ПРИЯТЕЛИ НА АНТРОПОСОФИЯТА - ЕЗОТЕРИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Ex Deo nascimur. In Christo morimur. Per Spiritum Sanctum reviviscimus!
Дата и час: Пон Дек 17, 2018 9:58 am

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 2 мнения ] 
Автор Съобщение
Непрочетено мнениеПубликувано на: Нед Юли 03, 2016 10:51 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
Сс 314, Рудолф Щайнер, новопреведена лекция

Първа лекция
Щутгарт, 26.10.1922г.

Моля днес да проявите малко снизхождение към мен. Току що пристигнах след изморително пътуване и вероятно утре ще мога да ви говоря по-добре.
Но днес бих искал да започна с един вид въведение към лекциите, които ще изнесатук пред вас. Всъщност не беше мое намерение да говоря в рамките на това лекарско събитие, защото вярвам, че импулсите, които възникват от антропософския начин на изследване на медицината и природонаучното мислене, би следвало да са приети от професионалистите в съответните области. Всичко, което за медицината и например за физиологията произлиза от антропософското духовно изследване, са само импулси, които допълнително трябва да бъдат обработени емпирично. Едва върху основата на тази продължена емпирична работа може да се изгради валидна убедителна преценка, една необходима в терапевтичните области преценка за нещата, за които става въпрос.
Това, че ще изнеса няколко лекции пред вас, се дължи на специалното желание на нашите лекари тук и през следващите дни аз ще се постарая да засегна точно тези страни, чрез които антопософията може да просветне в медицинската област. Ще се опитам да покажа, че преценката, която може да се придобие за човека, както по отношение на здравето, така и за болното му състояние, може да се обогати и задълбочи чрез антропософското разглеждане.Бих искал, може би като въведение, да насоча как трябва да бъде възприеман днес – това означава в нашето историческо настояще – антропософският начин на разглеждане. Човек лесно бърка това, което тук се нарича антропософия, с по-стари традиционни възгледи на човечеството, за чиято стойност не искам да говоря, които не искам да критикувам,относно които обаче трябва да бъде казано, че представяните от мен възгледипочиват на съвсем други основания,за разлика от други възгледи, които традиционно са навлезли в човешкото историческо развитие като мистически, теософски, гностически и т.н. И трябва да подчертая само основното нещо, чрез което може би радикално да стане ясно в какво се състоиразликата междутук застъпваните възгледи и всички стари. Всички стари възгледи се основават изцяло на това, че са възникнали в човешкото мислене по време, в което все още не е имало природна наука в нашия смисъл, а моите възгледи се основават на това, че възникват във време, в което природната наука е развита, в което природната наука е стигнала до завършек, макар и само временен. Това е нещо, което винаги трябва да се има предвид, когато искаме да разберем смисъла на разискванията, който прониква това, което може да бъде казано и изследвано тук от антропософска страна, за различните области на човешкото знание и умения.
Всички знаете – не е необходимо да ви го разяснявам, - че в старите времена, в които е съществувалоприродонаучно разглеждане на свръхсетивния свят, – разбира се в наш смисъл –също и медицината е била проникната със свръхсетивни възгледи, с възгледи за хората, които не се откриват, както днес разбиращо се от само себе си се откриват в рамките на емпиричното изследване. Ако потърсим малко преди Гален и сме достатъчно непредубедени, навсякъде ще открием възгледи за човека, на които се основават и медицинските мисли; възгледи, които, като разглеждат формата на човека, формата на органите му и функциите им, свързват в мислите си за свръхсетивното това, което ние днес внасяме в нашата емпиричност в неин смисъл, така че – човек лесно вярва това –сякаш го преместват в човешката природа, но за тяхтое било така свързано с човешката природа, както нещата на външния свят са свързани за нас с цветовете, формите и неорганичните сили. Само този, който е обхванат от предразсъдъци, ще говори днес за миналите времена на човешкото медицинско развитие така, като че ли, сравнено с днесстава въпрос само за детински възгледи. Точно в тази областисторическите изложения са напълно недостатъчни, и за този, който се вживее в историческия ход на човечеството, а не заема здраво позицията,от която да твърди, че днес е достигнат един завършек и всичко предишно е било глупаво, ще стане ясно, че и с това, което имаме днес, имаме завършване в относителен смисъл, и че не трябва да гледаме на по-раншното с високомерие.Това се вижда,когато погледнем дории успехите.Но въпреки всичко,в какъвто и смисъл човек да разглежда някоя научна област, от никой не бива да се пренебрегва постигнатото за човечеството отприродната наука в новото време. И ако някой, нека да използвам този Гьотев израз, по съответстващ на духа начин на разглеждане на човека, иска да се занимаесъсздравето и болестта, той не бива да се обявява против природонаучното изследване, ада работи с него.
След това, което казах, няма да предположите, че желая да започна полемика с природонаучните възгледи. Напротив, искам още от самото начало да подчертая, че не е такапоради една определена причина, че не може да бъде такапорадиедно принципно основание. Вижте, когато човек погледне назад към някои от изброените стари медицински възгледи, намира, че– въпреки че не са били толкова глупави, колкото днес някои вярват–на тях наистина им липсва това, което днес сме спечелили чрез природната наука. То липсва на тези стари възгледи,защотовъв всички стари времена човешката познавателна възможност просто не е била предразположена да вижда нещата така, както го правим ние с нашата насочена към сетивата и подсилена от инструментите емпиричност. Това, което днес откриваме чрез нашата емпиричност, е било нещо, за което човек може да каже: „Да, древният лекар – извинете че използвам този израз, също толкова добре мога да кажадревният физиолог или биолог – е виждал нещо съвсем различно от това, което днешният човек вижда. Човек може да говори за едно различно ориентиране на лекарското съзнание през всички стари времена, които с Гален радикално са стигнали до своя край. Но това, което той е виждал, да кажем, в неговите четири елемента на човешкия организъм, в черната и в жълтата жлъчка, в слузта, в кръвта, той изобщо не го е виждал така, както днес го виждаме ние, а го е виждал различно, и когато се опише и се разберат думите – човек обикновено не ги разбира, както са предадени от старите времена, – то се представя като мъгла. Той е виждал тази мъгла като реалност, в слузтане е виждал просто това, което ние наричаме слуз, той е виждал нещо, което не само е оживена течност, но дори одушевена течност.За него е било нещо така ясно виждано, както ние виждаме червения или синия цвят. Той е виждал там нещо, за което днес научното съзнание вече не е способно, но не е виждал всичко, което имаме днес в рамките на научното съзнание. Да предположим, че някой,с не съвсем абнормни очи,поглежда през някакви очила и чрез това очертанията (на предметите) му стават по-ясни, отколкото са по принцип за нормалното му съзнание. Така е и с модерния емпиризъм– това, което по-рано се е виждало замъглено, но духовно-душевно,изчезва, но затова пък са се появили ясните очертания на нашия днешен емпиризъм. Не е било така в старите времена. Поради тази причина се е лекувало от един вид инстинкт, който между другото е бил свързан със силното развитие на човешко състрадание. При древните лекари винаги е съществувало един вид, понякога изтощително съизживяване на болестта на пациента.Те са лекували, като са изхождали от това съизживяване. А ясните контури, които имаме днес чрез нашия насочен към сетивата емпиризъм, тях човек не ги е виждал. Сега не можем да премахнем днешната емпиричност и да се върнем отново към старото, просто защото развитието на тази сетивно насочена емпиричност лежи в основата на развитието на човечеството. По природа бихме имали това и в медицинската област, както старите са го имали във всички области, само ако си присвоим някакви атавистични способности. Ако човек се врастне чрез нашето особено пригодено начално училище – не искам да говоря за по-висшето образование,– ако днес се вживеем в нашата цивилизация, тогава е невъзможно човек да вижда нещата така, както древните са ги виждали. Това не евъзможно. Ако би виждал така, както древните са виждали, той би бил смятан – не много силно, но поне малко – като психопатичен, като че не е напълно в ред. И то не напълно без основание. Защото в действителност е налице нещо психопатично при всяко, бих казал, инстинктивно „ясновидство“ в настоящето. Трябва да сме напълно наясно с този факт. Но това, което можем, е чрез развитието на латентните вътрешни способности да изградим в душата си едно съзерцание на духовното така, както окото се е изградило в течение на филогенетичното развитие от едно неопределено виждане до ясно очертано виждане. Следователно днес могат да бъдат развити способности за духовновъзприятие. Вижте, когато такива способности за духовното съзерцание бъдат развити – описал съм развитието в моята книга „Как се постигат познания за висшите светове?