ПРИЯТЕЛИ НА АНТРОПОСОФИЯТА - ЕЗОТЕРИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Ex Deo nascimur. In Christo morimur. Per Spiritum Sanctum reviviscimus!
Дата и час: Нед Дек 16, 2018 10:35 pm

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 2 мнения ] 
Автор Съобщение
Непрочетено мнениеПубликувано на: Сря Ное 09, 2011 10:25 pm 
Offline
Модератор
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:18 pm
Мнения: 258
Местоположение: Stara Zagora
От Антропософията възникват много нови идеи и импулси в различни области на живота. Тя съдържа също така практически инициативи.

Хора от най-различни области се обръщали към Рудолф Щайнер за вдъхновение и нови идеи. Група фермери и едри земевладелци помолили Щайнер да им разкрие нови насоки за перспективно, здра-
вословно земеделие. През юни 1924 г, Щайнер изнася серия от лекции
пред около стотина фермера,в гр.Кобервиц, разположен близо до Бреслау. По това време Бреслау е в източната част на Германия, а днес в пределите на Полша носи името Вроцлав.
Курсът в Кобервиц е организиран за земеделци и фермери, които са членове на Антропософското общество.

В този цикъл от 8 лекции, Щайнер излага своите духовни и научни възгледи относно връзката между
природата и земеделието, а също така и относно важната роля на селското стопанство за бъдещето на човечеството.

Тези лекции са известни като „Земеделски курс", и те дават базата върху която е създадено био-
динамичното земеделие. Те са преведени и публикувани под името „Земеделие" в десетки страни по света. В лекциите на Щайнер, духовните и научни идеи оформят един цялостен практически метод за организиране и работа във фермата. Този метод е реализиран от така наречения Експериментален кръг /Versuchsring/, група от фермери, които прилагат идеите на Щайнер и ги доразвиват.

Експерименталната група е спонсорирана от Научната секция към Гьотеанума. По-късно Щайнер основава Изследователски институт в Дорнах, Швейцария.

Земеделските виждания на Щайнер са приложени на практика в няколко европейски държави преди 1925 г, когато той умира. Доклад от 1928 г. показва, че по това време има 66 ферми работещи по биодинамичен начин, а Експерименталния кръг включва 148 човека.

Сформира се група от фермери, занимаващи се с редица практически въпроси като приготвянето и употребата на препарати. Тази група предоставя нужната информация на други стопанства, желаещи да практикуват биодинамично земеделие.

Един от изследователитев Дорнах е Еренфрут Пфайфър (Ehrenfried Pfeiffer), биохимик и близък на Щайнер. В 1926 г се създава първата биодинамична ферма в Ловерендале, Холандия и Пфайфър е неин ръководител. Той успешно разпределя своето време между работата си в Ловерендале и изследователската си работа в Дорнах. През 1940 г. Пфйафър заминава за САЩ и въвежда биодинамиката там. Той създава изследователска лаборатория в Ню Йорк, която и днес с подпомагана от Фондация „Пфайфър".

Пфайфър създава първата система за преработка на отпадъци в Калифорния и така употребява част от тях за компост. Като съветник към Американският Департамент по земеделието, той успешно
работи за утвърждаване и разширяване на алтернативното фермерство в САЩ. Пфайфър е автор на няколко книги по биодинамично земеделие.

Биодинамичният подход се проявява в качеството на продукцията, в здравето на земята и добитъка и предпазването от проблеми с околната среда, породени модерните селскостопански методи. Какво точно представлява биодинамичният подход обаче? Какво го различава от други земеделски практики и техиники?
По същество, биодинамичното земеделие и градинарство счита почвата и фермата за живи организми. То приема грижата за и подпомагането на почвата като основна необходимост, като се цели почвата да бъде съхранена и за идните поколения. Също така биодинамичното земеделие смята фермата за вярна на същността си, ако може да бъде приета за отделна единица, самостоятелна индивидуалност. Всичко започва с идеалната концепция за необходимостта от самодостатъчност на фермата, която може да се превърне в развиваща се и прогресираща индивидуалност, ако грижата за удължаването на живота на почвата се превърне в приоритет.
Поддържането на състоянието на почвата е от съществено значение за предпазването й от ерозия и за създаването, подобряването и подпомагането на съдържанието на хумус. Резулататът е фина и ронлива структура, съдържаща необходимите органични колоиди. По този начин се стимулира произвеждането на висококачествена култура, което довежда да по-качествен фураж за добитъка и по-хубава храна за човека.

Оборната тор и компостът са най-ценните торове. Те съдържат органичен материал, с който бактериите в почвата и земните червеи могат да се хранят и после да съживяват почвата. Те съдържат и колоиди, които абсорбират влагата и минералните разтвори в земята, образуват рохкава структура и елиминират опасността от ерозия. Внимателното съхранение на торта в купчини покрити с пръст, както препоръчва и биодинамичният метод, до голяма степен предотвратява загубата на азот и спомага за достигането на точното ниво на ферментация на органичната материя (което освен че отнема много време, изисква и подходящи биодинамични препарати и техники на специфично третиране на купчините тор и компостните материали).

За да се поддържа почвата плодородна е необходимо редуване на културите, като култури, които изтощават почвата (например, царевица и картофи в полето и зеле и карфиол в градината) се сменят с възстановяващи почвата култури като членове на бобовото семейство (грах, боб, детелина и други). Също така култури с дълбоки корени трябва да се редуват с култури с плитки корени и култури, които изискват торене да се заместват с такива, които нямат нужда от тор.

Правилното обработване на почвата се състои главно в информираност относно точното време и точната дълбочина на оране, бране и прочие. Единствено внимателна практика, комбинирана с изследвания като почвени профили могат да доведат до максимална ефикасност при обработване на почвата.
Биодинамичното земеделие е начин на живот, труд и връзка с природата и виждане за агрикултара, водена от разумни практики и съзнание за уникалността на всеки район.

Рудолф Щайнер представя научно понятие, което заявява, че можем да знаем неща, които надхвърлят това, което може да бъде измерено и калкулирано. Селскостопански решения относно кое е здравословно и къде , кога и как трябва да се извърши са най-успешни, когато са подкрепени от конкретна мъдрост, придобита посредством внимателни наблюдения и опит. Важното е да съумеем да съчетаем принципното и концептуалното с духовното и съзнателно съществуване, подчинено на принципите, които задвижват самия живот.

_________________
If you fall I’ll catch, if you love I’ll love,
And so it goes, my dear, don’t be scared, you’ll be safe,
This I swear. If you only love me

Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Нед Дек 23, 2012 5:51 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
Изображение


Из Волфганг Шауман „Въведение в курса по земеделие на Рудолф Щайнер – Духовно-научни основи за развитието на селското стопанство„ преведена от д­р Петко Бояджиев.


Осемте лекции стоят в тясна връзка помежду си и представляват един последователен мисловен път. Въпреки това всяка лекция съвсем ясно представлява нова глава, нов аспект на същия предмет. Но самият Щайнер не е дал обозначаващи заглавия на тези глави. Заглавията от книгата, взети от формулировките на Щайнер в съответната лекция, са от издателя. За да се даде възможност за един общ поглед върху цялостния начин на изложение, тук е направен опит сбито да се характеризира съдържанието със собствени думи, както е прието в заглавия и в телеграмен стил.
1. Земя и Космос. Земята получава своите жизнени сили от Слънцето и от диференциращия тези сили планетен космос. Обобщени тези сили могат да се разделят на две: надслънчеви и подслънчеви. Кварцовите и варовиковите минерали на Земята са носители и посредници на това силово въздействие върху Земята. Атмосферата също по фин начин е изпълнена с тези минерали.

2. Индивидуалността на земеделското стопанство. При всяко отделно местоположение има едно вертикално разчленено действие на тези сили. По време на израстване на растението действат надслънчевите сили, отразени от кварцовия състав на земята преди всичко отдолу. Подслънчевите сили действат направо отгоре през влажната атмосфера. В живото същество се стига до съвместно действие – горното действа надолу, а долното нагоре. Към това принадлежи едно подходящо и приспособено животновъдство и цялото това изгражда едно висше физиологично единство.

3. Химически елементи на белтъка и тяхното отношение към различните сили, определящи живото същество. Как действат чрез земните вещества силите на Земята и Космоса? Сярата е посредник на всички духовни действия в сетивно-физическата област, въглеродът е ваятел, кислородът оживотворител, азотът преносвач на кислорода и на усещанията, а водородът в края на краищата премахва и унищожава всички образувани структури.

4. В собственото живо пространство, ограничено, обгърнато от кожа се достига до повишаване действието на животворящите етерни сили и особено на астралните сили. Такъв е например случаят при един компост, който е подходящо покрит, а също особено ясно и при животните. Най-силното ограничение от този вид, което съществува, е рогът на кравата. Препаратите – тор от кравешки рог и кварц от такъв рог: единият избутва отдолу, кварцът притегля отгоре. Торенето трябва да се състои от оживяване (етеризиране) и астрализиране на почвата, особено на твърдото вещество на почвата.

5. Препаратите за компост. За поемане на минералните вещества на земята в живота на растението е необходима растителна активност. Тя може да бъде повишена. За тази цел подходящи лечебни растения, съответно техните цветове, се обвиват в онези животински органи, към които растенията проявяват особено отношение, когато бъдат приложени терапевтично. Обвитото в животинския орган растително съдържание се излага на определени въздействия в течение на годината. Получените по този начин препарати се поставят в тора. С употребата на тора се интензифицират оздравителните сили на растенията и на оживеното обкръжение.

6. Предпазващи препарати. Развъждането на плевелите и размножаването на вредителите може да бъде възпрепятствано с помощта на съответно приготвените средства от тези организми.

7. Свободните, естествени етерни и астрални сили и организмите на местността са важните елементи за едно здраво земеделско производство. Чрез оформлението на местността земеделците могат да създадат важни условия за намиращите се там растения и животни, за тяхното разнообразие и тяхното взаимодействие. Както показва практиката, те се приемат от свободно живеещите същества, така че те изпълняват помощни функции.

8. Отглеждането и храненето на селскостопанските домашни животни с израсналите в собственото стопанство фуражи правят възможно привикването на домашните животни към местността. При преминаването на хранителните вещества през обмяната на веществата на детерминираните от астралното си тяло топлокръвни домашни животни, чрез техните изпражнения, може да се засили действието на природната духовност, действаща в изграждането на растението.

