ПРИЯТЕЛИ НА АНТРОПОСОФИЯТА - ЕЗОТЕРИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Ex Deo nascimur. In Christo morimur. Per Spiritum Sanctum reviviscimus!
Дата и час: Нед Дек 16, 2018 3:18 pm

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 3 мнения ] 
Автор Съобщение
Непрочетено мнениеПубликувано на: Чет Юни 13, 2013 7:37 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 2:27 pm
Мнения: 1141
Възнесение Господне

Празнични песнопения

Тропар на Възнесение


Вознеслся еси во славе, Христе Боже наш,
радость сотворивый учеником обетованием Святого Духа,
извещенным им бывшим благословением,
яко Ты еси Сын Божий, Избавитель мира.

Възнесъл си се в слава, Христе, Боже наш,
зарадвал учениците с обещанието за Светия Дух,
уверил ги чрез благословението,
че Ти си Син Божи, Избавител на света.

Възнесение Господне

Четиридесет дни след Великото си възкресение Господ Иисус се явявал многократно на учениците Си. Разяснявал им царството Божие, отварял ума им за да разбират Светото писание (Лук. 24:45, 49). Потвърждавал обещанието Си за идването на Утешителя Дух Свети - третото Лице на единия Бог (Иоан 14, 16, 17). Всички се убедили, че Той е възкръснал наистина.

На четиридесетия ден от Възкресението им се явил за последен път. Апостолите по обикновеному били на молитва, в очакване Божието обещание да се изпълни. Както били събрани, Христос се явил сред тях, беседвал и ги извел от града на Елеонската планина (на около два километра от Иерусалим, до Витания, където бе възкресил Лазар).

Поразени и разтърсени издъно от Христовото възкресение, някои ученици, които още не разбирали, че царството Божие не е от този земен свят, си помислили, че Христос ги е извел, за да им обяви едно свое земно, израилско царство (Деян. 1:6). Господ назидателно им обяснил, че хората не бива да се ръководят от своите лични, користни сметки и очаквания, а да следват Божия промисъл: "... не се пада вам да знаете времената или годините, които Отец Е положил в Своя власт" (Деян. 1:7). Господ отново им изяснил слизането на Светия Дух, което се извършва на Петдесетница и Неговото абсолютно значение като сила, която оживотворява Църквата Христова (Деян. 1:4,5,8).

Като се изкачили на планината, Христос вдигнал ръце да ги благослови. Още докато ги благославял Се отделил от земята и, подет от облак, Се издигнал към небето при Своя небесен Отец (Лук. 24:50). Не изчезнал веднага от погледа им, а се издигал постепенно, докато станал невидим за погледа им в пространствената отдалеченост нагоре във висините. Апостолите се поклонили на Възнасящия се Господ и не могли да откъснат поглед от чудната гледка.

В този момент пред тях застанали двама ангели в бяло облекло, които им казали "мъже галилейци, какво стоите и гледата към небето? Този Иисус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето" (Деян.1:11). Така небесните вестители потвърдили думите на Христа (Мат. 26:64) за Второто велико Негово пришествие и следващия от това Всеобщ съд.

По думите на св. евангелист Марко, Христос, като се възнесъл на небето, седнал отдясно на Бога (Марк 16:19). Това нагледно изражение означава равночестност с Бог Отец.

Всред апостолите била и св. Дева Мария, която, колкото болезнено понесла страданията на Господа на Голгота, толкова сега се възрадвала при съзерцание на Неговата слава.

Утешени от ангелите за раздялата, апостолите се върнали в Иерусалим, зарадвани, с готовност да вестят Евангелското слово. Нашият Господ пострада от човеците, биде разпнат, умря и възкръсна на третия ден, възлезе при небесния Си Отец; отиде отново там, дето е бил по-преди и седне отдясно на Божията сила. Заради нас прие на Себе Си в единството на Своето лице цялата човешка природа без нейния грях; Господ я възкреси от смъртта и, дарявайки й за втори път вечен живот, чрез възнесението Си я издигна на небето.

Празникът на славното Възнесение Господне се отбелязва от църквата още от IV-V век и принадлежи към подвижните църковни празници. С възнесението Си Иисус завърши делото на спасението. За всички повярвали в Него Спасителят откри небето, за да могат всички да станат съобщници на Неговия живот, да бъдат изкупени и спасени. Затова българският народ му е дал название с дълбок религиозен и богословски смисъл - Спасовден, Денят на Спасителя. Нека на тоя свят Спасовден ние усилваме молитвите си към Спасителя, за да Ни направи чрез Своя Дух съобщници на Своя живот, та като сме живи чрез Него, да съдействаме за процъфтяване на живота в мир, благополучие и радост.

