ПРИЯТЕЛИ НА АНТРОПОСОФИЯТА - ЕЗОТЕРИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Ex Deo nascimur. In Christo morimur. Per Spiritum Sanctum reviviscimus!
Дата и час: Нед Юли 22, 2018 9:14 pm

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
Непрочетено мнениеПубликувано на: Чет Апр 11, 2013 2:50 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1790
Тримата учители

Р.Щайнер, из "Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия"


...Скъпи мои приятели, онова, което ще споделя днес с Вас като продължение на темата ни от миналата седмица, отново бих искал да илюстрирам с помощта на един хипотетичен случай, защото някои неща, които са свързани с най-дълбоките загадки на човешкото съществувание, могат да бъдат освободени от абстрактния начин, по който обикновено ги разглеждаме, най-добре с помощта на примери. Естествено, онова, което ще приведа като пример, се отнася за всички възможни ситуации в живота. И така, нека да вземем следния пример. Да се пренесем в едно училище, което има три класа, в които преподават трима учители под ръководството на един директор. Директорът обсъжда със своите учители предстоящата учебна година. Да предположим, че тримата учители имат съвсем различни темпераменти и характери. Да се спрем на първия учител: След като директорът го запитва какво ще прави през следващата учебна година, този учител казва: През ваканцията аз грижливо си записах всичко онова, отбелязах си грижливо всичко онова, за което се убедих, че през изтеклата година не се отрази добре върху учениците, не беше възприето добре от тях, което следователно аз не бях предвидил. И за следващата учебна година аз съставих един план, който съдържа всичко онова, за което съм убеден, че беше прието добре от учениците и успя да влезе в техните глави, в техните мозъци. Аз обмислих всички подробности, които ще включа в учебната програма, така че моят план ще съдържа онова, което даде най-добри резултати през миналата година. И когато директорът задава следващите си въпроси, този учител веднага показва един план за разпределението на учебния материал. Той подробно посочва какви теми ще възложи в хода на учебната година, какви домашни задачи ще постави за всяка отделна седмица - и всичко това е предварително и грижливо обмислено според неговия опит от изтеклата учебна година. И тогава директорът казва: Да, аз съм много доволен. Несъмнено Вие сте един добросъвестен учител и аз вярвам, че ще постигнете отлични успехи с Вашите ученици.

Вторият учител също казва: "Аз прегледах целия учебен материал, кой- то преподавах миналата година на моите ученици и видях къде съм сгрешил, какво съм пропуснал. Сега подготвих съвсем нов учебен план, така че да избегна всички грешки, които съм допускал досега." И той също показва на директора един подробно разработен учебен план, включващ темите и домашните задачи, които ще бъдат възложени на ученици- те през новата учебна година въз основа - както се изразява той - на опита относно миналата година, на опита относно своите грешки. Директорът казва: „Учителят, с когото разговарях преди малко, се беше постарал да отбележи всички предимства на своята работа и с оглед на тях той подготви новия си учебен план. Вие сте се постарали да избегнете вси- чки допуснати грешки. И двата начина могат да се окажат добри. Аз съм напълно спокоен и убеден, че Вие също ще постигнете отлични резулта- ти с Вашите ученици." С истинско удоволствие, казва още директорът, аз виждам, че разполагам с учители, които внимателно обмислят своя минал опит и знаят как да се отнасят към своите задължения. Ето до какво боди мъдрото себе познание. Да се познават предимствата на миналия опит - това е нещо, което следва да прави много добро впечатление на всеки директор.

Но сега идва редът на третия учител. Той заявява следното: „През вакан- цията аз също обмислих много внимателно всичко онова, което се случи в моя клас през изтеклата година. Постарах се да проуча още по-добре характерите на моите ученици, направих един вид ретроспекция на оно- ва, което се случи с всеки един от тях."

