ПРИЯТЕЛИ НА АНТРОПОСОФИЯТА - ЕЗОТЕРИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Ex Deo nascimur. In Christo morimur. Per Spiritum Sanctum reviviscimus!
Дата и час: Пет Дек 15, 2017 4:57 pm

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 2 мнения ] 
Автор Съобщение
Непрочетено мнениеПубликувано на: Пон Ное 21, 2011 7:36 pm 
Offline

Регистриран на: Пет Ное 11, 2011 7:20 pm
Мнения: 12
Нюрнберг, 10. Февруари 1918 /С.с. 182/

В разглежданията, които правим в областта на духовната наука има някои неща, които може би не можем непосредствено да приложим в ежедневието, за които може би можем да си кажем, че те стоят далеч от ежедневния живот. Но това е само привидно. Това, което ние приемаме като наше знание за тайните на духовния свят, има мощно и дълбоко значение за нашата душа във всеки час, във всеки миг. И това, което лично на нас ни изглежда отдалечено, понякога то е най-близкото, от което се нуждае душата ни в нейната дълбочина. При физически сетивния свят се касае до това така да се запознаем с него, че да опознаем неговото съдържание. При духовния свят всъщност е необходимо самите ние да премислим мислите и представите, произхождащи от него, сами да си изградим представите, отнасящи се до него и тогава тези мисли и представи понякога и напълно несъзнателно ще продължават да работят в нашата душа. И това, с което душата тогава работи може привидно да ни е съвсем чуждо, но то ще може да стане много близко точно на висшата същност на нашата душа.

И така, днес искаме да се занимаем с едно разглеждане, което от различни гледни точки често сме правили, но което днес отново ще проведем от една друга гледна точка. Ние ще се заниемаем с това, което ни изглежда, което изобщо изглежда чуждо на хората във физическия живот – ние ще се занимаем с живота, който протича между смъртта и едно ново раждане. И точно днес, след като вече сме подготвени правилно да разбираме някои неща, аз бих желал просто да опиша какво се представя пред духовното изследване.

Нещата могат да се разберат, когато отново и отново се премислят. Чрез своята собствена сила те водят до разбиране в душата. А този, който не ги разбере, трябва всъщност да знае, че не достатъчно често ги е разглеждал в душата си. Те трябва да бъдат изследвани чрез духовната наука, но те могат да се разберат, само ако душата се занимава често с тях. Тогава те ще се потвъдят от фактите, които се изправят пред нас в самия живот, когато ние достатъчно внимателно наблюдаваме този живот; те ще се засилят въз основа на фактите на непосредствения живот.
Най-напред бих искал да кажа - което се вижда и в различните цикли от лекции и от другите книги, - че когато се разглежда живота между смъртта и едно ново раждане, е налице известна трудност, която се състои в това, че този живот е напълно различен от това, което човек може да възприема всред физическия свят чрез органите на физическото си тяло. Човек трябва да се запознае със съвсем други представи.

Когато тук на физическото поле ние влезем в отношения с нещата, които ни заобикалят, знаем, че само една малка част от заобикалящите ни същества реагират на нашите собствени дела, на нашите собствени волеви проявления така, че ние можем да кажем, че нашите волеви проявления причиняват удоволствие или страдание на това, което се намира в обкръжението ни. Това ние можем да го кажем за съществата от нашето физическо обкръжение, които причисляваме към света на животните и към света на хората. Противно на това с пълно право сме убедени – ние знаем, че това не е така, когато нещата се разглеждат духовно, но сега можем да го оставим настрана, – че цялата минерална природна, включително и минералното във въздуха и във водата, а също и до голяма част растителната природа са нечувствителни за това, което ние наричаме удоволстие и болка, когато от самите нас произлезат определени действия.
В обкръжението, в което се намира така нареченият мъртъв, не е така. Всичко, което прави така нареченият мъртъв в намиращото се около него, причинява удоволствие или страдание. Мъртвият не може да направи абсолютно нищо,

той не може, ако мога да се изразя картинно, дори да се помръдне, без да причини удоволствие или болка в обкръжението си.
Човек само истински трябва да си го представи. Ние трябва да приемем мисълта, че животът между смъртта и едно ново раждане е така устроен, че всичко там предизвиква отговор на това, което се прави, че през цялото време, когато се намираме между смъртта и едно ново раждане, за нас е невъзможно да направим нещо, картинно казано, не можем и да се помръднем, без да причиним удоволствие или болка в нашето обкръжение. Защото това, което тук на физическото поле имаме като минерално царство, не съществува за мъртвите. Също така не съществува и нашият обикновен растителен свят. Тези светове, както можете да видите в моята «Теософия», се намират там под съвсем друга форма. Каквито те са тук, в известна степен като безчувствени светове, не са такива в духовния свят. Първото царство от това, което се намира тук на физическия план, което има известно значение за мъртвия, чрез това, че можем да го сравним със съществуващото в обкръжението на мъртвия, е животинското царство. Но естествено не отделните животни, които са тук на физическия план, а цялата околност е такава, че действа, както действат животните тук. Цялата околност реагира така, че се поражда удоволствие или страдание като отговор на това, което се прави. Тук на физическия план ние стоим всред минералната почва; мъртвият стои върху една основа, живее в една околност, която ние можем да наречем животинска и така още в началото той пристъпва в един свят, който стои две степени по-високо от нашия минерален свят. Целият живот между смъртта и едно ново раждане по отношение на неговите най-външни занимания се състои в опознаването на животинската природа, но не така, както тук опознаваме животинското царство – ние го изучаваме само външно, от външната му страна, - а целият живот между смъртта и едно ново раждане се състои във все по-точното и по-задълбоченото опознаване на животинския свят. Защото в този живот между смъртта и едно ново раждане трябва да се подготвят всички сили, които изхождайки от Космоса, организират нашето собствено тяло, за което тук във физическия свят ние съвсем нищо не знаем.

