ПРИЯТЕЛИ НА АНТРОПОСОФИЯТА - ЕЗОТЕРИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Ex Deo nascimur. In Christo morimur. Per Spiritum Sanctum reviviscimus!
Дата и час: Пон Дек 17, 2018 3:22 pm

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
Непрочетено мнениеПубликувано на: Вто Дек 13, 2011 4:21 am 
Offline

Регистриран на: Вто Ное 08, 2011 2:04 am
Мнения: 11
(2) Погрешно и правилно използване на езотеричното знание

08.05.2007 г.

Разгледахме (в предишната лекция) как познанието може да се използва за престъпни цели и това откри широки исторически перспективи. Сега ви моля да разберете, че ние не се занимаваме само с теория или със система от идеи, а със съобщаване на факти. Това нещо трябва да държим в ума си. В противен случай тези въпроси няма да бъдат ясно разбрани. Аз не излагам исторически аксиоми или идеи, а установявам факти – факти, свързани с плановете и целите на някои лица, които са събрани в братства, а също и на други Същества, които работят върху тези братства и чието влияние е също опасно. Това са Същества, които не са от плът, но се проявяват от Духовния свят.
От основно значение е да помните това, което казах вчера. Понеже, когато става въпрос за тези братства, ние имаме работа с различни партии. Например има една партия, която поддържа мнението, че някои по-висши истини трябва да се държат в абсолютна тайна. Има и братя, по-специално от средата на 15 век насам, които настояват някои истини да бъдат внимателно и подходящо разкривани, само ако отговарят на нуждите в дадения момент. Зад тези две главни партии стоят други разновидности. Предвид това, каквото и влияние да се оказва върху човешката еволюция от страна на тези братства, то много често ще отразява известен компромис.
В началото на 1840-те години тези братства, които имат знания за духовните импулси, играещи роля в историята, видяха да наближава онази битка на някои духовни Същества с висшите духове, която завърши през 1879 г. Тогава някои ангелски Същества – Духове на мрака, бяха хвърлени долу, на земята. Едно събитие, символизирано от победата на Михаел над Дракона. Обаче когато в средата на 19 век тези братства почувстваха, че това събитие наближава, те трябваше да решат какво поведение да имат спрямо него и да обмислят какво ще правят.
Онези братя, които желаеха преди всичко да се съобразят с изискванията на момента, бяха подтикнати към известно становище с най-добри намерения, но те сбъркаха в своя подход към материализма на епохата. Те помислиха, че на хората, които бяха подготвени да приемат само онова, което би могло да се знае в термини от физическия свят, би трябвало да се предложи нещо от Духовния свят в материалистична форма. Така с добри намерения през 1840-те години беше спуснат спиритизмът в света.
Тъй като по онова време критичният ум беше зает единствено със сетивния свят, беше необходимо на хората да се направи поне известно загатване – да им се даде известно усещане, че около тях съществува духовен свят. И така беше пуснат в действие този компромис, както стана и с всички други компромиси. Онези братя, които изцяло бяха против съобщаването на духовни истини на човечеството, се оказаха бити. Те трябваше да отстъпят и да се съгласят. Но въпреки всичко, тяхното първоначално намерение не беше да въведат в света явления, свързани със спиритизма. Когато са заинтересовани колективни групи хора, някой винаги прави компромис. И естествено, когато колективното решение е било взето, не само онези, които са се отнесли благосклонно към него ще очакват резултати, а и онези, които отначало са се противопоставили – те също очакват едно или друго от него.
Така добронамерените членове на тези братства възприеха погрешното становище, че чрез използването на медиуми хората ще се убедят в присъствието на духовен свят около тях. И тогава, на основата на това убеждение, би било възможно да се съобщават по-висши истини. Това наистина би могло да се случи, ако явленията, проявили се чрез медиумите, в действителност бяха изтълкувани по предвидения начин – като очевидно доказателство за присъствието на проникващ духовен свят. Обаче както обясних вчера, произлезе нещо съвсем друго. Спиритичните явления бяха изтълкувани от тези, които участваха в сеансите, като идващи от умрелите.
