ПРИЯТЕЛИ НА АНТРОПОСОФИЯТА - ЕЗОТЕРИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Ex Deo nascimur. In Christo morimur. Per Spiritum Sanctum reviviscimus!
Дата и час: Съб Яну 20, 2018 11:43 am

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
Непрочетено мнениеПубликувано на: Пон Апр 08, 2013 2:52 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1790
ПЪРВИЯТ ЛЕЧЕБЕН ПЕДАГОГ ВЪВ ВАЛДОРФСКО УЧИЛИЩЕ



Статията е превод от списание “Дитина+“, 2012/2 (със съкращения)
Автор: Петер Люти - валдорфски учител в Швейцария

Когато на 7 септември 1919 г. е открито първото валдорфско училище, приело около 250 деца в осем класа, Рудолф Щайнер отново и отново свързва това събитие с надежда за „културно действие“, което реформиращо, даже революционно,ще въздейства на всички училищни движения.

Но оставала изгубена една малка група от осем ученика, които не можели да се обучават в училище без съществена помощ.

Възможно ли е, под предлог прекалено напрежение на силите, да се откажат от тях? Какво ще се случи с „културното действие“ ако училището получи репутация на учреждение за слабонадарени деца?

Рудолф Щайнер, който по молба на Емил Молт, собственик на цигарената фабрика „Валдорф-Астория“ осъществявал педагогическото ръководство на училището, все пак се решил на откриването на „помощен клас“. Но кой може да го води?

Наистина ли ученият-филолог, получил образование във Виена, Париж и Лондон, владеещ не само немски и гръцки, но и латински, френски, английски, а също така и руски език, имащ диплома, даваща му право да преподава в гимназия, може да се свърже с изоставащи, изискващи подкрепа в обучението деца, без да губи нищо в живота си? Да, несъмнено. Според Рудолф Щайнер това било правилното решение.

Карл Шуберт бил този, който се свързал с тези деца. За първи път слушал лекция на Рудолф Щайнер когато бил на 19 години, а на 31 години с благоговение влязъл във валдорфското училище през първата година от създаването му.

Неговото заявление, направено пред Емил Молт, съдържало поразителните думи: „Аз бих искал да си позволя един въпрос: мога ли да намеря място в предприятието ви като работник на ръчния или умствения труд? Ако ме признаят за неподходящ да водя уроци, бих искал да намеря място във фабриката, което би дало на моето семейство хляб насъщен?“

Карл Шубер, който Рудолф Щайнер веднъж нарекъл „залог за истинността на валдорфското училище като цяло“, надарен с езици, доктор по филология, трябвало да се труди с осем ученика, нуждаещи се от специална помощ. Те почти не владеели родния си език, да не говорим за чужди, не можело да става и дума за даването им на атестат за завършване на училището; на занятията тези деца били по-склонни да спят или със своето неспокойно поведение да пречат на провеждането на урока.

Независимо от съмненията на Шуберт в собствените му способности, тази работа му подхождала - неговата висока интелектуална надареност не станала повод да се гордее - той бил готов ежедневно да остава скромен в благоговение пред мъдрите индивидуалности на „глупавите“ деца и затова не се страхувал да бъде уличен в неспособност пред лицето на съдбовните загадки.

Той не търсел тази работа (и нито един сегашен специалист по професионална ориентация не би го посъветвал да се захване с нея), но за него се оказало невъзможно да се откаже от нея. Той казвал: „Рудолф Щайнер винаги ми е давал такива задачи, които аз сам за себе си абсолютно не съм желал. И ако знаех, че ще бъда валдорфски учител, щях да започна да се подготвям още преди 300 години .“

Децата посещавали помощния клас само по време на главния урок. След това на всички уроци по предмети те били заедно със съответстващия на възрастта им клас. С годините броят на учениците нараснал, например през 1930 г. те били около 20 човека от 7 до 20-г. възраст.

Карл Шуберт носил тази „нежелана“ задача до края на живота си, внасяйки в нея цялата сила на своята личност, даже тогава, когато заради майка си от еврейска националност през 1934 г. трябвало да остави колегията, и тогава, когато през войната училището в Щутгарт било закрито. В това време, в което много от неговите ученици били под заплахата от евтаназия, те получавали така необходимата им помощ за развитието в една частна квартира, защото, колкото и да е странно, помощният клас оставал незаменим според чиновниците-нацисти.

Лишен от всякакви финансови гаранции, Карл Шуберт оставал верен на своя клас до момента, в който не бил регистриран като евреин по майчина линия. През ноември 1944 г. той бил определен за изпращане в трудов лагер. Благодарение смелостта на една позната, той успял да избегне заповедта, и след края на войната до смъртта си през 1949 г. той отново бил на разположение на децата.

„Всяко дете има вроден копнеж да намери човека, който съществува тук за него“ - подчертавал той.

(Това ми напомни един много бърз, радикален и спонтанен отговор на дванадесетокласник на моя въпрос, в какво, според него, е главната отличителна черта на валдорфското училище. Той отговори: „Това е училище, в което учителите присъстват заради нас.“)

Валдорфското училище отново било открито, но сега то мислело за по-високи задачи, отказвайки се от помощния клас и неразделния от него учител. Те издигнали разумно основание „ Молим ви да разберете, че родителите и спонсорите на валдорфското училище биха искали да развиват основното и прогимназиалното училище, а това означава, че работата, която вие осъществявахте, трябва да бъде грижа на специални инициативи.“

Но защо Рудолф Щайнер видял именно в учителя на помощния клас Карл Шуберт гарант на „истинността на валдорфското училище като цяло“, а не само корекционен специалист, намиращ се в периферията на „културното събитие“ валдорфско училище? Защо той отново и отново изпращал млади практиканти, които трябвало да вземат клас или да водят уроци в горния курс, отначало в помощния клас?

