ПРИЯТЕЛИ НА АНТРОПОСОФИЯТА - ЕЗОТЕРИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Ex Deo nascimur. In Christo morimur. Per Spiritum Sanctum reviviscimus!
Дата и час: Чет Ное 15, 2018 1:26 am

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 4 мнения ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: ДРЕВЕН РИМ
Непрочетено мнениеПубликувано на: Сря Дек 21, 2011 12:03 pm 
Offline
Модератор
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:18 pm
Мнения: 258
Местоположение: Stara Zagora
ИСТОРИЯ


Римска империя била наречена Римската държава през столетията след реорганизацията осъществена при Октавиан Август. Векове преди автокрацията на Август, държавата преди него, се наричала Римска република. Разликата между Римската империя и Римската република е преди всичко в държавните органи и взаимоотношенията между тях. Дълги години историците поставяли граница между Принципата, периодът от Август до кризата от 3 век, и Домината, периодът от Диоклециан до края на Империята на Запад. Съгласно тази теория, по време на Принципата (от латинската дума princeps, „първи“, единствената титла, която си позволявал Август), реалността на диктатурата била умело прикрита зад републиканската фасада, докато при Домината (от думата dominus, „господар“) имперската власт се излагала в истинския си вид, със златни корони и усложнен церемониал. Днес се приема, че положението било далеч по-нюансирано - някои исторически форми се запазили и през византийския период, повече от хиляда години след създаването им, а проявите на имперска импозантност били обичайни от първите дни на Империята.
В хода на историята си, Римската империя контролирала всички елинистични държави в средиземноморието, както и келтските области на Западна Европа. Администрацията на Римската империя постепенно се развивала в две отделни половини, източна и западна, следвайки приблизително културното разделение. По времето, когато Одоакър взел властта на Запад през 476 г., западната половина вече видимо се развивала по нов път - Църквата поемала основната част от административните и благотворителни функции, изпълнявани по-рано от светската власт. Източната половина на Империята с център Константинопол, градът на Константин Велики, оставала сърцето на Римската държава до 1453, когато Византийската империя била унищожена от османските турци.
Влиянието на Римската империя върху управлението, правото и монументалната архитектура, както и на много други аспекти на западния живот било безспорно. Римските титли били възприети от следващите държави с имперски претенции - Франкското кралство, Свещената Римска империя, Руското царство и Германската империя.
РИМСКА РЕПУБЛИКА


753 г.пр.Хр. - Основан бил Рим - легендарния град, разположен на седем хълма, които били негово естествено укрепление. Основател на града бил Ромул. Той определил границите му и станал пръв негов цар.
509 г.пр.Хр. - Създала се републиканска власт, представена от двама консули и Сенат. Появили се и трибуните, изразяващи интересите на най-бедните слоеве от населението. В 451 г.пр.Хр. благодарение на трибуните били приети закони, ограничаващи произвола на магистратите, с което било сложено начало на римското гражданско право.
390 г.пр.Хр. - Рим бил опустошен от галите, нахлуващи от север.
Около 270 г.пр.Хр. - целия Апенински полуостров бил завладян от римляните.
264 - 241 г.пр.Хр. - Първа Пуническа война с Картаген, завършила с победа на римляните.
222 - 219 г.пр.Хр. - Втора Пуническа война, завършила отново с победа на Рим.
149 - 146 г.пр.Хр. - Трета Пуническа война, след която Северна Африка и Македония станали римски провинции. Ханибал бил сразен на собствена територия.
73 - 71 г.пр.Хр. - Спартак оглавил въстанието на робите, но претърпял поражение от Крас и бил разпънат, заедно със сподвижниците си.
49 - 44 г.пр.Хр. - Цезар, заедно с верните му войски преминал реката Рубикон и влизайки в Рим, станал диктатор. Прекратили се гражданските войни и държавата се стабилизирала.
44 г.пр.Хр. - Цезар бил убит. Властта преминала в ръцете на Октавиан Август. Период на най-голямо могъщество на Рим.
30 г.пр.Хр. - След поражението на Клеопатра, Египет станал римска провинция.

РИМСКА ИМПЕРИЯ


Периодът на ранната римска империя бил наречен "Принципат". Това била специфична форма на монархия, при която формално били съхранени някои републикански учреждения, а иператорът бил наречен "принцепс" (първи гражданин).
Приема се, че Римската империя започнала съществуването си с конституционното споразумение след битката при Акциум през 31 г.пр.Хр. Всъщност републиканските институции на Рим били разрушени още през предходното столетие и управлението се осъществявало еднолично от времето на Сула. Въпреки това управлението на Август отбелазало важен обрат. По времето на Акциум нямало живи свидетели на функциониращите по-рано републикански институции или на време без гражданска война в Рим. Четиресет и пет години по-късно, след съмртта на Август, малцина помнели времето преди него. Средната продължителност на живота на римляните била едва четиресет години. Дългото управление на Август позволило на цяло едно поколение да живее и умре без да познава друга форма на управление и дори друг владетел. Това било изключително важно за създаване на нагласи, които позволили установяването на наследствена монархия в Рим. Независимо дали го одобрявали или не, едноличното управление било единственото, което хората от Века на Август познавали, и така щяло да остане още дълги векове. Управлението на Август било забелжително с няколко трайни постижения, които определили бъдещето на Империята:
1.- Била създадена наследствена длъжност, наречена "римски император";
2.- Било фиксирано заплащането и продължителността на службата, с което бил отбелязан последния етап от реорганизирането на римската армия и превръщането й от гражданска в професионална;
3.- Била създадена преторианската гвардия, която издигала и сваляла императори през следващите векове;
4.- Империята била разширена до нейните „естествени граници“. (Границите, достигнати при Август, останали граници на Империята, с малки изключения, през следващите четиристотин години).

14 г. - 68 г. - Юлий-Клавдиите стават наследници на Август.
Стратегията на Август за бракове между семействата Юлий и Клавдий, създало комбинация от семейни и политически връзки, известна като династия на Юлий-Клавдиите. Представители на династията са Тиберий, Калигула, Клавдий и Нерон. Повечето от тях били психически неуравновесени.
Тиберий бил осиновен от Август. В началото управлявал добре, но по-късно станал безкрайно подозрителен и много жесток. В края на живота си се оттеглил на остров Капри, където се отдал на разюздан разврат и управлявал от там Рим с терор.
Калигула бил осиновен внук на Тиберий, когото наследил. Отличавал се с голямата си жестокост. За поданиците си казвал: "Нека ме мразят, стига да ги е страх от мен."
Клавдий проявил качества на добър администратор в началото на управлението си, но по-късно попаднал изцяло под влияние на втората си съпруга Агрипина, която го отровила.
Нерон бил син на Агрипина и осиновен от Клавдий. Станал император на 17 години и през първите 5 години от царуването си управлявал мъдро. След това обаче, се отдал на най-лошите си инстинкти. Отровил съперника си Британик, истинския син на Клавдий, а след това и майка си Агрипина. По негова зповед бил подпален Рим, а след това обвинил за това християните и от тук започнало първото християнско гонение в Римската империя. Когато управителя на Испания, Галба бил издигнат за император в някои от римските провинции и преторианците се присъединили към него, Нерон избягал. Виждайки обаче, че не би могъл да се спаси, накарал роба си да го убие с меч.
През този период, централната власт затъвала в династични интриги, а политическия елит бил тероризиран от своеволията на императорите. Въпреки това системата, изградена от Август, се оказала достатъчно устойчива и периодът преминал без сериозни сътресения. Границата с Германия била укрепена, продължавало завоюването на Британия и няколко нови източни провинции били присъединени към Империята.
В края на 60-те се надигнала вълна от бунтове по периферията - в Британия, Армения и Юдея. 69 г. - „годината на четиримата императори“, преминала в гражданска война и начело на Империята за кратко застанали императорите Галба, Отон и Вителий, а към края на годината, Веспасиан затвърдил властта си като римски император.

