ПРИЯТЕЛИ НА АНТРОПОСОФИЯТА - ЕЗОТЕРИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Ex Deo nascimur. In Christo morimur. Per Spiritum Sanctum reviviscimus!
Дата и час: Пет Юли 20, 2018 8:04 am

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
Непрочетено мнениеПубликувано на: Вто Юли 30, 2013 6:00 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1790
Богомилските паметници в Босна


в-к "Литературен форум", бр.42 и 43, автор Христина Милчева


Изображение

По предания се говори, че в крайморските градчета на България е имало богомилски гробища. И досега тези места ги наричат така. При несистематични или случайни проучвания обаче там богомилски паметници не са открити, ала трябва да си припомним за многовековните турско и византийско робство, когато много паметници са били разрушени и следите им потулени. Още повече византийската черква преследваше богомилите, наричаше ги еретици, а в Цариград тържествено бе изгорен на клада един от видните богомили – съвършеният Василий.

Освен при морето, навярно богомилски центрове е имало и около Велико Търново, столицата на Втората българска държава. В околностите й, там, където са били лозята и малките къщички и вили, са съществували ровове, някъде още има следи от тях. Знаело се е, че отвъд рововете са били местата на богомилите. Те са живеели в общества, в общини, които в определена историческа епоха вероятно са били зачитани. Особено по времето на великия български цар Иван Асен II, известен със своята лоялност и просветен ум. Богомилите са се ползвали с доверието на народа, който им е вярвал, защото е познавал тяхното безкористие и морална сила. Те са играли ролята на духовни водачи, на съветници, на лечители. Затова, много вероятно, братята боляри Асен и Петър са разчитали на помощта им при обявяване на въстанието за освобождаване от византийско робство. И ако приемем, че около Търново е имало богомилски център, може би затова точно оттам започва въстанието, което довежда до възникването на Втората българска държава, управлявана от Асеневци, Тертеровци, Шишмановци. По това време богомилството се е развивало и разраствало, защото е водело умовете на хората към свобода. Свобода на мисълта и вярата, освобождаване от феодалните взаимоотношения и зависимости. И най-важното – проповядвало е една вяра, съвсем близка до първите християнски общини и до прякото Слово, разпространявано от първите апостоли. Тези общини, общества, са имали живот, коренно различен от другите. Изискванията били строги – богомилите не ядат месо, не се кръстят, не се покланят на иконите, не признават църквата. Това не означава обаче, че са изобщо срещу църковното влияние, но те искат църква, неподвластна на имотите и земните богатства, каквато е била през Средновековието православната, а още повече католическата, обявила на последователите им във Франция кръстоносен поход. Привързаността на народа към богомилите съвсем не означава, че всички те са били прости, обикновени хора. Богомилското влияние сигурно е проникнало и в по-висшите среди на болярите, дори на военачалниците, на хора, заемащи високи държавни постове. Така можем да си обясним изключителното великодушие, което проявява цар Иван Асен II (за него хронистите пишат изрично, че е син на стария Асен, основателя на Второто българска царство) спрямо победените войници на вероломния византийски деспот Комнин след битката при Клокотница. Той ги пуска да си вървят с мир по къщите. Жест, непознат в жестока средновековна Европа. А какво да кажем за постъпката на неговия чичо, необикновено красивия воин и политик цар Калоян, сразил надменните кръстоносци латинци, дошли да покорят и България, пленил техния император Балдуин и според една от историческите версии не го унижил, а го приел с почести и уважение в столицата Търново? В това семейство явно са имали друго разбиране за отношението към враговете. Не са ли били възпитавани от високоинтелигентните апостоли на богомилството, познаващи чудесно Светото Писание и особено Евангелието на Йоана и били просто магове на човешката душа? Сигурно Асеневци са се били докоснали до духовната сила на богомилите и са се ползавали от нея, изпитвайки едновременно с това и благотворното й влияние. Царедворците са общували с богомилите. Ето защо и в богомилските паметници в Босна и Херцеговина, за които ще говорим по-подробно по-нататък, виждаме лица на велможи, на хора с високо обществено положение. До тях има изписан знак, познат от украсените съдове на последните преди падането под византийска власт български феодали. Не, богомилите не са били ограничен кръг от бедни и онеправдани хора, а общество с влияние и поддръжници сред всички съсловия. В тяхната школа и по-специално в средата на посветените, на апостолите, е имало и жени. И в Христовата школа е имало жени, но при богомилите те са не само обикновени ученици, а и посветени, които ръководят и другите, изпълняват мисии, задачи, пътуват до далечни чужди земи, докъдето е прониквало това всеобхватно мощно движение и Учение.

