ПРИЯТЕЛИ НА АНТРОПОСОФИЯТА - ЕЗОТЕРИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Ex Deo nascimur. In Christo morimur. Per Spiritum Sanctum reviviscimus!
Дата и час: Сря Юни 20, 2018 3:57 pm

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 44 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5
Автор Съобщение
Непрочетено мнениеПубликувано на: Нед Май 27, 2012 1:45 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Нед Дек 18, 2011 10:09 pm
Мнения: 843
Доде ли Еркулес?..... Ако се появи, незабавно ме уведомете.


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Сря Май 30, 2012 12:21 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Нед Дек 18, 2011 10:09 pm
Мнения: 843
Така се оказва, че в случая рокфелеровият Прометей-Айон сякаш е насилствено пренесен от небесния свят и набутан в земния, заедно с целият му любим Зодиак! Поне така изглеждат нещата идейно, а също и визуално, ако съдим по тези изумителни снимки на рокфелер културен център в Ню Йорк, снимани през .......1933, т.е. в самото начало на споменатото от Галин и предсказано от Р.Щ. Второ Пришествие на Христос:

http://butdoesitfloat.com/filter/rockefeller-center

И в това „пренасяне” няма нищо случайно, както не са случайни и многобройните други детайли, на които обърнахме внимание. Всички те са подчинени на един общ замисъл, произлизащ от средите на американското приложно масонство, според който Земята днес трябва окончателно да се превърне в материален образ и подобие на Космоса и което е по-интересното, това нейно чисто материално съществуване да продължи... вечно, както и това на пренесения на Земята Космос. Какъв мащаб, какъв идеен размах има фантазията на предшествениците на днешните масонски момчета...............надминаващ дори моята, а тя е най-голямата на този свят!!!

Увековечаването на земното съществуване, това е целта, която си поставя масонството в края на 19. и началото на 20. в., в което на пръв поглед няма нищо лошо. И понеже Прометей е този, който обединява в себе си двата аспекта на Айон-Яхве – Космическата Вечност и Земната преходност - той е избран за символ на увековечаването на земното или на земния материализъм! По този начин желанието на американското масонство в неговия приложен аспект е да сведе дейността на духовния в своята същност Космос изцяло и единствено до това, което се случва на Земята! Неговите водещи представители при прехода между 19. и 20. век съвсем съзнателно са пожелали да подчинят целият Космос на нуждите на Земята, т.е. на своите собствени нужди. Заложеното тогава продължава по определен начин до ден днешен, а доколко това е съзнателно при съвременните м..........можем само да гадаем.

В Рокфелер център, в сърцето на Манхатън, Ню Йорк, е материализирано желанието на тогавашното масонство да сведе всичко духовно-космическо до земно-материалното на Земята. От друга страна, той израз на желанието му за постигането на земното безсмъртие, цел, която му е завещана от основоположника на Братството, Хирам. Вечност и безсмъртие, постигнати по материален начин - за това мечтае и се опитва и до днес да постигне елитът на масонството, който дава тон на целия политически и икономически живот на Земята. Елит, който външно е напълно непознат, вкл. на редовите членове на т.нар. масонско братство! Същината на замисъла на целия Рокфелер комплекс в Ню Йорк, чийто център се явява златната Прометеева скулптура, е той да представлява средищна точка на свеждането и увековечането на Земята на цялата дейност на духовния Космос!

Айон обаче е бог на Космическата Вечност не само защото е призван да я отрази на Земята в началото на нейното самостоятелно съществуване и в името на бъдещото развитие, както доскоро това беше необходимо, а заради способността му да остава неразривно свързан с нея! Бог Айон или Яхве в своя висш аспект всъщност е самата персонализирана Вечност! Той е в състояние да я пренесе на Земята дотолкова, доколкото е необходимо за нейното израстване, както и това на човека и свързаните с него същества от другите Йерархии, но не е задължен да остане свързан с материалната Земя завинаги, както му се иска на рокфелеровското масонство... И след постигането на целта на земното съществуване, което по отношение на човека е свързано със развитието на Съзнателната душа, макар на Запад тя да има инстинктивен характер, започва нещо излючително важно и рядко срещано. Това е Битката на Небето.


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Съб Юни 02, 2012 1:30 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Нед Дек 18, 2011 10:09 pm
Мнения: 843
Битката на Небето се състои в това, че една много малка, но силна за сметка на това част от най-прогресивните духовни същества от Висшите Йерархии, или т.нар. от Рудолф Щайнер Долни богове, се изправя срещу друга и също прогресивна за времето си част, която принадлежи съответно към Горните богове. (Стигнали сме до заключението, че съотношението на силите е точно 1/49 или приблизително 1/50!) Оръжието на малобройните Долни богове, както е известно, е това, което е трудно да се повярва, че може да съществува, но все пак е факт, и това е резигнацията! Тя се състои в съзнателният отказ на тези Същества да участват в каквото и да било, свързано с по-нататъшното развитие и усъвършенстване на физическия план на Земята след достигането на неговата своеобразна кулминация през 1841 г. По този начин те принуждават на нея да слязат и продължат дейността си другите, „горните” божествени същества, които дотогава са спомагали за нейното прогресивно развитие, но главно в материално отношение. Фактически те отказват да се поддадат на установената до тогава инерция на развитие.

Тези Долни богове всъщност принадлежат към най-висшата и отбраната част от съвкупността същества от онова войнство Духове, които остават на Земята след отделянето й от Слънцето, а именно Земните Елохими. Те са тези, които систематично пресъздават всичко съществуващо на нея като природа по образ и подобие на околната космическа реалност. Човекът се явява най-висшето и хармоничното съчетание на тази реалност на Земята и е също тяхно творение. Предводителят на тези древни и свързани със Земята Същества е именно Прометей, наречен в Библията Елион или Яхве.

Но освен с физическото формиране на Земята Долните богове са заети и с дейността на древните Мистерии, където хората поддържат и развиват връзката си със свръхфизическата подоснова на света. Това особено се отнася за т.нар „долни Мистерии”, чрез които те са довеждани до връзка с „долните” или също както ги нарича Р.Щ. „луциферическите” богове. Това става чрез особено трудното проникване навътре в невидимата същност на човешката душа, което стои в противовес със случващото се в Горните или Аполоновите Мистерии, които осигуряват достъп до Горните богове или до „горния свят”, скрит зад видимата или природната действителност, включително и тази на Слънцето. В този смисъл, до времето на Голгота Христос се явява най-висшият от Горните богове.

Така можем да определим Съществата, стоящи зад образа на Прометей-Яхве, като двуаспектни, тъй като са носители както на най-висшата духовност, така и на най-големия материализъм. Обикновено те се представят външно чрез фигурата на архангел Михаил, но всъщност зад нея се скрие образът на по-висшият аспект на християнизирания Яхве. Посредством Михаил той е този, който подготвя Мистерията на Голгота, а след свързването на Христос със Земята заедно с него работят в посоката на нейното бъдещо одухотворяване. ........


