ПРИЯТЕЛИ НА АНТРОПОСОФИЯТА - ЕЗОТЕРИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Ex Deo nascimur. In Christo morimur. Per Spiritum Sanctum reviviscimus!
Дата и час: Пон Ное 19, 2018 12:21 pm

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 4 мнения ] 
Автор Съобщение
Непрочетено мнениеПубликувано на: Чет Дек 27, 2012 1:48 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 2:27 pm
Мнения: 1141
За окултния ученик няма почивка.

Веднага след Рождество следват така наречените „Дванадесет свети нощи”.

На фона на външната суета се откроява вътрешната вглъбеност и работата, която продължава от пред Рождественското време – Адвента.

Това е време за „спомняне”, но не такова спомняне, както го разбираме днес в ежедневието. Това е едно много дълбоко медитативно „спомняне” за етапите на сътворение, през които човечеството е преминало; за онези далечни времена, когато нашата Земя още не е била, което е сега в момента; за силите и духовните същности, които са работили над нас.
Така постепенно се приближаваме до разбирането на същността на Христос и чрез това, прокарваме за Него път към сърцето си.

Ето какво казва Прокофиев по повод на Дванадесетте Свети Нощи.

Дванадесетте Свети Нощи като Мистерия на спомнянето.

Както вече отбелязахме, вътрешното изживяване на 12-те Свети нощи е непосредствено свързано с постепенния процес на оживяване на човешката способност за спомняне, защото това време в ритъма на годината съответства на периода на най-интензивно спомняне на душата на Земята за опита, който тя е събрала през лятото в далечините на света. Изхождайки от това, в следващото по-надолу разглеждане на езотеричната същност на 12-те Свети нощи, ние ще следваме този път на вътрешно оживяване на спомените, които ни се разкриват от вече дадената в предишната глава медитация от Рудолф Щайнер.

Още при най-беглото запознанство с нейното съдържание и композиция се вижда, че тя симетрично се дели на две части, по шест реда във всяка, основната разлика на които се състои в това, че във втората част Името на Христос се споменава три пъти. И така, първият ред гласи:

“В Праначалото бе Паметта”


Тези думи веднага насочват нашето внимание към Пра-началото на човешкото битие, към епохата на древна Лемурия, когато в лицето на прародителя на човечеството, Адам, всички хора на Земята получиха зародиша за развитие на индивидуалното Азово съзнание. Защото подобно на това както възрастният човек, връщайки се в спомените си към своето детство, може да си спомни за себе си само до времето, когато в него се проявяват първите проблясъци на Аз-съзнанието - което обикновено се случва около тригодишна възраст, - така и паметта на цялото човечество, дремеща скрито във всеки отделен човек и която става осъзната чрез сведенията на Духовната наука, достига до момента на пробуждане на Азовото съзнание в човечеството, т.е. до последната третина на лемурийската епоха.

Човешкият живот преминава през непрекъсната смяна на будност и сън, сливайки се обаче в процеса на спомняне в цялостен, никъде непрекъсващ поток. Точно така се слива в цялостен, непрекъснат поток и паметта на цялото човечество, която външно е фиксирана в родословието от Евангелието на Лука, възходящо до прародителя Адам и дори до Бога.

Съвременният човек без помощта на Духовната наука вече не може да проникне до “Паметта, която бе в Праначалото”, т.е. още преди Грехопадението, защото в него са твърде силни последствията от другото спомняне - това, което е придобил в течение на своите въплъщения на Земята и което го отделя от “Паметта за праначалото”. Макар че Мъдростта на Мировото Ръководство се е погрижила съществуващата в Праначалото Памет да не бъде изгубена за човечеството. Това стана благодарение на факта, че от основния поток на развитие беше изключено съществото, предопределено оттогава да стане небесен носител на “Паметта, която бе в Праначалото”. Това същество е Натановата Душа. Тя е представител на райското, чистото състояние на човечеството, каквото то беше преди Грехопадението.

“И паметта продължава да живеe”


Тези думи ни сочат, че съхранената от Праначалото небесна Памет на Натановата Душа за невинното, райско състояние на човечеството продължава да живее нататък. Тя грижливо се пази от Натановата Душа в слънчевите висини за доброто на цялата бъдеща еволюция на човечеството. В известен смисъл можем също да кажем, че тази Памет, която не е абстрактното, мъгляво спомняне на обикновеният човек, а жива, същинска Памет, - е самата Натанова Душа. Защото подобно на това както в обикновения живот земната памет на човека образува основното съдържание на неговия Аз, така “Паметта, която бе в Праначалото” субстанциално е свързана с “Аза” на Натановата Душа.

“И Божествена е паметта.”


От гореказаното става ясно и съдържанието на този трети ред. “В Праначалото бе Паметта”, т.е. достигаща до епохата, предшестваща Грехопадението, Паметта по своята собствена същност е Божествена. Защото само благодарение на Грехопадението човекът напусна божествено-духовните светове. Дотогава той все още пребиваваше в лоното на Божествените същества от висшите светове (Архаи и Архангели), явявайки се неделима част от тяхното Битие. Към това най-древно състояние на човека се отнасят също вече цитираните редове от първата част на Медитацията на Основополагащият Камък:

“Където във властващото
Битие на Твореца Всемирен
Собственият аз
В Божия Аз
Пребъдва”


В това “пребъдване” на “собствения Аз” на Натановата Душа в “Божия Аз” на висшите йерархични Същества се крие също причината за това защо Рудолф Щайнер в своите лекции понякога я нарича човешка, а понякога свръхчовешка, Божествена същност.

Например в лекцията от 30 декември 1913 год. изнесена в Лайпциг: “Следователно ние имаме работа не с един човек, а с едно свръхчовешко същество - ако можем да кажем така -, което живееше в духовния свят” , а в края на лекцията: “... разбрана тази форма на съвместно действие на Христовото Същество с човешкото същество на Натановия Исус” . Или в лекцията от 10 февруари 1914 год: “За този Натанов Исус ние трябва да сме наясно: той съвсем не е едно обикновено човешко същество като другите човешки същества, и че той нямаше зад себе си - какъвто е случаят със Соломоловия Исус, който носеше в себе си Аза на Заратустра, а и с повечето хора - поредица от прераждания, защото досегашното му съществувание беше протекло изцяло в духовните светове” . В лекцията от 5 март 1914 год. четем: “Тази останала в духовният свят част от божествената същност на човека, тази духовна същност за първи път влезе във физическо тяло като Натановото момче Исус...”

“И Паметта е живот.”


Животът е основното “свойство” на Натановата Душа. Защото тя е пазител на незасегнатото от изкушения етерно тяло на Адама, отбелязано в Библията в имагинацията на “дървото на живота”. Тя също е наистина “жива душа”, защото подхранващата я “Памет” за съществуващото в Праначалото е жива памет, която носи в себе си цялата пълнота на онези творчески сили, които в останалото човечество трябваше почти напълно да угаснат в следствие на потапянето му в материята. Рудолф Щайнер казва следното за това: “тази сестринска душа беше един вид задържана, тя не бе внесена в земната еволюция. Тя остана изпълнена със силите, сътворили човека.”

“И този живот е Аза на човека”


Тук ни се посочва, че в духовните светове Натановата Душа също е носител на Висшия Аз на човека, на онзи Аз, чието осъзнаване в останалото човечество угасна в резултат от Грехопадението и беше постепенно заменено със съзнанието за неговия обикновен Аз. Последният е като дар от Луцифер независим от света на Боговете.

И за да не придобие твърде голяма власт влиянието на Луцифер над човечеството, Натановата Душа се появи в неговата среда в “отразено въплъщение” в третото хилядолетие преди Рождество Христово, т.е. непосредствено преди началото на Кали Юга, - в лицето на Кришна. Кришна по това време се изявява като “будител” на висшият, съдържащ се - макар и в помрачено състояние - във всяка човешка душа, принцип на Аза. Рудолф Щайнер казва за това следното: “Да, когато човек поглеждаше към Кришна, той поглеждаше същевременно и към своята собствена същност, към един друг човек вътре в себе си, у когото той почиташе всичко онова, което сам носеше в себе си като скрити заложби, който все пак е съвсем друг, различен от него; и той се отнасяше към този друг човек така, както един Бог се отнася към хората” .

В този смисъл Натановата Душа (Кришна) се явява също и основен противник на Луцифер , тъй като още през епохата на Лемурия тя успя с помощта на Михаил да преодолее изкушението в Рая, като остана за всички времена,които последваха, напълно чужда на влиянието на Луцифер. Затова тя ( Натановата душа) чрез себе си представя “най-вътрешната същност на човека, неговият истински Аз (Selbst), който ние видяхме под името Кришна и проблясването на който видяхме в импулса на Кришна.” Защото когато се говори за Кришна, става дума за това, “... че в Будхи и Манас е непосредствено свързан с великата всеобща Мирова Субстанция, с живеещата и тъчащата в света Божественост”. “Макрокосмосът в отношение към микрокосмоса, човекът като такъв (висшия Аз) по отношение към малкия, обикновен човек (обикновения Аз) - такова е отношението на Кришна към отделния човек”.

“Който струи в самия човек”


Той (висшият Аз) продължава безсъзнателно да струи в човека. И ще бъде така, докато не дойде епохата, когато човекът ще може съзнателно да изживява в себе си това изливане на Аза. Тази епоха настъпи в човечеството през 1899 год. с края на Кали Юга. От тогава настана ново, светло време, което за първи път позволява на човека да изживее съзнателно онова, което от Мистерията на Голгота навлезе в развитието на човечеството като съвършено нов импулс и от този момент незримо присъства в неговия Аз.

“Не той самият, а Христос в него.”


Този седми ред се явява централен в цялата медитация. Той сочи за това, че при правилно преминаване на езотеричния път, който е даден на човечеството в тринадесетте стъпала на Светите нощи, при истинско задълбочаване в тайнството на Рождественската Мистерия човекът, който се стреми към съзнателно съпреживяване на това време, може някога да почувства: по пътя, по който той върви не е сам. От определен момент Някой върви до него... И ако медитативното задълбочаване в същността на Рождественската Памет е достатъчно интензивно, така че тази памет действително да може да доведе до това “тази Прарождественска нощ отпреди две хиляди години да се съживи в нашите сърца, в нашето чувство, в нашата воля” , за да стане тази памет напълно жива, като някакво същество, което стои редом с нас, - тогава пред нас ще се разкрие тайната на Този, Който от този момент ще ни съпровожда по нашия самотен път. От този момент човекът вече не е сам , и осъзнава в себе си Божественото присъствие: Самият Христос присъства в него!

“Когато си спомня Божествения Живот”,


т.е. с цялата си вътрешна сила се потапя в същността на Мистерията на Рождество, в същността на Мистерията на Натановата Душа - носителя на онзи божествен живот, който човек някога е имал преди Грехопадението и който той някога - на нова, по-висока степен - ще притежава отново, когато силата на стария Адам в него ще бъде напълно претворена в новия Адам чрез Мистерията на Голгота.

Обаче още днес може да се сложи началото на този вътрешен процес на преобразяване, ако от размисъла за прадневния божествен живот, който човек е трябвало някога да изостави, - като от реално откриващ се източник в душата, той успее да почерпи силите, способни да оживят неговата памет. Ако това се случи, пред него ще се разкрие великата тайна на неговото собствено битие, съдържаща се в следващият ред на медитацията:

“В неговата памет е Христос.”


В неговия Аз, в неговата дълбока памет от времето на Мистерията на Голгота присъства Христос, Който сега съзнателно за човека се съединява с неговата душа.

Извършва се нещо подобно на онова, което вече веднъж се случи при Кръщението на река Йордан. Но сега, след Мистерията на Голгота, това става не като духовно-външен процес, който е свързан с излизането на Аза от трите обвивки, а по духовно-вътрешен начин в сферата на оживялата памет (която е основа на човешкия Аз) благодарение на това, че човекът в своята вътрешна същност действително наподобява Натановата Душа. Това последното е възможно за човека само чрез пробуждане в него на дълбоките сили на паметта, които всъщност са силите, скрито действащи в човешкото същество в периода преди пробуждане на неговата обикновена земна памет, т.е. през периода, който обхваща приблизително времето от ражданието до тригодишна възраст. По това време детето се учи да ходи изправено, да говори и мисли, което по думите на Рудолф Щайнер се явява микрокосмическо повторение на трите космически жертви на Христос чрез Натановата Душа.

По такъв начин, овладявайки в ранно детство изправеното ходене, говора и мисленето, всяко дете повтаря всичките три “предстепени към Мистерията на Голгота”, като получава импулси за това именно от посочената “дълбока памет”, която по-късно, с пробуждане на индивидуалния Аз, напълно се оттегля в подсъзнателната област на душата.

Рудолф Щайнер описва този процес по следния начин: “Единствено детските черти на днешния човек носят в себе си последните останки от онази негова същност, която все още беше незасегната от луциферическите Същества.

Ето защо днешният човек застава пред нас в своите две части: в своята “детинска” и в своята “зряла” част. Зрялата част е проникната от луциферическите сили, но тя проявява своето действие още в мига на оплождането. Луциферическите сили пронизват също и детето, така че в обикновения живот вложените у човека сили преди намесата на Луцифер остават непроявени. Тъкмо тях трябва да пробуди Христовата Сила. Христовата Сила трябва да се свърже с най-добрите качества от детинската природа на човека. Тя не се интересува от съмнителните човешки способности и от постиженията на чистия интелект; тя разчита на детинската човешка природа от древните времена. Ето кое е най-доброто; но първо тя трябва да го възстанови и едва тогава да оплоди другото.... Всеки носи детската природа в себе си, и ако е достатъчно будна, тя сама показва една силна възприемчивост към Христовия Принцип”.

От цитираните думи виждаме, че вътрешното подобие на Натановата Душа е не нещо друго, а пробуждане в човека на неговата “детинска част”, на неговата “жива памет”, на онази Памет, в която реално Христос може да присъства.

“И както лъчистия живот на паметта”


Това означава не мъглява като обикновената памет, и не просто оживена, а една жива и излъчваща се, т.е. пронизана от Светлината на Христос-Слънце памет.

“Христос ще излее светлина”


Сега вече се излъчва не само Паметта, която е пронизана с живот, но Самият Христос сияе от истинския Аз, прогонвайки всеки мрак от човешките обвивки. Христос ще излее светлина

“Във всеки мрак на непосредственото настояще”


- имагинативният образ съответстващ на двата последни реда можем да открием също в Евангелието от Йоан в дълбоко значещата сцена “очистване на Храма”, когато Христос изгонва от сферата на Своето непосредствено присъствие (храма в случая е образа на обвивките около човешкия Аз) противодействащите сили на Луцифер и Ариман; първите са показани в тази сцена в образа на търговците на животни (животните са астралните отражения на човешките страсти), а вторите – в образа на сарафите. Христос освобождава пътя, за да може Неговата Светлина безпрепятствено да се излее от човешкият Аз - през изчистените обвивки - навън в света.

Така пътят през 12-те свети нощи, начало на който се явява потапяне на човешката памет в Мистерията на Исус, завършва с непосредствено изживяване на Христовото Същество.

“От Исус към Христос”- в тези кратки думи, както вече казахме, се съдържа основното езотерично съдържание на Светите нощи.

Раждането на Христос в светая светих на човешкия Аз - ето тази е най-висшата цел, към която се стреми душата и която може да достигне чрез действително съживяване на своята собствена памет на тринадесетия ден, на Богоявление - празникът на навлизане на Слънчевия Дух на Христа “в потока на земната същност” чрез Кръщението на река Йордан."

С.О. Прокофиев

~w!~

_________________
ИзображениеИзображениеИзображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Чет Дек 27, 2012 2:31 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 2:27 pm
Мнения: 1141
Дванадесетте Свети нощи и тяхната връзка с Макрокосмоса.

Най-важната особеност на Свещените нощи е тяхната вътрешна връзка с целия кръговрат на годината, а чрез него и с големия свят, с Макрокосмоса.

Вече и самото число на пространството - 12, разделящо деня на появата на Исус от деня на явяването на Христос, непосредствено ни показва за връзката на това време с праобраза на всяка дванадесетичност в нашия Космос – с 12 небесни сфери, или силите на зодиакалния кръг.

