ПРИЯТЕЛИ НА АНТРОПОСОФИЯТА - ЕЗОТЕРИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Ex Deo nascimur. In Christo morimur. Per Spiritum Sanctum reviviscimus!
Дата и час: Чет Авг 16, 2018 5:07 am

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 7 мнения ] 
Автор Съобщение
Непрочетено мнениеПубликувано на: Вто Яну 17, 2012 1:07 am 
Offline

Регистриран на: Нед Ное 20, 2011 9:35 pm
Мнения: 35
Винаги ми е било интересно разсъждавам върху антропософската максима, че Бог остава за себе си Любовта, а разделя силата и мъдростта с Ариман и Луцифер.
След като Христос казва, че никой не дохожда до Отца освен чрез него, Христос е макрокосмическият носител на Любовта.
Удивително е как въ хората могат да се усетят одеждите на Христос. Удивлението,сътраданието и съвеста. И колко дълбоко е проникнал Христос в хората въпреки тежките времена, в които живеем. Винаги, когато чета един текст от Халил Джубран ,като че ли пред мен изгряват тези одежди.

''За престъплението и наказанието
И ТОГАВА ЕДИН ОТ ГРАДСКИТЕ СЪДИИ излезе напред и помоли:
- Кажи за Престъплението и Наказанието.
А той отвърна с думите:

- Когато вашият дух се отдели и тръгне да броди с вятъра, тогава вие, сами и неозаптени, правите зло на другите, а така и на себе си.
И поради това извършено зло ще трябва доста време да хлопате нечути на портата на блажените.

Божественото ви Аз е като океана -
извечно и неомърсено.
То като въздуха извисява крилатите.
Божественото ви Аз е като самото слънце -
не пълзи в къртичините и не търси змийските дупки.
Но Божественото ви Аз не обитава във вас само.
Във вас има още много от човека и много във вас още не е човек,
а незрящо джудже, което върви насън в мъглата и дири пробуда.
Но да ви кажа за човека във вас.
Защото не Божественото ви Аз и не пигмеят в мъглата, а човекът във вас е този, който познава престъплението и наказанието за него.

Чувал съм ви да говорите за някой съгрешил така, сякаш той не е един от вас, а е чужд вам и натрапник във вашия свят.
Но аз ви казвам, че както святите и праведните не могат да се издигнат над най-висшето, което е във всеки от вас,
така и грешниците и слабите не могат да паднат по-ниско от най-низкото, което също е във вас.
И както листът не пожълтява самичък, а с мълчаливото знание на цялото дърво,
тъй и злосторникът не върши зло без тайното съгласие на всинца ви.
И вие вървите заедно в шествие към своето Божествено Аз.
Вие сте пътят, вие сте и пътниците.
И ако някой от вас се препъне и падне, той пада като предупреждение за онези, които идат след него, че има камък.
Да, той пада и поради това, че вървящите отпреде му, които, макар и по-бързи и по-уверени в нозете, не са отместили камъка от пътя.

И това помнете, макар то да ляга тежко на сърцата ви:
убитият също ще дава сметка за убийството,
ограбеният не е без вина за постигналия го грабеж.
Праведният не е невинен за делата на кръвника,
неопетненият не е чист от деянията на злия.
Да, нерядко виновния е жертва на пострадалия
и много често осъденият мъкне бреме вместо безукорния и непокварения.
Не можете да разделите правите от кривите и злите от добрите,
защото те стоят наедно пред лика на слънцето, тъй както бялата и черната нишка са втъкани в едно.
И когато се скъса черната нишка, тъкачът трябва да огледа цялото кросно, дори да види дали станът му не къса.
И ако някой иска да осъди невярната съпруга,
то нека той постави на везните и сърцето на съпруга и да премери душата му с всякакви мерилки.
И който иска да нашиба с камшици сквернословника, то нека той се вгледа и в сърцето на обидения.
И ако някой иска да накаже в името на благочестието и замахне с брадвата по хилавото дърво, то нека той погледне корените;
истина ви казвам, той ще намери корените и на доброто, и на злото, на плодното и на безплодното, сплетени в едно в безмълвната гръд на земята.
А вие, съдии, които искате да съдите право,
каква присъда ще издадете на тогова, който, макар и честен по плът, е крадец по дух?
И с каква казън ще накажете оногова, който убива плътта, но сам е убит духом?
И как ще съдите тогова, който постъпва като измамник и подтисник, ала сам е подтиснат и ограбен от живота?