“ и в други мои ръкописи,– , когато бъдат изградени такива способности в човека, той първоначално вижда един свят, който не е виждал преди това, но свят, обгръщащ един вид духовен Космос освен Космоса, който днешният сетивен поглед ни дава, включително и всичко, което астрономията открива и изчислява. Към този възприеман от сетивата, проникнат от природните закони Космос идва друг, духовният Космос. Ако проследим всичко, което може да намерим в духовния Космос, откриваме в него и човека. Ние възприемаме един духовен Космос, един одушевен Космос и разбираме човека като член на този одухотворен, одушевен Космос. Когато се занимаваме с обикновенатаприродна наука, тогава започваме или с най-простото същество или с най-простата жизнена форма, с клетката, след това проследяваме от простото към сложното, т.е. изкачваме се от това, което е подобно на простата физикално диференцирана материя, към изключително сложния човешки организъм. Акосериозно се занимаваме с духовната наука, започваме в известен смисъл от другия край. Ние слизаме от обхващането на духовното във Вселената и гледаме на това духовно като към най-сложното, а на клетката гледаме като най-простото в организма. Погледнато духовнонаучно Вселената е най-сложното и постепенно по същия начин, както усложняваме нашите познавателни елементи, ние успяваме да кажем, че за да стигнем от клетката до човека, все повече опростяваме това, което ни дава Космосът и накрая стигаме до човека. Ние вървим по полярно противоположен път, това означава, че започваме от полярно противоположната изходна точка, но когато се занимаваме по този начин с духовната наука, всъщност не стигаме чрез това до областите, обхванати от нашата днешна сетивно насочена емпиричност. Трябва да подчертая това, за да не възникнат недоразумения точно в тези принципни неща. Затова ви моля да ми простите днес за някои педантично оформени понятия. Ако някой би искал да вярва: „Глупост е да се практикува сетивно насочена емпиричност във физиологията, в биологията, защо е необходима предметната наука, човек си развива духовни способности, вижда в духовния свят, стига до наблюдение на човека, на здравия и болния човек, и може в известен смисъл да основе духовна медицина“ – това би била голяма заблуда. Някоиго правят, но нищо не излиза от това. Най-многото да ругаят емпиричната медицина, но тогава те ругаят нещо, което не познават. Не става въпрос да зачеркнем обичайната, насочена към сетивата емпирична наука и от въздушни духовни замъци да свалим някаква духовна наука. Нещата не се отнасят по този начин към така наречената днес емпирична наука, коятотук искам да нарека насочена към сетивата емпирична наука. Изобщо не е така.Когато например изследвате духовнонаучно, не можете да стигнете до същото, което изследвате с микроскопа. Вие спокойно можете да определите като шарлатан някой човек, който иска да ви накара да повярвате, че духовнонаучно може да открие същото, което вие откривате под микроскопа. Това не е така. Това, което емпиричното изследване в днешния смисъл дава, съществува. И за да направим науката и в смисъла на духовнонаучната антропософияцялостна в някоя област,не е допустимо премахването на сетивно насочената емпиричност, а е задължително съобразяването с този сетивно насочен емпиризъм. Този, който, ако мога да си послужа с този израз, е специалист в антропософската наука за духа, никъде няма да открие нещо друго, освен че чрез практикуването на духовната наука, тойсериозно трябва да се занимае с явленията на света в смисъла на сетивно насочения емпиризъм.
Това, което човек получава от духовната наука, са насоки за емпиричното изследване, това са известни регулативи, които ни показват, че намиращото се на определено място в организма, трябва да се разглежда също и в съответствие с мястото. Някои биха казали, че клеткатаси еклетка. И това, което отличава тази клетка от другите, дали ще е чернодробна или мозъчна клетка, трябва да произлезе също от емпиричното изследване.Не е така. Вижте, когато например се разхождам сутрин и в девет часа мина покрай някоя банка, там седят двама човека. Аз ги поглеждам и си изграждам представа за различни неща при тези хора. Пътят ми ме води отново да мина оттам следобяд, към три часа; там отново седят двамата човека. Да, емпиричните факти в двата случая са напълно еднакви за това, което ни се представя, с изключение на фини различия. Но единият човек може да е останал там и шестте часа, а другият да си е отишъл веднага, след като съм минал, и едва сега да е дошъл отново и да е изминал дълъг път. Това значително променя цялата картина и няма нищо общо с фактите, които първоначално ми се представят сетивно. Сетивно ми се представят едни и същи факти в девет часа сутринта и в три часа след обяд. Но сетивният факт трябва да се преценява от неговата взаимовръзка, от неговите части. Тук се налага да ни стане ясно например доколко една чернодробна клетка трябва да се преценява по-различно отколкото, да кажем, една мозъчна или кръвна клетка. Защото само ако е правилно например, че в основата се намира оплоденатазародишна клетка, ичрез простото разцепване, делене от неясе развивацелият организъм, само ако това важи, човек би могъл още отначалото да третира чернодробната клетка като еднаква с мозъчната клеткаи да се ръководи от сетивно насочените емпирични факти. Да, но ако изобщо не е така, ако например чрез това, че една клетка в черния дроб, просто чрез нейното положение, стои в друга взаимовръзка с извънчовешките сили, със силите, намиращи сеизвън човешката кожа, различно отмозъчнатаклетка?Тогава не бива да гледаме просто това, което става непосредствено като продължение на процеса на делене и местоположението в тялото, което се получава тогава, атрябва по съвсем друг начин да съотнесем мозъчната клетка към Вселената, различно от чернодробната клетка.Когато някой наблюдава една магнитна стрелка и установи, че тя сочи от юг към север, от север към юг и твърди, че силите, които я поставят в посоката север-юг, се намират в магнитната стрелка, тогава със сигурност не бихме го приели за физик, защото когаточовек е физик, той свързва магнитната стрелка с нещо, което се нарича земен магнетизъм. Хората могат да създават каквито си искат теории, но във всеки случай човек не може да извлече посоката на магнитната стрелка от силите, които лежат в нея, а трябва да я постави във връзка с цялата Вселена.
Когато някой разглежда органичното, за него взаимоотношенията с Космоса по правило са само на второ място. Но ако е така, че например черният дроб заради различното си разположение стои в съвсем други взаимоотношения с извънчовешките универсални сили, отколкото мозъкът, тогавапо пътя, който следваме днес в точната емпиричност, не бихме могли да стигнем до някакво обяснение на човека. Защото в този случай бихместигнали до обяснение на човекасамо ако сме способни да кажемкакво участие има цялата Вселена във формирането на мозъка и формирането на черния дроб, както Земята има участие в насочването на магнитната стрелка.
Днес ние проследяваме това, което лежи в потока на наследствеността. Стигаме до предците или до настоящето, отиваме до потомството, правим го при животните и хората, взимаме под внимание това, което ни се разкрива – което естествено трябва да знаем,– ноотносно разкриващото ни се, взимаме под внимание само това, което ни казват непосредствените процеси, които, така да се каже, наблюдаваме в човека. Не питаме дали при известни обстоятелства за оплодения зародиш в човешкия организъм е дадена само възможността универсалните сили да действат върху него по най-разнообразни начини. Не питаме дори дали изобщо не можем да обясним по някакъв начин оформянето на оплодената зародишна клетка като останем вътре в човека, дали не трябва да го свържем с целия Космос? За официалната наука силите, които действат от Космоса са нещо вторично.Те наистина се взимат предвид, но са нещо вторично.Вие ще кажете: „Да, но науката ни води до една точка, където ние изобщо не задаваме такива въпроси. Да се свързват органите с Космоса е нещо остаряло.
По начина, по който често се прави, то е нещо остаряло. Но че ние изобщо не задаваме такива въпроси, това произлиза само от нашето научно възпитание. Ниесме възпитавани научно така, че оставаме само при насоченото към сетивата емпирично изследване и изобщо не се сещаме да задаваме въпросикато тези, които първоначално зададох само хипотетично. Но от задаването на въпросите зависи докъде човек ще стигне в познанието и колко далече ще стигне в човешките дела във всички области. Там, където изобщо не се задават въпроси, човек живее в един вид научна мъгла. Човек сам си затъмнява свободния поглед към действителността. И тогава се стига дотам, че, когато нещата в мислите вече изобщо не искат да си паснат, се вижда колко ограничени са възгледите.
Между другото вярвам, че чувството, за което намеквам, може най-вече да съществува в съвременната медицина, едно определено чувство, че фактите протичат по друг начин в човека, отколкото трябва да протичат по понякога праволинейните теории –по които впрочем лекуваме. Тогава човек получава чувството, че би трябвало да бъде възможно да се приближим къмнещата от някаква друга страна. И всъщност имам предвид, че това, което ще се каже тук, едва ли може да има по-голямо значение за някой друг, ако е учен-специалист, като за този, който може да проследи от практиката процесите в здравия и болния човек, да проследи как навсякъде възгледите, които човек има, са твърде ограничени и не могат да стигнат до сложността на фактите.
