ПРИЯТЕЛИ НА АНТРОПОСОФИЯТА - ЕЗОТЕРИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Ex Deo nascimur. In Christo morimur. Per Spiritum Sanctum reviviscimus!
Дата и час: Пет Дек 14, 2018 4:13 pm

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
Непрочетено мнениеПубликувано на: Чет Дек 15, 2011 11:48 pm 
Offline

Регистриран на: Пет Ное 11, 2011 7:20 pm
Мнения: 11
Откъс от книгата на Ева Мейс-Кристелер
“ТЕРАПИЯТА С ИЗКУСТВО


Нередактиран превод от английски на Мартин Атанасов




ИЗТОЧНИК НА МЕТОДА


Ако искаме да опишем терапията с изкуство, необходимо е да кажем нещо за нейния произход, което е точно толкова важно, колкото и самата практика, развила се от него. Преди всичко, този произход води началото си от жизненото дело на Рудолф Щайнер, както то е представено в антропософията.
В тази философия, както земята, така и човешкото същество, са описани като живи организми, които еволюират между духа и материята.
Към духовния свят се подходено чрез неговото проявление в материята, т.е. чрез играта на разкритите сили. Антропософията осигурява съзнателен достъп до духовния свят, светът от сили, които са се превърнали във форма във физическо материално положение и прави това по религиозен, артистичен, и все пак по напълно логичен научен начин, така че тя правилно би могла да бъде наречена духовна наука.
Много нови импулси и полета на дейност са възникнали от антропософията. Понастоящем много хора намират за липсваща връзката между дух и материя и се опитват отново да я намерят. Подобна връзка способства човек да свърже своето вътрешно същество със света около него, по такъв начин, който в миналото се е подразбирал от самосебе си, и когато днешното разделение между наука и религия все още не е съществувало. Единството на религия, изкуство и наука е една от изходните точки, която антропософията проповядва във всички сфери на своята дейност.
Религиозното воление, художественото чувстване и научното мислене трябва да бъдат развити от тези, които искат техните разнообразни дейности да бъдат продуктивни.
Широко публикуваните сега лекции и книги на Рудолф Щайнер показват нови ръководни линии за теорията и практиката на педагогиката (Валдорфските училища), селското стопанство (биодинамично земеделие), социологията (тричленния социален организъм), религията (Християнската Общност), медицината, науката и др.
Върху тази основа терапията с изкуство бе формулирана и въведена от германския доктор по медицина Маргарете Хаушка (1898-1980); тя е започнала своето обучение в Bad Boll, Германия. В течение на времето този импулс бе поет от различни “дъщерни училища” и развит по-нататък. Едно от тях е “De Wervel” в Дриберген, Холандия. Времената, хората и болестите подлежат на промяна, също така и терапията, за да може тя да предложи помощ по по-дълбок и завършен начин. Споменатото холандско училище и Холандското Общество за Терапия с изкуство настойчиво се опитват да развиват по-нататък своите методи.
Твърдите рецепти скоро стават неподходящи, с липса на същността, ако не са приложени към живата ситуация. Тази книга се занимава с техниките, методите, клиничните картини и лечебните влияния, но тя може да даде само общо очертание и впечатление за целите на терапията с изкуство.
Тази терапия се различава от настоящите творчески и експресивни терапии най-вече със своя антропософски образ за човека и света. Присадена върху този образ, тя приема за отправна точка идеята, че от цветовете, формите и движението може да дойде едно творческо, хармонизиращо влияние. Тя започва главно с впечатлението, което тези елементи оставят върху пациента, който активно е подложен на тях, защото той ги прави видими в художествената практика. Терапията с изкуство говори по-скоро за “живата вътрешност” на характера на цветовете, формите, движенията в творческите процеси, отколкото за себеизразяването. Важно е да се направи място за нещо различно и да се познае нещо ново и непознато, отколкото да се произвежда нещо, което вече е принадлежащо на човека, което е “старо”.
