ПРИЯТЕЛИ НА АНТРОПОСОФИЯТА - ЕЗОТЕРИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Ex Deo nascimur. In Christo morimur. Per Spiritum Sanctum reviviscimus!
Дата и час: Пет Апр 27, 2018 5:58 am

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 4 мнения ] 
Автор Съобщение
Непрочетено мнениеПубликувано на: Чет Дек 27, 2012 5:15 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1790
Изображение


Указания дадени от Рудолф Щайнер пред Херберт Хаан за Дванайсетте Свети Нощи


Дванайсетте Свети Нощи са символи на дванайсетте сили на душата, които живеят в нас. И така, това указание е валидно и има силата винаги, не само за 12-те свети нощи.

На 1 януари по обяд Слънцето е възможно най-близо до Земята, точно пет дни и половина преди 1 януари и 5 дена и половина след 1 януари е времето на 12-те Свети Нощи. В тези нощи, най-тъмните от годината, ние сме най-близо до Слънчевия Дух. Това означава, че Духовното Слънце грее от вътрешността на Земята, прави я полупрозрачна и озарява всичко отвътре, което е много различно от начина, по който Слънцето огрява Земята отвън.

Нужно е да навлезем в тези 12-ет Свети Нощи с голяма вътрешна будност и осъзнатост. Важно е Първата нощ /24 срещу 25 декември/ да останем будни до 1-2 часа през нощта. През другите нощи, ако е възможно, да се опитаме да си лягаме по същото време. От основна важност е да се живее в постоянен ритъм в този момент. Ако това не е възможно в активния живот, човек е нужно да се опита да го изживее вътрешно. Тези, които нямат възможност да преживеят тази възможност във външния си живот, нека се опитат да бъдат постоянно в душата си наясно със светостта на момента. Важно е човек да изпълнява ежедневните си задължения като остава вътрешно буден за светостта на времето, като по този начин да не дава възможност на нищо нездравословно и грозно за навлезе в душата му, оставайки винаги внимателен и строг със себе си в това отношение.

Преминавайки през тези 12-ет Свети нощи, ние посяваме семената на следващите 12-ет месеца. Затова тези 12- ет дин са важни и ако например ако направим грешки през първия ден, ние посяваме семе, което през първия месец от годината ще покълне негативно в кръвта.

Нужно е да се опитаме де преминем през тези 12-ет нощи съгласно Закона, защото всяка година ние се нуждаем в този период да работим за нашата бъдеща инкарнация и трябва да използваме това време за работа.

Кристина Кайне, антропософ, автор

Първа Свята Нощ – Бъдни вечер,
24 срещу 25 декември, Козирог


Изображение


Тази Свята Нощ е нощта, когато Христос е роден в душата и душата пита: „Може ли душата ми с всичките си слабости, недостатъци и страсти за бъде освободена, спасена, изкупена?”

Символ: Оборът във Витлеем, в бедност и смирение, в който ще бъде родена Светлината на Света. Гласът на тишината влиза в душата и ни учи - доброто, което се намира в нас и в другите, с радост да бъде утвърдено. Душата търси тайнството в една тъмна и непроходима гора.

„Божественият Дух е роден в Материята; Алфата и Омегата докосват и създават живот”
Р.Щайнер

Имаме ли смелостта да погледнем в мрака на нашата душа? Мрачните мисли, подтискащите чувства, и нашата слаба и нерешителна воля? Това е нашият обор. Ние живеем в свят, който ни въвежда в бляскав хан и скрива обора далеч от нас. Ако позволим това да се случи, нашето Аз Съм не ще се роди в душата ни.

Нашето Аз Съм е Алфата и Омегата. То е съществувало в началото и ние се раждаме за него в края. То е нашата цел. То е част от това, което сме. Можем само да проумеем тайнството, случващо се с нашето Аз Съм, което звучи в думите: „душата ни търси тайнството в тъмна и непроходима гора”. Тъмно е, защото не осветляваме със светлината на нашето Аз Съм нашата душа и защото избягваме отиването там, поради страха от тази непроходимост. Ако имаме смелостта да отидем в обора, ние ще родим в себе си кои сме всъщност. Оборът е нашият живот тук на тази земя. Ако можем да приемем това и погледнем в нашата тъмна душа със светлината на нашето Аз Съм, трудностите в душата ни ще изчезнат магически. Тогава ние няма да има от какво да се страхуваме.


