ПРИЯТЕЛИ НА АНТРОПОСОФИЯТА - ЕЗОТЕРИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Ex Deo nascimur. In Christo morimur. Per Spiritum Sanctum reviviscimus!
Дата и час: Пон Ное 19, 2018 1:07 pm

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
Непрочетено мнениеПубликувано на: Пон Дек 12, 2011 11:35 pm 
Offline

Регистриран на: Пет Ное 11, 2011 7:20 pm
Мнения: 11
Няколко крачки напред в нашите философски възгледи, за да бъдем по-здрави


Ние сме на Земята за две неща : за да работим и за да учим. И да се надяваме, че това, което правим на нея е нещо добро. Ние се учим на Земята, защото тя ни оказва съпротива, създава ни трудности и ние се развиваме. Така е и с болестите. С определени болести учим нещо за своето тяло, а чрез други – нашето тяло ни научава на нещо. Нашите първи болести са т. нар. топли болести – те са в началото на живота ни и са придружени с фебрилитет, това са и детските инфекции.Когато повишим температура, нашият Аз може да работи и оформя тялото ни. Той научава етерното и физическото тяло на нещо ново, а те ако са внимавали добре – получават добър имунитет и повече не си забравят урока, защото имунитета е физиологичната памет. Когато сме се преуморили, имали сме грижи, не сме се хранили рационално – повишаваме температура, тялото е хвърлено в огъня на пещта и след това отново става здраво. Ние се учим на нашата Земя, защото нашето тяло е част от нашата земя. В живота си ние се стремим да донесем нещо на света, да направим и внесем нещо ново на земята, да постигнем революция в дадена област. Но когато поостареем – всичко това се обръща обратно. Тогава започваме да се питаме как иска от нас света да се променим. И тогава започва учението. През първата част от живота си се опитваме да порменим нещо на Земята, а през втората половина се опитваме да се научим на нещо, за да вземем с нас нещо на небето. Болестите в този период имат общо с екскарнирането( отделянето от тялото). Връзките на телата се разхлабват, тялото става по- твърдо, по- сковано. Идват студените заболявания като склерозата. Топлите заболявания сграбчват цялото тяло, а студените са винаги на определено място-напр. камък в жлъчния мехур, рак на белия дроб, склероза на сърцето. Тези болести означават, че ние сме твърде инкарнирани и винаги са трудни за лечение. Все по- често хората умират от тях. Тогава се случва обратното- не Аза учи тялото, а той се учи от него, така както ние се учим от Земята. Можем да забележим, че хората с хронични заболявания- рак, склероза, ревматизъм, литиаза, стават по- мъдри, те съзряват, развиват се и вземат нещо със себе си при пътуването си към небето и носят на Боговете земния си опит.
Едно от най- неразбраните явления в живота на хората, което поражда объркване, страх, неразбиране и често не се коментира поради този страх и ужас е смъртта. Неправилното разбиране за нея, незнанието за това, какво става с човека след смъртта е повод освен за неразбирането на живота, а и за трудностите при лечението на болестите. Все по- често в съвременната психология и психиатрия се поставя въпроса за правилното отношение на човека към смъртта. От страна на съвременните духовни учители на човечеството се поставят следните въпроси :
1) Да се намери едно ново отношение към смъртта и по възможност човекът да бъде придружаван по време на умирането.
2) Да се покаже на човекът връзката му с хората отвъд смъртта.
Една съвременна авторка, Елизабет Кюбъл Роз, е наблюдавала умирането на много хора, записвала разказите на такива, които са били до близки до смъртта състояния, но са оцелели. След Втората световна война тя посетила Полски концентрационен лагер и на дъсчиците над леглата на децата видяла нарисувани пеперуди- децата са рисували пеперуди, защото са усещали, че след смъртта ще отлетят като тях на небето. Авторката пише, че на Земята ние сме като в пашкул и като излитаме след смъртта като пеперуди, познаваме едно ново съзнание. Тя описва 3 стадия на смъртта:
1) –ви стадий – човекът наблюдава Земята отвисоко, виждаме мъртвото си тяло и тези, които се суетят около него.
2) –ри стадий- виждат се хората, които са ни близики и са си заминали преди нас, напр. родителите ни.
3) –ти стадий –вижда се светлина. Появяват се Същества от светлина. В различните религии, тези Същества се описват с различни имена. През 2-ри и 3- ти стадий, човек вижда целия си живот открая към началото му.
