ПРИЯТЕЛИ НА АНТРОПОСОФИЯТА - ЕЗОТЕРИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Достигане на по-дълбоко осъзнаване на лечебната сила на Аза
Светлина, Цвят и Тъмнина; Терапевтична живопис; Рисуване с въглен
Мариел Левин

Превод Дорина Василева





С различните начини, с които изразяваме себе си, ние показваме много малко от това, което всъщност сме. Когато рисуваме свободно, се самоизразяваме, споделяме някои от нашите чувства, мисли и дори по-дълбоки вътрешни телесни дейности. Liane Collot d’Herbois – художник и терапевт, още в своята младост, успя да „прочете” в картините на хората тази тяхна възможност да се изразят. Тя разбра, че много форми и цветови нюанси в картините са израз на причините, които стоят в основата на здравето и болестта. Подкрепена от антропософските лекари, с ментор д-р Ита Вегман в продължение на 15 год., Liane Collot d’Herbois изучава произхода на цветовете, на светлината и тъмнината. Тя видя тяхната връзка с човешкото същество и разработи метода на терапевтичната живопис.

„В основата на всичко, което трябва да кажа стоят две неща: космическата троичност на светлина, цвят и тъмнина, и човешкото същество като космическа троичност на дух, душа и тяло, на мислене, чувстване и воля.”
Liane Collot d’Herbois

Взаимодействието на дух, душа и тяло, на мислене, чувстване и воля в човешкото същество, се придържа към същите закони, които са налице при взаимодействието на светлина, цвят и тъмнина в атмосферата. Творческите процеси на светлината и тъмнината, на дух и воля, са част от космоса и човешкото същество. Когато светлината и тъмнината се срещнат и си взаимодействат, непрекъснато променящите се цветове и форми, животът, и нивата на съзнание, навлизат в съществото.

Тези дейности можем да намерим изразени в картини с живопис, в рисунки с въглен, на атмосферните взаимодействия между светлината и тъмнината.
Например /какво търсим?/:

1. Степента и изворът на съзнание в нашето чувстване, мислене и воля.
2. Състоянието на хармония и/или дисхармония в нашите нервно-сетивна система, ритмическа система, метаболично-волева система, и връзките, които те имат една с друга.
3. Връзката, която ние имаме със земята, въздуха и светлината.

Светлите пространства в рисунките с въглен са израз на дейностите на централната нервна система, мисленето и състояния, които познаваме като будно съзнание. Тъмните пространства в рисунките с въглен са израз на дейности, които принадлежат на метаболитната система, на топлината и на спящото съзнание. Многообразното взаимодействие на светлина и тъмнина, което създава цвят, е израз на ритмичната система, на чувствата и на сънуващото съзнание. Здравето е налице, когато в троичното човешко същество тези преплитащи се дейности работят творчески и хармонично една с друга. Дисхармонията води до дискомфорт, болест и пречки пред здравословното развитие. Дисхармонията се показва в рисунките и картините като изкривени изображения на изконната троичност на светлина, цвят и тъмнина. Затова в практиката на терапевтичната живопис, ние започваме с няколко сесии, в които клиентите рисуват свободно, с минимални насоки от наша страна. Възрастните рисуват с въглен и с акварел. Преценката на тези свободни/артистични рисунки, заедно със запознаването със здравословното състояние на клиента, ни дават насоки за терапевтичните упражнения, които биха били подходящи. След преценката, себеизразяването се променя в насочвана терапия с живопис и рисуване с въглен.

Следва пример за един такъв терапевтичен процес:

Г-жа Б., 62 год., проявява интерес към терапевтичното рисуване. Десет месеца по-рано е получила диагноза - рак на гърдата. Още от началото тази диагноза я мотивира да намери лечение, с което тя чувства, че може да се съгласи. Тя приема лечения, която могат физически да лекуват и също онези, които биха й помогнали да разбере себе си и своята съдба. Химио-терапия и Искадор е лечението, което тя приема, когато започва с терапевтичното рисуване.