Така експериментът донесе разочарование на всички заинтересовани. Братята, които трябваше да се признаят за победени, бяха много наскърбени, че за проявите на сеансите можеше да се говори (понякога вярно) като идващи от духовете на умрелите. Добронамерените прогресивни братя не очакваха никакво споменаване на мъртвите, а по-скоро на общия елементален свят, така че те също бяха разочаровани. Въпреки това тези дейности бяха провеждани преди всичко от лица, които в известен смисъл бяха посветени. Сред вече споменатите братства ние трябва да виждаме и други братства (или с някои секции на същите братства), в които малцинството от членове, а понякога дори и мнозинството, се състои от посветени, които в своите братства са известни като „левите братя“. Те са тези, които разглеждат всеки импулс, влизащ в човешката еволюция, като въпрос на власт. Естествено тези братя очакваха всякакви неща от спиритизма.

Именно тези леви братя са отговорни за манипулациите с душите на умрелите. Тяхното внимание се концентрира върху наблюдение над онова, което излиза от сеансите, и постепенно те поеха контрола над цялото поле на дейност. Добронамерените посветени постепенно загубиха всякакъв интерес към спиритизма – в известен смисъл те се почувстваха засрамени, защото онези, които през цялото време се бяха противопоставяли на спиритизма, казваха, че от самото начало е трябвало да знаят, че от него няма да излезе нищо. Но в резултат на това спиритизмът попадна под властта на левите братя.
Вчера казах, че тези братя бяха разочаровани по следния начин. Те видяха, че спиритизмът би могъл да извади на бял свят онова, което те бяха задвижили, и преди всичко те се грижеха това да не стане. Откакто хората, присъстващи на сеансите, повярваха, че са в съприкосновение с мъртвите, тези съобщения от мъртвите можеха да разкрият какво бяха направили левите братя с душите на умрелите. Тоест самите думи, с които черните братства бяха злоупотребили, можеха да бъдат изобличени по време на сеанса.
Моля ви още веднъж да вземете под внимание, че не излагам теории, а разказвам факти – факти, които се отнасят до отделни индивиди. И когато индивидите са обединени в братства, те се различават по очакванията си спрямо едно и също събитие. Когато някой говори за факти, принадлежащи на Духовния свят, винаги има очакване на резултати от конкретни импулси. В обикновения живот едно действие винаги противоречи на друго. Когато се обсъждат теории, трябва да се съблюдава правилото за противоречието. Но когато някой говори за факти, тогава (именно понеже това са факти) ние често откриваме, че при тези факти в Духовния свят се наблюдават взаимовръзки, каквито има и при човешките действия на физически план.
И така, аз ви моля да държите това в ума си. Човек не може да говори за реалности по тези въпроси, без да е в съответствие с конкретни факти. В това се състои работата. Следователно ние трябва да отличаваме отделните течения и да правим разлика между тях. Това е свързано с нещо много важно, което ясно трябва да се има предвид от всеки, който се надява да постигне повече или по-малко задоволителен възглед за света. Това е основен въпрос и ние трябва да го имаме предвид, дори той да е малко абстрактен.
Човек, който се опитва да построи правилна картина на света, прави усилия да постави отделните елементи в хармония. Той постъпва така по навик – съвършено оправдан навик, свързан от много векове с най-скъпото притежание на нашите души: с монотеизма. Следователно той се опитва да сведе цялата си поредица от опитности за света до единен принцип. Това е доста вярно по свой начин – не обаче в смисъла, в който често се прилага, а в съвсем друг смисъл, за който ще говорим другия път. Днес ще се занимавам само с основния принцип.
Ако ние пристъпваме към света с предварително съставена идея, че всяко нещо трябва да бъде обяснявано без противоречие, като че ли то произлиза от един единствен източник, ще се разочароваме непрекъснато, когато гледаме без предубеждение на света и опитностите, които той носи. Ние сме придобили навика да разглеждаме всяко нещо, което възприемаме, с оглед на това, че всяко нещо води назад до единния божествен произход – всяко нещо произлиза от Бога и следователно трябва да има един-единствен начин на обяснение. Но това не е така.
Опитностите, с които ние се срещаме в света, не водят началото си от една-единствена почва, а от различни духовни индивидуалности, всяка от които играе роля в тяхното създаване. Това е основен момент. Утре ще говорим в какъв смисъл монотеизмът е оправдан. Ние трябва да мислим за независими индивидуалности всеки път, когато прекрачваме прага на Духовния свят. И тогава ние можем да се надяваме, че няма да обясняваме всяко изпитвано нещо с унифицирани термини. Да вземем някои поредици от събития – да речем опитности, срещани от 1913 до 1918 г. Естествено диаграмата ще ви покаже техния ход откъм две посоки едновременно.