Терапията с изкуство не търси да анализира миналото, а очаквателно строи насочена към бъдещето. Тя не е замислена като материал за лекарските диагнози, а е скромна пътека от опитности, в които пациентът може да добие нова сила и да развие независимост.
Терапията с изкуство се практикува чрез дейности, които се провеждат съвместно с лечението предписано от доктора. Тя се ръководи от способите на задачите, изграждането и развитието, указани от терапевта. Основава се върху проницания на взаимовръзките между полярностите при различните форми на изкуство и полярностите в полето на болестта и лечението. Изходната точка е здравата част на човека, която може да бъде укрепена от собствената специфична дейност на пациента.
Необходимата волева сила, отговорност и сътрудничество се събуждат в пациента, когато той подготвя почвата за своята творба и преодолява трудностите. В центъра е съзнателният и ентусиазиран стремеж за красота и хармония.
Да бъдеш зает с изкуство може да те доведе до продължителен и възхитителен път на възпитание и също до откриване на скрити таланти. Все пак трябва да се отбележи, че терапията с изкуство е много различна от изкуството само по себе си, по отношение на вътрешното отношение, метода и целта. Художникът търси своите собствени идеи, гледни точки и стил, за да разкрие нещо със своето изкуство, докато същинската творба на изкуството на терапевта се опитва да трансформира всеки индивидуален оздравителен проблем в художествени пътища на обучение, без значение колко прости са те, и така да се каже, да ги разчита сякаш те са в пациента.
В случай, когато болестта изисква по-добра концентрация, по-силно “вдишване”, тогава ще бъдат призовани главно формообразуващи сили, т.е. чрез упражнения за наблюдение, черно-бяло рисуване със светлосенки и моделиране с глина. Ако по-важно е да се научи да се освобождава от схванати идеи и добиване на по-свободно “издишване”, тогава специално акварелите са нещото, което трябва да се прави, при които благотворни са събуждащи фантазията преливания на водния елемент, цветовите нюанси без контури и простото изживяване на цветовите настроения и чистите качества на цвета.
Терапията с изкуство може да бъде наречена “жертваното” изкуство, тъй като тя не изисква нищо за себе си, а е достъпна и в служба на всеки, който е отворен за нея, независимо от дарба, талант или достижение. Несебичното отношение на терапевта и пациентите е задължително за посредническото, служещо представяне и стимулиране на упражненията. Пациентът е излекуван от това, през което той преминава, изживява, открива и постига. Средствата, с които това става зависят от неговата болест, характер, възраст и т.н.
Тук човекът е въвлечен в една по-скоро дълговременна терапия, при която на всеки процес трябва да му бъде дадено неговото време. Необходимо е терапевтичните сесии да бъдат провеждани редовно, обикновено веднъж или два пъти седмично, по един час или час и половина, в зависимост от предписанията на лекаря. В началото за предпочитане е лечението само на един пациент; по-късно е възможно сформирането на малки групи. Упражненията образуват серии, при които определени процеси могат да бъдат преживяни и направени видими. Крайният резултат сам по себе си не се приема като постижение, а се разглежда като част от целия процес на ставане. Собственото усилие, дейност и известна доза смелост дават на пациента чувството, че неговата дейност има смисъл, да споменем и стоплящият ентусиазъм, който идва от извършването на това, което се преживява от пациента като ползотворно. Чрез тези случаи терапията с изкуство намира своята тиха пътека в царството на жизнените сили. Упражненията могат да бъдат провеждани правилно само, когато са налице мир и тишина.



