ПРИЯТЕЛИ НА АНТРОПОСОФИЯТА - ЕЗОТЕРИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Ex Deo nascimur. In Christo morimur. Per Spiritum Sanctum reviviscimus!
Дата и час: Нед Сеп 23, 2018 11:42 pm

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 8 мнения ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: ВАМПИРИТЕ
Непрочетено мнениеПубликувано на: Пет Яну 13, 2012 3:59 pm 
Offline
Модератор
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:18 pm
Мнения: 258
Местоположение: Stara Zagora
Преди да постна материала искам да кажа няколко думи. Това е моя любима тема. Персонажите също са ми любими (обичам да се "ровичкам" из материали за всякакви видове създания - елфи, върколаци, магьосници и т.н., но вампирите са ми страст - просто години наред не мога да се откъсна от темата). За съжаление материалите по темата (не говоря за книги и филми - те са на почит през последните години в света, за моя радост, защото понякога дават нови и интересни интерпретации дори и като художествена измислица, а за историческите материали, тези, в които има поне доза достоверност). Та затова искам да помоля, ако на някой от вас някога му е попадало нещо интересно, да го сподели. ^^^
Лично аз ще съм изключително благодарна!
^8#-

_________________
If you fall I’ll catch, if you love I’ll love,
And so it goes, my dear, don’t be scared, you’ll be safe,
This I swear. If you only love me

Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: ВАМПИРИТЕ
Непрочетено мнениеПубликувано на: Пет Яну 13, 2012 4:06 pm 
Offline
Модератор
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:18 pm
Мнения: 258
Местоположение: Stara Zagora
История на вярванията във вампири


Обгърната в мъглите на времето, точната дата, когато са се родили митовете за вампири е неизвестна, но съществуват данни и писания за вампири още от времето на Халдейците в Месопотамия, близо до река Ефрат, дори Асирийски писания върху глинени и каменни плочи близо до р. Тигър. Дори в библията Лилит може да се разглежда като вампир. Вярванията в немъртви създания, които се вдигат нощем от ковчезите си, жадуващи кръвта на неподозиращите жертви, са разпространени по целия свят и ни връщат хиляди години назад в миналото. Заради голямото разнообразие от разкази и истории за вампирите в толкова много различни страни, учените смятат, че историите са се развивали независимо, без да се предават от една култура на друга. Няма нужда да казвам, че това е наистина необичайно. В Древна Гърция съществувала история за вампирско създание - lamiae или Stringoe. Според митологията Ламя била любовница на Зевс, но когато жена му Хера разбрала, започнала да ревнува и накарала Ламя да полудее и да изяде децата си. Когато Ламя разбрала какво направила яростта и я превърнала в безсмъртно чудовище с глава и торс на жена и тяло на змия. В чудовищната си ярост тя всяка нощ преследвала и пиела кръвта на малките деца. (И малко допълнение - в римската митология съществува цяла раса Ламии, но пък при тях цялата митология е крадена) В гръцката митология съществувал дори вампирски демон - Empusas, за който се предполагало, че бил слуга на Hecate. В Древен Китай се срещат история за чудовища наречени kiang shi. Дори легенди в Индия и Непал разказват за вампирски създания. Картини върху стените в пещери изобразяват Непалският "Господар на Смъртта" да държи изпълнен с кръв бокал с форма на човешки череп, докато стои пред езеро от кръв. Някои от тези рисунки ни връщат назад до 3000 години Пр. Хр. В древните индийски свещени писания, Rakshasas са изобразявани като вампири. Среща се дори същество в индийските митове, което виси с главата надолу от дърветата, подобно на прилеп, и е лишено от собствена кръв. Това същество наречено Baital, е вампир в легендите. Друга легенда е тази за Brahmaparush - същество, което се хранело не само с кръвта на жертвите си, но и с техният мозък. След като кръвта и мозъка са погълнати, съществото взема червата на жертвата си, като ги увива около себе си танцувайки. Малайските народи вярвали във вид вампири наречени Penanggalen. Съществото представлявало човешка глава и вътрешности излизащи от останалата част на тялото му, търсейки кръвта на жертвите, и по специално на деца и бебета. Предшестващ Испанските Конквистадори, вампирът може би е живял и в Мексико. Съществуват също така истории за Арабски вампири, създания наречени Algul, присъстващи в "Истории за Арабските нощи". Това били таласъми или вампирски демони, които пирували над трупове на бебета, живеели в гробища, и се хранели с човешка плът. В Шотландия също имат истории за вампирски създания. Наречено Baobhan-sith, това е същество появяващо се във формата на красива жена облечена в зелено, известна с това че примамва мъжките си жертви към смъртта. В Германия имало вярване, че дете което се кърми отново след като е било отбито, се превръща в дете вампир или Doppelsauger. Тези създания обичали да ядат женски гърди, особено на жени с които имат роднинска връзка. Дори в Африка съществуват легенди за вампирски създания. Едно племе - Caffre, вярвали, че мъртвият може да се върне към живот, като оцелява чрез кръвта на живите. В Перу, легендите са за canchus, поклонници на дявола, които пиели кръвта на младите. Има хиляди легенди и истории от всяка част на света, и въпреки, че повечето от тях разказват за човешки образи, съществуват и други създания, които могат да приемат и други форми като светулки, вълци, котки, овце, коне, кучета, койоти, змии и прилепи. В някои култури дори неодушевени предмети могат да бъдат вампири като тикви и любеници. За тях се казвало, че ставали вампири, когато се оставят да изгният. Може би всички тези легенди се основават на страха от смъртта и вярванията в животворните качества на кръвта... А може би....

Хронология


1047
За първи път се споменава думата “юпир” в документ към руския принц за “Юпир Личи” или порочният вампир.

1196
“Хрониките” на Вилиам от Нюбърг. Те съдържат няколко истории за вампири от Англия.

1428
Влад Дракула или Влад Набивачът на кол е роден.

1477
Влад Дракула е екзекутиран.

1484
“Malleus Maleficarium” известна като библията на ловците на вещици е написана от Хейнрич Кремър и Джейкъб Спренджър. Дискутирана е темата как да се лови и унищожава вампир.

1560
Ражда се Ерцебет (Елизабет) Батори.

1610
Елизабет Батори е осъдена за убиването на няколкостотин момичета. Присъдата й е доживотен затвор.

1614
Елизабет Батори умира.

1679
Написан е немският вампирски текст "De Masticatione Mortuorum" от Филип Рор.

1727-1732
Арнолд Паоло става известен с вампирския си терор над град в Meduegna.


1734
Думата “vampire” става част от английския език. Публикувана е първата модерна вампирска поема “Der Vampir”.

1813
Вампир се повява в “Гяур” на лорд Байрон.
A vampire appears in Lord Byron's The Giaour.

1819
Публикувана е първата вампирска история в Англия – “The Vampyre” на Джон Полидон.

1828
Вампирите излизат на оперната сцена с “Вампирът” от Хенрих Маршнер. Премиерата е в Лайпциг.

1847
Ражда се Брам Стокър.

1872
В Италия Виценто Вирзени is convicted за убиването на двама души и изпиването на кръвта им.

1897
В Англия е публикувана книгата “Дракула” на Брам Стокър.

1924
Фриц Хаарман, “Вампирът от Хановер” е арестуван и осъден за убийството на над 20 души по “вампирски” начин.

1931
Излиза филмът “Дракула” с Бела Лугоши.

1932
Излиза филмът “Vampyr” с режисьор Карл Теодор Дрейър.

1936
Излиза филмът “Дъщерята на Дракула”

1943
“Синът на Дракула” с Лон Чени Младши в ролята на Дракула,

1962
“The Count Dracula Society” е открита в САЩ от Доналд Рийд.

1964
Започват телевизонни шоута с герои с вампирски характеристики - "The Munsters" и "The Addams Family".

1965
Джини Йънгсън създава фенклуб на граф Дракула.