Силите на Земята и Космоса – част 1


В първите часове ще изложим това от познанието на условията за разцвета на селското стопанство, което е необходимо, за да се извадят истинските практически изводи. Те трябва да бъдат реализирани, като непосредствено се приложат, и само в това практическо приложение ще имат някакво значение. Още в първите часове ще трябва да се научите да виждате, как произлиза това, което се произвежда в селското стопанство и как то живее в общите простори на целия свят. Селското стопанство разкрива най-добре истинската си същност, когато може да се схване като един вид сама за себе си индивидуалност, като наистина затворена в себе си индивидуалност. Всяко земеделско стопанство трябва да се доближи до състоянието да бъде затворена в себе си индивидуалност – това състояние не може да се постигне напълно, но трябва да бъде доближено. Това значи, че трябва да се направи възможно в самото стопанство да е налице всичко необходимо за производството, включително и наличието на добитък. Изобщо в едно идеално устроено земеделско стопанство това, което се внася отвън като торене и други подобни, трябва да се смята като лечебно средство за едно заболяло вече земеделско стопанство.

Едно здраво земеделско стопанство трябва да може само да си произвежда всичко, от което има нужда. Ще видим защо това е естествено. Докато нещата се разглеждат само външно и като вещества, а не в тяхната същност и в тяхната действителност, дотогава оправдано ще възникват въпросите: не е ли все едно, дали торът ще се вземе от кравите в съседното или в собственото стопанство? Както се казва, това не може да се осъществи напълно, но човек трябва да има понятие за необходимата затвореност на едно земеделско стопанство, ако иска то да бъде уредено по подходящ начин. Че това твърдение е основателно, ще разберете, когато от една страна се разгледа Земята, от която израства нашето земеделско стопанство и от друга страна това, което действа върху Земята отвън. Всъщност днес най-често по чисто абстрактен начин се говори за влиянията, които действат върху Земята отвън. Съзнава се, че слънчевата светлина и топлина и всичко свързано с тях имат известно отношение към плодородието на почвата. Но как точно стоят нещата, днешният възглед не може да обясни, защото не може да проникне в действителността на фактите. Да тръгнем най-напред от положението, че почвата е основата на земеделското стопанство. Тази почва -искам да я означа тук с този щрих (Рис. 2) – обикновено се разглежда като нещо чисто минерално и понеже в нея се образува хумус или понеже се внасят органични торове, поради това в нея е прибавено нещо органично. Не се констатира, че в самата почва не само има известен живот, но самата тя има растителен характер и дори в нея се намира астрално въздействие. Това днес изобщо не се и помисля, а още по-малко се признава. И ако се продължи изследването и се види, как този вътрешен живот на земната почва, бих казал, във фина дозировка е съвсем различен през лятото и през зимата, тогава се навлиза в области, които имат огромно значение за практиката, обаче днес те никак не се взимат под внимание. Ако се тръгне от наблюдението на почвата, трябва да се насочи вниманието, че повърхността на земята е орган в един организъм, който се проявява навсякъде в природния растеж, изобщо където е налице природен растеж, природен живот.

Почвата е един истински орган, орган, който можем да сравним с човешката диафрагма. И ние получаваме една истинска представа от това, което всъщност става – не е съвсем точно казано, но с това трябва само да се обясни и засега е достатъчно -, ние си създаваме една представа, когато си кажем: При човека над диафрагмата се намират определени органи – преди всичко главата и това, което го снабдява с необходимото от дишането и циркулационните процеси. Под диафрагмата са други органи. Ако от тази гледна точка сравним почвата с човешката диафрагма, можем да кажем: за индивидуалното земеделско стопанство главата е под земната почва, а ние с всички животни живеем в корема на земеделското стопанство, там също се развиват и растения. Това, което е над земята, изцяло е това, което принадлежи към вътрешните коремни органи – нека употребим някакво наименование – на селскостопанската индивидуалност. В едно селско стопанство вървим всъщност в корема на стопанство то и растенията растат също в корема на стопанството. Следователно ние имаме наистина една индивидуалност, която е застанала на главата си и можем да получим правилна представа за нея само ако я разглеждаме и по отношение на човека така стояща на главата си. В следващите лекции ще видим, че при животните положението е малко по-друго. Но защо казвам, че разгледано като индивидуално същество земеделското стопанство стои на главата си? Казвам го с основание, защото всичко, което се намира в непосредствена близост до земята – въздуха, водните изпарения, също и топлината, в която ние самите се намираме, където дишаме, откъдето идва това, от което растенията заедно с нас получават тази външна топлина, външен въздух и вода отвън, в действителност всичко това съответства на човешките органи под диафрагмата. И обратно, всичко под земната почва въздействува върху организма, особено по време на детството, а също и през целия ни живот. Непрекъснато имаме едно живо взаимодействие между надземното и подземното и това намиращо се над земята въздействие е същевременно зависимо – разгледайте го първо като локализация на въздействието – непосредствено от Луната, Меркурий и Венера, които подпомагат Слънцето и го модифицират така, че тези тъй наречени близки планети разгръщат своята дейност върху всичко, което е над земята. Всички далечни планети, които се намират под земята и подпомагат онова въздействие на Слънцето, което го упражнява отдолу върху почвата. Така че по отношение живота на растението, въздействието на далечните планети трябва да търсим под земята, а на близките – над земята.

Силите от далечните на Космоса действат не пряко върху растенията, не чрез непосредственото лъчение, а се поемат първо от Земята и се излъчват обратно от Земята нагоре. Следователно благотворно то или вредното въздействие върху отглеждането на растението, което идва отдолу, всъщност е отражение на космическото облъчване. Непосредственото въздействие върху надземния въздух и вода се наслоява в тях и действа оттам. От това зависи как почвата непосредствено въздействува върху растежа на растенията с нейните вътрешни свойства. По-късно това наблюдение трябва да го разширим и върху животните.

Като разглеждаме земната почва, трябва да имаме предвид, че в нея се намират всички въздействия на далечния Космос, които имат някакво значение за развитието на земята. Тези въздействия са в камъните и пясъка. Камъните и пясъкът, които пропускат водата, без да я поемат в себе си, за които се казва, че не съдържат хранителни вещества, имат изключително важно значение за разгръщане живота на растението и това зависи от действието на далечните космически сили. Колкото и невероятно да изглежда, предимно по заобиколен път през съдържащият кварц пясък, в почвата навлиза онова, което при обратното си излъчване навън въздействува като отразено и което можем да означим като жизнено-етерно и химическо действие на почвата. Доколко самата почва бива вътрешно оживена и как тя упражнява своя собствен химизъм, това изцяло зависи от пясъчния и състав. И това, което корените на растението изживяват в почвата, в немалка степен зависи от това, доколко космичният химизъм по заобиколен път през скалите и камънаците, независимо на каква дълбочина те се намират в земята, са обхванати и отразени от тях. За да изучим живота на едно растение, трябва да сме наясно от носно геологичната основа, на която то расте и в никакъв случай не бива да оставим без внимание обстоятелството, че при отглеждането на кореноплодни растения и изобщо на растения, при които корените са от особено значение, в почвата не трябва да липсва кварц, макар и той да се намира надълбоко.

Може да се каже: слава Богу, че под формата на силициева киселина и други силициеви съединения кварцът е разпространен от 47 до 48% и човек може навсякъде да разчита на действието на силиция в количества, от които се нуждае. Касае се обаче за още нещо, а именно, да може да се проведе нагоре през растението това, което чрез силиция е свързано с корените на растението. То трябва да протече нагоре, трябва да има непрекъснато взаимодействие и обмяна между приетото от Космоса чрез силиция, и действащото горе – извинете – в “корема”, с което трябва да бъде снабдена “главата” долу, тъй като главата трябва да се намира в истинско взаимодействие с процесите, които стават горе над земя та, в корема. Идващото от Космоса, хваното долу, трябва непрекъснато да тече нагоре. И за да може то да тече нагоре, в почвата се намира глина. Глината и транспортното средство за действието на космическите същности в земната почва отдолу нагоре. Когато преминем към практическата работа, това ще ни даде насока, как да се отнасяме спрямо глинестата или спрямо песъчливата почва, според това какъв вид растение искаме да засадим в съответната подходяща почва. Но на първо място човек трябва да знае, какво става там. Как глинестата почва трябва да бъде обработвана, за да стане плодородна, е особено важно да се знае, но най-напред трябва да се знае, че глината е средата, в която протича стремящият се нагоре космически поток.

Не е достатъчно обаче само наличието на това възходящо протичане на космическото. Необходимо е също да става и обратното, което аз наричам земното, а именно:всичко онова, което още в корема е подложено на определен вид външно храносмилане – също и всичко това, което през лятото и зимата става във въздуха над земята, за растежа на растението е един вид храносмилане – всичко това, след като е преминало през един вид храносмилане, трябва да бъде привлечено отново в почвата, така че по този начин фактически става взаимодействие, обмяна. Това, което чрез въздуха и водата, които се намират над земята, се превръща в сили, както и във фини хомеопатично изградени субстанции, бива привлечено в почвата чрез по-голямото или по-малкото съдържание на калций, на варовик. Варовиковото съдържание на почвата и разпръснатите в хомеопатични дози непосредствено над почвата варовикови субстанции затова се намират там, за да докарат в почвата този непосредствен земен елемент.

Рудолф Щайнер

Биодинамично земеделие


Поглед към дейността на природата: действието на Духа в природата


Силите на Земята и на Космос, за които вече ви говорих, оказват своето въздействие в областта на селското стопанство чрез веществата на Земята. Да осъществим прехода към различни практически гледни точки през следващите дни ще ни бъде възможност, само ако се занимаем по-обстойно с въпроса: как тези сили действат чрез веществата на Земята, за които говорихме? Но сега ще трябва да направим известно отклонение, като разгледаме дейността на природата изобщо.

Един от най-важните въпроси относно производството в селското стопанство е въпросът за значението и влиянието на азота върху цялостното селскостопанско производство. Точно по въпроса за същността на дейността на азота днес цари голямо объркване. Навсякъде, където действа азотът, се виждат само крайните прояви на неговото действие, само най-повърхностните явления на неговата проява. Не се прониква вътре в природните взаимовръзки, в които той действа, а и това проникване не може да се по стигне, ако се остане само в една област на природата. То може да се постигне, когато погледът се насочи в далечните области на природата и действието на азота се проследи във Вселената. Може дори да се каже, че азотът като такъв може би не играе най-главната роля в растителния живот, обаче неговата роля в тази област трябва да бъде опозната, за да се разбере животът на растенията.

В природата азотът работи заедно с четири свои роднини, чието действие също трябва да се познава, ако искаме да разберем неговите функции и тяхното значение в тъй нареченото домакинство на природата. Тези четири роднини са свързани с азота с растителния и в животинския белтък по един още не познат, тайнствен начин за днешната наука. Това са въглеродът, кислородът, водородът и сярата.

