ПРИЯТЕЛИ НА АНТРОПОСОФИЯТА - ЕЗОТЕРИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Ex Deo nascimur. In Christo morimur. Per Spiritum Sanctum reviviscimus!
Дата и час: Пон Дек 17, 2018 9:55 am

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 6 мнения ] 
Автор Съобщение
Непрочетено мнениеПубликувано на: Съб Мар 30, 2013 11:10 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
Изображение

РАЗПЕТИ ПЕТЪК И НЕГОВОТО ЗНАЧЕНИЕ ЗА ЧОВЕЧЕСТВОТО


"Събитието на Голгота е едно посвещение, изнесено върху сцената на световната история! При това, въпросното посвещение се отнася не само за неговите непосредствени свидетели, а и за цялото човечество. И кръвта, която се проля на Кръста също проникна в цялото човечество. Капките кръв, изтекли от раните на Христос Исус засегнаха цялото човечество и дадоха началото на един нов духовен живот. Сега в човечеството се вля сила, докато всички други основатели на религии вливаха в него само мъдрост. Ето огромната разлика...

За да бъде разбрано това Събитие, необходимо е много по-дълбоко вникване в нещата, отколкото хората предполагат. Онова, с което човешкият Аз е физически свързан е кръвта. Кръвта е външният израз на човешкия Аз. Без идването на Христос хората непрекъснато биха усилвали своя Аз и биха потънали в безграничен егоизъм. Ето от какво ги предпазва Събитието на Голгота! Какво изтече тогава, наред с Христовата кръв? Излишната субстанционалност на Аза! Кръвта трябваше да се пролее! Това, което започна в Елеонската планина, когато потта на Спасителя изби в кървави капки намери своето продължение в пролятата кръв от Христовите рани на Кръста. И това, което се проля тогава като кръв е знак и символ на всичко онова, което под формата на излишък от човешки егоизъм трябваше да бъде пренесено в жертва... Фактически тя няма нищо общо с човешката кръв. Тя представлява не друго, а излишната кръв на човечеството, чрез която хората биха потънали в безогледен егоизъм; да, точно това би станало, ако неизмеримата Христова любов не бе взела решението да бъде пролята кръвта на Спасителя. Към кръвта, пролята на Голгота е примесена и неизмеримата, безграничната любов и окултният изследовател ясно установява как тази безгранична любов е изцяло проникнала в кръвта на Голгота... Тази неудържима, безгранична любов прощава дори и най-ужасното злодеяние във физическия свят, и от Кръста прозвучават онези думи, които са висш израз на любовта: прошка на онези, които са извършили най-голямото злодеяние на света "Отче, прости им, защото не знаят какво правят"/Лука, 23:32/. От Кръста Христос измолва прошка за тези, които го разпнаха!

Освен това, Евангелието на Лука свидетелства и за безграничната сила на вярата... Именно по това се различават двамата разбойници. Единият от тях няма вярата, но другият разполага с таза вяра като с една слаба светлина, която проблясва в духовния свят и той не губи връзка с Духа. Ето защо той чува думите: "Истината ти казвам, още днес ти ще бъдеш с мен в Рая"/Лука, 23:42/. Ето как от Кръста прозвучава истината за вярата и надеждата, наред с истината за любовта.

И сега, в душевната област на човека се сбъдва още нещо. След като е изпълнен с онази безгранична любов, която се разлива от Кръста на Голгота, човек може да се вгледа в бъдещето и да потвърди: цялата еволюция трябваше да протече по такъв начин, че онова, което живее в мен като Дух постепенно да обхване и пеобрази цялото планетарно развитие на Земята. Това, което беше тук преди намесата на лициферичните същества, принципът на Отца, Духът, който ние приехме, всичко това ние отново ще върнем на Отца;обаче постепенно ние ще проникнем целия си Дух с Христовия принцип и ръцете ни ще дадат израз на това, което живее в душите ни под формата на един чист и ясен образ. Както нашите ръце са създадени не от нас, а от принципа на Отца, така и занапред те ще се изпълнят от принципа на Христос. Преминавайки от едно прераждане в друго, хората постепенно ще внесат в своите външни тела духовният поток от Мистерията на Голгота, стигащ чак до принципа на Отца, така че и външният свят ще бъде проникнат от Христовия принцип. Хората ще изпитат онова вътрешно спокойствие, което се разля от Кръста на Голгота, превръщайки се в най-голямата надежда, в идеала: "Ето, аз оставям в мен да покълне вярата, да покълне любовта; и тогава вярата и любовта ще заживеят в мен, а аз ще зная, че ако са достатъчно силни, те ще изпълнят целия външен свят. Защото ще зная още, че те ще изпълнят дори принципа на Отца."

