ПРИЯТЕЛИ НА АНТРОПОСОФИЯТА - ЕЗОТЕРИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Ex Deo nascimur. In Christo morimur. Per Spiritum Sanctum reviviscimus!
Дата и час: Пет Яну 18, 2019 9:56 pm

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
Непрочетено мнениеПубликувано на: Съб Ное 24, 2012 4:06 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 2:27 pm
Мнения: 1141
ХАНС ГЗЕНГЕР


ЧЕРНОМОРСКОТО

ПРОСТРАНСТВО

И

Н Е Г О В И Т Е

МИСТЕРИЙНИ ИМПУЛСИ
В МИНАЛОТО
И НАСТОЯЩЕТО


Превод от немски: ДИМО ДАСКАЛОВ


1. Предговор
2. Географски данни
3. Култът на Серапис в Синопе
4. Траките и амазонките
5. Замолксис при гетите
6. Скитите
7. Прометей
8. Фоморите
9. Колхида
10. Орфей
11. Завръщането на аргонавтите
12. Ифигения
13. Митрадат VІ Евпатор
14. Началото на преселението на народите и отделянето на Европа от Азия
15. Ариманическа магия на изток
16. Буда в Колхида
17. Луциферическото мислене на запад
18. Бъдещата задача на черноморското пространство
19. Епилог

ПРЕДГОВОР
Следващите изложения се родиха по подтика на Ф. Херберт Хилрингхаус и представляват едно резюме на сказки върху мистериите на Черно море, които аз изнесох в Дорнах, Амстердам, Нюрнберг, Виена, Грац и т.н. Те описват само онова, което има непосредствена връзка с въпроса. Ето защо аз нарочно оставих настрана Варегите и историята за Киев и Олбия. Същото важи и за Константинопол. Не счетох за необходимо да тълкувам още по-нашироко историческите и окултни явления, напротив читателя трябваше да се запознае действително с точните думи, които Рудолф Щайнер е казал за отделните факти. Чрез това тези книжка може да стане може би един много ценен помощник при собствените изследвания.
Мюнхен, 1. 4. 1971 г. Х. Гзенгер

ГЕОГРАФСКИ ДАННИ
Гърците са наричали Черно море “Понтос Еуксеинос”. Русите го наричали Черное море, турците Кара Дениз. На север и запад то не е така дълбоко, напротив на юг стига до дълбочина 2500 м, а в средата 1225 м. Интересно е, че Черно море е разделено на един западен и един източен басейн от един плосък праг, който се простира от Крим по посока на юг. Тук се показва вече първичното явление на това пространство. Това се повтаря в развитието на тази област в много отношения, преди всичко в свръхсетивно отношение. Това простиращо се в посока на юг седло на дълбочина 200 м пречи на обмяната на водите на дълбочина. Чрез това се създават два различни пласта вода. Добре проникнатият от въздуха горен пласт вода /18% съдържание на соли/ лежи върху по-дълбоки, съдържащи сероводород пластове /20-23% съдържание на соли/, които задушават всякакъв животински и растителен живот. Дъната и на двата басейна са покрити предимно с варна тиня и сива глина. Особеността на Черно море се изразява също в неговите течения. Те се явяват само в повърхностната вода под формата на две кръгови течения, които се движат противоположно на стрелките на часовника. Едното от тези кръгови течения принадлежи на западния басейн, другото на източния. На прага между Крим и Синопе се явяват сложни водовъртежи, което е понятно. Освен това по продължение на северния бряг съществува едно течение насочено към запад, а по продължение на южния бряг едно течение насочено на изток. Не се забелязват почти никакви приливи и отливи. През зимата особено в Азовското море се образува една ледена покривка, която пречи на корабоплаването.



Аз не знаех нищо за всички тези сухи научни данни, когато за първи път видях Черно море. Този момент ми достави едно от най-силните изживявания на природата през целия мой богат в пътувания живот. Ние, моят спътник и аз, пътувахме с една малка кола PKW /Фиат/ през нагорния, покрит с гъсти гори склон към гребена на планината Яйла в Крим. Там горе минахме през един малък шосеен тунел и се намирахме непосредствено върху една тераса, на около 1200 м над южното Кримско крайбрежие, с широк изглед към Черно море. Тъкмо започваше буря. Едва близо до Керч то започна да преминава непосредствено в един светъл тюркоазен цвят. Пред тази област на морето имаше една ясносребърна ивица от надиплени води и едно кобалтово-синьо море. А крайбрежието на Крим! То беше нещо рядко. Аз не бих споменал тези лични преживявания, ако те бяха предизвикали у мене впечатлението, че и днес, а може би и в бъдеще това пространство ще има да поема една важна роля. Нещо друго е, когато човек има възприятия за нещо подобно, отколкото когато го измисли само спекулативно.
Обаче Черно море е свързано още с други две географски важни явления, с богатата на сказания река Дунав и с планината, според която бе назована една човешка раса, Кавказ.

Дунавът е главната река вливаща се в Черно море. Нейните два изворни притока Брег и Бригаш извират от източната страна на планината Швар- цвалд и се съединяват в долината на Дунава. Минавайки през пробитата от него долина в швабските Алпи той изгубва чрез просмукване в про- пукания варовик вода и захранва с нея притока Аахис, това самата река Рейн. Следователно Дунавът има една подземна връзка с втората прика- зна река на Европа, с Рейн. След това той тече по-нататък към изток, пробива няколко планински прагове и стига под града Галац него делта /едно огромно тръстиково мочурище от 430 кв. клм/ и влива след това води в трите главни ръкава /Килия, Сулина и св. Георги/, които се вти- чат в Черно море. Още Хезиод беше поставил Дунава под името Истрос между най-големите реки. Към тези най-големи реки принадлежаха Ери- данос, Стримон, Фазис, Наяндер и Нил, една интересна съпоставка. За- бележително е преданието, че с единия си ръкав Истрос се вливал в Ад- риатическо море, така че той разделял Балканския полуостров от Адриа- тическо море до Черно море на север. Ние отново ще се върнем към тази представа при сказанието за Аргонавтите. По-късно за горното течение на реката до Аксиуполис в Мизия са употребявали името Данебиос, до-


като долното течение винаги се е наричало Истрос. Новото име Дане- биос е било извлечено както и имената на реките Данастрис /Днестър/, Данастрис /Днепър/ и Танаис /Дон/ от иранската дума “Дану” река. Пре- дполага се, че новите имена произхождат от иранските Сармати, които след изгонването на Скитите са проникнали чак до Дунавското прост- ранство.
Кавказ е третото географско явление имащо необозримо значение за Черноморското пространство. Русите го наричат Болшьой Кавказ. Той играе важна роля в митологията на гърците; защото на неговите скали е бил прикован Прометей.
Така нареченият Черноморски Кавказ стига от полуострова Таман до прохода Тамин и има още характера на средни планини. След това пла- нината се извисява до високия колкото Алпите Елбрус /5633 м/. След не- го идва най-величествената част на целия планински масив, Татаросва- нетският Кавказ с четири върхове над 5000 м и със забележителни лед- ници. Следващите масиви и гребени образуват една планинска издатина, която разделя равнината Кура с Тифлис от намиращата се на север руска низина, факт, който е играл вече винаги голяма роля в историята на това пространство. Разгледан геологически Кавказ е една терциерна нагъната планина, която се издигнала между двете морета – Черно море и Каспи- йско море - един вид да попречи, щото тук на северът да се съедини с юга. Планината притежава множество угаснали вулкани. Елбрус и Каз- бек /5047м/ са действували още през ледниковия период. В Кавказ още живеят мечки и вълци, но също и орли и картали. Кавказът е прастара обитавана страна. Кавказ се наричат страните между Черно и Каспийско море. Страните на юг от Кавказ притежават вече към субтропичните ландшафти на Предна Азия. Тук живее една пъстра смесица от народи, които общо се наричат кавказци. В древността само на юг от главния гребен са се образува ли историческите държави /Георгия, Армения/. Известна е непрестанната съпротива на кавказките народи против руси- фикацията. Продължаващи десетилетия гранични борби против черке- зите на запад и чеченците, леагийците и дегестанците на изток доведоха през време на Кримската война допълни със загуби военни походи, за- щото дегестанецът Шамил беше обединил ислямските народи в религи- озна война на мюридизма против русите. Едва когато в 1859 година бе пленен Шамил, княз Варятински успя да подчини тези народи. В 1864 година в ръцете на русите паднаха последните независими черкезки об- ласти на западен Кавказ. Едно въстание през време на руско-турската война в 1877 година можа да бъде потушено. Когато в 1917 година в Ру- сия избухна Октомврийската революция, образува се веднага едно неза-


висимо правителство от казаците Терек, градовете и съюза на планин- ските народи, което обаче можа да задържи само в планинските области за известно време. Болшевиките проникнаха в равнината и образуваха там една северо-кавказка федеративна република. През 1919 година Де- никин освободи целия Кавказ от болшевизма, докато в южна Транскав- казия след изтеглянето на германци те и турците проникнаха британ- ците. Обаче още в 1920 година Деникин претърпя поражение и сега бол- шевиките проникнаха напред. В 1921 година бе основана автономна Съ- ветска Република на планинските народи, което винаги показва, че тря- бваше да се държи сметка за собствената воля на кавказците. Тази само- стоятелност доведе до разтурянето на републиката през юли 1924 годи- на. Не оставаше нищо друго, освен народите да бъдат включени по от- делно като автономни републики в РСФСР. Обаче спокойствие нямаше. Мерките за болшевизирането и русифицирането доведоха постоянно особено между ислямските народи до местни въстания и до едно враж- дебно на Съветския Съюз поведение през време на втората световна во- йна. Сталин реагира на това през 1944/45 г. с наказателни мерки и пре- селвания. Споменаваме всичко това само за да покажем, че кавказките народи не могат да бъдат просто наречени руси, те не са такива и често пъти са се опълчвали против това, макар и без резултат.
За нас е важно, че от южните склонове на Кавказ извира реката Рион, която влива своите води в Черно море при Поти. В древността се е нари- чала Фазис и при нейното устие се е намирал мистерийният център Кол-хида.
Черно море съединяваше не само заобиколена от митове планина и вто- рата по дължина река в Европа /най-дългата река е Волга с 3688 км/ Ду- нав с 2850 км, в него се вливат също други две огромни реки, Днепър /2285км/ и Дон /1967 км/, която се влива в Азовско море. С тези реки то се простира далече в източна и средна Европа. Към това трябва да чи- слим също и реката Днестър. Тези реки са играли голяма роля при пре- селенията на определени народи.
Следващата географска особеност е полуостровът Крим на северния бряг на Черно море. Той отделя Азовското море от това последното. При Перекоп свързва един мост суша със самата суша. Плиткото лениво мо- ре на изток от него е пресечено от една дига, която и днес се използува за железопътни линия. На север Крим е една равна степ. На юг сушата се издига в три степени до 1500 м високия гребен на планината Яйла, която пада стръмно към морето. В нейното подножие се простира върху една тясна тераса вълшебната Кримска Ривиера. Климатът и растител- ният свят тук са средиземноморски. Има лозя, овощни градини, смоки-


нови насаждения, цитросови дървета и черници. За съжаление богатите по-рано гори на планината са били изсечени до голяма степен, така че тя е вече до голяма степен каменак. Ето защо високите площи на планината са годни вече само за паша на овцете. Така гребенът на планината Яйла образува една рязка разделителна линия между две форми на живота. На южното крайбрежие се намират известни курорти като Ялта, Алуща, Ливадия и Гурсуф. Най-важния град на Крим е Севастопол. В 1921 го- дина в Крим живееха още 25% кримски татари, 42% руси, 11% украинци и 4, 6% германци. След второто световна война Сталин изгони крим- ските татари поради тяхното сътрудничество с германците. Следовател- но и тук съпротива спрямо болшевиките. Аз с удоволствие си спомням за тези великолепни татарски момчета, които ми бяха предадени като пазачи на пленените руски войници, с които трябваше да поправя тунела в северната ивица на Севастопол. Те бяха отворени и весели и преди всичко сигурни. Това се промени едва когато се явиха нацистите в кафя- ва униформа и третираха татарите като една нискостойностна раса, за голямото недоволство на местните германци. Татарите се оттеглиха в планината Яйла и започнаха да мразят германците.
Недалече от Севастопол се намира областта, която някога е била населя- вана от Таврите “чак до така наречения суров Керсонез” /Херодот/. Под името суровия Керсонез са разбирали крайбрежието на Крим до шосето за Керч. В древността “Керсонез” беше името на много гръцки полуост- рови, които трябваше да се преградят срещу варварските жители на Хи- терланда. Тавърският Керсонез започваше на запад от Севастопол върху югозападния нос на Крим. Суровите обичаи на Таврите са известни от легендата за отвличането на Ифигения. Херодот пише върху тях в 4-та книга /103/ ”между тях таврите има тези обичаи: те принасят в жертва корабокрушенците и пътуващите по море гърци, които хващат във вът- решността на морето, принасят ги в жертва на девицата. При жертвопри- ношението след извършване на обрядите жертвата бива убивана с удар на боздуган. След това... тялото е било хвърляно от скалите в морето – светилището им се намирало върху стръмна скала – а главата са забива- ли на кол”. По-късно Херодот изрично добавя: ”Богинята, на която те пренасят тези човешки жертви, е, както таврите твърдят, Ифигения, дъщерята на Агаменнон”. Обаче това противоречи на признатото преда- ние, според което таврийската Артеми да била богинята, на която били принасяни жертвите. Еврипид описва, как Ифигения трябвало само да намокри със свещена вода косата на жертвата. За останалото се грижели служителите на храма. Обаче богинята, на която са били принасяни жер- твите, била Артемида. Явно е, че по-късно Артемида е била слята в един образ с Ифигения, докато от 9-то столетие насам този образ е бил заме- нен чрез великата богиня.
В светската история тавърският Керсонез е бил отначало едно място за търгуване на Милет, след това една колония на Хераклея Понтика /5-то столетие/, която пък е била един дъщерен град на Магара. Той никога не е отрекъл своя дорийски характер. За да може по-късно да се отбранява против воспоранското царство и против проникващите в Крим скити, създадени са били силни укрепления, които от части още са запазени. Под властта на Рим Керсонез отново разцъфтява /2-то-4-то столетие сл. Хр./. Той принадлежеше тогава към останалото зависимо от Рим царство на воспораните. В Средновековието под името Керсон той стана една крепост на византийците против сарматите, готите и хазарите. Той е би- ло направен също място на заточение. Папа Мартин І е живял там от 654 до 656 година, а императорът Юстиниян ІІ от 695 до 698 година. Най-после той отново добива своята независимост /705 г./ и я задържа до 835 година. След това Керсонез става главно място на една военно организи- рана административна област на Византийското царство /Тема/. В 989 година Владимир от Киев завладява за кратко време града. При завръ- щането в Киев той отнася със себе си гръцкото духовенство, което сега получи важна задача при християнизирането на Киевското царство. Така това място за втори път изигра една важна роля за Европа. Първият път то е било свързано с отделянето на Гърция от Мала-Азия /Троя/, вторият път с християнизирането на южна Русия. От втората половина на 15-то столетие Керсон /сега на руски Корсун/ е бил ненаселен. Обаче остатъ- ците на града са се запазели в обширни развалени.
Последната географска особеност на Черноморската област е Азовското море. В древността се е наричало Палус Меотис. ”Меотийското море” е играло роля също и в ирландските легенди за преселенията. То е свърза- но с Черно море шосето от Керч. Азовското море е едно плитко море. Неговата средна дълбочина възлиза само на 9 м, а най-голямата дълбо- чина на 14,5 м. Благодарение на това през лятото то се затопля много бъ- рзо и достига температура до 30 С. Тъй като Дон и Кубан се вливат в не- го, неговото съдържание на соли възлиза само на 11%. Реката Дон /Та- наис/, която излиза в залеза Таганрог, създава едно течение в посока противоположна на тази на часовниковите стрелки. Поради малката дъл- бочина на водата не се е развило никакво забележително корабно съоб- щение. В замяна на това морето е много богато на риба. На ляво от Дон, над неговото устие се намира градът Азов, на онова място, където няко- га е бил разположен милетският град Танаис. Едва в 11-то столетие по- ловците дават на града името Азов. От 1204 година той променя няколко


пъти своите владетели, докато 1739 година става руски. Танаис беше простиращата се най-далече на север колония на Милет, на древната раздел на граница между Европа и Азия. Тогава в 7-то столетие се роди- ха на територията на Крим още милетските колонии Теодосия /Фео- до-сия/ и Пантикапайон /Керч/.
Близо до бреговете на Азовско море са съществували в древни времена важни мистерийни центрове. Най-важният е бил без съмнение онзи, кой- то е дал името на морето и на планината. За това е разказал Онори Стур- лусон в своите царствени книги: ”страната в Азия, на изток от Тран- свисъл се е наричала страна на азирите, а нейният главен град е бил Ас- гард. Обаче в Трада е живял един главатар Один. Там се е намирал един голям жертвен център... ”А страната между устията на Дон той е нари- чал страната на Ваните. Съществуването на този мистериен център на азите, т.е. преди всичко този на Один в Черноморската област е било по- твърдено също и от Рудолф Щайнер. /Сказка от 10. 9. 1923 г./ “в кръга на мъдростта – бихме могли да кажем – който сочи на името на бога Во- дан или Один, трябва да виждаме нещо, което първо е дошло от изток от един мистериен кръг, който се е намирал близо до Черно море и който след това е разлял своето духовно съдържание от изток на запад, като са били основани по най-различни начини един вид колониални мистерий- ни центрове от Черно море към запад”. След това Рудолф Щайнер обяс- ни, от какъв род е бил този мистериен център близо до Черно море. За- щото от там е дошло именно знанието на руните в Средна и Северна Ев- ропа, в една област следователно, в която преди това не се е познавала никаква писменост. ”Тази цивилизация трябва да си представим разпро- странена над големи части на средна и северна Европа преди около 3 до 3,500 години /1000 до 1500 г. Пр.Хр./. Там не съществувало нищо, което да бъде подобно на писменост. Съществувала е само тази космическа писменост. И там са разпространени именно от изток, първо от един ми- стериен център в областта на Черно море, онова, което така, както то се съдържа в северната митология, не може да бъде разгадано от обикнове- ното съзнание. Защото що е Водан? Мистерийният център, от който е произлязла тази култура на Водан, беше едно светилище на Меркурий, едно светилище, което към импулсите на Слънцето и на Луната прибавя и тези на Меркурий”.
Сега ние разбираме също, защо готите са наричали областта на източния бряг на Азовско море Азахей Мер, отечеството на азите. И според ко- ренната сричка “ази” Кавказ е бил планината на азите. Ландшафтът при Азовското море /или море на Азите/ и северно от Кавказ се е наричал в древността направо Азия. Прометей е имал Азия като майка или като


съпруга. Универсалният географ от времето на Гьоте, Карл Ритер, спо- менава за тайнствения център Корокандаме, разположен според Страбон /ХІ/ до морето Майотис Какво означава това име? ”Последната сричка от името на града Корокандаме сочи на богинята майка на Майотис/ ма или ме, от където матер - майка/. Канда или Конда е индийското име за град или място. Най-после Кор сочи към слънцето. Също така се нарича една река в Колхида. Нека помислим за Карес или Кирос, който е бил назован според слънцето, или за синовете на Куру в епопеята Махаба- рата. Също и в Средиземно море много острови и места са назовани спо- ред Кор, слънцето: Корсика, Корфу. Това име на Слънцето се явява съ- що и страните на Източното море: в Курланд. Коро-канда-ме не значи нищо друго освен: център на слънчевото същество при морето на боги- нята Майка на Земята. Той се намирал при кримския Воспорус, следо- вателно точно на границата на Азия и Европа, които са представителки на небесната слънчева страна и на земната страна”. Така обясняваше не- щата Сигисмунд фон Глайх в “крайъгълни камъни” /Щутгарт, 1963 г. Стр. 301/. Карл Ритер беше също този, който наричаше Европа страна на земята, противоположно на Азия, страната боговете. ”както Азия, в по-тесен смисъл или Кавказия е получила своето име от високото седалище на боговете или на героите, така и богатата на жито и гледаща надалече към залез слънце равнина трябваше да получи името Европа, Европия, на ширещата се надалече земя, която беше още почитана чрез нарицате- лното име на закрилящата Майка Земя на древната богиня на Природа- та. И двете части на земята се разделят тук на едно също място на земя- та, в много отношения, в историческо и физическо. Ето защо името на Европа е прастаро, то е обосновано физически, исторически, етнограф- ски и митологически”. Карл Ритер: предверието на европейската исто- рия на народите преди Херодот около Кавказ и около бреговете на Пон- тус. /Берлин 1820 г./.
С това ние се намираме с нашето разглеждане на прехода от описанието на географията към това на митическата история на Черноморската об-ласт.
КУЛТЪТ НА СЕРАПИС В СИНОПЕ
Границата на Европа и Азия протича така, че Крим принадлежи още именно към Европа. На изток от него и от него и от Азовското море за- почва Азия. Когато в своето бягство Йо плуваше над Кримския Воспо- рос /Пътят за Керч/, тя напусна Европа и навлезе в земите на Азия. За това говорят Есхил /в “Прометей” /и Еврипид/ в “Ифигения в Таврис”/. Следователно тази граница е била напълно позната на гърците. Тя мина-