Как нашето тяло до неговите най-дребни детайли е организирано от Космоса, това се научава между смъртта и едно ново раждане. Защото в известна степен човек приготвя това физическо тяло от сумата на всичко животинско. Човек сам го изгражда.
За да изясним тази представа, трябва да се запознаем с едно понятие, с една идея, която е сравнително чужда на днешното човечество. Днешното човечество е убедено, че магнитната игла на компаса показва посоката Север-Юг, с единия край тя сочи Север, с другия Юг, следователно това не идва от самата стрелка, а Земята като цяло е един космически магнит, на който първият му полюс лежи на Юг, а вторият на Север и би се смятало за глупост, ако някой твърди, че посоката се създава само от силите, лежащи в магнитната стрелка на компаса. Но днес цялата наука и цялото мислене отхвърлят космическото развитие на това, което като зародиш се развива в животинското или в човешкото същество. Което при магнитната стрелка на компаса се определя като глупост, се приема, когато се каже, че яйцето се изгражда в кокошката. Но когато в кокошката се изгражда яйцето, наистина участва целият Космос; тук на Земята се създават само предпоставките за това. Всичко, което се изгражда в яйцето, е израз на космическите сили, а кокошката – както също и човекът – е само мястото, където Космосът, цялата световна система изгражда. Ние трябва да се запознаем с това. И в цялата тази силова система, която прониква Космоса, човекът работи между смъртта и едно ново раждане заедно с висшите същества, със съществата на висшите йерархии. Винаги се работи между смъртта и едно ново раждане; не се бездейства, а се работи в духовното.
Първото царство, с което човек се запознава там, е животинското. И за да се направи това правилно, в голяма част зависи от следното: Ако се прави нещо неправилно, веднага се възпириема болката, страданието на околността.

Направи ли се нещо правилно, възприема се удоволствието, радостта на околността. По този начин, като създава удоволствие и радост, човек сам се изучава, пресъздава се, така се пресъздава, че накрая душевността се преобразува по такъв начин, че може да слезе и да съответства на това, което ще живее на Земята като физическо тяло. Душевността никога нямаше да може да слезе долу, ако сама не се подготваше за физическата форма.
Следователно животинският свят е това, с което човек най-напред се запознава. Следващото царство е това, което тук съществува като човешко царство. Минералното и растителното царство първоначално остават встрани. При човешкото царство обаче в известна степен може да се каже, като се имат предвид обикновените понятия тук на Земята, че мъртвият е ограничен в своите познанства с хора. Между смъртта и едно ново раждане - това започва веднага след смъртта или малко по-късно, - той може да влиза в отношения с онези човешки души, все едно дали на Земята или намиращи се вече отвъд, с които през последната си инкарнация или в по-предишни инкарнации той е бил кармически свързан. Останалите души минават покрай него, но той не ги възприема. Той възприема животинската същност като едно цяло, а от човешките души възприема все по-ясно и по-ясно само тези, които преди е познавал, с които той е бил в кармически взаимоотношения тук на Земята. Това не е много малък брой хора, не бива да го вярвате, защото са преминали много земни животи за отделния човек. Във всеки земен живот човек е изградил доста кармически отношения, от които е изплетена мрежата, която отатък се разпростира върху нашите познанства. Извън този кръг остават само хората, с които никога не сме се запознавали. От това разбирате колко е важно да се схване, че в целия Всемир земният живот има най-интензивно значение за човека. Ако не би се изживявал земният живот, ние не бихме могли да влезем в никакви отношения с човешките души също и в духовния свят. Отношенията кармически се изграждат