ТРИЧЛЕННИЯТ ЧОВЕК


Образът на човека


Започвайки от тричленното разделение, ние имаме човека пред нас с неговото физическо тяло. Тялото има глава, торс и крайници; въпреки, че раменете са свързани с торса, в този случай те принадлежат към крайниците. Вътре в границите на тези три части са разположени центровете на три физиологични системи. В горната част е главата с нервно-сетивната система; в средната област е ритмичната система с дишането и кръвната циркулация; и в долната област на тялото е метаболичната система.
В душата също имаме три области, три душевни сили, чрез които човек може да се свърже с външния свят: а именно, мисленето, чувстването и волята. Те невидимо са разположени във физическата тричленност. Мисленето е свързано с главата, чувстването повече със сърцето и волята, с действието на краката.
Нашият дух също познава различни пластове на съзнанието, които се намират в “триединност”: ясното дневно съзнание в нашето мислене, подобното на сън изживяване в чувстването и подсъзнателният сън във волята, т.е. това, което се случва в крайниците, когато действаме.
Нека сега се опитаме да покажем в диаграма как трите визуални изкуства, а именно, живописта, графиката и моделирането с глина, могат да оказват въздействие чрез трите душевни сили и в трите пласта на съзнанието, върху човешката физиология в нейните три главни области:

(а) горният полюс, в който е разположена нервната система;
(б) средният полюс, който прадставлява ритмичната система;
(в) долен полюс, обхващащ метаболичната система.

Когато физиологичните процеси и техните промени, които могат да бъдат причина за някои болести, са приведени в художествени процеси, тези липсващи сили могат да бъдат стимулирани и задвижени. Това може да бъде направено чрез средствата на подходящи задачи, които са формулирани чрез виждане на връзките основаващи се върху образа на човека.
В мисленето, чувстването и волята ние разпознаване дейностите образуващи мост между нашия собствен вътрешен или субективен свят и външния свят, който наричаме обективен, тъй като всеки намира общ знаменател в него. Чрез средствата на мисленето, чувстването и волението човекът се известява на своите събратя; той разкрива своята индивидуалност. Бихме искали да приемем за дадено, че волята е тясно свързана с тялото, чувството с душата и мисленето, с това, което от древни времена е наречено “дух”.
В наши дни все още имаме проблем с добиването на ясна картина за тези три облассти. Опитваме се да разберем физическото тяло чрез неговата дисекция и в резултат се заплитаме в безброй части, загубвайки идея за цялото. Тази част от човека, наречена “психика” е била разглеждана от толкова много различни гледни точки, с толкова много обяснения, че човек се оказва по-скоро в един разхвърлян хаос. Това, което е духа в човека, се свежда до нещо, което да може да се обясни с причина или доказано, или дори се отрича като независимо същество.
Чрез този подход към тричленният човек, ние се опитваме да въстановим образа на човека, който е замъглен до такава степен, че се е превърнал в карикатура на реалността. Нека приемем за отправна точка, че човекът е духовно същество, което има тяло и дух, в противоречие с възгледа, че във всяко едно отношение той е продукт на субстанциите, които образуват негоовото тяло, и които предизвикват реакциите, наречени психологични или умствени. Но ние трябва да разбираме света на духа като първичен и материята като производна от него, ако искаме да изживеем нещо от живата, творческа природа на нашето собствено мислене. Нека сега разгледаме трите области от нашето същество от терапевтична гледна точка.