И как ще накажете ония, чиито угризения надвишават тяхното злотворство?
Понеже не е ли съдът на съвестта най-висшата проява на закона, на който драговолно служите?
Ала вие не можете нито да докарате угризения на невинния, нито да облекчите с тях сърцето на виновния.
Съвестта иде неканена посред нощ и буди хората, за да се вгледат в себе си.
А вие, които търсите да разберете правдата, как бихте го постигнали, ако не огледате всички дела на ярка светлина?
Само тогава ще узнаете, че правият и падналият са един и същ човек, застанал в здрача помежду нощта на пигмейското си Аз и деня на божественото си Аз.
И че камъкът, който увенчава фронтона на храма, не е по-високо от най-ниско положения камък в основите на храма.''

Мисля, че този текст е силно медитативен. Винаги, когато го чета се чувствам като окрилен.


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Пон Мар 19, 2012 12:57 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Вто Ное 08, 2011 3:26 pm
Мнения: 109
Местоположение: Франция, Монпелие
"И че камъкът, който увенчава фронтона на храма, не е по-високо от най-ниско положения камък в основите на храма."


Да, в светлината на цялото, всеки камък в храма е на мястото си и само ако един от тези камъни се отстрани, храмът ще изглежда недовършен и несъвършен...


Замислих се за понятието "импулс" в Антропософията...
В антропософската литература четем за Христов Импулс, проникващ земните природни сили и човешката епоха след Мистерията на Голгота. Не съм срещала случай (поне не си спомням), в който да се споменава "импулс на Луцифер"...Също съм срещала израз от типа "византийски импулс", т.е. вълна, обхващаща цяла култура.

Забелязала съм обаче, че когато искаме да придадем значение на някаква наша човешка проява, използваме думата "импулс" в контекста на антропософията, като под това струва ми се, винаги се подразбира нещо светло и чисто, пронизващо мислите, чувствата, съществото ни.
Да, ама ние не сме толкова чисти, че чак и понятийно да сме наясно с онова, което се изявява чрез нас и да го определяме като импулс, достатъчно е да сме съзнателни ( по-коректно е спрямо нас самите) по отношение на мисли, чувства, намерения, отношения.

Та в тази посока, бих искала да уточним/прецизираме, ако може, понятието "импулс" от антропософска гледна точка. Кога е уместно да го употребяваме и кога- не съвсем ?
D*D-


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Вто Мар 20, 2012 8:11 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 2:27 pm
Мнения: 1141
Мога да споделя моето разбиране по въпроса, за повече не се ангажирам.
За мен импулс в духовен контекст е - на фона на общата картина да навлезе нещо специфично, което дава възможност за промяна, дава възможност да навлезе нещо ново, но то е за определен период от време.

А иначе още от Лемурия сме под влиянието на Луцифер, а по-късно на Ариман. Те действат непрекъснато в света в който живеем. Хората сме под тяхното въздействие още от тогава. Това е един фон, една даденост, не можем да избягаме от тази реалност.

И вече говорим за Христовия импулс, който дава шанс на хората да се върнем към своята същност.

И това не е валидно за всички хора, а само за тези, които поискат това да се случи. Само за хората, които поискат да се свържат с Христовия импулс.

А всеки използва това понятието "импулс" както сметне за добре от своята си гледна точка.

*:?

_________________
ИзображениеИзображениеИзображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Нед Фев 17, 2013 9:55 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
Здравейте,

Във връзка с дискусия, която течеше на друго място във форума тук бих искала да споделя и своето мнение, не е нужно да отварям нова тема. Ще цитирам наш съфорумец и мнението му преди това:

кozirog:
Място за песимизъм няма и има! Има, защото тази резигнация на Троицата означава, че човечеството като цяло просто няма да получи достъп до духовния свят чрез спонтанна поява на етерно виждане. (Това винаги се е знаело от древните посветени - за 15 път го казвам, но ето остават неясноти, дори и като онагледявам нещата. Нищо, аз имам още много да онагледявам........) То просто проспа този момент, както се очакваше от поколения посветени, които са авторите на подобни изображения като показаните.

Няма място за песимизъм, а за ентусиазъм и възторг, към който аз се стремя да приближа аудиторията чрез нещата, до които съм достигнал (но пътят е дълъг) защото оттук нататък посвещението чрез Святия Дух преминава в ръцете на всеки отделен човек, който със самостоятелните си, съзнателни и целенасочени усилия ще може да се издигне до Духа, ако иска. Отбележете - съзнателни! Запитайте се, колко човека от човечеството днес полагат наистина съзнателни усилия на основата на антропософията да достигнат чрез посвещение в духовния свят? Много, много малък процент........и вярвайте ми, съвсем недостатъчен, за да убедят Светия Дух, че човечеството като цяло се стремят към Него!!!"