Нека веднъж да погледнем искрено този факт! Нека видим как целият деветнадесети век във почти всички области на научното и практическото мислене винаги е стигал до нещо като аксиома. Човек би могъл да се отчае как срещу него винаги се хвърля това аксиомоподобно нещо! Хората винаги казват: „Обясненията трябва да бъдат колкото се може по-прости.“ Тогава някои правят обясненията колкото се може по-прости. Да, но когато нещата и процесите са сложни, тогаватова, че обясненията трябва да бъдат колкото се може по-прости, е предразсъдък, тогава човек трябва да благоволи да се занимае със сложността! В тези неща са направени ужасни щети – бих искал да кажа, в цялата човешка природа, доколкото става въпрос за науката и изкуството – чрез това, че постоянно се декламира:„Обясненията трябва да са колкото се може по-прости.“Навсякъдев най-малкото и в най-голямото природата не е проста, а изключително сложна. И всъщност човек може сам да стигне до природата, ако знае от самото начало, че дори привидно най-съвършените възгледи се отнасят към действителността както фотографиите на едно дърво от една определена страна. Аз мога да фотографирам дървото от различни страни. При различните обстоятелства фотографиитеще изглеждат съвсем различно. Колкото повече фотографии направя, толкова повече в моята представа ще се приближа до действителността на дървото.
По отношение на теории ивъзгледи днес се казва: „Една теория важи. Друга, която човек не одобрява, е грешна.“ Но това е точно така, както когато човек фотографира едно дърво от определена страна.Той има само тази страна. Друг фотографира дървото от съвсем различна страна, показва му фотографията и казва: „Това е грешно, напълно грешно, само това е вярно“ – неговата представа е правилната. Горе-долу по този начин хората са спорили относно материализма, идеализма, реализма и всичко възможно.Споровете, които са водени в тези области, не изглеждат много по-различно от това, което в привидно тривиален начин представих сега като сравнение. Затова ви моля още от началото да не възприемате това, което имам да изнеса, като че трябва да бъде материалистично, идеалистично или спиритуално, ами само така, като че трябва да стигнем до действителността подобаващо на човешката способност за създаване на представи.Понякога можем твърде много да постигнем с материалистическите представи, ако искаме да овладеем действителността, само че трябва да допълним и противоположния аспект. И ако не сме способни да държим разделени аспектите, тогава получаваме човешки възгледи, които се държат така, кактоако човек би заснел най-различни фотографии на една плака. Така е с много неща, които се вършат днес по традиция, като че от най-различни страни човек снима фотографии върху една плака.
Вижте, ако чрез средствата, които съм описал в книгата ми „Как се постигат познания за висшите светове?“актуализираме силите, за които говорих, че са латентни в душата, ние щесе издигнем от обичайната познавателна позиция, която се следва особено прилежно в най-новата фаза на биологията, до това, което описах като имагинативно познание. Още по-високо ниво е инспиративното познание и най-високото е, ако мога да използвам този израз, интуитивното, истинското интуитивно познание. В имагинативното познание получавам картини на действителността, за които много добре знам, че са картини, но също така знам, че те не са съноподобни картини, ами картини на действителността. Аз все още нямам действителността в имагинативното познание, но имам картини на действителността. В инспиративното познание тези картини придобиват известна плътност, нещо живее в тях; чрез картината знам повече, отколкото тя може да ми даде. Чрез картините знам, че те ме свързват с една духовна действителност. А с интуитивното познание самият аз стоя вътре в тази духовна действителност. Такава еградацията. Това, което има да се каже за трите типа познание, ще го намерите в често споменваните книги.
Сега тези три типа познание, които се намират отвъд нормалното предметно, насоченото към сетиватафактологическо познание, ни дават познание за духовните светове, за духовния Космос и духовния човек, духовно-душевния човек,а не непосредствено за това, което имаме като емпирични предметни резултати, да кажем, в биологията. Но особеното душевно състояние, в което човек изпада, когато опознава имагинативно, инспиративно или интуитивно, е различно приложимовърхупознанието на човека.
Вижте, тук стигаме например до човешкото устройство на мозъка. Това устройство на мозъка е в известен смисъл нещо странно, не толкова за физиолозите и лекарите, но за т.нар. психолози. Психолозите са особен феномен в рамките на нашата цивилизация, защото успяха да развият наука без предмет: психология без душа, наука за душата без душа. За психолозите още устройството на мозъка е нещо странно. Вземете например психолог, който дори е започнал от емпиричната наука. В най-новото време човек не може да си помогне с философията, защото не може да прецени дали един философ знае нещо или не.Когато обачесме наясно, че естествената наука винаги знае нещо, в новото време се назначават на философските длъжностиестественици, които се занимават с философия.При естествениците се разбира от само себе си, че знаят нещо, защото човек може да бърбори във философията, но в природната наука не може да се говори за въздух под налягане, който уж са видели под микроскопа, с телескопа или с рентгеновия апарат, защото провери ли се, ще се разбере. Във философията днес не е толкова лесно да се докаже дали някой разправя небивалици. Погледнете напримеркак Теодор Циен говори върху устройството на мозъка. В тази връзка ми се случи нещо много интересно. Ще ми позволите да онагледя по-добре това, чрез една история? Един път бях на едно събрание – вече са минали много години, – там един лекар говори първо за устройството на мозъка. Той обясни устройството на мозъка във връзка с душевния живот на човека според един възглед, който с пълно право може да се нарече материалистически. Този, който обясни доста добре устройството на мозъка, доколкото е изследван днес, и който следователно обясняваше душевния живот във връзка с това устройство, беше заклет материалист.Председателят на това събрание беше последовател на Хербарт и той не обясняваше устройството на мозъка, ами животът на представите, както някога го е направил Хербарт. Той каза: „Да, странно е, че физиологът, лекарят рисува мозъка и прави фигури. Когато аз като хербартианецскицирам сложните представни взаимовръзки, с което имам предвид една картина на това, което се свързва като представи едно с друго, а не просто нервните влакна, които свързват една нервна клетка с друга, когато като истински хербартианец, който игнорира мозъка, изобразя само символично това, което си представям като начин, по който представите се свързват и т.н., изглежда съвсем подобно на рисунките на физиолозите за физическото устройство на мозъка“.
Това, че едното прилича на другото,не е без причина. Чрез това, че природонаучно сме стигнали все по-далеч и по-далеч в устройството на мозъка, все повече се разбира, че външното устройство на мозъка всъщност отговаря по прекрасен начин на устройството на нашия представен живот. В устройството на мозъка отново можем да открием всичко, което се намира в представния живот. Все едно е – моля ви вземете всичко това cum grano salis, – като че ли самата природа е искала да изгради пластичен отпечатък на нашия представен живот. Това прави особено силно впечатление на този, който, да кажем, чете изложения, като тези от Майнерт . Сега те са малко остарели. Майнерт е бил материалист, но изключителен мозъчен физиолог, психиатър и човек би казал: „Да, той е материалист, но всичко, което ни дава като материалист, е прекрасен принос за това, което се получава, дори когато човек не го е грижа за човешкия мозък, а само си представя как представите се свързват и разделят и т.н. и иска да изобрази само тези символи.“ Накратко, ако чрез нещо човек може да стане материалист, той може особено добре да го направи чрез устройството на човешкия мозък. Във всеки случай трябва да кажем, че ако има нещо духовно-душевно, то това духовно-душевно е намерило толкова адекватен израз в човешкия мозък, че човек не е далеч от твърдението: „За какво му е необходимо на човека още нещо духовно-душевно за представния живот?След като мозъкът е така точен отпечатък на духовно-душевното, защо да не може да мисли сам?“
Всички тези неща трябва да ги разбирате с познатата ни щипка сол. Днес искам само да насоча към смисъла на целия спор. Човешкият мозък може да направи от някого материалист, особено ако човек навлезе в детайлно изследване. И това, което преобладава в мозъка като тайна, което всъщност лежи в основата, става ясно, когато се стигне до имагинативното познание.В имагинативното познание ни се разкриват картини, само картини за истински духовното, картини, които не сме виждали по-рано. Но човек би искал да каже, че тези картини напомнят за оформените чрез нервните клетки и влакна картини в човешкия мозък. И, ако трябва да ви дам обяснение на въпроса: „Какво всъщност е това имагинативно познание, което протича напълно свръхсетивно, какво е то“,бих искал да кажа: Ако трябва да се опитам да ви изобразя имагинативното познание в сетивни картини, както математикът прави с неговите фигури, изобразявайки математически задачи, бих казал: Човек би могъл да си представи, че разпознава повече в света, отколкото дава сетивното познание, като се издигне до картини, които са реалност, така както човешкият мозък представя човешката душевна реалност. Самата природа ни е далав мозъка това, коеточовек достига в имагинативното познание в една по-висока област, като реална, сетивно-реална имагинация.