1970
Шон Манчестър открива компания за вампирски проучвания.
Публикуването на “В търсене на Дракула” от Реймънд Т. МакНали и Раду Флоресцу.
Стефан Калпман открива център за вампирски проучвания.

След това хрониката продължава с редица книги и филми с тематика, насочена към вампирите и вампиризма, които няма да изброявам тук. Само ще отбележа, че книгата на Брам Стокър всъщност дава тласък на режисьори и писатели (както е видно от справката по-горе).

Интересни факти


Първата творба за вампиризъм може да се открие в трудовете на Lucius Apuleius, писател и философ, живял 125-180. Романът му "De asino aureo" разказва за две зли сестри - Моро и Пантиа, които пили кръвта на Сократ (тук не става дума за философа). Те затворили раните му със сюнгер, за да не забележи какво са сторили с него, но когато на следващия ден се навел да пие вода сюнгерът паднал и последната капка живот от него се вляла в реката.

Думата Вампир произхожда от славянските езици и означава нещо между "летящо същество", "смучещо" и "вълк". Правописът на думата с "y" (Vampyre) влезнал в употреба през 18-ти век и следователно не е оригинален. По време на романтичното време, известно ни като Просвещението, вампирът излезнал от границите на митологията и станал често използвана фигура като обитател на елегантни имения и замъци.

През Средновековието един определен вид бълха (също кръвопиеща) била наречена "Вампирско създание", тъй като била един от основните носители на чумата. Келтите също често са заравяли мъртвите с лицето надолу. Това може да произхожда от вярването им, че мъртвият трябва да влезне в отвъдното, а главата му да е обърната в "правилната посока". В източна Европа било често в устата на починалия да се поставя скилидка чесън.

Михаел Бехайм (наричан Немския майстор на песента) композира през 1463 песен със заглавието "Von ainem wutrich der hies Trakle waida von der Walachei", в която разказва историята на Влад IV Дракула. Бехайм бил феодал на унгарския крал Матиас Корвиний, пред чийто съд Дракула бил изправен след прогонването му от Валахия. Дракул (което означава дракон, въпреки че румънската дума за Дявол е много близка) е било прозвище на войводата Влад II, рицар от Ордена на дракона. Влад III Тепеш е станал модел за така прочутия образ от книгата на Брам Стокър. Draculea (оригиналното прозвище) означавало "син на Дракона", което по късно било съкратено до Dracula. Въпреки романа на Стокър в румънската история никога не е имало връзка между Дракула и вампиризъм. Всъщност заради успешния опит да изтласка турците от Валахия той все още е смятан за местния герой. В неговото кратко управление той успял да намали престъпленията в родината си (за повече информация виж "L'histoire du prince dracula" от Matei Cazacu, която съдържа творбата на М. Бехайм). Неговият дом Валахия е част от Трансилвания, което означава "земя отвъд гората". Другото наименование за областта - Siebenburgen (седемте крепости - бел.пр.) е взето от немски и показва колко важна е била дефазивната система по времето на Дракула.

Един от малкото важни автори, работили върху темата вампиризъм, бил френският бенедиктинец Дом Аугустин Калме (1672-1757). Немската версия на есето му е озаглавена "Verhandlung und Erlauterung der Materi, von Erscheinungen der Geisteren, und der son genannten Vampiren, oder zuruckgekommene Verstorbenen in Ungarn, Moravia etc." ("Разглеждане и разяснение върху духовете, появяванията на призраци и така наречените Вампири или завърналите се мъртви в Унгария, Моравия и т.н." - бел.пр.). Калме работел върху разграничаването между Вампирите и обикновените призраци и демони. Калме бил един от първите задали си въпросите дали Вампирите наистина са мъртви, как са избягали от гробовете си и каква енергия им е нужна. Той стигнал до заключението, че въпреки честата им зла природа, Вампирите са Божии създания. Той още казва, че еретиците не са задължително вампири, иначе всички Римляни и Гърци са щели да бъдат такива.

Друг известен автор бил Монтаг Самърс ("Вампирът в Европа", публикувана за първи път през 1929), който проследява темата за вампиризъм от древните гърци през Средновековието до модерни времена, разглеждайки вижданията на различни страни.

Английският поет Лорд Байрон (1788-1824) също сътворил недовършен роман за вампирите. През 1816 заедно със свой приятел и доктор Джон Уилям Полидори организирал парти на брега на езерото Леман, сред гостите на което били поетът Пърси Шели и бъдещата му съпруга Мери. Поради разразилата се гръмотевична буря се наложило да останат в имението, където Байрон организирал състезание по разказване на истории за призраци. Така Мери Шели започнала прочутата новела за Франкенщайн. Байрон използвал споменатия фрагмент, който Полидори използвал няколко години по-късно за романа си "Вампирът, история", публикуван през 1819.

В началото на 19-ти век вампирите излизат и на оперна сцена с "Вампирът" от Хенрих Маршнер, чиято премиера била в Лайпциг през 1828. Фигурата на Дракула олицетворява очарованието на забраненото и е символ на потиснатата сексуалност на Викторианското общество. Той не хвърля сянка, силен е като 20-годишен младеж, притежава, заради консумацията на кръв, вечна младост и е господар на прилепи, вълци, плъхове, лисици и бухали. Той е способен да се преобрази в облак прах или пара, може да изкатери безпроблемно всяка стена и командва елементите. Историята разказва, че може да влезе в нечий дом само ако е поканен и трябва да спи в ковчег, запълнен с пръст от собствения му дом.

Въпреки, че се смята, че кръстът е добро оръжие срещу вампирите ефектът му се базира само на символизма и на вярата в силата му. (И няма как да се приложи от евреин, ислямист или Хиндуист например)

Червено-черното наметало, което е широко разпространен вампирски мотив, е бил добавен от Хамилтън Дийн и символизира прилеп. Бела Лугоси, вероятно най-известният актьор, изиграл ролята на Дракула, е бил дори заровен в собственото си наметало.

Дракула за първи път се появява в театъра с постановката "Дракула, вампирът" от самия Брам Стокър. Премиерата била на Royal Lyceum Theatre в Лондон. По-популярна била версията на Хамилтън Дийн през 1923. Мюзикълът "Танцът на вампира" понастоящем се играе във Виена.

Интересно е, че фигурата на вампира се открива през всички векове не само в Европа, но и в Азия. Страхът е най-силното което управлява хората, и страхът от непознатото или мистериозното може да бъде открит навсякъде по света.

_________________
If you fall I’ll catch, if you love I’ll love,
And so it goes, my dear, don’t be scared, you’ll be safe,
This I swear. If you only love me

Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: ВАМПИРИТЕ
Непрочетено мнениеПубликувано на: Пет Яну 13, 2012 4:08 pm 
Offline
Модератор
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:18 pm
Мнения: 258
Местоположение: Stara Zagora
Китайски вампири


Имайки предвид, че през по-голямата част от историята си Китай и Европа едва са се познавали, странно е колко подобни са концепциите им за вампирите. Най-вероятно идеите са разменени по Коприненият Път или пък са донесени на запад от Монголските орди, но ранните изследвания могат да бъдат опростени ако само приемем, че и в двата региона вампиризма е бил истинско проклятие. Подобни истории са разказвани и в Тибет, макар самите тибетци никога да не са страдали много от вампири заради свой стар обичай за въздушно погребение, където разчленявали тялото на покойника и хранели лешоядите.

В Китай вампирът е известен като Ч'инг Ши (Ch'ing Shih) и главно е разглеждан като демон поел контрол над човешки труп, който поддържа като се храни с други трупове или живи хора. Другата възможност е, това да е самата по-малка душа на мъртвия, която възражда трупа. Тази идея произхожда от Китайското вярване, че всеки човек има две души - Хун, или висшата душа, която се стреми към небесата; и По, или долната душа, която е вродено зла, сенчестата част дори на светите личности. Там където По е достатъчно силна, дори най-малката част от тялото, като пръст на крак или ръка, е достатъчна за да възроди вампир, особено ако е изложен на лунна светлина.