ва през Черно море, по продължение на онова вече спомената ребро в дъното на Черно море, към прадревния град Синопе на брега на мало- азиятската област. След това отбелязването на границата се поема от ре- ката Халис. Тя винаги е разделяла Мала Азия на две различни по съще- ство области. Само западната част е била с право считана като Мала Азия, малка Азия сред Европа. Напротив източната част е била вече об-ласт на Азия. /С. Ф. Гайх/.
Синопе е един забравен град. Той е разположен очарователно върху по- луострова Бозтепе и притежава едно добре защитено пристанище. Няко- га той е бил ориентиран към морето търговския град и крайната точка на важни караванни пътища. Историята на Синопе стига далече зад осно- ваването на Милетската колония /в 7-то столетие/ на това място. Като гръцка, т.е. като милетска колония тя е имала едно ръководно място ме-жду градовете на Черно море. Тук се е родил в 413 година пр.Хр. фило-софът Диоген, който е починал в 323 година в Коринт /в Тонне/. В Си-нопе се спрели със своите кораби в 401 година пр. Хр. десетте хиляди гърци на Ксенофон накрая на уморителната Анабазис във Византия. Обаче същинското значение на Синопе е било на едно друго поле. Тук се е намирал най-старият култов център на Серапис. В неговото свети- лище той е дарявал не само здраве, но също и безсмъртие. Образът на култа е бил пренесен в Александрия от Птоломей І /Плутарх/, където е получил името Сарапис. Той явно е бил посветен в отношение с Озирис-Апис. На главата си е носел една мярка за пшеница, поради което е бил причислен между боговете на плодородието. Като владетел на света той се е представил като Зевс в гръцка одежда и дълги коси и брада. Той ви-наги е бил назоваван като египетски бог, обаче никога не е станал до-машен в Египет. През време на римляните неговият култ се е разпро- странил в Гърция, Италия и даже в Германия. Известен е издигнатия за него Серанеум в Александрия и откритият от Мариет в 1850 година Се- ранеум в Мемфис, който е съдържал гробовете на свещените бици Апис и един гръцки храм на Серапис.
Кой е бил този загадъчен бог Серапис? Императорът Юлиан е казал в своята четвърта реч: ”едно е Юпитер, едно е Плутон, едно е Слънцето и Серапис”. Юпитер или Зевс е бил едно божество свързано със Слънцето. Плутон бил брат на Юпитер или Зевс. На него е принадлежала долният свят и затова Серапис е бил обожаван като един от боговете на долния свят. Следователно Юлиан е поставял и тримата – Зевс, Плутон и Сера- пис – подобни на Слънцето. Не е ли това забележителното? Посветеният в тайните на Слънцето Юлиан е считал във всеки случай Серапис като едно слънчево божество. Можем също да го наречем подземното Слън-


це. Как е бил представен този слизащ в земните пещери бог? Основава- йки се на древни източници Найрих Зеел го описва както следва: ”идо- лът, Серапис, наречен мощният, който е имал известна прилика са една човешка форма, е бил толкова голям, че с двете си разперени ръце е зае- мал цялата ширина на храма /в Александрия/. Той е бил изработен от различни метали, злато, сребро, желязо, олово и украсен с различни цве- тни камъни, като сапфири, аметисти, смарагди, топази и т.н. В едно за- крито помещение на храма се е намирал един малък кръгъл отвор или едно прозорче, на сочено към изгрев слънце, така щото в определен ден, а именно в определен час слънчевите лъчи са падали точно в устата на бога, чрез което незнаещият народ е изпадал в удивление и вярвал, че богът е бил целуван от слънцето, т.е. Слънцето целувало своя бог. Над главата на Серапис е имало един образ на слънцето, направен от тънка ламарина, от железен метал, който е висял напълно свободно във възду- ха и е бил привличан нагоре от един скрит магнит. В очите на народа то- ва е било неразбраното чудесно сбогуване на слънцето”. /зеел: тайните на Митра, 1823 г./. Ето защо Сигизмунд фон Глайх нарича това едно пророчество за сбогуващия се със Слънцето слънчев Дух, който ще сле- зе не само на Земята, но и в долния свят, обаче отново ще възкръсне /Глайх: залезът на мистериите и явяването на Христос. Щутгарт/.
Постепенно се оформя картината за мистерийният характер на Черно море. Най-старите мистерийни центрове са самият Кавказ /тук е бил прикован Прометей/ и крайбрежието на Азовско море с неговите два ми- стерийни центрове, Асгард и Корокон даме. На изток се е намирала Кол- хида, където Аетес, братът на Кирке, заповядал да пазят светилището на Златното руно. В средата на южното крайбрежие, на границата между Европа и Азия се е намирал Синопе, култовият център на Серапис. Сре- щу него в Крим се е намирал храмът на тавридската Артемида, в който е била отнесе на Ифигения. Обаче какво се е намирало на запад? Там се е намирал основният от Замолксис за Гетите от Тракия мистериен център. Задачата на този мистериен център се явява в нейната истинска светлина едва тогава, когато разглеждаме същността на траките и тяхната рели- гия. От 1880 до 1550 г. пр.Хр. първите траки са се затвърдили на Балка- нския полуостров и са останали там чак до 481 година, когато са били заместени от проникващите българи, които сега от тяхна страна са осно- вали един съвсем особен род мистерии в това пространство, на запад от Черно море.

ТРАКИТЕ И АМАЗОНКИТЕ
На какво се дължеше, че един народ като траките се е утвърдил близо 2000 години в южно-източния Балкански полуостров и въпреки това можа да остане в сянката на историята? Траките и техните роднини Да-ките не са играли никога голяма роля в историята. Изглежда също че траките не са имали никакво значение и в духовната наука, обаче това е едно погрешно съждение. Европейците са забравили именно и двама та кръстници на тяхната култура, Ирландия и Черноморското пространст- во. Обаче това не значи, че там “не е излязло нищо”. Още Омир е нари- чал траките многолюдните съюзници на Троянците. Илиядата нарича двама представите ли от тракийски произход, които същевременно пре- дставляват янусовата същност на техния народ: смелият Акамас, който приличал на бога на войната Арес, и благородният цар на траките Резос, който като боец с колесница се е притекъл на помощ на троянците със своите войски в 10-та година на троянската война. Той паднал жертва на едно нощно нападение от страна на Диомед и Одисей след предателст- во. Същият този Диомед беше онзи, срещу когото Арес под образа на Акамас възпламени троянците за борба /V 462/. Изрично се споменава великолепният бял впряг на Резос, който гърците са завладели по такъв срамен начин. Отношението на траките с Троя е потвърдено и архео- ло-гически. В пласта Троя VІІ б 2 /12-то столетие/ е намерена за първи път изпъкнала керамика от дунавско-балкански произход. ”Това свиде- тел-ствува както и особената нова архитектура от VІІ б 2 присъствието на тракийски сили, които са се срещнали в късната микенска епоха с ра- ногръцки сили” /Йос. Виснер: траките. Книгите урбан 41/. Тяхната кера- мика е била намерена именно за първи път заедно микенската керамика в Троя! Ние се намираме пред странния факт, че в 12-то столетие траки са се настанили в Троя. Обаче още преди разрушаването на Троя тракий- ските съюзници и родствени племе на трябва да са се разпространили около 1240 година в Троя VІ и да са имали влияние там. Защото тогава се е появило изгарянето на труповете, една дълбоко проникваща новост, която се е разпространила също и в Троя VІ. Тя се дължи на южноевро- пейски влияния.
Обаче митическите предания свързват траките също и с амазонките. Из- вестна е трагедията на царицата на амазонките Пентезилея, която полу- чи пред Троя от любимия й Ахилес смъртния удар. Арктинос, поетът на Етиопия виждаше в нея една дъщеря на тракийския главен бог Арес и на Отрера, която принадлежеше на тракийското племе Трери. Хората са се питали, как е могло да се стигне до това свързване на тракийските Трери с Амазонките?


На около 60 км източно от Самсун на тракийския черноморски бряг се намира малкото градче Терме при Термес Сую, която наистина древната река Термодон. При нейното устие в древността се е намирала Темиски- ра, главното седалище на Амазонките. Те считали, че произхождат от Бога на войната Арес и нимфата Хармония. Според легендата Херкулес трябвало да отиде в Темискира, за да донесе в Аргос пояса на царицата на амазонките Хиполита. Когато при колонизирането на черноморското крайбрежие гърците дойдоха в тази област, те не намериха вече никакви амазонки /7-то столетие/. Те помислили тогава, че Херкулес ги е унищо- жил всичките или ги е прогонил. Фактически противници на амазонките били героите Херкулес, Тезей и Белерофон, които са били считани като основатели на много градове. Така градовете Смирна, Ефес, Киме, Ми- рина, Митилена и др. твърдят, че са били основани от амазонките. Това са били войствени и враждебни на мъжете жени, които поради това са били считани като крайни представителки на матриархата.
Когато през 7-то столетие тракийските Трери проникнаха заедно с Кри- марийците в западна Мала Азия, те без съмнение не намериха там вече никакви амазонки. Историческата наука третира днес амазонките така, като че те никога не са съществували. Въпреки това, гърците никога не са се уморявали да ги представят и изобразяват във фризите на храмове- те /например в Васай/ или в легендите. При амазонките се е касаело дей-ствително за едно орденоподобно обединение. Валтер Леонард счи- та, че може да изчисли просъществуването на амазонките на 1000 годи- ни. То е могло да има своя разцвет малко преди загиването на Троя. Диодор съобщава, че първоначално амазонките са обитавали в Либия, обаче много човешки поколения преди троянската война са били унищо- жени от Персей съответно са били прогонени в Мала Азия и в Кримс- ките области, където след това са били напълно изтребени от Херкулес.
Известен е бил култът на Арес при амазонките. Нали Арес бил техен ро- доначалник. Понятен е също и култът и обожанието на целомъдрената Артемида. Гръцките писатели разказват за тях: никоя жена не можела да се омъжи, преди да е убила един мъж. Още от ранно детство те са изга- ряли дясната гръд на техните дъщери. Поради този недостатък гърците са ги наричали амазонки: а-маза. Амазонките са вършели това, за да мо- гат да си служат с дясната ръка за всичко, особено за хвърляне През про- летните месеци те са се събирали с Гаргаренците, от които ги е разделя- ла само една планина, за да се сдобият с поколение. Момчета са били из- пращани обратно при техните бащи, а момичетата са задържали и отгле- ждали.



На Валтер Леонард му е направило преди всичко впечатление, че пове- чето пъти там, където според сигурни легендарни предания в Мала Азия трябва да са царува ли амазонки, са царували също и историческите Хе- тити. Обаче царството на Хетитите никога не е стигнало до бреговете на Мала Азия, следователно то е оставяло незасегнато пространството на царството на амазонките. Ето защо за митическото разглеждане на Чер- номорската област се вземат под внимание само траките и амазонките, не обаче хетитите. Винаги една забележителна черта на митическите предания е тази, че почитащите бога Марс жени от Термодон са живее- ли срещу светилището на Артемида в Крим, даже Диодор ги свързва със самия Крим. Но да се върнем обратно към траките.
ЗАМОЛКСИС ПРИ ГЕТИТЕ
Гърците са порицавали пиянството на траките и обичаят да пият виното несмесено. Обаче вредните въздействия на прекалената употреба на ви- ното са довели накрая до противомерки. Така царят на одризите Котис е отбягвал виното и царят на даките Воеребиста е искал със своя върховен жрец да премахне не само употребата на виното, но и да унищожи лозя- та. Също и жреците на северните тракийски племена са се въздържали от пиенето на вино.
Наред с ковачеството и познаването на лечебните растения траките са се посвещавали преди всичко на музиката. Най-знаменитият музикант, ко- йто се е явил в тракийското пространство е Орфей. Той е бил не само музикант, а е бил един от най-великите посветени, които са живели ня- кога на Земята. Наричали са го също син на Аполон е основател на дел- фийското богослужене на Аполон. По-късно ще го разгледаме по-подро- бно. В тази връзка трябва да бъдат споменати също Тамирес, певецът на тракийските Едонци в Тасос, Музайос и Евмолпос, поетите на свещени- те песни в чест на богинята Деметра. Всички те са били считани за тра- кийци. ”Религиозната свръзка на тракийската музика се показва в преда- нията на гетите и агатирсите. При мисии на мир са тръгвали със свирни на арфа и флейта /Атин. ХІV 627 С/. Връзката сочи към едно знание за успокояващото и укротяващо действие на музиката, както показват съ- що приказните разкази на Орфей за песента и свиренето. От значение е отношението между песента и закона, което е освидетелствувано за ага- тирсите; с песни са предавали те техните правила от поколение на поко- ление /Ар. пробл. 19, 28/. Към законите е била причислена свещената пе- сен като израз на един по-висш ред и като подходяща форма за тяхното възвестяване. Покоряващата сила на песента трябва да действува за бла- годат на поколенията /Йоз. Виснер, стр. 36/.


Религиозността на траките се потвърждава от всички гръцки и римски писатели. Тракийският певец Евмолпос участвува като първи жрец в Елевзис със свещени песни в устройството на богослуженето на Демет- ра-Коре; той е бил считан за син на Посейдон и на Кионе, която е била считана за дъщеря на Бореас и на Орейтия. По неговото име се е нари- чал жреческия род на евмолпидите, който е притежавал по наследство жреческия чин в Елевзис. Бореас е бил един бог на вятъра, на северния вятър. Той отвлякъл Орейтия, дъщерята на атинския цар Ерехтей /Хе- родот VІІ 189/. Тук имаме работа с прадревни предания. Също и явя- ва-нето на Тамирос и Орфей принадлежи към праисториите на гърците. Тамирис е споменат вече в Илиядата /ІІ 505 и след./. Той е бил роден в Тракия от нимфата Аргиопе и е предизвикал на състезание музите на дотийското поле, на юг от Оса. Смелият тракиец е бил победен и за на- казание изгубил зрението и свиренето на струни. Така го описал Поли- глот в Леше в Делфи.
Орфей е бил считан съвременник на Херкулес и на Язон /1250 г. пр.Хр./, който е придружил при похода на Аргонавтите. Херодот уверява в Кни- га 2. /53/, че жриците от Додона са считали Орфей за родоначалник на гръцката поезия преди Омир и Хезиод. Той самият е бил на друго мне- ние и датира неговото съществуване след Омир и Хезиод. Спорът, дали Орфей е съществувал и кога е съществувал продължава и до днес. Също и тук той се оказа като едно трудно уловимо за ума явление. Образът на певеца, който със своята песен освобождава от долния свят умрялата от ухапване змия съпруга, но отново я изгубва чрез своето съмнение, е въл- нувал най-дълбоко хората през всички времена. Този образ ни води до онази друга личност, която основала при гетите убеждението в безсмър- тието на човешката душа.
Замолксис. Тъй като тракийските гети са населявали дълго време запад- ния бряг на Черно море, това събитие е от особено значение. Херодот съобщава върху това /ІV, 95 и по-нататък/, макар и вече в много рацио- налистична форма. Той наричаше гетите най-мъжественото и най-чест- ното племе на траките и продължава по-нататък: ”Аз научих при елини- те Хелеспонт и Понтос, че този Зелмоксис /Замолксис/ е бил един човек, който е бил продаден като роб в Самос. Той бил роб на Питагор, синът на Мнезархос. След това бил освободен, добил големи богатства и се за-върнал с тях в своята родина. Понеже траките живеят още твърде бед- но и сурово, тогава Замолксис, който е познал живота в Йония и по-тън- ки удоволствия от тракийските – нали той беше живял между елините и то при един от най-мъдрите мъже на Елада, Питагор – изградил един са- лон и поканил на пиршество най-видните съграждани и ги поучил при


угощението, че нито той, нито другарите му по гуляй, нито техните по- томци ще умрат някога, а ще отидат на едно място, където ще живеят ве- чно величествено и в радост. Но през време когато е давал такива уго- щения и произнасял такива слова, заповядал да му изградят една под- земна къща. Когато къщата била готова, той изчезнал пред траките; сля- зъл именно в тази подземна къща и живял там три години. Траките го оплаквали с голям копнеж като един мъртвец. В четвъртата година той отново се явил между тях и сега те вярвали в учението но Замолксис. Та- ка гласи съобщението. Аз не искам да оспорвам това, което се казва за този подземен дом, но също и не вярвам много в него”. Това казва Херо- дот. Веднага се забелязва, че много неща тук не си съвпадат. Тъй като през време на тези три години винаги са умирали гети, не може да е ста- вало дума за едно безсмъртие на физическото тяло; защото това безсмъ- ртие постоянно е било опровергавано. И дали Замолксис е успял да жи- вее в продължение на три години в един подземен дом, нека за сега оста- не нерешено. На самия Херодот цялата тази история му се вижда неве- роятна. Работата става друга, когато приеме, че през време на обикнове- ни 3 ½ дни Замолксис е бил посветен в едно подземно помещение и след това проповядвал на траките своето учение за безсмъртието на човешка- та душа. Както е известно Питагор побягнал в долна Италия в 535 годи на. Ние намираме вече при него учението за безсмъртието и тези пред- стави за продължаване на живота след смъртта и за прераждането ще е проповядвал Замолксис. За това говори също свидетелството на Хеката- йос от Милет, който съобщава, че гетските племена на Теризите и Кро- бизите са вярвали в безсмъртието, като са приемали, че техните мъртви отново ще се върнат, както се е случило със Замолксис!
Херодот споменава още едно друго име за Залмоксис или Замолксис, а именно Гебелеизис. Това име се тълкува като бог на Светлината или на Светкавицата. Съществува например един бог на траките Зибелсоурдос, което означава ”носител на светлината”. Вероятно с това е свързано съ- що и убеждението на гетите, според което след смъртта те отивали при Замолксис. /Херодот ІV, 94/. Тази вяра е била толкова силна, че гетите са били наричани “вярващи в безсмъртието”. Иначе използуването на стайните гробове в Тракия в историческо време е напълно доказано. Ве- роятно с това е свързан също и “подземния дом” на Замолксис.
СКИТИТЕ
Невъзможно е да опишем Черноморското пространство, без да си спом- ним за скитите. Нали великият посветен на запада е живял известно вре- ме в тяхната близост, както е отбелязал някога Рудолф Щайнер. Вероят-


но поради това също той носи името Скитианос. Той е един от най-ви- сшите посветени на Земята и съхранител на древната атлантска мъдрост.
Келтските Ири твърдят в техните легенди, че първите обитатели на Ир- ландия са дошли от Скития. При това една тайнствена роля играе Фе- ниус Фарса от Танаис при Азовското море. Тъй като той е преживял из- граждането на вавилонската кула и смесването на езиците, трябва да е живял в 20-то столетие пр. Хр. Съществували ли са тогава вече скити?
Тамара Талбот Райс датира началата на скитите във времето около 1700 година пр.Хр. Тогава първите индогермански племена стигнаха до река- та Йенисей. От Йенисей те се отклониха на запад от Алтай към Кавказ. Вероятно при тези пришелци се касае за отломъци на онези индогерман- ски групи, които 3 столетия преди това бяха нахлули в Гърция и Мала Азия. Това беше около 2000 години пр. Хр. Днес руските учени употре- бяват наименованието скити само за малкия брой племена, които са обитавали по бреговете на Азовско и Черно море, при Кубан и Днепър. Напротив древните гърци са употребявали наименованието скити, Сака или Каха почти безразборно за всички номади на евразиаска степ. Херо- дот е бил на прав път, когато е приемал, че всички скити са дошли от Азия и в един неизвестен момент се е стигнало до едно разделяне на азиатските скити от тези при Черно море. Тъй като скитите не са прите- жавали никаква писменост нито монети, въпросът за скитите и до днес остана още далече нерешен. Много гръцки учени на древността са счи- тали скитите за най-древния народ на Земята, което навярно би могло да бъде свързано с известни остатъци от една атлантска мъдрост при скити- те. Изглежда, че скитите са направили голямо впечатление върху гърци- те. Херодот им посветил 4-та книга на своите истории и сам е отпътувал за Олбия, една гръцка колония, която е била основана в 645 г. пр.Хр. в областта, където се вливат реките Бруг и Днестър, за да научим повече върху скитите. Той разказва три легенда за произхода на скитите /ІV, 5-6/:
1. “Както разказват скитите, техният народ е най-младият от всички на- роди. Той е възникнал по следния начин: първият човек в още празната страна е бил един мъж на име Таргитаос. Както казват скитите – но аз не мога да вярвам това – родителите на този Таргитаос трябва да са били Зевс и една дъщеря на реката Бористенес. Следователно от тях произ- хождал Таргитаос, и той самият е имал трима сина: Липоксаис и Арпо- сайс, а най-младият се е наричал Колаксаис. През време на тяхното ца- руване от небето паднали златни уреди върху тяхната земя: един плуг, един ярем, една бойна секира, една чаша. Първият видял това, отишъл при тях и искал да вдигне уредите; обаче когато стигнал там, златото


