ПРИЯТЕЛИ НА АНТРОПОСОФИЯТА - ЕЗОТЕРИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Ex Deo nascimur. In Christo morimur. Per Spiritum Sanctum reviviscimus!
Дата и час: Сря Сеп 26, 2018 7:31 am

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 3 мнения ] 
Автор Съобщение
Непрочетено мнениеПубликувано на: Пон Окт 22, 2012 7:30 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
Изображение


Една изключително интересна версия за душите, инкарнирани последните 300 години на Земята... За хората, които са си задавали въпроса: Не съм ли сякаш рано роден тук, защо не ме разбират... Разбира се, то позицията на Духовната наука, тази гл.т е стеснена, а и не само това... Но въпреки това представлява интерес и се опитва да дава обяснение за някои вътрешни душевни процеси.
http://espirited.com/wp-content/uploads ... indigo.pdf

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Последна промяна Дорина Василева на Вто Яну 01, 2013 8:47 pm, променена общо 3 пъти

Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Вто Окт 23, 2012 6:44 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
История на Антропософското движение, GA 258

Лекция първа

Бездомните души

Дорнах, 10 юни 1923 г.


Разсъжденията, които започваме днес са предназначени да окуражат всички онези, които са намерили своя път към Антропософията, мислейки за тяхното сегашно положение. Тези разсъждения ще представят възможност за размишление, саморефлексия, чрез характеризиране на антропософското движение и връзката му с Антропософското общество. И в този контекст мога да започна, говорейки за хората, които са център на такава саморефлексия – със себе си. Има хора, които намират този път чрез вътрешната необходимост на душата, на сърцето; други, може би го намират чрез търсенето на познание. Има много хора, все пак, които влизат в антропософското движение поради повече или по-малко светски причини /обикновени/, но чрез едно задълбочаване на душата в последствие те се срещат с повече, отколкото първоначално са очаквали. Но има нещо, което е общо за всички онези, които се озовават в антропософското движение. И това е, че те първоначално са направлявани от тяхната вътрешна съдба, тяхната карма, да напуснат обичайния път на цивилизацията, по който голяма част от човечеството върви в настоящия момент, за да търсят своя собствен път.
Нека помислим в този момент за условията, при които повечето хора растат сега. Те са родени от родители, които са френски или немски католици, протестанти, или евреи, или които принадлежат на някаква друга вяра, или имат множество от вярвания. Но между родителите е почти несъмнено предположението, което остава неизказано и понякога немислено, че техните деца ще растат като тях самите. Тези чувства естествено пораждат социална атмосфера, разбира се, социален натиск, който повече или по-малко съзнателно тласка децата към такъв начин на живот, който е начертан от тези повече или по-малко ясно определени вярвания. Тогава животът на едно дете следва своя естествен ход на образование и възпитание. И през това време родителите още веднъж имат всички свои вярвания, които упражняват влияние върху живота на техните деца. Убеждението, че моят син ще започне, разбира се, сигурна работа на държавна служба, или че той ще наследи бащиния бизнес, или че моята дъщеря ще се омъжи за човек наблизо. То лежи в природата на социалните обстоятелства, които се управляват от импулсите, възникнали по този начин. Хората нямат избор, защото това е ефектът на вярванията, които управляват живота. Това не винаги може да е очевидно за родителите, но образованието и всички други обстоятелства на детството и младостта държат в плен човешкото същество /несвободно/ и определят неговото място в живота. Институциите на държавата и религията формират възрастния.
Ако мнозинството от хора бяха помолени да обяснят как са попаднали там, където са днес, те не биха били в състояние да направят това, защото би имало нещо непоносимо да се мисли дълбоко върху такива неща. Този непоносим елемент има тенденцията да бъде тайно задвижван в подсъзнателните или несъзнателни области на нашия душевен живот. В най-добрия случай този елемент ще бъде изведен наяве от психиатър, когато се държи по особено непокорен /неприличен/начин долу в тези непознати области на душата. Но най-вече собствената ни индивидуалност, личността ни, не е достатъчно силна, за да отстои себе си срещу онова, в което по този начин тя се е превърнала.
Понякога хората имат подтик да се бунтуват, когато са в ситуацията на обучаван, или дори след една среща ако неочаквано им просветне. Може да стискаш юмрук в джоба си, или ако си жена да създадеш сцена у дома поради разочарованите жизнени очаквания. Това са реакциите срещу онова, което хората са принудени да станат. Често търсим начини да се упоим /да не усещаме болка/, концентрирайки се върху приятните неща на живота. Отиваме на танци и придружаваме това с лъжа, нали? Времето се запълва по един или друг начин. Или някой може да се присъедини към изцяло патриотична партия, защото професионалното му положение изисква той да принадлежи към нещо, което ще отразява ценностите му. Ние вече сме били обгърнати от държавата и нашата религия; сега това трябва да бъде допълнено от обкръжението и нещо, което несъзнателно се е превърнало в наш ореол. Не е необходимо да отивам в повече подробности. Това е приблизително пътят, по който хората се движат в руслото на живота, превръщайки го в тяхно съществуване.