Р. Щайнер описва подробно всичко това което очаква човека след смъртта, а също и подготовката му за едно ново слизане на Земята, за нова инкарнация. Той описва как след смъртта човек застава пред един свят от духовно естество, който пробужда в него само такива копнежи, които са задоволими в духовния свят. Доколкото Азът е все още свързан с етерното тяло след смъртта, изниква сборът от онези изживявания, които изграждат всеобхватна панорама на спомените. Споменът е нещо много съществено за нашето същество. Ние изживяваме нашия Аз чрез спомените. Те са т. нар. почва под краката ни. Ако след злополука получим амнезия, сякаш една част от живота ни е изчезнала. Носителят на тази памет е не физическият ни мозък, а етерното тяло. Всичко изживяно е вписано в нашето етерно тяло. На прага на смъртта някои спомени се връщат особено живо. Следва след смъртта разпад на етерното тяло и от панорамата на образите Азът запазва нещо непреходно и вечно. Този остатък можем да сравним с екстракт от всички изживявания и опитности на човека по време на живота между раждането и смъртта. Това, което донася Азът със себе си от сетивния свят е като един кълн, като едно семе, което може да се развие само ако бъде приет в “родината на Духовете” след смъртта. В тази родина можем да видим силата, която напр. създава формата на един кристал, там не виждаме обема и масата на минерала, както е в сетивния свят, а силата, която създава формата на минерала. Цветът на един камък тук в сетивния свят, се явява в духовния свят като изживяване на контрастния му цвят, т.е. един червено оцветен камък ще бъде възприет в духовния свят в зелено, един зелено оцветен камък- в червено и т.н. Тази първа фаза на панорама продължава 3 дни. Затова е важно мъртвите да останат непогребани 3 дни. Етерното тяло остава съвсем малко свързано още с физическото тяло( свидетелство за това е напр. роговицата на очите, която 3 дни след смъртта все още е годна за трансплантация). След 3 дни етерното тяло напуска физическото.
Втората фаза на смъртта се нарича Камалока, а в католицизма – Чистилище. Човек преживява в обратен ред какво е причинил на хората със своите действия. Той изживява това, което е причинил на другите чрез своите действия, изживява болката, която е причинил на другия човек. Този период продължава 1/3 от годините, прекарани на Земята. През този период можем да направим връзка с мъртвите, които са ни напуснали. Много идеи, които мислим, че са наши, идват нашепнати от света на мъртвите . По времето, когато са след смъртта и очакват ново раждане, хората променят Земята по такъв начин, че новите й промени да отговарят на това, което се е променило в тях самите. Силите, които променят един ландшафт на Земята се намират у мъртвите. За ясновиждащия е видимо как в светлинния лъч, който идва от Слънцето и пада върху растенията, бушува силата на мъртвите хора, как човешките души витаят над растенията, как променят почвата и т.н. Не само човешкият живот в духовния свят действа върху условията на Земятя, но и обратно- действията във физическия свят имат последици за отношенията в духовния свят. Една силна любов свързва майката и детето и в хода на времето сетивната връзка става все повече духовна. Това, което човешките същества изплитат във физическия свят, остава да съществува и в духовния. Приятели, които са били дълбоко свързани в живота ще си принадлежат и в духовния свят. След смъртта те се оказват в една много по- дълбока връзка, отколкото по време на физическия живот. Като Духове, те представляват нещо многоповече един за друг. Връзката изтъкана между двама души ги среща и в следващия живот. Ето защо напълно вярно е да се говори, че хората след смъртта се срещат отново. След приключването на тази втора фаза, отпада нещо като втори воал и човек вече е само един Аз. Той е освободен от физическото и етерното тяло и от онези части на астралното тяло, които чрез своите желания, които продължават да са зависими от физическия свят. Тогава вече всичко ,което нахлува от духовния свят към Аза, не само го подобрява, но и го пренарежда.Тогава за пръв път човекът вижда самите духовни Същества- Ангели, Архангели, Серафими и т.н. И така, виждайки Йерархиите, той знае кой е . В очите на Йерархиите ние сме толкова големи, колкото е нашата стойност, колкото сме ценни. И ние виждаме, че обикновено сме по- нестойностни от това, което си мислим че сме. И искаме да се променим, но това става не на небето, а на Земята, защото само там сме самостоятелни. Много е лесно да прозрем нещо от духовния свят, но стойност има това ,което е направено от нас със свободна воля, а това е възможно само на Земята, където сме свободни. След 3- та фаза у нас се поражда желание да се върнем на Земята. След определено време около Аза се формира ново астрално тяло, което отново може да живее в такова физическо и етерно тяло, каквито са присъщи на човека между раждането и смъртта. В мига ,когато астралното тяло е отново образувано, стремежът се насочва навън и то жадно търси едно ново етерно и физическо тяло. Тогава настъпва едно междинно състояние, когато Азът отблъсква откровенията, които бликат отвътре и човек потъва в безсъзнание. Съзнанието се появява отново едва във физическия свят. Преди да се осъществи присъединяването на етерното тяло, за всеки човек, който отново влиза във физическо съществувание,става нещо изключително важно. В хода на предишния си живот той е създал известни разрушителни сили, които стават ясни в периода на пречистването след смъртта. Напр. в своята 40 година на предишния си живот човек е причинил някому болка. След смъртта тази чужда болка израства като една пречеща сила , която спъва развитието на неговия собствен Аз. При повторно навлизане в следващия физически живот, тези пречки в развитието отново застават пред Аза. Както с настъпването на смъртта пред човешкия Аз се разкрива една панорама от спомени, така сега пред духовния поглед застават очертанията на бъдещия земен живот. Човек отново вижда една панорама от образи, която този път му показва всички пречки, които той трябва да преодолее, за да напредне в своето развитие. И това , което той вижда сега по този начин се превръща в източник на онези сили, които човек трябва да вземе със себе си в новия живот.Образът на страданието, което е причинил на другия се превръща в сила, която дава подтик на Аза да поправи тези грешки в следващия земен живот. По този начин предишния живот действа детерминиращо върху новия. Човешките действия през този нов живот са предизвикани по определен начин от действията през миналия живот.Тази закономерна връзка между предишния и следващия живот, можем да определим като “закон на съдбата”. Нарича се още “Карма”.