Изображение


Богомилът, съвършеният, оня, който отива при катарите и албигойците във Франция и Италия. Главният му атрибут е книга. Дясната му ръка се опира на тържик – дълга тояга с права дръжка. Тепърва ще се разкриват достойнствата на тази социално здрава организация, където равенството е подчертано не чрез принуда и закони, а от свободната мисъл. При богомилството надделява убеждението, в никакъв случай догмата. Там Истината е правда, мисълта, идеята водят съзнанието към свобода. Моралът е нов, схващанията за света са други и взаимоотношенията се градят на основата на пълно взаимно зачитане. Свободата на волеизлиянието и просветеното съзнание са съвсем нови явления за Средновековието и не могат да се сравнят с никоя религия и философия от онова време. Те проповядват нов начин на живот с пълно освобождаване на личността, като същевременно се спазват изискванията на общността и нейните закони за взаимопомощ и съвместно съществуване. Идеята напомня школата на есеите, където вероятно е възпитаван младият Исус Христос в Израиля. Кой знае? Ала във всички случаи богомилството е българско оригинално явление, което по-късно ще даде своите мощни издънки в цяла Западна Европа, ще посее кълновете на хуманизма през Ренесанса, а след това ще повлияе духовно и върху движението за промяна на католическата църква – Реформацията.

Би било твърде учудващо, ако една философия, създала цялостен мироглед, който ще възроди Европа, няма създадено и свое изкуство. На Босна и Херцеговина дължим опазването на това изкуство върху камък - дълготраен материал, който остава във вековете. Паметниците, надгробните монументи по тия земи са създадени не наведнъж, а с течение на времето и това ги прави един разказ не само за идеята на това изкуство и неговото развитие, но и представлява етнографски, фолклорен материал върху българското минало. Защото тези паметници, твърдим, са български, и то точно на тези български богомили, които са основали тук своя държава, траяла дълги години, а после потънала в небитието. Богомилите по-късно приели мохамеданската вяра и след това преминали в други измерения на времето. Но паметниците им останали. Останало онова прабългарско познание за звездите, месеца и слънцето, известно на прабългарите, дошли от далечния Памир, а може би и от по-далече. Необгледна е прабългарската история и ако ние празнувахме 1300 години българска държава на Балканския полуостров, то назад във времето имаме още доста извървян държавнически път. Ще го открием, стига да се отвори завесата, спусната над нашата история от преднамерени историци...

Изображение


Дълга е и историята на прабългарското изкуство, клон на което са и богомилските паметници. За щастие в България се е запазил Мадарският конник, единственият каменен релеф в цяла Европа (за него ще стане дума по-нататък), с чието високо изкуство на каменоваяне можем да сравняваме. То е дошло от далечната родина на прабългарите, които са носели знанието за него със себе си при всичките си преселвания на запад. Украсявали са дворците си с каменни корнизи и колони, създавали са цялостни архитектурни паметници. Ще се постараем до обясним приемствеността в мирогледа на прабългарите и богомилите, които несъмнено са наследили много от строителното и декоративно умение на своите предци, както и използването на различните символи, характерни за прабългарското изкуство. Така например не може да не се забележи върху богомилските паметници една популярна фигура, наречена двойна брадва. Нейният първообраз преминава през нашите народни тъкани. Двойната брадва е символ на щастие или пожелание за щастие и изобилие. Този знак се среща и в някои рисунки от старите столици на Първото българско царство – Плиска и Преслав и в неговия култов център Мадара. Единение, пренесено през вековете чрез езика на символите в тази каменна сага. Върху богомилските надгробни паметници се среща и друг прабългарски символ – завъртяна свастика, която изобразява вечността и безкрайното движение. И мандалата, която фактически е кръст с четирите посоки на света и четирите стихии – земя, огън, въздух и вода. Твърде далеч във времето ни връщат тези сравнения...

И така, българите са имали историческа памет. Те са изписвали върху камъка своите победи, своите битки. Тази традиция продължава през необгледните векове, когато я пренасят със себе си при преселването си на запад, когато е покорено и Второто българско царство. Какво става тогава с богомилите? Сигурно една част от тях влиза в манастирите да служат като обикновени монаси, не като ръководители (несправедливостта в църковната йерархия винаги ги е отблъсквала), отдават се на просветителство, записват исторически събития. Други се качват на конете, отглеждани в потулни места в Балкана още от времето на Асеневци, и по гребена на Стара планина достигат до планините на Босна, където вероятно са имали свои идейни предшественици, заселили се там още при предходните преселвания по време на византийското робство. Те донасят със себе си изкуството да сътворяват надгробни паметници и съставят цяло повествование от тях в новата си родина. В него разказват не само за богомилската идея, за вярата си, но и за ония, които са ги разпространявали. Тези паметници не са еднообразни, повечето от тях са свързани с определен исторически момент и с някоя видна личност. Като онзи апостол, съвършения богомил, който пътува с поклонническата си тояга (тържик) по далечните Италия, Франция, Южна Германия, а може би е стигнал и чак до островите на Шотландия. Там, на свещения остров Йона, има една чаша, каквато е и на жупана Сибин в Преслав. Кой ли я е отнесъл? Или отново изкуството е белязало пътищата на идеите? Изкуството върху камък или метал. За съжаление не и върху дърво. То е крехък материал – и огън го опустошава, и чеврей го яде. Ала има един паметник, вярваме също от прабългарско време, изработен в същата традиция и със същите образи, който се е запазил в Италия. Нарича се сандъкът от Терачина (по името на градчето, в чиято катедрала са го съхранявали). Представлява сага от резбовани пана и сцени, говорещи за прабългарската религия. За побеждаващи конници, какъвто е и Мадарският. Сцената на триумфа е същата – хероите, които по същия начин убиват лъва неприятел, са облечени в същите къси многоставни дрехи и полички (сигурно кожени), каквито има изобразени по богомилските паметници в Босна. Пътят на творците е белязан от образи, претворили историческата памет или митологията на предшествениците. Богат свят на древни предания, страховити сцени на животни, оплетени в смъртен двубой като светлината с тъмнината. Както е казано в предпочитаното четиво на богомилите – Евангелието на Йоана: "И Виделината свети в тъмнината, и тъмнината не я обзе".