Надеждата за бъдещето ще се прибави към вярата и любовта и хората ще разберат, ча занапред те трябва да извоюват следната увереност: имам ли вярата, имам ли любовта, аз ще се отдам на надеждата, че всичко, което е в м мен благодарение на Христос Исус постепенно ще обхване и преобрази целия външен свят. И тогава хората ще разберат последните думи, които прозвучаха от Кръста като един висш идеал: "Отче, в Твоите ръце предавам Духа си" /Лука, 23:46/

26 септември 1909 год.
Рудолф Щайнер

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Нед Май 01, 2016 8:17 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
Изображение


Тайната вечеря - Велики Четвъртък!


"Четвъртък е денят на Тайната вечеря. Тя не е в дома на Лазар във Витания, а в култовия дом на евреите, наречен Ценакулум и намиращ се на прадревното свещено място в Йерусалим, наречено Цион. Съвсем наблизо се намира и къщата на Каяфа - седалището на изпълнените с ненавист садукеи.
Апостолите са насядали и ще ядат пасхалния агнец, но агнецът всъщност е Христос. Смисълът на старата жертва се е състоял в това, че прясно струящата кръв на чистото жертвено животно притежавала такава сила, която довеждала душата (несвързана по това време здраво със своето тяло) до екстатични състояния, така че Божествените сили от отвъдния свят да могат да се отразяват и отпечатват вътре в човешките отношения. В Ценакулума на Ционската планина старата кръвна жертва става ИЗЛИШНА за ВСИЧКИ времена! Силата, която преди е прониквала от отвъдния свят чрез нея, сега е тук - самият Христос.
На трапезата освен агнеца има хляб и вино. Те винаги са символизирали в мистериите на древността Слънчевия Бог, когото Богоустремените е трябвало да търсят в други сфери. Мелхиседек също благославя победоносно завръщащия се Авраам с хляб и вино. Но сега самият Слънчев Дух живее в Христос-Исус и може да каже: “Това е моето тяло” и “Това е моята кръв”. Неговата самопожертваща се душа нахлува в хляба и виното. Всички слънчеви мистерии на древността са били само предсказания и в този миг се сбъдват. Лунната кръвна жертва от миналото се превръща в безкръвна душевна слънчева жертва. Християнството (като истинска Слънчева религия) намира в този нощен час своето утринно зазоряване, когато за пръв път се изпълнява тайната на превръщането. Но не само това!
Преди да пристъпи към яденето на пасхалния агнец, Христос извършва и неописуемия любовен акт - измиването на нозете. ДОРИ и на Юда! “Измиването” е последната не просто изговорена, а ИЗВЪРШЕНА притча. Защото целта е “да се любите един другиго, както Аз ви възлюбих”. И когато започва прощалното слово, от Христос се изливат потоци космическа любов, сякаш Юпитер - Богът на Мъдростта, е слязъл сред човеците в един нов образ, сякаш една пълна с обещания Юпитерова светлина нахлува в унилите и натъжени апостолски души. Но те възприемат тези думи като в сън. Само Йоан успява в своето Евангелие да съхрани за човечеството един отблясък от великия миг!
Тайната вечеря в Ценакулума от третата година е предшествана от две подготвителни през предните години. Превръщането на водата във вино при сватбата в Канна Галилейска е още едно природно събитие от висш порядък. Космическият Слънчев Аз на Христа обаче още не е концентриран като азово ядро в Исус. През втората година чудното “умножение на хляба и изхранването на петте хиляди” израства пред душите на участниците като един имагинативен образ и им позволява да усетят даряващата, изхранваща щедрост на една изцяло християнизирана душевност. На същинската Тайна вечеря настъпва едно друго превръщане, което обхваща вътрешните субстанции на хляба и виното. Вече Христовият Аз е проникнал напълно във физическото тяло и в жертвено самоотдаване започва да се освобождава и разпростира над него. Христовата душа- вече напълно човешка, навлиза в по-голямото тяло и отново става божествена. Тя подготвя новата, по-висша степен на инкарнация, чийто смисъл ще бъдат смъртта и Възкресението, защото чрез тях цялата Земя ще стане тяло на Христовия Земен Дух. Хлябът и виното стават тяло и кръв Христови, защото в тях започва превръщането на Земята в Слънце. Сега чудото на превръщането нахлува също и в твърдата мъртва земя на Юдея, но тук (вместо ласкавото спокойствие на Галилея) Тайната вечеря е обгърната от дебнещи и готови на всичко вражески сили. Нито те, нито апостолите разбират какво се случва в Ценакулума. Истината за Тайната вечеря ще стане явна за нас чак след 1500 г., когато човешкото тяло ще бъде годно да премине през мистериите на Небесната София.
Святата трапеза се разтуря по един драматичен начин. Пръв в нощта излиза Юда и среща Ангела на Смъртта, защото Ариман е отнел Аза му и го е превърнал в свой ИНСТРУМЕНТ. По-късно става и Христос, повеждайки обърканите си ученици към Гетсимания, за да срещне Ангела Отмъстител, но го среща СВОБОДЕН. И идва ред на най-трагичния ден в историята на човечеството Разпети Петък."