„Сега - заявява директорът - аз разбирам, че Вие също сте си направили изводи за Вашите грешки, както и за Вашите сполуки, така че очаквам да сте изработили един вид учебна програма за следващата година, както и Вашите колеги." Тогава учителят казва: „Да, вероятно и аз съм допускал грешки. Но аз наблегнах на друго. Аз изучих още по-добре характерите на моите ученици, както и онова, което се случи с всеки един от тях. Аз не разсъждавах много дали съм допускал някакви грешки, не разсъждавах и върху предимствата на моята работа. Аз не се занимавах с тези неща. Аз просто си помислих: ето, точно така трябваше да протече работата през учебната година. И по този начин аз стигнах до нещо, което трябваше да се прояви под формата на необходимост. Моите ученици бяха възпитавани по определен начин, показаха качествата на своите характери. Какви бяха техните характери - ето какво се постарах да проуча аз. Естествено, аз също проявих някои от моите характерови черти и чрез взаимодействието между моя характер и характерите на моите ученици се получи това, до което се стигна в крайна сметка. Да, повтаря третият учител, аз не мога да добавя нищо повече.

„Но как така - възразява директорът, - Вие се държите като един доста самодоволен човек; впрочем разработихте ли някаква програма, разработихте ли темите и задачите, които ще възлагате на Вашите ученици?" - „Не - отвръща учителят, - аз не съм сторил това." „Но как ще постъпите тогава с Вашия клас?" Учителят отговаря: „Най-напред аз ще видя как ще изглеждат моите ученици в началото на учебната година, какви промени са настъпили в техните характери. И мисля, че ще разбера това по-добре, отколкото през миналата година, понеже през цялата ваканция аз проучвах съдбите на моите ученици. Обаче какви ще бъдат характеровите им особености, аз не мога да зная: това тепърва ще разбера." - „Но няма ли да разработите предварителните теми и задачи, свързани с учебната програма?" „Да, но аз ще сторя това едва тогава, когато видя как са напреднали не само положителните качества, но и недостатъците на децата. Ето от какво ще се ръководя." „Добре - възкликва директорът, - само че в този случай ние непрекъснато ще се намираме като в мъгла; едва ли бихме могли да разчитаме на нещо добро."

Така приключил разговорът и директорът временно трябвало да се примири. Така или иначе, новата учебна година започва. Директорът често инспектира училището. Той установява, че първите двама учители отлично водят своите учебни занятия. При третия учител той винаги констатира, че нещата не вървят както трябва: „Но така ние изобщо не знаем какво ще се случи през следващия месец,." И така минава цялата година. Накрая, естествено, идват годишните изпити. Директорът се надява, че изпитните резултати ще по твърдят мнението му за първите двама учители. Разбира се, при тях някои ученици също пропадат на изпитите, други минават в по-горен клас, но общо взето всичко върви както трябва. Годишните оценки в класа на третия учител не се различават кой знае колко от тези на първите двама учители. Обаче в хода на учебната година се разпространява мнението, че той е доста снизходителен към учениците, докато другите двама са справедливи и строги, а той - прекалено снизходителен и често гледа през пръсти на своята работа; така че директорът остава с убеждението: класът на третия учител не върви както трябва.

Идва следващата учебна година и първите двама учители отново представят своите програми, а третият учител постъпва точно както предишната година. Между тях отново се разиграва същата сцена. Училищният инспектор редовно посещава училището. Естествено, на него също му прави впечатление онова, за взето - така да се каже - директорът го е подготвил: и ето че първите двама учители получават награди, а директорът - повишение. Но това не е толкова важно, нали така.

След няколко години се случва следното: Директорът напуска въпросното училище и на негово място в началото на новата учебна година идва друг директор. Той също разговаря с тримата учители: как ще се подготвят те за предстоящата година и ред други подробности. Нито един от тримата учители не променя своето становище. Тогава новият директор казва: „Да, тук несъмнено има определена разлика във вашия подход. Обаче все пак аз смятам, че първите двама учители трябва да се съобразят с третия." „Как - възразяват първите двама учители. Предишният директор винаги казваше, че тъкмо той трябва да взема пример от нас!" - „Да - отговаря новият директор, - но аз считам, че това не е съвсем правилно и че сега първите двама учители трябва да се съобразят с третия." Но ето че първите двама учители не могат да сторят това, което новият директор иска от тях, защото не са в състояние да разберат: нима може да се предвиди по някакъв разумен начин какво ще стане през следва щата учебна година, ако се върви така слепешком, както постъпва третият учител. Те просто не могат да си представят това.