Както казахме и преди Боговете се надяват ние да вземем с нас нещо от Земята и да го занесем там горе. Йерархиите живеят от това. И когато човек на Земята е бил съзнателен , сред определени части от Йерархиите той се наслаждава на разговор с тях. Стъпка по стъпка той се придвижва в духовния свят нагоре и на езика на мистериите това се нарича « среднощния час на Слънцето». Човек вече е прегледал онова, което е направил в предишния си живот и решава да се върне на Земята. За да реализира това са необходими определени условия, дарби, конституции, афинитети. Когато идваме на Земята с нова задача, това е договорено с Йерархиите. Когато сме се договорили с Йерархиите да слезем на Земята и да работим, означава , че после ще се върнем горе с много дарби. Конституцията се получава от родителите и от страната, в която се раждаме. Р.Щайнер дава едно упражнение- да погледнем един човек така, че да не виждаш в него нищо от онова, което е направил, но да видиш с каква житейска мотивация се движи. Тъжен или оптимистичен е .Изпълнен ли е винаги с енергия, или винаги е уморен. С какъв темперамент работи. За да разберем темперамента на човека трябва да потърсим две неща:
1) Активността на човека отвътре- наричаме го сила.
2) Как човек реагира на света, доколко дразним е .





Хората с меланхоличен темлерамент са с чувство за хумор,, това е добър темперамент за лекари- действа отпускащо на пациента. Не бива да се опитваме да се борим да променяме темперамента. За лекаря е добре да е сангвиник, за психиатъра, за медицинската сестра- да се меланхолици, за учения- да е флегматик. Темперамента принадлежи на конституцията . Той идва от етерното тяло. Да имаш определен темперамент- това е вродено. Един тимперамент може да е проблем, но може да е една възможност.
Физическото тяло е свързано с Кармата.
Етерното тяло има връзка с конституцията.
Астралното тяло има връзка с афинитетите ( симпатии и антипатии).
Конституцията ни- каква е тя- това е съдба. Дали си мъж или жена, това е съвсем различно. Има значение дали ще пораснеш висок или нисък, дали ще си жизнен, ще имаш много енергия или не. Разбира се има хора с малко енергии и инициативи , но те са брилянтни. Болестите също принадлежат към конституционалната ни карма- напр. алергиите са конституционална карма. Кармата има влияние върху душата. Холандският профессор Ливехуд казва: “ Знам кога цъфти ръжта, защото веднага започвам да кихам – на 05.08. Чрез тази си чувствителност обаче станах по- добър психиатър, станах по- състрадателен и започнах да усещам какво чувстват хората”.
Съществува карма на афинитетите ( на симпатиите и антипатиите). Ние се раждаме с афинитет към руси или чернокоси хора, към деликатеси.Това е свързано с дарбите, с които се раждаме-напр. любов към изобразителното изкуство, към цветовете. Тези афинитети ни водят до събития, случки. Афинитетите са и дарования, таланти.
Карма на събитията: във всеки живот се случват определени разтърсващи събития, които важат за развитието му.Напр. би могло да има голямо въздействие за живота на едно дете, когато майка му умира много рано. Ние можем да намерим събития в нашия живот, които водят до професията ни.
И така една карма има 3 части:
1) –та е конституцията, природата ( това е нашата вътрешнаст).
2) – та са събитията, те идват изцяло отвън.
3) та част е между първите две и това са афинитетите. Една част от афинитетите идват отвътре, от конституцията, а от друга страна идват и отвън. Всеки живот започва с конституционалната карма, после започват да се проявяват афинитетите и по-късно все по- важни стават събитията. Определени случаи и нещастия могат да ни отведат към ново бъдеще, да ни свържат с нови хора. Напр. Чърчил бил авантюрист,обичал да спортува поло, но не искал да учи. Веднъж при езда паднал, получил фрактура на черепа си и лежал принудително 3 месеца.Тогава открил, че е способен на обучение. Без този нещастен случай, той нямало да разбере това.
