ПРИЯТЕЛИ НА АНТРОПОСОФИЯТА - ЕЗОТЕРИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Ex Deo nascimur. In Christo morimur. Per Spiritum Sanctum reviviscimus!
Дата и час: Нед Сеп 23, 2018 11:00 pm

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 5 мнения ] 
Автор Съобщение
Непрочетено мнениеПубликувано на: Сря Дек 21, 2011 12:41 pm 
Offline
Модератор
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:18 pm
Мнения: 258
Местоположение: Stara Zagora
ИСТОРИЯ


МИНОЙСКИ ПЕРИОД (2800-1500 гг.пр.Хр.)


Територията на Гърция е разположена в южната част на Балканския полуостров. Бреговете й се мият от водите на Средиземно, Бяло (Егейско) и Йонийско море. Към територията на страната се числят и множество острови - Крит, Корфу, Занте, Хиос, Самос, Тасос, Самотраки, Цикладските острови и др. Морето е прорязало бреговата линия на страната с многочислени заливи и сякаш самата природа е предопределила съдбата на гърците - да бъдат морски народ. В дълбока древност, около XXVIII в. пр.Хр., на остров Крит възникнала могъщата Крито-минойска (или само Минойска) цивилизация - по името на легендарния цар Минос. През XX-XXVI в. пр.Хр. достигнала най-висок разцвет и в културно отношение изпреварила останалата част на древна Елада, оказвайки й мощно влияние. За жалост, писмеността на Крит не е разшифрована до днес и съвременните знания за митологията са базирани изцяло на археологическите разкопки и преди всичко на останките от великолепните дворци в Кносос и Фестос. Творенията на древните пеласги поразяват и сега с изяществото си. Най-ярка проява на високоразвитото критско изкуство били знаменитите фрески, украсяващи стените на минойските дворци. По време на разцвета на Кносос, Крит разширил морските търговски връзки с Цикладските острови, континентална Гърция, Сирия, Египет и Месопотамия, което усилило влиянието на външните култури. По това време континентални културни центрове в Гърция били Микена и Тиринт, които копирали достиженията на минойската култура. Тъй като цялата гръцка история е свързана с морето и е пронизана от влиянието на природните стихии, съдбата на минойската култура също била зависима от природните явления. Около 1500 г.пр.Хр. в близост до Крит (в района на о-в Санторини) катастрофално земетресение тласнало към разпад цветущата Крито-минойска цивилизация.

МИКЕНСКИ ПЕРИОД (1500-1100 гг.пр.Хр.)


Около 1400 г.пр.Хр. от северните части на Балканския полуостров започнало нашествие на протогръцки племена, измежду които светлокосите ахейци били най-силни. Те завоювали голяма част от Елада, частично изгонвайки пеласгите и смесвайки се с местното население, създали новата Микенска цивилизация. Точно ахейците донесли със себе си култа към Олимпийските богове, елементите на нова култура и в резултат на това нашествие, Микена утвърдила положението си, ставайки водеща в цялото Средиземноморие. Придвижвайки се на юг, ахейците завладяли Кносос, а след това и целия Крит. Там се запознали с минойската писменост, на чиято основа създали своя собствена. Общетвеният строй на ахейците бил робовладелчески. Начело на държавата стоял управник, а по време на военни действия, бил избиран военачалник. По правило, тези вождове били крупни земевладелци и собственици на много роби. Сведения за този период са достигнали до нас чрез безсмъртните Омирови поеми и многочислените митове за полубожествените герои Херкулес, Тезей, Язон и много други. Кулминация в историята на Ахейска Гърция е Троянската война. Заради завладяването на Троя, около 1200г.пр.Хр., гръцките племена се обединили за пръв път. Според легендата, цел на войната била възвръщането на прекрасната Елена, жена на спартанския цар Менелай, която била похитена от Парис, син на троянския цар Приам. Това довело до разделяне на гръцкия свят и започването на дестгодишна война, която Омир описва с впечатляващи подробности в епичната поема "Илиада". Всъщност, за ахейците вече нямало особено значение, кой ще излезе победител от тази война, защото силите на Микенската цивилизация били подкопани, а ресурсите - изтощени и тя не можела да се противопостави на външни нашествия. Около XI в.пр.Хр. отново от север нахлули дорийците - народ още по-войнствен от ахейците. Те завоювали цялата страна, освен Атика и о-в Евбея. Навсякъде, където стъпил дорийски крак, Микенската цивилизация била разрушена.

ЕПОХАТА НА ОМИР (1100-800 гг.пр.Хр.)


След нахлуването на дорийците, ахейските дворци в Микена и Пилос били разрушени, а Тиринт - напуснат. Дорийците установил родови отношения, раздробявайки всички ахейски държави на малки общини. Така, политическото и техническото развитие на страната било върнато назад. Силно пострадало мореплаването и градостроителството. Изящните образци на изкуството били заменени с по-груби форми. Когато мракът започнал да се разсейва, развитието на Гърция поело по съвсем друг път. Постепенно започнала да се засилва родовата аристокрация, а поробеното местно население ставало собственост на родовите общини. В земите, където населението оставало свободно, трябвало да плаща данъци на завоевателите. След нашествието, старата писменост била забравена, но около 1000 г.пр.Хр. възникнала нова - общогръцка писменост, основана на азбука. Формирал се гръцкия език и се създал новия светоглед, включващ цялото многообразие на религиозните представи, отразено в митове, култове и мистерии. В този период гърците колонизирали островите в Егейско море и крайбрежието на Мала Азия. Най-крупно достижение на тази епоха са безсмъртните епични произведения на Омир (IX-VIII в.пр.Хр.), отразяващи духа на това време. След VII в.пр.Хр. всички племена с гръцки произход започнали да се наричат елини, както до тогава се наричало само едно племе в южна Тесалия.

АРХАИЧЕН ПЕРИОД (800-500 гг.пр.Хр.)


Това е период на интензивно икономическо, политическо и културно развитие на Гърция. По това време израстнали градове и търговски центрове, процъфтявали занаятите и изкуствата. Започнали да се появяват гръцки селища-колонии в Сирия, Италия, Сицилия, Египет и по бреговете на Черно море. Но концентрацията на земя в ръцете на родовата аристокрация започнала да забавя икономическото развитие. Енергичната деятелност на занаятчийте и търговците засилвала позициите им и отслабвала позициите на родовите аристократи. Така се стигнало до реформите, осъществени от Солон в Атина в началото на VI в.пр.Хр., които закрепили правата на богатите търговци и собствениците на работилници. Властта на родовите общини можела да се подтисне само с помощта на определено държавно устройство - тиранията. Като правило обаче, тиранията била съпровождана от демократични реформи, като реформите на атинския тиран Писистрат (560-527 гг.пр.Хр.). След постепенното унищение на родовите институции, гърците съумяли да създадат нова форма на социално-политически и икономически живот. Това били градовете-полиси, които съответствали на интересите на робовладелците и обединявали всички свободни граждани. Като правило, полисът включвал в себе си не само града, но и областта около него. В края на VI в.пр.Хр. възникнало първото крупно обидинение на полиси, начело със Спарта - Пелопонеския съюз. Всеизвестни са строгите закони на спартанския живот, обезпечаващи лидерската позиция на Спарта, която успяла в крайна сметка да съсредоточи в ръцете си ръководството на целия политически живот в Пелопонес.

КЛАСИЧЕСКИ ПЕРИОД (500-300 гг.пр.Хр.)


В тази епоха, полиси като Атина, Коринт и Мегара станали водещи търговско-занаятчийски центрове. Благодарение реформите на Солон, твърдото управление на Писистрат и деятелността на основополжника на демокрацията Клисфен, Атина се развивала стремително, докато Спарта, подчинена на суровите си закони оставала само мощна военна сила. В 500 г.пр.Хр. пълчищата на персите се нахвърлили върху гръцките селища-колонии. Едва след 10 години, при Маратон, атиняните удържали победа над армията на персийския владетел Дарий. А след още 10 години, в Саламинския пролив, гръцкият флот разгромил корабите на Ксеркс - приемника на Дарий. Точно тогава, легендарните 300 спартански войни, начело с Леонид, се сражавали героично срещу персийските завоеватели и загинали при Термопилите. През 479 г.пр.Хр., при Платея (Южна Беотия), гърците разгромили напълно персийската армия, с което освободили Гърция и гръцките градове в Мала Азия. Атина, като един от най-силните гръцки полиси след битките с персите, създала Атинския морски съюз, в който влезли държавите от островите в Егейско море. Атина станала могъща морска сила, изпозвайки за търговия пристанището си в Пирея - най-голямото пристанище в Средиземно море. Благодарение на военните си успехи, Атина станала главен град на Гърция. На Акропола се строели великолепни храмове, художниците създавали прекрасни произведения на изкуството, а философите били представени от такива имена, като Сократ и Платон. Това била знаменитата епоха на Перикъл. Била създадена данъчна система, чрез която станало възможно да се отделят средства, с които да се обучават бедните граждани на изкуство и занаяти, за сметка на държавата. Всички свободни граждани участвали в управлението и контролирали градската администрация. Точно това общество на развита демокрация създало такива фигури, като Херодот, Есхил и Фидий. От своя страна обаче, могъществото на Атина довело до конфликт с другите полиси. Така, борбата на Атина със Спарта за хегемония в Гърция довело до Пелопонеската война (431-4004 гг.пр.Хр.). В крайна сметка Атина признала победата на Спарта и Морския съюз бил разпуснат. Възвръщайки хегемонията си обаче, Спарта не могла да предложи някаква реална програма за развитие на Гърция. Страната се окзала в задънена улица, от което се възползвала Македония. Филип II Македонски, който бил мъдър политик и далновиден реформатор, поставил цяла Гърция под свой контрол. По това време, на фона на общата нестабилност, Македония се отличавала с развита икономика, развити технологии и военно дело. След убийството на Филип II, мястото му заел неговия син Александър Велики, който осъществил общогръцката мечта за покоряване на Персийската империя. Сега е трудно да си представим и разберем по какъв начин младият цар успял да покори и обедини цяла Гърция, да покори персите, да премине победоносно през Мала Азия, Сирия, Египет и да достигне до Персия и Индия, където влиянието на походите му и следите на гръцката култура се долавят и в наши дни. Но в крайна сметка Александър не бил добре разбиран, както от армията, така и от близкото си обкръжение. Той умрял едва на 33 години (323 г.пр.Хр.), без да остави наследник. Смъртта му ускорила распадането на огромната империя.

ЕЛИНИСТИЧЕСКИ ПЕРИОД (500 г.пр.Хр. - 30 г.)


Военачалници на Александър Македонски оглавили отделните части на разпадащата се империя. Антипатър взел Македония и Гърция, Лизимах - Тракия, Антигон - Мала Азия, Селевк - Вавилония, а Птолемей - Египет. Така била възвърната монархическата форма на управление, която просъществувала 2-3 века, докато на запад се появили римляните. През 148 г.пр.Хр., първи паднали под властта на римските завоеватели Македония и Гърция. Най дълго - до 30 г.пр.Хр. просъществувало царството на Птолемеите в Египет. Освен изброените царства съществували множество държави-полиси. Заселилите се в тях гърци донесли специфичните елински форми на икономическия, политическия и културен живот. Елинистичният период има огромно значение за развитието на Римската империя. Гърците станали учители на римляните, които дооформили митологията си по подобие на гръцката и копирали изкуството на гръцките образци. След разпадането на Римската империя, стотици години в манастирите и замъците на Европа се пазели ръкописи, преписани от гръцки оригинали, а в средновековните университети се изучавали трудовете на гръцките философи. В епохата на Възраждането великите европейски художници и скулптори се прекланяли пред гръцкото изкуство и черпели идеи от гръцките митове и легенди.

РИМСКИ ПЕРИОД (146 г.пр.Хр. - 395 г.)


В своите борби, гръцките градове се обръщали често за помощ към римските легиони. Но затова платили със свободата си, когато през 148-146 гг.пр.Хр. римските войски завладели Македония и Гърция и ги обявили за провинции, под управлението на римски наместник. През 129 г.пр.Хр. бил завладян Пергам, през 64 г.пр.Хр. - царството на Селвекидите, а в 30 г.пр.Хр - Египет. Римляните станали приемници на гръцката култура и спомогнали тя да достигне до съвременния свят. Традициите на изкуството, литературата и философията на Римската империя се базирали на ценностите на завладяната Гърция. В много отношения, благодарение на римските копия, сега ние можем да се запознаем с най-ярките образци от творчеството на гръцките майстори. Много от елементите на римската архитектура всъщност повтарят традициите на древните гръцки майстори. Както много цивилизации преди нея, така и след нея, Римската империя се разпаднала, разрушена отвътре. Младата християнска религия завладяла умовете на римските граждани и предопределила създаването на нов светоглед, дошъл да смени многобройните божества и езичеството. Окончателното разделяне на Римската империя на две части - Западна и Източна (Византия), осъществил Теодосий Велики, поделяйки я между синовете си. Още преди разпадането на Римската империя, Гърция била в състава й, а след това преминала към Византийската империя.

_________________
If you fall I’ll catch, if you love I’ll love,
And so it goes, my dear, don’t be scared, you’ll be safe,
This I swear. If you only love me

Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Сря Дек 21, 2011 1:22 pm 
Offline
Модератор
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:18 pm
Мнения: 258
Местоположение: Stara Zagora
ГРЪЦКИТЕ БОГОВЕ