По същият начин, както за тялото е необходим здрав метаболизъм, със сигурност за ума е необходимо да има хармонична обмяна на мисли, за да можем да ги задвижваме и поддържаме живи. Възможно е да говорим за три вида обмен, които се срещат в три различни области и, все пак. имат подчертано влияние една върху друга. Думата “обмен” подразбира вътрешен и външен свят; “Азът” има свой вътрешен свят сам за себе си, докато външният свят зависи от: “той, тя, то, ти…” Отдаването и приемането на тези два свята, които ние изживяваме като полярни противоположности, ги кара да се докосват един друг, да се взаимопроникват и взаимооплодотворяват, обогатяват и променят.
Ако ритъмът на този обмен, който винаги става по едно и също време, е нарушен, нередовен, насилствен, ленив, едностранчив, колебаещ се или автоматизиран, той има вредно въздействие върху здравия организъм. Вътршният свят на “Аза”, който всички ние разпознаваме е винаги сам срещу чуждия външен свят. Единствено представата “ние” включва и двете страни, поради което тя е толкова съществена в здравото социално сътрудничество. “Ние” стои посредата между “Аз” и “те”, подобно на мост свързващ два бряга.
Има два главни фактора, които свързват по ритмичен начин нашето тяло със света. Храненето става през редовни интервали. Храната е приспособена към човешкото и индивидуално устройство. Тя не трябва да бъде твърде лека, нито твърде тежка, недостатъчна или твърде много. Но между приемането и отделянето имаме нещо, което отбягва от нашето съзнание и се случва по естествен път. Между изграждането и смилането, нашето тяло е в постоянен процес на ставане, благодарение на ритмично-интелигентните процеси извършващи се във физическата форма.
Ако по подобен начин разгледаме обмяната на чувства, виждаме, че ние имаме една област, която е управлявана както съзнателно, така и несъзнателно. Чувствата, които сме приели или причинили, не винаги са “естествено” отхвърлени ил “преработени”, както е при метаболизма. Често към тях трябва да прибавим различни чувства или съзнателно да ги трансформираме, за да ги “смелим”. Собствено проницание и волева сила са необходими за изпълване на това, което в света на чувството с времето е естествено загладено и доведено до покой. Тази “храна за душата” идва отчасти отвън и отчасти е собствено произведена, независимо от факта, че външният свят често е подбуждащ за това. Храната за тялото идва отвън и влиза вътре; храната за душата (чувствата) възниква както отвътре, така и отвън на човека. Някой би могъл да се задави от храна за душата или да има безразлично отношение към нея; и двете положения могат да преградят потока, който точно тук е длъжен да съществува между вътрешния и външния свят. Чувствата на човека са вдъхновени от света, той ги връща назад действайки и изживяваки себе си.
Обмяната на мисли с нашите събратя е също точно толкова необходима за динамичния и жив мисловен живот. Човек би могъл да изпробва и развие това мислене особено по време на разговор. Ако не иска неговият разговор да стане безплоден и абстрактен, той трябва постоянно да го обновява и обективизира в конкретни думи и чрез отразяване на мислите на другите.
Така можем да кажем:

(а) метаболизмът на тялото е несъзнателен процес на органите; външният свят се превръща в човешки същества;
(б) процесът на обмен на чувства на душата е наполовина съзнателен, ритмично сменяващ се през емоциите, струенето навън и навътре;
(в) процесът на обмяна на мисли на ума е съзнателен при съвсем определени моменти посредством идеите; аз свързвам себе си със света.

Различаваме три вида храна:

(а) храна за тялото - посредством метаболизма;
(б) психологична храна за чувствения живот - чрез преработване на емоциите;
(б) духовна храна за мисловния живот - чрез способността да се мисли.

Във всеки от трите случая човек първо прави запознанство, докосва се, изпробва. Тогава всичко е възприето, разбрано и преработено, след което преработено, интегрирано и направено собствено притежание:

(а) обикновено реакцията на тялото към една несмилаема храна скоро става ясна - тя бързо се отхвърля;
(б) на душата често й отнема много повече време, за да реагира. Непреработени чувства могат да бъдат преглътнати и оставени потиснати, очакващи експлозия или приемане, което ги освобождава от тяхното пленничество. Тук говорим за едно чувствено отношение.
(в) реакцията на ума към несмилаема за мисълта храна е най-трудно да бъде разпозната и може да окаже въздействие след много, много години (или никога в този живот). Това е главният фактор определящ отношението на човека към живота, направлението на неговия живот и съдба. Тук въпросът е за едно умствено или жизнено отношение.
Така трите области и тяхните три взаимодействия с външния и вътрешен свят на човешкото същество намират израз в три отношения, които на свой ред ни дават образа на едно здравословно или нездравословно състояние. Тук имаме работа с три различни ритъма, три вида дишане. Каква е терапевтичната линия, която трябва да следваме, за да предотвратим или излекуваме нарушенията при тези три вида взаимообмен?
При общата терапия човек винаги се занимава с тези три аспекта, които заедно образуват едно цяло. Здравето на човека е обвързано с “дишането” на тези три области и техните взаимовръзки. Ето защо е необходимо обновяването на медицината, както е въведено от Рудолф Щайнер. Тялото трябва да се третира със средствата на медицината, по-специално със субстанции от минералното и растително царство, които понякога в потенцирана форма призовават тялото със силите, с които първично са изградени. При терапията с изкуство (също при евритмията, масажа и т.н.) нашият интерес е да засилим течащите ритмични движения, и чрез изкуство, човекът отново да се доведе в досег с творчески сили. Като допълнение той навлиза в един път на вътрешно усъвършенстване и добиване на проникновения, които правят възможно независимото и ясно развитие на “Аза”.
Така ние имаме работа с един тричленен терапевтичен подход: медицински, през тялото, художествено-хигиеничен, през живота на чувствата, философски и религиозен, от духовното. Така през човека обновяващо могат да заструят нови жизнени сили (т.н. етерни сили) и да донесат светлина; важното в този процес е, че светът на чувството (т.н. душевен свят) съпровожда и прониква тези три области. Ако по този начин науката, изкуството и религията още веднъж се обединят в едно цяло и се оживят от това, което наричаме топлина, т.е. ентусиазъм, тогава разпознаваме златната нишка, която може и трябва да ги свърже трите в едно. Не е за препоръчване да насочваме своя поглед единствено към чувствения живот, в който толкова често изглежда, че може да бъде намерена причината за разболяването. Има повече смисъл да разпрострем нашата душевна топлина върху цялото съществуване, интегрирайки го в едно служещо отношение. Ако се отделя твърде много внимание на чувствения живот, какъвто е най-често случая при съвременната психотерапия, тогава тази тиха интеграция е невъзможна и чувственият живот остава изолиран, или дори заплашва да обсеби цялото.
Терапевтът лекува цялото човешко същество, заплашено да стане едностранчиво в своето мислене, чувстване и воля, дължащо се на недостатъчна интеграция на тези три области. Терапията с изкуство се обръща най-вече към средната област на човека, центърът, където той може най-много да почувства своята хуманност, и където живее неговата най-голяма топлина. С нейни средствата той може да запали тази топлина и да я разшири към всекидневния живот. При графиката - чрез намиране на точната линия; при рисуването с бои - чрез правилната работа с хартията, четките и цветовете; при моделирането - чрез начина, по който се борави с глината и формата; при музиката - чрез качеството на тона и т.н. Като извършваме тези неща, ние развиваме път на познание на света и нас самите, път наситен с топлина или също можем да кажем, с любов. Това първичната любов от началото на сътворението, която винаги и отново е на наше разположение, за да ни помогне да се възродим, ако имаме воля да отворим себе си за нея. Това е сърдечна топлина, която изгражда мост между космоса и земята. Здравословното тричленно взаимодействие, което описахме, ни предлага възможността самите ние да се превърнем в такъв мост.