69 г. - 96 г. - Династия на Флавиите.
Между 69 г. и 96 г. управлявали последователно Веспасиан и двамата му сина Тит и Домициан - династията на Флавиите. Преди да стане император, Веспасиан бил военачалник, постигнал забележителни успехи във войните на Изток. Флавиите продължължили тендинцията от предишните десетилетия и се опирали повече на армията, отколкото на Сената и остатъците от републиканските институции. Монархическият характер на управлението станал все по-неприкрит, което предизвикало враждебността на римската аристокрация, особено при управлението на Домициан. Флавиите успели да стабилизират публичните финанси, да подтиснат бунтовете в провинциите и дори да постигнат известно териториално разширение в Германия и Британия. Били финансирани големи обществени строежи като Колизея в Рим, а жителите на Испания получили римско гражданство.

69 г. - 193 г. - Антонините - "петимата добри императори“.
Следващият век бил известен като периодът на "петимата добри императори“ - Нерва, Траян, Адриан, Антонин Пий и Марк Аврелий. Антонините се опитали, поне привидно, да поддържат авторитета на Сената, което им осигурило относителна популярност всред римската аристокрация.
Нерва бил консул, когото Сенатът провъзгласил за император, след смъртта на Домициан. Прекратил гонението на християните и преди да умре, осиновил Траян.
Траян бил отличен организатор и строител. Освен многото големи строежи, създал и домове за отглеждане на бедни деца. Траян бил и отличен пълководец - победил даките и изместил границите на империята отвъд река Дунав. По негово време обаче, било подновено гонението на християните. Бил истински благодетел на Мизия и Тракия, за чието развитие и благоустройство положил огромни усилия. При Траян империята достигнала най-голямото си териториално разширение, включвайки провинциите Дакия и Месопотамия.
Адриан бил голям реформатор, покровителствал литературата и изкуствата. През царуването му, Римската империя преживяла 21 години в мир и благоденствие.
Антонин Пий бил истински баща за народа си - намалил данъците, облекчил участта на робите, не преследвал християните, основал сиропиталища и реформирал законодателството.
Марк Аврелий също подобрил положението на робите и водил успешни войни срещу варварите. Бил известен със страстта си към философията и литературата.
Периодът на Антонините завършил с управлението на сина на Марк Аврелий - Комод от 180 г. до 192 г. Той бил психически неуравновесен и върнал Рим към ексцентричностите от времето на Нерон. Бил убит и с подкрепата на армията, император станал Септимий Север.

193 г. - 235 г. - Династията на Северите.
Северите били представени от императорите Пертинакс (признат за император от Септимий Север), Септимий Север, Каракала, Макрин, Хелиогабал и Александър Север.
Септимий Север бил способен пълководец. Закрилял писмеността и извършил голяма законадателна дейност. Но особено жестоко преследвал християните.
Каракала бил син на Септимий Север. Убил брат си, за да царува самостоятелно. Бил неуравновесен и жесток като Калигула, но благосклонен към войниците. Възстановил фалангата, която се оказала по-удачна от легиона за воюване с варварите. Утвърдил северните граници на Империята. Бил убит от недоволен войник.
Александър Север бил осиновен от братовчед си Хелиогабъл, когото наследил. Отличавал се с голяма толерантност. Отхвърлил германците отвъд Рейн. Бил убит при военен бунт.

235 г. - 284 г. - Период на Криза.
Императори в периода на Кризата през III-ти век били: Максимин Тракиеца (235 г. - 238 г.); Гордиан I и Гордиан II (238 г.); Пупиен и Балбин (238 г.); Гордиан III (238 г. - 244 г.); Филип I Арабина (244 г. - 249 г.); Деций Траян (249 г. - 251 г.); Херений Етруск (251 г.); Хостилиан (251 г.); Требониан Гал (251 г. - 253 г.); Емилиан (253 г.); Валериан I (253 г. - 260 г.); Галиен (260 г. - 268 г.); Клавдий II Готски (268 г. - 270 г.); Квинтил (270 г.); Аврелиан (270 г. - 275 г.); Тацит (275 г. - 276 г.); Флориан (276 г.); Проб (276 г. - 282 г.); Carus (282 г. - 283 г.); Карин (283 г. - 284 г.).

284 г. - 305 г. - Тетрархия.
Периодът, започващ с Тетрархията на Диоклециан, до края на Западната империя, бил наречен "Доминат". Тетрархията била система на управление, въведена от Диоклециан, при която двама императори (августи) и двама подимператори (цезари) управлявали съответно по една част на Империята, но законите се издавали от името на целия колегиум. По този начин станало възможно за 20 години да се запазят съществуващите граници, а нашествията на варварите били неутрализирани. Това било едно наистина голямо постижение, като се има предвид, че през изминалия половин век в Рим управлявал средно всяка втора година нов император, а Империята била постоянно на ръба на гражданската война.
Диоклециан започнал с радикални административни и данъчни реформа и намалил територията на провинциите. През 303 г. обаче, започнал последната и най-жестока фаза на гоненията срещу християните. Гоненията траели до 311 г. и свършили с признаване на християнството, след като станало ясно, че не може да бъде унищожено. След оттеглянето си от властта, защото бил отвратен от нея (единственият император, оттеглил се доброволно), Диоклециан заживял в родното си място, където водел много скромен и прост живот.
Константин I Велики, син на императора Констанций I Хлор, възстановил единството в Империята и продължил реорганизацията и укрепването й, започнато от император Диоклециан. Водил политика на веротърпимост. В 330 г. преместил столицата във Византион и била наречена в негова чест - Константинопол.
След Константин I Велики, на власт се утвърдили династиите на Константин (337 г. - 364 г.), представена от императорите Констанций II, Юлиан и Йовиан и династията на Валентиниан (364 г. - 383 г.) - Валентиан I и Грациан. След тях управлявал Теодосий I (383 г. - 395 г.), който се покръстил и започнал гонения срещу езичниците. В предсмътния си час разделил Римската империя между синовете си. Единият му син - Хонорий станал император на Западната империя, а другият, Аркадий - на Източната империя, наречена по-късно Византия.


ПАНТЕОН НА РИМСКИТЕ БОГОВЕ


Митологията и религиозните представи на древните римляни били много опростени. Двуликият бог Янус се почитал като създател на света и небесния свод от хаоса. Жрец на Янус бил самит цар. Главни божества били "маните" - духовете на предците и "пенатите" - покровители на семейството. За покровители на общините и земите им се считали "ларите" - божествата на домашното огнище. Хората се покланяли на водата и огъня, а от древните богове - на Юпитер, Юнона, Минерва, Марс, Квирин, Диана, Венера. В процеса на сливане с гръцкия свят, римските богове се отъждествявали с гръцките, както следва: Юпитер със Зевс; Юнона с Хера; Диана с Артемида; Венера с Афродита; Виктория с Нике; Марс с Арес; Меркурий с Хермес и т.н. Приспособявали се и гръцките митове, от които особено популярен станал митът за подвизите на Херакъл, когото римляните нарекли Херкулес. В римския пантеон започнали да се включват гръцки богове, които нямали аналози в римската митология: Ескулап, Аполон и др. А по-късно в Рим започнали да проникват и източните култове - египетският култ на Изида и Озирис.

АПОЛОН - в римската митология култът към Аполон преминал през гръцките колонии, заедно със Сибилинските книги, около V в.пр.Хр. Аполон бил най-популярният бог в античността. Бог на светлината, пазач на стадата, изобретател на изкуството на лъка, покровител на земеделието, на пречистването и лечението, на музиката и песента, будител на свещеното поетическо и пророческо вдъхновение, предводител на музите. Син на Юпитер и Латона, брат близнак на Диана. Баща на бога-лечител Ескулап и на много гадатели и герои. Освен като закрилник, се проявявал и като страшен бог, защото с огнените си стрели - слънчевите лъчи нанасял вреди на хората.
Прикачени файлове:
Apollo.jpg

БАКХУС (Бакх) - син на Юпитер, бог на плодородието, виното, веселието и лозарството. Бакхус е латинското име на гръцкия бог Дионис, който бил отъждествен с местния бог на плодородието Либер. В негова чест, веднаж на всеки три години, римляните празнували нощем свободно иразюздано празника на виното и веселието - "бакханалии" (вакханалии). Първоначално на него присъствали само жени - "вакханки" (менади).
ВЕНЕРА - италийска богиня на пролетта, а по-късно - на красотата, любовта и живота. Родила се от морската пяна. Венера била съпруга на бог Вулкан и майка на Купидон (Амур). Изневерявала на Вулкан с Марс и с простосмъртни хора - Адонис, Анхиз (бащата на Еней) и още много други. Аналог на Венера в гръцката митология е Афродита.
Прикачени файлове:
venera.jpg