АИД (Хадес, Плутон) - бог на подземния свят, син на Кронос и Рея, брат на Зевс и Посейдон. Неумолим, но справедлив съдник на мъртвите, подхранвал корените на растенията и притежавал несметни богатства от благородни метали. Аид бил най-омразният от всички богове. В Гърция не се издигали храмове в негова чест. Поразен от стрелите на Ерос, той залюбил и отвлякъл Персефона, дъщеря на богинята на плодородието Деметра. За да не опустее земята, Зевс позволил Персефона да остава половин година при Аид, а другата половина - при майка си. Подземното царство на Аид било наричано с неговото име, но също Тартар или Ереб. Около него носела лениво водите си реката Стикс. През нея, лодкарят Харон превозвал душите на мъртвите. Там течала и реката на забравата Лета. Други обитатели на подземния свят били отмъстителките еринии, Хеката, горгоните, харпиите, Химера, Ехидна и Хидра. Аналог на Аид в римската митология бил Оркус (Дит, Диспатер)
АПОЛОН (Феб) - най-популярният бог в античността. Бог на светлината, пазач на стадата, изобретател на лъка, покровител на земеделието, на очищението и лечението, на музиката и песента, будител на свещеното поетическо и пророческо вдъхновение. Син на Зевс и Лето, брат близнак на Артемида. Баща на бога-лечител Асклепий, на прочутия певец Орфей и на много гадатели и герои. Чрез оракулите си бил водач на целия гръцки народ. Имало негови оракули в Делфи (главното му светилище, издигнато, след като убил тук чудовищния дракон Питон), в Кларос, Патара, Ликия и на още много други места. От друга страна бил страшен бог, защото с огнените си стрели-слънчевите лъчи, често нанасял вреди на хората. Заедно с Артемида отмъстил на възгордялата се Ниоба и на израстналия от земята гигант Титий, които оскърбили майка им Лето. Наказал сатира Марсий, който дръзнал да се състезава с него на лира. Слугувал една година като пастир на смъртния Адмет, защото заради смъртта на Асклепий, погубил циклопите, които изковали светкавиците за Зевс. В римската митология култът към Аполон преминал около V в.пр.Хр.
АРЕС - бог на войната, на неубозданата войнственост, на кървавите и опустошителни битки. Син на Зевс и Хера. Баща на Ерос, на Хармония, на тракиеца Диомед и на много герои и амазонки. Негови спътници били Фобос (Страхът), Деймос (Ужасът) и Ерида (Раздорът). Като бог на грубата сила бил пълна противоположност на войнствената Атина, която печелила битките с разум. Култът към Арес бил най-разпространен у войнствените спартанци, но богът на войната не бил особено обичан от гърците, които не издигали храмове в негова чест. Той бил омразен и на боговете, дори на баща си Зевс. На Арес е наречен Ареопагът ("Хълмът на Арес"), намиращ се на северозапад от Акропола в Атина. Аналог на Арес в римската митология е Марс (Маворс).
АРТЕМИДА - целомъдрена богиня на лова, луната и светлината, покровителка на родилките, господарка на живата и мъртвата природа. Дъщеря на Зевс и Лето, сестра-близначка на Аполон. Придружена от сърна или мечка, с копие, лък и колчан стрели, бродела през гори и планини, заедно с планинските нимфи. Като богиня-девственица закриляла младите неомъжени жени и безпощадно наказвала смутителите на моминската непорочност. Веднаж ловецът Актеон я видял гола, когато се къпела в един пещерен вир. Ядосаната богиня го превърнала в елен и собствените му кучета го разкъсали. Когато Агамемнон убил свещената й кошута, Артемида спряла всички ветрове и събраната флота не можела да потегли към Троя. Гадателят Калхант обявил, че богинята иска в жертва дъщерята на Агамемнон. Когато повели Ифигения към жертвения олтар, Артемида се смилила над невинността й, обгърнала я с облак и поставила на нейно място сърна, а девойката отвела в Таврида, където я направила своя жрица. Като сестра на Аполон, който бил отъждествен с бога на слънцето Хелиос, станала богиня на луната и светлината. Аналог на Артемида в римската митология е Диана.
АСКЛЕПИЙ - бог-лечител, посветен в тайните на лечебното изкуство от кентавъра Хирон. Син на Аполон и нимфата Коронида, съпруг на Епиона, баща на Хигия, Ясо, Панацея и Телесфор. Щом дръзнал да съживява покойници, което се смятало за престъпление срещу природата, бул умъртвен от мълнията на Зевс. Тогава разгневеният Аполон убил циклопите, които изковали мълнията. В светилището му Асклепион в Епидавър, жреците построили лечебна сграда със 180 помещения. По негово подобие бил построен асклепион на южния склон на Акропола, както и в други гръцки градове. Аналог на Асклепий в римската митология е Ескулап.
АТИНА (Палада, Атина Палада) - едно от главните божества на античността, по всяка вероятност от предгръцки произход. Велика богиня на мъдростта и разума, на науките, изкуствата и занаятите, на победоносната, разумно водена война. Любима дъщеря на Зевс, родена без майка, излязла с пълно въоръжение от главата му, тя блестяла с хубостта си. Войнствената богиня закриляла смелите и разумни герои - Херакъл, Ахил, Диомед, Одисей, Тезей. Понеже в нейния храм Посейдон изнасилил Медуза, богинята превърнала девойката в чудовище със змийски коси и по-късно поставила главата й върху своята егида. С удар на копието си накарала да изникне маслината, която станала нейно свещено дърво. При падането на Троя, Аякс изнасилил в храма й пророчицата Касандра, заради което Атина разразила буря върху гръцката флота и тогава Аякс бил поразен от мълния. Аналог на Атина в римската митология е Минерва.
АФРОДИТА - първоначално била богиня на плодородието, отъждествена с финикийската Астарта. По-късно - богиня на любовта и красотата, въплъщение на творческата сила на природата. Богиня на чувствената и възвишената любов, на пролетта, градините и цветята. Според Омир била дъщеря на Зевс и титанката Диона, а според Хезиод била родена от морската пяна. Афродита била съпруга на куция бог на огъня Хефест, на когото изменяла не само с богове, но и със смъртни герои. От бога на войната Арес са синовете й Ерос и Антерос и дъщеря й Хармония. От Хермес е Хермафродит, който обединява имената на двамата. От Анхиз е троянският герой Еней. Обикнала красивия ловец Адонис, а след злополучната му смърт, го превърнала в анемона. Винаги подпомагала влюбените - помогнала на Пелей, когато се влюбил в морската нимфа Тетида, помогнала на Парис да похити хубавата Елена, заради ябълката, която й присъдил, вслушала се в молбите на Пигмалион и вдъхнала живот на изваяната от него Галатея. Наказвала тези, които й се противят - наказала Нарцис да се влюби в себе си, защото отблъснал нимфата Ехо, вкаменила Анаксарета, поради коравосърдечието й към Ифис. Афродита била придружавана от синовете си Ерос и Антерос, от Химерос, Потос, Хименей, Фосфор, Хеспер, харитите (богините на грацията) и хорите (богините на годишните времена). Аналог на Афродита в римската митология е Венера.
ГЕЯ (Ге) - майката земя, богиня на земните недра, една от най-старите съзидателни сили, неродена от бог, а произлязла от Хаоса. Тя ражда и кърми растенията, животните и хората. Гея е майка на Уран (звездното небе), на планините и Понт (морето). Тя и Уран са първата двойка в света. Техни деца са циклопите, хекатонхейрите (сторъките) и могъщите титани, символизиращи природните сили. От Понт родила морските божества Нерей, Тавмант, Форкин, Кето и Еврибия. От Посейдон родила гиганта Антей, който се изпълвал с несломима мощ, всеки път, щом се докосвал до нея (до земята). От Тартар родила чудовището Тифон със сто огнедишащи глави. Била майка и на ериниите, гигантите и мелиадите. Като богиня на земните недра, приемала обратно в утробата си всичко живо, затова била и богиня на смъртта и подземното царство. Тъй като била твърде неопределено божество, по-късно била заместена от богини с по-човешки черти - Рея, Хестия, Деметра, Темида, Диона. Аналог на Гея в римската митология е староиталийската богиня Телус.
ДЕМЕТРА - Първоначално била богиня на плодната земя и земеделието, а по-късно - покровителка на брака, богиня на правовия ред и законите. Дъщеря на Кронос и Рея, сестра на Зевс. От Зевс родила Персефона, а от тесалийския земеделец Ясион - Плутос. Научила хората на земеделие, като разорала сама земята и я дарила с плодове и храна. Богът на подземния свят Плутон (Аид, Хадес) отвлякъл дъщеря й Персефона и я отвел в мрачното си царство. Обезумялата от скръб Деметра избягала от Олимп, изоставяйки земята и започнала да погубва земеделците и добитъка им, а на нивите изпратила болест. Като видял това, Зевс върнал на богинята отвлечената й дъщеря за шест месеца в годината. На Деметра се принасял първия плод от жътвата на годишния празник на плодородието. Аналог на Деметра в римската митология е Церера.
ДИОНИС (Бакх) - първоначално бил тракийско божество, но постепенно проникнал в Гърция. Бог на плодородието, на виното, веселието и лозарството, на музиката и на драматичната поезия, на мистичната насока в религията. Син на Зевс и Кадмовата дъщеря Семела. Оженил се за Ариадна - дъщеря на критския цар Минос, която намерил изоставена от Тезей на о-в Наксос. Преди да се роди, ревнивата Хера, предрешена като бавачка на Семела, я подучила да поиска от Зевс да се яви пред нея в пълното си божествено величие. Той бил обещал на Семела, че ще изпълни желанията й и не можел да откаже. Но блясъкът на мълнията му я поразил, защото била смъртна. Детето било спасено от майчината утроба, но понеже било недоносено, Зевс го вшил в бедрото си и го държал там, докато настъпил момента на раждането му. Затова Дионис е "двуроден". Детето било отгледано от Ино - сестрата на Семела и затова е "с две майки". Младият бог бил доотгледан от Силен и нимфите в планината Низа на остров Крит. Затова, че митичният фригийски цар Мидас върнал на Дионис залуталия се негов възпитател Силен, той изпълнил желанието му да превръща в злато всичко до което се докосне. Но когато храната и напитките започнали да се превръщат в злато, щом ги сложел в устата си, той го освободил от тази негова способност, като го потопил във водите на река Пактол. Подобна дарба получили и дъщерите на Аполоновия жрец Аний. Те можели да превръщат в зърно, вино и масло всичко, до което се докосвали. Но, когато Агамемнон им заповядъл да подпомагат с небесния си дар гръцката флота, по тяхна молба Дионис ги превърнал в гълъби. В римската митология, Дионис бил отъждествен с местния бог на плодородието Либер, който приел функциите на гръцкия бог, а по-късно и гръцкото му име Бакх.
ЕРОС - първоначално бил възприеман като първична космогонична сила на любовта, властваща навсякъде, която произлязла от Хаоса, заедно с Гея и Уран. По-късно бил почитан като бог на любовта, която разпалвал не само у хората, но и у боговете. Като бог на любовта, Ерос бил син на Арес и Афродита. Смятали го за един от най-могъщите богове, защото никой не можел да му се противи. Самият Зевс бил подвластен на стрелите му. По молба на Афродита поразил с безпогрешната си стрела бога на подземния свят Аид, който пламнал от любов към Персефона и я похитил. Ерос не жалел и собствената си майка, разпалвайки в нея любов към красивия ловец Адонис, а с една от стрелите си накарал Аполон да се влюби страстно в Дафна. Така, поразявайки със стрелите си богове и хора, самият Ерос се влюбил в смъртна девойка. Това била Психея, която била толкова красива, че хората започнали да се прекланят пред нея, както се прекланяли пред Афродита. За да си отмъсти, разярената богиня изпратила сина си да накара със силата на стрелите си красавицата да се влюби в най-презряното същество. Вместо това обаче, Ерос бил запленен от красотата на девойката и сам се влюбил в нея. Приказна била любовта им и единственото, което измъчвало Психея, било, че не бивало да види с очите си на смъртна лицето на бога. Той я спохождал винаги нощем и се оттеглял преди изгрев. Тогава завистливите й сестри започнали да я убеждават, че в мрака до нея се промъквал змей, който скоро щял да я погълне. Смутената девойка не издържала и когато една нощ Ерос потънал в дълбок сън, осветила лицето му. Неземната му красота я убедила, че наистина е бог, но когато се навела да го целуне, горещо масло от лампата капнало върху рамото му. Ерос скочил в миг и отлетял в небето. Дълго се лутала Психея да търси своя Ерос, дълго страдала от мъките и изпитанията, на които я подлагала Афродита. Накрая Ерос се явил пред великия Зевс с молба да им помогне. И въпреки, че често патил от стрелите му, Зевс бил благосклонен към двамата и пред очите на самата Афродита дарил Психея с безсмъртие. Ерос се движел в свитата на майка си Афродита, придружен от Хименей и брат си Антерос. Аналози на Ерос в римската митология са Амур и Купидон.
ЗЕВС - върховен гръцки бог, неограничен владетел на небето и земята, над боговете и хората, бог на всички небесни или атмосферни явления, въдворява ред и хармония в природата, застъпник на божествената справедливост. Син на Рея и Кронос. Негови братя били Посейдон, владетел на морето и Аид, владетел на подземното царство. Негови сестри са Деметра и Хера (също негова съпруга). Понеже Кронос се опасявал, че децата ще му отнемат властта, ги поглъщал веднага след раждането им. Но Рея спасила Зевс, като вместо него дала на Кронос да погълне камък, повит в пелени, а в това време, младия бог бил отгледан тайно от Кронос, кърмен от нимфите Адрастея и Ида с млякото на козата Амалтея. Когато възмажал, надвил баща си след десетгодишна борба и го принудил да повърне обратно погълнатите божества. Зевс имал деца от Хера, както и от други богини, нимфи и смъртни жени. Синовете му от Хера били Арес и Хефест, Аполон от Лето, Хермес от плеядата Мая, Дионис от смъртната Семела, Епаф от нимфата Йо, Аркад от нимфата Калисто, Персей от царската дъщеря Даная, Амфион и Зет от царската дъщеря Антиопа, Еак от нимфата Егина, Минос и Радамант от царската дъщеря Европа, Херакъл от Алкмена и Полидевк от царицата Леда. Негови дъщери са Атина, родена от главата му, Артемида от Лето, Персефона от Деметра, Афродита от Диона, Хеба от Хера, Елена от Леда, хорите и мойрите от Темида и харитите от Евринома. Зевс превърнал във вълк аркадския цар Ликаон, защото го осмивал. Изпратил потоп на земята, за да унищожи покварените хора. Поразил с мълния самонадеяния Фаетон. По молба на Еак възродил народа на обезлюдения му остров Егина, като превърнал мравките в хора (мирмидонците). Превърнал в крава любимата си нимфа Йо, за да я укрие от ревността на Хера, а по-късно възвърнал човешкия й образ. Преобразен като Артемида насилил нимфата Калисто, но за да я предпази от Хера я превърнал в мечка и я издигнал като съзвездие в небето. Във вид на златен дъжд проникнал при затворената под земята Даная. Въпреки влечението си към Тетида, отбягвал близост с нея, защото според предсказанието, синът й щял да превъзхожда по сила баща си. Затова я омъжил за своя внук Пелей, бащата на Ахил. Похитил чрез своята птица орела красавеца Ганимед и го взел на Олимп за виночерпец. Аналог на Зевс в римската митология е Юпитер.
КРОНОС - първоначално бил тачен като бог на земеделието. Поради сходството на името му с гръцката дума "хронос" (време), бил почитан и като "Създател на времената". Кронос бил най-младият от титаните, син на Уран (Небето) и Гея (Земята), съпруг на сестра си Рея и баща на Хестия, Деметра, Хера, Аид, Посейдон и Зевс, както и на кентавъра Хирон. Скопил с острия сърп, който му дала Гея и свалил от престола баща си, но бил прокълнат от Уран да загине от собствения си син. Затова поглъщал децата си, веднага след раждането им. Но Рея спасила най-малкото си дете Зевс, като вместо него дала на Кронос да погълне камък, повит в пелени. Когато възмажал, Зевс го надвил след десетгодишна борба, принудил го да повърне обратно погълнатите божества, запратил го в Тартар (подземното царство) и заел мястото му като върховен бог. Времето, през което Кронос бил върховен бог, се смятало за Златния век на земята. Аналог на Кронос в римската митология е Сатурн.
МУЗИ - първоначално били нимфи на ромонещите извори, богини на песента, а по-късно - на музиката, поезията, изкуствата, науките и всички духовни дейности. Дъщери на Зевс и богинята на паметта, титанката Мнемосюна. Средища на музите били Пирея, северните поли на Олимп, планините Хеликон в Беотия с извора Хипокрена, Парнас с извора Касталия. Техен водач бил слънчевият бог Аполон. Музите били девет: Калиопа - муза на епическата поезия и красноречието; Клио (Клео) - на историята; Урания - на астрономията; Ерато - на любовната лирика; Терпсихора - на танците и хоровата лирика; Евтерпа - на музиката; Мелпомена - на трагедията; Талия - на комедията; Полимния (Полихимния) - на химните и пантомимата. Аналог на музите в римската митология били изворните нимфи "камени", божества на песента и вдъхновението. Най-известна между тях била Камена.
НЕРЕЙ - морски бог, подвластен на Посейдон, син на Гея и Понт, съпруг на морската богиня Дорида и баща на педесетте нереиди, които го придружавали навсякъде и с които се криел в дълбините на Егейско море. От там помагал на корабокрушенците. Нерей бил кротък и мъдър старец, олицетворяващ спокойното и красиво море. Като всички морски божества и той притежавал дарбата да предсказва и да се превъплъщава.
НИКЕ - крилата богиня, олицетворение на неотразимата сила и победата. Спътница на Зевс и Атина. Дъщеря на титана Палант и океанидата Стикс, сестра на Кратос, Зел и Биа. Аналог на Нике в римската митология е Виктория.
ПАН - бог на овчарите, аркадско планинско и горско божество. Син на Уран (или Зевс) и Гея. Приличал на козел - образъл с косми, с кози рога и крака с копита, с козя брада и опашка. Щом го родила, майка му се изплашила и го подхвърлила, но бил намерен от Хермес. Живеел в пещера на планината Ликей в Аркадия, където танцувал с планинските нимфи. Покровителствал пастирите и стадата им, ловците, пчеларите и риболовците. Влюбил се в нимфата Сиринга и дълго я преследвал. За да се предпази от него, тя се хвърлила в реката Ладона, а майка й я превърнала в тръстика. Тогава, от нея Пан си направил свирка, на която свирел и забавлявал нимфите. По-късно Пан влязъл в свитата на Дионис. Аналог на Пан в римската митология е Фаун (Фавн).
ПЕРСЕФОНА (Персефонея) - богиня на природата, плодородието и пролетния цъфтеж. Дъщеря на Зевс и Деметра. След като била похитена от Аид, била също и царица на подземния свят. Когато веднаж беряла цветя на една ливада, от земята изкочил Аид, богът на подземния мрак. Той се влюбил в красавицата и я отвел под земята на огнената си колесница. Деметра запалила два факела от вулкана на остров Етна и търсела изгубената си дъщеря девет дни и девт нощи. Едва на десетия ден Хелиос, богът на слънцето, й казал кой похитил Персефона и къде я отвел. Обезумялата от скръб Деметра се оттеглила от Олимп, изоставяйки земята и започнала да погубва земеделците и добитъка им, а на нивите изпратила болести. Като видял това, Зевс склонил Аид и той върнал Персефона на майка й за шест месеца в годината. Така, когато била в подземното царство, на земята настъпвал студ и мраз, а през останалото време радостната Деметра карала всичко в природата да цъфти и зрее. Аналог на Персефона в римската митология е Прозерпина.
ПОСЕЙДОН - бог на моретата и водите. Син на Кронос и Рея. Брат на Зевс, Аид, Хера, Деметра и Хестия. Втори по мощ след Зевс. Съпруг на нереидата Амфитрита, с която живеел на морското дъно. Баща на много герои, великани и митологични същества: Орион, Тритон, Амик, Антей, Сарпедон, Скирон, От, Ефиалт, Бузирис, Нелей, Полифем. Независимо от могъществото си, Посейдон също бил подвластен на стрелите на Ерос. Безбройни били любовните му похождения, които осъществявал, приемайки различни образи. Явил се като юнец пред Канака, като речния бог Енипей пред съпругата на Алоей, като овен пред Бизалтида, като кон пред Минерва, като птица пред Медуза, като делфин пред Меланто. Заедно с Аполон построил стените на Троя, а по-късно намразил Ахил, понеже гръцкият герой удушил сина му Кикън и накарал Аполон да го убие (Аполон насочил стрелата на Парис към уязвимата пета на Ахил - "ахилесова пета"). Щом ударел с тризъбеца си морската повърхност, събирал облаците, надигал вълните и предизвиквал бурите, но само с едно кимване успокоявал развълнуваното море. Аналог на Посейдон в римската митология е Нептун.
РЕЯ - богинята, от която тече всичко. Според някои тълкуватели името й означава "земя". Дъщеря на Уран и Гея, сестра и съпруга на Кронос и майка на олимпийските богове. Затова я отъждествяват с малоазиатската богиня Кибела - "великата майка на боговете". Постоянните й спътници и нейни свещенни животни са лъвовете, които теглели колесницата й.
СЕЛЕНА - богиня на Луната, известна и под името Мена. Дъщеря на титаните Хиперион и Тея, сестра (съпруга) на Хелиос (Слънцето) и Еос (Зората). По-късно отъждествявана с Хеката и Артемида. Носи се по небето на блестяща колесница, теглена от бели коне. Селена била тъжна, заради безнадежната си любов към непробудно спящия Ендимион. Поради явяването й в различни фази й приписвали влияние върху природата и живота на хората. Покровителка на магьосниците, които брали и сушели вълшебните билки на лунна светлина. Аналог на Селена в римската митология е Луна.
ТАНАТОС - бог на смъртта, брат-близнак на Хипнос, брат на керите (ериниите) - богини на насилствената смърт. Син на Нощта. Танатос бил с желязно сърце и единствен от боговете не приемал подаръци. Живеел в подземното царство. Изобразявали го като крилат младеж със загасен факел. Аналог на Танатос в римската митология е Оркус.
ТАРТАР - съпруг на Гея, баща на сторъкото, стоглаво удовище - великана Тифон. С неговото име наричали най-мрачното място на подземния свят, отдалечено от земята, колкото било отдалечено небето от нея. Било обградено от медни стени и от реката Пирифлегетон. Тартар бил затвор за победените богове, титани, хекатонхейри и циклопи т.е. място за наказание на провинилите се спрямо боговете.
ЕМИДА - богиня на божествения и природен ред, на правото, нравствеността и законността, а също и на предсказанието. Била титанка, дъщеря на Уран и Гея и съпруга на Зевс преди Хера. Майка от него на хорите (богини на часовете, годишните времена, жътвата, младостта и красотата, спътнички на боговете) и мойрите (богини на съдбата, които плетат нишките на всеки човешки живот). След светония потоп посъветвала Девкалион и Пира, единствените оцелели смъртни, как да създадат новото поколение. Изобразявали я с вързани очи, с рога на изобилието и с везни.
УРАН - най-старият гръцки върховен бог, роден от Гея. Встъпил в брак с майка си и така се родили хекатонхейрите, циклопите и титаните, олицетворяващи природните сили. Понеже се боял, че те ще му отнемат властта, ги хвърлил в бездната под земята. Гея не издържала на стенанията им и в гнева си, пдбудила титаните да въстанат срещу баща си. Най-младият от тях, Кронос, със сърповиден меч го лишил от оплодителна сила и го свалил от престола му. Уран проклел своя убиец, а от капещата му кръв произлезли ериниите - трите богини на отмъщението. Аналог на Уран в римската митология е Целум.
ФАЕТОН - син на бога на слънцето Хелиос и на океанидата Климена. За да се увери, че наистина е син на слънчевия бог, поискал от баща си да му отстъпи слънчевата колесница за един ден. Понеже Хелиос се заклел, че ще изпълни желанието му, бил принуден да се съгласи. Буйните коне обаче усетили неопитните му ръце, излезли от пътя и опожарили част от земята. За да спаси света, Зевс го поразил с мълнията си и Фаетон паднал в река Еридан, оплакван от баща си Хелиос и сестрите му, хелиадите.
ХЕЛИОС - бог на слънцето. Син на титаните Хиперион и Тея. Брат на Селена (Луната) и Еос (Зората). Баща на царя на колхидците Еет, на магьосницата Кирка, на Фаетон и хелиадите. Хелиос бил красив рус младеж с венец от лъчи. Препускал в ослепително блестяща колесница, теглена от крилати огнедишащи коне и носел светлина и радост на хората. Нищо не оставало скрито от него. Станал свидетел на прелюбодеянието на Афродита с Арес и го съобщил на измамения Хефест. Затова богинята на любовта преследвала него, любимките му и потомките му. След трагичната смърт на сина му Фаетон, богът намразил светлината, изгрявал без блясък и изоставил колесницата си. Хелиос бил почитан най-много на остров Родос. Там, в негова чест, пред входа на пристанището била издигната гигантска статуя - Родоският колос, която била висока 75 лакътя (около 30-40 метра), излята от бронз от скулптура Харес през 291 г.пр.Хр. Това е едно от седемте чудеса на древния свят. Аналог на Хелиос в римската митология е Сол.
ХЕРА - женско съответствие на Зевс. Царица на олимпийските богове, властница над небето, повелителка на облаците и бурите, на мълниите и гърма, богиня на брака и съпружеската любов, покровителка на омъжените жени, помагачка на бременните и родилките. Като пример на съпружеска вярност, била неумолимо строга към престъпилите светостта на брака. Хера била дъщеря на Кронос и Рея, сестра на Деметра, Аид, Хестия, Посейдон и Зевс, с когото била свързана в "свещен брак". Тя била майка на Арес, Хеба, Хефест, Илития. Заради ревността си, гневно, а често и жестоко преследвала съперничките си и техните деца. Аналог на Хера в римската митология е Юнона.
ХЕРМЕС - бог на ветровете и дъжда, вестител на Зевс и олимпийските богове. Бог на търговията, на крадците и измамниците, посредник между земния и подземния свят. Син на Зевс и плеядата Мая, внук на Атлант, роден в пещера на планината Килене в Аркадия, баща на Пан и Хермафродит. Изобретил лирата, с която възпял любовта на Зевс и Мая. Откраднал свещените крави на Аполон и превърнал в скала Бат, който издал скривалището им. Владеел изкусната реч, носел богатство на хората, закрилял училищата. Носел крилата шапка и крилати златни сандали. Имал вълшебен жезъл, с който можел да приспи или събуди всеки бог или смъртен. Аналог на Хермес в римската митология е Меркурий.
ХЕСТИЯ - богиня на огъня и домашното огнище. Дъщеря на Кронос и Рея, сестра на Зевс, Посейдон, Аид, Хера и Деметра. Закриляла семейното огнище, като средище на семейния живот. Била безбрачна и непорочна, въпреки че била ухажвана от Аполон и Посейдон. Аналог на Хестия в римската митология е Веста.
ХЕФЕСТ - бог на огъня, на коваческото изкуство и на всички занаяти, за които е нужен огън. Син на Зевс и Хера, но след като се родил, отвратена от грозотата му, Хера го хвърлила в океана. Там го поели и спасили нереидите Евринома и Тетида, но останал куц и с двата крака. Съпруг на красивата, но невярна богиня Афродита. Построил красивите дворци на олимпийските богове. Заедно с циклопите, които били негови помощници, изработвал оръжията и накитите на боговете в подземните си ковачници във вулканите. Изковал егидата на Атина, жезъла на Зевс, колесницата на Хелиос, доспехите на Ахил и изваял първата смъртна жена Пандора. Аналог на Хефест в римската митология е Вулкан.


