ПРИЯТЕЛИ НА АНТРОПОСОФИЯТА - ЕЗОТЕРИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Ex Deo nascimur. In Christo morimur. Per Spiritum Sanctum reviviscimus!
Дата и час: Сря Сеп 26, 2018 7:23 am

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: Белинташ
Непрочетено мнениеПубликувано на: Нед Фев 05, 2012 1:19 pm 
Offline
Модератор
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:18 pm
Мнения: 258
Местоположение: Stara Zagora
Реших да възстановя темата на Дорина, макар не точно с нейното съдържание.


В сърцето на Родопите се издига продълговато, скалисто плато, обвито в мистерии и легенди, наречено Белинташ. По него и до днес личат следите от разумна човешка дейност, която остава неразгадана и зорко пази своите тайни. Но дали всъщност скалите на Белинташ са толкова мистериозни?
Скалите на Белинташ са резултат от изригването на вулкан, чийто кратер е застиналият в съседен връх Караджов камък. И логичните обяснения свършват дотук.

В превод от древните тюркски езици Белинташ може да се тълкува като "камък на познанието". Тук стрелките на компаса полудяват под влияние на силната магнитна аномалия в района,а през зимата снегът се топи веднага щом докосне повърхноста на вулканичната скала, която сякаш още пази част от топлината горещата лава.

Скалният масив е дълъг почти 800-850 метра и широк между 20 и 40 метра в различните зони. Разположен е в посока изток-запад, Най-високата му част е с наклон около 8 градуса, като по-ниската страна е ориентирана на юг. От изток са запазени части от силно ерозирали каменни стъпала, водещи до върха на Белинташ. Стълбата е била изсечена на два пъти, след като стъпалата на по-външната са били износени. До тях се виждат четири дупки, които вероятно са използвани за парапет или са имали ритуално значение. Изсечените значи от линии и ямки на изравнената най-висока част от платото всъщност са и най-голямата загадка на Белинташ. Плитките кратери с продълговата форма събуждат много въпроси - Дали са природен феномен, дело на човешка ръка или пък нещо друго?

Интересни са и двата успоредни улея с дължина около 8 метра, ширина 15 см и дълбочина 15 см, които пресичат площадката в посока североизток-югозапад. Край тях има издълбани различни по форма дупки. Многото ямки представляват свързана с плитки улеи система. Те са като скачени съдове и по време на дъжд водата в тях прелива последователно. Два кладенеца /щерни/ са в центъра на системата. По-големият е с диаметър 2.10 м и дълбочина почти 2.50 м. По-малкият е с диаметър 1.50 м. Двата винаги са пълни с вода, дори и при продължителна суша. Смята се, че това се дължи на енергийните полета в скалата, които променят качествата на течностите и намаляват изпарението.

В подножието на скалата има няколко удобни скални ниши, пригодени за обитаване от незапомнени времена.
Една случайна находка от 70-те години на миналия век преоткрива значението на скалния феномен Белинташ като светилище и култов център. Местен овчар намира древна сребърна плочка. Тя изобразява седнал на трон мъж на фона на пълзящи нагоре змии, олицетворяващи възходящото развитие на човека и вечния кръговрат на обновяващата се природа.

Учените са категорични, че това е оброчна плочка на тракийския бог Сабазий и свързват мегалитния паметник с изповядване култа към него. Дотогава се е смятало, че Белинташ е част от отбранително съоръжение на тракийските племена, тъй като тук е минавала границата между земите на одрисите и бесите.

Тракийският бог Сабазий е олицетворение на умиращата и възкръсваща отново природа. Определя се като фригийско-тракийско божество на слънцето, земеделието и лечебната сила. Другото му име е Загрей. Син е на Зевс и Персефона, с която върховният бог се сближил, след като приел образа на змей. В резултат от контактите между тракийските племена и древните гърци, през V век преди Христа култът към него е преминал в Гърция, а по-късно ­ в Рим, и се е слял с култа към Дионисий и Бакх.

Като малък Сабазий бил кърмен от нимфата Ниса /митът за Дионис също обяснява, че той е отгледан в Пещерата на нимфите в планината Низа/. Някои изследователи смятат, че освен култа древните гърци са приели легендата за отглеждането на Сабазий и за "биография" на своя Дионис. По волята на Тираните тракийският бог бил разкъсан на три части, но Атина /Минерва/ успяла да спаси сърцето му и го предала на Зевс. По-късно името на Сабазий било използвано във връзка с имената на Зевс, Юпитер и Саваот. Изобразяван е бил като брадат мъж с фригийска шапка, жезъл и борова шишарка.

"Сабазий покрива космическо божество, най-напред идентифицирано с твърдия елемент на вселената ­ камъкът, пише в книгата си "Тракийският Дионис" проф. Александър Фол. В първичното си осмисляне като скален бог той владее и живата, и мъртвата материя. Затова може да бъде разчленяван и отново съединяван. Този бог е също хтоничен, но хтонизмът пак не противостои на соларността, защото двете начала образуват Космоса, който е всеобщност. Тази всеобщност предопределя и другата отлика на Сабазий ­ да бъде прорицател."
Скалното плато на Белинташ е разделено на три самостоятелни части. Този факт потвърждава връзката между мита за Сабазий, божеството, което траките тук са почитали, и намерената сребърна плочка.