Pravoslavieto.com

_________________
ИзображениеИзображениеИзображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Чет Юни 13, 2013 7:55 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 2:27 pm
Мнения: 1141
Иконата на Възнесение Господне

Изображение


Леонид Успенски

Празникът Възнесение Господне е празник, завършващ делото на нашето спасение. Всички събития, свързани с това дело - рождението на Христа, Неговите страдания, смърт и възкресение се завършват с възнесението Му.

"Като си изпълнил Твоя промисъл за нас и си съединил земното с небесното, възнесъл си се в слава, Христе Боже без ни най-малко да се отделяш от нас, но пребиваваш (с нас) неотстъпно, като зовеш към онези, които Те обичат: Аз съм с вас и никой не може да устои против вас"
(Кондак на празника).

Изразявайки това значение на празника, на куполите в древните храмове художниците-иконописци често са изобразявали Възнесението, като са завършвали с него тяхната украса.
Изображение - Възнесение Господне.
Гръцка икона от ХVІ век


Изображение- Възнесение Христово.
Руска икона от ХVІ в., московска иконописна школа. източник: timkenmuseum.org.


Изображение - Иисус Христос и четири ангела.
Детайл от изображение на Възнесение Христово на купола на църквата Св. София в Охрид, от нач. на XII век.


Изображение - Възнесение Христово.
Стенопис от манастира "Св. Николай Чудотворец" в с. Сеславци, Софийско (XVI-ХVІІ в.)

На пръв поглед като че ли православните икони на този празник не съответствуват напълно на своето название. Централно място в тях е отделено на групата на Божията Майка, Ангелите и Апостолите, докато главното действуващо лице - самият Спасител, Който се възнася, е изобразяван почти винаги по-умален и като че ли на втори план по отношение на останалите лица. Но тъкмо в това свое външно несъответствие православните икони на Възнесението отговарят на Свещеното Писание. Всъщност, когато четем в Евангелието и в Апостолските деяния разказа за Господнето Възнесение, оставаме със същото впечатление: на самия факт на Възнесението са посветени само няколко думи, а цялото внимание в разказа на евангелистите е съсредоточено на съвсем друго - на последните заповеди на Спасителя, които установяват и определят влиянието и значението на Църквата в света, нейната връзка и отношение към Бога. По-подробно описание на Възнесението намираме в книгата Деяния апостолски. Това описание заедно с разказа на евангелието от Лука ни дава онези фактически данни, макар и непълни, които лежат в основата на православната иконография на Христовото Възнесение. Центърът на тежестта в повествуванието на Свещеното Писание, а заедно с него и в православната иконография, пада не върху самия факт на Възнесението, а върху онова значение и онези последствия, които то има за Църквата и света.

Според свидетелството на Свещеното Писание (Деян. 1:12) Господнето Възнесение е станало на Елеонската, т.е. Маслинената планина. Затова на иконата събитието се изобразява или на самия връх на планината или сред планински пейзаж. За да се покаже, че планината е маслинена, понякога се рисуват маслинени дървета. В съответствие с богослужението на празника Спасителят се изобразява възнасящ се в слава ("Възнесъл си се в слава, Христе, Боже наш ..." - из тропара на празника), понякога - седящ на богато украсен трон ("Когато Бог беше носен на престола на славата..." (Стихира, глас 1-ви на хвалитните).

Неговата слава се изобразява иконографски във вид на ореол - овален или кръгъл, състоящ се от няколко концентрични кръга, символизиращи духовното небе. Тази символика показва, че възнасящият се Спасител е извън измеренията на земното битие и така Възнесението придобива извънвременен характер, което пък придава съвсем особен смисъл на подробностите, изваждайки ги от тесните рамки на историческото събитие. Ореола поддържат Ангели (тяхното число бива различно). Те, както и ореолът изразяват Божествената слава и величие*.

Изображение

На предния план на иконата са изобразени в центъра Божията Майка между две групи Апостоли и два Ангела. Тук ролята на Ангелите е вече друга: те са вестители на Божествения промисъл, както знаем от книгата Деяния на св. Апостоли (Деян.1:10-11).

