ПРИЯТЕЛИ НА АНТРОПОСОФИЯТА - ЕЗОТЕРИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Ex Deo nascimur. In Christo morimur. Per Spiritum Sanctum reviviscimus!
Дата и час: Нед Сеп 23, 2018 11:20 pm

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 2 мнения ] 
Автор Съобщение
Непрочетено мнениеПубликувано на: Вто Дек 20, 2011 5:37 pm 
Offline
Модератор
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:18 pm
Мнения: 258
Местоположение: Stara Zagora
МАИТЕ - В доколумбовската епоха маите обитавали обширна територия, заемаща площ, съставена от сегашните мексикански щати Кинтана, Кампече, Юкатан, Табаско, цялата Гватемала, Белиз и западните части на Хондурас и Салвадор. Колкото и странно да е, величествените градове, построени от маите били открити едва през 1836 г. когато мексиканският полковник Гарлиндо, пътувайки по служба, се натъкнал в девствените гори на невероятно стари развалини, покрити с барелефи. Три години след това рапортът му попаднал в ръцете на нюйоркския адвокат Джон Лойд Стивънс, чиято страст била археологията. За отправна точка на експедицията си той избрал Хондурас, основавайки се на съобщение, че през 1700 г. в Хондурас до град Копан, е бил видян огромен комплекс постройки и пирамиди. Със Стивънс потеглил и приятелят му - художникът Фредерик Кедърууд. Няколко дни след началото, експедицията се натъкнала на могъща стена, изградена от издялани, плътно прилепващи един към друг каменни блокове. Стъпалата на стръмна, обгърната от растенията стълба, водели някъде нагоре. Промъквайки се с труд, Стивънс и Кедърууд се заизкачвали по стълбата и когато стигнали върха на пирамидата, пред очите им се открила поразяваща гледка. Измежду развихрената зеленина се виждали руините на множество пирамиди, дворци, каменни постройки, идоли. Стилът и характерът на скулптурите бил необикновен и вдъхващ страх, а майсторството и прецизността на изпълнение - поразителни. Кедърууд се опитал старателно да копира това, което виждал, но композициите го затруднявали със сложността си. През останалите дни двамата изследвали множество руини на цели градове и били напълно уверени, че са открили останките на неизвестна древна цивилизация, населявана от могъщ народ, надарен с невероятен творчески гений. През 1842 г. Стивънс издал книга, описваща откритието му, която предизвикала истинска сензация. Скоро след това историците, изследвайки стари испански документи, достигнали до заключение, че великолепните строители на скритите в джунглата градове, са маите. В последствие, там били открити руините на повече от сто големи и малки градове. Имената им: Майапан, Копан, Тикал, Ушмал и разбира се, Паленке и Чичен-Ица, разпалват въображението с тайнственото си звучене. И до днес обаче, твърде много моменти от историята на този удивителен народ, изградил в дълбока древност смайваща цивилизация, остават неразгадани. Когато Европа била още дива и тънела в мрак, маите вече строели величествените си градове. Те не били само перфектни строители, но обладавали също така и изумителни познания в областта на математиката и астрономията, далече преди другите, високоразвити цивилизации. Без да притежават мощни съвременни уреди, можели да изчислят изключително точно движението на планетите и звездите. Нивото на знания, достигнато от тази древна цивилизация, и до сега впечатлява учените, които вероятно биха могли да разгадаят тайните й, ако имаха достъп до писмени документи. За жалост, по-голямата част от тези толкова ценни материали, били изгорени от фанатизирания мисионер Диего де Ланда.
И до днес например е загадка, защо маите са напуснали градовете си? Каква е причината за гибелта на цивилизацията им? От къде са дошли и чии потомци са? Какво точно гласи предсказанието на мъдреците им, относно 23 декември 2012 година? Как да се обяснят поразителните свойства на кристалния череп, намерен на едно от най-ранните места, които са обитавали? Само в един от най-големите градове - Чичен-Ица има толкова впечатляващи обекти, за които съвременната наука няма обяснение. Там например, древните строители използвали при построяването на всяка пострийка особен акустичен ефект, усилващ и най-тихите звуци. Двама души, единият от които е застанал в Северния храм, а другият - в Южния, намиращ се на 150 метра от него, могат да беседват съвсем спокойно, без да напрягат глас. При това никой друг, освен ако не е застанал до тях, не може да чуе разговора им. Главна забележителност на Чичен-Ица е пирамидата "Кукулкан" с височина 25 метра. Към храма на върха й водят четири широки стълби, всяка с 91 стъпала. Общият брой на стъпалата плюс платформата на на върха е 365 - т.