Но онези, които намират, че това е трудно да се приеме, се оказват на възможни и невъзможни странични пътища. И антропософията е именно един от тези пътища, в които човешките същества се опитват да разберат /осъществят/ себе си; в които те искат да живеят с разбиране за себе си по по-съзнателен начин, да преживеят нещо, което е под техния контрол най-малко до известна степен. Антропософите са най-голямата част от хората, които не ходят по обикновените житейски пътища. Ако ние изследваме по-нататък защо това се случва, намираме, че е свързано с духовния свят.
След като отново преживявят хода своя живот в духовния свят след смъртта, човешките същества навлизат в област на духовния свят, в която стават все по-асимилирани/недиференцирани/ в него, където техният живот протича в съвместна работа със същества от по-високите духовни йерархии, където всички техни действия са свързани със света на реалния дух. Но идва един момент когато те отново насочват вниманието си към земята. Дълго време преди тяхното раждане, човешките същества се обединяват на едно душевно ниво с родовете /поколенията/, в края на които стоят родителите, които ще ги родят – не само до техните пра-пра баба и дядо, а много по-далеч до нивата на предходните поколения. По-голяма част от душите в днешно време гледат надолу, така да се каже, към земята от духовния свят, и живо се интересуват какво се случва с техните предци. Такива души се движат в руслото на съвременния живот.
От друга страна има група от души, особено сега, чийто интерес е много по-малко концентриран върху материалните /земните/ събития приближавайки се към новия живот на земята, отколкото върху въпроса как те могат да развият зрялост в духовния свят. Техният интерес се намира в духовния свят до момента, в който те намерят своя път до земята. Като следствие, когато се инкарнират, те пристигат със съзнание, което има своите корени в духовните импулси. С техните духовни стремежи, те надрастват своето обкръжение и по този начин са предопределени и подготвени да вървят по техен собствен път.
Така душите, които се спускат от пред-земно към земно съществуване могат да бъдат разделени на две групи. Едната група, към която днес принадлежат голяма част от хората, се състои от онези души, които могат по забележителен начин да се чувстват у дома си на земята, които се чувстват напълно удобно в техните топли гнезда, които са ги очаровали дълго време преди да слязат на земята, дори и ако това изглежда не винаги приятно, но това е само външният вид, илюзия /мая/.
Други души, които могат да минат търпеливо през детството – външните неща за тях невинаги са решаващото нещо - са по-малко способни да се чувстват у дома си, са бездомните души. Те растат извън топлината на гнездото много повече, отколкото ако са в него. Последната група в последствие са привлечени към антропософското движение. Следователно е ясно предопределено в известен смисъл дали или не човек е достигнал до антропософията.
Нещата, които са търсени от тези души в по-страничните пътеки на живота, далеч от широките пътища, се проявяват от самите тях по много начини. Ако другите не са намерили това да се върви по добре утъпканите пътища е така приятно и не са поставяли пречки по пътя на бездомните души, броят на последните ще бъде много по-очевиден за техните съвременници. Но днес е наистина видно колко много души носят намека за такава бездомност в себе си.
Тенденцията за такава бездомност може да бъде предвидима: бързо увеличаващите се доказателства за копнежа в бездомните души за нагласа към живота, която предварително не е показана, копнеж за духа в хаоса на съвременния духовен живот. Ако разсъждавате, в описването на общите черти на това постепенно развитие, може да намерите нещо малко от онова, което бих искал да опиша като антропософски произход на всеки един от вас.
Чрез въвеждането днес ще очертая само някои характерни особености. Ако погледнем към последните десетилетия на 19 век – можем да вземем някои сфери, нека да вземем като много характерна – култът към Рихард Вагнер. Несъмнена истина е, че голяма част от този култ се състои от културен флирт с нови идеи, сенсуализъм и т.н. Но всякакви хора се събраха в Байройт. Човек би могъл да види хора, които смятат дългото пътуване до Байройт като вид модерно поклонение. Но дори и сред по-малко модерните там бяха онези, които бяха също бездомни души.
Същественият ефект на Вагнерианизмът върху хората – говоря не само за музикалния елемент, но и за движението като културен феномен – беше да им предложи нещо, което ги води извън обичайните предложения на материалистичното време. Това дава на хората чувство, че тук имаше врата към по-духовен свят, свят, който се различава от обичайната им среда. Онова, което продължи в Байройт доведе до голяма надежда за по-дълбоки духовни стремежи.
Разбира се, в началото беше трудно да се разберат героите и драматичната композиция на Рихард Вагнер. Но много хора чувстваха, че са създадени от източник – много различен, от грубия материализъм на времето. И самотните души, които бяха вкарани /насочени/ в тази посока, бяха подтиквани към всички измерения на тъмнината, инстинкстивни интуиции, чрез това, което мога да нарека подтикваща сила на Вагнеровата драма и особено чрез начина на живот, който е въвела в нашата култура. Действително, истина е, че последващите интерпретации от теософите на Хамлет или други произведения на изкуството много силно напомнят на някои есета, написани от Hans von Wolzogen, който не беше теософ, но е обучен Вагнерианец в Bayreuther Blätter /1/.