ВЕСТА - дъщеря на Сатурн и богинята Опс (Рея). Веста била староиталийска богиня на домашното огнище и чистотата на семейния живот. В нейния храм на римския форум горял свещен огън, който бил донесен заедно с култа й от Еней. Този огън бил символ на благополучието на римската държава. Над него бдяли денонощно жриците-весталки, защото угасването му се считало за най-лошо предзнаменование. От този огън пренасяли в новите селища и колонии. По-късно Веста била отъждествявана с богините Телус (Земята), Кибела и Рея. Гръцкото съотвествие на Веста е Хестия.
ВУЛКАН - хромият бог на разрушителния огън и на ковашкото изкуство. Хефест бил съпруг на най-красивата римска богиня - Венера. Работилниците му се намирали дълбоко под земята във вулканичните области на планината Етна в Сицилия и на Липарските острови. В тях, заедно с циклопите изпълнявал поръчките на боговете - ковял мълнии за Юпитер, стрели за Диана и въоръжение за отличилите се герои. Аналог на Вулкан в гръцката митология е Хефест.
ДИАНА - древно италийско божество, дъщеря на Юпитер и Латона, сестра на Аполон, непорочна богиня на лова, луната и нощните вълшебства. Придружена от диви животни, с лък и колчан стрели, бродела през гори и планини, заедно с планинските нимфи. Закриляла младите неомъжени жени и безпощадно наказвала смутителите на моминската непорочност. Гръцкото съотвествие на Диана е Артемида.
Прикачени файлове:
DIANA.jpg

КИБЕЛА (Опс, Рея) - фригийска богиня, "Великата майка на боговете" и на всичко живо, на възраждащата се природа и на плодородието. Била чествана по планинските върхове с мистерии, съпроводени от звън на медни чинели, тъпани и флейти. Култът към Кибела се разпространил първоначално в Гърция, където се слял с култа на гръцката Рея, а след това преминал и в Рим, където Кибела била отъждествена със староримската богиня Опс. Опс била почитана като богиня на жътвата и плодородието, а по-късно - на богатството и изобилието. Като съпруга на Сатурн имала общ храм с него, издигнат на Капитолийския хълм в Рим.
КУПИДОН (Амур) - бог на любовта, която разпалвал не само у хората, но и у боговете. Купидон бил син на Марс и Венера. Смятали го за един от най-могъщите богове, защото никой не можел да му се противи. Самият Юпитер бил подвластен на стрелите му. По молба на Венера поразил с безпогрешната си стрела бога на подземния свят Плутон, който пламнал от любов към Прозерпина и я похитил. Купидон не жалел даже собствената си майка. Но поразявайки със стрелите си богове и хора, самият Купидон се влюбил в смъртна девойка - Психея, която била приказно красива. Гръцкото съотвествие на Купидон е Ерос.
Прикачени файлове:
KUPIDON.jpg

ЛАТОНА - римска богиня, дъщеря на титана Кей (Койос) и титанката Феба. Майка от Юпитер на Аполон и Диана. Когато настъпило време да роди божествените близнаци, от страх пред гнева на ревнивата Юнона, нито земята, нито морето, нито небето се престрашили да й дадат подслон. Единствен малкият скалист остров Ортигия, който блуждаел всред вълните на морето се смилил над нея. Там, в подножието на планината Кинт богинята дала живот на децата си. След това Юпитер закрепил здраво острова за морското дъно и го нарекъл Делос ("прочут"). След това, през целия си живот Латона била под постоянната закрила на Аполон и Диана. Гръцкото съотвествие на Латона е Лето.
МАРС - бог на войната, син на Юпитер и Юнона. Той бил едно от най-старите божества на римляните, които вярвали, че е баща на Ромул. Първоначално бил тачен като бог на земеделието и на него бил посветен първия пролетен месец (mars = март). След това станал бог на необузданата войнственост, на кървавите и опустошителни битки. Гръцкото съотвествие на Марс е Арес.
МЕРКУРИЙ - вестоносец на боговете, бог на красноречието, на търговците и крадците. Син на Юпитер и плеядата Мая. През 495 г.пр.Хр. в Рим, срещу Авентинския хълм бил издигнат храм на Меркурий, в който правели своите събрания римските търговци. Като вестител на боговете и особено на Юпитер, бил изобразяван с херолдския жезъл кадуцеус, със златни крилати сандали и крилата шапка. Гръцкото съотвествие на Меркурий е Хермес.
МИНЕРВА - староиталийска богиня на мъдростта, изкуствата и занаятите. Любима дъщеря на Юпитер. Според преданието, била родена без майка, като излязла блестяща с красотата си, в пълно въоръжение от Юпитер, след като Вулкан разцепил главата му. Минерва закриляла смелите и разумни герои. Аналог на Минерва в гръцката митология е Атина.
НЕПТУН - староримски и староиталийски бог на морето и течащите води. Нептун бил син на Сатурн и Опс (Рея), брат на Юпитер. В негова чест се устройвали състезания с коне и колесници и празненства, наричани "нептуналии". Римляните издигнали първия храм на Нептун след морската победа при Акциум през 31 г.пр.Хр. Гръцкото съотвествие на Нептун е Посейдон.
Прикачени файлове:
poseidon.jpg

ПЛУТОН (Оркус, Дит, Диспатер) - бог на подземния свят, на мъртвите и земните недра, където са находищата на скъпоценните метали. Плутон бил син на Сатурн и Опс (Рея), брат на Юпитер и съпруг на Прозерпина, която похитил от надземния свят. Аналог на Плутон в гръцката митология бил Аид (Хадес).
ПРОЗЕРПИНА - богиня на природата, плодородието и след като била отвлечена от Плутон - царица на подземния свят. Дъщеря на Юпитер и Церера и съпруга на Плутон. Аналог на Прозерпина в гръцката митология е Персефона.
САТУРН - староиталийски бог на посевите, покровител на земеделския труд, овощарството и винарството. Времето на неговото царуване над боговете се смятало за "златен век" - век на равенство, изобилие и мир. Сатурн бил съпруг на сестра си Опс (Рея), богиня на жътвата и плодородието. Негови деца са Юпитер, Нептун, Плутон (Дит), Юнона и Церера, а също и кентавъра Хирон и митичния италийски цар Пик. Сатурн бил свален и хвърлен в Оркус (подземния свят) от децата си и престола му бил зает от Юпитер. По-късно, култът на Сатурн се смесил с култа на бог Янус. Гръцкото съотвествие на Сатурн е Кронос.
ЦЕРЕРА - дъщеря на Сатурн и Опс (Рея), сестра на Юпитер, майка на Прозерпина, богиня на плодната земя и земеделието, законодателка, покровителка на мира и брака. Свещеното й цвете бил макът, като символ на съня и смъртта, заради скръбта по дъщеря й, която била отвлечена от Плутон в света на мъртвите. Гръцкото съотвествие на Церера е Деметра.
ЮНОНА - първоначално била етруско божество, а по-късно като италийска богиня, станала римско съответствие на гръцката богиня Хера. Юнона била дъщеря на Сатурн и Опс (Рея), сестра на Церера, Плутон, Веста, Нептун и Юпитер, на когото била и съпруга. Юнона била богиня на брака, съпружеската любов, покровителка на омъжените жени, помагачка на бременните и родилките, покровителка на Рим и римската държава. В нейна чест бил издигнат храм на Капитолийския хълм. В градската крепост, където биламонетарницата на Рим, се грижели за свещените й гъски, които предупредили с крясъка си римляните за нападението на галите и така спасили града.
Прикачени файлове:
juno-12.jpg

ЮПИТЕР - върховен римски бог, цар на боговете и хората, най-добрият и най-великият. Отъждествен с гръцкия Зевс и приел от него многобройните му митове. Юпитер бил син на Сатурн и Опс (Рея), брат и съпруг на Юнона. Бог на светлината и всички небесни и атмосферни явления. Бог на мълниите, бурите и градушките. Пазител на войската. Храмът му на Капитолийския хълм бил построен от Тарквиниите, а след опожаряването му при Сула, бил издигнат още по-величествен. В него се извършвали главните актове на държавния живот.
ЯНУС - староиталийско божество, първоначално бог на светлината и слънцето. По-късно - бог на всяко начало и всеки край, страж на всеки вход и всеки изход, покровител на пътя и пътниците. Изобразяван с две съединени, противоположни лица, едното брадато, а другото голобрадо. Едното гледало към бъдещето, а другото - към миналото; едното - навън, а другото - навътре. Янус бил защитник на градските врати при мир и война. На него бил именуван първия месец от годината (януари). На Янус посвещавали всяко начало. Като бог на всяко начало, бил създател на изворите и ручеите. Затова негови съпруги били изворните нимфи, а синове - речните богове. Храмът на Янус в Рим се намирал на форума. Той бил построен във вид на аркада с врати от двете страни, през които минавала войската, когато се отправяла на поход. През мирно време бил затворен, а по време на война вратите му оставали отворени, защото римляните вярвали, че при сраженията той не оставал в храма, а се намирал всред бойците.