е. броя на дните в годината. Това не е случайно съвпадение. Пирамидата е строго ориентирана спрямо четирите посоки на света. В резултат на тази изключителна точност на ориентация и особената й форма, два пъти в годината тайнствено явление смайва света. В дните на пролетното и есенното равноденствие, в определен час, засечен сякаш с хрономентър, на стъпалата на северната стълба се появява изображение на гигантската "Свещенна Змия", образувано от триъгълни светлини и сенки, което започва да пълзи бавно към основите на пирамидата. Това изумително зрелища продължава 3 часа и 22 минути. Ако пирамидата била обърната само на един градус в страни, тази удивителна игра на светлина и сенки, не би се появила никога. А това показва какви топогравски и астрономически знания са обладавали маите. В световните музеи са събрани множество скулптурни изображения на човешки черепи, изготвени от кварц. Произходът им е неизвестен, но всички са намерени в Мексико, Централна и Южна Америка т.е. там, където са процъфтявали древните цивилизации на ацтеки, маи и инки. Най-загадъчният екземпляр е черепът, намерен от Фредерик Мичел-Хеджис. Това е идеално копие на череп в естествена големина, тежащ 5 кг., 190 гр., изработен от цял къс планински кристал. Истинско чудо е, че до сега черепът не се е пръснал на парчета поради вътршните дефекти (множество жилки и мехурчета), които даже не са се отразили на повърхността - тя е идеално гладка. През 1970 год. черепа бил подложен на прецизен анализ в кристалофизическата лаборатория на фирмата "Hewlett-Packard". Изследванията показали, че е бил изработен, без да се отчита молекулярната симетрия на кристала и необикновенната му крехкост. Следователно направата му не би могла да се осъществи даже с лазер, без да бъде разтрошен. Освен това, на повърхността му не била открита каквато и да е, даже микроскопична следа от инструмента, с който е бил направен. Учените заявили, че нито една съвременна технология, не може да създаде подобен предмет. Един от тях даже казал изумен: "Този дяволски череп, просто не би трябвало да съществува!" С този череп са свързани и други загадки. Твърди се, че притежава огромна магическа сила. Много хора твърдят, че при съприкосновение с него, усещат дълбоко въздействие върху съзнанието и имат видения. Освен това, той има и поразителни оптически свойства. В черепа и в очните кухини са поставени майсторски изработени лещи и призми. Скулите действат като съвременни оптични влакна и провеждат светлина от основата на черепа към очните кухини, където са разположени лещите. Ако бъде осветен, очите започват да светят ярко, а ако се насочи лъч светлина към основата на носа, целият череп започва да сияе, сякаш е обграден от ореол. Маите достигнали недостижими висини в абстрактното математическо мислене. Използвали двадесетична бройна система, въвели знака "нула" много столетия преди Европа, използвали позиционна система за записване на цифрите, за което се досетили хиляда години преди това да бъде направено в Индия, а след това и в Европа. При тези знания, те оперирали с безкрайно големи величини. Интересно е, че в един техен текст е записана началната дата на появяване на човешкия род - 5041738 г. пр. Хр. В градовете Тикал, Копан, Паленке, Чичен_Ица, както и в други градове маите провеждали астрономически наблюдения от каменните си обсерватории. Разчетите, които правели жреците от тези обсерватории, били поразителни. Календарът на маите, независимо от древния си произход, бил изключително точен. По съвременни изчисления, годината има 365,2422 дни. Според маите е имала 365,2420 дни. Разликата е две десетохилядни! При това изчислението е направено преди хиляди години, без съвременни уреди. Според учените, за да се направи толкова точен календар, трябва да се наблюдава и записва движението на планетите в продължение на около 10000 години! Според хронологията на маите, съвременната епоха е започнала на 12 август 3114 г. пр. Хр. и ще завърши на 23 декември 2012 г. и тогава трябва да настъпи обновление на света - новото му раждане.