било в пламъци. Той се оттеглил и вторият искал да отиде при уредите, обаче златото отново се възпламенило. Но когато пристигнал най-мла- дият, огънят угаснал и той отнесъл уредите в своя дом. Тогава по-въз- растните братя се отказали от царуването и го предали на най-младия.
От Липоксаис произхождало скитското племе на аухатите, от вторият брат Арпоксаис племената на катиарите и траспирите, а от най-младия, царят, племето на паралатите. Всички племена заедно се наричат сколо- ти, това значи царствени. Елините ги наричат скити”.
Тази е следователно първата легенда. Според нея Бористенес е бил едно скитско божество, според което е бил наречен Днепър от нахлуващите от Южна Русия скити Падащите от небето златни уреди показват, че най-младият цар е получил мисията да премине от номадския живот към заседналия живот на земеделците. Херодот споменава още, че скитите смятат, какво от първия цар Таргитаос до нахлуването на Дарейос /513 /512 г./ са изминали 1000 години. Според това Таргитаос трябва да е жи- вял около 1513 година пр.Хр. Царствените скити са били тези, които са владеели северната част на Черно море и затова те представляват особен интерес за нашите разглеждания. Какво разказва Херодот във втората легенда за произхода на скитите? / ІV, 8-10/
2. ”Нещо различно разказват елините, които живеят край черно море. Според тях Херкулес, когато подкарал говедата на Герион, пристигнал в тогава необитаваната страна, която сега населяват скитите. Герион жи- веел далече от Понтос; неговото обиталище било на един остров в Океа- нас при Гадеира /Катиц/ отвъд стълбовете на Херкулес /Пътят за Гиб- ралтар/, който остров елините наричали Еритея. Океанос, така казва ле- гендата, тече от изгрев слънце около земята, което обаче не може да се докаже. Следователно от там пристигнал Хрекулес в страната на ски- тите, и понеже е имало бури и студът го измъчвал, той заспал завит в лъвската кожа. Обаче през това време конете на неговата кола, които той оставил да пасат, изчезнали по един необясним начин.
Когато Херкулес се събудил, потърсил ги, изминал цялата страна и най-после пристигнал в една страна наречена Хилая. Там той намерил в една пещера едно смесено същество, половината девица, половината змия. Горната част на тялото била тяло на една жена, а долната част на тялото на една змия. Когато я видял, той се почудил и запитал, да ли не е видя- ла неговите коне. Тя отговорила, че конете са у нея, обаче няма да ги да- де, ако той не спи с нея. Херкулес сторил това, за да получи отново ко- нете си обратно. Тя обаче отложила да му ги върне, защото искала да го задържи колкото може повече при нея, докато той на драго сърце би си отишъл с конете. Най-после тя му ги дала и казала: конете, които дойдо-


ха при мене, аз ги прибрах за тебе и ти сега ми даде откупната цена за тях. Аз имам от тебе трима сина. Кажи ми, какво трябва да направя, ко- гато те ще израснат? Да ги оставя да живеят тук, понеже тази страна е моята, или да ги изпратя при тебе?
Така го запитала тя и той й отговорил: когато видиш, че синовете са из-раснали, направи следното, което ще бъде правилното. На този, който може да обтегне този лък и може да се препаше така с този пояс, дай му да обитава страната. Обаче този, който не може да стори тези две неща, него изпрати. Ако направиш това, ще бъдеш щастлива и ще си изпълни- ла моето желание.
Той обтегнал един от своите лъкове – защото отдавна носел два лъка – показал й опасването с пояса и й дал и двете неща. Обаче поясът имал отгоре при закопчалката една златна чаша. След това той си заминал от там. Когато израснали синовете, тя им дала имена: единият нарекла Ага- тирсос, втория Гелонос, а най-младия Скитес. След това, вярна на своето обещание, тя направила това, което Херкулес й заръчал. Двамата от си- новете, Агатирсос и Гелонос, не били в състояние да изпълнят задачите и тяхната майка ги изгонила от страната; обаче най-младият, Скитес, мо- жал да стори това и останал в страната. От този Скитес, син на Херку- лес, произхождат всички царе на скитите и от онази чаша на пояса и днес скитите носят една чаша на пояса си. Това стори следователно май- ката на своя син Скитес. Така разказват елините, които живеят при Пон- тос”.
Това разказва втората легенда за произхода на скитите. Тя произхожда от елините и счита Херкулес за родоначалник на скитите, агатирсите и алоните. Лъкът и поясът говорят за лов. Скитите използуват за лов и во-дене на война един двойно огънат лък от рог. В тяхната ловна треска те забравяли всички други намерения. Херодот разказва, че една скитска военна група е вървяла пред персийските войски, когато един заек из- кочил между вражеските линии. Веднага скитите се впуснали да гонят заека със силни викове и забравили изцяло, за какво са вървели пред персийската войска. Когато Дарий научил за това, казал: изглежда, че тези хора наистина ни презират!
Как стои сега работата с майката на скитите? Фактически скитите са обожавали една “велика богиня”, господарка на огъня и на животните. Единствено тя е изобразена в изкуството, как присъствува при полага не на клетвата и назначаването на главатарите. В Крим тя не се явява преди 9-то столетие пр.Хр. Тук тя е изобразена права и държаща на ръката си едно цвете. Розтовцев е доказал, че Великата Богиня е била обожавана в южна Русия дълго време преди явяването на скитите. Като господарка


на животните тя има родство с Артемида. Страбон съобщава, че култът е бил разностранен особено по кавказките брегове. Тук тя била патрон-защитник на пътуващите по море племена, на гръцките Аргонавти. За- едно със скитите живеещи на полуострова Таман те са отблъсквали вся- какъв опит за спиране на чужди кораби по техните брегове и всички па- днали в плен моряци били пренасяни в жертва на Великата Богиня. Това напомня за тавридската Артемида, докато нейният образ в изкуството на скитите показва често пъти едно смесено същество, наполовина жена, наполовина змия, което би отговаряло на майката на скитите. Наричали я Табити. При царствените скити се е прибавяло и обожанието на един бог на морето Тамумасада и Херодот съобщава, че те са принасяли в жертва на Марс и на Херкулес животни и по един от сто хванати плен- ници. Следователно Херкулес е бил приет в пантеона на скитите. Вижда се, как постепенно религиите на народите са се оплодявали взаимно. Скитите са обожавали един бог на Слънцето Оетосирус /Аполон/, една богиня на Земята Апия-Фелус, една богиня на планетата Венера Артим- пааза /Тамара Талбот Райс: скитите, Кьолн 1957 г./. Но още Херодот бил изненадан, че скитите не са имали никакви изображения на богове, ол- тари или храмове. Това са потвърдили модерните разкопки. Сега стига- ме до третата легенда за произхода на скитите, дадена от Херодот. Ней- ното съдържание от акадийски източници и описва времето около 700 г. пр.Хр., когато скитите са преминали в Южна Русия.
3. ”Съществува обаче и една трета легенда и с нея аз съм напълно съгла- сен. Номадските племена на скитите са живеели в Азия; когато обаче масагутите са ги притиснали чрез война, те са се изселили, преминали са Араксес и са дошли в страната на кимерийците. Страната, която скитите населяват сега, е принадлежала по-рано на кимерийците. Понеже скити- те са дошли с голяма войска, камерийците държали съвет и две мнения са били застъпени, като и двете били защищавани с голямо усърдие; обаче мнението на царете било по-добро. Мнението на народа било, че трябвало да се махнат от там и заради земята не бивало да се осмеляват да водят война, която представлявала голяма опасност; но мнението на царете било, че трябва да се бият за отечеството и да се защищават про- тив нахлуващите. Но нито царете искали, нито народът по царете. Една част от народа решила да се изсели и да изостави земята на нападатели- те без борба. Обаче царете предпочитали да паднат на родната земя от- колкото да избягат с народа, защото мислели за всичко добро, което са преживяли в страната, и за всичкото зло, което очаквало бегълците без отечество. Стигнало се до скарване, и двете страни били еднакво много- бройни и започнали да се бият. Тогава народът на кимерийците погре-


бал всичките паднали в братската война, на реката Тирес /Днестър/ - и този гроб и днес може да се види – и напуснал своята страна. А скитите дошли и завлядели празната страна”.
Според това съобщение кимерийците трябва да са обитавали северния бряг на Черно море по време на трако-фригийското преселение от запад на изток /към запад на Мала Азия в 1250-1100 г./. Нахлуването на ски- тите и изгонването на кимерийците е станало в 8-то/7-то столетие. Трите легенди показват ясно три групови същности на многоплеменните ски- ти. Според последната легенда прогонените от маса гетите скити от за- паден Туркестан са минали по южното крайбрежие на Каспийско Море, преминали са Араксес /днес Кура/ и след това минавайки по източния край на Кавказ проникнали в южноруската степ, където са живели киме- рийците. За произхода на скитите от западен Туркестан говори също на- миращото се в древноперсийските царствени записи име на скитите като Сака. Това наименование е било употребявано само за скитащите пок- рай реката Яксартес /сега Аму Дария/ ирански племена. Забележително е само, че също и кимерийците според най-старото акадийско предание, както ги потвърждава акадийската версия на персийските царствени ле-тописи, са живеели по-рано в западен Туркестан. В тази версия споме- натите също така като Саки номадски плевена на север от Оксус в ста- рия персийски текст се наричани “гиммирай” /кимерийци/. Старото име е било пренесено след това върху преселилите се по-късно саки /скити/ в областта на кимерийците. /Х. В. Хаусиг/. Както се вижда, трудно е да се направи разлика между скитите и кимерийците. Обаче трябва да е съще- ствувала някаква разлика, иначе кимерийците не биха побягнали.
Самият Херодот различава три групи скити/ІV, 17-19/. Скити земеделци на север от Хилая /т.е. горската област при Алешки на Днепър/. Той ги нарича също Бористенеите, според тяхната родоначалничка. Тези скити земеделци са обитавали една област, която се е простирала на разстоя- ние три дена път на изток от една река Пантикапес /днес Ингулез/ и 11 дена път по Бористенес /Днепър/ на север. 2. Скитите номади, на източ- ната страна на Пантикапес до Гертос /днес Конская/. 3. Царствените скити, от Герос до Таврис на юг, до Кремной на езерото Меотис и Та- наис.
Обаче Херодот не е знаел, че извънредна обширна евразиятска степ, ко- ято от Китай стига до средна Европа, е принадлежала като жизнено про- странство на номадизиращите скити. В граничните области на Китай и Персия те са приели в тяхното изкуство китайски и персийски елементи, а при Черно море гръцки елементи. Като противници те са всявали страх, обаче същевременно са проявявали извънредно голям лукс и ско-


ро са спечелвали приятелството на гръцките търговци. Който е видял веднъж златното съкровище на скитите /Ермитаж, Ленинград/, стои из- умен пред високото развитие на златарското изкуство на скитите. Скит- ските князе се възлагали на гръцките художествени занаятчии, които се били настанили при Черно море, на драго сърце големи задачи по изку- ството. Какъв беше този народ, който е скитал извършвайки кражби и плячкосвания, скалпирал е своите противници и с предпочитание е раз- вивал едно изкуство, което е упражнило своето влияние даже върху ви- кингите, келтите и меровингите? Това беше странно абстрактен и нату- ралистичен същевременно.
От 5-то столетие сл.Хр. те започнали да строят също местни укрепени лагери. Разкопките на скитките гробове /кургани/ са доказали, че те са живеели в удобни палатки, употребявали са вече каруци с колела, може- ли да изработват великолепни тъкани и според техните съдове може да се заключи, че са обичали добрата кухня. На запад скитите трябва да са разполагали с извънредно големи натрупвания на злато. Всички те са говорили еднакъв език, обаче нямали никаква писменост и никакви па-ри. Воювали са на коне и чрез това далече са превъзхождали воюва- щи-те пеш кимерийци. Те са гонили главната сила на кимерийците в Ма- ла Азия до тогава, докато най-после тяхната съпротива е била окончате- лно сломена в 635 година пр.Хр. След това обаче преселилите се на за- падния бряг на Черно море и проникналите в Мала Азия кимерийци все пак имали още силата да ограбят фригийското царство, Лидия и йоний- ските крайбрежни градове, от което се вижда, че при кимерийците няма- ме работа с филоелини. Междувременно скитите завладели Урарту при езерото Ван. Други скити проникнали даже в Индия и създали там ски- тодравидската култура. Даже Дарий не е успял в своя поход от 513 г. да стане господар на скитите. Към 110 г. пр.Хр. скитският цар Сцилурус е изградил даже град /Неаполис /в Крим. Неговите останки са били сега разкрити при Симферопол. Царството от Неаполис е траело около 100 години. Но сега беше се надигнал един, който беше родствен по племе и чрез едно привидно незначително откритие прогони скитите пред себе си. Това беше желязното стреме, което създаде превъзходството на нах- луващите от изток Сармати. Изгонването на скитите стана в един мо- мент, когато те се готвеха да преминат към издигането на градове. В 4-то столетие сл.Хр. те изчезнаха от зрителното поле “като че бяха падна- ли в един кладенец”. Скитите са играли в Евразия приблизително съща- та роля, както Келтите в Европа. Те създадоха основата за по-късното развитие на културата в тези пространства. Може би това е една при-



чина, поради която първите преселници в Ирландия се наричали себе си потомци на скитите.
Ние изминахме вече периода от 2000 г. пр. Хр. до 5-то столетие сл.Хр. и трябва сега да се запитаме: какво е направило в това време черномор- ското пространство за подготвянето на западната култура? На този въп- рос може да се получи един отговор само тогава, когато проникнем в един по-дълбок пласт, а именно в езотерическия живот. Каква задача са имали мистериите при Черно море в предихристиянското време и в ка- ква връзка са се намирали те със започващата европейска култура?
П Р О М Е Т Е Й
Най-важният кавказки мит, митът на Прометей, произхожда от Египтя- ните. Върху това Рудолф Щайнер е казал в своята сказка от 12. 9. 1908 г.: ”Този е образът, който в Египет е бил даван на ученика и който се е разнесъл по света като легенда за Прометей". В сказката от 7. 10. 1904 г. той подчертава: ”Така вие имате в Прометей това, което гръцкият уче- ник на мистериите е изживял вътре в тези мистерий, за да добие сила и енергия за живота в бъдещето”.
Старото култово прозвище на Прометей било “Хоприфоростеос”, т.е. богът, който е донесъл огъня от небето на Земята. Екзотеричната леген- да за Прометей не е описана единно при Хезиод. Първото начало на раз- рива между Прометей и Зевс е станало при Сикион. Когато боговете се разправяли с хората при Меконе /т.е. Сикион/ заради полагащото им се почитание, тогава Прометей като жертвоприносител и Пиркоос разде- лил един жертвен бик на две равни части, едната от които се състояла от месото и ядливите вътрешности /които сложил в кожата на бика/, а дру- гата от костите и бедрените части, които поставил много сръчно и по- крил с кожа. Зевс забелязал измамата, но понеже и без това не бил бла- госклонен към хората, нарочно посегнал към лошата част и имал сега причина да задържи огъня, да не даде огъня. ”Оставете ги да ядат сурово тяхното месо!” извикал той разгневен. Прометей се обърнал тогава към Атина и я помолил да бъде пуснат в Олимп през една зална врата. Тя из- пълнила неговото желание и Прометей запазил тогава от огнената коле- сница на Слънцето един факел, отчупил едно парче горящ въглен и го хвърлил в сърцевинната кухина на стъблото на един грамаден копър, за-гасил своя факел и излязъл без някой да го види. Така огънят бил по- да-рен на хората /Сервиус върху Еклогите на Виргилий VІ, 42/.
Зевс се заклел да си отмъсти. Той накарал Хефестос да направи от нав- лажнената пръст една жена и да й даде глас и сила на другите хора; оба- че ръста и лицето трябвало да създаде по образа на безсмъртните боги-


ни, следователно очарователния образ на една красива девица. Атина трябвало да я научи на сръчни работи, Афродита да покрие главата й с прелест и съблазнителна привлекателност и със стремеж да се хареса, Хермес трябвало да й дари един ласкателен смирен ум и същевременно едно коварно сърце и т.н. Така сториха боговете и Атина и Харитите и Хорите я препасаха и накичиха така великолепно със златни токи, пре- красни скъпоценности и красиви пролетни цветя, че беше цяло удовол- ствие да я гледаш. И боговете я нарекоха Пандора, защото тя беше един фатален дар на всички богове за човеците. След това Хермес я заведе при Епиметей, братът на Прометей. Прометей го беше предупредил, да не приема никакви дарове от Зевс, но неговата природа беше да мисли едва после върху това, което трябваше да прави. Епиметей беше полу- чил от Прометей една кутия с предупреждението да я държи постоянно затворена. Любопитството на Пандора отвори тази кутия и от нея изле- тяха всички злини, които от тогава измъчват хората: старостта, страда- нията, болестите, лудостта, пороците и страстите. Те мигом излетяха на облак, бодяха Епиметей и Пандора по всички части на тялото и нападаха всички други смъртни. Само надеждата, която Прометей беше затворил в кутията, въздържаше измъчваните хора да не сложат доброволно край на своя живот.
Обаче самия Прометей Зевс заповяда да оковат върху една скала на пла- нината Казбек в Кавказ. Той всеки ден беше посещаван от един орел, който изяждаше едно парче от неговия черен дроб. През нощта откъсна тото от черния дроб парче отново израстваше. Обаче Прометей знаеше и това го утешаваше, че и над Зевс ще се изпълни проклятието на неговия баща и че и той, както по-рано Уранос и Кронос, ще бъде свален от не- говия престол. Той знаеше също, че в 13-то поколение един потомък на също несправедливо измъчваната Йо ще бъде негов освободител. Нап- разни бяха всички заплашвания на Зевс /предадени чрез Хермес/, да на- учи тази тайна. Прометей, който по-рано се гордееше със своето без- смъртие, копнееше сега за своята смърт. Тогава най-после се яви Херку- лес на път за Хесперидите и уби орела. Също и заместващият безсмър- тен, чиято смърт Зевс беше поставил като условие за освобождаването на Прометей, бе намерен в лицето на мъдрия Кентавър Хирон. Той стра- даше от една неизлечима рана в своята пещера на Пелион и с радост се съгласи да умре за Прометей. Сега Прометей издаде своята тайна, а име- нно, че едно свързване на Зевс с Тетис ще произведе един още по-могъщ бог, по-могъщ от самия Зевс. Като символ на своето наказание Проме- тей носеше на пръста си един железен пръстен и на главата си един вър-