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Сря Юни 06, 2012 8:00 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Нед Дек 18, 2011 10:09 pm
Мнения: 843
Прометей и рокфелеровото масонство



В Ню Йорк се намира поръчаната от Джон Рокфелер през 1933 г. и изработена от американския скулптор Пол Маншип статуя на Прометей, която макар и да е напълно неизвестна в Европа, според американците е един от двата основни символа на тяхното скулптурно изкуство. (Другият е т.нар. Статуя на свободата.) Тя изобразява титанът Прометей, който държи в дясната си ръка пламъкът на откраднатия от него божествен огън. С него той дарява хората, с което ги спасява от унищожението, замислено от разгневените олимпийски богове, които гръцкият мит обединява под името Зевс. По форма този пламък прилича на косата на Прометей, с което се загатва за връзката му с мисленето, което всъщност е истинският дар на Прометей. Този огън е част от космическия огън на мисленето, което пламти в душите на небесните богове. Статуята е също позлатена, за да напомни, че златото е земния еквивалент на отвъдземното, божественото мислене.

Изображение

Статуята на Прометей в Рокфелер център, Ню Йорк

Самата Земя е символизирана от скалите под Прометей, с което се напомня и за мястото на приковаването и страданията му - Кавказ. От друга страна, фигурата изглежда така, сякаш отлита и се понася нанякъде. Твърди се, че е изобразен как долита с огъня при хората на земята, но усещането от положението на тялото с протегнатата напред лява ръка е, че по-скоро отлита. Вероятно авторът е искал да покаже, че Прометей е свързан не само с неговото „лобно” място - Кавказко-черноморския район – но също и с Америка, където според някои езотерически настроени американски кръгове човешкото мисленето достига своят епогей. Поради това Прометей изглежда в това малко странно, сковано излитащо-падащо положение.

Изображение

Статуята заема централно място в Рокфелер комплекс, който се намира в сърцето на Манхатън и е изграден в периода 1931-39 год. Странно е, че е композирана така, че фактически се намира под земното равнище, което пламъкът на Прометей едва докосва отдолу. Точно отзад, но на горното ниво, е главният вход на наподобяващата игла централна сграда на комплекса от общо 14 небостъргача на Центъра! Адресът му е под номер 30. (30 Rockfeller Center, New Jork), което напомня за времето от 30 000 години, които според Есхил Прометей трябва да чака преди да бъде освободен от Херкулес. Така той наистина изглежда затворен под земята и заобграден отвсякъде с огромни сгради. Зимно време пространството под него се превръща в обществена ледена пързалка, а точно над него се поставя коледната елха на Ню Йорк, което превръща мястото в централно за града.

Цифрата 14 е особена и напомня за разкъсаното на толкова отделни части тяло на Озирис - богът на Подземния свят според древните египтяни. Първоначално той е Слънчев бог, но след убийството му от Тифон сферата му на действие се пренася в т.нар. подземен свят, който всъщност съответства на системата на нашата Земя-Луна. Тифон също става подземен бог, с който Озирис остава свързан.

Изображение

Митът за Прометей, който според Рудолф Щайнер има египетски произход, всъщност представлява аналог на този за Озирис, но в по-голяма степен засяга самият човек. Той е този, който стои в центъра на мита за Прометей, за разлика от божествените персонажи на другия египетски мит. Той засяга, докосва хората до такава степен, че поставя един от тях – Херкулес, в положението на спасител на жертвалия се за човечеството бог Прометей, след което той е обожествен. Този мит олицитворява вярата на божествения свят в способността на човека да бъде негов спасител и да се превърне в равностойно на боговете свободно, мислещо същество. При митът за Озирис всичко е на божествена основа, при което спасението на този бог става от друг, а именно от Хорус, който отмъщава за убития си баща. Зад неговият образ прозира същността на божественото същество, наречено по-късно Христос.


ИзображениеИзображениеИзображение

„Иглата” на Рокфелер център ______________________ Прометей и входът зад него



Айон и Вечността


Ако разгледаме по-подробно скулптурата на Прометей, на очи се набиват някои интересни подробности. Например несвойствената на пръв поглед за неговия митологически образ зодиакална лента, която се намира под краката му и която опасва скалите. В най-различните интерпретации, които могат да бъдат срещнати по този въпрос, обикновено се казва, че в случая зодиакът символизира звездния свят, от който произлиза богът, явявайки се посредник между него и Земята. В това отношение той много наподобява на един друг, също античен бог, който се изобразява по сходен начин и това е бог Еон, наричан също Айон или Йон.

Изображение

Бог Айон, 3 в.сл.Хр.

На горната римска мозайка Айон е изобразен изправен върху зодиакалния кръг, който го обгръща отгоре. Той изглежда много добре сложен физически и самоуверено и леко начумерено държи Зодиака с дясната си ръка в областта на Рибите. При рокфелеровия Прометей приблизително в тази посока се протяга лявата ръка.

Известно е, че древните автори свързват образът на рибата с последните влияния, които Земята изпитва от областта на отделящото се от нея Слънце в самото начало на нейното формиране. Поради тази причина тя по-късно се свързва с Христос, който тогава остава в областта на Слънцето. Ръката на Айон стабилно и неслучайно е поставена в Риби и идва да покаже неговият слънчев произход преди да се свърже или „стъпи” на Земята. Именно преходът от едната област към другата, е изобразен на мозайката. При това се вижда, че той стъпва с единия си крак върху Земята - но не директно, а през зодиакалната лента, където тя е подминала 5-тия знак, този на Лъва, - а другият я прекрачва донякъде, но не изцяло! Така Айон изглежда, че стъпва на Земята, но всъщност остава добре вписан в Зодиака над нея, за разлика от рокфелеровият Прометей, който излиза изцяло извън последния. Това е една съществена разлика между двамата, наред с многото прилики.

Освен това Айон се свързва с понятието време на Земята, както и с протичането на земните епохи или еони. Най-висшият му аспект обаче е този, който го определя преди всичко като Бог на Вечността! Тя е тази, от която всичко, свързано с времето на Земята, произлиза и в която се влива обратно. Вечността е свързана с Космоса, а нейна противоположност е преходността на земното време, както и самата Земя. Поради тази причина Айон стъпва с единия крак върху космическия Зодиак, а с другия едва-едва е на Земята, което показва, че се намира на прага между Небето и Земята и е този, който формира второто по образеца на първото, с което е неразривно свързан. С показалеца на лявата си ръка деликатно сочи надолу към областта на Земята, която в началото на времената предстои да бъде населена и изпълнена със съзидателен живот.

Самата тя е представена полегнала отдолу под образа на Деметра със змийче, виещо се около врата й. Можем да кажем, че тя е образ на душата на Земята в началото на нейното образуване. Погледът й е насочен нагоре към Зодиака и Айон. Със специфичния жест на лявата си ръка също както Айон сочи надолу към Земята, а в тази посока гледат и две от децата.

Едното от тях е особено загадъчно и впечатлява с красотата си. То е по-дребничко и облечено, за разлика от другите, които са голи, а също и закачулено в сива дрешка. Наличието на облекло показва, че тук се изобразява едно човешко същество, за разлика от околните богове, които както обикновено са голи или ‘съблечени’ от земната материя. Момченцето е с миловидно лице и красиви, широко отворени, съзерцателни и леко втренчени очи. С жеста на лявата си ръка, който е свързан с древните Мистериите, също сочи надолу, а в дясната, в областта на сърцето си, държи здраво една разлистена пръчка, която прилича на лък! То е малко, но ръцете му вече са добре оформени и мускулести. Краката наподобяват планински склонове, в които то сякаш се е въплатило, и са изписани с цветовете на скалистата земя. Тяхното положение е същото като това на Деметра или Майката-Земя, която е до него.

