нещата и без да ги напуска, се издига в света на идеите.
Който съумява да проникне по-дълбоко в цялата духовна организация на Гьоте, както ще се опитаме днес и в други ден, за да навлезем още по-навътре в нашата тема, преминавайки от външното наблюдение към вътрешния размисъл, ще установи, че практикувайки този вид мислене - без да остава в повърхностния пласт на нещата и изобщо в областта на сетивните възприятия - той все пак остава свързан с фактите и вътре в тях той намира духовния свят, света на идеите. Ето защо Гьотевото мислене е от толкова голямо значение за голяма част от съвременното човечеството. Нека добавим и друго: уникалното въздействие на Гьотевия светоглед се разпростира не само върху различните възгледи на голям брой човешки същества, но и върху цели исторически епохи."
Р. Щайнер, Сс 22

За духовно-обективните мисли и чувства!


"Когато искаме да разберем света, важни са не абстрактните теории, към които се придържаме, а силите, които пробуждаме в нашите души.
Гьоте спада към онези хора, които най-категорично отхвърлят принципа, според който човешкото познание е осъществимо единствено чрез силите на мисленето. Основната, изпъкваща черта в характера на Гьоте е, че той, явно или не, винаги е застъпвал убеждението: ако човекът иска да разгадае мировите загадки, той трябва да раздвижи всички сили в своята душа.
...А по отношение на мисленето, на боравенето с представи, да изключиш личния елемент винаги е било наричано пречистване на човешката душа, и това пречистване означава първата крачка по пътя на посвещението или инициацията, или, ако предпочитате този израз, по пътя на висшето познание.
Онзи, който е добре запознат с тези неща, знае: Хората не са в състояние да изключат личния елемент и да се борят за обективност не само по отношение на чувствата и волята, но и по отношение на мисленето; те все още не са достатъчно напреднали, за да се потопят безкористно в това, което им говорят самите неща, респективно идеите, вложени в тях. Обаче има достатъчно методи, с чиято помощ мисленето може да бъде пречистено до такава степен, че да не внасяме в нашите мисли никакъв личен елемент, а да позволим на мислите да мислят в самите нас,
Но както това е възможно за мисленето, така то е възможно и за чувствата. Да, ние можем да пречистим също и чувствата, да ги освободим от всеки личен елемент, и те да не стават повече проводник на личните предпочитания, на симпатиите и антипатиите, а да изразяват самата същност на нещата, доколкото тя не може да бъде уловена чрез мисленето. Или с други думи: нашите душевни изживявания, които идват от чувствата и - благодарение на това, че разкриват по-дълбоката същност на нещата понеже си служат и с други сили, а не само с тези на интелекта - ни водят до един или друг вид вътрешно познание, могат да бъдат също толкова обективни, колкото и мисленето. Езотеричното познание винаги е описвало това пречистване на чувствата като съвършенство.
Всеки човек, който притежава сили и възможности за развитие, и се стреми да напредва извън отъпканите пътища на ежедневието, трябва да следва онзи път на познание, който търси причините на нещата вътре в самите тях.
Следователно, навлизайки в областта на Духовната наука, човекът си дава сметка за следното: Когато разглеждам даден предмет, не бива да забравям, че в него живее някаква духовна сила и аз трябва да организирам моето мислене по такъв начин, че тази духовна сила да намери обективен израз в моите представи и понятия. Това, което се проявява във външния свят, става непосредствена действителност вътре в мен и така, в моите представи, чрез моето мислене аз опознавам същността на нещата. Обаче по този начин аз опознавам само част от нея. Нещата притежават и такива качества, до които аз стигам не чрез представите, а чрез чувствата, и по-точно чрез пречистените, обективни чувства. Този, който все още не е постигнал една такава култура на чувствата, той не може да се доближи до същността на нещата. Обаче за онзи, който знае, че чувствата притежават същите познавателни възможности, каквито има и мисленето - чувствата не такива, каквито са в ежедневието, а като добре обосновани методи, имащи за цел да усъвършенстват познавателния процес -, за него постепенно става напълно ясно, че има неща, които са много по-дълбоки от мисленето, неща които могат да бъдат проумени единствено чрез чувствата. А има и неща, до които може да достигне единствено човешката воля."