Може да се каже, че Вагнерианизмът беше причината, поради която много хора, притежаващи бездомна душа, се срещнаха с един начин на възприемане, който ги доведе извън грубия материализъм към нещо духовно; и всички онези, които станаха част от този поток, не поради повърхностния флирт с идеята, а поради вътрешния непреодолим импулс на душата, искаха да развият своя опит /преживяване, познание/ за духовния свят, защото чувстваха този особен вътрешен копнеж. Те вече не се занимаваха с несъмнените доказателства /очевидности/, които са в основата на материалистичния възглед за света. Това беше истина независимо от тяхната позиция в живота, дори и в случая да бяха адвокати или художници, министри, служители, парламентаристи или каквито и да са – даже и учени.
Както казах, такива бездомни души могат да бъдат навсякъде, но Вагнерианизмът дава особено характерен пример за наличието на много такива души.
По онова време неочаквано срещнах някои от тези хора, чието първо духовно разбиране е било Вагнеровото преживяване, във Виена /2/ в края на 1880 год., която се състоеше изцяло от такива бездомни души. Хората вече наистина не разбират начина, по който тази бездомност очевидна за всеки, можеше да се види даже тогава, защото много от нещата, които в онова време изискваха голямо ниво на вътрешна смелост, днес са станали нещо обичайно.
Не вярвам, например, че много хора днес могат да си представят следното. Седях в кръга на тези бездомни души, всичко беше обсъдено. Един човек започна да говори за Разколников на Достоевски /3/ и говореше по такъв начин, че групата се почувства сякаш ударена от мълния. Един нов свят се разтвори: беше като внезапно намиране на себе си на нова планета. Това е, което тези души чувстват.
Във всички тези житейски наблюдения, които представям с това въвеждане в историята на антропософското движение, никога не загубих моята връзка с духовния свят. Той винаги беше там. Споменавам го, защото това е основата, върху която се опирам: духовният свят се приема като реалност, и човешките същества на земята са възприемани като отражение на тяхното реално съществуване като духовни същества в духовния свят. Намесих се в това, дойде и моментът да се научи за тези хора, но не с цел те да бъдат забелязани /наблюдавани/, а защото процесите се развиват по естествен начин.
След като преминаха през Вагнеровата метаморфоза, те бяха привлечени към втори процес на промяна. Сред тях, например, имаше трима познати, дори близки приятели, на Е.П.Блаватска /4/. Те бяха ревностни теософи, по начина, по който това се случваше, когато Блаватска беше жива. Но по онова време една особена черта се отнасяше към теософите, периодът след появата на „Разбулената Изида” и „Тайната доктрина” на Блаватска. Всички те имаха желанието да бъдат крайно езотерични. Не изпитваха друго освен презрение към техния естествен живот, включително разбира се, към тяхната работа. Екзотеричният живот обаче, не е нещо, което трябва да се отбягва. Така беше прието. Всичко останало е езотерично. В тази рамка вие говорехте за посветени само в една малка група. И онези, които не бяха смятани за подходящи, пред които да се говори за тези неща, бяха разглеждани като хора, с които може да се разговаря само за обикновените житейски неща. Така беше с първите, с които обсъждахте езотерични теми. Те бяха хора, които въпреки, че можеха да са инженери, от момента, в който стъпваха в практическия живот, жадно четяха книга като „Езотеричен будизъм” на Sinnett /5/. Тези хора притежават несъмнен копнеж /подтик/ - до известна степен още като резултат от тяхното Вагнерианско минало – да се обяснява всичко, което съществува от езотерична гл.т. като легенда и мит.
Тъй като все повече и повече от тези бездомни души започнаха да се появяват в края на 19 век, беше възможно да се види как най-интересните между тях не бяха тези, които изучават съчиненията на Sinnett и Блаватска – с най-много девет-десети чист разум/иронично вероятно, бел.п./ – а тези, които не желаеха да четат сами, защото по онова време имаше още големи забрани, а които слушаха с отворена уста онези, които четяха и разясняваха. Много интересно беше да се наблюдава как слушателите, които понякога бяха по-искрени от разказвачите, сграбчваха /попиваха/ тези идеи с техните бездомни души като крайно необходима духовна храна; духовна храна, която бяха в състояние да превърнат в нещо по-истинско чрез по-голямата честност на своите души, независимо от относителната неистинност /нечестност/, която им беше поднесена. Човек би могъл да види в тях силният копнеж да чуят нещо съвършено различно от обичайното течение на цивилизацията. Как те попиваха всичко, което чуят! Интересно беше да се наблюдава как от една страна пипалата на обичайния живот ги държи въвлечени, как от друга страна могат да се появят на място за срещи – често кафене, и биха слушали с голям копнеж. Въпросът е, че честните души, онези които са били обект на капризите на живота, бяха също тук.
Пътят, по който душите вървяха в своята бездомност, не можеше да им помогне да намерят своето място, което беше особено очевидно през втората половина на 19 век. Например, човек можеше да слуша със задълбочен интерес обяснения за физическото, етерното и астралното тяло, кама манас, манас, будхи и т.н. В същото време трябваше да напише статия, която включваше всички обичайни /ежедневни/ екстри. Действително ставаше ясно колко трудно е за някои хора да живеят в потока на живота. Между тях имаше такива, които се държаха така сякаш искаха да се измъкнат, да отидат надалеч, предпочитайки никой да не знае къде са отишли, а когато желаеха се присъединяваха към по-интересни и важни за тях житейски неща. Беше интересно как духовният живот, духовната активност, силният копнеж по духовния свят, действително се установи в европейската цивилизация.

