И тъй... въпреки, че ужасно ми се спи след снощния кризисен полет, имам куп неща да върша - от всякакво естество, въпреки това ще започна и ще се опитам за систематизирам отде се връщам, с кой ме срещна това пътуване, ще се опитам обективно да опиша фактите, и собствения ми усет, който е, разбира се субективно-интуитивен, и поне засега не ме е лъгал.
Първо искам да споделя, че реално това беше една спонтанно родена идея за среща - така изглеждаше допреди самата среща в Дорнах. Бяхме около 50 човека /броя ни варираше/, ясно е, че от различни държави, с различна насока в антропософията, по-млади, по-зрели... просто човешки същества по един или друг начин докоснали се до нея. Програмата беше доста стройна, с малки промени, незначителни, и с много точни времеви граници. Определено това лично аз го уважавам много и доста е различно от българското разбиране за "времеви граници".
"Спонтанно родената идея" обаче в един момент се оказа и блесна в цялата си всъщност неспонтанност. При наличието на над двайсетина представители на САЩ, дошли на нещо явно като "на поклонение" в Гьотеанума, при техните възгласи и песни "Алелуйа"
, в един момент /това беше още в края на първия ден!/ си дадох поне първоначална сметка какво се случва. Искам да подчертая, че срещнах дори и сред тях много, много интересни хора /като се наспя ще се оправям със снимките, да ги пусна/. Но като една обща енергия това просто надминаваше не само очакванията ми, но и разбиранията, душевната ми нагласа и чувството ми за дълбочина и интимно преживяване на Антропософията. Дадох си сметка, че Интернет наистина може да създаде грешна или непълна представа за човека срещу теб, още повече, когато става дума за съвместна работа и инициатива.
Тяхната "водачка" се оказа меко казано личност, която в много пъти надминава твърдата, налагаща се, волева и на всяка цена постигаща целите си позната на някои от нас в България Едит Моор. Едит просто беше едно швейцарско саморасло по високите швейцарски върхове неотстъпчиво цвете, в сравнение с въпросната дама... Ми тя просто не млъкваше, и все - "това ще го направим така, това инак", студено, безкомпромисно, незачитащо, неизслушващо присъствие, външно, постоянно преекспониращо и обясняващо неща дето изобщо не е нужно човек да се впуска да обяснява - те са просто за вътрешно изживяване... В същия момент обръщения към всеки "my love", уж с интерес и усмивка, в следващия момент все едно не те е чула... Опитвах се да контактувам колкото се може по-малко с нея. Да, може би описвам личностни характеристики и в момента те ми излизат най-ярко в образа й, обаче те я владеят и именно чрез тях тя "проповядва" уж антропософски идеали... Тя не присъства на нито едно изкуство, в кръга я нямаше..., не ми е ясно каква беше всъщност ролята й - да мисионерства по американски образец ли!!! Оффф... уморих се съвсем само докато разказвам, идва ми в повече даже мисълта за тази персона.../отивам да спя!/. До после!
Пепи, внимавай кой пускаш във форума, ако видиш нещо завъртяно, значи е американски масон-антропософ!!! $2^
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
, щото не е прието да се снимат лектори от подобен ранг... Ехе-е-е... и то какъв, по едно време жестът на ръцете му беше досущ като на Христос... Свърши лекцията и и точно като неуловим вихър се понесе към вратата, спря се за минута, погледна смълчаната зала с един драматизъм в погледа ![]>^&](./images/smilies/New folder/pisane.gif "smaill")
И понеже имам и друга подобна работа с глина тук в България, където работихме по четирите темперамента, и по процеса от покой към движение в човешката фигура - индивидуално, сега ценното беше не само в самата работа, но и в груповия процес - сменяхме си местата в групата и обективно доработвахме на съседа... Работейки с глина доста от етерното тяло бива буквално "погълнато" от нея! Човек се уморява, доспива му се, може даже и главоболие да получи... Е... и в един момент може и да му писне, не е лека борбата с тази глина. 
Имаше и малък инцидент накрая, но ще ви разкажа утре за него... А сега малко снимки. Лека нощ! 