На Възнесението на Господа е присъствувала Божията Майка, което категорично се утвърждава от Св. Предание, чрез богослужебните текстове, например в Богородичния тропар на деветата песен от канона на празника: "Радвай се, Богородице, Майко на Христа Бога, Когото си родила и Когото, гледайки заедно с Апостолите днес да се възнася, си възвеличила". Св. Богородица има съвсем особено място в иконата на Възнесение. Изобразена точно под възнасящия се Спасител, Тя става като че ли център на цялата композиция. Нейният силует, изключително чист, лек и ясен, рязко се отделя на фона на белите одежди на Ангелите. Нейната строга, неподвижна фигура още по-силно контрастира с оживено жестикулиращите от двете Й страни Апостоли. Обособеността на Нейния образ често се подчертава чрез подножието, на което Тя стои и което още повече прави да изпъква нейното централно положение.

Цялата тази група, заедно със св. Богородица, представлява придобитата чрез кръвта на Спасителя Христова Църква. Оставена от Него на земята в деня на Възнесението, тя чрез обещаното слизане на Светия Дух в предстоящия празник на Света Петдесетница, ще получи цялата пълнота на своето битие. Връзката на Възнесението с Петдесетница се разкрива в думите на Спасителя: "Ако не замина, Утешителят няма да дойде при вас; ако ли замина, ще ви Го пратя" (Йоан. 16:7). Тази връзка между Възнесението на обожествената човешка плът на Спасителя и предстоящата Петдесетница, която е начало на обожествяването на човека чрез слизането на Св. Дух се подчертава и от цялото богослужение на празника. Поместването на преден план в иконата на тази група, изобразяваща Църквата, е нагледен израз на онова значение, което е отредено на нейното основаване според Свещеното Писание в последните заповеди на Спасителя.

Изображение - Възнесение Господне.
Икона от XIV в. Decany monastery.

Че тук се има предвид цялата Църква в лицето на нейните представители, а не само лицата, исторически присъствували на Възнесението, се вижда както от присъствието на св. апостол Павел (вдясно от зрителя, до св. Богородица), който исторически не е могъл да присъствува на Възнесението заедно с другите апостоли, така и от особеното място на Божията Майка в иконата на празника. Тази, Която е приела в Себе Си Бога, и е станала храм на въплотилото се Слово, тук олицетворява Църквата - тялото Христово, Глава на което е възнасящият се Христос ("И Го постави над всичко Глава на Църквата, която е Негово тяло, пълнота на Тогова, Който изпълня всичко във всичко" - Еф.1:22-23).

Затова именно, като олицетворение на Църквата, св. Богородица е изобразена на иконата непосредствено под възнасящия се Христос и по този начин като че ли те взаимно се допълват.

Жестът на ръцете Й отговаря на това нейно значение. На някои икони той е жест на Оранта - древен молитвен жест с вдигнати ръце, изразяващ нейната роля и ролята на олицетворяваната от нея Църква по отношение на Бога, молитвено обръщение към Него, застъпничество за света. На други икони пък това бива жест на изповедничество, изразяващ ролята на Църквата по отношение на света. В този случай св. Богородица държи ръце пред себе си, обърнати с дланите напред, както се изобразяват в иконографията мъчениците-изповедници. Нейната строга неподвижност сякаш иска да покаже неизменността на Богооткровената истина, чиято пазителка е Църквата.

Движенията на цялата група от първия план на иконата, жестовете на ангелите и апостолите, направлението на погледите им, позите - всичко е обърнато нагоре, към Източника на живота на Църквата, нейния Глава, пребиваващ на небесата. Така чрез изображението се предава призива, с който Църквата се обръща към своите чеда в този ден: "Елате, да станем и да вдигнем нагоре очи и мисли, да съберем чувствата си ..., да застанем мислено на Елеонската планина и да гледаме към Избавителя, Който се носи на облаците..." (Икос на кондака, глас шести.). С тези думи Църквата призовава вярващите да се присъединят към Апостолите в техния порив към възнеслия се Христос, както казва св. Лъв Велики: "Христовото Възнесение е и наше издигане, защото където е увенчана със слава Главата, там има надежда и за тялото." (Св. Лъв Велики, Слово 73 (Слово 61. посветено на празника Възнесение)

Изображение-Възнесение Христово.
Българска икона от Христо Димитров, началото на XIX век.
Съхранява се в Националния исторически музей в София.

