ПРИЯТЕЛИ НА АНТРОПОСОФИЯТА - ЕЗОТЕРИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Ex Deo nascimur. In Christo morimur. Per Spiritum Sanctum reviviscimus!
Дата и час: Пон Дек 18, 2017 11:44 am

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 2 мнения ] 
Автор Съобщение
Непрочетено мнениеПубликувано на: Пон Дек 12, 2011 11:50 pm 
Offline

Регистриран на: Пет Ное 11, 2011 7:20 pm
Мнения: 12
КАК ДА РАБОТИМ С ДУШИТЕ НА УМРЕЛИТЕ?
(Среща с Мрайке на 12.06.2004 г. в Ст.Загора)


След пенсионирането си като съдия, Марайке не желаела повече да работи с главата си, заучавайки непрекъснато променящите се закони, а да започне да работи чрез сърцето.Така, през 1995 год. тя станала доброволен помощник за безнадеждно болни, с които е работела 5 години.Често е имала усещането , че нещо липсва, че ако хората познават антропософията, всичко би било различно. През 2000 год. се основава групата “Аврора”за работа с мъртвите и помощ на близките за погребенията. За щастие, в Холандия има “Християнска общност”, която в службите си извършва свещенодействия за мъртвите и подобен тип работа не би притеснила близките на починалите. Биографията не свършва със смъртта на човека. Когато умират, хората се завръщат към произхода си. Истинският човек не може да се намери във физическия свят, тялото му е само инструмент, така че той да може като посланник от духовния свят да планира нещата във физическия свят. Когато умрем, духовното семе освобождава физическото съдържание, а когато се раждаме, духовното семе се изпълва с физическото съдържание. Ако сме имали възможност да сме край мъртви хора, имаме преживяване, че те ни дават възможност да погледнем в духовния свят. Светът на умирането ни отваря за духовния свят, с умрелия човек изживяваме как земния и духовния свят работят заедно и имаме усещането за карма и реинкарнация. Изглежда, че сме в непрекъснат разговор с починалия. Когато човек умре, тогава можем да видим истинското му същество, тогава това външното , което пречи - отпада. Това, което отпада е двойника, сянката ни. Три дни преди смъртта, двойникът отпада и се връща при Луцифер и Ариман. Когато някой умре внезапно ( катастрофа, самоубийство), се усеща напрежение, защото двойника още не се е отделил, същото е когато се използва евтаназия. Истинският спътник след смъртта е Христос- в Христа умираме. Когато познаем Христос, това ни дава едно чувство за възкръсване и откриваме, че през целия си живот сме работили с него. Нашата душа се ражда чрез Христос, с него вървим към тялото и с него преминаваме през смъртта. Само когато се приеме кармата и реинкарнацията, може да се приеме Христос. Когато започнем да се занимаваме с хората около умирането, срещаме Луцифер и Ариман. Луцифер се опитва да ни отведе в ярък и прекрасен свят, а Ариман иска да фиксира всичко в задълженията. В Холандия Ариман доминира. Също и хората, които си мислят, че са канали за мисли от духовния свят, трябва да знаят, че има други същества, които са влезли в астралното тяло на мъртвия и това не е самия той.
Както имаме момент на раждане ,така имаме и момент на умиране и мястото на Сатурн при умирането е важно за живота между смъртта и ново раждане, както и за новото раждане. Сатурн е родовата памет. Ако някой е умрял и знаем къде е Сатурн, можем да се върнем, когато той е бил на същото място.

