ПРИЯТЕЛИ НА АНТРОПОСОФИЯТА - ЕЗОТЕРИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Ex Deo nascimur. In Christo morimur. Per Spiritum Sanctum reviviscimus!
Дата и час: Нед Юли 22, 2018 9:26 pm

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
Непрочетено мнениеПубликувано на: Нед Фев 10, 2013 6:23 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1790
Изображение


Част от мое интервю във в-к "Доктор" миналата година. То е преработено и допълнено в момента, защото беше разделено на две части.
Ще помоля хората, които са отдавна запознати с антропософската философска система и практическата й реализация да не се отегчават от началната част на интервюто /тя е представена по възможно най-достъпния начин за българския читател!/.
Другото нещо, което е важно да добавя - не слагам знак за тъждественост между самата философия и истинността на нейното прилагане, което знаете е свързано с интерпретации, разбиране, с едно дума - намеса на човешкия фактор. Опитът ми навън сочи, че той често се намесва не съвсем доборсъвестно.

1. Госпожо Василева, споделихте, че през септември тази година в София сте взели участие във Втората национална антропософска конференция с международно участие с лекция на тема: „Практическите антропософски направления и тяхното място в България”. Затова реших да започнем от тук нашия разговор: какво е това „антропософия”?

Дорина:
Трудно е да се отговори кратко на този въпрос, защото антропософията има своя дългогодишна история, започнала преди повече от 100 години. Нейният основател д-р Рудолф Щайнер, философ по образование, изключително ерудиран за времето си човек в различни области на познанието и изкуството: педагогика, земеделие, естествени науки, социални науки, изследовател на Гьоте..., оставя огромно творческо и научно наследство – над 350 тома статии, лекции, изследвания. Той има своите последователи в над 90 държави по света, които доравиват неговите изследвания в различни теоретични и практически области. През изминаващата година в цял свят се честваше 150-ет годишнината от рождението на д-р Щайнер и това беше наистина важен момент за равносметка и тук в България, въпреки „младостта” на нашите 10 години.

Антропософията като идейно-философска система и духовно-научно познание /самата дума, съставена от две, буквално значи „мъдрост за човека”/, обхваща в себе си идеите за произхода и развитието на света, на Космоса, на човека, за взаимовръзките – видими и невидими, които съществуват в света, за неговото многообразие... Самият човек, неговата същност и индивидуалност придобиват истинска стойност в нашия свят. И когато това бъде осъзнато и живяно реално, то тогава се стига и до един различен морал в човешките отношения. Антропософията е една огромна възможност за човешкото ни развитие – физическо, душевно и морално. Но тя в никакъв случай не е нещо само умозрително и съзерцателно! Още по времето на д-р Щайнер тези идеи навлизат в социалния и в образователния живот, в областта на медицината и на изкуството: Валдорфската педагогика, Лечебната педагогика, Антропософската социална терапия, Антропософската медицина, психиатрия и психотерия, Биодинамичното земеделие... Всичко това днес продължава да се разраства във Валдорфски детски градини и училища, в Лечебно-педагогически училища за деца със специални нужди, в социално-терапевтични общности, болници и клиники... Има обучителни центрове и програми в университети в цял свят за обучение на валдорфски учители, лечебни педагози, социални терапевти, арт-терапевти, евритмисти, психолози и психотерапевти, антрпософоски лекари, биоземеделци...

2. България прави първите си стъпки във валдорфската педагогика... Какво преобладава в този тип педагогика – духовното или чисто педагогическото?

Дорина:
Чисто хронологически първият официален тригодишен семинар по Валдорфска педагогика /2003-2006 год./, в който бяха обучение от холандски лектори около 25 български учители в областта „предучилищна възраст” и „начална училищна възраст” даде своя плод: валдорфската детска градина „Златно зрънце” в София. През последните 1-2 години зреят подобни инициативи от родители и педагози в Стара Загора и Варна... Но интересът е голям в различни градове, което говори, че в България наистина е започнал процес на промяна и търсене на нови алтернативни форми на обучение и възпитание на децата ни. Голямата ни радост тази есен беше и откриването на първото Валдорфско училище в София. Това са все частни инициативи, защото за съжаление нямаме държавна политика, която да финансира алтернативни форми на обучение. Нека да им пожелаем успех!