Изображение

Повече от ясно е, че рокфелеровият Прометей представлява една раздвижена хоризонтална версия на древния Айон. Подобия има и в това, че за модел на статуята на Прометей Пол Маншип избира за модел американецът от италиански произход Леонардо Ноле, който е известен за времето си културист, спасител и художествен модел, а след завършването на статуята се превръща в легендарна за Ню Йорк личност.

ИзображениеИзображениеИзображение Леонардо Ноле

Към всичко това трябва да прибавим фактът, че едно от имената на свързания със Земята еврейски най-висш бог Яхве, с които често е наричан в Библията, е Елион (Elyon). Това е съставно име, съдържащо имената Ел и Йон, и означава "най-висшият Айон или Бог". На български се превежда "Всевишният"! Рокфелеровият Прометей в Ню Йорк носи неговите качества, свързани със съзидателната дейност по образуването на преходната физическа Земя, както и тези, които Айон представя по отношение на Вечността на Космоса.

Елион и Айон са два аспекта от едно и също нещо и това е Елохимът Яхве. Той е този, който ангажира целият си живот със Земята след като Слънцето се отделя, жертва се и остава на нея, макар съществуването, което заслужава е слънчевото. Така той, така да се каже, „потъва” в земното. Земята се превръща в обект на неговата съзидателна дейност, чиято крайна цел е формирането на човека по образ Божий и даряването му с качества, които само извънземните богове притежават.

Изображение

Двуаспектно Айон-Яхве е изобразен върху горния сребърен съд от римския период. В земния си аспект е потънал до гърди в земята, а съществуващият там ариманически елемент, е загатнат от гущера и скакалеца. Висшият аспект на неговото същество е изобразен отгоре като изцяло вписан във вечността на зодиакалния кръг, който държи с дясната си ръка. Тук взаимодействието или балансът между Небесното и Земното са представени по много оригинален и красив начин. Изобразени са едновременно крайностите на потъването в земята и извисеността над нея. Но макар и потънал дълбоко, в изпълнения с нежност и красота поглед на Яхве, който със своята обвързаност със Земята напомня на ‘прикования’ Прометей, можем да прочетем неговият дълбок вътрешен копнеж към Вечността на небесната му родина и очакването отново да бъде върнат там от един от тези, на които е посветил и жертвал живота си – човекът Херкулес.

* * *

Точно зад статуята на Прометей на горния етаж е разположен главният вход на централната сграда на Рокфелер Център. Над него е изобразена стилизираната фигура на Създателят на Земята Яхве, който по отношение на Триединството Отец - Син - Свети Дух съответства на принципа Отец или Създател. (По-надолу е приложена диаграмата Scutum-Fidei, която изяснява това отношение.) Масонството нарича тази фигура Архитект. Той държи в ръка един от основните масонски атрибути, пергелът. Твърди се, че неговата фигура изобразява Мъдростта, но това е много общо казано и в голяма степен заблуждаващо, защото зад нея очевидно стои масонският Световен Архитект или Създателят на физическия свят, който отнесен към еврейската религия e бог Яхве.

ИзображениеИзображениеИзображение
Създателят над входа на „Иглата” (автор Лий Лорри)ИзображениеИзображениеИзображениеСъздателят Урицел на Уилям Блейк

Този образ над централния вход също е взаимстван от другаде, а именно от английския художник Уилям Блейк и неговия Урицел. Като цяло той изглежда като своя прототип, но по-здрав физически, по-масивен, както и по-безчувствен, невъзмутим и непоколебим във волята си да създаде нещо. С показалеца на дясната си ръка сочи надолу, за разлика от този на Блейковия Създател, при който жестът е различен.

Под него се намира нещо наистина интересно и със сигурност оригинално. За разлика от Урицел на Блейк, чиято Земята изглежда като тъмна бездна, създанието на рокфелеровият Архитект показва различни черти. То изглежда като разтопено стъкло, в което се вписва една завита в полукръг и издигаща се нагоре стълба, която в горния си край докосва инструмента на Създателя. Тя сякаш очертава границите на едно ново земно кълбо. Докато при Блейк Създателят очевидно е зает с нещо, което се случва под него, във втория случай той е по-изправен и с жеста на лявата си ръка издига това, което е отдолу, показвайки му новата посока на развитие. Стълбата едновременно с това се явява средство за издигане към новата област, която различна от предишната. Той не сътворява, а пресътворява нещо вече съществуващо, а именно Земята в досегашния й вид.

Рокфелеровият Архитект създава нещо съвсем ново, което наподобява на масонското „разтопено море”, което според основната масонска „Легенда за Храма” трябва да бъде новото състояние на Земята и свързаното с нея човешко тяло. То преставлява отлята сплав от всички метали на Земята в точно определени пропорции, при което полученият материал става прозрачен като стъкло. Това трябва да бъде материалът на Новата Земя, който Хирам се опитва да създаде, както и новото физическо безсмъртно човешко тяло, което всъщност е най-висшата цел на масонството! Желанието за постигане на земно безсмъртие – това изобразява украсата на портала на Рокфелеровия център в Ню Йорк. Създаването на тази нова и вечна земна материя е най-висшият идеал на масоните, завещан им от основоположника на тяхното движение Хирам. А неговите последователи са тези, които поне според легендата, са призвани да го постигнат.

* * *

Идеята за постигане на вечност във физическия свят на човека стои и в основата на скулптурата на Прометей. Това личи особено добре от първоначалния модел на скулптурата на Пол Маншип, според който, както се вижда по-долу, в началото Прометей е трябвало да бъде представен като по-точно съответствие на Бога на Вечността Айон. На този модел богът стъпва здраво с единия си крак върху зодиакалната лента, а с другия е на границата между нея и скалите. Горната част на тялото му надхвърля Зодиака, създавайки впечтлението, че с крак го избутва и натиска надолу към Земята. Жестовете на ръцете му описват хармоничен полукръг и показват как сваля надолу към Земята това, което е „горе”. Лявата му ръка поема „горното” и го подава чрез дясната на „долното”. Това още по-добре се вижда при завъртяната на 90 гр. илюстрация. Тогава много хубаво личи наподобяващото 8-ца движение на ръцете, в центъра на което е главата. Тя гледа точно надолу към мястото, където Зодиакът или Вечността трябва да бъде пренесен, а именно Земята. Предполагаме, че първоначално в този вид скулптурът е моделирал моделът, след което го е завъртял в хоризонтално положение и е добавил постамента. Разбира се, това не може да се докаже.

ИзображениеИзображениеИзображение
Позлатеното копие на модела на Прометей на МаншипИзображениеИзображениеИзображениеВертикално разположения модел

Жалко, че тази по-ясна и директна идея за статуята на Прометей не е пресъздадена по-късно, а по някакви причини е променена, за да се стигне до това, което виждаме днес. Тя е по-художествената и по-майсторски направената, което не може да се каже за окончателния вариант в подземието на Рокфелер. При втората липсват вътрешното движение и хармонията на формите, които са станали статични, сковани и еднообразни.