ПАНТЕОН


Пантеон на боговете на маите


Ах-Пуч – в митологията на маите е един от боговете на смъртта. Обикновено бил изобразяван с череп, вместо глава и с черни белези от разложение по тялото. Украшението на главата му било оформено като глава на кайман. Маите имали внушително количество богове на смъртта. Имената им варирали в зависимост от племената, които ги тачели. Най-често били споменавани: Кумхав и Вак-Митун-Ахав (при маите от Юкатан), Кисин, Пукух, Ма-Ас-Амкуинк, Вукуб-Каме, Шикирипат, Ах-Алпух, Кучумакик, Чамиабак, Кикшик, Кикришкак (при маите от племето киче). Те обитавали подземните светове (обикновено девет), а изображенията им били различни.

Бакаби – в митологията на маите това били братята Хобнил, Кан-Цик-Нал, Сак-Кими и Хосан-Ек, които стояли в четирите края на Вселената и поддържали небето, за да не падне на земята. Бакабите били свързани с цветовата и календарната символика на съответните части от света. Така например, Хобнил се асоциирал с изток, червения цвят и бил покровител на годините Кан. Кан-Цик-Нал – със север, белия цвят и годините Мулук. Сак-Кими – със запада, черния цвят и годините Хищ. Хосан-Ек - с юга, жълтия цвят и годините Кавак. Около 10-16 в. бакабите се сляли до голяма степен с боговете на вятъра - павахтуни и боговете на дъжда - чаки. В този период се появили представи за подземни бакаби, поддържащи сводовете на преизподнята.

Ицамна, Ицамнга - едно от главните божества на маите. Първоначално, в доолмекската епоха, бил представян като кайман, господар на раковините и водните растения. Впоследствие Ицамна станал небесно божество, чиято глава образувала земята, а тялото му - небесния свод. Така, постепенно се появила и представата за Вселената като гигантски дом, на който стените били образувани от четири рептилии (каймани или игуани), спускащи се надолу с главите си. Още в олмекските времена Ицамна станал един от главните богове. Обликът му бил разнообразен: зооморфен - небесен дракон (рептилия+птица+ягуар) или антропоморфен - старец. По-късно култовете към този бог били свързани с подземния огън, вулканите и растителността, а също и с водните божества на дъжда и росата. Появили се множество въплъщения на Ицамна, отразяващи тези връзки (Ицамна-Кавил - олицетворение на реколтата, Ицамна-Тул - лошите дъждове, поразяващи посевите, Ицамна-Кинич-Ахав - слънцето, Ицамна-Каб - земята, Ицамна-Кабул - творец, създател на света). Жреците разработвали сложни митове, за да обвържат всички аспекти в едно цяло. Източници от 16 в. назовават като негова съпруга ту богинята Иш-Чел, ту Иш-Чебел-Йаш, ту Иш-Асал-Вох. В Юкатан фасадите на много здания представлявали гигантска маска на Ицамна. Той станал бог-покровител на управителите на градовете-държави, а атрибутите на властта им били символи на Ицамна.

Иш-Чел - богиня на луната, покровитлка на тъкачеството, на медицинските знания и раждането. Смятало се, че е съпруга на Ицамна. В светилищата й в Исамал и на остров Косумел се извършвали множество поклонения за изцеление. В жертва на Иш-Чел принасяли красиви девойки.

Кукулкан - един от главните богове. По време на испанските завоевания, в негово лице се обединили легендите за историческа личност (предводител на толтеките, нахлули през 10 в. в Юкатан) и толтекските представи за това божество, а също и по-древните вярвания на маите, свързани с култа към дъжда. В резултат на това, по-късно маите го почитали като бог на вятъра, на дъжда, на планетата Венера и основател на няколко царски династии и по-големи градове. Бил изобразяван като змия с човешка глава.