Говори се, че китайските вампири имат червени взиращи се очи и остри нокти като на хищник. Те са неимоверно силни и могат да летят. Имат толкова лош дъх, който често е достатъчен за да убие жертвата им. Добър начин да разсееш вампир в Китай, за разлика откъдето и да било другаде, е да разпръснеш зърна ориз на пътя им. По някаква си тяхна причина вампирите се чувстват задължени да спрат и да преброят всяко зрънце (трябва да има някакво символично обяснени но за момента ми убягва). Интересното е че индианските Аземан (ще ги разгледам при върколаците), които по своему са shapeshifter-и и митовете за тях са разпространени само в Северна Америка имат същата слабост). Единственият сигурен начин да унищожиш Чинг Ши е кремация, макар че понякога и обезглавяването и пробождането с кол също вършат работа.

овечето описания на Китайски вампири са толкова подобни на Европейските, че все едно се говори за едни и същи създания. Една новост, е че Китайските вампири често са описвани като загърнати в дълга бяла или зелена коса, която вероятно е следствие от преобладаващият в земята хумус в някои части на Китай. Жертвите на Чинг Ши също се превръщат във вампири.

Индийски вампири


Индия изглежда е страната, чиято митология е най-разнообразна с вампирски видове и кръвопийци. Тук ще се опитам да ги обобщя, като включа и някои други демонични създания приближаващи се до вампирската природа.

Да започнем с Байтал (baital). Тази вампирска раса са дребни, само около метър и половина и са наполовина хора, наполовина прилепи. Една известна история - "Крал Викрам и вампирът", се върти изцяло около едно такова създание, което крал Викрам заловил, за да занесе на един магьосник. Общо взето историята се състои от десетина подразказа, разказани от самият вампир.

Бута (bhuta), също от индииската митология е душата на човек умрял от преждевременна смърт, обикновено насилствена. Това е злонамерен дух, бродещ посред нощ, възкресявайки мъртвите тела и нападайки живите като таласъм. Срещат се най-често сред гробища или други запуснати места, хранейки се с вътрешностите на умрелите. Нападението на такова същество обикновено завършва с тежка болест или смърт. Но Бута също така имат малък проблем - те нямат сянка и затова не могат да стъпят на земята.

Ракшаса (rakshasa) е могъщ индийски вампир и магьосник. Те обичат да стряскат хората като се появяват обикновено в човешка форма, но с животински черти (хищни нокти, кучешки зъби, отвесни зеници и т.н.), или като животни с човешки черти (крака, ръце, плосък нос и т.н.). Животинската им форма най-често е тигър. За тях се знае, че обичат да се хранят с човешка плът и да пият човешка кръв. Ракшаса са променящ формата си вид в индуската митология по начало създадени от Брама (Brahma) да защитават морето от тези, които се стремят да откраднат еликсира на безсмъртието. Те живеят в Ланка (Геилон) и са управлявани от Равана (Rawana). По късно са били отъждествявани като демонични създания, често приемащи формата на прелъстителни жени, които примамват мъжете към смъртта им. Според други източници тези създания живеят в дърветата и предизвикват гадене и стомашни разстройства на тези, които се приближат до владенията им. Говори се, че децата могат да се превърнат в такива създания, ако бъдат убедени да ядат човешки мозък. Ракшаса вече не са хора, но все още обитават физическото тяло на видът, който обичат да ловуват. Друго описание на този вампир е бродещи гробовете, хранещи се с трупове прилични на елфи кръвопийци с остри кучешки зъби и изцапани с кръв. Както се вижда има няколко различни версии на този вампир, но всички се приемат като реални от Индусите, писали за такива създания във Ведите. Възможно е да се унищожи такова създание като се изгори, изложи се на слънчева светлина или чрез екзорсизъм.

Друг зъл дух от индуската митология и фолклор бил Брамапаруша (Brahmaparusha). Тези вампироподобни същества имали глава обвита с вътрешности и черва и си носели череп, от който пиели кръв. Говорело се, че този зъл дух обожавал да яде хора и да пие кръвта им от черепа, който си носи, след което изяждал и мозъка. След което се загръщал в червата на жертвата и изигравал ритуален танц.

Една от най-известните индийски богини - Кали (Kali), която имала дълга спускаща се около тялото й коса, носела гирлянд от трупове или черепи и имала четири ръце, също се описва като кръвопиец в един от митовете. Храмовете й били разположени винаги в близост до местата за кремация. Тя и богинята Дурга се биели с кралят на демоните Руктабижа (Ruktabija), който се възпроизвеждал от всяка пролята капка кръв. За да успее да го победи Кали трябвало да изпие всичката му кръв без да пролее дори капка на земята. Разбирайки това тя успяла да спечели битката. Други имена за Кали са Сара или Черната Богиня. Последователите и били наречени "thugs" (убийци), и били отговорни за ритуалните убийства в нейно име.

Паку Пати (Pacu Pati) е друг могъщ индийски вампир. Смятан за господарят на всяко зло върху живите. Можел да се види посреднощ в гробищата или местата за екзекуция. Писаша (Pisacha), друго име за Паку Пати били раса на същества, хранещи се с човешка плът. Описвани са като зли таласъми създадени от покварата на човечеството. Макар същността им да не е приятелски настроена към хората, те ще излекуват всяка болест ако бъдат подлъгани както трябва. Любимото им занимание е да ядат човешка плът. Към този вид се включва също Mmbyu (Смърт), разглеждан като господар на всички зли създания. Те са вампири с демонична природа, които измъчват жертвите си чрез своите демонски качества.

Също от Индия идват Ветала (Vetala) или Пуниаяма (Punyaiama), означаващо чиста раса във Ведата. Това същество изглежда като стара жена, с дълги деформирани резки за очи, обезцветена кожа и отровни нокти. За тях се знаело че са канибали, и пиели кръвта на спящите, пияните или лудите жени. Те влизали в дома като спускали магически конец през комина. Ветала имали способността да овладяват труповете. Тези реинкарнирани трупове се познавали по това, че ръцете и зъбите им били обърнати назад.

Хурел (Churel) или Хураил (Churail) е злобен отмъстителен подобен на сянка вампир. Обикновено това е жена умряла по време на бременност през време на фестивала Девали, или по което и друго да е време ако е мръсна. Говори се, че имат подъл характер, увиснали гърди, дебели грозни устни, черни езици и неподдържана коса. Те ловуват млади мъже, държат ги затворени и бавно изсмукват жизнените им сили, докато не се превърнат в грохнали старци. Говори се че мразят живота и пазят най-голямата си злоба за своите роднини.

За Масан, също от Индия, обикновено се говори, че са призраци на деца, на които им доставя удоволствие да измъчват и убиват други деца. Масан е способен да прокълне дете, което ходи в неговата сянка. Също така ще последва жена до дома й, ако тя остави роклята си да се влачи по земята в неговата сянка.

Масани е женски вампир, за който се говори че обитава погребални земи. Те са изцяло черни и ловуват през нощта, изплувайки от погребалните клади. Всеки, който премине през погребалните места ще бъде нападнат.

Накрая ще спомена Гайал. Класифициран като вампирски призрак, обикновено създаден от смъртта на човек, за който е нямало кой да извърши погребалните ритуали на погребението. Когато се завърне Гайал насочва отмъщението си към синовете на своите познати и към собствените си роднини. Заплахата от роднина завръщащ се от смъртта обикновено е достатъчна за да подсигури подходящо погребение.

Котки вампири (Иилайс)


Всъщност Иилайс спадат повече към приказните феерични създания. Те са същества наподобяващи котки и прокълнати с неутолима жажда за кръв. Притежаващи огромна бързина и незабележими, те са способни да повалят жертва много по-голяма от самите тях. Обикновено пресушените останки на техните жертви са единственото доказателство, което може да откриеш от Иилайс. Независимо колко ловуват, иилайс винаги изглеждат измършавели и слаби. На силната им неутолима жажда може да се противопостави единствено жестокостта им. Известно е, че иилайс дебнат безмилостно по самотните пътеки за пътници, които да измъчват.