ФОРМА И ЦВЯТ


Разположени едно до друго, понятията форма и цвят незабавно показват колко те са вътрешно присъщо различни. Те са две явления, които непрекъснато ни заобикалят в огромно разнообразие, и без които би било невъзможно да си представим живота. Ние се нуждаем и от двете, които са външното проявление, облеклото на света около нас. Възможно ли е тогава, може би, да сравним нашата нужда от форма и цвят с един вид глад и жажда? Може ли да се говори за глад за форма и жажда за цвят?
Ние непрекъснато се храним от това, което приемаме през сетивата. Точно както в областта на това, с което се храни и пие, в своя чувствен живот човек всъщност, наред с други неща, се храни с форми и цветове. Един свят без форма не би ни дал нищо, за което да се хванем. Един свят без цвят би ни дал малко радост. В цвета ние изживяваме нещо, което ни разширява и освождава от гравитацията. Формата има нещо конкретно, което ни дава чувство за сигурност. Формата може да бъде преживяна чрез виждане и чувстване, както с очите, така и с ръцете. Дори една мисъл-форма може да даде на човека чувството на един вид “разгръщане”.
Въпреки, че съществуват математически форми, рисунъчни форми, социални форми и др., на първо място човек се сеща за формите в пространството. Чрез пластичният елемент - моделиране с глина, каменоделство и дърворезба - най-пряко се усеща това, което е света на формата, посредством собствената дейност и съсредоточеност. Работейки по този начин, човек може да стигне до образи на форми, които могат да бъдат свободни или, според определен закон, да бъдат фантастични или естествени, вдлъбнати или изпъкнали, хоризонтални или вертикални, дебели или тънки, кръгли или закривени, спокойни или напрегнати. Винаги, работейки с две ръце, човек изразява себе си със силите на трите измерения чрез средствата на материала, който вдигнат над гравитацията.
Хаос, материя, субстанция добиват съдържание в художествената форма, хуманизират се и се изпълват с дух. Това е така, сякаш някой, който моделира с глина, става малко по-тежък, обемист и тумбест по време на неговата енергична дейност; той стига до среща със земята, хваща с ръцете, хваща с ума. От там той също може да придаде светлина, движение, идея и структура на материята. Тук става една близко взаимодействие с материята, отдаване и отнемане на тежест и обем.
Когато работим с цвят, преживяваме обратното на това. Боята не е тежка и сама позволява бързо да бъде aroused в живот на цвета. Тя няма почти накаква субстанция и може да стане прозрачна, когато е разредена почти нищо с течност, вода или масло. Тук ние навлизаме в свят на настроения, сенки, нюанси, които са зависими от светлината и тъмнината, от окото и душата. Цветът е неосезаем, почти неустановен в материята; ние не рисуваме с пряко с допира на ръката или пръстите, а чрез един посредник, четката. Цветовете мигновено извикват чувства и емоции, симпатия или антипатия. Те са много по-малко материални от формите и водят човека, който ги гледа или работи с тях към периферията, далеч от земята.
Просто си помислете за вечерното небе, дъгата, капката роса, сапунения мехур! С изключение на случаите, където цветовете са задържани своеволно от формата или за заобиколени от контури, в своята природа те имат някаква флуидност, могат да се смесват, да се правят по-бледи или по-силни, по-топли или по-хладни, по-тъмни или по-светли. Ние можем да бъдем трогнати, дълбоко докоснати в душата от залеза на слънцето, от играта на светлината и сянката, от цветовете на пеперудините крила или от есенния лист. Цветовете се нуждаят едни от други в множественост. Формата се стреми към единство, фиксира ни; цветът ни разпуска, също и в нашата вътрешна опитност.
По средата между формата и цвета е движението. Цветовете искат да дишат в движението, а формите искат да го установят; и двете се нуждаят от него. Един статичен цвят, или статично движение, не са живи, тяхният отпечатък за един продължителен период от време е несмилаем за човешкото същество. Задачата на художника, учителя и терапевта винаги ще бъде да приведе формата, цвета и движението в правилна връзка с художествения субект, който търси да бъде изразен; неуравновесените връзки между тези три елемента нарушават хармонията в рисуването. Твърде голямото отклонение от тази хармония свидетелства или може да доведе до нарушения на здравето на изпълнителя или притежателя на творби на изкуството. Лечителна или лечебно-съдържаща връзка с цветове и форми обикновено възниква, ако човек расте сред природата и е все още заобиколен от запазени кътчета от света, в които красивите форми и цветове могат да оставят своя отпечатък върху него. Те работят върху неговата собствена форма, тяло, собствен вътрешен цветен свят, душа. Това, което ние възприемаме със сетивата си е точно толкова важно, колкото и храната, която ядем и пием.
