ПРИЯТЕЛИ НА АНТРОПОСОФИЯТА - ЕЗОТЕРИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Ex Deo nascimur. In Christo morimur. Per Spiritum Sanctum reviviscimus!
Дата и час: Чет Апр 26, 2018 1:19 am

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 3 мнения ] 
Автор Съобщение
Непрочетено мнениеПубликувано на: Вто Ное 22, 2011 4:03 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 2:27 pm
Мнения: 1225
"След катастрофалните последици на Първата световна война (1914-1918) много хора започнаха сериозно да търсят пътища за духовно обновление. Преди всичко, това бяха онези млади хора, които се завръщаха в родината си с теж ки изживявания от унищожителните битки на войната.

У дома те откриваха, че в Църквата всичко е останало по старому и проповедите звучат така пусто, сякаш в света нищо не се беше случило.

Група такива млади хора, студенти-теолози, събрани около известния протестантски проповедник Фридрих Рителмайер (1872-1938), се обърна за помощ към Рудолф Щайнер (1861 -1925). По това време Рудолф Щайнер, благодарение на основаната от него Духовна наука - Антропософия - беше дал вече импулс за обновление в много области на културния и обществения живот, което доведе до възникването на Валдорфски училища, биодинамични земеделски стопанства, антропософска лечебна педагогика, евритмия, движението за тричленния социален органи зъм, антропософски ориентираната медицина и много други инициативи. Той помогна и на тези, които се стремяха към религиозно обновление. По предложение на Рудолф Щайнер те нарекоха основаната от тях нова Църква Общност на християни. В това име намира израз общочовешкият характер на новата Църква и то по време, когато всички предишни названия на Църкви са свързани или с определен народ (римо-католическа, руска православна и т.н.), или с техните основатели (лутеранска, калвинистка и т. н.). Новото име от самото начало не поставя такива граници .

В двехилядолетната история на Църквата християнството се е разпаднало поради догматически спорове и борба за власт на многото отделни вероизповедания. Днес много хора чувствуват, че е безсмислено да продължава подобно разделение. В името Общност на християни е скрито обещание за съединяване на хората в Духа, в условията на взаимна толерантност и уважение. Всяко сектантско отхвърляне и разграничаване на други "мисионери" е чуждо на новата Църква и нейната същност. По своя идеал тя е една общност от ду ховно свободни човешки същества. В богослужението на тази Църква всеки път се отправя апел към един ството на всички християни. (Виж формулировката в Кредото)

В групата от четиридесет и пет основатели на Общността на християни бяха и три жени. Когато на 16 септември 1922 г. в Дорнах (Швейцария) се състоя първото ръкополагане на свещеници на Общността. Тогава, за първи път в историята на християнството, бяха ръкоположени свещеници-жени. Следващите 75 години от развитието на Общността на християни ясно показаха доколко това е било благословено и много обещаващо.

Ние можем да кажем, че така започна новото свещеничество на човека. Всички едностранчиви мъжки елементи, които в хода на църковната история толкова често се проявяваха по един гибелен начин, сега могат да бъдат преодолени. Встъпването в Общността на християни може да стане свободно, по индивидуално решение на всеки пълнолетен човек. Встъпилият в нея се свързва с Ангела на Общността и поема отговорност върху себе си. Общността се превръща в негово лично дело.

Това е валидно както в областта на духовния живот, така и в социалните отношения между хората, както и в реализацията на техните действия в условията на земния свят. Извършването на Тайнството и нарастващото разбиране за него от човека имат голямо значение за бъдещето на Земята. Земята може да изживее даденото и от Христос Възкресение само чрез нас, хората. Както пише апостол Павел в осма глава от Послание към римляните: всички твари ожидат Възкресението. В тялото и кръвта на Възкръсналия са вложени жизнените сили на бъдещия свят. Но Синът Човешки "предаде себе си в ръцете на човека". Само чрез нашите действия Неговото спасително дело може да постигне своята пълна реалност. В този смисъл свещенодействието е на първо място. Нашите ежедневни постъпки, импулсирани от свещено действието, все повече ще се превръщат в силата, която ще преобрази Земята.

От досегашните разновидности на християнството, Общността на християни стои особено близо до Ирландско-Шотландската църква. В нея продължаваше да живее свободния дух на първохристиянството. През 664 тази Църква беше разтурена от Рим, но нейните монаси успяха да разнесат Христовия импулс на много места из Европа, дълго преди политически ориентираната християнизация на Рим.