тук на Земята и се продължават между смъртта и едно ново раждане. Когато човек е в състояние да вижда в този свят, може да се види как постепенно така нареченият мъртъв все повече и повече навлиза в отношения, които са резултат на това, което той кармически е извършил на Земята.
Ако може да се каже, че с първото царство, с което така нареченият мъртъв влиза в контакт, с животинското царство нещата стоят така, че всичко, което той докосва, се отразява като удоволствие или страдание в неговото обкръжение, така може да се каже, че по отношение на всичко, което се изживява в човешкото царство, в душевната същност мъртвият стои в още по-интимна връзка с хората. Там той самият се намира. Мъртвият така се свързва с една душа, с която той се запознава, като че ли сам стои в тази душа. След смъртта човек така се запознава с дадена душа, както тук той познава собствения си пръст, ухото или главата си – човек се чувства вътре в нея. Това е една много по-интимна връзка, отколкото е възможно тук на Земята. И двете основни изживявания по отношение на взаимното изживяване на човешките души между смъртта и едно ново раждане са, – че човек се намира или вътре в душите, или вън. Също и при тези, които човек познава, веднъж той е вътре, веднъж вън. Срещата с тези души винаги се състои в това, че човек се чувства едно с тях, че той се намира вътре в тях. Стоенето извън тях означава, че те не се възприемат. Както тук човек поглежда нещо и го възприема, а когато не го поглежда, не го възприема, там той се намира вътре в човешките души, когато му е възможно да насочи вниманието си към тях и е извън тях, когато не може да го направи.
В това, което сега ви разяснявам, вие имате, бих казал, основната структура на взаимния живот на душата с другите души през времето между смъртта и едно ново раждане. По подобен начин човекът се намира вътре или вън спрямо съществата на другите йерархии – Ангели, Архангели и т. н. по времето между смъртта и едно ново раждане.

Но колкото едно царство е по-висше, толкова повече човекът се чувства свързан с него след смъртта си, той се чувства носен от него; чувства как могъщо бива носен от него. Следователно Архангелите носят хората по-мощно от Ангелите, Архаите от своя страна по-могъщо от Архангелите и т. н..
В опознаването на духовния свят като такъв днес хората виждат известни трудности. Тези трудности в известна степен ще се премахнат, ако хората само малко се запознаят с тайните на духовния свят. Но това, което се нарича запознаване с духовния свят е нещо двустранно. От една страна такова запознаване представлява възможността да се спечели достатъчна сигурност за вечното в собствената човешка природа. Това знание, че в човешката природа лежи една същност, която е вечна, която преминава през смърт и раждания, това знание, колкото и да е чуждо на днешното човечество, е сравнително лесно да се постигне и то наистина ще се постигне, когато човек има само достатъчно търпение. То ще се постигне по пътя, който е описан в моята книга «Как се постигат познания за висшите светове?» и в другите книги. То ще се постигне по този път. Това е едното знание.
Второто е това, което може да се нарече непосредствено общуване със съществата на духовния свят, конкретното непосредствено общуване, от което днес ние искаме да изтъкнем общуването, което можем да имаме с така наречените мъртви. Това е нещо, което наистина е възможно, но е много по-трудно от казаното преди. Първото може лесно да се постигне; другото, наистина да се влезе в контакт с отделния мъртъв, е напълно възможно, но е по-трудно, защото изисква ангажимент от този, който търси такъв контакт. За този особен контакт е необходимо човек наистина да се подложи на известно обучение. Защото относно контактуването с духовния свят съществува един важен закон. Той може да се опише така: Това, което тук са низши пориви за човека, от другата страна, от духовната страна

е висш живот и когато човекът не се владее достатъчно, чрез непосредствения контакт с така наречените мъртви много лесно може да се случи да се засилят неговите низши пориви. Когато ние общо взето влезем в контакт с духовния свят, когато придобием познания относно нашето собствено безсмъртие и там имаме нещо общо с душевно-духовното, там изобщо не може да става въпрос, че може да навлезе нещо нечисто. Но когато имаме нещо общо с отделните конкретни мъртви, тогава винаги се получава една връзка на отделния мъртъв – колкото и невероятно да звучи – с нашата кръвоносна и нервна система. В инстинктите, страстите и поривите, които се изживяват в нашата кръвоносна и в нашата нервна система, мъртвият навлиза и това може да възбуди низши инстинкти. Опасно може да бъде естествено само за този, който не се е научил да владее и не е пречистил своята природа. Това трябва да се подчертае, защото то е причината Старият завет да забранява на хората да общуват с мъртвите; не защото би било грешно, ако се извършва по правилния начин. Трябва да изключим естествено методите на модерния спиритизъм. Когато контактът се извършва духовно, не е погрешно, но когато човек не го прави с чисти, одушевени мисли, много лесно се стига дотам, както казахме, да стане възможно в човека да се възбудят низши страсти. Не мътвите ги подбуждат, а елементът в който мъртвите живеят. Помислете, каквото ние тук чувстваме като животинско, е основният елемент, в който живеят мъртвите. Царството, в което живеят мъртвите, когато навлезе в нас, много лесно може да се преобърне, в нас може да стане низше това, което там всъщност е нещо висше. Много е важно това да се вземе под внимание. Когато говорим за контакта на така наречените живи с така наречените мъртви, можем да го кажем, понеже то е един окултен факт.
Но духовният свят може правилно да се характеризира какъвто е той, точно когато се говори за това общуване. Защото при това, което се изживява там, се показва колко духовният свят е съвсем различен от физическия свят тук.