Срещайки се с един човек трябва да забележим това, което е зад тази душа, какъв Аз стои зад нея, какво иска този човек. Тази воля, която има всеки от нас се изразява в избора на определени житейски възгледи. Възгледите за света са воля. Човек забелязва, че се чувства най- добре като будист, ислямист или християнин. Това е избор на индивидуалната воля. Това е възглед за живота и не може да се каже чий възглед е най- добрия. Някой може да се роди с волята да бъде лекар, да лекува, но обстоятелствата го принуждават да бъде учител. Но той като такъв също може да лекува- лекува децата, за да влязат здрави в живота.
Кармата винаги има 2 лица-едното гледа към миналото. Има една определена причина за дадена болест. Но тази причина не бива да вълнува прекалено лекарите. Не е важно каква лоша постъпка е извършил в миналото болния, а какво да се направи с тази болест, да се обърнем към бъдещето.
При среща с пациент с отклонения, лекарят трябва да се запита що за болест е това, защо този човек има толкова изявен холеричен темперамент, защо е толкова голям камъка в жлъчния му мехур.
Напр защо един човек е нервен. Нервността се проявява по различни причини. Напр. човек постоянно скача от една мисъл на друга, неспокоен е , не може да държи една мисъл в главата си., камо ли да прави заключение. Друга форма на нервност е когато хората не знаят какво да правят със себе си, не са способни да направят нещо за себе си, да вземат решение в дадена ситуация. Това състояние може да доведе до сериозни симптоми, което се изразява в различни форми на заболявания, които по най-заблуждаващ начин симулират органични болести. Има много вредни фактори, силно влияещи върху нашия живот, които минават като епидемии от човек на човек и тези които са по- слаби се заразяват. Много е вредно, когато заемащите високи постове в обществото е трябвало да учат по начина по който се учи днес. През цялото си обучение като студенти те са нямали достатъчно сила и енергия да мислят действително върху това, което са слушали от преподавателите си. Като резултат- за изпитите материалът се зубри, не се прави връзка между интересите на душата и темата на въпроса. И не е чудно, че студентът се стреми да забрави веднага това, което е научил. Какви са резултатите от тези образователни методи? В някои отношения държавните мъже са обучени в университета да вземат решения и да участват в обществения живот. Но като резултат от тяхното обучение, те не са вътрешно свързани с работата си, чувстват се отдалечени от нея. Няма нищо по- лошо от това да чувстваш отдалеченост в сърцето си от нещата, които правиш с главата. Това действа също и неблагоприятно върху силата на етерното тяло. Така поради слабия интерес, който може да съществува в човешката душа към собствената професия, етерното тяло постепенно отслабва.
Много вредна за човека е така обикновено изглеждащата разсеяност. Може да изглежда странно, но тя е вредна за здравето и много усложнения , граничещи със сериозни болести могат да бъдат избегнати, ако хората бяха по- малко разсеяни. И кой може да претендира, че не е засегнат от нея в известна степен. Един си губи химикала, друг не помни къде си е оставил нещата. За да променим това, трябва да помним къде сме сложили предмета, после да формираме ясна картина в ума си за цялото обкръжение около него. Чрез това упражнение цялата разсеяност постепенно изчезва. Това упражнение се основово на факта, че човешкият Аз е доведен съзнателно във връзка с деянието , което прави и така също се формира картината на действието. Свързването на Аза , който е духовната ядка на човешкото същество в този случай с образната предствава изостря паметта. Това е отлично лекарство не само за човек , който е разсеян , но и който е нервен. Неговото етерно тяло ще бъде засилено и нервността му ще изчезне. В здравото човешко тяло етерното тяло управлявано от астралното е винаги способно да проникне във физическото тяло. Така физическото тяло е обикновено слуга на етерното. Когато ненасочено от астралното тяло , физическото тяло извършва самостоятелни движения, това е симптом за нездравословно състояние. Това са напр. трепвания, които се изплъзват от контрола на етерното тяло и показват неговата слабост. На това се дължат всички спазми и конвулсии. При тях физическото тяло доминира и се движи самоволно , докато в здравия човек всички тези движения са подчинени на волята на астралното тяло, действащо върху етерното. Лечението е чрез засилване на етерното тяло . Напр. ако на някой пръстите треперят от писане, бихме го посъветвали да се лекува , като промени почерка си. Всеки ден по 15 мин. Вместо да пише автоматизирано , да се упражнява като обръща внимание на начина на оформяне на своя почерк различно и да развие навик за рисуване на буквите. Това е правил и П. Дънов след като е получил мозъчен кръвоизлив след побой и е бил с парализирана дясна ръка. По цели дни е рисувал думите “ Бог е Любов”и се е възстановил напълно. Парализата на ръката означава отделяне на етерното тяло от физическото в тази област. Когато човек съзнателно променя своя почерк , той е длъжен да обърне внимание на това и да свърже най- интимната част от своето същество с това, което прави. По този начин се усилва етерното тяло и човек става по- здрав. Слабостта на етерното тяло води към много нездрави състояния.