Ако искаме да опознаем пълното значение на белтъка, между съществените съставки на белтъка трябва да изброим не само водорода, кислорода, азота и въглерода, но към тях трябва да прибавим също и веществото, дейно по многозначителен за белтъка начин, а именно сярата. Тъкмо сярата в белтъка играе ролята на посредник между градивната сила на присъстващата навсякъде в света духовност и физическия свят. И може да се каже:който наистина иска да проследи дирите, които Духът оставя във физическия свят, трябва да проследи действието на сярата. Макар тази дейност да не е така очевидна, както е при другите вещества, тя обаче е от най-голямо значение, тъй като по пътя на сярата Духът прониква и действа във физическата страна на природата, където тъкмо сярата е носителят на духовното. Старото име е “сулфур”, което е сродно с името “фосфор”. На сярата е дадено това име, защото в древността, в разпростиращата се навсякъде слънчева светлина, хората са виждали също и разпростиращият се навсякъде Дух. И затова тези вещества – сярата и фосфорът, които са свързани с действието на светлината в материята, са били наречени “носители на светлината”. Понеже дейността на сярата е много фина и мъчно доловима, най-добре ще е да огледаме първо другите четири роднини – въглерод, водород, кислород, азот, и наистина ги разберем, за да ни стане ясно, какво всъщност представляват тези вещества в света изобщо. Химикът днес не знае много за тези вещества.

Той знае как изглеждат външно, когато ги разглежда в лаборатория, но всъщност никак не познава вътрешното значение на тези вещества в общата мирова дейност. И знанието за тези вещества, което човек получава от химията, не надвишава знанието за даден човек, когото сме видели да минава по улицата, заснели сме го с фотоапарат и за когото си спомняме благодарение на снимката. Това, което науката прави с тези вещества, чиято дълбока същност трябва да се познава, е не повече от едно снимане с фотоапарат. И това, което се пише в книгите и се изнася в докладите за тези вещества, всъщност не съдържа много повече.
Да започнем най-напред с въглерода. Този въглерод от едно високо аристократично положение в последно време е смъкнат – Боже, по този път са минали по-късно много други световни същества – до едно твърде плебейско състояние. Във въглерода виждат въглищата, които се слагат в печката, графита, с който се пише. Цени се само една определена разновидност на въглерода – диаманта, но човек не може да си го купи. И тъй онова, което се знае за въглерода, в сравнение с огромното негово значение в природата е една нищожна дреболия. Допреди две столетия този черен юначага се смяташе за онова, което означаваха с благородното име “Камък на мъдреците”. Много се е говорело, какво се крие зад наименованието “Камък на мъдреците”, но въпреки говоренето нищо съществено не се е казало. Под това название алхимиците и други като тях са имали предвид въглерода в неговите различни състояния, но са държали в тайна неговото име. Ако се абстрахираме от раздробената форма на въглерода в природата като въглища или графит и го разгледаме в неговата жива дейност в човека и в телата на животните и как изгражда телата на растенията, тогава става ясно, че аморфното вещество и безформеният материал, който смятаме за въглерод, представлява последният отпадък, мъртвият труп на онова, което всъщност е въглерода в домакинството на природата.

Въглеродът именно е носителят на всички формиращи, на всички градивни процеси в природата. Каквото трябва да бъде изградено – дали сравнително краткотрайния образ на животинския организъм – там навсякъде големият скулптор е въглерода. В себе си той носи не само черната субстанциалност, но когато е в пълна вътрешна деятелност, той навсякъде в себе си носи възникващите световни картини, великите световни имагинации, от които трябва да произлезе всичко онова, което се създава в природата. Един траен скулптор твори във въглерода и докато изгражда различните форми в природата, този траен скулптор си служи със сярата. Така че ако искаме да опознаем истинското значение на въглерода в природата, трябва да разгледаме, как духовната дейност на Вселената се оросява, така да се каже, със сярата, за да действа като скулптор, и как с помощта на въглерода този скулптор изгражда по-твърдите форми на растенията;как като процес на възникване и изчезване изгражда фигурата на човека, който тъкмо поради това е човек, а не растение, защото може веднага да унищожи току що възникналата форма, като отделя въглерода свързан с кислорода във въглената киселина. Понеже въглерода в човешкото тяло прави човека твърде корав, прекалено втвърден, както прави твърда палмата, затова дишането веднага откъсва и отстранява този въглерод и свързан с кислорода го изхвърля навън. Така ние се оказваме в една подвижност, от която като хора се нуждаем. В растението обаче той остава вътре и по този начин в определена степен задържа твърдата форма също и в едногодишните растения. По отношение на човек един древен израз гласи: “Кръвта е съвсем особена течност”. И с право трябва да се каже, че човешкият Аз пулсира в кръвта и така той се изявява физически. Казано по-точно:това е тъчащият, управляващия, формиращият се и веднага разрушаващ своята форма въглерод, по чийто път в кръвта, оросена със сярата се движи духовната същност на човека, която наричаме Аз, като същинския дух на човека, живее във въглерода, така в известна степен световният Аз е световният Дух, който чрез сярата живее във формиращия се и винаги отново разпадащ се въглерод. В по-рани епохи на нашето земно развитие въглеродът е бил самотен, нещо отделяно. Едва по-късно към него се прибавя това, което е например калцият, който човекът започва да използва, за да си създаде за опора също и нещо твърдо. За да може това, което живее във въглерода, да остане подвижно, в своя калциев костен скелет човекът си създава една твърда опора; животното също, поне висшето животно. Така в своя подвижен въглероден строеж човекът се издига и излиза от чисто минералния твърд калциев строеж, какъвто е строежът на Земята, който той впрочем включва в себе си, за да има в себе си твърда земя. Чрез калция, в строежа на костите, човекът носи твърдата Земя в себе си.

Вие можете да си изградите представата, че в основата на всяко живо същество е разположен повече или по-малко твърд и повече или по-малко флуктуиращ, трептящ въглероден скелет, по пътя на който Духът се движи през света. За да стане това по-прегледно, искам да начертая един скелет, който Духът с помощта на сярата си е изградил по някакъв начин.

Това е или непрекъснато променящият се въглерод, който се движи в много фино дозирана сяра, или е, както при растенията, един смесен с други съставки, твърдо установен въглероден скелет.

Рудолф Щайнер

Биодинамично земеделие

Биодинамична практика.


Съпоставяйки биодинамичното земеделие с два други метода на работа, добре познати в България, би мог ло да се придобие по-ясна представа за същността му.

Условно наречения „конвенционален”, интензивен метод включва начините на работа в бившите ТКЗС-та
.„Органичния” метод е този. който най-често се прилага в малките лични стопанства.
При конвенционалния начин на работа основната цел е получаването на високи добиви чрез интензивна употреба на различни химикали за торене и растителна защита. Най-често тези стопанства са специализи рани в конкретно производство. В свинекомплексите, големите кравеферми и т.н. животните се изхранват предимно с фуражи и както се каза „те се раждат, живеят и умират” на цимента – никога не ги извеждат на свежа паша.
Органичният метод е много удачен за личното стопанство, той позволява на селянина да получава различ ни продукти и в голяма степен да се самозадоволява. Земята се подсилва само с прегоряла оборска тор, в редки случай се поставят минимални количества азотни торове през ранна пролет, добитъкът се извежда на паша и фуражни смески се дават само през зимата. Интензивно се употребяват химикали само за расти телна защита и против вредители.

В сравнение с горните два типа земеделие, биодинамичното е най-чисто, употребата на изкуствени торове
и препарати, дори и в минимални количества, е изключена. Грижите са насочени не само към получаване на качествена продукция, но и към подобряване плодородието на почвата, повишаване нейната жизнено ст. Стопаните се отнасят към своя добитък с обич и загриженост, изхранването е изцяло на натурална ос нова.

Биодинамичните стопани гледат на Земята като на жив организъм, и в частност на своето стопанст во като на самостоятелен индивид. Връзката с космоса с елемент, който напълно липсва при първите два вида земеделие, докато в биодинамичното земеделие тя играе важна роля. Екологичният ефект от прилага нето на този метод се изразява в максимално запазване на естествения баланс в растителния и животински свят.

Биодинамична ферма.

Биодинамичното земеделие се базира на два основни принципа:

1 .Принципът на разнообразието, като противоположност на „специализираното” селско стопанство.

2.Принципът на децентрализацията. Основна и неразчленима единица е автономната ферма. Не съществу ва централизирано управление на отделните ферми. Всяко стопанство е една самостоятелна жива индиви дуалност, която сама търси и избира собствен път.

Ако погледнем фермата отстрани, ще видим, че тя включва разнородни на пръв поглед части: гори, паси ща, ниви с различни житни култури и зеленчуци, крави, овце, птици, пчели, отглеждат се билки за пригот вяне на торове и препарати. Цялото стопанство, заедно с хората работещи в него, представлява жив орга низъм. Няма две еднакви ферми, както няма и две еднакви живи същества. „Едно напълно здраво стопанс тво, би трябвало само да произвежда всичко, което му е необходимо. Всички торове, билки или каквото и да е внесено отвън, трябва да се възприема като лекарство за една болна ферма.” – това е идеалът, който Щайнер дава за биодинамичното стопанство. Изключително важно е човекът, който ръководи стопанство то да умее да балансира разнородните дейности. За установяване на необходимата хармония, добре е да се работи с желание и любов. Не бива да се забравя, че растенията и животните чувстват отношението на хо рата към тях и реагират по съответен начин.