бов венец. Завърна се на Олимп, той отново стана това, което беше по-рано, един съветник и пророк на боговете.
Прометей значи промислящият /мислещият предварително/, Епиметей послемислещият /размислещият върху това, което вече е станало/, Пан- дора – всенадарената. Ирониците вярваха, че виждат в Пандора едно це- ленасочено демаскиране на прекалено женственото, обаче те забравяха, че иначе Пандора беше едно прозвище на Земята, както и Анезидора. Тя беше един образ за майката Земя и /според Платон Менекс 238/ направо първата жена. Образът на двамата братя се явяваше още при индийците и Бхагавата Пурана, една санскритска поема. Там те се наричат Проман- тху и Мартху. Ето защо се приемаше, че името Прометей произхожда от санскритската дума прамантха, огнетриещият. Във всеки случай касае се за един прадревен легендарен мотив, който е бил разказван във все нови версии. Прометей научил хората да използуват огъня, писмеността и всички изкуства. Чрез огъня станало възможно развитието на техниката, защото с думата огън хората са разбирали причините на всички топлин- ни явления. Ето защо с право Прометей е наречен един ръководител на хората от следатлантското време. Рудолф Щайнер е датирал неговото появяване в 3101 година, следователно в началото на Кали-Юга. В сво- ята сказка от 20. 5. 1912 г. той описва идването на Кали-Юга, както са я чувствували индийците: ”Иде божеството Праматеза. Неговият син от- късва човека от старото ръководство чрез древните богове; той прави да изчезне това, което е било до бито за света чрез вътрешното ясновижда- не, принуждава хората да гледат навън във физическото поле. Старият свят на боговете се затъмнява. Иде едно време, когато хората не ще мо- гат да виждат от техните души в света на боговете, а ще виждат във вън- шния свят. Иде Кали-Юга – тя е била чувствувана, като са поставили нейното начало в 3101 година преди нашето летоброене, следователно точно във времето, в което индийското предание поставя също потопа...
Индийците са чувствували това, като са казвали: Кали-Юга се ражда ка-то едно потомство на Праматеза. Как се казвали гърците? На пълно същото. Само че при тях Праматеза се нарича Прометей, което е съвсем същото. Той е брат на Епиметей. Този последният представлява още то- ва, което гледа назад в миналите времена. Епиметей е послемислещият /размисляващият върху станалите неща, бележка на превод/, Прометей е този, който в свои те мисли трябва предварително да мисли, да премисля /или езотерическо мислене, мислене върху това, което тепърва трябва да бъде създадено, бележка на превод/ върху това, което се намира вън и става вън. И също както Праматеза има своето потомство в Кали-Юга, така и Прометей има своето приемничество: достатъчно е само да обра-


зуваме думата кали-юга съобразно гръцкия език и ще получим думата калион, и – понеже гърците са чувствували, че това е епохата на черното божество – трябва да поставим отпред частичката деу /деус/ - тогава по- лучаваме деукалион /или Девкалион/. Това е същата дума както Кали-Юга. Тук ние имаме работа не с някакво умуване, а с един окултен факт.
Според един фрагмент на Хезиод накрая Прометей се оженил за Пандо- ра, която му родила Деукалион. Според едно единствено по-късно съ- общение /Script. Rer. Muth. Lat. І 189/ даже Прометей е създал хората втори път, като след потопа – това било душевният потоп около 3101 г. – дал живот на хвърлените от Деукалион и Пира камъни с един факел от небесния огън. Откъслечните гръцки митически остатъци потвърждават данните на Рудолф Щайнер.
Тъй като скоро след започването на Кали-Юга започнала египетската култура /2907г. пр.Хр./, не е чудно, че митът на Прометей е бил познат също и в Египет. Той е третирал една общочовешка проблема, истинс- ките задни основи на която обаче можели да бъдат познати само в мис-териите.
“А сега да резюмираме целия образ, който посветеният е обяснявал на египтянина: азовосъзнателният човек е бил окован за земното тяло. Представете си човека окован вър ху земната скала, окован така за физи- ческото тяло – и в развитието се е родило нещо, което гложди неговото безсмъртие! Представи си функциите, които са произвели черния дроб, те са възникнали чрез това, че тялото е било приковано за скалите на зе- мята. Там на него гризе астралното тяло. Този е образът, който е бил да- ван на ученика в Египет, образ, който е бил разнесен в Гърция като ле- генда за Прометей”. /Рудолф Щайнер, сказка от 12. 9. 1908 г. /.
В образа на Прометей пред хората застава като ръководител нещо ново. Наричали са го Титан, но що е бил той действително в окултен смисъл? От Лемурийската до Атлантската епоха човечеството е било ръководено от велики Учители, които били наричани също “синове на огнената мъг- ла” /Р. Щайнер, сказка от 7. 10. 1904 г./. Те са изминали тяхното пре- дишно развитие не върху нашата планета Земя, а върху други арени. ”Те бяха слезли на земята като узрели, висши хора, за да поучават хората в тяхното детство, при тяхното първо раждане, да ги учат на първите из- куства, от които са се нуждаели”. Това учебно време е траело през лему- рийското, атлантското чак до следатлантското време и част от него. Ма- ну също е принадлежал към онези ръководители на човешкия род, които са слезли през Лемурийската епоха. Той беше още един от ръководите- лите, които бяха изминали тяхното развитие не на Земята, а са донесли тяхната зрялост на нашата Земя. ”Зевс беше още един от онези ръково-


дители, които са минали тяхната школа не на земята, той е още един, който е принадлежал към безсмъртните. Смъртното човечество трябва да застане на собствените си крака през време на 5-та раса /5-та следат- лантска култура/. Това човечество е представено чрез Прометей. Едва то донесе човешките изкуства и първичното изкуство на огъня. Зевс го рев- нува, тъй като хората израстват и стигат да имат свои собствени посве- тени... ” /Р. Щайнер, сказка от 7. 10. 1904 г. /. Ето защо Прометей е нари- чан с право първият посветен на следантлантското време, който е посве- тен не само в мъдростта, но също и в делото! Ето защо също той можа да бъде освободен само от Херкулес, посветеният на делото! Той беше един човешки посветен, който победи приковаността към скалата. Него- вото дело и жертвата на Хирон, човекът на миналото време, освободиха Прометей.
Така митът на Прометей засяга по-дълбоките пластове на нашето съще- ствуване в Следатлантската епоха Че този мит е бил свързан с Кавказ, това показва, че там са съществували връзки със западната култура и още съществуват, които връзки трябва да бъдат открити. Един друг ар- гумент за това предположение ни доставят легендите за пътешествията на ирландците.
ФОМОРИТЕ
Знаменитите пет митически нахлувания в Ирландия се съдържат в Lebor Gabala /Книгата на завладяванията/ и в други ръкописи. Те бяха описани от автора в книга І за Ирландия /издателство Die Kommenden, Frei burgi. Br. /Тук ще споменем накратко онези части, които имат връзка с Черно-морското пространство.
Там се намират първо историята за преселването на Фоморите от Кавказ в Ирландия. Фоморите са били същества с един крак и с една ръка, де- мони в образ на човек. Майката на водача Цихол Клаперлег /дрънкащ крак, скелет/ се наричала Лот Луамнах. Баща й бил един суров и космат великан, наричан Неир. Той произхождал от “изкривения гръб на Кав- каз”. Лот Луамнах трябва да е била истинско чудовище: ”при нападение тя издувала своите устни, на гърба си имала четири очи”. В годината 3000 пр.Хр. тази тълпа от демони потеглила от Кавказ за Ирландия. Всички нашественици в Ирландия произхождали от скитското простра- нство и са потеглили след Фоморите, за да водят борба с тях в Ирлан- дия. Дружините на Партолон, Немд, Фирболгите и Туатха де Дананите – всички те са воювали с променящо се щастие против Фоморите, докато най-после слънчевият Луг ги победил.



Това е първото митическо отношение между Ирландия и Черно море. Второто се отнася за произхода на Гаделиансите в самата Ирландия. Ро- доначалникът на тези последните бил Фениус Фарсаид. Той трябва да е бил някакъв цар на скитите. Фениус Фарсаид или Фарса бил един от онези 72 водачи, които Нимрод събрал с техните народи за построява- нето на Вавилонската кула. Следователно той е живял през времето око- ло 1900 г. пр.Хр. Фениус Фарса донесъл у дома си познанието на 72-та езика възникнали след смешението на езиците и основал една голяма школа, в която да бъдат изучавани тези езици. Следователно Фарса тря- бва да е познавал още първоначалния език на човечеството. Той умрял 40 години след завръщането си и оставил своето царство в наследство на своя по-голям син Ненуел. Танаис и Меотийското езеро постоянно се явяват при по-късните легенди за преселенията. Че около 2000-та година по тези места са живеели Кимерийците, а не Скитите, това вече ние спо- менахме също така, колко трудно е да се запази преливащата граница между тези номадски народи. Ако слезем надолу по стъпалата на окул- тната история на Черно море, срещаме следните събития:
Прометей започва Кали-Юга /Деукалион/
Фоморите потеглят от Кавказ за Ирландия
около 1900 г. Благородният Фениус Фарсаид, родоначалнисът на гаде- лиансите от Ирландия, царува като цар на скитите при Азовско море.
КОЛХИДА
Следващото важно събитие е основаването на египетската колония Кол- хида на реката Фазис на изток от Черно море чрез Сезострис. За съжа- ление Херодот не го описва по-отблизо; имало именно трима такива. Ние не знаем от официалните египетски предания нищо за военните по- ходи на египтяните от 12-та династия в Мала Азия.
СЕЗОСТРИС І царувал от 1971 - 1930 г.
АМЕНЕМХЕТ ІІ царувал от 1927 - 1998 г.
СЕЗОСТРИС ІІ царувал от 1897 - 1879 г.
СЕЗОСТРИС ІІІ царувал от 1878 - 1841 г.
АМЕНЕМХЕТ ІІІ царувал от 1840 - 1792 г.
Толкова по-ясно обаче съобщават гръцките предания за един поход на военния герой Сезострис до скитите и колхидийците, т.е. до Черно море. Тъй като само за Сезострис ІІІ се знае, че е проникнал до Сихем в Пале- стина, днес се приема, че гръцкото предание се отнася за него. Това е ед- но предположение, нищо повече. Обаче ние научаваме това, което Хе- родот казва в ІІ Книга глава 104 и 105: ”Жителите на Колхида са поло- жително египтяни; Аз съм забелязъл това, преди още да имам някакво


сведение върху тях. За да науча нещо по-отблизо, аз запитах за родство- то както в Колхида така и в Египет. Колдийците си спомняха живо за египтяните, по-живо отколкото египтяните за колхидийците. Все пак египтяните ми казаха, че вярват, какво колхидийците произхождат от войниците на Сезострис. Колхидийците имат именно тъмен цвят на ко- жата и имат вълнеста коса. Без съмнение това не е още никакво доказа- телство; защото други народи също имат тези белези. Обаче към това се прибавят още следните основания. Само три народа по лицето на земята имат първоначално обрязването: колхидийците, египтяните и етиопците. Финикийците и обитаващите в Палестина сирийци сами признават, че са приели този обичай от египтяните, и сирийците, които живеят на Терма- дон и Партениос, също и макроните казват, че са приели обичая едва през последното време от колхидийците. Това са именно единствените народи, които се обрязват и те го правят открито според египтяните”. Херодот изнася сега, че колхидийците правят платното както египтяни- те. Също техният език и начинът на живот са подобни на тези на егип- тяните.
Историците не задържат нищо от тези сведения. Те виждат в колхидий- ците канадокийски наемни войници на саийтските царе. От какви отда- лечени области са идва ли египетските наемни войници в онова време, по казаха намерените в двореца на Априес в Мемфис теракоти /печени тухли/. Тези наемни войници се хвалели с техния произход и твърдели смело, че са египтяни, които са били оставени в Колхида от един от вели ките египетски царе. Но Кападокия е граничела при Синопе с Черно мо- ре и трябва да се запитаме, какво се иска всъщност с един такъв аргу- мент, който е способен да докаже по-скоро противоположното. Ландша- фтът на Колхида се е простирал именно от Питиус до Трабзон.
По този начин изглежда, че основаването на мистерийния център в Кол-хида е станало в пълно мълчание и нарочно е премълчавано в офи- ци-алните съобщения /Виж също Ирландия І, стр. 132 и след./. Ето защо ние ще прозрем връзката само тогава, когато насочим поглед върху зад- ните основи на мистериите. Египетският посветен довеждал своя ученик до степента, където той можел да разбере азовото развитие на човека. Той му казвал: ”когато е дошъл на земята, човекът не е бил още надарен с Аз. Преди Азът да бъде внедрен в астралното тяло, други сили са вла- деели астралното тяло. След това светлинно-течното астрално тяло е би- ло проникнато и пропито от Аза. Преди Азът да бъде в него, астралните сили са били изпращани в човека от божествено-духовните същества от вън. Астралното тяло също е съществувало, обаче разпалвано от божест- вено-духовни същества. То е било чисто и светло и обгръщало със свои-


те течения онова, което е било още заложба на физическото и етерното тяло. То го обгръщало и прониквало със своите течения; чист бил пото- кът на астралното тяло. Обаче с проникването в него на Аза беше внесен егоизмът и астралното тяло бе затъмнено, чистото златно течение на ас-тралното тяло бе изгубено; то бе изгубено все повече, докато човекът слезе в най-дълбоките точки на физическото поле през време на гръцко-латинската епоха. Тогава хората трябваше да мислят за това, как да до- бият отново чистото течение на астралното тяло и в елевзинските мисте- рии се роди онова, което наричаха: търсене на първоночалната чистота на астралното тяло. Да възстановят отново астралното тяло в неговото първоначално чисто златно течение, това искаха елевзинските мистерии; това искаха също египтяните. Търсенето на златното руно беше едно от изпитанията на египетските посвещения; и това е било запазено за нас в чудесната легенда за търсенето на златното руно от Язон и аргонавти- те”. /Рудолф Щайнер в сказката от 18. 9. 1908 г./. и в същата сказка той прибави: ”външните исторически факти са свързани с духовни факти. Не трябва да се вярва, че това е само просто символ. Походът на аргона- втите действително е станал, също както е станала Троянската война. Външните процеси са физиономии на вътрешните процеси; всичко това са исторически процеси”.
Следователно в Колхида са познавали превъзстановяването на златното течение, на златния поток на астралното тяло. Там са знаели, как златно- то руно може да бъде отново добито и какви усилия и опасности бяха свързани с това. И египетските посветени, които са основали Колхида, знаеха още, че жлъчката е физическият израз на астралното тяло. Тя не е свързана с Аза, но този последният действува върху астралното тяло и астралното тяло на свой ред върху жлъчката. Ако Азът не би проникнал в астралното тяло, тогава не биха се родили черният дроб и жлъчката. Забележително е, че тези физиологични тайни са намерили преднамере- но тяхното локализиране в мита на Прометей в Кавказ.
Ние трябва да си представим в Колхида един свързващ център между египетските и гръцките мистерии. С това стоим същевременно пред ос- новната тайна на Черноморското пространство. Тук се намираха онези мистерии, които искаха да възстановят отново чистотата на астралното тяло и които същевременно сложиха началото на прехода от Мала Азия към Европа, от египетското пространство в гръцко-латинското.
Походът на Аргонавтите се датирал обикновено, две човешки възрасти преди Троянската война, която според древните предания е станала от 1194 – 1184 г. пр.Хр. и която е била очаквана в древните гръцки мисте- рии, които са предхождали Елевзинските. Гръцката култура е започнала


едва в 8-то столетие пр.Хр. По това време са съществували Елевзинс- ките мистерии, чийто произход принадлежал още на Микенската епоха, т.е. на времето преди 900 г. пр.Хр. В една сказка от 28. 10. 1904 г. Ру- долф Щайнер казва, че Троянската война е била представяна в преди- елевзинските мистерии, преди тя да беше станала действително. Но той показа също едно много важно второ тълкуване на Овена; защото в 8-то столетие пр.Хр. се е родил в нейното зазоряване една обективна наука отделена от всякакво друго човешко душевно съдържание. По-рано мъд- ростта винаги и била свързана с любовта. Едва гърците я доведоха до една чиста наука на ума. Един халдейски жрец, който се е занимавал с астрономия, още се опитваше да открие намерението на мировото уп- равление. Същото е било и при египетските жреци и при тези на Друи- дите. Една чиста наука на ума е възникнала в своето зазоряване едва в Гърция.
“В 8-то столетие пр. Хр. Хората са чувствували минаването на слънцето през съзвездието Овен като едно повторение на неговото предишно ми- наване през същото съзвездие преди хилядолетия. Както е известно Слъ- нцето се движи напред през целия зодиак, през съзвездията на зодиака Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева и т.н., така че то е минавало вече много пъти през Овен. Последният път то мина през съзвездието Овен, когато човекът още притежаваше връзката на любовта с познанието, а с това той притежаваше първичната мъдрост. Тази първична мъдрост бе изгубена и тя остави място на една външна култура на ума. Целият този процес в неговото окултно значение е изразен в извънредно дълбокия мит на легендата за аргонавтите, в който Овенът представлява символа на съединението на любовта и познанието”. /14. 10. 1904 г./.
Обаче този овен прелетява в Колхида на източния бряг на Черно море. Първичната Мъдрост се оттегля в една трудно достъпна област. Сега на учениците от мистериите трябваше да се казва, че онези същества, ко- ито си служат със сухата, прозаична интелигентност на човека, са доби- ли в този момент едно особено значение “копнежът за културата, която някога е съществувала, когато слънцето мина пред последния път през съзвездието на Овена, се събуди”.
Но защо тази първична Мъдрост се оттегли точно в Колхида? Във връ- зка с това Рудолф Щайнер казва: ”че двойката близнаци Фриксос и Хеле е била доведена в Колхида, не значи нищо друго, освен че предидуща раса, персийско-иранската с нейната двойствена природа – те са стояли под знака на боговете Ормузд и Ариман – отново добива свързването на познанието и любовта. Предидущата раса отнесла това руно в скрити области. По-рано, в атлантската епоха, това руно, тази мъдрост, била об-


що благо на човешката култура, след това била отнесена в далечни тай- ни школи. Тя трябва да бъде отново възвърната. Така ние виждаме вън- шно в легендата за аргонавтите основаването на тайни школи в Гърция. /14. 10. 1904 г./.
Първичната Мъдрост при атлантското население била общо благо. Тя била изгубена като такава и в Следатлантската епоха можела да бъде намерена само в пещерите и криптите на мистерийните школи. В Далеч- ния Изток имало центрове, където още са притежавали първичната Мъд- рост, защото са знаели; как тя може да бъде постигната чрез пречиства- нето на страстите. Превъзстановяването на чистото златно течение на астралното тяло беше предварително условие за добиване отново на първичната мъдрост. Така всичко се свързва смислено. Душевният ас- пект беше донесен от Египет и Елевзис в Колхида. Вторият аспект, кой- то е свързан с по-нататъшното странствуване на първичната Мъдрост, произхожда от Персия.
В легендата иранския аспект е изразен чрез магьосницата Медея. Тя по-жертвува за нейната любов към носителя на идущата култура, Язон, всичко: чест, отечество, даже и своя брат Абсиртос. Но тя при тежаваше също силата, да помогне на Язон при опасните изпитания на посвеще- нието. Според легендата Медея била дъщеря на Айетес, този последния обаче бил брат на Кирке /Цирцея?/. Айетес и Киркебили чеда на Хелиос. Медите се явиха в надписите върху паметниците на Салманасар ІІІ от Сирия едва в 836 г. пр.Хр. Те са били едно родствено на персите племе. В древността Медия била една страна, която се намирала в планинския, северозападен Иран, между планината Eлбрус, солената пустиня, Пер- сия и Месопотамия. Медите много трудно се освободили от асирийците. Киаксарес І /714–675 г. пр.Хр./ основал първата династия на медите. Медите станали опасни за асирийците затова, защото са водели тяхната борба на основата на една морална мисъл. Каква религия са култивирали магите /жреческата каста на медите/, и до днес не се знае действително. Трябва да се предположи, че те още веднъж са притежавали за кратко време първичната Мъдрост, докато след това тя бе отнесена в Гърция, където разпали гръцкото изкуство и гръцката култура, не обаче науката. Общото по-рано течение на културата започна да се дели на мъдрост на мистериите и на външната наука. Ако търсим основателя на гръцките мистерии, ние трябва да го търсим между онези герои, които заедно с Язон отново възвърнаха първичната Мъдрост в Гърция. Рудолф Щайнер го назовава: това е бил предимно Орфей.
Тъй като Орфей е бил един тракиец, той принадлежал към онези посве- тени, които са действували на запад от Черно море. Да разберем значе-


нието на този единствен по рода си образ, това е един важен крайпътен камък в пътя за изясняване на Черноморските мистерии.
ОРФЕЙ
Аполониос от Тодиос написал в 240 г. пр.Хр. своята епопея “Аргонав- тите”. Той бил тогава ръководител на голямата библиотека в Александ- рия. Без съмнение той е имал на разположение една прастара, за съжа- ление загубена епопея на легендарните герои, както това може да се за- ключи от Одисея /ХІІ, 69 и следв. /. Аполониос пренесъл временно мита върху бащите на героите на Илияда в тяхната младост, следователно приблизително две човешки възрасти преди Троянската война. Още в първата песен той споменава като участник в похода на Аргонавтите Орфей:
“Нека първо си спомним за Орфей: Калиопе
Самата, както съобщават, го беше родила на
Тракиеца Оягрос в леглото на любовта при
Пимплас. Но разказват, че с песента си очаровал
Непобедими скали и течащи реки.
Кат паметник на песента му още зеленеят
Полските дъбове там по тракийските брегове в редове
Гъсто израснали един до друг, които певецът този очарова
И смъкна със свойта лира от висините на Пирин.
Него избра Айсонидецът като мощна подкрепа
В бъдещата борба, слушайки съвета на Хирон. ”
Калиопе била музата на песента, една от деветте дъщери на Мнемозине /Паметта/ и на Зевс. Музаи значи размислещите. Мненозине ги родила в Пирин, до Олимп, където е било праотечеството на траките /преди те да се пренесат по-късно при реката Хеброс вероятно Марица, бел. на пре- вод./ в планината Родопи. Ето защо най-древните певци били наричани синове на музите и траки. На склона на Олимп срещу Пиериен се нами- рал градът Доин. По-нагоре от Дион бил показван според преданието гробът на Орфей при местността Лебетра той бил пренесен в самия Ди-он /Павзаний, 9, 30, 9/. Александър Велики устроил там блестящи праз-ненства в чест на Зевс и на музите. Като Мазагет, т.е. водач на му- зите, е бил считан почти единствено Аполон. Те пеели при угощенията на бо-говете, но също и на сватбите на героите. Калиопе била считана като муза на героичната песен и затова носила табелки за писане и ка- леми. Обаче това са по-късни различавания, първоначално са съществу- вали само музи на песента.