Едно друго упражнение води до усилване на паметта . Размишлявайки за събитията не само по реда по който са станали те, а и в обратен ред, т.е. започвайки от края на едно събитие и проследявайки го до началото , това ще помогне на етерното тяло да бъде усилено. Напр. игри и приказки могат да бъдат мислени обратно от края към началото. Такива упражнения, изпълнени старателно са много ефикасни в укрепване и усилване на етерното тяло. В едно друго упражнение човек трябва да полага усилия и да е нащрек. Трябва да се опитва да се наблюдава как върви , как движи главата си , кък се смее, т.е. трябва да се опитва да формира ясна представа за своите движения и мимики.(това е упражнение за корекции във вредните навици, защото вредните навици са в етерното тяло). Когато човек култивира съзнание за своите жестове и неволни движения , контролът на астралното тяло над етерното става значително по- силен. Голямо постижение е човек да върши по един доста различен начин нещата , които прави обикновено . Ако някой често сменя своя почерк, това ще му помогне да укрепи своето етерно тяло. Същността е в това да си способен да правиш в някои случаи нещата съвсем различно от това, което обикновено правим.
Много хора днес не знаят за своите желания или дори не си дават сметка какво биха искали. Това се счита за слабост на волята, което се дължи на недостатъчен контрол на Аза над астралното тяло. Някои хора не знаят какво искат, или ако знаят никога не успяват да го осъществят. Начинът да се усили волята е не непременно да се осъществят някои желания. Проучвайки живота си ще намерим безброй желания , които би било хубаво да се задоволят, но еднакво добре е ако не останат задоволени. По този начин всяко въздържание ще означава допълнително усилие на волята, което е сила на Аза над астралното тяло. Болестите и техните подтискащи въздействия биха били по- малки , ако хората усилят влиянието на Аза над астралното тяло, на астралното тяло над етерното и на етерното над физическото.
Важно е животът да се подреди по такъв начин, че хората да станат по - малко чувствителни към болестите и така последните ще имат по- малко подтискащо влияние върху тях.
Хората на 21 – то столетие са станали по- чувствителни или по – предразположени напр. към алергичните реакции. Все по- често срещащата се предиспозиция към алергичните реакции означава едно преминало нормите изменение на душевно- телесното състояние. Човекът днес е отчужден от природата и тя в отговор се отдръпва от него. Изкуственият технически свят, с който съвременното човечество се обгражда , не може да замести загубата на неговата сигурност. Като чужд сред чужди се изживява съвременния човек, затворен напълно в самия себе си. Това ,което във физиологическата област се изразява като алергия и свръхчувствителност, в душевната област живее като едно широко разпространено настроение на антипатия. Увеличаващата се готовност към хиперергични реакции в последните 20-30 години , напр. честотата на уртикарията като реакция към медикаменти от времето на пеницилина от 17% сега е 32.5%, показва симптиматично за загубата на биологична и психична защита.
Напр. бихме проследили алергично- хиперергичните явления в 2 типични проявления, които привидно етиологично нямат нищо общо , но в по- дълбок смисъл образуват единство.:
1) Едно дете в първата си учебна година всекидневно повръща сутрин по пътя за училище. С настъпванета на ваканцията сутрешното повръщане спира. Когато обаче в един ден от ваканцията потеглят по обичайния път с майката към училището, повръщането се възобновява. За майката това е необяснимо. По- късно се установява, че детето има страх от един учител. Хиперергичната реакция е станала самостоятелна в подсъзнанието и е намерила разрешение в смисъла на едно автономно- хистеричен “отговор”., дори само чрез препомняне.
2) Eдно астматично дете е наказано дисциплинално. То реагира чрез астматичен пристъп. При същото дете се появява друг тежък пристъп след поставяне на ваксина против тетанус. Двете етиологично различни явления могат да се проявят в екстремно заплашителни форми при серумната болест, при анафилактичния и травматичния шок.
Душевната организация на човека е носител на цялостната способност за реактивност , чувстване и възприемане, като разкрива себе си в областта на веществообмяната и физиологичните отделителни процеси. Двойната природа на чувстващата организация на човека би могла да се изобрази така:












Горната бримка онагледява отношението на чувстващата организация в областта на сетивно- нервната система. От една стрене тя е стегната като знак за концентрация и съзнание, а от друга страна е свързана с органичните процеси на втвърдяване(солеви процес). Долната примка е разширена като знак за едно допълнително разтваряне, потапяне на чувстващия процес в течностната организация (сулфуричен порцес). В органите на сетивно- нервната система белтъка претърпява едно сгъстяване, а в органите на веществообмяната напротив – става едно разтваряне.