Втора Свята Нощ
25 - 26 декември, Водолей



Изображение


Нощта на Йоан. Орелът на душата се отправя високо със своите криле и поглеждайки назад от голяма височина, наблюдава собствения си живот. Сега човекът разпознава Законите на Кармата.

Тайнството: Търсенето на тесен и труден път, или път, който е широк и лесен.
За тези, които са родени от плът е трудно да се намери пътят на Духа.
Бхагавад Гита: Един егоистичен живот или живот, посветен на човечеството?

Как можем да сме достатъчно далеч от себе си, за да видим голямата картина на собствената си биография? Само на крилете на орела! Орелът е този, който може да лети най-високо. Така че, от тази превъзходна позиция можем да видим, че нашият живот протича така, както ние сме го планирали преди да се въплътим.

Нашият живот е като вдигане на тежести. Ние слагаме много тежести на лоста, тъй като те са необходими за изграждането на нашата сила. Разбира се, ние страдаме, но в същото време имаме поглед върху плана на нашия живот. Планът е правръщането в себереализирала се индивидуалност, независеща от други хора или богове. Ние ставаме самоуверени Аз-същества.

Ако бихме могли да вникнем във всяка една среща в нашия живот с тази нагласа за тесен и труден път, то в същия момент пътят ще стане широк и лесен. Тогава наистина разбираме, че целта е да обичаме, както Йоан, единственият Възлюбен обичаше и беше обичан. Както ние преживяваме нашите собствени проблеми, ние знаем, че всеки друг човек има също проблеми. Защо да говорим грубо с тях, защо да ги критикуваме? Защо ние имаме мисли за тях, които не бихме посмяли да кажем пред тях?

Ако можем да бъдем в позицията на орела, ние чувстваме състрадание към всеки и разбирането, че всяка душа може да изживее собствената си биография? Ние също чувстваме състрадание към себе си. Тогава ние заставаме с Буда, който е видял зад повърхностната илюзия реалността на истинската идентичност на всеки човек.



Трета Свята Нощ
26 – 27 декември, Риби


Изображение



Следват трите нощи на бялата лилия. Душата признава, че не може да остане горе, а трябва да се върне отново долу, защото тя притежава твърде много земна тежест.

Съзнателният ум започва да пречиства земното тяло и приема, че вяка храна е като последно причастие /обезпечаване на едно пътуване „Аз съм хлябът” /думи на Иисус Христос/. Ние идваме от хляба, ние живеем в пъят на развитие на хляба и се връщаме при хляба.

Тайнството: Никога да не забравяме оъществяването на далечните цели, които стоят пред човека с напускането на земната област.

Лилията символизира душата, която търси своя висш Аз, своя Аз Съм. Това е работата, която сме предприели. Ние вършим тази работа в ежедневния ни живот, в нашите дейности, а също в нашите мисли и чувства. По този начин можем да пречистив душата си и да я подпомогнем да се върне към своята девственост. Нашето Аз Съм може да бъде родено само от девица, която си е възвърнала девствеността.

Раждането винаги включва смърт, смъртта на всичко, което е нечисто. Това е така, защото лилията е свързана със смъртта, защото с всяка смърт идва нов живот. Този процес на смъртта и прераждането се извършва постоянно в нашата душа. Чувствата на раздразнение могат да бъдат заменени с припламваща искра, те умират и се заменят от нови чувства. Същото може да се случи с осъдителните мисли и егоистичните мотиви... И не, че ние не би трябвало да ги имаме, но ние можем да упражняваме контрол над тях във волята. Това е свободата, която идва с нашето Аз Съм. Ние сме свободни да изберем как да мислим, чувстваме и действаме, според начина, който желаем.