С особена яснота за това ни говорят думите на Рудолф Щайнер: “Работата е такава, че ако човечеството се възползва от възможността да вземе знаменията на времето като материал за медитация, някога то наистина ще може да види своите чисти източници в космическите Сили на Универсума. Само издигайки поглед към космическите Сили на Универсума и до някаква степен прониквайки чрез Теософията, чрез действителната спиритуална мъдрост в тайните на Унверсума, - човечеството ще може отново да стане готово да открие, че на по-висока степен от Празника на раждането на Исус е това, което някога се разбираше от гностиците като празник на Раждането на Христос, който, всъщност, трябва да се отбелязва на 6 януари като празник на Раждането на Христос в тялото на Исус от Назарет. Но сякаш за да можем да се вглъбим в дванадесетте вселенски Сили на Космоса, са поставени тези 12 Свети нощи между празника на Христос от Евангелието на Лука (Раждането на Исус) и празника, който трябва да се отбележи на 6 януари и който днес се явява празник на тримата влъхви (магове)...
И отново, вероятно, това действително да е било осъзнавано от предшестващите науката, са ни дадени тези дванадесет Свещени нощи, основани от мъдрите, съкровени дълбини на душата на човечеството, сякаш биха искали да кажат: Приемете цялата дълбочина на Христовия празник (тук се има в предвид Раждането на Исус), а след това се потопете във времето на 12-те Свети нощи в най-свещените тайни на Космоса! А това означава – в страната на Универсума, от която Христос слезе на Земята. Защото само в случай, че човечеството има волята да инспирира себе си с мислите за светия младенчески и божествен произход на човека, и позволи да се инспирира с онази Мъдрост, която прониква в дванадесетте Сили, в дванадесетте свещени Сили на Универсума, символично представени в дванадесетте знака на Зодиака, които обаче могат да бъдат наистина представени само с помощта на спиритуалната мъдрост, - само в този случай, ако човечеството се вглъби в истинската спиритуална мъдрост и се научи да познава хода на времената в голямата Вселена и в отделния човек, - едва тогава човечеството на бъдещето, оплодено от Духовната наука, ще открие инспирацията, която ще може тогава да излезе от празника на Раждането на Исус и да проникне в най-уверените, изпълнени с надежди мисли за бъдещето”.


И така, цитираните думи преди всичко ни говорят за реалната възможност да се проникнем продължение на 12-те Свети нощи не само в тайните на човешката душа, но също и дълбоките тайни на обкръжаващата ни Вселена, на Макрокосмоса. При това, тези тайни могат да се узнаят през това време на годината не чрез непосредственото проникване в извънземните сфери, а само чрез тяхното отражение във вътрешната същност на Земята така както, по думите на Рудолф Щайнер, Земята в рожедственското време сама си спомня за тайните на Космоса. Освен това, тя не само си “спомня” за тях, но от времето на Мистерията на Голгота тя същностно ги носи в себе си, защото от Мистерията на Голгота Самият Христос, “Представителят на всички космически сили на Земята”, се явява Дух на Земята.

Как се извършва посоченият преход от микрокосмоса, в който човек с най-голяма сила се потапя към времето на Рождество, обратно в Макрокосмоса? Как открива пътя от своята собствена “дълбока памет”, която му са разкрива благодарение на срещата с Малкия Пазач на Прага, към “дълбоката памет” на самата Земя, обхващаща всички тайни на Макрокосмоса, и ключът за които се пази от Големият пазач?

За да отговорим на този въпрос трябва да вземем под внимание още една страна на вече описания от нас процес на раждане в човека на неговия Висш Аз през периода на Рождество. Рудолф Щайнер го е засегнал в цикъла “Макросокмос и Микрокосмос”, в лекцията от 29 март 1910 год. В нея по-конкретно става въпрос за това, че по време на посвещението при преминаване Прага на духовния свят - когато ученикът навлиза в духовния свят със своето имагинативно съзнание - едно от първите му преживявания се изразява в пълна обективизация на неговия Аз. Тук неговият собствен Аз излиза пред него сякаш в обективен образ, но не единичен, а дванадесетичен. При това всеки от появилите се дванадесет образа на неговият Аз едновременно му посочват и за връзката си с една от Силите на Универсума, показва му своето родство с една от сферите на зодиакалния кръг. Такова е едно от първите изживявания на ученика, което се появява като непосредствено следствие от раждането в него на неговия Висш Аз.

Рудолф Щайнер описва този процес в следните думи: “Когато чрез описаната подготовка навлезем в имагинативния свят и видим картина на своя Аз, съществено е да знаем, че могат да бъдат видяни 12 различни картини на Аза. Има 12 различни картини на всеки отделен Аз, и едва след съзерцаването му от 12 различни гледни точки, ние имаме пълната картина. Тази гледка на Аза отвън съответства точно на онова, което е отразено в отношението на 12-те съзвездия на Зодиака към Слънцето. Точно както Слънцето преминава през 12-те съзвездия и има във всяко различна сила, точно както осветява Земята в хода на годината и дори през деня от 12 различни позиции, така и човешкият Аз е осветен от 12 различни позиции в по-висшия свят.”[/color]

От казаното става ясно, че щом ученикът се издигне до своя висш Аз, той в определен смисъл тутакси напуска себе си като микрокосмос, чувствайки в себе си действието на 12-те Сили на Макрокосмоса и изживява себе си в непосредствена връзка с тях.

Сега неговата задача е – да обиколи, да премине през всичките 12 образа на своя Аз, подобно на това, както Слънцето преминава всичките 12 зодиакални съзвездия, за да ги доведе до нов синтез, отново да доведе дванадесетичността в единство, но сега вече на едно по-високо ниво. Последното е възможно само в случай, че през тези Дванадесет Свети нощи ученикът намери път от своя Висш Аз, който му разкрива лежащите в основата на неговия индивидуален Аз дванадесетте Сили на Универсума, към своя истински Аз, т.е. към непосредствено действащия в него Христов Импулс. Изразено космологично, можем да кажем: в течение на 12-те Свети нощи ученикът трябва да премине през всичките 12 сфери на зодиакалния кръг, така че в 13-та нощ, излизайки извян пределите на Зодиака, да навлезе в света, от който произхожда Самото Същество Христос като Аз на нашия Космос, а от времето на Голгота едновременно явяващо се и “истински Аз” на всеки човек на Земята.

По такъв начин, като изходим от предприетото разглеждане, 12-те Свети нощи стават за нас онази пътеводна нишка, която води през всичките 12 сфери от зодиакалния кръг – от изживяване на човешкото посвещение на Исус (Висшия Аз) към всеобхващащото, макрокосмическо посвещение на Христос (истинския Аз).

Под знака Риби – под знака, свързан с произхода на човечеството в епохата на Лемурия - се извършва Посвещението на Исус от Назарет (Натановата Душа). Под същия този знак се извършва и посвещението на апостолите, всичките които бяха “рибари”; по-късно тази традиция продължава в течението на Граала, в което за Посветения, за пазителят на Святата Чаша, се говори като за “Кралят на рибарите”.

В следващите думи Рудолф Щайнер говори за особеността на Посвещението на Исус от Назарет, като го сравнява с Посвещението на Йоан Кръстител: “Затова Йоан Кръстител говореше на своите близки ученици: Чрез Посвещението на Водолея аз мога да отдам в разпореждане на моя Ангел такива сили, с помощта на които той може да възвести, че идва “Kyrios” - Господ; но ще дойде един, имащ сила, символът на който се явява Посвещението на съзвездието Риби. И той ще приеме в себе си Христос. С това Йоан Кръстител посочваше за Исус от Назарет”. И нататък: “Тъй като в света идва един, който притежава Посвещението в Риби, един, способен да възприеме онези духовни сили, онези духовни импулси, чийто инструмент се явява Посвещението в Риби, то става възможно не само това кръщение, с което кръщава Йоан, но по-високо кръщение, което Йоан нарича кръщение със Светия Дух”.

И така, духовният път през Макрокосмоса започва от знака Риби – символ на Посвещението на Исус от Назарет (т.е. Посвещението на Натановата Душа, която чрез себе си изразява образа на истинския човек - Антропос). И този възходящ път по време на Свещените нощи трябва да обхване 12-те области на зодиакалния кръг, за да достигне своята кулминация в Посвещението на Христос, стоящо под знака на Овена и което обхваща със себе си целия кръг на Зодиака.

За това всеобхватно Посвещение на Христос, Рудолф Щайнер в лекция от 27.01.1908 год. в Берлин казва следното: “Това Същество (Христос) излива над нашия свят Своето Битие като жертва. Затова се означава като “Мистичният Агнец” жертващ Себе Си, понеже агнецът е това, което е Овен; оттук се посочва Христос като Агнец, отдаващ Себе Си в жертва. По този начин Христос тук е охарактеризиран като принадлежащ на целия Космос. Неговият Аз се простира до Овен; и простирайки се до Овен, той сам става тази същата “Велика жертва” и се свързва с цялото човечество, така че силите и съществата, които действат на Земята, се явяват Негови създания. С Цялата Своя същност Той е насочен към Слънцето, в Своето творение Той е свързан с Луната и Земята, и Неговите сили лежат в съзвездието Овен или Агнец”.

От малко по-друга гледна точка Рудолф Щайнер сочи за това положение в последната глава на книгата си “Духовното ръководство на човека и човечеството”, където той по-конкретно говори за това, че ако всеки човек през своя земен живот може да преживее предимно влиянието само на един зодиакален знак, то Христос по време на пребиваването си на Земята се намира под въздействието на целия Макрокосмос, т.е. под влиянието на цялата дванадесетичност на зодиакалният кръг: “Христос е непрекъснато под влиянието на целия Космос - нито една Негова крачка не е извън духовните влияния на Космоса. И всичко, което се разиграва тук в Исус от Назарет, е едно напредващо обективизиране на хороскопа, защото при Него във всеки момент става това, което иначе се случва само в мига на раждането на човека. Тези процеси стават възможни само благодарение на факта, че цялото тяло на Натановия Исус остана под влиянието на всички духовни Йерархии, участвуващи в ръководството на нашата Земя... целият Дух на Космоса действаше в Христос Исус”.

Последните думи с различен курсив ни насочват към още един аспект на езотеричното значение на 12-те Свети нощи, защото техният свръхсетивен път през 12-те области на Зодиака е едновременно и път, който води човека през възходящия ред на Йерархиите към божествено-духовната Първопричина на света.

Така, ако в знака Риби се разкрива Посвещението на самия Антропос, то в знака на Водолея вече навлизаме в света на Ангелите (Затова Посвещението на Йоан Кръстител е посвещение на Водолея, т.е. на действащият чрез него Ангел) ;
нататък в знака Козирог ние се издигаме в света на Архангелите,
а в знака Стрелец – в света на Архаите.
По подобен начин, в знака Скорпион се разкриват някога дарилите човека с принципа на Аза Ескузиаите,
в знака Везни - Духовете на Движението (Динамис),
а в знака Дева, или Божествената Изида-София, - Духовете на Мъдростта (Кариотетес).
Накрая, в знака Лъв се разкриват Престолите )Духовете на Волята),
а в знака Рак – Херувимите
и в знака Близнаци – Серафимите,
след което в знака Телец следва откровението на сферата на Светият Дух,
а в знака Овен - откровението на сферата на Сина, или Христос (Мистичният Агнец).

И този грандиозен дванадесетичен път, който се открива на душата само през периода на Светите нощи, завършва с височайше осъществяване: в 13-тата нощ, след като душата вече е обхванала чрез вътрешно съединяване с дълбоката памет на Земята силите на всички 12 знака на Зодиака, тя може да се докосне до влиянието на най-висшата космическа зодиакална сфера - онази сфера, от която някога Христос слезе на Земята като Носител на Вселенския Принцип на Аза.

За тази връзка на Христос с височайшата сфера на космическото Битие ни сочат думите, прозвучали от самия Макрокосмос в момента на Кръщаването на Йордан: “Това е Моят възлюблен Син, днес Аз Го родих”, а също думите на Самият Христос: “Аз и Отец – едно сме”.

За всичко това душата може да прочете в рождественското време на годината в живата памет на Земята. И такова преживяване от душата на силите на над-звездната сфера, като исконна Прародина на Христос, с която влиза в съприкосновение в най-дълбоките пластове на паметта на Земята, позволява да се приближи също до носителя на тази памет - до самия Аз на Земята, който от Мистерията на Голгота Той става – новият Дух на Земята.

С това познание за действителните висоти и дълбини на света, съединяващо се в единно цяло във всеобхватното изживяване на Христовото Същество завършва на 6 януари пътят “от Исус към Христос”. Път, започващ с навлизане в дълбините на човешката душа, и който по-късно довежда до непосредственото изживяване на Христос като новия Дух на Земята, Който носи в Себе Си всички тайни на Макрокосмоса.

От този момент Христос действа в самия човешки Аз като негов най-висш аспект, като “истински Аз”, и Неговото Божествено Присъствие може да бъде осъзнато от човека:

И като лъчист живот на паметта
Христос ще излее светлина
Във всеки мрак на непосредственото настояще.


Сега от самата човешка душа, от най-дълбоките подоснови на човека, от неговия истински Аз, Божествената Светлина на Христос трябва да намери път навън, към света, а за това Той в началото трябва да преодолее “всеки мрак на непосредственото настояще” в човешките обвивки, който като голямо препятствие стои на пътя на Христос към постепенното одухотворяване на нашия Космос, което трябва да предшества прехода на Земята към нейното следващо планетарно въплъщение - въплъщението в Юпитер.

За пътя на Христовия Импулс, изхождащ от истинския Аз на човека и постепенно пронизващ човешките обвивки: астралното, етерното и накрая самото физическо тяло, - ни сочат също и по-горе дадените думи на Рудолф Щайнер, в които той говори за това, че резултатите от непосредствената среща с Христос в периода на Рождество трябва към времето на Пасха да се съединят с физическото тяло на човека.
[/b]

С. О. Прокофиев

~w!~

_________________
ИзображениеИзображениеИзображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Чет Дек 27, 2012 3:57 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 2:27 pm
Мнения: 1141
КРЪГЪТ НА ЗОДИАКА И ДУХОВНИТЕ ЙЕРАРХИИ

(Пътят от Исус към Христос през Дванадесетте Свети Нощи)

„И отново, без това да бъде дейст­вително осъзнато от предшества­щата наука, на нас са ни дадени те­зи Дванадесет Свети Нощи, опре­делени сякаш от мъдрите, съкро­вени дълбини на душата на чове­чеството, и сякаш искащи да ка­жат: „Усетете цялата дълбочина на Христовия празник, а след това се потопете по времето на Дванаде­сетте Свети Нощи в най-светите тайни на Космоса, а това означава - в страната на Универсума, от ко­ято Христос слезе на Земята."
Рудолф Щайнер, 21. Декември 1911


ПРЕДГОВОР

Към статиите, публикувани в настоящия сборник под общото наименование „Дванадесетте Свети Нощи и Духовните Йерархии", е необходимо да направим ня­колко уводни бележки. Основното съдържание на пър­вата статия е възникнало от многогодишното праз­нуване на Светите Нощи и свързаното с него задъл­бочаване в тяхната езотерична същност.

Преди всичко самият им брой - дванадесет (за значението на тринадесетата нощ ще бъде казано на съответното място), посочва тяхната връзка с годишния кръговрат като цяло, а чрез него и с целия обкръжаващ нашата Земя Макрокосмос. Може да се каже, че тези космически сили, които последователно управляват хода на годината в продължение на ней­ните дванадесет месеца, веднъж годишно, в периода между 25 декември и 6 януари действат така, че раз­положените между тях 12 дни и 13 нощи стават по своето духовно съдържание сякаш концентрирано от­ражение на духовните сили, формиращи от Макрокос­моса целия годишен кръговрат. „Дванадесет Свети Си­ли на Универсума, които символично са представени в дванадесетте знака на Зодиака", „дванадесет Универ­сални Сили на Космоса" - така ги нарича Рудолф Щайнер, а след това посочва, че именно заради за­дълбоченото вникване в тях, „Дванадесетте Свети Нощи са поставени между празника на Христос (Рож­дество) и празника, който трябва да се празнува на шести януари (Богоявление)."(1)

Дори самото външно разположение на тези дни в годишния кръговрат, в средата на зимата, в перио­да на максималното бодърстване на Духа на Земята в планетарното й тяло, свидетелства за особеното зна­чение, което те имат за целия живот през годината. Тъй като през зимата и особено в продължение на двете седмици, идващи след зимното слънцестоене, Зе­мята най-интензивно си спомня за това, което тя са­мата е преживяла в продължение на лятото в Косми­ческите далнини, в света на подвижните планети и преди всичко в света на неподвижните Звезди. И ако в течение на лятото Душата и Духът на Земята пре­бивават в Мировите далнини, а в духовен смисъл не­посредствено в лоното на Висшите Йерархии, то през зимата и особено по време на Дванадесетте Свети Но­щи чрез своите мисли-спомени, Земята дава възмож­ност на самите Йерархии свръхсетивно да присъст­ват и действат в нейната сфера.

Сякаш велики космически порти се отварят на Небето през това време на годината. И едновременно с извисяването на духовното Слънце в тъмнината на зимната нощ, пред човека всяка година се открива възможността за единственото по своята същност прозрение в йерархическия космос, в мировата дейност на водещите Земята ни Висши Йерархии.2 Затова този, който в наше време, бидейки проникнат от духовно-научното познание, се стреми към дейст­вителното съпреживяване на Светите Нощи, той може да усети, как именно през това време, благодарение на действащите в мислите на Земята сили на Йерар­хиите, е възможно по по-непосредствен начин, откол­кото по всяко друго време на годината, да се прибли­жи към тяхната космическа сфера.

От подобен опит за медитативно приближаване към сферата на Висшите Йерархии по времето на Светите Нощи е възникнало съдържанието на първата от публикуваните тук статии.