При неврастеничната конституция чувстващия организъм преждевременно и едностранчиво е обременен в сетивно- нервната система, докато топлинния организъм (азовата организация на човека) остава относително назад в своето развитие. Ангажираността на последния във физическата и психическата основа на възприемателния процес остава непълна. В този случай всеки интензивен възприемателен процес действа като един студен ток и прониква невъзпрепятстван , необработен дълбоко в организма в областта на вътрешната среда. Едно здравословно, възприето от силната Азова организация сетивно възприятие, изгражда в детския организъм една здрава органна форма. Когато в дълбочина възникнат “несмлени “ възприятийни отломки, то тогава те действат на намиращият се в процес на диференциация двигателен организъм на детето като дезорганизиращи формообразуването импулси.
Докато неврастенично-хиперергичната конституция се образува под въздействието на хронични шокови явления чрез сетивно- нервната страна на организма (свръхраздразване на сетивата, прекалено ранно интелектуално напрягане), то при хистерично- хиперергичната реакция ранните детски шокови изживявания стоят на съвсем друга основа. Тук много повече имат значение изживяванията на отделяне, лишение, отнемане от майката, липса на душевна топлина в дома, страхови изживявания. В тези случаи настъпва едно прекалено ранно разхлабване на душевното в “ долния “ човек.
ХИСТЕРИЧНАТА КОНСТИТУЦИЯ: тя води до алергични заболявания по типа едем на Квинке , причинен от студови и топлинни въздействия, непоносимост към храни, психосоматично- при повтарянето на отрицателни изживявания. Често хистеричния процес като психическа реакция се отлага , слиза на физическо ниво , а нарастването на алергиите заема неговото място.. Астматикът показва телесно неврастенични белези , докато в психичното му поведение често съществуват латентни хистерични уклони . И при двата типа конституция – неврастеничната и хистеричната , в о- вата стои едно отслабване на топлинния организъм и на ритмичната система чрез преживени шокови изживявания в рана детска възраст. Една хистерична конституция е полярна на една неврастенична конституция. Хистеричната конституция е един процес на отделяне на астралното тяло , а при неврастеничния тип- астралното тяло е прекалено свързано с етерно- физическото, не може да се разширява. Можем да се опитаме да подражаваме на тази типология. Можем да се поставим на мястото на неврастеника – да почувстваме всичко в себе си и да не забелязваме нищо от света, даже че слънцето грее. Ако направим това- значи се доближаваме до болния, опитваме се да го разберем , така забелязваме всички симптоми, принадлежащи към даден тип. Защото едно средство може да помогне, ако пасва като ключ на ключалка за тази типология. Пример за това е типологията, която принадлежи към даден метал. Един човек със слаб глас напр., който не се съпротивлява срещу инфекции, блед е, лесно се уморява, стомахът му не смила добре храната- в този пациент няма желязо.
Здравето се явява като едно нетрайно състояние, като едно нестабилно равновесие, което трябва непрекъснато да бъде възстановявано, като големият причинител на смущенията е астралното тяло, а големият лечител-етерното тяло. Защото астралното тяло е носител на нашите инстинкти, страсти, импулси. Човекът, част от етерните сили на когото са иззети, за да бъдат поставени в служба на мисълта е много по - уязвим, отколкото по- малко еволюиралите същества, при които тези етерни сили са останали на разположение на регенерирането.
Може да се случи и обратно-освободени етерни сили да останат неизползвани, а азът да не е достатъчно силен, за да ги преобразува в собствената си дейност. Тогава тези неизползвани сили имат склонност да работят за собствена сметка, да предизвикат разрастване и размножаване, анормални вегетации, туморни образувания. Така ние се изправяме пред два противоположни аспекти на болестта: в първия случай от етерното тяло се изисква извънредно много , силите от които то би имало нужда, за да възстановява организма, в известен смисъл са му отнети, пресирани. Във втория случай свободните етерни сили остават неизползвани и проявяват потенциални възможности там, където не им е място. Впрочем това преобладаване на етерното се придружава с понижаване на съзнанието , известна степен на психично вцепеняване. Днес уви се среща често един пример на преждевременно отнемане на изграждащите организма етерни сили: това е прекалено ранното започване на училище, водещо до интелектуално развитие преди необходимите етерни сили да са се освободили за мисловна дейност. Напълно възможно е тези сили да се призоват преждевременно за да се ускори интелектуалното развитие. Точно това е опасността, защото отнемането на етерни сили се прави в ущърб на здравето, въпреки, че последствията могат да не се проявят веднага. Съществува полярност между мястото на появяването на симптомите и мястото, където трябва да търсим причината. Напр. възпалението на ухото представлява разрушаване на тъканите и образуване на гной, което е един метаболитен процесс, проявяващ се на сетивно-нервния полюс. Така, болните у които като тенденция преобладава метаболитния полюс са изложени повече на това възпаление.