Междувременно предишният директор се издига до поста училищен инспектор заради заслугите си в образователното дело и остава много учуден от възгледите, които неговият приемник развива тъкмо в училището, което той така добре познава. „Как е възможно всичко това? Третият учител никога не е казвал друго освен „първо трябва да видя как изглеждат учениците след ваканцията и едва тогава ще съставя седмичната и месечната програма. Той не може да предвиди абсолютно нищо! Така работата не може да върви." Тогава новият директор възразява: „Да, но все пак бихте какво се получи. Аз също попитах моите учители как подготвят предварителните си учебни програми. Първите двама ми отго- вориха: Аз зная съвсем точно: на 25 февруари следващата година ще дам тази и тази задача. На Великден ще проведа този или онзи урок. И аз предварително се досещам за резултатите, които ще получа. Другият учител ми каза: "Аз просто не зная какво ще правя на Великден; не зная също какви задачи ще дам през месец, февруари. Ще се ръководя само от характеровите особености на децата и от техните способности в момента." „Всъщност - казва новият директор, - аз съм напълно съгласен с него. Винаги може да се види - обаче едва след известно време, че онова, което човек си поставя като намерение, е нещо напълно добро. От начина, по който учителят се отнася към изминалата учебна година, след като е изучил характеровите особености на учениците, той черпи още по-големи способности, за да проникне в характерите и съдбите на своите ученици. Аз съм убеден, че по този начин се постига много повече." „Да, но тогава не може да се предвиди абсолютно нищо! Тогава всичко остава в мъгла! Планирането на учебната програма е изключено!" - казва предишният директор. Така не може да се предвиди нищо. Обаче ако човек иска да постигне нещо разумно, той трябва да предвижда какво ще се случи." „Да - възразява новият директор, - лесно може да се предвиди, че работата ще върви добре само ако човек успее да се свърже, така да се каже, с Духа, който властвува в ученическия клас, и има доверие в Духа, който присъствува в този ученически клас. И когато човек се осланя на Духа, когато се обрича на Духа и се придържа към него - той наистина не може да предвиди каква да бъде темата или задачата през месец февруари, но е вътрешно сигурен, че ще даде на децата правилната тема, правилната задача." „Добре, но в този случай не може да се предвиди нищо определено" - опасява се училищният инспектор. Директорът отговаря: „Виждате ли, господин училищен инспектор, по- рано аз се занимавах с това, което хората наричат Духовна наука. И от нея аз узнах, че определени Същества, стоящи много по-високо от човека, е трябвало да постъпят по същия начин, и то при много по-важни обстоятелства: защото в началото на Библията например е казано: „И Бог създаде светлината" - и едва след като създава светлината, там пише: „И тогава Той видя, че светлината беше нещо добро." На този аргумент училищният инспектор не може да възрази нищо. И работата продължава да върви нататък по същия начин. Разбира се, такива директори едва ли съществуват, но както казах, примерът е хипотетичен. Така че нека да продължим този хипотетичен пример и да си представим как този училищен инспектор след време е съкратен и на негово място идва друг, който прилича на инспектора, и работата продължава още известно време, докато един ден се стига дотам, че третият учител - без да искам да кажа, че той е прекалено небрежен - бива изгонен с подигравки и позор от училището и вместо него е назначен друг, който е по мярката на първите двама. И цялата работа продължава по единствения възможен начин: след време във всички регистри, във всички списъци за успех и поведение бива записано какъв голям напредък е по стигнат от първите двама учители и че от класа на третия учител се дипломират зле подготвени ученици поради простата причина, че той е гледал на работата си през пръсти. От един такъв учител, какъвто бил третият, не можело да се очаква нещо друго.