Изображение

Замисълът на скулптурата в окончателния й вариант, показващ пълното сваляне на Вечното при Земното, е прикрит и замазан чрез това, че десният крак на Прометей вече не натиска зодиакалната лента, а отстъпва изцяло от нея, което кара фигурата до известна степен да полита. Така излиза, че Зодиакът и свързаната с него Вечност са изцяло натикани долу на Земята, докато отгоре Прометей се намира в положение, което е средно между присядащо и политащо.

Само можем да гадаем какво е накарало авторът Пол Маншип да промени или прикрие първоначалният си замисъл, но е известно, че в крайна сметка той не остава доволен от окончателното си творение и до края на живота си не се гордее с него. Първоначално то става обект на неодобрение и подигравки сред местното население и вероятно поради тази причина, както и поради ниската му художествена стойност - днес колекционерска стойност имат само продаваните от наследниците на Пол Маншип в ограничена серия позлатени 24 каратови копия на модела. А на картината, рисувана в края на живота му от неговия син, се вижда на заден план прототипът на скулптурата, а не крайният й вариант!

Изображение
Пол Маншип

Всички тези детайли, свързани със статуята на Прометей в Рокфелер център, показват стилът и вдъхновението на американското масонство, стоящо зад тях. То личи и от името на главния архитект на комплекса, Раймонд Хууд, който освен това проектира масонския храм в Скрантън, Пенсилвания. Днес построеният по негова идея комплекс в Ню Йорк е обявен за паметник на културата, а на бронзовата плоча изрично е упомената бройката на сградите в него – 14.

ИзображениеИзображениеИзображение

* * *



Битката на Небето


Рокфелеровият Прометей в Ню Йорк изглежда сякаш е насилствено пренесен от небесния свят в земния, заедно с целият му любим Зодиак! И в това „пренасяне” няма нищо случайно, както не са случайни и многобройните детайли, на които обърнахме внимание. Всички те са подчинени на един общ замисъл, произлизащ от средите на американското приложно масонство, според който Земята трябва окончателно да се превърне в материален образ и подобие на Космоса и което е по-интересното, това нейно чисто материално съществуване да продължи ... вечно! Увековечаването на земното физическо съществуване и свеждането единствено до него на дейността на целия Космос, това е целта, която си поставя масонството в края на 19. и началото на 20. в. В това на пръв поглед няма нищо лошо. И понеже Прометей е този, който свързва в едно двата аспекта на Айон-Яхве – Космическата Вечност и Земната преходност - той е избран за символ на увековечаването на земното или на земния материализъм. По този начин желанието на американското масонство в неговия приложен аспект е да сведе дейността на духовния в своята същност Космос изцяло и единствено до това, което се случва на Земята! Неговите водещи представители по онова време съвсем съзнателно пожелават да подчинят целия Космос на нуждите на Земята, т.е. на своите собствени нужди. Заложеното тогава продължава и до ден днешен повече или по-малко съзнателно от съвременните висши представители на това масонство.

В Рокфелер център, в сърцето на Манхатън, Ню Йорк, е материализирано желанието на тогавашното масонство да сведе всичко духовно-космическо до земно-материалното на Земята. От друга страна, това е израз на стремежа му за постигането на земно безсмъртие, цел, завещана от основоположника на Братството Хирам. Вечност и безсмъртие, постигнати по материален начин - за това мечтае и се опитва да постигне и днес неговият елит, който дава тон на целия политически и икономически живот на Земята. Елит, който външно е напълно непознат, включително на редовите членове на масонското братство.

Същината на замисъла на целия Рокфелер комплекс в Ню Йорк, чийто център се явява златната Прометеева скулптура, е той да представлява средищна точка на свеждането и увековечането на Земята на цялата дейност на духовния Космос! Айон обаче е бог на Космическата Вечност не само защото е призван да я отрази на Земята в началото на нейното съществуване, а най-вече заради способността му да остава неразривно свързан с нея! Бог Айон или Яхве в своя най-висш аспект всъщност е самата персонализирана Вечност! Той е в състояние да я пренесе на Земята толкова, колкото е необходимо за нейното израстване като място, където човекът и свързаните с него същества от други Йерархии да се развият, но не е задължен да остане завинаги свързан с материалната Земя, както им се иска на хората от рокфелеровското масонство. И след постигането на определената за земното съществуване цел, която по отношение на човека е свързана с развитието на самосъзнателната душа, започва нещо излючително важно и рядко срещано. Това е Битката на Небето!

Тя се състои в това, че една много малка, но за сметка на това силна част от най-прогресивните духовни същества от Висшите Йерархии, или т.нар. от Рудолф Щайнер Долни богове, се изправя срещу друга и също прогресивна за времето си част, която принадлежи съответно към Горните богове. (Стигнали сме до заключението, че съотношението на силите е точно 1/49 или приблизително 1/50!) Оръжието на малобройните Долни богове, както е известно, е това, което е трудно да се повярва, че може да съществува, но все пак е факт, и това е резигнацията! Тя се състои в съзнателния отказ на тези Същества да участват в каквото и да било, свързано с по-нататъшното развитие и усъвършенстване на физическия план на Земята след достигането на неговата своеобразна кулминация през 1841 г. По този начин те принуждават на нея да слязат и продължат дейността си другите, „горните” божествени същества, които дотогава са спомагали за нейното прогресивно развитие, но главно в материално отношение. Фактически те отказват да се поддадат на установената до тогава инерция на развитие.

Тези Долни богове всъщност принадлежат към най-висшата и отбрана част от съвкупността Същества от онова войнство Духове, които остават на Земята след отделянето й от Слънцето, а именно Земните Елохими. Те са тези, които систематично пресъздават всичко съществуващо на нея като природа по образ и подобие на околната космическа реалност. Човекът се явява най-висшето и хармонично съчетание на тази реалност на Земята и е също тяхно творение. Предводителят на тези древни и свързани със Земята Същества е именно Прометей, наречен в Библията Елион или Яхве.

Но освен с физическото формиране на Земята Долните богове са заети и с дейността на древните Мистерии, където хората поддържат и развиват връзката си със свръхфизическата подоснова на света. Това особено се отнася за т.нар „долни Мистерии”, чрез които те са довеждани до връзка с „долните” или също както ги нарича Р.Щ. „луциферическите” богове. Това става чрез особено трудното проникване навътре в невидимата същност на човешката душа, което стои в противовес със случващото се в Горните или Аполоновите Мистерии, които осигуряват достъп до Горните богове или до „горния свят”, скрит зад видимата или природна действителност, включително и тази на Слънцето. В този смисъл, до времето на Голгота Христос се явява най-висшият от Горните богове.

Така можем да определим Съществата, стоящи зад образа на Прометей-Яхве, като двуаспектни, тъй като са носители както на най-висшата духовност, така и на най-големия материализъм. Обикновено те се представят външно чрез фигурата на архангел Михаил, но всъщност зад нея се скрие образът на християнизирания Яхве. Посредством Михаил той е този, който подготвя Мистерията на Голгота, а след свързването на Христос със Земята заедно с него работят в посоката на нейното бъдещо одухотворяване.