РОСИЦА АЛ. ДИМИТРОВА

БИОДИНАМИЧНИ

З Е Л Е Н Ч У Ц И

Превод от английски език ВЕРА ГЮЛГЕЛИЕВА

Изготвил: ПЕТЪР ИВАНОВ РАЙЧЕВ – препис от книга

Приготвяне на компост


Положителният ефект върху растенията от торенето с оборския тор с безспорен. По този начин се внасят различни микро и макро торове, ферменти, биостимулатори, които липсват в минералните торове, големи количества органични вещества и микроорганизми. Част от въглеродния двуокис, който се отделя при раз лагане на органичната маса, преминава в приземния слой и подсилва фотосинтезата.
Съдържанието на тора зависи от вида му, начините на добавяне на нова торна маса и съхранението му. В биодинамичното земеделие се приготвя компостен куп, който включва тор от крави, остатъци от растител на маса, слама, специални биодинамични препарати и др. В компостния куп протичат поредица от транс формации предизвикани от организмите, които намират прекрасни условия за живот в него. Компостът се превръща в „живо същество” което диша, загрява се и накрая узрява. Чрез действието на различни микро организми, бактерии, червеи и мишки, живеещи и хранещи се в компоста, той се променя – създават се но ви субстанции и хумус. Растителната маса, оборския тор и другите базови компоненти променят своята форма, цвят и свойства, получава се нова биомаса с повишена жизненост. Компостния куп постепенно сля га и угнива. Всъщност узряването на компоста представлява един „храносмилателен” процес.
По време на ферментацията си, компостьт образува соли с различна степен на разтворимост, които се ус вояват от растенията по-добре отколкото наличните в почвата фосфати. Коефициентът на използваемост за фосфора може да достигне 40 на сто още през първата година от внасянето на компостьт в почвата.
По сложен е въпросът с усвояването от растенията на азота, който се съдържа в компоста. Растенията ус вояват само една част от отделящия се азот. Друга част от него се използва от микроорганизмите за биоло гична ферментация, за нитрификация и денитрификация.
Компостът се разбърква по определен начин за да се ускорят ферментационните процеси в него. А през къ сна есен компостния куп се покрива с дебел пласт от слама за да се поддържа вътрешността му топла.
При изваждането на компост напролет или за есенната оран, необходимо е това да става така, че той да бъ де със сравнително еднаква степен на гнилост. Веднага след разхвърлянето компостът се заорава на подхо

дяща дълбочина. Целта е да се намалят до минимум загубите на азот. Около 30% от внесеното количество компост се превръща в хумус.
В зависимост от културите, които ще се садят подходящо е да се внася компост на гнезда, например при картофи, тиквови култури и трайни насаждения преди засаждането им.
Обикновено в градината се приготвят три отделни компоста, първият – в който се събира пресния компост от тази година, вторият е престоял една-две години, а третият куп – това е тригодишният угнил компост, с който се торят обработваемите площи.
Добре е компостните купове да се разположат под дървета, на шарена сянка, така че да са с ориентация се вер-юг за да могат двете страни на компоста да се огряват еднакво добре от Слънцето.
Страните на компостния куп трябва да бъдат винаги сухи – това е признак, че компоста с жив. Не бива да се допуска да се събира вода около основата на купа.
От практиката са установени минималните размери на купа, необходими за получаване на компост под ко ито не бива да се пада. тъй като компостът няма да успее да развие вътрешен живот и топлина необходи ма за угниването. Минималната широчина е 120см, без ограничения в дължината на компосният куп, а ви сочината около 100 см. Следователно най-малкият компостен куп може да се оформи с основа квадрат 120х120см.
Преди да започнем трупането на материал за компостиране, необходимо е да подготвим сухо „легло” на купа. Компоста не бива да се събира върху сбита, глинеста почва.
Подходяща почва е тази, която би отвеждала водата в страни от купа. Изкопава се легло с дълбочина 10 см, което се напълва с дренажни материали / напр. камъни/, покриват се със смес от пясък, почва и матери ал от стария угнил компост. Накрая се поръсва с прах от стрит варовик и леглото за компоста е напълно готово.

При натрупването на компостен материал периодически се поръсва варовиков прах на всеки десетина сан тиметра височина, както е показано на схема 6. Това улеснява угниването на компоста. Тази схема дава представа къде се прибавят биодинамичните препарати в купа, като единствено препарата от Валериан се пръска върху целия куп.
Компостът трябва винаги да е покрит против дъжд. Това може да стане, както вече бе отбелязано, като се разстеле равномерно слама отгоре му и се притисне с пръти за да не я издуха вятъра. Възможно е компос тьт да се завие със специално водонепропускливо платно, но то трябва да е от материя, която не запарва т.е. компостът да може да диша.
При приготвяне на компост за малка зеленчукова градина около къщата, може да се използва дървен кон тейнер, в който да се събира компост.
Освен това необходимо е да има и друг контейнер за събиране на течен тор от обора, в биодинамичните ферми, където се отглеждат крави.
В някои случаи се налага приготвяне на специален компост за определени зеленчукови култури.
В България най-често се ползва оборски тор, който се изхвърля на торището до всяко село. Такъв тор непременно трябва да се поръсва със смес от варовиков прах и пясък през няколко сантиметра височина и да се остави добре да угние преди употреба.

Листен чернозем

През есента периодически се събират сухите листа от дърветата и от тях се приготвя специален компост с размери на основата 120х120см и височина 90см. Леглото на купа се прави от смес на варовиков прах и почва. Както при класическият компост така и при листния чернозем вътрешността периодически се поръ сва с прах от варовик.
Биодинамичните препарати се поставят в него, когато е наполовина угнил.
Обикновено листния чернозем се приготвя в края на есента и са му необходими 18 месеца за да угнис.
Наполовин угнил листен чернозем може да се използва за „покривка” на обработваемите площи през зима
та с цел да се задържи влагата в тях.

Зелено торене

За подобряване на плодородието на почвата необходимо е да се прави зелено торене. Много градинари смятат, че нямат свободни площи, на които да засяват култури само за да възстановят почвата, без да при бират реколта. Това схващане е погрешно, защото първото и най-важно условие за успеха на една гра дина е нейната почва да е плодородна.
При често използваното шест годишно сеитбообращение е възприета практиката всяка година да се дава почивка на 1/6 от площите включени в ротацията. Така всяка нива получава една пълна година почивка.
след като пет поредни години е била засявана. Почивката се изразява в отглеждането на плодородно-въз становяващи култури. Например, през есента или рано напролет участъка определен да почива, се изорава
и наторява. В края на февруари – началото на март се бранува и третира с препарат 500. Засява се с фий /или друго бобово растение/ средно по 20 кг на декар, на дълбочина 3-4см. При първите признаци на цъф теж, се пръска с 501. В края на юни фийят е разцъфтял напълно, коси се и се прибира. Земята се изорава и на участъка се засява тревна смеска. Щом тревата поникне, накълцва се и се заорава в земята.
Участъкът се изравнява след пръскане с препарат 500 и се засява с ръж при норма 15 кг на декар. Третира се с 501, когато ръжта поизрасне. Късно наесен ръжта се накълцва и се изорава така, че ръжта да не може да израсне отново. В този груб вид участъкът се оставя да зимува и така напролет се получава първокла сна нива за садене на ранни картофи.
Механизмът, чрез който се подобрява плодородието при зеленото торене се състои в това да се използват самите растения в почвата като тор. Това е начинът почвените организми – бактерии, червеи и други да се снабдят с достатъчно храна и да се поддържа в необходимите граници тяхното размножаване, а също и да се стимулира гъбичната активност. В изпражненията на тези почвени организми се съдържат ценни орга нични вещества и минерали.
Най-често получената листна маса от зеленото торене се използва за фураж, ето защо препоръчително с за сяването на фийят да се прави на ден ЛИСТ. Ако фермата няма животни и единствената цел е подобрява не плодородието на почвата, може да се засее на ден КОРЕН, така фийят ще формира по голяма коренова система и ще обогати почвата с азот.
Най-подходящо време за заораване на зеления тор в земята са периодите, когато Луната е десцедентна.

„Покриване” на обработваемите площи

Покриването на обработваемите площи се прави с цел да се задържи влагата в почвата и да се съхрани по чвения живот, както и да се предпази почвата от сухите ветрове, силното слънце и ерозията от късна есен до ранна пролет.
Покриването на градината е много ценна практика. Преди да се извърши покриването почвата трябва да е влажна, и допълнително да се третира с препарат 500, като към водата за приготвянето му се прибави мал ко компост.
Материалът който се използва за „покривка” на нивите, включва оборски тор, течен тор, нарязана слама, сено и други остатъци от реколтата. Материалът се прилага съвсем суров – не трябва да е складиран при условия, които да позволяват неговото загниване. Разстила се съвсем тънко и равномерно върху нивите и в градината, така че да бъде лесно на почвената флора и фауна да го разпадне и интегрира във почвата.
Покриването на площите засадени с лозя и също на ливадите е задължително. То дава чудесни резултати.
При покриване на зеленчуковите градини често се увеличават плевелите на следващата година, така, че трябва да се внимава във сеното или растителните отпадъци, които се включват в покривката, да не попа

дат плевели, които носят узрели семена.
След като бъде разпръснат, материалът за покриване е необходимо да бъде вкопан на 5-7см дълбочина.
което е най-удачно да стане с дискова фреза. Това е препоръчително да става в период на десцедентна Луна, когато космическите сили благоприятстват почвената обработка. Ако например, ливадите се покри ят в период на асцедентна Луна, има вероятност напролет покривката да се надигне заедно с израстващи те растения и да остане по тревата без да се интегрира с почвата. Ако покриваме при десцедентна Луна,то торта слиза надолу в земята и се преработва от червеите и другите организми.
Покривката угнива бавно и ще се превърне в почва благодарение на червеите, а този процес пък води до увеличаване на хумуса в почвата.
Покривката може да се използва и за покриване на компосния куп.
Не се препоръчва в покривката като материали да се включват сухи листа и дървени трици или стърготи ни. Дървесината се разлага доста бавно и в процеса на угниване е възможно да изтегли част от азота в поч вата.
Сухите листа, както вече бе казано, се компостират отделно. Но също така е много полезно да бъдат натру пани около къпини, малини, ягодови насаждения в градината и да се притиснат с пръчки така, че да не мо гат да бъдат издухани от есенния вятър. Сухите листа предпазват от замръзване насажденията, задържат лятната топлина и стимулират размножаването на червеите.

РОСИЦА АЛ. ДИМИТРОВА

БИОДИНАМИЧНИ З Е Л Е Н Ч У Ц И

Превод от английски език ВЕРА ГЮЛГЕЛИЕВА

Изготвил: ПЕТЪР ИВАНОВ РАЙЧЕВ – препис от книга

Билките в биодинамичната градина


В биодинамичната градина билките се отглеждат както между лехите със зеленчуци, така и в самостояте лен участък в близост до алпинеума и езерцето, които са задължителни елементи за домашната градина.
Зеленчуците, които днес отглеждаме са претърпели многогодишни селекции. Моркова и пащърнака са всъщност плодове в областта на корена, възприели са по-светли цветове, сладък вкус и един некорено подобен аромат. Зелето пък е плод в листната област, цвеклото е плод в стеблената област, а цветното зе ле е плод в областта на цвета. Като цяло в градината преобладават кореновия и листния елементи, което я прави небалансирана. А красива градина е тази, в която хармонично и здравословно са комбинирани раз лични видове растения. В нашия случай присъствието на цветовия елемент е слабо. Как би могло да се ко мпенсира това? Вероятно като се засадят различни градински цветя.