Оягрос се счита обикновено като цар на траките, обаче всъщност той е бил бог на река в онази област, където извира Хеброс. Още Пиндар на- рекъл син на Оягрос. Името Оягрос показва към едно овче пасище и па- стирите са били считани някога като най-старите певци и музиканти. Пимпла била една планина посветена на музите, по-късно също извор в местността Пиериен.
Яйзонид било патронимното наименование на Язон като син на Яйзон.
Хейрон или Херон било името на известния стар кентавър, учител и въз- питател на много герои. Той бил син на Кронос и живеел на Пелион. Ка-то първи велик тракийски певец и като придружител на Язон в Кол- хи-да Орфей представлява наред с Прометей втората светеща надалече по-светена личност за Черноморското пространство. Той също е свързан най-интимно с развитието на душата. В една сказка държана в Берлин на 16. 1. 1911 година Рудолф Щайнер се е занимал именно с произхода на Орфей.
Орфей беше този, който устрои гръцките мистерии. Гръцката епоха е четвъртата сред нашата голяма следатлантска епоха, така щото чрез ку- лтурата на Орфей беше подготвено така да се каже това, което по-късно бе дадено на човечеството чрез Христовото Събитие. Следователно за Гърция Орфей е този велик подготвител”.
/По-късно Рудолф Щайнер казва по-точно: че Орфей живее от 3-та в 4-та следатлантска културна епоха. Походът на Аргонавтите е станал в 13-то столетие пр.Хр., следователно в 3-та културна епоха/.
“Гъркът виждал в личността на Орфей не плътското, което произхожда от майката и бащата, може би също от дядото и бабата; това почти ня- маше значение за него; то беше само външният израз, черупката. Съще- ственото за него беше това, което произхождаше от нещо свръхсетивно и се събираше с нещо сетивно на физическото поле. Ето защо гъркът си казваше: когато имам пред себе си Орфей, съвсем няма значение това, че той произхожда от една майка и един баща; а значение има това, че неговото душевно същество, чрез което той е станал нещо, произхожда от нещо свръхсетивно, което никога не е имало работа, не е имало нещо общо с физическото поле; и че чрез това, което хората са били тогава, върху това свръхсетивно в неговата личност можело да действува нещо физическо-сетивно и да се свърже с това свръхсетивно. И понеже гърци- те са виждали Орфей като съществено един чисто свръхсетивен елемент, затова те казваха за него: той произхожда от една муза, Калиопа; за тях той не беше само син на майка от плът, а син на един свръхсетивен еле- мент, който никога нямаше връзка със сетивното.



Ако би бил само син на музата Калиопа, той би могъл да изяви само то-ва, което беше проявление на свръхсетивния свят. Обаче по силата на неговата епоха той беше призван да изрази това също, което трябваше да служи на физическата епоха ето защо той беше не само проводник на музата, на Калиопа, както в минали времена Ришите бяха само провод- ници на свръхсетивните същества, а живееше свръхсетивно така, че фи- зическият свят имаше влияние върху неговите прояви. Ето защо той произхожда от своя баща Оягрос, който беше един тракийски бог на ре- ка”. С тези думи Рудолф Щайнер описа същността на Орфей. Но тогава, коя беше Евридика? Относно това той каза в същата сказка от 16. 11. 1911 г.:
При всички предишни ръководители на човечеството във втората и тре-тата следатлантска културна епоха, при които съществуваше само едно говорене на свръхсетивните светове чрез тях, беше така, че те мо- жеха така да се каже да възприемат, да долавят тяхното собствено етер- но тяло като нещо отделно от физическото. Когато в културите на древ- но-то ясновидство, също и при келтите, човекът трябваше да възприеме нещо, което трябваше да разкрие на своите себеподобни, това му се отк- риваше благодарение на факта, че неговото етерно тяло се излъчва ше от него. Това етерно тяло беше тогава носител на онези сили, които слиза- ха отгоре към него. Ако проповедниците бяха мъже и следователно тех- ните етерни тела бяха от женски пол, те възприемаха онова, което им се предаваше от духовните светове, в женска форма.
Трябваше да бъде представено, че там, където Орфей се намираше в чи- сто отношение с духовните Същест ва, понеже беше син на тракийския бог на река, той беше изложен на възможността, да не може да задържи онова, което му се разкриваше чрез неговото етерно тяло. И колкото по- вече се вживяваше във физическия свят и изразяваше това, което беше като син на страната, толкова повече той изгубваше своята ясновидска способност. Това ни е представено във факта, че Евридика му е отнета чрез ухапването на една усойница – т.е. чрез това, което идва от него ка- то човешки елемент – отнета му е тази Евридика, неговата откровителка, душевната невяста, и отвлечена в долния свят. Той трябваше да си я възвърне отново чрез едно посвещение, през което минава след това. На- всякъде, където се говори за едно слизане в долния свят, се разбира едно посвещение. Така той трябваше да си възвърне невястата чрез едно по- свещение. Следователно Евридика е етерното тяло на Орфей показващо се като женско същество, а не едно астрално тяло!
Рудолф Щайнер описва причината, поради която посвещението на Ор- фей не доведе до целта: ”обаче той беше вече твърде вплетен с физичес-


кия свят. Той наистина доби способността да проникне долу в долния свят, обаче когато отново възлезе нагоре, когато отново видя Слънцето на деня, Евридика отново изчезна за него. Защо? Защото когато видя дневното слънце, той стори нещо, което не трябваше да направи, а име- нно да се огледа наоколо и назад. Това значи, той пристъпи една запо- вед, която му беше строго дадена от бога на долния свят. Каква е тази заповед? Че физическия човек, така както той живее днес на физическо- то поле, не трябва да поглежда назад зад онзи охарактеризиран момент, където се намират детските изживявания и които, ако биха проникнали в по-късното съзнание, биха дали старото ясновидство. Богът на долния свят му казва: ти не трябва да желаеш да проникнеш действително с по- гледа тайните на детството, да си спомниш за това, къде е издигнат пра- гът! Понеже стори това, той изгуби способността за ясновиждането.
Така чрез това изгубване на Евридика ни е представено нещо извънре- дно тънко и интимно при Орфей. После има само едно последствие от това, че човекът става една жертва на физическия свят. Той стигна в то- ва, което трябваше да стане от него на физическото поле, с едно същест- во, което се коренеше живо още в свръхсетивното. Чрез това всички си- ли на физическия свят го връхлитат и той изгубва Евридика, своята соб- ствена невинна душа, която модерният човек трябва да изгуби; нея из- губва той. И онези сили, на които е поставен той тогава, го разкъсват. Това е тогава един вид жертва на Орфей.
Що е следователно това, което Орфей изживява първо, понеже със своя живот той преминава от 3-та в 4-та следатлантска културна епоха? Той изживява първо онова, което отхвърля първата степен на съзнанието на детството, връзката с макрокосмоса. Тази връзка я няма вече, тя не пре- минава в съзнателния живот. И такъв, какъвто е човекът, той бива раз- късан, убит от живота на физическото поле, което започва всъщност с горепосочената епоха”.
С тази епоха се разбира 4-та Следатлантска културна епоха, Гръцко-латинската /747 г. пр.Хр. до 1413 г. сл.Хр./ и човешкия дух, който ни показва, как човекът може да бъде преплетен най-дълбоко с материята, т.е. онзи дух, който Павел нарече Син Человечески. Той се намира в чо-века от момента, до който човекът може да си спомни по обратен ред. Докато Евридика беше при Орфей, хората с право можеха да го наричат Син Божи, Син на Аполон, ръководител на музите. Фактически Орфей беше считан като най-старият свирач на китара и като такъв любимец на Аполон. Така го чувствуваха Пиндар и Есхил. /Пиндар в Р. 4. 176 и Ех- сил в Басаридите/. От там идваше също силата на неговата песен, с ко- ято той раздвижваше цялата природа, птичките и рибите, дърветата и


скалите, даже и самите диви зверове. Чрез неговата музика той изпълни една важна мисия. Върху тази мисия Рудолф Щайнер говори в сказката от 25. 10. 1909 г. Той опис ва първо великия учител на третата следат- лантска културна епоха, който учеше чрез музиката и по този начин ос- нова в Европа една прастара музикална култура, при която учители са били не само бардите както във времената, в които тези неща се намира ха вече в упадък. С това той действуваше върху Сетивната душа и тази душа имаше чувството: това идва от областите, от които идва светлина- та. Музика, песен от царствата на светлината.
“Имаше един прадревен учител сред европейските области на културата, един прадревен учител, който в този смисъл беше един прадревен бард, който беше водач на всички древни барди. Той учеше на физическото поле чрез музика и учеше така, че чрез неговите въздействия на сетивна- та душа се предаваше нещо, като че изгряваше и светеше слънцето. То- ва, което се е запазило в преданието за този велик учител, гърците, ко- ито бяха повлияни от него от запад, както по друг начин бяха повлияни от изток, го резюмираха в техните възгледи върху Аполон, който е един син божи и същевременно бог на музиката”.
И на въпроса, защо Аполон трябваше да действува така върху Сетивната душа, Рудолф Щайнер отговаря по следния начин: ”За да бъде подбуде- на сетивната душа, за да се внедри в нея така да се каже мислителният принцип, трябваше в миналото да действува действително тази индиви- дуалност по един съвсем особен начин: тя трябваше да учи хората не в понятия – а чрез музика. Музиката доставя сили, които сетивната душа събужда онова, което се превръща в логическо мислене, когато то се из- дига в съзнанието и е преработено от съзнателната душа”.
За това беше възприемчиво европейското население. При това трябва добре да се знае, че Аполон подготви в 3-та Културна епоха /тази на Се- тивната душа/ 5-та Културна епоха /тази на Съзнателната душа/. Как стои сега въпросът с Четвъртата културна епоха, в която трябваше да се развие Разсъдъчната или Чувствуващата душа?
“Но сега беше необходимо, щото тази индивидуалност отново да слезе на земята в четвъртата следатлантска епоха, в гръцко-латинската епоха – да слезе така да се каже до човешката степен и да използува всички чо- вешки способности. Обаче въпреки че използува така да се каже всички способности, тя все пак не можа да слезе напълно долу... В музикалните действия се намираше вече всичко, което се намираше в съзнателната душа. Обаче в онова време това не можеше още да съществува в една индивидуалност, която имаше значение първо за чувствуващата душа. Ето защо, след като се въплъти в онзи образ, тази индивидуалност тря-


бваше въпреки това да задържи отново нещо, което не можеше да слезе във физическото тяло. Тя трябваше да се въплъти в 4-та следатлантска културна епоха така, че наистина изпълваше целия човек, обаче човекът, който живееше тогава, имаше някак си нещо в себе си, което се прости- раше навън над него; той знаеше нещо за един духовен свят, което не можеше да използува. Той имаше една душа, която се простираше навън над това тяло. Когато разглеждаме това човешки, то беше нещо трагич- но, трагично беше, че тази индивидуалност трябваше отново да се въп- лъти, тя, която беше действувала като един велик учител в 3-та културна епоха, трагично беше, че трябваше да се въплъти в една такава форма, при която душата се простираше вън от себе си – и не можеше да изпо- лзува нищо за една душевна способност простираща се над обикнове- ната мярка. Ето защо този вид въплъщение се наричаше един син на Аполон, защото това, което съществуваше по-рано, не се въплъщаваше непосредствено, а по един много сложен начин – един син, който носе- ше в себе си като душа това, което обикновено в мистиката се назовава с един символ, със символа на жената; но то съществуваше в него така, че той не можеше да го притежава напълно, тъй като то беше в един друг свят. Собствените му душевно-женствен принцип в него се намираше в един друг свят, до който той нямаше достъп, за който копнееше, защото неговото собствено себе, една част от неговото собствено себе се нами- раше в този свят. Този чудесен вътрешен трагизъм на превъплътената велика индивидуалност на учителя от миналата епоха е бил запазен от гръцкия мит по един чудесен начин при едно име, което той даде на превъплътения Аполон – или на сина на Аполон – Орфей”.
И към това Рудолф Щайнер прибави: ”така в това събитие, в което Апо- лон става Орфей, ние имаме отново един вид слизане на един Бодисатва – ако искаме да употребим едно из точно наименование – един вид сли- зане на един Бодисатва до един Буда /Сказка от 25. 10. 1909 г. /.
На запад от Черно море слиза онзи Бодисатва, който външно е познат под името Аполон, и става един европейски Буда в Орфей! Какви гле- дища се разкриват тук, особено когато знаем, че другият Буда, Гаутама Буда се е появил в духовна форма като учител в 7-то столетие сл.Хр. на изток от Черно море. Не са ли били бреговете на това море една верига от мистерии, мистерии на изтока, на Мала Азия и на цяла Европа? Защо то Один, който също произхождаше от един мистериен център близо до Черно море, се е въплътил в Гаутама Буда, както Аполон в Орфей. Зна- чението на Орфей като подготвител на пътя на Християнството е било много хубаво описано от Фридрих Хибел в неговата книга “Мисията на



Елада”/Издателство Франке, Берн 1963 г./. Ето защо тук можем да се ог-раничим само в това, което засяга нашата основна тема.
След изгубването на Евридика Орфей седял потънал в своята скръб цели 7 месеца на брега на Стримон, без да яде и пие, докато най-после се от- теглил във високата планина на Родопите и на Хаимос, където бе разкъ- сан от беснеещи тракийски жени участвуващи в едно празненство на Бакхус. Разкъсаните части на тялото били погребани от музите в Пирин. Там са показвали също един украсен с колона гроб на Орфей.
Когато обзет от вълшебната сила на Орфей един овчар пеел на сън ор- фически песни, около гроба се събрала възбудена тълпа от удивляващи се хора, така че колоната се срутила, гробът се разтворил и костите по- жертвувани на Слънцето. С това била предизвикана предсказаната от оракула опасност, че градът Лебетра ще бъде разрушен, щом Слънцето погледне в гроба. Реката Сиз заля града скоро след това и го унищожи.
Също така забележителни са легендите, които говорят за главата на Ор- фей. Менадите са я забили с игли върху лирата и са я захвърлили в Хеб- рос, така тя стигнала по реката в Егейско море и спряла на острова Лес- бос. Тук окачили лирата на Орфей в светилището на Аполон, докато гла- вата била погребана в Теменоса на храма на Дионисий.
Според едно друго предание рибарите са я извадили на малоазиатския бряг при вливането на реката Мелес и тя тръгнала цъфтяща и пееща от морето. Скритата в мрежи глава станала обект на божествени почести, обаче на жените бил забранен достъпът в това светилище.
Сега ние разбираме също противоречията в гръцкото предание относно епохата на Орфей. По-късно хората не можели вече да различават пра- учителя Аполон от неговото въплъщение в лицето на Орфей.
За съжаление не е възможно да разгледаме тук по-подробно орфицизма, въпреки че именно тук бихме могли да покажем, че Орфей действително е бил основателят на гръцките мистерии.
ЗАВРЪЩАНЕТО НА АРГОНАВТИТЕ
Преди да преминем към следващото голямо окултно събитие при Черно море, към жертвата на Ифигения, нека да кажем още няколко думи за завръщането на аргонавтите. И върху него също има няколко различни разказа. Според Аполоний те са минали през Дунав в Адриатическо мо- ре. Според една стара легенда Дунавът извирал именно от полумитич- ните Ринейски низини и чрез своите два ръкава, от които единият се вливал в Черно море, а другият, наречен Ахелоос, се вливал в Адриати- ческо море, превръщал Балканите в един остров. Така Аргонавтите стиг- нали до крайбрежията на Илирия. Също Теопомп, Аристотел и Ерато-


стен вярвали, че съществува една връзка между Черно море и Адриати- ческо море чрез реката Истрос /Дунав //Аристотел ІІ А. 8, 13 р. 598, Страбон 7, 317, Евстат. Дионис. 298/. Когато по-късно хората са позна- вали истинското устройство на тези области, вярвало се, че Аргонавтите са пренесли техния кораб през Алпите/Плиний 3, 129, Юстин 32, 3/. За останките от похода на Аргонавтите знаел също Калимахос.
В Бюлетина на Антропософското Общество от 12. 6. 1955 г. /бр. 24/ От- мар Хлубек публикувал една статия върху “Златорог”. В нея той пише: ”От изследването се получава, че аргонавтите със златното руно са пре- минали от Понтийско море нагоре по Истрос /Дунав/ и там, където Ист- рос се разделя, /близо до Белград/ и тече отсам и оттатък към морето, са поели по другия Истрос /Сава/ надолу към Адриатическо море /Истрия/. Според една друга версия на древни писатели: от Понтийско море по Исттрос нагоре, след това чрез едно пренасяне по суша на Арго през провлака между Емона /Лайбах/ и Тимазус /Тимаво/, и надолу по този последния в Адриатическо море”.
Забележително е при всички случаи, че идващият от средна Европа Ду- нав е включен в разказа за завръщането на Аргонавтите със златното руно.
ИФИГЕНИЯ
Сега да се върнем обратно към Крим и към тавридския Керсонез. Най-известното митическо събитие на Крим е отвличането на предназначе- ната за пожертвуване Ифигения, дъщеря на Агамемнон и на Клитемне- стра, като това отвличане било извършено от Аулис и Ифигения отнесе- на в Керсонез. Дословното значение на името Ифигения е “мощно роде- ната”. Както свидетелствува Хезих и Павзаний, това е било също едно име прозвище на онази богиня, която незабелязано подменила за пожер- твуване вместо Ифигения една кошута, една мечка и един бик, като вси- чки тези животни са свързани с Артемида. Нейният баща обидил Арте- мида с това, като се похвалил, че той бил по-добър ловец от нея, или ка- то убил едно от нейните свещени животни. Когато войската против Троя се събра при Аулис, Артемида пусна противни ветрове или не пусна ни-какви ветрове и по този начин попречи на флотата да излезе от там. За-питан бе ясновидецът Калхас, който съобщи, че Артемида може да бъ- де омилостивена само когато бъде пожертвувана дъщерята на Агамем- нон.
Ето защо, под предлог, че трябва да се сгоди за Ахилес Ифигения бе от- ведена от родината й Микена. Когато трябваше да бъде пренесена жер- твата, богинята прояви състрадание към нея и я отнесе незабелязано от


жертвеника, като на нейно място постави една кошута. Същинската Ифигения бе отнесена от Артемида в страната на Таврите в скитския Керсонез и там бе направена жрица на Артемида. Таврийците почитаха богинята по варварски начин с един култ, който изискваше принасянето в жертва на всички чужденци. Ифигения трябваше първо да освети бед- ните жертви. Тя изпълнява тази отвратителна служба 20 години, докато най-после нейният брат Орест пристигна в Таврида, за да измие своя кръвен грях чрез отвличането на дървената статуя на Артемида и зана- сянето й в по-цивилизовани области. Той бе пленен заедно с неговия приятел Пиладес и предаден на Ифигения, за да бъде принесен в жертва. По една случайност тя позна своя брат и чрез хитрост или помощта на боговете и тримата успяха да избягат и да се завърнат в Гърция. И трите гръцки образа са били танталиди:

ТАНТАЛОС

ПЕЛОПС


АТРЕУС ТИЕСТЕС ПЕЛОПИЯ

дъщеря на
ТИЕСТЕС


АНАКСИБИЯ МЕНЕЛАОС АГАМЕМНОН ЕГИСТОС



ПИЛАДЕС ОРЕСТ ЕЛЕКТРА ИФИГЕНИЯ ХРИЗОТЕМИС

Още Страбон съобщава за полуострова Таврида, че в град Керсонез и на разположения пред него нос от сушата се намират храмове и култови образи на Партенос, на девствената богиня. Според Херодот Артеми да била почитана под името Партения в тавридския Керсонез.
Но какъв беше смисълът на тази жертва? Защо Калхас изисква да бъде принесена жертвата, когато самата Артемида не допуска това? Или от- вличането в Крим беше една равностойна жертва?
Наред с гръцките поети, които са писали трагедии, Гьоте се чувствувал много силно привлечен от материята на легендата. Първо той се е опи- тал да напише нещо върху нея в проза. След това я създаде в ямби. Пос ледната ръка сложи той върху съчинението “Ифигения в Таврида” в Рим в 1786 година. То излезе от печат едва през 1787 година. Върху това Ру- долф Щайнер казва, че това, което Гьоте е чувствувал като връх на сво-


ето изкуство, той го е вложил в символа на Ифигения “с написването на “Ифигения” е даде на първата връзка с прадревното европейско духовно благо”. С това Гьоте засегна една тайна на нашата интелектуална кул- тура, която е свързана с принасянето в жертва на Ифигения. Днес хората не чувствуват вече, че нашата култура, която създава едно знание про- никващо от една страна до тайните на съществуването, от друга страна изработва оръдия, тя дължи това на жертвата на определени висши съ- щества. ”Тези жертви също се принасят, само че хората не забелязват това днес, понеже не обръщат внимание на тези неща. Древните гърци забелязваха, че тази модерна култура, която те свързваха с имената на Агамемнон, Менелаос, Одисей, изискваше жертви, че тя е онази дъщеря на човешкия дух, която по определен начин трябва постоянно и посто- янно да бъде пожертвувана. И древните гърци представяха тази постоян- на жертва на интелектуалната култура в принасянето в жертва на дъще- рята на Агамемнон, на Ифигения. Така ние получаваме един чудесен от- говор на въпроса, който ни е поставен от по жертвуването на Ифигения. Ако би съществувала само онази външна култура, която може да бъде свързана в истинския смисъл на древните гърци с имената на Агамем- нон, Менелаос, Одисей, тогава под влиянието на тази култура човечест- вото отдавна би пресъхнало в неговото сърце, в неговите най-дълбоки душевни сили. Само благодарение на това, че човечеството си запази чувството, да принася постоянно и постоянно в жертва и да отделя от тази обща интелектуална култура, която в един по-дълбок, обаче не по- върхностен смисъл може да бъде наречена свещеническа култура, само благодарение на това тази култура е била запазена от пресъхване. Подо- бно както Ифигения бе принесена в жертва на Артемида, обаче чрез то- ва пожертвуване стана жреца, така в миналите столетия и хилядолетия постоянно трябваше да бъдат пречистени определени елементи на наша- та интелектуална култура, елементи имащи един свещенически-религио- зен характер, да бъдат принесени в жертва на по-висшите богове, за да не стане тази интелектуална култура причина човечеството да пресъхне в неговото сърце, в неговата душа”. /Р. Щайнер, сказка от 18. 8. 1911 г./.
Когато на 7. 9. 1827 година Гьоте разглеждаше в кръга на приятели ри- сунките на В. Цан, имаше между тях два листа, които го развълнуваха най-дълбоко: принасянето в жертва на Ифигения и Херкулес, който ръ- коден от един гений /дух/ намира своя син Телефос, когато беше кърмен от една сърна. Цен пише: ”Той потъна в тихо благоговение и след това внезапно изрече думите: Да, във всяка област на свещеното изкуство древните са недостижими. Видите ли, господа, мисля, че и аз съм съз-



дал нещо, обаче все пак в сравнение с един от великите атински поети, като Есхил и Софокъл аз съм нищо! ”/Разговори 3. 441/.
Не трябва ли днес да се запитаме с цялата сериозност, дали интелектуа- лната култура трябва да бъде спасена? Дали още е достатъчна постоян- ната жертва принасяна на духовни същества, които ръководят човечест вото? Или душите са пресъхнали вече? Ако изминем стъпалата на окул- тната история на Черно море слизайки надолу от 19-то столетие сл.Хр. в течение на 1 ½ хилядолетия, ще срещнем следните събития:
19-то столетие пр. Хр. египтяни основават Колхида

1513 г. пр. Хр. скитите датират яваването на техния
прадед Таргитайос в тази година

1500-1000 г. пр. Хр. от Азовско море потегля културата
на Вотан към запад

От 1400 г. пр. Хр. в Мала Азия се консолидира
царството на амазонките

Около 1250 г. пр. Хр. походът на аргонавтите в Колхида

Около 1250 г. пр. Хр. Орфей и Тамирис

1194 Г. пр. Хр. Ифигения отвлечена в Таврида

1194-1184 г. пр. Хр. троянската война

от 9-то столетие пр. Хр. култ на Богинята Майка в Крим

7-то столетие пр. Хр. Милет основава 90 колонии при Черно море

след 535 г. пр. Хр. Замолксис основава мистериен
център на гетите.
Видяхме, че при това винаги се е касаело за подържане чистотата на ду- шата и нейното спасение. Така е било също и при Один или Водан. Во- дан беше един архангел, който беше се отказал доброволно от своето възлизане и действуваше сега чрез дишането върху душевното развитие на северо-европейците. Ето защо за тях той беше архангелът на говора и на поетическото изкуство. Той води борба срещу великаните, Йотуните, Тролите и Албените. В думата Alpdruch /кошмар/ още има един отзвук от това действие на Албените. Всяка нередовност на дихателния процес беше считано като едно отвинтване на съзнанието и с това на вътрешно- то изживяване. ”Когато дихателният процес става нередовен, когато Азът трябва да слезе в едно по-нисше царство, тогава до човека има до- стъп армията на нисшите духове, която може да се яви в астралната об- ласт”. /Рудолф Щайнер, сказка от 1. 5. 1909 г./.



Водан, богът, който живее в дишането, беше другар на човека в неговата борба против всички нисши духове. Той помагаше на човека да преодо- лее нисшето съзнание. Когато наближи 2-то столетие пр. Хр. Мистери- ите при Черно море минаха зад завесата на историята. Дали те изчезнаха или поеха една нова задача? Ние се обръщаме към този въпрос.
МИТРАДАТЕС VІ ЕВПАТОР
Столетията преди и след раждането на Христос се характеризират в Чер- номорското пространство с едно мощно вълнуване на народите. Между- временно кристализират за кратко време малки обаче богати на влияние области на господство.
Една от тези области се ражда при кримския Боспорус, т.е. на пътя за Керч. Сушата от двете страни с градовете Пантикепейон, Фанагорея и др. върху някогашния остров на делтата на Кубан /днешния полуостров Таман/ образуваше боспоранското царство, което бе основано в 480 го- дина пр.Хр. от Архаянактидите и от 437 година бе завладяно от Спарто- кидите. В 4-то столетие Боспоранското царство беше важен доставчик на зърнено-житни храни за Атина и други градове на Егейско море. На-ходища в земята показват, че под Спартокидите се беше развила една смайваща гръцко-кимерско-скитска смесена култура. Ние виждаме, че тук е съществувала едно тясно докосване на Гърция и на Скития върху земята на Крим. Господството на Спартокидите бе завършено в 110 го- дина от една личност, която от нейна страна се коренеше напълно в пер- сийския култ на Митра: Митрадатес VІ, цар на Понтус, с прозвището Евпатор. Той се е родил в 132 година пр.Хр. и разпрострял своята власт над Черно море до северните брегове на същото. Той беше обявеният смъртен враг на римляните. Трябва да го разгледаме по-точно.
Според историка Плутарх римляните се запознали с бога Митра чрез морските разбойници от Килихия, една провинция в Мала Азия /при Тратес/. Плутарх е живял в 1-то столетие сл. Хр. Обаче във 2-то столе- тие сл.Хр. историкът Апиан изказал мнението, че въпросните морски разбойници са приели култа на Митра от надживелите остатъци от ар- мията на цар Митрадатес, която била разбита от римляните. В малкото царство Понтус господствуващата класа от времената на Ахеменидите била от ирански произход. Обществото и царят били напълно иранизи- рани /Ростовцев/. Около раждането и възпитанието на Митрадатес са би- ли изтъкани много легенди. Юстин разказва: ”Неговото бъдеще величие е било предсказано даже чрез небесните знамения. Защото както в роди- ната, когато той се е родил, така и в онази, когато започнал първо да ца- рува, в течение на 70 дена е блестяла една комета така силно, че цялото


небе изглеждало като обхванато от пламъци”. Седемдесетдневното све- тене на кометата се схващало като указание за 70-то царуване на царя. Обстоятелството, че големината на звездата заемала една четвърт от не- бето, показвало, че Митрадатес ще владее една четвърт от света. Плу- тарх разказва още една друга легенда, че след това една светкавица улу- чила новороденото дете и оставила един знак на челото му, без иначе да го увреди; само пелените изгорели. На 21 години Митрадатес взел вла- стта в царството – как, за съжаление това е неизвестно. Предполага се, че бил коронясан в Шиц, древният свещен център за коронясване на ца-рете на Партите. Там в изпълнението на “раждането на царя в пеще- ри-те” той бил също посветен в тайните на бога Митрас.
Кой е бил Митра? В древна Персия хората чувствували: ”Ако насочим поглед върху онова, което човекът може да постигне, когато насочва по-гледа навън, ние гледаме тайните на Аура Маздао; ако насочим пог- ле-да вътре в нас, тогава с помощта на сетивното тяло и чрез това, което Луцифер е произвел, ние стоим пред противника на Аура Маздао, пред Ариман. Съществуваше само едно нещо, което предпазваше от нападе- нията на Ариман, и това се проявяваше, когато човечеството през пос- вещението, когато се развиваше Сетивната душа. Когато биваше развита и пречистена тази Сетивна душа, и така такъв човек изпреварваше в сво- ето развитие човечеството, той хващаше пътя към своето вътрешно съ- щество, един път, който довеждаше до нещо различно от Аура Маздао; тогава човекът вървеше по пътя за действително изпълнените със све- тлина царства на Луцифер. И това, което проникваше човешката душа по пътя към вътрешността, било наречено по-къс но богът Митра. /Ру- долф Щайнер, сказка от 30. 8. 1909 г. /.
Сетивното тяло е свързано със Сетивната душа, и двете заедно образу- ват астралното тяло. Ние отново се намираме пред факта, че един закъ- снял последовател на древните персийски мистерии на Митра се явява на Черно море и там все повече разширява своето царство. Той също по-знаваше задачата на прочистването на астралното тяло. Сега ние раз- бираме неговата враждебност против ариманизираната власт на римляни те. Митрадатес Евпатор се осигури чрез един съюз с Армения е сръчно използува слабостта на Рим през време на нападението на Кимбрите и в съюзната война, като разшири своята власт в Мала Азия на юг и запад. Стигна се до трите войни с Митрадатес /88-84, 83-81, 74-64/, които тук не можем да разгледаме по-под робно. Прогонен от Помпей след битка- та при Ликос /66 г./, той потърси убежище в Боспоранското царство. Ко-гато и там неговата власт се разпадна и заобикалящите го най-близки



хора се надигнаха срещу него, той накара един свой телохранител да го убие. Така умря той в Крим на 63 г. пр.Хр.
Митрадатес усвоил временно своята столица в Синопе. Това възбужда въпроса, дали е съществувала някаква връзка между култа на Серапис и мистериите на Митра и ако да, какви доказателства има за това. Отгово- рът е много прост. Той гласи: да, и като доказателство за това с право се привеждат разкопките в Митреума при църквата Сантаприска върху Авентина в Рим. Там е намерена една чудесна глава на Серапис, който носи на главата си една кошница с плодове. Митреумът произхожда от времето 200 години сл.Хр.
с Митрадатес VІ завърши старата, крепена от мистериите епоха. След него дойдоха римляните. Едва в след християнско време започва еди нов живот при Черно море, този път на север.
НАЧАЛО НА ПРЕСЕЛЕНИЕТО НА НАРОДИТЕ И ОТДЕЛЯНЕТО НА ЕВРОПА ОТ АЗИЯ
Още в 8/7-то столетие пр. Хр. на север от Черно море се е настанило тра- кийското племе на даките, които са притеснили не само Македония, но можаха да се задържат също и спрямо римляните. Те скоро попаднаха под влиянието на гръцката култура и под царуването на техния водач Буребиста успяха да основат едно царство на даките /61 г. пр.Хр. до 48 г. сл.Хр./, която на югоизток граничеше с Черно море. Следователно те заеха пространството, което по-рано се притежавали гетите. Разви се един вид аристокрация на пилеатите /носители на плъстени шапки/ про-тивоположно на капилатите /носители на дълги коси/. Подобният на ор-ден горен социален слой разви една култура, която доведе до там, че при готите бреговете на Черно море се считаха като една свещена земя под името”Овим”. Вероятно имаме още работа с последействия на мис- те-риите на Замолксис. Твърде забележително е сега, че това пространст- во бе пощадено от готите. Около рождество Хр. готите обитаваха още устието на Вайхаел. Във 2-то столетие сл. Хр. те потеглиха към югоиз- ток и в Русия се разделиха на две групи, западни готи /визиготи/ и из- точни готи /остроготи/. Западните готи потеглиха направо към юг по-нататък и се настаниха по южното крайбрежие на Черно море, където бяха настанени от императора Валенс. Те сразиха римляните след едно въстание, което беше предизвикано от трудности по снабдяването, в би- тката при Адрианопол /378 г./. Теодосий се опита отново да ги настани в Мизия и Тракия, но без траен резултат. Под Аларик, който беше взел титлата цар, те потеглиха плячкосвайки към запад /395 г./. Малко по-дълго трая обитаването на източните готи при Черно море. Те се наста-


ниха при Крим и основаха там под Ерманарин едно царство /350 г. сл. Хр./, като още от 200 г. сл. Хр. бяха достигнали северния бряг на Черно море. Във времето от 200-350 г. те напреднаха в съюз с придошлите Херули /230 г./ през Черно море в Никомедия, Ефес, Александрия, Троя чак до Кападокия /267 г./. Нечуваната сила на тези първобитни народи може да се познае също и по това, че готите, съюзени с херулите и бас- тарните могли да стигнат чак до южна Гърция /Атина и Спарта/. Други обсадили Солун и Касандрея. Изглеждаше, като че старият духовен ред изведнъж беше изгубил своята крепяща сила. Защо? Докато започващо- то преселение на народите обхвана също Гърция и Черноморското про- странство, случи се едно решаващо окултно събитие. В извънредно важ- ната сказка от 25. 7. 1923 г. това събитие е описано от Рудолф Щайнер. Първо той обръща вниманието на това, че времето на дадените чрез от-кровение мисли отиваше към своя край начиная от втората половина на 4-то следхристиянско столетие. От тогава насам хората започнаха да об-разуват собствени мисли и логически връзки. ”Бихме могли да кажем: боговете са спрели Плеромата, тяхното собствено откровение, защото, ако това откровение би действувало по-нататък върху европейското чо- вечество, това европейско човечество не би развило онази величествена вътрешна дейност на мислителната практика, която бе произведена през време на средновековието. И отново от тази мислителна практика про- излезе онова, което е по-новата математика и други подобни неща, ко- ито имат пряк схоластичен произход”. В сравнение с мисленето на схо- ластиците Рудолф Щайнер нарече мисленето на естествениците схема- тично, задъхващо се и некохерентно. След това той продължава по-на- татък:
“В течение на дълги столетия духовният свят даваше като чрез милост и благодат на човечеството отгоре откровението на Плерома. Човечество- то виждаше този изпълнен със светлина, този изявяващ се в светлина и чрез светлина в идеи свят пред този свят бе теглена така да се каже една завеса. Отвъд в Азия в човешкото познание останаха упадъчните остан- ки на онова, което се намираше зад завесата. Европа имаше така да се каже една завеса, която се издигаше перпендикулярно от земята към не- бето, която имаше долу нейната основа в Урал, във Волга, над Черно море към Средиземно море. Представете си, че тук за Европа би била издигната една огромна тапетена стена през линията, която току що по- сочих, една стена, през която не може да се вижда, къде се развиваха от- въд зад нея в Азия последните упадъчни остатъци на виждането на Пле- рома, но в Европа не се виждаше нищо от това и поради което вътреш- ната практика на мисленето стана без изглед в духовния свят”.


Тази тапетена стена трябва да е възникнала във втората половина на 4-то столетие сл. Хр. ”магическото чародейство на шаманите и неговият отз- вук в средна и северна Азия – Южна Азия също беше заразена, но се дъ- ржа относително по-свободна и това е упадъчното виждане на Плерома. На мястото на участието на човешките психически дейности и божест- вените светове на Плерома се яви физическо-сетивното магьосничест- во”. В столетията на 2-то Средновековие и нова време до днес се роди в
ЕВРОПА АЗИЯ

ВЪТРЕШНА ПРАКТИКА НА МИСЛЕНЕТО ПОСЛЕДНИТЕ УПАДЪЧНИ ОСТАТЪЦИ
БЕЗ ИЗГЛЕД В ДУХОВНИЯ СВЯТ ОТ ВИЖДАНЕТО НА ПЛЕРОМА

СХОЛАСТИКА ШАМАНИЗЪМ



ЧЕРНО МОРЕ
Азия една напълно ариманизирана дейност на Плерома. Но как беше в 3-то и 4-то столетие сл.Хр.? В Гърция се говореше за фавни и сатири, които населяваха астралната територия граничеща непосредствено с фи- зическия свят. ”Онези фавни и сатира преминаха на поврата на 3-то, 4-то следхристиянско столетие всички в областите източно от Урал, Волга и Кавказ. Това стана тяхното отечество. Там те изминаха тяхното по-нататъшно развитие”. /Р. Щайнер/.
4-то столетие сл.Хр. стана по този начин едно време имащо дълбоко зна- чение за Европа. Около 300 г. сл.Хр. сатирите и фавните преминали към Черно море, Кавказ, Урал и по-нататък. Слез 350 години възникна онази тапетена стена, която откъсна Азия от погледите на Европа. Всичко това стана на астралното поле. Ние отново стигнахме до поставянето в опас- ност на астралността, обаче сега не се касае вече само за астралното тя- ло на човека, а за астралното тяло на Земята! Докато на изток от Черно море се полагаха усилия за възстановяване чистотата на човешкото аст- рално тяло, сега на запад от Черно море започнаха да полагат грижи за невинността на природата т.е. за чистотата на астралността на земята. В една сказка от 11. 7. 1924 година Рудолф Щайнер изнесе първо, че в юж- ните и средни области на Европа живееха хора, които бяха християни и като християни изживяваха между заспиването и събуждането, че съще- ствуваха добри и зли духове: ”че добрите духове искат да издигнат по-високо невинността на природата, обаче напротив злите духове искаха да прибавят към невинността виновността, греха”. Това беше следовате- лно едно изживяване явяващо се повече общо. Но след това Рудолф Щайнер продължава по-нататък: ”тежко беше чувствувано поставянето на човешката душа в един свят, в който добрите и злите духове воюват


едни срещу други. В първите столетия, в най-първите столетия тези чув- ства не съществуваха още в южните и средни области на Европа, обаче в 5-то, 6-то столетие те станаха все по-чести; а именно между онези хора, които получаваха знание повече от изток, се роди това настроение на душата. И понеже това душевно настроение се разви особено силно в онези области, за които се разви наименованието България /по един странен начин това име остана също и когато съвършено други народно- сти обитаваха тези области/, дълго време през следващите столетия оне- зи хора в Европа, които бяха развили особено силно това душевно наст- роение, се наричаха: българи.
В по-късните християнски столетия на първата половина на средновеко- вието за средните и западни европейци онези хора, които бяха особено силно засегнати от противоположността на добрите и злите космически духовни същества, бяха българи. Името българи се намира в цяла Евро- па за такива хора, каквито аз охарактеризирах”.
Тези българи трябва да са получили извънредно силни впечатления от преселението на фавните и сатирите и тяхното минаване през Черно мо- ре. В 481 година сл.Хр. те преминали в България. В решаващото 4-то столетие сл.Хр. се пада също унищожаването на царството на източните готи в 375 година /при Черно море/. Унищожението е било извършено от прогонените от китайците хуни. От този момент се датира началото на преселението на народите. Хуните изгониха източните готи, обаче самите те предприеха нападение към Византия и средна Европа. Те бяха ужасът на Европейците. Странно е, че душевните последствия от напа- дението на хуните ни връщат отново в Колхида при Черно море. От там трябваше сега в пълна тайна да изходи един втори импулс за спасение на астралните тела на хората. Това стана в 7-то/8-то столетие.
АРИМАНИЧЕСКА МАГИЯ НА ИЗТОК
В 4-то следхристиянско столетие се падна и едно друго събитие: ”когато се обърнем към свръхсетивния свят, ние намираме чрез свръхсетивното изследване, че мислите, чрез които хората си правят света разбираем, са носени навън в космоса – бих могъл също да кажа: са разливани, земни- те изрази са твърде неподходящи за тези възвишени процеси с духовни същества – че следователно тези мисли бяха носени, разливани до 4-то следхристиянско столетие от съществата на онази йерархия, която ние наричаме Ексузиаи /Власти/ или Духове на Формата... Това са носите- лите на космическата интелигентност, това са носителите на космичес- ките мисли... Но в развитието на човечеството дойде онова 4-то след- християнско столетие. И това донесе за този свръхсетивен свят извън-