Из лекция на Дим. Мангуров, която може да прочетете тук:
viewtopic.php?f=292&t=1603

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Нед Май 01, 2016 8:19 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
Изображение


Разпети Петък


"Святата трапеза се разтуря по един драматичен начин. Пръв в нощта излиза Юда и среща Ангела на Смъртта, защото Ариман е отнел Аза му и го е превърнал в свой ИНСТРУМЕНТ. По-късно става и Христос, повеждайки обърканите си ученици към Гетсимания, за да срещне Ангела Отмъстител, но го среща СВОБОДЕН. И идва ред на най-трагичния ден в историята на човечеството Разпети Петък.
След напускането на Ценакулума, Христос отвежда учениците в Маслиновата планина. Не вътрешна слабост и страх от смъртта има да преодолява Той, а го тревожи САМАТА смърт, която иска да Го надхитри. В продължение на три непълни години, огънят на Аза Му почти е изпепелил телесните обвивки - по-точно физическото тяло, а етерното е изтощено до такава степен, че не може повече да го удържа от разпадане (смърт). Съществува огромна опасност смъртта (Ариман) да го отвлече ПРЕДИ Голгота и преди Христос да е вложил изцяло Своя Дух в Земното битие. Като истински герой, Спасителят устоява в борбата и напълно прониква човешкото физическо тяло на Исус, но сега е в агония и “кървавата пот” ясно го показва. Както подчертава Щайнер, живота Му би имал същия край, дори и ако хората не бяха Го приковали на Кръста. В Гетсиманската градина човешкото етерно тяло на Христос се нуждае от приток на свежи, млади сили, след като жертвено се е отказал от своите Макрокосмически етерни сили, от цялото си Божествено величие и от Син Божи е станал Син Човешки. “И яви Му се Ангел от Небето и Го подкрепяше”. Съществото, което е могло да Му ги даде, от една страна е Ангел и може да се приближи най-близо до земния свят, но от друга носи в себе си Архангелската природа - природата на Дух-Живот, имаща родство с целия етерен свят. Но тъй като в Духовния свят смърт няма, то Дух-Живот на Архангела по своята същност е със съвършенно друга природа от етерното тяло на човека. Ето защо Христос-Исус се нуждае не от него, а от човешките етерни сили, запазени от Изкушението. Тях Той получава от Видар - Ангела на Буда, небесния пазител на тези сили. Видар е Ангелът, който се явява и Го “укрепва”.
А предателят Юда, без да знае, всъщност УСКОРЯВА събитията и Му помага да избегне опасността от преждевременна смърт, докато апостолите спят, а Петър дори се отрича от Него. Самотата - “горчивата чаша” за Христос, е ужасяваща! Единствен Йоан присъства на Голгота!
През целият ден на Разпети Петък изглежда, че Спасителят приема безволево и пасивно съдбата Си и предишната борбеност е изчезнала. Но това е само на пръв поглед. Борбата сега не е с външните врагове, които Го бичуват, плюят, увенчават челото Му с трънен венец, карат Го да носи тежкия кръст, на който накрая е прикован. Той воюва с Ариман в невидимия свят и тази битка е много по-могъща. С безпримерно търпение, смирение и храброст, Христос изпитва болката докрай и постига пълно надмощие на Духа на Материята, така, че смъртта не би могла вече да Му навреди с нищо. Идейно-мистичните страдания на Кръста, за които говори и Беинса Дуно, са вън от всякакво човешко разбиране. Последното от седемте слова: ”Свърши се”, не означава, че мъките са преодолени, а че е постигната пълна победа над смъртта. Спасителят успява да ЗАПАЗИ тялото Си чак до края!
Преди Голгота всеки човек след смъртта е отивал в отвъдните светове. Кръвта е оставала в Земята, а душата е поемала към Духовния свят. При Христос обаче, за пръв път ДУШАТА ТРЪГВА С КРЪВТА! Душата последва тялото и ЗАЕДНО проникват в тялото на Земята. Христос остава и след Голгота СВЪРЗАН със Земята и в това е Неговата ПОБЕДА над смъртта. Когато кръвта потича от раните, Макрокосмическият Му Аз прониква до центъра на Земята и тя се свърза с надйерархическата сфера. Така получава фермента за одухотворяването си и започва превръщането й в ЗВЕЗДА.
Великата космическа жертва на Разпети Петък е от Любов към всяко земно създание. Христос извършва вълшебно-извисеното подобие на това, което някога хората да свързвали с идеята за Богинята на Любовта Венера. Извършва един любовен акт, издигащ се несравнимо над всякакви други прояви на любов. Любовно-жертвената смърт на Голгота е преобразяването на Венериния принцип чрез Слънчевия принцип на Христовото същество.

