Среща, която е инициатива от официално отцепило се антропософско течение..., защо ли?!
От 15 до 20.08. 2012 год. в Атина в истински общностен дух се проведе среща на представители от Югоизточна и Западна Европа.
Срещата бе организирана от семейство Willam and Marianne Veltman /Holland/, заедно с френския лектор Мишел Жозеф и приятелите ни от Гърция - Михаел и София... Основна тема на срещата беше: Мястото на Балканските народи, тяхната история и култура като импулс за развитието на Европа и света.Движение „Приятели на Европа” – Балканска среща, Атина’ 2012
Движението „Приятели на Европа” има своята дълга история, чието начало е в 1999 год. Почти вече 90-ет годишният Вим Велтман /има снимка на последната страница на една от неговите книги, където може да прочетете биографични факти от дългогодишната му антропософска дейност/, заедно със съпругата му Мариане, носещи в душата си ценностите на истинната антропософия, Кристиян дер Веер /все от Холандия/, Мишел Жозеф /Франция/, приятели от Румъния и Словакия..., са инициатори на първата конференция в Прага, в която участват над 70 представители от 17 югоизточни държави. В 2002 и в 2005 год. отново има мащабни събирания, като в годините между тях се правят такива по-малки срещи както в Атина, които са като подготовка за следващата по-голяма... Началото на цялата инициатива на идейно ниво идва от срещата на Вим Велтман с Хари Салман /в периода 1995-2003 год./ – холандски антропософ, културолог и философ, след задълбочените му проучвания на славянските и балкански традиции, история и култура, и в частност на българските орфееви и богомилски корени, чиито релативни прояви той вижда в завещаното ни от Щайнер като импулси за одухотворяването и „раждането” на едни нови отношения между хората, в които душа с душа и сърце със сърце се срещат, в които Балканите ще бъдат новата сърцевина на духовния живот в Европа и в света. Постепенно са създадени антропософски духовно-културни центрове в различни държави - /Euro-houses/, в които се срещат млади хора от различните страни, докоснати от този духовен импулс. Цялото това движение се развива извън официалното Дорнахско русло и до момента.
Както сами разбирате духът на тази среща и в Атина беше твърде различна от начинът, по който протичат костюмираните Дорнахски и български монотонни антропософски официални конференции и лекционни аудитории. Живеехме заедно – във Валдорфската детска градина, създадена от Михаелис и София, приготвяхме заедно нашите закуска, обед и вечеря, приготвяхме заедно нашите забавления в музика, песни и танци... Предварителната програма беше само една предварителна картина на идеята, която ни събра, но истинската програма беше създадена от нас самите по време на тези 5 дни заедно. Организацията на нашите гръцки приятели беше изключително деликатна, незабележима и ненатрапваща се. Лекционното време изтичаше неусетно и никой не си гледаше часовника, защото цялата атмосфера и дух, които се чувстваха, ни караха да коментираме, да размишляваме на глас, да споделяме, да търсим отговори на отдавна пробудили се в нас въпроси – лични и идейни... В онзи момент нашите 9 различни националности /и всичко онова, което изкуствено се насажда днес/ се губеха безвъзватно в общия импулс на една единна жизнена и пулсираща човечна атмосфера. Онези сили, които ни събраха тук над двайсет човека, представители на девет националности/ България, Турция, Хърватска, Сърбия, Франция, Германия, Холандия, Гърция, Румъния/ действаха в заедност и раждаха топлотата в нашето общуване и нови приятелства.
Лееха се сръбски, български, хърватски, гръцки, румънски, немски песни и танци. Китарата на Урсула, цигулката на Кристиян, ударните инструменти на Никос и Омер бяха музикалният дух на нашата среща... Сутрин ме събуждаха нежните песни на Марианне и Урсула, които сновяха да приготвят закуската, а аз си мечтаех: Ех, ако можеше всяка сутрин да ме събужда такава нежна песен! Чухме приказки от Румъния и Хърватска. Имах възможността в сутрешното лекционно време да представя четири богомилски легедни за сътворението на света, както и представяне на идеите на Хари Салман за мястото на орфеевите и богомилски древни традиции в културата на Балканите и Европа. Представянето ми предизвика голям интерес и желание всеки да има текстовете. Отделихме време, в което всеки сподели какво се случва в момента в страната му в различните сфери на живот, как се развиват различните антропософски инициативи – какви са пречките, какви са възможностите, какви са идеите...
Нашите лектори – Вим /с деликатното си присъствие и намеса в ключови моменти в лекционните представяния/, Мишел Жозеф /с тънкото му френско чувство за хумор/ и Михаелис / с дълбочината на въпросите, които той носеше в себе си и представи пред нас/ танцуваха, пееха и бяха част от цялата тази неповторима атмосфера. Нашата работа всяка сутрин започваше с Медитацията на основополагащия камък на различен език. „Успението на св. Богородица”, „Европа днес”, „Балканите и славяните в развитието на Европа и света”, „Мъжкият и женският аспект на социалното развитие”, „Може ли валдорфското училище да култивира един истински социален път за развитието на личността”... тези теми се преплитаха с важни прозрения от страна на всички участници. Решихме заедно да организираме издаването на малко списание, в което всеки от нас да разкаже за своята страна, за своите преживявания тук и това да бъде преведено на четири езика.
Особена благодарност изпитвам към Вим. Споделих в лични разговори с него всичко онова, което се случи в моя личен и антропософски живот през последните няколко години – спокойно, свободно. Разбрах, че правилно съм почувствала нещата и съм на прав път. Видях сълзи в очите му, когато разказваше за важни срещи в своя живот, за свои преживявания и картини, за цялата тази идея, коята той чувства като своя мисия към Антропософията.
Истинност в мислите, истинност в сърцето и истинност в делата – това ще запазя в себе си от тези пет прекрасни дни в Атина. Това бяха и думите на 90-ет годишният Вим. И неговата топла бащинска прегръдка накрая: „Искам да видя България преди да умра!”
Снимки тук:
http://www.facebook.com/media/set/?set= ... 320&type=3
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Но я обичам! И тя мен!