Изминали много години. Станало така, че отстраненият директор се постарал да проучи нещата доста по-задълбочено: какво именно е станало с двамата учители, които винаги подготвяли добросъвестни и точни самонаблюдения в преподавателската работа, като набелязвали темите, с които постигали съмнителен успех, а после избирали такива теми, с които имали подчертан успех, какво от своя страна е постигнал третият учител и т.н. Проследил още какво са постигнали след време и техните ученици. Тогава той констатирал, че в горните класове учениците на третия учител напредвали много по-бавно, отколкото учениците на първите двама учители. Но бившият директор не се задоволил само с това. Той проследил нещата още по-нататък, проследил как възпитаниците на първите двама учители след време станали несъмнено почтени хора – естествено, с някои изключения, но без да са постигнали нещо особено в живота; чисто и просто те станали почтени граждани. Обаче много от възпитаниците на третия учител по-късно станали забележителни личности и имали постижения, с които далеч превъзхождали възпитаниците на първите двама учители.

Да, ето какво може да се получи в един конкретно взет случай. Но това не прави никакво впечатление на хората, защото те обикновено казват: Не винаги може да се проследи целият живот на онези, които излизат от училищата. Това е изключено. А и съвсем не е най-важното. Така обикновено мислят хората.

Защо Ви разказвам всичко това? Виждате ли, съществува една отчетлива разлика между първите двама учители и третия учител. Първите двама учители непрекъснато си блъскат главите през ваканциите с това как са работили през изтеклата учебна година. Третият учител не постъпва по този начин; той по-скоро има усещането, че нещата са станали така, както е трябвало да станат. И когато директорът - първият директор - винаги му напомня: „Да, обаче в този случай Вие изобщо няма да знаете как да избягвате грешките през следващата учебна година или, ако не проучите това, което е дало добри резултати, не бихте могли да го приложите през следващата година" - тогава третият учител не отговаря нищо, понеже няма никакво желание да влиза в спор с директора. Но после той се замисля: Добре, дори ако действително зная какви грешки възникваха в съвместната ми работа с моите ученици, през следващата година аз ще имам нови ученици и тогава от грешките, които съм допускал през миналата година, аз няма да мога да извлека нищо. Аз трябва да се съобразя с моите нови ученици.

Накратко казано, Вие виждате, скъпи мои приятели: първите двама учители са застинали в нещо мъртво; а третият учител се придържа към нещо живо. Или с други думи: първите двама учители винаги се съобразяват с миналото; третият учител винаги се съобразява с настоящето, с непосредственото настояще. И той не си блъска главата с подробности от миналото: те са станали по необходимост и с оглед на дадените условия. Когато разглеждаме нещата само според външните обстоятелства, ние лесно можем да се объркаме по отношение на действителните мирови процеси. Ние се объркваме, защото разсъждаваме и постъпваме в смисъла на първите двама учители и съдим за настоящето според мъртвите останки на миналото, според онова, което трябва да остане минало в миналото. Последният учител, третият, извлича от миналото само това, което е живо, и го утвърждава, проучвайки характерите на своите ученици, като в хода на това проучване самият той претърпява известно развитие. Чисто и просто той третира миналото по друг начин. После той си казва: ако аз напредна в моето развитие, тогава онова, което ми предстои в бъдещето, аз ще го постигна с моите нарастващи способности, до които стигам в хода на времето. Първите двама учители, обременени с определено суеверие към миналото, казват: за в бъдеще ние трябва да избягваме грешките, които сме допускали в миналото. Обаче те правят това в един мъртъв смисъл. Правят го така, че искат не да подобрят своите лични качества, а да решават нещата единствено чрез едно външно регистриране на фактите. Те не искат да работят върху себе си по един непосредствен и жив начин, а си въобразяват, че биха могли да допринесат нещо за бъдещия свят единствено чрез регистрирането на фактите, единствено чрез данните, които получават от външното наблюдение на нещата. От гледна точка на Духовната наука ние трябва да кажем: първият от учителите, който грижливо проучва своите предимства, проявени в миналото, и иска да ги пренесе в своята бъдеща работа, работи аримани- чески. Той постъпва ариманически. В този случай човек упорито се придържа към миналото и го разглежда съвсем изолирано, изхождайки от личния си егоизъм; разглежда с подчертано удоволствие всичко онова, което е направил изрядно, изпитва истинско удоволствие от успеха си и не иска нищо друго освен да го продължи напред във времето.