По-нататък, обаче, се изясни, че намереното по този път духовно съответствие между Дванадесетте Свети Нощи като земно откровение на силите на ця­лата Зодиакална сфера и космическата дейност на съ­ществата от Висшите Йерархии има още едно послед­ствие. Защото освен значението, което това съответс­твие има за по-дълбокото вникване в самите Свети Нощи чрез осъзнаването на реалното присъствие на силите на Висшите Йерархии в тях, то се оказа още и изключително важен ключ, способен да открехне за­весата на много духовни тайни.

Затова в петте следващи статии чрез конкретни примери трябва да бъде показано, как с помощта на този ключ действително можем да се приближим към разбирането на някои по-трудни места от областта на антропософската христология, а също така да се помогне за решаването на съществени загадки, свър­зани с поставянето на Основополагащия Камък и пос­ледващото построяване на Първия Гьотеанум.

И още едно намерение е ръководило автора при написването на настоящата работа - това е да се по­могне на читателя да намери пътя към разбирането на цялото духовно значение на Епифанията (Богоявлението) като празник на свръхсетивното раждане на Христос, за разлика от Рождеството като празник на Земното раждане на човека - Исус от Назарет. Понеже с действителното разбиране на мистерията на Епифанията е свързана в голяма степен възмож­ността за постепенното преодоляване на обхваналия сега цялото човечество материализъм, все още съоб­разяващо се със Земното раждане на Исус, но нежелаещо да знае нищо за свръхсетивното раждане на Христос в Исус, при Кръщението в реката Йордан.

Именно тази задача е призвана да реши в наше време антропософски ориентираната Духовна Наука. Рудолф Щайнер говори за това със следните думи: „Ние трябва отново да стигнем до свръхсетивното раз­биране на Христос. Въпреки дълбоката почит, която искаме да съхраним към празника на Рождество Исусово, към това, което е станал (за нас) празникът на Рождеството, необходимо е отново да се научим да насочваме нашето чувство и към другото раждане, ко­ето става като свръхземно раждане благодарение на Кръщението в реката Йордан."(3)
Като цяло по характера на своето изложение, нас­тоящият сборник е предназначен за читателя, прите­жаващ вече антропософска подготовка, а това озна­чава да бъде добре запознат с основните книги и по-специално с христологическите лекции на Рудолф Щай­нер.
Арлесхайм, 1987 г. Сергей О. Прокофиев

*****


Като две величествени колони в Храма на Годината се извисяват двата зимни празника: Рождество и Епифания (Богоявление), ознаменуващи раждането на Човека и раждането на Бога в Земната сфера, раждането на човека Исус от Назарет и последващото ражда­не в неговите обвивки на висшия Дух на нашия Космос, самия Божествен Син - Христос.

А между тези два празника като мощна косми­ческа стълба се разполагат Дванадесетте Свети Но­щи като дванадесет възходящи стъпала на мировото съзнание, съединяващо човечеството със сферата на най-висшата космическа духовност.

„От Исус към Христос" - с тези малко на брой думи може да се характеризира цялото значение на този велик преход, или издигане, водещо от степента на Човека през деветте степени на Съществата от Духовните Йерархии, управляващи цялото развитие на нашата Земя, към висшите степени на Светия Дух и Божествения Син (Христос), доколкото тяхното въздействие се разкрива в пределите на нашия Космос, тоест в границите на обхващащата го Зодиакална сфе­ра.

В този смисъл пътят от Рождество към Епифания (Богоявление) може едновременно да стане за нас изкачване във великата „страна на Универсума, от която Христос слезе на Земята", пътят, който ни води в продължение на Дванадесетте Свети Нощи през всичките дванадесет области на Звездния свят, от об­ластта на Рибите, съхраняваща в себе си изворите на човешкото битие, чак до областта на Овена, през пор­тата на който Христос някога е встъпил в нашия Кос­мос от най-високата Макрокосмическа сфера на От­ца, намираща се отвъд кръга на Зодиака.

В следващото изложение ще бъде направен опит, на базата на резултатите, които дава съвременната Духовна Наука, да се опише този път, водещ през дванадесетте области на Зодиакалния кръг към съз­нателното съединяване с целия Йерархически Космос.

Първата взаимна връзка между Зодиакалната област на Рибите и съществото на самия човек може да ста­не по-разбираема за нас, ако вземем под внимание следното: Тази степен на развитие, на която се е на­мирал човекът във времето, когато в средата на Хиперборейската епоха Слънцето е напуснало Земята, е свързана със съзвездието Риби.(1)

Тогава Слънцето вече не светело духовно от вътрешността на Земята, а я осветявало само отвън. Рудолф Щайнер описва това състояние със следните ду­ми:

„След това настанало време, когато Слънцето из­лязло от Земята, и Земята останала сама, и оттогава Земята започнала да се осветява отвън... Тогава вът­ре в човека станало тъмно. Това е началото на него­вото развитие към тази точка на бъдещето, когато той отново ще трябва да намери вътре в себе си запа­лената вътрешна светлина. Човекът трябва да се нау­чи да опознава нещата на Земята със своите външни сетива; и развивайки се, да достигне дотам, че в него отново, горейки и сияейки, да се пробуди висшият чо­век, духовният човек. От светлината през тъмнината към светлината - такъв е пътят на развитие на човечеството."(2)

Именно това развитие символизират Ри­бите. Силите, от съответстващата им област на Зодиака, са излъчвали своите въздействия, когато Хрис­товото Същество заедно със Слънцето е напуснало Зе­мята.(3) И те отново ще действат, когато в човека, заво­ювал в тъмнината на душата индивидуалната свобо­да, започне да изгрява вътрешното духовно Слънце; когато Христос, съединявайки се чрез Мистерията на Голгота със земното развитие, постепенно ще пробу­ди в човешката душа висшия, Слънчевия човек. Само след началото на неговото пробуждане човечеството ще навлезе в пътя на утвърждаването му в десета Йе­рархия, тоест в пътя към осъществяването на целта, която му е предначертана във Вселената. И началото на тази епоха се пада именно в нашето време, стоящо отново под знака на Рибите, когато човекът, под ръ­ководството на водещия го сега Архангел Михаил, трябва постепенно да достигне до етерното изживя­ване на Христос като вътрешното Слънце на душа­та.(4)

Затова символът на Рибите у първите християни е посочвал не само епохата, когато Христос е напус­нал Земята заедно със Слънцето, а също така по пророчески начин и времето, когато Христос отново ще засияе като Слънце в свободната и напълно съзна­телна човешка душа. Тогава Христос сам ще поведе такава душа към нейната висша цел - да влезе, но сега вече в пълно съзнание, като завършващо звено във великото Йерархично цяло в качеството си на десета Йерархия. По този начин алфата и омегата на цялото човешко развитие намираме в знака на Риби­те, знакът, изразяващ самата същност на човешкото същество - Антропос.

От казаното също е ясно, че първото човешко същество, приело в себе си Христос на Земята, е бил Исус от Назарет (тоест Натановата Душа, произхождаща непосредствено от древнолемурийското време, портата към което се явява предшестващата епоха на Рибите) - и е трябвало като подго­товка към своята мисия да получи посвещението на Рибите (5), състоящо се в проникване в тайната на бъ­дещото утвърждаване на човечеството в десета Йерар­хия, чрез съединяване с Христос като духовно Слън­це. Затова там, където в езотеричните школи или об­щности е имало знание за това бъдещо предназначе­ние на човечеството, и където са търсели път към не­говото осъществяване, ние винаги срещаме символа на Рибите. Например най-близките ученици на Хрис­тос Исус са били рибари, понеже те е трябвало да по­кажат първия зародиш на бъдещото човечество като десета Йерархия. „Христос Исус притегля към себе си всички тези, които търсят Рибите. Затова всичките Му първи апостоли са рибари" - говори във връзка с това Рудолф Щайнер.(6) Това сочат и думите на самия Христос, отправени към Петър: „Отсега ще ловиш чо­веци" (Лук. 5,10). Пак в този смисъл трябва да разбира­ме и това, че в езотеричната традиция на християнст­вото Пазителят на Граала е получавал името Крал на рибарите. Подобни указания намираме и в дохристи­янските времена. Така, в древността, великият Ману научава за предстоящия потоп от рибите (Махабхарата III и Матия-пурана 1,2), а в епоса за Гилгамеш Енкиду се нарича „Синът на рибата".

В човешкия организъм на Рибите съответстват стъпалата. По своята форма и „сводестия" си строеж те са възможни само при правостоящо същество. А в това, както вече е отбелязвал Гьоте, се състои основ­ното различие на човешкото тяло от тялото на жи­вотното. Чрез тях се регулира правилното отношение на човека към силите на Земята. В древността изпра­вянето на човека станало първото и най-важно следс­твие от изливането на субстанцията на Аза в него.

Рибите-стъпала пазят като съкровен спомен в човеш­кото тяло този най-важен момент от човешката ево­люция, когато човекът е започнал пътя на своето зем­но странстване. Те съхраняват в себе си по някакъв начин дълбоката тайна на физическото битие на чо­века. Затова родословието на Исус по Евангелието на Лука (Натановата Душа) преминава през цялото раз­витие на човечеството чак до самия Адам и даже до Бога, показвайки с това произхода на физическото тя­ло, в което после трябва да слезе Христос. Тази тайна за произхода на физическото тяло на Христос пазят в себе си човешките стъпала. А този, който е бил предназначен да предостави Нему своето физическо тяло, е трябвало да владее знанието за тази тайна, което пък е било възможно само като резултат от посвеще­нието на Рибите. Било е необходимо това посвещение да бъде подготвено от Йоан Кръстител, за когото Ру­долф Щайнер говори: „Йоан подготвя посвещението на Рибите, което е трябвало да има Назарянинът (Исус от Назарет), за да може да приеме в себе си Христа."(7) Затова известният на всички знак на Рибите за Носи­теля на Христос е Неговият древен символ. Защото, „...такова е било посвещението..., което по тайнствен начин се е осъществявало, минавайки през всичките мистерии, които са ставали около Исус - посвещени­ето на Рибите." (8)

Областта на Водолея е свързана с Йерархията на Анге­лите. От всички земни субстанции, тяхното същество има особено отношение именно към водата. Водата на Земята се явява като физическо отражение на суб­станцията на мировия етер, от който са образувани етерните тела на Ангелите и на хората. Етерното тя­ло има преди всичко две качества: първо - второ - памет. По тази причина в преданията и ле­гендите на най-различни народи срещаме представи­те за „живата вода", или „водата на живота", като символ на животворните сили на космическия етер. В книгата „Как се постигат познания за висшите Све­тове", в главата за посвещението Рудолф Щайнер го­вори за приемането на двете напитки - на паметта и на забравата - от духовния ученик, посочвайки с това втората особеност или свойство на етерното тяло. (По­добни представи намираме в „Божествена комедия" на Данте, където при прехода от света на душите към страната на духовете, той трябва да се окъпе във во­дата на двете реки: на паметта и на забравата, в Евноя и Лета). Ангелите, за разлика от човека, имат за свой низш член не физическото, а етерното тяло.(9) За­това в книгата „Въведение в Тайната Наука" Рудолф Щайнер ги нарича също „Синове на живота". Ако пък самите те по своя воля поискат да си създадат своего рода физическо тяло, което в тях винаги се явява са­мо като отражение на техните духовни принципи (чле­нове), то най-плътният елемент, влизащ в неговата субстанция, е водата.(10)

Тази връзка на Йерархията на Ангелите с елемента вода може да се проследи чак до епохата на Старата Луна. Защото Старата Луна, на която те са преминали своята човешка степен, се е състояла само от водния, течния елемент. Тогава Анге­лите са излели в пребиваващия още на животинска степен от своето развитие човешки организъм това, което после е станало в него субстанцията на кръвта и соковете: „Това беше работа на Ангелите..., които позволиха да се излее в човека тази субстанция на кръвта."(11)

А на бъдещия Юпитер, на който съвремен­ният човек ще достигне степента на Ангелите, той ще има за свой най-плътен елемент водата. На Ангелите е възложена мисията да осъществяват на Земята ръ­ководството на единичния човек в последователност­та на неговите въплъщения. Те са „охраняващите Съ­щества, които, така да се каже, пазят паметта за пре­въплъщенията, докато самият човек все още не може да го направи."(12)

В кръга на Зодиака знакът на Водо­лея представлява образът на идеалния, одухотворения човек. Оттук идва неговата специална връзка именно с Йерархията на Ангелите. Защото всеки Ангел от­крива за човека неговия най-близък духовен идеал, сво­его рода висшата, идеалната цел на неговите духовни стремежи. Нещата стоят така, сякаш човекът от са­мото начало на своето земно странстване е можел да вдигне погледа си към възвишения Дух, явяващ се не­гов праобраз, който напълно е подчинил на себе си своето астрално тяло (образът на леещия чиста вода Водолей в пълно спокойствие и хармония), и който му говори: „Такъв трябва да бъдеш ти, когато някога излезеш извън границите на това земно развитие... В духовен смисъл с еднакво право можем да кажем, че повдигайки своя поглед, човекът вижда горе собстве­ния си висш Аз (Манас), на който той трябва все по­вече и повече да заприличва, или - че той вижда своя Ангел като своя велик Праобраз."(13)

Най-близката възможност да се приближат значително към този ви­сок идеал ще се открие пред хората - освен, ако те преди това не тръгнат по пътя на индивидуалното окултно развитие - през времето на шестата култур­на епоха, стояща под Зодиакалния знак на Водолея. През това време, като че ли по „естествен начин", ця­лото човечество ще бъде осенено от субстанцията на Манас, която като висш дар, ще му спуснат от небеса­та Ангелските Същества. А тъй като своего рода ду­ховното ядро на шестата епоха ще трябва да се сформира от славянските народности, то в тяхната среда още от наше време се развива особено непосредстве­но и интимно отношение на човека към водещото го Ангелско Същество.(14)

Достигането обаче на споменатото по-непосред­ствено отношение към Ангелското Същество е въз­можно всъщност за всеки човек в нашата епоха, сти­га той да реши съзнателно да поеме пътя на духовно­то развитие,който сега е открит за всички хора чрез съвременната Духовна Наука. Изходната точка и най-здравата основа за това представляват вътрешното развитие и одухотворяването на човешкото мислене. В резултат на висшето развитие, мисленето на човека трябва да стане съвършено живо и течащо, като някак­ва водна субстанция и накрая - съвършено етерно. Дос­тигайки до това, човекът е в състояние да възприема в своето оживено етерно мислене импулсите на Ангел­ското Същество. Тогава такъв човек се въвежда от Ангела в имагинативния свят, в етерното обкръже­ние на Земята (Лунна сфера), където самият Ангел става неговия висш водач.

В заключение е необходи­мо още да отбележим, че особено посвещение, свърза­но с космическата област на Водолея, е имал Йоан Кръстител: „...погледът на Йоан Кръстител беше уст­роен така, че можеше да прониква нощем през мате­рията на Земята, съзерцавайки съзвездието Водолей."(15)

Като резултат от такова изключително посвещение, чрез него е можело да действа определено Същество, принадлежащо към Йерархията на Ангелите (16), духо­вен факт, който се споменава и в самите Евангелия (например, на Марко, 1,2). Чрез кръщението с вода Йоан е предизвиквал у идващите да се покръстят при него хора частично отделяне на етерното тяло от фи­зическото, което е довеждало човека до по-непосредственото изживяване на водещия го Ангел-Хранител, който тогава е можел да посочи на такава душа приб­лижаващото се към Земята Христово Същество.(17)

Областта на Козирога е свързана с Йерархията на Архангелите. В природния кръговрат на влиянията на това съзвездие съответства най-тъмното време на го­дината, но именно в тъмнината на зимната нощ ста­ва раждането на новото духовно Слънце и към това раждане особено отношение имат Архангелите. За да разберем тяхното участие в това събитие, е необходи­мо да си спомним за ролята, която Архангелите са изпълнявали още на Старото Слънце.

Още тогава те са стояли толкова високо, че са могли нещо да дарят на цялото Мирово пространство. И това, което са му дали тогава - било светлината, субстанцията на свет­лината. „В известно отношение те (Архангелите) още на Слънцето са се развили дотам, че са можели да дават светлина на Мировото пространство" - говори за тях Рудолф Щайнер.(18)

А в друга лекция той изразя­ва тази мисъл още по-определено: „Архангелите са ...творци на светлината... Затова ние можем да кажем: когато ни се явява светлина, то зад нея присъстват Архангелите...".(19)

Такава е била дейността на Архан­гелите на Старото Слънце. Оттогава обаче цялото раз­витие се е придвижило напред така, че в епохата на Земята, Архангелите се явяват не само като творци на външната светлина, но преди всичко като творци на духовна светлина. Затова именно от силите на Архангелите произтича възкресяването на духовното Слънце в тъмата на Рождественската нощ. И когато ясновиждащият съзерцава полунощното Слънце през Рождественското време на годината, в неговото об­кръжение най-напред му се откриват дванадесетте Архангели, образуващи свитата, или, може да се ка­же, своего рода космическа аура за раждащия се в сфе­рата на Земята Христов Импулс.