Би трябвало да помните, че ситуацията в края на 1880 год. беше наистина много по-трудна от днес. Въпреки всичко, много по-трудно беше по онова време да се признае съществуването на духовния свят, защото, разбира се, физическият свят на сетивата с всички негови величествени закони, беше доказан. Нямаше начин това да се заобиколи! Всички доказателства бяха във физическите лаборатории и болници; всички факти огласени в полза на този свят, за който те бяха доказателства. Но светът, който трябваше да бъде доказан беше толкова незадоволителен /неуютен/ за много бездомни души, беше безполезен за вътрешната им душа до такава степен, че много от тях се отдръпнаха от него. И в същото време както съвременната велика култура беше предложение за тях - от чувала /от съществуващото наоколо/ - не!, от огромното количество – те взеха от това, което трябва да се разглежда като поток от духовния свят в съвременната цивилизация. Не беше изобщо лесно да се говори за духовния свят; беше необходимо да се намери подходящият начин.

Бих искал още веднъж да отбележа. Беше нужно да намеря подходяща възможност, върху която да се гради. Човек не можеше просто в нашия свят да се сблъска с духовния свят. Особено в края на 1880 год., свързах определени моменти, което беше нужно да направя за духовния свят, с неговите по-съкровени аспекти - с Гьотевата „Приказка за зелената змия и прекрасната Лилия” /6/. Ако човек използва нещо, създадено от такава личност като Гьоте и очевидността на това, че духовните импулси течаха в тази приказка, това беше наистина подходяща основа. Действително не бих могъл да използвам онова, с което се занимаваше тогава теософията, представено от Блаватска, от „Езотеричният будизъм” на Sinnett, и други книги от групата на хората, които са безспорно трудолюбиви. За този обаче, който искаше да запази своето научно-обучено мислене в духовния свят по този начин, беше просто невъзможно.