Но така навлизаме по-дълбоко в човешката конституция. Ще видим това през следващите дни: Човек винаги стига до възможността да вижда това чудесно устройство на мозъка не изолирано за себе си, ами бих казал: Докато човек вижда горе един свръхсетивен свят чрез имагинацията, е така, като че една част от този свят се е превърнала в реалност долу и като че в човешкия мозък стои един превърнат в реалност имагинативен свят. И наистина не вярвам, че някой може да говори адекватно за човешкия мозък, ако в неговото устройство не вижда имагинативно представяне на душевния живот. Това е и нещото, което винаги ни води до дилема, когато просто от физиологията на мозъка искаме да преминем към душевния живот. Ако искаме да останем при мозъка, тогава не ни трябва душевния живот.Само този има право да говори за душевен живот във връзка с устройството на мозъка, който познава този душевен живот и по друг начин, отколкото го познава по обичайните пътища в света. Защото, когато се познае този душевен живот в духовния свят, разбираме, чеимаме адекватен негов отпечатък в устройството на човешкия мозък и че мозъкът може да извършва всичко, което свръхсетивният орган на душата може да извършва в смисъла на представната, мисловната дейност.Защото чак до функциитеси мозъкът е отпечатък. Така че никой не може да докаже или опровергае материализма с мозъчната физиология. Това просто не може да стане. Ако човек би билсамо мозъчно същество, на никой не би му хрумнало, че той притежава и душа.
В контраст с това ще се обърнем към друга функция на човека, освен създаването на представи. Сега само въвеждащо ще представя нещо, което все повече ще разширявам през следващите дни. Да се обърнем към намиращото се в процеса на дишането. Сега разглеждам процеса на дишането като функция.Представите ли си процеса на дишането и какво човек осъзнава във връзка с него, няма да стигнете до нещо подобно в организма, както стигнахте във връзка с представния живот. Можете да си кажете: „Аз имам една представа, която ми напомня за друга представа, която имах преди три години, и свързвам едната представа с другата.“ Когато разширите това върху няколко представи, получавате действително една рисунка, коятомного прилича на рисунките на Майнерт. Не можете да направите това, ако например отнесете намиращото се в процесите на дишането към целия организъм. Вие не можете в същия смисъл да намерите адекватен отпечатък в структурата на органите, в диференцирането на органитеи в тяхното формиране по отношение на процеса на дишането, както можете да го направите за представния процес в мозъка.Това не го можете. В процеса на дишането имаме нещо, което не може да намери адекватен отпечатък в човешкия организъм в същия смисъл както представният живот, животът на възприятията, който намира израз като адекватен отпечатък в устройството на мозъка. Но ако човек се издигне до инспиративното познание, това означава,ако се научи да разпознава, както при имагинативното познание имаме картини, как при инспиративното познание тези картинисе проникват с реалност, научили се да разпознава това, тогава се научава да прозира в свръхсетивния свят по такъв начин, че насища имагинациите с духовна реалност, тогава човекът изведнъж се намира в нещо свръхсетивно, което изцяло прилича на отношението между процесите на дишането, устройството на белите дробове, устройството на арахноидния канал, канала на гръбначния стълб и навлизането на въздушния поток в мозъка. Накратко, достигнете ли инспиративното познание, тогаваимате това, което ви довежда до значението на процеса на дишането, както имагинативното познание ви довежда дозначението на устройството на мозъка. И тогава можете да кажете: „Така, както мозъкът в известен смисъле реализирана имагинация, така всичко свързано с дишането е реализирана, свалена в сетивния свят инспирация.“ Този, който търси инспиративното познание, не прави нищо друго, освен да се постави в един духовно-душевен свят, който обаче стои и тук, в сетивния свят пред нас, когато проследимпроцеса на дишането в неговата цялост, в неговото значение за човешкия организъм.
Така имагинацията ни е необходима, за да разберем устройството на мозъка, а инспирацията, за да разберем дихателния ритъм и всичко свързано с него. Всичко свързано с дихателния ритъм, е съвсем различно спрямо Космоса, отколкото е устройството на мозъка. Устройството на мозъка, бих искал да кажа, в неговата външна пластичност е най-много отпечатък на духовното. Поради тази причина,за да стигне до разбиране на устройството на мозъка, на човек не му трябва да навлиза много в свръхсетивния свят, а само до имагинацията, която граничи с обикновеното познание. Не можетеда разберете дихателния процес с имагинацията, за него трябва да имате инспиративно познание, затова трябва още по-високо да се издигнете в свръхсетивните светове.
А искате ли да разберете процеса на веществообмяната, трябва да се издигнете най-далече в свръхсетивния свят. Този веществообменен процесе всъщност най-тайнственият в човека. Защото през следващите дни ще видим как трябвасъвсем различно да се мисли за този веществообменен процес, отколкото се прави това днес в сетивно-емпиричната физиология. Промените, през които преминава това, което материално поставям върху езика си, до точката, в която, да кажем, то въздейства върху нещо в моята мозъчна клетка, тези промени не могат абсолютно никога да се проследят с простото емпирично изследване, те не могат да се проследят по друг начин, освен с интуитивното познание. Чрез това интуитивно познание от простото наблюдаване на обектанавлизаме в самия обект.И наистина, веществообмяната при човека е такава, че, докато духовно-душевното си изгражда просто отпечатък в мозъка, а в останалото остава отвън,то повлиява ритъма на дишането, т.е. навлиза в него, прониква дихателния ритъм като духовно-душевно, но винаги отново се отдръпва. Човешката духовно-душевна същност напълно се потапя във веществообмяната така, че дори изчезва като духовно-душевна същност. Човек не я намира отново. Не се открива дори емпирично.
Погледнете колко фино Теодор Циен описва устройството на човешкия мозък. В действителност паметта може символично да се конструира така, че в мозъкада се открият физиологични, анатомични съответствия.Щом обаче се премине към чувствата, там историята засича, затова той не говори за чувства като за нещо самостоятелно, а само за нюансирани от чувствата представи. Но съвременните физиолози вече изобщо не говорят за воля. Защо? Съвсем естествено е, че не говорят! Когато искам да повдигна ръката си, т.е., когато искам да изпълня едно волево действие, първоначално имам представата; след това нещо се потапя долу в областта, която е напълно „несъзнателна“, както казват хората днес. В този резервоар човек поставя всичко, което не може да наблюдава в душата и за което вярва, че все пак е там. След това цялото се потапя в несъзнателното. След това наблюдавам как премествам ръката си. Но между намерението и свършения факт надолу протича волята, която се проявява изцяло в материалното на физическия организъм. Това може да се проследи ясно чрез интуицията; тя потъва надолу в най-вътрешното същество на човека. Волевият акт стига до веществообмяната. Няма волево действие при физическия земен човек, което да не може да се проследи от интуитивното познаниедо съответстващия веществообменен процес. Но също така няма никакъв волеви процес, който да не намира израз в разграждането или в разтварянето – наречете го, както искате – вътре във веществообменните процеси. Волята премахва това, което се намира някъде в организма, за да може да разгърне собствената си дейност. Точно така е, като че първо трябва да изгоря нещо в моята ръка преди да я използвам за израза на моята воля. Там първо трябва да се махне нещо – ще го видим през следващите дни, знам, че днес това е ужасна природонаучна ерес, но тя ще ни се разкрие като истина,– първо трябва нещо веществено да бъде унищожено, за да може волята да се прояви. Там, където е веществото, трябва да се установи духовно-душевното. Това е същността на интуитивното познание. Не можете да стигнете до обяснение на веществообменните процеси в човека, ако не го търсите с интуитивно познание.
Но от тези три: от нервно-сетивния процес, ритмичния процес – дишането и кръвообращението– и веществообменния процес всъщност се състои всичконалично в човека като функции.Човекът е реализирано, обективно познание – независимо дали просто го наблюдаваме отвън или го дисектираме.
Сега ще разгледаме неговата глава. Това, което в действителност се разиграва в главата, ще ни стане ясно, ако знаем, че има имагинативно познание. Погледнем ли към ритмичния човек – това, което се разиграва в ритмичния човек, ще ни стане ясно, когато знаем, че има инспиративно познание. Ако погледнем към процесите на веществообмяната – това, което се извършва във веществообменните процеси, ще ни стане ясно, когато знаем какво е интуитивното познание. И така, в известен смисъл принципите на реалността в човека се проникват един в друг. Погледнете ли например органите, които са просто волеви органи, тогава ще имате възможността да разберете тези волеви органи едва чрез интуитивното познание. Докато прилагаме еднолинейнотопредметно познание върху човека, не можем да разберем, че човекът в действителност е нещо различно от това, за което обикновено се мисли. Съвременната физиология естествено знае, че човекът е до голяма част воден стълб. Това, разбира се, е нещо, което не е необходимо да ви казвам. Но сега, ако се запитате напълно искренодали физиологията взима под внимание човека като воден стълб или дали все пак не мисли за него така, като че има работа с остри, очертани твърди форми, тогава ще си кажете: На това, че човекът е главно водно същество, в което е вградено твърдото,не се обръща много внимание. Но човекът е също и газово същество, въздухообразно същество и накрая той е предимно топлинно същество.
Това, което е твърдо в него, мога да го схвана много добре с обикновеното предметно познание. Така, както в лабораторията се запознавам с природата на живачния сулфид, така мога да се запозная с твърдото, чрез химическо-физикални изследвания на човешкия организъм.
