ПРИЯТЕЛИ НА АНТРОПОСОФИЯТА - ЕЗОТЕРИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Ex Deo nascimur. In Christo morimur. Per Spiritum Sanctum reviviscimus!
Дата и час: Вто Юли 17, 2018 10:14 pm

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
Непрочетено мнениеПубликувано на: Пон Ное 21, 2011 1:13 pm 
Offline
Модератор
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:18 pm
Мнения: 265
Местоположение: Stara Zagora
Древноегипетските йероглифи са една изключителна част от историята на древен Египет.Древноегипетският език, отговарящ на семитските езици, е вече мъртъв език. Днес египтяните говорят арабски. Древноегипетският език е бил говорен обаче в продължение на повече от 3000 години и е имал известен брой писмени форми.

Прикачени файлове:
йероглифи.jpg


Системата на писане, използвана в древен Египет, е позната като йероглифи. Терминът йероглиф първо се споменава от гърците през 500 пр. Хр. Той произлиза от “hieros”, което означава посветен и от “glypho”, означаващо издълбан. Гърците използвали тази дума, тъй като употребявали подобен начин на изписване в свещените си книги.

Древноегипетските йероглифи се състояли от чертежи и рисунки, които покривали стените на храмовете и паметниците, и били изобразявани на папируси. Създавали се от художници, майстори и скулптори, които правели техни модели и ги измазвали в релефите. Картините на йероглифните азбуки били създадени, за да символизират древноегипетските букви.

Казано по друг начин, рисунката, съставяща йероглифните знаци, е представяла звука на буквата. Освен това са се използвали и по-малки картини, които да представят цели събития, идеи или думи.

Единствените хора, на които било позволено да четат или да пишат, са били т.нар. писари, за които се е смятало, че са професионалисти и са били много уважавани хора. Древните египтяни вярвали, че способността на писарите им е подарена от бога Тот, който те боготворяли като бог на йероглифите.

Въпреки че древноегипетската писменост е сложна, тя е и доста ясна. Наборът от знаци се е разделял на три основни групи: логограми- знаците, изобразяващи морфемите; фонограми- изобразяващи един или повече звука и определителни- изобразяващи не звук или морфема, а служещи като помощно средство за разбиране на предходните знаци.

Както и другите писмености от този период, древноегипетската писменост се е състояла само от съгласни. Не е ясно какво гласни точно е имало между съгласните на всеки йероглифен знак. Тъй като на археолозите им е било трудно да произнасят набор от съгласни по време на своите лекции, те са съставили протокол относно четенето и по изкуствен начин са интерпретирали думите. Тази система се е възприела от всички и днес много хора си мислят, че древните египтяни наистина са имали гласни. Така например кралят от 19 династия, известен днес като Рамзес или Размус, всъщност би трябвало да се произнася Риамесеса. За това свидетелстват дипломатически документи, разменени между Египет и Месопотамия.

Древноегипетската система на писане се състояла от около 700 знака. Йероглифите основно са се използвали както за религиозни, така и за тържествени цели. Те продължават да бъдат използвани в Египет до около 400 сл. Хр., след което са заменени от Коптик, друга форма на писмен език. 24-те букви, от които се е състоял, са взаимствани от гръцката система, но са добавени и още 6 други, представляващи конкретни египетски звуци. По-късно древната наука за писане и четене на символи се забравя и в момента в Египет се говори и пише на арабски.

Учени и изследователи са се опитвали да интерпретират древноегипетските йероглифи, но напредък се усеща едва след намирането на Розетния камък през 1799. Там се виждат три езика, като основната част е с прекъснат текст и с египетски йероглифи, централната е с народния скрипт, а най-долната част е на коински гръцки, форма на съществувал гръцки език.
И народният египетски скрипт, и гръцкият език, били добре познати на египтолозите от 19 в., които работели по разшифроването на камъка. Тъй като текстът на народния език и този на гръцки съвпадали, станало ясно и значението на египетските йероглифи.

Смята се, че Жан Франсоа Шамполион е този, който пръв разбива шифъра на египетските йероглифи. Той е успял да ги възпроизведе правилно при посещението си в Египет през 1828, където е видял рисунките в храма. Въпреки че през 1832 той умира, остават запазени неговите рисунки, преводи и бележки.