МИТОЛОГИЧНИ СЪЩЕСТВА И ЧУДОВИЩА


ГИГАНТИ - Порфирион, Алкионей, Агрий, Фет, Тоон, Иполит, Ефиалт - чудовищните синове на Гея, родени от капките кръв, които капели върху нея от осакатеното тяло на Уран. Те били космати великани, всяващи ужас с вида си. Символизирали вулканичните сили и обитавали области с вулканична дейност. Подбудени от Гея, се опълчили срещу боговете. Издигнали една върху друга планините Оса и Пелион, от където замервали небесата със скали и горящи стволове. След жестока битка ("гигантомахия") били победени от олимпийските богове, подкрепяни от циклопите, хекатонхейрите и от Херакъл. След поражението им били захвърлени от Зевс в Тартар. Не бива да се объркват с титаните, които символизират суровите природни стихиИ.
ГОРГОНИ - дъщери на морския дракон Форкин и титанидата Кето. Медуза била най-страшната и единствената смъртна от трите чудовища. Заедно със сестрите си Стено и Евриала живеела отвъд океана. В началото била дивна хубавица с много красиви коси, които Атина превърнала в змии, след като Посейдон изнасилил девойката в храма й. От този миг, страшното лице на Медуза вкаменявало всеки, който я погледнел. Героят Персей, изпратен от Полидект, отсякъл главата й, докато спяла. Той се приближил до нея гърбом, наблюдавайки лицето й, отразено в излъскания му като огледало щит. От кръвта й се родил крилатият кон Пегас и великанът Хризаор. Богинята Атина поставила отсечената глава на Медуза върху щита (егидата) си.
Прикачени файлове:
meduza_gorgona.jpg

ЕРИНИИ - богини на възмездието, обитателки на подземния свят. Дъщери на Уран и Гея, родени от капките кръв, които капели върху земята от ранения Уран. Имената им били Алекто, Тисифона и Мегера. Безмилостно преследвали убийците и наказвали клетвопрестъпниците като всявали у тях безумие.
ЕХИДНА - чудовище от Скития (Киликия, подземния свят). Дъщеря на дракона Форкин и титанидата Кето (на Тартар и Гея, на Хризаор и океанидата Калироя). Ехидна била огнедишаща, изключително силна, гъвкава и бърза полужена-полузмия. Била съпруга на Тифон, от който родила страшните чудовища Цербер, Лернейската хидра, Химера, Сфинкса и Немейския лъв. Докато спяла, била убита от Аргус.
Прикачени файлове:
EHIDNA.jpg

КЕНТАВРИ - диви същества (полухора-полуконе), деца (с изключение на Хирон) на Иксион и Нефела. Притежавали огромна сила и сурови нрави. Те били олицетворение на мощните, стремително спускащите се планински води. Обитавали непристъпните планини и непроходимите гори. На сватбата на Пиритой и Хиподамея, кентавърът Евритион се опитал да отвлече невестата, заради което избухнала битка ("кентавромахия") между кентаврите и лапитите. Лапитите, подкрепени от най-силните герои на Елада, извоювали победа и прогонили кентаврите във високите планински области на Епир. Хирон бил изключение и не приличал на другите кентаври. Той бил добър и мъдър, син на Кронос и океанидата Филира. Бил възпитател на Асклепий и героите Херакъл, Тезей, Ахил, Язон и Актеон. Наранен по невнимание от отровната стрела на Херакъл, за да се избави от ужасните мъки, пожелал да умре, отказвайки се от безсмъртието си в полза на Прометей.
Прикачени файлове:
Centaur.gif

ЛЕРНЕЙСКА ХИДРА - чудовище от аргоския град Лерна с девет глави, от които едната била безсмъртна. Нейни родители са сторъкия великан Тифон и чудовището Ехидна. Похищавала хора и животни и погубвала всичко живо с отровния си дъх. Убиването на хидрата бил един от дванадесетте подвига на Херакъл. Когато започнал да отсича главите й, героят видял, че на мястото на всяка отсечена глава израствали две нови. Тогава затиснал със скала безсмъртната глава, а мястото на всяка отсечена - обгарял, за да не израстнат нови. Според друга легенда, отсякаъл всичките глави с един удар. Така успял да умъртви чудовището, а с жлъчката й (с кръвра й) намазал стрелите си, за да станат отровни.
Прикачени файлове:
hydra.jpg

ПЛЕЯДИ - седемте дъщери на гиганта Атлант и океанидата Плейона. Това били Мая - майка на Хермес; Електра - майка на Дардан; Тайгета; Алкиона; Келено; Астеропа (Стеропа) и Меропа. Били преследвани дълго от беотийския ловец Орион и за да ги спаси от задирянията му, Зевс ги превърнал първоначално в гълъби, а после - в съзвездие, носещо името им. Докато били гълъби, носели на Зевс в човките си небесната храна амброзия. Като звезди се появявали на небето през пролетта, когато мореплавателите тръгвали по морето след дългата зима.
ПЕГАС - безсмъртен крилат кон, който се родил заедно с великана Хризаор от кръвта на горгоната Медуза, когато героят Персей отсякъл главата й. Препускал на воля, но бил укротен от друг герой - Белерофонт, който му сложил златна юзда, която му дала Атина. Той го възседнал и с негова помощ сразил от въздуха чудовището Химера. След това се оптал да долети с него до обителта на боговете на Олимп, но Зевс подлудил Пегас и той хвърлил от себе си смъртния Белерофонт. Крилатият кон бил свързан с музите и затова станал символ на поетическото вдъхновение.
Прикачени файлове:
pegasus.jpg

СИЛЕН - най-старият от сатирите, син на Хермес (или Пан). В началото бил възпитател, а по-късно неразделен спътник на Дионис-Бакх. Изобразявали го като добродушен плешив старец с конски уши и опашка, весел и постоянно пиян, възседнал магаре, защото не можел да стои на краката си. Независимо от това, бил надарен с мъдрост и пророческо вдъхновение. Веднаж се загубил в градините на фригийския цар Мидас, който го намерил и върнал на Дионис. Благодарният бог изпълнил желанието на царя да превръща в злато всичко, до което се докосне. Но когато храната и напитките започнали да се превръщат в злато, щом ги сложел в устата си, го освободил от опасния дар.
СИРЕНИ - полуптици-полудевойки, обитаващи скалите между островите Кирка и Скила (Сцила). Дъщери на речния бог Ахелой и Стеропа. По-рано били красиви девойки, придружаващи Персефона в игрите й, но Деметра ги превърнала в демонични същества за наказание, защото не помогнали на дъщеря й, когато я похитил владетелят на подземния свят. Те омайвали с вълшебните си песни мореплавателите, примамвали ги към скалите и там разбивали корабите им.
СФИНКС - крилато чудовище с тяло на лъвица и глава на девойка. Дъщеря на чудовищата Тифон и Ехидна. Стояла върху скала пред портите на Тива и задавала гатанка на всеки минаващ от там. Поглъщала всеки, който не разгадавал гатанката или го хвърляла в дълбоката пропаст. За да бъде спасен града от чудовището, управителят на Тива, Креонт обявил, че ще даде царството и ръката на овдовялата царица на този, който разгадае гатанката. Това сторил Едип, а сфинксът пропаднал в дълбоката бездна.
Прикачени файлове:
greece3.jpg

ТИФОН (Тифоей, Тифаон) - сторък великан, олицетворение на вулканичните сили, син на Тартар и Гея, съпруг на чудовището Ехидна, която родила от него Цербер, Лернейската хидра, двуглавото куче Ортос, Химера, Немейския лъв и тиванския Сфинкс. Тифон въстанал срещу боговете и те се разбягали, спасявайки се, преобразени като различни животни. Само Зевс не избягал и накрая победил чудовището като хвърлил върху него вулкана Етна. Понеже Тифон бил безсмъртен, макар и затиснат от планината, продължавал да бълва огън през скалните пукнатини.
ТРИТОН - низше морско божество, син на Посейдон и Амфитрита. От кръста нагоре бил човек, а надолу - с делфинова опашка. Имал животински зъби и широка уста, а плещите му били обсипани с миди. В ръката си държал тризъбец. Известявал волята на Посейдон като надувал раковина и с нейните звуци успокоявал или вълнувал морето.
ХАРПИИ - хищни, зловещи чудовища, полужени-полуптици с дълги нокти и ръце като куки, измъчвани от вечен глад. Имената им били Подарга, Аело и Окипета. Обитавали йонийските острови Строфади и входа към подземния свят. Похитили дъщерите на Пандарей и ги дали да слугуват на ериниите.
ХЕКАТОНХЕЙРИ - три сторъки синове-исполини на Уран и Гея, които имали по петдест глави. Имената им били Бриарей, Гиес и Кот - олицетворявали разрушителните природни сили. От страх да не заграбят властта му, Уран ги оковал и скрил, заедно с циклопите в утробата на Гея. Били освободени от Зевс и от благодарност станали негови съюзници в битката му с титаните.
ХИМЕРА - митично триглаво чудовище, което бълвало огън, дъщеря на великана Тифон и чудовището Ехидна. Имала глава на лъв, тяло на коза и драконова опашка. Била убита от Белерофонт, който изстрелял в нея стрела от въздуха, възседнал крилатия кон Пегас.
Прикачени файлове:
chimera.gif

ЦЕРБЕР - кръвожадно триглаво куче, родено от великана Тифон и чудовището Ехидна. Пазач на подземното царство. Пускало всеки да влезе, но не пускало никой да излезе. Погледът му бил страшен като погледа на горгоната Медуза, който вкаменявал. Било укротено от песента и лирата на Орфей.
Прикачени файлове:
цербер.jpg

ЦИКЛОПИ - еднооки великани, синове на Уран и Гея. Били груби и недодялани, но сръчни ковачи. Най-известни от тях били Аргес, Бронтес и Стеропес. Били хвърлени от баща си в Тартар, но Зевс ги освободил, за да помагат на бога Хефест в ковачницата му. От благодарност изковали мълниите на Зевс и станали негови съюзници в битката му с титаните.
Прикачени файлове:
Cyclops.JPG

ТИТАНИ в древногръцката митология са първото поколение богове, деца на Уран и Гея. Те са шестима братя: Океан, Хиперион, Япет, Кой, Кронос, Крий и шест сестри титаниди - Мнемозина, Рея, Тея, Тетида, Феба и Темида. Браковете помежду им раждат второто поколение титани - Прометей, Хелиос, музите, Лето и др. По-късно са победени в борбата с по-младото поколение богове (Зевс и др. олимпийски богове) и затворени в Тартар.


Вие нямате нужните права за да сваляте прикачени файлове.

_________________
If you fall I’ll catch, if you love I’ll love,
And so it goes, my dear, don’t be scared, you’ll be safe,
This I swear. If you only love me

Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Сря Дек 21, 2011 1:29 pm 
Offline
Модератор
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:18 pm
Мнения: 258
Местоположение: Stara Zagora
ХЕРАКЪЛ