Това не го мога във връзка с течното в човека. Това, което живее в него като течно същество в постоянно организиране и разогранизиране, не може да се наблюдава като стомаха, който рисувам или сърцето. Ако направя картини на тези органи, като че са твърди обекти, може да се каже много за тях, но не е същото, ако действително сериозно вземем под внимание течната същност в човека. Вътре в течното нещо постоянно възниква и изчезва. Това е така, както ако сърцето постоянно възникваше и изчезваше, въпреки, че това не става толкова бързо.Ако искаме да си обясним течния човек, трябва да подходим с имагинацията.
А това, което е газово, въздухообразно в нас – човек естествено знае колкоголямо значение имат за човешкия организъм функциите, които се разиграват във въздухообразното, знае как навсякъде и отвсякъде въздухообразните вещества се поемат в човешкия организъм, как всичко по отношение на въздухообразното е в циркулация; но чрез това, че едната област на въздухообразното действа в другата, се следва точно моделът на инспирацията. Ние можем да разберем въздухообразното в организъм само чрез инспирацията.
А топлината в човека: Опитайте за момент да си представите как човекът е нещо съвсем специално чрез това, че е топлинна структура, че на различни места по различни начини топлината и студътса структурирани. Там трябва сами да проникнем вътре, подобно на човека, който сам живее със своя аз в собствената си топлина. Там трябва да навлезем чрез интуитивното познание.
И така,ако разглеждате човека цялостно – не като че ли е сбор от твърди, ясно очертани органи, ако разглеждате човека в неговата цялост, можете да кажете: „Трябва да подходим от различни гледни точки.“Също както ако от мозъка стигаме до другите органи ние сме принудени да съзерцаваме имагинативно, инспиративно, интуитивно, такатрябва да подходим и когато разглеждаме човека във връзка с неговите различни агрегатни структури.А когато вземем под внимание твърдото в човека, това, което наистина се намира в него като твърдо вещество, то почти не се отличава от намиращото се вън от човешкия организъм.Напълно се отличава обаче течното в него, газообразнотои най-вече топлината. За това ще говорим през следващите дни. Но едва когато разглеждането на човека се разшири по такъв начин, едва тогава органите получават за познанието правилното си значение в границите на човешката природа.
С чисто сетивно насочената емпирична физиология едва ли можете да проследите функциите на човешкия организъм,освен до прехода на чревната каша от чревните власинки до лимфните съдове. Дотам стига съвременният сетивно насочен емпиризъм. Това, което се прави по-нататък, човек в действителност го фантазира. Всички представи за процесите, които протичаттам, за да възникне това, което става по-късновъв веществата, които поемаме отвън – например процесите в рамките на кръвообращението – в общи линии, в областта на съвременната физиология са фантазии. И дори нещо, като например участието на бъбреците в човешката организация, може да се разбере едва когато анаболитните процеси, които днес се смятат единствено от значение за човешката конституция, се разглеждат във връзка с катаболитните процеси. Преди много време казах на един приятел: „Както е важно разглеждането на разгръщането на човешкия зародиш от оплождането до раждането, също така важно за изучаването на ембрионалния живот е разглеждането на лежащите около зародиша органи, които по-късно се изхвърлят. И когато разглеждаме деленето на клетката, формообразуването чрез деленето на клетката, имаме една пълна картина едва тогава, когато редом с този изграждащ процес проследим и разграждащия процес.Защото по време на ембрионалното развитие имаме не само този изграждащ процес,така да се каже, пред нас, но ние го носим постоянно в нас и през по-къснияни живот и трябва да знаем за всеки орган доколко в него има изграждащи и разграждащи процеси. Разграждащите процеси по правило са свързани дори с повишаване на съзнанието. За ясното съзнание са необходими разграждащи процеси, разлагане, разрушение.
Същото е с процесите на отделянето. Бъбреците са органи на отделянето. Но възниква въпросът: Ако за сетивно насочената емпиричност те са отделителни органи, нямат ли значениеи за конституцията на човека? Не са ли може би по-важни за изграждането на човека чрез нещо друго, освен чрез тяхната функция на отделяне? И ако проследим нататък функциите, да кажем, да преминем от бъбреците към черния дроб, тогава имаме това интересно явление.Бъбреците отделят накрая навън, черният дроб навътре. И възниква въпросът: Какво означава за взаимоотношението между чернодробния процес и бъбречния процес това, че бъбреците с техните отделителни продукти се разливат повече навън, а черният дроб се разлива навътре? Т.е., че един път човек общува с външната среда, а друг път със себе си. Така стигаме до постепенното прозиране на човешката организация. Но за прозирането човек трябва да вземе на помощ това, което е търсено по пътищата, за които днес можах да загатна само въвеждащо. Искам да построя следващата лекция на това и да покажа доколко те водят до истинското патологично и терапевтично разбиранеи доколко имамеуказания за признатото днесемпирично изследване, които не трябва да бъдат докосвани по никакъв начин, а спрямо тях само да бъде показано как то щеполучи истинската си стойност едва чрез това, че можем да поставим такива директиви.
Аз не се опитвам да нападна днешнотоприродонаучното изследване или да засегнаднешната природонаучна медицина, а искам да покажа, че в тази природононаучна медицина лежат много съкровища за едно по-добро познание, отколкото такива се печелят с днешните методи и преди всичко с днешния подход на разглеждане. Природонаучното разглеждане не бива да се критикува, а напротив, то трябва да бъде напълно обосновано.Чрез неговото обосноваване като се изхожда от духа, то ще получи своето пълноценно значение. За това ще продължа да говоря утре.

Превод от немски език: Светослав Йорданов

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Нед Юли 03, 2016 10:53 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
Дорнах, 31 декември 1923

По добро стечение на обстоятелствата, въпросите, които трябва да бъдат разгледани днес, са вече зададени от вас и сега ще започнем с обсъждането на някои от тях. Надявам се, че в трите часа, които имаме, ще успеем да свършим с всичко. Бих желал в тези няколко обсъждания наистина да ви изложа нещата така, както те се получават от антропософията, без да взимаме под внимание каква е терминологията за тези неща в някои други области днес. Точно относно зададените въпроси, ще подходим към темата така, както може да стане, когато изхождаме от антропософията.
Първият зададен въпрос, с който ще се реши още нещо поне по отношение на принципите, е въпросът за луесовите заболявания . Луесовите заболявания, които малко сме обсъждали досега, трябва да бъдат внимателно разграничени от всички странични следствия, явления и т.н. Те по най-интензивен начин ни насочват към това как организмът общо взето се държи в болестно състояние. Луесовите явления са затова толкова важен медицинско-терапевтичен въпрос, защото без съмнение при тях – ще говорим изцяло без предразсъдъци, вие наистина ще видите, че поради тази причина няма да останем при предразсъдъците – се прилага специфично лекарство, лекува се с живак. Дори само разглеждането на лечението с живака ще ни доведе до разбирането как да се справим по съответния начин с наличното зло.
В общи линии всяко заболяване се дължи на това, че липсва хармоничното взаимодействие между трите системи на човешкия организъм – нервно-сетивната система, ритмичната система и двигателно-веществообменната система, чието разглеждане е много по-важно, отколкото се вярва днес дори в лекарските кръгове. Помислите само на какво почива тази хармонична взаимна работа. В двигателно-веществообменната система имаме една дейност на човешкия организъм, която се извършва с преобладаващото съдействие на етерното тяло. Но във всяка система участват също и останалите членове на човешкия организъм. Не може да се каже, че в двигателно-веществообменната система работят заедно само двата члена на човешкото същество – физическият организъм и етерният организъм, а че те двата работят предимно заедно. Астралното тяло и азовата организация се включват по-слабо. Например в главовата организация, това означава в цялата нервно-сетивна система, предимно действат азовата и астралната организация, а етерната и физическата организация са им подчинени. Преди всичко трябва да си изясним, че разликата между будното състояние и съня е тази, че дейностите на астралната и азовата организация, които по време на будност работят директно, по време на сън продължават да работят чрез един вид инерционна способност на организма. По време на сън тези дейности продължават по инерция като ехо, като отражение, без астралното тяло и азовата организация да са там. Можете ли да го разберете? Те продължават да действат точно както, когато блъсна една топка тя продължава след това да се движи, въпреки че никой вече не я докосва, така и астралното тяло и азовата организация продължават да действат по време на съня. Затова, когато се разказва нещо за азовата или астралната организация, не бива да се казва, че, те не могат да бъдат там по време на съня. Сънят трябва да бъде прекратен само ако има опасност да спрат астралните или азовите въздействия по инерция. В този момент сънят трябва да се прекъсне, трябва да се събудим.
Следователно нещата не могат да бъдат взети така схематично, както понякога e необходимо да се прави за разбирането на малко запознатите с антропософията.
Наистина е необходимо да си представим фактите правилно. Многото въпроси за причините всъщност трябва да бъдат насочени не към вътрешната организация на организма, а много повече само към външната причина за нещата. Тя винаги трябва да се познава. Диагнозата следва да се постави така, че историята на болестта да бъде напълно изяснена. Спекулирането върху причините в организма всъщност не води до откриването на лекарството по правилен начин.