Аз искам първо да ви кажа нещо, което за човека, докато не е изработил своето ясновидство може би изглежда без значение, но то става важно за нас, когато го разберем, понеже се отнася за неща, които са близко до живота. Когато този, който е постигнал ясновидството, общува с мъртвите, трябва по такъв начин да общува с тях, че от това общуване да се види, защо за човека е толкова чуждо да знае нещо за мъртвия, имам предвид да знае нещо чрез непосредствено възприятие. Колкото особено, колкото и гротескно да звучи, начинът на общуване, с който ние сме свикнали тук във физическия свят, трябва изцяло да се преобърне, когато оттук влезем в контакт с мъртвия. Когато тук говорим с даден човек, когато говорим от физическо тяло към физическо тяло тук говорим ние. Когато ние говорим, знаем, че говорим ние, че думите произлизат от нас. Когато другият ни отговаря, ние знаем, че думите идват от него. Това отношение напълно се преобръща, когато общуваме с даден мъртъв, когато говорим – може да се каже говорим, защото може да бъде едно говорене. Нещата се преобръщат, така че когато ние запитваме един мъртъв или му казваме нещо, това, което ние казваме, го възприемаме като идващо от него; така се възприема. Следователно той инспирира срещу нашата душа това, което ние запитваме, което му казваме. А когато той отговаря, или ни казва нещо, тогава то идва от нашата собствена душа. За човека тук във физическия свят този факт е съвсем необикновен. Той е свикнал, каквото казва да идва от неговото същество. За общуването с мъртвите човек трябва да свикне от тях да чува това, което той сам казва и от собствената си душа да възприеме, каквото те му отговарят.
Когато нещата се разказват така абстрактно, естествено те са лесни за схващане, но действително да се свикне да се общува по напълно различен начин, отколкото човек е свикнал тук на физическото поле, е особено трудно. И наистина, колкото и невероятно да звучи, това напълно необичайно за човека обръщане е причината

да не се възприемат мъртвите, които винаги се намират около нас. Ние мислим, че всичко, което се надига от нашата душа, идва от нас. А някак си да се опитаме внимателно да забележим, дали нещо ни инспирира от духовното ни обкръжение, за което бихме могли да кажем, че идва от самите нас, това ни е съвсем чуждо. На човек му се иска да направи връзка с това, с което е свикнал тук на физическия план. Дойде ли нещо от обкръжението ни, ние го приписваме на нещо чуждо. Това е най-голямата заблуда, на която можем да се подадем.
С това ви изтъкнах една от особеностите на общуването на така наречените живи с така наречените мъртви. Когато от този пример вие извлечете само едно, че нещата са точно обратни в духовния свят и че човек напълно трябва да се настрои, да ги приема като различни, вие сте спечелили едно важно разбиране, от което човек непрекъснато ще се нуждае, когато иска да проникне в духовния свят, едно разбиране, което е извънредно трудно да се приложи конкретно. За да се разбере добре физическия свят, който всъщност навсякъде е проникнат от духовността, например е необходимо, също и тук да имаме понятие за едно пълно обръщане. И понеже днешната наука изобщо го няма и понеже обикновеното съзнание изобщо го няма, затова не се разбира духовно също и физическият свят. Това се узнава, точно когато хората правят големи усилия да разберат света. Такива неща понякога трябва да се прозрат. Преди години на генералното събрание в Берлин, свързвайки с някои Гьотеви представи, говорих пред голям брой наши приятели за външния човешки физически организъм, където се опитах да изясня, че главата в нейната физическа форма може да бъде разбрана, само ако се разбира като пълно обръщане на останалия организъм. От това никой не разбра, че би трябвало да преобърнем като ръкавица костта на ръката, за да получим от това кост на главата. Това е трудно, но не може да се учи анатомия, без да се изграждат тези представи.

Споменавам го само между другото. Това, което ви казах за общуването с мъртвите, се разбира по-лесно.
Вижте, каквото сега обясних, става непрекъснато. Всички вие, както седите тук, непрекъснато общувате с мъртвите, само че в обикновения живот хората не го знаят, понеже се извършва в подсъзнанието. Ясновиждащото съзнание не измагьосва нещо ново, а само издига нагоре в съзнанието това, което е налице в духовния свят. Всички вие непрекъснато общувате с мъртвите.
Сега нека да се запознаем как става в детайли обикновеното общуване с мъртвите. Когато ваш близък е починал вие можете да попитате: - Как да се доближа до умрелия, че той да ме възприеме в себе си? – Това е, което одеве обясних. Как мъртвият отново може да ми стане близък, че да мога да живея в него? Вие можете да поставите този въпрос. Но да се отговори правилно на този въпрос не е възможно, ако се употребят обикновените, усвоени тук на физическия свят понятия. Тук на физическото поле ние имаме нашето обикновено съзнание само от събуждането до заспиването. Но за цялостния човек, тази част от съзнанието, която остава смътна, подтисната в обикновения живот между заспиването и събуждането, е точно толкова важна, както тази между събуждането и заспиването. Човекът всъщност не е несъзнателен в истинския смисъл на думата, когато спи, а съзнанието само е така притъпено, че обикновено той не го осъзнава. То е притъпено. Когато се разглеждат отношенията на човека към духовния свят, трябва да се вземе целият човек – будният и спящият.
Представете си собствената биография. Вие разглеждате изминалия си живот винаги със съответните прекъсвания. Вие описвате само това, което се случва от събуждането до заспиването, след което животът се прекъсва – събуждане, заспиване; събуждане, заспиване. Но докато вие спите, също сте тук и когато се разгледа целият човек,