Из лекция на Дим. Мангуров, която може да прочетете тук:
viewtopic.php?f=292&t=1603

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Нед Май 01, 2016 8:21 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
Изображение


Велика Събота е!


"След като издъхва в петък, “завесата на Храма се раздра”. Това не е случайна последица от земетресението, а показва, че взорът в сърцевината на света вече ще бъде свободен. Смъртта, която в древността се възприема само като сестра на съня, в Поврата на Времената се е превърнала в ужас за човека. Този ужас трябваше да бъде преодолян на Великден с Възкресението. Но преди това - в съботата, е последвало раздиране на една втора, духовна завеса. Христос слиза в сатурновия мрак на Ада, в Царството на Мъртвите, където луциферическите и ариманическите същества се готвят да постигнат неограничено господство. Луцифер и Ариман се сблъскват с Христос три години преди това при тройното изкушение в пустинята. Тогава те имат пълна власт над хората. След като Христос става човек, те смятат, че ще постигнат господство и над Него. Но се сблъскват с една непреодолима бариера и много се уплашват, защото Той е навлязъл в техните предели като ПОВЕЛИТЕЛ, а не като жертва. Това е началото на човешкото освобождение от властта им.
В събота Христос вече навлиза и в другата им “територия” - Царството на сенките. “Слизането в Ада” е от изключителна важност, както и всички други действия на Спасителя. Знае се от Тайната наука, че след земната смърт, душите се издигат нагоре и стават поданици на отвъдния свят. Някои го правят лесно и това издигане прилича на величествен орлов полет. Но има други, които трудно се освобождават от материята, остават дълго като сенки около Земята и не стигат до сферите на истинското безсмъртие. Преди Голгота душите са били изгубили подемната си летателна сила и в човечеството е била нахлула мрачната тайна на “втората смърт” - ужасяващата душевна смърт, която поставя непреодолимо препятствие пред устремилото се към Небето човешко същество. НЯМА ПО-ГОЛЯМ СТРАХ СЛЕД СМЪРТТА ОТ ЗАТЪМНЕНИЕТО НА СЪЗНАНИЕТО! ТОГАВА сферата на мъртвите се превръща в Ад! Когато Христос умира на Кръста, в тази сфера влиза едно Същество, което е владетел на истинското безсмъртие. Там нахлуват Светлината и Надеждата и изгрява Неговото Слънце. От Него мъртвите получават СИЛАТА да се откъснат от мрака и да се устремят нагоре. Те ПО-НАПРЕД от живите забелязват Великдена и го празнуват! Затъмняващата мощ на демоните е съкрушена и оттогава всеки, приел в земен план в Аза си Христос, ще може след смъртта си да се издига в невидимия свят без загуба на съзнанието. Христос е ВРЪЗКАТА между видимия и невидимия свят! В съботата Той спасява за човека “отвъдния свят”, а по-късно с Възнесението предстои да спаси за Божествеността “тукашния свят”. Но преди това е трябвало да се случи чудото на Възкресението."