На гръцки Херакъл означава “прославен чрез Хера”. Римското (латинското) му име е Херкулес. Беотийски и общогръцки народен герой, най-храбрият от всички елински герои, син на смъртната Алкмена и на Зевс, брат-близнак на Ификъл, съпруг на Деянира, а след обожествяването му - на Хеба. Когато предстояло да го роди Алкмена, Зевс се заклел, че детето, което през този ден види бял свят, ще владее над целия род на Персей. Но Хера, която преследвала сина на своята съперница още от утробата на майка му, забавила неговото раждане, а вместо него се родил преждевременно друг потомък на Персей - Евристей. Още докато Херакъл бил в люлката, Хера му пратила две отровни змии, но младенецът удушил всяка от тях с по една ръка. Бил възпитаван от герои и мъдреци. Веднъж по невнимание наранил с отровна стрела учителя си, кентавъра Хирон и му причинил такива болки, че раненият пожелал да се откаже от безсмъртието си в полза на Прометей и да умре. Херакъл напредвал в упражненията си в борбата, лъка и стрелите, но изоставал с музикалните занимания, заради което учителят му по музика старият Лин го плеснал за немарливостта. Буйният ученик, не осъзнавайки силата си отвърнал, като го ударил с лирата по главата и го убил. Освободил тиванците от тежкия данък, който им наложил Ергин, затова цар Креонт му дал дъщеря си Мегара за съпруга. Но Херакъл в пристъп на безумие, изпратено му от Хера, убил Мегара и децата й. За да спечели Деянира за съпруга, надвил в двубой съперника си речния бог Ахелой. Убил със стрелата, потопена в кръвта на лернейската хидра кентавъра Нес, когато се опитал да отвлече жена му. За отмъщение кентавърът дал на Деянира своята вече напоена с отрова дреха, уж като средство за възвръщане на разколебана любов. След време тя решила да си послужи с нея пред Херакъл и така причинила мъчителната му смърт - от нетърпими страдания той се самоизгорил, след като хвърлил в морето Лихас, преносителя на убийствения подарък. Главното унижение, на което бил подложен от Хера, била неговата служба при Евристей, по чиято заповед той извършил прочутите дванадесет подвига: 1. Удушил с голи ръце немейския лъв, който бил иначе неуязвим. Кожата му взел за мантия, а главата му - за шлем; 2. Умъртвил лернейската хидра като отсякъл с един замах деветте й змийски глави, от които едната била безсмъртна и потопил стрелите си в отровната й кръв, за да станат смъртоносни; 3. Уловил в Партенийския лес в Аркадия бързата като вятъра керинейска кошута, която гонил цяла година; 4. Избил или прогонил с подареното му от Атина Палада кречетало стимфалийските птици; 5. Уловил в мрежа еримантския глиган, който се криел в планината Еримант и опустошавал полята на Аркадия. Героят го гонил до върха на планината, където звярът затънал в дълбокия сняг. На път за Еримант бил нападнат в пещерата на кентавъра Фол от неговите събратя - родените от Нефела, но прогонил едни от тях със запалени главни, а другите - със стрелите си; 6. Изчистил пословично замърсените Авгиеви обори в Елида, като пуснал да тече през тях реката Алфей (Пеней); 7. Укротил дивия критски бик и на гърба му преплувал морето до Маратон; 8. Надвил войнствения тракийски цар Диомед, който давал за храна на кръвожадните си кобили попадналите на неговия бряг чужденци. Него хвърлил на животните, а тях откарал в Микена, където Евристей ги пренесъл в жертва на Хера; 9. Грабнал златния пояс, (колан) на царицата на амзонките Хиполита и го поднесъл на Адмета, дъщерята на Евристей; 10. Отвлякъл от западния край на света стадата крави на триглавия великан Герион. На връщане от него, гостувал на Кротон и обещал да издигне на мястото на дома му град, което по-късно извършил чрез Мискел; 11. Отнесъл трите златни ябълки от градината на хесперидите, които пазел вечно зрящ дракон. С хитрост накарал гиганта Атлант да му ги откъсне, докато самият той поел за малко на раменете си небесния свод; 12. Най-тежкият подвиг - вързал и извел от подземния свят триглавото куче Цербер, което пазело вратите на Тартар. На входа му се изпречил самият Аид, но героят го наранил със стрела по рамото и така сломил неговата съпротива. Междувременно Херакъл убил кръвожадния египетски цар Бузирис, освободил прикования Прометей, удушил във въздуха либийския великан Антей, синът на Гея. След дванадесетте си подвига бил освободен от служба при Евристей. По-късно убил изпратеното от Посейдон морско чудовище, спасил от него дъщерята на цар Лаомедонт Хезиона и завладял Троя, когато царят не изпълнил обещанието си да го възнагради с конете си, които получил от Зевс. Участвувал в похода на аргонавтите и на връщане загубил приятеля си Хилас. Преди да легне на кладата на върха на планината Ета, поверил лъка и стрелите си на Филоктет, сина на Пеант, а пленницата си Иола дал за жена на сина си Хил. От пламналата клада героят бил възнесен от Атина Палада на Олимп. Там Зевс го дарил с безсмъртие и го ощастливил с нова съпруга - миловидната си дъщеря Хеба, а Хера престанала да враждува с него. Преди това в миг на безумие, което му изпратила Хера, хвърлил от високата кула на Тиринс приятеля си Ифит и заболял от тежка болест. Помолил пилоския цар Нелей да го пречисти от престъплението, но той отказал и Херакъл убил него и всичките му синове (без Нестор). Потърсил очищение от жрицата на оракула в Делфи, но и тя го отблъснала. Тогава Херакъл откраднал от храма триногата, от която се произнасяли предсказанията, за да си направи собствен оракул. Но тук се явил самият Аполон да му попречи. Между двамата синове на Зевс, единия смъртен, другия безсмъртен, пламнала жестока борба, която щяла да свърши зле, ако Зевс не ги разделил с мълнията си. След като се помирили, оракулът обявил, че престъплението на Херекъл може да бъде изчистено с нова тригодишна робска служба, този път при лидийската царица Омфала. Тя наметнала лъвската кожа и с неговия боздуган в ръце, му възлагала да изпълнява в женски дрехи чисто женски работи, заедно с другите й робини.

На Херакъл били издигнати много храмове из цяла Гърция. Неговите празници, наречени "хераклеи", били чествани на много места. Четвъртият ден от всеки месец бил негов свещен ден, защото вярвали, че бил роден на четвърто число.

ХЕРАКЛИДИ - така били наричани децата и потомците на Херакъл, които Евристей, като заклет враг на баща им, след неговата смърт, прогонил от родния им град и никоя държава не смеела да им помогне. Хераклиди били синът му Хил, неговият внук Аристомах, неговите синове Темен, Кресфонт и Аристодем, синовете на Аристодем - Прокъл и Евристен. Още Хил се допитал до делфийския оракул, как да си възвърне Пелопонес. Оракулът отговорил, че това ще стане, след като изчака третата реколта. На третата година Хил настъпил, но войската му била напълно разбита. Същия опит направил след 100 (50) години внукът му Аристомах, но и той претърпял неуспех. Едва хераклидите от третото поколение на Хил ("третата реколта") нахлули заедно с дорийците в Пелопонес и го завзели. Преди похода и те се допитали до оракула. Той ги посъветвал да поставят начело на войската първия срещнат триок ездач. Това бил етолийският цар Оксил, който яздел на едноок кон. След победата хераклидите си поделили властта - Темен получил Аргос, синовете на Аристодем, който бил убит - Лакедемон, а Кресфонт - Месена, заедно с царската дъщеря Меропа за жена. Всъщност, борбата на хераклидите да си възвърнат Пелопонес, била митологично отражение на едно историческо събитие - дорийското преселение.


ПРОМЕТЕЙ


Прометей бил титан, син на титана Япет и на океанидата Климена, а негови братя били Атлант, Менойтий и Епиметей, бащата на Девкалион. В страшната борбата между рода на титаните и боговете, Прометей поддържал Зевс. Гърмовержецът мразел титаните, защото се боял да не му отнемат властта и въпреки, че Прометей бил на негова страна, той мразел и него. Намразил го даже още повече, когато титанът започнал да защитава смъртните, щом разбрал, че Зевс иска да ги унищожи. Прометей обичал хората и ги научил на разни изкуства и занаяти, и им дал знания. Титанът откраднал и им дал даже божествения огън от Олимп. Така животът им станал по-щастлив. Тогава разгневеният Зевс наредил на сина си Хефест да извае от влажна глина красивата Пандора, вдъхнал й живот и я изпратил при прометеевия брат Епиметей. Въпреки предупрежденията на мъдрия си брат, Епиметей бил запленен от красотата на Пандора и се оженил за нея. В неговия дом имало голяма, плътно затворена урна, в която били скрити всички злини, нещастия и болести. Веднаж, когат останала сама, любопитната Пандора тайно отворила урната. Тогава всички злини и нещастия се разпръснали по земята и животът на хората станал туден и изпълнен със зло. Когато капака бил затворен отново, на дъното останала само Надеждата. Само тя не успяла да излети, защото Зевс не желаел това. Разгневен затова, че Прометей дал на хората божествения огън, гърмовержецът заповядал на Хефест да прикове Прометей на непристъпна скала в дива местност, на края на земята, в безлюдната Скитска пустиня. Хефест, който обичал приятеля си Прометей, против волята си, забил железен кол в могъщите му гърдите, извил ръцете му назад и оковал цялото му тяло в неразкъсваеми вериги. В тази работа му помагали зевсовите слуги Кратос (Власт) и Биа (Сила), които не знаели що е милост. Човеколюбивият Прометей увиснал на скалата, подложен на нескончаеми мъки - денем огромен орел разкъсвал черния му дроб, който всяка нощ израствал отново. Мъките на титана не преставали, но гордият му дух оставал непреклонен и тогава извикал гневно: "Мъчи ме, колкото искаш, гърмовержецо Зевс, но ще дойде ден, когато ще се изпълни проклятието на баща ти Кронос! Никой от боговете не знае как може да се отклони от тебе злата орис. Само аз знам това! Безсилен си ти пред неизбежната съдба." Минавали векове, титаните отдавна се помирили със Зевс, покорили му се и признали властта му. Те дошли грамадни и могъщи на края на земята, до скалата, където лежал прикованият им събрат и започнали да го убеждават да се подчини на гърмовержеца. Самият Зевс забравил вече предишния си гняв. Властта му била силна и вече не се страхувал от нищо. Вече не управлявал света като тиранин, а зачитал законите и покровителствал хората. Само едно нещо го безпокояло - тайната, която знаел единствен Прометей. Затова бил готов да го помилва, ако му разкрие съдбовната тайна. В това време, търсейки градината на хесперидите, откъдето трябвало да откъсне златните ябълки, край скалата, на която бил прикован титана, минал великият герой Херакъл. Той бил ужасен от мъченията, на които бил подложен Прометей и душата му се изпълнила със състрадание. Изведнаж, високо в небето размахал криле огромният орел, който се спускал към скалите, за да се отдаде на кървавия си пир. Херакъл грабнал своя лък, поставил смъртоносна стрела и опънал тетивата. Високо се извила стрелата и пронизаният орел паднал в морето. В същият миг, от Олимп долетял бързоходният Хермес. Той обещал незабавно освобождение на титана, ако разкрие тайната си на Зевс. Най-сетне могъщият Прометей се съгласил и казал: "Нека Зевс не встъпва в брак с морската богиня Тетида, защото прпрокуващите мойри са предрекли, че който и да е мъжът й, от него ще роди син, който ще е по-могъщ от баща си. Нека боговете дадат Тетида за жена на героя Пелей и техният син ще бъде най-големият измежду смъртните герои на Гърция." След като разкрил тайната, Херакъл разбил с тежкия си боздуган оковите му и изтръгнал острието от гърдите му. Изправил се освободен могъщият титан. В същото време, отказвайки се от безсмъртието си в негова полза, в подземното царство на мъртвите слязъл мъдрият кентавър Хирон, за да се избави от страданията, които му причинила случайно нанесената от Херакъл рана.


ПЕРСЕЙ


Персей бил златородният син на Зевс и Даная, дъщерята на Акризий. На краката си носел крилати сандали, а за оръжие му служел сърповидния меч, получен от Хермес. Понеже на Акризий било предсказано, че ще загине от бъдещия си внук, скрил Даная в желязна кула под земята, но Зевс я посетил във вид на златен дъжд. Така родила от него Персей. Изплашеният Акризий затворил младенеца, заедно с дъщеря си Даная в голям сандък и ги хвърлил в морето. До скалистия остров Сериф вълните ги изтласкали в мрежата на рибаря Диктис, който ги отвел при брат си Полидект, царят на този остров. Там Персей отрасъл и станал силен и строен младеж. който блестял като звезда с красотата си. За да може спокойно да задиря майката и да се ожени за нея, въпреки волята й, Полидект изпратил Персей да му донесе главата на горгоната Медуза, чийто поглед вкаменявал всеки, който я погледнел.

Дълъг бил пътят на Персей, но накрая стигнал в далечната мрачна страна на брега на Океана, в западния край на Земята, където живеели трите граи. Те заедно имали само един зъб и едно око, което си предавали една на друга, за да виждат. С помощта на Атина и Хермес, Персей откраднал единственото око и зъб от трите сестри и ги върнал едва, след като му показали пътя към обиталището на горгоните. Продължавайки пътя си, той стигнал при нимфите, от които получил три подаръка - шлема на владетеля на подземното царство Хадес, който правел всеки невидим, щом го сложел на главата си; крилати сандали, с които можело да се лети във въздуха и вълшебна торба, която се разширявала или свивала, според големината на това, което се слагало в нея. Персей сложил веднага шлема-невидимка на главата си, обул крилатите сандали, метнал вълшебната торба на гърба си и потеглил бързо към острова на горгоните. Преди това Атина Палада му дала щита си, който бил излъскан като огледало, а Хермес му подарил острия си сърповиден меч, който режел като мек восък и най-твърдата стомана. Като орел се стрелнал от небето Персей над спящите горгони. За да не се вкамени от погледа им, той пристъпвал гърбом, гледайки отражението на Медуза в огледалния щит и с един замах й отсякъл главата със сърповидния меч. От кръвта, която бликнала от тялото на й се родили безсмъртният крилат кон Пегас и великанът Хризаор. Персей бързо сложил отсечената глава на Медуза във вълшебната торба и невидим за побеснелите горгони, които търсели убиеца на сестра си, излетял в небето с крилатите си сандали. По-късно, затова, че му отказъл гостоприемството си, героят вкаменил титана Атлант (Атлас), който поддържал на края на земята върху плещите си небесния свод. Брадата и косата на вкаменения титан се превърнали в гъсти гори, ръцете и раменете му - във високи скали, а главата му - в планински връх, който се издигал до самото небе. От тогава планината Атлас поддържа целия небесен свод. Морските растения, върху които оставил главата на Медуза, се втвърдили и се превърнали в корали.

На връщане, когато летял към Етиопия, Персей съгледал красавицата Андромеда, дъщерята на цар Кефей (Цефей) и жена му Касиопея, окована на скала и оставена за жертва на морското чудовище Кет (Кит). Персей го убил, освободил Андромеда и се оженил за нея. На сватбения пир, нейният чичо и бивш годеник Финей разпалил ужасна битка, на която Персей вкаменил с главата на Медуза своя противник и оцелелите му съюзници. От брака си с Андромеда станал баща на Горгофона и Перс, Амфитрион, Алкей, Стенел, Електрион и Местор. Вкаменил също Прет, който успял да отстрани дядо му Акризий от престола, и възстановил властта му. Но в крайна сметка, все пак се изпълнило старото предсказание за Акризий - на спортно състезание в Аргос дискът, хвърлен от ръката на внука му Персей, се отклонил и го наранил смъртоносно. Героят наказал и Полидект, който не преставал да задиря Даная, и направил брат му Диктис цар на Сериф. Персей подарил главата на Медуза на богинята-войн Атина Палада, която я поставила в средата на егидата си. А боговете превърнали главните участници в тези митологични приключения в съседни съзвездия: Персей, Андромеда, Кефей, Кит, Касиопея.


ОРФЕЙ


Орфей бил най-великият певец, поет и музикант на древността. Негов баща бил речният бог Еагър, владетелят на Хемус (Стара планина), а негова майка и учителка - музата на епическата поезия Калиопа. Той затъмнявал със славата си дори водача на музите Аполон. Вълшебните му песни и лира омайвали птици и животни, горите се свеждали клоните си, скали и планини се раздвижвали и планинските преспи се разтапяли. Орфей участвал в похода на аргонавтите за златното руно и с песните си отмервал ритъма на гребците, а край брега на морските сирени, заглушавал с вълшебния си глас омайните им песнопения. Кратка и трагична била любовта на сладкогласния тракийски певец. След сватбения ден, змия ухапала крака на неговата невеста, дриадата Евридика и вляла отровата си в в крехкото й тяло. За да си я върне, Орфей слязъл в подземния свят, където срещу печалната му лира и затрогващата му песен, никой не устоял. Развълнували се дори суровите богове на безплътните сенки Аид и Персефона и трогнати от безкрайната му любов, позволили на певеца да изведе любимата си, при условие, че няма да се обръща към нея, докато стигне светлината. Но Орфей не издържал на изкушението и вървейки по стръмната и мрачна пътека, извърнал с копнеж поглед към своята Евридика. В същия миг, тя полетяла завинаги обратно в подземното царство. Тъжен се завърнал Орфей в родната Тракия и понеже вече не искал да погледне друга жена, след време бил убит някъде по билото на Хемус от развилнели се поклоннички на Дионис. Главата и лирата му били отнесени от водите на тракийската река Хебър (Марица) до Лемнос, острова на сладкогласата Сафо. От този момент, всички поети и художници от древна Елада и Рим славели магията на песните му
.

ТЕЗЕЙ


Тезей бил атически герой, създател на единството на атинската държава. Син на атинския цар Егей (Посейдон) и на троизенската царска дъщеря Етра. Когато Егей се разделял с Етра, за да се върне в Атина, скрил меча и сандалите си под грамадна скзла и поръчал на Етра, щом синът им заякне дотолкова, че да може да вдигне скалата, да го прати с тези опознавателни знаци при него. Тезей расъл при дядо си Питей, възпитаван от мъдрия кентавър Хирон и когато навършил шестнадесет години, лесно повдигнал скзлата и въпреки съвета на майка си и дядо си да пътува безопасно по море, поел по суша за Атина. Пътят бил труден и вървейки по него Тезей извършил множество подвизи. Още на границата между Троизена и Епидавър срещнал великана Перифет, син на Хефест, който убивал със страшния си железен боздуган всеки, който минавал през планините, които обитавал. Но Тезей победил великана, убил го и взе боздугана му. След това, до самия Истъм, срещнал разбойника Синид, който убивал всички пътници като огъвал два бора, докато се допрат върховете им, завързвал пътника и пускал боровете, които го разкъсвали. Тезей също завързал Синид за върховете на два бора и свирепият разбойник загинал така, както убивал невинните пътници. В Кромион убил дивия кромионски глиган, чиито родители били чудовищата Тифон и Ехидна, защото опустошавал цялата местност, влизал по къщите и отвличала обитателите им. Край границите на Мегара, където отвесни скали се издигали в небето, живеел разбойникът Скирон. Щом някой минел покрай него, жестокият разбойник го хвърлял в бездната. Когато Скирон се опитал да бутне Тезей, той го хванал за краката и метнал самия него в пропастта. Недалече от Елевзин, Тезей трябвало да се пребори с великана Керкион. Той го хванал в железна хватка и го удушил, както направил това Херакъл с Антей. Когато наближил долината на река Кефис в Атика, героят дошъл до мястото, където върлувал разбойниът Дамаст, наречен Прокруст (опъвача). Той имал легло, на което карал да легне всеки, който успявал да залови. Ако леглото се ожело дълго, разтягал нещастника, докато му стане по мярка, а ко било късо - отсичал му краката. Тезей хвърлил Прокруст в леглото и понеже то било късо за великана, го убил.

След този последен подвиг, Тезей пристигнал в Атина и влязъл в двореца на баща си като непознат, пленяващ всички с красотата си. Не се открил веднага пред стария Егей, защото разбрал, че той е изцяло под влиянието на магьосницата Медея, която, след като побягнала от Коринт, обещала на стария цар да възвърне младостта му. Медея обаче познала кой е красивия пришелец и решила да го погуби, за да не изгуби властта си. Тя успяла да убеди Егей да го отрови, казвайки му, че чужденесът е шпионин. Но тъкмо, когато Тезей поднасял чашата с отровното вино към устата си, Егей разпознал меча и сандалите си, бутнал чашата и разлял виното, а Медея била принудена да избяга позорно и от Атина. Старият Егей бил извън себе си от радост и обявил тържествено радостната вест на ликуващия народ. Сега обаче, мълвата стигнала и до синовете на Палант, брата на Егей. Понеже надеждите им да властват след смъртта на чичо си рухнали, петнадесетте палантиди (синове на Палант), които смятали чичо си за бездетен, се вдигнали срещу Тезей, начело с баща си. Но героят ги надвил, като избил една част от тях, а останалите прогонил от града. Веднага след това Тезей се отправил срещу Маратонския бик, който Херакъл веднъж укротил в Крит, но Евристей го пуснал на свобода. Младият герой го хванал жив, превел го през града и го принесъл в жертва на Аполон.