редно важното събитие, че Ексузиаите, силите, съществата на Формата предадоха силите на мислите на Архаите, на Архаите или Началата /Ду- ховете на Личността, бележка на превод./. Тогава Началата, архаите вля- зоха в службата, която по-рано бяха изпълнявали Ексузиаи. Такива про- цеси съществуват в свръхсетивния свят. Това беше едно космическо съ- битие имащо особено голямо значение”. /Рудолф Щайнер, сказка от 16. 3. 1924 г./ Но не всички Ексузиаи са могли да се решат да предадат света на мислите на Архаите. Чрез това те останаха назад. ”И така между ду- ховните същества, които царуват над човешките събития, имаме правил- но развитите първични сили притежаващи света на мислите, и имаме из- останали назад Духове на Формата изостанали Елохими, които още про- дължават да управляват света на мислите... Тогава хората са изложени на следното: някои, които благодарение на тяхната карма са способни за това, приемат импулсите на тяхното мислене чрез Архаите. Чрез това тяхното мислене, въпреки че остава обективно, то става лично прите- жание... Други хора не стигат до там, да изработят мислите като тяхно лично притежание. Те приемат мислите било чрез наследствени отноше- ния от техните родители и прародители, или ги приемат като конвенцио- нални мисли, които царуват сред техния народ, сред тяхното племе”. /Рудолф Щайнер, сказка от 18. 3. 1923 г./. Тогава онези мислови течения, които обхващат цели групи хора, са намерили възможности за тяхното действие в преселението на народите. И сега Архаите водят борба с из- останалите назад Ексузиаи за полагащото им се право в мировия процес благо /владеенето на света на мислите/. На физическото поле стоят едни срещу други отделни личности и проникнати от един общ дух народни маси, като остроготи, визиготи, херули, хуни, турци и т.н., при което може да бъде абсолютно така, щото тези отделни личности да се явят сред гореспоменатите племена. Обаче би било погрешно, ако би се запо- чнало сега с толкова любимото рисуване в бяло и черно.
В същата сказка Рудолф Щайнер предупреждава и казва: ”какво би ста- нало с европейската цивилизация, ако тези отчасти варварски народно- сти не биха се придвижили от изток на запад и не биха се влели с мла- дата, свежа личност на техните отделни човешки членове в остарялата гръцко-римска цивилизация? Обаче от друга страна можем също да запи таме: каква европейска цивилизация биха могли да основат тези полу- варварски народ ности, ако в тях не беше се вляло това, което беше гръ- цко-римската цивилизация, което беше поето от Духовете на Личността, от архаите? ”Всичко, което става през Средновековието в западно-изто- чна и в източно-западна посока е сетивно-физическо копие на онази ду-ховна борба между Архаите и изостаналите назад Ексузиаи, една бор-


ба, която се води зад кулисите на мировата история. Загадъчно е само, че всички тези походи на народите търсят на изток Черно море. Това важи за острогетите, за визиготите, херулите и дунавските българи. При другите народи, които изникват от тапетната стена, се прибавя още една втора гледна точка. Това са хуните, аварите, хазарите, куманите, сел- джуките, турците и татарите. Тази втора гледна точка се получава, кога- то насочим поглед не само в областите на висшите йерархии, към Ексу- зиаи и Архаи, а разгледаме процесите на нисшето астрално тяло.
“Когато стигнем на изток от Урал и Волга в Азия, ние намираме в аст- ралния свят непосредствено граничещ с физическия през столетията на второто средновековие, през столетията на новото време до днес една ариманическа магия, която е упражнявана именно от определени духов- ни същества, които в тяхното етерно-астрално развитие са наистина над човека, обаче в тяхното душевно и духовно развитие са останали под човека.
През целия Сибир, през Средна Азия над Кавказ се носят ужасно арима- нически, етерно-астрални същества, които практикуват астралната ари- маническа магия пренесена в земното”. /Рудолф Щайнер, сказка 15. 7. 1923 г./. Що за същества са това? Това са метаморфозираните фавни и сатири, които около 300 г. сл.Хр. са се преселили на изток. ”Тези пре- образени, метаморфозирани фавни и сатири ние виждаме така, че към долната част на тялото формата на козел при тях е напълно подивяла, че по ради сладострастието те имат външно една светло-блестяща форма на козел”. Следователно от изток през Урал и областта на Волга проник ват метаморфоризираните фавни и сатири, чиято козелска природа се е превърнала почти в меча природа. С това е описано положението на из- ток през последните столетия на Средновековието и последните столе- тия на новото време, което положение има своето начало във времето около 1413 г. сл.Хр. Преди да преминем към западната част отговаряща на този ариманически астрален свят, трябва да говорим за тайните на изток от Черно море, които трябваше да се справят сега с това измене- ние върху астралната територия на Земята.
БУДА В КОЛХИДА
На 29 май 1912 г. след Петдесятница Рудолф Щайнер държал една ска- зка в Норкьопинг върху теософския морал, която хвърля нова светлина върху ранната история на Европа. Тук ще изтъкнем само онези части на тази сказка, които засягат непосредствено Черноморското пространство. Той изнесе първо, че, когато през време на преселението на народите огромни маси народ преминаха от Азия към Европа, между тях Атила с


неговите пълчища, хората в Европа изпаднаха в голям ужас и чрез това станаха годни да паднат под влиянието на демони, които причиняваха проказата/срещу тези носещи болести демони води борба особено Фран- циск от Асизи /Франциск Азизки/. След това Рудолф Щайнер продължа- ва: ”По бреговете на Черно море в столетията достигащи далече в хри- стиянското време бе основана един вид окултна школа”. И сега Рудолф Щайнер описва, как се представя за един окултист дейността на тази окултна школа: “събрали се бяха хора, които отначало имаха външни учители на физическото поле те бяха запознати там с учението и прин- ципите, които бяха излезли от будизма, които бяха обаче проникнати от импулсите дошли в човечеството чрез християнството. След това, кога- то бяха подготвени по подходящия начин, те биваха довеждани до там, че намиращите се надълбоко в тях сили, по-дълбоките сили на мъдро- стта можеха да бъдат извлечени нагоре и навън, така че можеха да виж- дат в духовния свят. Първото нещо, което учениците на тази окултна школа постигаха, беше, че например, след като въплътените на физиче- ското поле учителите ги бяха привикнали да могат да познават също и онези, които не слизаха вече на физическото поле, те можаха да бъдат поучава ни от безплътните учители. Такъв техен учител беше например Буда. Следователно тези ученици действително научаваха да гледат ли- це срещу лице предимно Буда, ако можем да наречем с това име него- вото духовно същество”. Те научаваха да познават Буда с всички негови тайни и с всичко онова, което той искаше.
Определен по-голям брой от тези ученици останаха такива ясновидци, други обаче наред с качествата на познанието, наред с качествата на яс-новиждането бяха развили особено добре духовния елемент, който не може да бъде разделен от определено смирение, от определена високо развита способност на благоговение. След това тези ученици се издигна- ха до там, да могат да приемат именно в тази Школа по един превъзхо- ден начин Христовия Импулс. Те можаха да станат ясновидци по такъв начин, че ставаха особено избраните последователи на Павла и приеха Християнския Импулс непосредствено в живота.
“Следователно от тази школа излязоха две групи ученици. Една група, която имаше импулса да внася навсякъде ученията на Буда – макар и да не назоваваха неговото име – и една втора група, които наред с това приеха и христовия импулс. Обаче разликата между тези два рода уче- ници не се показа във въплъщението като ученици на въпросната шко- ла, а едва в следващото въплъщение. Онези ученици, които не бяха при- ели Христовия Импулс, но бяха стигнали до будизма, станаха учители на онова равенство и братство между хората”. Другите считаха учението


не като тяхната главна задача, а действуваха именно чрез тяхната мора- лна сила. ”Един такъв ученик на гореспоменатата окултна школа при Черно море беше Франциск Асизки”. Ние виждаме следователно, че от Черно море бяха изпратени към запад също импулси на спасение срещу демоните.
Къде се намираше този мистериен център? Рудолф Щайнер показа също и този. Той споменава трите импулса: Вяра, Любов, Надежда и прибавя, че Франциск Асизки е слушал безкрайно често да се изговарят тези доб- родетели, че те са заставали безкрайно често пред неговите очи в Мисте- риите На Колхида! Обаче трябва да помислим, че ландшафтът на Кол- хида се е простирал от Питиус около източния бряг на Черно море до Трабзон.
Персия е имала в Синопе своя мистериен филиал, Египет в Колхида, Гърция в Крим, а сега към тях се прибавя също и Индия в Колхида.
Ние отново се намираме пред едно астрално явление, когато слушаме да се казва, че Франциск Асизки и много от неговите братя по орден са по-лучили вплетено в тяхното астрално тяло едно копие на астралното тяло на Исуса от Назарет /Сказка от 15. 2. 1909 г./. Този астрален аспект става още по-ясен, когато разгледаме самия Буда.
Когато Бодисатвата Гаутама се издигна до чина Буда в неговата 29-та година, той беше завършил цикъла на своите въплъщения. След завър- шването на своя земен жизнен път той продължава да действува долу на Земята от духовните висини. Обаче първо възвести в Бенарес своите учения:
1. За страданието в света
2. Че причината за това страдание е жаждата за съществуване
3. Как страданието може да бъде премахнато от света; чрез угасяването на жажда съществуване /тази жажда се беше родила, защото старото смътно ясновидство беше изчезнало/ чрез едно ново знание, което чове- кът може да получи чрез потопяване в астралното тяло. Само така ще бъде угасена жаждата за съществуване. Буда предаде знанието, което може да бъде постигнато чрез най-висшето развитие на силите на астра- лното тяло, в така наречената осмочленна пътека:
1. Правилно мнение
2. Правилно разсъждение
3. Правилно слово
4. Правилен начин на действие
5. Правилно местонахождение
6. Правилни навици
7. Правилна памет


8. Правилно съзерцание
От тогава насам Буда се е развил по-нататък, защото веднъж се съеди- нява с астралното тяло на натановия Исус при неговото раждане /Сказка от 12. 10. 1911 г./ и освен това беше приел в себе си силите на аст- рал-ната майка на детето Исус /в неговата 12-та година/. Чрез това Буда бе подмладен и стана сега способен да действува по един нов начин въ- рху хората. Обаче неговото действие не беше насочено само върху ази- ат-ците, а и върху европейците. Какво беше се случило в Европа от 4-то столетие сл.Хр. насам?
ЛУЦИФЕРИЧЕСКО МИСЛЕНЕ НА ЗАПАД
В Европа, където мисленето се разви по-нататък под ръководството на Архаите, се разгърна “намиращата се още в своите начала западна кул- тура”. И в това състояние се намира всъщност европейския свят още и днес, само че той се стреми чрез всякакви неща, исторически неща да се информира върху онова, което е било добито с изключение на всяко вникване в Плерома, което е било добито в света на тъмното съществу- ване като една наука, като едно познание, обаче не е никаква наука и ни- какво познание” /Рудолф Щайнер, сказка от 15. 7. 1923 г./. Пред тапет- ната стена се роди едно чисто мислене, докато зад тази стена на изток на мястото на служенето на боговете се яви служенето на идолите. Докато хората на запад се придържаха към строгите и чисти форми на мислене, каквито бяха развити също и в Схоластиката, те бяха развили това, което отговаряше на решението на Духовете ръководещи земните неща.
“обаче не навсякъде съществуваше тази чистота. Докато на изток отвъд тапетната стена беше се родил стремежът, делата на Плерома да бъдат увлечени долу в земното, да бъдат превърнати процесите на Плерома в земно магьосничество и в ариманическа магия, на запад от тапетната стена със стремежът към разсъждението /рацио/ към диалектиката, към идейното разбиране на земното се примеси всичко онова, което означава чувства на удоволствие в сетивното съществуване. В чистото използува- не на разума, който беше развит, се примесиха земно-човешки, луцифе- рически инстинкти и подтици”. /15. 7. 1923 г. /.
В епохата на Джордано Бруно, на Галелей и на други мислители се роди непосредствено граничещото със земния свят един астрален свят със съ- щества, които сега приемаха всичко онова, приемаха го именно и в ре- лигиозния живот, приемаха всичко, което беше сетивни чувства, на кои- то трябваше да бъде подчинен рационалистичният стремеж. Това продъ- лжи по-нататък и много от онова, което във втората половина на 18-то столетие, но особено в 19-то столетие се разви като такава техника на


мисленето, беше станало вече луциферическо. ”Земните удоволствия на хората, които трябваше да бъдат изтълкувани рафинирано, да бъдат по-знати рафинирано чрез една упаднала техника на мисленето, тези земни удоволствия развиха у хората един елемент, който беше храна за опре-делени астрални същества, които се стремяха да употребят мисле- нето, развито до такава висока острота, само за проникването на земния свят”. Вместо мисленето да бъде одухотворено, то бе деградирано до служене на сетивно-физическите импулси. Този стремеж продължи в 20- ия век с нарастващото темпо и то във всички области. Мисленето на хо- рата бе изцяло проникнато от това, което мислеха определени астрални същест-ва, ”от които сега бе обсебен западният свят, както изтокът бе об- себен от потомците на шаманите”. /16. 7. 1923 г./.
Как изглеждат всъщност тези луциферически същества, които са се за-гнездели на астралното поле на запад? ”външно представено изглежда, като че онези облакообразни духовни форми се свиват и струпват, кол- кото повече те проникват към изток, към Урал и Волга, при което дол- ната част на тялото остава неясна. Като че тези форми се струпват на кълбо и образуват сластно изглеждащи, рафинирано изглеждащи глави, като че те все повече се превръщат в глави и изгубват останалата част на тялото. След това от изток идват насам към Урал и Волга метаморфо- зирани сатири и фавни, чиято козелска природа се е превърнала почти в меча природа, и които, колкото по на запад идват, изгубват главите, ко- смическият брак на които е на астралното поле. Тези два вида същества се срещат, едно такова същество изгубващо главата си с едно от тези ид- ващи от Европа същества, което донася своята глава на първото. И така се раждат тези метаморфозирани, снабдени със свръхчовешки глави ор- ганизации, така се раждат тези метаморфозирани сатири и фавни в аст- ралната област”. Сега тапетната стена не съществува вече. На нейното място идва раят на метаморфозираните сатири и фавни в Урал, при Вол- га и при Черно Море. Тук се стремят да се съберат заедно съществата, чийто въздух на живота е луциферическото мислене на запад и онези, чийто жизнен елемент е оземлената магия на някогашните действия на Плеромата. Тези луциферически и ариманически същества се стремят заедно към един космически брак. И те имат предвид, имат в тяхната сметка също Черно море, по бреговете на което са ставали онези тайнст- ва, които трябваше да служат за пречистване на астралното естество. Упадъчен магизъм от изток се стреми сластно насам към Европа, за да се свърже с определени луциферически идеологии. Защото тези двойст- вени същества са опасни, те обсебват човека.

БЪДЕЩАТА ЗАДАЧА НА ЧЕРНОМОРСКОТО ПРОСТРАНСТВО
“Ние имаме тук на земята една съвсем особена астрална територия, в ко- ято живеят сега хората със задачата да прозрат това. И когато изпълнят тази задача, тогава те ще изпълнят нещо, което им е възложено в общото развитие на човечеството, ще го изпълнят по един величествен начин. Обаче ако отвърнат погледа си от това, те ще бъдат проникнати от вси- чко това в техните чувства, ще бъдат обсебени – ще бъдат обсебени от онзи страстен брак, който трябва да бъде сключен в космически смисъл от азиатските ариманизираните същества и европейските луциферизи- рани същества, които се стремят едни към други с цялото космическо сладострастие и създават една ужасно задушна астрална атмосфера и от- ново ще обсебят хората”. /15. 7. 1923 г./
В тези думи на Рудолф Щайнер се крие нещо, което трябва да се счита като ключ за разбиране на бъдещето. Той не казва нито повече нито по-малко освен, че “прозирането на луциферическите и ариманическите намерения” е от голямо значение за цялото човечество. Първо тези на- мерения са концентрирани в Черноморското пространство, защото там те са се обединили вече на астралното поле за нещастието на света. Та- кива, каквито са днес отношенията при Черно море, край Волга и в Урал, трябва да приеме, че хората в тези области, които са годни за “прозирането” – доколкото те съществуват – трябва да мълчат. Следова- телно нещо, което им е възложено в цялостното развитие на човечество- то, не може още да бъде направено плодотворно за него. Това не трябва да остане така. В мистериите при Черно море винаги се е работило за бъдещето. Когато Буда учеше в духовен образ в мистериите на Колхида, той предаде това свое учение в 4-та Следатлантска културна епоха, в Гръцко-римската епоха /747 г. пр. Хр. до 1413 г. сл.Хр./. Онзи ученик на Буда, който се прероди като Франциск Асизки в края на 4-та След- атлантска епоха, стоеше в началото на едно течение, което след това Миноритите внесоха в 5-та Следатлантска културна епоха.
Във Франциск Асизки живееше един импулс, който трябваше да откло- ни хората от чисто материалния живот. Обаче когато започна 5-та След- атлантска културна епоха, която имаше вече материалистична мисия, стана все по-трудно човек да стане францисканец. Който искаше да на- предва с времето, стигна тук до едно вътрешно раздвоение. Развитието застрашаваше да се разпадне в една външна материална култура и едно франциканско общество. Разрешаването на този конфликт донесоха Ро- зенкройцерите. С това име разбираме истинските розенкройцери, а не онези шарлатани, които се кичат с това име. Рудолф Щайнер казва към това: “Това бе установено във важните перспективи в розенкройцеските


мистерии от 12-то столетие насам. Розенкройцерите си казваха: човекът ще трябва да работи със земното тяло, ще трябва да се вживее външно между раждането и смъртта в материалното съществуване и трябва да върви в крак с триумфите на това материално съществуване. Обаче за всяка душа трябва да бъде създадена възможността, когато тя се вжи- вява в материалното съществуване, когато се сближава с материалното съществуване,... Да има с една част на нейното същество така да се каже разбирането за вътрешното изживяване, което се крие в течението на Франциск Асизки. В това се състои същността на напредъка на душите на земята, че тези души трябва да добият така да се каже две природи, това все повече, колкото по-нататък отиваме в бъдещето; с членовете на нашата душа ние трябва да обхванем импулсите на земното съществу- ване и да можем да се сприятелим с тях; обаче същевременно трябва да развием в нас импулса, трябва да си създадем такива моменти и часове, в които да се уединяваме и се отдаваме на живота на самата душа... До- като от една страна трябва да следваме Едисон, от друга страна вътре в нас трябва да можем да бъдем ученици на Франциск Асизки или на не- говия велик учител, на Буда. Това трябва да може да чувствува по този начин всяка душа, макар и тя да е поставена сред материалния живот. И за целта трябваше да бъдат подготвени мистериите на розенкройцерите. Кристиян Розенкройц имаше задачата да се погрижи предварително за това”. /17. 2. 1913 г./.
Розенкройцерите бяха тези, които в започващата материалистична епоха осигуриха на импулса на Франциск Асизки възможността да действува. Бихме могли също да кажем: те спасиха импулса, който про изхождаше от колхидските мистерии на 7/8-то столетие сл.Хр. Обаче духовното на-строение идващо от дълбоко скритите центрове на Розенкройцерското учение угаснало в течение на последните столетия. На Земята се разпро- страни една отчуждена от Бога цивилизация. Човекът стана материа- лист. От 15-то столетие насам човешкият интелект стана все повече сян- кообразен. Когато човекът мислеше, той наистина живееше в един ду- ховен елемент, обаче въпреки това беше материалист. И днес той мисли чрез духовното само материалното. Какъв парадокс! И въпреки всичко именно в средна Европа бе развит Азът. Това пробуждане на Аза се про- стря, минавайки през всички фази чак до наше време. Защото 5-та След- атлантска епоха, която започна от 1413 година, трябваше да развие Съз- нателната душа. ”Човешкият аз трябва да се прояви така, че да намери своя път чрез съзнателната душа, която по необходимост трябва да съ- държа в себе си най-голямата егоистична сила, за да може да намери пътя нагоре към духовното себе”. /Рудолф Щайнер, сказка от 19. 9. 1914


