ПРИЯТЕЛИ НА АНТРОПОСОФИЯТА - ЕЗОТЕРИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ
http://anthrobg.net/

Поезия от големия ми син!!!
http://anthrobg.net/viewtopic.php?f=228&t=1562
Страница 3 от 3

Автор:  Дорина Василева [ Нед Дек 21, 2014 1:07 pm ]
Заглавие:  Re: Поезия от големия ми син!!!

Дорина написа:
Изображение


Vasilen Vasilev

Жори обичаше да му свиря ... било на пианото, било на китарата, когато свиря на двора ... измислих една тъжна балада, която той много харесваше .. .казах си ,че ще му посвиря ... и тъй не можах. Жори обичаше да ми седи в скута ,но аз почти винаги го пъдех, с мисълта, че може да има бълхи и тате ще ми се кара, ако довлека някоя в къщи... имаше един ден, един майски ден, в който нямаше никого в къщи ...тамън се бях прибрал и ми беше тъжно и гадно, защото бях отчаян от това, което виждам всеки ден, от тези хора, егоизмът им, жeстокостта им... неща, от които ме болеше и не издържах.....беше ми тъжно и самотно и си поплаках, а той дойде седна в скута и ме успокои, сякаш истински приятел бе до мен и си бе протегнал ръката за мен.....той обичаше да го галим, въпреки че показваше колко индивидуален, независим, горд ,лоялен и силен беше и се правеше, че не обича... ето, че накрая той се нуждаеше от обич, от уют, от тези, които го обичахме, обичаме и ще обичаме......вчера се върнах от училище и отидох при него.. той седеше в парното и не можеше да се движи, аз го съжалих, погалих го. Изведнъж той стана топъл, усетих живота в него или поне онова, което беше. Усетих, че неговата душа крещеше, ако можеше да остана при вас и при децата си. Вечерта го сънувах, а може би и плаках в съня си за неговата болка и страдание, през целия ден ми беше странно, сякаш имам температура, но нямам. Прибрах се, но той не беше в парното, въпреки че възглавницата му беше още топла....Тошко(синът му) го търсеше. Помислих, че е отишъл някъде и скоро ще се върне..той винаги усещаше кога ще се върнем при пътуване и винаги идваше ...винаги беше в двора, когато ние се връщахме, но сега бе различно ... всички очаквахме неговата кончина, но знаехме, че духът му, духът на едно силно същество, по-силно от всеки кух човек, винаги ще бди над нас, както този на Дядо Дойно и на Пирин. Той бе достоен... още си спомням онзи ден като дете, когато той донесе мика пред вратата на терасата, отдръпна се и сведе глава в знак на лоялност.....а беше още младеж.....толкова интелигентен, добър, саможив.....Какъв съпруга и баща беше... колко обичаше своята женска Кхати - Мъри и колко обичаше децата си Тошко(Цезар), Красчо(Красимир-Марк Крас) и Лазар(Помпей), толкова дни беше над тях, когато бяха слепи бебета и какъв баща беше....Да това беше моят, нашият Жори .Това беше една чиста душица, едно ангелче, което винаги беше до нас и ни обичаше, както и ние него. Никога няма да си простя, че не бях до него, както и когато дядо почина, точно както и Пирин почина....за пореден път се убеждавам, че няма въздесъщ и справедлив Бог, и че това са лъжи.....Жори, котарако, приятелю, братко, ние винаги ще те помним какъв беше за нас, ти винаги ще останеш в нашите сърца. Почивай в мир заедно с дядо, Пирин и Лазар(Помпей). Знам, че сте някъде хем близо, хем далеч, но сте винаги с нас и ни пазите от помията на живота и на жалките твари-хора.Обичаме Ви и ще мислим за Вас....но какво да се прави такъв е животът. Едно последно сбогом за вечността!

И грейте като звездици вий в нощта
и бдете над нас о, невинни душици
не изчезвайте вий във вечни мрак,
а бъдете до нас в сърцата наши.
И нека щом зърнем небесата вечни
се сетим за вас и помислим ,
защо ви тъй ний обичаме!
Сбогом! Приятен път към Вечността!
И винаги, щом зърна небето
ще погледна на там,
за да видя лицето на вечността,
за да видя твоята неугасваща звезда!


Лети си времето, лети.
Минават дни, години, векове
и накрая оставаме винаги сами.
Жалки и дребни, немощни пред
товара на свойта самота.

О, печал, о дни, години, векове..
Сякаш беше вчера,когато виках те,
а ти идваше при мен и така до онзи ден,
когато ти отиде си завинаги,оставяйки ни всички
тук, сега, завинаги сами.

Отиде си, изчезна, превърна се във спомен.
Замина си и остави нас сами.
О, а само колко липсваш ни...

Ти и твоят дух,твойта воля, сила, топлина.
Нивга не ще те аз забравя и какво беше ти за мен
през всичките години, изпълнени със сполуки и несполуки.
Винаги подкрепяше ме ти.
А сега, когато теб те няма, думи не остават,
за да опиша бездната безкрайна, изпълнена със сенки
от копнежи и мечти ,толкова далечни.

Обещах ти аз преди една година
всяка вечер да гледам
към небето за твоята звезда,
а там да видя вечността и силата
на неугасващата ти душа.

Ще те нося в дебрите на моето
съзнание омерзено
и нивга няма да забравя всичко, което
направи с обич, приятелю, към мен.

И сега в момента поглеждам през прозореца,
през сивото и мрачно,
декемврийско небе
и виждам твоята звезда, как сияе
и за миг се появява образът ти благ, смирен...

Нямам думи,нямам рими да опиша
как желая ти да си до мен.
Сбогом, лек път към Вечността,
за теб ще мисля всеки ден,до края на света
и ще гледам към августовското небе,
за да видя твоето лице.

На Жори... 1 година е твърде много... твърде... много.
Почивай в мир, където и да си.

Автор:  Дорина Василева [ Нед Дек 13, 2015 11:09 am ]
Заглавие:  Re: Поезия от големия ми син!!!

Прекрасен предколеден концерт на хоровите състави на Националната гимназия за древни езици и култури, в аулата на СУ, с новооткрити църковни песнопения и преработен български фолклор! Чувствам светлина в душата си, че и двамата ми сина избраха да бъдат част от това училище. За мен и като родител, и като учител, а и просто като човек - то е уникално. И въпреки всичко и всички изкуствено и умишлено създадени преди време проблеми, всъщност напълно изкуствени проблеми, там се кове истински Духовен живот и то на свободно мислещи млади хора! Не беше случайно желанието да бъде реално унищожено - битката не беше за сграда и т.нат., битката беше за душите! Пазете и развивайте Духа и Културата, млади момчета и момичета!






Дани - хоровият диригент на съставите!

Страница 3 от 3 Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
https://www.phpbb.com/