Това е моят личен и общочовешки отговор на твоя въпрос, Козирог, отговор - ясен и конкретен, това е моят индивидуален творчески начин на изразяване в света... Сигурна съм, че има хора, които и днес стоят по подобен начин, но надали го демонстрират, а и да се опитат да го споделят, трудно намират разбиране..., личен опит е това, особено сред антропософските среди.
^.>
viewtopic.php?f=202&t=1217


Козирог, от всичко дотук написано и доказано според теб излиза, че самата Троица е "взела" своето решение да не даде достъп на човечеството като цяло до Духовния свят чрез спонтанна проява на етерното виждане. И това "решение" е взето поради отчитането от страна на Духовния свят на определена липса именно на реален и съкровен стремеж и интерес от страна на човечеството като цяло към тази връзка..., т.е. излиза, че това нежелание е така или иначе двустранно, и всъщност излиза, че е предречено, а и вероятно очаквано от Духовния свят... А още повече не само, че е предречено, но е и един вид закономерно и естествено, точно заради това Човек да получи тласък за "самостоятелни, съзнателни и целенасочени усилия", за да се издигне до Духа /така ли да се разбира?!/..., т.е. няма "вливане" насилствено отгоре, а има "издигане" в свобода отдолу... Правилно ли съм разбрала онова, което искаш да кажеш?!

Въпросът за "самостоятелни, съзнателни и целенасочени усилия" никога поне пред мен не е стоял като наболял въпрос на индивидуалността ми, това е бил винаги пътят към Духа -по собствена воля и в свобода, като нещо естествено. Също така никога не съм си представяла, че е възможно да подлагам на съмнение връзката ми, преживяването ми, разбирането на добродетели, характерни именно за връзката с Христовото чувство /по думите на Зазоряване/, образ и преживяване, които от векове са сред човечеството, но в земния ми път са днес като осъзнати възможности и опитности... До Христос аз стигнах преминавайки през много силен усет за езически нишки в душата ми... Да отрека Христос в живота си или силата, обичта, красотата, които идват от него, за мен означава все едно да отрека сетивния свят такъв, какъвто го възприемат сетивата ми... За мен пътят ми с Христос и в Христовото е пътят на душата ми като сетиво на Духа...

Но съм сигурна, че има много хора като мен, не само в Антропософията, но и в други духовни движения и форми, които мислят, чувстват и преживяват нещата по сходен начин /може би не всеки умее да ги изрази, а и не е нужно това!/. И все пак винаги когато стане дума за Христос - това са много съкровени преживявания и е наистина много отговорно под общ знаменател да се слага цялото човечество. Ако то не получава нещо навреме, или точно в същото време, когато е трябвало да го получи не е проявило общо нужната активност, това говори за закономерен процес, за процес на синхронност /а това е кармично/, зад който стоят определени задачи, и за тези които не са успели-мнозинството, и за шепата хора, които са буквално призвани да изтеглят нагоре по кармичната спирала останалите.

Така че, място за отчаяние наистина няма, а има път и задачи за много работа сред хората / и в този живот и в следващите ни инкарнации/. А по отношение на Антропософското общество... Мисля е много важно да правим разлика между Антропософско движение и Антропософско общество... Едното е живо само по себе си - то е жива плът и жива енергия във времето и пространството /то идва като такова от Духовния свят/ и всъщност никога не е умирало, другото обаче е мъртво отдавна, още по времето на Щайнер. И макар, че Антропософията като сърцевина на Антропософското движение е реално в своето бебешко състояние, предвид на първите й 100 години, което реално е едва първата годинка след физическото раждане на едно дете, то именно сега се поставят основите за правилното развитие на това "дете". И аз мисля, че имаме големият шанс да не бъдем "насилени" от Духа, а да имаме свобода, времето, столетията за правилното инкарниране на Антропософията на Земята, и до голяма степен провокирани и задължени точно от времето, в което живеем - поънало дълбоко в материята /също закономерно и предречено да се случи/. И аз мисля, че това е една добра воля от страна на Духа, а не отвращение от нас човешките същества, а шанс! Аз не съм червей, Аз съм Аз и това Духът прекрасно го знае!

Може би една от много поучителните и полезни лекции в тази насока по въпроса за двете групи, навлезли в Антропософското движение във връзка с Христовия импулс и разбиране, е лекция 4 на Щайнер от ГА 273, там са дадени отговори за изборите, които днес правим! Което в никакъв случай не ни прави врагове в това движение, а напротив - това е една могъща сила да съберем различията и да работим заедно, след като знаем, че ни е даден шанс Свише да го направим по собствен избор, макар и шепа хора!