Когато се завърнал в Атина видял, че градът е потънал в скръб, защото пратениците на могъщия критски цар Минос били дошли за данъка, който той им наложил, защото убили сина му Андрогей. На всеки девет години атиняни трябвало да изпращат седем младежи и седем девойки, които били затваряни в Лабиринта, за да ги изяде ужасното чудовище Минотавър - с човешко тяло и глава на бик. Като видял дълбоката печал, Тезей решил да замине за Крит, заедно с отредените за кръвна дан на Минотавъра атински юноши и девойки, да убие чудовището и сложи край на този ужасен данък. Когато пристигнали на острова, Ариадна, дъщерята на Минос, се влюбила в него и решила да му помогне. Тайно от баща си му дала остър меч и кълбо прежда. Когато завели обречените в Лабиринта, Тезей завързал края на кълбото за входа и вървейки по преплетените коридори, размотавал преждата, за да може след това да излезе обратно, следвайки конеца. Когато стигнали доМинотавъра, той се хвърлил със страшен рев към тях, но след страшната битка, която последвала, героят успял да го хване за рога и го пронизал с меча си. След това, водейки се по конеца, извел всички от Лабиринта, а там ги очаквала радостната Ариадна. Трябвало обаче бързо да отплуват от Крит, за да се спасят от гнева на Минос. Ариадна заминала с Тезей, но когато спрели на остров Наксос, Дионис се явил на Тезей и му казал, че трябва да изостави Ариадна на брега, защото боговете са я определили да бъде негова жена. Дълбоко натъжен, младият герой отплувал, остаяйки любимата си на острова. Преди да замине за Крит, Тезей обещал на баща си, че ако победи Минотавъра, ще смени черните платна на кораба с бели. Егей чакал с тревога сина си, застанал на висока скала, край атинския бряг. Но опечален от загубата на Ариадна, Тезей забравил за уговорката и когато старият цар видял, че на хоризонта се появяват черни платна, помислил, че синът му е загинал и отчаян се хвърлил в морето. От тогава морето се нарича Егейско. Като разбрал какво се случило, съсипаният от скръб Тезей погребал с големи почести баща си, поел управлението на Атина и успял да обедини различните части на Атика.
Той управлявал мъдро, но освен това извършил и много подвизи. Участвал в калидонския лов, в похода на аргонавтите за златното руно и в Херкулесовия поход срещу амазонките. След победата над амазонките, отвел със себе си царицата им Антиопа, която се влюбила в героя и станала негова жена. Амазонките обаче мислели, че царицата им страда като пленница, решили да я освободят и нахлули в Атика. В решителната битка, заедно с Тезей се сражавала храбро и Антиопа, срещу предишните си поданички. Изведнаж във въздуха блеснало копие, което пронизало гърдите й и тя паднала мъртва в краката на мъжа си. Кървавата битка била прекратена и двете войски гледали ужасени мъртвата царица. Обзети от дълбока печал, атиняните и амазонките погребали царицата, а след това войнствените поданички на Антиопа напуснали Атика. След време, когато Иполит, синът на Тезей от амазонката Антиопа, отблъснал греховната любов на мащехата си Федра (последната съпруга на героя), тя разгневена наклеветила момъка пред баща му. В гнева си, заблуденият Тезей проклел и прогонил от дома си собствения си син. Тезей участвал и в битката с кентаврите (кентавромахия), която се разразила по време на сватбата на приятеля му, царя на войнствените лапити Пиритой с прекрасната Хиподамея. Великолепна била тази сватба, но изведнаж Евритион - най-силният и най-дивият измежду кентаврите, които също били поканени, опиянен от виното скочил и се опитал да отвлече невястата. Следвайки неговия пример, събратята му се нахвърлили върху другите жени. Тезей, Пиритой, Пелей, Нестор и другите присъстващи герои скочили да защитят жените и в завързалата се кървава битка, кентаврите били победени, а тези от тях, които успяли да се спасят, се укрили в горите на високия Пелион. Хиподамея, хубавата жена на Пиритой не живяла дълго. След време, овдовелият Пиритой решил да се ожени повторно и предложил на Тезей да му помогне да отвлече прекрасната Елена, чиято слава се носела из цяла Гърция. Тайно пристигнали двамата приятели в Лакония, похитили Елена и я пренесли през планините на Аркадия, през Коринт и Истъм в Атика, където я заключили в Атинската крепост. След като укрили Елена, двамата хвърлили жребий на кого да принадлежи чудната хубавица. Елена се паднала на Тезей, но според клетвата, която си дали предварително, този, на когото се паднела красавицата, трябвало да помогне на другия да си намери жена. Тогава Пиритой поискал от приятеля си да му помогне да отведат от подземния свят Персефона, жената на страшния бог Хадес. Тезей изтръпнал от ужас, но нямало какво да прави - бил дал клетва, която не можел да наруши. Двамата се спуснали в царството на сенките и се явили пред Хадес. Щом чул искането им, мрачният бог се разгневил, но сподавил яростта си и ги поканил да седнат на скамейка, издялана в скалата. В мига, в който се отпуснали на скамейката обаче, те се сраснали с нея и не могли да помръднат. В това време, докато Тезей бил в подземното царство, братята на прекрасната Елена - Кастор и Полидевк (Полукс) намерили отвлечената си сестра, превзели Атина, освободили Елена и откарали в плен Етра - майката на Тезей. Властта над Атина и Атика била предоставена на Менестей, заклет ваг на Тезей. Минало много време, но накрая Херакъл освободил Тезей от мъките му в света на сенките. Героят видял отново светлината на слънцето, но връщането му в Атика не било радостно. Непристъпната Атина била разрушена, Елена - освободена, майка му - в плен, синовете му -прогонени, а цялата власт - в ръцет на омразния му Менестей. Отчаяният Тезей напуснал Атика и се оттеглил на остров Евбея, но Ликомед - царят на Скирос, отказал да върне тамошните му владения, примамил героя на една висока скала и го блъснал в морето. Така загинал най-големият герой на Атика и един от най-големите герои на Елада.

_________________
If you fall I’ll catch, if you love I’ll love,
And so it goes, my dear, don’t be scared, you’ll be safe,
This I swear. If you only love me

Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Сря Дек 21, 2011 1:33 pm 
Offline
Модератор
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:18 pm
Мнения: 258
Местоположение: Stara Zagora
ИЛИАДА (ТРОЯНСКАТА ВОЙНА)


Илиада е най-хубавата древногръцка епическа поема, съчинена от слепия певец (аед) Омир. Тя се състои от 24 песни, в които се описват епизоди от десетата година на войната между ахейци (древните гърци) и троянци - Троянската война (около началото на XII в.пр. Хр.). Героите, описани в поемата - Ахил, Одисей, Хектор, Агамемнон, Менелай, Елена, Еней, Парис, били извънредно популярни в древна Гърция.

Историята на Троянската война започнала със сватбата на героя цар Пелей и морската богиня Тетида. Понеже не била поканена на сватбата, Ерида - богинята на раздора, предизвикала свада между богините Хера, Атина и Афродита. Тя подхвърлила между гостите златна ябълка, на която пишело "На най-красивата!" Всяка от трите богини смятала, че ябълката се полага на нея. Спора им бил разрешен от троянския принц Парис, когото баща му, цар Приам дал на пастира Агелай в планината Ида, за да го отгледа. Парис бил оставен на грижите на пастира, защото по време на бременността си, майка му Хекуба сънувала, че ражда горяща факла, която подпалва Троя. В желанието си да получи златната ябълка, всяка от богините предлагала на Парис своите дарове. Хера обещала да му даде власт над всички хора, Атина - блестящи военни победи, а Афродита - да спечели любовта на най-красивата жена. Парис разрешил спора в полза на Афродита и получил от нея любовта на хубавата Елена, съпруга на спартанския цар Менелай. След похищението на Елена, Менелай и брат му цар Агамемнон призовали гърците на поход срещу Троя.
Така започнала Троянската война. На призива на Менелай и Агамемнон се отзовали почти всички гръцки царе. За върховен предводител на ахейската войска бил избран Агамемнон. В похода участвували 43 вождове от 29 области, 100810 войници и 1186 кораба. От троянска страна взели участие 27 вождове с 16 отряда, от които 5 били под върховенството на цар Приам, а останалите били от съюзни племена. Когато цялата гръцка флота потегляла от беотийското пристанище Авлида към Троя, Агамемнон случайно убил една от свещените сърни на богинята на лова Артемида. Заради това светотатство разгневената богиня задържала всички попътни ветрове и приковала корабите в пристанището. Според жреца-гадател Калхант, Агамемнон трябвало да принесе дъщеря си Ифигения, като изкупителна жертва, за да измоли от богинята попътните ветрове. Когато довели Ифигения под предлог, че ще я венчаят за героя Ахил, вместо със сватбени одежди, я обвили с обичайните за жертвоприношение вълнени ленти и я повели към олтара. В последния миг обаче, богинята на лова се смилила над невинността й, обгърнала я с облак, поставила на нейно място сърна и я отвела в Таврида, където я направила своя жрица. От гръцка страна, освен Агамемнон и Менелай, видни герои били Одисей, старият Нестор, големият и малкият Аякс, Диомед, Ахил и Неоптолем. Главен защитник на Троя бил Хектор - първородният син на цар Приам. След него по храброст се нареждал брат му Парис. По време на сраженията, Афродита подпомагала троянците, а Хера и Атина били на страната на ахейците.

От всички герои на ахейците, най-прочут бил Ахил, синът на героичния цар Пелей и морската богиня Тетида. Той бил най-силният, най-храбрият, най-бързият ("Ахил бързоноги") и най-красивият от гръцките войни пред стените на Троя. Още докато бил малко дете, майка му го потопила във водите на река Стикс, за да го направи ненараним. Но петата, за която го държала, останала суха - единственото уязвимо място по неговото тяло ("Ахилесова пета"). Ахил бил възпитаван от мъдрия кентавър Хирон, възпитател също на Херакъл, Язон и други прочути герои. Той го учил на военно, гимнастическо, музикално и лечебно изкуство. Според едно предсказание на гадателя Калхант, без Ахил Троя нямало да падне, но той щял да загине пред стените й. За да го предпази, преди началото на похода, майка му Тетида го облякла като момиче и го скрила на остров Скирос между дъщерите на цар Ликомед. Там обаче, бил открит с хитрост от Одисей и Диомед. Хитроумният Одисей подхвърлил на момичетата една ябълка и докато истинските дъщери на Ликомед разтваряли полите си, за да я уловят, Ахил се издал, като събрал краката си, за да не я изпусне. Така, след като се разкрил, бил принуден да придружи двамата до гръцката флота в Авлида. По време на Троянската война героят показал невиждана храброст и извършил безброй подвизи. В десетата година на войната обаче, Агамемнон му отнел красивата пленница Бризеида и Ахил се отказал да участвува в сраженията. Едва, когато най-близкият му приятел Патрокъл, облечен с неговите доспехи, бил убит от Хектор, у Ахил пламнало неудържимо желание за мъст. Той се върнал отново на бойното поле с новоизкованите от Хефест доспехи, всред които блестял прочутият му щит. В завързалият се двубой пред стените на белокаменна Троя, Ахил сразил с копието си смелия Хектор. След това завързал тялото му за бойната си колесница и пред очите на ужасените защитници, обиколил три пъти обсадения град. След смъртта на Хектор, на помощ на троянците се явила със своите амазонки красивата царица Пентезилея, но и тя била убита от Ахил, който се влюбил в умиращата амазонка. Притекъл се на помощ на троянците и младият етиопски цар Мемнон, синът на Еос и на Титон. Той проявил голяма храброст, убил Антилох, сина на пилоския цар Нестор, но и той паднал от ръката на Ахил. Когато обаче Ахил победил Посейдоновия син Кикън, разгневеният бог на морето помолил Аполон да убие първия ахейски герой. Тогава Аполон насочил ръката на Парис (или самият Аполон, предрешен като Парис) и той наранил смъртоносно със стрелата си петата на Ахил - единственото уязвимо му място.

След смъртта на Ахил, обсадената Троя устоявала твърдо на всички ахейски опти да бъде превзета. Тогава гърците решили да си послужат с хитрост. Епей с помощта на Атина и иа много мъже построил грамаден дървен кон, в чийто търбух се настанили най-видните ахейски вождове начело с Неоптолем, Менелай, Диомед, Филоктет, Одисеи и самият строител Епей. Останалите войни се оттеглили и се скрили заедно с корабите си зад близкия остров Тенедос. Ахеецът Синон се престорил на беглец от гръцкия лагер и съобщил, че конят е построен като жертва за богиня Атина преди тяхното заминаване и че конят ще запази крепостта, ако го внесат в нея. Лаокоон, жрец на Посейдон, предупреждавал защитниците, че в "данайския подарък" се крие коварство. За да попречи на троянците да го внесат в града, той забил копие в търбуха му. Заради това "светотатство", той и двамата му синове били удушени по време на жертвоприношение от две гигантски змии, които се скрили след това в храма на Атина Палада. Троянците помислили, че това е знамение на боговете и не повярвали на предупрежденията на жреца. Пророчицата Касандра също предсказла нещастие, но и на нея не повярвали. Защитниците на крепостта разтворили градската порта, за да мине през нея жертвеният кон и се отдали на шумни веселия с мисълта, че войната е свършила. След настъпването на нощта, когато всички потънали в дълбок сън, Синон подал знак на скритите в коня войни и те напуснали скривалището си. Бързо отворили портите на града, а завърналите се от Тенедос въоръжените отреди на ахейците нахлули в Троя и я опожарили. Цар Приам и повечето троянци загинали. Само Еней с оцелелите достигнал бреговете на Италия, където създал нова държава. Така завършила десетгодишната Троянска война и гръцките войни се завърнали по домовете си. След пристигането в дома си, предводителят на ахейците, цар Агамемнон бил убит коварно от съпругата си Клитемнестра и любовникът й Егист. А Одисей странствал още цели десет години, преди да слезе отново на родния си остров Итака, където го очаквала вярната му съпруга Пенелопа.


ОДИСЕЯ


Одисея е другата прекрасна древногръцка епическа поема, съчинена също от слепия певец (аед) Омир. В нея се описват десетгодишните странствания и приключенията на един от най-големите героите на Троянската война - хитроумния Одисей.

Митичният цар на остров Итака Одисей, бил син на Лаерт и Антиклея, дъщеря на Автолик. Вярна негова съпруга била красивата Пенелопа, която родила сина му Телемах. Одисей участвал в Троянската война, продължила десет години и след нейното завършване, странствал по море още десет години. По време на войната и след това в странстването си, хитроумният герой проявил неведнаж храбростта и находчивостта си. Преди войната, оракульт му предсказал, че ако замине за Троя, ще се върне едва след двадесет години. Затова Одисей, желаейки да се отклони от участие във военния поход, се престорил на луд и започнал да сее на нивата сол с впрегнати в един ярем вол и кон. Независимо от хитростта му, бил лесно изобличен от Паламед, който поставил в браздата пред ралото невръстния му син Телемах. Затова по-късно, Одисей му отмъстил, като го обвинил в измяна, подхвърляйки злато в палатката му. Заради тези льжливи улики, Паламед намерил смъртта си. Преди време, Одисей също бил един от кандидатите за ръката на красивата Елена, но когато тя избрала спартанския цар Менелай, той предложил всички нейни женихи да положат клетва, че ще помагат на избраника в случай на нужда.

Непосредствено преди гръцката флота да потегли от Авлида за Троя, предрешен като търговец, Одисей открил в дома на Ликомед на остров Скирос, облечения в женски дрехи Ахил. Там, всред дъщерите на Ликомед, го скрила майка му, богинята Тетида, за да осуети предсказанието на гадателя Калхант, според което без сина й Троя нямало да падне, но самият той щял да загине пред стените й. Когато богинята на лова Артемида спряла попътните ветрове, защото предводителят на ахейците, цар Агамемнон убил случайно свещенната й сърна и флотът не можел да потегли от Авлида към Троя, Одисей убедил Агамемнон да преодолее бащините си чувства и да принесе в жертва дъщеря си Ифигения, за да омилостиви богинята. Самата Ифигения пък убедил да отиде в Авлида, под предлог, че там ще я омъжат за най-големия гръцки герой Ахил. Но не само това сторил Одисей. В началото на войната, заедно с Менелай преговарял за мирно разрешaване на спора относно хубавата Елена и Троя, а по-късно, когато Агамемнон обидил Ахил, отнемайки му красивата пленница Бризеида и той напуснал бойните действия, се опитал да укроти гнева на героя. Одисей се промъкнал храбро всред троянската войска, заедно с Диомед и убил троянския разузнавач Долон, пленил гадателя Хелен, от когото научил как може да се превземе Троя. Одисей посякъл тракийския цар Резос, съюзник на троянците, заедно със свитата и конете му. След това похитил свещената статуя Паладион, от която зависела съдбата на обсадения град. Когато за изпитание на бойния дух, Агамемнон предложил на войниците да се завърнат по родните си места, Одисей върнал бегълците обратно. По-късно довел Филоктет от остров Лемнос и Неоптолем от остров Скирос, без които Троя нямало да падне. Накрая, по негов съвет гърците построили дървения троянски кон и самият той, заедно с другите герои, се скрил в търбуха му. След смъртта на Ахил, по решение на военния съвет на ахейците, Одисей получил оръжието на загиналия герой.