Из лекция на Дим.Мангуров "ВЪЗКРЕСЕНИЕТО И СЪДБАТА НА ЧОВЕКА", която може да прочетете тук:
viewtopic.php?f=292&t=1603

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Нед Май 01, 2016 8:28 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
Изображение


Възкресението!


"Великденската идея е сърцето и същинският извор на Християнската вяра. Християнството е религия на Възкресението и без него то нямаше да съществува. Великденът може да бъде разбран като духовно-телесен, а не материален процес. Възкръсналият трябва да бъде търсен както във външния свят, така и във вътрешния, в Макро- и Микрокосмоса. За целта четирите Евангелия ни говорят по различен, взаимно допълващ се начин.
Единствен Матей ни описва трусовете, разтварящи Земните бездни от петъчния следобед до неделното Великденско утро. На жените се явява Ангел “Господен”, т.е. Яхве, който е като “светкавица”. Той отваря камъка, събаря стражата и проговаря на жените. Това същество е от йерархията на Елохимите и ни връща към планината Синай и Стария Завет, когато Бог говори на Мойсей от земните трусове, от огъня и димния облак, от мълнията и гърма.
При Марко е друго. Жените виждат с изненада, че камъкът е отместен и гробът е отворен. Влизат вътре и съзират Ангел, застанал отдясно на гроба и приличащ на “юноша”, който също им проговаря. Този “юноша” е същество от йерархията на Архаите, най-тясно свързано с Христа. Появява се за втори път след нощта на Страстния четвъртък, когато стражата “улавя само дрехата му”, а той “избягва гол”. В четвъртък, след измиването на нозете и прощалната вечеря, тясното сцепление между Христос и Исус започва да се разпада. Христос вече излиза от Исус и гонителите не могат да Го хванат, а улавят само човешката обвивка - тялото. Юношата ни връща към Стария Завет и Илия, който не намира Бога там, където го е намирал Мойсей, а е трябвало да се вслуша в една по-вътрешна сфера. “Веенето на вятъра”, чрез което Бог му говори, съдържа един интимен тон, който нараства в душата му едва тогава, когато върху нея заработват подмладяващите сили на Архаите. “Юношата” символизира младенческите сили, навлизащият в Земното битие Христов Импулс.
При Лука жените виждат гроба отворен, влизат вътре и дълго стоят угрижени, че е празен, докато очите им се отворят за присъствието на двама мъже в ослепително облекло. По-късно тези двама мъже ще се явят на апостолите при Възнесението на Христа. С тях ние навлизаме в сферата на Архангелите и те ни връщат също в Стария Завет и Авраам, когато "тримата мъже, носещи му Божието Послание, бяха Архангелите Михаил, Гавраил и Рафаил".
При Йоан, Мария-Магдалина идва сама на гроба и го намира празен. Връща се, вика Петър и Йоан, които влизат вътре, но виждат само една дълбока пукнатина, откриваща ужасяваща бездна към вътрешността на Земята. Апостолите напускат безпомощни, а Мария остава и плаче от Любов по Онзи, който бе изтръгнат от нея. Тази Любов отключва духовните й очи и вижда два Ангела, седнали там, гдето е лежало Исусовото тяло - “един откъм главата, и друг откъм краката”. Те наистина са Ангели! Питат я: “Жено, защо плачеш?” Преди да отговори, Мария се обръща и вижда една фигура, която я пита същото: “Жено, защо плачеш?” Това е Исус, но тя не Го познава, а мисли за Градинаря. Виждаме как Великденът напредва отгоре надолу, от Космоса към човека, от Елохимите до самия човек - “Градинаря”. Всички духове са край гроба и ЧРЕЗ ТЯХ Възкръсналият се изявява, проговаряйки на човеците, но не с наши думи, а с такива, които се долавят с духовното ухо. В образа на Градинаря Възкръсналият се открива в истинския си облик, като градинаря на една нова градина, сеяча и покровителя на едно ново земно израстване. Мария е ПЪРВИЯТ човек на Земята, която Го вижда! В първия момент не Го познава, но след разменените “думи” протяга ръце за прегръдка, обаче е спряна строго: “Не се допирай до Мене!” Великденската Мистерия още не е изпълнена. Въкръсналият ще бъде изживян в Неговото пълно духовно-телесно откровение едва тогава, когато външните сцени привършат и в кръга на учениците започнат дълбоките вътрешни сцени. Но как можем да си представим “възкресението на плътта”?
