Достигане на по-дълбоко осъзнаване на лечебната сила на Аза
Светлина, Цвят и Тъмнина; Терапевтична живопис; Рисуване с въглен
Мариел Левин
Превод Дорина Василева
Аз не съм аз.
Аз съм онзи,
който ходи край мене, но без да го виждам,
и когото съзирам понякога,
и когото понякога просто забравям,
който кротко замлъква, когато говоря,
който нежно прощава, когато изпитвам омраза,
който там се разхожда, където ме няма,
който прав ще остане, когато аз падна.
Хуан Рамон Хименес
превод от испански: Стоян Бакърджиев
С различните начини, с които изразяваме себе си, ние показваме много малко от това, което всъщност сме. Когато рисуваме свободно, се самоизразяваме, споделяме някои от нашите чувства, мисли и дори по-дълбоки вътрешни телесни дейности. Liane Collot d’Herbois – художник и терапевт, още в своята младост, успя да „прочете” в картините на хората тази тяхна възможност да се изразят. Тя разбра, че много форми и цветови нюанси в картините са израз на причините, които стоят в основата на здравето и болестта. Подкрепена от антропософските лекари, с ментор д-р Ита Вегман в продължение на 15 год., Liane Collot d’Herbois изучава произхода на цветовете, на светлината и тъмнината. Тя видя тяхната връзка с човешкото същество и разработи метода на терапевтичната живопис.
„В основата на всичко, което трябва да кажа стоят две неща: космическата троичност на светлина, цвят и тъмнина, и човешкото същество като космическа троичност на дух, душа и тяло, на мислене, чувстване и воля.”
Liane Collot d’Herbois
Взаимодействието на дух, душа и тяло, на мислене, чувстване и воля в човешкото същество, се придържа към същите закони, които са налице при взаимодействието на светлина, цвят и тъмнина в атмосферата. Творческите процеси на светлината и тъмнината, на дух и воля, са част от космоса и човешкото същество. Когато светлината и тъмнината се срещнат и си взаимодействат, непрекъснато променящите се цветове и форми, животът, и нивата на съзнание, навлизат в съществото.
Тези дейности можем да намерим изразени в картини с живопис, в рисунки с въглен, на атмосферните взаимодействия между светлината и тъмнината.
Например /какво търсим?/:
1. Степента и изворът на съзнание в нашето чувстване, мислене и воля.
2. Състоянието на хармония и/или дисхармония в нашите нервно-сетивна система, ритмическа система, метаболично-волева система, и връзките, които те имат една с друга.
3. Връзката, която ние имаме със земята, въздуха и светлината.
Светлите пространства в рисунките с въглен са израз на дейностите на централната нервна система, мисленето и състояния, които познаваме като будно съзнание. Тъмните пространства в рисунките с въглен са израз на дейности, които принадлежат на метаболитната система, на топлината и на спящото съзнание. Многообразното взаимодействие на светлина и тъмнина, което създава цвят, е израз на ритмичната система, на чувствата и на сънуващото съзнание. Здравето е налице, когато в троичното човешко същество тези преплитащи се дейности работят творчески и хармонично една с друга. Дисхармонията води до дискомфорт, болест и пречки пред здравословното развитие. Дисхармонията се показва в рисунките и картините като изкривени изображения на изконната троичност на светлина, цвят и тъмнина. Затова в практиката на терапевтичната живопис, ние започваме с няколко сесии, в които клиентите рисуват свободно, с минимални насоки от наша страна. Възрастните рисуват с въглен и с акварел. Преценката на тези свободни/артистични рисунки, заедно със запознаването със здравословното състояние на клиента, ни дават насоки за терапевтичните упражнения, които биха били подходящи. След преценката, себеизразяването се променя в насочвана терапия с живопис и рисуване с въглен.
Следва пример за един такъв терапевтичен процес:
Г-жа Б., 62 год., проявява интерес към терапевтичното рисуване. Десет месеца по-рано е получила диагноза - рак на гърдата. Още от началото тази диагноза я мотивира да намери лечение, с което тя чувства, че може да се съгласи. Тя приема лечения, която могат физически да лекуват и също онези, които биха й помогнали да разбере себе си и своята съдба. Химио-терапия и Искадор е лечението, което тя приема, когато започва с терапевтичното рисуване.
Химио-терапията й причинява загуба на косата и миглите, и загуба на чувството за вкус. Тя се чувстваше като в умствена мъгла /объркана/, липсваше й яснота, което я тревожеше много, защото трябваше да вземе решение за следващите стъпки на своето лечение. Новата информация, почти всеки ден, за това кое би било най-доброто лечение, беше изтощителна за нея и твърде много, за да се справи. При толкова много за премисляне и чувството за голяма умора, тя имаше много съмнения, беше уплашена и искаше всичко това по-скоро да свърши.
Бихме ли могли да добавим терапевтичното рисуване към нейната вече натоварена програма от терапии и лечения, и нямаше ли да е прекалено много?! Помолих я да се консултира с антропософски лекар. С негова препоръка, г-жа Б. започна. Тя създаде две картини с въглен и две с акварел, за период от три седмици. За първата картина с въглен, тя беше помолена да създаде сияеща светлина в тъмнината, като направи пространството видимо; за втората картина с въглен – образ на тъмнината, която се движи към светлината. Като източникът на светлина не е в картината.
И двете сесии започнаха с разговор за светлината и тъмнината, според начините, по които може да видим това в небето преди изгрева и след залеза, от светлината на свещ, или от светлината на фенерче. След демонстрация на техниката за рисуване с въглен, тя имаше смелостта да създаде образите, по начин, по който имат смисъл за нея.
За рисуването „мокро върху мокро”, тя имаше избор да избере между 14 течни акварелни бои: цветовете, които виждаме в изгрева и в залеза, включително няколко земни цвята и черен цвят. Тя беше окуражена да рисува с това, което харесва малко, което харесва повече, или с всички налични цветове. За да се освободи от нейния установен вече стил на рисуване, аз я помолих за втората й картина да нарисува нещо, което тя би смятала за грозно.
Много аспекти на рисуването с акварели и рисуването с въглен могат да бъдат наблюдавани в периода на преценката. Ще разгледаме това в следващите по-долу свободни рисунки с въглен:
1. Къде светлината навлиза в рисунката, има ли светлината посока, по-силна ли е светлината в близост до своя извор /източник/, става ли по-слаба, когато е по-далеч от своя източник, докато напълно изчезне /умре/?
2. Колко е светлинната активност в горната една трета на рисунката, в центъра и в долната една трета от пространството?
3. Какъв е характерът на светлината: сияеща, матова, силна /рязка/?
4. Индикатор ли е светлината за пробудено дневно съзнание или за сънуващо съзнание?
5. Нараства ли тъмнината към светлината и/или се отдалечава /оттегля/?
6. Оформена ли е тъмнината или е атмосферна /в смисъл на неоформена/?
7. Има ли постепенно преминаване на по-светли и по-тъмни пространства?
8. Тъмнината отразява ли светлината – как и къде?