Химио-терапията й причинява загуба на косата и миглите, и загуба на чувството за вкус. Тя се чувстваше като в умствена мъгла /объркана/, липсваше й яснота, което я тревожеше много, защото трябваше да вземе решение за следващите стъпки на своето лечение. Новата информация, почти всеки ден, за това кое би било най-доброто лечение, беше изтощителна за нея и твърде много, за да се справи. При толкова много за премисляне и чувството за голяма умора, тя имаше много съмнения, беше уплашена и искаше всичко това по-скоро да свърши.

Бихме ли могли да добавим терапевтичното рисуване към нейната вече натоварена програма от терапии и лечения, и нямаше ли да е прекалено много?! Помолих я да се консултира с антропософски лекар. С негова препоръка, г-жа Б. започна. Тя създаде две картини с въглен и две с акварел, за период от три седмици. За първата картина с въглен, тя беше помолена да създаде сияеща светлина в тъмнината, като направи пространството видимо; за втората картина с въглен – образ на тъмнината, която се движи към светлината. Като източникът на светлина не е в картината.

И двете сесии започнаха с разговор за светлината и тъмнината, според начините, по които може да видим това в небето преди изгрева и след залеза, от светлината на свещ, или от светлината на фенерче. След демонстрация на техниката за рисуване с въглен, тя имаше смелостта да създаде образите, по начин, по който имат смисъл за нея.
За рисуването „мокро върху мокро”, тя имаше избор да избере между 14 течни акварелни бои: цветовете, които виждаме в изгрева и в залеза, включително няколко земни цвята и черен цвят. Тя беше окуражена да рисува с това, което харесва малко, което харесва повече, или с всички налични цветове. За да се освободи от нейния установен вече стил на рисуване, аз я помолих за втората й картина да нарисува нещо, което тя би смятала за грозно.

Много аспекти на рисуването с акварели и рисуването с въглен могат да бъдат наблюдавани в периода на преценката. Ще разгледаме това в следващите по-долу свободни рисунки с въглен:

1. Къде светлината навлиза в рисунката, има ли светлината посока, по-силна ли е светлината в близост до своя извор /източник/, става ли по-слаба, когато е по-далеч от своя източник, докато напълно изчезне /умре/?
2. Колко е светлинната активност в горната една трета на рисунката, в центъра и в долната една трета от пространството?
3. Какъв е характерът на светлината: сияеща, матова, силна /рязка/?
4. Индикатор ли е светлината за пробудено дневно съзнание или за сънуващо съзнание?
5. Нараства ли тъмнината към светлината и/или се отдалечава /оттегля/?
6. Оформена ли е тъмнината или е атмосферна /в смисъл на неоформена/?
7. Има ли постепенно преминаване на по-светли и по-тъмни пространства?
8. Тъмнината отразява ли светлината – как и къде?

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен

В първата картина с въглен има светлинни форми, които се появяват силно, рязко, непоколебимо, и светлината не се излъчва в тъмнината. Тъмнината се явява рязко, притисната, не се придвижва към и от светлината, и не отразява светлината.

Във втората картина с въглен, където се предполага, че тъмнината нараства към светлината, светлината сияе пред тъмнината, намесвайки се в движението й. Тъмнината се проявява в много форми, изглеждайки като тежка и втвърдена субстанция.
И в двете картини има голяма активност на светлината, показана в различните пространства, отрязвайки и пречейки на изграждащите и подхранващи дейности на топлината и тъмнината, сблъскайки се с преобразуващите метаболитни процеси.

За да преценим процеса при свободното рисуване с акварели, ние може да попитаме следното:
1. Какви цветове са използвани, къде са позиционирани върху листа и каква е тяхната наситеност?
2. Има ли светлинно пространство между топлите и студените цветове?
3. Намираме ли в пространството на картината трите нива на връзка между земя, въздух и светлина?