Чак, Чаки – бог на дъжда и мълнията. Обичайните му атрибути били брадва и горяш факел. Представата за него била и като един бог, и като четири "чаки", свързани с посоките на света и цветовата символика: изток-червен, север-бял, запад-черен и юг-жълт. В народните поверия се споменават множество чаки, живеещи в горите, пещерите, естествените кладенци. Почитта към този бог се съхранила до днес при маите от Юкатан.

Шибалба – в митологията на маите това е подземният свят, но също и боговете на преизподнята. Шибалба била многослойна (най-вероятно - девет слоя), а входът и бил на земната повърхност. В епоса на киче "Попол-Вух" се съхранил мит за пътуването на божествените близнаци Хун-Ахпу и Шбаланке в Шибалба, където победили нейния властелин и освободили баща си и чичо си.

Ек-Чуах - бог на търговията, покровител на търговците. Изобразявали го с дебели устни, очертани с червена боя. По-късно станал покровител на какаото и собствениците на какаови плантации. Връзката между търговията и какаото била разбираема, тъй като в тогавашните времена зърната какао били универсално платежно средство.

Юм-Кааш - млад бог на царевицата, известен също под името Юм-Виила. Изобразявали го като юноша с глава преминаваща в царевичен мамул или с вълнисти, вчесани нагоре коси, подобно листата на царевичен мамул. Култът към този бог бил много популярен.

Пантеон на боговете на планинските маи


Балам-Акаб - един от митичните прародители на народа киче. Според митовете, преди появата на слънцето, боговете създали Балам-Акаб, Балам-Кице, Махукутах и Ики-Балам. В началото те притежавали съвършена мъдрост и зрение, но боговете отслабили ума и зрението им, създали им жени и Балам-Акаб, Балам-Кице, Махукутах и Ики-Балам станали прародителите на народа киче. Тогава боговете сътворили утринната звезда (Венера), слънцето и им дали огън. От Тулан прародителите се отправили на юг, където водели войни с местните племена и извоювали могъществото на киче. В края на живота си, преди да умрат, те дали наставления на синовете си и им връчили "свещенния възел", като символ на съществуването им. След това се качили на планината Хакавиц и изчезнали.

Вукуб-Каме – в митологията на киче, той бил бог на смъртта, един от повелителите на подземното царство Шибалба. Спускайки се там, след чутовна борба, героите-близнаци Хун-Ахпу и Шбаланке победили господарите на Шибалба - Вукуб-Каме и Хун-Каме, след което ги принесли в жертва.

Кукумац - съпруг на богинята-майка Тепев. Култът към него бил възприет от киче през 10 в. по време на нашествието на толтеките в територията на Гватемала. Толтекският митологичен образ се слял с по-древния, отдавна съществуващ всред народа киче образ на бога на езерата и морето. Постоянни епитети на Кукумац били: "сърце на морето", "сърце на езерото". В епоса "Попол-Вух", Кукумац играел важна роля при създаване на Вселената и човечеството.

Тепев - богиня-творец на света, помощник и вероятна съпруга на Кукумац. Името й е взаимствано от толтеките и вероятно скрива по-древно божество на маите.

Тохил – бог на бурята и разрушението, покровител на племето киче. Обикновено бил изобразяван като войн с копие в ръка.

Хун-Ахпу и Шбаланке - братя-близнаци. Според митовете, веднаж Хун-Хун-Ахпу и брат му Вукуб-Хун-Ахпу били поканени от господарите на Шибалба (подземния свят) да поиграят с топка. Но веднага след пристигането им, били коварно убити. Господарите на преизподнята сложили на едно дърво главата на Хун-Хун-Ахпу. Минавайки покрай дървото, девойката Шкик се загледала в странния "плод" и главата на Хун-Хун-Ахпу плюла върху дланта й. Така Шкик забременяла. Разгневеният баща на девойката искал да я убие, но Шкик избягала от Шибалба и се приютила при майката на Хун-Хун-Ахпу, където родила братята-близнаци Хун-Ахпу и Шбаланке. Докато били още съвсем млади, братята извършили множество подвизи и чудеса. Веднага щом узнали печалната участ на своите баща и чичо, те се отправили в Шибалба, където били подложени на страшни изпитания и даже изгорени от властелините на преизподнята. Но Хун-Ахпу и Шбаланке се съживили на петия ден. Преобразени като скитащи фокусници, те се отправили отново в Шибалба, победили и убили господарите на преизподнята Вукуб-Каме и Хун-Каме и се превърнали в слънце и луна. В "Попол-Вух" е съхранен много древен мит за произхода и приключенията на божествените близнаци. Този мит някога бил разпространен почти всред всички народи, населяващи Централна и Южна Америка. Най-пълната му форма била съхранена всред маите в Белиз, а най-древната - в Салвадор.

