ПРИЯТЕЛИ НА АНТРОПОСОФИЯТА - ЕЗОТЕРИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Ex Deo nascimur. In Christo morimur. Per Spiritum Sanctum reviviscimus!
Дата и час: Сря Ное 21, 2018 9:41 pm

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 22 мнения ]  Отиди на страница 1, 2, 3  Следваща
Автор Съобщение
Непрочетено мнениеПубликувано на: Нед Сеп 22, 2013 10:50 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
`S`4`

* * *


Упрекнат бях във детския си и свободолюбив нрав,
наивен, изгубих своя път, подмамен -
не ще намеря лъч от светлина и радост,
онова сияние - детската мечта!

Пожертвах се насила в чужда вяра и идеи,
невинен и наивен, погълнат от смут, гняв, мрак,
превърнах се във нещо - съвсем различно,
един антипатичен, но приятен за света.

Натъпкаха ме те с морал, лъжливи знания и суета
и омразата погълна моята душа,
но с какво съм аз виновен... - символ на невинността,
че тук съм в свят измъчен и греховен.

В homo novus по чуждите стандарти бях превърнат,
загубих своят път и връщане назад не ще да има ..
няма ни бог, ни вяра,
ни онази светлина...

О, небеса пратихте ни нас на грешната земя,
пожертвахте ангелите свои
и нас превърнахте в падащи звезди -
угасващи искри...

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Нед Окт 06, 2013 12:05 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
* * *


Потънал във дълбоки размисли,
се чудя над това - какво е туй живота:
възход или падение, и мъките безкрайни -
дали са те съдба или пък случайност?

Каква е участта човешка?
В невежество да тънем -
и всеки ден, и всяка глътка въздух,
те мъка са за нас...
Във страх и ужас да живеем -
в разруха,
за която всъщност горещо ний копнеем.
Не това са две страни на една монета!

Но някой би казал:
"Защо така?
Защо нашите морали са тъй фалшиви?
Защо наште идеали не са прозрачни?
И всички обещания за светлини бъднини -
къде са?"

Четете, вий измъчени души -
страдалци по душевните беди!
Четете, вие сенки, о нещастни!
И знайте, че някой ден ще дойде Той -
едничък Прометей, и вас невежите
със пламъка на знанието ще сгрей!

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Съб Ное 09, 2013 10:54 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
* * *


Кои сме ние?

Песъчинки в пясъка на вечността...
Потънали в заблуда и наивност,
чакащи за надежда празна,
тъй далеч от нашите покварени сърца

Какво сме ние?

Сякаш времето лети,
разперило криле над нас,
то взима нашите души
и може би живеем ний напразно
за тази свобода,
за щастие, и за усмивки,
но в крайна сметка срещаме смъртта.

Защо?

Превръща ни във пепел или пръст,
отвежда ни в онези светли небеса,
избавя ни от вечното страдание.

На каква цена?

Сами сме ние звездици на нощното небе,
блещукащи душици, самотни във нощта,
и молим се на тъмното небе за правда
за вечно щастие във Елисейските полета.

Но ние - чедата Божии, предадени сме
на вечен мрак, без лъч от светлина,
без милост и без капка добрина,
предадени от своя свят Отец...

Това ли е?
Такъв ли е животът?

Да изгреем като слънцето,
да залезем като него,
да сме феникс, да бъдем ний едно
със песъчинки в пясъка на вечността,
звездици в нощното небе...

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Сря Дек 11, 2013 7:53 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
* * *


Пада си тихо, спокойно снега
покрива дърветата, техните клони.
Тихо, спокойно бялото було забулва света,
тихо и нежно,
неразрушимо спокойствие,
снежинка след снежинка,
тихо в нощта - предзнаменование на приказка снежна
или ад отново от сняг

Миг след миг,
снежинка след снежинка,
всяка година,
отново и отново,
дойде зима пак....

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Сря Дек 11, 2013 7:56 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
* * *


Животът е безценен,
безценни са миговете щастие
и тежка е скръбта,
когато надеждата изгубим,
било и празна -
тя не ще умре,
а силата ни ще расте
и тон за борба ще ни даде.

Животът пъстър е,
хората различни,
светове безкрай,
един е той обаче,
едничък шанс
и ако ти го пропилееш,
сънят не ще повториш,
и ще остане надеждата,
която не умира само във съня.