Всеки път ние имаме лоши мисли за хората, които злоупотребяват с нашата свобода. Но в същия момент ние отнемаме тяхната свобода да бъдат това, което те са. Това е любов, любовта на девствената душа към нейния Аз Съм – дете, което носи със себе си истинската свобода.

Тогава ние знаем, че Аз Съм е хлябът, единствената форма на препитание, от която ние се нуждаем. В същото време, хлябът, който е нашата основна храна, ни дава възможност да живеем на тази земя, като по този начин прави възможно интергрирането на нашия Аз Съм – ние трябва да направим това тук. Това е далечната цел, за която работим. Ако ние не интеграриме нашето Аз Съм, човечеството няма бъдеще. Много зависи от нас.

Четвърта Свята Нощ
27 – 28 декември, Овен


Изображение


Съзнателно пречистване на астралното тяло /душата/. Антипатиите и симпатиите са трансформирани в любов, цялостна любов, винаги чрез любов. Любовта успокоява страстите и желанията. Силата на Христос ни осветлява и укрепва в нашите битки с Луцифер и Ариман към нашата метаморфоза.

Тайнството: Наша лична работа е да се поставим в услуга на всички за доброто на всички. Архангел Уриил ни поставя пред едно огледало, в което ние виждаме себе си такива, каквито сме.

Колко странно е, че човешките същества имат астрално тяло, но повечето хора не са осъзнати за това. Като деца, когато казвахме, че сме гладни, нашите майки не ни отговаряха „Вашето астрално тяло ви казва, че физическото ви тяло се нуждае от храна”. Или ако сме били уморени, те не ни отговаряха: „Вашето астрално тяло е разхлабено”. Ако можем да внесем тези идеи в нашето мислене, тогава ще бъдем много повече във връзка с нашето астрално тяло.

С това осъзнаване ние ще преживеем нашият полуосъзнат навик на чувството симпатия-антипатия, но нека го наречем това, което то действително е: любов и омраза. Ако реагираме към грубостта на думата „мразя”, тогава това е антипатия в нашето астрално тяло. Дори любовта може да бъде астрална симпатия. Ако пречистим нашите астрални отговори, ние можем да се издигнем над този автоматичен отговор на „харесвам” или „не харесвам”.

Любовта, която усмирява страстите и желанията е непредубедена, тя не обича „защото”... Тази любов, християнската любов, вижда дълбоко в другия човек и намира Христос, както Той живее във всеки човек след Голгота. Това създава верижна реакция. Когато нещо е продължило да съществува незабелязано, то се раздвижва, това става активно, както лилията израства от своята луковичка. Това е когато ние можем да раздвижим Христос един в друг, като мълчаливо признаем Неговото присъствие вътре в нас.

Тогава ние имаме смелостта да се погледнем в огледалото на Уриил и да видим себе си такива каквито сме. Какво виждаме? Христос?! Всички наши недостатъци утихват в този образ. Виждаме, че те са необходима част от нашата биография и с това разбиране ще обичаме себе си. Обичайки се носим нашата любов за другите. Тогава изкусителите Ариман и Луцифер могат да си вършат работата, но ние ще ги чувстваме замрели в нашето астрално тяло като симпатия и антипатия като по този начин ни дават възможността да им се противопоставим. Ние ги виждаме да играят своята игра, но ние отказваме да я играем, и това дава началото на нашата метаморфоза.

Пета Свята Нощ
28 – 29 декември, Телец


Изображение


Съзнателното пречистване на тялото на мисълта, дисциплинираната мисъл, концентрирана върху позитивното, трансформиращо черните гълъби на мисълта в бели гълъби, защото нашето мислене може да бъде оприличено на объркана птица, когато в него няма дисциплина. И ние трябва да се научим да затваряме таванското ни помещение, с което сме приютили „гълъбите”, когато към него се доближават негативни или странни мисли.