Родината, от която произхождат, е Румъния.

Иилайс изглеждат като големи двуноги котки. Те са много опасни и прекарват по-голямата част от времето си в търсене на човешки жертви през нощта.

Също като вампири, те пият кръвта на хората, които заловят. Все пак, това е домът на Дракула и сред Карпатските планини, вярванията в тези нощни създания все още са силни.

Често те пеят или танцуват за да примамят хората да кривнат встрани от главния път към тях. Според един от слуховете, както жестоки могат да бъдат и великодушни, давайки, за цената на едно кутре, дарът на истинската музика на всеки бард, менестрел или поет. Те не могат да излязат на кръстопътищата, които от дълго време се смятат за защитено място, понеже са направени като равностранен кръст. Обикновено дебнат покрай тях, съвсем малко встрани от главната пътека. Ако някога се натъкнете на такова създание, стойте в центъра на кръстопътя докато се махне...

_________________
If you fall I’ll catch, if you love I’ll love,
And so it goes, my dear, don’t be scared, you’ll be safe,
This I swear. If you only love me

Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: ВАМПИРИТЕ
Непрочетено мнениеПубликувано на: Пет Яну 13, 2012 4:19 pm 
Offline
Модератор
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:18 pm
Мнения: 258
Местоположение: Stara Zagora
Германският историк доктор Петер Марио Кройтер в своя докторат "Вярванията за вампири в Югоизточна Европа" твърди, че първите вампири са били от Сърбия и Хърватия.
Въпреки че в света се е наложило мнението, че вампирите произхождат от Румъния и Трансилвания, германският историк доктор Петер Марио Кройтер твърди, че Сърбия и Хърватия са истинската люлка на тези същества, пише хърватският в. "Слободна Далмация".

В своя докторат "Вярванията за вампири в Югоизточна Европа" Кройтер се аргументира с това, че първите писмени документи за вярвания във вампири, които той е открил, не са от Румъния, а от Сърбия, а по-късно и от Хърватия.

В своя труд Кройтер споменава указ на сръбския цар Стефан Душан от 1342 г., с който се забранява на свещениците да участват в изравяне и изгаряне на трупове, за които се смята, че имат магическа сила.

Като пръв конкретен случай ученият посочва разказ от 1720 г. за Арнонт Павле от село Медведже близо до Белград, който бил преследван от вампир. Павле се намазал с кръв от самия вампир, за да се освободи от него, но явно не успял, защото скоро селяните намерили трупа на Арнонт и го изгорили, за всеки случай.

Доктор Кройтер твърди, че и Хърватия от векове е била заразена от мита за вампирите, като го доказва с легендите за съществуване на така наречените кръшници в Далмация, които се борели с вампири.

Това били хора, които са родени при особени обстоятелства, например при голяма буря. Душата на кръшника напускала тялото, когато било необходимо, и тръгвала на борба против вампирите.

Писмените документи за вампири в Румъния се появяват много по-късно и мнението на Кройтер, че твърденията за трансилванския им произход е заблуда, може да се смята за вярно, казва доктор Амир Музур, бивш кмет на хърватския град Опатия и голям познавач на местната история.

_________________
If you fall I’ll catch, if you love I’ll love,
And so it goes, my dear, don’t be scared, you’ll be safe,
This I swear. If you only love me

Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: ВАМПИРИТЕ
Непрочетено мнениеПубликувано на: Пет Яну 13, 2012 4:23 pm 
Offline
Модератор
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:18 pm
Мнения: 258
Местоположение: Stara Zagora
НЕУМИРАЩАТА ЛЕГЕНДА ЗА ВАМПИРИТЕ