По отношение на въпроса ви дали преобладава духовното или педагогическото! Тук в България думата „педагогика”, „педагог”, „педагогическо” знаете, че през последните 20 години носи в себе си негативна отсянка. Това е дълга тема, която можем по-нататък да разискваме. Валдорфската педагогика не само обучава децата, но и ги възпитава. / но не чрез „забележка” в бележника, порицание пред съучениците или пред Педагогическия съвет, или преместване в друг клас или училище!!!/. В нея детето е личност и индивидуалност. То учи чрез участието си в живия живот, който му се разкрива чрез самия учител... Което говори за коренно различна подготовка, развитие, саморазвитие, свобода на творческа изява буквално всеки ден, всеки учебен час на този педагог... Ролята на родителя и на общността дете-учител-родител в този процес е много важна. Това е огромната разлика с нашата образователна система, която стандартизира и обезличава децата и учителите, и като класно-урочна система, и като сухи понятия, които пълнят учебниците /във Валдорфската педагогика децата сами и творчески създават своите учебници/... Тя е здравословна и още бих я нарекла „морална” по своята същност. Моралът, истинското вникване, уважение, разбиране на детето, съобразяване с нуждите на възрастта му, и на индивидуалността му присъстват и са част от човешката същност на самия учител. Той „се учи” на това с всяко едно дете.

3. Как децата с проблеми и специални нужди, както и техните родители могат да получат помощ от тази алтернативна педагогика?

Дорина:
Самата философия на Валдорфската педагогика не дели децата на деца в норма, на деца с проблеми, на деца със специални нужди. Да, постъпвайки във Валдорфско училище се преценява дали това дете ще се чувства по-добре във Валдорфско училище за деца в норма /това е наше деление/, или в Специално валдорфско училище /за деца с поведенчески и емоционални проблеми, или по социални индикации/ или в Лечебно-педагогическо валдорфско училище /за деца със специални нужди/. Но философията на самата педагогика е да види в детето със специална потребност не неговото увреждане, немощ, слабост, неможене, а напротив – да подкрепи деликатно тази индивидуалност, и най-важното – да търси в нея наличните възможности, талантите, способностите. Те съществуват дори и в най-увреденото дете! Тези деца са фантастични! Те могат да променят нас самите! Именно това е акцентът при работа с тези деца. Тогава вече идва чувството за полезност, която детето придобива, чувството за смисленост на целия родителски труд и грижа.

Различни от стандартните подходи на диагностика и терапия се прилагат по отношение на тези деца. Разбира се различието си сътрудничи със стандартното в името на доброто за едно дете. Основен принцип в тях е ритъмът, усетът за „вътрешния ритъм” на всяко едно дете и как той може да бъде подпомогнат, доразвит или успокоен – в различните форми на занимания с изкуства, пластициране, музикални занимания, рисуване на форми..., защото всъщност ритъмът е основен принцип не само в нашия човешки живот, в природния живот, но и във Вселената..., а ние сме част от нея. Животът е низ от цикли и ритми на различни нива. В България приключи тригодишно обучение по Лечебна педагогика и социална терапия /2007-2010 год./, с обучени около 38 колеги – педагози, психолози, родители, специалисти от различни градове. Повечето от нас работят все още в държавни структури и институции /помощни училища, социални центрове/ и по разбираеми причини съумяват да използват само част от усвоеното практическо знание. Дай Боже, повече възможности по нататък, но това не зависи само от тях... Важно е да се работи в единодействие с родителите, и да се търсят начини поне в момента стъпка по стъпка да се излиза от държавния канон вероятно в частни инициативи. Проектите са добра възможност, но те са временна надежда в България за тези деца. Какво се случва след един такъв проект, как ще си тръгнеш от тези деца просто защото проектът е свършил и парите са свършили... Те остават с излъгани надежди и очаквания. Не е смисъла в това да печелим проект след проект. Смисълът е да създадем нещо трайно, промяна в нагласите на хората, в отношението към тези деца, в истинската грижа на обществото ни към тях. И най-важното тези деца имат нужда от практически познания и опитност, за да съумеят стъпка по стъпка да си бъдат полезни, в бълна противоположност на българските образователни безумия да очакваш резултатност по математика, или богати познания по някой разказвателен предмет. Във Валдорфската педагогика е важен процесът на свързване, на доверие, на приемане, а не резултат. Резултатът ще дойде сам стъпка по стъпка.

За съжаление в България все повече и повече деца имат нужда от такава грижа, разбиране, промяна. Аз самата съм майка на две момчета в 4 и 7 клас. И моите първи стъпки бяха именно във Валдорфската педагогика преди 7 години, защото мечтаех те да растат в една вътрешна свобода, радост и жизненост. Двамата започнаха в масовото българско училище и вече пораснаха. И като тяхна майка и като психолог имам реални наблюдения, консултирам проблемни деца. Все повече български деца – умни, талантливи, жизнени, буквално „повяхвят”. Проблемите не са в това, че те са лоши, глупави, агресивни. В рамките на нашата култура ние – родители, учители, общество, държава, предричаме тяхната преждевременна „душевна смърт” и на практика нездрав физически бъдещ живот. Не е нужно да си увредено дете, за да се чувстваш „социално изключен”. Огледайте се и ще видите много такива деца, във всички възрасти. И това е жалко наистина..., това е бъдещата българска нация.

4. Бихте ли споделили с нас по-подробно същината на Валдорфската педагогика?

Дорина:
Първото Валдорфско училище / наричат ги Щайнерови училища по името на техния съдател д-р Рудолф Щайнер/ отваря врати през далечната 1919 год. в Щутгарт. Конкретната причина е търсенето на нов, естествен и близък до живота процес на възпитание и образование, който по своята същност да стимулира децата в тяхното развитие и израстване. И действително тази цялостна педагогическа система е доказала своята полезност във времето, тя се е разраснала в мрежа от детски градини и училища по цял свят. Известни личности от различни сфери на живота са били нейни възпитаници, както и днес много известни личности оценяват качествата й и желаят техните деца да се развиват в нея. Скоро в Интернет попаднах на любопитен списък с имена. Интересно е изследването на американеца Steven Prouty /психолог, консултант, терапевт, музикант/. В своя труд в областта на когнитивната невронауката /”Waldorf Intelligence”/, като асистент на първи и втори клас във Валдорфско училище, достига до важни научни заключения за връзката между характерните за валдорфския модел особености /ангажираното въображение, движението, художественото и музикално развитие, придобиването на социо-културни познания, чрез живото участие в тях, уважението към света на природата, самата заобикаляща учебна среда и атмосфера, моментът на интелектуалното откривателство, отношението на разбиране, доверие и свързаност между дете, учител и родителите/и способността на някои мозъчни структури пластично да се променят и развиват в течение на целия живот, нещо което през по-голямата част на 20-ти век беше отречено – смяташе се, че след определен период човешкият мозък спира да се развива. Но практически самата човешка памет, процесите на учене и възстановяването след мозъчни травми, както и факта, че специфични особености на преподаване, обучение и развитие също влияят, говорят за други, неизследвани възможности на нашия мозък, а в тази посока и на човешкото развитие.

5. Кое е различното, новото, непознатото в тази алтернативна педагогика?

Дорина: Нека да започнем от Валдорфската детска градина. Всичко в нея е направена от дърво /така е в повечето случаи/, просторна и светла, с големи прозорци, от които струи дневна светлина, с малка зелена градинка и дворче за игра, в което децата играят в раздвижен и заоблен пясъчник. В градинката се отглеждат цветя и зеленчуци в зависимост от сезона. В помещенията също се избягват ъглите, акцентира се върху заоблеността на масичките, столчетата, легълцата, вътрешните пространства. Стаите са в светли, меки и нежни тонове, пердетата също. Всички предмети за игра, за познавателна дейност са направени ръчно – от децата, от родителите, от учителите, взети от природата навън: Валдорфските кукли, плетените и тъкани шалчета, каренца, килимчета, дрешки, дървените играчки, природните сезонни кътове, приготвени от децата и учителите /Маса на сезоните/. Материалите са задължително естествени – памук, лен, вълна, глина... Използват се естествени бои за тъканите – от различни природни източници. Всичко това създава истинска уютна и семействена атмосфера, усещането за сигурност и защитеност. Всяко нещо е докоснато и е опитност на детето. То се учи дори и чрез средата, в която е вътре, защото онова, което е отвън по естествен начин се намира и вътре около детето.

Групите живеят като голямо и задружно семейство, те са смесени по отношение на възрастта на децата, защото така се ражда доброто подражание, както и взаимопомощта, грижата, закрилата, толерантността между тях. Реално родителите са включени изцяло в процеса. Защото те не просто идват сутрин, оставят ги и вечер ги вземат по едно и също време... Често се правят общи занимания, в които родителите дейно участват – те също опитват до направят онова, което децата им майсторят, или заедно почистват двора, засаждат цветя... Отделно родителите са активна група заедно с учителите за саморазвитие – организират се беседи, лекции, индивидуални разговори. Когато възникне проблем родители и учител заедно в диалог, в чийто център е детето, по възможно най-разумния и щадящият начин за него, се справят. Това е една фина комуникация, в името на детето, в която е нужно да се тръгне не от това колко е велико нашето дете, или колко съм велик аз-учителят, а от потребностите, от онова, което е смутило душевния мир на това същество. Разбирате колко е далече онова, което често се случва в нашите детски градини – обикновено се борим за нашата правда – нашето дете, само че самото дете и неговата истинска същност и потребности, някъде ги забравяме...

6. Какви са ежедневните занимания в една Валдорфска детска градина?