Тайнството: Храмът се пречиства чрез Христос.
Р.Щайнер

Мисленето е най-съзнателната дейност в нашата душа. Чувството е неясно и дълбоко заспало. Онова, което характеризира мисленето е, че ние трябва активно да мислим и е нужно да мислим за самото мислене. С други думи – нужно е да мислим за мислите, които имаме. Не всички наши мисли са наши собствени. Не всички наши мисли имат смисъл, ако ние действително се замислим над тях.

Черните гълъби са мислите, които влизат в нашия ум, когато той е пуст. Това са моментите, в които сме мързеливи по отношение на нашето мислене. Мързеливи сме за нашето мислене, когато приемаме идеите на другите хора, вместо да мислим нещо чрез самите себе си и да имаме наши собствени идеи. Или, когато мислим нещо за неправилно. Когато не мислим активно, когато не живеем в нашето мислене – което изисква усилия – ние създавеме пусти, празни пространства в нашите умове. Простото наблюдение над света, особено над природата, ни показва, че свободните пространства винаги се запълват с нещо.

Така че, какво е това, което запълва празнотата на нашите умове, когато нашето мислене не е достатъчно активно?! Луцифер и Ариман навлизат в нашия ум като паразити и там създават собствените си мисли. Ето защо е нужно да затворим таванското помещение на нашите гълъби. В противен случай странни и отрицателни мисли ще заемат съзнанието ни – дори отрицателни мисли за тези, които са близо до нас.

Ако ние можем да направим стая за Христовата сила в храма на нашето същество, Христос ще я изчисти от всичко негативно. Тогава ние ще можем да обичаме, истински да обичаме нашите събратя – другите човешки същества. Това означава да затворим таванското помещение за нашите осъдителни, отрицателни и мисли пълни с несъгласие. Дори и най-обикновената негативна мисъл за дейността на други хора или думи, ги ощетява.

Ние можем да спрем тези мисли още от формирането им и да ги заменим с идеи за разбиране и любов. Например, ако четем нещо, което някой е написал, с което ние не сме съгласни, по един чист начин да си кажем: „Аз не разбирам напълно това, ще остана отворен за тази идея с надеждата, че в крайна сметка ще го разбера”. Това е дисциплинираното мислене – чисто и изпълнено с любов.


Шеста Свята Нощ
29 – 30 декември, Близнаци


Изображение


Следват трите нощи на меча.
Нощта на Петър. Нощта на посвещаването на меча. Всеки от нас изковава собствения си меч на проницателност /проникновение, разбиране, разпознаване/. Всеки от нас трябва да обедини духовната си воля с вечното, безсмъртното, нетленното, и по този начин и по този начин ще познае истината.

Тайнството: Събери заедно Сина на Бога със Сина Човешки – Единство.
Р.Щайнер

Петър е един от учениците на Исус, който отрязва дясното ухо на стражата на първосвещеника /когато отиват да аресуват Учителя му/. Тогава Исус го поставя на място, казвайки му как ще се намеси по-нататък по пътя му към кръста. След това Петър се отрича от Исус. Колко пъти правим това днес в собствения си живот? Ние можем да постъпваме правилно задълго във всяка ситуация, но това не винаги действа. Какво означава това? Не е ли това моментът действително да сме наясно с нашата воля? Ние преживяваме нашата воля в нашето действие, а след това отново н нашето разкаяние. Ние можем да обучим нашата воля в една спокойна уседналост, така че да не бъдем погълнати от случващото се.

Следователно, ако никога не бяхме направили нищо грешно, никога нямаше да се събудим за нашата воля. Част от нашия път е ставането на Човешкия Син, на нашият Аз, на пълната ни човешка природа, е използването на волята ни осъзнато. Ангажирането с този процес колкото се може по-осъзнато е нашата настояща задача.