Розата например, съдържа своя небесен аромат в цвета си и тя го разпръсква свободно малко преди да цъфне чак докато увехне. При нея, както и при повечето градински цветя, цъфтящия импулс е твърде кра тък, той не е достатъчен да балансира липсата на цветовия елемент в градината през дългия вегетационен период на зеленчуците. Единствено билките биха могли да направят това.
При билките цъфтящия импулс е слязъл от цветовете, надолу чак до листата и те започват да отделят аро мат веднага, щом се развият първите им листа. Тази особеност на билките ги прави толкова силни и прило жими в медицината.

Когато в биодинамичната градина растат билки, зеленчуците се облагородяват от техния аромат, от специ фичния цъфтежен процес, който носи билката през цялото време. Всъщност огнените сили съсредоточени в билковите цветове са слезли в по-ниските части на растението до областта на последните листа и начало то на стеблото, а в някои случаи и до корена. Ето защо като цяло наличието на билки в градината създава уют, топлина и хармония.

Многогодишните билки се отглеждат в самостоятелни участъци, а едногодишните могат да се засеят в ле хите сред зеленчуците.

Билките са много ефикасно средство за борба с нежеланите насекоми в градината. Латинките засадени в парник прогонват досадната оранжерийна белокрилка. Котенцето /Anemone pulsatilla/ със своите горещи вибрации не позволява развитие на гъбични заболявания дори и в най-влажно лято. Между лехите с пипер се сади чубрица и босилек, който го предпазват от неприятели. Татула в съседство с зеленчуци ги обезза разява от листни въшки.

Билките, които най-често се отглеждат в биодинамичната градина са лайка, невен, мента, вратига, пелин, валериан, глухарче, лавандула, розмарин, селим, еньовче, мащерка, полски хвощ, коприва, див чесън и др.

РОСИЦА АЛ. ДИМИТРОВА

БИОДИНАМИЧНИ

З Е Л Е Н Ч У Ц И

Превод от английски език ВЕРА ГЮЛГЕЛИЕВА

Изготвил: ПЕТЪР ИВАНОВ РАЙЧЕВ – препис от книга

Кратка история на биодинамичното земеделие


Производителите на селскостопанска продукция в Западна Европа се сблъскали с голям проблем в края на миналия век, когато населението нараснало значително и възникнала необходимост от производство на по вече храна. Плодородието обаче намалявало. Почвата сякаш била изтощена и някои фермери дори не можели да преживяват обработвайки собствената си земя. В Германия, Полша, Англия, Ирландия.Швеция и Холандия голям брой земеделски фамилии емигрирали в Съединените Американски Щати.
Проблемът за повишаване плодородието на земята занимавал различни групи учени, но специално хими ците отбелязали значителен напредък. В тази връзка Юстус Ван Либих (1803-1873) е известен като “баща та на земеделската химия”. Той изучава растенията с цел да открие какви субстанции са необходими за тяхното развитие, какви вещества те извличат от почвата и как ги абсорбират. Познанията, натрупани по онова време се учат и днес в Селскостопанските Университети. Фосфора и калия се разглеждат като мно го важни субстанции, а азотът като помощник на растенията за тяхното развитие. Тези изводи водят до
значителен внос на гуано (guano) от Перу и селитра от Чили, като източници на азот. Добивите се повиша ват, но прилагането на тези мерки е ограничено от голямото разстояние на доставяне и от сравнително ви соката цена.
Фермерите започват да употребяват оборски тор от собствените си стопанства и това са първите алтерна тиви на торенето с химикали. По-късно Първата Световна война срива селското стопанство на Европа и следвоенния период донася големи промени на земеделската сцена. Успешно се въвежда химизацията на стопанството успоредно с използването на първите земеделски машини. Част от военните технологии за производство на различни експлозиви се трансформира в производство на селскостопански химикали. Производствата на отровни газове се използват като база за създаване на методи за борба с насекомите. Прототип на първите трактори са танковете.

Биологични земеделски движения.
Въпреки общото успешно развитие на следвоенното стопанство на Европа, има отделни фермери, които отбелязват значително понижаване качествата на семената и млякото. Те не посочват като пряка причина за това химизацията, но започват по-задълбочено да изследват продукцията. В Германия и в някои други държави биологичните методи на работа успяват да се утвърдят и да се развият относително самостояте лно.
По това време в Индия сър Алберт Хауърд (1873-1947) провежда редица изследвания върху болестите по житните растения отглеждани в големите британски плантации. Той открива, че има връзка между заболе ваемостта на растенията и методите по които се приготвя компоста с който се наторяват. На базата на сво ите открития той развива система за компостиране, която намира широко приложение в колониалните страни.
Лейди Ева Балфор (1898-1990) живяла в Англия по това време смята, че единствения правилен начин за работа в фермата е цикличния сеитбооборот на земеделските култури. Тя експериментира дълги години своя метод в стопанството си в Суфолк, без да употребява химически торове, приспособявайки се към сис темата за компостиране на сър Алберт Хауърд.
Лейди Балфор публикува в списание „Живата земя” много материали свързани с нейния опит. Така тя да ва импулса за основаването на „Почвената Асоциация” на Великобритания, която днес играе важна роля в Международното движение за Органично земеделие. След Втората Световна война Лейди Балфор издава списанието „Майка Земя”, изцяло посветено на алтернативното земеделие.
Идеите на сър Хауърд и Лейди Балфор вдъхновяват много хора по целия свят. Доразвиват ги в разнообраз ни земеделски системи – биологично, органично или екологично земеделие. След 1950г се наблюдава офо рмяне на специфични национални черти в тези съвременни форми на селско стопанство. Например, мето да Рус-Мюлер или биоорганичния метод, при който продуктите се окачествяват със специалната марка „Биоланд”, се прилага в Швеция и Германия. Във Франция действа една огромна организация „Натюрпро грес”. В последните 20 години се създава единно кооперативно движение обединяващо организациите на отделните държави. И през 1972 г. се сформира Международна Федерация за Органично Селскостопанско Движение (IFOAM) с контакти по целия свят. Всички страни с по-малък интерес към биологичното земе делие могат да станат членове на IFOAM и да получават нужните им знания, както и технически състав в процеса на работа, Биодинамичното движение, запазвайки своите специфични идеи и характерни особено сти, е активен участник в тази „чадърна” международна организация.

Рудолф Щайнер и Земеделския курс.
Рудолф Щайнер (1861-1925) е израснал в живописна австрийска провинция. Още като дете той е имал сил на и жива връзка с природата и по-късно е изучавал „Науки” във Виена. Той прави задълбочени изследва ния на Гьотевите Научни съчинения и активно помага при тяхното редактиране в ново издание, включва що и архивите на Гьоте във Ваймар.
Щайнер разбира, че науката не може да даде пълна картина това, какво всъщност се случва във физичес кия и невидимия свят. Още като момче- той знае от собствените си опитности, че зад физическия свят има
друга, реалност която не може да бъде „видяна” и „чута” с физическите очи и уши. Той установява конта кт с Духовни същества, които лежат „скрити” зад физическия свят. Тези свои опитности Щайнер споделя само с няколко човека.
Двадесетгодишен, Щайнер установява, че методите на модерната наука могат да разкрият само същността на мъртвата природа, тъй като не гледат на духовния аспект, като на реалност.
Щайнер открива в Гьотевите естествено-научни съчинения „моста”, живата връзка между физическата природа и Духа. Той постепенно оформя собствените си схващания за света като цяло в Духовна Наука,
която нарича Антропософия. От Антропософията възникват много нови идеи и импулси в различни облас ти на живота. Тя съдържа също така практически инициативи. Хора от най-различни области се обръщали към Щайнер за вдъхновение и нови идеи. Група фермери и едри земевладелци помолили Щайнер да им разкрие нови насоки за перспективно, здравословно земеделие. През юни 1924 г, Щайнер изнася серия от лекции пред около стотина фермера,в гр.Кобервиц, разположен близо до Бреслау. По това време Брес лау е в източната част на Германия, а днес в пределите на Полша носи името Вроцлав.
Курсът в Кобервиц е организиран за земеделци и фермери, които са членове на Антропософското общест во. В този цикъл от 8 лекции, Щайнер излага своите духовни и научни възгледи относно връзката между природата и земеделието, а също така и относно важната роля на селското стопанство за бъдещето на Човечеството. Тези лекции са известни като „Земеделски курс”, и те дават базата върху която е създадено биодинамичното земеделие. Те са преведени и публикувани под името „Земеделие” в десетки страни по света. В лекциите на Щайнер, духовните и научни идеи оформят един цялостен практически метод за орга низиране и работа във фермата. Този метод е реализиран от така наречения Експериментален кръг /Versu chsring/, група от фермери, които прилагат идеите на Щайнер и ги доразвиват. Експерименталната група е спонсорирана от Научната секция към Гьотеанума. По-късно Щайнер основава Изследователски институт в Дорнах, Швейцария.
Земеделските виждания на Щайнер са приложени на практика в няколко европейски държави преди 1925 г, когато той умира. Доклад от 1928 г. показва, че по това време има 66 ферми работещи по биодинамичен начин, а Експерименталния кръг включва 148 човека. Сформира се група от фермери, занимаващи се с ре дица практически въпроси като приготвянето и употребата на препарати. Тази група предоставя нужната информация на други стопанства, желаещи да практикуват биодинамично земеделие.
Един от изследователите в Дорнах е Еренфрут Пфайфър (Ehrenfried Pfeiffer), биохимик и близък на Щай нер. В 1926 г се създава първата биодинамична ферма в Ловерендале, Холандия и Пфайфър е неин ръково дител. Той успешно разпределя своето време между работата си в Ловерендале и изследователската си ра бота в Дорнах. През 1940 г. Пфйафър заминава за САЩ и въвежда биодинамиката там. Той създава изсле дователска лаборатория в Ню Йорк, която и днес с подпомагана от Фондация „Пфайфър”. Пфайфър създа ва първата система за преработка на отпадъци в Калифорния и така употребява част от тях за компост. Ка то съветник към Американският Департамент по земеделието, той успешно работи за утвърждава не и раз ширяване на алтернативното фермерство в САЩ. Пфайфър е автор на няколко книги по биодинамично земеделие.

Търсене на качество.
От качеството на продукцията се интересували не само фермерите, но и голяма част от консуматорите. Ви сокото качество на биодинамичната продукция е причина да се използва този метод на работа в повечето биодинамични стопанства.
В началото на века фермерите отбелязват сериозни проблеми свързани със здравето на техния добитък и влошаване качеството на произвежданата от тях храна. През този период консуматорите започват да про явяват интерес към начина по който продукцията се произвежда. Оформят се различни движения в област та на здравословното хранене – които се появяват върху продуктите от тогава насам до наши дни. Често и днес могат да се видят обяви във Западно-европейските регионални вестници, за организирани посещения в биодинамични ферми. Така всеки би могъл сам да се увери в методите по които се работи във фермите и всички са добре дошли в тези „отворени” за посещение дни.