^.>

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Нед Фев 17, 2013 10:03 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
По въпроса за възможността за развитие на "спонтанно ясновиждане" в човечеството и нейното "пропускане" /отново твърдение на съфорумеца във въпросната дискусия/ - тема, която изисква задълбочаване и опиране на още и още доказателствен материал:

"Лесно може да стане така, че това велико Събитие да мине незабелязано от хората. Ако това стане през периода 1930-40, материалистите ще триумфират и ще кажат: "Да, наистина имаше някакви глупаци, но от великите събития, които се очакваха, няма никаква следа" Но дори и да го кажат, казаното от нас не се омаловажава. Ако те триумфират обаче и човечеството напълно пропусне тези събития, това ще бъде голямо нещастие. Дори и да не са в състояние да възприемат великото Събитие, То все пак ще се случи".

От втория подчертан с червено текст разбирам, че дали човечеството развило или не развило своите способности това "велико Събитие" пак ще се случи /и тук се разбира именно периода 1930-1940 год., а не бъдещ далечен период. От което следва, че събитието е факт, ТО Е ФАКТ, който обаче е пропуснат да бъде отбелязан от самото човечество, но не и от група посветени.

"Събитието, за което говорим е, че хората ще могат да придобият новата способност за виждане в етерната област - в началото едва малцина, а след това все повече - тъй като човечеството ще има 2500 г. да развие тези способности. Хората не трябва да пропускат възможността, която им се предлага през този период. Пропускането й ще бъде голямо нещастие, а човечеството ще трябва да изчака по-късен момент, за да навакса загубата, за да може накрая да я развие."

От това аз разбирам, че е абсолютно закономерно придобиването на новата способност да стане от малцина, а не от цялото човечество и това предстои. Това е възможност, която се предлага на цялото човечество, а сред тях са и тези малцина, които чрез езотерично обучение ще са първите. И тук акцентът е изобщо това посвещение да не бъде пропуснато и от тези малцина, които са част от цялото човечество...

" И в следва­щи­те 3 хи­ля­до­ле­тия ще се явя­ват все по­ве­че и по­ве­че хора, ко­ито ще виж­дат то­зи ете­рен Христос, дока­то приб­ли­зи­тел­но 3000 го­ди­ни след на­ше­то ле­тоб­ро­ене на Земята ще има дос­та­тъ­чен брой хора, ко­ито не ще се нуж­да­ят от ни­как­ви Евангелия или от дру­ги документи, за да зна­ят за Христа, за­що­то ще го виждат в ду­ши­те си. "

Става дума за един постепенен събитиен процес, чието начало Щайнер визира във въпросните 1930-1940 год. Процес, който независимо дали е бил забелязан от човечеството е факт, но той реално е бил отбелязан от група от посветени, част от цялото човечество, което продължава развитието си по отношение на възприемането на този духовен факт през следващите хилядолетия...


"Ако човечеството игнорира това събитие на връщането на Христос, виждането на Христос в етерно тяло ще се ограничи само за тези, които чрез езотерично обучение се окажат достойни да се издигнат до такава опитност. Но великото събитие, възможността тези способности да бъдат придобити от човечеството като цяло и да може посредством тези естествено развити способности да бъде разбрано от всички хора, няма да бъде възможно още дълго време."

Козирог, между естествено развити способности /според цитата/ и спонтанно придобити способности /твоето тълкуване/ от човечеството има огромна разлика. "Естествено развитие" не означава "спонтанно придобиване", а означава - процес на постепенно съзряване, свързано с дадената природа на съответния процес и неговият носител... Спонтанността може да има естествен, природен изблик, но в случая изобщо не става въпрос за нещо спонтанно... Ами нека много реалистично да погледнем на картината: Спонтанно се осъществява придобиването на етерното виждане на Христос от цялото човечество!!! Изобщо възможно ли това да е било видяно от Щайнер като възможност, не ми звучи нито реалистично, нито здравословно за човечеството - така бързо и изневиделица да се свърже с Христос... *!2!*

козирог:
"Ето ви едно негово изказване, касаещо спонтанното, естественото възникване на способностите за възприемане на Второто Пришествие. Отбележете в него двете възможности Пришествието да бъде възприето от хората и те са ясно разграничени от Щайнер: първата възможност е за човечството като цяло - като цяло отбележете, защото това е много важна думичка и именно там се употребява думата "естествено развити способности", а втората се отнася до отделни индивиди, при които подобни способности, но явно не така естествени, ще се получат чрез ........... езотерично обучение...
... Пришествието вече няма шанс да се осъществи, имам предвид първата възможност, касаеща човечеството като цяло! Тук съм песимист, дори нещо повече... Никога не съм искал да кажа, че Второто Пришествие ВЪОБЩЕ ще бъде невъзможно, а само що се касае до неговото реализиране по спонтанен начин без специално езотерическо обучение"