Изображение

Ханс Зюс фон Кулмбах, Св. Троица, началото на 16 в., датайл

Все пак начинът и стилът на действие на Яхве и Христос, изобразени от Ханс Зюс фон Кулмбах на горната илюстрация от 16. век като братя, каквато традиция съществува, се различават един от друг. След като Христос се свързва със Земята, негови стават задълженията да развие духовността в условията на все по-нарастващ, но прогресивен за времето си материализъм. За това неговата дейност става двуаспектна. Накратко казано, екзотерически тя се проявява предимно в институциите на официалното християнство, а езотерически в ордена на розенкройцерите, чиито основи се полагат през 13. век. На втория, и в частност на неговия лидер, Кристиян Розенкройц, се пада задачата да достигне до духовните светове при липсата на каквато и да била естествена връзка с тях. Това става по своеобразен начин, а именно чрез пълното вживяване и вникване по чисто интелектуален път в същността на тепърва развиваната по онова време външно-материалистическата наука. Именно така и с помощта на допълнително ръководство от духовен характер, за което споменава Р.Щ., Кристиян Розенкройцер успява да установи връзка с духовните светове. Пътят или методиката за постигането на това през 20. век са описани от Рудолф Щайнер в книгата „Как се постигат познания за висшите светове” и са засегнати на други места в творчеството му.

Изявата на християнизирания Яхве и свързания с него Михаил е различна. Освободен от задълженията си по прякото формиране на външната земна цивилизация, неговата изява е със затихващи функции. Тя също е насочена към осъществяването на връзка с духовните светове от страна на човека, но намира проявление в другата основна форма на християнството, а именно манихейството. За връзката на това християнско течение специално с Михаил можем да съдим по считаните за богомилски легенди, които са събрани от проф. Йордан Димитров, където основните споменавани имена на богове са неговото и това на Отец. Забележително е, че в късния период от развитието си старото манихейство се намира в противоречие с екзотерическата форма на изява на Христос, което се проявява в борбата на католическата църква срещу катарите и албигойците. Любопитен факт е също, че в предната си инкарнация като Тома Аквински Рудолф Щайнер се явява противник на манихейството. В това има дълбок смисъл, който може да излезе наяве днес. Преследването на последните представители на манихейството през 13. в. всъщност ознаменува краят на неговото постепенно оттегляне от историческата сцена, започнало още от началото на 12. в. с изгарянето на константинополския Отец Василий през 1111 г., а заедно с това и на въпросния Елохим Яхве.

Рудолф Щайнер на много места в творчеството си обръща внимание на тези две течения, свързани с Долните и Горните богове. Повече набляга на проявлението на вторите, начело с Христос и неговият най-голям приближен Лазар-Кристиян Розенкройц. За сметка на това малко или почти нищо не казва за изявата на другото, „долното” течение, проявяващо се в ранносредновековното манихейство. Но неговото съществуване е известно и на други хора в древността. За това свидетелства едно от заредените с най-голям езотерически заряд късносредновековни изображения, а именно Айзенхаймския олтар в Колмар на Матиас Грюневалд (1470 –1528). Там се намира сцената, наречена „ангелски концерт”. Отляво са нарисувани група същества, подобни на ангели, някои от които свирят на струнни инструменти. При по-внимателно вглеждане се вижда, че всъщност има 2 групи същества, намиращи се на различни нива. Едните се намират изцяло в по-високата и по-тъмна сцена, наподобяваща храм със златни колони. Те са предвождани от един облечен в червено „ангел” с огромни, но свити зад гърба му криле. Той свири на малка виола и носи брошка на гърдите със скръстени под формата на X накрайници. От двете му горни страни има по едно малко същество, зеленото от които напомня на Буда. Зад него има друго, по-голямо и обилно оперено тъмно същество, което има малки, но повдигнати нагоре криле. Явно това е Луцифер, който единствен от всички не е вперил поглед в Мадоната с детето! Той е зареял очи в небесното. Само те тримата държат инструменти.

Изображение

На долното ниво, коленичил върху физическата земя пред Мадоната, но откъм страната на духовете и непосредствено до храма има друг „ангел”. Мястото му е един вид преходно между духовния и физическия свят. Лицето му няма традиционните идеални, безлични ангелски очертания, е с персонализирани черти. Той е облечен в бяло-розово подобно на лилия, със светли коси е и свири на голяма виола. Особено впечатление прави неестественият жест на дясната му ръка, с която държи лъка. В действителност така не може да се свири. Той е противоположен на правилния жест на ръката на горния „ангел”. Крилете му също са много характерни и са толкова малки, че с тях той явно не може да полети.

Видно е, че белият „ангел” има известно водещо положение, както показва неговото положение и по-големият му музикален инструмент. Брошката му е с формата на буквата „О”, което може да означава Орифиел, име, което Р.Щ. използва при означаването му. С наближаването на Голгота той е този, който поема лидерската позиция от Михаил в поредицата управления на 7-те главни планетарни Архангела и задава тона на случващото се по-нататък на Земята до 1879 г.

Изображение

А горе на сцената, в тъмнината, е качена по-многобройната, макар всъщност да е малобройна и външно неизвестна, група от „долни” богове, които имат най-разнообразни форми и изражения. Те светят в тъмното, образувайки нещо като кристална сфера! Понеже имат „луциферически” характер в смисъла, използван от Р.Щ., към тях е прикрепен самият Луцифер, който в известни отношения има нещо общо с тях. Техните благоговейни погледи са насочени към Мадоната с Младенеца, а жестовете на телата им показват пълна отдаденост на духовното над тях.

Изображение

Детайл от миниатюра, 1310 г.

На следващата средновековна миниатюра на Фридрих фон Хаусен също е загатнато съществуването на Долните или Подземните богове, чийто предводител се намира в битка с представител на ариманическите същества. Областта, където се намират е особено предадена и прилича на мека, вълнуваща се земна материя. Интересно е, че и двамата имат земноводна форма на телата си, оцветени в цветовете на зелените водорасли. Това напомня на казаното от Р.Щ., че преди началото на минерализацията на древна Лемурия нейното състояние напомня това на спаначена супа, а единствено подходящите форми за инкарниране на малцината останали на Земята Богове и хора са тези на земноводните животни. Разбира се, физическата материя тогава е в съвършено различно състояние от сегашното – за днешния поглед би била напълно невидима и близо до променливостта на астралното състояние.

А ето как изглежда Лемурия според една цветна рисунка на Рудолф Щайнер. Тя изобразява огнено-вулканичната земна повърхност, заобиколена от море от зеленикави водорасли. В подобен цвят са оцветени някои от острите земни възвишения, което напомня за техния общ с някои растения произход. Нарисувани са птица в небето, скакалец на земята и динозавър във водната субстанция. В средата е разположен самотно изглеждащият човек, седящ с наведена глава върху втвърден наполовина вулкан. Той има змиеобразна форма на тялото си, а навсякъде и неотстъпно до него са оцветените в синьо Духове от Царството на Долните или Земните богове!......