Може да е обезсърчаващо да се мисли и работи върху това и да сме склонни да го отлагаме. Въпреки това, ако можем да наблюдаваме нашата воля, дори вложена в най-малкото нещо, това осъзнаване ще се случи. Главната трудност идва, когато се опитваме да правим нещо само от земна гл.т. Ние не можем да познаваме истината с нашето земно мислене, защото самата същност на земното ни мислене е свързано с това, че сме „забравили” истината. Истината, aleteia /αληθεια/, означава преодоляване на забравата. За нас ще е възможно да преодолеем забравата, когато Христос изпълни нашия Аз Съм и Човешкия Син се слее със Сина на Бога вътре в нас. Само тогава ще имаме силата да видим истината. Всичко започва с малките момента на осъзнаване на начина, по който ние използваме нашия меч, нашата воля.

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Последна промяна Дорина Василева на Сря Яну 09, 2013 7:10 pm, променена общо 1 път

Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Нед Дек 30, 2012 11:03 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1790
Седма Свята Нощ
30 – 31 декември, Рак


Изображение


Змията в дръжката на меча. Мъдрост. Изпълни се с възвишени слова. Това е нощта на безусловната заповед.

Тайнството: Кой управлява душата ти? Кой е господарят на твоята душа? Кой е авторът на действията ти? Ние сме свободни и трябва да засилим добрата воля в нас.
Р.Щайнер

Голямата заповед е написана в Евангелието на Св.Йоан: „Нова заповед ви давам, да любите един другиго; както ви възлюбих, да любите и вие един другиго.” /Йоан, 13:34/

Мъдростта е нещо, което се развива отвъд вечността. Тя е част от всяка фибра на съществото ни. Чрез тази мъдрост бяха създадени земята и човешкито ни битие. Не сме напълно будни за тази мъдрост. Търсим я непрекъснато. Можем да кажем, че търсенето на мъдростта ни мотивира да живеем на този свят. Можем също да разберем мъдростта и да я приложим, чрез нашето Аз Съм. И така, тази мъдрост и Аз Съм вървят ръка за ръка; както ставаме будни за нещо, така също започваме да прилагаме друго.

Тези идеи са дискутирани от Рудолф Щайнер: „Мъдростта е предпоставка за любовта; любовта е резултат от мъдростта, която е родена отново в Аза”. Той e до нас, за да изразява любовта. Дори да обичаме, когато не ни се отговаря с любов.

Винаги трябва да си задаваме въпроса: Кой е господаря на душата ни? Във всяка ситуация в живота, кой управлява душата ни? Твърде често това е змията, първичното его, което ни служи така добре. Сега ние трябва да водим змията в дръжката на меча, така че да е под наш контрол. По този начин нашият Аз Съм поема отговорност и ние преживяваме истинска свобода. Да може да обичаме наистина някой, с който имаме трудна карма е истинска свобода. Добрата воля се ражда от хармоничното съжителство на две противоположности. Това би означавало, че се нуждаем от двете противоположности, по този начин можем да разглеждаме хармонията. Работата в създаването на хармония, което е наш свободен избор; това е добрата ни воля.


Осма Свята Нощ
31 декември – 1 януари, Лъв


Изображение



Кръстът върху дръжката на меча. Жертвата. Човекът с Христовия меч на силата, който не може да нарани, говори езика на истината. Това е нощта на страха и ужаса.

Тайнството: Един рицар с копието на волята и меча на знанието има куче до себе си, като символ на покорството. Зад него са смъртта и дявола. На определено ниво на знание грешка или грешна стъпка могат много да ни доведат до гибел. Победата се постига с целостта с Божественото, със съзнанието за отговорност и неизменна вярност към предстоящите житейски задачи.
Р.Щайнер

Какви са идеите, коио имаме за присъствието на Христос вътре в нас? Светлина ли е Той, лечител ли е, или покровител? Колко често Го виждаме разпнат вътре в нас? Готови ли сме да преживеем това разпване и смърт на Кръста, или да го отложим, или по-лошо – да кажем, че това не би могло да се случи вътре в нас?

Всеки детайл от живота на Исус Христос ще се случи в нашето същество. Разказаното в Светото Писание е за да ни подготви за този опит. Безсмислено е да мислим, че Исус го е изпитал за нас /т.е. че Той ни спасява от същото това, чрез своите страдания – бел.пр./. Той проправи пътя, така че ние действително да го преживеем.