трябва да се вземе под внимание будното и спящото състояние. А когато се разглежда общуването на човека с духовния свят, наистина трябва да има предвид нещо трето. Защото освен будност и сън има нещо трето, което е по-важно за общуването с духовния свят от самото будуване и спане, именно събуждането и заспиването. Това събуждане и заспиване винаги трае само един миг и веднага се преминава в едно друго състояние. Но когато човек се научи да наблюдава този момент на събуждането и заспиването, тогава точно от тези моменти на събуждането и заспиването се спечелват най-добрите изводи относно духовния свят.
Вие знаете, че на село – сега тези неща постепенно и за селото се променят, – когато ние старите хора бяхме млади, хората от селата казваха: - Когато човек се събуди, не бива веднага да погледне осветения прозорец, а да остане за малко на тъмно. – Хората на село знаеха за общуването с духовния свят. Те още знаеха и не искаха да пропуснат този момент на събуждането, не искаха веднага да срещнат силната дневна светлина, а искаха да останат концентрирани, за да задържат нещо от това, което така колосално преминава през човешката душа в мига на събуждането. Нас ни затруднява това, че веднага се потапяме в ежедневния живот. В града почти не е възможно да се направи нещо; тук, когато се събуждаме, ни пречи не само дневният живот, но също и шумът от улицата, звънтенето на трамвая и др. п.. Целият културен живот се стреми да отнеме по възможност общуването на човека с духовния свят. С това не се казва нищо срещу външния материален културен живот, но фактите трябва да се вземат под внимание.
При заспиването е така, че в момента на заспиването духовният свят преминава покрай нас по колосален начин, но ние веднага заспиваме, ние изгубваме съзнанието за това,

което преминава през душата ни. В известни случаи обаче могат да настъпят изключения. Но точно моментите на събуждането и заспиването са най-важни за общуването с така наречените мъртви, както и с духовните същества от висшите светове. За да се разбере това, което имам да кажа относно това, е необходимо да си изградите една представа, която човек не може особено да я приложи тук на физическия свят и оттам всъщност не я изгражда: Тя е, че каквото е преминало, духовно всъщност не е преминало, а е още тук. Това е една представа, която тук във физическия свят човек я има само по отношение на пространството. Когато застанете пред едно дърво и след това погледнете встрани, и отново върнете погледа си към него, то не е изчезнало, а е още там. Така е с времето в духовния свят. Когато вие изживеете нещо сега, то изчезва само за физическото съзнание. Духовно погледнато, то не е изчезнало. Вие можете отново да го погледнете, както отново поглеждате дървото. Забележителното е, че Рихард Вагнер го е знаел. Това показват думите му: - Времето тук се превръща в пространство. – Една тайна е, че всъщност в духовното има разстояния, които не се проявяват тук, на физическия план. Отминаването на едно събитие само означава, че се е отдалечило от нас. Моля в случая, който сега разглеждаме, това особено да се вземе под внимание. Защото за земния обитател във физическо тяло е така, че в момента на събуждането моментът на заспиването вече е отминал; когато се събуждаме, ние стоим в духовния свят само малко по-далеч от момента на заспиването. Това трябва да се има предвид. Ние заставаме срещу един умрял – както казахме, ние непрекъснато го правим, само че обикновено подсъзнателно, – когато заспим или когато се събуждаме ние заставаме срещу умрелия. За физическото съзнание това са два различни момента. За духовното съзнание единият е само малко по-далеч от другия, от непосредствено станалия. Моля ви да го имате предвид при това, което сега ще обясня, иначе може би няма да го разберете.

Събуждането и заспиването, както казах, са особено важни при общуването с мъртвите. Няма моменти на събуждане и заспиване в човешкия живот, без човек да влезе в отношения с мъртвите. Но моментът на заспиването по отношение на общуването с мъртвите е особено подходящ ние да се обърнем към тях. Когато искаме да запитаме мъртвия за нещо и ние запазим въпроса или съобщението в душата си докато настъпи моментът на заспиването ни, това е най-подходящият момент, тогава най-добре можем да поднесем нашите въпроси на мъртвия, тогава това е най лесно. И иначе също е възможно, но тогава е най-лесно. Когато прочитаме нещо на мъртвите, ние също стигаме до тях, но аз имам предвид, че по отношение на това, което ние отправяме към мъртвия, непосредственото общуване е най-лесно, когато това, което искаме да кажем, го кажем в момента на заспиването. А за това, което мъртвият има да сподели с нас, е най-подходящ моментът на събуждането. И също е така, че няма човек, който да не донася многобройни известия от мъртвите в момента на събуждането си, само че той не го знае. Подсъзнателно ние всъщност непрекъснато говорим в душата си с мъртвите. При заспиване ние им поставяме въпроси. Ние им казваме това, което имаме да им кажем в дълбините на душата ни. При събуждане мъртвите говорят с нас. Там те ни отговарят. Но трябва да имаме предвид, че това са само две различни точки и че, което следва едно след друго, във висш смисъл всъщност е едновременно, както две места на физическия план съществуват едновременно. Само че по отношение на общуването с мъртвите едното е по-подходящо от другото.
Човек може да си постави въпроса: - Какво поощрява нашето общуване с мъртвите? – Мои мили приятели, от същите мотиви, от които човек най-често говори с живите, не може добре да общува с мъртвите. Те не чуват тогава, не възприемат. Следователно, ако изхождайки от същата нагласа, както при