г. /Той трябва да си пробие път чрез борба и война! Превръщането на астралното тяло в Духовно Себе съвсем не е работа на чувствата. Колко трудно е пречистването на астралното тяло, това знаеха също и в Кол- хида. Обаче сега в 5-та Следатлант ска епоха би трябвало да се работи чрез Аза върху астралното тяло, да се работи от Съзнателната душа та- ка, че това астрално тяло да бъде одухотворено. Душата трябва да стане дух! Това, което е обърна то навътре, трябва да бъде завъртяно, то тря- бва да изяви неговата същност навън. Мъдреците от Предния Изток на- ричаха преобразеното астрално тяло “Дева София”. В своята книга “Тай- ната наука” Рудолф Щайнер обяснява този процес на преобразяване на астралното тяло във 2-ра глава така: “Азът е станал господар сред душе- вния живот. Това може да стигне толкова далече, щото в душата да не се появи никакво желание, никакво удоволствие, без Азът да има силата, която да прави възможна тази поява. По този начин тогава цялата душа става едно откровение на Аза, каквото откровение беше по-рано Съзна- телната душа. Всъщност целият културен живот и целият духовен стре- меж на хората се състои от една работа, която има за цел тази власт на аза. Всеки живеещ понастоящем човек е обхванат в тази работа: неза ви-симо от това, дали иска или не, дали има или не съзнание за този факт.
Обаче чрез тази работа той се издига до по-висока степен на човешкото същество. Чрез нея човекът развива нови членове на неговото същество. Тези членове се намират като нещо скрито зад това, което е явно за него. Обаче човек може да стане господар не са мо на своята душа, като рабо- ти върху нея от своя Аз /разбират се 3-те члена на човешката душа: Съзнателна душа, Разсъдъчна или Чувствуваща душа и Сетивна душа/, а той може също да разшири тази работа. Благодарение на това Азът за- владява това астрално тяло, като се съединява с неговата скрита същност. Това завладяно от Аза, преобразеното чрез него астрално тяло може да бъде духовно себе. В Духовното Себе е даден един по-висш член на човешкото същество, един такъв член, който съществува в него така да се каже зародишно и в течение на работата на човека над самия себе си все повече се проявява”.
Индийците наричаха този по-висш член “Манас”. Всъщност човечество- то няма вече днес никакво понятие за същността на духа. За външното възприятие и за това, което човек може да познае и да направи, духов- ното е първо навсякъде скрито.
“това е характерното на духовното, че човекът може да го познае едва тогава, когато положи усилия да стане, макар и в малък размер, да стане различен от това, което е бил по-рано”. /Рудолф Щайнер, сказка от 3. 4.


1912 г./. Чрез своето Духовно Себе човекът е свързан с Духа, който през всички времена е бил чувствуван като изцелител и спасител; защото то-зи е смисълът на името “Дух Святи”. Но всяка здрава човешка приро- да се стреми към това, да развие в областта на Духа обществения живот. Тази общност е представена в Евангелията като събитие на Петсятни- цата /Слизането на Св. Дух, бележки на превод/. Тя не трябва да бъде смесвана с действието на Христос, което трябва да има “един личен вът- решен характер”. /Рудолф Щайнер, 5. 10. 1911 г./. Именно на това са об- ръщали вниманието с всички грижи Розенкройцерите. ”Те навсякъде ис-каха да спазват грижливо това, че даже в най-висшите области на по- свещението не искаха да действуват върху нищо друго, освен върху то- ва, което при всеки човек стои на разположение като нещо общо в раз- витието на човечеството: да действуват върху Духа”. /5. 10. 1911 г./. Волята беше оставена свободна, тя трябваше да бъде разгърната от са- мия човек, когато в неговия духовен път беше осигурил достъпа на Ду- ха.
С това обаче е казано същевременно нещо съществено върху идващата 6-та Следатлантска културна епоха, която ще се развие върху почвата на източна Европа. Русите ще бъдат предимно носители на тази Култура. Още от 9-то, 10-то столетие сл.Хр. върху тази област на цивилизования свят бе създадена възможността, да може да се роди там същинският на-род на Христос: ”Онзи народ, който получи така да се каже народната способност да пренесе Христовото Откровение в бъдещите столетия... Това стана благодарение на факта, че още в 9-то столетие онова, което продължи да действува като Христов Импулс, се диференцира така да се каже в Европа и онова диференциране на Христовия Импулс се пред- ставя чрез това, че душите се оказаха годни да оставят да се влее непо- средствено в тях Христовия Импулс в неговото откровение – и че тази част, този диференциран Христов Импулс бе изтласкан към източна Ев- ропа. Това, което бе извършено тогава чрез патриарха Фотий и папата Николай І, беше едно отместване, едно изтикване на Христовия Импулс обратно към европейския изток. Това доведе тогава до прословутия спор, дали християните трябваше да си представят Духа Святи като из-хождащ от Отца и от Сина, или трябваше да си го представят по друг начин”. /Рудолф Щайнер, сказка 2. 11. 1918 г./.
С това ние отново стигнахме в Черноморското пространство. Сега тря- бва да помислим, че 6-та Културна епоха трябва да развие по-нататък Духовното Себе. През време на сегашното Земно въплъщение може да бъде развит само зародишът на Духовното Себе. То ще се прояви напъ- лно едва в следващото въплъщение на Земята, през време на състояни-


ето на Юпитер на Земята. Обаче душевно Духовно Себе трябва да бъде предварително развито още сега. От 15-то столетие сл.Хр. насам се раз- вива Съзнателната душа и чрез това човекът се подготвя да приеме в та-зи Съзнателна душа Духовното Себе през 6-та Следатлантска епоха. Вярно е, че сега той не може още да развие цялото Астрално тяло, да го преобрази напълно, но той тряб ва да започне с работата над него.
Следователно човекът може да се врастне още от сега в Духовното Себе, макар и само отчасти. Понеже цялото Духовно Себе може да бъде пос- тигнато едва в далечното бъдеще, той трябва да чувствува себе си като една измъчваща загадка. Той се чувствува от една страна като свързан със Земята, от друга страна като едно космическо същество. И за него става все по-изгарящ въпросът: Кой ще ми разгадае моето свръхземно същество? Тази неволя ще тласка човека да се стреми към духовност.
Той ще си казва: ”Интелектуалното развитие на последните столетия донесе всичко, което направи аз да изглеждам като едно земно същест- во. Обаче аз трябва да се чувствувам като свързан с едно същество, ко- ето не е от тази земя, което може да каже действително в пълна истина, а не с богословска лъжливост: моето царство не е от този свят. Защото чо- векът ще трябва /също/ да си каже: моето царство не е от този свят. Ето защо той трябва да бъде свързан с едно същество, чието царство не е от този свят... И Христос не ще се яви на никой друг освен онези, които изоставят това, което е лъжливост върху земния живот, което простира лъжливост върху този земен живот. И никой социален въпрос не ще бъде разрешен, ако хората не си го представят свързан с този духовно- научен стремеж, който прави човекът да се яви отново като едно свръх- земно същество”. /Рудолф Щайнер, сказка от 31. 10. 1920 г./. Сега ние разбираме, защо русите са наречени народ Христов и защо 6-та Следат- лантска културна епоха се нарича епоха на Духовното Себе.
За развитието на Христовия народ решаващият исторически процес ста-на в 9-то столетие. За подготвяне културата на Духовното Себе този процес липсва още. Това, което в Русия се е наслоило сега върху по-дълбоките пластове на душата, е противоположно на Духовното Себе. Това е илюзията да бъде създадено едно царство за човека в този свят. Не трябва ли в 5-та Културна епоха да излезе един импулс, който да до-несе своите плодове в 6-та Културна епоха? Кой народ би бил призван в неговите най-добри представители да донесе тази помощ? Че тази по-мощ не можа да бъде дадена и до днес, това трябва да се счита като една трагедия.
Ако бихме погледнали със свръхсетивните възприемателни органи към изток, ние бихме видели не само хора, но ходещи между хората онези


астрални същества, които изпълняват тяхното сладострастно занаятчий- ство в астралния свят от азиатската ариманическа магия и от европей- ския луциферически рационализъм и с това заразяват хората. Да, хората, които трябва да живеят в тази астрална атмосфера, биват даже обсебени от тези същества. Можем да кажем: за един ясновидец тук се показва една ужасна, но истинска картина на проблемен изток – запад на астра- лната плоскост. Тази картина показва, какво искат Ариман и Луцифер. Тя съвсем не показва това, което искат добрите прогресивни Духове. За да познаем техните намерения, ние трябва да насочим погледа в други области. Ние ще можем да се браним от луциферическия утилитаризъм и от ариманическата магия с успех само тогава, когато прозрем носите лите на тези негативни същества. Това изисква едно одухотворение на мисленето и с това едно побеждава не на материализма. Всъщност ниш- ката на духовното познание не би трябвало да се изгубва никога. За това би трябвало да се грижи поне една малка част на човечеството. В това се крие също значението на развитата от Рудолф Щайнер Духовна наука. Именно тя дява възможност да разберем битието на физическото поле. Но още по-рано този стремеж към духовното живееше в изпъкващи хора на изкуството и в мислители на средна Евро па. Например Гьоте е едни характерен представител на германския народ. И онова, което сега се подготвя на изток като 6-та Култура, се нуждае от това, което идва от германския духовен живот. То не може да стане това, което трябва да стане, както не е възможно една жена да получи дете без мъж. Още на 17. 1. 1915 година т.е. през време на първата световна война Рудолф Щайнер подчерта, ”Че до една истинска благодат на напредъка на чове- чеството ще може да се стигне само тогава, когато бъде създадено по определен начин едно хармонично отношение между средна Европа и Източна Европа. Бихме могли да си представим, че Източна Европа би могла да се разпростре чрез брутална сила към запад, над Средна Ев- ропа... И ако германската духовна култура би била възпрепятствувана сега от изток, това би увредило не само на германската духовна култура, а също и на изтока. Най-лошото, което би могло да сполети изтока, би било, той да се разпростре временно и да увреди на германската духовна култура”. Това бе казано в 1917 година. Днес след 2-та световна война настъпи отчасти това, от което Рудолф Щайнер се страхуваше. И в съ- щата сказка той казва още: ”Това, което се подготвя на изток, може да стане нещо само благодарение на това, че човешката азова сила и чове шките познавателни сили бъдат свързани с Христовия Импулс в Средна Европа, като то ва свързване стане по един мощен начин, съзнателно – т.е. при пълна будност – от това, което душите преследват в азовата при-


рода. Само чрез това, че духът на германския народ намери души, които да всадят Христовия Импулс в астралното тяло така, както той трябва да бъде всаден именно при пълно будно състояние, само благодарение на това за една бъдеща култура ще може да се роди това, което трябва да се роди. И то трябва да се роди чрез едно хармонизиране, чрез едно свърз- ване с това, което в Средна Европа бъде постигнато съзнателно; все по-съзнателно и по-съзнателно”.
С това е изказано, от къде трябва да дойде помощта в 5-та следатлантска епоха за 6-та Следатлантска епоха. Тази помощ ще бъде възможна само тогава, когато в Средна Европа се намерят души, които работят в тях- ното астрално тяло от Аза, който се е свързал с Христовия Импулс. Като се работи от Аза в астралното тяло, ще бъде подготвено Духовното Себе в средна Европа, която ще може да осъществи напълно нейната култура едва в руските души. Това е записано в мировия план на добрите Духо- ве. Следващата степен на Колхидските мистерии, преобразяването на Астралното тяло, би трябвало да бъде постигната всъщност в средна Ев-ропа. Поне би трябвало да се започне с това.
Не трябва да се казва, че отделният човек е твърде слаб, за да приеме борбата с такива мощни същества като Луцифер и Ариман. Би се пос- тигнало вече безкрайно много, ако тези същества бъдат демаскирани. То гава те трябва именно да отстъпят. Рудолф Щайнер представи този ду- ховен закон с драматична внушителност в по следната сцена на своята 4-та Мистерийна драма. Ариман се явява на посветения Бенедиктус, ко- йто иска той да му се покаже напълно познаваем за неговото духовно виждане. Тогава Ариман казва на самия себе си:
“Време е сега да изчезна много бързо
от неговия кръг; щом неговото ясновидство
може да ме мисли също в моята истинност,
в мисленето му скоро ще се роди
част от силата, която ще ме унищожи”.
ЕПИЛОГ
Има ли признаци, че в средна Европа или на Черно море е била обхва- ната описаната задача на бъдещето – като оставим настрана Антропосо- фията? Само хорът на Донкосаките под диригентството на Сергей Яров очарова от 50 години некомунистическия свят. Този човешки орган /става въпрос за музикалния инструмент “орган”, бележка на превод/ из-лъчва нещо, което завладява всички. Като че тук през време на пее- нето една група от хора създава у слушателите едно леко предчувствие за общност и братство. Тогава човек си спомня за един титан на музи-


ката, който постави пред душата тази цел на братството като един мо- дерен Прометей на човечеството в своята 9-та симфония. Това беше Лудвиг ван Бетховен, който пристъпи към необикновената мярка и вгра-ди в своята последна симфония един хор, който трябваше да пее Шиле-ровата Ода на радостта.

Соло:
Радост рожба ти от рая,
Ти божествен, светъл плам,
Ний пристъпваме в омая
О, небесно, в твоя храм.
Твоят чар отново спойва
Туй що светски нрав дели,
Братя всички хора стават
Где с крила повееш ти.

Хор:
Прегърнете се милиони!
В целувка на целий свят!
Братя – над свода небесни
Да живее мил Отец.
И така Л. в. Бетховен прави индивид и хор да съществуват в сменяща се песен в една обща тема и същевременно да бъдат съединени. Това съ- бужда онези образи, които ни даряват Черноморското пространство: са- мотният, изпитан в страдания помощник Прометей, покоряващият със своята музика всичко – също и природата – божествен певец Орфей и учещият хората състраданието, обгръщащият всички същества Буда, по- жертвуваната за интелектуалната култура Ифигения и учещият безсмъ- ртието на душата Замолксис. Като венец от светещи звезди обкръжаваха някога Черно море мистерийните центрове. Днес тези звезди са угаснали и над морето кипи задушната астралност на фавни и сатирите. Те се радват, когато останат непознати, треперят, когато някой ги посочи и демаскира по този начин брака между Ариман и Луцифер. Тогава име- нно те трябва да отстъпят и да освободят Черно море. Дали Духът на епохата ще използува тогава още веднъж това пространство за спасение на астралността?
Мистериите при Черно море са били някога кумове за младата европей- ска западна култура. Това значи, че те не са били само за народите при Черно море, а и за бъдещето на други народи на запад. Трябва да поста вим пред душата си ясно това: имало е едно пространство на земята, в


което са се събрали всички меродавни мистерии на първите три следат- лантски култури, за да въведат четвъртата и да подготвят петата. На за- пад от Черно море се яви онзи Буда, който подготви Християнството - Орфей. На изток се яви онзи Буда, другият Буда, който бе оплоден от Християнството.
Когато знаем, че в Натановото момче Исус беше въплътена останалата незасегната от луциферическото влияние душа – сестра на Адама, ние разбираме, че сега Буда можеше да действува в една повишена форма за чистотата на душата. А на север трябва да си представим великия по- светен на запада, Скитианос. Че от персийската култура беше застъпен не Заратустра, а Митра, това също е понятно сега. Защото Заратустра вървеше по външния път. Обаче когато искаме да познаем тайните на душата, ние трябва да вървим по вътрешния път, пътя на Митра. След това трябва да насочим поглед върху един, който като бог тръгна от Черноморското пространство, за да възпита североевропейските народи. Що беше съобразно с всичко това Черноморското пространство? То бе- ше една област на мистериите, която работеше само за бъдещето на за-пада и с това за непреривността на културното развитие на цялото чове-чество. Днес изглежда така, като че плодовете на тази работа са разру-шени чрез съюзените противни сили. Човечеството върви залитай- ки покрай една пропаст. Имало е вече някога една време, когато ръко- во-деното тогава от Рим цивилизовано човечество гледаше втренчено и слисано демонизма на неговите цезари. Великият Август показа своето дребнаво-обидчиво тщеславие, когато в 8-та година сл. Хр. заточи без- обидния Овидий от Рим в Томи /днешния гр. Кюстенджа, бележка на превод/. Отчаян Овидий хвърли ръкописа на своите “Метаморфози” в огъня. Въпреки това книгата се запази чрез преписи. През 10-те години до своята смърт Овидий постоянно изпращаше в Рим оплакващи елегии /например Тристия, Експонто/, обаче Август и неговите приемници ос- танаха неумолими. Там написа той своята прочута трагедия “Медея”. Дали е бил вдъхновен от гениите на Черно море? За съжаление това съчинение е изгубено. Изглежда римските цезари са знае ли много доб- ре, че при Черно море не живеят никакви приятели на Рим. Когато в 51 година Чичерон беше проконсул на Киликя, там неговите войници го провъзгласиха за император. Само избухването на гражданската война между Цезар и Помпей /49 година/ осуети неговите надежди. След дълго колебание той последва Помпей, който след това бе победен от Цезар. Цезар третира “изпадналия” с голяма предупредителност. Странно е, че най-великият оратор на Рим пребивава известно време при южния бряг на Черно море и след това се оттегли напълно от политиката.


От средна Европа само веселият разказвач на измислици Карл Фридрих Хиеронимус барон фон Мюнххаузен/1720-1797 г./ донесе своята фанта- зия в Черноморското пространство. Така и днес още “чудните пътувания по вода и суша на барон фон Мюнхаузен” радват децата и онези стари хора, които виждат в тях не лъжливи истории, а радост за разказване на измислици, което плюе на всички природни закони. При Черно море приключенията стават върху крепостта Очаков.
Днес никакви приятни мисли не водят към Черно море. Там от 4-ти до 11 февруари 1945 година бе проведена в Крим онази конференция, която имаше за последствие разделянето на Германия. До днес проблемът ос-тана неразрешен, защото политиците вярваха, че могат да го овладеят с онова мислене, което някога се беше отделило от първичната Мъдрост. Така съдбата на Европа и днес още е свързана по един чуден начин с Черноморското пространство. Това важи обаче не само за политически- те процеси. Мисленето изпаднало под властта на Луцифер, което служи само на користолюбието и се стреми към един рай на Земята – до къде доведе то? Смог, измиращи риби и птици, липса на кислород, отровена храна чрез средствата за борба с вредителите и чрез средствата за кон- сервиране, умиращи езера, поставяне даже в опасност и на моретата – всичко това свидетелствува за факта, че егоизмът на хората е по-силен отколкото чувството на отговорност за всички други съвременници. Ко- гато Г. Р. Тейлър издаде една книга и доказа в нея, че нашето общество върви със самоубийствена сигурност към една пропаст, той има право, но какво може да се направи още в настоящия стадий?
Повече в потайност се движи едно друго, също така ужасно течение. То-ва е все по–голямото разпространение на практиките на черната ма- гия, на черни литургии и т.н. Гьоте накара неговия стогодишен Фауст да из-бухне във воплите: ”да бих могъл да отстраня магията от своя път”, до-като в “Буря” Шекспир прави Просперо доброволно да счупи своята ма-гическа пръчка. Най-добрите духове на запада се борят, за да отстра- нят всякаква магия от тази област, стремят се да направят това до сега. Но не е ли така, като че от запад наред с луциферическия утилитаризъм към победа се стреми също и една ариманическа магия? Сега ние пред- чув-ствуваме също, какво би означавало за цялото човечество, ако бихме прозрели фаталния брак на ариманическите и луциферическите астрал- ни същества.
Европейците са забравили добрите помагачи, които някога издигнаха тяхната култура от небитие и помогнаха за нейното възникване. Време е да си спомним за това, което те са ни сложили като дарове в люлката. Тогава ние отново ще възстановим онази непрекъснатост, която от крепящата се на мистериите древност води през лишеното от мистерии ново време към едно крепящо се на мистериите Християнство.

изтегли от тук

http://dox.bg/files/dw?a=e9fe895ed6

_________________
ИзображениеИзображениеИзображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
Хостинг и Домейни