Вие нямате нужните права за да сваляте прикачени файлове.

_________________
If you fall I’ll catch, if you love I’ll love,
And so it goes, my dear, don’t be scared, you’ll be safe,
This I swear. If you only love me

Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: ДРЕВЕН РИМ
Непрочетено мнениеПубликувано на: Сря Дек 21, 2011 12:08 pm 
Offline
Модератор
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:18 pm
Мнения: 258
Местоположение: Stara Zagora
ЕНЕЙ


Дарданският вожд и един от първите троянски герои - Еней, бил пра-правнук на Трос и син на Приамовия братовчед Анхиз и Афродита (Венера). Богинята го родила в планината Ида и до петата си година бил възпитаван от горските нимфи. В началото на Троянската война, той не взел участие в отбраната на Троя и се присъединил към троянците едва, след като бил изгонен от родните места от Ахил. Името на Еней се нарежда всред имената на най-славните троянски герои. Той участвал в много важни сражения, независимо, че в решаващите битки с Диомед и Ахил претърпял поражение и избегнал гибелта си, само благодарение намесата на Афродита (Венера), Аполон и Посейдон (Нептун). Обикновено враждебно настроеният към троянците Посейдон (Нептун) спасил Еней, защото било предопределено той да спаси царския дардански род. Когато Еней видял и разбрал смисъла на зловещото предзнаменование в гибелта на Лаокоон и синовете му, напуснал веднага Троя, преди да бъде нападната от ахейците. Митовете разказват, че след падането на града, бил пощаден от гърците, заради благочестието и храбростта си. Понесъл на гръб престарелия си баща, заедно със сина си Асканий (Юл), повел оцелелите троянци на своите двадесет кораба, да търси ново отечество. Съпругата му Креуса (Креуза) изостанала през нощта в опожарения град и не могла да се спаси. След кратък престой на тракийския бряг, Еней и спътниците му отплавали за остров Делос, където били посрещнати от главния жрец Аний. Насочени от оракула на Аполон да търсят новата си родина, троянците отплавали към Крит, след това пристигнали в Епир и накрая достигнали Сицилия. Там, уморен от дългото пътуване, умрял престарелият Анхиз и Еней погребал с почести баща си. След година троянската флота се насочила към италийските бргове, но внезапна буря, предизвикана от Хера (Юнона), я отхвърлила към либийския бряг, близо до Картаген. Царицата Дидона, по волята на Афродита (Венера), посрещнала гостоприемно Еней, влюбила се в него и му станала съпруга. След няколко месеца обаче, следвайки повелята на Зевс (Юпитер), героят отплавал тайно с флотата си. Това положило началото на вечната вражда между Рим и Картаген. Еней пристигнал отново в Сицилия, където устроил погребални игри над гроба на баща си. Не след дълго, корабите му се отправили отново към италийските брегове и накрая спряли близо до град Куме. Там, с помощта на прорчицата Сибила, Еней се спуснал в подземния свят, където се срещнал с духа на баща си - Анхиз, който му предсказал бъдещата история на Рим, чак до император Август. След като се върнал отново при спътниците си, потеглили към Лациум, където били посрещнати радушно от цар Латин, защото според едно предсказание, зетът на царя щял да пристигне от далечна страна. Съпругата му Амата обаче, не желаела да даде дъщеря си на чужденец и подбудила царя на рутулите Турн, който бил годеник на дъщеря й Лавиния, да обяви война на пришелеца. В жестокия двубой, Еней надвил и убил съперника си Турн. В битката обаче, загинал и цар Латин. След неговата смърт, Еней зацарувал над Лаврентум, оженил се за Лавиния и обединил своите троянци с местните племена. Така станал родоначалник на римляните. Тридесет години след това, синът му Асканий (Юл) основал града Алба Лонга, метрополията на по-късния Рим. Там се родили потомците на Еней, близнаците Ромул и Рем.

Прикачени файлове:
ENEI.jpg


РОМУЛ И РЕМ


много, много отдавана, митичният цар на Алба Лонга - Нумитор, който бил потомък на героя от Троянската война Еней, бил свален от престола от родния си брат Амулий. За да няма наследници от страна на брат си, които да застрашават властта му, Амулий убил сина на Нумитор, а дъщеря му Рея Силвия направил весталка. Така тя нямала право да ражда деца, които да бъдат законни наследници на престола. Въпреки това, бог Марс обладал Рея Силвия и тя родила две момченца-близнаци. Щом научил това, Амулий заповядал да хвърлят децата в река Тибър, а майката да заровят в земята. Нещастната майка била спасена от бога на реката Тиберин, а кошницата, в която били положени момченцата, спряла до брега, задържана от клоните на една надвиснала смокиня. В това време до реката се приближила една вълчица, която била родила неотдавна малки вълчета. Тя взела близнаците, стоплила ги с тялото си, нахранила ги с млякото си и ги занесла в леговището си, където те заживяли, заедно с новородените вълчетата. Веднаж, минавайки покрай бърлогата на вълчицата, царският овчар Фаустул видял двете момченца, взел ги със себе си и ги завел в дома си. Там, заедно с жена си ги кръстил Ромул и Рем и се заел с възпитанието им. Откърмените с вълче мляко Ромул и Рем растяли силни и безстрашни и независимо, че били много буйни, били мъдри и справедливи. Когато станали снажни юноши и научили кои са всъщност, застанали начело на недоволния народ и избягалите роби, свалили от престола коварния Амулий и върнали царския трон на дядо си Нумитор. Но гордите братя не пожелали да останат в Алба Лонга, защото не желаели да бъдат зависими от когото и да е, даже и от дядо си. Те решили да основат нов град и решили да го разположат на Палатинския хълм, точно срещу мястото, където преди време смокинята задържала кошницата, в която се носели по течението на Тибър. Разбира се, толкова сериозно начинание не бивало да се започва, без да има божествено знамение. Пръв видял знамението Рем - шест ястреба кръжали в небето над избраното място. Малко след това Ромул видял дванадесет ястреба и братята започнали да спорят, кому се полага да стане цар в новооснования град и на името на кого от двамата да бъде наречен. Понеже не могли да постигнат съгласие, всеки се захванал да върши някаква работа. Ромул започнал да копае ров, с който искал да определи границите на бъдещия град. Като видял това, Рем започнал да му се присмива и прескачайки през рова се подигравал на "непревземаемото градско укрепление". Разгневеният Ромул убил брат си с един страшен удар и възкликнал над тялото му: "Това ще се случи с всеки, който дръзне да престъпи стените на моя град!" След като погребал Рем, Ромул се пречистил със свещен огън и накарал най-близките си другари да сторят същото. След този обряд, изкопал яма, в която положил земя, донесена от родината на предците. Така постъпили и другарите му, за които от този момент, новото място станало родно. На мястото, където била заровена земята на прадедите, Ромул издигнал олтар, в който запалил свещен огън. След като извършил всички необходими церемонии, той се обявил за първи цар на новооснования град и го нарекъл на името си - РИМ.