Хуракан - в митологията на киче е едно от главните божества -творец и повелител на света, господар на бурите, вятъра и ураганите. При киче, в образа на Хуракан се обединили старите представи на маите за боговете на вятъра и бурята, заедно с образа на древното божество Тецкатлипока. Хуркан имал три въплъщения: Какулха-Хуракан, Чипи-Какулха и Раша-Какулха, които били свързани с мълниите.

Чималкан - първоначално бил почитан в образа на прилеп. По-късно, образът му се преплел с Кетцалкоатл, донесен от толтеките. А в началото на 16 в. Чималкан почти се слял с Тохил.

Шибалба - в митологията на маите е подземният свят, но с това име били наричани и боговете на преизподнята. Шибалба била многослойна (най-вероятно - 9 нива). Вохъдът й се намирал на земната повърхност. В епоса на киче "Попол-Вух" е запазен мит, според който божествените близнаци Хун-Ахпу и Шбаланке слезли в Шибалба, победили властелините й и освободили баща си и неговия брат.

Шкакау - богиня, покровителка на какаото. Тя била единственото божество на какаото всред всички народи на Централна Америка.


МИТОЛОГИЯ


рез класическия период, пантеонът на боговете на маите бил твърде сложен. Първоначално, това били местни божества, които с разрастването на племената и последвалите обединения, оформили постепенно обща система. Формално, пантеонът бил разделен на групи: богове на плодородието и водата, богове на лова, богове на огъня, на звездите и планетите, на смъртта, на войната и т.н. Според митологията на маите, Вселената се състояла от 13 небеса и 9 подземни светове. Според някои източници, повелители на небесата били групата богове Ошлахун-Ти-Ку. Тези божества враждували с друга група богове - господарите на подземните светове, Болон-Ти-Ку. Често обаче, тези групи се възприемали като едно цяло. Според маите, в центъра на Вселената стояло световното дърво Сейба. Корените му се намирали в подземния свят, стволът - в средния, а върхът - в небесния или горен свят. Маите вярвали, че душите на умрелите се издигали или спускали по ствола на дървото, съответно в долния или горния свят. На върха на Сейба стояла "божествена птица", симоволизираща небесното царство. Според поверията, в самото начало на земята живеел бог във формата на дърво, който бил изпълнен с живот. След това дървото започнало да цъфти, узрелият му плод се откъснал, разбил се на множество малки парченца и разпръснал по цялата земя всичко живо, което съществува до сега. Дървото пронизвало всички небесни слоеве, а в четирите му краища (посоките на света) имало други четири дървета: червено (изток), бяло (север), черно (запад) и жълто (юг). С четирите посоки на света се асоциирали "чаки" (богове на дъжда), "павахтуни" (богове на вятъра) и "бакаби" (носители, поддръжници на небето). Те стояли в световните дървета и се различавали по цвета, свързан със съответната посока. Червеният чак, павахтун и бакаб се намирали на изток, белите - на север и т.н. Всяка цветна троица управлявала съответна част от годината. Важно значение в пантеона на маите имал младият бог на царевицата, изобразяван като юноша с украшение на главата, напомнящо мамул на царевица. Всред небесните божества главен бил господарят на света Ицамна - старец с беззъба уста и сбръчкано лице. Той бил творец на Света, основател на жречеството, създател на писмеността. Важна роля в майския пантеон играел богът на огъня, имащ облик на старец с огромен, разклонен нос, като стилизиран знак на огъня. От многочислените богини, главно място заемала "Червената богиня", изобразявана с лапи на хищен звяр и змия, вместо украшение на главата. Друга важна богиня била богинята на луната Иш-Чел - покровителка на тъкачеството, медицинските знания и раждането. Някои божества били изобразявани като животни или птици. Особено сложни били боговете-ягуари, тясно свързани с олмекската традиция. Те имали отношение към лова, подземния свят, смъртта и войнските култове. Черният и червеният ягуари били свързани с боговете на дъжда и страните на света. В класическия период, ягуарът бил освен това и родов бог на няколко династии в градовете-държави. Безспорно, един от най-сложните митологически образи в пантеона на маите, бил Кукулкан. При по-късните маи, Кукулкан (както Кетцалкоатл) бил почитан като бог на вятъра, бог на планетата Венера и т.н. Покрай главните божества съществували множество местни и родови богове, към които били причислени и обожествените предци и герои. Много интересна била представата на маите за времето, възприемайки го като материално и съществуващо в три различни измерения. Календарната им система била колкото сложна, толкова и стабилна. За хората боговете създали време на повърхността на земята. Това бил обикновения годишен календар с 365 дни. Годината била разделена на 18 месеца, в които имало по 20 дни. "Излишните" 5 дни били считани от маите за "нещастни". Този календар бил наречен слънчев или земеделски. Според този календар, ходът на човешкото време се осъществявал от свръхестествени небесни и подземни сили. Съществувал обаче и друг времеви цикъл - религиозен (астрологически). Той бил свързан с живота и дейността на боговете. Годината от този цикъл била съставена от 260 дни, разделени в 20 седмици, по 13 дни във всяка. Третият времеви цикъл бил на Върховния бог - бога-Творец. Всички гореизброени времеви цикли се допирали един с друг едновременно, веднаж на всеки 52 години. Смятало се, че по време на този допир настъпвали катаклизми и катастрофи за цялото човечество. Затова жертвоприношенията в тези периоди били чести и обилни, за да умиротворят и умилостивят боговете и да им дадат нови и свежи сили. Според представите на маите, Вселената била преминала през 4 епохи. Настоящата пета епоха започнала на 11 август 3114 г.пр.Хр. и трябва да приключи на 23 декември 2012 г.

