ПРИЯТЕЛИ НА АНТРОПОСОФИЯТА - ЕЗОТЕРИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Ex Deo nascimur. In Christo morimur. Per Spiritum Sanctum reviviscimus!
Дата и час: Пет Юли 20, 2018 12:02 pm

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 2 мнения ] 
Автор Съобщение
Непрочетено мнениеПубликувано на: Сря Яну 16, 2013 5:08 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1790
В своето открито писмо от декември 2012 год. г-жа Светла Бисерова, която води група за работа с биографията, споделя мислите си относно необходимостта от работа с биографията за всеки съвременен човек. Това е един вид системна осъзната саморефлексия, с която по определен начин /според идеи, идващи от антропософската философия/ разглеждаме живота си назад във времето, ситуиран в различните възрастови периоди. Тази "вътрешна" работа е изключително плодотворна, когато се извършва в атмосферата на доверие с близки ни по идеи и разбирания хора. Постепенно се научаваме да откриваме сходни периоди, сходни наши реакции, сходни опитности, които сме придобивали в годините. В миговете на осъзнаване на определени закономерности на съдбата, която сме "избирали", разбираме всъщност как през целия си път до тук сме вървели с всяка наша стъпка точно до този момент, точно до тази ситуация, точно до този човек, точно до този успех или неуспех... Животът е едно велико Тайнство! А Светла е един голям човек и учител!

С благодарност!


Защо работа с биографията?