Ако трябва да задам въпроса в този смисъл, трябва да кажа: Какво е действително налице при сифилиса? Нека да отделим сифилиса от всичко, което при различни обстоятелства могат да бъдат и сексуални заболявания, от всички гонорейни заболявания , шанкърови явления и т.н., следователно от всичко, което в общи линии – ще се занимаем с него допълнително – не принадлежи към действителния сифилис, а е друго заболяване. Действителното сифилистично заболяване се дължи предимно на това, че азовата организация на човека бива твърде силно ангажирана в системата веществообмяна-крайници, най-вече във веществообмяната. В известна степен азовата организация на човека слиза в долната част на тялото. И всички болестни симптоми, които настъпват, се дължат на това, че азовата организация слиза твърде силно в долната част на тялото. Чрез това настъпват всички процеси, които се изразяват чрез познатите ви симптоми, всички процеси, които предизвикват преобладаване на азовата организация над етерната организация, които не трябва да бъдат в този тракт на човешкия организъм. Просто в сексуалния тракт имаме твърде силна азова организация. Такъв е фактът. Първо трябва да обърнем внимание на този факт, а не на инфекцията и т.н.; трябва да видим този факт, защото той е там. И лечението трябва да произлезе от него.
Нека във връзка с това да разгледаме въздействието на лечението с живак. Какво всъщност настъпва в човешкия организъм при всяка употреба на живака? Както знаете, лечението с живак е много древно и от време навреме то е благоприятно не само при луесовите, но и при други заболявания. Какво настъпва при лечението с живак?
Живакът е едно от тези лекарства, което, изхождайки от определено инстинктивно познание за човешкия организъм, се е смятало за добро във времена, в които е съществувала широкообхватна инстинктивна медицина. Какво е важното при лекуването на сифилиса с живак? Успехът на лечението е тясно свързан с внасянето на правилната доза живак в кръвта. Лечението зависи от правилното дозиране. Помислете си какви последствия има това. Доколкото знам, не е обичайно да се инжектира живак при луесови заболявания. През последните години се преминава към това, защото предишното външно приложение на мехлеми , както ще видим, не е било достатъчно ефективно или те са действали твърде силно; но като цяло, дори този частичен преход е предизвикан емпирично, защото се констатира, че при живачната паста има нещо вредно.
Какво е то? Когато използвате живачна паста, тя води всъщност до частична обща инфекция. Стремежът е бил цялото да навлезе в кръвната циркулация. Използвате ли обаче живачната паста, тогава в организма има и други направления за живачния импулс. Лечебно е най-вече това, което навлиза в кръвта; докато това, което не навлиза в нея, а протича по етерни пътища, което е въвлечено в етерни течения, насочени например по продължение на нервната система, по продължение на нервите, то е вредно. Всичко това разпростира, така да се каже, азовата организация над целия организъм и всъщност вие разпространявате болестта в целия организъм, само че под друга форма, чрез което получавате след дългогодишно продължение на вътрешните подготвителни процеси всички явления, които настъпват като следствия на лечението с живака.
Оттам можем да кажем: Още при лечението на луесовите заболявания с живак се вижда неговото лечебно действие. На какво се дължи то? Нещата, които се взимат под внимание, днес наистина могат да се кажат публично, както ги казах вчера в откритата лекция. Просто от определен момент органичните субстанции не се намират вече под влиянието на земните сили, а под влиянието на периферно действащите, на действащите от периферията към центъра на Земята космически сили. Също и всичко, което получаваме в организма чрез обикновеното храносмилане, след като е преминало през червата, от определен момент се намира под влиянието на космически сили, космически закръглящи сили, истински космически закръглящи сили.
В тези космически закръглящи сили живее предимно азовата организация. Обхване ли тя твърде силно веществообменната система, тогава възниква тенденцията на азовата организация да атомизира, да закръгля отделни членове на човешкия организъм, да ги организира, вместо правилно да организира целия организъм според неговата форма. И всички явления на луеса, всички симптоми на луеса са последствие на това частично атомизиране, на това атомизиращо организиране. Там азовата организация се намесва в наистина много малки системи на човешкия организъм, докато тези малки системи би трябвало да останат подвластни на организирането на собственото етерно тяло, както самото то, а не по обиколния път на азовата организация, е подчинено на космическите периферни сили.
Когато живакът е въведен в човешкия организъм, той получава свойството да бъде в земните отношения тази субстанция, която сама по себе си подражава най-силно, най-интензивно външната форма на Космоса. В момента, в който живакът се инжектира непосредствено в кръвообращението, възниква тенденцията да се предаде на живака тази частична организация, тази малка атомизираща организация, така че азовата организация да се освободи и отново да заработи в целия организъм, като поради това става способна отново да възстанови чрез реакция здравословното състояние.
Но всичко зависи от това пациентът да не приеме повече живак, отколкото непременно е необходимо. Това е проблем, който всъщност никога не може да се разреши. Защото при лечението с живак никога не бива да се излагате на опасността да дадете малко повече живак. Вие трябва да дадете точно толкова, колкото, според изследването на болестното състояние, може да бъде поето от циркулацията, защото всичко останало остава като излишък и причинява настъпилите вторични явления, които познавате.
Затова при прилагането на живака винаги се установява, че човек лекува, но при определени обстоятелства болният трябва скъпо да заплати с ужасните последствия, които изглеждат подобни на сифилиса, но в действителност малко по малко безвъзвратно унищожават организма. Точно от сигурното лекуване чрез живака се вижда, че неговото използване е изключително проблематично.
То не винаги е било проблематично. Вижте, не точно за сифилиса, но за някои други заболявания, живакът винаги е бил използван, може би през следващите дни ще можем да говорим за това. При силно инстинктивно надарения болен човек живакът е предизвиквал действително точно определена чувствена реакция. Болният е знаел кога е приел достатъчно. Той се е чувствал наситен с живак. Днес инстинктите са дегенерирали. Болният не може да си даде сметка за това, което се случва в него чрез живака. Той вече не се засища с живака, той се пресища. Днес това се случва най-често: Болният се пресища с живак и тогава познатите последствия настъпват по много опустошителен начин, така че, както въздействията на сярата и фосфора могат ясно да се видят в организма и също при разтварянето на солта може ясно да се види какво се случва в него, като винаги трябва да се внимава за дозировката, същото може да се види и при живака. Знаем точно на какво се дължи действието на живака.
Сега става въпрос дали можем да приложим такова лекарство, което да действа безобидно дори когато се предозира, защото тогава би настъпило отделянето му навън. Живакът има своеобразността да не бъде отделян навън, когато бъде приложен в организма в големи количества, а да се отделя навътре. В тази връзка в младите ми години ми беше изключително интересно как Хъртъл е взимал при аутопсия костите на лекувани с живак, разтрошавал ги е и след това е било възможно с микроскопа да бъдат намерени в костите малките капчици живак. Следователно цялата костна система е била проникната с живак. Особеното при живака е, че той не се отделя навън, а че организмът го поема и при живачното лечение цялата азова организация постоянно има работа с организирането на тези малки капчици живак, живачните атоми, които са навсякъде в организма, именно в съдържащите калций органи.
И така наистина може да се каже, че трябва да бъде направен опит да се намери в областта на природата нещо, което да се поеме от организма като живака и то да замести азовата организация в организма, следователно да я разтовари и освободи. Но, когато се внесе твърде много, което е неизбежно, тогава то трябва да бъде отделено навън, а не навътре, както нещо друго, което се храносмила.
Тук се отнася до това да стигнем до нещо, което във външната природа отговаря на азовата организация и което при определени обстоятелства може да бъде приготвено така, че наистина да преминава в кръвообращението и, така да се каже, да предизвиква в кръвообращението един фантом на азовата организация. Необходимо е да се използва в кръвообращението един изкуствен аз.
Точно нашите лекари би трябвало да направят необходимите опити и без съмнение ще видите, че ще стигнете до изненадващи резултати. Вземете това, което можете да спечелите от изключително втвърдени растителни части, които са пренесли кореновия процес на растението върху останалото растение. В кореновия процес на растението се намира едно изключително наподобяване на азовата организация. Цветът на растението е етерна организация. Частта на растението, намираща се под цвета, е обгърната от астралната организация, а там, където то се корени в почвата, навлиза азовата организация. Във всеки силно вдървен корен, който обаче още принадлежи на растението, който не е преминал в неорганичното чрез това, че е отделен от живото растение, имаме импулси на азовата организация.