Козирог, първо продължавам да намирам неправилно тълкуване в изразите "естествено развити способности" /оттук неосъщественото етерно свързване на цялото човечество с Христос/ и "спонтанно придобити способности"... Не виждам изобщо подобен смисъл в думите на Щайнер, който ти влагаш... Защото, ако смисълът е този, то означава, че Щайнер е говорил за едно напълно луциферизирано свързване с етерния Христос от неготовото за това човечество, именно поради неразвитите му все още способности... Ето виж това, защото едно такова "спонтанно развитие на способности" не е правомерно спрямо способностите на човека, а оттам ако се случи, следва, че те са развити не със свободната му воля и избор, а в случая с "помощта" на Луцифер... Та това ли да е имал според теб Щайнер предвид?!:

ГА 182
"Обаче луциферическото развитие е насочено към това да отклони човешкия поглед от работата на Ангелската Йерархия. И тези луциферически Същества, за да отклонят човека, те постъпват по следния начин: те правят така, че спъват свободната воля на човека. Те се опитват да внесат тъмнина в упражняването на свободната човешка воля, като редом с това го правят едно наистина добро същество – от гледната точка, която сега засягам, Луцифер иска за човека нещо добро, нещо духовно – обаче с цената на това, че го лишава от неговата свободна воля, придавайки на неговите действия напълно автоматичен характер; според тях той трябва да бъде поставен в състояние на ясновидство, изхождайки от добри принципи, но така да се каже, автоматично; луциферическите Същества искат да отнемат от човека неговата свободна воля, респективно възможността му да върши злото. Те искат да го превърнат в едно същество, чиито действия, макар и да са импулсирани от духовния свят, са дело на едно духовно отражение, а именно такива действия, които са лишени от свободната му воля. Да, луциферическите Същества искат да го превърнат в един душевен автомат.

... Свободната воля може да бъде постигната единствено на Земята. Обаче те не искат да имат нищо общо със Земята, те копнеят само за Сатурновата, Слънчевата и Лунната степен на мировото развитие, копнеят за тези предишни степени, на които са изостанали и не искат да имат нищо общо със Земното развитие. Ако мога да се изразя така, тези Същества мразят свободната воля на човека. Те действуват във висша степен духовно, обаче те действуват автоматично – и това е извънредно важно – стремейки се да издигнат човека до тяхната висота, до тяхната духовна висота. Те искат да го направят духовен; духовен, но автоматичен."

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Нед Фев 17, 2013 10:09 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
Моля да се замислим кой има интерес да се възпротиви с пълна сила именно на онова, което се подготвя още в предишнито столетие по отношение на Христос в човечеството!!! Тези сили действат пред нас хората и чрез нас хората, нали?! `rq`

"В края на столетието ще достигнем момента, когато Сорат с особена сила отново ще надигне глава от потока на еволюцията, когато той ще стане противник на това разбиране на Христос, което се подготвя през първата половина на столетието, благодарение на това, че Христос става видим в етерна форма"
ГА 266

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Последна промяна Дорина Василева на Нед Фев 17, 2013 10:20 am, променена общо 1 път

Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Нед Фев 17, 2013 10:12 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
Ето част от лекция от 25 януари 1910 год., ГА 118, по въпросната тема...

"Когато обгърнем с поглед отдавна отминалите епохи, установяваме, че нашите души притежаваха едно смътно ясновиждане, което постепенно намаля с развитието на човечеството. Ако нашите души бяха останали с това съноподобно ясновиждане, ние нямаше да развием онова индувидуално себесъзнание, което имаме днес. Съответно нямаше да съзнаваме, че сме човеци. Ние трябваше, така да се каже, да изгубим онова съзнание за духовния свят, за да можем в замяна да развием Азовото съзнание.

В бъдеще ние ще имаме и двете форми на съзнанието. Ще запазим Азовото съзнание и ще придобием пълното ясновидство, което днес имат само онези, които са минали по пътя на посвещението. В бъдеще това ще бъде възможно за всички хора – да виждат отново в духовния свят и въпреки това да се чувстват като един човек, като един обособен Аз.

