caramele написа:
Натъртих на цитатите от Щайнер, защото питам конкретни неща и се опитах да предотвратя препращането към темите за биодинамично земеделие, но уви - без успех.
Не можеш да отделиш децата от майка им още, Карамеле, твърде са слаби и невръстни, и е едно пълно блато в момента.
Това за картата го чух на един семинар през есента от Емил Елмазов - между другото смислено говори той, въпреки да го плюят яко, че е станал върл търговец. Ако има нещо с този Хранкооп, значи има връзка. Елмазов призоваваше за обединение на всичко що е алтернативно в хранене, земеделие, медицина, терапия - психо и всякаква!
И ето сега следващото ти го слагам накрая, Щайнерово е и не е биодинамично, но е за растителния свят!
ГА 223
"... ...Човекът, израснал в съвременната цивилизация вижда нещата от външния свят, възприема ги, изгражда си своите абстрактни мисли за тях, вероятно изпитва радост и удоволствие от любимите цветя, от прекрасния растителен свят и може би, ако притежава фантазия, стига до някакъв вътрешен образ за любимите цветя, за целия растителен свят. Обаче той не може да си обясни откъде всъщност идва дълбоката му връзка с този растителен свят. За да стигне до някакъв духовен възглед не е достатъчно човек непрекъснато да говори за Духа, за Духа и пак за Духа, а действително да осъзнае духовния характер на връзките си с външния свят.
Когато наблюдаваме едно растение според общоприетия днес начин, не можем да предположим, че в това растение е спотаено едно елементарно същество, че във всяко растение е спотаено нещо, което не остава безразлично, когато само го забелязваме и го свързваме с някакви абстрактни наши представи. Защото във всяко растение наистина е спотаено едно елементарно духовно същество и то по такъв начин, като че ли един вид е омагьосано в растението. И всъщност верен поглед към растенията има онзи, който си казва: В цялата си красота те не са нищо друго, освен обвивката на определени духовни същества, които са скрити и омагьосани там, в отделните растения. Разбира се, спрямо огромните мащаби на космоса те са относително незначителни същества, но въпреки това имат пряко отношение към човека.
Фактически човекът е толкова интимно свързан със света, че не може да намери достъп до природата, без тези тайнствени връзки да проявят своето огромно значение. Когато например лилията израства в полето и разцъфтява пред очите ни, ние трябва съвсем непосредствено и много силно да си представим – без да персонализираме нещата, –че тази лилия очаква нещо. И сега с помощта на чисто човешки думи трябва да се доближа до духовния образ на лилията. Естествено, човешките думи не могат изцяло да обхванат нещата, но все пак изразяват част от това, което реално съществува в тях. Разлиствайки цветовете си, тази лилия всъщност очаква нещо. Тя си казва: Ето, покрай мен ще минат хора, ще ме погледнат, и когато върху мен се насочат достатъчно много човешки очи, тогава аз – тъй говори духът на лилията – ще бъда освободена от магията и ще поема по моя път в духовния свят! – Тук бихте могли да възразите: Но в света има много лилии, които остават непогледнати от човешки очи! – При тях положението е друго. Лилиите, които остават непогледнати от човешки очи, стигат до своето освобождаване по други пътища. Защото първото човешко око, което поглежда една лилия, вече поражда очакването, че тази лилия ще бъде разомагьосана именно от човешкото око. Когато човекът за пръв път поглежда лилията, възниква отношение на лилията към човека. Елементарните духове са навсякъде около нас и всъщност ни призовават: Не гледайте толкова абстрактно към цветята и не си създавайте толкова абстрактни образи за тях, а открийте сърцата си за това, което духовно-душевно живее в цветята. То очаква от вас своето освобождаване, своето спасение. – И всъщност човешкият живот представлява непрекъснато спасение за омагьосаните елементарни духове, обитаващи в минералите, растенията и животните.
Една такава идея може да бъде почувствувана в пълната ѝ красота. И тъкмо тогава, обхваната в правилния духовен смисъл, тя може да бъде почувствувана и в светлината на пълната отговорност, която човекът има спрямо целия космос. И начинът, по който съвременният човек, живеещ в епохата на свободата, се отнася към цветята, всъщност е като първата малка глътка от онова, от което той ще пие занапред с пълни шепи. Той отпива тази първа глътка, доколкото си изгражда съответните понятия и идеи, но занапред ще пие с пълни шепи, доколкото отваря сърцето си за елементарните духове, обитаващи нещата и съществата в обкръжаващия го свят.