Само че ако непосредствено вземем растителни корени и извлечем от тях вещества, за да ги инжектираме, едва ли бихме се справили, защото коренът на растението наистина съдържа много силно азовата организация, в известен смисъл фантом на азовата организация, но живеещото като импулси там се ограничава до нервно-сетивната система и не действа силно долу в останалата организация. Оттам би трябвало да кажем: Когато кореновата организация обхваща само корена, тогава едва ли бихте могли да приготвите подходящ препарат за споменатите цели. Противно на това има растения, при които кореновата организация действа много силно в цялото растение. И такова растение, при което кореновата организация всъщност прониква цялото растение чак до плода, е Astragalus exscapus L, безстъбловият клин, това, което човек нарича годжи бери . Безстъбловият клин има плодове, които изглеждат като шушулки, но са много твърди, и вътре има зърна. Сега имам предвид това, което е напълно втвърдено. Или вземете определени дървета, които и без това вече се използват. Ефикасността при тях се дължи на това, което казвам.
Трябва да вземем зърната от някое такова растение, да кажем, от безстъбловия клин, годжи бери, добре да ги стрием и да ги обработим със собствения сок на растението, със сока от цвета и от листата на собственото растение. По този начин ще получим препарат, който може би ще разредим до третата децимална потенция. В третата децимална потенция, ако бъде инжектиран, той наистина ще внесе фантома на аза в кръвообращението и под влиянието на този препарат при истинското сифилистично заболяване, което е заболяване на цялата кръв, получаваме точно същата картина, както при лечението с живака и след това трябва да се погрижим излишното да бъде изхвърлено чрез силно затоплящи бани. Така че тези две неща трябва да бъдат комбинирани: от една страна инжекция с така приготвения препарат, и след това излишното да бъде изхвърлено навън чрез силно затоплящи бани.
Но освен излишното се изхвърля още нещо. Изхвърля се и това, което е в кръвта на сифилистично болния като увреждащи субстанции. То също трябва да бъде изхвърлено чрез отделянето на потта. Може да се каже, че непременно трябва да бъде изхвърлено това, което трябва да се изхвърли, само чрез отделянето на потта. Но първо то би трябвало да бъде задържано. И то може да бъде задържано чрез закръглящото действие на импулсите, намиращи се в зърната на безстълбовия клин. Виждате, че можем да се справим с тези неща наистина само, когато тясно свържем диагнозата и терапията.
В медицината изобщо не може да се действа без индивидуализиране и вие много добре можете да наблюдавате, че точно при сифилистично болните болестната картина при един пълен човек е съвсем различна, отколкото при един слаб човек. При пълния човек изключително трудно ще отделим сифилисовата отрова. Не знам дали тук има приятели, които имат опит с това. По-трудно е да се отдели сифилисовата отрова от пълен човек, отколкото от слаб човек. Слабият човек я отделя сравнително лесно. При един слаб човек при определени условия ще се справите добре, когато действате така, както описах. Трябва да бъдете сигурни, че настъпва реакция, следователно, че е налице силно потоотделяне, иначе ще получите всякакви възможни вътрешни заболявания като последствия, защото болестният процес не изчезва от само себе си. Реакцията трябва да е налице. Но за да се постигне действието при пълните хора, е възможно да е необходимо да се прибегне и към нещо друго. Тогава ще бъде много добре, ако се обърнем към това, което в природата се е издигнало повече в астралния процес. В определени случаи, когато видим, че не можем да постигнем реакция с обичайното растение, ще направим добре, ако вземем шикалки . Аз ги споменах вчера по друг въпрос.
В шикалките вече имате етерното закръгляне, шикалката ви показва живачността в растителните царства. Ако обработите шикалката така, че от една страна я стриете, а от друга вземете отровата на осата, която я е причинила, и в ниска доза заедно ги втриете, ще получите силно действащ препарат, който предизвиква реакция дори там, където иначе трудно настъпва реакция.
Ние действително имаме твърде малко болестни случаи, които можем да наблюдаваме поотделно. Мога да си представя, че за нашите приятели, които са лекуващи лекари, не е добре да довеждат болните от сифилис в института. Но такива неща изобщо хвърлят светлина върху цялата терапия. Човек научава нещо за цялата терапия точно от такова лечение и аз съм убеден, че когато видим как кожата на някой болен, след като е бил инжектиран по този начин и излезе от ваната, изглежда по-различно, отколкото преди банята, как за по-внимателния поглед кожата му изглежда така – вероятно може да се види и с микроскопа, – като че ли навсякъде е покрита с малки дупчици, почти като малки пъпчици, тогава ще научим как организмът е обхванат от нещо такова. Имам предвид, че по този път се намира това, към което трябва да се стремим във връзка с лечението на сифилиса. Защото точно при това заболяване е необходимо да гледаме не само върху това, което помага на болния и след това да го изпишем, ами е необходимо да се убедим, че болният ще издържи лекарството през по-нататъшния му живот. И тук стигам до един въпрос, който беше същевременно зададен и ще бъде изключително интересен за повечето от вас: Той се отнася до медитацията. Има ли паралелно на медикаментозното лечение някакъв типичен вид съвети за това?
Споменах сифилиса във връзка с този въпрос, защото действително можем да го отговорим най-точно във връзка със сифилистичното заболяване. Ще зависи всъщност от това дали привидно излекуваният сифилистично болен – а всеки сифилистично болен в началото е само привидно излекуван, защото болестта може отново да пламне и всеки привидно излекуван сифилис може по-късно да пламне при определени обстоятелства – изобщо е превърнал организма си в нещо по-различно, отколкото несифилистично болният. Той има друга конституция и трябва да се внимава тази друга конституция наистина да бъде поддържана за бъдещия живот, защото иначе тя се оказва слаба за някои атаки на обикновения живот и сифилисът може отново да пламне.
Естествено ние ще разгледаме въпроса за медитативното лечение само общо, но той може да бъде повдигнат точно тук. При сифилиса настъпва известна самостоятелност на азовата организация, което при нормалния човек не е така. От собствения организъм на сифилистично болния чрез инжекцията се поражда гореспоменатият фантом, и чрез това неговата азова организация става за целия следващ земен живот по-самостоятелна, по-свободна от този, който никога не се е разболявал от сифилис. Тя е по-свободна и това трябва да се вземе под внимание. Ако искате завинаги да излекувате някой болен от сифилис, трябва да се погрижите той да започне силно да се интересува от абстрактни мисли, постоянно да се занимава с тях и медитативно да ги прехвърля в главата си. Трябва да му препоръчате да премисля медитативно например геометрически или математически задачи, това означава да ги премисля в постоянно ритмично повторение, така че никога да не престане да поддържа това изкуствено обособяване на азовата си организация. Трябва да приучите мисленето му да премине в определена вътрешна конституция. Ще му направите добро, ако го посъветвате: „Всяка сутрин, след като се събудиш, мисли как се отнася един малък триъгълник към един подобен на него голям триъгълник. Те имат еднакви ъгли, но различни страни. Представи си това първо много бавно: еднакви ъгли, различни страни. След това си го представяй по-бързо, още по-бързо, и накрая така, че вече почти да не можеш да ги видиш. След това започни отново да мислиш по-бавно.
Такова различно по бързина мислене, извикано чрез собствена дейност, ще насочи човека правилно да се грижи за азовата организация, която е станала самостоятелна. Това е един такъв вид медитация. Навсякъде обаче, където виждате, че азовата организация е станала по-самостоятелна чрез някакво лечение, можете да се опитате чрез такава медитация, която за болния от сифилис е много необходима, да улесните по-нататъшния му живот. Всъщност сифилистично болният трябва да бъде подтикван наистина постоянно да занимава своята станала самостоятелна азова организация, с такава протичаща в променлив такт медитация Може ли да го разберем?
Тези неща ни карат да разгледаме други зададени въпроси. Ще се върнем отново на всичко това, искам само да направим едно фактическо обобщение.
Въпрос за безстъбловия клин.
Това са шушулки. Отваряме шушулките и вътре има твърди като камък семена, които трябва да бъдат стрити на много фин прах.
Друг въпрос, който беше зададен и който привидно не е свързан с това – но вътрешно нещата са свързани, – е този за появата на глаукома. Мисля, че глаукомата днес едва ли се лекува по друг начин, освен оперативно, освен при хомеопатите; но хомеопатията все още не е рационална. Сега става въпрос да разберем на какво се дължи такова явление като глаукомата. В определен смисъл, органично погледнато според четирите члена на човешката природа – физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и аз, – всъщност изхождайки от цялостния процес на организма, глаукомата е противоположното явление на всички възможни възпаления на ушите. Двете неща се отнасят едно към друго почти като полярни. Възпаленията на ушите стоят на едната страна, подобните на глаукомата явления стоят на другата. Когато се вземе просто факта, изглежда така: При глаукомата настъпва силна дейност, която прониква стъкловидното тяло на окото и го конституира субстанциално. Стъкловидното тяло става вътрешно твърде интензивно спрямо собствената си субстанция. Чрез това настъпва хипертрофия на дейността на стъкловидното тяло и тази хипертрофия предизвиква глаукомата. Но какво настъпва тогава?
Такъв сетивен орган като окото се намира на точката, в която е достатъчно самостоятелен спрямо цялостната телесна организация, където е достатъчно обективно отделен от цялостния организъм. Бъде ли отделен малко по-силно, отколкото при нормалното виждане, от цялостния организъм, тогава той е толкова болен, че целият организъм не може вече да разпростира своята дейност над този орган.