В началото населението на Рим било малобройно и за да го увеличи, Ромул приемал охотно бегълци от други племена. Като своя цар, първите римляни били войнствени и често извършвали набези, от които се връщали с богта плячка и пленници. Така градът се разраствал, но в него имало много малко жени. Виждайки това, Ромул изпратил пратеници до съседните племена с молба да разрешат на техните девойки да се женят за римляни. Всички обаче отказали, защото не искали да се свързват с бегълци и разбойници. Тогава Ромул решил да си послужи с хитрост. Той организирал пищен празник, на който поканил семействата на съседното племе - сабиняните. Когато гостите дошли с жените и децата си, започнали различни зрелищни игри, с които Ромул искал да отвлече вниманието им. В даден момент, той подал уговорения знак и римските юноши се хвърлили всред гостите. Всеки от тях хванал за ръката девойка-сабинянка и я отвел у дома си. Оскърбените и разгневени сабиняни се оттеглили от празненството, заклевайки се да отмъстят на вероломните римляни. След време, голяма сабинянска войска, под предводителството на техния цар Тит Таций, настъпила към Рим. В завързалата се ожесточена битка, под ударите на мечовете и стрелите паднали множество убити и ранени. Изведнаж обаче, битката била прекратена, защото между редовете на двете войски се втурнали отвлечените сабинянки, които притискали децата си и със сълзи в очите умолявали своите бащи и мъже да преустановят битката. Трогнати от сълзите им, войните прекратили кръвопролитието, а двамата предводители - Ромул и Тит Таций сключили мир. От този ден, римляни и сабиняни се обединили и били управлявани от двамата царе. След смъртта на Тит Таций, Ромул останал единствен римски владетел до края на живота си.

Прикачени файлове:
romulus_remus.jpg


Вие нямате нужните права за да сваляте прикачени файлове.

_________________
If you fall I’ll catch, if you love I’ll love,
And so it goes, my dear, don’t be scared, you’ll be safe,
This I swear. If you only love me

Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: ДРЕВЕН РИМ
Непрочетено мнениеПубликувано на: Сря Дек 21, 2011 12:20 pm 
Offline
Модератор
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:18 pm
Мнения: 258
Местоположение: Stara Zagora
АНИМИЗЪМ


Анимистични вярвания и представи присъстват трайно в частния култ от най-ранния период на римската религия. Римляните вярват в множество духове, безлични сили, които имат както благотворно, така и злотворно действие.
Ларите са духове покровители на семейството (lares familiaris) и домашното огнище. Закрилят принадлежащите към дадена фамилия и когато те са на път или пък се занимават със земеделска дейност в полето. Имат локално действие, принасят им се жертвоприношения край огнището в дома, установяват се специални дни на почит – ларарии. В публичния култ приношения на ларите за добра реколта се извършват от арвалските братя. На пазителите на пътуващите (lares compitales) се издигат светилища на кръстопътищата.
Пенатите са също домашни духове, по-специално пазители на храните и хранителните запаси на семейството. И те имат локално действие и им се правят приношения с благоухания край домашното огнище, а публичен култ към тях се извършва в храма на Веста.
Геният (genius) е личен дух покровител първоначално на мъжа, а по-късно се почита като покровител на дома, на селището, на римския народ. Специфично е разбирането за излъчвана от него мъжка сила. В домашния и в публичния култ му се прави приношение с вино. В имперския период придобиват особено значение гениите на всеки от императорите. Смята се, че животът на гения продължава толкова, колкото и човешкият живот, и рождения си ден римляните отбелязват като деня на своя гений.
Маните (manes) са духове на покойни предци. Названието им произхожда от man (мисля) и действието им е благотворно. Участта на мани след смъртта на човека е неизвестна за римлянина, затова култът се отличава и с дълбок пиетизъм, и с известен страх от действията на тези духове, защото се допуска, че ако се наруши покоят им, те могат да се превърнат в лемури. В почитането на маните строго се спазват предписаните ритуални правила именно за да се запази покоят им. На тях са посветени паренталии, траурни деветдневки (в средата на февруари).
Лемурите са духове на мъртвите, които се завръщат в домовете си като призрачни сенки, действащи злотворно върху дома и вселяващи страх у живите. За да предпазят от тях, да ги върнат в отвъдното и да ги успокоят, римляните установяват в домашния култ лемурии (през май), в центъра на които е среднощното ритуално прогонване на тези духове от босоногия глава на семейството.
Ларвите са души на непогребани покойници, които вредят както на живите, така и на духовете в отвъдното.


ЖРЕЧЕСТВО


Жречеството като институция се установява с избирането на трима фламини, жреци на върховната триада богове от ранния период на римската религия – Юпитер, Марс и Квирин.
Фламините са жреци, които по правило извършват култовите действия, посветени на определен бог. В единството на индоевропейската традиция изследователите откриват сходство и вероятно общ произход на статута и функциите на фламините и на индийските брахмани (брамини). Фламините създават жреческа колегия, състояща се от петнадесет души начело с посочените трима главни фламини (на Юпитер, Марс и Квирин).
Фециалите са жреци, които имат изключителните прерогативи да вземат решения по въпроси от правни отношения между държавит, особено за обявяване на войни, примирие и мир, за съдбата на пленени бойци и др. Обединени са в колегия, състояща се по правило от двадесет души.
Салиите са жреци, в чиито прерогативи е да извършват ритуали, свързани с бойни действия. Облечени в доспехи и със специални щитове, те изпълняват култови танци, посветени главно на Марс. Според легендите първитят такъв специален щит е получен от легендарния Нума Помпилий, а той поискал още единадесет и те стават неотменен атрибут в ритуала на дванадесет салии, образуващи колегия.
Арвалските братя също възникват като жреческа общност в ранния период на религиозната история на Рим и имат задължението да извършват специалните публични култови действия, с които да измолят от Марс и от ларите добра реколта.
Дейността на последните две колегии е прекратена през републиканския период и е възстановена по времето на император Август.
Луперките, „вълче“ жреческо общество, са служители на бог Фаунус.
Авгурите са гадатели, продължаващи известна от етруските практика волята на боговете да се узнава по полета и звуците на вещи птици. Ауспицията при авгурите представлява наблюдение на полета на птиците и на специфични детайли в поведението им, по които се предсказва бъдещето. Жреците авгури, обединени в своя колегия, имат значителна роля в социалния живот: тълкуваните от тях поличби стават санкция на валидността на едни или други решения на събранията, колегиите им се назначават от императора, той самият е авгур.
Весталките имат специално място в жреческата институция. Те са жрици на Веста, богинята на свещеното огнище (сакралния център на света) и на домашното огнище (съответства на гръцката Хестия). Весталките са шест, избират се от върховния понтифекс сред момичета на възраст от 6 до 10 години и трябва да служат на Веста в продължение на 30 години. Тяхно задължение е да поддържат вечния огън, който гори в главния й храм на римския форум. Живеят в атриум до храма. Имат висок обществен авторитет и строго спазват задълженията си и предписаните ритуали, защото, както се смята, от това зависи цялостта на държавата. Дават обет за целомъдрие и ако го нарушат, се предвижда най-тежко наказание (възможно е дори да бъдат заровени живи в подземия). Съчетават целомъдрието на девици с достойнството на матрони.
Действията на жречеството са синхронизирани, начело на жреците е върховен жрец-понтифекс (“строител на мостове“). След падането от власт на последния цар Тарквиний Горди (510 г. пр. Хр.) ритуалните функции на царя се поемат от жрец, обявяван за rex sacrorum (цар на свещенодействията), който заедно със съпругата си (regina sacrorum) изпълнява тези функции до края на живота си. Върховният понтифекс и rex sacrorum синхронизират ритуалните действия на жречеството. Те осъществяват контрола върху спазването на божественото право (ius divinum).


ДИВИНАЦИЯ


Цицерон (в съчинението си “За дивинацията”) нарича дивинация повсеместно разпространените в Рим гадания (както мантиката при гърците). Дивинацията е гадаенето за случайни бъдещи събития; тя може да бъде естествена (тълкуване на сънища, на екстатични прорицания) и изкуствена (изкуството на авгурите, на харуспиците, на гадаещите по жребий). Естествената дивинация носи в себе си отзвука на анимизма - душата, „напуснала“ тялото в съня, съзира нещо от собствения си по-съвършен „свят“. В трактата на Цицерон тази дивинация се мотивира и чрез разбирането за душата на човека като „част“ от Световната душа, възглед сходен с този в платонизма. Все пак, смята Цицерон, душата може да съзре верига от причини, не и случайни събития, дори самите богове според него не биха могли да предскажат случайното.