Митология на планинските маи (Киче, Какчикели, Кекчи)


Митологията и пантеона на планинските маи е изследван слабо, тъй като оцелелите източници за това са само два. Основен извор на сведения е епосът на племето киче "Попол-Вух". Според един от вариантите на мита, в сътворението на Света участвали няколко божествени съпружески двойки - "Създателка" и "Творец"; "Велика майка" и "Велик баща"; "Завоевателка" и "Змей (змия), покрит със зелени пера". Според друг вариант, създатели на Света били богинята Тепев и боговете Кукумац и Хуракан. Те създали Земята, която се появила внезапно, веднага щом произнесли думата "земя". Създали също и планините, долините, растенията и животните. Опитали се също да направят човека от глина, но творението им се размивало, не могло да се движи и раздразнените богове го унищожили. Тогава направили хората от дърво, но те се оказали непочтителни и непослушни. Боговете предизвикали потоп и почти всички хора загинали, а оцелелите се превърнали в малки маймуни. По-късно боговете направили четири човека от царевица. Те се оказали твърде разумни и проницателни, което не се понравило на боговете и Хуракан обгърнал очите им в мъгла. След това много неща в света станали тайни и непонятни за хората. По време на съня им, боговете създали четири жени за тях. Тези четири двойки били предците на племето киче и на другите народи. Много от митовете на киче расказват за произхода на божествените близнаци Хун-Ахпу и Шбаланке, за борбата им с дванадесетте богове-повелители на царството на мъртвите - Шибалба, най-могъщи от които били Хун-Каме и Вукуб-Каме.

_________________
If you fall I’ll catch, if you love I’ll love,
And so it goes, my dear, don’t be scared, you’ll be safe,
This I swear. If you only love me

Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Вто Дек 20, 2011 5:58 pm 
Offline
Модератор
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:18 pm
Мнения: 258
Местоположение: Stara Zagora
КАЛЕНДАРЪТ НА МАИТЕ


Прикачени файлове:
calendrier-maya-complet.jpg

Когато човек започне да се занимава, макар и чисто любителски, с културата и цивилизацията на маите, то на моменти със сигурност у него ще се породи съмнението, че едва ли не маите са правили всичко с едничката мисъл да затруднят максимално изследователите, които по-късно ще се заемат с тях. Това с пълна сила се отнася за каленадара им. Почти навсякъде из огромната им територия има надписи с изсечени дати, които майанистите по-късно трябвало да приравняват на датите от нашия календар. А това далеч не е приятна работа.