Заратустра е сочил тези дванадесет Архангели още в древността, говорей­ки за дванадесетте Амшаспанди, посланиците на ве­ликия Слънчев Дух Аура-Маздао.(20) В нашата епоха те­зи дванадесет Архангели са своего рода носители на дванадесетте аспекта на Христовия Импулс, възник­ващи в нашата Вселена като резултат от неговото пре­минаване през кръга на Зодиака*.Те се явяват също небесни пазители и инспиратори на Дванадесетте Све­ти Нощи, които се падат точно през годишния пери­од, намиращ се под въздействието на силите от област­та на Козирога. През това време от годината се падат и два от най-големите християнски празника - Рож­дество и Кръщение, всеки от които по своему е свър­зан именно със сферата на действие на Архангелите. Така Мистерията на Рождеството се възвестява на Ма­рия, по Евангелието на Лука, от Архангел Гавраил. По време на Кръщението в реката Йордан Христос слиза в обвивките на Исус от Назарет, непосредстве­но от областта на Архангелите, минавайки покрай об­ластта на Ангелите,(21) внасяйки в земното развитие нова възможност за кръщение вече не с вода, а с Дух и огън (Матей, 3,11). Защото, съгласно Рудолф Щай-нер, единствените субстанции на Земята, от които Архангелското Същество може да си създаде физи­ческо тяло, са субстанциите на въздуха и огъня.22 На древноеврейски „вятър, въздух, дишане" означават съ­що „Дух"-„Руах". /* Виж за това по-подробно в I ч., 2 глава./

През съвременната епоха, на човек му е необходимо да дойде в съприкосновение със сфе­рата на Архангелите по време на съня, затова той трябва по време на бодърстването през дневния жи­вот да достигне възможно най-голяма спиритуализация, одухотворяване на своето слово, на своята речева способност.(23) Помощ в това могат да окажат преди всичко силите, прииждащи от областта на Козирога, които през всички времена са инспирирали хората към основите на най-духовните мирогледи.(24)

Съвсем осо­бено отношение към подготовката на ежегодното раждане на духовното Слънце-Христос - в земната сфера има Архангел Михаил. Рудолф Щайнер говори за това със следните думи: „Във времето, когато ста­ва лятното издишване (има се предвид излизането на Душата и Духа на Земята от нейното планетарно тя­ло през летния период) Земята се ариманизира. Горко, ако на тази ариманизирала се Земя стане раждането на Исус. Преди да завърши годишният кръговрат и да дойде декември, който ще позволи да се роди Хрис­товия Импулс в одушевената Земя, тя трябва да бъде пречистена чрез духовна сила от дракона, от ариманическите сили. Затова пречистващата, побеждаваща­та злото ариманическо начало сила на Михаил тряб­ва да се съедини с това, което се влива като земно дихание от септември до декември, за да може по пра­вилен начин да стане раждането на Христовия Им­пулс...".(25)

При това описаната тук ежегодна битка на Михаил с дракона достига своята кулминация имен­но по време на последната седмица на Адвента, кога­то Земята навлиза в областта на действието на сили­те на Козирога. Защото всеки път през това най-тъм­но и студено време на годината, Ариман отново пак се надява да не допусне засияването на духовното Слънце в земната сфера. И всеки път, година след го­дина, той е побеждавай от Архангел Михаил, за да може под знака на Козирога безпрепятствено да изгрее за Земята Слънцето на Христос.(26) В плана на историческото развитие на човечеството, този кон­траст между природната тъмнина и изгряващите си­ли на духовното Слънце с особена сила ще се прояви през втората половина на шестата и особено в седма­та културна епоха, която ще стои под знака на силите на Козирога.

И още една връзка на областта на Козирога с бъдещата Йерархия на Архангелите трябва да бъде спомената тук. Както е известно, в човешкия органи­зъм с областта на Козирога е свързана колянната ста­ва, която отпред се затваря от така наречената колянна капачка. Според съобщенията на Духовната Нау­ка, от тази капачка, след като тя премине през съот­ветните метаморфози на Юпитер, през периода на Ве­нера, ще възникне външната форма на човешката гла­ва. А от нея след това ще излязат сили, формиращи целия външен облик на човека на Венера, който в сво­ето развитие тогава ще достигне степента на Архан­гелското Същество.(27)

Областта на Стрелеца е свързана с Йерархията на Архаите. Тяхното отношение към областта на Стре­леца можем най-добре да си изясним с примера за детето, което се учи да ходи изправено.

В продълже­ние на определено време то отново и отново прави опити да се изправи и да застане на крака, и все се свлича надолу, в хоризонтално положение. През това времето, като че ли във външно видима имагинация, ни представя образа на кентавъра. Човешките и жи­вотинските, вертикалните и хоризонтални сили се на­мират в него в много силна борба, в резултат на коя­то ще се яви победата на първите над последните. За това, че за всеки човек споменатата борба завършва с победата на човешките сили в изправянето, той е за­дължен за помощта, която му оказват в частност Съ­ществата от Йерархията на Архаите, или Духовете на Личността. Именно те донасят на човека тези сили от Космоса, които го правят способен да бъде на Зе­мята правостоящо същество.(28)

Към този процес на из­правяне, представляващ първата манифестация на ин­дивидуалната личност и най-важната предпоставка, благодарение на която човек изживява своето Аз-съзнание, сочи също формата на лъка, който държи в ръцете си Стрелецът. Лъкът е огънат само докато стре­лата се намира все още в него. Когато стрелата (обра­зът на силите на мисленето като носител на Аз-съзнанието) е пусната в движение - а това отговаря на първото проникване на Азовия импулс в човешкия организъм - лъкът се изправя, което съответства на вертикалното положение, което човек заема. От дру­га страна, стрелата в ръката на Стрелеца като имаги­нация на активните сили на мисленето показва и то­ва, че започвайки от IV следхристиянско столетие, ця­лото управление на световните мисли на Космоса, като небесна интелигентност, преминава от Духовете на формата (Ексузиаи) към Архаите, Духовете на Лич­ността.29 Именно от това време те внасят космичес­ките мисли в човешкото развитие.30 Тази тяхна дей­ност от нов вид се явява като своего рода повторение, само че на по-висока степен, на това, което те някога са осъществявали още на Стария Сатурн. Рудолф Щайнер говори за това със следните думи: „Каква ли всъщ­ност сила е действала в Духовете на Личността на Ста­рия Сатурн? Тази сила е била същата, която сега зна­ем като сила на мисълта в човека. Защото, всъщност, работата, която Духовете на Личността извършвали на Стария Сатурн се заключавала не в нещо друго, а в използването на силите на техните мисли."(31)

На то­ва, което в съвременния човек като Микрокосмос се проявява като негово индивидуално мислене, в Мак­рокосмоса, във външната природа, съответстват яв­ленията мълния и гръм. В този смисъл на нещата стрелата на Стрелеца, взета в нейния Макрокосмичен аспект, в природата съответства на появата на мълнията, единственият физически феномен, при кой­то в границите на физическата Земя може да се про­яви телесността на Йерархията на Архаите.(32)

Накрая, трябва да се отбележи още и този факт, че стрелата, съзнателно пусната от лъка, е също образ на човеш­ката воля, устремяваща се към определена цел. Като последна цел на цялото развитие на Земята се явява достигането на състоянието Вулкан, когато цялото чо­вечество ще се издигне на тази степен, на която в се­гашно време стоят именно Духовете на Личността (Архаите).

Като пророческо предчувствие на това висше със­тояние на развитие ще се яви това време, което ще започне с края на седмата Следатлантска епоха. За­щото ако още в края на нашата пета следатлантска епоха от сферата на Ангелите човечеството го осенят първите импулси на Духа-Себе, а започвайки от края на шестата епоха от сферата на Архангелите - импул­сите на Духа-Живот, то едновременно с началото на „войната на всички против всички" като неин противообраз пред човечеството се открива възможност да възприеме нещо от импулсите на Човека-Дух. Това ще се случи след като точката на пролетното равно­денствие се премести в областта на Стрелеца, а на Земята двете основни човешки раси: добрата и злата, достигнат до своята пълна изява. Тогава образът на Кентавъра (Стрелеца) като че ли духовно ще се раздели на две части, така че добрата раса ще приеме в себе си силите на неговата горна, човешка част, а зла­та - на долната, животинска част. Към добрата раса ще могат да се присъединят само тези хора, които през тази епоха ще могат да служат на това висше Откро­вение на Христос, което ще дойде на Земята чрез слу­жещите на Христос и водещи човечеството в неговия Дух духовни Същества от Йерархията на Архаите.(33)

Областта на Скорпиона-Орел е свързана с Йерархии­те на Ексузиаите, или Духовете на формата. Още на Стария Сатурн тези Духове са се подготвяли за своя­та подреждаща и формираща дейност с това, че са съхранявали в пределите на Сатурн всичко извърше­но на него от по-висшите Йерархии.(34)

В епохата на Земята, Духовете на формата (Елохими, съгласно биб­лейското название) се явяват собствено творците и ръководителите на цялото земно развитие. Те прида­ват завършена форма на всичко съществуващо на Зе­мята.(35) Чрез действията на Престолите, произлизащи от нейния център и на Динамис (Духовете на Движе­нието), действащи от периферията, Духовете на фор­мата довеждат до втвърдяване и оформяне на земна­та повърхност.(36)

Силите за своята работа те получават именно от Зодиакалната област на Скорпиона-Орел, излъчването на която предизвиква вцепеняване и прекратяване на всякакво движение (във външната природа тези сили се проявяват именно през ноем­ври). Във времето на лемурийската епоха, човекът се е придвижил дотам в своето развитие, че Духовете на Формата са могли да излеят в него част от своята собствена субстанция, станала в човека субстанцията на неговия собствен Аз. Тази тайна на Аза крие в се­бе си двойствения образ на Скорпиона-Орел, тъй като в продължение на по-нататъшното си развитие, чо­вешкият Аз, заедно със свободата, е приел в себе си и определена склонност към злото в резултат на Луциферическото изкушение. Оттук произлиза и двойстве­ният характер на Аза, който по тази причина в Апо­калипсиса се появява в образа на двуостър меч.37 То­зи двойствен образ на Аза е придаден удивително точ­но в „Тайната вечеря" на Леонардо да Винчи. В нея виждаме жертвения стремеж на човешкия Аз към своя висш идеал, божествения Аз, запечатан в образа на Йоан-Орела, седящ до дясната ръка на Христос Исус. Противоположният аспект на Аза, желаещ да служи само на своите собствени егоистични цели, е предста­вен чрез Иуда-Скорпион. Между двамата е разполо­жен Петър, способен едновременно и на висше жертвено служене („Ти си камък" - му казва Христос Исус, Мат. 16,18), и на предателство. Но с всичките сили на своята душа той се стреми към първото. На фреската това е подчертано от факта, че Петър се накланя към Йоан.

На съвременната Земя Духовете на Формата действат от Слънцето, затова основният елемент, чрез който се проявява тяхното влияние, е елементът на светлината. В него те имат един вид свое външно оде­яние.38 Самата тяхна същност не принадлежи на вън­шната светлина, а е родствена на духовната светли­на.(39)

Човешкият Аз, преминавайки през правилно раз­витие, също се стреми към духовния свят. Образът на този стремеж се проявява в летящия орел, стремящ се да се издигне колкото се може по-високо, за да може най-пълно да побере в себе си потоците от насищаща­та въздуха слънчева светлина. Противоположно е отношението на егоистично настроения Аз към духов­ната светлина. Той я ненавижда и избягва. Външно това отношение е отразено в образа на скорпиона, който се бои от светлината и винаги се крие от нея. И ако все пак бъде изложен на слънчева светлина и бъ­де лишен от възможност да се скрие от нея, той свър­шва живота си със самоубийство като жили сам себе си. Можем да видим връзката на Духовете на форма­та с действието на силите на Скорпиона-Орел и от още една гледна точка. В средата на Атлантида, през епохата на Скорпиона, човекът за пръв път от земно­то обкръжение стъпва на твърда Земя. Едновременно с това той приема и първите включения на минерал­ни субстанции в своето физическо тяло, в резултат на което то постепенно получава постоянна и завърше­на форма.40 От друга страна, образът на Орела е свър­зан с последващото одухотворяване на всяка сътворе­на форма, изхождайки от силите на напълно разви­тия човешки Аз. В лицето на евангелиста Йоан има­ме работа с високо посветен, имащ за задача достига­нето на посочената цел. Затова между четирите еван­гелисти именно негов е символът на Орела. Особено дълбоко отношение към сферата на Духовете на фор­мата има също Християн Розенкройц. Неговото пос­вещение скоро след 1250 год. съвпада точно с този момент от развитието на човечеството, когато духов­ното въздействие на Духовете на формата - в проти­воположност на физическото - върху земното сътво­рение е било необикновено голямо (41), така че то е мог­ло да въздейства, в смисъла на импулса на Орела, по одухотворяващ начин чак до самата физическа фор­ма на посвещавания.(42)

Това посвещение позволява на Християн Розенкройц в бъдеще да поеме върху себе си новата мисия по преобразуването на Скорпиона в Орел, като за него самия това е било свързано с най-великото мъченичество, на което може да се подложи човекът.(43)

В заключение трябва да се отбележи още един аспект от влиянието на Силите на Скорпиона във връзка с действието на Духовете на формата. Ско­ро след като са подарили на човека принципа на Аза, е станало разделението на човечеството на два пола. Това се е извършило под непосредственото космичес­ко въздействие на областта на Скорпиона (44), в резул­тат на което човекът е могъл да запази вътре в себе си част от силите, които по-рано е използвал за възпроизвеждане на себеподобни. От тези запазени сили с времето се е образувал човешкия мозък (45) като физи­ческо основание за последващото развитие на Аз-съзнанието.

Като следствие от това е станало така, че оттогава към чисто духовната субстанция на любовта, носител на която представляват през периода на Зе­мята Духовете на формата и която те постепенно за­лагат в човечеството от самото начало на неговото развитие (46), се намесила възможността за нейното изопачаване, проявяваща се в наше време в смесването на духовната и сетивната любов. Последното става особено опасно при неправилно окултно развитие, в резултат на което човекът, преждевременно влязъл в астралния свят, се подлага на опасността да попадне под влиянието на определени демонични същества, образуващи свитата на изостаналите Духове на Формата и свързани с процеса на размножаване на различните човешки раси на Земята.(47) Като следст­вие от това се появява смесване на окултизма и еро­тиката, заплашващо човека с пълно затъмнение на неговото Аз-съзнание.

Областта на Везните е свързана с Йерархията Динамис, или Духовете на Движението. Тази взаимовръз­ка можем да усетим, имайки предвид следното. Ако огледаме като цяло нашата Слънчева система - Слънцето и въртящите се около него планети - ще ни по­рази един факт, признаван също и от официалната наука, а именно: всички планети заедно със Слънце­то образуват такава устойчива и затворена в себе си система, само защото те постоянно се намират в уравновесяващо движение една спрямо друга. От духовна гледна точка причините за едно такова взаимно уравновесяващо движение на всички планети от нашата Слънчева система, лежат именно в дейността на Духовете на Движението. Съгласно Рудолф Щайнер, Слънцето е основното място за пребиваването на тези Духове, обаче техните сили действат от Слън­цето към планетите, и вече - от планетите към Зе­мята (48), предизвиквайки по този начин закономерно­то движение на отделните планети, следствие от ко­ето са устойчивостта и равновесието на всички си­ли, действащи вътре в Слънчевата система.(49)

От глед­на точка на инспиративното познание такова взаи­модействие на всички сили в нашата Слънчева сис­тема под ръководството на Духовете на Движението, се изразява в това, което още древните питагорейци са наричали музиката на сферите: тя е живия израз на това подвижно равновесие, което цари в на­шия планетарен Космос. Неговото отражение на Зе­мята са химическите свойства на материята, също основаващи се на подвижното равновесие между про­цесите на съединяване и разлагане във физическия свят. По отношение на Земята, Духовете на Движе­нието изпълняват още една особена задача: те, действайки откъм периферията, от сферите на пла­нетите, държат и уравновесяват силите на Престо­лите, излъчващи се от центъра на Земята, следствие на което е възникването и на самата конфигурация на земната повърхност.

