ПРИЯТЕЛИ НА АНТРОПОСОФИЯТА - ЕЗОТЕРИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Ex Deo nascimur. In Christo morimur. Per Spiritum Sanctum reviviscimus!
Дата и час: Пет Дек 14, 2018 2:50 pm

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 2 мнения ] 
Автор Съобщение
Непрочетено мнениеПубликувано на: Нед Фев 02, 2014 10:47 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
Изображение


Наталия Андреева е български писател,
родена в Бургас, живее в Германия.
Благодарения на Петър Иванов "попаднах" на нея,
и бях впечатлена!


Част от нейно интервю:
„Размирен човек съм аз и от размирен род идвам. Не понасям лъжи и лицемерие и не се научих да казвам на черното бяло. Още като се родих, започнах да усещам, че нещо наоколо не е наред. Дълго мислех, че светът, понеже е по-големият и силният, е и по-правият. Че съм прекалено неприспособена за него, което е някакъв особен вид липса на дарба за оцеляване

После, с помъдряването и натрупването на земен опит, започнах да разбирам, че онзи модел, заложен в нас от света, от който идваме, е много по-съвършен от втория – на света, в който попадаме. Че има и друг поглед върху живота, който ни учи да правим разлика между добро и зло, да уважаваме живота и съществата, които го носят в себе си, да се грижим за поверената ни планета, да зачитаме дарбите на небето и да ги ценим повече от земните приспособенчески хитринки за оцеляване в Каиновия свят.

Заедно с това дойде и разбирането, че небесният свят не е равномерно проектиран върху земния. Че има на планетата ни по-светли и по-тъмни петна. Излъчващи и поглъщащи. Поучили се от тъмния си минал опит, и нежелаещи да се поучат. И че за голямо мое съжаление съм попаднала във втория вид земни светове.

Тогава започна и голямото ми оглеждане наоколо, свързано с неустоимото желание и аз най-после да бъда поставена някъде на светло и прохладно място, както е казано в свещената християнска Книга.“
http://knigi-news.com/?in=pod&stat=2638 ... n=1&cur=45

Петър Иванов /"От Извора"/: "Изключително ерудирана и одухотворена личност, дълбоко навлязла в мистиката. Пише на български и немски език. Дарена е с огромен талант и проникновение за незримото. Стои надалеч от уличния шум и прахоляк. Ярка, оригинална и силна в прозата, лириката, лит. критика и превода, със солидна библиография и биография.

ЧОВЕШКИ ДУХ

Къде ли си, човешки дух? Ти навярно си измислен
от самотни мъдреци, изгаряни на клади.
Аз никъде не те намерих, а се скитах през вселените,
пропадайки от тяло в тяло, без да знам защо.

Видях напуснати жени. Те влачеха като комети
опашки от деца след себе си, но ти не беше с тях.
На вегетация приличаше там животът на човека,
приличаше на смърт и тлен, вече знам защо.

Видях отчаяни мъже, ограбени от мъжеството –
те бяха пленници на плът, която се превръща в прах.
Долавях там от всеки ъгъл как тлее твоето отсъствие,
ти беше тръгнал преди миг, не разбрах защо.

Срещнах тлен и имитация, сянка и игра на дух,
и нищо от това, което може да ме прероди.
Гореният от огън вижда дъжд небесен и спасение –
точно той ще те измисли, но знае ли защо?



ОТКРАДНАТОТО ТЯЛО

Тя, дарителката на тела,
ми даде преди време плът назаем.
Но аз не бях дете, което връща
обратно завладените играчки,
тъй както днес не съм жена, която
дарява ужасяващи подаръци.
За ужаса на земните ни дни говоря.
Смъртта е нищо, лесно се умира.
Земята глътна алчно щедростта й.
И, щом съблече земните доспехи,
не й остана много да дарява.
Всъщност - май не й остана нищо,
освен една единствена награда:
да дойде тя с предишната си щедрост
и да ме дари със смърт назаем.



ЧОВЕКЪТ. ПРИРОДАТА

Коя държава се затваря в граници?
Коя планета?
Тече реката на природата,
стрелките бавно обикалят циферблата
по часове – епохи.
Ала човекът – знак за трескавост
и силуетът му, заключващ равнината
сред вертикали от бетон –
когато ръката му замахне –
стават часовете часове,
минути,
нищо...

И отново природата –
не гарнитури от трева,
а всичко онова,
което бавно разрушава границите
и падат крепости –
първо асфалтираните пътища,
после градове, държави и планети,
после цялата вселена,
природата, която уж сигурно върви
към овенчаването си с човека,
ала понякога го подминава –
защо му е венец на хармоничното?

Един огромен генеретор на безвремие –
не просто липса на секунди,
а отказване от всякакви часовници,
които ги отчитат,
едно усещане за време,
толкова различно,
от човешката възможност
да усещаме секундите –
просто природата
във всички нейни проявления,
когато всяка тревичка
носи времето във себе си
и го излъчва по посока на звездите –
странна, неподозирана размяна на сигнали
между материята и живота.

Ала човекът?
Така в реката се стопява камъкът...
И на кого не бе достатъчна тъгата
на падащите сред пръстта тела –
едно след друго те лягаха съгласни
в нейната прегръдка,
на кого не бе достатъчна тъгата
на дървото и цветята
че трябваше да се изправи помежду им
самотната и беззащитна кожа на човека?

Но в полето и между дърветата
има ли поне едно растение или животно,
което да разбира езика на човека,
освен езика на заплахата,
ала такъв ли трябва да е човешкият език?
И има ли предмет,
напомнящ съществуването на човека,
освен смалените от хоризонта
фигури на градовете,
но колко неестествени са правоъгълниците,
пред меката окръгленост на храста,
на дървото,
на короната.

Човекът, който заглушава
вселенския часовник на живота,
човекът с непосилната задача
да изравни блюдата,
които изравнени са му дадени...
и заедно с това - природата –
една машина на времето,
което е било,
и което може да настъпи някога отново,
с пулт за управление,
достоен само за човешките ръце
или за никого...

И пак човекът
с дългите гирлянди спътници,
задушен в безпомощните си скафандри
и превърнал се в природа
за неовладяни сили –
дали ще може да отключи
заложената в гените си справедливост,
да отрече, ако е нужно,
създаденото от ръцете си
и да се завърне – малък
във полите на огромното –
там, където го очаква входът
на очовечената вселена.


Ето тук към Българската страница може да намерите нейни разкази, стихове, новели, романи:
http://www.andreeva.de/

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Пет Юли 25, 2014 5:05 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
ХРИСТОС

Нагоре по стълбата, която не води надолу.
Не всяко изкачване има обратна посока.
Навярно не можеш отново да дойдеш във тяло,
ти си вече далече, безкрайно, безкрайно далече.
Защо да се връщаш – човек се наказва чрез връщане,
а заради хората наказват дори боговете.
Но казват, че ти си далече, безкрайно далече,
не идваш дори във съня ни и в нашите мисли.
Даже не можеш да дойдеш чрез светлината
и все се налага майка ти да те замества.
Защо да се връщаш, когато от двадесет века
те славословим, само защото си мъртъв.
Ти си така недостижимо далече,
че наказа духът с токов удар невинния медиум,
когато запитах дали не видях твоя образ
в едно непознато дете, което обикнах.

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 2 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
Хостинг и Домейни