Още от зараждането на човешката цивилизация се е вярвало в съществуването на свръхестествени антропоморфични същества, които се представят като завърнали се от смъртта човешки индивиди. Митовете преминават през историческата бездна на древността, през дългото време на средновековието, и внезапно през ХVIIIв. настъпва същински демонологически ренесанс за вампирите в Европа.
Развитието на мита за вампирите в началото е съсредоточена и дори бих казала ограничена в зоната на Източна Европа (българи и сърби, поляци и чехи, украинци и белоруси, унгарци и румънци, гърци и албанци), не след отслабването на османската империя след 1700г., когато се освобождават първите сръбски и австрийски територии, вълнуващата одисея за вампиризма се пренася в цяла Европа, а малко по-късно и по целия свят. Поверията за скритите демони (вампирите) плъзват на Запад, заселвайки с във фолклорните сказания на гали, келти и готи и оживявайки в романтическата литература на западноевропейски писатели като Гьоте, Колридж, Теофил Готие, Александър Дюма и много други. Вампирическата истерия, обхванала Западна Европа през ХVIIIв., накрая кулминира в бестселъра на Брам Стокър (Bram Stoker) „Дракула“ от 1897г. и в знаменития филм на Тод Браунинг (Tod Browning) „Дракула“ от 1931г., които предлагат занапред архетипните фигури на човека-вамп в черно-белите продукции на европейското кино и цветните филми на холивудската фабрика за илюзии като класиката на Ан Райс (Anne Rice) „Интервю с вампир“.
Митичните вампири визират представата за нечисти мъртъвци, които се превръщат в демонични същества поради нарушение на етносоциалните норми приживе или поради нарушение на установени от обичайното право норми и забрани в погребалните ритуали. Практически всякакви грешници или невинни хора, към които е извършен грях, стават потенциални вампири, които след смъртта си, ако не бъдат взети предохранителни мерки, претърпяват демонична метаморфоза. Като се започне от родените по църковни празници и заченатите по време на пост, премине се през родените с някакъв физически или ментален дефект и се стигне до незаконородените; продължи се през разбойниците и убийците, еретиците и магьосниците и се стигне до прокълнатите и неотмъстените или прескочените от куче или котка мъртъвци – всички те онагледяват идеята за социални маргинални и представата за чужди на традиционната общност индивиди. Това е причината след смъртта им те да не бъдат интегрирани към задружното семейство на предците-закрилници и да останат завинаги обречени на съдбата си като самотни демони, вилнеещи в тъмната половина на света.
В българските традиционни представи вампирът, въпреки множеството си регионални названия, има няколко главни разновидности, които могат да се градират според магическата сила и формата на демонизма си – тенец, който е вампир-сянка; върколак, който е вампир-песоглавец; плътеник, който е антропоморфичен демон, но без кости, като изпълнен с кръв мех от човешка плът; и накрая същинския вампир, който е антропоморфен демон, възприел вида на своя предшественик като вкостен дух, изцяло наподобяващ живите човешки същества.
Европейският фанатизъм за всемогъщия човек-вамп представя този демон в напълно човешки образ, който е жълтеникаво блед, с пронизително зелени очи, силно изразени кучешки зъби, сурова миризма и мрачно излъчване. Така до славянската представа за песоглавия кръвпиещ човешки демон, който се провира под заслоните на видимия свят, застава общоевропейската представа за „оживял труп, който през нощта приема формата на прилепообразен демон“, прелитащ ниско над заспалото човечество. Според класическата дефиниция на Борхес всяко чудовище е съчетание от съставните части на повече действителни същества, които в случая с вампирическия „кентавър“ отвеждат към кървавата захапка на вълка, нощния полет на прилепа и злобливата социалност на човека.
Асоциацията на човека-вамп с прилепа синонимизира познатата асоциация с вълка, доколкото кръвосмучещият прилеп от семейство Десмодонтидае (Desmodontidae) напомня летящ вълк с едрите си кучешки зъби, душенето на жертвата и лоченето на кръв. За разлика от него обаче, той е идеален животински прототип на човека-демон не само заради ръкокрилата си конструкция, но и заради фината си хищност – при похищение прилепът-вампир „размахва крила и така навява на своята жертва приятна прохлада, а с нея и крепък сън“, от зъбите си изпуска обезболяващ секрет, а слюнката му има противосъсирващ ефект, който осигурява продължително и облекчаващо кръвотечение. Набезите на прилепа-вампир се оказват опасни за човека не толкова със загубата на кръв, която причиняват, колкото с пренасянето на заразни болести, които след фаталното пробуждане погубват човешкия живот. В тропиците на Южна Америка прилепите-вампири най-често пренасят болестта бяс, чиито клинични признаци според д-р Гомес Алонсо поразително напомнят митологичните качества на хората-вампири, демонизирани след кървавата целувка на нощния си гост. Според митичното поверие, във вампири се превръщат не само злодеите, но и невинните жертви на „любените“ от вампир, които предават като демонична зараза своето членство към света на мрака. Вампирът като човешки демон на оживял мъртвец, който нощем смуче кръв, запазва ликантропния си първообраз в Източна Европа и развива прилепоморфния си вид в Западна Европа и особено в Америка, където все още се среща този уникален представител на летящите бозайници – прилепът-вампир. Специализацията на този хищник в храненето с животинска и човешка кръв го превръща в подходящ прототип на човека-вамп, чиято демонична злост също се съсредоточава в яростно поглъщане на кръв. Митичните вампири нощем се надигат от приюта на ковчезите си и тръгват към отпадналото в сън човечество, за да изпият кръвта и погубят жизнеността му. В тази сатанинска страст християнство разчита дяволски замисъл, който цели да разстрои космическия проект на Бога. Вампирите смучат кръвта като земно вместилище на душата, с което трябва да бъде подронена целостта на божествения дух и пълнокръвието на космическия океан. Вместо към виното като към божия кръв, което носи културен и креативен смисъл, вампирите се ориентират към човешката кръв като към вино, която пряко трансцендира същността на Бога. Така тяхното зверско покушение се оказва адресирано не само към човешките същества, но и към божествената субстанция и се проявява не само като морална, но и като религиозна перверзия, разгавряща се с ценността на човешкия живот и със стойностите на християнските символи. Следователно подобна митологема, каквато представлява вампирическото поверие, може да бъде отхранена само в контекста на християнската култура, чийто патримониум се явява европейският континент и по-специално неговата източна периферия на Балканския полуостров.
Ритуалните противодействия срещу вампиризма въплъщават същите христологични представи за смисъла на човешката кръв и за значението на сърцето като генератор на душевна енергия. Унищожаването на вампири се заключава в такива действия, които повреждат механизма на този кървав метаболизъм между хората и демоните, божественото и дяволското. Като главно средство за погубване на вампири се обособява пробождането или прострелването на сърцето, схващано като физиологична турбина на „живота“, който трябва да бъде преустановен. Нарязването на дланите и петите, осакатяванията и дори обезглавяването на вампирите също целят да се прекъсне дейността на тази кървава центрофуга в демоничното тяло, което паразитира върху действителния човешки живот. Обгръщането на ковчега с венец от трънливи рози допълнително асоциира порязване и кръвоизточване, като предлага далечна аналогия с короната от тръни над Христовия лоб, който пролива божествената течност в името на човешкото спасение. Така кръвта като емблема на вампирическата демонология се слива с кръвта като един от символите на християнската вяра. Този тео- и демонологически комплекс отнася представата за оживели мъртъвци-кръвопийци към културния фон на християнския паганизъм в Европа и още по-точно към неговото архетипно положение при славянизираните Балкани.
Зад тайната на митическите вампири съвременната наука прозира редица психо- и биопатологични изменения в човешкия организъм. Зад т.нар. кървави вампири например учените виждат множество заболявания на кръвта, които стават причина пострадалите да търсят здрави донори, осигуряващи тяхното оцеляване. Болните от порфирия и хепатит в древността са набавяли необходимите си вещества чрез консумиране на прясна човешка кръв, а болните от анемия или каталепсия в миналото са били оприличавани на демони заради жълтеникавия си цвят и смъртните си припадъци. Много пъти точно такива хора, които са изпаднали в каталептичен шок, когато чуват и виждат всичко, но не могат да реагират по никакъв начин, били обявявани за мъртъвци и погребвани приживе. Ако скоро след това те излизали от паралитичната тръпка, още преди да ги споходи действителната смърт в ковчега, болните проявявали свирепо усилие да се освободят от пoгребния затвор и да се завърнат при своите близки. Разбира се, това рядко било възможно и най-често те били доубивани от роднините си по познатия в ритуалите начин чрез пробождане или насичане, разстрелване или изгаряне. Това донякъде предлага логично обяснение защо вампирите посещавали само свои близки, с които били в кръвна или любовна връзка, и защо изпитвали отмъстителен гняв към тях. Когато все пак съживените демони успявали да се домогнат до виновниците за преждевременната си смърт, те безмилостно ги нападали, ранявали ги и отново бягали преди следващия си смъртоносен припадък. Хранели се от възпоменателни трапези и можели да заменят кървавия елексир само с мляко, което е другата животворна човешка течност и затова единственият субститут на кръвта. Красноречив пример по този повод е ужасната сцена от филма на Ан Райс (Anne Rice) „Интервю с вампир“ (1994 г.), когато нюорлеанският демон Лестад (Lestat) захапва до кръв изпълнената гръд на проститутката. Демоничната еротика на нощния гост е негова характерологична черта още преди той да се превърне в герой на готическата литература и модерното кино. „Вампирът във фолклора е сексуално създание и неговата сексуалност е обсесивна – подчертава Пол Барбър; – наистина в Югославия, когато той (вампирът) не смуче кръв, е склонен да мори вдовицата си чрез любов, така че после тя да линее като всички негови жертви“. Съвременните учени присъединяват към класа на кървавите вампири и някои типове сексуални маниаци като напр. кървавите фетишисти, които постигат сексуално удовлетворение от предизвикването на кръвотечение и консумацията на кръв. Всякакви психопати и серийни убийци, окултисти и готик маниаци, заедно с болните от мигрена, фотофобия и различни степени на ноктурализъм съставят другата голяма група на т.нар. психовампири. Много от тях се подхранват от мисълта, че поглъщат душевна енергия от хората, с които общуват – било по време на секс или на масови събрания, на мистични празници или колективни забави в реално и дори виртуално време.
В топ класацията на историческите вампири първо място безспорно заема румънският нобел от ХV в. Влад Тепес (Vlad Tepes), кръстен от собствения си баща „Дракула“ (Dracula), тоест син на дракона или на дявола, който по-късно получава и народното прозвище Влад Побивачът на кол (Vlad the Impaler), защото любимото му занимание било да убива жертвите си върху дървен кол. Биографията на Влад Дракула фактически разкрива трагедията на едно човешко отмъщение, придобило налудни размери. След като още в юношеска възраст бил предаден от баща си като заложник при турците, осигурявайки временния мир между османските завоеватели и местното население, Влад Тепес се завърнал след години като масов убиец и кървав садист. Неговото име става известно в локалната история преди всичко с военните му походи срещу турците, от чиято войска впрочем той набирал бъдещите си жертви. И до ден днешен Румъния помни трансилванския граф не като престъпник, а като народен герой, за когото демоничната слава е само една от ирониите на съдбата. И така, ставайки свидетел на нечувани жестокости в турските затвори, усвоявайки техните форми на изтезание, бъдещият румънски васал се превърнал в демоничен злодей, който пленявал жертвите си, разпъвал ги на кръст и в същото време ги побивал на дървен кол, наслаждавайки се на мъчителната им смърт и бавната им агония. Понякога присядал сред гора от трупове, доумъртвявал ги и пиел кръвта им вместо вино към блюдото си. Според исторически данни тази участ сполетяла около 20 000 турци, които имали лошия късмет да воюват срещу Влад Дракула. Някои учени дори предполагат роднинска връзка между известния румънския принц и унгарската аристократка от края на ХVІ в. Елизабет Батори (Elizebeth Bathory), наричана още Кървавата графиня, защото обичала да се къпе в кървава баня, приготвена от телата на собствените й прислужнички. Тя ги убивала по особено жесток начин, като ги обезобразявала и консумирала плътта и кръвта им още докато били живи. През 1610 г. Елизабет Батори била арестувана след пореден опит да похити девици, този път от благороден произход, при което помощникът й бил своевременно убит, а тя – затворена до края на живота си в спалнята на замъка й в Карпатските планини. Според историческите архиви невинните й жертви наброяват около 650 девойки, прислужвали или посещавали дома на демоничната дама. Но в историческията се наблюдават множество демони, които са забележителни личности като напр. френският писател Маркиз дьо Сад (Marquis de Sade) и кралицата на Вуду от Ню Орлеанс Мери Лавю (Marie Laveau), известна в едни случаи като Ли Гранд Зомби (Li Grand Zombi), а в други случаи като жената-вамп заради клюките на тогавашното нюорлеанско общество и клеветите на гръцкия журналист от началото на ХІХ в. в Америка Лафкадио Херн (Lafcadio Hearn). Като цяло демоничните проявления на историческите вампири се свързват с различни сексуални перверзии и социални ексцеси, които затвърждават представата за митическите демони като чудовищни форми на любовни и политически изчадия. Вместо заключение можем да си припомним думите на Томаш Беньеи: „ако ние все пак случайно срещнем чудовище, можем да бъдем сигурни, че рано или късно ще се натъкнем на хората, които са го измислили“, а също така и на обстоятелствата, които са го породили…