Етруски гадания

Гаданията в първоначалния им вид са заимствани от етруските и за тълкуването им се използват етруските гадателски книги. Известни са етруските „Книги на харуспиците“, „Книги за мълниите“ – гадания по мълниите; „Ритуални книги“. Приемайки етруските възгледи, изложени в тези книги, римляните установяват харуспиции, гадания по вътрешностите на жертвени животни, както и ауспиции, гадания на жреците авгури по полета на вещите птици и по издаваните от тях звуци. На основата на „Ритуалните книги“ се тълкуват различни поличби на божествени знамения, свързани с ритуалния живот и с публичната сфера.
Гадателските практики намират своето оправдание в проникналите чрез гръцката култура Сибилински книги. Това са оракулски книги, приписвани на десет мистериозни предсказателки - сибили, дошли от Изток, живели легендарно дълго (по хиляда години) и получили способността да предсказват като божествен дар. Книгите са четиринадесет, появяват се в периода ІІ в. пр. Хр. – ІІІ в. на гръцки език. Пазят се строго в храма на Аполон в Рим и придобиват особена популярност в имперския период. Съдържат предсказания за бъдещето и предписания за това как човекът може да се предпази от гнева на боговете, как да получи изцеление и изкупление. Римлянинът се страхува от съдбата и чрез тълкуването на тези книги се опитва да разчете знаците й.


РИТУАЛИ И ПРАЗНИЦИ


Благочестието (pietas) придава облика на отношението към боговете. Човекът е обзет от чувство за непосредственото им привличащо присъствие във всичко и изпитва известен страх поради своето неподобие. Ето защо за него е важно да се заличи нечистото от себе си - чрез жертвоприношения, чрез молитви към боговете, но най-вече чрез строго спазване на установения ред на ритуали и обреди, за да се поддържа чист пътя между човешкото и божественото.
Осветеното време определя празничните цикли в римския календар. Кулминацията на богопочитанието са празниците.

Публични ритуали


Евокацията е религиозен ритуал, при който римляните призовават боговете на онези, с които воюват, и надявайки се да ги привлекат в своя помощ, им издигат храмове в Рим. Характерен е за ранната римска религия. Известно е призоваване на Уни, етруска богиня, която съответства на Юнона, в нейна чест е издигнат храм като на Юнона Регина. Евокацията съществува до ІІІ в. пр. Хр.
Супликациите са ритуални моления, организирани от Римския сенат, за да получат римляните благоразположението на боговете в кризисни ситуации и да благодарят на боговете за оказаната помощ. Благодарствените дарове за боговете на тези ритуали са вино и благовония.
На всеки пет години за очищение на Рим на Марсово поле се извършва суоветаурилия, ритуално жертвоприношение на три животни (глиган, овца и бик – sus, ovis, taurus).

Празници


Религиозният календар на римляните е изключително богат на празници с разнообразен характер. Празничният цикъл започва през март, първият месец на годината, и е посветен на Марс, на този празник салиите изпълняват ритуален танц в чест на покровителя на военните действия, облечени в старинни военни дрехи и с щитове във форма на осморка.
На Юпитер са посветени празници на пълнолунието, наричани иди, те са в средата на месеца (на 13 или 15 число) и имат фестивален характер. На Юнона, закрилница на жените, са посветени матроналии, празнувани на 1 март.
В чест на Либер се празнуват либералии (17 март). През април започват празници на божествата, закрилящи възраждащата се природа и предстоящите земеделски дейности.
С карнавални народни игри цериалии (12-19 април) се чества Церера заедно с Либер и Либера. Вакханалиите, посветени на Бакхус (Дионис), са първоначално женски празници; постепенно те придобиват разюздан характер, което налага сенатът да ги регламентира.
Силата на очищение имат всенародните празници палалии (21 април, денят на основаването на Рим) в чест на Палес. Робигалиите (25 април), посветени на Робиго, съдействат за израстването на зърното. На Флора са посветени флоралии (28 април-3 май), на които празнуващите се обкичват с цветя. Характер на народно веселие има и празникът на древната богиня Анна Перена.
За добра реколта се оказва почит на специални празници през август и декември. Амбарвалиите (обхождане на полята) са летни празници на очищението, празнувани в началото в чест на Марс, а от времето на император Август посветени на Церера. На Опс, понякога отъждествявана с гръцката Рея и обвързвана със Сатурн, са посветени опиконсивии (25 август) и опалии (19 декември). Само на консуалиите (21 август и 15 декември), празниците на Конс, пазителят на запасите от зърно, се отваря посветения на него подземен олтар на Палатинския хълм. За предпазване от суша и пожари се оказва почит към Вулкан на вулканалии (23 август).
На Фаунус Луперк са посветени луперкалии (15 февруари), на които жреците луперки само с препаска и с кожени ремъци в ръце извършват ритуално обхождане на Палатинския хълм, удряйки срещнатите с ремъците – ритуалните действия имат силата и на очищение, и на способ за поддържане на плодородието. На древната Бона Деа, свързвана с Фаунус, се оказва специална почит от жените нощем в началото на декември. На Термин са посветени терминалии (23 февруари). В чест на Силван се утвърждава мъжки култов празник, който се отбелязва на гористи места.
На Сатурн, с когото римляните свързват митологичния „златен век“, са посветени сатурналиите: на тези карнавални игри господари и роби си сменят местата и празнуват равенството си пред бога.
Римските празници по правило имат характера на игри (ludi), и включват различни елементи – култови танци, драматизиране на различни сюжети, надбягване с колесници, дори двубои, но са подчинени винаги на това да се измоли благоразположението на божеството, да се поддържа хармонията на ритуализираното сакрално пространство, обхващащо публичния и частния живот.


ИМПЕРАТОРСКИ КУЛТ


Императорският култ възниква в имперския период на Рим. Първоначално императорите са обожествявани след смъртта си (Юлий Цезар, Октавиан Август), но по-късно се самобоожествяват и приживе (Септимий Север, III в.). Този култ, който, както твърди Мирча Елиаде, се превръща в кич, остава чужд на традиционната римска религия и е свързан по-скоро с процеси на нейната деструкция и на секуларизиране.

Прикачени файлове:
temples romanus.jpg


Вие нямате нужните права за да сваляте прикачени файлове.

_________________
If you fall I’ll catch, if you love I’ll love,
And so it goes, my dear, don’t be scared, you’ll be safe,
This I swear. If you only love me

Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: ДРЕВЕН РИМ
Непрочетено мнениеПубликувано на: Сря Дек 21, 2011 12:33 pm 
Offline
Модератор
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:18 pm
Мнения: 258
Местоположение: Stara Zagora
МИТЪТ ЗА КУПИДОН И ПСИХЕЯ


Имало едно време един крал, който имал три прекрасни дъщери. По-големите се омъжили за велики принцове, но най-малката, наречена Психея, била толкова красива, че никой не бил достоен за нея. Хората пеели химни в нейна чест, а странниците мислели че тя е самата богиня на красотата.

Това обаче разгневило Венера. Тя се почувствала ограбена за това, че я сравняват с простосмъртна. Повикала Купидон при себе си и му заповядала да наточи оръжията си. Купидон бил стрелец, от когото всички се боели, повече отколкото от самия Аполон, тъй като аполоновите стрели отнемали живот, а купидоновите носели радост или тъга за цял живот. И така, Венера наредила на Купидон да рани Психея и да я накара да се влюби в някое отвратително същество, което да буди ненавист у всички. Невидим, Купидон слязъл на земята и влязъл в стаята на Психея, докато тя спяла. Уцелил сърцето й със стрела на любовта, но тя отворила очите си толкова внезапно, че той трепнал и ранил и себе си със същата стрела. Влюбил се в красивата Психея и след като развалил магията над нея, се върнал в небесата без да изрече и дума за случилото се. А неподозиращата нищо принцеса заспала отново.


Венера чакала дълго и когато видяла че сърцето на Психея някак е успяло да избяга от любовта, я проклела. От този момент никой не искал да се ожени за Психея и отчаяните й родители предприели пътуване до Оракула. Гласът казал, че Психея никога няма да се омъжи за смъртен. Тя щяла да бъде с онзи, който превъзхождал богове и хора.