Точно при глаукомата е извънредно интересно да се види как етерното тяло – то е извънредно важно точно при окото – прониква очната ябълка, така я прониква, че физическата субстанция в стъкловидното тяло действа много силно като физическа субстанция. Премине ли тази граница, тя твърде силно се проявява като физическа субстанция. Етерното тяло не може вече да стигне до нея, не може вече да я проникне. Поради това трябва да се погрижим то да разгърне своята дейност, съответно да се смекчи физическата дейност в окото. Наистина е тривиално, но все пак е вярно да кажем, че когато настъпи нещо подобно, тогава цялата органична дейност в този тракт на човешкия организъм е твърде слаба, частично парализирана. Тя е твърде слаба, трябва да бъде засилена. Вие можете да я засилите само чрез това, че направите издишването на човешкия организъм по-силно, отколкото е при засегнатия от глаукома човек по времето на неговото заболяване, съответно в развитието на неговото заболяване. Така ще постигнете подобрение на глаукомните явления, ако можете да ги констатирате в правилния момент – но във връзка с такива частични заболявания организмът постига понякога нещо изключително силно, – чрез всичко, което го кара да засили точно дейността на издишването и чрез това го стимулира да направи дейността в главата по-интензивна. Тогава ще го доведете дотам да противодейства на възникването на глаукомата. И такова нещо може да се постигне ако поднесем на човешкия организъм калциев карбонат, карбонатен варовик от кости и я смесим с някакви растителни въздушни корени . Чрез това получаваме препарат, който наистина регулира дихателната дейност по необходимия в този случай начин.
Става въпрос, че когато вземем калциев карбонат (kohlensauren Kalk) от варовикови почви (Knochenerde) и го внесем в човешкия организъм, получаваме съответния силен стимул за издишване. Но за да бъде ангажиран самият организъм с това, за да не стане ленива цялата тази дейност, така да се каже, да не протича без организма, този варовик трябва да бъде допълнително смесен с импулси, налични във въздушните корени на дървета или растения, катерещи се по скали, корени, които живеят навън във въздуха и където живеещото по принцип като корени в почвата се издига във въздуха. Чрез това тези корени стават такива, че импулсите им наистина стават подобни на дихателната дейност и човек има възможност да приеме в себе си дихателната дейност. В противен случай тя се стимулира неволево чрез варовика. Ако обаче смесите сока на такива корени с варовика, получавате желанието да дишате така и от това желание възниква всяко оздравяване на цялата човешка организация, което ви е необходимо, за да уравновесите откъсналото се от вас при възникването на глаукомата.
Точно от такива неща се вижда, как навсякъде е необходимо да се вглеждаме в целия човек. Но физическото тяло никога не е цялото тяло. Физическото тяло е винаги само част, физическото тяло е черен дроб, стомах и т.н. и отделните части се намират във взаимовръзка една с друга. Етерното тяло повече представлява целия човек. А в един прекрасен смисъл астралното тяло съвсем представлява целия човек. Само че астралното тяло е много странно организирано. Човек иска да каже, че това, което е астралното тяло в човека до диафрагмата – приблизително външно локално отграничено, – е нещо съвсем различно от астралното тяло под диафрагмата. Това, което работи като астрално тяло срещу главата, срещу нервно-сетивната организация, е напълно полярно противоположно в неговата работа на работещото в двигателно-веществообменната система. А вземете ли изобщо веществообмяната, тя работи най-вече под влиянието на астралното тяло. Това, което обикновено наричаме веществообмяна, всъщност е една дейност на човешкия организъм, при която става въпрос само за дейността. При веществообмяната всъщност става въпрос само за приемане и отделяне на вещества. Човек би искал да каже, че храната като такава субстанциално изобщо не интересува веществообмяната, а само преодоляването на външната субстанциална форма на хранителните вещества и метаморфозата, не това, което е необходимо на организма. Там обаче отделянето веднага започва още в самата веществообмяна. Всъщност от приемането непосредствено се преминава към отделянето. Само определена част бива отделена. И това прониква чак до нервно-сетивната организация. Нервно-сетивната система субстанциално е изключително важна, защото нервната субстанция е стигналата до завършек веществообменна субстанция.
Колкото и гротескно да изглежда, реалността е, че чревното съдържание е застинала по средата на пътя нервна субстанция. Нервната субстанция, а именно на главата, е преработеното докрай чревно съдържание, промененото чрез човешката организация, най-вече чрез аза, съдържание на червата. Чревното съдържание е застинало по средата на пътя, то се отделя по средата на пътя. Съдържанието на нервната субстанция е преработено докрай и трябва да се третира от организма като напълно изчерпано. Следователно в действителната веществообмяна астралният организъм упражнява напълно различна дейност от дейността в централната нервна система. Те са наистина полярно противоположни. Това означава, че едната застива по средата на пътя, а другата стига до края, между тях лежи нулевата точка. Наистина е така, че там има пълна полярност. Ако бихме нарисували етерното тяло, щяхме да го нарисуваме яйцеобразно, астралното тяло не можем да го нарисуваме така, защото него трябва да го нарисувате като две части, горе и долу, които са напълно различни в своя начин на действие. И без да осъзнаем напълно това, не можем да разберем човека нито в неговото здравословно състояние, нито в неговото болно състояние. Трябва да ни е ясно, че във веществообмяната има напълно различна дейност от нервната дейност, от дейността в нервната система. И едва от това разбиране се получава възможността съответно да въздействаме на човешкия организъм. Ако например предписвате вътрешно препарати, изготвени от цвета на растенията, да кажем етерични масла, тогава вие не ги провеждате от долната част на астралния организъм в горната, а те могат да бъдат използвани само за да предизвикат някакви процеси в долната част, в истинската веществообмяна. В момента, в който използвате нещо, получено от корените на растението, то се изтласква от долния тракт на астралното тяло към горния и действа от главата върху организма. Вие го имате в целия организъм.
Защото трябва да разберете, че обикновеният възглед за взаимовръзките, за състава на човешкия организъм всъщност е ужасно дилетантски. Нали, човек си представя, че когато в някоя част на човешкия организъм след определен период възникне нова субстанция, тя е поета по пътя на обикновената веществообмяна, това означава, че старата субстанция е отделена и по пътя на обикновената веществообмяна е дошла новата субстанция. Човек си го представя така. Не вярвам, че някой, който днес е учил по някакъв начин медицина, си го представя по друг начин, освен, че по пътя на обикновената веществообмяна в човека навлизат субстанции, които след определен жизнен период сумарно заместват предишните.
Но не е така. Ако след определен жизнен период намерите други вещества в някой член на човешкия организъм, тe никога не са излъчени по пътя на обикновената веществообмяна. Обикновената веществообмяна снабдява субстанциално само нервната система, само вътрешното устройство на нервната система, само изграждащите елементи на нервната система. Чрез дейността на нервно-сетивната система заедно с дишането, от космическото обкръжение в изключително фино разредено състояние се приемат веществата, които след това се вграждат в организма от нервно-сетивната организация и заместват веществено това, което там е било изхвърлено, отделено. Защото изхвърлянето е много по-бавно отколкото човек си мисли. Така че човешкото тяло никога не се изгражда от храната. Храната съдържа само дейността, която трябва да е там, за да организира нервната система. Изграждането, вещественото изграждане изобщо не става по пътя на изхранването, това е химера, ами се извършва навлизайки от Космоса. Когато отрежете един нокът, който след това отново израства, израстващата там субстанция не идва от храната, която сама по себе си няма друга роля, освен отново да изгради нервната система, а това, което израства отново, което истински замества органичната субстанция в човека, се приема от Космоса.
Това естествено дава напълно друга картина за състава на човека, отколкото когато се вярва, че човекът е маркуч, по който от едната страна постъпва храната, след това става заместване и непотребното се изхвърля. Но човекът не е такъв маркуч. Извършващото се като при маркуча протича най-вътре в човешкия организъм. Това, чрез което човекът наново се изгражда след определен период, навлиза в човешкия организъм с дишането и дори с финото абсорбиране на външния свят чрез сетивата. В тази връзка ушите представляват изключително важни възприемателни органи и освен това разположеното по тялото осезание. Така че, когато правилно разглеждаме човека, още от началото трябва да си кажем, че веществообмяната е вътрешна работа на човешкия организъм. В изграждането на човека участва също и ритмичният организъм, а също и нервно-сетивният организъм.
Утре ще продължим и ще разгледаме и другите споменати проблеми, като постепенно стигнем до отговаряне на въпросите. Спокойно можете да ми кажете дали желаете още нещо, тъй като имаме толкова малко часове. Мисля, че наистина ще разгледаме споменатите проблеми. Ако някой има още въпроси, моля утре да ми ги даде.

Превод от немски език:
Светослав Йорданов

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 2 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
Хостинг и Домейни