Изображение

* * *

Рудолф Щайнер посвещава цял цикъл лекции на Битката на Небето и свързаната снея Резигнация. (ГА 132., както и на други места) Тя завършва в астралния или духовния план през 1879 г. с победата на Долните богове, наречени също „луциферически”. (С това име име днес съвсем правилно, но изкривено и повърхностно в някои книги, изследващи световната „конспирация” се свързва образът на Яхве-Прометей.) От въпросната резигнация са повлияни не само падналите на Земята духове, които придобиват ариманически черти, но също и редица човешки същества, намиращи се в близост до „долните богове”. Оставяйки настрана манихейски настроените души, според Валтер Щайн, близък ученик на Рудолф Щайнер, платонически настроените души на старите учители от Шартр отказват да се преродят в края на 19. в. на Земята. (Виж Тhe Golden Blade, 1991, 68 стр.) Те остават в духовния свят, а долу преминават предимно тези, които са свързани с т.нар. аристотелическо течение, което е с по-външна насоченост, към което принадлежи и самият Р.Щ. Това после придава добре забележимият едностранчив външно-„практически” отенък на инициативите, произлизащи от средите, свързани с по-късно развитите теософия, антропософия и др. Също така, Р.Щ. казва на Валтер Щайн, че ако състоянието на човешката цивилизацията до края на 20. век не достигне пълен упадък, има вероятност платоническите души да се преродят в тела, изработени и предоставени им от аристотелианци и така да дадат необходимият тласък за одухотворяването й. Това е нещо, което само те могат да направят, но днес вече е ясно, че то не се случи. А на въпросът на Щайн, защо не бе осъществен препоръчваният от Р.Щ. тричленен социален организъм на Земята в началото на 20. век, той отговаря: - Защото не всички бяха инкарнирани!, с което има предвид отказалите да се преродят заедно с него Учители от Шартр. Всичко това има своето дълбоко значение, което особено силно засяга действителността днес.

Резигнацията личи и в липсата на истински посвещения в съвременните михаилови Мистерии през 20. век! Рудолф Щайнер е последният Посветен-Мохикан на прехода между Старото и Новото време и то при положение, че доколкото е известно, е посветен от Кристиян Розенкройц, който принадлежи на другото, чисто Христовото течение. Днес за посвещение като цяло дори не се говори, нито се мисли, като изключим някои висши масони, които наричат себе си „посветени” въз основа на някаква стара традиция без реално да са такива. Днес резигнация е упражнена дори спрямо инициативите, произлизащи на основата на антропософията. Това е причината напоследък те все повече да губят ориентация и идентичност. Например, едва около 10 % от учителите във валдорфските училища се интересуват от антропософия, голяма част са безразлични към нея, а немалка е дори враждебно настроена, считайки я за лудост.

20. век като цяло минава под знака на Божествената резигнация! На пръв поглед това изглежда жестоко, имайки предвид всичко случило се през това трагично време. Но от друга страна, не можем да се съмняваме, че то става според някои по-висши съображения, които взимат предвид свободната воля на хората, тази тяхна светая светих. Духовете на Яхве са духове на волята, но в този случай на резигнация те проявяват целенасочено безволие по отношение на случващото се във физическия свят от 1841 г. насам в името на запазването на човешката индивидуалност, но също така и в името на Вечността на съществуването на Духовния, Космическия свят, който отново може да се превърне в родина на всички, които желаят да се споделят с него. И в това се състои тяхното величие, тъй като по този начин не ограбват свободната воля на хората, а им дават възможност да упражнят, ако желаят, правото си на избор по отношение на разкриващите се през 20. в. духовни реалности. Тяхната красота и мъдрост бе ненатрапчиво разкрита в единствено подходящите за времето си мисловни форми на антропософията, развита от Рудолф Щайнер с помощта на индивидуалности като Кристиян Розенкройц, както и други незнайни за нас милостиви сърца, туптящи в духовното..

* * *

Резултатите от резигнацията на Долните, прометеевите духове трябва да търсим и в други области на Земята вследствие на засилването на дейността на отблъснатите на нея ариманически същества, които имат склонността да придават едностранчив материалистически отенък на човешката цивилизация. Един от символите на това е Рокфелер център в Ню Йорк!

ИзображениеИзображениеИзображение

Строежът на „Иглата” през 1933 г.

Забележителното е, че неговото изграждане става точно в периода на Второто, Етерното Пришествие на Христос на Земята, за което Р.Щ. казва, че ще се проведе приблизително в периода 1933-1937. Изграждането на комплекса небостъргачи започва през 1931 и завършва през 1939 и това съвпадение в годините е надали е случайно, имайки предвид, че информацията за Второто Пришествие навремето е известна в публичното пространство. По всяка вероятност железобетонният комплекс от 14 сгради в Ню Йорк е замислен и изграден като противодействие на случващото се в етерната област на Земята. Той е израз на съзнателното желание на представителния за човечеството и водещ за тогавашното време световен масонски елит да стимулира Христос да се инкарнира във физическо тяло, с което да ангажира дейността си пряко с физическата Земя по подобие на неговия предшественик Озирис-Яхве. Поради тази причина се изграждат 14 сгради, които напомнят на 14-те разкъсани части на тялото на последния - толкова, колкото са половината фази на Луната и съответстващите им нервни снопове на човешкия гръбначен мозък. След това то е разпръснато по Земята, т.е. то заземено е. Подобен процес се имитира в Ню Йорк.

ИзображениеИзображениеИзображение

Изграждането на Рокфелер комплекс в Ню Йорк всъщност представлява материализираният опит на подстрекаваното от ариманическите духове американско масонство да противопостави на Христос неговият брат Яхве, с което да си осигури вечно благоденствие на физическата Земя с волята на последния. Желанието да се прикове духовното към земното - това показва централната сграда на Рокфелер център. Това особено добре личи във фасадата й, която изразява едно постепенно спускане от горния остър връх на 70 етажната сграда, символизиращо степените на слизане на Христос към Земята и завършва в основата, където е златната статуя на Прометей. По този начин се прави опит на Христос да се противопостави най-старата, материалистичната и днес напълно ретроградна форма на древния бог Яхве, комуто американското масонство вследствие на определено стечение на обстоятелствата служи и счита за върховен. Това показват доларовите банкноти, в чийто център на най-видно място е разположена символната пирамида с окото и думите: In God we trust. Tова не показва някаква набожност или връзка с Христос – каквато старите масони имаха – а това, че се разчита на представителя на принципа на Отец или на стария бог Яхве на Земята. Масонството през 19. и началото на 20. век вярва, че дейността на последния продължава да бъде свързана с нарастващия материализъм на Земята и това ги кара да се чувстват самоуверени и да строят негови култови комплекси като този в Ню Йорк. Освен това то знае, че окончателното одухотворяване на Земята и превръщането й в новия Йерусалим ще бъде плод на съвместните усилия на Христос и Отец, подкрепени от принципа на Светия дух, който Отец изпраща. Освен всичко друго, именно това показват стотиците стари изображения на Светата Троица и коронясването на Мадоната, т.е. на човешката душа, много от които произлизат от средите, свързани със средновековното и по-късното посвещение.