В картината на Разпятието, нарисувана от Джулиано ди Симоне, можем да познаем всичките дейности в нашето тяло, душа и дух. Има чистота и насилие, има действие и липса на действие, има разбиране и липса на разбиране и т.н. В основата на всичко това е страхът и ужасът. Не можем да отречем, че Разпятието е потресаващо!

Можем ли да приемем, че страхът и ужасът са част от живота ни? Именно чрез страха ние ставаме будни за самите нас. Чрез преодоляването на страха ставаме будни за нашия Аз Съм. Победата идва, когато познаем нашия вътрешен Христос, какъвто наистина Той е.


Девета Свята Нощ
1 – 2 януари, Дева


Изображение


Сега следват трите нощи на короната.

Тайнство: Отделяне – отделяне на интелекта от неговите земни и практически грижи. Това е Тройната Свята Нощ. Когато низшият аз отстъпва, в желание да служи и да бъде интегриран.

Кои са тези три корони? Короната обозначава управлението, контролът. Когато имаме вътрешен контрол можем да спечелим корона за всяка от трите области, които владеем.

Първата област, която да бъде контролирана, са нашите емоции и чувства. Инстинктивно изразяваме чувствата си чрез низшия ни аз. В това състояние сме фокусирани върху собственото си благополучие. Свирим собствената си мелодия; зазвучава собственият ни тон често без да е хармонизиран с тоновете на всички, които са около нас. Или пък не свирим собствената си мелодия, защото мелодиите, свирени от другите ни удавят.

Можем да отделим нашия ум от земните и практически грижи, ако дадем свобода на нашето Имагинативно мислене. Имагинацията е духовна способност с огромна значимост. Това е моментът, в който се издигаме над нашата душа и започваме да се изразяваме чрез нашия дух. Преживяваме мъдростта на универсалния ред. Започваме да виждаме живите универсални архетипи. Осъзнаваме как нашият собствен егоизъм може да влияе върху истинския ред на нещата.

Сега започваме да чувстваме короната върху главата си и отговорността на ембрионалното /недоразвитото/ дете, което е нашето Аз Съм. Нашите егоистични чувства се облагородяват разкривайки пред нас духовните Имагинации на истинския ни Аз. Антисоциалните мисли и абстрактното мислене се разтварят в живи образи, които ни помагат да разберем универсалния ред. Тази увереност има укрепващо влияние върху нас и така сме в състояние да се интегрираме по-лесно в потока на живота.


Десета Свята Нощ
2 – 3 януари, Везни


Изображение


Това е нощта, която е свързана със служенето, с най-голямата жертва. Учим се да чуваме вътрешния си глас и знаците на божественото. Нещо мистериозно призовава в нас през различните въплъщения. Неговата яснота се засилва чрез жертвата и решението.
Р.Щайнер

Колко добре разбираме идеята за жертвата? Много често нашата жертва има скрита егоистична мотивировка. По някаква причина не разбираме, че ако ние правим и правим жестове, те ще се върнат към нас. Даването обаче не трябва да е мотивирано от това, което ще получим. Истинската жертва е мотивирана от любов.

Ангелите обичат. Цялото тяхно съществуване е жертва, посветена на нас, така че ние да можем да станем напълно човешки същества. „...и тварите с нетърпение очакват прославянето на синовете Божии” /Римл.8:19/

Също така ангелите говорят за нас. Ние можем да чуем техните гласове само, когато сме способни на духовна инспирация. Това вътрешно чуване идва като отговор на нашата отгорност да разберем пълния си вътрешен потенциал.

Това вътрешно чуване се случва, когато сме въвлечени с нашия Аз Съм и мислим извън нашето тяло. Нашето мислене вече няма нужда от интелекта ни, също така не разчита на запаметените идеи, този начин на мислене има достъп до универсалната мисъл. Така поставяме втората корона на главите си. Започваме да разбираме, че живот след живот сме работили за тази цел.