В нашето съвремие благосъстоянието на хората е неблагоприятно повлияно от замърсяването на земята, водата и въздуха, особено в градовете, а също така и от вредни сетивни впечатления в духа, душата и тялото. Ако разгледаме очертанията и формите в един съвременен град ние сме особено поразени от плоската, квадратна и строга природа на съвременната архитектура. Ако обърнем внимание на цветовете забелязваме, че от една страна те често са студени и luckluster и от друга, крещящи и безвкусни. Примери за това са цветовете стил предприятие или офис и хващащите окото реклами.
Жизнено необходимо е децата да се заобикалят с хубави форми и деликатни цветове. Стаи, мебелилировка, играчки, дрехи - всичко оказва влияние върху тяхното израстване и развитие. Красивите цветове и форми могат да създават здравословна взаимовръзка между небето и земята. Малките деца трябва да бъдат заети с рисуване и моделиране с глина, така че да не изгубят напълно връзката си с космичното. По-големите деца опознават по-добре земята чрез много рисуване с молив, чрез построяване с различни видове материали и моделиране с глина. В образованието тези художествени дейности са задължителни, както и все повече и повече в лекуването на болестите. Чрез терапията с изкуство ние разбираме дейното участие в художествените процеси, което е нещо повече от пасивното получаване на впечатления. Освен това, терапията с изкуство не се занимава с даване на израз на вътрешни образи; човек трябва да навлезе по-дълбоко в това, което е само хилаво или въобще го няма в пациента. Ако нуждата от цвят и форма се сравнят с определен глад и жажда, тогава качеството на тези два вида храна е от най-голяма важност. Често говорим за някаква специална диета или лекарство за даден болен човек дадено от доктора възоснова на физиологични процеси, с цел тяхното подпомагане или намаляване; също можем да говорим за прилагане на упражненията за моделиране или рисуване в терапията с изкуство. Рисуването и моделирането са дейности в простанството и времето, и също душевни дейности, които от една страна могат по оздравителен начин да съпътстват болния човек в неговото физическо тяло, а от друга, в неговото биографично развитие.
При лечението може да възникне въпросът: “Твърде силна ли е или е твърде слаба връзката на даден човек със земята? Може би, той е твърде реалистичен, бизнесоподобен и/или интелектуален или е мечтател, пълен с фантазии? Твърде буден или твърде замечтан?” Когато терапевтът си задава подобни въпроси, определени ръководни линии могат да му помогнат да разбере клиничната картина и да намери правилната терапия за пациента.
Да се избере като начална точка небесният език на цветовете или земният език на глината? Да избере методи, теми, процеси, които водят от небето на земята или от земята към небето? Учи ли той пациента да среща цветовете и да им придава форма или да ги запазва гъвкави и безформени?
И двете художествени форми, рисуване и моделиране, които са в известен смисъл полярни противоположности, съдържат в себе си свои противоположности. При моделирането има вдлъбната и изпъкнала, кръгла и продълговата форма, тежка, хоризонтална и вертикална, изправена форма. Рисуването има топли и студени, силни и слаби, тъжни и бодри, статични и подвижни цветове. При помагането на медицинското лечение чрез терапия с изкуство е важно да се стигне до изтънченото нагласяване на много от тези елементи. Искате ли да затоплите пациента? Студен ли е той, безцветен, блед или отпуснат? Или се нуждае от охлаждане, ако е твърде горещ, твърде изобилен и себеизгарящ?
Има много други апекти, които участват: форматът на хартията, субектът, направлението, скоростта, драмата, духовното съдържание, техниката и т.н. Изходната точка е винаги положението, вътрешното отношение, личността на пациента. Той ни показва определен образ, една частица от неговото същество. Нещо в него не е в ред. Нещо се нуждае да бъде призовано, задействано. Кое е това, което липсва? От какво се състои тази “липса”, какво се случва с него?
Липсващият елемент трябва да бъде намерен и въведен внимателно и с много търпение. Болният човек ще трябва да свърши сам същинската работа чрез извършване на подходящите упражнения, които терапевтът открива въз основа на клиничната картина и своите собствени наблюдения.
Ползотворните сили идващи от определени цветове и форми само бавно (често само след много седмици или месеци) ще окажат възстановително въздействие и ще възвърнат равновесието в пациента. Крайната творба на изкуството не е самата рисунка или скулптура, а самия пациент, който е възвърнал своето здраве.


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
Хостинг и Домейни