Един историк винаги ще се стреми да сведе целия процес до действието на един-единствен принцип, но нещата не стават по този начин. Веднага щом преминем прага на Духовния свят, независимо дали надолу или нагоре (то е едно и също), намираме различни индивидуалности, относително независими едни от други, които действат в тези събития. Ние никога няма да разберем хода на събитията, ако приемем, че те имат един-единствен източник. Ние ще ги разберем само ако сред безредието на събитията вземем предвид дейностите на индивидуалностите, които работят заедно или против другите.
Това е нещо, което спада към най-дълбоките тайни на човешката еволюция. От столетия, дори от хилядолетия, тя е била затъмнявана от монотеитистично чувство, но вие трябва да вземете това под внимание. Ако днес искаме да се доближим до върховните въпроси, ние трябва преди всичко да не объркваме логиката с абстрактната свобода от противоречия. В света, в който отделни индивидуалности работят едновременно, непременно ще възникнат противоречия. Да се надяваме, че няма да възникнат – това води до обедняване на идеи: до идеи, които не могат да обхванат цялостно действителността. Единствените адекватни (точни) идеи ще бъдат идеите, способни да обхванат света, който е изпълнен с противоречия – понеже това е действителният свят.
Заобикалящите ни царства на природата се проявяват по забележителен начин. Във всичко, което наричаме природа – природата, до която се доближаваме чрез науката и чрез естетическото възприятие – работят различни индивидуалности. Но в настоящата фаза на човешката еволюция мъдрото Провидение е създало такъв ред, който е голямо благословение за човечеството. Ние можем да обхванем природата с идеи, които монистичният възглед допуска, защото сетивното възприятие обикновено ни позволява да изживяваме само това, което е в съгласие с този принцип. Зад завесата на природата лежи нещо различно, което се поддържа от съвсем различна посока, но сетивното възприятие го изключва, като приема от природата само толкова, колкото може да мине през неговото сито. Всичко противоречащо се отхвърля и природата достига до нас във вид на монистична система.
Веднага щом преминем прага и оставим истинските факти да влияят на тълкуването на природата – фактите относно елементалните духове или онези за влиянието на човешките души, които също могат да въздействат на природата – тогава вече ние не можем да говорим за монистическата система, приложима в природата. Още веднъж ясно виждаме, че имаме работа с дейности на индивидуалности, които могат или да се противопоставят една на друга, или да се подсилват взаимно.
В елементалния свят ние намираме земни духове-гноми, водни духове-уиндини, въздушни духове-силфи и огнени духове-саламандри. Те всички са там, но не образуват една единна група. Всяко от четирите царства е в известен смисъл независимо. Те не работят стройно в редица като една единствена система, а се противопоставят едни на други. Да започнем с целите им, които са съвсем различни: резултатите отразяват взаимодействията на целите им по най-разнообразни начини.
Ако знаем какви са тези техни резултати, ние можем да различим в дадено явление съвместната работа, така да се каже, на огнените духове и уиндините. Но никога не трябва да изхождаме от предпоставката, че зад тях стои една-единствена власт, която им дава определени заповеди. Днес този начин на мислене е широко разпространен.
Някои философи като Вилхем Вунд – справедливо описан от Франц Маутнер като „авторитет благодарение на своя издател“, още преди войната той почти навсякъде се нареждаше между авторитетните – та тези философи са готови да натикат в едно единство целия разнороден живот на думите, понятията, чувствата и волята. Защото те казват, че душата, е единство и следователно всичко това принадлежало на една единна система. Но това не е така и силно конфликтните тенденции в човешкия живот, които психоанализата наистина изтъква, не биха се случвали, ако нашият понятиен живот не се връщаше отвъд прага в области, където той попада под влиянието на индивидуалности, които са доста различни от индивидуалностите, които влияят на нашите желания и чувства.
Наистина е странно (как се заблуждават някои хора – бел. Стопанина)! Тук (Щайнер чертае на дъската), в човешкото същество, се намират понятийният живот, животът на чувствата и животът на волята – систематизатор като Вунд не може да се откъсне от идеята, че всичко това трябва да образува една-единствена система. Всъщност животът на понятията е в един свят, животът на чувствата – в друг свят, а животът на волята – в трети. Предназначението на човешката душа е точно да обедини в едно трите отделни дейности. Всички тези неща трябва да се вземат предвид всеки път, когато изучаваме импулсите, които са играли роля в човешката еволюция.
