ПРИЯТЕЛИ НА АНТРОПОСОФИЯТА - ЕЗОТЕРИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Ex Deo nascimur. In Christo morimur. Per Spiritum Sanctum reviviscimus!
Дата и час: Нед Юли 22, 2018 9:28 pm

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
Непрочетено мнениеПубликувано на: Вто Фев 12, 2013 8:19 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1790
Насилие, изобразяване на насилието и злото

Каква роля играят картинните медии

Хайнц Буддемайер

/роден 1938, професор по медийна наука в хода на обучението по педагогика на изкуството в университета в Бремен. Съосновател на Дружество за изследване на медиите и поощряване на културата, на списанието «Факти и подбуди за преценка на медиите». Публикации и семинари на тема медии./

След влизането на телевизията в живота и след като се преодоляха първите й детски болести, отговорните за създаването на програмите използваха новия медиум за да предлагат на зрителите програми с по­високи претенции. Това обаче не доведе до очакваното увеличаване на квотите. Напротив: Колкото по­претенциозни ставаха програмите, толкова повече телевизионни апарати оставаха изключени. За да се попречи на този тренд, се откри така наречената формула на насилието. Тя гласи: Колкото по­детайлно и безмислено се изобразява насилието, толкова повече хора гледат. От средата на 50­те години, тази форма лежи в основата на планирането на програмите и тяхното развитие. За филма важи същото. Точно в последните години някои филми, в които много хора бяха убити и убиването беше показано най­точно, станаха прочути и се превърнаха в касови шлагери. Филмовата критика философства в лицето на такива филми за «естетизиране на ужаса» (убиването се инсценирва съвършенно в неговата форма), относно «иронизирането» на господстващото в нашето общество насилие и др. подобни. ­ В предстоящото изложение ще се анализират два въпроса: Какво прави изобразяването на насилието така привличащо и какви последици има от това.

Прегледа на изследванията на медиите, които се провеждат от десетилетия и чийто брой междувременно се означава с хиляди, категорично доказва, че честото гледане на изображения на насилието води до увеличаване на готовността за насилие. Отчасти се касае за сложни дългогодишни изследвания, който са проследили стотици биографии от детството до късна възраст, за да намерят какви разлики се получават, когато един човек ежедневно повече часове гледа телевизия, когато гледа малко или изобщо не гледа.

Медиите: техните начини на въздействие...


Едно от обширните изследвания се проведе между 1981 и 1992 по поръчение на американските здравни органи. Повод беше драматичното увеличаване на случаите на убийство. В различни страни беше наблюдавано, че около 15 години след въвеждането на телевизията убийствата са се удвоили. Най-­напред се премисли, кои фактори би трябвало да се държат отговорни за увеличаването на престъпленията с насилие. При тези премисляния телевизията се разглеждаше като една между много други причини. Изследванията показаха, че увеличаването на убийствата трябва да се припише единствено на гледането на телевизия.

Резултатите бяха публикувани в едно извънредно издание на ,,Journal of the American Medical Association“ (том 267, 1992). В него авторите пишеха: «Ако технологията на телевизията никога не би била развита, днес в САЩ би имало годишно 10 000 убийства по-­малко, 70 000 изнасилвания по-­малко и 700 000 наранявания по­-малко.» Публикацията почти не беше забелязана.

Една слабост на изследванията на медиите се състои в това, че се използваха предимно емпирични методи. Така може да се установи, че телевизията повишава готовността за насилие у зрителите; изказвания за това обаче как се пораждат тези въздействия е почти невъзможно да се направят.

С техническите картина­-тон-­медии се породи една форма на срещата със света, която не е сродна с нищо предишно. Филмът и телевизията разказват човешки съдби в картини. Отначало артистите реагираха пред монтирана на един статив неподвижна камера. Разказът в картини предлагаше един континуум (непрекъснатост), единството на пространството и времето оставаха гарантирани.