КАКВО СТАВА МЕЖДУ СМЪРТ И НОВО РАЖДАНЕ

Поради изживявания, близки до смъртта и такива под въздействието на наркотици, връзката между етерното и и физическото тяло се разхлабва и се получава чувство на голямо щастие. Усещането е за струене в голяма космическа стая. Нашето етерно тяло иска да стане периферия. Етерният свят не е свят на пространството, а само на времето. Когато умираме, мястото не е важно. Умирайки , чуваме симфонии, в които един звук привлича вниманието ни, без този звук хармонията няма да е пълна. За пръв път човек вижда тялото си отвън. Виждаме своята първична фигура и причините за които си слязъл на земята, причините за делата си и делата на другите хора.През цялото време, когато се движим от смърт към ново раждане, може да се събуди азовото съзнание. През трите дни след смъртта книгата на живота е отворена. Човек е сам със себе си и целия живот преминава в една едновременна панорама. Елементарните същества, които искат да разпаднат тялото трябва да почакат. Пеперудата присъства в какавидата и трябва време, за да стане пеперуда, трябва да я оставим сама да си свърши работата. През тези три дни светът на душата е призован. В 40 –те дни след смъртта още не сме получили ориентация, все едно влизаме от светла в тъмна стая и можем да видим нещо само ако пробудим светлина вътре в себе си. Можем да познаем други хора само ако събудим спомен за тях в себе си. Следва Камалока- изживяваме всички нощи отзад напред и всяка нощ гледа към деня преди нея. Виждаме делата и мисленето си. След смъртта не можем нищо да променим , но можем да получим прозрение. Имаме изживявания на болка и жажда – но това сами сме си го избрали. Болката пришпорва съзнанието ни. А нашата зависимост от съзнанието се разтваря в това време, прекарано в камалока. Цялото ни мислене и знание свързано с мозъка отпада, но не и това, което е свързано със сърцето. Намираме себе си, когато се освободим от себе си, имаме нужда от цялото време на Луната, Меркурий, Венера и Слънцето, за да скъсаме с оковите на земята. Тогава става раждането на духа в сферата на Слънцето и Марс. Каквото не сме успели да разторим са първите импулси за ново раждане. Когато преминем през Слънцето, виждаме два трона - на Луцифер - нашият най - добър спътник след сферата на Слънцето, а другият трон изглежда празен- вижда се само образът на Христос-вижда се как е работил преди да дойде на земята. Това се вижда само ако преди смъртта сме знаели за Мистерията на Голгота.

КАКВО МОЖЕМ ДА НАПРАВИМ ЗА ЛЮБИМИТЕ СИ МЪРТВИ ХОРА

Рудолф Щайнер е казал, че наша задача в това време е да възобновим връзките си с мъртвите хора - важно е за тях и за нас. Дори не бива да се вземат политически решения, без да знаем какво искат да ни кажат мъртвите за това. Р.Щайнер твърди, че в бъдеще ще вземаме важни решения само ако ги попитаме. Можем да им изпратим любовта си , така свързваме съдбите си чрез смъртта. Ние може да включим мъртвите в нещата които правим, да усетим тяхното присъствие. Те ни говорят в сферата на чувствата и импулсите. В душата ни съществува едно непрекъснато задаване на въпроси и получаване на отговори. Мъртвите са нашите непрекъснати наблюдатели, те са нашата мъдрост. Р.Щайнер казва, че е необходимо да се обърнем към тях с особено настроение - това е мост към духовния свят – настроение на благодарност към значението, което мъртвите имат за нас и за земята. Добре е да вярваме, че мъртвият не е изчезнал, да имаме усещането за ролята на духовния свят, да знаем, че Христос помага на умиращите хора, особенно когато астралното тяло ни напуска ( по времето на Камалока ). Трябва да знаем какво значение имат звездите за мъртвите хора. Ние трябва да очакваме, че всеки ден ще ни донесе нещо ново, да имаме усещане за общност ( не може да сме щастливи, ако има друг нещастен). Трябва да правим упражнения за развитие на нашите сетивни духовни органи, да се опитаме да усетим как сме открити за получаването на мислите , но да не ставаме топки за игра на мислите , които не ни принадлежат. Когато се събудим, добре е да си спомним сънищата и да се върнем към тях през деня. И нека не се натъжаваме, ако не ги помним. Добре е вечер да се прави упражнение за ретроспекция, а през деня да работим върху шесте упражнения. Трябва да имаме интерес към духовните знаци, да не бързаме твърде много през деня, да поддържаме добрите спомени за мъртвите, да им четем стихове, медитации, молитви, напр.”Отче наш”, евангелиетата и др. Когато четем на мъртвия, нека вложим цялото си внимание и сърце, защото можем да се свържем с него най- добре само ако имаме топли чувства. Особено важни са стиховете на Кристиян Моргещайн, Герхард Райт, Р.Щайнер – това са имагинации, пълни със светлина.Те работят, благодарение на собствената си сила. Това четене трябва да се прави редовно и с постоянство. Добре е на специални дати да се споменат мъртвите- на погребението, 40 дни след смъртта,, на рожденната му дата и на датата на смъртта и на други дни, свързани с културата на народа. Ако това възпоменание се прави заедно с други хора и в кръг, може много да помогне и подсили връзката с мъртвите. Така починалите се присъединяват към нас и можем да споделим мисли с тях. Срещата може да е толкова наситена, че духовния свят може да слезе до нас.