Новият старт.
След края на Втората Световна война не остава почти нищо от структурите, свързани с биодинамичното земеделие. Голяма част от Германия е опустошена, а източната й част, в която биодинамичното земеделие
е било най-добре развито, става част от Полша. Само малки биодинамични центрове са съхранени в запад на Германия, Холандия, скандинавските държави и Англия.
През 1946г с преосновано Forschungsring für biologich-dynamische Wirschaftsweise.
Списанието „Lebendige Erde” отново започва да се издава, макар и в малък тираж.
През 1954г е преоснована „Деметър” Организацията.
В отделните държави намират място и много нови инициативи. Сформират се отново различни Асоциа ции свързани с биодинамичното земеделие, възстановяват се международните контакти между тях. В Хо ландия, например се възражда Биодинамичната организация, основана 1937г. Преди войната в нея са чле нували предимно консуматори и симпатизанти на биодинамичната продукция и по-малко фермери. В следвоенния период броя на членовете-производители значително се увеличава. Но следвоенните години са „гладни години” и са нужни големи количества храна. Качеството на храната в този период не е от пър
востепенно значение. В селското стопанство,навлизат нови модерни технологии за ускорено получаване на високи добиви. Това значително стеснява границите, в които биодинаминото земеделие се прилага.

Международно движение.
Началото на биодинамичното движение във Великобритания е поставено в 1928г. Тогава D.N.Dunlop, кой то лично познава Щайнер от неговите гостувания в Англия, организира среща на която кани различни екс перти да изнасят лекции за различните практически начинания, които Антропософията вдъхновява.
На тази среща Carl Mirbt /преименувал се по-късно на Mier/ идва като представител на Count Keserlingk да говори за биодинамиката.
Cari Mier започва работа съвместно с Госпожа Marna Pease по въвеждането на биодинамиката. Те органи зират градината в Вгау, Berksire много земеделци я посещават за да почерпят опит. Госпожа Pease става лидер на Антропософска Земеделска Асоциация и през 1936г е сменена от David Clement. Той заедно с съпругата си работят в Bloome Fart в Clent.
Първата напълно биодинамична ферма в Обединеното Кралство – Sieight Farm, е организирана в Huby бли зо до Лийдс през 1929г.
През 1939г д-р Йожен и Лили Колиско се установяват в Глостършир и продължават научната си работа,ко ято са за почнали като помощници на Щайнер.
Лейди McKinnon основава през 1935г отделна Биодинамична Асоциация. През l944r David Clement:успява да обедини двете асоциации под името Био-динамична Земеделска Асоциация, на която е президент до 1989г. Днес Асоциацията се помещава в Sunfilds Children s Ноте,Сlеnt,Уест Мидландс. Тя включва около 600 члена, повечето домашни градинари. Сформирани са местни групи, които периодически се събират за да обменят информация, да приготвят заедно препаратите си или за общи практически занятия. Асоциа цията издава два пъти годишно списанието „Star and Furrow”.
Господин Henry Hagens от Принстън, Ню Джърси първи в САЩ приготвя и използва биодинамични пре парати през 1925г. Няколко години след това Шарлот Паркър купува ферма близо до Spring Valley.Hю Йорк с намерение да отглежда зеленчуци за ресторант в Ню Йорк Сити. Под въздействието на две свои приятелки, практикували биодинамика в Германия, тя трансформира метода на работа в фермата.
През 1933г се провежда Първата Антропософска Конференция в САЩ. Биодинамичната Асоциация за фермерство и градинарство е основана в 1938г. Организира се издаването на вестник, провеждат се регио нални срещи и се оформят биодинамични центрове, в които фермерите могат да получат информация,пра ктически съвети и готови препарати. Запазената марка „Деметра” е регистрирана чак през 1943г.
По препоръки на Пфайфър Асоциацията се настанява в Kimberton Farm, Пенсилвания. През 1944г.Управ лението й се прехвърля в ehester, Ню Йорк. След смъртта на Пфайфър през 1961 г. Асоциацията се връща в Kimberton Farm.Пенсилвания, където се помещава и до днес. Списанието „Биодинамикс” се публикува периодично от 1940 г насам.
В Канада има две Биодинамични асоциации – Обществото за Биодинамично фермерство и градинарство в Онтарио и Биодинамичното Земеделско Общество на Британска Колумбия във Ванкувър. Биодинамика се
практикува в Канада от 1950 г. Двете асоциации са създадени през 1973 г и са активни в организирането на срещи, конференции, подпомагат изследователската работа и разпространението на литература. Те из дават списанието „The Stirring Stick”.
Биодинамичната Земеделска Асоциация на Австралия е основана в средата на петдесетте години от Алекс
Подолински, който с личния си опит и конкретни инструкции въвежда биодинамиката. Запазената марка „Деметра” е регистрирана в Австралия през 1967 г. От 1981 г Биодинамик Маркетинг Къмпани е официа лен дистрибутор на биодинамична продукция на едро и на дребно за цяла Австралия, също и за износ. В Нова Зеландия първата организирана употреба на биодинмични препарати датира от тридесетте години Малка работна група била сформирана още през 1939г, но настоящата Биодинамична асоциация на Нова Зеландия е основана през 1945г. В момента тя има над хиляда члена. Асоциацията организира приготвяне то на препаратите по много начини, и това е причината да бъдат наблюдавани различни ефекти във фер мите. Господин Peter Proctor, експерт по приготвяне на биодинамични препарати, следи и регулира прило жението на препаратите в отделните стопанства. Той казва, че основните характеристики на живата биоди намична почва: дълбочината на корените на тревата, структурата на почвата, броя на червеите и т.н. значи телно се подобряват след осемнадесет месечно компостиране и при лагане на биодинамичните методи на работа.
Много голяма част от Новозеландските пасища са биодинамични ферми. Общия брой на биодинамичните ферми е над 300, но само 50 от тях произвеждат продукти с качество „Деметра”. Биодинамика се практику ва в Южна Африка от 1937 г, когато Karl Adler емигрира там. Настоящата Биодинамична Асоциация на Южна Африка е регистрирана през 1984г и нейната дейност е концентрирана предимно около Йоханесбург и Кейп Таун.
Въпреки, че има известни различия в прилагането на био»динамичните методи на работа между отделни те страни, в Европа се установява трайна зависимост между търсенето на биодинамична продукция и броя на стопанствата.
В Германия и Швейцария някои биодинамични ферми имат своя местна постоянна клиентела, и те често продават продуктите си в магазини до фермата.
Във Франция продуктите се продават и в големите супер-маркети – на щанда за органична продукция. Но вите тенденции в търговията с биодинамична продукция са в откриването на специализирани натурални магазини, където клиента може да получи информация за произхода на всяка конкретна стока. Биодинами ката е много добре развита и в Скандинавските страни, най-вече в Швеция, където има 147 биодинамични стопанства, Норвегия – 39 и Дания с 65 ферми. Района на Даларна. Западна Швеция е известен с прекрас но организираните си кооперативи, работещи по биодинамичен или органичен метод. Шведския парламе нт дава тригодишен безлихвен заем за трансформирането на конвенционално работещите ферми в органи чни или биодинамични.
В Източна Европа биодинамичните инициативи не бяха възможни преди 1989г. Сега там има групи, които започват да прилагат тези методи – в Полша, Чехия, Словакия, Румъния, Унгария, Естония, Русия и др. В Средиземноморския район има голямо разнообразие в развитието на биодинамичното земеделие. Интере сът в самите държави към биодинамичната продукция не е голям, поради високата й цена, така че по-голя ма част от продукцията е за износ. В Италия, на остров Сицилия е разположена биодинамичната ферма „Саламита”. Тя е известна по цял свят със своите превъзходни цитрусови плодове. Организации „Деме тър” има също и в Испания и Португалия.
В някои части на света, където биодинамичното движение не е организирано в асоциации, то често върви заедно с валфдорската училищна дейност или с домовете за умствено изостанали хора. В развиващите се страни организирането на биодинамични ферми е трудно. Клиентите в тези държави често не отделят нуж ното внимание на качеството на храната, а главно на това да имат достатъчно храна. В повечето Африкан ски страни няма организирани биодинамични движения. Но в Кения например, бе направен много успе шен експеримент чрез правителствен проект за развитие на селското стопанство. Масово бе въведено при готвянето на компост и торенето с него. Днес много ферми в тази държава са органични.
В Мексико са създадени биодинамични плантации от кафе. Големи количества от кафето със знак за каче ство „Деметра” се изнасят за Европа.

Изследвания.
Съществува тясна връзка между работата в биодинамичните ферми от една страна и научно-изследовател ската работа от друга страна. Фермерите от Експерименталния кръг и научната работа в Дорнах вървят ръ ка за ръка още в самото начало. Днес, в държавите, където условията позволяват това, практиката и на уката са отново тясно свързани. Изследвания върху качествата на биодинамичната продукция, върху пре паратите и т.н. се извършват в няколко района в Германия, Швеция, Холандия, Дания, Обединеното Крал ство, Бразилия и САЩ. Сформирани са малки изследователски институти, подпомагани от фондации и без финансиране от правителствата на съответните страни, освен в Германия и Швеция. Проучват се как то чието физическите характери етики на растенията и животните, така и развитието им като цяло – тяхна та жизненост, устойчивост. Чрез хроматографския метод се получава пълна картина за качеството на про дукта – хармонично оформените ясни форми на пробата показват доброто качество на продукта. При пови шено съдържание на нитрати или други изкуствени химикали – зеленчуците например, дават мътни разми ти фигури /виж глава II/. Друг много важен момент в изследванията е въпросът как биодинамичната храна влияе на Човека. Жизнените сили, които се внасят чрез нея са от значение при лечението на различни бо лести. Между повечето умствено изостанали хората и земята има едно невидимо привличане – земеделс ката работа често има лечебно въздействие върху тях.
Много проучвания се извършват във връзка с намирането .на нови алтернативни методи за борба с вреди телите,също начини за съхранение на биодинамични семена за посев без да се използват химикали и т. н. Влиянието на Космоса върху всички стопански дейности във фермата е обект на многогодишни изследва ния на госпожа Мария Тун. Тя публикува всяка година Биодинамичен календар от който стопаните полу чават ценна информация.