Филми, които бяха създадени по този начин, можеха да траят само няколко минути и скоро ставаха скучни. Днес една картина в киното или в телевизията трае средно около 5 секунди. Един филм се състои от хиляди единични картини. Между всяка картина лежи един шнит, както се казва. Сега е възможно да се разкаже едно действие така, че при това да се скача от място на място, от епоха на епоха.

Душевното съпреживяване по този начин много се затруднява. Да си представим за илюстрация следната секвенция от един акционен филм: В десет картини детайлно се показва как двама мъже се борят и при това тежко се раняват. Единият от двамата накрая бива прободен. От единадесетата картина нататък следва интимна любовна сцена. Към нея се прибавя диво преследване, при което става въпрос за живот или смърт. ­ Зрителят бива потопен в една сменяща се баня от чувства, която той изживява като изпълнено с напрежение забавление. Напрежението почива в голяма част на това, че отделните сцени влизат в силен сблъсък. Липсва прехода. Картинните медии правят триизмерното реално пространство, в което човек извървява един път, в който различните събития са във взаимна връзка, да изчезне и го заменят с поредица от несвързани петна. Тук преходът от едно място до другото трае толкова дълго, колкото смяната на картината, това означава част от секундата. Чувствата, които предизвиква една картинна секвенция не могат да се преработят, понеже следващата поредица от картини, която предизвиква съвсем други чувства пристъпва и непосредствено се свързва с предишната. Зрителят се въвежда без подготовка в бурни емоции и без да има възможност да осмисли, отново се изхвърля от тях. Когато това отново и отново се изживява води до душевно втвърдяване и притъпяване.

...и техните въздействия


Картинните изображения на убийства и подобни ужаси на душевно равнище води до имунизиране срещу истинското насилие. Да предположим, аз излизам от къщи и ставам свидетел как двама мъже брутално бият един трети и накрая го убиват с повече пробождания с нож. Ужас, съжаление, отвръщение и страх ме обхващат. Тези душевни вълнения се пораждат чрез моите възприятия. При това ме впечатлява не само това, което се представя сетивно. Възприятието обхваща също и това, което се разиграва на душевно равнище при участващите личности. За душевното преживяване допринася също и мисленето. То осветлява възприетото, и разбира, колко необикновено и носещо последици е случилото се. И ако едно подобно събитие след години още веднъж се изживее, душата ще бъде докосната също както първия път; едва ли може да има едно душевно притъпяване, но в изключителни случаи и то е възможно. Виктор Франкл, който дълги години е трябвало да прекара в Аушвиц и други концентрационни лагери, описва в книгата си «И въпреки това кажи да на живота» една психопатология на лагерния затворник. Франкл описва как след няколко месеца настъпва душевна апатия. Затворниците изпадат в едно състояние, в което например наблюдават брутални измъчвания на своите другари, без да се възмутят. Умора и свикване действат едновременно за да предизвикат тази промяна.

На екрана гореописаната сцена създава впечатлението, че зрителят е свидетел на едно убийство. Това въздействие със съответните му душевни реакции настъпва при всички, които видят нещо такова за първи път. Особено ясно това се наблюдава при децата, които често седмици наред имат нарушен сън, когато са видели брутални сцени по телевизията.

Това, което първоначално предизвиква възмущение, след известно време започва да се гледа «с удоволствие». Към първоначалните реакции се прибавят рефлексии, че всъщност не се случва нищо действително и тази констатация променя душевното изживяване така, че остава само приятното изживяване на напрежението.

Че не се случва нищо лошо, че всичко всъщност е само фиктивно, само един «филм» е едно твърдение на главата. В действителност душата е подчинена не просто на едно заблуждение: картините, които тя преживява и с които се вълнува, имат знаци на действителността, те са «полуживи». Живи в тях са например движенията. «Те са както в живота», така се казваше при първите филми с въодушевено учудване. «Също както в живота» са също и играта на светлина и сянка, жестовете, мимиката, протичането на действието, всичко което се чува като говор, стенания, крясъци. Когато човек при виждането на картинно представени сцени, в които се измъчват хора реагира с ужас, тогава това е една естествена саморазбираща се реакция. Но научи ли се той да наблюдава нещо подобно с наслада, тогава душата си спечелва част нечовечност. Медиалната, това значи полуживата презентация създава предпоставките за това. Последиците настъпват и по отношение на истинския живот.