ДЕЙНОСТТА НА ГРУПАТА “ АВРОРА”

Групата е създадена през м. март през 2000 год., като идеята се е родила в гр. Банско през 1996 год. Марайке е посетила гробищата в града, видяла е хора, седящи около гробовете, които се хранели заедно, направили й впечатление и некролозите по стълбовете. Групата решила възпоменанието на мъртвите да се прави заедно. Изготвили брошура, в която описали предлаганите грижи за всичко свързано с мъртвите. Сформирали група за бдения. Всяка църква на Християнската общност в Холандия ( а те са 19 ) имат собствени групи за бдения в църквата, така че това не било нещо непознато. Но те извършвали бдения с членове на църквата. Групата “Аврора” веднъж на 5-6 години има ден за бдение из цялата страна, към която се присъединяват групи от северна Белгия. По време на тези срещи се обменят опитности и се получават прозрения и нови знания. Когато се върши работа съпътстваща умиращия, това е независимо, самостоятелно действие и се прави не от група, а от отделни членове. Когато някой умира, духът се ражда. Раждането не е наше собствено дело. Когато някой умре, в духовния свят има пиршество. Там става нещо грандиозно. Трябва да се погрижим стаята с мъртвия да е отворена, да има открито пространство, за да влезе Христос.
Преди смъртта, “ Аврора “ предлага на тежко болни лечение с изкуство – може да се рисува, или да се разглежда картина заедно с болния, да се провеждат разговори за биографията на човека, да се намери червената нишка в живота му. Членове на групата казват молитви, ако някой е близко до смъртта .
“Аврора “ се събират всеки месец и четат заедно книги на Р.Щайнер, някой разказва биографията на починал човек. Това е много вълнуващо, защото понякога се усеща присъствието на починалия. Сформирана е група за бдение, която бди три дни след смъртта. При бдение те не се обръщат специално към умрелия. Тяхна грижа е около този човек да има защита, обвивка, така че да се извърши парвилно процеса на отделяне от тялото. Най- добре е да има спокойствие около мъртвите, те да не се местят, а ако това се налага, да бъде направено с много любов. Задача е да се създаде междинното пространство между околната среда и човека , за да може той да види панорамата спокойно. Елементарните същества искат да разложат тялото, но чрез нашето будно съзнание, ние ги държим настрани. Бдението се прави през нощта, когато другите спят, за да няма заместител на съзнанието на мъртвия. Опитваме се да дадем нашето съзнание. Времето около полунощ и сутринта е най-важното. Усещат се същества, които искат да влязат и понеже трябва да си много буден, бдящите се сменят през 3 часа. Те четат “Евангелието на Йоан”, защото Р.Щайнер е казал, че това е едно произведение, изпълнено със силите на Христа, особенно от 14-та до 18-та глава. Така се прочиства атмосферата и се внася хармония в разлагането. Когато седим до мъртвия, виждаме как виталната му сила (етерните сили) си отива, че той е готов и тогава може да се затвори капака на ковчега. Може да се забележи, че след това мъртвият изглежда по-щастлив и по-млад. Наблюдава се разлика между дясна и лява половина на лицето, то се разпада на две части. Тогава бдящите си водят записки – записват изживяванията си и след бдението дават записките си на семейството. В друга тетрадка се пишат неща, които са важни за сменящите се по време на бдението и тя се предава от един на друг. Ако семейството попита, му се разказва какво ще прави групата през тези 3 дни. А след това се прави оценка на работата и всички винаги имат усещането, че са научили много.
През 40-те дни след смъртта, се чете специална молитва и стих, който се казва всяка вечер. Накрая всички се събират заедно със семейството на починалия и обменят спомени за него. Всяка година на 02.11. със запалени свещи се изговарят имената на починалите през годината.
Най-голямото оръжие срещу Ариман и Луцифер са здравият разум и хуморът.
Групата прави презентации и се представя чрез брошурата си.