„Това, което действително има място тук, е уравновесяването на силите, своего рода договор между Духовете на Волята (Престоли­те) и Духовете на Движението, резултатът от което представлява конфигурацията на земната повърхност с цялото й разнообразие."(50) Духовете на Движението могат да извършат всички описани деяния само бла­годарение на връзката си със Зодиакалната област на Везните, духовните сили на които още на Стара­та Луна са започнали да се проявяват чрез Духовете на Движението. Защото още тогава тяхната основна задача е била поставянето в равновесие и в правил­но съотношение Слънцето и Луната, които вече са се отделили едно от друго. Тяхното положение в Кос­моса през това време е наподобявало двете чаши на гигантски везни, искащи своето уравновесяване. В душевното битие на древнолунните Същества от съпреживя- ването на тази неуравновесеност е възниква­ло чувството на вътрешна тъга; обратно, равновеси­ето, предизвикано от Духовете на Движението, е но­село удовлетворение и възможност за по-нататъшно развитие.(51)

Областта на Девата е свързана с Йерархията Кириотетес, или Духовете на Мъдростта. Още от самото на­чало образът на небесната Дева като указание за кос­мическата същност на Божествената София, Премъд­ростта на Света, ни разкрива неговата дълбока връз­ка именно с тази Йерархия. По-подробно указание за действието на силите от областта на Девата чрез Йе­рархията Кириотетес в течение на развитието на Сатурн, Слънцето и Луната, ни дава имагинацията на жената-дева, облечена в Слънце от 12 глава на Апо­калипсиса. Дванадесетте звезди около главата й в та­зи имагинация говорят за дейността на Духовете на Мъдростта през времето на Сатурновото развитие (52), когато те са уреждали всичко така, „...че е имало съг­ласуваност между възникващото отделно мирово тя­ло на Сатурн и цялата Вселена".(53)

По-нататък обра­зът на Слънцето, в което е облечена Девата (Рудолф Щайнер говори също за Девата, раждаща Слънцето) (54) сочи към дейността на Духовете на Мъдростта през време на второто въплъщение на Земята, когато те са дарили на човечеството етерното тяло от космичес­ките слънчеви лъчи, отреждайки по този начин на чо­века принципа на живота, й накрая, Девата, стъпи­ла върху Луната, ни показва Дейността на Духовете на Мъдростта по време на древнолунното развитие, следствие от което е било възникването на среброто (55) в Земята - металът, свидетелстващ за преодоляване­то на низшите лунни сили от висшите слънчеви. Всич­ки тези качества намираме отразени в най-висша сте­пен в образа на Мария от Евангелието на Лука, пред­ставляваща като че ли земното отражение на самото Същество на Небесната София. Виждаме нейната връзка с духовния Космос, нейната готовност за раж­дане на „Живата Душа" (56) - Младенеца Исус от Натановата линия на Давид, предназначен да приеме в се­бе си духовното Слънце на Света, и накрая, нейната чистота и невинност, изразяваща се в пълна неутрал­ност към низшите лунни сили. Всички тези качества тя е предала след това на другата Мария, Мария от Евангелието на Матея, съединявайки се с нея от ду­ховния свят в момента на Кръщението в реката Йор­дан.(57)

Така е възникнало това девствено женско Съ­щество, на което е било отредено да стане носител на най-висшата човешка добродетел за цялото христи­янско човечество. Космическият праобраз на тази най-висша човешка добродетел трябва да търсим на Старото Слънце в Йерархията Кириотетес, или Духо­вете на Мъдростта, потопени в съзерцание на велика­та жертва, принесена от Престолите към Херувимите. Защото „чрез съзерцаването на този жертвен акт те се импулсират да излъчат от себе си това, което е тяхното собствено същество - подвижната, разлива­ща се Мъдрост, като даряваща добродетел (schenkende Tugend)".58 Представител на тази „даряваща доброде­тел" вътре в човечеството е това девствено женско Съ­щество, което в целия християнски свят се почита ка­то „Божията Майка", като земно отражение на Не­бесната София. За да остане обаче неин представи­тел, й е била необходима висшата жертвена мъдрост, произтичаща от съпреживяването на земния живот на Христос Исус. Тази мъдрост е трябвало като меч да прониже нейното сърце (Лук. 2,35), за да се излее от него към света на хората най-висшата „даряваща добродетел".

Областта на Лъва е свързана с Йерархията на Прес­толите, или Духовете на Волята. Преди да преминем към разглеждане на тази взаимовръзка, трябва да от­бележим, че започвайки още от Зодиакалната област на Везните, има определено изместване в техните от­ношения към съответните Йерархии. Това е свързано с факта, че силите, които в един цикъл на развитие се проявяват като че ли предимно външно, в следващия цикъл действат вече като вътрешни сили на опреде­лени Същества. Така Духовете на Движението са по своята същност регентите на Старата Луна. През то­ва време обаче, те вече активно подготвят развитие­то на съвременната Земя като планета, на която мъд­ростта на Старата Луна трябва да стане „подвижна", творческа във вътрешния живот на човешките същества, населяващи Земята. Затова техният символ (Вез­ни) принадлежи собствено на Земята, а не на Луната. Така сред всички знаци на Зодиака само Везните са „неодушевен предмет", създаден от творческата мъд­рост на човека. По такъв начин те ни показват как под въздействието на Духовете на Движението, про­изхождащата от Старата Луна „мъдрост на външния свят става ...вътрешна мъдрост на човека (тоест под­вижна, творческа мъдрост")(59), която постепенно под тяхно въздействие, пронизвайки Аза на човека, пода­рен му на Земята от Духовете на формата, се претво­рява в сили на любовта.

Подобно изместване виждаме и във връзка със знака на Девата. Свързаните с областта на Девата Духове на Мъдростта се явяват регенти на Старото Слънце. Това обаче, което те в духовен смисъл са из­вършили тогава, намира своя външен израз само на Луната, която под влиянието на Духовете на Движе­нието става планета на Мъдростта (за разлика от Зе­мята, на която трябва да се роди Любовта).60 Затова техният символ се оказва по преимущество Лунен: Де­вата, която носи Слънчеви сили, в своето вътрешно същество, само че по един съкровен начин. И накрая, Духовете на Волята (Престолите) се явяват преди всич­ко регенти на Стария Сатурн, който е възникнал бла­годарение на висшата космическа жертва, принесена през това време от Престолите към Херувимите. На Старото Слънце тези жертвени сили са станали впоследствие вътрешни импулсивни сили за цялото Слънчево развитие. По тази причина в кръга на Зо­диака с Престолите се оказва особено свързан Слън­чевият знак на Лъва. На Старото Слънце, като най-висш израз на тази вътрешна, Слънчева жертвеност, е станало жертвеното деяние на Христовото Същество, описано от Рудолф Щайнер в последната лек­ция на цикъла „Човекът в светлината на окултизма, теософията и философията".(61)

В самия образ на Лъва се съдържат също указания за съвършено определени вътрешни качества, свойствени именно на Духовете на Волята в Макрокосмоса. От древни времена образът на Лъва винаги се е смятал за знак на висше царско достойнство. Не напразно престолът на цар Соло­мон е бил украсен с два и с дванадесет златни лъва (З Цар. 10, 18-20). В лицето на Лъва имаме преход на жертвената воля в сърдечни сили на смелост, в готов­ност да се осъществи предначертаната висша воля от­вън, изхождайки от силите на своето вътрешно съ­щество. Това съчетание на готовност за жертва (во­ля) и смелост намираме след това в думите, с които Рудолф Щайнер характеризира имагианацията на жер­твоприношението на Престолите към Херувимите на Стария Сатурн: „Престолите в своята готовност за жертва, в основата на която лежат сили, смелост, като че ли коленопреклонни пред Херувимите и възнасящи им жертва...".(62)

По-горе, във връзка с описа­нието на областта на Везните и нейното отношение към Духовете на Движението, беше посочена тяхната уравновесяваща дейност по отношение на излъчвани­ята на Духовете на Волята от центъра на Земята. Те­зи излъчвания, които Рудолф Щайнер определя като „действия на Престолите"(63), може да се предусетят в образа на могъщия Лъв, излизащ от планинската пе­щера въоръжен с цялата си деятелна сила и царствено достойнство.

Произтичащите от Зодиакалната област на Лъва сили на вътрешната смелост могат в част­ност да помогнат на човека да получи правилно от­ношение към всички изпитания, които му изпраща съдбата, т.е. да застане в правилно отношение към своята собствена карма, да се научи да я носи и съз­нателно да работи над нея.64 Такава работа на свой ред може да доведе човека до по-съзнателно отноше­ние към Йерархията на Престолите. Това, което тази Йерархия някога е извършила на Стария Сатурн - „за­коните на Стария Сатурн" - в напълно метаморфоризирана форма продължава да живее по-нататък и в наше време, изразявайки се в кармическите законо­мерности на индивидуалната човешка съдба.65 В кръ­говрата на годината времето, стоящо под знака на Лъва, е края на юли и началото на август. През ав­густ силата на слънчевата светлина започва посте­пенно да намалява, затова пък най-голямо става топлинното въздействие на Слънцето. Като че ли то­ва най-горещо време на годината пази в себе си по­следния, слаб отзвук на природния спомен за състоя­нието на Стария Сатурн, жертвеното изливане на суб­станцията на топлината от Духовете на Волята (Престолите).

Областта на Рака е свързана с Йерархията на Херу­вимите, или Духовете на Хармонията. Самият знак на Рака представлява модификация на древния окул­тен символ, наричащ се вихър /a/ и изразяващ хар­моничната връзка на двата процеса или цикли, тех­ния хармоничен, съответстващ на Мировата Мъдрост правилен преход от един в друг. „Съществува във вис­шите светове процес - казва Рудолф Щайнер - който се проявява също и във физическия свят: това е вър­тенето на вихъра. Вие можете да видите завъртането на вихъра, ако наблюдавате звездна мъглявина, нап­ример мъглявината Орион. Вие виждате спирала. То­ва става във физически план, но можете да го наблю­давате във всички планове. То изглежда по такъв начин, като че ли единият вихър преминава в другия."(66)

За такива преходи на един процес, или вихър, в друг, така че той да става хармонично, в съгласие с Миро­вата Мъдрост, отговарят във всички планове на би­тието Херувимите. Защото доведената само до висша хармония Мирова Мъдрост, „... такава Мъдрост, коя­то се е натрупвала с хиляди, милиони години светов­но развитие, струи тържествено и мощно срещу нас от Съществата, които наричаме Херувими." (67)

Ако се­га се обърнем непосредствено към самите процеси, уп­равлявани от Херувимите по закона на хармоничния вихър, то между тях трябва да отбележим преди всич­ко такива, като възникването и прехода от едно планетарно състояние в друго. Например възникването на Стария Сатурн от това състояние, което в окултизма се означава като „блажен покой във Вечност­та".(68)

По-нататък следва преходът на Сатурн в Слън­це и т.н. При това самите спирали на вихъра ще съот­ветстват на проявените състояния, или манвантори, а пространството между тях - на Пралайята. При пос­редничеството на низшестоящите Йерархии, тези про­цеси се повтарят след това и в по-малки цикли, например при прехода от един кръг или сфера в друга и т.н. Във външната природа също наблюдаваме подоб­ни процеси. Проявилото се през лятото растение пре­минава в зърно през есента, което в продължение на зимата „умира" в земята, тоест преминава през свое­го рода Микрокосмическа Пралайя, за да може да стиг­не до нова изява през следващата пролет.(69)

За всички тези процеси, доколкото те протичат в хармонична мъдрост във външната природа и във висшите пла­нове на битието, чак до най-висшите, отговарят и ги управляват именно Духовете на Хармонията - Херу­вимите. Ако Серафимите получават непосредствено висша задача от самото Божество, то Херувимите я разработват така, че тя може да даде първия тласък (от центъра на вихъра, където неговите спирали не се „затварят") към нова изява, която по-нататък се води и осъществява от Престолите.70 Посочените прехо­ди, обаче, от едно състояние или цикъл към друг, мо­гат да имат и по-драматичен характер. Например, съ­битието на Старото Слънце, описано от Рудолф Щайнер като отказ на известна част от Херувимите да при­емат космическата жертва, принесена им от Престолите.

По-късно това събитие е оказало влияние на ця­лото последващо развитие, пораждайки в мировата еволюция специален вихър.(71) Съвсем иначе действа по-нататък импулсът на вихъра през епохата, стояща не­посредствено под знака на Рака, при прехода от Атлан­тида към следатлантското развитие. И отново, по съв­сем друг начин се проявява този импулс по времето на влизането на Христос в Йерусалим, описано в гл. 21 от Евангелието на Матея (72), където пред нас се от­крива образът на Христовото Същество, което, навли­зайки в културно-историческото развитие на чове­чеството, предизвиква съвършено нов вихър.(73( Във всички изброени събития, макар и по различен на­чин, действат сили, идващи от сферата на Херувими­те, модифицирайки се в космическата област на Рака, и предизвикващи импулс на вихъра, допринасящ за прехода на всякакво развитие от един цикъл в друг.

Във връзка със знака на Рака и дейността на Хе­рувимите е необходимо да отбележим още два факта. Първо, изключително съществен е фактът, че именно Херувимите са тези Духове сред Висшите Йерархии, които по времето на древнослънчевия период създа­ват целия кръг на Зодиака приблизително в тази фор­ма, в която той съществува и до ден днешен. Наистина кръгът на Зодиака е съществувал още и на Стария Сатурн, но тогава, по думите на Рудолф Щайнер, не­говите „знаци" са били още „...не толкова плътни и компактни, както по време на Слънчевото битие".(74) И така: „това, което в настояще време се подразбира като материален Зодиак, трябва да бъде отнесено към творчеството на Херувимите, въздействащи върху Старото Слънце от мировото обкръжение и излъчва­щи във Вселената своите лъчезарни сили".(75)

С други думи, Херувимите създават около Старото Слънце вид защитна обвивка, обхващаща целия сегашен Зодиака­лен кръг и свързана, в частност, с космическата об­ласт на Рака. Казаното от нас потвърждава вече и самата форма на този знак, стоящ във висшата точка на Зодиакалния кръг, която като че ли обхваща ня­каква сфера и я затваря от външния свят. Противо­положният полюс на Рака представлява областта на Козирога, от която действат силите на Архангелите и тази полярност формира цялото битие на Старото Слънце (съгласно Рудолф Щайнер, Йерархическите Ду­хове, непосредствено вземащи участие в развитието на Старото Слънце, са принадлежали към духовните рангове от Херувимите до Архангелите).(76)

Освен то­ва, знакът на Рака в човешкия организъм е свързан с гръдния кош, първите зачатъци на който са били об­разувани на Стария Сатурн. По-късно, на Старото Слънце, когато окончателно се е сформирал дванадесетичния Зодиак (на Сатурн той не е бил още дванадесетичен), е възникнал също и първият зародиш на бъдещото сърце, тогава под влиянието на силите на Рака, строежът на човешкия гръден кош е станал от­ражение на великото Макрокосмическо цяло: В цен­търа - сърце-слънце77, затворено в обвивката на гръ- д­ния кош, състоящ се от 12 чифта ребра, като отражение на дванадесетичния кръг на Зодиака, създаден по времето на Старото Слънце от Херувимите при осо­беното участие на силите на космическата област на Рака.

Вторият факт, на който трябва да се обърне вни­мание по повод разглежданата връзка, това е ражда­нето на Йоан Кръстител под знака на Рака. Ако зна­кът на Водолея повече ни насочва към непосредстве­но действуващото чрез него определено Ангелско Съ­щество, то връзката на Йоан Кръстител с областта на Рака от по-особена страна характеризира самата му индивидуалност и неговата мисия като предтеча и подготвител на земните пътища за Христос Исус, при това именно във връзка с Йерархията на Херуви­мите. Защото тази Йерархия играе много особена ро­ля в неговата съдба. От съобщенията на Рудолф Щай­нер е известно, че в лицето на Йоан Кръстител, или Илия, срещаме най-древната индивидуалност на чо­вечеството, в известен смисъл индивидуалността на самия Адам.(78) От друга страна, от библейската исто­рия за грехопадението узнаваме, че след изгонването на Адам от Рая, Господ е поставил пред входа му „Хе­рувимите и пламенния меч, който всячески се върте­ше..." (Бит., 3,24) В резултат на това човечеството се оказало отрязано от тази Макрокосмическа сфера на Бог-Отец, разположена отвъд Зодиака, от която няко­га Христос е слязъл на Слънцето.(79)

Това изживяване на Херувимите и огнения меч, недопускащи повече човека в тази висша област, е продължавало да живее като мощен душевен импулс през всички следващи въплъщения на тази индивидуалност чак до Йоан Кръстител, постепенно преобразувайки се в тази чис­то вътрешна способност, която ни е известна сега ка­то гласа на Съвестта, и която, съгласно духовните изследвания на Рудолф Щайнер, в своя висш аспект про­излиза от Йерархията на Херувимите. Какво представ­лява гласът на Съвестта? Той не е нищо друго, освен способност за разбиране на Христовото Събитие, въз­никваща в човечеството едно- временно с това Съби­тие: „Така на Изток на Земята изгрява Любовта, на Запад - Съвестта. Те са свързани едно с друго: щом на Изток се появява Христос, на Запад - се пробужда Съвестта, за да възприеме Христос като Съвест. В това едновременно възникване на Христовото Събитие и в разбирането на това Събитие „...ние виждаме проя­ва на безкрайната мъдрост, съдържаща се в нашето развитие."(80)

И така импулсът на Съвестта отначало възниква на Запад. Около 500 години преди Рождество Христово той прониква в Гърция (81), след това при Поврата на Времената чрез Йоан Кръстител - в Палести­на, за да се срещне там в негово лице за първи път с Христос.82 Съвестта - казва Рудолф Щайнер - „... (то­ва е) усещането за Аза, извисяващо човека от низше­то към висшето, (тя) звучи като Глас Божи в Сетив­ната Душа, където обикновено звучат само гласовете на влеченията, желанията и страстите, и устремява душата към такива постъпки, които й позволяват да проникне до висшия Аз."(83)

Всяка непречистена душа се опустошава от своите страсти и желания, заради тях тя става безплодна пустиня, но от тази пустиня може да се раздаде Гласът Божи, Гласът на Съвест­та, възвестяващ приближаването на „Господарят на душата, Kyrios, Аз".84 Така с мъдростта на самото Исусово Водачество е било съдено на Йоан Кръстител първи да срещне Христос на Земята, за да Го познае със силата на своята съвест и да Го посочи на цялото човечество. Йоан посочва Христос като Агнец Божи (Йоан, 1, 36), свидетелствайки по този начин за Неговия космически произход, за Неговата връзка със Звез­дните светове, със сферата на Зодиака, възникнала на Старото Слънце благодарение на дейността на Хе­рувимите.