За това допринася още и фактът, че изпълнени с насилие картини в почти всички случаи носят и едно полсание. То гласи: «насилието е легитимно!» или «насилието гарантира успех!» или «насилникът е герой!». Действията са така изградени, че въздействат като доказателство за такива изказвания. Те никъде не са така изрично формулирани, но в душата действат като хипноза. Будното мислене би се защитавало срещу неморални изказвания и би ги отхвърлило. Но чрез начина на представяне на дейсвието, то се приспива (освен това сами характер на телевизията привежда човек в подобно на хипнозата състояние, поради изключването на волята и оставянето да се следят просто движищите се от самосебе си картини, което е изследвано с апаратура за мозъчните импулси и е констатирано, че фреквенциите на дълбокия сън и на състоянието на мозъка пред телевизията са еднакви б.пр.). Това е във връзка с дълготрайното взиране върху повърхността и бързата смяна на картините.
Според статистиката един младеж в САЩ, когато достигне 18 години, вече е видял 200 000 насилсвени акта и 40 000 представени по телевизията убийства. Това е средно число, което в Европа е малко по­ниско. Когато един човек с такива медийни опитности принадлежи към дадена група, която тероризира други хора, например чужденци, тогава в конкретния случай се активират опитностите и настройката, които са били упражнявани пред телевизионния и филмовия екран. Там «насилие» и «образец на подражание» се свързват заедно.

Изправи ли се такова действие на насилие пред съда, винаги се констатира, че извършителите нямат съзнание за неправдата. Съзнанието за неправда няма нищо общо с параграфи и закони. То извира от едно чувство за справедливост и несправедливост. Картинните медии променят това чувство чрез картинни инжекции. Центърът на човека се корумпира и това поражда отслабване или разрушаване на чувството за право. Извършва се нещо, което рекламната психология нарича «душевно кондициониране».

Насреща на разсъждения от този вид винаги се изтъква, че милиони хора гледат убийства и насилия по телевизията, но досега не са станали сами насилници. Това за щастие е правилно. При повечето хора обаче изпълнените с насилие картини водят «само» до едно десензибилизиране. Когато се прибавят и други фактори (насилия в детството, разочарования, неуспехи...) които също въздействат десензибилизиращо, тогава от един зрител става един извършител.

Ужасяващата история на изобразените насилия


За изясняване на по­големите взаимовръзки, към които принадлежи тук разглежданата проблематика се проследи въпроса, от кога съществува интерес към представянето на насилствени дела. Изненадващо се оказа, че времето може точно да се посочи. В последната третина на 18. столетие се зараждат романите на ужасите или «готическите» романи. Един от най-­известните е “The Monk“ от М. Г. Левис, който се появява през 1789 и за кратко време претърпява много издания. В книгата преобладават сцените на пълен садизъм, сексуалност и ужаси. По своята перверзност тя все още не е надмината от съответните продукти на днешното време.

Не по-­различно изглежда и на сцената. Съвременни критици се оплакват от почти безкрайната кланица. Те се оплакват и от липсата на паралелно представяни «целувки и кинжал», което не означава нищо друго, освен че още по онова време е била вече открита рецептата на успеха «Sex and Crime»