ОТГОВОРИ НА ВЪПРОСИ

В-с: Добре ли е мъртвият да се кремира?

Отг: В Холандия има толкова кремации, колкото и погребения. Няма разлика какво ще зберем. Това не трябва да става догма. По- добре е да не се прави кремация за малки деца и самоубийци. За малките деца не трябва, защото те не принадлежат на тази епоха. За самоубийците е важно да имат място като гроб, защото те много усилено търсят тялото си след смъртта. Кремацията се прави след три дни. Когато запитали Р.Щайнер дали е удачно разпръскването на пепелта на мъртвия от лодка, над вода и т.н., той отговорил, че това е много болезнено за душата, защото тя има нужда от ориентир – не цялото море, а да се ориентира в малко пространство.

В-с: Кажете нещо за двойника, дали това е същото, когато Юнг говори за сянката?

Отг: Всички имаме част, която не си харесваме. Колкото се опитваме да я отричаме, толкова тя обърква живота ни. Кога сякаш двойника ни получава по- голямо внимание? Всичко, което дразни другите е техния двойник. Ако не сме се очистили от двойника си, наи-лошото е когато двойниците на хората се карат. Повечето кавги в семействата са кавги между двойниците и ако това се проумее – много помага. Често виждаме как мъртвите за три дни много се променят. Двойникът не може да понесе силите на Христос и се отпраща.

В-с: Има ли човек нужда от физическо тяло, за да наблюдава панорамата?

Отг: Има взаимодействие между етерното тяло, което напуска физическото. Физическото тяло е създател на паметта в етерното тяло. Р.Щайнер казва, че когато замразим вода, физическото тяло се отделя от етерното, ледът е минерал без етерно тяло. Въпросът е дали етерното тяло може да си свърши работата без физическото тяло.

В-с: Когато човек прави донорство на орган, докато е жив и когато го предоставя след смъртта си, какви са последствията?

Отг: Всичките ни спомени са в органите . При трансплантация това не значи, че ще приемем спомените на донора, защото все пак азът е този, който господства над
останалите тела.
В-с: Уведомяват ли се болните, когато заболяването им е нелечимо?

Отг: Във всяка болница в Холандия има пастор и те работят с техните методи край леглото на умиращия. Всеки болен от тежко заболяване в Холандия трябва да бъде уведомен за това.

В-с: Какво от автобиографията ви води до решението ви да работите за мъртвите?

Отг: През 1992 год. почина майка ми и това е първото ми изживяване. Тогава преживях всичко това, което по- късно исках да направя по по- различен начин. Работих в дом за възрастни с деменция, където използвах чувството си за хумор. След смъртта на някой в дома, след посещение в къщата му бях впечатлена от това как е живял.

В-с: Имате ли връзка с починалата си майка?

Отг: Усещам я близо до себе си. Аз имам клас от мъртви хора, на които чета.

В-с: Не изпитвате ли тягостно чувство, депресия, когато усещате мъртвите?

Отг: Напротив - ставам по- щастлива.

В-с: Какво се чете на мъртвите, освен евангелиетата – медитациите подходящи ли са?

Отг: Важно е да се знае, дали умрелия човек е вярващ. Може да се четат дори и приказки. Понякога само разглеждаме картини на Ван Гог, защото мъртвия е бил свързан с това. Веднъж се наложи да четем в морга. Тялото трябва да остане у дома 3 нощи и когато е горещо се слага хладилна инсталация под ковчега. В топлите страни етерното тяло се отделя по- бързо.

В-с: През това време трябва ли да се оставя храна на мъртвия?

Отг: Това ние можем да научим от вас. Когато семейството не ни е помолило да бдим, а почине близък или антропософ, тогава бдим дистанционно.

В-с: Четенето на глас ли е, или наум?