И тази „инспирирана имагинация" (85) у него предизвиква именно импулса на Съвестта, въздигащ се в своите извори към същата Йерархия. В заключе­ние на казаното можем да добавим още нещо. Както знаем от лекцията на Рудолф Щайнер, след своята смърт духовното същество на Илия - Йоан Кръсти­тел става групова душа на Апостолите, образувайки с това тази охраняваща и защитаваща атмосфера на будна съвест около Христос Исус, в която Той би мо­гъл по най-добър начин да извършва Своите Деяния.(86) Ако сега не се побоим от малко парадоксално звуча­щото сравнение, то може да се каже, че това охраня­ващо действие на свръхсетивната същност на Илия-Йоан е било подобно на тази роля, която гръдният кош осъществява в човешкия организъм по отноше­ние на сърцето като вътрешно Слънце на неговата физическа организация.

Областта на Близнаците е свързана с Йерархията на Серафимите, или Духовете на Всемирната Любов. Зем­ното отражение на представлявания от тях във Все­лената Макрокосмически импулс на любовта, е гръц­кият мит за близнаците Диоскури - Кастор и Поли­девк*. /* Бел. на преводача: Полидевк (грц.) - Полукс (лат.)/ Съгласно този мит Кастор е син на Леда и цар Тиндарей, а Полидевк - син на Леда и Зевс. Затова Полидевк притежава безсмъртие, а пък Кастор е смър­тен. Двамата заедно влизат в спор със своите сродни­ци Афаретидите и отвоюват от тях похитеното стадо бикове.(87) Кастор загива в битката от ръката на един от Афаретидите. Полидевк, от любов към брат си, е готов да пожертва за него своето безсмъртие и моли Зевс да му изпрати смъртта. Тогава Зевс изпраща два­мата Диоскури на небето като награда за тяхната брат­ска любов, превръщайки ги в съзвездието Близнаци. За да оценим правилно окултните подоснови на този мит, е нужно да си спомним какво е било изоб­що основното настроение на древните гърци по отно­шение на такива явления като смърт и безсмъртие.

То се е състояло в това, че повече от всичко на света древните гърци ценели съвършената форма на чо­вешкото тяло, което ги е дарявало със силното и светлото съзнание за самите себе си, Аз-съзнанието. Ето защо смъртта, която разрушавала тази форма, а заед­но с нея и Аз-съзнанието в неговата земна форма, пред­ставлявала за древните гърци величайше зло, с което те вътрешно никога не можели да се примирят. „Хо­рата от гръцката народност - е казал Рудолф Щайнер - са били такъв вид хора, които повече от всичко са обичали и ценели външната форма на физическото тяло и затова при неговото слизане към смъртта са изпитвали цялата печал, която човек изобщо може да почувства."

Така че в Гърция „...ние срещаме висшата оцен­ка на външната форма на човешкото тяло като вън­шна форма на Аза... (затова) гъркът е казвал: „Аз до­толкова ценя своя Аз, че тръпки ме побиват, когато гледам това, което ще стане с него след смъртта..." И това е напълно в духа на Гърция, когато героят казва: „По-добре да съм просяк на Земята", т.с., в човешка телесна форма, „отколкото цар в царството на сенки­те."(88)

От цитираните думи с цялата си яснота се очер­тава характера на отношението на гърците към проблема за смъртта, а също и към безсмъртието, което в смисъла на казаното би било за тях най-висшето от желаните на земята блага. Затова човек да по­жертва своето безсмъртие от любов към друг човек, в представите на древния грък е било най-голямата жертва, на която изобщо е способно човешкото съ­щество. Ето защо митът за Диоскурите съдържа све­дения за висшата степен на любовта, която изобщо е била достъпна за земния човек според представите на античния свят. Ако сега искаме да намерим съот­ветствие на всичко това в християнската епоха, е не­обходимо да вземем под внимание, че от момента на влизането на Христовия Импулс в земното раз­витие, вече не любовта, основана на кръвните връз­ки (Диоскурите са братя по майка), а чисто духовна­та Христова Любов е подбудата за най-висшата жер­тва. Това е любовта на двамата приятели, станали чрез нея братя не по кръв, а по силата на новия, Хрис­товия Дух.

И още едно различие. Както видяхме, в дохристиянските времена най-висше- то благо за зем­ния човек е било достигането на безсмъртието. В християнството пък най-висшето благо става сама­та душа, т.е. човешкия Аз, който като носител на индивидуалното безсмъртие89 от самото начало се поставя в центъра на християнското съзнание. Зато­ва християнската любов стои безкрайно по-високо от древната любов, понеже тя е способна да пожерт­ва не само безсмъртието, но и самия му носител, сво­ето най-ценно достояние, собствения Аз, за да го по­лучи отново като безсмъртен истински Аз от самия Христос. Последното става в резултат от осъществя­ването на основния принцип на всичките истински християнски мистерии - „Не Аз, а Христос в мене"(Гал.2, 20).

Към тази висша, чисто Серафимска любов ни насочват също и следните слова на Хрис­тос: „Това е заповедта Моя, да се любите един дру­гиго, както Аз ви възлюбих. Никой няма любов по-голяма от тази, да положи душата си за своите при­ятели. Вие сте приятели Мои, ако изпълнявате това, което Аз ви заповядам". (Йоан. 15, 12-14). Така гово­ри Христос в Своите прощални беседи на учениците си. А след това Той самият осъществява тази Лю­бов. Той става нейния Висш Праобраз за всички хо­ра, жертвайки за изпълнението на Мистерията на Голгота Макрокосмическите сили на Своя Аз.90 Именно за тази любов ни говори след това най-близ­кият му ученик и непосредствен свидетел на всички описани от него събития - Йоан: „Любовта познах­ме в това, че Той положи за нас Своята душа ; и ние сме длъжни да полагаме душите свои за братята... ... Деца мои! Да започнем да любим не със слово и език, но с делото и истината"(1 Йоан 3, 16, 18).(91)

B заключение на всичко казано за връзките на област­та Близнаци с Йерархията на Серафимите трябва още да се отбележи, че от тази област в частност произлизат всички импулси към социалното общуване меж­ду хората, към тяхното обединяване на основата на взаимната любов и вътрешния интерес един към друг. В Макрокосмоса на това съответства дейност­та на Серафимите, свързана с установяването на пра­вилните „социални" взаимодействия между различ­ните планетни системи. Рудолф Щайнер описва та­зи тяхна дейност със следните думи: „Както хората образуват някаква социална система, влизайки в из­вестно взаимоотношение, така съществува взаимо­отношение между планетните системи. Между непод­вижните Звезди действува взаимно съгласие. Само благодарение на това съществува Космосът. Това, че планетните системи, чрез мировото пространство, та­ка да се каже, говорят една с друга, за да станат Кос­мос, се регулира от тези Духове, които наричаме Серафими."(92)

Областта на Телеца е свързана с Принципа на Кос­мическия Дух. Чрез тази област той излъчва своите сили към планетарното битие. За да разберем по-добре тази непроста взаимна връзка, ще вземем за из­ходна точка една представа, която отначало може да ни се стори малко неочаквана.

Когато съвременният посветен ясновидски разглежда телеца или кравата, то могъщата дейност на нейното храносмилане му се разкрива като една цяла Вселена. „Процесът на хра­носмилане на това животно, разглеждан астрално -това е цял един свят! ... Той носи печата на най-висо­ка духовност" - говори за това Рудолф Щайнер.(93) Ако този посветен проследява със своето имагинативно-инспиративно съзнание образа на кравата по-нататък в астралния Космос (тоест в духовната сфера, ограни­чена от кръга на Зодиака), то под влиянието на сили­те на инспирацията кравата приема образа на птица. Рудолф Щайнер говори за това със следните думи: „Астрално тя (кравата) става птица... Това, което в птицата се явява като астрално, в нея се явява физи­ческо. Разбира се в астралния свят това изглежда ина­че, но все пак това е така".(94)

Сега става понятно, за­що принципа на Духа в астралното обкръжение на Зе­мята (в Лунната сфера) се открива на Йоан като имагинация на гълъб при Кръщението на Исус в реката Йордан. (Йоан 1, 32-34).95 От друга страна, сега разби­раме цялото значение на култа към бика, или телеца, у древните народи: в Индия, Египет, Вавилон(96), в Гър­ция и Мала Азия. По-нататък от Духовната Наука знаем, че в нашата Слънчева система Принципът на Ду­ха действа чрез Лунната сфера, а Принципът на Сина - чрез сферата на Слънцето. Затова бикът като земно изображение на дейността на Духа винаги е свързан с Луната (например, древношумерският бог на Луна­та Син се изобразява с тяло на бик). Известно е, че със сферата на Луната е свързана също и египетската Изис.

Нейният образ е възниквал в мистерията на древните египтяни от съединяването в Лунната сфера на двата космически потока, идващи от небесната об­ласт на Девата и Телеца. При това, ако е преоблада­вало влиянието на Девата, то в образа на Изис пове­че се подчертавала нейната връзка с Мировата Душа, с Небесната София, а също и нейното отношение към Хорус, осъществяващ връзката със света на хората. Ако пък, напротив, е преобладавало влиянието на Телеца, в този случай Изис се е изобразявала с бикови рога на главата, - тогава повече се е подчертавала нейната връзка с целия Макрокосмос; посочвало се е това, че под влиянието на силите на Телеца тя се из­пълва от Мировия Дух и се устремява към слънчевия Бог Озирис. Самият Озирис, въпреки че неговото кул­тово почитане възниква в епохата на Телеца, (третия културен период), влиза в отношение и с космическа­та област на Овена97 благодарение на своята връзка с Христос (образът на Озирис пророчески ни показва приближаването на Христос към Земята).

Затова описаният стремеж на Изис от Телеца към Овена, или в границите на Слънчевата система, от Лунната сфера към Слънчевата, се изразява в по­нататъшната метаморфоза на нейния облик: на гла­вата й, между двата лунни рога на бика се появява Слънчевият диск.

Такъв един преобразен образ на Изис посочва по пророчески начин прехода от Лунната епоха към Слънчевата, или, изразявайки се на окултен език, от Лунния Логос към Слънчевия Логос(98), а в аспекта на историческото формиране на човечеството - от тре­тия културен период към четвъртия.(99)

Интересен паралел на разгледаната метаморфо­за на образа на Изис представлява аналогичното из­менение и във външния облик на египетския култ към Апис. В последния с постепенното приближаване към култа на Озирис (Апис постепенно става „бикът Ози­рис") между рогата, имащи форма на лежащ хоризон­тално лунен месец, също се появява дискът на Слън­цето. По-нататък при прехода от третия културен пе­риод към четвъртия (тоест от Телеца към Овена) те­зи два култа напълно се сливат в новия култ към Озирапис (Озирис-Апис), или Серапис. Този нов култ, въз­никнал първоначално в Египет, получава след това с настъпването на последната дохристиянска епоха под ръководството на Михаил (550-200 г. преди Рождест­во Христово) голямо разпространение в границите на целия гръко-римски свят. При династията на Птоломеите, Серапис става главен бог на Египет и специален покровител на неговата нова столица - Алексан­дрия.(100)

В древния свят обаче, образът на бика (Телеца) играе и съвсем друга роля. От една страна Телецът (доколкото той е носител на Слънчевия диск и с това пророчески сочи гореописаното придвижване от Те­леца към Овена) става изразител на правилния Дух на Времето, а от друга страна (ако Телецът не желае да се придвижва в посока към Овена, не иска да влезе в съприкосновение със Слънчевата сфера, а иска само егоистично да остане завинаги в Лунната сфера) той застава вече срещу правилното развитие и действа в света като нелегитимен Луциферичен Дух на Времето. Тогава образът на бика става знак на силите на Луцифер, изкривяващи космическия Принцип на Духа.101 В тази форма бикът става изразител на човешкия его­изъм и дивите необуздани страсти. И у древните на­роди нееднократно срещаме бика именно в тази роля. Това е небесният бик, изпратен на богинята Венера-Иштар срещу Еабани и Гилгамеш в „епоса за Гилгамеш", това е бикът, победен от Слънчевия бог Митра. И накрая, това е „златният телец"102, на който са се кланяли евреите по времето, когато Мойсей е бил на планината Синай (Исх. 32, 1-4, 3; Цар. 12, 25-30).(103)

Като завършек трябва да отбележим един мно­гозначителен аспект, свързващ влиянията от област­та на Телеца с бъдещото действие на Светия Дух. Как­то е известно, органът, формиран непосредствено под влиянието на областта на Телеца в организма на чо­века, е неговият орган на говора, или ларинкса. За ларинкса, а също и за тази метаморфоза, през която му е предопределено да премине в бъдеще, Рудолф Щай- нер казва следното: „...Напротив, ние трябва да разглеждаме ларинкса в неговото пълно преображе­ние, и когато човекът отново стане девствен, тогава неговият ларинкс отново ще се обърне към духовното Слъ- нце (сравни с казаното по-рано). Чашката на цве­тето се развива до изпълнената със страсти плътска форма, а след това ларинксът отново ще стане девст­вено чиста чаша, която се оплодява от Духа и към която се устремява Светото Копие на Любовта. Това е също символът на Свещения Граал, неговият висок Идеал".(104)

Заключителната, най-висшата област на Овена, „ог­лавяваща" целия Зо- диакален кръг, целия Адам-Кадмон, вселенския Пра-Антропос, е свързана с принци­па на Сина или Христос. Под знака, сияещ на небето в началото на втората третина на четвъртия следаталантски период, слиза Слънчевото Същество на Хрис­тос в обвивката на Исус от Назарет при Кръщението в реката Йордан."На другия ден (след Кръщението) пак стоеше Йоан, и двама от учениците му. И като се вгледа в Исуса, който вървеше, рече: ето Агнецът Бо­жи" (Йоан. 1.35,36). С тези думи самият Йоан Кръсти­тел свидетелства за космическата връзка на Христос с небесната област на Овена, през която Христос е навлязъл в нашия Космос от Сферите, лежащи отвъд кръга на Зодиака.105 За тези висши Сфери, невлизащи непосредствено в нашия Космос, ни говори Гласът от Небето при Кръщението в реката Йордан: „Този е Синът Мой Възлюбен: и днес Аз Го родих"(106)

Само с тези кратки думи, като далечно ехо идва до нас вестта от Мировите области, разположени отвъд Зодиа­калния кръг. Ето защо именно тези думи можем да отнесем към вътрешното съдържание на заключител­ната тринадесета Свята Нощ, падаща се в навечери­ето, а в окултен смисъл вече на седмия ден на Богоявление - на празника на Христовото раждане в зем­ното тяло на човека Исус. По този начин в Богоявле­ние имаме сякаш завършващата степен и своего рода равносметката на целия път, изминат в продължение на Дванадесетте Свети Нощи и по-специално през последните две от тях.

Защото в момента на Кръще­нието самата висша Троичност се отразява в дълби­ните на земното битие: Принципа на Духа като Гъ­лъб (Телец), Принципа на Сина като Агнец (Овен) и Принципа на Отеца като Гласът от Небето - от тези Сфери, до които силата на човешката имагинация ве­че не може да се издигне. Но точно оттам, от Бащиното Лоно слиза Христос в нашия Космос. В него дейс­тва Той отначало от сферата на Слънцето като Три­надесетия в обкръжението на дванадесетте като „... Дух, който със Своята Светлина пронизва Вселена­та"(107), „... като Божествения Дух на нашата Слънчева система"(108), като „Представител на Духа на Космоса..., на цялата Вселена" (109), а след това от Слънцето Той слиза чрез Кръщението в реката Йордан на Земята, за да бъде „... Земята пронизана от нова сила", за да бъде с това „... положена основата за развитието на Земята в Слънце".(110)

С това указание за бъдещето превръщане на Зе­мята в ново Слънце може да се завърши описанието на пътя „от Исус към Христос" през дванадесетте об­ласти на Зодиакалния кръг, намиращи своето земно откровение в Дванадесетте Свети Нощи, разположе­ни между празника на Рождество и празника Богояв­ление.