Винаги съм казвал, че всяка следатлантска епоха има своя специална задача и съм описвал задачата на човечеството през сегашната – петата следатлантска епоха. Задачата се изразява в справяне със злото, което е един импулс в световната еволюция. Ние сме говорили какво означава това от различни гледни точки. Абсолютно необходимо е силите, които се проявяват като зло, да бъдат преодолявани от човешките усилия през тази епоха, така че хората да могат да направят от тези сили нещо благоприятно за цялото бъдеще на космическата еволюция. Задачата на тази пета Следатлантска епоха е особено трудна и зад нея се крият много изкушения. И тъй като силите на злото се проявяват на етапи, хората се по-склонни да им се поддават в различните царства, отколкото да се борят за поставянето на това, което се явява като зло, в служба на правилния ход на световното развитие.
Това ще се случи – от известна гледна точка злото трябва да бъде обърнато към добри цели. Ако пропуснем това, ние няма да бъдем в състояние да отидем напред към шестата следатлантска епоха, която ще има доста различна задача. Нейната задача ще бъде да даде възможност на хората, докато все още са свързани със Земята, да имат винаги предвид Духовния свят и да живеят съгласно духовните импулси. Това е точно във връзка със задачата за противопоставяне на злото пред нашата собствена епоха, през която може да стане известно затъмняване на човешката личност.
Ние знаем, че от 1879 г. насам Духовете на мрака – които са най-близко до човека, принадлежащи към царството на Ангелите – бродят из човешкия свят, понеже те бяха хвърлени в него от Духовния свят. Така те присъстват в човешките импулси и работят чрез тях. И точно понеже тези Същества са способни да работят невидимо, толкова близо да човека и със своето влияние да го затрудняват в познаването на духовното чрез неговия разум, затова в тази епоха съществуват много възможности за отдаване на всякакви грешки и наблюдения, принадлежащи на Мрака, на Злото.
Чрез тази епоха човекът трябва постепенно да се научи да схваща духовното със своя разум, понеже тази възможност му беше предложена с побеждаването на Духовете на мрака през 1879 г., в резултат на което все повече духовна мъдрост ще бъде в състояние да се излива от духовните светове. Само ако Духовете на мрака бяха останали горе, в духовните царства, щяха да могат да затрудняват този излив. От този момент нататък те не могат да направят нищо, за да го спънат, но те могат да продължат да създават смут и да затъмняват човешките души.
Ние вече частично описахме възможностите, които те имат, за да направят това, както и предпазните мерки, които са взели, за да попречат на хората да получат духовна мъдрост. Разбира се, всичко това не е основание за оплакване, а за засилване на човешката енергия и стремеж към духовното. Защото ако хората постигнат това, което трябва да бъде постигнато през тази епоха – като надвият силите на злото и ги обърнат към добри цели – тогава те ще постигнат нещо огромно: Тази пета следатлантска епоха ще спечели за човешката еволюция по-величествени концепции от всяка друга следатлантска епоха и от всяка по-предишна епоха. Например, Христос се появи и премина през Мистерията на Голгота през четвъртата следатлантска епоха, но едва в нашата епоха ще бъде възможно за човешкия разум да обхване значението на това събитие.
През четвъртата епоха хората можаха да разберат, че в Христовия Импулс те имаха нещо, което можеше да отведе душите им отвъд смъртта: това беше достатъчно изяснено от християнството на Павел. Петата епоха ще донесе дори много по-голямо развитие: човек ще стигне до признаване на Христос за свой помощник в задачата за преобразуване на силите на злото в добро. Но с тази характерна черта на петата епоха е свързан един факт, който ние ежедневно трябва да записваме в душите си и никога да не го забравяме. През тази епоха ние трябва да бъдем борци за духа: ние трябва да разберем, че нашите сили намаляват, ако не ги употребяваме постепенно за завладяване на Духовния свят. В тази пета епоха човекът в най-висока степен зависи от свободата си и той трябва да я изживее в пълнота. И идеята за човешката свобода би трябвало да бъде критерият за всяко нещо, с което той се среща в този епоха. И обратно, ако човешките енергии стават все по-бездейни, всяко нещо може да се обърне в зло.