Отг: Не е необходимо да четем на глас.

В-с: След смъртта губим познанието си, нямаме мисли и не мога да си обясня как ни разбират мъртвите.

Отг: Чрез образа на мъртвия и любовта ни ние го привличаме. Дълго време аз практикувах, като четях половин глава от лекция на Р.Щайнер. На следващия ден преглеждах нещата, които съм подчертала, после четях следващата глава, и ентусиазма с който четях, споделях с мъртвия – не всяка дума споделям, а ентусиазма си. Важно е, мъртвия да знае, че има хора, свързали се с него, важно е сащо и съдържанието на прочетеното. Когато започнем да четем, трябва вътрешно да извикаме спомена за мъртвия.

В-с: какво става с духовете на вярващите, по- рано ли се прераждат, или на същите интервали като всички други?

Отг: За тези, които не вярват е по- трудно да разберат къде се намират след смъртта и не могат да отидат така високо, и когато се върнат, те не са изминали целия път. На такъв човек може да се помогне и аз освободих такъв човек от долните области. Който има идея, че има Бог, няма такива трудности.

В-с: Заплаща ли се на бдящите?

Отг: Да, чрез дарения от семействата, но се е случвало и нищо да не заплатят.




ГРИЖИ ЗА МЪРТВИТЕ

( Среща с Марайке на 13.06.2004 г. в Ст.Загора )


Жалко е, ако тъгата на хората се увеличава, когато те пишат за мъртвия по некролозите. В Холандия няма некролози. Смята се, че снимките на починалия го задържат на земята, но едновременно с това, чрез тях се предизвиква спомен за него. В Холандия се снима гроба и това се публикува във вестниците.

СМИСЪЛЪТ НА БОЛКАТА И СТРАДАНИЕТО


В Холандия има по- малко страдание към мъртвия, отколкото в България. В Холандия всички са в добро материално положение и когато се разболеят, получават много помощ и грижи. От друга страна е много лесно да се говори много луциферично за страданието. Във фазата около умирането, болката и страданието са необходими за отделянето на живота. За да се събуди съзнанието ни, са необходими болка и страдание, за да разтворим нещата , които трябва да преобразуваме, да смелим. Р.Щайнер казва, че всяко сърце, освободено с болки от материалните връзки е едно изчистване в светлината на духа. Всяка стъпка на развитие ние правим в болка и страдание. Това изчиства пътя ни към Христос. В Холандия, когато някой е пред прага на смъртта, лекарят казва: “ Не е необходимо да страдаш.”Но трябва да се знае защо страда човек – само болка в тялото ли е , социална болка ли е, или е екзистенциална болка от заминаващия си живот, или е болка от страх. Много хора вярват в Бога, Който ще ги накаже, често има невежество за това, което ни очаква. Важно е да се знае, на какво е израз болката, защото в единия случай има нужда от болкоуспокояващи, а в друг – от любов, от говорене. Например групата “Аврора” помогнала на една жена, шест месеца преди смъртта й , която се страхувала от Боговете и имала лошо отношение към дъщеря си. Когато хората в Холандия страдат непоносимо, евтаназията е разрешена. Но какво значи непоносимо, кой може да отсъди дали някой страда непоносимо. Когато Марайке работела с умиращи хора, семейството казвало на лекаря, че болния страда непоносимо и то молело за помощ. Всъщност те страдат непоносимо и докторът помага на тях.