Когато завършила войната, по обратния път за Итака странствал десет години и преживял много изпитания. В началото силна буря отнесла героя и свитата му в град Исмар при траките кикони. Спътниците му сринали града и избили мъжете, но върху тях връхлетели съседни кикони. В завързалата се битка загинали седемдесет и двама от придружителите му. След още девет дни буря ги изхвърлила на брега на лотофагите, а от там стигнали в страната на циклопите. Одисей, заесно с 12 свои другари, попаднал в пещерата на свирепия циклоп Полифем, който бил син на морския бог Посейдон. Гигантът изял половината от тях, а останалите затворил в пещерата. Но хитрият Одисей спасил всички, като направил вино, с което напил циклопа, а когато заспал опиянен, го ослепил. След това завързал себе си и оцелелите си другари под коремите на Полифемовите овци. Сутринта, без да забелжи хитростта на героя, слепият циклоп извел животните от пещерата, като опипвал гърбовете им, за да не се измъкнат пленниците му. Така Одисей спасил другарите и себе си от неминуема гибел и продължавайки пътя си, попаднал на остров Еолия, където пазителят на ветровете Еол посрещнал Одисей и приятелите му дружелюбно. Там, пътешествениците успяли да си отпочинат, за да продължат нататък. Но в град Телепил исполините лестригони ги нападнали със скали, потопили единадесет от корабите на Одисей, като смачкали и изяли много от спътниците му. С последния кораб и оцелелите си другари, Одисей стигнал до остров Еея, където живеела нимфата-вълшебница Кирка (Цирцея). За да го задържи, тя превърнала спътниците му в свини. Героят успял да развали магията с помощта на вълшебна билка, която получил от Хермес, и научил от вълшебницата, какви ще бъдат грозящите го опасности. По неин съвет, слязъл в подземния свят, за да попита сянката на гадателя Тирезий, как да се добере до Итака. Научавайки как да се предпази, минал благополучно с кораба си покрай брега на сирените, които омайвали с вълшебния си глас моряците, увличали ги след себе си и ги разкъсвали. Одисей останал невредим, като наредил на гребците да го завържат здраво за мачтата, за да чуе песента им, без да се поддаде на омайването им, а ушите на своите хора запушил с восък. След това корабът преминал покрай пещерата на шестглавото морско чудовище Скила (Сцила), което гълтало мореплавателите, и покрай опасния въртоп Харибда, който поглъщал морските води, заедно с минаващите кораби, а след това ги бълвал обратно. На приказния остров Тринакрия гладните другари на героя, въпреки предупреждението на Тирезий, заклали свещените крави на бог Хелиос. По молба на разгневения бог на слънцето, Зевс спуснал тежки облаци върху кораба и го разбил с мълния. По чудо се спасил единствено Одисей върху кила на разбития съд. На десетия ден, в непрогледна нощ, бил изхвърлен на остров Огигия, където живеела нимфата Калипсо. Тя го приютила и задържала седем години с надежда да й стане съпруг. Но когато Хермес й съобщил повелята на Зевс да пусне героя, сама му помогнала да си построи сал. Посейдон обаче, продължавал да го преследва по морето, понеже ослепил сина му, циклопа Полифем. Преодолявайки всички беди и изпитания, все пак накрая Одисей се спасил с помощта на морската богиня Левкотея. Така успял да достигне брега на остров Схерия, където царската дъщеря Навзикая го посрещнала и завела в двореца на баща си, царя на феаките Алкиной. Той му предоставил кораб, за да го отведе след двадесетгодишно отсъствие в Итака при вярнатз му съпруга Пенелопа.

На родния остров, Одисей бил посрещнат от богинята Атина, която се преобразила като овчар. Тук, героят се разкрил пред сина си Телемах и верния си свинар Евмей. Веднага след това богинята го предрешила като просяк и в този вид, съвсем непознат, той влязъл в двореца си, за да види как разюзданите женихи настоявали за ръката на жена му Пенелопа и пропилявали имота му с непрекъснати пиршества. Вярната Пенелопа отклонявала нахалните кандидати, казвайки, че преди да се омъжи повторно, иска да изтъче погребален саван за свекъра си Лаерт. За да не се състои сватбата обаче, всяка нощ тайно разплитала това, което успявала да изтъче през деня. Една от нейните неблагодарни робини я видяла и издала тайната й на нетърпеливите женихи. Така, Пенелопа била принудена да обяви, че няма да отлага повече сватбата, но поставила условие - щяла се омъжи за този от кандидатите, който можел да огъне тежкия боен лък на Одисей и успеел да му постави тетивата. Никой от кандидатите, освен предрешеният като просяк Одисей, не се справил с поставеното условие. Тогава героят, с невидимата подкрепа на богинята Атина и с помощта на сина си Телемах и верния си свинар Евмей, избил всички надменни женихи и неверните си робини, които позорили дома му в негово отсъствие. Най-после, след двадесет годишно отсъствие, преминал през много премеждия и изпитания, изгубил всичките си спътници, Одисей прегърнал своята Пенелопа, която не му изменила през тези дълги години.


ПОХОДЪТ НА АРГОНАВТИТЕ


Някога, много отдавна, в Беотия царувал цар Атамант, син на бога на вятъра Еол. Той имал две деца от богинята на облаците Нефела - син Фрикс и дъщеря Хела. След време обаче, Атамант изневерил на Нефела и се оженил за дъщерята на Кадъм - Ино. Новата му жена намразила Фрикс и Хела и решила да ги погуби. Служейки си с измама, тя убедила Атамант да ги принесе в жертва на боговете. Когато всичко било готово за жертвоприношението, изведнаж се появил овен със златно руно, изпратен от Нефела, за да спаси децата й. Фрикс и Хела яхнали бързо овена и той ги понесъл във въздуха далеч на север над поля, гори и планини. Когато полетели над морето, Хела се изплашила, не могла да се задържи за руното и паднала всред вълните, които я погълнали. От тогава това море било наречено Хелеспонт - морето на Хела (протокът Дарданели). А овенът продължил да лети все по-далеч и по-далеч, докато стигнал бреговете на далечна Колхида, където царувал магьосникът Еет, син на бог Хелиос. Еет отгледъл Фрикс като свой син, а когато възмажал, го оженил за дъщеря си Халкиопа. По повеля на Хермес, двамата принесли овена в благодарствена жертва на Зевс, а златното руно окачили на дърво в свещената гора на бог Арес. Там то било пазено зорко от страховит дракон, който бълвал огън и никога не затварял очи. Мълвата за златното руно се разнесла по цяла Гърция и потомците на Атамант, бащата на Фрикс, вярвали, че спасението и благоденствието на родовете им зависи от притежанието на руното.

След време, когато в тесалийския град Йолк (Йолкос) зацарувал внукът на Атамант - Езон, неговият брат Пелий най-брутално му отнел властта. По същото време на Езон му се родил син. Понеже се страхувал, че жестокият Пелий ще го убие, защото на него се падала по право властта над Йолк, Езон го завел тайно при мъдрия кентавър Хирон, а на хората казал, че детето е умряло след раждането. Там, високо в планината, в една пещера всред гората растяло момчето, възпитавано от Хирон, който го нарекъл Язон. Нямало по-ловък, по-силен и по-храбър от Язон, а по хубост бил равен на самите богове. Когато навършил двадесет години, той решил да се върне в Йолк, за да поиска от Пелий да му върне заграбената власт. По пътя към дома, за да го изпита, Хера се превърнала в грохнала старица и помолила младежа да я пренесе през една планинска река. Язон не се поколебал и веднага я пренесъл внимателно. Но нагазвайки в буйните води, изгубил единия си сандал. Заради постъпката му, Хера го обикнала и му помагала във всичко. Когато красивият младеж пристигнал в Йолк и срещнал Пелий, сърцето на жестокия цар изтръпнало от страх, защото някога оракулът му предрекъл, че ще бъде погубен от човек, който ще дойде от планините и ще носи обувка само на единия си крак. Пелий успял да прикрие уплахата си и разпитал младежа - от къде идва и каква е целта на посещението му. Язон честно разкрил кой е и каво иска от коварния си чичо. Старият цар не можел да откаже на Язон това, което му се полагало по право, но решил отново да си послужи с хитрост. За да го отстрани от пътя си и да избегне отмъщението му, Пелий обещал да му върне трона, но след като му донесе златното руно от Колхида. За да може успешно да изпълни тежката задача, Язон обиколил гръцките земи и призовал всички славни герои да се присъединят към него и да му помогнат да донесе златното руно. Героите се отзовали веднага на призива му и започнали да прииждат в Йолк. Тук дошъл великият Зевсов син Херакъл, могъщият Тезей, синовете на Зевс и Леда - Кастор и Полидевк, синовете на Борей и Орития - крилатите герои Калаид и Зет, Мелеагър от Калидон, храбрите Анкей, Адмет и Теламон, тракийският певец Орфей, Идас, Линкей и още много други. В това време, вече бил готов и кораб за героите, построен от Арг, на когото помагала самата богиня Атина. Тя вградила в кораба къс от свещения дъб, растящ в гората на Зевсовия оракул. Този прекрасен, бърз и лек кораб бил наречен "Арго", а героите, които взели участие в похода, нарекли "аргонавти".

За предводител на аргонавтите бил избран Язон, а на носа на кораба застанал Линкей, чийто поглед прониквал през скали и планини. Присъствието на Орфей успокоявало героите, че ще бъдат защитени от омайващите песни на морските сирени. След като потеглили, още на втория ден, буря отнесла "Арго" на остров Лемнос, който бил населен и управляван само от жени. Там нямало нито един мъж, защото жените им ги избили, заради изневерите им. Младата царица на остров Лемнос се казвала Хипсипила. Язон и приятелите му били приети с почести от зажаднелите за мъже жени. Само Херакъл останал на кораба. От този момент, в Лемнос зацарило веселие и радост. Едно след друго следвали пищни тържества и богати пирове. За малко героите щели да забравят за Колхида и мисията си, ако Херакъл не ги укорил гневно, че не мислели вече за подвизи и слава. Едва тогава, засрамените аргонавти се качили на "Арго" и продължили пътя си. През Хелеспонт, те стигнали в страната на долионите, в град Кизик, на брега на Пропонтида (Мраморно море). Аргонавтите помогнали на долионите да се освободят от вечната заплаха на шесторъките вликани, които живеели в близко съседество. След като свършили това добро дело, продължили отново пътя си. Но през нощта вятърът променил внезапно посоката си и мореплавателите не забелязали, че "Арго" бил понесен обратно към брега, който напуснал неотдавна. В нощния мрак, долионите помислили, че ги нападат морски разбойници и се нахвърлили с оръжие върху аргонавтите. В завързалата се битка, заедно с другите жертви, паднал и младият цар на Кизик. На сутринта, когато видяли каква ужасна грешка са допуснали, долионите и аргонавтите погребали с почести загиналия цар. След това, пътешествениците продължили към набелязаната цел. В тракийския град Салмидес, аргонавтите прогонили грабливите харпии. Това били ужасни, кръвожадни полуптици-полужени, които изяждали, замърсявали и разхвърляли храната на слепия гадател Финей, всеки път, когато посягал към нея. Когато харпиите дошли отново, за да опустошат храната на Финей, след тях литнали на могъщите си криле бореадите Калаид и Зет и ги прогонили завинаги. От благодарност, прорицателят им предсказал предстоящите препятствия и ги научил как да преминат успешно между Симплегадските скали. Във Витиния, Полидевк убил в юмручен бой царя на бебриките, който бил син на Посейдон и нимфата Мелия. Той предизвиквал на бой всички преминаващи от там чужденци. След обаче, пред аргонавтите се изпречили непродолимите Симплегадските скали. Те се раздалечавали една от друга, а след това отново се сблъсквали със страшен грохот. Героите си припомнили съветите на слепия Финей и първо пуснали между скалите един гълъб. Щом видели, че гълъбът прелетял успешно между тях, те смело навлезли в пролива. С всички сили, дружно наблегнали веслата, но усилията им сякаш били напразни. Насрещните вълни пречели на движението им, а скалите зпочнали отново да се приближават. Гибелта им изглеждала неизбежна. Тогава, на помощ се явила самата Атина Палада. С едната си ръка тя задържала скалите, а с другата тласнала "Арго" и той излетял като стрела от пролива. Симплегадските скали се раздалечили отново и застинали неподвижно завинаги. Защото било предсказано, че ще престанат да се блъскат една в друга, ако между тях успее да премине невредим кораб. Преодолявайки най-голямото препятствие по пътя си, пътешествениците продължили нататък и накрая достигнали бреговете на Колхида.

В същото време богините Хера и Атина отишли при Афродита, за да я помолят да заповяда на сина си Ерос, да прониже със стрелата си сърцето на Медея, дъщерята на цар Еет и да я накара да се влюби неудържимо в Язон. Богините знаели, че само магьосницата Медея, която била служителка на богинята Хеката, можела да помогне на Язон в опасния му подвиг. На сутринта героят се отправил към двореца на Еет и го помолил да му предаде доброволно руното. Когато чул за какво са дошли аргонавтите в царството му, царят-магьосник се разгневил страшно, но подтиснал яростта си и обещал да даде златното руно, но само при едно условие. Язон трябвало да изоре нивата, посветена на Арес с железен плуг, впрегнат в медноноги биволи, бълващи огън. След това - да я засее със зъбите на дракона, убит от Кадъм, от които щяли да израстнат войни, облечени с железни ризници. Накрая, Язон трябвало да влезе в бой с тях и да ги унищожи. Ако изпълнел успешно тази непосилна задача, щял да получи руното. Като разбрала това Медея, чието сърце било вече преизпълнено с любов към Язон, приготвила вълшебен мехлем от билки, които поникнали на мястото, където капела кръвта на прикования Прометей. Този мехлем правел неуязвим всеки, който се намжел с него. Чародейката дала на Язон мехлема и му заръчала да намаже с него тялото си, копието, щита и меча си. Героят изпълнил заръката й и така успял да се справи с поръчението на Еет. А когато от земята се появили железните войни, хвърлил всред тях камък, както го научила Медея и в завързалата се братоубийствена битка между тях, ги нападнал и избил. Изуменият Еет, не вярвайки на очите си, гледал Язон, смаян от свръхчовешката му сила и само мислел как да го погуби. Разбрала, че разгневеният Еет ще убие любимия й, Медея отишла тайно през нощта при аргонавтите и накарала Язон да отиде веднага с нея в гората, за да вземат руното. Всичко наоколо тънело в непрогледен мрак, само в свещения лес, посветен на Арес проблясвало със златен блясък руното. Когато Медея и Язон приближили дървото, на което било закачено руното, срещу тях се изправил страшният дракон, бълвайки пламъци. Магьосницата призовала могъщия бог на сня Хипнос и шепнейки заклинания, накарала Язон да напръска дракона с отвара от вълшебни билки. Драконът се струполил на земята и в миг потънал в непробуден сън. Язон бързо грабнал златното руно и заедно с Медея се върнал при другарите си. Всички се качили на "Арго" и потеглили далеч от Колхида и от страшния гняв на измамения Еет. Щом разбрал, че аргонавтите са похитили руното и че с тях е заминала дъщеря му Медея, разяреният цар наредил на колхидците да преследват бегълците и да ги върнат обратно. След дълго плаване и много приключения, героите стигнали до острова на феакийците, където ги приел радушно цар Алкиной. Там Медея и Язон се оженили и след като си отпочинали, всички продължили отново дългия си път. Когато пристигнали накрая в Йолк, всички тържествували и празнували завръщането им. Всички славели славните герои и предводителя им Язон, който успял да донесе златното руно.

Но коварният Пелий не удържал думата си и не върнал на Язон полагащата му се власт над града. Героят сдържал гнева си и решил да си отмъсти. Медея му помогнала и този път. Преди всичко, с вълшебство и магия, възвърнала на Езон, бащата на Язон младостта му. След това убедила дъщерите на Пелий да й помогнат да възвърне младостта на техния баща, както сторила това с брат му Езон. Но когато всичко било готово и вълшебната отвара била приготвена, тя забила бързо ножа си в сърцето на стария Пелий и изчезнала в нощта на колесница, теглена от крилати дракони. Въпреки това, Язон не получил властта над Йолк, защото Адраст, синът на Пелий го изгонил от родния град, заедно с жена му Медея. Те се оттеглили тайно в Коринт при цар Креонт. Там Медея родила двама синове на героя, но щастието им не продължило дълго. Защото, запленен от красотата на Креонтовата дъщеря Главка, Язон изменил на клетвите, които дал на Медея. Когато научила за това, магьосницата била обхваната от отчаяние, но постепенно неукротимият й дух бил завладян от гняв и тя решила да отмъсти жестоко за нанесеното й унижение. Първо погубила с отровни дарове съперницата си и баща й Креонт, а след това убила собствените си деца, за да причини мъка на Язон и отново изчезнала на колесница, теглена от крилати дракони. Безрадостен бил по-нататъшният живот на Язон. Отчаян скитал той от място на място, докато стигнал брега, където стоял изтеглен корабът "Арго". Умореният герой полегнал в сянката му и заспал. Тогава изгнилият кораб се сринал и го затрупал с отломките си. Такъв бил трагичният край на предводителя на аргонавтите.

_________________
If you fall I’ll catch, if you love I’ll love,
And so it goes, my dear, don’t be scared, you’ll be safe,
This I swear. If you only love me

Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Сря Дек 21, 2011 1:48 pm 
Offline
Модератор
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:18 pm
Мнения: 258
Местоположение: Stara Zagora
МИТЪТ ЗА СИЗИФ


Сизиф (на старогръцки: Σίσυφος) в древногръцката митология е строител и цар на Коринт, който след смъртта си е осъден да търкаля по стръмен склон огромен камък, който едва добутан догоре, отново падал.
Син е на бога на ветровете Еол и Енарета. Основал град Ефир (древното име на Коринт). По-късно се оженил за плеядата Меропа и заедно имали следните синове: Главк, Орнитион, Ферсандър и Алм. Според поема на Евмел, получил властта в Ефир от Медея.
Според някои по-късни извори е баща на Одисей от Антиклея, преди тя да се омъжи за втория си съпруг Лаерт.
Сизиф бил най-хитрият сред хората. Забелязал, че Зевс похищава тайно нимфата Егина и го издал на баща ѝ речния бог Азоп. Според друг мит Зевс изпратил при Сизиф бога на смъртта Танатос, но той успял да го окове във вериги. Тогава хората спрели да умират и затова богът на войната Арес бил пратен да освободи Танатос и да отведе виновника в подземното царство. Но преди да последва Арес, Сизиф поръчал на съпругата си да не го погребва и да не принася жертви над трупа му. Така и станало и Сизиф се оплакал за това на Персефона и помолил Хадес да го пусне обратно на земята, за да накаже светотатницата. Веднъж озовал се на земята обаче, Сизиф не бързал да накаже жена си и живял още дълги години и умрял от старост. За делата си бил наказан от боговете да търкаля огромен камък в подземното царство по висок хълм и щом достигне до върха на хълма, камъкът да се претълкулва надолу.
Митът за наказанието на Сизиф принадлежи на орфическата гръцка митология, основана на тракийските вярвания, понеже в класическите гръцки представи не съществува живот след смъртта, в който мъртвите могат да бъдат наказвани или награждавани. Сизиф, търкалящ камъка нагоре, често се изобразява в южноиталийски гръцки вази с орфически сюжет, представящ подземното царство на Хадес и Персефона, в което „грешниците“ са наказвани, а следвалите орфически живот живеят заедно с боговете. В тези сюжети Сизиф винаги е изобразявани в долния фриз, заедно с други съгрешили митични герои като Данаидите, Тантал.
Оттам идва изразът сизифов труд, което означава безполезен труд, безсмислено усилие.