В Общността на християни продължава да живее символът на слънчевия кръст, присъствуващ в Ирландско-Шотландската църква, който и до днес може да се види в много църкви на о. Готланд в Балтийско море. Този кръст е символ не само на смъртта, но и на Възкресението като образ на новия миров ден."

Кредо
Едно всемогъщо, духовно-физическо Божествено Същество е в основата на Съществуването на Небето и на Земята, което бащински предвожда своите създания.
Христос, чрез Когото хората постигнаха оживотворяване на отмиращото Земно битие, е за това Божествено Същество като роден във Вечността Син.
В земния свят в Исус се прояви Христос като човек.
Раждането на Исус на Земята е едно действие на Светия Дух, който, за да излекува духовно човечеството от греховете на плътта, подготви сина на Мария като обвивка на Христос.
Христос Исус изстрада по времето на Пилат Понтийски смъртта на Кръста и беше спуснат в гроба на Земята.
В царството на смъртта Той се превърна в закрилник на мъртвите, които бяха изгубили своята Божествена Същност.
И тогава, след три дни, Той победи смъртта.
От тогава Той е Господарят на Небесните сили върху Земята и живее като Предводител на делата на Отца, които стоят в основата на световете.
В името на мировото развитие един ден Той ще се съедини с тези, които - благодарение на своите собствени действия - Той ще изтръгне от смъртта на Материята.
Чрез Него Светият Дух може да работи.
Общности, чиито членове чувствуват в себе си присъствието на Христос, могат да се обединят в една Църква, към която да принадлежат всички, които усещат изцеляващата сила на Христос.
Те могат да се надяват, че ще преодолеят болестта на греха, както и че човешкото същество ще устои и запази своя предназначен за Вечността живот.
Да, това е така.



Дитер Хорнеман
Християнска общност

_________________
ИзображениеИзображениеИзображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Вто Ное 22, 2011 4:38 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 2:27 pm
Мнения: 1225
А това са думи казани от Рудолф Щайнер във връзка създаване на Християнската общност.

". И макар че няма да говоря за това, което по същество е предназначено само за кръга на свещениците, аз се чувствам длъжен тук да ви разкажа за това, което трябва да знаят антропософите във връзка със събитието, което се състоя вътре в Антропософското Общество.

Това, което като духовна субстанция струи чрез свещениците от Християнската общност им беше подарено от духовния свят чрез моето посредничество преди две години в Гьотеанума, който днес вече е изгорял. Този дар беше такъв, че тази Общност на християни дойде като нещо напълно самостоятелно по отношение на Антропософското Общество. При основаването на Общността беше невъзможно да се стремят към нещо друго, освен към тази самостоятелност. Защото това движение за християнско обновление не се роди в резултат на Антропософията. То произлезе от хората, които търсеха нов религиозен път не от опита на Антропософията, а от опита на християнството. Те чувстваха стремеж да намерят връзката между човешката душа с нейната вечна мирова същност в живото разбиране на свръхсетивното съдържание на християнството. Те твърдо вярваха, че трябва да има живо разбиране. Но чувстваха, че пътя който в момента е отворен към тях за достигане на сана свещеник, не може да ги доведе до такова разбиране. Така при мен дойдоха група свещеници изпълнени с доверие. Това бяха честни и стремящи се към духа хора. Бяха убедени, че Антропософията може да им даде това, което търсеха. Но те не търсеха антропософски път, стремяха се да намерят чисто религиозен път.

Посочих факта, че макар чрез Антропософията да може да се даде култа и лежащото в неговата основа учение, все пак задачата на Антропософското Движение има напълно различен вид грижа за духовния живот.
По-късно тази група свещеници, изпълнени със стремеж към духовно-ориентираното християнско свещенодействие се обърна към доктор Рителмайер. Доктор Рителмайер е човек, който обединява в себе си християнския свещеник и антропософа в истинския смисъл на думата. В неговата лична дейност – макар не чрез култа, а според духа - се извършваше християнско обновление. По естествен начин възниква въпроса: как Рителмайер прие факта, че Антропософското Общество може да даде нещо за християнското обновление? Как той ще се отнесе към осъществяването на това? Защото Антропософското Движение виждаше в Рителмайер пример за личност, която във вътрешната хармония на сърцето и хармоничната външна дейност е обединила християнството и Антропософията.