Не живееш, за да умреш.
Не цъфтиш, за да увехнеш ти.
Живей за дните,
часовете и всеки хубав миг.

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Сря Дек 11, 2013 8:00 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
* * *


Гневът в маска ти скрий,
омразата умело прикрий
проумей, че няма вечно щастие.
Разбери, че не си само ти
единствен в света.
Разбери, че който взима трябва и да дава,
и времето неусетно минава.
Ще потънеш все някога във вечна забрава,
и не ще купиш това с пари.
Пропилей всичко и
животът за глупостта не ще ти той прости .
Ах, как времето лети,
а ние се превръщаме във тор
и изчезваме в земята, потъваме във Ада...

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Сря Дек 11, 2013 8:08 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
Изображение


Vasilen Vasilev

Жори обичаше да му свиря ... било на пианото, било на китарата, когато свиря на двора ... измислих една тъжна балада, която той много харесваше .. .казах си ,че ще му посвиря ... и тъй не можах. Жори обичаше да ми седи в скута ,но аз почти винаги го пъдех, с мисълта, че може да има бълхи и тате ще ми се кара, ако довлека някоя в къщи... имаше един ден, един майски ден, в който нямаше никого в къщи ...тамън се бях прибрал и ми беше тъжно и гадно, защото бях отчаян от това, което виждам всеки ден, от тези хора, егоизмът им, жeстокостта им... неща, от които ме болеше и не издържах.....беше ми тъжно и самотно и си поплаках, а той дойде седна в скута и ме успокои, сякаш истински приятел бе до мен и си бе протегнал ръката за мен.....той обичаше да го галим, въпреки че показваше колко индивидуален, независим, горд ,лоялен и силен беше и се правеше, че не обича... ето, че накрая той се нуждаеше от обич, от уют, от тези, които го обичахме, обичаме и ще обичаме......вчера се върнах от училище и отидох при него.. той седеше в парното и не можеше да се движи, аз го съжалих, погалих го. Изведнъж той стана топъл, усетих живота в него или поне онова, което беше. Усетих, че неговата душа крещеше, ако можеше да остана при вас и при децата си. Вечерта го сънувах, а може би и плаках в съня си за неговата болка и страдание, през целия ден ми беше странно, сякаш имам температура, но нямам. Прибрах се, но той не беше в парното, въпреки че възглавницата му беше още топла....Тошко(синът му) го търсеше. Помислих, че е отишъл някъде и скоро ще се върне..той винаги усещаше кога ще се върнем при пътуване и винаги идваше ...винаги беше в двора, когато ние се връщахме, но сега бе различно ... всички очаквахме неговата кончина, но знаехме, че духът му, духът на едно силно същество, по-силно от всеки кух човек, винаги ще бди над нас, както този на Дядо Дойно и на Пирин. Той бе достоен... още си спомням онзи ден като дете, когато той донесе мика пред вратата на терасата, отдръпна се и сведе глава в знак на лоялност.....а беше още младеж.....толкова интелигентен, добър, саможив.....Какъв съпруга и баща беше... колко обичаше своята женска Кхати - Мъри и колко обичаше децата си Тошко(Цезар), Красчо(Красимир-Марк Крас) и Лазар(Помпей), толкова дни беше над тях, когато бяха слепи бебета и какъв баща беше....Да това беше моят, нашият Жори .Това беше една чиста душица, едно ангелче, което винаги беше до нас и ни обичаше, както и ние него. Никога няма да си простя, че не бях до него, както и когато дядо почина, точно както и Пирин почина....за пореден път се убеждавам, че няма въздесъщ и справедлив Бог, и че това са лъжи.....Жори, котарако, приятелю, братко, ние винаги ще те помним какъв беше за нас, ти винаги ще останеш в нашите сърца. Почивай в мир заедно с дядо, Пирин и Лазар(Помпей). Знам, че сте някъде хем близо, хем далеч, но сте винаги с нас и ни пазите от помията на живота и на жалките твари-хора.Обичаме Ви и ще мислим за Вас....но какво да се прави такъв е животът. Едно последно сбогом за вечността!