Маите са имали де факто два календара: Цолкин - свещен и ритуален календар, и Хааб - слънчев календар, отговарящ на Грегорианския. Основна единица и за двата календара е кин (ден). Двадесет кина образуват един уинал (месец), а осемнадесет уинала правят един тун (година). Петте липсващи дни образуват един нещастен месец, наречен Уайеб (безимен). Годината на маите започва на 23 декември, в деня на зимното слънцестоене, което астрономите им явно също добре са познавали. Някои учени предполагат, че маите са имали и по-малки подразделения на времето - часове, минути и секунди - но данни за това не са намирани. Други казват, че са нямали.

Ритуалният календар Цолкин се състои от 260 дни (13 месеца по 20 дни). Със собствено име разполага всеки ден от месеца, но поредните номера са само тринадесет, колкото са дните на седмицата. Номерът на четиринадесетия ден е пак 1, както и на 27-я. Затова в първия месец дните са били наредени така:

Ден Име Ден Име Ден Име Ден Име
1 Имиш 6 Сими 11 Чуен 3 Сиб
2 Ик 7 Маник 12 Еб 4 Кабан
3 Акбал 8 Ламат 13 Бен 5 Еснаб
4 Кан 9 Мулук 1 Иш 6 Кауак
5 Чикчан 10 Ок 2 Мен 7 Ахау

Прикачени файлове:
day.jpg


Новият месец е просто продължение на стария: 8. Имиш, 9. Ик и т.н.

Слънчевият календар Хааб от 365 дни се образува от 18 месеца по 20 дни и един от 5. Те също са удостоени с наименования (и съответни йероглифи): Поп, Уо, Сип, Соц, Цек, Шул, Йашкин, Мол, Чен, Йаш, Сак, Сех, Мак, Кинкин, Муан, Паш, Кайаб, Кумху, Уайеб. Първият месец от годината е Поп, започва датата "0 Поп" и завършва с "19 Поп". (При маите първата цифра не е 1, а 0.) Последният ден на годината е "4 Уайеб".

Прикачени файлове:
month.jpg


Маите вярвали, че магическото число 13, в комбинация с 20, контролира жизнения път на човека от рождението до смъртта. За нормалното развитие на живота и времето било необходимо свещеният и слънчевият календар да се обединят, да тръгнат едновременно от първия си ден и да се срещнат на изходната си точка. Така се образува известното "календарно колело" на маите. Представете си го като комплект от две зъбни колела: едното с 260 зъба, а другото с 365. Двете колела се завъртата едновременно - малкото с първия си ден "1 Имиш", а голямото с "0 Поп". За да се срещнат отново трябва да изминат точно 18980 дни, или 52 години. Този 52 годишен цикъл за маите е век, възприет впоследстиве и от ацтеките. Самото число 52 добива магическо значение и с него са свързани редица церемонии и традиции.

Всички опити да се обясни произхода на ритуалния календар при маите остават напразни. Не е убедителна хипотезата, според която тези 260 дни са времето, необходимо да се приготви земята за засаждане на царевицата до прибирането на реколтата; просто периодът за подготовката на земята и отглеждането на царевицата е твърде разтеглив. Но, където науката е безсилна, бързо се наместват други хипотези. Особено енергични са авторите, които поддържат тезата, че маите са пришълци от друга планета (най-малко техните жреци или поне Кукулкан). За тях Цолкин е календар на друга планета. Който не вярва - да докаже обратното.