Образование.
В движение като биодинамичното, чиято отправна гледна точка не е материалистична, обучението по био динамика с трудно да се вмести в Селскостопанските Университети. И тъй като Биодинамиката с жив

предмет, важно е да се провеждат дискусии по време на лекционните курсове, така както и практически за нятия. Този въпрос е решен по различен начин в отделните страни.
В Германия се провежда едногодишен теоретичен курс на обучение в стопанството Дотелфертснхоф, бли зо до Франкфурт на Майн. Към Природонаучната Секция в Гьотеанума, Дорнах, Швейцария се организи рат курсове за по няколко месеца всяка година.
В Швеция се провежда двугодишен курс за фермери от скандинавските страни. От 6-7 години биодинами чни курсове се провеждат и в Франция.

РОСИЦА АЛ. ДИМИТРОВА

БИОДИНАМИЧНИ

З Е Л Е Н Ч У Ц И

Превод от английски език ВЕРА ГЮЛГЕЛИЕВА

Изготвил: ПЕТЪР ИВАНОВ РАЙЧЕВ – препис от книга


Въпроси към Рудолф Щайнер за биоземеделието – част 1


За лозата, която много боледува, може ли компостът да се ползва при същите условия?

Може да се използва с някои изменения. Ще посоча някои изменения, когато говоря за овощарството и лозарството. Което казах днес, важи изобщо за подобряване на всеки вид тор. Днес говорих за нещата, които подобряват състоянието на тора изобщо. Как тези неща могат да се специфицират за ли вада или пасище, за житните култури, за овощарството и лозарството, това ще разгледаме по-обстойно.

Правилно ли е торището да бъде изолирано от земята чрез плочи или мушама?

Според това, което се знае за цялата структура на земята и нейната връзка с тора, това изолиране във всеки случай е нелепост. Не виждам защо торището трябва да се облицова по този начин. Ако се направи това, тогава за торището трябва да се остави свободно пространство, един пояс празно място около него, за да се позволи взаимодействието между тора и земята. Защо трябва торът да се влошава, като се отделя от земята?

Има ли някакво значение дали почвата е песъчлива или глинеста?

Понякога вътрешните пластове на торището се покриват с глина, за да не са пропускливи.
Вярно е, че определен вид земя има съответно определено въздействие. Естественото произлиза от свойствата на самия вид почва. Когато почвата е песъчлива, тя постоянно попива вода, защото е водопропусклива, и затова преди да се сложи торището върху нея, трябва да се попълни с глина. Ако почвата е много глинеста, трябва да се разрови, да се направи рохкава и да се посипе с пясък. За да имаме едно сред но въздействие, винаги се взема, един пласт пясък и един пласт глина. Тогава имаме едновременно и двете, плътност на земята и въздействията на водата. Иначе ще се просмуче водата. Особено е благо приятно смесването на двата вида почва. По този начин – особено ако това може да се избегне – няма да се избира льосова почва за торището. Льос и подобни на него нямат особено въздействие. По-добре е постепенно да се направи изкуствена почва за торището.

Ако в дадена област няма тези растения, които ни посочихте – бял равнец, лайка, коприва, възможно ли е те да бъдат развъдени чрез засяване?

Ние, производителите на сено смятахме, че белият равнец е опасен за говедата, също и радиката. Ние бихме желали по възможност да ги отстраним при сенопроизводството, както и магарешкия бодил. На път сме да постигнем това. Трябва ли пак да ги засяваме по синорите и по междите, не в ливадите и пасищата?
Да, с какво те са вредни като храна за животните?
Граф Кайзерлинг: Говори се, че белият равнец съдържа отровно вещество. Казват, че радиката не била полезна храна за добитъка.
Д-р Щайнер: Това заслужава внимание. На полето животното не ги яде.
Граф Лерхенфелд: При нас е обратното, радиката направо се приема като храна за млекодаващите животни.
Д-р Щайнер: Понякога това са само съждения. Не се знае дали са изпробвани.
Трябва да се провери – възможно е в сеното те да не са вредни. Ако те бяха вредни, самото животно ще остави сеното; животното не яде нищо, което му вреди.

Белият равнец не е ли затруднен в растежа си при много варовита почва, тъй като той всъщност се нуждае от влажна и кисела почва?

Когато се употребява дивият бял равнец – става дума за това особено хомеопатизиране – за един голям имот е достатъчно да се разпръсне само незначително количество бял равнец. За целия този имот е достатъчен само белият равнец в градината на този дом.
Виждал съм в моята ливада, че всички говеда обичат да пасат глухарчето, докато то е младо, докато наближи да цъфти. По-късно, когато започва да цъфти, говедата вече не го ядат.
Трябва да вземете под внимание следното: говоря, разбира се, за едно общо правило. Животното не яде глухарчето, ако то му вреди, животното има извънредно добър инстинкт по отношение на храната. Има обаче едно друго нещо, което не трябва да се забравя. Когато искаме да поощрим нещо, което почива на някакъв процес, ние почти винаги прилагаме средства, които не прилагаме в друг, в обикновен случай. Например никой не се храни ежедневно с хлебна мая, но тя се употребява за печене на хляб. Работата стои така: това, което при определени обстоятелства, когато се изяде в голяма доза може да действа отровно, при други условия може да действа най-благотворно. Лекарствата в по-голямата си част са отровни. Определящото в случая не е веществото, а начинът на употреба. Така че разсъжденията дали глухарчето е вредно за животното, трябва да се изоставят. Съществуват много странни мнения; не е ли любопитно това, че докато от една страна граф Кайзерлинг подчертава вредността от радиката, то от друга страна граф Лерхенфелд говори, че е най-добрата млекодаваща храна. В така близки една до друга области действието не може да е различно; явно едното от тези две становища трябва да е неправилно.

Може би решаващо тук е подпочвеният слой? Освен това моето твърдение се опира на един ветеринарен възглед. Трябва ли белият равнец и глухарчето нарочно да се засеят в ливадите и пасищата?
Достатъчна е съвсем малка площ.

Колко време трябва да се съхранява торът, който е смесен с препаратите, след като те са били извадени от земята?

Ако сте ги смесили с тора, няма значение колко дълго са престояли там. Това смесване обаче трябва да се направи преди торът да бъде разпръснат из полето.

Трябва ли всичките препарати да се заровят на едно място или всеки да е отделно?

При това взаимодействие от значение е единият препарат да не пречи на другия, така че те трябва да се заровят поне на известно разстояние един от друг. Ако трябва да правя това на малък имот, бих търсил отдалечени места в краищата на имота и бих ги заровил на голямо разстояние, за да не си пречат един на друг. В голям имот човек може да ги отдалечи, колкото желае.

Може ли да е обраснала земята над заровените препарати?

Земята може да прави, каквото иска. В такива случаи дори е много добре, ако земята е обраснала. Може да е засята с културни растения.

Как да се вложат препаратите, как да се смесят с тора?

Бих посъветвал да се постъпи така: слагат се в голямо торище четвърт метър навътре или по-дълбоко, така че торът да обгръща препаратите отвсякъде. Не е нужно да е чак на метър на вътре, но все пак торът трябва да обкръжава препарата от всички страни. Ако това е торището (Рис. 12) и сте сложили препарата тук – целият процес почива на облъчването – лъчите минават ето така, а ако препаратът е съвсем близо до повърхността, това не е добре.
На повърхността лъчението се пречупва, то прави един определен завой и не излиза навън, когато торът го обкръжава. Ако е много близо до повърхността, голяма част от силата на излъчването се губи.

Достатъчно ли е да се направят само няколко дупки или цялото количество трябва да се разпредели на много места?

По-добре е да се разпредели, да не се правят дупките само на едно място. Иначе излъчванията си пречат.