И грейте като звездици вий в нощта
и бдете над нас о, невинни душици
не изчезвайте вий във вечни мрак,
а бъдете до нас в сърцата наши.
И нека щом зърнем небесата вечни
се сетим за вас и помислим ,
защо ви тъй ний обичаме!
Сбогом! Приятен път към Вечността!
И винаги, щом зърна небето
ще погледна на там,
за да видя лицето на вечността,
за да видя твоята неугасваща звезда!

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Сря Дек 11, 2013 8:22 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
* * *


Смърт.
След смъртта пръст
или пепел.
Това сме ние -
ни повече, ни по-малко.
Раждаме се, живеем и умираме.
Това е таз` свещена простота и
нека нашите дела да бъдат помнени,
защото нищо друго не остава след смъртта.
Потъваме ний в Небитието
и от нас нищо друго не остава -
само пръст и пепел,
както и букет от рози .
Най-хубавият сън е този на смъртта,
а смърт по-сладка от тази във съня няма
и не ще има .
О, потъваме ний във Вечността.

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Чет Яну 16, 2014 12:26 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
* * *


Животът е песен
има рефрен, има и соло.
Привидно изглежда той лесен,
ала не е - това е проста и ясна лъжа.
Ладове, арпежи и интервали дори са
съставните части, а животът тече като
една вечна неспираща песен,
която взима дъха на всеки слушател.

Животът е есен.
Падат листата тъжно
и обсипват земята.
Покриват тия страдалци
своята майка и път дават
на идното поколение.
Падат едно подир друго ,
но това е съдбата им тежка,
това е вечният кръговрат,
а животът е неспирен листопад.

Животът - и пролет, и лято, и есен ,
а пък и зима май има,
но пак си остава проста,
но ясна песен.
Разгадана загадка,
забулена в мистерии,
сякаш шепне на тебе,
и час след час
брои дните ти земни,
за да се върнеш при своята майка,
която те храни,
и да нахраниш ти и другите твари,
а животът продължава,
дните минават, час подир час...

Но какво от това...
животът е песен,
животът е есен,
листо след листо и цвят след цвят,
зима, пролет, лято, есен и зима...

Това е то житейският път.

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Вто Яну 21, 2014 11:38 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 12:35 pm
Мнения: 1613
Стадо


Стадо болно кой те води?
Кой теб ще съпроводи до
олтара на смъртта.
Каква е твоята опора
в тез` мрачни времена?
Даваш се на страха и пошлостта,
превръщаш се в роб на своя
егоизъм и алчност ненаситна .
Печелиш, а ти губиш.
Стадо роби, препускащо в савана,
диво, необуздано, купчина от роби
или куп лайна-ненужни екскременти.

Каква е твоята опора в тез`мрачни времена,
о стадо жалко, глупаво и сляпо, подведено
нещастно... ах`колко жалко изглеждаш ти,
погледни се в огледало и от своя вид прокажен
ти се ужаси и мръсотията веднага повърни.

Разделение царува и глупостта пирува,
о свещена простота, не умира чумата на ненавистта...
Чумата роди и предизвика алчност, завист, пошлост, кич,
а те веднага взеха свойте жертви неродени и родени.
Всяха смут и разделение, причиниха смърт и унищожение
без почукване, без предупреждение, гибел и забвение.

Въриш, о стадо, по пътя на вечната забрава
и не ще има избавление в твоя утопичен
уродлив и грозен рай.

Време на раздора, имаш ли си край?
Време на позора, докога ще те има на тоз`грешен свят?
Време на разгула и утопия религиозна, това ще бъде
вечно един несвършващ край.

Стадо.... движиш се само .
Стадо.... колко си самотно.
Стадо ... къде отиде щастието?
Стадо... какво е туй нещастието?
Стадо... кой е бог?
Стадо... какво си ти?
Стадо... нима ще живеем и умираме до края на безкрайното?
Стадо...отговори, а не бягай ти...

И така илюзия блажена покрива техните очи и
отнема им живота жалък и ненужен,
големите надежди и детските мечти.

Потъваш в мрак... о, стадо... потъваш... и залязваш... във вечен мрак...
Сбогом ...!

_________________
"Нека никога не те е грижа за лъжите, а търси винаги мира в истината"
антр.лекар д-р Фр.Келер към мен, за мен


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 22 мнения ]  Отиди на страница 1, 2, 3  Следваща

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
Хостинг и Домейни