ПРИЯТЕЛИ НА АНТРОПОСОФИЯТА - ЕЗОТЕРИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Ex Deo nascimur. In Christo morimur. Per Spiritum Sanctum reviviscimus!
Дата и час: Сря Ное 21, 2018 10:52 pm

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 2 мнения ] 
Автор Съобщение
Непрочетено мнениеПубликувано на: Нед Сеп 29, 2013 1:56 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
Изображение



Приказка за Архангелов ден
Силното момче
/Christine Natale/

Някога е имало малко момче, което растяло все по-голямо и по-силно с всеки изминал ден. Това малко момче обичало да играе с другите деца, но никога не искало да губи. То било избухливо, удряло или ритало другите деца, дори когато те случайно се блъскали в него или го спъвали. На децата това не им харесвало, но му позволявали да играе с тях, така или иначе.

Момчето ставало все по-голямо. Скоро, то пораснало толкова голямо и силно, че във всяка игра само наранявало другите деца. На него му харесвало, че е толкова силно. Но другите деца не харесвали да бъдат наранявани, така че престанали да играят с него. Ако той тръгнел към тях, докато играели, те още щом го видели, бягали към домовете си толкова бързо, колкото могат.

Силното момче оставало само всеки ден. Дълбоко в сърцето си чувствало, че е самотно и нещастно, но си казвало: "Не ми пука! Мога да направя, каквото искам и никой не може да ме спре!"

Един ден силното момче видяло по-малко момче, което си играело с топка. "Позволи ми да играя." заявило силното момче. "Не, не искам да играя с теб - ти си грубиян! ", отговорило малкото момче. Силното момче се ядосало, ударило по-малкото момче и му взело топката. Малкото момче изтичало към дома си плачейки.

Силното момче си тръгнало с топката. Част от него се радвало, че я е взело, но част от него се чувствало много зле, защото дълбоко в сърцето си, знаело, че никой не го харесва. Нямало приятели, било само и много самотно.

Разхождайки се по отдалечена поляна покрай селото, то видяло най-удивителната гледка, която било виждало: Снежно бял кон стоял на поляната. Конят бил толкова чист и бял, че светел на слънцето и момчето почти не можело да го гледа. Седлото и юздата били красиво декорирани със злато и скъпоценности. Момчето се загледало в чудния кон, а един човек дошъл до него и сложил нежно ръка на рамото му. "Ти изглеждаш като много силен, млад мъж." казал непознатият. Момчето погледнало нагоре в силното и красиво лице на човека и казал: "Да, такъв съм." "Това е добре"- казал мъжът, - но мога да видя в очите ти, че понякога използваш силата си, за да нараняваш децата, които са по-малки и по-слаби от теб. Това със сигурност не е правилният начин да използваш силата си. "

Момчето се почувствало засрамено и не знаело, какво да каже. "Ела с мен", казал човекът, който бил облечен в броня, която блестяла като злато, "Нека ти покажа какво може да направи реалната сила." Рицарят подал на момчето ръка и те тръгнали по полето. В средата на полето имало много голям камък. Рицарят се навел над камъка и започнал да го клати. Момчето видяло, че той е много тежък и бил забит в земята. Рицарят извадил камъка от земята, изправил се и извадил железен меч. С един бърз и сигурен удар на острието рицарят разчупил камъка на две! Момчето видяло, че камъка е кух и вътрешността му е покрита с блестящи кристали! Това било най-красивото нещо, което момчето някога било виждало."Видя ли?” - попитал рицаря. Силата може да разкрие красотата."

Двамата продължили пътя си. Стигнали до поляна, на която пасяло голямо стадо овце. Скоро се чуло страшно ръмжене. Една овца блеела жално. Момчето видяло, че голям сив вълк излиза от гората до поляната, и че агнетата са в голяма опасност. "Стой тук!" заповядал рицарят. Той извадил меча си за втори път и се втурнал в битка с вълка. Било ужасна битка, но когато всичко свършило, вълкът лежал победен. Рицарят измил меча си в кристално чистата река до поляната, изсушил го и го пъхнал в ножницата си. Когато се върнал, той казал:
"Дори и вълците трябва да ядат. Но този вълк беше много болен и убиваше през цялото време, дори когато не беше гладен. Стадата са в голяма опасност, а също и селяните. Аз трябваше да сложи край на това. Видя ли? Силата може да спаси живота. Ела, има още едно нещо, което бих искал да ти покажа."