Непосредственото въздействие на Аза и астралното тяло върху организма повлича след себе си преобладаващи процеси на смърт и разграждане с поява на органични минерални вещества. Азът има нужда от минералните елементи в малко количество за процесите на съзнанието. Останалото количество трябва да се оживотвори от етерните сили, благодарение на потоците, излизащи от долния полюс. При неврастенията, засилените в сравнение с процесите ан ревитализация процеси на разграждане оставят отпадък, който има тенденция да се отлага, да се държи като чуждо тяло и от който организмът ще се опита да се освободи. Един млад организъм ще има по- скоро склонност да реагира с възпаление , за да се освободи от чуждите вещества с помощтта на гнойта. Така една ангина, един синуит могат да бъдат реакция на процес от неврастичен тип. Но в края на краищата , ако причините продължават да съществуват , организмът ще се умори , ще се примири и повече няма да бъде способен да реагира чрез възпаление. Тогава чуждите елементи ще имат тенденция да се отлагат под формата на камъни , на атеромни плаки, на тофи и общо взето организмът ще склерозира. Тогава наблюдаваме болестни процеси , присъщи на възрастния организъм. Но преди пълното примиряване на организма съществува още едно възможно средство за защита : образуването на кисти. Кистата е образуването на мембрана, която ограничава чуждото от останалия организъм. Когато човешките етерни сили не могат да пронижат едно тяло, то остава чуждо за организма. Тогава тези сили се концентрирт интензивно в периферията му, което се изразява с образуването на кистозна мембрана. Въпреки че процесът на образуване на кисти е по - малко интензивен от възпалителния процес, той все пак си остава отбрана на организма. Това обяснява защо един тумор, който също е седалище на чужди сили е обикновено доброкачествен, когато е ограничен от кистозна ципа.
Но защо в някои случаи наблюдаваме само функционални симптоми, а в други моменти физическите прояви владеят сцената. За да разберем това е необходимо да се обърнем към процесите на равновесие и хармония между горе и долу и възможността за компенсация, процеси извършвани от ритмичната система. Докато все още има възможност за такава компенсация не се наблюдават никакви патологични симптоми. Но ако една от доминантите успява да прояви анормална интензивност, ще се появят функционални смущения , една дисфункция на етерното тяло. Ако причините продължават да действат , ако равновесието не може да бъде възстановено , нарушенията в етерното тяло ще се отпечатат като печат върху восък върху физическото тяло. Тогава чак ние виждаме да се изявяват физическите симптоми, които се откриват при преглед на пациента. Макар и трайно , нарушението може да не бъде толкова , за да предизвика функционални признаци или с други думи да се изяви на етерен план. Нарушението обаче съществува на етерен план без да се прояви. Тогава етерното тяло ще направи своя печат върху физическия орган не толкова дълбоко, по- малко видимо, по- повърхностно, като ще попречи на органа да изпълни правилно функцията си на “огледало”, на инструмент на душата. Като че ли това огледало е загубило яснотата си, не позволявайки вече на астр. тяло и на Аза да се отразят в него правилно, което поражда анормални, деформирани психически прояви. Подобни психически прояви са нещо характерно при увреда на органа и на неговите функции. Те могат да се появат отделно, но нерядко се сменят със съответните органични заболявания. Във втвърдяването и минерализацията на тялото, в структурирането , което ги придружава ние имаме полярния на възпалението процес, възпаление, протичащо обратно- с разтваряне, размекване. Тези процеси при човека често се сменят. Възпалението идва като реакция на баланс, вследствие засилена минерализация и втвърдяване, а склерозирането често реагира на процесите на размекване. Напр. цикатризацията където след един възпалителен стадий се появява стадий на заздравяване. Ако детството е възрастта на въдпалението обратно- възрастта клони към склероза. Но не всичкивъзрастни хора са нейни жертви, а виждаме ,че тя се появява и при млади хора. Следов. склерозата е един болестен процесс, явяващ се вследствие на засилване на нормалния процес на втвърдяване. Всичко, което ще преувеличи прякото действие на Аза върху физическото тяло ще бъде причина, благоприятстваща склерозата и то специално в ранното детство, защото ускоряването на процесите на втвърдяване, предизвикани у младия ортанизъм, ще продължат през цялото му съществуване. Как да се борим с нея? Ако разгледаме една бреза, когато листата й току що са се разгънали в слънчевия пролетен въздух, ще почувстваме колко много радост изразява това дърво. Изработването на белтък се концентрира в младите листа. Екстрактът от млади листа на бреза или отвара от тях се използва за лечение на склерозата.