Когато хорта умират, телата се разрастват. Когато умираме, връзката ни със страданието се променя. Ако можем, трябва да понесем това страдание. И ще ни стане по- добре, ако знаем, че Христос ни помага. Всичко, което сме изживяли преди смъртта, отива по- лесно след смъртта в духовния свят. Р. Щайнер казва, че всяка крачка, която човек прави в страданието и болката, го прави за целия свят. Не можем да ускорим това, което болката прави, по това време трябва да победим силите на смъртта, които са Ариманови. Би било добре да победим страха си и добре е да знаем от какво се страхуваме. Не е необходимо да мислим, че трябва да се подготвим. Всичко, което не сме свършили в сегашния си живот, изработваме по- тежко след смъртта и в следващата инкарнация може много да помогне на волята ни. Христос обича хората, които не са направили напълно жертвата. Преди Христос законът е бил най- важния, а след Христос идва милостта и благодатта. Дори и Христос се е молил да устои на Ангела на смъртта. Той не е помолил Отец да отнеме чашата на страданието, а да понесе Ангела на смъртта и да умре в пълно съзнание, защото лошият Ангел иска да ни отнеме преди да настъпи истинската смърт. Борбата преди смъртта ни помага да понасяме Камалока и цялата тази борба прави по- силни връзките ни с нашите любими – това е много важно след смъртта. Понякога връзката между хората е по- силна след смъртта – един стихнал конфликт е връзка. Трябва да знаем, че сами сме си причинили страданието. Упражнението, което се прави, за да се засили увереността, че самият ти си причината за страданието, е това, което казва Р.Щайнер за керемидата, която сами сме разхлабили от покрива и която след това е паднала върху нас. В нас има един по- мъдър човек. Понякога срещата с нашия двойник е по- трудна от самата смърт – това е тази черна наша страна, която ни задържа на земята. Знанието за двойника е важно за самия човек, а и за околните. В комбинация с тази болка и страдание е интересно какво става, когато се употребяват болкоуспокояващи. Когато се използват обикновени болкоуспокоителни лекарства, блокираме съзнателната душа. По-опасен е морфина – той отделя аза от останалите тела, заключва аза в долната част на тялото, дишането се затруднява, червата не вършат работата си. Той носи лоши сънища, които всяват страх. Той работи срещу това, от което имаме нужда за да умрем. Когато дадем много морфин, азът така се изхвърля, че човек умира. В Холандия морфинът често се дава от лекарите и това се смята за голяма помощ. Повечето хора са в състояние на прекома и умират по- рано, отколкото ако не е получен морфин и лекарите казват, че това няма значение, защото болният и без това ще умре. Морфинът се дава не само при болки, но даже и само при опасение от болки, при неспокойствие – също.
Антропософските лекари имат друг подход за това – когато е необходимо дават много малко морфин, заедно с искадор ( лекарство от бял имел), което помага на болката. Когато някой е със здраво скрепени от страх тела, се използва olibacen – лекарство, направено от трите дара, които Христос е получил от влъхвите: злато, смирна, тамян. Ако се използва като крем, се слага на дланите и стъпалата, помага за разхлабването на 4- те тела и човек умира когато трябва.