_________________
If you fall I’ll catch, if you love I’ll love,
And so it goes, my dear, don’t be scared, you’ll be safe,
This I swear. If you only love me

Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: ВАМПИРИТЕ
Непрочетено мнениеПубликувано на: Пет Яну 13, 2012 5:48 pm 
Offline
Модератор
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:18 pm
Мнения: 258
Местоположение: Stara Zagora
Вярата в съществуването на вампира отразява определени мирогледни представи, свързани с понятието за живота и душата, за смъртта и отвъдния свят. Връзката на вампира с конкретен индивид е основна. Това са "не по реда си умрели и погребани хора", смъртта на които е
настъпила насилствено - били са убити или сами посегнали на живота си, но и такива, които са били погребани с нарушения на някои изисквания на обичая.

Названията за този вид демонични същества са: най-широко разпространено вампир с диалектни форми въпир, въпер и др.; лепир - Търновско; литер - Горнооряховско; дракус - Родопите и Хасковско; плътеник - Северозападна и Североизточна България; тенец - Северозападна България; устрел - Странджа; топяк - областта Чеч, Югозападна България; опа ина - Девинско; упир - Добруджа; бродник - Русенско; гробник - Кукушко, Струга, Охридско.

Според народното вярване във вампир се превръща всеки мъртвец, през чийто труп се подаде предмет или се ръкуват или който бъде прескочен от котка, куче, през който прехвръкне
птица или върху който падне сянка. Същото се отнася до дрехите на покойника и до гроба. Във връзка с това поверие е обредната практика покойникът да бъде пазен денонощно от негови близки при светлина, гробът да се копае в деня на погребението.

Вампирът произхожда и от всеки неокъпан мъртвец. Затова окъпването е основен обреден момент и има повсеместно разпространение. Окъпването се извършва от възрастни
хора от пола на мъртвеца, които измиват тялото (по-късно само лицето и ръцете) с босилек и вода, вино или мълчана вода. Обикновено тази вода се извърля далеч, защото се смята за опасна за живите - "тя е мъртовска вода". В българските земи била позната и практиката трупът да се намазва с вино и зехтин.

Според народната вяра във вампир се превръща и неоплаканият и неопят мъртвец. Задължителен обреден момент е оплакването от настъпването на смъртта до погребението. Оплакване преди и след това време не се прави, защото се смята, че е лошо за мъртвия и
той ще се овампири. Обредното оплакване започва, след като покойникът е подготвен за погребение, и завършва със спускането му в гроба. Не се плаче нощем или след връщане от гробищата. Българските оплаквателни песни-тъжачки са елегични импровизации - израз на лична скръб с лирико-драматичен характер, и носят следи от езически религиозни представи за смъртта. Оплаква се и мъртвец далеч от неговия дом, с незнаен гроб, като обредът се извършва върху неговите дрехи.

Успоредно с оплакването със същата функция е и опяването на покойника от свещеник
и прекръстването, които са вторично явление. Налагането на християнските обреди става чрез промяна във възгледа, чрез ново тълкуване на езическия обред, т.е. че мъртвецът ще стане вампир, ако не се погребе по християнски ритуал. Във вампири се превръщат и анатемосаните и отлъчени от църквата. Налице е приспособяване на християнството към езически възгледи, налагане на християнската идеология чрез определени ритуали, които се преосмислят съобразно еднозначните по функция езически.

Опяването като компонент от църковния ритуал, обаче не се практикува при особени случаи на смърт - при епидемии, самоубиици, при некръстени деца и родилки до 40-ия ден, както и при убити от гръм.

Според народните вярвания покойник с рани на тялото или язва в стомаха също се превръща във вампир. (В Странджа се смята, че умрелите некръстени или починали деца, които са били заченати или родени в събота, се превръщат в устрели 9 дена след погребението. Вампирясват и родените в събота или през поганите дни от Коледа до Богоявление, което вярване по всяка вероятност има връзка и с практиката умрелите тогава да не се опяват. В Югозападна България по отношение на родените през тези дни съществува практиката да бъдат "лекувани" още приживе. Също така през тези дни се забранява да се работи, защото тогава е празникът
на вампирите и "който работи, когато умре ще се изпогани", т.е. ще се превърне във вампир. Народният обичай забранява вечер да се режат нокти, тъй като лицето също ще се превърне във вампир, когато умре). Затова, за да се предотврати вампирясването му, раните се измиват с вряло вино или се горят, а гробът му се опалва. Във вампири се превръщат и престарелите или тежко болните хора, погребани с дълги нокти. Среща се и поверието, че във вампири се превръщат и родените, и починалите в определени дни.

Вампирът произхожда и от мъртвец, погребан с дреха, плетена през Вълчата неделя, или от мъртвец, роден от майка, яла през своята бременност месо от животно, душено или убито от вълк.

С определени морални норми са свързани и народните вярвания, че вампири стават хората, водили лош живот - крадци, убийци, блудници, пияници, магьосници. Дяволът, вселен
в тях, не им давал покой и след смъртта, защото с негова помощ те извършвали различни деяния.

Всички, които умират преждевременно от неестествена смърт (удавници, обесени, самоубили се) и от насилствена смърт (убити, посечени, паднали от сграда, убити от гръм, отвеяни от вихрушка), се погребват без църковен ритуал вън от гробищата. Вярва се, че след смъртта си те се превръщат в зли и отмъстителни духове.

Дет се човек удави,
удави та се обеси,
сам си смърт направи -
попове не го опяват,
в гробища не го заравят,
роднини не го жалеят,
комшии не го окайват

(Хр. Вакарелски, Етнография на България, с. 590)

Във вампири могат да се превърнат и мъртъвци при някои по-особени случаи - ако мъртвецът остане с отворени очи; ако се обърнат назад, когато тръгнат с мъртвеца за гробищата, или ако падне сянка върху трупа, ако завали дъжд или завее вятър.

Централно място в погребалната обредност са мерките против превъплътяването. Те се вземат още веднага след настъпване на смъртта. Над покойника се бди денонощно, гори свещ, лампа или огън в огнището, от стаята изгонват всички животни над трупа не се подава нищо. Мястото, където е лежал, не се прескача три дни. В средните Родопи като предпазна мярка върху трупа се слагат веруга, простре и дилаф, т.е. железни принадлежности на огнището, които стоят до погребването; вярва се, че тогава, дори и котка да прескочи мъртвеца, той няма да се превърне в дракус. В Югозападни Родопи, областта Чеч, със същата цел върху трупа хвърлят рибарска мрежа.

Ако обаче някоя забрана бъде нарушена, веднага се вземат други мерки, за да се отбегне превъплътяването. Като главно средство в обредите са огънят, тръните, чесънът, желязото.