И Рителмайер от цялото си сърце каза „да”. По този начин беше положена здрава основа на самостоятелното Движение за християнско обновление. И тук, в Гьотеанума, както и трябваше да се очаква, преди две години се състоя инаугурация.
От този момент общността на свещениците енергично тръгна по пътя на християнско обновление. Тя разгърна благодатна и ползотворна дейност.
Сега, точно след две години – денят на основаване съвпадна с времето на провеждане на курса, - свещениците почувстваха необходимост от по-задълбочено изучаване на Апокалипсиса.

Реших, че мога да направя нещо за това. Моят духовен път ми даде възможност да тръгна по следите на Апокалипсиса. Така че, аз счетох, че в този курс мога да представя „Книгата на свещениците” в нейната истинска светлина, която може да стане духовен ръководител на свещениците.
Центърът на работата на свещеника е тайнството на освещаване на човека (Menschen-Weihehandlung). От това тайнство се излъчва онова, което благодарение на култа навлиза от духовния в човешкия живот. Апокалипсисът трябва да бъде в центъра на душата на свещеника. От него може да се излъчва в цялото мислене и чувстване на свещеника това, което жертвената човешка душа трябва да възприеме като милост от духовния свят.
Така размишлявах върху задачите на този курс за свещеници, когато бях помолен да го изнеса. В този смисъл аз го проведох."

Рудолф Щайнер
Апокалипсис

_________________
ИзображениеИзображениеИзображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Вто Ное 22, 2011 4:45 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 2:27 pm
Мнения: 1225
Приветствие.
Дорнах, 5 септември 1924 г.


Йоханес Вернер Клайн : Бях помолен – поради болестта на господин доктор Рителмайер – да кажа няколко думи от името на нашия кръг. Благодарни сме на съдбата за правото да застанем отново пред Вас. Ние се виждаме, като група хора събрали се на борда на кораб, който се намира сред гибелните вълни и бурята на нашето време, на кораб, който постоянно е в опасност да потъне. И ние не можем да се обърнем нито към външния, нито към така наречения духовен, културен живот на нашето време. Правото да застанем тук пред Вас, в Дорнах, трябва да го разглеждаме като особена милост и ние сме Ви много благодарни за това, че ни повикахте тук да разговаряте с нас.

Две години минаха от последната ни среща с Вас тук. Тогава, когато открихме задачата на нашия живот. Повечето от нас за първи път виждаме онова, което е останало от Гьотеанума на физически план. Дълбоко разтърсени гледаме към мястото на случилото се и само в мислите си остава да търсим бялата зала, мястото, където съдбата така жестоко ни удари, където сега дълбоко се е отворила земята.

И въпреки това, в нашето съзнание живее отражението на това велико и могъщо събитие, което се състоя тук – Коледното Събрание и неговото послание. В нас живее радостта, която тогава ни бе дадена: на Земята отново има мистерийно място. И затова първото нещо, което искаме да изразим, събрани тук в кръг пред Вас, е колко голямо е желанието ни да се свържем - интензивно и дълбоко – с импулсите идващи от тогава от това място и да се изпълним с тях. Ръководейки се от лична инициатива нашите приятели, без изключение, са подали заявления за приемане във Висшата Школа за Духовна наука . С това бихме искали да изразим нашето желание – толкова искрено и дълбоко, колкото е възможно – да участваме в работата на Дорнах.

В същото време ние работихме цяла година. Нашата работа протече само в Германия, но въпреки това кръга ни се разшири достатъчно. И ако позволите ще ви представя нашите нови приятели (бяха представени единадесет души , приети в кръга на свещениците, след основаването на Християнската Общност през есента на 1922 г.).

Не смятаме Конференцията, която проведохме в нашия кръг че е най–значителното събитие от всичко онова, което извършихме през миналата година. И все пак тя ясно отразява, че духовният свят проявява интерес към нашата работа, че имаме право да получим в духовния свят място за достигането, на което тук се създава ръководство. И осъзнаването на това вече може да създаде платформа, че вярата в нашата работа, действайки от главата може все повече и повече да обхване нашите истински дълбочини. И с тази възвишена вяра в нашето дело ние заставаме пред Вас, защото за нас Вие сте гласът на истинското благовестие на духовния свят, и бихме искали да Ви помолим да ни дадете това, което ще направи възможен по-нататъшния ни път."

Рудолф Щайнер
Апокалипсис
курс за свещеници от Християнската общност

_________________
ИзображениеИзображениеИзображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 3 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
Хостинг и Домейни