Накрая чуваме думите, които дълго сме копнели да чуем, думите на Христос, те ехтят в нас като един съкровен разговор „Мирът да бъде с вас”, за да се отстранят всички тревоги на душата ни. „Обичайте се един други, както аз ви възлюбих”, като една нова Повеля, когато не сме сигурни как да постъпим. "Аз съм с вас през всички дни до свършека на света.", когато сме в страх и тревожност, и когато вземаме решения.

Единадесета Свята Нощ
3 – 4 януари, Скорпион


Изображение


Това е единадесетата нощ – преборването с Пазача на прага. Трябва да построим вътре в нас тайнството на замъка на Граала. Трябва да признаем нашата лоялност към всемогъществото на Скорпиона.
Р.Щайнер

Възкресението от Рафаел

Можем ли да приемем, че Христос е жива сила, която трансформира нашата кръв в Неговата кръв? Тогава каква е разликата вежду нашата кръв и Неговата кръв? Кръвта е физическият израз на нашето Аз Съм. Това е нашият вътрешен огън. Както знаем огънят може да бъде полезен, но и вреден. Тогава можем да попитаме – как кръвта може да бъде полезна или вредна.

Чрез нашата кръв сме свързани с нашето семейство, нашата раса и националност. Именно чрез пречистването на Еврейската кръвна линия Исус можа да се роди и да стане първият човек носещ Христовата сила в тялото си. Представете си влиянието, което би могла да има върху кръвта Му. След това на Кръста, тази кръв се изля от Него. Той не отграничи това от своята раса или приближена група. Тя изтече и стана достъпна за всеки. Докато кръвта е ограничавана само в една група ние ще сме в състояние на война, когато кръвта бива споделена свободно, ние ще сме обединени в мир.

Това означава, че ние сме разхлабили контрола /здравата хватка/ над нашето физическо тяло и живеем по-често в етерното. Нашето етерно тяло става по-леко, по-жизнено, трептящо и одухотворено, а нашето физическо тяло става не толкова плътно. По този начин Светият Граал се ражда в нашето същество, нашата кръв става Христова. Това се случва, когато срещнем Пазача на прага, който ни проверява дали сме готови да се справим и управляваме тази наша трансформация.

Как той ни проверява? Като ни наблюдава колко добре съчетаваме нашите чувства, мисли и воля, като погледнем към детайлите от всички наши предишни животи. Ние трябва да сме в състояние да понесем това, ако искаме да напредваме духовно. Ние можем да го понесем само ако преживяваме присъствието на възкръсналия Христос, преминаващ през вените ни.


Дванайсета Свята Нощ
4 – 5 януари, Стрелец


Изображение


В дванайсетата нощ мястото на короната е в подножието на Божественото, защото въпреки, че сме спечелили короната битката е спечелена с помощ и благодат, която идва от източник или начало в човека, които човешката сила не може да достигне. В този момент ние успяваме да достигнем до едно начало и край на времето без пространство, и пространство без време. Всичко е вечно и свято в този момент. Трябва да използваме силите на постоянството, ако искаме да постигнем нашите цели или целите на ловеца, за да се изпълним с добър дух.

Това, което научихме и получихме в дванайсетте свети нощи трябва да вземем в живота и по този начин да одухотворим материята и душата. Дванайсетте святи нощи са важни за живота и съдбата на цялата година. Те могат да засадят семето на добра воля.

Особено решаващо ще бъде това, което предприемем в навечерието на Нова Година /нощта на Св. Силвестър/. Онова, което мислим по това време се обхваща от висшите Йерархии и в това се крие силата на изпълнението.
Р.Щайнер

Нашата корона не е придобита за наша полза. Ако ние я спечелим, я полагаме в краката на цялото творение. Ако смятаме, че това е наша собствена корона, поради положените от нас усилия и поради тази причина следва да се ползваме от предимствата, ще бъдем много изненадани един ден откривайки кой връчва тези награди.

Короната на човечеството е Аз Съм и същността на Аз съм е любовта: Любовта дълго търпи и е милостива, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи..Любовта никога не отпада... /Кор. 13/ Когато преживяваме тази любов, се намираме във вечността „ време извън пространството и пространство извън времето”. Това е преживяването на Аз Съм. Границите изчезват и ние сме в нашето вечно същество.