Човекът вече не бива да бъде ръководен като дете. Ако целта на някои братства е да го третират по този начин, както беше през третата и четвъртата епоха, те съвсем не постъпват правилно и не придвижват напред човешката еволюция. През тази епоха всеки, който говори за Духовния свят, трябва постоянно да си напомня да прави това по такъв начин, че приемането или отхвърлянето му да е оставено на свободата на индивида. Следователно някои неща могат да бъдат казани, но казването е точно толкова важно, колкото е бил всеки друг начин за представянето им през други епохи.
Ще дам един пример. В наше време съобщаването на истини или изнасянето на лекции по тях е най-важното нещо. Хората би трябвало да бъдат оставяни свободно да избират отношенията си, не би трябвало да се отива по-далече от лекцията, съобщаването на истините. Останалите би трябвало да го последват по свободно решение, както се прави, когато някой вземе решение на физическото поле. Това важи също и за нещата, които в известен смисъл могат да бъдат насочвани и ръководени единствено от Духовния свят.
През четвъртата следатлантска епоха все още беше необходимо да се вземат предвид други неща, а не само изречените думи. Какви бяха тези други неща? Нека вземем конкретен примера, какъвто е остров Ирландия – това е съвременното му име. Този остров има съвсем специални характеристики, които го отличават от останалия свят. Всяка част от Земята притежава отличителни белези (в това няма нищо необичайно), но тук въпросът е, че Ирландия ги притежава в изключителна степен.
Вие знаете от моята книга „Окултна наука“, че е възможно да се поглежда назад (във времето) и да се различават отделните влияния, които се изливат от Духовния свят в еволюцията на Земята. Вие също сте чували за това как са изглеждали нещата през Лемурийската епоха и за различните еволюционни насоки оттогава насам. Вчера обърнах внимание на факта, че цялата Земя трябва да се разглежда като жив организъм и че различните влияния, които се излъчват от отделните територии върху жителите им, имат особено въздействие върху „двойника“, когото също споменахме вчера.
В древни времена хората, които знаеха за Ирландия, изразяваха особените й белези под формата на митове и легенди. Човек може наистина да говори за една езотерична легенда, която посочва естеството на Ирландия в цялостния земен организъм. Казваше се, че веднъж Луцифер съблазнил човечеството в Рая, поради което човечеството било изгонено и разпръснато по Земята, която по онова време вече е съществувала. По този начин било направено разграничение (така ни говори легендата) между Рая (с Луцифер в него) и останалата част на Земята. Но с Ирландия беше различно. Ирландия не спадаше към останалата част на Земята в същия смисъл, понеже Раят, преди Луцифер да влезе в него, си е бил създал свой образ на Земята, а Ирландия стана този образ.
Нека разберем това по-ясно. Ирландия беше това парче земя, което не е участвало с Луцифер, не е имало връзка с Луцифер. Тази част на Рая, която е трябвало да бъде (отдалечена) отделена, така че да се появи един земен образ на Рая, би препречил пътя на Луциферовото влизане в Рая. Според тази легенда следователно, Ирландия е била замислена като онази част от Рая, която преди всичко е трябвало да не допуска Луцифер вътре в него. Едва когато Ирландия е била отделена, Луцифер е могъл да влезе в Рая.
Тази легенда, за която ви разказах съвсем непълно, е много красива. На много хора тя обясни съвсем индивидуалната задача на Ирландия през вековете. В първата от моите Мистерийни драми ще намерите нещо, което често е било описвано: Как Европа е била християнизирана от ирландски монаси. След като Свети Патрик въведе християнството в Ирландия, се случи така, че там християнството достигна до най-висока духовна набожност. В по-нататъшното тълкуване на легендата, която разказах, Ирландия (Иерна, както я наричат гърците, а Иверниа – римляните) често е наричана Островът на светците, поради благочестието в тамошните християнски манастири. Това е свързано с факта, че силите, излъчвани от Земята и оказващи влияние на „двойника“, са от най-висше естество на остров Ирландия.