Американското масонство обаче явно не вниква или не желае да вникне дълбоко в явлението Резигнация, упражнена от най-висшата част на войнството на християнизирания Яхве, който се представя от архангел Михаил. Нищо, че тя в голяма степен е изяснена от Рудолф Щайнер. Мистерията на Голгота води до т.нар. кръстосване на теченията и това, което преди е свързано с Горните богове, слиза на Земята и обратното, мястото за изява на Старите земни Долни богове след нея е вече на Небето. Мисията на последните, свързана с твърдостите на Земята вече е изчерпана и това, с което те са заети, е тяхното одухотворяване или превръщане в такива, които да станат основа на следващото планетарно състояние на Земята – Юпитеровото. То също ще се нуждае от материален елемент, но под друга форма. Оттук произтича следствието, че нищо, което на Земята е свързано със стария материализъм, не ги интересува, защото е ретроградно така, както някога е ретроградна Луната преди нейното изхвърляне от Земята. Това е външната причина те да откажат да се намесват под каквато и да било съществена външна форма на Земята след 1879 г. От друга страна, след достигането на кулминацията в развитието на човечеството на физическата Земя, свързана със самосъзнателността и свободата във физическия свят, те не си позволяват каквато и да било намеса в неговия живот без тя да е изрично пожелана. Това обаче не се отнася за другите, ретроградните духове, които поради резигнацията слизат на Земята и с това се извършва пълното разделение на Духовете на Земята и Небето.

В това също се състои ценността и смисълът на Резигнацията на истинските Богове - да позволи свободната и невъзпрепятствана изява на всевъзможните форми на съществуване на Земята след 1879 г. и прозтичащите от това мислене и действия. В този смисъл Ню Йорк, който се намира на същата географска ширина, където е фигурата на карпатско-балканския Старец, с комплекса на Рокфелер (независимо, че днес част от него не е негова собственост) и другата знакова американска статуя, тази на Свободата, наистина се явява една емблематична област от Земята по отношение на човешката свобода, която е непомрачавана по никакъв начин от истинския божествен свят и където тя може да се прояви във всевъзможните си форми, дори невъзможните!... С това можем да кажем, че целта на създаването и съществуването на Земята от страна на прометеевите духове е наистина постигната, тъй като на нея днес явно всичко е възможно, дори осъществяването на подобни безумни проекти като разглеждания в Ню Йорк и това, което следва като продължение понастоящем. Фактически цената на човешката свобода днес е всичко, случило се на Земята през 20. век!

Според Р.Щ. след Битката на Небето на Земята са прогонени духове преди всичко от ангелската Йерархия, които оттогава насам все повече придобиват чертите на ариманическите същества и действат преди всичко „в главите на хората”. Те обсебват първо мисленето, импрегнирайки го с идеи, които държат сметка предимно за външните, материалните отношения и закономерности и едва след това за тези, които ги предпоставят, т.е. духовните. Най-често вторите въобще не се взимат в съображение, което е право на избор. В единият случай съществува стремежът да се сведе всичко, което има духовен характер, до неговото материално или парично изражение на Земята и това да се превърне във вечна цел и смисъл на съществуването. До тук се стига чрез приспивната инерция от миналото, свързана с шаблонните форми на мислене от миналия и по-миналия век! Във вторият случай стремежът е земното да бъде изцяло откъснато от духовното с надеждата, че това ще доведе до нещо напредничаво. Пример за това са технологиите с ГМО, които са крачка към един нов, ариманизиран природен свят.

ИзображениеИзображениеИзображение

Играта на окултизъм на американското масонство продължава вече повече от 200 години и днес достига своя епогей. Напоследък то се чувства длъжно - и донякъде с основание - да положи особени грижи за по-нататъшния прогрес на земната цивилизация. И неговите представители, включително и неколцината в България, се чувстват обезпокоени от състоянието на явен упадък, особено в културно и морално отношение. Само че като виновник за всичко това трябва да бъде посочено именно това масонство, след като всичко, което се случва във външен план на Земята от 20. век насам е плод на замисленото в неговите кръгове, като например, планираната като правантивна Първа Световна война (Р.Щ. обръща внимание на този въпрос), това, което я последва като продължение, провеждането на експеримента, наречен Социализъм в Източна Европа, създаването на множеството международни институции веднага след Вт. Св. война, които са органи за прикрито упражняване на неговата власт, напредващата безпринципна глобализация и не на последно място безконтролното печатане на долари от свързания с него Федерален Резерв и украсяването им с неговата символика. Всъщност, може да прозвучи парадоксално, но един от резултатите от Резигнацията на божествения свят на Земята е именно позволяването на всичко това. Намесата му с цел да възпре случващото се на Земята би довела до още по-тежки последици, от тези, които се задават като тоталитаризъм - както на Земята, така и на Небето.

Фактическото съвременно състояние на човешката цивилизация носи отпечатъка на американското масонство от края на 19. век и е удивително, че масонският елит все още има самочувствието, че е „спасител” на света и проводник на някакъв божествен промисъл за Земята. Не, такъв няма! Последната е оставена изцяло в ръцете на хората в името на тяхната свобода и ненакърнимост на единственото, което е наистина тяхно – индивидуалността им, независимо, че е сериозно заплашена от обсебване от индивидуалности от другата част на духовния спектър.

* * *

Днес божествената резигнация продължава да тресе света с пълна сила, а фонтанният Прометей да се къпе във вътрешния двор на рокфелеровия комплекс. Така минава времето. Подобна резигнация се случва и на древната Атлантида след настъпването на кулминацията в нейното развитие. Както тогава, така и сега, крайният резултат ще бъде едно ново земно състояние - каквото всъщност вече би трябвало да съществува, но в него пряк достъп човекът все още няма, - но за разлика от следатлантското, когато минерално-физическото тепърва се създава, сега нещата са различни и вероятно то ще бъде надмогнато, за да се превърне в Царството на Христос, което „не е от този свят”! В този смисъл резигнацията на прометеевите духове е в пълен унисон с христовата посока на развитие на Земята!

Действията на Христос при разпъването му на Голгота също бяха продиктувани от резигнация. Той съвсем съзнателно отказа да бъде спасен от войнството ангели, което беше в готовност да му се притече на помощ при неговото залавяне в Гетсиманската градина, а след това отказа да се провъзгласи за цар на земното царство, казвайки „Моето Царство не е от този свят.” Всъщност резигнацията лежи в основата на Мистерията на Голгота!

Ако трябва съвсем нагледно да посочим мястото, което заемат прометеевите духове спрямо Христос, можем да се обърнем към следната цветна рисунка на Р.Щ., която се явява скица за централното от всички изображения от куполите на Първия Гьотеанум в Дорнах. На него Христос е нарисуван в центъра, стъпил на Земята, облечен в слънчево-златно, с розова ефирна аура около себе си. Златист сноп светлина струи от Слънцето, който прониквайки както директно през земята, така и през аурата на Христос, достига до Ариман. Отзад в далечината е Голгота.