Като пътувахме през тези свети нощи, всяко зърване на истината, която е идвала към нас, е получена от Духовните йерархии и Светата Троица, които се грижат за нас. Те получават нашите дарове на разбиране и ги излъчват към цялото човечество. В тези думи може да се натъкнем на грешно разбиране, че като човешки същества сме задължени на Бог или боговете. Това не е вярно. Ние сме свободни да спечелим короната, да я носим и да я предложим на цялото творение. Нека носим това познание всеки ден през идващата година.

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Съб Яну 05, 2013 11:08 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1790
Тринайсета Свята Нощ
5 – 6 януари, Богоявление


Изображение


Сега отиваме към Тринадесетата Свята Нощ. В Първата Свята Нощ празнувахме раждането на Исус. Това рождение събуди дълбоката памет в нас, кои всъщност сме. Това означаваше, че бихме могли да докоснем чистотата на съществото ни, такива каквито бяхме преди нашата инкарнация във физическо тяло. Носехме този спомен в нашето сърце през всяка инкарнация на тази земя. Преди дванайсет дни видяхме това като едно новородено.

През тези 12-ет дни отгледахме малкото дете, използвайки нашите Имагинации, за да се погрижим за него и го възпитаме. Сега достигнахме до тази нощ, когато това дете, тази толкова невинна памет вътре в нас, е готова да получи Космическия Христос. От небесното слънце на крилете на гълъб идва този Христос, за който сме копнели през всичките си въплъщения, в които сме живяли. Сега Христос може да бъде изживян в съществото ни, това е нашето Кръщение, нашето Богоявление.

Настина ли разбираме какво означава присъствието на живия Христос вътре в нас? От тази нощ имаме възможността да създадем жива Имагинация за това. Това пътуване през последните 12-ет дни и нощи от Исус към Христос, ни е променило завинаги. Ние ще носим това в сърцата си през следващите дванайсет месеца на 2013 год.

Кристина Кайне

С благодарност към Кристина, за възможността да се докоснем до нейните откровения.
Нека да е благодатна годината за всички ни.

Честито Богоявление!

Дорина /превод/

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Вто Дек 24, 2013 11:31 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1790
Изображение


От тази нощ започват Светите дни и нощи, в които със спокоен и обективен душевен поглед имаме възможността да се взрем в отминаващата за нас година, а чрез нея да посеем семената на следващата, а и на цялата наша бъдеща Карма. Спокойна и светла Рождественска нощ!


"Преди 2000 години Христос се засели в сърцата на хората и сега расте в тях. И ще дойде време, когато Христос ще се прояви чрез хората и тогава ще дойде Царството Божие на Земята. Вече 2000 години вие все растете. Новата епоха ще бъде епоха на обнова, обновата сега започва. Новото не могат да донесат нито едните, нито другите, които воюват от двете страни. Новото ще дойде като зазоряване. И хората да не се заблуждават, че новото ще дойде от тези закони, които коват днес. Истинските закони са писани в човешките сърца. И тъй, както е писано от Бога в човешките сърца, така човек ще се прояви, а не чрез външни закони. Новото ще дойде от чистосърдечните, в чиито сърца са писани законите на Бога.
Ще има взаимопомощ и братство. Няма да изведеш едните вън да ядат, но ще ги туриш заедно с теб на една трапеза. Както ръцете не ги оставяш настрани, но са заедно с теб и ти помагат, че без тях не би могьл да хапнеш и една хапка, така ще е и в Новата епоха: господар и слуга – заедно. Ако някои мислят, че могат да тикнат света в път, който Божественото не смята за прав, то много се лъжат, понеже има едно свещено място, откъдето се регулират нещата. И бъдещата култура ще се отличава с три неща: повдигане на жената, повдигане на бедните, на слабите."

Епоха на обнова, „Акордиране на човешката душа“, том 3, Беинса Дуно
/благодаря на Ради за споделеното/

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 4 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
Хостинг и Домейни