Ще кажете: Тогава ирландците трябва да са най-добрите хора. Но не по този начин се проявяват нещата във външния свят. Хората се заселват във всяка област на Земята, оставят потомци и т.н. Затова човешките Същества не са продукт само на парчето земя, върху което живеят – техният характер може съвсем спокойно да противоречи на влиянията, идващи от Земята. Ние не трябва да приписваме развитието им на качествата, намиращи се в отделна област от земния организъм – това би означавало просто да се поддадем на илюзии.
Но можем да кажем, че Ирландия е съвсем специална земна област и това е един от многото фактори, от които би могло да се прояви плодоносно влияние в обществено-политическите идеи. Ирландия е един такъв фактор и за всички тези фактори трябва да се държи сметка в тяхната взаимна връзка. Ние трябва да развиваме наука за човешките взаимоотношения на Земята по този начин. Докато това не бъде направено, обществените дела няма да бъдат истински здравословно организирани. Това, което може да бъде съобщено от Духовния свят, трябва да се излее в някои мерки, които се вземат. По тази причина аз съм казвал в публични лекции, че държавниците и други, заети с обществени дела, трябва да влизат във връзка с тези съобщения, защото само тогава те ще бъдат в състояние да контролират действителността. Но те не правят това, или поне не са го правили досега, така че необходимостта си остава.
Това говорене, това съобщаване е важното днес в съответствие със задачите на петата следатлантска епоха, понеже тогава, преди говоренето да доведе до действия, трябва да бъде взето решение, както се вземат решения спрямо импулсите на физическия план. В стари времена беше различно, тогава трябваше да се използват други методи.
В едно особено време на третата следатлантска епоха едно братство използва случая да изпрати голям брой колонисти от Мала Азия в Ирландия. Тези заселници дойдоха от областта, в която малко по-късно, през четвъртата епоха, се роди философът Талес. Това бяха същата среда и духовна почва, от която посветените изпратиха колонисти в Ирландия. Защо? Защото те бяха забелязали специалните характерни черти на земя като Ирландия, както е посочено в езотеричната легенда, за която ви споменах. Те знаеха, че силите, които се издигат от Земята през почвата на Ирландия, действат така, че там хората са слабо повлияни от развитието на интелекта, или на егото, или на способността за вземане на решения.
Посветените изпратиха тези колонисти в Ирландия, тъй като много добре знаеха това, и са подбрали хора, които бяха кармично подходящи да бъдат изложени на такива влияния. В Ирландия и до днес съществуват потомци на старите емигранти от Мала Азия, за които се предвиждаше, че няма да развият и следа от интелектуалност, от разсъдителна способност, от способност за вземане на решения, но от друга страна трябваше да проявят в изключителна степен известни специални качества на темперамента. По този начин много отдавна бяха направени предварителни действия – приготовления, за мирно тълкуване на християнството, което щеше да бъде основано в областта на Ирландия, както и за славните събития, които доведоха до християнизирането на Европа.
Сънародниците на по-късния Талес изпратиха в Ирландия хора, оказали се подходящи да станат монаси, които щяха да работят по горе описания начин. Подобни планове често са били осъществявани в ранни времена. Когато във външната история, писана от историци без разбиране, намирате описания на древни колонизации, трябва да сте наясно, че зад тях лежи далновидна мъдрост. Историците може да са много интелигентни, понеже интелектът днес може да се добие дори на улицата, но това разбирането на събитията е друго нещо. Древните преселения (колонизации) са били ръководени според знанието за това, което е трябвало да се случи в бъдеще, а характеристиките на дадена област винаги са били вземани предвид с оглед на земната еволюция.
С това описах стария начин за внасяне на духовната мъдрост в света. Днес той не бива да бъде предприеман от никой, който следва правилната пътека (тоест дясното посвещение; практиките на белите братя – бел. Стопанина). Да се предписва предвижване на хората против волята им за подялба на света, би било неправилно. Правилният начин е да се съобщават истинските факти и да се оставят хората сами да определят действията си.
И така, можете да забележите, че е имало действителен напредък от третата и четвъртата следатлантска епоха до днес. Ние трябва да го схванем съвсем ясно. Ние трябва да разберем как този импулс към свобода трябва да проникне всички преобладаващи тенденции на петата следатлантска епоха. Понеже точно тази свобода на човешкия ум се противопоставя на този противник, за когото ви говорих вчера – а именно „двойникът“, който предружава човека през времето малко преди раждането до смъртта, като точно преди смъртта той трябва да си отиде. Ако някой е под влиянието, пряко произтичащо от „двойника“, той може да предизвика всякакви неща в тази епоха, които не са в хармония с нея. Тогава не би могъл да изпълни задачата си да се бори със злото по начин, при който до известна степен да промени злото в добро.