Най-напред искам да подчертая, че това е антропософски курс за работа с биографията. Което означава, че се основава на духовно-научното учение за човека, Земята и Вселената. Но освен това през последните 20-30 години интересът към явлението биография се е засилил. Биографията е ново явление в историята на човечеството. След възкресението, преодоляването на смъртта, са станали известни промени в изживяването на пътя след смъртта и оттук – в душевния живот. От момента, в който получим съзнание за своя Аз и докрая ние непрекъснато се занимаваме със себе си, с живота си – съзнателно или несъзнателно.
*Основания за работа със собствената биография
С течение на времето се появяват необясними, странни случки и явления в живота ни. Въпросите се умножават и ние имаме нужда да намерим отговори.
Също и по отношение на другите. Искаме да ги разбираме, за да построяваме отношенията си по-успешно.
Искаме също да знаем откъде идват способностите (нашите и на децата ни, например). И тъй като хората са изгубили естествените връзки със света и с другите и са изпаднали в голяма екзистенциална самота, а трябва да работят и живеят заедно, се появява необходимостта да разбираме по-широките връзки с обществото, с историята на човечеството, с природата, и т.н., а също и дълбоките причини на вътрешните опитности в живота.
И тук се появява необходимостта от по-съзнателна работа със собствения живот, когато искаме да се освободим от илюзиите си, да проникнем в скритите мотиви на постъпките си, а за това е нужно съзнание, а за да го постигаме, е нужно разбиране.
*Животът се разгъва и често имаме усещане, че той ни носи и ни тласка напред. Ние сме в широката река на времето в лодката си, с нашата частица време. Движим се с различна скорост, но в една и съща посока, която е ясна: раждаме се, растем, съзряваме, стареем и си отиваме. Това е общото, АРХЕТИПЪТ, но всъщност вътре в своята лодка всеки изживява пътуването по свой неповторим начин. Защото само човекът на Земята има биография и всяка биография е уникална.
* Цел на работата с биографията:
1. Да се ракрият тайните на този архетип.
2. Да се покаже как да разбираме една биография в светлината на този архетип.
* В непрекъснатия поток на живота нашият гений и способностите ни идват от миналото в настоящето. Чрез работата върху себе си чрез срещите и сблъсъците с другите, ние прекрачваме в бъдещето, а бъдещето идва към нас в настоящето като сянка или лъч светлина. Така минало, бъдеще и настояще присъстват заедно във всеки миг.
* Когато кажем биография си представяме историята на своя живот. Но тук възниква въпросът: кой пише тази история? Казваме: „Ние самите!” Да, но надали имаме усещането, че сами сме си измислили и написали всичките си неприятности, страдания, мъки и т.н. За някои неща казваме: „Да, аз със собствени усилия създадох това или онова.” Но кой е написал другата част? Представете си, че сте писател и по цял ден пишете най-важната книга: историята на собствения си живот, и влагате в нея богатстватата на творчеството на сърцето си. През нощите, когато отивате да спите, някой идва и върху вашата хартия и с вашия морив продълава историята от там, докъдето сте стигнали. Но това не е обикновено писание. На сутринта продължавате, но преди това изживявате вече написаното през нощта, без да съзнавате присъствието и на друг писател. Но скоро забелязвате, че се появяват индивидуални особености, спънки, обърквания и мъки, които не разбирате. Златната нишка на историята ви, която я прави последователна, се губи от погледа ви от време на време. И тогава разбирате, че не вие определяте сюжета на историята. Човек иска дневният и нощният писател да се срещнат, да види какви са стремежите и намеренията им за тази книга, която пишат заедно. Но както среднощната Луна и Слънцето по пладне не се срещат, така и те не могат да се срещнат. Могат да си общуват само през написаното. Тогава дневният писател започва да прави усилия да чете написаното от нощния и да схване кой се крие зад него: от къде идва той, какви са намеренията му и какво иска от него. Така се извършват много битки на бойното поле на душата. Със смелост и вярност към себе си.
Така, постепенно през тъмни гори и през мостове над стръмни пропасти започва да се появява разбирането. Създава се диалог и колкото повече този диалог се изпълва с любов, толкова повече се разкрива нощният писател. Става ясно, че той винаги е присъствал. Дневният писател разбира, че всяка негова написана дума засяга и другия, но той няма власт над него, а те заедно създават живота.
* И така, биографията е за разгръщането на историята на човешкия живот и като такава е уникално индивидуализирано явление, което в същото време е единственото общо нещо, което имаме с цялото човечество.
Как да не изпиташ възхищение към всяка такава житейска история, към начина, по който всеки човек разчиства живота си от камъните, посажда семената, полива градината си и събира плодовете! Как разпръсква облаците, разпалва огньовете и се справя с бедствията!
* Колкото повече се борим да развиваме способностите си, толкова по-богата жътва ще пожънем за бъдещето.
Но за това е нужна съзнателна работа, а за съзнаването е нужно разбиране. Колкото по-добре разбираме себе си, своя житейски път, загадъчните събития и обстоятелства от своя живот, толкова по-добре ще разбираме и другите: Какво им дължим, какво са ни дали, с какво взаимно се определяме и ограничаваме. Така, тъчейки нишките на своя живот, ние ги втъкавае в общата тъкан на съвременното общество. А историята на човечеството се отразява във всеки отделен живот.
Зависимостта на нашия живот от живота на другите, архетипът на човешкия живот и реката на времето определят границите на нашата свобода. Външната свобода не е голяма и не е от значение. Прави ни свободни вътрешната духовна работа, която извършваме в самота, в сърцето на необузданата си природа.
* Неизброими са формите на индивидуалните човешки биографии. Те са сложни, динамични и изпълнени с възможности. Всъщност мотивът на всяка индивидуална биография е вариант на архетипа на кой да е човешки живот.
*Осъзнаването на биографията предполага и изисква медитативна работа.
Защо кризите идват в един и същи етап от живота при всеки човек?
Как да извлечем от дълбините на душата си скритите мотиви за нашите постъпки? Самопознанието не ни блазни особено, защото навън могат да излязат нежелани неща. Страховете ни спускат завеса пред вече извървения път, а също и пред пътеката в краката ни. Но ако осъзнаем, че да се научиш смело и ясно да виждаш разгъването на живота си, означава спомените ти да останат обективни, кризите да се обективизират, така ще подготвим пътя за срещата си с Пазача на Прага /в посвещение или при смъртта/. Така призивът „Човеко, познай себе си!” придобива конкретен смисъл.
*Ако разглеждаме живота си като произведение на изкуството, ще съумеем красиво и хармонично да втъчем в него цветовете и нюансите, декоративните мотиви като разгъваме, развиваме и непрекъснато трансформираме различните теми на този живот.
Но първо трябва да ги открием и разберем. Защо? Защото осъзнавайки връзката си със света и хората, създавайки нови взаимоотношения, можем да преодолеем екзистенциалната самота.
Загубили сме връзките? В какъв смисъл? Съвременният свят и образованието са ни отдалечили от духовния свят.
Ние вече нямаме тази дълбока, разбираща се от само себе си връзка с религията, която са имали нашите предци и която е била неразделна част от човешкото съзнание.
Старите семейни връзки са се разпаднали. Съзнанието за принадлежност към род и народ е отслабнало. Човек все повече се чувства гражданин на света.
Загубили сме връзките си с природата и Земята.
Как да се преодолее самотата?
Чрез създаване на нов тип взаимоотношения. А първата стъпка към това е да се създаде интерес към другия човек, за да се опознаем. То е вслушване в сърцето и чрез него човек може да намери необходимото приемане от страна на другия, което да му помогне да намери собствения си жизнен път. Събуждайки социален интерес /в себе си/, придобиваме по-голяма свобода в себе си и в човешките си взаимоотношения.
Когато разберем другия човек чрез опознаването на собствената си биография, ще можем да поведем диалог, разговор с него и така ще създаваме мостове, защото съзнателно провежданият разговор съдържа обединяващ елемент. В Гьотевата „Приказка за Зелената змия и прекрасната Лилия” кралят пита змията: „Какво е по-великолепно от златото?” Тя отговаря: „Светлината!” – „А какво е по-освежаващо от светлината?” – „Разговорът”, казва тя.