МИТЪТ ЗА СФИНКСА


Сфинксът в древногръцката митология е чудовище, дете на Тифон и Ехидна. Той има лице и гърди като жена, тяло на лъв и крила на птица. Живеел е в гората, близо до град Тива. Той задавал на всеки преминаващ въпроса: „Кое е това същество, което сутрин върви на 4 крака, денем на 2, а вечер на 3?“ и който не отговарял вярно, бивал убит. Много хора загинали така, включително и сина на цар Креонт. Съкрушеният от мъка цар обявил, че ще даде ръката на дъщеря си Йокаста на този, който отърве града от това чудовище. Със задачата се справил Едип. Отговорът бил човек в трите различни етапа на своя живот - като е бебе ходи на 4 крака, като е в зряла възраст - на два, а като остарее си помага с бастун. Побеснелият сфинкс скочил в пропастта и умрял. Този мит обаче е по-късната версия на първоначалния, в който се казва, че чудовището се наричало Фикс. Живеело в гората Фикион, в Беотия. Нейни родители, според Хезиод, били Орфо и Ехидна. Името Сфинкс възникнало по-късно, може би от близостта с глагола σφινγω -удушавам, а самия образ-под малоазийско влияние е придобил вида на полужена-полулъвица. Древната Фикс била свирепо чудовище, което било победено от Едип (отново), но в жестока битка с оръжие в ръка.

ДЕМЕТРА И ПЕРСЕФОНА


Могъща е великата богиня Деметра. Тя дава плодородие на земята и без нейната благотворна сила нищо не вирее нито в сенчестите гори, нито по ливадите, нито на тучните ниви.

ОТВЛИЧАНЕТО НА ПЕРСЕФОНА ОТ ХАДЕС


Великата богиня Деметра имала млада, прекрасна дъщеря Персефона. Баща на Персефона бил самият велик Кро-носов син, гръмовержецът Зевс. Веднъж прекрасната Персефона заедно с приятелките си океаниди безгрижно играела в цветущата Нисейска долина. Като лекокрила пеперуда притичвала младата Деметрина дъщеря от цвят на цвят. Късала разкошни рози, дъхави теменужки, снежнобели лилии и червени хиацинти (зюмбюли). Лудувала безгрижно Персефона, без да знае каква съдба й е отредил нейният баща Зевс. Де можела да помисли, че не ще види скоро пак ясната слънчева светлина, че не ще се радва скоро на цветята и не ще вдишва сладкия им аромат. Зевс я дал за жена на мрачния свой брат Хадес, владетеля на царството на сенките на умрелите, и с него тя трябвало да живее в мрака на подземното царство, лишена от светлината на палещото южно слънце.
Хадес видял Персефона, когато лудувала в Нисейската долина, и веднага решил да я открадне. Той измолил от богинята Гея да създаде едно необикновено красиво цвете. Богиня Гея се съгласила и в Нисейската долина покарало чудно цвете; неговият опияняващ аромат се разнесъл на всички страни. Персефона видяла цветето; тя протегнала ръка, хванала го за стъбълцето и ха да го откъсне. Но изведнъж земята се разтваря и на златна колесница, запрегната с черни коне, се появил владетелят из царството на сенките на умрелите, мрачният Хадес. Той сграбил младата Персефона, качил я на колесницата си и в миг изчезнал със своите бързи коне в недрата на земята. Персефона едва успяла да извика. Надалеч се разнесъл викът на ужас, издаден от младата Деметрина дъщеря; той стигнал и до морските бездни, и до високия светъл Олимп. Никой не видял как отвлякъл Персефона мрачният Хадес, видял това само бог Хелиос — Слънцето.
Богиня Деметра чула вика на Персефона. Тя бързо се озовала в Нисейската долина, търсила навсякъде дъщеря си, питала приятелките й — океанидите, но нийде я нямало. Океанидите не видели къде изчезнала Персефона.
Тежка скръб поради загубата на единствената й любима дъщеря обзела сърцето на Деметра. Облечена в тъмни дрехи, девет дни, чужда и безразлична към всичко друго, скитала великата богиня Деметра по земята, проливайки горчиви сълзи. Навсякъде търсила Персефона, молила всички за помощ, но никой не могъл да й помогне в нейната мъка. Най-сетне, едва на десетия ден, отишла при бог Хелиос — Слънцето, и със сълзи на очи го замолила:
— О, лъчезарен Хелиос! Ти обикаляш на златна колесница високо по небето цялата земя и всички морета; ти виждаш всичко, нищо не може да се скрие от тебе; ако имаш поне малко милост към мене, нещастната майка, кажи ми къде е дъщеря ми Персефона, кажи къде да я търся! Аз чух нейния вик, откраднаха ми я. Навсякъде я дирих, но нийде не можах да я намеря!
Лъчезарният Хелиос отвърнал на Деметра:
— Велика богиньо, ти знаеш как те уважавам и виждаш как скърбя, като гледам мъката ти. Знай: великият облакогонец Зевс даде дъщеря ти на своя мрачен брат, който открадна Персефона и я отвлече в своето изпълнено с ужаси царство. Надвий тежката си скръб, богиньо; велик е мъжът на дъщеря ти, тя стана жена на могъщия брат на великия Зевс.
Това още повече опечалило богиня Деметра. Разсърдила се тя на гръмовержеца Зевс, задето дал без нейно съгласие Персефона за жена на Хадес. Напуснала боговете, напуснала светлия Олимп, взела образа на обикновена смъртна и като се облякла в тъмни дрехи, дълго скитала между смъртните, проливайки горчиви сълзи.
Спрял всякакъв растеж по земята. Листата на дърветата увехнали и окапали. Горите стърчали оголени. Тревата изгоряла; цветята отпуснали пъстрите си венчета и се съсухрили. Нямало плодове в овощните градини, изсъхнали зелените лозя, не зреели в тях тежки, сочни гроздове. Плодородните някога ниви били пусти, нито стръкче нямало в тях. Замрял животът на земята. Навсякъде царял глад; всякъде се чували плач и степания. Гибел застрашавала целил човешки род. Но потопена в скръб по нежно обичаната си дъщеря, Деметра нищо не виждала, нищо не чувала.
Най-после Деметра дошла в град Елевзин. Там, край градските стени, седнала на сянка под едно маслиново дърво върху „камъка на скръбта“, до самия „кладенец на девите“. Седяла Деметра неподвижна като същинска статуя, на прави гънки те спущала доземи тъмната й дреха. Главата й била отпусната, а от очите й една след друга се отронвали сълзи и капели по гърдите й. Дълго седяла така Деметра, самотна и неутешима.
Видели я дъщерите на елевзинския цар Келей. Те се учудили, като забелязали край кладенеца плачеща жена в тъмни дрехи, пристъпили до нея и съчувствено я попитали коя е тя. Но богиня Деметра не им се открила. Казала, че се нарича Део, че е родом от Крит, че са я отвлекли разбойници, но тя избягала от тях и след дълги скитания стигнала до Елевзин. Деметра помолила Келеевите дъщери да я заведат в бащиния си дом; била съгласна да стане прислужница на майка им, да гледа децата и да работи в дома на Келей.
Келеевите дъщери завели Деметра при майка си Метанейра. На тях и през ум не им минавало, че водят в бащиния си дом велика богиня. Но когато въвеждали Деметра в къщи, тя докоснала с глава горния праг на вратата и цялата къща била озарена от дивна светлина. Метанейра станала да посрещне богинята; тя разбрала, че непознатата, която дъщерите й са довели при нея, не е обикновена смъртна. Ниско се поклонила жената на Келей пред нея и я поканила да седне на нейното царицино място. Деметра отказала; тя седнала мълчаливо на обикновеното място на прислужницата, все така безразлична към всичко, което ставало около нея. Но прислужницата на Метанейра, веселата Ямба, като виждала дълбоката скръб на непознатата, се стараела да я развесели. Тя пъргаво прислужвала и на нея, и на господарката си Метанейра; високо звучал нейният смях и се сипели шегите й. Усмихнала се Деметра за пръв път, откак откраднал дъщеря й мрачният Хадес, и за пръв път се съгласила да вкуси храна.
Деметра останала у Келей. Заела се с възпитанието на сина му Демофонт. Богинята решила да направи Демофонт безсмъртен. Държала момченцето на богинската си гръд, на коленете си; то вдишвало безсмъртния дъх на богинята. Деметра го мажела с амброзия, а нощем, когато всички в Келеевия дом спели, тя повивала Демофонт в пелени и го слагала в силно напалената пещ. Но Демофонт не получил безсмъртие. Веднъж Метанейра видяла сина си лежащ в пещта, ужасно се изплашила и започнала да моли Деметра да не прави това. Деметра се ядосала на Метанейра, измъкнала Демофонт от пещта и казала:
— О, неразумна жено! Аз исках да дам безсмъртие на твоя син, да го направя неуязвим. Знай, че аз съм Деметра, която дава сили и радост на смъртни и безсмъртни.
Деметра разкрила на Келей и Метанейра коя е тя и взела своя обикновен образ на богиня. Божествена светлина се разляла по Келеевите покои. Богиня Деметра стояла изправена, величествена и прекрасна, златистата й коса падала на раменете й, в очите й светела божествена мъдрост, от дрехите й се леело благоухание. Метанейра и мъжът й паднали на колене пред нея.
Богиня Деметра заповядала да се построи храм в Елевзин до извора Калихора и останала да живее в него. При тоя храм самата Деметра сложила началото на тържествени празненства.
Скръбта по нежно обичаната нейна дъщеря не оставила Деметра, не забравила тя и гнева си към Зевс. Земята била все така безплодна. Гладът ставал все по-силен, тъй като по нивите на земеделците не пониквала нито една тревичка. Напразно воловете на стопаните им теглели по тях тежкия плуг — работата им била без резултат. Измирали цели племена. Воплите на гладните се издигали до небето, но Деметра не им обръщала внимание. Накрая престанали да пушат на земята жертвоприношения в чест на безсмъртните богове. Гибел застрашавала всичко живо. Но великият облакогонец Зевс не искал да измират смъртните. Той изпратил до Деметра вестителката на боговете Ирида. Бързо се понесла тя на дъгоцветните си криле към Елевзин, за храма на Деметра. И я викала, молила я да се върне на светлия Олимп всред боговете. Деметра останала глуха за молбите й. И други богове изпращал великият Зевс до Деметра, но богинята не искала да се завърне на Олимп, преди да й върне Хадес нейната дъщеря Персефона.
Тогава великият Зевс изпратил при мрачния си брат Хадес бързия като мисълта Хермес. Хермес се спуснал в изпълненото с ужаси царство на Хадес, явил се пред седящия на златен престол владетел на душите на умрелите и му предал волята на Зевс.
Хадес се съгласил да пусне Персефона при майка й, но преди това й дал да погълне едно зърно от плода на нара, символ на брака. Персефона се понесла нагоре със златната колесница на мъжа си, придружена от Хермес; литнали безсмъртните коне на Хадес — никакви препятствия не съществували за тях и в миг стигнали до Елевзин.
Забравила всичко от радост, Деметра се втурнала да посрещне дъщеря си и я сграбила в своите обятия. Нейната любима дъщеря Персефона била отново при нея. Деметра се върнала на Олимп заедно с нея. Тогава великият Зевс решил две трети от годината Персефона да живее при майка си, а за една трета да се връща при мъжа си Хадес.
Великата Деметра възвърнала плодородието на земята и отново всичко се раззеленило и започнало да цъфти. Горите се покрили с нежни пролетни листа; цветя изпъстрили зелената морава на ливадите. Скоро пуснали клас хлебородните ниви; цъфнали и започнали да благоухаят овощните градини; заблестяла на слънцето зеленината на лозята. Събудила се цялата природа. Всичко живо ликувало и славело великата богиня Деметра и дъщеря й Персефона.
Но всяка година Персефона напуща майка си и всеки път Деметра потъва в скръб и отново се облича в тъмни дрехи. И цялата природа скърби по отминалата Персефона. Пожълтяват листата по дърветата и есенният вятър ги обрулва; процъфтяват цветята, нивите опустяват, настъпва зима. Природата спи, за да се пробуди в радостния блясък на пролетта — тогава, когато се върне при майка си от нерадостното царство на Хадес Персефона. А когато пък се завръща при Деметра дъщеря й, тогава великата богиня на плодородието с щедра ръка сипе своите дарове на хората и благославя труда на земеделците с богата реколта.


ОРФЕЙ И ЕВРИДИКА


ОРФЕЙ В ПОДЗЕМНОТО ЦАРСТВО


Великият певец Орфей — син на речния бог Еагър и на музата Калиопа — живеел в далечна (за тогавашните гърци — прев.) Тракия. Жена на Орфей била прекрасната нимфа Евридика. Певецът горещо я обичал. Но Орфей не се радвал дълго на щастлив живот с жена си. Веднъж наскоро след сватбата хубавата Евридика беряла със своите млади немирни другарки нимфи пролетни цветя в една зелена долина. Тя не забелязала една скрита в гъстата трева змия и я настъпила. Змията ухапала младата Орфеева жена за крака. Високо извикала Евридика и паднала на ръцете на притеклите се нейни другарки. Тя побледняла, очите й се склопили. Отровата на змията скъсала нишката на живота й. Дружките на Евридика изпаднали в ужас и техният скръбен плач се разнесъл надалеч. Чул го Орфей. Той изтичва в долината и там вижда студения труп на своята нежно обичана жена. Орфей бил обзет от отчаяние. Не можел да се помири с тая загуба. Дълго оплаквал той своята Евридика; и цялата природа, като слушала тъжното му пеене, плачела заедно с него.
Накрая Орфей решил да слезе в мрачното царство на душите на умрелите, за да склони владетеля Хадес и неговата жена Персефона да му върнат съпругата. Орфей се спуснал през мрачната пещера при Тенар към бреговете на свещената река Стикс.
Стои Орфей на брега на Стикс. Как да премине на другия бряг отсреща, където се намира мрачното царство на владетеля Хадес? Около Орфей се тълпят сенки на умрели. Едва се чуват техните стонове, сякаш шумолят падащи листа в гората през късна есен. Ето зачул се в далечината плясък на весла. Приближава се ладията на Харон, превозвача на душите на умрелите. Харон спира лодката до брега. Орфей моли да го пренесе заедно с душите на отсрещния бряг, но строгият Харон му отказал. Както и да го молил Орфей, отговорът на Харон бил все един и същ — „не!“.
Тогава Орфей дръннал по струните на своята златна лира и звуците й като широка вълна се разнесли по брега на мрачния Стикс. Със своята музика Орфей очаровал Харон; слуша той свиренето на Орфей, подпрян на веслото. Под звуците на музиката Орфей влязъл в ладията; Харон я отблъснал с веслото от брега и тя заплавала през мрачните води на Стикс. Харон прекарал през реката Орфей. Излязъл Орфей от ладията и свирейки на златната китара, се отправил през мрачното царство на душите на умрелите към трона на бог Хадес; придружавали го душите, които долетели, привлечени от звуците на китарата му.
Свирейки на китарата, Орфей се приближил до трона на Хадес и ме се поклонил. По-силно ударил той по струните на китарата и запял; пеел за своята любов към Евридика и за това, колко щастлив бил животът му с нея през светлите, ясни дни на пролетта. Но бързо отминали дните на щастието. Евридика загинала, Орфей пеел за своето нещастие, за мъките на разбитата му любов, за скръбта си по умрялата. Всички в царството на Хадес слушали с внимание пеенето на Орфей, всички били очаровани от неговата песен. Отпуснал глава на гърдите си, и бог Хадес слушал Орфей. Склонила глава на рамото на мъжа си, слушала песента Персефона; скръбни сълзи трепкали по ресниците й. Омаян от звуците на песента, Тантал забравил глада и жаждата, които го измъчвали. Сизиф прекратил тежката си, безплодна работа, седнал на камъка, който изкачвал по планината, и дълбоко, дълбоко се замислил. Очаровани от пеенето, стояли данаидите; те забравили за своя съд без дъно. Дори страшната богиня с три лица Хеката се закрила с ръце, за да не се виждат сълзите на очите й. Сълзи блестели и в очите на безмилостните Еринии; дори тях затрогнал с песента си Орфей. Но все по-тихо звучат струните на златната китара, все потиха става песента на Орфей и тя замира, сякаш едва доловима печална въздишка.
Наоколо царувало дълбоко мълчание. Нарушил го бог Хадес, като попитал Орфей защо е дошъл в неговото царство, за какво иска да го моли. Хадес се заклел с ненарушимата клетва на боговете — във водите на река Стикс, че ще изпълни молбата на дивния певец. Орфей отговорил на Хадес така:
— О, могъщи владетелю Хадесе, ти приемаш в царството си всичките нас, смъртните, когато се свършат дните на нашия живот. Аз не съм дошъл тук, за да гледам ужасите, които пълнят твоето царство, не съм дошъл, за да отведа като Херакъл пазача на твоето царство — триглавия Цербер. Дойдох тук да те помоля дч пуснеш обратно на земята моята Евридика. Възвърни я към живот; виждаш как страдам по нея! Помисли, властителю, колко би страдал и ти, ако ти отнемеха твоята жена Персефона. Пък и ти няма да възвърнеш Евридика завинаги. Тя пак ще се върне в твоето царство. Кратък е нашият живот, владетелю Хадесе. О, позволи на Евридика да изпита радостите на живота, защото тя тъй млада слезе в царството ти!
Замислил се бог Хадес и отговорил на Орфей:
— Добре, Орфее! Ще ти. върна Евридика. Отведи я обратно към живота, към слънчевата светлина! Но ти трябва да изпълниш едно условие: ще тръгнеш напред подир бог Хермес, той ще те води, а зад тебе ще върви Евридика. Но докато вървиш из подземното царство, ти не трябва да се обръщаш назад. Помни! Обърнеш ли се, Евридика веднага ще те напусне и ще се върне завинаги в моето царство.
Орфей бил съгласен на всичко. Той бърза по-скоро да си тръгне. Бързият като мисълта Хермес довел сянката на Евридика. Орфей я гледа с възторг. Той иска да прегърне сянката на Евридика, но Хермес го възпира, като му казва:
— Орфее, та ти прегръщаш само сянка. Да вървим по-скоро; нашият път е труден.
Тръгнали. Напред върви Хермес, подир него Орфей, а зад Орфей сянката на Евридика. Бързо преминали те царството на Хадес. Харон ги прекарал през река Стикс със своята ладия. Ето и пътечката, която извежда на повърхността на земята. Пътят е труден. Пътечката се извива стръмно нагоре и цялата е отрупана с камъни. Наоколо — гъст здрач. Едва се очертава в здрача фигурата на вървящия напред Хермес. Но ето че в далечината почнала да прозира светлина. Там е изходът. И около пътниците станало сякаш по-светло. Ако се обърна, мисли си Орфей, ще видя вече Евридика. Но първи ли тя след него? Не е ли останала в изпълненото с мрак царство на душите на умрелите? Може би е останала; пътят е тъй труден! Сигурно е изостанала Евридика и ще бъде обречена да се скита вечно в мрака. Орфей запристъпва по-бавно, ослушва се. Нищо не се чува. Та нима могат да се чуят стъпките на безплътна сянка? Все по-голяма тревога за Евридика обзема Орфей. Все по-често той се спира. А наоколо е все по-светло. Сега Орфей съвсем ясно би видял сянката на жена си. И забравил всичко, той се спрял и се обърнал. Почти до себе си той вижда сянката на Евридика. Протегнал към нея ръце Орфей, но сянката се отдалечила, отдалечила и потънала в мрака. Като вцепенен стоял Орфей, обзет от отчаяние. Трябвало да преживее за втори път смъртта на Евридика и виновник за тази втора смърт бил самият той.
Дълго стоял така Орфей. Като че бил безжизнен; като че стояла там мраморна статуя. Най-после Орфей се помръднал, направил една крачка, втора и поел обратно към бреговете на мрачния Стикс. Той решил отново да се върне При трона на Хадес, отново да го молител Орфей — молбите на певеца не трогнали коравосърдечния Харон. Седем дни и седем нощи седял печалният Орфей на брега на Стикс, проливайки скръбни сълзи; забравил да се храни, забравил всичко, роптаейки срещу боговете от мрачното царство на душите на умрелите. Едва на осмия ден решил той да напусне бреговете на Стикс и да се върне в Тракия.