Ако някой опита да опише времето на Христос Исус – да изрази истината в онова време – той би могъл да каже: По-рано хората можеха да достигнат Царството Небесно и да го живеят вън от техния Аз – в онези духовни величини, до които те стигаха, когато излизаха вън от себе си. Човекът трябваше да живее в Царствата Небесни, тоест царствата на духовния свят, но далече от Аза. Сега той не може да живее в тези Царства по този начин. Сега той се е изменил до такава степен, че Азът трябва да живее тези Царства вътре в себе си. Тези Царства Небесни са дошли така близо до човека, че те действат в Аза.

... С други думи – през Тъмната епоха, когато Христос ходеше по Земята, онези хора, които не живееха в тъмнина и разбираха тяхното време, можеха да си кажат: „Нужно беше Бог да слезе до човеците, за да добият човеците отново връзката с духовния свят, която бяха изгубили.“
Ако в онова време нямаше хора, които да разберат това и които да намерят една сърдечна връзка с Христа, тогава човечеството щеше постепенно да изгуби своята връзка с духовния свят. Хората нямаше да приемат в техния Аз връзката с Царствата Небесни. Можеше така да се случи, че събитието – явяването Христово на Земята – да мине навсякъде незабелязано от хората. И всички хора можеше да продължат да живеят в тъмнина. Тогава човешките души биха изсъхнали, биха опустели, биха загинали. И без Христа те биха се въплъщавали още известно време, но нямаше да могат да посадят в техния Аз това, с което биха намерили връзката с Царствата Небесни.
Можеше така да се случи, че явяването на Христос на Земята да мине навсякъде незабелязано, както например не го забелязаха хората от Рим. Нали там се казваше: „Еди къде си има една отдалечена мръсна улица, където живее една секта отвратителни хора. Между тях живее един ужасен дух, който се нарича Исус от Назарет и проповядва на хората всякакви неща, които ги подбуждат да вършат лоши дела.“ Това беше всичко, което се знаеше дълго време в Рим за Христа! Вероятно знаете, че важният римски историк Тацит беше този, който описа по един подобен начин събитията от Палестина около 100 години, след като те бяха станали. Следователно, действително не всички хора забелязаха, че там беше станало едно от най-важните събития на Земята – именно това, което можеше да спаси хората от Тъмната епоха и да им помогне да преминат благополучно Кали Юга.

Това събитие просия като божествена светлина в земната тъмнина. Възможността за по-нататъшното развитие на човечеството беше дадена, благодарение на това, че се намериха някои души, които разбраха онзи важен момент. Те знаеха какво означава, че Христос е ходил по Земята. А човек можеше да живее във времето на Христа и въпреки това да не знае нищо за явлението на Христос Исус на физическото поле! Човек можеше да живее на Земята, без да приеме в своето съзнание това най-важно земно събитие.

Възможно ли е днес да стане нещо безкрайно важно, без хората да го приемат в тяхното съзнание? Може ли да се случи така, че нашите съвременници да нямат никакво предчувствие за най-важното, което става в света? В действителност точно това се случва! Защото днес става нещо много важно, но то може да бъде възприемано само от духовния поглед. Днес много се говори за преходни времена. Ние живеем в едно такова преходно време и то в едно от най-важните. А важното е, че ние живеем точно във времето, когато Тъмната епоха е изтекла. И именно сега започва една епоха, когато хората постепенно развиват нови способности; епоха, когато душите на хората постепенно се изменят.

Фактът, че по-голямата част от хората не забелязват нищо от тази промяна, не трябва да ви учудва. По-голямата част от хората в миналото също не забелязаха, когато в началото на нашето летоброене стана Христовото събитие. През 1879 година изтече Кали Юга и сега ние трябва да се научим да живеем в една нова епоха. И това, което започва сега, то подготвя хората за нови душевни способности. Първите признаци на тези нови душевни способности ще бъдат забелязани вече относително скоро в отделни души. Те ще се покажат по-ясно в средата на тридесетте години, приблизително във времето между 1930 и 1940 година. Годините 1934, 1935 и 1937 ще бъдат особено важни.
Тогава у някои хора ще се покажат особени способности – естествени заложби. В това време ще станат големи промени и ще се изпълнят пророчества на библейските документи. Тогава всичко ще се измени за душите, които живеят на Земята, а също и за онези, които вече не са във физическо тяло. Безразлично къде се намират, тези души ще развиват вече напълно нови способности. Всичко се изменя, обаче най-важното събитие на нашето време е една дълбоко проникваща промяна в душевните способности на хората.
Кали Юга е изтекла и сега човешките души започват да развиват нови способности. Това са онези способности, които – понеже е настъпило времето за това – онези ясновидски сили, които през Кали Юга трябваше да потънат в подсъзнанието. Ще има определен брой души, които ще преживеят забележителното събитие, че ще имат Азовото съзнание – себесъзнанието, но също така ще живеят в един свят, който е съвършено различен от този на тяхното обикновено съзнание. Той ще бъде като нещо сенкообразно, като едно предчувствие, като че някой сляпо роден ще бъде опериран (за да прогледне)…