Всички мислели, че съществото превъзхождащо дори боговете било някакво чудовище, ала клетата Психея се подчинила на съдбата си, тъй като не искала народът й да страда, а и била решена да умилостиви разгневената Венера. Заедно с голяма свита, тя отишла в планината, в която живеело съществото и хората й я оставили сама. Зефир, дружелюбният Западен Вятър, я успокоил, прегърнал я, вдигнал я и я отнесъл на крилете си до една долина, където Психея заспала. Когато се събудила, тя последвала водите на близката река. Стигнала до широко езеро с фонтан в средата, а отвъд него се разпростирал прекрасен бял замък. Психея отишла до замъка и виждайки, че няма никого влязла прекрачила прага. Там вътре тя чула глас: “Всичко, което виждаш е твое, благородна принцесо. Не се страхувай от нищо, ние сме тук, за да ти служим.” Психея последвала гласа от зала в зала и била възхитена от красотата, която я заобикаляла.

Със сигурност съпругът й не бил чудовище, както всички предполагали, а някаква невидима сила. Всяка нощ той идвал при нея и й говорел с глас на божество, но всяка сутрин призори я оставял сама, въпреки увещанията й да остане. Обяснил й, че трябва да бъде невидим и се опитвал да я накара да повярва в него и да бъде търпелива.

Дните отминавали и Психея започнала тъгува за родителите и сестрите си. Затова помолила мъжа си да доведе поне сестрите й, за да ги види. На следващата сутрин Зефир се появил носейки двете й сестри. Те поздравили Психея и докато тя ги развеждала из прекрасния си палат, те изпитали завист към късмета на сестра си. Задали й хиляди въпроси за съпруга й. Когато разбрали, че тя никога не го е виждала, я излъгали, че той със сигурност е чудовище, даже дракон. Посъветвали я да запали лампа докато той спи през нощта, за да го види и ако се наложи - да го убие. Психея с ужас изслушала злонамерения план, но когато сестрите й напуснали замъка, тя все пак решила да го изпълни. Една нощ, след като Купидон заспал, тя се надигнала, запалила лампа и я надвесила над него в очакване да види някакво чудовище. Вместо това тя видяла най-младия от боговете, най-красив и неустоим от всички безсмъртни. Психея се навела към него, но ръцете й потреперали и капка горещо олио паднало на рамото му и го изгорило. Той отворил очи и възкликнал “О, невярваща Психея!” и отлетял. Психея се опитала да го последва през прозореца, но паднала на земята. Когато се свестила, видяла, че всичко е изчезнало заедно с Купидон.

Психея тръгнала да пътува сама за да търси любимия си. Един ден, както блуждаела, на един близък хълм видяла замък, който изглеждал запустял. В залата нямало никакво живо същество - единствено камари от зърно, разпръснати класове жито, наполовина излющени, пшеница и ечемик, разпилени хаотично на пода. Без да се бави Психея се захванала да подреди всичко. По средата на задачата й я сепнал глас, погледнала нагоре и видяла самата Деметра - богинята на жътвата - която й се усмихвала. Деметра й казала, че би могла да бъде отново щастлива и я посъветвала да отиде при Венера и да измоли нейната благосклонност.

Окуражена от думите на Деметра, Психея отишла право в храма на Венера и отправила своята молитва. Но Венера била твърде разгневена и решила да я подложи на изпитание. Тя завела Психея в една огромна стая, където имало струпана планина от жито, бобови зърна и леща и й наредила да ги раздели на отделни купчини до здрачаване. Горката Психея много се отчаяла, но после видяла черна върволица мравки, изпратени от нейния любим Купидон, които дошли да й помогнат. Когато Венера се върнала, задачата била изпълнена.

Венера се развикала на Психея, защото знаела, че това било работа на Купидон. На сутринта завела момичето до една река и й казала да отиде от другата страна, там където пасяли овцете със златно руно, и да вземе сноп от руното на всяка овца.

Тази задача се видяла много лесна на Психея и тя веднага нагазила във водата, готова да я прекоси. В момента, в който Венера изчезнала, от водите се разнесъл шепот на русалки. Те казали на Психея да бъде внимателна и търпелива, тъй като овцете били бесни през деня, когато слънцето светело отвисоко, но когато сенките станели дълги, лягали да почиват и спят под дърветата. Тогава тя можела да отиде и да събере златното руно.

Благодарейки на водните създания, Психея седнала да си почине близо до тях и когато подходящия момент дошъл, прекосила реката и последвала тяхната заръка. Върнала се при Венера с ръце пълни с блестящо златно руно. Венера отново се ядосала, знаейки, че Психея не би могла да се справи сама без помощ. Тогава й дала малка кутийка и й наредила да отиде при Персефона да я помоли за малко от нейната красота. Венера обяснила, че е станала бледа от грижите по ранения си син и имала нужда да възвърне красотата си.

Психея се отчаяла неимоверно, защото знаела, че никой смъртен не можел да отиде в Хадес и да се върне жив от там. Чувствала се забравена от своя любим и решила да посрещне съдбата си колкото се може по-скоро. Изведнъж чула глас, който й разказал как може да избегне всички опасности в Хадес и да се измъкне от там невредима. Гласът добавил, че когато Персефона върне кутията, Психея не бива да я отваря в никакъв случай. Тя послушала мъдрите съвети и влязла в Хадес благополучно, взела малко от красотата на Персефона в кутийката и се върнала на горния свят с душа изпълнена с надежда. По пътя обратно към храма на Венера, Психея започнала да си мисли, че Купидон я е забравил, че е станала грозна и той никога не би я заобичал отново. Изкушила се и отворила кутията, за да вземе малко от красотата скрита в нея. Но магиите и елексирите на Хадес не били за смъртни и вдишвайки странния аромат, тя припаднала.

За щастие Купидон вече бил оздравял и тайно бил излетял да търси Психея. Намерил я лежаща на земята и видял кутията наблизо. Събудил я и й казал да отиде в дома на майка му и да чака, докато той се върне. След това той отлетял право към Олимп, където боговете пирували. Разказал им своята история и ги помолил за помощ. Всички богове били трогнати от историята и дори самият Зевс склонил Венера с мили думи да омекне. Всички млади богове искали да приветстват Психея веднага и затова изпратили Хермес да я доведе. Преди това, обаче, той поискал от Купидон да спре да изстрелва опасните си стрели срещу боговете.

Девойката пристигнала при тях, пила божествена амброзия от чашата, която Хебе й подала и станала безсмъртна. Купидон я хванал за ръка и те никога повече не се разделили.


МИТОВЕ ЗА АЛОПОН


РАЖДАНЕ НА АПОЛОН : Богът на светлината, златокъдрият Аполон, е роден на остров Делос. Майка му, Латона, подложена на гонене поради гнева на богиня Хера, никъде не можела да си намери убежище. Преследвана от дракона (змея) Питон, изпратен от Хера, тя се скитала из целия свят и най –после се укрила на остров Делос, който по ония времена се носел по вълните на бурното море. Едва стъпила Латона на Делос и из морската бездна се издигнали два грамадни стълба, които подпрели и спрели тоя пустинен остров. Той застанал непоклатимо на същото място, където седи и сега. Около Делос шумяло морето. Унило стърчали Делоските скали, голи, без каквато и да е растителност. Само морските чайки намирали подслон на тия скали и ги огласяли с тъжния си писък. Но ето че се родил богът на светлината – Аполон и навсякъде се разлели потоци от ярка светлина. Като със злато те залели скалите на Делос. Всичко наоколо зацъфтяло, светнало; и крайбрежните скали, и планината Кинт, и долината, и морето. Шумно чествали новороденият бог стеклите се на Делос богини, поднасяйки му нектар и амброзия. Цялата околна природа ликувала с боговете.