Другият, вторият учител, има такъв характер, който е по-скоро под властта на луциферическите сили. Той размишлява върху допуснатите грешки и си казва: занапред аз трябва да избягвам тези грешки на всяка цена!

Той съвсем не си казва: това, което е станало, беше под властта на една или друга необходимост, а си казва: аз допуснах тези и тези грешки. Тук ние сме изправени пред една разновидност на егоизма: когато човек смята, че би искал да е по-добър, отколкото е в действителност; когато признава, че е допуснал грешки и че те би трябвало да бъдат избегнати. Така той упорито се придържа към миналото, също както и Луцифер, който по духовен път пренася миналото в настоящето. Замисълът тук е чисто луциферически.

Третият учител - бих могъл да кажа - е въодушевен от силите на „природосъобразно напредващите" божествени Същества, от техния божествен принцип, представен още в началото на Библията: Елохимите първо творят и чак после виждат, че сътвореното е нещо добро; те далеч не гледат на него по егоистичен начин и не гледат на себе си като на образцови Същества, които по такъв изключителен начин са осъществили своето намерение; не, те го приемат за добро, само за да творят и по-нататък ето какво включват те в своето развитие! Те живеят в живия свят и разгръщат силите си там, в живия свят!

Важното е сега да разберем как самите ние като живи същества сме поставени в живия свят. В противен случай ние се превръщаме в критици на Боговете, например на Елохимите, защото онзи, който поставя своята собствена мъдрост над мъдростта на Боговете, би могъл да заяви: Но защо, ако тези Богове искаха да бъдат Богове, не можеха ли да предвидят, че светлината ще бъде нещо добро? За мен тези Богове не са никакви пророци! Ако аз бих бил един Бог, тогава, естествено, бих създал Вселената само ако предварително зная какво представлява светлината, а не едва в последствие да се уверя, че светлината е нещо прекрасно. Обаче това е само една човешка мъдрост, изкуствено поставена над мъдростта на Боговете. В известен смисъл третият учител също предвижда нещата, които ще се случат, но той ги предвижда в един жив смисъл, като се осланя, бих казал, на Духа на развитието и си казва: „Когато се задълбочавах в характерите на моите ученици през изтеклата година и не си блъсках главата с грешките, които по необходимост допуснах поради моя собствен характер, когато не се затормозявах с никаква критика относно моето собствено минало, аз изострих моите способности и стигнах до един проницателен възглед за всичко онова, което представляват моите нови ученици." И той непрекъснато се убеждава: първите двама учители гледат на своите ученици само през очилата на онова, което са направили през изминалата година, и по този начин те всъщност никога не разсъждават правилно. Така той вече знае: „Да, несъмнено, аз вярвам, че в рамките на четири седмица ще предложа на учениците адекватната учебна програма и мога напълно да се доверя на моето предчувствие, че тази програма ще бъде действително адекватна." На пръв поглед другите двама учители изглеждат по-добри пророци. Те казват: "Аз ще предложа онази учебна програма, която предварително съм замислил; по този начин моят успех ще бъде съвсем сигурен." Обаче всичко това е само едно предвиждане на фактите, а не предвиждане в хода на живите сили и процеси.

Нека добре да запомним тази разлика, скъпи приятели. Пророчеството като такова не е нещо невъзможно. Обаче пророчеството, предсказването на едно отделно, конкретно събитие, което носи в себе си живите сили на еволюцията, такова предсказване е възможно само тогава, когато погледът е насочен към онези явления, които Луцифер и Ариман пренасят от настоящето в бъдещето...

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
Хостинг и Домейни