Не беше лесно и в друго отношение. Защо? Ами „Езотеричен будизъм” на Sinnett скоро беше оценен като работа на духовен дилетант, като сборник от стари, не добре разбрани езотерични късчета и парчета. Но така беше по-лесно да се намери достъп към явлението на този период „Тайната доктрина” на Е. Блаватска. За тази цел на много места се правеха най-малкото представяния, като голяма част от съдържанието й имаше своите корени в реални, силни импулси от духовния свят. Книгата изразяваше голяма част от древни истини, които бяха достигнати чрез атавистично ясновидство в далечните епохи на човечеството. По този начин хората се срещаха с външния свят, не вътре в себе си, нещо което може да се опише като разкриване на огромното богатство на мъдрост, която човечеството някога е притежавало като нещо изключително озаряващо. Беше изпъстрена с невероятни пасажи, които не преставаха да учудват, защото книгата е сладникава и дилетантска част от работа по отношение на каквато и да е методика, включвайки суеверни безсмислици и много повече. Накратко „Тайната доктрина” на Блаватска е особена /своеобразна, ексцентрична/ книга – велики истини рамо до рамо с ужасни безсмислици. Би могло почти да се каже, че тя обобщава много добре духовните явления, на които са били подложени в съвременната епоха тези, които израстват /оформят/ своите бездомни души.

В следващия период във Ваймар /7/, бях, разбира се, твърде зает с други неща, въпреки че дори тогава имаше много възможности да наблюдавам такива търсещи души. Особено по това време всякакви хора дойдоха в града, за до посетят архива на Гьоте и Шилер. Беше възможно по забележителен начин да се запозная с добрите и лошите страни на душите им. Трябваше да се запозная с някои странни хора, както и с тези които са твърде образовани, изискани и видни. Моето описание на срещата с Херман Грим, например, се появи наскоро в „Гьотеанумът” /9/. Човек може да разбере по-добре Ваймар, когато Херман Грим е там.

Нужно е да помислим върху романа му „Unüberwindliche Mächte”/10/, за да видим как Грим също изразява силен стремеж към духовните въпроси. Ако сте чели края на романа му, може да видите как духовният свят общува с физическия в душата на умиращ човек. Това е много вълнуващо и величествено. Говорил съм в предишни лекции /11/.

Разбира се, някои странни хора също преминаха през Ваймар. Например имаше едни руски държавен съветник. Никой не можа да открие точно това, което той търсеше: беше нещо във втората част на Гьотевият „Фауст”. Как точно се надяваше да направи това чрез архива на Гьоте беше невъзможно да се разбере. Също беше трудно да му се помогне. В крайна сметка беше оставен да продължи търсенето си. До него имаше много интелигентен американец, който обичаше да седи на пода с кръстосани крака – много чудата гледна точка. Можеха да се видят такива чудаци /думата „ cameos” – брошка, барелефно украшение/ от съвременния живот в най-реалистичната им форма.
Когато в последствие заминах за Берлин съдбата отново ме запозна с група от бездомни души и се увлякох до такава степен, че тази група ме помоли да представя лекции, които са публикувани в моите „Eleven European Mystics” /12/. Това бяха хора, намерили своето място в Теософското общество малко по-късно, отколкото моите виенски познайници. Само някои от тях изучаваха „Тайната доктрина” на Блаватска. Тези хора бяха добре запознати с приемника на Блаватска, Ани Безант /13/, представяща теософските идеи на времето.

Така че, се озовах отново в подобна ситуация в края на 1880 год. във Виена, в която беше възможно да се наблюдават такива бездомни души. И първо антропософията израсна, някой може да каже – заедно с, не в, а заедно с – бездомните души, които първоначално търсеха нов дом в теософията.

Утре ще се опитам да продължа нататък в процеса на себерефлексия /самоанализ/, който днес едва започнахме.

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Вто Яну 01, 2013 8:52 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
Мисля, че въпросната лекция е също една интересна посока във връзка с въпроса: кой кой е днес в антропософското движение, а също и да се погледне от позицията на последните 100 години по посока назад по въпроса аристотелци-платоници...

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 3 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
Хостинг и Домейни