БОРБАТА НА АПОЛОН С ТИФОН И ОСНОВАВАНЕТО НА ДЕЛФИЙСКОТО СВЕТИЛИЩЕ С ОРАКУЛ: Младият, лъчезарен Аполон се понесъл по лазурното небе с китара (лира) в ръце, със сребърен лък през рамо; златни стрели силно звънтели в стрелника му. Горд, ликуващ се носел Аполон над земята като заплашвал на унищожи всяко зло, всичко породено от мрака. Той се устремил към мястото, където живеел страшният Питон, който някога преследвал майка му; искал да му отмъсти за всичкото зло, което й бил причинил. Бързо стигнал Аполон до тъмната клисура, където било леговището на Питон. Високо, до небето се издигали тъмните скали. Мрак царял над клисурата. По дъното и течан разпенен белогрив планински поток, а над потока се виели мъгли. Страшният Питон излязъл от леговището си. Грамадното му тяло, покрито с люспи, се навивало между скалите на безброй обръчи. Скали и планини тръпнели и се поддавали под тежестта на тялото му. Питон опустошавал всичко и сеел смърт на всички страни. В ужас се разбягали нимфите и всичко живо. Надигнал се Питон, могъщ, разтворил страшната си паст и вече се готвел на погълне Аполон. Но в този миг се чул звук от тетивата на сребърния лък и като искра блеснала безпогрешна златна стрела, след нея втора,трета … стрели като дъжд се изсипали върху Питон и той паднал мъртъв на земята. Бодро зазвучала тържествената победна песен на стрелометеца със съпровод от златните стуни на лирата му. Аполон заровил в земята тялото на Питон и на мястото, дето го убил, по-късно основал свещения град Делфи.Там има светилище оракул, за да разкрива в него волята на баща си Зевс на хората. От високия бряг Аполон съзрял далеч в морето кораб на критски моряци. Преобразил се на делфин и се хвърлил в синьото море, настигнал кораба и като лъчезарна звезда литнал по морските вълни и застанал на кърмата на кораба. Аполон откарал кораба до кея на пристанището Криза и свирейки на лира, повел моряците през една плодородна долина за Делфи. Тях направил първи жреци в своето светилище.

* * *

Светлият, жизнерадостен бог на светлината Аполон също познава скръбта; и него постигнало нещастие. Той познал скръбта наскоро след като убил Питон. Когато Аполон, горд, задето е сразил Питон, стоял над сразеното от стрелите му чудовище, той видял младият бог на любовта Ерос, който опъвал златния си лък. Аполон му казал със смях: - Що ти трябва, дете, такова страшно оръжие? Я по-добре остави на мене да запращам сразяващите златни стрели, с които току-що убих Питон. На тебе ли остана да се сравняваш с мене стрелометеца? Да не би да искаш да постигнеш по-голяма от моята слава?! Обиденият Ерос гордо отвърнал на Аполон: - Твоите стрели, Аполоне, бият безпогрешно, всички поразяват те, но моята стрела ще порази и тебе. И тогава ще съжаляваш. Ерос размахал златните си криле и в миг литнал на високия Парнас. Там извадил две стрели: Едната раняваща сърцето и предизвикваща силна любов – с нея уцелил Аполон, а другата, която убивала любовта, забил в сърцето на нимфата Дафна, дъщеря на речния бог Пеней. Случайно Аполон срещнал прекрасната нимфа и се влюбил в нея. Но щом Дафна зърнала Аполон, с бързината на вятъра се впуснала да бяга, тъй като стрелата, с която я пронизал Ерос убил всякаква симпатия и любов към Аполон. Забързал се да я догони и великия бог. - Стой, прекрасна нимфо. Защо бягаш ти тъй както овчица бяга от вълк? Тъй както гълъбица се спасява от орел летиш ти?! Та аз не съм ти враг! Виж как си наранила нежните си крака в бодливата трънка. Я почакай, спри! Аз съм Аполон, син на гръмовержеца Зевс, не обикновен смъртен! Но прекрасната Дафна не го слушала и бягала още по- бързо. Като на криле подир нея тичал Аполон. Все повече приближавал към нея! Насмалко да я настигне. Дафна усеща вече дишането му,а силите й я напущат. И тя се примолила на баща си Пеней: - Татко, помогни ми! Разтвори се по-скоро, земьо, та ме погълни! О, отнемете ми този образ, който ми причинява само страдания! Още недоизрекла това и веднага краката й изтръпнали. Кора покрила нежното й тяло, косата й се превърнала в листа, а ръцете, вдигнати към небето – в клони. Дълго стоял опечален Аполон пред появилото се лаврово дърво и накрая промълвил: - Нека венец от твоята зеленина краси главата ми, украсявай отсега нататък с листата си моята лира, и стрелника ми. Нека никога не повяхва, о, лаврово дърво зеленината ти! А лавровото дърво тихо зашумяло с гъстите си клони в отговор на Аполон и сякаш в знак на съгласие навело зеления си връх.

* * *

Аполон трябвало да се очисти от греха си за пролятата кръв на Питон. Та нали той самият очиства хората, извършили убийство. И по решение на Зевс той трябвало да се оттегли в Тесалия при прекрасния, благороден цар Адмет. Той трябвало да пасе царските стада и с това да изкупи греха си. Когато Аполон свирел на пасбището на тръстикова флейта или на златна лира, дивите животни, очаровани от музиката излизали от горския храсталак. Пантери и лъвове кротко ходели всред стадата. Елени и сърни се стичали при звуците на флейтата. Мир и радост царели наоколо. Благоденствие заляло дома на Адмет; никой не се радвал като него на такова плодородие, неговите коне и стада били най-добрите в цяла Тесалия. Всичко това било благодарение на Аполон. Освен това той помогнал на благородния цар да получи ръката на Алцеста, дъщеря на йолския цар Пелий. Баща й се бил врекъл да я даде само на оня, който бъде в състояние да впрегне в колесницата си лъв и мечка. Тогава Аполон надарил любимеца си Адмет с непобедима сила и той изпълнил условието на Пелий. Аполон слъжил на Адмет осем години и като изтекъл срокът и службата му, Аполон се върнал в Делфи. Пролет и лете Аполон живее в Делфи. А когато настъпи есен и започнат да вехнат цветята и да вехтеят листата на дърветата, когато наближи студената зима, която покрива със сняг върха на Парнас, тогава Аполон сяда на своята чудна колесница, със запрегнати бели лебеди и тя го отнася в страната на хиперборейците, където не знаят що е зима и цари вечна пролет. Там прекарва той цяла зима. А когато пак се раззелени в Делфи, когато под животворния лъх на пролетта разцъфнат цветята и като пъстър губер покрият долината в Криза, Аполон се връща в Делфи. Тогава хората празнуват завръщането на бога вещател Аполон от страната на хиперборейците. Цяла пролет и лято прекарва в Делфи, но често ходи и в родния си остров Делос, където има също великолепно светилище.

* * *

Напролет и лете по склоновете на гористия Хеликон – там дето тайнствено ромолят свещените води на извора Хипокрена, и на високия Парнас, край бистрите води на Касталския извор, Аполон предвожда танците на деветте музи. Младите, прекрасни музи, дъщери на Зевс и Мнемозина, са постоянни спътнички на Аполон. Той ръководи хора на музите и акомпанира на песните им със своята златна лира. Величествено пристъпва Аполон пред хора на музите с лавров венец над челото, а подир него вървят и деветте музи: Калиопа – Муза на епическата поезия, Евтерпа – муза на лириката, Ерато – муза на любовните песни, Талия – муза на комедията, Терпсихора – муза на танците, Клио – муза на историята, Урания – муза на астрономията и Полихимния – муза на свещените химни и песни. Тържествено отеква техния хор и цялата природа като омагьосана слуша божественото им пеене. Когато пък Аполон, придружен от музите, се появява всред сонма богове на светлия Олимп и се чуват само музиката на неговата лира и пеенето на музите, всичко замлъква. Забравя Арес битките, не блести в ръцете на Зевс светкавица, боговете забравят раздорите и мир цари на Олимп. Дори Зевсовият орел прибира могъщите си криле и затваря проницателните си очи, не се чува страшния му крясък, той кротко седи върху жезъла на Зевс, В пълната тишина тържествено звучат струните на Аполоновата лира. А когато Аполон весело удря по златните й струни, тогава светло, блестящо хоро се извива в залата за пиршества на боговете. Музи, харити, вечно младата Афродита, Арес с Хермес, всички участват във веселото хоро, а ги води снажната красавица – сестрата на Аполон – Артемида. Облени в потоци светлина, играят младите богове под звуците на Аполоновата лира.

_________________
If you fall I’ll catch, if you love I’ll love,
And so it goes, my dear, don’t be scared, you’ll be safe,
This I swear. If you only love me

Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 4 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
Хостинг и Домейни