Изображение

Над Христос има една друга фигура, фигура с криле, която точно повтаря неговият жест. Тя предава на лявата му ръка това, което поема с дясната от Луната, и което минавайки през сърцето на Христос също достига до Ариман. Всъщност сърцето на Христос се явява обединителното място на слънчевите и лунните сили, които единни в своето действие достигат Ариман. Така последният достига изцеление и дори ние си позволяваме да кажем, че всъщност върховната цел на земното съществуване е изцелението и спасението на закъсалите ариманически същества, за което е необходим човекът, християнизираният човек. Именно вторите, лунните сили са представени от жертвалия се за човека Прометей-Луцифер, чиято високо вдигната ръка някои биха взели за държаща факел. Той гори в пламъците на огнената си воля, която е насочена изцяло към постигането и запазването на духа в най-чистия му вид. Много ясно се вижда, че неговото място днес е горе в духа, а не долу на Земята!.. Много красиво е също да се наблюдава как червеното на неговия огън преминава в нюанси на розово нагоре в тялото и крилете, а отгоре то е обгърнато със златна аура, докато при фигурата на Христос е обратното.......

Развитието на Вселената винаги достига до един момент, когато се изправя пред една заключена Врата. От двете й страни има божествени Същества, които взаимно си принадлежат и се нуждаят едни от други. Човекът на Земята е от едната страна и макар и дребен и незначителен, той е този, който държи ключа към Вратата. Образно казано, той е самият Ключ към нея! Това е неговата Тайна, която често самият той не знае! И неговото Величие е в това, че на него му се предоставя възможността да отключи Вратата в името на по-нататъшното развитие на Вселената. Но той може и да не го направи въз основа на свободния си, напълно съзнателен избор. В света на Духовете има такива, които предпочитат да стоят заключени зад Вратата, други нямат това желание, но нямат вяра на човека, че ще ги освободи и искат да му отнемат избора, а трети му имат пълна вяра и го оставят напълно сам и свободно да вземе решение какво да направи. Сред последните са прометеевите духове! ......


Анонимен автор

03.06.2012.


* * *

Допълнения

Изображение

Черно-бяла рисунка на Рудолф Щайнер на Яхве, Луцифер, Адам и Ева, вписани в триъгълна рамка.

* * *

Изображение

Изображение на ренесансовия художник и ученик на Леонардо да Винчи в началото на 16. век Джиампетрино. Традиционно се счита, че на него е изобразен Христос, но това е много съмнително, ако се вземат предвид редица детайли като например, липсата на традиционните ореол и кръст, особеното изражение на лицето, дълбочината на погледа, тъмният фон, жестът на дясната ръка, който сочи към плетеницата на облеклото и показва притежаването на това, което другата ръка държи, а именно Земята. Тя има формата на триъгълник, който обаче, ако се погледне местоположението на палеца, може да бъде взет за пирамида. И двата вида форми се свързват по определен начин с Яхве, както това прави Р.Щ. на рисунката горе.

* * *

Откъс от късноантичния диалог „Прометей, или Кавказ” на посветения в късните Елевзински Мистерии Лукиан. Това са последните защитни думи на Прометей при неговото приковаване към Кавказ от Хермес и Хефест:

11. Сега е ред да говоря за пластическото си изкуство и за това, дето създадох човеците. Понеже тук обвинението е двойно, не зная по коя точка ме обвинявате, дали че изобщо не е трябвало да произлезнат човеците, а по-добре е било да си останат неподвижни само като земя, или пък че трябвало да бъдат създадени, но не по приложения от мене образец, а по някакъв друг начин. Аз ще говоря и по двете точки и първо ще се опитам да докажа, че от произхода на човеците не е произлязла никаква пакост за боговете, и после, че това е било много по-полезно и по-добро, отколкото ако земята би останала пуста и безлюдна.

12. И тъй, едно време – така по-лесно и съвсем ясно ще се покаже дали съм виновен, дето преустроих човешките работи – едно време, казвам, съществуваше само божият и небесният род, а земята представяше груба и безформена маса, пълна с диви гори, без олтари на боговете, без храмове – от къде ли биха се взели те – без статуи или образи или нещо подобно, каквито сега се срещат навсякъде в голям брой и се почитат с голямо благоговение. Аз обаче – понеже винаги предвиждам за общото благо и се старая да се увеличават божиите работи и всичко друго да получи по-голяма украса и хубост – намислих, че би било по-добре да взема малко глина, да слепя някакви животни и да ги извая по образ, подобен на самите нас. Защото аз мислех, че нещо липсува на божеството, ако не съществува нему противоположното, с което да се прави сравнение, та да излезе наяве, че божеството е по-щастливо; естествено, това нещо трябва да бъде смъртно, но в други отношения надарено с най-голямо умение, разум и стремеж към по-добро.

...

14. А че това е било полезно за боговете, ще разбереш, ако погледнеш цялата земя, която не е вече пуста и необработена, а накичена с градове, ниви и питомни растения; морето се пори от кораби, островите са населени, навсякъде олтари, жертвоприношения, храмове и свещени праздници. Ако бях създал човеците в полза само на себе си, можех да бъда обвинен в егоизъм, но сега, допринасяйки за общото благо, аз съм ги оставил на вас. И дори нещо повече: навсякъде можеш да видиш храмове на Зевса, на Аполона, на Хера и на тебе, Хермесе, а на Прометей - никъде. Виждаш как мисля само за своята изгода, а общото пренебрегвам и ощетявам!

15. Помисли, Хермесе, още и за следното: смяташ ли, че едно благо без свидетели, напр. владение или художествено творение, което никой не ще види, нито похвали, ще бъде еднакво сладостно и приятно на притежателя му? Но с каква цел ти говоря това? Защото, ако не бяха създадени хората, красотата на вселената щеше да бъде лишена от свидетели, а ние щяхме да бъдем богати с едно богатство, което нито би будило възхищение у някой друг, нито за нас самите би било ценно, защото нямаше да има нещо по-малко, с което да го сравняваме, и нямаше да разберем степента на блаженството си, след като не виждаме други същества, лишени от нашите блага. Защото голямото би се сторило голямо, само когато се сравни с малкото. А пък вие, които трябваше да ме почитате заради тази моя линия, ме разпнахте и така отблагодарихте за моя замисъл.

Диалогът завършва с прощалните думи на Хермес:

- А ние, Хефесте, да си вървим. Пък и орелът е вече близо. - Търпи мъжки, Прометее! Дано по-скоро дойде тиванският стрелец, за когото казваш, че ще тури край на мъките ти от птицата!

Изображение

На горната рисунка на Карло Цесил (18 или 19 в.?) Прометей заема положение, което точно съответства на хоризонталния релеф на Европа в южната й част. Неговото дясно коляно оформя Балканския полуостров, дясната му ръка докосва с голяма нежност бедрото на Херкулес (В бедрото си Зевс пришива сърцето от разкъсаното на части от титаните тяло на Дионис) и оформя Апенините, а лявата се пази от Лешояда, който макар, че тук липсва, обикновено се разполага в посоката, където днес са Англия и Америка. Простреляният гълъб е символ на резигнацията или отказът на посвещение. Веригата на левия му крак е прикована към Кавказ, който се тъмнее в далечината! .....

Изображение

Копие на тициановия „Прометей” от Дейно (20.в.)

Изображение

И една рисунка на Прометей на гениалния Фюсли, при което положението на краката на Прометей наподобява това на карпатско-балканския Старец, но в този случай ръката е прикована за извисяващия се отзад Кавказ ............

Johann Heinrich Fussli, 1741– 1825


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 44 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
Хостинг и Домейни