Мислете точно за всичко това, което действително се крие зад положението на човечеството през петата следатлантска епоха! Подробните факти трябва да бъдат видени в истинската им светлина и разбрани. Понеже там, където „двойникът“ е много активен, той ще работи против човечеството. През настоящата пета Следатлантска епоха хората не са развили способността да съдят за фактите правилно – особено през последните три тъжни години (Щайнер има предвид Първата световна война – бел. Стопанина) съвсем не бяха склонни да си съставят правилни преценки.
Вземете един факт, който изглежда много отдалечен от нашата непосредствена тема. В един голям металургичен завод 10000 тона чугун е трябвало да бъдат натоварени в железопътни вагони. Определен брой работници – 75 души, са били определени за тази работа и така всеки човек е трябвало да товари по 12,5 тона на ден. Имаше един мъж на име Тейлър, в който влиянието на този „двойник“ надхвърляше нуждите на човешката душа в нашето време. Той пръв попита началниците дали не мислят, че един човек може да натовари доста повече от 12,5 тона на ден. Те казаха, че по тяхно мнение един работник може да натовари най-много 18 тона на ден. Тогава Тейлър поиска да му разрешат да направи опити.
Така Тейлър започна експеримент с човешки същества! Стандартите, отнасящи се до машини, бяха пренесени в социалния живот. Тейлър искаше да разбере дали е вярно, че човек може да натовари най-много 18 тона на ден, както са мислели ръководителите. Той заповяда да се правят почивки, изчислени според биологичните показатели, които да бъдат точно толкова дълги, колкото е необходимо човек да възстанови предварително изразходваната енергия. Естествено, оказа се, че резултатите варират според индивидите. Това няма никакво значение, ако се прави с машини (където просто взимаме едно средно аритметично), но то не е подходящо да се прави с човешки същества, понеже всеки индивид притежава свой собствен оправдан капацитет.
Все пак Тейлър се постара да избере тези работници, чиято нужда от почивка отговаряше на изчисленото от него време. Останалите мъже просто бяха изхвърлени от работа. В резултат на това отбраните работници, поради пълното възстановяване на енергията им през почивките, бяха в състояние да натоварят по 47,5 тона на ден.
В този описан случай принципите на дарвиновата теория се прилагат към работническия живот: Годните за работа остават (на работа), а от негодните се отказват. Годни в този случай бяха тези, които с помощта на даваните почивки можеха да натоварят 47,5 тона, вместо считаните преди това за максимални 18 тона. По този начин работниците също са били задоволени, понеже са били направени такива огромни икономии, че заплащането е могло да бъде повишено с 60%. Така избраните работници, които се показали годни в борбата за съществуване, са били много доволни. Но негодните може би са гладували!
Това беше пример за един принцип с важни последици. Такива неща почти не се забелязват, защото хората не ги виждат, както би трябвало да ги виждат в светлината на великите цели. Дарвинизмът не съдържа окултни истини, но неговото приложение за преки експерименти с човешки същества би могло да има ужасяващи резултати. Ако в него бъдат пренесени окултни истини от тези, които разполагат с такива, ще стане възможно чрез тях да се постигне огромна власт над хората. Дори само чрез непрекъснат подбор на „най-годните“. Но нещата няма да спрат до тук. Ще да бъдат направени усилия някое окултно откритие да бъде използвано за превръщане на годния във все по-годен и по-годен… И по този начин би могла да се придобие огромна власт за използване на човешки същества – власт, която е напълно противоположна на добрите тенденции в петата следатлантска епоха.
Дадох тези вътрешно свързани примери, за да покажа как започват такива намерения с дългосрочни цели и как тези неща трябва да бъдат осветлени от по-висша гледна точка. Следващия път ще насочим вниманието си към три-четири велики истини, до които петата следатлантска епоха трябва да достигне и към това как те биха могли да бъдат зле използувани. Ако те не бъдат съобразени с правилните тенденции на епохата, ще бъдат поставени в служба на „двойника“, който се проявява чрез онези братства, които желаят да поставят друго Същество на мястото на Христос.


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
Хостинг и Домейни