Но освен внушението за пътя до далечни страни, което създава изображението на Съвършения от богомилските паметници в Босна, се прокрадва и друга мисъл – за общуването на хората с високите идеи, които надскачат границите и носят виделина, ново разбиране. С друга реч, разбиването на догмата. Православната църква гони богомилите, прави събори срещу тях, осъжда ги, хвърля ги от високи скали, но това преобразуващо течение, тази светлина не може да се спре. Народът приема учението за християнското равенство в най-пречистения му вид, докато църквата брани своята власт и имущество.

Изображение


И така, богомилите, преминали извън България, носят тази Виделина. И ония, които създават изкуството си в Босна, са също богомили, изпълнители на старите вярвания, морал и историческа мисъл, които трябва да оставят върху камъка. И да го оживят. С едно българско хоро. Или с ловни сцени, птици, вечния живот и красотата в него. И заедно с това майсторът изчуква традиционните символи, съпътствали този народ от векове, далечни, колкото е и прабългарският календар, дело на прабългарските звездобройци. Той е тук около главата на воина, на хероя, на богомила. Интересно, че тези паметници, свързани с прабългарските вярвания и познания, не навяват мъка, а възраждат душата и мисълта. Те не могат да се считат за надгробни стели, каквито са например римските. Те са паметници, история, разказ за минали времена. Саркофази, върху чиято плоскост са изписани следите на времето. Онези, които са ги изчукали, положително са били съсловие каменоделци-скулптори. Тяхното изкуство не може да се нарече източно, защото такива паметници на изток не съществуват. То не може да бъде наречено и западно, защото надгробните паметници от християнско време имат изключително християнскорелигиозен характер. Затова отчитаме, че това е прабългарско изкуство, което по-късно е преминало в украса на черковни паметници, на врати на черкви и камбанарии. Изкуство, чиито отсенки през Възраждането се изявяват повече като митология, ехо от езическите времена, като фолклорни образи. Но в богомилските паметници е заложена една идеология, знание и бит. Тези каменни притчи са епично силни и примитивно сурови. Но те в никакъв случай не са примитивни. Това е просто едно изкуство, което го няма никъде и сигурно няма да се повтори. Затова го приемаме като богатство. Ако се бяха запазили повече от старобългарските паметници като сандъка от Терачина, щяхме да имаме повече примери за сравнение. Ала и това е достатъчно за нас.

Арс лонга, вита бревис ест... Животът е кратък, изкуството е вечно. Нека сега се хванем за панделката на времето и я разпилеем, давайки конкретни примери и правейки сравнения между богомилските паметници и отражението от прабългарското изкуство, бит и вярвания върху тях...

Какво показват тези така впечатляващи и вечни паметници? Първо – бита, историята на тези неслучайни апостоли и воини. Второ – показват една нова философия, вярата в безкрайността на живота, вярата в новото, бихме казали днес, космическо съзнание, където съществуват небесните светила като символи. Съзнание, обединяващо човека, природата, звездите, слънцето и месеца. Ръководено от едно универсално летоброене, отброено от цикъла на вечната хармония. Това е тактът на великото равновесие, с което човек се слива след смъртта си.
Богомилските паметници, за наше щастие и благодарност съхранени в Босна и Херцеговина, са световен паметник на културата, който може да се разглежда и като продължение на изкуството на старите прабългарски майстори. Онези, които са сътворили и Мадарския конник, донесъл през вековете непреходната си сила.

Забележителното в изкуството на богомилския майстор-каменоделец и скулптор е, че то е високоорганизирано, изчистено, синтезирано. Без детайли и подробности, с опростена линия. Една стилизирана сентенция на мисъл и идея. Всичко това го прави силно въздействащо. Прави го вечно. То има монументален, представителен характер. С една дума, това изкуство е непреходно. Като всички древни и вечни изкуства, почива върху знания и определя една школа. Подсказва за традиция и мисловност. Съвременниците ни могат да се учат от него, защото е плод не само на висока дарба, но и на префинена мисъл, която наследиха българските възрожденски майстори в голямото си изкуство във фрески, икони и дърворезба.
Българската литература

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
Хостинг и Домейни