срещите на кафе с приятели ние искаме да говорим с мъртвите, не бихме могли да го направим. Това което прави възможно да поставяме въпроси на мътвите, да споделим нещо с мъртвите, е свързването на чувствения живот с представите. Представете си, че някой е преминал през портата на смъртта и вие искате вечерта вашето подсъзнание да сподели нещо с мъртвия. Не е нужно да го споделяте в съзнанието си. Вие можете да го подготвяте през целия ден. Когато го подготвите в дванадесет часа по обяд и вечерта в двадесет и два часа отидите да спите, при заспиването то ще стигне до мъртвия. Но въпросът трябва да се постави по определен начин; не само мисловно, а въпросът трябва да се отправи към мъртвия с участието на чувствата и волята. Вие трябва да ги насочите, като развиете един сърдечен душевен интерес към мъртвия. Вие трябва да си спомните, къде тук сте се обръщали с любов към мъртвия и да се обърнете към него с едно такова любвеобилно настроение. Не абстрактно, а с участие, с топлина трябва да се обърнете към мъртвия. Това така може да продължи тогава в душата, че вечерта при заспиването, без да знаете да се превърне във въпрос към мъртвия. Или вие се опитвате да си припомните какво е било от особен интерес за мъртвия. Вие си представите, как сте живели тук заедно с умрелия. Вие си спомняте конкретни моменти, когато сте живели с него и се запитвате: - Какво е това, което особено ме интересуваше при мъртвия? Какво ме заплени? Къде наистина имах такова впечатление, какво казах тогава? Приятно ми беше, че той го каза, той ме поощри, той ми беше скъп; аз дълбоко се интересувах от това, което той каза. – Когато си припомните такива моменти, когато сте били свързани с мъртвия, където сте проявили силен интерес към него и когато вие така го приложите, като че ли искате да говорите с мъртвия, като че ли искате да му кажете нещо, когато така развиете чувствата и от интереса, който сте си припомнили, съставите въпроса, той остава в душата ви и вечерта при заспиването

въпросът или това, което искате да споделите, стига до мъртвия. Тук обикновеното съзнание по правило не може да знае много за това, понеже човек веднага заспива, но наистина много често в сънищата остава това, което е стигнало оттатък. И много от сънищата, макар и да не съответстват по съдържание, повечето сънища, в които сънуваме мъртвия, ние ги тълкуваме погрешно. Ние ги тълкуваме като послания от мъртвите, а те не са нищо друго, освен отзвучаване на въпросите или съобщенията, които сме отправили към мъртвите. Ние не би следвало да вярваме, че мъртвите ни казват нещо, когато ги сънуваме, а в сънищата трябва да виждаме нещо, което произлиза от нашата собствена душа и което достига до мъртвите. Сънят е отзвук от това. Ако бихме били толкова развити, че да можем да възприемаме нашите въпроси или съобщения към мъртвите в момента на заспиването, тогава ще ни изглежда, като че ли мъртвият ни говори. Оттам също и отзвукът в съня ни изглежда, като че ли е едно послание от него, но то произлиза от нас. Това се разбира, само когато се разбере ясновидското отношение към мъртвия. Точно когато изглежда, че мъртвият ни говори, всъщност е това, което ние му казваме; то не може да се знае, ако не се научим да сравняваме.
Следователно моментът на събуждането е такъв, че мъртвият особено лесно стига до нас. В момента на събуждането до всеки човек идват много неща от страна на мъртвите. Изобщо много от това, което ние предприемаме в живота, всъщност е инспирирано от мъртвите или от съществата на висшите йерархии, ние го приписваме на нас, като произхождащо от нашата собствена душа. Каквото мъртвите казват, идва от нашата собствена душа. Дневният живот започва, моментът на събуждането отминава и ние рядко сме склонни да наблюдаваме интимните неща, които се надигат от нашата душа. А когато ги наблюдаваме, ние сме достатъчно суетни, да си припишем на нас всичко, което изплува от нашата душа. Но във всичко това