Спасителят, възнасяйки се, напускайки земния свят с Тялото Си, не го напуска с Божеството Си, не се отделя от Своето достояние - Църквата, която е придобил с кръвта Си, - "никак не се отделя, но пребивава неотстъпно" с нея (Кондак на празника). "И ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света" (Мат.28:20), казва Той. Тези думи на Спасителя се отнасят както за цялата история на Църквата и за всеки отделен момент от нейното съществуване, така и за живота на всеки неин член до самото Второ пришествие на Господа. Иконата предава тази Негова връзка с Църквата, като Го изобразява винаги благославящ с дясната ръка (много рядко Той се изобразява благославящ и с двете ръце), а обикновено в лявата ръка държащ Евангелие или свитък - символ на учителство и проповед. Той се възнася благославяйки, а не след като е благословил Своите ученици, според думите на Евангелието: ("И като ги благославяше, отдели се от тях и се възнасяше на небето" Лука. 24:50:51) и това Негово благословение пребивава неизменно върху Църквата след Възнесението Му. Като Го изобразява благославящ, иконата нагледно ни показва, че и след Възнесението Той остава източник за благословение на Апостолите, а чрез тях и на техните приемници и всички онези, които те ще благославят.

Както казахме, в лявата Си ръка Спасителят държи Евангелие или свитък. С това иконата ни показва, че пребиваващият на небесата Господ оставя след Себе Си не само източник на благословение, но и на ведение - благодатно познание, които Той предава на Църквата чрез Светия Дух.

Вътрешната връзка на Христа с Църквата е изразена на иконата чрез цялото построяване на композицията, свързваща в едно земната група с нейния небесен Глава. Освен казаното дотук движенията на цялата група, насочеността й към Спасителя, както и Неговият жест, отправен към нея, изразяват тяхното вътрешно взаимоотношение и неразделния общ живот на Главата с Тялото. Двете части на иконата, горната и долната, небесната и земната, са неотделими една от друга и една без друга губят своя смисъл.


Изображение ИзображениеИзображение


Но иконата на Възнесението има и друго значение. Двата Ангела, стоящи зад св.Богородица и сочещи към Спасителя възвестяват на Апостолите, че възнеслият се Христос отново ще дойде в слава: "Този Иисус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето" (Деян.1:11). В Деяния апостолски, както казва св. Йоан Златоуст, "са споменати два Ангела, защото наистина Ангелите са били два, а те са били толкова, защото само свидетелството на двама е несъмнено (2 Кор.13:1) (Св. Йоан Златоуст, Слово върху Деяния апост. пар.З).

Изобразявайки факта на Възнесението на Спасителя и учението на Църквата, иконата на Възнесението е същевременно пророческа икона, икона на Второто и славно Пришествие на Иисуса Христа. Затова на иконите на Страшния Съд Той се изобразява както на иконите на Възнесението, но вече не като Изкупител, а като Съдия на вселената. В този пророчески смисъл групата на Апостолите с Божията Майка (в центъра на иконата) изобразяват Църквата, очакваща Второто Христово Пришествие. И така, както казахме, иконата на Възнесението е пророческа, тя е икона на Второто Пришествие, защото тя разкрива пред нас грандиозна картина, започваща от Стария завет и стигаща до края на световната история.

Трябва да отбележим, че въпреки многостранното съдържание на иконата "Възнесение Господне", нейна отличителна черта е необикновената стегнатост и монументалност на композицията й.

Иконографията на този празник, така както е приета от Православната Църква, е една от най-древните иконографии на църковните празници. Най-ранните, но вече утвърдени изображения на Възнесението, се отнасят към V-VI век (ампулите от Монца и Евангелието от Равула). Иконографията на този празник е останала неизменна до днес, с изключение на някои второстепенни детайли.

Леонид Успенски
Из кн. "Богословие на иконата", превод от руски (със съкращения).
Илюстрациите са подбрани от Pravoslavieto.com

_________________
ИзображениеИзображениеИзображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Чет Юни 13, 2013 9:21 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 2:27 pm
Мнения: 1141
Тук само ще добавя, че Възнесение Господне се определя също от Луната. То трябва да е точно на 40-ия ден след Великден, който е вързан по специална формула с неделята подир първото пролетно пълнолуние.

Според това изчисление Възнесение Господне вече се е случило на 9 май - тогава е 40 ден от първата неделя след първото пролетно пълнолуние.

_________________
ИзображениеИзображениеИзображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 3 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
Хостинг и Домейни