_________________
If you fall I’ll catch, if you love I’ll love,
And so it goes, my dear, don’t be scared, you’ll be safe,
This I swear. If you only love me

Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: ВАМПИРИТЕ
Непрочетено мнениеПубликувано на: Пет Яну 13, 2012 6:00 pm 
Offline
Модератор
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:18 pm
Мнения: 258
Местоположение: Stara Zagora
Графиня Батори


Елизабет (Ержебет) Батори (1560 - 1614) е унгарска графиня, произхождаща от една от най-старите и заможни аристократични фамилии в Трансилвания. Нейни роднини през 16ти и 17ти век са кралят на Полша и главният министър на Унгария, както и множество други важни личности в Европа.

Елизабет има трудно детство. Често има пристъпи на необуздан гняв и истерия, съпътствани от необяснима агресия. Има предположения, че е страдала от епилепсия, но това не е доказано. Когато е на 11 години баща и, Георге Батори умира и майка и Ана Батори, я изпраща за възпитание при семейството на годеника и. На 14 забременява от едно момче от близко село и е изпратена да роди тайно. През 1575, на 15 години е омъжена за граф Ференц Надазди, с който оттеглят в замъка Шейде, изолиран в полите на Карпатите. Графът прибавя нейното име към свойто, защото фамилията Батори е много могъща и да бъдеш в нейните редици означава да имаш голяма политическа мощ. (батор - смел ,унгарски).


Съпругът на графиня Батори е военен и по това време се водят дълги войни с Турция,
която все още настъпва към Централна Европа. Елизабет е сама в далечния си замък.

Дали поради скуката и оттегчението, или от лошото генетично наследство, резултат от дълги години на кръвосмешение в семейството, контеса Батори се оказва садистична до безумие личност, чиято жажда за кръв се проявява още в младежките и години. Известно е, че леля и, Клара Батори, също е имала садистични наклонности, както се знае и за наследствена лудост при други членове на семейството. По времето, в което графът е на бойното поле, младата, и доста красива, Елизабет запълва дългите периоди на самота със садо-мазохистични оргии,
често завършващи със сериозни наранявания за някои от участниците. По стечение на обстоятелствата, един от нейните прислужници е поклонник на Сатаната и контесата бързо проявява интерес към неговите занимания. Когато войната е прекратена и граф Надазди се завръща в замъка Шейде, откривайки занимнанията на съпругата си, той се оказва добър компаньон. Той има богат опит от годините на бойното поле, през които е измъчвал турски войници и офицери. Двамата заживяват в семейна идилия, споделяйки вкуса си към измъчване на човешки същества.

Родили им се четири деца - три момичета и едно момче. Графът починал когато Елизабет била на 44 и точно тогава започва историята, която наистина прави графинята невероятна личност.

Известна с красотата си, тя вижда че възрастта взема мощ над плътта и този факт е най голямата и тревога. Според легендата, докато една млада прислужничка резресвала косите и, я оскубала на което Елизабет отвърнала със силен удар. Потекла кръв и графинята забелязала че на мястото, на което се е стичала, кожата и е по-гладка и бяла. Вендага се консултирала със съветника си в демоничните въпроси и той потвърдил, че ако се къпе в кръвта на красиви девственици ще остане вечно млада. Прислужницата била увесена с краката надолу, прободена на множество места и оставена над едно корито докато цялата и кръв се оттече вътре. От този момент Елизабет започва да взема редовно кървави бани. Девойките от местноста започнали постепенно да изчезват. Подземието на замъка било пригодено за източването на кръвта на младите момичета. Според легендата на тавана винаги имало провисени трупове от които капело кръв. Когато се появявало някое изключително красиво момиче, Елизабет пиела кръвта му, понякога директно от източника, докато била още топла.

Но годините показали, че кървавите бани не давали желания резултат. Графинята решила че това се дължи на факта че девойките са от простолюдието и за да постигне лелеяната вечна младост и трябва подбрана кръв.

Тъй като произхождала от много влиятелен род, не било приблем да събере 25 красиви девойки от благороднически произход в замъка си, под предтекст, че ще ги обучава на поведение в обществото. Нито една от тях не оцеляла.

Но тук Елизабет Батори допуснала фатална грешка и нейните зверства станали публично достояние. Дълги години никой не се вслушвал в простолюдието, които знаели за случващото
се в замъка, но след като и благородническите семейства се оплакали, че нямат новини от дъщерите си, през 1610г. в замъка са изпратени войници не от друг, а от братовчеда на графинята - първият министър на Унгария. Това което заварват ги ужасява.

Елизабет е арестувана и съдена. Тя отрича всички извършени зверства, въпреки намереното от войниците в замъка. счита се че над 600 девойки са били измъчвани и зверски убити. Нейните слуги и съучастници са осъдени на смърт чрез изгаряне или обезглавяване, но благородническия произход не позволявал насилие срещу личността на графиня Батори. Осъдена е да преакара остатъка от живота си в замъка Шейде под стража и без право да излиза. Умира там, четири години по-късно. Според легендата, тя сама е пожелала това и е
прекарала четири години на тъмно в стаята си. Замъкът запустял, и когато години по-късно авантюристи разбили стаята на графинята в търсене на богатства, не намират трупа и.

Елизабет Батори останала в паметта на хората като истински, реално съществувал вампир.
В народните приказки тя е злата кралица, живееща в самотна кула в гората, която отвлича девойките от селата, за да си осигури вечна младост, преразказана от братята Грим.

От нейна гледна точка най-изключителната й черта бил изтънченият й и гладък като крем вид. Макар повечето хора да не били чак толкова впечатлени от нейната по скоро обикновена кожа, често я засипвали с похвали, понеже знаели кое е най-добро за тях самите, тъй като Ерзебет не приемала половинчати похвали, освен това била доста отмъстителна.

Осведомена за странните увлечения на Елизабет и развеселена от тях, нейната леля я въвела в удоволствията от бичуването (наложено върху други разбира се), вкус, който Елизабет бързо усвоила. Снабдена с ужасяващите сребърни нокти на съпруга си, тя обилно задоволявала страстта си през дългите самотни часове, бичувайки окаяните нещастници попаднали в тъмниците на замъка и. Колкото по-силни били крясъците и по-обилно течала кръвта, толкова по-силно и оргазмично било удоволствието й. Тя предпочитала да бичува избраните "субекти"
фронтално, а не откъм гърба, не само заради по-добрите възможност за нанасяне на поражения, но и за да може да се наслаждава на изписаната по лицето на жертвата болка и ужас от жестоката им съдба.

Съпругът й умира през 1604 (някои казват 1602) от множество прободни рани, причинени му от проститутка в Букурещ, на която не платил.

Всяко младо момиче било окачено, живо и голо, с главата надолу с вериги, увити около глезените. Гърлата им били разкъсвани, за да може всичката им кръв да се оттече надолу за банята на Елизабет, да бъде събрана докато младото тяло е все още горещо и изсипана в сгъстен лепкав тъмночервен басейн.

Като специално угощение Елизабет пиела детска кръв: отначалото от златна колба, а в последствие, когато жаждата й се увеличила, направо от извора, докато гърчещото окачено
тяло постепенно избледнявало.

_________________
If you fall I’ll catch, if you love I’ll love,
And so it goes, my dear, don’t be scared, you’ll be safe,
This I swear. If you only love me

Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: ВАМПИРИТЕ
Непрочетено мнениеПубликувано на: Пет Яну 13, 2012 6:11 pm 
Offline
Модератор
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:18 pm
Мнения: 258
Местоположение: Stara Zagora
Граф Дракула - реалност или мит


Влад Тепеш се ражда през ноември или декември 1431 в крепостта Сигнишоара. Баща му Влад Дракул по онова време е военен губернатор на Трансилвания – пост, на който го е назначил император Сигизмунд. Според някои, наскоро публикувани, изследвания на румънски и унгарски историци, Влад е бил член малко известния Орден на Дракона, създаден през 1387 от императора и съпругата му Барбара Джили. Орденът на дракона е един от най-известните, заедно с ордените на рицарите хоспиталиери и тевтонския орден. Емблемата на ордена е дракон с разперени криле, над него кръст. ‘Драк’ на румънски означава ‘дракон’, но също и ‘дявол’. Това рицарско братство, много наподобяващо ордените на Тамплиерите или Йоанитите, е трябвало да защитава католическата вяра и организира кръстоносни походи срещу заливащите Балканите турски пълчища. Именно споменът за принадлежността на Влад-старши към ордена, кара по-късно румънските боляри да кръстят сина му “Дракула” (едно от значенията на тази дума е “синът на Дракона”). Между другото, червеният костюм и черният плащ на графа от романите на Стоукър са точно копие на дрехите, носени някога от членуващите в Ордена на Дракона.