В първата картина най-забележимо е студеното тюркоазено синьо и viridian-зеленото с топло оранжевото, точно в центъра. Те са заобиколени с по-топлия цвят индиго, кобалтово синьо, маджента и виолетово. Цветовете са силни и ясни, с меки преходи. Кръглите паралелни движения бяха няколко пъти изминати без прекъсване. Студените светли цветове идват напред, а топлите цветове се оттеглят назад. Земни цветове не са използвани. Не намираме в картината изобразена връзката между трите пространствени нива на земя, въздух и светлина. Изображението е като кръгъл диск в пространството.

Във втората свободна картина /нарисувана като пример за нещо, което клиентката смята за грозно/ има смесица от земни цветове в долната част; цвят изгоряла сиена и сочно зелено, заедно с топлите тъмни цветове маджента и цинобър /ярко червено/. Топлите цветове се разстилат малко по-високо; жълто, оранжево и още по-нагоре тъмно виолетово и кармин. Много по-светли, бели малки пространства се показват на няколко места в земните и в по-топлите цветове.

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен

Рисунките с въглен и картините с акварел посочват посоката на терапевтичните упражнения. Това е:

1. Като първа стъпка да оставим настрана светлинните форми, които пречат на движението на тъмнината /или цветовете/.
2. Светлината ще бъде изтеглена от горната централна част на листа по посока надолу в тъмнината, най-близо до източника си, ставайки все по-слаба, докато изчезне в мрака.
3. Тъмнината зад светлината се нуждае да бъде изтеглена постепенно от по-светлите и по-тъмните пространства, с движения към и извън светлината, и с тъмнината, отразяваща светлината.
4. Движението на тъмнината пред и към светлината се нуждае да се просветли и да премине постепенно към светлината.

Всичко това има значение също и за създаването на атмосферни изображения /неоформени/ в цветове.
В допълнение цветовете е нужно да бъдат използвани според техните качества, движение и място. Някои специфични цветове се движат съм светлината, други заемат своето място зад светлината, а най-светлите цветове могат да показват самата светлина.

Рисуването с въглен и акварел по този начин укрепва Аза, като му позволява да ръководи и участва в оздравителния процес, осъществявайки творчески дейности в троичното човешко същество.

Терапевтичното рисуване с акварел е по-релаксиращо и по-малко напрегнато от рисуването с въглен и затова се започна с него. Г-жа Б. се чувстваше физически изчерпана от химио-терапията и емоционално стресирана от необходимостта да реши каква да е следващата стъпка на лечение. Нейният порив към цветовете беше много по-силен, отколкото към работата с въглен. Нуждаеше си от топлина и захранване на силата, освобождаване на напрежението, умението да издиша това от себе си, и яснотата на мисленето да й помогне да се почувства сигурна при вземането на следващите важни решения. За да бъде подкрепено това, като същевременно остане вярна на цветовете, които тя използваше в нейните свободни /не насочвани от терапевта/ рисунки, в терапевтичните упражнения бяха използвани следните цветове:

- Изгорялата сиена и сочното зелено са използвани във втората свободна картина.
Нашата физическа връзка със земята ни дава сила и надежда. За това спомагат земните цветове, когато ние рисуваме с тях, според тяхното архетипно качество, движение и място. Земните цветове имат също връзка с нашата метаболично-волева система, с процесите на топлина и подхранване.

- Кобалтовото синьо, кобалтовото виолетово и виолетовото се виждат в първата свободна картина.
Когато ние погледнем към небето, възприемаме пространството. Можем да проследим с очи посипания като с брашно син и нежно виолетов цвят на небето. Това се простира високо в небето, едновременно много близо и далеч. В същото време това създава лека граница и не ни изолира. Ние можем да се чувстваме сигурни и да издишаме в това пространство, в тези цветове. Когато рисуваме с тези цветове, имаме възможността за физическо издишване и също за издишване на едно душевно ниво.

- Тюркоазеното, viridian зелено и жълтото се появяват и в двете свободни картини.
За яснотата на мисленето се нуждаем от будно съзнание. Нуждаем се от вътрешна светлина. Изборът на светлината беше едно много бледо viridian зелено. Това зелено може да се разгледа като „зелено припламване” около пръстена на слънцето при изгрева и залеза и/или като проблясък над хоризонта, точно когато слънцето е под хоризонта. Изглежда сякаш зеленото дава по-истинска светлина, отколкото светлината на слънцето. Светлината може да бъде изобразена като по-светло атмосферно пространство високо в центъра на картината или като лъч светлина от горната централна част надолу през синьото.