Предлагани забавления под формата на романи и театрални представления имаше още през 16. и 17. столетие. Новото е, че с представянето на убийство и смъртни удари хората се забавляват. Такива неща до онзи момент са интересували като тема, но не като външен фкт. В Шеспировата драма « Крал Хенрих 4.» лежи убийство, което проправя пътя на Хенрих към трона. Драмата излага мотивите на царя и последиците от неговото действие. В предложенията за забавление на изтичащото 18. столетие убийството излиза на преден план заради самото то, редом до садизма и сексуалността. Мотивите и последствията стават второстепенни. Действието се деградира до предлог за сензация. Последната третина на 18. век е времето на френската революция. Навсякъде, не само във Франция, събудилият се стремеж към свобода довежда до надигане срещу нестабилния ред и авторитети. Укрепването на индивидуалността води до това, да се разхлаби връзката на отделния човек с другите в социалните взаимоотношения. Появяват се чувства на безориентираност и на самота. Към това допринасят също и тенденции в развитието, които засягат мисленето и религиозния живот на хората. На философско равнище се развива материализмът.

Във втората половина на 18. век започва технизирането на продукцията. В манифактурите се налага едно все по­голямо диференциране на работния процес с последиците, че продуктивността чувствително се покачва.
Човек се насочва през разглежданата тук епоха към развиването на нови душевни качества, душевни качества, които му позволяват да пристъпи към душите на старите авторитети. Загубата на старите способности настъпва по­бързо, както това винаги се случва, от придобиването на нови способности. Появяват се душевни натоварвания, за чието разсейване не достига вече създаденото досега в развлекателния бранш. Тук току що започва това, което науката за медиите на 20. столетие ще открие и изследва като спирала на дразненията.

Когато се разглеждат изображенията на насилието от 18. век и се сравняват с днешното време, какво се констатира, като засилване и покачване. Най­напред се забелязва гигантско увеличение на числото. В 18. век четенето на една книга или посещението на театър се е ограничавало до един малък кръг от образовани и същевременно богати хора. Днес почти всеки, по всяко време от деня или нощта може да вижда представяне на насилието. Не е нужно той дори да напусне дома си.

В старите времена случаи на насилие и техните последици само биваха загатнати на сцената или човек трябваше да си ги представи при четенето на един роман. При филма и телевизията се показват насилието и неговите въздействия с голяма точност и чрез употребата на уголемяване на картината и приближаване до зрителя. Той се превръща в съучастник.

За усилването на ефекта допринася, че естетическите средства, това ще рече възможностите на изобразяването, се употребяват, за да се направи предстявянето на насилието възможно по­ефектно и изразително; например поредици от определени картинни формати (от тоталните до междинните степени на близките снимки) или увеличаването на шнит­темпото въздействат за усилване на напрежението. Чрез шумове и музиката на заден план могат да се постигнат също силни ефекти. Тези средства покачват качеството на забавлението, обаче означават в крайна сметка гавра с жертвата за чиято сметка човек се забавлява.

Едно друго кулминиране представляват компютърните игри, при които оръжието, което се държи от играча (например чрез Joystick), се вижда върху екрана, това означава вижда се в действието на играта (така наречените Ego-Shooter – игри). Играчът не остава зрител, той става действащ извършител. Той мислейки, чувствайки и искайки, това означава със цялото си същество се свързва с една машина, по­точно с показващият се чрез машината дух на разрушението и разпокъсаността.

Картината и нейната злоупотреба


В следващото изложение трябва да се обърне вниманието към едно измерение, което попада пред погледа, когато се проследяват големите взаимовръзки, в които се извършва злоупотребата с картината. Към същността на картината принадлежи това, че тя може да впечатли човека, без да го принуждава. Една истинска картина на изкуството може да даде импулс на наблюдателя, който насочва в една определена посока, без чрез това да ограничи свободата на дадения човек.

Както Рудолф Щайнер описва, духовният свят си служи с картини, за да има възможност да импулсира човечеството, без да се намесва в неговата свобода. В лекцията «Какво върши ангелът в нашето астрално тяло, в Смъртта като жизнено преобразование, Сс 182, лекция от 9. октомври 1918) той описва как цялата човешка еволюция зависи от това, отделният човек да обърне внимание на картините, които от света на ангелите се вграждат в неговата вътрешна същност.

Машинално създадените картинни инжекции са точно противоположността на това, както по отношение на формата, също и по отношение на съдържанието. Те принуждават, понеже въздействат сугестивно и налагат една насока, която води далеч от целите на човечеството. Освен това десензибилизирането, което те предизвикват, няма само последици за ежедневния живот; то прави и безчувствен към нежните картини, които искат да докоснат човека от духония свят. ­ Какво ще стане от тези картини? Те не могат просто да се изпарят, понеже с тях са свързани сили. Тези сили се стремят към възможността да могат да въздействат, която намират само ако заседнат в подсъзнанието на човека. (Например импулсите на братската любов между хората независимо от раса, народност и групова принадлежност, които биха били благословеност за социалния живот, понеже не могат да се възприемат съзнателно като духовни импулси, потъват в подсъзнанието и се изживяват на равнището на сексуалността, където обаче стават разрушителни импулси бел. пр.)

Загубата и предизвикателството за вътрешно упражняване


Както се изложи по-­горе медиите въздействат упойвайки фините душевни вълнения и поради това изопачават импулсите на произхождащите от духовния свят картини. Такива констатации водят до заключението, че е необходимо да се действа в насоката, да бъдат редуцирани или съвсем да се изключат от културния живот медиите, за които става дума. Такава една крачка, ако изобщо може да се направи, има смисъл само по отношение защитата на децата. Възрастните трябва да се справят с този проблем по друг начин. Това е във връзка с факта, че третирането на медиите като причина осветява само една страна на истината. Към цялата истина принадлежи, че в медиите трябва да се видят също и въздействията, които насочват към причини, които са във връзка с развитието на човечеството.

Нещо от това се вижда, когато се проследи въпроса ,,от кога се констатира повишена нужда от гледането на фиктивни насилия. Този въпрос доведе до времето на френската революция и десетилетията след това. Направи се връзка с романите на ужаса и подобни явления от една страна и нахлуването на едно материалистично разбиране на света от друга страна, като при това се видя, че в тази връзка имагинацията като естествена способност съвсем угасва, за да отвори път на развитието на човешката свобода. Техническите медии пристъпват в една ситуация на липса, като примамени от тази липса. Те са един отговор ­ би могло да се каже прекалено бърз, необмислен или лекомислен ­ на една загуба. Те трябва да доставят ерзатц за това, което го няма, като почти никой не знае, какво всъщност липсва.

Че медиите са ерзатц, се вижда с голяма яснота в това, че те могат да изпълнят своята функция само когато работят с все по­силни средства за възбуда. От пораждането на масовите медии спиралата на възбудата непрестанно се върти. Междувременно е достигнала при вече споменатите компютърни игри ­ за да споменем само един пример ­ при които изграчът така истински стреля и убива, че тези игри се употребяват за образоването на полицаи и войници в ролята си на убиващи симулатори, за да се премахнат с тяхна помощ задръжките да се убива (Виж книгата на Даве Грозман и Глория де Гаетано: Кой научи нашите деца да убиват?). Такива тенденции в развитието са ужасяващи. Но човек трябва да се запита: Какво би станало, ако медиите можеха да изпълнят своята функция на ерзатз, ако например романите на ужаса и булевардният театър, без някога да стане скучен, повече от две столетия би доставял ерзатц на загубеното и на това, което в бъдеще трябва да се постигне? Тогава много хора биха приятно се оградили с тривиално развлечение и биха изпаднали в здрав душевен сън. Понеже медиите правят зависим човека, понеже покачването на дозата става необходимост и понеже лошите странични действия се появяват, затова те принуждават към премисляне, принуждават да се предприемат усилия, вместо ерзатц, да се постигнат нови душевни способности чрез вътрешно обучение и упражняване.
Медиите преди всичко са там, където масовите медии пристъпват, тривиални и често достатъчно брутални. Същевременно те са негативно свързани с дълбоките тайни на човешката еволюция. Опитът да се отблъснат негативните влияния на медиите, принадлежи поради това към първостепенните задачи на съвремието.

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
Хостинг и Домейни