ПРИЯТЕЛИ НА АНТРОПОСОФИЯТА - ЕЗОТЕРИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Ex Deo nascimur. In Christo morimur. Per Spiritum Sanctum reviviscimus!
Дата и час: Пет Сеп 21, 2018 6:49 am

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
Непрочетено мнениеПубликувано на: Пет Яну 11, 2013 10:30 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 2:27 pm
Мнения: 1141
СЪНИЩНА ПЕСЕН
на Олаф Естесон

I.
Чуй моята песен!
Искам та не теб да попея
За един храбрец,
Той се казваше Олаф Естесон,
Който дълго спа,
За него аз ти пея.


II.
Полегна той веднъж на Рождество
Здраво изведнъж заспа така,
Че не можа да стане, докато
След тринадесет дълги дни
Народът тръгна към храма.
Той се казваше Олаф Естесон,
Който дълго спа,
Зе него аз ти пея.


Полегна той веднъж на Рождество
Здраво изведнъж заспа така,
Че не можа да стане, докато
След тринадесет дълги дни
Птиците не се раздвижеха.
Той се казваше Олаф Естесон,
Който дълго спа,
За него аз ти пея.


Не можа да се събути той, докато
След тринадесет дълги дни
Слънце не изгря в гората,
на коня скочи той тогава
И към храма тръгна .
Той се казваше Олаф Естесон,
Който дълго спа,
За него аз ти пея.


Служил свещеник на олтара,
Олаф Когато пристигна,
И до вратите църковни
виденията свои той разказал,
Явили му се в сънищата дълги.
Той се казваше Олаф Естесон,
Който дълго спа,
За него аз ти пея.


И стари и млади,
Внимателно слушаха неговите думи
за този дълъг сън.
Той се казваше Олаф Естесон,
Който дълго спа,
За него аз ти пея.


III.

Полегнах аз веднъж на Рождество
Здраво изведнъж заспах,
Да се събудя неможах, докато
След тринадесет дълги дни
Народа тръгна към храма.
Луната блестеше,
И пътят ми беше далечен и дълъг…


Под облаците бях възнесен,
На дъното морско бях,
Но който ме последва,
Невесел ще остане навеки.
Луната блестеше,
И пътят ми беше далечен и дълъг…


Под облаците бях възнесен,
Падах в калните блата,
На ада целия ужас познах,
Познах и светлината небесна.
Луната блестеше,
И пътят ми беше далечен и дълъг..


В дълбините на земята се спусках,
където се пенят Божиите реки,
и макар да не можах да ги видя,
чувах страшен плисък.
Луната блестеше,
И пътят ми беше далечен и дълъг..


Не цвилише по пътя черния ми кон,
Не лаеше там моя пес,
Но сутрин птиците пееха ,
Много странно всичко беше.
Луната блестеше,
И пътят ми беше далечен и дълъг..


Вървях в духовната страна,
по поле от тръни,
Издрах червения си плащ
и ноктите на краката.
Луната блестеше,
И пътят ми беше далечен и дълъг..


Стъпих на Галарския мост,
При най-високите ветрове,
Окован в златна броня
От игли от тръни.
Луната блестеше,
И пътят ми беше далечен и дълъг..


Там порази ме духовният змей
Разкъса ме духовния пес,
По средата бик стоеше,
Три твари, яростни и зли
Моста бяха преградили.
Луната блестеше,
И пътят ми беше далечен и дълъг.


Хапе песът и ранява змеят,
Боде мощният бик!
Моста не може да премине този,
Истината който не почита.
Луната блестеше,
И пътят ми беше далечен и дълъг.


Преминах този тесен мост,
Където свят ми се зави,
В блатата заблудих се,
Но зад мен са вече те!
Луната блестеше,
И пътят ми беше далечен и дълъг



В бездънните блата потъвах,
прекосявайки моста.
И вкус на земя, като труп в гроб,
в устата усещах.
Луната блестеше,
И пътят ми беше далечен и дълъг


И ето дойдох до водата,
В която като сини пламъци
Ледът блестеше ярко.
Но Господ мъдрост ми даде
И преминах напред.
Луната блестеше,
И пътят ми беше далечен и дълъг..

Така на млечния път стъпих,
Застанах на правия път,
И тук чудесна светлина видях :
Раят сияеше в далечината.
Луната блестеше,
И пътят ми беше далечен и дълъг..


Но Божията Майка в блясък,
Каза ми тогава,
Върви в Броксвалин, не се бави
Където съд чака ги душите.
Луната блестеше,
И пътят ми беше далечен и дълъг..


IV.
И дълго, нощ след нощ
Живях в други светове.
И само Господ знае
Колко мъка аз видях.
В Броксвалин, където душите
За Страшния съд се събраха.


Там млад човек видях –
беше убил момче;
Сега завинаги трябваше:
Трупа да държи на собствените си ръце!
и дълбоко в блатата да тъне.
В Броксвалин, където душите
За Страшния съд се събраха.


Старец там видях –
Сребролюбец беше той;
Затова беше наказан
Да носи палто от олово.
В Броксвалин, където душите
За Страшния съд се събраха.


Мъже аз видях,
По разтопена плоскост:
в безчестие синорен камък
търкаляха.
В Броксвалин, където душите
За Страшния съд се събраха.


Деца видях, да стоят
На въглени разпалени:
За злото на своите родителите
Душите техни страдаха.
В Броксвалин, където душите
За Страшния съд се събраха.


Страшен дом още видях,
И се приближих:
Там вещици се трудиха в кръв,
Че мамеха те.
В Броксвалин, където душите
За Страшния съд се събраха


Зли духове дива тълпа
От север яздеше,
Водени от принца
На Ада.
В Броксвалин, където душите
За Страшния съд се събраха


Яздеха от север всички,
които бяха най-зли,
Отпред на черен кон
яздеше принца на Ада .
В Броксвалин, където душите
За Страшния съд се събраха


Но от юг идваха войски
В спокойствие свещено;
Тях водеше ги Архангел Михаил
За Господа Христос.
В Броксвалин, където душите
За Страшния съд се събраха


И душите на грешниците в сълзи
Трепереха от страх,
И по следите от делата им зли
Течеше река от сълзи.
В Броксвалин, където душите
За Страшния съд се събраха


Стоеше високо Михаил
с везни за греховете:
притегляше душите на всички,
И ги съдеше,стоейки до тях,
Съдията – Исус Христос.
В Броксвалин, където душите
За Страшния съд се събраха



V.
О, блажен е този, който на земята
Е дал обувки на бедняка!
Няма бос да броди
Из трънливото поле.
Така говори езика на везните
Възвестява правда в света
В духовната страна.


О, блажен е този, който на земяна
Е дал хляб на бедняка!
Когато дойде в този свят
Песовете няма да го хапят.
Така говори езика на везните
Възвестява правда в света
В духовната страна.


О, блажен е този, който на земята
е дал зърно на бедняка!
Ще премине Галарския мост,
Бикът без да го докосне.
Така говори езика на везните
Възвестява правда в света
В духовната страна.


О, блажен е този, който на земята
Е дал дреха на бедняка!
Той няма да замръзне
В ледовете на Броксвалин.
Така говори езика на везните
Възвестява правда в света
В духовната страна.



VI.
И млад и стар,
Внимателно слушаха неговите думи
За този дълъг сън.
Спа ти твърде дълго..
Олаф Астесон, събуди се сега!

_________________
ИзображениеИзображениеИзображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
Хостинг и Домейни