Както Тайната вечеря е предшествана от две събития, така и Великденът се предхожда също от две подготвителни събития. Това от първата година съвпада с първото храмоочистване, когато Христос изрича смелите и загадъчни думи: “Разрушете този храм и след три дни Аз ще го изградя отново”. Второто е далеч от хората, когато през втората година, в уединението на нощта, учениците виждат Христос да ходи по водата - одухотвореното астрално тяло на Исус окончателно надраства законите, на които е подхвърлено физическото. Същинското Великденско събитие лежи отвъд Голготския час и показва, че Христовата “биография” не привършва с физическата човешка смърт, а само преминава в нова степен на съществуване. Той се появява сред своите в нов духовно-телесен облик, изтръгнат от смъртта. Разбира се, това не е предишното земно материално тяло, което подлежи (както при всеки човек) на разлагане. Тогава с какво тяло се е явил? Как е “победил “ плътта, т.е. физическото тяло?
След полагането в гроба около човека в продължение на три дни остава етерното (като носител на спомените) и пред душата се разгръща величествената панорама на тоталното спомняне. Едва след това етерното тяло се съединява със световния етер и Прагът е напълно прекрачен. Гола и без никаква обвивка, душата е изправена пред погледа на мировото правосъдие. Никаква светлинка не прониква отвън в дълбокия мрак. Ужасяващата “втора” - душевна - смърт, водеща до безсъзнание, идва като резултат от изгубеното етерно тяло. Това може да бъде преодоляно само ако в земен план станем господари над материята. Така след смъртта си пренасяме и отдаваме в царството на сенките една сияйна сила, с която пробиваме околния мрак и заедно с живите земни човеци участваме в битката на светлината срещу мрака. Чудото на Великдена е, че Христос прекрачва Прага без смъртта да понижи нещо от победната Му духовна власт над материята. За три години Той напълно одухотворява мъртвата материя на физическото си тяло. Много е вероятно трупът, увиснал на кръста, да е ПРОСВЕТНАЛ като знак за предстоящия Великден. Властното величие над смъртта, което Му позволява да възкреси Лазар, с Възкресението се превръща в триумф. Превъзходството на Неговия Дух над материята е така огромно, та апостолите са повярвали, че Го виждат с телесните си сетива. Но това не е тяло, разбираемо в Земен смисъл. На учениците се открива граничната зона, в която духовното може да излъчва себе си, да създава и поражда материя. Възкръсналото тяло е проникнато от силите на мирозданието. Победоносната мощ над материята и смъртта е толкова голяма, че успява да изтръгне ЕТЕРНОТО тяло от разлагащото посегателство на смъртта. Победата на Великден се състои в това, че вместо да бъде отлъчен от смъртта в една далечна и безсилна отвъдност, Христос остава на Земята чрез преобразените етерни сили. Тялото, в което се открива на учениците, е безкрайно повече от едно етерно тяло. Той не би се отскубнал от космически-центробежната тенденция за сливане със световния етер, ако не е бил просмукан с формообразуващата квинтесенция на физическото тяло. “Есенция квинта” е един тайнствен свръхсетивно-духовен пети елемент над останалите четири, които според древния възглед изграждат физическия материален