Чрез това, което наричаме езотерично обучение, тези ясновидски способности ще бъдат постигнати много по-добре. Но понеже хората неизбежно напредват в тяхното развитие, това (ясновидство) ще се яви в неговите най-първични наченки, в неговите най-елементарни степени чрез самодейното естествено развитие на човечеството. Обаче много лесно би могло да се случи – много по-лесно, отколкото в по-ранни времена – че хората в нашата епоха да не могат да разберат нещо подобно, да не разберат това най-важно събитие за човечеството.


Може така да се случи, че хората да разберат, че това е едно действително виждане в един духовен свят, макар това виждане да е само сенкообразно и смътно. Би могло да се случи например така, че злостта и материализмът да бъдат толкова големи на Земята, че по-голямата част от хората да не проявят и най-малко разбиране. А онези, които ще имат това ясновиждане, може да бъдат затваряни в лудниците сред действително умопобъркани. Следователно би могло да се случи така, че тази епоха да мине незабелязано между хората, макар днес ние да произнасяме това, както е произнасял и Йоан Кръстител някога – като предтеча на Христос: „Настъпила е една нова епоха, когато хората трябва да направят една крачка нагоре в Царствата Небесни.“
Много лесно великото събитие може да мине покрай хората без разбиране от тяхна страна. След това – в годините след 1930 и 1940 – материалистите несъмнено ще възтържествуват и ще кажат: „Намериха се наистина известен брои умопобъркани, но нищо от великото, което се очакваше да се случи, не се случи.“ Обаче това, което трябва да настъпи, ще се случи –хората ще могат да добият новата способност за възприемане в етерния свят. Отначало ще бъдат малък брой хора, а другите ще ги последват. Броят ще нараства все повече и повече, защото тези сили и способности ще се развиват сред човечеството в течение на 2500 години.

Ако материалистите възтържествуват и човечеството не забележи тези събития, това ще е едно нещастие за човечеството. Хората не бива да проспиват събитието. Едно пропускане ще е голямо нещастие и тогава човечеството ще трябва да чака да настъпят по-късни времена, за да навакса пропуснатото – да развие допълнително новата способност. Това ще бъде способността, която ще позволи на хората да виждат в етерния свят, който те обичайно сега не могат да виждат.

Сега човекът вижда само физическото тяло на друг човек, а тогава ще може да вижда и етерното тяло, макар като една сенкообразна форма. Хората ще имат образи и предчувствия за събития в духовния свят и ще изпитат, че такива събития ще се изпълнят в три до четири дни и на физическото поле. Те ще виждат някои неща в етерни образи и тогава ще знаят: Утре или след няколко дни ще се случи това и това.

Такива промени ще дойдат в човешките душевни способности – нещо, което можем да наречем етерно виждане. Това неминуемо ще дойде. А какво е свързано с него? Онова Същество, което наричаме Христос, се яви на Земята в плът в началото на нашето летоброене. То вече няма да идва в едно такова физическо тяло, защото това беше еднократно събитие. Обаче в идните времена Христос отново ще се прояви сред нас – в етерна форма. Тогава хората ще виждат Христа. Те ще са се научили чрез това етерно виждане да израстват нагоре до Него, защото обратното не е възможно – той няма слезе в едно физическо тяло, а само до едно етерно тяло.
Следователно хората ще трябва да израстват нагоре до едно виждане на Христа. Истинни са думите, които Христос е казал: „Ето, Аз съм с вас всеки ден до края на земните времена.“ Той е тук, Той се намира в нашия духовен свят… А особено надарените хора могат винаги да го виждат в този духовно-етерен свят
.


Онзи, който беше особено укрепен във вярата си чрез едно такова виждане, беше апостол Павел. Това се случи пред Дамаск. Обаче това етерно виждане ще се развие като една естествена способност при определен брой хора. В бъдещите времена все повече и повече хора ще изживяват едно събитие от Дамаск, едно Павловско събитие. Сега можем да схванем Духовната наука в един съвършено друг смисъл. Ние научаваме, че тя е нещо, което ни поставя една извънредно голяма отговорност, защото тя е една подготовка за съвсем конкретно събитие – новата Христова поява.