----
Бележки
1. Виж Събр. Съч. 106, 10.9.1908г.
2. Събр. Съч. 96, 17.12.1906г
3. Според християнско-розенкройцерската езотерика Христос, като Син Божи и Творчески Логос на Вселената, слиза в нашия Космос, видим израз на който е нашата Слънчева система, през духовната порта на Слънцето (Виж за това по-подробно гл. 2, част I). Разглеждайки този процес от гледна точка на времето, може да се каже, че Христос се съединява със Слънцето преди неговото (на Слънцето) отделяне от Земята (Виж Събр. Съч. 13), т.е. още преди сътворението на човека, както то е описано в началото на Библията. По-късно, след отделянето на Слънцето от Земята, Христос продължава да действа от Слънчевата сфера като висш Ръководител на всички обитаващи в нея Същества (Слънчеви Йерархии). В продължение на следващите епохи Той въздейства от тази Слънчева сфера на цялото земно развитие, а след това, в началото на нашето летоброене (в „Поврата на Времената"), слиза на Земята за спасението на земното човечество, въплъщавайки се при Кръщението в реката Йордан в човека Исус от Назарет. Затова, от земна гледна точка, Христос в Неговото отношение към Земята и човечеството, може да бъде характеризиран и като Висшия (Великия) Слънчев Дух или като Повелителят на Духовното Слънце. Тази тайна за връзката на Христос със Слънцето е била добре известна още през първите векове на християнството. По-нататък знанието за нея е било напълно изгубено и е продължавало да живее само в многото, наистина вече неразбираеми за повечето християни, символични изображения.
4. Виж Събр. Съч. 152, 2.5.1913г. и Събр. Съч. 26, 31.8.1924г.

5. Виж Събр. Съч. 124, 6.12.1910г.
6. Събр. Съч. 124, 12.12.1910г.
7. Събр. Съч. 124, 18.12.1910г. Според съобщенията на Петото Евангелие, Натановият Исус и Йоан Кръстител нееднократно са се срещали и са събеседвали помежду си в продължение на седемте години, пред шестващи Кръщението на Исус в реката Йордан (Събр. Съч. 148, 4.10.1913г.).
8. Събр. Съч. 124, 18.12.1910г.
9. Виж Събр. Съч. 99, 3.6.1907г. По тази причина именно Ангелите са оказали особено дълбоко въздействие върху цялостното формиране и характера на древноиндийската културна епоха (Събр. Съч. 126, 31.12.1910г.), доколкото задачата на древните индийци е била предимно развитието на етерното тяло (Събр. Съч. 103, 30.5.1908г.).
10. Виж Събр. Съч. 110, 16.4.1909г. В друг цикъл лекции във връзка с това Рудолф Щайнер казва: „Ясновиждащият открива в течностите, най-вече във водата, присъствието не само на рибите и другите водни животни, но вижда там особени духовни същества. Те действително живеят във водата, облечени в нейното плъзгащо се и постоянно менящо се тяло, неуловимо за неразвития духовен поглед на човека. Там живеят Същества, които ние наричаме Ангели" (Събр. Съч. 105, 7. 8. 1908г.)
10. Събр. Съч. 99, 3.6.1907г.
11. Събр. Съч. 110, 15.4.1909г.
13. Събр. Съч. 105, 6.8.1908г.
14. Рудолф Щайнер говори за това със следните думи: „Душата (на човека) минава по пътя на своите инкарнации през най-различни националности и трябва да премине също и през тази инкарнация (в един от славянските народи), където тя ще получи в по-голяма степен импулса да се разтвори в Ангелското Същество, още повече да се срасне с него и чрез негово¬то духовно око да се взира в духовния свят (Събр. Съч. 158, 9.11.1914г.) Виж също мотива на „славянския човек" в живописта на малкия купол на Първия Гьотеанум.
15. Събр. Съч. 124, 6.12.1910г.
16. Събр. Съч. 124, 6.12.1910г.
17. Според указанията на Рудолф Щайнер, Ангелите са приели в себе си Христовия импулс още по време на египетско-халдейската културна епоха. (Събр. Съч. 15, гл. 3)
18. Събр. Съч. ПО, 13.4.1909г.
19. Събр. Съч. 132, 7.9.1911г.
20. В лекция на 31 декември 1910г. (Събр. Съч. 126) Рудолф Щайнер говори за това как под въздействието на дванадесетте Амшаспади (Архангели) били създадени дванадесетте основ¬ни нерва, съединяващи главния мозък на човека с неговия останал организъм: „От дванадесетте страни на Зодиака дейс¬твали дванадесетте Архангелски Същества - така са си представяли това древните перси - и за да предизвикат постепенно това, което представлява днес нашата интелигентност, те са въздействали чрез дванадесетте лъча върху човешката гла¬ва." Затова в годишния кръговрат човешкото мислене, човешката интелигентност са най-много пронизани със светли¬на именно през времето, намиращо се под въздействието на силите от областта на Козирога (декември-януари). Тези дванадесет Архангели са били също така първите сред Съществата от Архангелската Йерархия, които по време на древно-персийската епоха са приели в себе си Христос (Събр. Съч. 15, гл. 3).
21. Виж Събр. Съч. 152, 1.6.1914г.
22. Виж Събр. Съч. 110, 16.4.1909г.
23. Виж Събр. Съч. 222, 11.3.1923г.
24. Виж Събр. Съч. 151, 22.1.1914г. Виж също и бележка 20 към гл. 3, ч.1. Към казаното трябва да се добави и това, че в годишния кръговрат времето, намиращо се под въздействие¬ то на силите на Козирога е период на най-силното бодърстване на Земята, когато нейното духовно съзнание достига своята най-голяма интензивност. При човека на това състояние съответства издигането му след смъртта към Сферата на Архангелите, благодарение на чиято дейност, в него се пробужда „силно, ясно" съзнание по отношение на заобикалящия го духовен свят. (Виж Събр. Съч. 174, 22.1.1917г.)
25. Събр. Съч. 223, 31.3.1923г.
26. Тук можем да си припомним, че според указанията на Рудолф Щайнер, основната дейност на Ариман се разгръща в сферата на Архангелите (Събр. Съч. 154, 25.5.1914г.), където той се изявява като техния основен противник. Затова още в Средновековието негови външни атрибути са били всички негативни свойства от животинската природа на Козирога и Сатаната винаги е бил изобразяван с рога и с долна част като тяло на козел (същата традиция следва и Гьоте в създадения от него образ на Мефистофел).
27. Виж Събр. Съч. 156, 6.10.1914г. Затова най-правилният израз на вътрешното състояние на човека при неговото приближаване към Ангела представлява позата, при която той, оставайки прав, слага молитвено ръце на гърдите си, а погледа си отправя нагоре, към изливаната от Ангелите кротост. Позата пък, най-добре отговаряща на вътрешното приближаване към Архангела, е коленичил човек със скръстени на гърдите ръце и отпусната надолу глава, като че ли склоняваща се пред духовната сила, излизаща от Архангелите (Събр. Съч. 154, 25.5.1914г. и Събр. Съч. 156, 6.10.1914г.). Двете пози в техните различни вариации често се срещат в средновековните изображения на светиите, отшелниците и монасите.
28. Виж Събр. Съч. 226, 18.5.1923г.
29. Виж Събр. Съч. 222, 18.3.1923г.
30. Също и в годишния кръговрат, като период, когато силите на мисленето действат най-активно в човека, се проявява време¬то, стоящо под знака на Стрелеца: ноември-декември.
31. Виж Събр. Съч. 110, 13.4.1909г.
32. Виж Събр. Съч. 110, 16.4.1909г.
33. Виж Събр. Съч. 15, гл. 3. Съществата от Йерархията на Архаите ще станат водачи на човечеството още през седмата културна епоха, от момента, когато започнат да действат силите от областта на съзвездието Стрелец (Събр. Съч. 129, 21.8.1911г.). Изливането на импулса на Човека-Дух обаче ще започне чак в нейния край и ще продължи през периода след „войната на всички против всички". Подобно „изместване" имаме и през предхождащите епохи. Така нашата пета културна епоха се води от Ангелите (пак там), но самите Ангели съзряват за изливане на Духа-Себе в човечеството чак в шестата епоха, която ще се намира под ръководството на Архангелите (пак Там), тъй като Слънцето, започвайки от втората й половина, напролет ще изгрява от Козирога. Архангелите обаче на свой ред сами съзряват за спускането в човечеството на Духа-Живот чак по време на седмата културна епоха. (Събр. Съч.103, 30.5.1908г.)
34. Виж Събр. Съч. 110, 14.4.1909г.
35. Виж Събр. Съч. 105, 7.8.1908г.
36. Виж Събр. Съч. 121, 11.6.1910г.
37. Виж Събр. Съч. 104, 25.6.1908г.
38. Виж Събр. Съч. 105, 7.8.1908г.
39. Отношението на Духовете на формата към светлината е съвсем различно от това на Архангелите. Последните живеят и творят в светлина; Духовете на Формата имат в нея само своето низше откровение.
40. Виж Събр. Съч. 105, 10.8.1908г.
41. Виж Събр. Съч. 126, 31.12.1910г.
42. Виж Събр. Съч. 130, 27.9.1911г.
43. Виж Събр. Съч. 133, 20.6.1912г.
44. Виж Събр. Съч. 105, 7.8.1908г.
45. Виж Събр. Съч. 11, гл. 4
46. Виж Събр. Съч. 121, 11.6.1910г.
47. Виж Събр. Съч. 121, 11.6.1910г.
48. Виж Събр. Съч. 136, 13.4.1912г.
49. Казаното тук не влиза в противоречие с посоченото от Рудолф Щайнер, съдържащо се в лекцията от 10 април 1912 г. (Събр. Съч. 136), където се говори за това, че Духовете на Движението са свързани повече с вътрешното движение на планетите, тяхното външно движение пък през пространство¬ то предизвикват Духовете на Волята, а съгласуваността и порядъка в цялата планетна система осъществяват Херувимите. Всичко напълно се изяснява обаче, ако вземем под внимание това, което Рудолф Щайнер казва по-нататък в същия цикъл: „При разглеждането на всички отделни планети на нашата планетарна система, резултатите от окултния опит относно Серафимите, Херувимите, Престолите, Духовете на Мъдростта, ще се окажат еднакви, ако вие наблюдавате Марс, Юпитер, Меркурий или Венера: навсякъде, наблюдавайки дейността на Серафимите, Херувимите, Престолите и Духовете на Мъдростта, ще намерите същите резултати. Но не намира¬ме вече еднакви резултати за отделните планети от нашата планетарна система, когато спираме нашето внимание върху дейността, произтичаща от Духовете на Движението и Духовете на Формата... Ние трябва да отличаваме собствения Дух на Формата, собствения Дух на Движението за всяка отделна планета от нашата планетарна система." От тези думи става ясно, че Херувимите и Престолите предизвикват движението на планетите и го хармонизират, изхождайки от това, което е еднакво за всички планети. А пък Духовете на Движението, имащи за свое основно място на пребиваване Слънцето (13.4.1912г.), привеждат планетите в състояние на равновесие относно тези техни свойства и особености, които придават повече индивидуален характер на техните движения, присъщ на всяка отделна планета. Може също да се каже, че по-общите космически влияния, идващи от Херувимите и Престолите, отначало се индивидуализират, а след това се уравновесяват от Духовете на Движението, в резултат на което нашата планетарна система представлява такова многообразно и различно в своите отделни части и все пак съвършено хармонично цяло.
50. Събр. Съч. 121, 11.6.1910г.
51. Виж Събр. Съч. 132, 21.11.1911г.
52. На петия апокалиптичен печат са представени само девет звезди, което показва постепенността в процеса на формиране на Зодиакалния кръг по времето на Стария Сатурн.
53. Събр. Съч. ПО, 14.4.1909г.
54. Виж Събр. Съч. 284, 16.9.1907г.
55. Виж Събр. Съч. 136, 14.4.1912г.
56. Бит. 2,7.
57. За двете момчета Исус, родени в две различни семейства, описани съответно в Евангелието на Матея и в Евангелието на Лука, Рудолф Щайнер подробно съобщава в цикъла от десет лекции посветени на Евангелието на Лука (Събр. Съч. 114) и в книгата „Духовното ръководство на човека и човечеството" (Събр. Съч. 15). Освен това, Емил Бок е посветил специално изследване на тази тема в своята книга „Детството и юношеството на Исус". Указания, потвърждаващи резултатите от духовните изследвания на Рудолф Щайнер, се съдържат и в самите Евангелия. Така, родословното дърво на Исус в Еван¬гелието на Матея започва от Авраам и стига до Давид. Този отрязък напълно съвпада с родословното дърво, цитирано в Евангелието на Лука. След това обаче двете родословни дървета се разделят. Причината за това е в следното. Давид е имал двама сина: бъдещия цар Соломон и станалия след това свещеник Натан, и евангелистите Матей и Лука проследяват в своите повествования не едно и също, а две съвършено различни родословни дървета: в единия случай родословното дърво, произхождащо от Соломон, а в другия - от Натан, несъвпадащи естествено нито по едно от съставящите ги име¬на (те се различават също и по брой). Затова според Евангелието на Матея бащата на Йосиф, „мъжа на Мария, от който се е родил Исус", е бил Яков (1-16), а негови предци - Матан, Елеазар, Елиуд (1-15) и по-нататък чак до сина на Давид - Соломон(1-6). По Евангелието на Лука пък, баща на Йосиф е бил Илия, а негови предци Метат, Левий, Малхий (3-23, 24) и по-нататък чак до другия син на Давид - Натан (3-31). По този начин ние имаме в началото на християнското летоброене две семейства, които живеели в Палестина, състоящи се във всеки от случаите от Йосиф, Мария и техния син Исус. По-нататък в настоящата работа единият Исус е наречен „соломонов"; а другият - „натанов", по имената на двамата различни предци (последният обаче, заради въплътената в него осо¬бена духовна същност, се нарича „Натанова Душа"). По тази причина при родилия се „в дома" (Мат., 2-11) Исус от царския род на Соломон, като при наследник на юдейското царство, от изток дошли царете-влъхви и му поднесли като дар символичните атрибути на царската власт. Обратно, при родилия се в яслите (Лука, 2-7) и в пълна неизвестност Исус, потомъка на свещеническия род на Натан, са се явили обикновените пасти¬ри. В духовен смисъл обаче двамата Исусовци представляват двата най-важни мистерийни потока на човечеството, които е трябвало да се обединят в Поврата на Времената, така че да може Исус от Назарет след това при Кръщението в реката Йордан,(от което започват другите двама евангелисти описанието на живота на Христос Исус) да приеме в себе си централното Същество на целия наш Космос - Христос. За сливането на двете семейства в едно, настъпило в резултат от бързата смърт на „соломоновия" Йосиф и „натановата" Мария, а по-късно и на „соломоновия" Исус, виж по-подробно в посочената в началото на тази бележка литература.
58. Събр. Съч. 132, 7.11.1911г.
59. Събр. Съч. 13
60. Виж Събр. Съч. 102, 24.3.1908г.
61. Събр. Съч. 137.
Събр. Съч. 132, 31.10.1911г. Рудолф Щайнер, описвайки най-ранните времена на Сатурн и действащите на него Духове на Волята, ги характеризира по следния начин: „Тези Духове на Волята се опознават от нас така, че те стават за нас истински обективни, те стават, може да се каже, вълнуващото се море от смелост ... Това не е безразлично, недиференцирано море, защото от него към нас излиза цялото разнообразие на това, което можем да назовем чувството смелост... Когато говорим, че срещаме Същества, които са толкова реални, както и човека от плът, но се състоят не от плът, а от смелост... (то) като такива Същества ние срещаме Духовете на Волята и ще наречем преди всичко само това битие на Сатурн, т.е. това, което са Духовете на Волята, състоящи се от смелост - а не нещо друго ... (На Сатурн) навсякъде намираме само Духове¬те на Волята или на Смелостта" (Събр. Съч. 132, 31. 10. 1911г.). Следователно, Старият Сатурн е възникнал от своего рода море от смелост (смелостта е главния атрибут на Лъва). След това в хода на неговото развитие от огнената жертва на Престолите са се образували топлинни яйцевидни форми- първият зачатък на физическото тяло на човека, възникването на което е свързано, по думите на Рудолф Щайнер, с дейността на Престолите изходяща от знака на Лъва. И накрая сливането на всички топлинни яйцевидни форми в едно цяло в края на развитието на Стария Сатурн също става под влиянието на силите на Лъва. (Събр. Съч. 110, 17.4.1909г.). И тъй, по времето на епохата на Сатурн, три пъти действат Престолите от съзвездието на Лъва: в началото, в средата и в края, обхващай¬ки и определяйки по такъв начин цялото му битие.
63. Събр. Съч. 121, 11.6.1910г.
64. Виж K.L.Althoff, „Das Vaterunser", Kap."Die Zwölf in der Zwölf"', Stuttgart 1978r.
65. Виж Събр. Съч. 161, 10.1.1915г.
66. Събр. Съч. 96, 20.10.1906г.
67. Събр. Съч. 135, 7.4.1912г.
68. Събр. Съч. 104, 19.6.1908г.
69. Виж Събр. Съч. 97, 16.11.1907г.
70. Виж Събр. Съч. 110, 14.4.1909т.
71. Виж Събр. Съч. 132, 14.11.1911г.
72. Виж Събр. Съч. 123, 11.9.1910г.
73. В Евангелието на Матея се описва по особено драматичен начин навлизането на този нов вихър в земното културно-историческо формиране на човечеството. Така 21 глава описва зараждането на този вихър в недрата на четвъртата културна епоха (влизането на Христос в Ерусалим, очистването на храма). По-нататък в 22 глава се посочва развитието на вихъра в петата културна епоха (разговора с фарисеите и садукеите като представители на бъдещата материалистична философия). След това в 23 глава се описва действието на вихъра през шестата културна епоха (осъждането на фарисеите и преследването на пророците). Накрая в 24 и 25 глава става дума за кулминацията на цялото описано развитие през седмата културна епоха и за нейното преминаване от „война¬та на всички против всички" към новия цикъл на развитие (малък апокалипсис, разрушаването на храма, войните, гоненията, пришествието на Сина Човешки и съдът на народите).
74. Събр. Съч. 110, 17.4.1909г.
75. Събр. Съч. 110, 13.4.1909г.
76. Виж Събр. Съч. 132, 7.11.1911г.
77. Най-първите зачатъци на човешкото сърце, всъщност водят началото си от Стария Сатурн. Тогава те са били заложени от Йерархията на Престолите, действащи от Зодиакалната област на Лъва. Затова сърцето е не само свързано с елементите на живота (кръвообращението) - тази функция то е получило чак на Слънцето - но още представлява органът, възприемащ душевната топлина. (Събр. Съч. 110, 17.4.1909г.)
78. Виж Събр. Съч. 114, 19.9.1909г.
79. Според Птоломеевата система на света, Херувимите - това е Йерархията, която е свързана единствено със Зодиакалната сфера. Всички по-ниско стоящи Йерархии са свързани още и с планетарните сфери: Престолите - със Сатурн, Господствата - с Юпитер, Силите - с Марс и т.н. Събр. Съч. (110, 15.4.1909г.)
80. Събр. Съч. 116, 2.5.1910г.
81. Виж Събр. Съч. 116, 2.5.1910г.
82. Според указанията на Рудолф Щайнер, импулсът на Съвестта сред германските и северноевропейските народи е бил подготвен още преди шестото дохристиянско столетие от бъдещия Гаутама-Буда, намиращ се тогава на степента Бодисатва и действуващ сред тях под името „Вотана" (виж за това в Събр. Съч. 116, 25.10.1909г. и Събр. Съч. 105, 14.8.1908г.). По-на¬татък този импулс постепенно се е разпространявал на изток до самата Гърция. За древноеврейския народ обаче, възпитан по закона на Мойсей, импулсът на говорещия отвътре глас на Съвестта по време на палестинските събития, все още е оставал чужд. Затова Йоан Кръстител е бил в своята среда съвършено изключение, което е обусловено преди всичко от неговото индивидуално кармично минало. Това особено негово положение сред еврейския народ, с цялата си яснота, следваща от неговите собствени думи, обърнати към фарисеите и садукеите (Мат.3, 7-12), по-нататък е станало по-вътрешната причина за неговата мъченическа смърт.
83. Събр. Съч. 116, 2.5.1910г.
84. Виж Събр. Съч. 124, 6.12.1910г.; Мат. 3, 3 и Марко 1, 3. Сравни също с указанието на Рудолф Щайнер за това, че в Илия ние имаме един вид Духът на еврейския народ, действащ като Духа на Аза, който по време на земния живот на Йоан Кръстител е трябвало от групов Дух да стане индивидуален импулс на Аза, живеещ във всяка човешка душа.(Събр. Съч. 139, 17.9.1912г.)
85. Събр. Съч. 214, 28.7.1922г.
86. Виж Събр. Съч. 139, 20.9.1912г.
87. В образа на битката на Диоскурите за стадото бикове в земна форма се посочва придвижването на областта на Близнаците до областта на Телеца. В Макрокосмоса на това съответства непрестанния стремеж на Серафимите към разположената „над тях" сфера на Светия Дух.
88. Събр. Съч. 131, 9.10.1911. Казаното тук за телесната форма във връзка с Диоскурите, може да бъде подсилено, ако вземем под внимание, че в същата тази лекция Рудолф Щайнер обръща внимание върху „... онези превъзходни форми на човешкото тяло култивирани в гръцката гимнастика, в монументалните състезателни игри..." (Събр. Съч. 131, 9.10.1911). Диоскурите са били смятани в Гърция, особено в Спарта, за покровители на гимнастиката и защитници на социалната общност (държавата).
88. В Евангелието на Матей самият Христос посочва този важен преход в развитието на човечеството в две притчи. Така той говори на фарисеите: „Горко вам, водачи слепи, които говорите: ако някой се закълне в храма, не е нищо; но ако се закълне в златото на храма, задължава се." „Безумни и слепи! Кое наистина стои по-горе: златото или храма, който освещава златото?" Също: „ако някой се закълне в жертвеника, не е нищо; но ако някой се закълне в дара, който е върху него, задължава се." „Безумни и слепи! Кое наистина стои по-горе: дара или жертвеника, който освещава дара? И така, който се закълне в жертвеника кълне се в него и във всичко, що е върху него, и който се закълне в храма, кълне се в него и в Оногова, Който го обитава." (23, 16-21). В дадения случай храм и жертвеник означават душата (човешкият Аз), а златото и даровете - безсмъртието.
90. Виж за това по-подробно в книгата на С.О. Прокофиев „Рудолф Щайнер и основаването на новите Мистерии", гл.3 Ереван, „Ной", 1992 год., а също и лекциите на Рудолф Щайнер от 23.9.1912 (Събр. Съч. 139) и от 3.10.1913г. (Събр. Съч.148).
91. За разлика от немските преводи на Лютер и Е. Бок, в руския каноничен превод на това място от Първото послание на Ап. Йоан, а също и в цитираните по-горе пасажи от неговото Евангелие вместо думата „живот", навсякъде стои думата „душа". Такъв един превод авторът намира за по-точен, защото в окултен смисъл тук става дума именно за жертвата на Аза като център на Душата, извършвана в духа на думите на Ап. Павел: „Не Аз, а Христос в мен". Защото, както Христос по време на Мистерията на Голгота е пожертвал своя Макрокосмически Аз към Отца („Отче! В Твоите ръце предавам духа Си" (Лук. 23, 46)), за да го получи отново от Отеца на Вселената в още по-голяма Слава и Величие, така и отделният човек трябва да може - от Любов към Христос -да пожертва Нему своя обособен, земен Аз, за да може след това отново да го получи като висш, истинен Аз от Самия Христос.
92. Събр. Съч. 136, 7.4.1912г.
93. Събр. Съч. 230, 19.10.1923г.
94. Събр. Съч. 230, 19.10.1923г. В своята лекция от 19.10.1923г. (Събр. Съч. 230), Рудолф Щайнер привежда като пример Махатма Ганди, който чрез своето напълно европейско образо¬вание и външно-политическа дейност, достатъчно силно се е отдалечил от традиционната индийска мъдрост и „...в сферата на своя „просветен индуизъм" благоговейно е съхранил само един от елементите на старата религиозност: култът към кравата". И това е съвършено понятно, защото благодарение на него той е съхранил по най-непосредствен начин последната връзка с Духа.
95. За това видение на Йоан при Кръщението на Исус, Рудолф Щайнер говори в своите лекции по следния начин: „Това, без съмнение, е ясновидско наблюдение. И много малко вярно има в това, което казват: „Това е просто алегория или символ". Това е реален духовен факт на ясновидство, действително съществуващ за ясновидската способност в астрален план". (Събр. Съч. 112, 3.7.1909г.)
96. Окултното знание за посочената връзка на кравата с астралния образ на птицата е съществувало у много народи от древността. Например, в Египет може да се намери изображение на слънчевия бог Ра във вид на сокол, носещ на главата си Слънчевия диск и седящ между рогата на небесната крава. Тази връзка посочва също образите на крилатите бикове (Шеду) във Вавилон, изобразяващи Духа - хранител на човека, (сравни това с казаното по-нататък за Телеца).
97. Посочената тук взаимовръзка между Изис-София (Дева), Мировия Дух (Телеца) и приближаващият към Земята Христов Импулс, действащ от нейното обкръжение чрез образа на Озирис (Овен), в метаморфозирана форма е преминала и в езотеричното християнство. В него се е говорело и за пречистеното астрално тяло като София (Дева), а също за слизащия в такова астрално тяло (за осеняващия София) Принцип на Светия Дух, или Мировият Аз (Телец). Но най-важното за езотеричното християнство е било това, че само благодарение на Мистерията на Голгота и последващото съединяване на Христо¬вото Същество (Овен) с цялото планетарно тяло на Земята, за всеки човек се е открила възможността за постигане на двата посочени Принципа (Дева София и Светия Дух). „Хората от нашата еволюционна епоха могат да приемат в себе си по описания начин (по пътя на езотеричното християнство) „Дева София" като пречистеното астрално тяло и „Светия Дух" като просветление. Но само Христос Исус можеше да даде на Земята всичко необходимо за такова приемане." (Събр. Съч. 103, 31.5.1908г.).
98. Виж Събр. Съч. 29.8.1923г. Този преход (от Духа към Сина и пророчески - от Сина към Новия Дух) посочва и Йоан Кръстител, говорейки: „Видях Духа да слиза от небето като гълъб и остана върху Него. Аз Го не познавах; но Оня, Който ме прати да кръщавам с вода, ми рече: над Когото видиш да слиза Духът и да остава върху Него, Този е, който кръщава с Дух Светии. И аз видях и свидетелствах, че Този е Син Божи". (Йоан.1, 32-34).
100. В такова едно повсеместно разпространение на култа на Серапис през епохата на управлението на Михаил, трябва да виждаме също земното отражение на свръхсетивния факт на подготовката на самия Михаил към преминаването от служене на Лунната сфера (Яхве) към служене на Слънчевата сфера (на Христос).
101. По тази причина освободеният Луцифер чрез действието на Христовия Импулса в душите на хората, ще стане някога в света служител на Светия Дух. (Събр. Съч.107, 22.3.1909г.).
102. Златото е металът на Луцифер (Събр. Съч. 136, 14.4.1912г.).
103. фактът, че преклонението пред „Златния телец" се е смятало за особено голям грях против Бога Яхве, има своето основание, освен във всичко друго още и в следното. Самият Яхве, като Божество, свързано с Лунната сфера, има особено дълбоко отношение към действащия в нея Принцип на Светия Дух (Събр. Съч. 96, 1.4.1907г.). Затова в Стария Завет значението на изразите „абир ja'akob,, (Бит. 49, 24); Псалм 132, 2 и 5)и ,,'абир jisra'el" (Исс 1, 24) е такова, че думата ,,'абир" може да бъде преведена и като „Бог" и като „бик" (обикновено се превежда като „силен" или „мощен"). А тъй като задачата на древноеврейския народ е била да изживее духа на Яхве във вътрешното Аз, то всяко негово външно изображение е трябвало да се счита за луциферическо (оттук телецът задължително е златен). Задачата на Яхве в частност е била да пази древноеврейския народ от всякакво луциферическо влияние, което в древноеврейското тайно учение се е изразявало в представата за Яхве като основния противник на Луцифер (Събр. Съч. 136, 14.4.1912). Обаче, ако преклонението пред Духа на Аза (Яхве) в неговия физически образ (златния телец) се е считало за голям грях, то преклонението пред него в тази форма, в която той се е представял имагинативно в астралното обкръжение на Земята, напротив, се е считало за висока степен на древноеврейското посвещение. На тази степен се е намирал, например, Йоан Кръстител, изживял при Кръщението в реката Йордан астралния първообраз на Телеца във вид на имагинацията на Гълъба, показващ раждането на Хрис¬тос в Исус при посредничеството на Принципа на Светия Дух.
104. Събр. Съч. 98, 5.11.1907г. С описанието на Телеца (Апис) в езотеричните мистерии на Египет и Халдея е свързана още една световна тайна, до която Рудорф Щайнер само леко се докосва в края на лекцията си от 17 април 1909г. (Събр. Съч. 110). В нея той отбелязва, че третата, египетско-вавилоно-халдейска епоха, се явява като едно малко отражение на древнолемурийската епоха, когато в човешкото същество за първи път е бил потопен принципът на Аза. През това време от определена област на Зодиака, от тази, която по-късно е получила названието Телец, е излязъл духовен импулс, привел в движение на повърхността на Земята всичките човешки същества, състоящи се още само от физическо, етерно и астрално тяло. Като резултат това, на което „...е бил даден импулса (на тричленния човек), след неговото еднократно завъртане (по повърхността на Земята) е станало зряло за приемането на първия зародиш на Аза. Това е станало в древнолемурийската епоха. Посочвали са мястото от Зодиакалния кръг, кое¬то ние сега наричаме Телец... Това название е възникнало най-вече в тайното учение на Египет и Халдея. Тогава е било известно първоначалното значение на това наименование. Сега обаче само в действителните тайноучения все още съществува съзнание за неговото истинско значение. Най-първият зародиш „Аз съм" се е изразил с речта, със звука". По такъв начин тук имаме указание за дълбоката връзка, съществуваща между космическите сили от областта на Телеца и от една страна, вкарването на принципа на Аза в човека, а от друга - възникването на способността за говор в него. Именно от знанията на тези тайни в египетското и халдейското почитане на Бика Апис възникнал неговият облик, за който вече се говори от малко по-друга гледна точка във връзка с култа към Серапис: „Бикът, рогата на който образуват хоризонтално лежащ лунен Сърп, а в него - почиващият диск на Слънцето. В този образ не е трудно да се види един вид пророческо предусещане на по-късната космическа имагинация на Светия Граал" (Събр. Съч. 149, 2.1.1914г.). Към казаното може още да се добави, че при творенето на земния Аз на човека в епохата на Лемурия, неговите творци - Елохимите, е трябвало да получат импулс за своето творчество от духовната област, разположена над сферата на Серафимите (Близнаци), т.е. от сферата на Светия Дух (Телеца) (Събр. Съч.122, 22.8.1910г.).
105. Образът на Агнеца играе също голяма роля в Апокалипсиса. Обаче разглеждането на тази тема лежи извън границите на настоящата работа.
106. Такава е по-древната форма на думите, обикновено превеждани; „Ти си Моя Син възлюбен, в Тебе е Моето благоволение!" (Лук.3, 22. Вж.: Събр. Съч. 114, 21.9.1909г.).
107. Събр. Съч. 107, 22.3.1909г.
108. Събр. Съч. 112, 3.7.1909г.
109. Събр. Съч. 15, З
110. Събр. Съч. 112, 6.7.1909г.