свят. Този елемент ги държи и направлява като един формиращ принцип. Извоюваното от смъртта етерно тяло на Христос е било преизпълнено от активно-излъчваната творческа сила и от една телесно-центрирана тенденция. Духовното тяло на Възкръсналия може да се характеризира като етерно тяло, което разполага със земната форма на едно физическо тяло или също като едно освободено от смърт и тление физическо тяло, извисено до степента на етерното тяло. От гроба възкръсва безсмъртният ФАНТОМ на Христовото тяло, който е същността на физическото тяло. Ето защо се казва, че Христос е възкръснал от гроба с физическото си тяло, т.е. с “плътта”. С този чист, неизкушен фантом на Исус, физическата форма на тялото е върната на човека и е спасена еволюцията ни. Ако от Адам произлизат тленните ни физически тела, то от фантома на Христовото тяло произлизат безсмъртните духовни тела на всички хора. Такова тяло се нарича “СОЛ НА ЗЕМЯТА”. С него ще преминем и на Бъдещия Юпитер. Сияещият фантом на Христовото тяло вижда и Павел пред Дамаск и никакви други доказателства не са му били нужни, че Христос е възкръснал и е жив. Затова Го нарича втория Адам.
Сам Отец е възкресил Христос! Адептите и Посветените преди това достигат посвещение, намирайки се вън от физическите си тела, но те не постигат възкресение на ФИЗИЧЕСКИЯ фантом. При тях умира и възкръсва душата, а при Христос възкръсва ТЯЛОТО! Въплъщението Му във физическо тяло всъщност е най-великата жертва, а въпросът за Възкресението е най-важният, който стои пред човечеството. След като минава през смърт и възкресение, Христос разкрива древните мистерии и ги изважда от интимната прикритост на центровете за Посвещение върху сцената на обикновения човешки живот. Така Посвещението е поставено на Християнска основа. Оттогава “смърт и възкресение” се превраща в ЗАКОН, който е валиден за вътрешната и външна съдба на всеки, без значение дали го разбира.
Накрая, в Неделята, на Небето изгрява самото Христово Слънце, което се е преборило с космическите сили през всички етапи на Страстната Седмица. Така седемте дни от седмицата получават нов смисъл и нова душевно-формираща сила. В своето духовно тяло Христос остава близо до човека, както е обещал: “И ето, Аз съм с вас през всичките дни до свършека на света”. Силата, чрез която Христос е извоювал победа над смъртта, е космическата Любов, която в Него добива човешки облик. Пилат казва: “Ето ЧОВЕКА!” Да, Този, който увисва на Кръста, Този, който преобразява всяко земно създание, Той е всъщност най-истинският и свят образ на човешкото същество.
Телесните срещи, които учениците изживяват в понижено съзнание, са чудо, но не и мираж. Това са свръхсетивни изживявания, изтласкани с толкова експлозивна сила и интензивност в областта на физическото, щото учениците са могли да повярват, че възприемат възкръсналия Христос със своите телесни сетива. Когато Тома протяга ръце към раните Му, възприемащата способност на неговото етерно тяло нараства така мощно, че той разпознава етерното тяло на Христа до самата граница на физическото. А когато учениците изживяват как Възкръсналият Христос седи с тях, това е едно продължение и Великденско усилване на събитията от Страстния четвъртък. Тогава предусещащите им души виждат как Христовата сила прониква в Земната материя като една преобразуваща мощ. Хлябът и виното са проникнати от Неговите жизнени и душевни сили и превърнати в Негово тяло и Негова кръв. Възкръсналият извършва едно Себе-инкорпориране към храната и питието. Чрез силата на одухотвореното спомняне техните етерни сили стават зрящи за етерно-светлинната фигура на Христа. Те възприемат чудото на ТРАНССУБСТАНЦИЯТА като ядене и пиене на Възкръсналия."