Розетският камък - история и значение

Прикачени файлове:
RosettaStone.jpg


Розетският камък е загадка, която се оказва ключ към цяла една цивилизация, която не би могла да бъде оценена правилно без този изумителен артефакт. Неповторимият епиграфски паметник е намерен през 1799 г. при разкопките на древната крепост Ар-Рашид в Египет. Неочаквано за екипа на около седем километра от малкия египетски град Розета, на западния ръкав на делтата на река Нил, откъдето идва и името на находката, се открива многоезична стела. Камъкът представлява плосък черен къс базалт с размери 118 х 77 х 30 сантиметра и тежест около 750 кг. На него са издялани три еднакви по смисъл текста, на два езика - два от текстовете са на древноегипетски (със староегипетски йероглифи и с демотично писмо), а третият е на старогръцки. Оказва се, че текстът на камъка представлява благодарствен надпис, отправен през 196 пр.н.е. към монарха Птолемей V Епифан от египетски жреци на Митра. По това време създаването на многоезични стели не е било рядка практика, но Розетския камък дава възможност за сравняване на писмените ситеми, а разшифроването става възможно заради повтарящото се еднакво изписване на името на Птолемей V, а и защото се е оказал добре съхранен.
Розетският камък е открит от французина Пиер Франсоа Бушар на 2 август. Той незабавно го изпраща в Кайро – в открития от Наполеон Институт за Египет. През 1801 г. французите претърпяват поражение от англичаните в Африка и са принудени да им предадат камъка, заедно с други ценни културни артефакти. От 1802 г. до днес Розетският камък може да се види в Британския музей. С разшифроването на текстовете върху камъка успоредно се занимават няколко изявени езиковеди и археолози - французинът Силвестър де Саси, шведският дипломат Д. Окерблад, английският учен Томас Юнг и французинът Жан-Франсоа Шамполион. Именно той на 27 септември 1822 година в италианското градче Торино, в следствие на съревнование, спечелва баса и постига успех като схваща кода на Розетския камък. Шампольон използва логически дедуктивен метод, който става ключов за разбирането на египетски текстове. Помага му и отличното познаване на древните езици и по-специално на коптския език като той извежда староегипетския от семейството на коптските езици. Французинът счита, че пиктограмите са били използвани и като разговорен език, а не само като символи.
По времето на Рим и Гърция, Египет вече има повече от 3000 години културна история. Римляните и особено гърците са се отнасяли към Египет със смесени чувства: от една страна с презрение към варварството, а от друга с удивление пред чудесата, архитектурата и цивилизацията им. Почти всички големи антични историци от Херодот насам изказват своето преклонение към мъдростта на тази безмерно древна страна. Египетските обелиски са били почитани и често пренасяни и издигани в Рим като символ на властта и нейния божествен аспект. Дори днес в Рим могат да се видят цели 13 обелиска, докато в самия Египет са останали не повече от четири.
Класическите автори смятат, че писмеността е създадена в Египет, но дори и те не са можели да четат самите йероглифи. Приемали както свидетелства историкът Диодор, че отделните знаци нямат фонетично значение, а по-скоро представят идеи, например рисунката на орел изобразява нещо случващо се бързо, докато тази на крокодила указва някакво премеждие.
Най-известният от първите лингвисти, които се опитват да разчетат йероглифите е Атанасиус Кирчер. В средата на 17 век той е бил всепризнат римски капацитет в областта на Древен Египет.
През 1666 година бил натоварен с публикуването на надписа от обелиска, намиращ се на римския площад "Пиаца де ла Минерва". Обелискът е издигнат по заповед на Папа Александър 7, а основата е проект на знаменития бароков скулптор и архитект Джовани Лоренцо Бернини. Кирчер смогва да разтълкува картуша (малък овал обграждащ група йероглифи) както следва:
"Защитата на Озирис срещу насилието на Тифо - трябва да бъде почетено с правилни ритуали и церемонии с жертвоприношения като обръщение към гениите на тройният свят с цел да се постигне задоволство от процъфтяването обичайно давано от Нил срещу врага Тифо". Съвременото всеприето четене на картуша е просто името на фараона Псамтик (Псаметихус), написано фонетично.
Значението на откритието на Розетския камък и неговото разчитане се оказва почти неизмеримо. Тъй като старогръцкият език, културния език на античността е бил добре изучен от лингвистите, съпоставянето на трите текста довежда до разшифроване на египетските йероглифи в текстовете. По този начин египтолозите успяват да разкрият писмения код на целия староегипетски език и по този начин да се разгадае смисъла на стотици надписи и да се изведат от сянката на хипотезите множество детайли от тази тайнствена цивилизация.


Вие нямате нужните права за да сваляте прикачени файлове.

_________________
If you fall I’ll catch, if you love I’ll love,
And so it goes, my dear, don’t be scared, you’ll be safe,
This I swear. If you only love me

Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
Хостинг и Домейни