Дорина:
Те включват не само „педагогическите”, но и необходимите за дома дейности: подреждане на помещенията, грижи за градинката и цветята, сервиране и разтребване на масите, месене на хляб, украсяване на стаите за празници, ремонтиране на счупени играчки... Тук педагогическият метод се вплита по естествен начин в онова, което е ежедневно, познато, сигурно за детето и стъпка по стъпка то придобива нови знания чрез „изследването” на света около него. Няма стрес, няма налагане, няма прибързване, няма изкуствена съревнователност кой е „по-по-най”... Онова, което не сме направили с нашите деца като възпитатели и родители до 7-мата им година, по-късно не може да се навакса или казано по друг начин: онова, което сме направили с тях и е било в повече, неправомерно за възрастта, за индивидуалната им същност, по-късно ще създава проблеми на всякакво ниво – физическо, емоционално и ментално. Верижната реакция е задължителна за съжаление.

Много важно е да не превръщаме играта в инструмент за натрапена педагогическа дейност, колкото и да е благодатно това от педагогическа гледна точка. Защото в играта детето втъкава себе си, своите правила и закони, своята гледна точка, имитирайки възрастните, то развива своите въображение и фантазия и трябва да бъде оставено свободно да бъде себе си, единствено с деликатната намеса на учителя, който осигурява нужното пространство и естествени материали. В свободната, творческа игра детето се учи самостоятелно на нещата от живота. Всеки ден се провежда „ритмичен кръг” /хоровод/. Учителят го подготвя предварително и по своята същност е ритмичен музикално-литературен комлекс от игри, песни, стихчета в кръг, съобразени с познавателните теми, с природните сезони... Игрите с пръсти концентрират децата, спомагат за развитие на тяхната фина моторика, но също така създават много веселие и радост. Приказката има също основно място в заниманията. Тя е основно възпитателно средство. Въздействайки върху образното мислене, тя развива детското въображение, обогатява емоционалния живот на децата, възпитава в тях ценности и добродетели. Учителят разказва приказката и го прави като истински артист ден след ден, така приказката става част от живота на децата, и често се превръща в куклен спектакъл. Месят се и се пекат вкусни хлебчета и в градината се носи невероятен домашен аромат...

Изкуствата тук са част от ежедневието, те не се изучават като специални занимания. Рисува се с акварел /”техниката мокро върху мокро”/ – детето преживява качествата на цветовете /а не търси формите, които идват от наложени от нас понятия/, често съчетано с разказана от учителя история или приказка, в които детето търси настроението и го изобразява чрез съчетанието на цветове или чрез нюансите на един цвят. Рисува се с восъчни пастели в правоъгълна форма. Децата рисуват когато пожелаят. Моделира се с пчелен восък. Апликират се пана и картини от различни естествени материали – вълна, листа от дървета, кори, сухи цветя, шишарки, жълъди, миди, клончета... Музиката и свиренето на музикален инструмент са част от ежедневието – те се съчетават в хоровода или в детските игри, където движение, музика, ритъм, текст се съчетават пълноценно и развиват различни умения у децата. В тази възраст най-близки до детската душа по звучност са арфата и дървената блок-флейта. Често децата сами майсторят свои инструменти...

7. Често използвате думата „ритъм”, „ритмичен”... това основен принцип на работа ли е с децата?

Дорина:
Да, това е основен принцип на работа не само в детската градина, но и във Валдорфското училище, в Специалното валдорфско училище и в Лечебнопедагогическото училище, когато се работи с деца с проблеми или със специални нужди. Ритъмът съществува на различни нива в нашия живот – целият човешки организъм функционира в определен ритъм, нашето сърце има определен брой туптения за минута, дишаме и издишваме определен брой пъти за минута, кръвта циркулира по строго определен ред и за определено време, но въпреки тази научно обоснована всеобщност децата могат да имат своите особености, които не са непременно свързани с някакви променени физиологични параметри, а да са чисто емоционални, поведенчески, свързани с наследсвеност, с вид вродено увреждане. Тогава ние работим с това дете, съобразявайки се не само с всеобщото, но и с индивидуалното. Опитваме се да намерим оптималното, полезното точно за това дете, точно с тези особености. Това е по отношение на вътрешния човешки ритъм. Но ритъмът съществува и на следващите нива. В детската градина денят може да бъде построен като „вдишване” - вкарваме концентриращи дейности и „издишване”– отпускащи дейности, и това да се редува. Седемдневният цикъл също е ритмично организирана дейност – всеки ден от седмицата има своята основна дейност. Годишният ритъм е свързан с цикъла на сезоните, на празниците в тях, с характерни игри, песни, приказки и стихове. Принципът на повторяемост създава у детето чувството за сигурност, прави го част от света около него, ден след ден, по естествен и полезен за него начин.

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
Хостинг и Домейни