СМЪРТТА НА ОРФЕЙ


Четири години изминали от смъртта на Евридика, но Орфей й останал верен, както и преди. Той не желаел да встъпи в брак с нито една жена от Тракия. Веднъж в ранна пролет, когато по дърветата се появявали първите листенца, великият певец седял на един невисок хълм. Златната китара лежала в краката му. Певецът я взел, дръннал леко по струните и запял. Цялата природа се заслушала в чудното му пеене. Песента на Орфей звучала с такава сила, така покорявала тя и привличала към певеца, че около него като омагьосани се стекли диви животни, напуснали околните гори и планини. От всички страни долетели птици да слушат певеца. Даже и дърветата се размърдали от местата си и заобиколили Орфей; дъбове и тополи, стройни кипариси и широколистни платани, борове и ели се струпвали около певеца и го слушали; нито едно клонче, нито един лист по тях не трепвал. Сякаш цялата природа била омагьосана от дивното пеене и от звуците на китарата на Орфей. Изведнъж се дочули в далечината силни викове, звън на тимпани и смях. Това били киконските жени, които празнували веселия празник на шумния Бакх. Вакханките се приближавали все повече; ето те виждат Орфей и една от тях високо се провиква:
— Ей го женомразеца!
Замахнала вакханката с тирса си и го запратила по Орфей. Но бръшлянът, с който бил обвит тирсът, предпазил певеца. Друга вакханка хвърлила по Орфей камък, но камъкът, покорен от омайното пеене, паднал в краката на Орфей; сякаш го молел за прошка. Все по-гръмко се носели около певеца крясъците на вакханките, все по-гръмко звучали песните им и все по-силно звънтели тимпаните. Шумът от празника на Бакх заглушил певеца. Вакханките заобиколили Орфей, връхлетели върху него като ято хищни птици. Като град се изсипали върху певеца тирсове и камъни. Напразно Орфей се моли да го пощадят; бесните вакханки не се вслушват в гласа, на който се покоряват дървета и скали. Окървавен, Орфей паднал на земята, душата му отлетяла, а вакханките разкъсали тялото му с окървавените си ръце. Те захвърлили главата на Орфей и китарата му в бистрите води на река Хебър. И — о, чудо! — струните на китарата, понесена от вълните на реката, тихо зазвучават, сякаш оплакват гибелта на певеца, а брегът тъжно им приглася. Цялата природа оплаквала Орфей: плачели дървета и цветя, плачели животни и птици и дори немите скали плачели, а реките придошли от проливаните сълзи. Нимфите и дриадите в знак на траур разплели косите си и облекли тъмни дрехи. Все по-далеч и по-далеч отнасял Хебър главата и китарата на певеца към просторното море, а морските вълни отнесли китарата на бреговете на Лесбос. Оттогава звуците на дивни песни звучат на Лесбос. А златната Орфеева лира боговете поставили по-късно всред съзвездията на небето.
Душата на Орфей слязла в царството на сенките и отново видяла онези места, където Орфей търсил някога своята Евридика. Пак срещнал великият певец сянката на Евридика и я притиснал с любов в своите обятия. От тоя момент те можели вече да бъдат неразделни. Сенките на Орфей и на Евридика бродят в здрача по полята, обрасли с асфодели. Сега Орфей без страх може да се обръща, за да види върви ли подир него Евридика.


ЕВРОПА


Царят на богатия финикийски град Сидон — Агенор, имал трима синове и дъщеря, хубава като безсмъртна богиня. Тази млада хубавица се наричала Европа
Веднъж Агеноровата дъщеря сънувала сън. Тя видяла как Азия и материкът, който е отделен от Азия с море, превърнати в жени, се борели за нея. Всяка от тях искала да притежава Европа. Победена била Азия, която, макар и да била възпитала и отгледала Европа, трябвало да я отстъпи на другата. Европа се уплашила и се събудила; тя не могла да разбере значението на тоя сън. Младата Агенорова дъщеря смирено започнала да се моли на боговете, ако сънят предвещава нещастие за нея, да предотвратят нещастието й. После, като се облякла в пурпурни дрехи от плат с втъкани златни нишки, тя отишла с другарките си на една зелена, отрупана с цветя ливада край морския бряг. Там, лудувайки, сидонските девойки брали цветя в златните си кошнички. Брали дъхави, снежнобели нарциси, пъстри минзухари, теменужки и лилии. Агеноровата дъщеря пък, която блестяла с красота всред другарките си като Афродита, заобиколена от харитите, брала в своята златна кошничка само алени рози. Като си набрали цветя, момичетата почнали да се смеят, да играят и весело да пеят. Свежите им гласове се носели далеко по цъфтящата ливада и по лазурното море, заглушавайки тихия му галещ плясък.
Прекрасната Европа не могла дълго да се радва на безгрижен живот. Видял я Кроносовият син, могъщият облакогонец Зевс, и решил да я открадне. За да не изплаши с появяването си младата Европа, той се превърнал в красив бик. Цялата козина на бика — Зевс, лъщяла като злато, само на челото му блестяло като лунно сияние сребърно петно, а златните рога на бика били извити като нов месец, когато за пръв път се появи в лъчите на пурпурния залез. Прекрасният бик излязъл на поляната и с леки стъпки, едва досягайки тревата, се приближил до момичетата. Сидонските девойки не се изплашили; те заобиколили чудното животно и започнали гальовно да го гладят. Бикът се приближил до Европа, лижел й ръцете и се умилквал около нея. Дъхът му имал приятен мирис на амброзия, целият въздух бил напоен с това благоухание. Европа гладела бика с нежната си ръка по златната козина, прегръщала главата му и го целувала. Бикът легнал в краката на прекрасната девойка, сякаш я молел да се качи на него.
Смеейки се, Европа седнала на широкия гръб на бика. И другите момичета искали да се качат до нея. Но изведнъж бикът станал и бързо се затичал към морето. Той отвлякъл онази, която желаел. Сидонянките се изплашили и силно завикали. Европа пък простирала към тях ръце и ги викала на помощ; но сидонските моми не можели да й помогнат. Златорогият бик се носел като вятър. Той се хвърлил в морето и бързо като делфин заплувал по лазурните му води. А морските вълни се отдръпвали пред него и пръските им се плъзгали като елмази от козината му, без да я намокрят. От морските дълбочини изплували прекрасни нереиди; те се трупат около бика и плуват заедно с него. Самият бог на морето Посейдон, заобиколен от морски божества, плава напред със своята колесница, укротява вълните с тризъбеца си, като изравнява пътя по морето за своя велик брат Зевс. Треперейки от страх, Европа седи на гърба на бика. С една ръка тя се държи за златните му рога, а с другата запретва края на пурпурната си рокля, за да не я намокрят морските вълни. Но тя напразно се бои; морето ласкаво шуми и солените му пръски не стигат до нея. Морският вятър отмята къдриците на Европа и развява лекото й покривало. Все по-далечен е брегът; ето, той вече се скрива в синкавата далечина. Навред само море и синьо небе. Скоро в морската далечина се очертават бреговете на Крит. Бикът — Зевс, бързо доплувал до него със своя скъпоценен товар и излязъл на брега. Европа станала жена на Зевс и заживяла оттогава на остров Крит. От Зевс тя родила трима синове: Минос, Радамант и Сарпедон. Славата на тези силни и мъдри синове на гръмовержеца Зевс се носела по цял свят.


ДЕВКАЛИОН И ПИРА


Много престъпления извършили хората от медния век. Надменни и нечестиви, те не се подчинявали на боговете олимпийци. Гръмовержецът Зевс им се разгневил; особено пък се разгневил Зевс на царя на Ликосура в Аркадия — Ликаон. Веднъж Зевс като обикновен смъртен дошъл в Ликосура. За да знаят жителите на Ликосура, че той е бог, Зевс им дал знамение и всички жители паднали ничком пред него и го почели като бог. Единствен Ликаон не искал да отдаде на Зевс божески почести и се присмивал на всички, които чествували Зевс. Ликаон решил да изпита бог ли е Зевс. Той убил един заложник, който се намирал в двореца му, част от тялото му сварил, друга част опекъл и ги предложил за ядене на великия гръмовержец. Зевс страшно се разгневил. С удар на светкавица той разрушил двореца на Ликаон, а самия него превърнал в кръвожаден вълк.
Хората ставали все по-нечестиви и великият облакогонец, егидоносецът Зевс, решил да унищожи целия човешки род. Той изпратил на земята такъв силен пороен дъжд, че всичко да бъде потопено. Зевс забранил на всички ветрове да духат, само влажният южен вятър Нот тласкал по небето тъмни дъждовни облаци. Плиснал поройният дъжд върху земята. Водата в моретата и реките се надигала все по-нависоко и по-нависоко, като заливала всичко наоколо. Скрили се под водата градовете със своите стени, къщи и храмове, не се виждали вече и кулите, които стърчали над градските стени. Постепенно водата покривала всичко — и обраслите с гори хълмове, и високите планини. Цяла Гърция се скрила под бушуващите вълни на морето. Самотно се издигал всред вълните върхът на двуглавия Парнас. Там, дето по-рано селянинът обработвал своята нива и където се зеленеели богати със зрели гроздове лозя, плували риби, а в горите, потънали във вода, лудували стада делфини.
Така загинал човешкият род от медния век. Само двамина се спасили от общата гибел — Девкалион, Прометеев син, и жена му Пира. По съвета на баща си Прометей Девкалион построил грамаден ковчег, сложил в него хранителни запаси и влязъл в него с жена си. Девет дни и нощи се носил Девкалионовият ковчег по вълните на морето, покрили цялата суша. Най-сетне вълните го докарали до двуглавия връх на Парнас. Поройният дъжд, изпратен от Зевс, спрял. Девкалион и Пира излезли от ковчега и принесли благодарствена жертва на Зевс, който ги запазил всред бурните вълни. Водата се оттекла и пак се показала изпод вълните земята, опустошена, подобна на пустиня. Тогава егидоносецът Зевс изпратил при Девкалион вестителя на боговете Хермес. Бързо се понесъл над опустялата земя вестителят на боговете, явил се пред Девкалион и му казал:
— Повелителят на боговете и на хората Зевс, като знае твоето благочестие, заповяда да си избереш награда; изкажи желанието си и синът на Кронос ще го изпълни.
Девкалион отвърнал на Хермес:
— О, велики Хермесе, само за едно моля Зевс: нека той пак насели земята с хора.
Бързият Хермес се понесъл обратно за светлия Олимп и предал на Зевс Девкалионовата молба. Великият Зевс заповядал на Девкалион и Пира да съберат камъни и да ги хвърлят през главата си, без да се обръщат. Девкалион изпълнил повелята на могъщия гръмовержец и от камъните, които хвърлял той, се появявали мъже, а от камъните, хвърлени от жена му Пира — жени. Така след потопа земята се сдобила пак с население. Населил я нов род хора, произлезли от камък.


ДЕДАЛ И ИКАР


Ерехтеевият потомък Дедал бил един от най-големите художници скулптори и строители в Атина. За него се разправяло, че извайвал от снежнобял мрамор такива чудни статуи, че те изглеждали като живи; би казал човек, че Дедаловите статуи виждат и се движат. Дедал изобретил най-различни инструменти за своята работа; негово изобретение били брадвата и свределът. Надалеч се носела славата на Дедал.
Този именно велик художник имал племенник, син на сестра му Пердика на име Тал. Той бил ученик на вуйчо си. Още в ранна възраст изумявал всички с таланта и изобретателността си. Можело да се. очаква, че Тал далеч ще надмине учителя си. Дедал завидял на племенника си и решил да го убие. Веднъж Дедал стоял с него на високия Атински акропол, на самия край на скалата. Наоколо нямало жива душа. Като видял, че са сами, Дедал блъснал племенника си от скалата. Художникът бил уверен, че престъплението му ще остане ненаказано. При падането от скалата Тал се убил. Дедал побързал да слезе от Акропола, вдигнал тялото на Тал и искал вече тайно да го зарови в земята, но го изненадали някои атиняни в момента, когато копаел гроба. Престъплението било разкрито. Ареопагът осъдил Дедал на смърт.
За да се спаси от смърт, Дедал избягал на остров Крит при могъщия цар Минос, син на Зевс и Европа. Минос на драго сърце приел под своя закрила великия художник на Гърция. Дедал изработил за Критския цар множество чудни произведения на изкуството. Той му построил и знаменития дворец Лабиринт — с такива объркани галерии, че като влезеш веднъж в него, не можеш вече да намериш изхода. В този дворец Минос затворил сина на жена си Пазифая, ужасния Минотавър — едно чудовище с човешко тяло и с глава на бик.
Дълги години живял Дедал при Минос. Царят не искал да го освободи да напусне Крит; искал единствен той да се ползува от изкуството на великия художник. Минос държал Дедал на остров Крит като същински пленник. Дедал дълго мислил как да избяга и най-сетне намерил начин да се освободи от критското си робство.
— Щом не мога — казал си Дедал — да се спася от властта на Минос нито по сухоземен, нито по морски, път, нали небето е свободно за бягство! Ето моя път! Минос владее всичко, само въздуха не владее!
Заловил се за работа Дедал. Насъбрал пера, прикрепил ги едно до друго с ленени конци и с восък и започнал да изработва от тях четири големи криле. Докато Дедал работел, син му Икар играел около баща си: ту хващал пухчета, които се издигали във въздуха от по-духването на ветреца, ту мачкал в ръце восък. Момченцето палувало безгрижно; работата на баща му го забавлявала. Най-сетне Дедал свършил работата си; крилете били готови. Дедал ги вързал на гърба си, пъхнал ръце в примките, прикрепени към тях, размахал крилете и плавно се понесъл във въздуха. Изумен гледал Икар баща си, който се реел във въздуха като грамадна птица. Дедал кацнал на земята и казал на сина си:
— Слушай, Икаре, сега ние ще отлетим от Крит. Бъди внимателен през време на летенето. Не се спускай много ниско до морето, за да не би солените пръски на вълните да намокрят крилете ти. Не се възземай и близо до слънцето: от горещината восъкът може да се разтопи и перата да се пръснат. Лети подир мене, не изоставай назад.
Бащата и синът надянали крилете на ръце и леко се понесли. Онези, които видели как те летят високо над земята, мислели, че двама богове се носят по небесната синева. Дедал често се обръщал, за да погледне как лети синът му. Те вече отминали островите Делос и Парос и продължавали да летят все по-нататък и по-нататък.
Бързото летене забавлява Икар; все по-смело размахва той крилете. Икар забравил наставленията на баща си; той не лети вече близко, зад него. Като размахнал силно криле, той се издигнал високо до самото небе, приближил се до лъчезарното слънце. Палещите лъчи разтопили восъка, който споявал перата на крилете; перата изпадали и се разлетели надалеч из въздуха, гонени от вятъра. Замахнал Икар с ръце, но на тях вече няма криле. Стремглаво полетял той от страшната височина, паднал в морето и загинал във вълните му.
Дедал се обърнал и заоглеждал на всички страни. Икар го няма!
Той започнал да вика сина си на висок глас:
— Икаре! Икаре! Къде си? Обади се!
Отговор не се чува. Дедал съзира по морските вълни пера от Икаровите криле и разбира какво е станало. Как намразил Дедал своето изкуство, как проклинал деня, в който е замислил да избяга от Крит по въздушен път!
А тялото на Икар дълго се носело по вълните на морето, което започнало по името на загиналия да се нарича Икарийско море. Най-после вълните го изхвърлили на брега на един остров; там го намерил Херакъл и го погребал.
Дедал пък продължавал полета си и долетял най-сетне в Сицилия. Там той останал да живее при цар Кокал. Минос се научил къде се е укрил художникът, потеглил с голяма войска за Сицилия и поискал от Кокал да му предаде Дедал.
Дъщерите на Кокал не искали да се лишат от художник като Дедал. Те прибягнали до хитрост. Склонили баща си да се съгласи с исканията на Минос и да го приеме като гост в двореца си. Когато Минос се къпел, дъщерите на Кокал излели на главата му вряла вода; Минос умрял в ужасни мъки. Дълго живял Дедал в Сицилия. А последните години от живота си прекарал в родината си, в Атина; той станал там родоначалник на Дедалидите, славен род на атински художници.

_________________
If you fall I’ll catch, if you love I’ll love,
And so it goes, my dear, don’t be scared, you’ll be safe,
This I swear. If you only love me

Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 5 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
Хостинг и Домейни