Христос ще се яви отново, защото хората ще се издигнат до него чрез етерното виждане. Когато схванем това, Духовната Наука ни се явява като подготовката на хората за Второто Пришествие, новото идване на Христа. Подготовката цели да не настъпи нещастието, при което хората ще пропуснат това велико събитие, а ще узреят да схванат великия момент, който можем да наречем Новото идване на Христос или Второто Пришествие. Човекът ще стане способен да вижда етерни тела и между тези етерни тела той ще бъде способен да вижда също и етерното тяло на Христос. Тоест човек ще може да прекрачва прага на един свят, в който, благодарение на неговите новопробудени способности, ще му се яви Христос.

Цялото антропософско учение би трябвало да породи в нас силното желание да не оставим това събитие да мине незабелязано от човечеството. А във времето, което имаме на разположение, трябва да развиваме постепенно едно човечество, което да е узряло да развие тези способности в себе си и с това да се обърне отново към Христа. В противен случай човечеството ще има да чака дълго, дълго време, преди отново да има такъв случай. То ще трябва да чака дълго време… до едно ново прераждане на нашата планета Земя (т.нар. бъдещ Юпитер).

Ако това събитие с новото Христово идване мине незабелязано от човечеството, тогава Христос ще бъде виждан в етерното му тяло само от онези, които чрез езотерично обучение ще проявят воля да се издигнат до това изживяване. В такъв случай обаче великото – а именно постигането на тези способности от цялото човечество, от всички хора, разбирането на това велико събитие чрез естествено развити способности у всички – това ще бъде невъзможно за още дълго, дълго време.

Така ние виждаме, че в нашата епоха съществува вече нещо, което оправдава съществуването и действието на Духовната наука в света. Това, което иска тази Духовна наука, не е само задоволяването на теоретични нужди и на научно любопитство. Духовната наука подготвя хората за това събитие, подготвя го да застане по един правилен начин във времето и да вижда с ясен ум и познание това, което действително е тук, но би могло да мине незабелязано покрай хората, без те да могат да съберат неговите плодове. Това е важното.

Когато насочим поглед назад – далече в отминалото развитие на човечеството – стигаме до онзи момент, за които казваме: От този момент човечеството слиза все повече и повече от духовния свят в материалния свят. Макар тази представа да има своята материална страна, ние можем да я използваме тук. По-рано човекът беше другар на духовни Същества, неговият дух се намираше в духовния свят. Чрез това, че живееше в духовния свят, човек беше един Син Божи. Обаче тази все повече и повече въплъщаваща се душа (съответно) взе да има повече участие във външния, сетивния свят.

В този външен материален свят Синът Божи продължи да бъде в човека, но той все повече хареса дъщерите на Земята – тоест хареса онези души, които хранеха симпатия към физическия свят. Това означава: Пропитият по-рано с божествена духовност човешки дух се потопи надолу във физическата сетивност. Така той стана съпруг на ума, който е свързан с мозъка, и се вплете (сноши) в сетивния свят. А сега той трябва да намери пътя отново да възлезе, да измине нагоре пътя, по който е слязъл, и отново да стане Син Божи.

Синът человечески, какъвто той стана, би се покварил тук долу във физическия свят, ако не възлезе отново към духовните Същества – при божествените същества, в светлината на духовния свят. Синът человечески в бъдеще трябва да хареса дъщерите на боговете. За развитието на човечеството беше необходимо Синовете Божии да се свържат с дъщерите на човеците – с душите, които са задържани към физическия свят – за да се научи човекът, като син человечески, да овладее физическото поле. Обаче за човека на бъдещето е необходимо, като син человечески, да изпита удоволствие и влечение към дъщерите на боговете, тоест към божествено-духовната Светлина на Мъдростта. Човек трябва да се свърже с тази Светлина, за да се изкачи отново в света на боговете.
Волята ще се запали от божествената Мъдрост, а най-силният подтик за това ще бъде, когато онзи или онези, които са се подготвили за това, ще видят величествената етерна форма на Христос. За този, който се е развил по естествен начин до ясновиждането, ще бъде като едно ново пришествие на Христос.
По същия начин този етерен Христос се яви като духовно същество на апостол Павел. Христос ще се яви отново на хората, когато те ще разберат, че трябва да използват тези способности, които ще дойдат само с развитието на човешката душа. Ето защо ние трябва да използваме Духовната наука не само за задоволяване на нашето любопитство, а така, че тя да стане една подготовка за великите задачи, за великите мисии на човешкият род, за който трябва да работим все повече и повече.

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 7 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
Хостинг и Домейни