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен

Г-жа Б. беше насочвана да полага цветовете върху определени места на листа, с определени движения и качества на всеки цвят. Земните цветове - изгорена сиена и сочно зелено, спокойно нарастват към светлината. Кобалтовото синьо и виолетовото осигуряват разстояние и спомагателна граница. Светлината в първата и втората картина е високо в атмосферата, където се среща с кобалтовото синьо. В третата картина viridian-зеленото е лъч от светлина, който сияе надолу в синята атмосфера. Издигащите се земни цветове бяха нанесени по-успешно, отколкото кобалтовото синьо за пространство и граница над земните цветове.

Следват изображенията на насочваните терапевтични упражнения:



Когато г-жа Б. дойде за своята трета сесия, тя беше взела решение да се подложи на операция за двустранна мастектомия, със или без отстраняване на лимфния възел, реконструктивна хирургия на гърдата, както и отстраняване на яйчниците й. Тя изглеждаше силна, оптимистична, позитивна и готова за следващите стъпки за нейния лечебен процес.

Терапевтичното рисуване с акварели/рисуване с въглен се препоръчва 1 или 2 пъти седмично, в продължение на 6 седмици. Г-жа Б. имаше възможност да проведе 3 сесии в нейната натоварена програма, преди първата операция. Следващото терапевтично рисуване с въглен се проведе два месеца след операциите. След нейните операции и завършването на химио-терапията, тя продължи със здравословен стил на живот, изпълнен със захранващи дейности.

В това терапевтично насочено упражнение с въглен, г-жа Б. работи с намерението да създаде пространство, изпълнено със светлина, без да има активност на светлината, която да се смесва с подхранващите особености на тъмнината на плътната материя. Светлината е изобразена в посока и намерение да се стимулира тъмнината /метаболичната система/ с цел - здравословно движение. Това е образ, който е съобразен с космическите закони на светлината и тъмнината, в които Азът изпълнява своята лечебна функция.



Всеки път, когато се прави съзнателно насочване/промяна при рисуването с акварели и с въглен, Азът е активен в насочване на човешкото същество към по-добро здраве. Получените изображения са съобразени с космическите закони за взаимодействието на светлина, цвят и тъмнина и този начин на рисуване може да изправи всеки от нас пред огромно предизвикателство - да останем с нашето намерение, докато често сме изправени пред трудно преодолимите чувства да изразим себе си /какво харесваме и какво не/. Това е активен процес, който окуражава, събужда доброто чувство за хумор, обективността и търпението. Упражненията за изобразяване на светлина, тъмнина и цвят са известни със своето терапевтично значение и са полезни като път за саморазвитие. Те отварят вратата към по-дълбоко осъзнаване на това как да се работи с лечебната активност на Аза. В своето стихотворение „Аз не съм аз”, Хуан Рамон Хименес пише за този, „който прав ще остане, когато аз падна”. Това е нашият Аз, който съществува преди земния ни живот и който, с наша помощ, ни насочва към здравословни, творчески дейности в тялото, душата и духа.

Терапевтичното рисуване с акварели и въглен на светлина, цвят и тъмнина е известно в Европа като Collot d’Herbois Painting и е признато като медицинска терапия.
Източници:
1. “I am not I” by Juan Ramón Jiménez, page 31 In Meditation as Contemplative Inquiry, by Arthur Zajonc (Lindesfarne Books 2009)
2. Light, Darkness and Colour in Painting Therapy, by Liane Collot d’Herbois (The Goetheanum Press 1993)
3. In Light, Darkness and Colour in Painting Therapy, page 15-20, by Liane Collot d’Herbois (The Goetheanum Press 1993
4. Diagnostic and Therapeutic Elements in Light-Darkness-Color by Chantal Bernard and Janny Mager, page 37-44 (Rudolf Steiner College Press 2009)

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен