ПРИЯТЕЛИ НА АНТРОПОСОФИЯТА - ЕЗОТЕРИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Ex Deo nascimur. In Christo morimur. Per Spiritum Sanctum reviviscimus!
Дата и час: Сря Ное 21, 2018 8:38 pm

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 2 мнения ] 
Автор Съобщение
Непрочетено мнениеПубликувано на: Сря Сеп 10, 2014 8:16 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
Срещу разпокъсаността на живота: Вътрешното спокойствие


Статия от антропософа Бернд Лампе, разглеждаща Питагоровата тайна в мантрите на Рудолф Щайнер
Превод: Нели Хорински

Вътрешното спокойствие


Много пъти Рудолф Щайнер споменава: «Медитация, това е почиване върху една мисъл, призната за истина».1 Само че кой днес все още може да «почива»? Кой изживява една истина така, че вътрешно да се осмели да се задържи на нея? Кой изобщо все още е способен «спокойно да изслушва» или спокойно да спре вниманието си на един душевен жест, на едно духовно вълнение?

Какво тогава ни остава за пътя на познанието; какво означава медитацията? Разбира се, тук едно фундаментално самовнушение бързо дава определението — вътрешен разговор, който се практикува отново и отново. Може даже да се рецитира нещо с патос и този процес чисто и просто се нарича «медитация». Или една представа се натрапва на съзнанието и се задържа насила. Обаче това не е почиване върху творящата сила на истината.
Основна опитност на антропософията е, че може да се опознае само това, към което човек се обръща с любов или състрадание, или поне това, което го засяга. Но не става дума за «добронамереното самовнушение» или «упоритото въобразяване на присвоена мисия».

Може би това е причината, поради която Рудолф Щайнер не употребява един термин, волно използван от съвременниците му. Думата «Schulungsweg – път на ученичество».2 Има един «път на познанието», един «познавателен път». Думата «ученически път» не може да съществува, понеже познанието може да се преподава толкова малко, колкото и обичането. Какво би могло да се постигне, ако «обичането» се упражнява дълго, докато стане перфектно? Това, което би се появило по такъв начин, няма да е нито познание, нито обич. То по-скоро ще е «разрушаване на цялата способност за обичане» и «жива безнадеждност и липса на перспектива», които днес заплашват да доведат до «израждане на човешките тела», а в областта на познанието — до брутален фанатизъм, който в името на религията или на християнството изцяло изпуска от погледа си човешкия живот.

Естествено, човек може да се обучава; той може в душевно спокойствие и с вътрешна сила да се упражнява — да може да изсвири дадена поредица от тонове. Това, което се постига по този начин, е съвършенство на пръстите, което може да бъде необходимо за познанието, понеже без тази техника на пръстите едно музикално произведение не може да се чуе, просто защото не може да се изсвири. Но от упражнението и обучението се прави преход от вниманието към опитността, която не е зависима от «упражняването», а от това да си човек. И колко често музицирането и откриването на още неоткрит пасаж не е следствие само от упражненията, а от способността да се търси там, където никой досега не е търсил — от едно предчувствие, където най-тежки удари на съдбата създават проницателния поглед. Наистина великите изпълнители преди всичко са велики хора; както например Гюнтер Ванд3. Останалите скоро се забравят.

Затова в своята книга «Как се постигат познания за висшите светове» Рудолф Щайнер пише:

«Към свойствата (на характера), които трябва да бъдат победени, както гневът и ядосването, принадлежат страхливостта, суеверието и предразсъдъците, суетността и честолюбието, любопитството и прекаленото говорене, разграничаването на хората по външен ранг, пол, произход и др. В нашето време трудно се разбира, че борбата с такива черти на характера има нещо общо с повишаването на способността за познание. Но всеки духовен изследовател знае, че всичко зависи много повече от такива неща, отколкото от разширяването на интелигентността и от прилагането на изкуствени упражнения».4
Съзнанието на днешния човек е разкъсано на парчета, на моменти, на «полета». Впечатленията се редуват едно след друго, които също са така „нарязани“, като спомените за различни впечатления, отделни думи и разни настроения. Кой вече е способен да свърже три изречения с истинска мисъл и чувство? Предпочитанието към термина «път на ученичество» не е ли породено от страх, че пътят на познанието вече не може да се достигне и би трябвало «нещо» да се направи насила? Изнесените на показ резултати определено говорят за това. Може би наистина ще бъде намерен път към «вътрешно спокойствие», когато безпокойствието бъде усетено в неговото отчаяно положение. Безпокойствието е болест.

Най-ужасната форма на разбитост (или разпокъсаност) често е дадена в изпълнената с болки жизнена ситуация на тежко болните. Болки, които отнемат всякакво душевно спокойствие, носят страхове и кратки, бързо изгасващи надежди, преди отново да бъдат последвани от ужас, невъобразими болки и липса на перспектива. Събития, като че ли произлизащи от една външна разрушителна сила, удрят човека и на него му изглежда, сякаш го ограбват от човешко съществуване. Човек може да се види поставен в едно разпокъсано съзнание. Душевно-дишащото звучене на дадено впечатление и вдишването на опитност, изпълнена с истина, отново и отново биват разрушавани, разпокъсвани, унищожавани. Не би трябвало да е така. Но не се постига толкова лесно спокойната съзнателност на един Християн Моргенщерн, който въпреки тежкото си заболяване можа да напише:

„Аз не съм болен! Аз съм страдащ.“

* * *

1. Процесът на медитирането: «Най-напред човек работи над една мисъл, която може да разбере със средствата, които обикновеният живот и обикновеното познание му дават. След това той се потопява повече пъти в тази мисъл и се слива с нея. Усилването на душата настъпва чрез живота с една такава опозната мисъл.» – Рудолф Щайнер, „Прагът на духовния свят“, 1 глава; «…Медитация, това означава мисловно отпочиване.» Полагане на основния камък при Коледното събрание, текст от 27 декември 1923 г.
2. В трудовете си Емил Мьотели също не използва термина «ученически път». Обръща се внимание, че не става въпрос за духовно учение, учение в тайната наука, духовен ученик. Терминът «ученически път» днес играе важна роля например при едно «мениджърско обучение», «обучение за продавач», «обучение на кадри»… В този смисъл беше нормално да се употребява и в Третия Райх, а също и в религиозните движения, които искаха да «пренастроят, да обучат» характера на даден човек, в противоречие с гласа на съвестта му. При всички споменати примери става ясно, че в антропософията не може да има «ученически път». Въпреки това думата «обучение», независимо от споменатите примери, не бива да се употребява дисквалифициращо. Още смисълът на гръцките думи „муза“, „спокойствие и „спиране/застой“, както и употребата им в схоластиката, прави ясно, че думата днес се употребява най-често далеч от нейния първоначален смисъл.
3. Диригент от Хамбург – б. пр.
4. Рудолф Щайнер, «Как се постигат познания за висшите светове», глава „Практически гледни точки“.

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Сря Сеп 10, 2014 8:28 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
Въздействието на мантричния текст


Ако трябва в това хаотично време да допринесем нещо за своето «вътрешно спокойствие», ще е добре да се разбере един медитативен текст, даден от Рудолф Щайнер за «тежко болни». От такъв текст болният очаква и се надява да получи помощ и изцеление. Този текст обаче не се дава само с думи и мисли, дори не само и с чувства, с които трябва да се прочита един медитативен текст, а се дава във вътрешни структури, в числени закони.

Такива тайни на числата още от времето на Питагор се смятат за свързани с всички духовни действени сили. Реалната действеност на Духа може да се познае чак до физическото излекуване и структуриране, чак до порядъка и формирането на материята и телесността според мярката и числото.
При характеризирането на следната мантра1 текстът е слабо взет под внимание. Това не е необходимо, защото той ясно стои пред очите и е разбираем за всеки човек според непосредствения му опит или неговата потребност.

Изображение


По-добър превод по отношение на точността на съдържанието и изразителността на българския език, но без да се взимат под внимание числовите закони:

О, Божествен Дух, проникни ме,
проникни в душата ми;
На душата ми дай мощна сила,
мощна сила и на моето сърце,
моето сърце, що Тебе търси,
Тебе търси със дълбок копнеж,
със дълбок копнеж за здраве,
за здраве и смелост,
за смелост, която в моите органи тече,
тече като благодатен Божи дар,
Божи дар от Тебе, о, Божествен дух.
О, Божествен дух, проникни ме,
проникни в душата ми…


Още на пръв поглед се вижда, че всеки следващ стих повтаря отзвучаващите думи на предишния. Поради това, те се изговарят два пъти. Това е подобно на шиенето, «Steppstich – зад иглата», при което всеки следващ бод винаги се започва малко по-­назад, за да може да се осъществи по-здрава връзка. В своето разпокъсано съзнание медитиращият всъщност работи върху едно тъчащо здраво-едно-в-друго-вплитане. Тази вътрешна дейност вплита и свързва там, където всичко изглежда разпокъсано на парчета. Чрез формиращата медитативна сила не се ли вплита лечебно тук, в етерното тяло, това, което чрез изцелението действа свързващо в телесността?2 Краят на цялата мантра на свой ред преминава и преповтаря началото. Имаме още едно вплитане!

Единадесет стиха – единадесет бразди се преплитат чрез задълбочаващи и свързващи се думи, като в един поток. И тук се проявява самата първа Питагорова тайна. Колкото и често да бъде изговаряна мантрата, винаги се прибавя единадесет към друго единадесет. Единадесет е слънчево число – числото, което характеризира въздействието на слънцето за пробуждането на Аза във физическия план. Единадесет е числото на земното слънчево съзнание; «октавата» на десетичната система. Възхождането на света, който в десет категории-стъпки води към човека (единадесетия). Той, единадесетият, поставя пред себе си осветения от слънчевата светлина свят, който е създаден от десетте, като се събужда в представната си дейност и така усвоява също и десетте, десетте категории.

Относно десетичността на категориите на Аристотел, тук може само да се каже, че те означават осъществяването на човешкото битие в 1+2+3+4=10. В космическото развитие при една следваща степен винаги се прибавя нещо към предишните и същевременно отминалото метаморфозира. При четири космически степени това означава 1+2+3+4. И точно по този начин при Аристотел са разчленени категориите. По същия начин и Рудолф Щайнер описва четворността на човешките тела, която всъщност еволюционно е една десеторност.

Много други сили са изразени в мантрата с действието на числови съотношения. Това също ще бъде разгледано тук. Последната дума, преди отново да се въведе началото, е «dir – теб»; това е 49-тата дума; 7 по 7 прави 49.

Значи, изговарят се 49 думи, преди отново да се започне с първата дума, която е 50-тата. 7 по 7 в питагоров числов смисъл, но и в старо-еврейски смисъл, е и числото на осъществяването на световните епохи. След 49-ата година идва юбилейната година. Когато са изказани 49 думи, медитиращият може да се надява на освобождението, на юбилейното изживяване – благодарност за излекуването.

Числовият ритъм 49 важи за лечебно-свързващия подбор на думите на цялата мантра. Ако думите се изговорят два пъти, в хода на измоляващата медитация, то тук се преброяват също два пъти. Погледне ли се обаче на факта, как чрез това подреждане се появява един текст, тогава за едно второ разглеждане би трябвало да се изостави всяко повторение.

Изображение


В този случай «dir – теб» не е 49-а, а 33-та дума. Значи, един мантрично-творчески, етерно вплитащ ритъм води през ритъма на 49-те думи към Логос-ритъма 33. Чрез преплитането на стиховете е създадено полифонично ритмично изразяване: 49 като път води до присъствието на 33. Резултатът: в тайната на мярката и числото, като реално духовно свързване, молбата на търсещият в живота излекуване човек (49) още веднъж се довежда до господаря на кармата и на опрощението, до «Спасителя» (33).

Досега се разглеждаше дихателният ритъм, който се получава от произнасянето на думите. Полиритмично към този ритъм на думите трябва да се разгледа още един душевен пулс, който живее в потока на сричките, на гласните.