МАТЕРИАЛИЗМА В ГРИЖИТЕ ЗА МЪРТВИТЕ


В този материален свят, умирането става все по- трудно и хората имат нужда от помощ. Трябва да преминем през този материализъм, макар да мислим, че не е добър, но не можем да намерим пътя си без него. Знанието за това, което става в Холандия около грижите за мъртвите, може да ни предупреди. Материализма в Холандия доведе до това, че в страната на цветята, хората слагат в градините си камъни, защото е по- лесно, не отглеждат цветя в къщите си. Пръска се с хербициди и по полята няма цветя.
Голям проблем е евтаназията, трансплантацията на органи. Всеки носи в себе си картонче, в което пише дали е съгласен да дари органи или не. В бъдеще, всеки, който не може да докаже, че е против, се смята за съгласен.
Когато някой умре, хората около него се страхуват, но идва погребалната агенция, изготвя всичко, вземат тялото, за да го приготвят. Но върху мъртвото тяло се правят отблъскващи неща – напр. специални игли се пъхат в устата, за да я държат затворена . понякога тялото се гримира и умрелият вече е съвсем различен. Изработват се с много фантазия ковчези, правят се специални изпращания. Но се злоупотребява с несигурността, която имат хората. Често се използва замразяване на тялото, чрез хладилна система под леглото или ковчега, дори се инсталират пластмасови тръби в самия ковчег, пълни с охлаждаща течност. Когато мъртвия се погребе, тези тръби остават в ковчега . Какво става, когато се използват охлаждащи машини – тялото се мумифицира, то е толкова студено, че чаршафите замръзват по него . Р.Щайнер в една своя лекция казва, че когато водата се замрази, това причинява отделяне на етерното от физическото тяло. Но това при мъртвия трябва да стане след три дни, а в този случай става по- рано. Р.Щайнер е говорил и за въздействието на машините. Те прогонват елементарните същества и приемат в себе си ариманични сили. Във всеки вакуум Ариман се намесва и се нарушава връзката между човека и духовния свят. Р.Щайнер казва, че когато се използват машини, все едно, че етерното ни тяло попада в капан за мелене на месо. Но това са необходими явления в нашето време и не трябва да се отдръпваме от тях. Единственото решение е да засилим силите на душата си с духовната наука, за да можем да понесем това. За да не нарушим връзката си с божественото, трябва да се справяме със съзнание, със силна вътрешна активност. Когато живеем спящи, влизаме в духовен вакуум, в който Ариман може да влезе. Машините вършат работата на хората и е необходимо да благодарим, че те съществуват. В ранни времена са се вземали предпазни мерки, за да могат хората да понесат това. Духовната наука ни показва необходимост от трансформация, напр. чрез изкуство. Най- добрият пример за вплитане на изкуството в техниката е отоплителната централа до Гьотеанума. Тя е една метаморфоза на растение. По този начин Р.Щайнер е изнесъл машините извън сградата, което е по- добре за хората в нея и е направил това много видимо. Такава метаморфоза прави видима духовността на материалната сфера. В Холандия се опитват да намерят алтернативи за машините около мъртвите, за охлаждащите системи. Използват се зелени растения, трева – ковчега се слага на 40 см. над пода, а на пода се слагат треви, които няколко пъти дневно се ръсят с вода, розмариново масло и с един препарат, който се използва в биодинамичното земеделие ( вода с кизол- т.е. бели камъчета, които събират светлината, използващи се в земеделието напролет, за да помогнат на духовните същества да се погрижат за земята)
Ако не се използват синтетични материи в облеклото на мъртвия, също се забавя разлагането. Групата има и идеи за охлаждащи системи под ковчега.
Какво е за мъртвия да се вземат органи за трансплантация от неговото тяло? Ако някой преди смъртта си е знаел, че ще се използват органите му – това е по- добър вариант. Често близките сами настояват мъртвия да бъде полезен с органите си. Но тъй като те се вземат, когато мозъкът умре, а сърцето още работи, човекът се поддържа докато се намери приемник на органите и така се държи принудително жизнен, а близките му не могат да го оплачат. Понякога те получават от болниците едно осакатено тяло. Но понякога това донорство за самия мъртвец е по- важно , отколкото умирането.
Огънят при изгаряне е добра форма за трансформация. Сега се кремира с електричество и така, това става все повече ариманическо и няма пречистващата сила на огъня. В Америка се използва толкова дълбоко замразаяване, че тялото се разпада.
Р.Щайнер е казвал пет пъти дневно “ Отче наш “ преди смъртта си. Бил е погребан със служба на Християнската общност. Смята се , че една от причините за смъртта му е , че някой се е опитал да го отрови, когато е изнасял лекция в Дорнах. Той напуснал сцената, пребледнял и помолил за мляко, след което се подобрил. Самия Р.Щайнер споменал, че ще си замине на 70 години, но това не става, защото смъртта му е ускорена от намесата на други фактори. Той е кремиран и урната му е до тази на любимия му приятел Кристиян Моргенщайн. На гроба на този свой приятел Р.Щайнер е прочел вълнуващи слова.
В Холандия е разрешено на човек да откаже да приема вода и храна при тежко заболяване, но лекарите не трябва да повлияват това решение. Понякога отделянето на двойника е толкова трудно, че става малко преди смъртта . След това двойникът отива на Луната. Важно е 3 дни преди смъртта да се даде на умиращия свободно простронство, в което човекът може да влезе. Не трябва да де стои край умиращия като лешояди. Р.Щайнер пише, че повечето от душите, които умират не стигат дори и до Девакан.

По записки на Златозара Дечева


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Вто Дек 13, 2011 9:53 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 2:27 pm
Мнения: 1225
Много благодаря за тази информация.
Питала съм се за много неща на тази тема, а тук намирам някои отговори.

_________________
ИзображениеИзображениеИзображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 2 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
Хостинг и Домейни