– много повече отколкото произлиза от нашата душа – живее това, което нашите заминали оттатък мъртви имат да ни кажат. Защото, каквото ни казват мъртвите, изглежда да се издига от нашата собствена душа. Ако хората изобщо знаеха какво наистина представлява животът, от това знание би се развило едно изпълнено с пиетет чувство към духовния свят, в който ние и нашите починали непрекъснато се намираме. И при повечето, което ние вършим, ние бихме знаели, че в нас всъщност действат мъртвите. Това не бива да се развие като външно теоретично знание в духовната наука, а като нещо, което все повече ще прониква в душата като вътрешен живот. Трябва да се постигне знанието, че около нас се намира един духовен свят, също както се намира въздухът, който вдишваме и че мъртвите също се намират около нас, само че ние не сме способни да ги възприемаме. Тези мъртви говорят на нашата вътрешна душевност, но ние не разбираме нашата душевност. Ако правилно я разбирахме, точно чрез възприемането на нашия вътрешен живот, ние щяхме да се чувстваме свързани с душите, които са така наречените мъртви.
Но има голяма разлика между мъртвите, според това дали една душа е минала през портата на смъртта сравнително рано или в по-късна възраст. Дали са починали деца, които са ни обичали или са ни напуснали възрастни хора, е съвсем различно. Когато според опита си с духовния свят човек иска да характеризира тази разлика, той би могъл да го направи по следния начин: Когато малки деца починат, тогава тайната на съвместното съществуване с деца, които са починали, може да се разкрие така, че да се каже: Разгледано духовно, човек всъщност не изгубва тези деца. Те остават духовно тук. Деца, които умрат в ранна възраст, всъщност във висока степен наистина духовно са непосредствено тук. – Ние веднага ще разгледаме нещата още по-точно. Аз искам да поставя пред душите ви като медитационен израз, който може да се премисля по-нататък, че деца, които са починали, не са изгубени за нас; ние не ги губим, те остават духовно винаги тук. А при възрастни хора, които са умрели, може да се каже обратното.

Тук може да се каже, че те не ни изгубват. Ние не изгубваме децата, а възрастните хора не изгубват нас. Възрастни хора, когато починат, имат голяма притегателна сила към духовния свят, но чрез това те имат и силата така да действат вътре във физическия свят, че да се доближават лесно към нас. Те се отдалечават от физическия свят много повече от децата, които остават при нас, но те имат по-силни възприемателни способности от хората, които почиват млади. Те не ни изгубват. Когато човек се запознае с различни души в духовния свят, умрели млади или възрастни, разбира, че възрастните умрели живеят чрез това, че имат сила по-лесно да проникват в земните души, те не изгубват земните души, а децата, те не ни изгубват, те остават повече или по-малко в сферата на земните хора.
Това може да се характеризира и с нещо друго. Виждате ли, всъщност човекът няма винаги съвсем дълбоки усещания също и за това, което така изживява със своята душа на обикновения физически план. Когато ни починат близки хора, ние изпитваме тъга и болка. Точно когато ни напуснат добри приятели от обществото, аз често съм казвал, че антропософски ориентиранта духовна наука няма задачата да утешава хората, като им отнеме болката. Болката е на място, човекът трябва да стане силен, за да я носи; не би трябвало той да се остави, да му я премахнат. Но относно болката не се прави разлика, дали тази болка се изпитва заради заминаването на младия починал или за стария човек. Погледнато духовно обаче има голяма разлика. Може да се каже, че живеещият тук на Земята човек, които е загубил деца, било негови собствени или такива, които той е обичал, изпитва, ако мога технически да се изразя, известна съчувстваща болка. – Децата остават всъщност при нас и чрез това, че ние сме били свързани с тях, те остават така близо до нас, че пренасят тяхната болка върху нашите души и ние чувстваме тяхната болка, понеже те биха се радвали да са още тук.

С това, че заедно с тях ние носим болката им, тя им става по-лека. Всъщност детето чувства в нас. Добре е, когато то може да чувства с нас; чрез това неговата болка се облекчава. Противно на това, болката която ние изпитваме, когато възрастни хора починат, било родители или приятели, можем да я наречем егоистична болка. Възрастният починал не ни изгубва, той също няма и чувството, което има младият починал. Той ни запазва, той не ни изгубва. Ние тук в тялото си имаме чувството, че сме го изгубили, оттам болката засяга само нас. Тя е егоистична болка. Ние не чувстваме неговите чувства както при децата, а чувстваме болка за нас.
Тези два вида болка наистина съвсем точно могат да се различават – егоистична болка за възрастните хора, съчувстваща болка за младите хора. Детето живее по-нататък в нас и ние всъщност чувстваме, каквото чувства детето. Истински тъжни с нашата собствена душа сме само за възрастните починали. Това не е без значение.
Точно при нещо такова ние правилно можем да видим, че знанието за духовния свят има голямо значение. Защото според това в известен смисъл може да се устрои службата за мъртвите. Относно починалото дете съвсем индивидуалното в службата за мъртвите няма да е напълно подходяща, а понеже детето и без това живее по-нататък в нас и остава в нас, добре е, когато поменът така се оживи, че да бъде повече общ, да се даде на живеещото заедно с нас дете нещо всеобщо. Оттам например при помена за децата трябва да се предпочете церемонията при погребението пред речта за починалия. Аз бих желал да кажа, че двете вероизповедания, католическото и протестантското си разделят най-доброто. Католицизмът няма същинската реч за починалия, а погребална служба, един ритуал. Това е нещо общо, еднакво за всички. Което е общо за всички е особено добро за децата, когато изобщо така можем да уредим помена, че да бъде еднакъв за всички.