Рудофл Щайнер

Биодинамично земеделие

Правилното уравновесяване състава на тора – част 1


Това, което се каза вчера относно подобряването на тора в кравешкия рог, се отнася естествено за подобряване на торенето. Разбира се, наторяването си остава и днес ще говорим, как да се отнасяме към него, като се има предвид, че живото трябва да бъде задържано в областта на живота. Видяхме как етерно-живото, силите на живота, никога не бива да напускат областта, сферата на растежа. Оттук ние отдадохме голямо значение на това, да опознаем, че почвата, от която растението пониква и която обгръща неговите корени, представлява един вид продължение на растежа навътре в земята; че растително-живото като качество на самата земя се отличава от чисто минералното. Аз вчера посочих как можем да си представим прехода от една купчина натрупана земя с вътрешната и жизненост, породена от съдържащият се в нея хумус, към кората, която обгръща дървото и го затваря, отделя го от външния свят. Днес е загубен възгледът за големите връзки в природата, за общия живот в земята и растението, как този общ живот продължава в отпадъчните продукти на живота, които ние имаме в тора и как действат силите на този всеобхватен живот. Този възглед постепенно беше забравен.
Както казах във вчерашното обсъждане, Духовната наука не трябва да действа като нещо, което от позицията на определен фанатизъм се намесва революционизиращо с гръм и трясък в постигнатото през последно време в различните жизнени области, а трябва напълно да признае тези постижения. Трябва да се води борба, ако може така да се каже, само срещу онези неща, които почиват на съвсем погрешни постановки, понеже са свързани с материалистичния възглед на нашето съвремие; а това, което произтича от един жив възглед за света и може да се разпростре върху различните области на живота, да се допълни. Ето защо не държа да разглеждаме как досега се приготвя оборският тор, течният тор или компостът. В това отношение относно преработването на твърдия и течния тор е направено достатъчно много. В тази насока може да се каже още нещо в днешното разискване след обяда. Искам да изтъкна само, че навсякъде е налице правилното мнение, че днес в нашето селско стопанство се извършва истинско пиратство, безмилостна експлоатация. Това ограбване става, защото чрез всичко, което изпращаме в света, ние отнемаме сили от земята, даже сили от въздуха, а те трябва да се заместват. За това торът, който по съдържание трябва да отговаря на нуждите на обеднялата земя, за да може отново да я оживи, трябва съответно да бъде приготвян. В последно време именно от материалистичното схващане се появиха най-различни погрешни съждения. Първо: днес грижливо се изучава, как действат бактериите, най-малките живи същества. На тези малки същества се приписва свойството, че те могат да приведат в правилно съотношение субстанциите в състава на тора. Вижда се какво правят бактериите в тора и се разчита на тях. В това отношение се на правиха наистина остроумни, извънредно логични инжектирания на почвата с бактерии, но в повечето случаи те са краткотрайни и не особено полезни опити. Всичко това произлиза от становище, подобно на следното: в една стая човек открива много мухи и смята, че стаята е мръсна, понеже в нея има много мухи. Стаята съвсем не е мръсна, защото има толкова много мухи, а мухите са там, понеже стаята е мръсна. И стаята няма да стане по-чиста, ако човек обмисли всевъзможни начини да намали мухите, или да ги увеличи, та те по-скоро да изядат мръсното, и пр. С такива методи не може да се постигне много, докато във всеки случай ще се постигне повече, ако се премахне мръсното.
Когато се употребява тор от животни, тези малки животинки – бактериите трябва да се разглеждат като резултат на процесите, които стават тук или там в тора. Те могат да бъдат само много полезен симптом за състоянието на тора и затова не бива да им се отдава толкова голямо значение, та да бъдат завъждани или отглеждани, а още по-малко да се води борба с тях. Навсякъде се касае за това, да се на сочи погледа към общите взаимовръзки при важните жизнени процеси в селското стопанство и относно тези малки същества да се прилага колкото е възможно по-малко атомистичният начин на разглеждане.
Естествено такова твърдение не трябва да се прави, ако същевременно не се посочи средство и път, как практически да се постъпва правилно. Известно е, че това, което казах досега, е подчертавано от различни страни. Важното обаче е, не само да се знае правилното, тъй като много често не се знае какво да се прави с правилното. Трябва също да се знае, какви мерки трябва да се вземат, особено когато тези правилни идеи отричат нещо, за да могат тези правилни идеи позитивно да се осъществяват. В случай че не могат да се направят позитивни предложения, човек трябва да се въздържа да подчертава негативния аспект, защото това предизвиква само раздразнение. На второ място: предизвикано от материалистично нюансираното разбиране, се препоръчва торът да се обработва по всевъзможни начини, с всевъзможни неорганични елементи или съединения. Хората от опит се убеждават, че това няма трайна стойност. Човек трябва да е наясно, че ако иска да облагороди, да подобри тора минерално, с това само въздейства оживително на течността, на водата, докато за доброто изграждане на растението е необходимо да се оживи не само водата, тъй като от водата, която се процежда през земята, не произлиза никакво по-нататъшно оживяване. Водата не може да придава живот от своя страна.
Земята трябва пряко да бъде оживена, а това не може да стане с нейното минерализиране. Това може да стане само с органическа субстанция, която се внася по съответен начин, за да може да действа организиращо, оживяващо върху самата твърда почва, върху самата твърда земя. Това оживяване на торовата маса, на твърдия и течния торов материал от животните, както и на всяка друга маса, която се употребява за тор, може да се постигне само ако се действа от областта на живото, ако се остане в живото – това е задача в областта на земеделието, която се импулсира от Духовната наука. Духовната наука навсякъде разглежда предимно цялостното действие на живото и отмества погледа си от малкото и от заключенията, които се извличат от малкото, от микроскопичното, – тях микроскопът ги взима под внимание, -понеже те нямат голямо значение. Наблюдаването на макрокосмичното, на широкия обсег на природните действия, това е задачата на Духовната наука. Затова, разбира се, е необходимо да се вгледаме в тези природни действия.
В селскостопанската литература по най-различен начин се прокарва становището, че за почвата и растенията от голямо значение са азотът, фосфорната киселина, варта (натриевите съединения), калиевите съединения, хлорът и пр., даже желязото, докато силициевата киселина, оловото, арсенът, живакът, даже содата бикарбонат имат най-вече стимулиращо значение за растенията, че с тях растежът на растенията може да бъде само стимулиран.
И тези, които поддържат това становище, вярват, че то се доказва от опита. Като твърдят това, те обаче документират, че вървят пипнешком в тъмнината, и добре е само това, че – сигурно по силата на стари традиции – те не се отнасят към растенията така неразумно, както биха се отнасяли, ако следваха само това свое становище. То всъщност не може и да се следва. Защото как в действителност стоят нещата?
В действителност великата природа не изоставя човека така безмилостно, когато той не се съобразява със силициевата киселина, оловото, живака, арсена, както го изоставя, когато той не взема по правилен начин под внимание калия, калция или фосфорната киселина. Тъй като силициевата киселина, оловото, живака, арсена ги доставя небето, доставя ги доброволно с дъжда. За да има по правилен начин фосфорна киселина, калий, вар в земята, човек трябва да я обработва, трябва да я тори по правилен начин. Тях небето не ги доставя от само себе си. Но все пак от продължителното земеделие земята може да обеднее, човек непрекъснато я прави по-бедна. Затова той трябва да я наторява. Възможно е обаче, както е случаят с много селски стопанства, компенсирането с тора да е твърде слабо и недостатъчно. Тогава земеделието се превръща в грабеж и земята непрекъснато обеднява. Човек трябва да се грижи правилно да се осъществява същинският природен процес. Така наречените подбуждащи въздействия са именно най-важните въздействия. Веществата, които се смятат за ненужни, се намират в най-фини дози около цялата Земя. Те са толкова необходими за растенията, колкото това, което идва от Земята. Само че растенията ги всмукват от световните простори. Живак, арсен, силиций – тях растенията ги всмукват от почвата, след като самите тези вещества са проникнали в почвата. Ние, хората, можем напълно да попречим по правилен път в почвата да проникне*13 онова от световното обкръжение, от което растенията се нуждаят. Като продължаваме да наторяваме без план, ние можем постепенно да попречим на почвата да поеме това, което идва от световните простори и като силициева киселина, олово, живак действа в най-фини хомеопатични дози. То трябва да бъде поето от растението, което да формира своето тяло чрез въглерода, с помощта именно на това, което във фини дози идва от световните простори и което растението поема посредством почвата. Поради това ние трябва и по-нататък редовно да обработваме тора, не само както беше казано вчера. Не просто да прибавяме субстанции, които смятаме, че той трябва да съдържа, за да ги пренесе в растението, а да прибавим живи сили. Защото за растението са много по-важни и необходими живите сили, отколкото само субстанциалните сили, само субстанциите. Дори да бихме имали почва все по-богата на тези или онези субстанции, тя не би била от полза за растението, ако чрез торенето не предадем на растението способността да поема в своето тяло това, което действа в почвата. Касае се точно за това.
Днес съвсем не се знае как минимални количества действат извънредно силно, точно когато се отнасят до живото. След изследванията на г-жа д-р Колиско*14 върху действията на най-малките същности, които изследвания по такъв блестящ начин поставиха изцяло на научна основа това, което дотогава пипнешком се опитваше в хомеопатията, мисля, че от този момент нататък ще се гледа съвсем научно на факта, че точно защото малките същности се прилагат по съответен начин в най-малки количества, точно затова лъчащите сили, от които се нуждае органичния свят, се освобождават от наличната си обвързаност и се въвличат в

Рудолф Щайнер

Биодинамично земеделие

Биодинамичен препарат 504. Тоник от коприва


Копривата е едно от най-известните полезни растения, което човек използва от незапомнени времена. Тя е била позната на древните египтяни и римляни, на антична Гърция, От коприва са получавали растителни багрила, прежди за рибарски мрежи, за въжета и за черги, тъкани за чували и дрехи. Използвали са я за за пазване на риба и на дивеч от разваляне, добавяли са брашно от коприва към пшеничено брашно за пови шаване на хранителната му стойност, приготвяли са салати, каши и др. Копривата е била консервирана за зимата и отглеждана в дворовете и в градините.
Не случайно великия разказвач Ханс Кристиян Андерсен е избрал в „Дивите лебеди” копривата като сред ство с което малката Елиза спасява своите единадесет братя. С помощта на копривата тя възвръща човеш ките образи на омагьосаните си братя. Така е и в други приказки, които е създал народът. Във вековната човешка история могат да се открият факти свързани с окултното значение на копривата.
Най-известна и разпространена у нас е обикновената коприва, Urtica dioica.
Приготвяне на препарат 504. В ранно лято се събира надземната част на копривата в периода точно преди да цъфне. Препоръчително е това да става преди 11 ч в дни ЦВЯТ или ПЛОД според биодинамичния
календар. Събраната коприва се оставя да преседи половин ден след което се приготвя препарат 504. В предварително изкопано квадратно легло се постила торф така, че да се „облицоват” дъното му и стените. Леглото се напълва с коприва, натъпкана в конопен чува, за да се отдели от торфа. Така приготвения пре парат се затваря отгоре с торфна покривка и се зарива. Престоява една пълна година.
Когато препарата е готов и го отворим, виждаме, че копривата се е трансформирала в черна колоидна ма са. Съдържанието на желязо в копривата я прави чудесен проводник за влиянията на Марс. Рудолф Щай нер високо оценява това растение. Той говори за нея като за „незаменима” и посочва, че присъствието на препарат 504 в компоста „прави почвата по-интелигентна”. Препоръчително е ако има възможност допъл нително да се подсилва компостът, като периодически се добавя към него прясно събрана коприва.
Възможно е да се приготви и тоник от коприва, който намира широко приложение не само в биодинамич ните стопанства.

Тоник от коприва

Въздействието на тоника от коприва върху растежа на растенията е по-слабо от това на препаратите от во дорасли /виж стр. 19/, но е много полезно.
Тъмнозелените листа на копривата показват, че се образува много хлорофил в тях. Освен това растението е богато на минерали, желязо, растителни хормони и други, което го прави незаменима храна за някои жи вотни, например за малки пиленца.
Тоника от коприва е превъзходно средство за борба с листните въшки.
Схема за приготвяне тоник от коприва с общо приложение:
1 .Поставят се 4 кг прясна нарязана коприва – обрана точно преди цъфтеж или скоро след това /или 800 гр. сушена/ – на дъното на дървена бъчва.
2.Копривата се залива с 40 л престояла дъждовна вода.
3.Бъчвата се покрива с капак но така, че да се осигури достъп на свеж въздух.
4.Първите дни препарата се разбърква интензивно сутрин и вечер. Пълната ферментация на копривата ста ва за 8-10 дена. При топло време този процес значително се ускорява до 2-3 дни.
Начин на приложение; Третира се като един литър от препарата се разтваря в 10 л дъждовна вода и с та ка приготвената смес се пръска надземната част на растенията. С градинска лейка се полива около трайни те насаждения в диаметър, колкото е широка кореновата им система, а останалата площ на градината се поръсва на едри капки.
Пръскането с коприва се практикува както през лятото, в моменти когато растенията имат нужда от допъл нително подсилване, така и през късна есен за повишаване издръжливостта на трайните насаждения през зимата и подсилване на процесите в почвата, което на свой ред стимулира плодородието. Действието на препарат 501 се подсилва значително, ако го приготвим не с чиста дъждовна вода, а с тоник от коприва.
За приготвянето на тоникът се допуска употреба на сух копривен прах само в спешни случай, когато дос тавката на пресен материал е затруднена.

РОСИЦА АЛ. ДИМИТРОВА

БИОДИНАМИЧНИ З Е Л Е Н Ч У Ц И

Превод от английски език ВЕРА ГЮЛГЕЛИЕВА

Изготвил: ПЕТЪР ИВАНОВ РАЙЧЕВ – препис от книга

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 2 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
Хостинг и Домейни