Това е един от възможните отговори:

„Образованието не се явява наука, а изкуство“ - Рудолф Щайнер

Карл Шуберт имал силно, направо непреодолимо усещане за безполезността на умните думи във всичко педагогическо: „Писмеността действа чрез типографското мастило, а за човека то е пагубно. Най-неплодотворното в педагогиката - това е писането. Всеки път преди началото на урока е нужно пълнокръвно, истински и с устойчивост в мисленето да се пробужда съзнанието, че урока действително твори нещо непреходно, такова, че на човека дори в старостта може да му бъде в помощ“ - записвал той в тетрадката за подготовка на уроците.

Веднъж той започнал доклад с думите: „Художникът твори, а не говори!“

По какъв начин той действал върху децата като художник? Във всеки случай, не чрез логически заключения, изведени от антропософското човекознание. Нещо за неговия начин за водене на уроци може да се узнае благодарение на следния спомен: „Когато във връзка с определено дете възниква въпрос - какво е нужно да се направи, когато стоиш пред загадка, която не можеш изведнъж да разгадаеш, когато не можеш да извадиш решение от ръкава....., тогава учителят се насочва към определено преживяване. Той чувства необходимост да поддържа в своето сърце образа на детето, какво е то сега, и едновременно да „движи“ образа на детето, какво то би трябвало да бъде, неговия бъдещ, завършен образ, който учителят измолва във своята вътрешна работа. ... От това съвместно сияние на двата образа-сили нещо започва да действа като широка перспектива. Тази широка перспектива се явява за търсещия учител като сила, която далеч превъзхожда неговите теоретико-познавателни способности и направлява ръцете му, краката му, сърцето му, главата му..."

Той никога не действал умно и назидателно, позлвайки тази обичайна формула „С такива деца се постъпва така“ - защото в изкуството няма „такова дете“, нито „абстрактен учител“, само духовното присъствие на уникални индивидуалности. Само така: „С това момче се получи нещо такова, че в моите ръце аз усетих импулс: трябва вътрешно да събера това дете с помощта на особени двигателни упражнения“.

Образованието като изкуство руши всякакви норми и традиции, даже т.нар. валдорфски. За това разказвали младите учители, които посещавали уроците на Шуберт.

Отново и отново, вместо да преподава немски език, давал на класа или на отделен ученик да повтарят след него началото на евангелието на Йоан на гръцки и усилвал рецитацията с тропащи крачки.

Когато децата били заети, Карл Шуберт се движел пред класа и рецитирал, например стихотворения на Новалис, с особена охота едно, в което има насочени към Христос думи:

Ако всички станат неверни,
аз все така ще остана верен,
че благодарността на земята
никога да не умре.




Веднъж, когато в лятната жега учениците тъпо седели на урока, той хванал най-сънения, разтърсил го и извикал: „Ако всички станат неверни...“, разтърсил го отново и извикал: „Аз все така ще остана верен“.

Учителят по история Валтер Йоханес Щайн разказва във връзка с това: „Той лекуваше с гняв. Той издигаше оставащите деца от техния мечтателен свят, и когато те се оказваха тук, в своето тяло благодарение на неговия гняв, тогава той продължаваше с любов това, което беше подготвил неговият гняв. „

Щайн пише и за един урок по религия: „Той влезе със своите тежки крачки и започна да ходи напред-назад пред класа, без да започва урока. Мина известно време. Изведнъж той се спря и каза на децата: „Аз съм лош човек. Как мога да ви уча на религия!“ Той отново започна да ходи пред класа, и децата отново бяха в напрежение какво ще последва. Той неочаквано спря, протегна ръце напред и нагоре, и произнесе високо и проникновено: „Но има Ангели, така че да започваме...“

В своята преданост към децата, имащи трудности в обучението, Карл Шуберт успява да прояви това, което е ядрото на валдорфската педагогика и методология. Основни положения, дадени от Рудолф Щайнер, че образованието като цяло трябва да стане изкуство, че то винаги трябва да бъде и изкуство на изцелението. Че всяко занятие - това е пробуждане, а не преподаване, че учителят въздейства повече с това, което е самият той, отколкото с това, което прави и говори - тези положения са казани за цялата колегия, а не само за учителите по живопис и за лечебните педагози, те се отнасят и за работата дори с високонадарени деца.

В заключителните думи на Рудолф Щайнер през 1923 г, казани за празника на Михаил и обърнати към сърцата на членовете на валдорфската колегия, звучи: „Сега не е времето да се говори умно за тънкостите на тази или онази методика; ние сме длъжни да пренесем живота в света, който стои пред опасността от смърт заради мъртвото, интелектуализирано бъдеще“.

Именно в помощния клас това зрънце „културна дейност“ засиява най-чисто благодарение на Карл Шуберт, на когото се отдало да преобразува своя високоразвит разум в действаща сила на сърцето.

В същото време, когато приличните образовани хора като валдорфските учители, носели чанти, Карл Шуберт носел невъзмутимо своята раница, която повече подхождала на неговата селска фигура.

В чантите носели умни хартии, а в раниците - инструменти и храна. Така ежедневно първият лечебен педагог донасял своята чиста човечност на учениците си - инструменти, за да търси, както говори Евангелието, хляб (за душата), а не (хартиени) камъни. За това му била нужна раница.

Мъдростта на кралете,
Смирението на пастирите
води към същността на детето,
Мировата болка - към същността човешка.

Карл Шуберт

Превод: oporabg.com

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
Хостинг и Домейни