За възрастните починали индивидуалното е по-важно. При възрастните починали най-добрата траурна церемония е тогава, когато ние разгледаме неговия живот. Протестантската погребална реч, която се отнася за живота на умрелия ще има голямо значение за починалия; там католическият ритуал ще има по-малко значение. Но и иначе при помена за умрелите, за детето е най-добре човек да изпадне в настроение, в което се чувства свързан с детето и да се опита да отправи мислите си към детето, които ще го достигнат при заспиването. Тези мисли могат да бъдат повече общи, например неща, които повече или по-малко могат да се отправят към всички умрели. При възрастните е необходимо спомените да се отправят към този специален човек, така че човек индивидуално да се обърне към този специален човек и да си припомни това, което е изживял с него, което заедно са преживели. От голямо значение именно при един възрастен човек, за да влезем в правилно общуване с него, е да си припомним неговото същество, да оживим неговото същество в самите нас. Следователно човек не само да си спомни което му е казвал и за което е изпитал особено чувство, а какво е бил самият той като индивидуалност, каква ценност е имал за света. Ако това се оживи в душата, то ще направи възможно да се влезе в контакт с един възрастен починал и да се направи правилният помен. Вие виждате, че пиететът, който ние проявяваме, има значение, за да знаем как трябва да се държим спрямо младите и възрастните починали.
Помислете, колко е важно за съвремието, когато толкова хора умират в млада възраст. Ние можем да си кажем: - До голяма степен те всъщност постоянно са тук, те не са изгубени за света. – Това вече съм разглеждал тук също и от други гледни точки, но в духовното нещата трябва да се разглеждат от различни гледни точки. И достигне ли се дотам да имаме съзнание за духовния свят, тогава от тази безкрайна тъга на съвремието

може да се развие нещо в духовно отношение, понеже мървите се намират тук и доколкото те са млади хора, чрез тази общност с мъртвите може да се породи един оживен духовен живот. Това ще се породи, когато материализмът не може да разгръща така силно своята сила, че Ариман да простре пипалата си и да победи всички човешки сили.
Това, което днес ви казах е от такъв вид, че положително някой тук на физическия план би могъл да си каже: - Да, това ми е твърде далеч; аз бих предпочел да имам нещо, което мога да правя сутрин и вечер, за да вляза в правилни отношения с дховния свят. – Но така не се мисли съвсем правилно. По отношение на духовния свят наистина става въпрос изобщо да се изграждат мисли за него. И ако мъртвите изглежда да стоят далеко за някой, а по-близко да му е неговият собствен живот, това че ние оставяме да преминат пред душата ни точно такива мисли, с каквито се запознахме днес, че ние премисляме нещо, което привидно изглежда да е чуждо на непосредствения външен живот, е нещо, което издига нашите души, което дава духовна сила и духовна храна на нашите души. Защото не това, което изглежда да е близко до някой, го довежда в духовния свят, а това, което произлиза от духовния свят. Затова не се страхувайте винаги да обсъждате такива мисли, да оставите тези мисли често да оживяват в душата ви. Защото няма по-важно за живота, дори и за материалния живот от решителното убеждение за връзката с духовното. Ако хората на новото време не бяха загубили толкова много връзката с духовното, не биха дошли тези тежки времена в съвременността. Тази дълбока връзка днес разбират само много малко хора, но в бъдеще тя ще трябва да се разбере. Днес се вярва, че когато човекът премине през портата на смъртта неговата дейност по отношение на физическия свят се преустановява. Не, тя не престава. Между така наречените мъртви и така наречените живи съществува едно живо общуване. И ние можем да кажем: Тези, които са преминали през портата на смъртта,

не са престанали да бъдат тук, а само нашите очи са престанали да ги виждат, но те са тук. Нашите мисли, нашите чувства, нашите волеви импулси, те стоят във връзка с тях. Защото също и точно за мъртвите важи словото на евангелието: «Не го търсете във външните знаци, Царството Божие е всред вас.» Така не бива да търсим мъртвите чрез някакви външни неща, а трябва само да осъзнаем, че те са непрекъснато тук. Целият исторически, целият социален, целият етичен живот включва взаимните действия между така наречените живи и така наречените мъртви и човекът може да изпита особено засилване на цялото си същество от това, че все повече и повече се прониква не само със съзнанието, което идва от това, че има сигурна позиция тук във физическия свят, а също да се проникне със съзнанието, което му идва от това, че може да каже нещо засягащо близките му починали в правилния вътрешен смисъл: Мъртвите са всред нас. Това принадлежи към едно правилно знание, към едно правилно познание за духовния свят, което се изгражда от различни части. Човек може да каже, че по правилен начин знаем за духовния свят, когато начинът по който мислим, по който говорим за този духовен свят произхожда от самия този духовен свят.
Изречението: - Мъртвите се намират всред нас – самото то е потвърждение на духовния свят и само духовният свят може да създаде в нас едно истинско съзнание, че мъртвите се намират между нас.


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Съб Ное 12, 2016 9:29 pm 
Offline

Регистриран на: Пет Окт 07, 2016 7:26 pm
Мнения: 1
Тази много интересна лекция, в която са описани основни положения на взаимоотношенията между "царствата" на "живите" и "починалите" хора, е включена като втора в цикъла на Събрани Съчинения 182. Този цикъл е публикуван от Издателско Ателие АБ през 2013 година.

В електронен формат може да бъде намерена например във Виртуалния Гьотеанум на "От извора":

http://www.otizvora.com/wp-content/Rudolf%20Steiner/BG%20PDF/GA-182-prevod2.pdf


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 2 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
Хостинг и Домейни