Те се върнали до белият кон. Рицарят качил момчето върху гърба на коня. След това, вълшебният кон развял красиви бели крила. Момчето извърнало глава и видяло, че рицарят всъщност е ангел. Те летели във въздуха, все по-високо и по-високо, докато стигнали до прекрасна страна над облаците. В далечината се виждали златни замъци и огромна зелено-червена и кафява планина. Скоро, когато всичко започнало да се движи, момчето осъзнало, че това не е планина! Появила се голяма, люспеста глава и дълга, покрита с шипове опашка. Това било дракон, който започнал да бълва огън и дим! Рицарят казал на момчето да остане на коня му, за да бъде в безопасност. Тогава той извадил меча си за трети път. Махнал с ръка във въздуха и от меча изхвърчали светкавици в небето. От всички посоки дошли стотици ангели-рицари. Те били облечени в златни доспехи и имали блестящи мечове. Направили кръг около дракона и насочили мечовете си към него. Драконът навел глава и бавно изпълзял много, много далеч. Рицарят се върнал при момчето, заедно с няколко други ангели-рицари.
"Защо не убихте дракона?", попитало момчето.
"Много дракони са убити, моето момче.", отговорил рицарят "но само когато другите са в опасност. Днес това не беше необходимо и драконът се върна в пещерата си." "Ако хората са застрашени, ние ще бъдем там, за да помогнем", казал един от другите ангели, който носел лилия в ръката си.
"Да, когато Архангел Михаил ни призове, ние сме готови." казал друг ангел.
"Кой си ти?", попитало момчето.
"Аз съм Гавриил, архангелът на любовта." отговорил този, който носел цвете.
"Аз съм Рафаил, архангелът на изцелението." отговорил другият.
"Ние сме помощници на Архангел Михаил - архангелът на силата и свободата."
"Когато силата и свободата са свързани с любов и изцеление, всяко зло може да бъде преодоляно и велики неща могат да се случат", добавил Гавриил.
"Ние трябва да се обединяваме с другите, за да се борим с истинските врагове и да преодоляваме реалните опасности", казал архангел Михаил, "Един добър рицар никога не трябва да се бори с приятелите си."
"Разбирам.", казало момчето. "Всеки път, когато силата е съединена с любов и изцеление - велики неща могат да се случат! Няма да го забравя!"
Тогава архангел Михаил го качил на крилатия кон и те отлетели заедно обратно на земята, до дома на момчето. Архангел Михаил казал сбогом на момчето, а то обещало да запомни урока на ангелите ". "Когато хората се научат да използват силата си разумно и за добро, и те ще получат свой златен меч", казал архангел Михаил. "Ще се опитам." обещало момчето.

След този ден, момчето се научило да използва силата си разумно и добре. Той поискал от другите деца, да му дадат още един шанс. Започнал да се държи справедливо по време на игри и да се контролира. Не наранявал никого. Ако някой го блъснел, той не отвръщал на удара. Скоро другите деца започнали да му имат доверие. Те играели щастливи заедно и силното момче имало много приятели. Той винаги бързал да защити онези, които не могли да се защитят сами и за това малките деца го обичали. Други момчета и момичета, скоро се присъединили към него и всички те вършели добри дела в селото и помагали на хората винаги, когато можели.

Много години по-късно, момчето и приятелите му пораснали прекрасни мъже и жени. Те пътували надлъж и нашир, да вършат велики дела, с които да донесат мир на земята. Станали известни със своите добри дела и техните битки срещу злото. Можете да чуете повече истории за тях, когато станете по-възрастни. Момчето получило собствен златен меч и убило много дракони. И винаги казвало на своите рицари, "Когато силата и свободата са свързани с любов и изцеление, всяко зло може да бъде преодоляно и велики неща могат да се случат!".

Предоставена от Наталия Дончева, Стара Загора

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Пон Сеп 30, 2013 6:55 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
Много поучителна приказка, която днес започнах да разказвам на моите второкласници. В моята група има не едно, а няколко такива момченца. Да, лесно е да кажа, че са груби, агресивни, стигат до бой и до жестокости, властни, искат винаги да се наложат... Но не в тях е вината. Децата нямат вина, та те са на 7-8 годинки! Днес запалих една свещичка, седнаха около мен и им казах, че от днес нататък винаги ще отделяме време за приказка, а свещичката ще ни напомня за времето на нашите баби и дядовци, когато те сладко са разказвали приказки на своите внуци. Един съвременен начин да обясня смисъла на пламналата свещ, нали?! Някои като видяха свещта, попитаха - "Госпожо, ще медитираме ли?" `9l~ Сладури! `&`4`

Освен обаче онова, което в самата приказка е изведено като изводи..., ние с децата стигнахме и до още един много важен извод: Грубостта ни ни прави самотни. ((D

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 2 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
Хостинг и Домейни