През зимата на 1436-37 Влад-старши е провъзгласен за княз на Влахия и младият принц прекарва следващите шест години в неговия дворец в столицата Търговище. Той е само на единайсет, когато баща му е принуден да го изпрати, заедно с по-малкия си син Раду, като заложник на султан Мурад ІІ. Униженията, на които е подложен там, изглежда са причина за особения характер, необузданите прояви на невероятна жестокост, както и за искрената му омраза към турците. Така или иначе, през 1448 Влад Тепеш напуска Одрин за да заеме престола на своя баща (станал жертва на заговор, подклаждан от полско-унгарския крал Владислав ІІ) и на по-големия си брат Мирча, управлявал в продължение на само няколко месеца.

Опитът да проникне в Търговище с помощта на отряд турска кавалерия, даден му от Мустафа Хасан паша обаче пропада, след като 17-годишният принц е разбит на бойното поле от друг претендент за трона, подкрепян от унгарския крал. Следват цели осем години на кървави междуособици докато през 1456 Влад Тепеш, по онова време вече известен като “Дракула”, успява да убие съперника си, поставяйки началото на второто си царуване във Влашко.

Естествено, малко след влизането в Търговище се заема да отмъсти за смъртта на баща си и своя брат Мирча. Навръх Великден, през 1459, петстотин болярски семейства, участвали в заговора са арестувани. Всички възрастни мъже са набити на кол, а останалите - заставени да изминат пеша осемдесеткилометровото разстояние до градчето Поенари, като по пътя са подложени на невероятни мъчения. По заповед на Тепеш оцелелите участват във възстановяването на едно старо укрепление на рицарите-тамплиери на река Арджеш, остатъците от което и днес са наричани от местните жители “Замъкът на Дракула”.

Сред западните историци Влад Тепеш е известен като един от най-жестоките влашки владетели

Било съвсем обичайно да нарежда противниците му да бъдат одирани, сварявани, разчленявани, ослепявани, душени, горени или погребвани живи. Когато бил в по-добро настроение пък нареждал да им бъдат отрязвани ушите, носовете или езиците. Но повече от всичко предпочитал набиването на кол, откъдето идва и другият му прякор “Тепеш”. Дори сред турците Дракула бил повече известен като “Казъоглу бей” (т.е. “князът, който набива на кол”). За румънските изследователи обаче, Влад Тепеш е преди всичко изразител на “румънския протонационализъм”, тъй като, според тях, жестокостите му били насочени срещу “болярския сепаратизъм, чуждестранната търговска конкуренция, и турските завоеватели”. Така през 1457, 1459 и 1460 Дракула заповядал да бъдат набити на кол всички саксонски търговци в княжеството му, обвинени, че не спазват наложените от него закони, докарвайки до фалит влашките си “колеги”.

Има много истории, илюстриращи житейската философия на Влад Тепеш Дракула. Знае се например, че е бил особено чувствителен към наложените от него представи за честност и ред в държавата. Почти всяко престъпление, от измама или кражба до убийство, се наказвало с набиване на кол. Казват, че след като няколко години въвеждал ред по този начин, Дракула заповядал да поставят на централния площад в столицата Тирговище голям златен съд, от който можел да пие вода всеки минувач. Според историците, съдът си останал там до края на царуването му, без някой да се изкуши и го открадне. Князът, освен това, много държал всичките му поданици да работят. Веднъж устроил голям благотворителен пир за просяци, скитници и сакати от цяла Влахия, след който залата, където се събрали всички, била обградена от княжеската охрана и запалена. Никой не оцелял.

В началото на 1462 Влад започнал мощна военна кампания срещу турците по цялото долно течение на Дунав -изключително рисковано мероприятие предвид огромното превъзходство на армиите на султан Мехмед ІІ Завоевателя. Въпреки това, през цялата година, Дракула жънел победа след победа. За да се реваншира, султанът минал Дунава с огромна армия, насочвайки се към Тирговище. Неспособен да се противопостави открито на многократно превъзхождащите го турци, Влад бавно отстъпвал към столицата, оставяйки след себе си само пепелища и отровени кладенци. Наближавайки Търговище, пред очите на смаяните нашественици се открила

Ужасяваща гледка

– цялото поле пред града било покрито с останките от набитите на кол повече от 20 000 турски заложници и пленници. Дори и най-коравосърдечните бойци от султанската армия, участвали преди това в щурма на Константинопол, били потресени, а самият Мехмед ІІ моментално заповядал отстъпление.

Оттам нататък войната срещу Дракула продължила с други средства. В играта бил включен по-малкият му брат Раду, фаворит на султана, който дотогава живеел в турската столица. Начело на многобройни турски отряди и присъединили се към тях влашки боляри Раду принудил Влад Тепеш да се укрие в крепостта си на река Арджеш, която скоро била обсадена. Според легендата, за да не попадне в ръцете на турците жената на Дракула се хвърлила от бойниците във водите на Арджеш (сцена, пресъздадена столетия по-късно във филма на Френсис Форд Копола за карпатския вампир). Самият Влад обаче успял да се измъкне от ръцете на брат си и, с помощта на местни селяни, стигнал до Трансилвания, където поискал подкрепа от унгарския крал Матияш Корвин. Но, вместо помощ, кралят заповядал да го арестуват, така че Дракула прекарал следващите няколко години като негов затворник във Вишеград. Все пак, по-късно той не само успява да се измъкне от унгарски плен, но и след поредица от кървави сражения, още веднъж да заеме трона на Влахия през 1475. Според повечето историци, Дракула е убит от собствените си боляри по време на поредна битка с турците през декември следващата година. Дракула загива край Букурещ в края на 1476 г. Главата му е изпратена в Константинопол и набита на кол за назидание на раята. Предполага се, че тялото му е погребано в манастира Снагов, недалеч от Букурещ. Но дори и след смъртта на ‘сина на дракона’, мрачната слава на владетеля се запазва...

Дълго време беше загадка, защо Брем Стоукър избира тъкмо този средновековен влашки владетел за прототип на своя прочут герой. Напоследък обаче стана ясно, че сред близките приятели на писателя е бил и професорът от Университета в Будапеща Херман Вамбергер, който би могъл да му даде нужната информация за Влад Тепеш. За това говорят и публикуваните наскоро изследвания на д-р Ейбрахъм Ван Хилзинг, според който Вамбергер действително се е интересувал от живота на истинския Дракула. Впрочем, самият Стоукър споменава, че е използвал при създаването на прочутия си роман както народни предания от Трансилвания, така и исторически извори, а и някои собствени преживелици. Между другото, сред саксонските заселници в Трансилвания, чиито прадеди били смъртни врагове на “Карпатския Дракон”, легендите за жестокостите на Влад се съхраняват чак до началото на ХХ-ти век. При това те са смятали, че прозвището “Дракул” не означава “дракон”, а просто “дявол”. Възможно е тъкмо в това преплитане на двете значения на думата в румънския език да се крие и истинското обяснение за връзката между Влад Тепеш и графа-вампир от романите и преданията.

_________________
If you fall I’ll catch, if you love I’ll love,
And so it goes, my dear, don’t be scared, you’ll be safe,
This I swear. If you only love me

Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 8 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
Хостинг и Домейни