Из лекция на Дим. Мангуров "ВЪЗКРЕСЕНИЕТО И СЪДБАТА НА ЧОВЕКА", която може да прочетете тук:
viewtopic.php?f=292&t=1603

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Нед Май 01, 2016 8:30 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
"Преди всичко, скъпи мои приятели, ние вече често пъти се натъквахме на една гледна точка в течение на нашата духовно-научна работа, една гледна точка, която можем да облечем във въпрос - една гледна точ ка, която също често е била обличана от нас в един въпрос - „Защо Христос е понесъл смъртта в едно чове шко тяло?". Този въпрос, който всъщност изразява въпроса за Мистерията на Голгота: „Защо Христос понесе смъртта, защо Бог умря в едно човешко тяло?".
Бог умря, защото чрез развитието на света възниква необходимостта Той да навлезе вътре в земните хора, за да може един Бог от горните светове да стане водач на Земното развитие. За тази цел Христос тряб ваше да стане сроден със смъртта. Да се сроди със смъртта, скъпи мои приятели! Желателно е тези мои думи да бъдат разбрани много дълбоко, много дълбоко от човешките души.
Обикновено смъртта се явява на човека, само когато той вижда да умира друг човек или при други явле ния, подобни на смъртта, които човек намира в света или в сигурността, която той има, че ще трябва да мине през Портата на смъртта, когато настоящото въплъщение е стигнало своя край. Но това всъщност е само външният аспект на смъртта. Смъртта съществува в света и по един съвършено друг начин в този свят, в които ние живеем, и върху това трябва да обърнем внимание.
Когато настъпи изкушението на Луцифер, напредналите Богове бяха принудени да поставят човек в една сфера, в която от светлинния етер надолу, в неговото физическо тяло живее смъртта. Но тогава тези напре днали Богове казаха - и думите са ясно записани в Библията: „Човекът усвои различаването на доброто и злото, но живота- човекът не трябваше да има живота. От дървото на живота той не трябваше да яде". И още нещо би могло да бъде прибавено в смисъла на окултизма, скъпи мои приятели, продължението на тези думи „Човекът не трябваше да яде от дървото на живота" трябваше да означава: „и той не трябваше да чува от духа на материята". Човекът не трябва да яде от дървото на живота и не трябва да чува от духа на материята! Това са онези области, които бяха затворени за човека. Само чрез една определена процедура в древните мистериини центрове кандидатите за посвещение можеха да виждат Христос, преди той да се е появил на Земята и те го виждаха, когато бяха извън физическите си тела и можеха също да доловят звуците на хармонията на сферите и пулсиращия през света космически живот. Ето защо старите философи говорят за музиката на сферите.
Като обръщаме внимание върху това, ние същевременно сочим към онези области, от които Христос дойде при нас чрез Кръщението на Йоан Кръстител в реката Йордан. Откъде дойде Той, Христос! Той дойде от онези области, които бяха затворени за човека поради изкушението на Луцифер, Той дойде от областта на музиката на сферите, от областта на космическия живот. Човекът трябваше да забрави тези области в началото на Земното развитие поради изкушението на Луцифер. Христос обаче влезе в едно човешко тяло при Кръщението в реката Йордан от Йоан Кръстител и онова, което проникна в това човешко тяло, беше духовната субстанция от музиката на сферите, беше духовната субстанция на космическия живот, беше онова, което все още принадлежеше на човешката душа през онова време на нейното Земно развитие, кога то тя все още не беше изгонена чрез изкушението на Луцифер. По този начин човекът е сроден с духа, скъ пи мои приятели. Всъщност със своята душа той принадлежи към областта на музиката на сферите, към областта на Словото, към областта на живия космически етер. Но той беше изгонен извън тази област. И тя отново трябваше да му бъде върната, за да може човек отново, постепенно и постепенно да се проник не с това, от което беше изгонен. Ето защо от гледна точка на Духовната Наука така дълбоко ни засягат думите от Евангелието на Йоана: „В началото беше Логосът (Словото), когато човекът не беше още изпад нал от изкушението на Луцифер. Човекът принадлежеше на Логоса. Логосът беше у Бога и човекът беше с Логоса при Бога. И чрез Кръщението на Йоан в реката Йордан Логосът навлезе в човешкото развитие, Логосът стана човек".
Следователно какво трябваше да приеме Христос върху Себе си, за да стане с това възможно изпълнени ето на апостол Павловите думи: „Не аз, а Христос в мен". Трябваше да бъде възможно Христос да проник не човешката природа; но човешката природа е изпълнена с това, чрез което тя предизвиква смърт в зем ното битие, започвайки от светлинния етер надолу, от светлинния етер, който умира в човешкото око.
Човешката природа е изпълнена със смърт, от нея бе отнето само това, което се намира в двата най-висши вида етер, за да не може човешката природа да причини също и тяхната смърт. Но за да можеше с това Христос да живее вътре в нас, Той трябваше да се сроди със смъртта, да се сроди със смъртта и с всичко онова, което е разпространено в света, като се започне от светлината и се отиде надолу до материята. Хри стос трябваше да навлезе в онова; което носим вътре в нас като труп на светлината, като труп на топлина та, като труп на въздуха и така нататък. Христос се сроди със смъртта, защото само по този начин можеше да стане сроден с човека. И ние трябва да чувствуваме в нашата душа, че Бог трябваше да умре, за да ни изпълни със Себе си, защото ние бяхме завладели смъртта чрез изкушението на Луцифер. Едва сега можем да кажем: „Христос в нас".

"Христос и човешката душа" Рудолф Щайнер

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 6 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
Хостинг и Домейни