Светла Цонева – Бисерова
Тел: 02/988-01-78; 0899 13 58 49
e-mail: sbisserova@yahoo.com

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Съб Яну 26, 2013 2:50 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1790
Изображение


Дете мое,

Когато остарея се надявам да ме разбереш и да ме възнаградиш с търпение.
В случай, че счупя чиния или разлея супа на масата, защото губя зрението си, надявам се да не ми се разкрещиш.
Старите хора са чувствителни.
Винаги имай съжаление, когато крещиш. Когато слухът ми се влоши и не мога да чуя това , което ми казваш, надявам се да не ме наричаш глух…
Моля те, повтори ми това, което си казал/а или ми го напиши.
Съжалявам дете мое, aз остарявам….
Когато краката ми вече не ме държат, надявам се да имаш търпението да ми помогнеш да се изправя. Както аз ти помагах, когато беше малък/а. Учейки те да ходиш. Моля те, изтърпи ме…Когато започна да повтарям думи, като счупено радио, надявам се, че просто ще ме изслушаш.
Моля те, не ми се присмивай или да ти омръзне да ме слушаш. Помниш ли, че като беше малък/а искаше балон? Ти повтаряше това отново и отново, докато не го получи. Моля те, също прости ми за миризмата ми. Аз мириша на стар човек… Моля те, не ме насилвай да се къпя, тялото ми е слабо. Старите хора лесно се разболяват. Надявам се да не се отвратиш от това. Помниш ли, като беше малък/а ?
Аз тичах след теб, защото не искаше да се къпеш. Надявам се да бъдеш търпелив/а, когато започна да ставам болнав/а. Това е част от остаряването и ще разбереш това, когато станеш по-възрастен/а. И ако имаш свободно време, надявам се да можем да поговорим, дори за няколко минути. Аз винаги съм сам/а през цялото време и нямам никой, с когото да си говоря.
Знам, че си зает/а с работата си, но даже и да не са ти интересни историите ми, отдели малко време за мен. Помниш ли, като беше малък/а ? Аз слушах твоите истории за плюшеното ти мече.
Когато времето дойде и ме прикове на легло, надявам се, че ще имаш търпението да се грижиш за мен. СЪЖАЛЯВАМ, ако случайно подмокря леглото и направя бъркотия…
Надявам се да имаш търпението да бъдеш до мен през последните няколко момента от живота ми. Аз няма да остана за дълго, така или иначе…
Когато дойде време за смъртта ми, надявам се, че ще държиш ръката ми
и ще ми дадеш сила да се изправя лице в лице със смъртта.
И не се притеснявай,
когато срещна Създателят ни, аз ще прошепна в ухото Му да те благослови,
защото ти обичаше майка си и баща си.
Благодаря ти толкова много за грижите!
Обичаме те!
С обич: Мама и Татко



_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 2 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
Хостинг и Домейни