Празненствата и ритуалите, свързани с почитането на Сабазий, били подчинени на нощни къпания и пречистване на духа и тялото, които се отличавали с разточителност и разпуснатост. Изпълнявали се както мистични религиозни ритуали, така и свързани със земеделието и скотовъдството, с познанията за света и космоса. Години след като митът и култът към бог Сабазий са заимствани, те се връщат по земите на траките, но вече като Дионис и част от гръцката митология. Припокриването обсебва култа към Сабазий и той е постепенно изместен от гръцкото божество.


Белинташ - място, свързано с хилядолетни тайни, които тепърва постепенно ще бъдат разкривани. Както цялата Орфеева планина ме кара да притая дъх, тук той направо спря.
Това място е известно като древно светилище на величественото и могъщо царско - жреческо общество от прототраки - бесите. Наименованието Белинташ или на родопски диалект Белънташ е много интересна смесица от латински и турски думи : bellum на лат. означава война, бран, в родителен падеж се чете belli - на войната, а с добавянето на турското наименование за камък - таш, името може да се преведе като камъкът или скалата на войната. Свързва се с продължилата 5 години от 16 до 11 г. преди Христа свещена война на бесите за връщане на отнетото им от одрисите Светилище. Тази странна латино - турска смесица на имена не е единствена в областта - в близост е и т. нар. връх Аква тепе - воден връх, защото има естествен воден басейн на върха.
Белинташ се намира на около 30 - на км. по пътя от Асеновград за Кърджали и е в близост до Кръстова гора.

Разположен е между двете села Мостово и Врата. Приказно красиви селца, съставени от няколко малки махали от каменно - дървени къщички, населявани от дружелюбни и усмихнати хора.
Местността представлява високо издигнато на около 1100 м. надм. вис. скалисто плато, осеяно от стотици малки и две по - големи овални ямки или щерни, като най - голямата е с дълбочина 4 м., които са служели за извършване на огнено - винени обреди от жреците - наливали са вино в огъня и по този начин са извършвали мистериозните си прорицания. По -големите са винаги пълни с вода. Сравняват мястото с чиния, обърната към небето, от където се черпи енергия.

Тук е намерена сребърна плочка с изображение на върховното божество на бесите - Сабазий, около когото има седем змии, две от които преплетени като двойна спирала. Траките са боготворели Слънцето, като върховен бог и бесите са го наричали Сабазий. Изследователите са на мнение, че това божество е елинизираният бог Дионис или римският Бакхус. Джеймс Фрейзър прозира близост между култовете на Дионис и Озирис и тази връзка той намира в техният общ тракийски произход. Бесите са сравнявани с коренните жители на Египет - коптите и заедно с пеласгите се считат за наследници на най - древни цивилизации. Носи се и легендата за Ноевия ковчег, който бил привързан за едни интересни скални образувания от южната страна на платото, наречени "халки". Този ковчег, знаете, е символ на спасение и оцеляване, а според Г. Батаклиев името Сабазий означава спасител.
Интересно скално образувание има и при входа към платото - висока скала с форма, прилична на сфинкс, наречена "Стражът на Светилището".

Известно е, че по българските земи има две светилища на Дионис - по - голямото, според древногръцки и римски хронисти, се намира в Хемус (Ст. планина), а по - малкото - в планината Пангей или Родопите, като то се свързва именно с Белинташ.

В началото стои една библейска легенда. Разказват я местните хора в този район. Според нея до Беленташ са стигали водите на Потопа и на неговите "халки" е бил привързан Ноевият ковчег. Посетиш ли това място, историята ти се струва повече от реална - халките са непокътнати от времето....

Пророчицата Ванга казва в началото на 90-те : "Белинташ ще разкрие своите тайни, когато там загинат 8 души". Към есента на 2005-а, тук на това древно и обгърнато с мистерии място в Родопа планина, са загинали 2-ма души, покосени от мълнии.

Много хора са опитвали да стигнат до Белинташ, но голяма част от тях не са успявали, просто защото "нещо неочаквано" им се е случвало по пътя към високите скали. Хората посетили Белинташ, споделят необикновенни и странни преживявания...

Изследователите астрономи виждат по вдълбаните в скалите останки грандиозна древна астрономическа обсерватория. Стъпил тук, човек се извисява над опасаната с планински била околност. Оттук с поглед се обхваща целия небосвод. При ясно време, вечер гледката е фантастична.

През 90-те години Белинташ нашумя с честите посещения на екстрасенси от България и чужбина, които буквално са използвали мястото за "зареждане" с космическа енергия. Ако носите компас, ще видите как стрелките му на това място "полудяват". Силните енергийни полета са факт. По време на международната научна конференция на уфолозите, проведена през 2001 г., изявени учени определиха скалното плато на светилището Белинташ като -междинна космическа площадка на НЛО.

Скалният феномен Белинташ е доказано племенно светилище на Бесите, посветено на древното тракийско божество Сабазий.

ИзображениеИзображение

_________________
If you fall I’ll catch, if you love I’ll love,
And so it goes, my dear, don’t be scared, you’ll be safe,
This I swear. If you only love me

Изображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
Хостинг и Домейни