_________________
ИзображениеИзображениеИзображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Чет Дек 27, 2012 8:22 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 2:27 pm
Мнения: 1141
А ето какви песни се пеят за тези дни


В първия ден на Коледа, Исус ми даде пълно спасение и свобода.

На втория ден на Коледа, Исус ми даде вечен живот,
както и пълно спасение и свобода.

На третия ден на Коледа, Исус ми даде мир в сърцето,
Вечен живот, и пълно спасение и свобода.

На четвъртия ден на Коледа, Исус даде любов за всички човеци;
Мир в сърцето ми, вечен живот, и пълно спасение и свобода.

На петия ден на Коледа, Исус даде ми радост за душата,
Любов за всички хора, мир в сърцето ми, вечен живот, и пълно спасение и свобода.

На шестия ден на Коледа, Исус ми даде сила от небесата,
Радост за душата ми, любов за всички хора, мир в сърцето ми, вечен
Живот и пълно спасение и свобода.

На седмия ден на Коледа, Исус ми даде телесна прослава,
Сила свише, радост за душата ми, любов към всички хора, мир в сърцето, вечен живот, и пълно спасение и свобода.

На осмия ден на Коледа, Исус даде ми мантия и корона,
телесна прослава, сила свише, радост за душата ми, любов към всички
хора, мира в сърцето, вечен живот, и пълно спасение и свобода.

На деветия ден на Коледа, Исус ми даде небесен дом?,
мантия и корона,
телесна прослава, сила свише, радост за душата ми, любов към всички
хора, мира в сърцето, вечен живот, и пълно спасение и свобода.

На десетия ден на Коледа, Исус ми даде улици от чисто
злато, небесен дом?, мантия и корона,
телесна прослава, сила свише, радост за душата ми, любов към всички
хора, мира в сърцето, вечен живот, и пълно спасение и свобода.
На единадесетия ден на Коледа, Исус ми даде да изпея хиляди песни, улици от чисто злато, небесен дом?, мантия и корона,
телесна прослава, сила свише, радост за душата ми, любов към всички
хора, мира в сърцето, вечен живот, и пълно спасение и свобода.

На дванадесетия ден на Коледа, Исус ми даде вечността, за да пея
хиляди песни, Улици от чисто злато,
небесен дом?, мантия и корона,
телесна прослава, сила свише, радост за душата ми, любов към всички
хора, мира в сърцето, вечен живот, и пълно спасение и свобода.

А това е друг вариант


_________________
ИзображениеИзображениеИзображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 4 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
Хостинг и Домейни