Прикачени файлове:
calendar.jpg



Колкото до отчитането на времето - маите имат няколко начина за това. Двата най-известни такива са т.нар. "дълго броене" и "кратко броене". Първото предизвиква истинско учудване с това колко всеобхватно е то: границите му обхващат периоди от един ден до милиони години. Ето я и самата система:

Уинал се равнява на 20 кина (дни) = 20`
Тун се равнява на 18 уинала = 360`
Катун се равнява на 20 туна = 7200`
Бактун се равнява на 20 катуна = 144 000`
Пиктун се равнява на 20 бактуна = 2 880 000`
Калобтун се равнява на 20 пиктуна = 57 600 000`
Кинчилтун се равнява на 20 калобтуна = 1 152 000 000`
Алаутун се равнява на 20 кинчилтуна = 23 040 000 000`


Лесно е да се сметне, че един алаутун има почти 63 милиона години. Сигурно не е сложно да се изчисли колко алаутуна, кинчилтуна и прочие влизат в 90 милиона или 400 милиона години. А това са числа и дати, намирани в надписи от Киригуа. По-сложен е въпросът защо въобще ги има. (Естествено, не и за авторите на фантастични хипотези.)

За да датират отделни събития от своята история, маите трябвало да се опрат на някаква начална точка, от която да започнат своето летоброене. Ако вярваме на Киригуа за тази първа "митическа дата", маите са си избрали 13.0.0.0 4 Ахау 8 Кумху, или според нашия календар - съобразно общоприетата система за корелация - тя е 12 август 3113г.пр.н.е. (Според други е 11 август 3114г.пр.н.е.) За сериозните учени тази дата е митическа - с оглед на днешното равнище на познанията ни за културата майа, и такава ще си остане докато не се открият неопровержими археологически доказателства за обратното. От друга страна, според Ерих фон Деникен, Александър Казанцев, Юрий Морозов и други автори на фантастични хипотези това е датата, в която на планетата Х, кръжаща между Марс и Юпитер, е станал гигантски катаклизъм, планетата била разрушена, а населението й се е спасило на земята и днес ние го знаем като "маите". От самата планета са останали множество скални късове, които сега образуват астероидния пояс между Марс и Юпитер.

(Независимо дали ще повярвате на тази хипотеза или не - интересно е да знаете например, че астрономията отдавна е определила и възприела като научно доказана хипотезата, че астероидния пояс не се състои от остатъци на разрушена планета, а е по-скоро скупчване на "планетезималии", т.е. скални късове, които са щели да образуват друга планета, но за това е попречило мощното гравитационно поле на Юпитер.)

В края на 9в. от н.е. започва упадъкът на културата майа в централните райони и нахлуването на чужди завоеватели. През този период се губят много от познанията на маите, свързани с календарите. Така и жреците спрели да отчитат времето по системата на "дългото броене", а си служели с една опростена система, наречена "кратко броене". Един цикъл обхваща само 13 катуна - малко повече от 256 години. Катунът се изобразявал с деня, в който свършва - денят Ахау. С тази система се слага край на изумителната точност на календарите, тъй като се допускат грешки до десетина години.

Освен Цолкин и Хааб, които и без други системи за отчитане на времето създават на учените достатъчно главоболия, маите имали още начини за това. Ерик Томпсън, изучавайки йероглифите на някои паметници, стигнал до заключението, че съществувал и някакъв "езотерически" календар от 819 дни. Той се основавал на религиозните вярвания в различни божества - седем земни, девет подземни и 13 небесни. Комбинацията 7х9х13 дава и този цикъл от 819 дни.
Освен това има и един съкратен вариант на дългото броене, но той не е възприет като отделен календар. При него се отчитат само дати, наречени "финали" и представляват финалните дати на определени периоди, основно катуни. Ако при записването на датата се спомене поредния номер на катуна - то датата е край на един период от 949 бактуна, или някакви си 375000 години. Ако обаче не се спомене поредния номер на катуна - то става въпрос за период от 949 катуна, тоест "само" 19000 години.
Не случайно някои автори казват, че маите направо били обсебени от идеята за времето. Сякаш са живели само с единствената натрапчива мисъл за бъдещето, за миналото и като че ли подминавали с лека ръка настоящето


Вие нямате нужните права за да сваляте прикачени файлове.

_________________
If you fall I’ll catch, if you love I’ll love,
And so it goes, my dear, don’t be scared, you’ll be safe,
This I swear. If you only love me

Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 2 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
Хостинг и Домейни