Р. Щайнер, Сс 22

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Пет Ное 27, 2015 11:10 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
"...Вземете само едно от най-тъжните, именно пред духа най-тъжното явление на нашето време. Когато хората ясно премислят, те са граждани на света, понеже много добре знаят, че мисленето прави хората хора, макар в съвременната световна епоха да е мъртво.
Но в чувстването хората са разделени в различни народи и точно днес те оставят това несъзнателно чувстване да избуява в най-лоша степен. И навсякъде от неопределеното чувстване се пораждат конфликти в днешния свят само защото отделният човек чувства, че принадлежи към определена човешка група.
А нашето чувстване е това, което като инструмент служи на световната карма, когато сме поставени в определено племе, в определена класа, в определен народ. Не е мисленето, чрез което сме поставени така. Мисленето, когато не е оцветено от чувството и от волята, в целия свят е същото мислене. Чувстването се разделя според различните области на света. Чувстването лежи в полусъзнанието; то живее, но е полусъзнателно. Затова ариманичният дух, понеже няма влияние върху живота на чувствата, има възможност да се бърка в несъзнателното на чувствата. И той прави това, като замества истината със заблуда. Всички наши предразсъдъци, произлизащи от чувстването, произлизат от ариманичните влияния и оцветяват по ариманичен начин нашите импулси...
...Ние трябва да постигнем самопознание в чувстването. Трябва да можем да се запитаме, непрекъснато поглеждайки към собствената си същност, какъв вид човек сме като чувстващо човешко същество. Това не се постига лесно. По отношение на мисленето е лесно, относително лесно, когато искаме да постигнем яснота относно самитенас. Не винаги правим това, но често си казваме: Ти не си гений, липсват ти доста неща за едно ясно мислене. Най-многото суетата или инатът могат да ни попречат да достигнем до определена яснота по отношение на мисленето ни.
Но по отношение на чувстването съвсем не стигаме дотам действително сами да застанем пред нашата душа. Всъщност винаги сме убедени, че чувстваме правилно. Там би трябвало съвсем интимно да потънем в душата си, ако за самите нас искаме честно да се характеризираме като чувстващо човешко същество. Въпреки всичко трябва да го правим. Ние се издигаме само когато като чувстващо човешко същество напълно честно заставаме понякога пред самите нас...
...В мисленето човекът търси пътищата, които търсят всички хора. В чувстването човекът търси пътищата, които търси човешката група, към която той принадлежи. В чувстването се познава, дали някой произхожда от Север, от Запад, от Юг, от Източна Европа или в средата на Европа идва от Запад, Изток или от Юг.
Би трябвало да се познаят несъзнателните импулси на волята, за да не се разглежда човека само като общо човешко същество или само като принадлежащ към някоя група, а като отделен човешки индивид. Там действа волята. Там волята действа, но в дълбоко несъзнателното..." Събр. съч. 270

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Съб Ное 28, 2015 4:15 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
За издигането по пътя на духовното познанието чрез пречистване на мисленето, просветляване на чувствата и превръщане на волята в чисти, целенасочени действия!
Р. Щайнер, Сс 22


"Когато пише своя „Фауст", Гьоте възприема определена представа, свързана с един символ на един по-дълбок еволюционен път, по който се движи природата. Когато Фауст говори за своя баща, който е бил алхимик и е вярвал в древните учения, макар и да не ги е разбирал докрай, той казва, че баща му, наред с всичко друго „... един червен лъв, един смел жених съчетавал е той в прохладната баня на Лилия."
Фауст изрича тези думи без да е наясно за тяхното значение. Обаче такива думи могат да се превърнат в истински пътеводител към по-висши еволюционни степени. Според замисъла на Гьоте, Момъкът олицетворява онзи човек, който се стреми към най-висшата невеста, а това, с което той трябва да се свърже, Гьоте нарича „Красивата Лилия".
Вие виждате, че ние се срещаме с Лилия още в първите части на „Фауст". Обаче във „Фауст" ние откриваме също и онази червена нишка на Гьотевия светоглед, която се проявява в самата Приказка, и това става в Chorus mystikus от втората част на „Фауст", когато Фауст стои пред прага на духовния свят, а Гьоте изрича монументалната изповед на своя духовен мироглед.
Той посочва как издигането по пътя на познанието се извършва
в три последователни степени, а именно: пречистване на мисленето, просветляване на чувствата и превръщане на волята в чисти, целенасочени действия.
Благодарение на пречистеното мислене човекът започва да вижда духовната страна на всички неща около себе си. Сетивният свят се превръща в символ на истинския, духовния свят.
Но той прониква още по-дълбоко, за да обхване и това, което е недостижимо за мисленето. После той се издига до следващата степен, при която разглежда нещата не с помощта на своето представно мислене, а навлиза в самите тях, там, където същността на нещата и това, което не може да бъде описано, се превръща в истинско постижение и малцина са тези, които стигат до него.
А това, което не може да бъде описано и което, както ще стане дума в зимните лекции, трябва да си представяме по друг начин, и тук вече ни предстои да навлезем в тайните на човешката воля, именно това той нарича „неописуемото."
Когато човекът е извървял троичния път на мисленето, чувствата и волята, тогава той се съединява с това, което в Chorus mysticus е наречено „Вечно-Женственото", това което човешката душа е постигнала в своето развитие, или с други думи това, което имаме в образа на Красивата Лилия.
И така, ние виждаме, че Гьоте изрича своята най-дълбока изповед, своето тайно откровение също и тогава, в края на своята най-велика творба, след като още преди това, издигайки се през мисленето, чувствата и волята, е постигнал съединяването с Красивата Лилия, или онова състояние, чийто израз откриваме в споменатото място от Chorus mystikus което се потвърждава както от цялата Гьотева философия, така и от неговата наука за Духа, а също и от самата Приказка:
Всичко преходно
Е само символ!
Недостижимото
Тук е вече постигнато;
Неописуемото
Тук е вече сторено;
Вечно - Женственото
Нагоре ни тегли!

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 4 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
Хостинг и Домейни