Веществата от които ние извличаме нашите лекарства идват от различните царства на природата – минералното, растителното и животинското и поради това са вещества чужди на човека. Дори вещество взето от друго човешко същество – както при кръвопреливането има чужд характер за приемателя. Следов. е необходимо организмът, в който ще се внесе една чужда субстанция да я преработи, да я направи своя. Човешкото същество със своя Аз е индивидуализирано до такава степен , че толерира само това , което предварително е преобразило в собствената си субстанция, белязяло го е със своя печат. В замяна ще се помъчи да се отърве от всичко което притежава чужди свойства. Тази необходимост да преобразява, да очовечава всичко, което организмът абсорбира се отнася както за лекарствата, така и за храните. Като принуждаваме да преобразява една чужда субстанция , ние искаме от организма известна работа. Така ние подтикваме в него реакции, които ако изборът на лекарство е правилен, ще бъдат в състояние да възстановят хармонията между съставните му елементи- физ. тяло, етер. тяло, астр. тяло и Аз, с други думи да го излекуват. Равновесието между тези четири елемента на човека като тяло се изменя постоянно от раждането до смъртта, очертавайки един характерен за всеки индивид образ в зависимост от съдбата му. Следов. възстановяването на равновесието ще се състои във възвръщане към този образ до степента до която индивидът се е отклонил от него. Това не означава, че е абсолютно невъзможно да се имени въпросният образ. Внасянета на едно вещество в организма изисква не само работа, но и адекватни способности. Организмът би бил неспособен да извърши тези промени ако не знае как да атакува непознатото вещество, следов. е необходимо организмът да има известно познание за лекарството, да е запазил спомен за него, което предполага връзка, сродство между човека и природата. Съществува един закон на еволюцията, който Р.Щайнер е подчертал особено : за да има усъвършенстване е необходимо най- обработените, най- фините елементи да се отделят от по- грубите, също като една мътна течност може да се избистри само ако най- гъстите части се утаят. Така, за да стане човек това, което е днес е било необходимо да се извърши отделяне чрез утаяване на другите царства. Между минералните царства металите заемат избрано място. Те са свързани с цивилизацията , с развитието на човешкото същество, което виждаме в изрази като: златен век, бронзов век и т.н. Металите имат тясна връзка със силите на Аза . Металите са крайния резултат на един много отдалечен във времето планетарен процес. Когато ги внасяме в организма е възможно да бъдат съживени онези планетарни сили, чиито резултат са металите и да се използват за възстановяване хармонията между съставните елементи на човека и по- специално за ориентиране силите на Аза в дадена посока. Всяка минерална субстанция внесена в организма претърпява едно преобразяване,преминава през един несубстанциален стадий : стадия на топлинния етер , преди да стане използваема от арганизма. Подобен процес привлича мощно силите на Аза и той е принуден да води една истинска битка срещу минерала. Чрез връзките на металите с планетите върху човека действат планетарните сили. На всяка планета отговаря един орган от човешкото същество или по- точно един сбор от функции.
Напр. елементазлато предизиква в нас очарование. То е красиво, блестящо , родствено със слънчевата светлина. Противоположно на това е тежко , тежестта е противоположна на светлината. То обединява в себе си полярността тежест/светлина и е металът на средната част. То е символ на материално могъщество в съвременния свят. Подлагайки го на динамизация, правейки от него средство за лечение ние разкъсваме тясната връзка на златото с минералния свят. Така освобождаваме в него силите на светлината . Този метал има властта да предпази човека както от луциферическата съблазън за прекалено бягство към духа , така и от непоправимоот потъване в материята, подбуждано от Ариман. Между тези два аспекта на злото, така добре охарактеризирани от Р.Щайнер се намира средния път, отворен от Слънчевия Дух Христос. То е метала на Бжественото слово. В съвременният живот като предписва злато лекаряе нещо като отражение на водача- свещенослужител на миналите времена , помагайки на човека когото лекува да осъществи в самия себе си “моста “ на равновесието между материята и духа. Да се върне здравето на един болен означава да се възстанови хармонията, т.е. да се обърнем към регулаторната дейност на ритмичната му система. Всичко, което укрепва ритъма, помага на лекуването. Простият факт на взимане на лекарство в определен час има вече целебно свойство. Всички истински художествени дейности допринасят за оздравяването , понеже произтичат от областта на чувствата и ритъма. Така антропософската медицина прибягва до рисуването , моделирането , музиката , изкуството на словото и лечебната евритмия. Въпреки че тези методи засега не са достъпни, можем да подтикнем нашите болни да водят по- хармоничен живот с определен режим на по- малко травматизиране на ритмичната система.



Д-р Златозара Дечева


Използвана литература:

Йооп Ван Дам – лекции, изнесени пред лекари в София.
Д-р Виктор Бот – “Антропософска медицина” – 1 и 2 том.


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
Хостинг и Домейни