Аз казах: Не е нужно да мислим за онези лилии, върху които никога не пада човешки поглед, но е нужно да мислим за тези, които поемат човешкия поглед, понеже тъкмо те се нуждаят от сърдечния повик на човека, който ги среща по пътя си. Обаче определени въздействия тръгват също и от самата лилия. Многообразни, величествени и могъщи са духовните въздействия, които природата непрекъснато отправя към човека, докато той върви през нея. Онзи, който има очи за тези неща, фактически непрекъснато вижда колко безкрайно разнообразно и величествено е всичко онова, което елементарните духове на природата отправят към човека. То е същото, което – вчера го обсъдих в смисъла на външните представи – струи към човека от огледалото на външната природа като непрекъснат божествено-духовен поток.
Но сега – през следващите дни ще се спрем още по-подробно върху тези неща – в човека се разгръща онази сила, която вчера охарактеризирах като силата на Дракона, която се бори срещу архангел Михаил, силата на Дракона, който води битката срещу Михаил. Посочих, че този Дракон има животински облик, но фактически той е свръхсетивно същество, което поради своето непокорство е прогонено в сетивния свят и сега обитава там. Посочих още, че този Дракон се намира не във външната природа, а в човека. Защото в своята невинност външната природа не може да има нищо общо с Дракона. Вчера описах как той, един вид се окопава в човешкото същество. Но поради обстоятелството, че се намира в сетивния свят именно като свръхсетивно същество, той веднага започва да привлича към себе си всичко онова, което струи към човека върху крилете на природните елементарни духове, тъй че човекът, вместо да отвори сърцето си за елементарните същества, примерно тези на растенията, и да ги освободи от техния магичен плен, той се свързва с Дракона, и заедно с Дракона пропада още по-надолу в своята низша природа. Защото всичко на този свят се намира в движение и може да поеме по най-различни пътища на развитие. И онези елементарни същества които живеят в минералите, растенията и животните –също трябва да се издигнат към по-висши степени на Битието, отколкото тези, които те имат в лицето на днешните минерали, растения и животни. Но те могат да постигнат това, само ако, бих казал, “преминат” през човека. Фактически човекът се ражда на Земята не само за да участвува в различните културни епохи. В рамките на цялата мирова еволюция човекът има също и космическа цел, и тази космическа цел е свързана с такива неща, каквито описвам в момента, а именно с възходящото развитие на онези елементарни същества, които – макар и да стоят на една по-низша степен в земния свят – са предопределени да се издигнат на по-висша степен, и които, ако човекът съумее да изгради правилното отношение към тях, действително ще го постигнат.
Всъщност през древните епохи, когато човечеството се развиваше по-скоро инстинктивно, и хората изживяваха духовния свят непосредствено в сърцето си, духовно-душевните процеси бяха за тях нещо самопонятно и както природните процеси, така и мировото развитие напредваха така, че бих казал, потокът на съществуването “преминаваше” през човека по “редовен начин”. Но тъкмо през по-новата епоха, която трябва да се издигне до по-висша духовност, положението се промени и огромна част от природата на елементарните духове премина от ръцете на човека в ръцете на Дракона. Защото самата същност на този Дракон е такава, че той изпитва истински глад и жажда за елементарните духове; той би искал дебнешком да се промъкне навсякъде, той би искал да докосне всички растения и минерали преди да всмукне в себе си елементарните духове на природата. Защото иска да се свърже с тях, иска да ги вплете в своето собствено съществуване. Но във външната природа не може да го постигне, той може да го постигне само във вътрешната човешка природа. Той може това само в рамките на човешката природа, понеже тъкмо там може да съществува. И ако този процес напредне достатъчно далеч, тогава Земята би затънала в упадък, тогава Драконът за когото говорих вчера, би извоювал безусловната си победа в земния свят. И той би победил с оглед на точно определени причини, понеже поради факта, че – бих казал – се е вмъкнал в човешката природа напълно просмукан с елементарни същества, настъпват известни промени...
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
.gif "biggrin")