Преброят ли се тези сричкови звучения до думата «dir – ти», се получават две числа, които очевидно не са от значение: свързващият физически ритъм на сричките е 83; този на получената цялост е 53. Така очевидно не може да се чете. За сричковия пулс изглежда, че трябва да има значение цялата дължина на стиховете. Тогава се получава, че единадесетте стиха имат 87­сричков пулс, а полученият чрез вплитането текст – текста без повторенията – има 57­сричков пулс.
При дихателния ритъм на думите, при акцентирането на думите се доведе от 49 до 33. И сега при сричките вплетеният ритъм е молещ, човешки. Числото 87 е 3 по 29; числото 29 в еврейската числова мистика е «числото на помощника». Сричковият пулс на текста без повторенията обаче е 57. А 57 е 3 по 19. На всеки 19 години се е празнувал Аполоновият празник, понеже след всеки 19 години Слънцето, Луната и Земята геоцентрично отново се намират в същите взаимни съотношения. Това е бил метоничният ритъм на атиняните. Той лежи в основата на „Отче наш“ и в много езотерични текстове на Рудолф Щайнер. Освен това 19 е числото на часовете на първия клас от висшата школа на свободното висше училище. А числото 19 се среща там не само в този смисъл.

Когато някой посветен дава мантричен текст, този текст същевременно се оформя в думите на езика от още «присъстващия» етерен поток. Числовите закони са израз на това продължаващо въздействие на световния етер в мярката и числовата даденост. Когато текстът е написан, може да стане обект на недуховно мислене, на книгопечатане или на дигитално размножаване и разпространение. Той загубва своето въздействие, може да се пренесе от едно място на друго чрез електрически импулси или чрез необмислено плямпане да се предава от един човек на друг, който не го разбира. Въздействието е загубено?! Загубено е и заради свободата на медитиращия, който, предчувствайки постепенно тези и други алхимични закони, докато ги изпълнява, създава дадено въздействие само от своята собствена сила. Тогава въздействието е свързано със свободата на медитиращия и търсещия познание, като винаги е налице само толкова, колкото бъде създадено от индивидуалната свобода. То е в такава степен осъществено, в каквато се отправя към света «Любов към всичко, което е около мен». На текста не е «окачено»3 никакво въздействие, той обаче дава възможност да бъде превърнат в инструмент за въздействие на «изпълнени мигове».

Когато Рудолф Щайнер пояснява, че даден мантричен текст още при оформянето му от посветения, поради методите и отношението на получаващия, би могъл да загуби своето въздействие, тогава той намеква как начинът да се възприема духовно богатство зависи от творческата сила на посветения. Щом концепцията и променливото оформяне на един текст най-после приключат, тогава той трябва да стане работен предмет в работния свят. Законите и формите, мярката и числата, знаците и гласните ни свързват с творческа и въздействаща сила. За съвременното въздействие на един мантричен текст или на висшата школа за духовна наука едно такова изказване не казва нищо, понеже за същността на мантричната дума е валидно, че тя трябва да познае «смърт и възкресение».

* * *

1. Рудолф Щайнер, Мантрични текстове, СС 268, стр. 181. На стр. 180 се намират две мантри, които според изложените тук взаимовръзки се оказва, че са «предварителни варианти» или «работни стъпки». Ясно се вижда, как е имало стремеж към изразяването на описаните тук числови закони, което обаче все още не е било постигнато.
2. Така нареченото «Неделно свещенодействие за деца», СС 269, стр. 42, има подобна структура във въведението си. Нямаме ли тук един текст, който някога ще получи едно по-обширно и всеобхващащо значение, щом вътрешната разпокъсаност на децата постави пред хората задачи, които ще могат да се решат само духовно?
3. Или «гарантирано» – бел. ред.
4. Бернд Лампе e роден през 1939 г. в Хамбург. Изучава германистика, стара филология и история в Хамбург, Фрайбург и Страсбург. Занимава се с театър във Фрайбург и Салем. Работи във висшата езотерична школа с Фридрих Хибел (Гъотеанум) в секцията за изобразителни изкуства. От 1986 г. работи във висшата школа на работен център Север, особено във Фризланд, Норвегия и северна Швейцария. Прави семинари и лекционни турнета. Публикациите му са издадени от Verlag der Kooperative Dürnau, D88433 Dürnau.

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 2 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
Хостинг и Домейни