ПРИЯТЕЛИ НА АНТРОПОСОФИЯТА - ЕЗОТЕРИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Ex Deo nascimur. In Christo morimur. Per Spiritum Sanctum reviviscimus!
Дата и час: Пон Дек 17, 2018 3:57 pm

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 25 мнения ]  Отиди на страница 1, 2, 3  Следваща
Автор Съобщение
Непрочетено мнениеПубликувано на: Пет Фев 24, 2012 5:38 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 2:27 pm
Мнения: 1141
GA - 229 Съпреживяване на годишния кръговрат в четири космически имагинации
Трета лекция, 7 октомври 1923г.
Пасхална имагинация.

Илюзии и надежди на ариманичните и луциферичните същества. Ариман иска да склерозира човека и Земята, Луцифер иска да разложи всичко физическо. Двамата искат да унищожат човечеството. Възкръсналият Христос между Луцифер и Ариман. Рафаел с Меркуриевия жезъл. Пасхален култ: Христос като изцелител.

Ще продължим разглеждането на кръговрата на годината от същата гледна точка, както започнахме вчера и оня ден. Трябва да сме наясно, че в дълбините на зимното време Земята*, всъщност, се разединява от Космоса. През зимата Земята става, така да се каже, цялостна Земя, нейната земна природа е концентрирана. За да посочим противоположното, ще отбележим, че по средата на лятото Земята се отдава на Космоса, живее с Космоса. А междинните състояния, пролет и есен, винаги са съгласувани с тези две положения. Всичко това има дълбоко, благоприятно значение за целия живот на Земята. Разбира се всичко, което ще кажа, се отнася към онази част от земната повърхност, в която се извършва преход от зимата към пролетта.

Както в миналите дни така и днес ще изходим от чисто материалното. Нека първо да разгледаме най-значителното явление за цялото същество на Земята – явлението, което трябва да имаме предвид в зимното време, като най-важно, а именно отлагането, образуването на соли. По-конкретно утаяването на субстанциите. Трябва само да излезете от тук и от всички страни ще бъдете заобиколени от варовиковите отлагания на Юра; можете да наблюдавате пред себе си всичко това, което ви описах в началото на това изложение.

Субстанцията разглеждана външно, за човека си е субстанция, и за чисто външното наблюдение няма никаква видима разлика между така наречената зимна субстанция и пролетната субстанция в различните годишни времена. Но такова безразличие е характерно само за тази гледна точка, която описах като прибързана (буквално - гледна точка на бълхата). Метаморфозата на субстанцията се проявява именно тогава, когато разглеждането се разпространява нататък в Космоса. И тук е тънката разлика между зимната и пролетната варова субстанция, това най-важно отлагане в нашата земна почва. Зимната субстанция се явява, така да се каже, удовлетворена в себе си същност. След многобройните разглеждания, които проведохме тук, имаме право да говорим за тези неща, като за живи, одушевени същности, - защото знаем, че душата и духът са в основата на всичко. И така, зимната субстанция се явява по някакъв начин удовлетворена в себе си същност.

Тази зимна варова субстанция, ако интуитивно се задълбочим в нейната същност - „интуитивно” в смисъл, в какъвто това понятие се използва в моята книга „Как се постигат познания за висшите светове?”, - е осеяна с най-разнообразна духовност. Това са елементарни същества, които живеят в земното. Зимния варовик е проникнат от духа. Той притежава задоволство от такъв род, като една човешка глава, която решава важен проблем и се радва на това, че тя има мисли, които са и позволили да намери решение. И както в интуицията чувстването се възприема навсякъде, така и в целия обем на образуване на земна субстанция в течение на зимното време се възприема вътрешно удовлетворение.

Не е ли вярно, че плувайки под вода, навсякъде възприемат вода? И ако духовно се движат в процеса на образуване на субстанцията, то в зимното време навсякъде ще възприемат удовлетворението, което се излива във вътрешната оживеност, проникнала тази земна субстанция от живи преобразуващи образи, разкриващи се в имагинации, живеещи преобразуващи образи от духовен вид. Но когато става дума за пролетта, и по-точно с приближаване на месец март, субстанцията със своите духовни качества става, така да се каже, безчувствена. Тя вече няма тези духовни качества, защото както ние знаем от предишните разглеждания, елементарните същества, в следствие на един вид духовно-космическо дишане се отправят в Космоса. Тя става безчувствена в своите мисловно-духовни качества. Но удивителното е, че в това време тя ожаднява. Тя развива един вид вътрешна дейност. Все повече и повече във варовата субстанция започва да се осъществява фин живот, като при това този живот в субстанцията, с приближаването на пролетта и лятото става вътрешно толкова подвижен, колкото повече нарастват растенията.

Разбира се, това не се проявява грубо, а едва доловимо, интимно, но се проявява. Растящите растения отнемат от варовата субстанция, разпределена в земята, нещо свързано с водата и нещо свързано с въглеродния диоксид – това, от което самата тя има нужда. Точно това обуславя нейното вътрешно оживление. Тя е жива. Но в следствие на това, че субстанцията вътрешно оживява, тя развива огромни сили, които привличат ариманичните същества. Тези ариманични същества така или иначе получават надежда, когато става въпрос за пролетта. Спрямо природата те обикновено нямат никакви надежди, тъй като те могат да култивират своето същество само в човека. Обикновено тези ариманични същества могат да действат в животинската природа на човека. Но колкото повече приближава пролетта, пролетната варова субстанция произвежда върху тях такова впечатление, че те се чувстват така, сякаш ще им се отдаде в цялата природа да разпространят своята драконова природа и че те, откривайки живата пролетна природа, откривайки живата пролетна варова субстанция, получават също и възможност да привличат астралност от космоса, за да одушевят тази жива субстанция, да я пронижат с душа. Така че, когато настъпва месец март истинският ясновиждащ природен наблюдател открива едно забележителна гледка: навсякъде се вижда, как надеждите на ариманичните същества се разиграват в имагинации над земята, бих искал да кажа, подобно на духовен вятър, обветрящ всичко, вижда се как ариманичните същества се стремят да предизвикат отгоре сякаш астрален дъжд. Този астрален дъжд, който те искат да предизвикат, ако биха могли да направят това,- а те с всички сили се стремят към това, - през лятното време би превърнал земята , макар и частично, доколкото тя се явява субстанция, в одушевено, живо същество. И всяка пролет ариманичните същества се стремят към това - да превърнат Земята в живо, одушевено същество. Така че, ако някое същество дойде по-късно през есента и стъпи на Земята, тя да почувства болка от това.

Все пак това желание, тази илюзия, която е присъща всяка пролет на ариманичните същества, всяка пролет се унищожава. Разбира се, от човешка гледна точка, можем да кажем: ариманичните същества трябва да са достатъчно умни, за да се откажат от тази надежда. Но в света се случва не така, както човека си го представя, и това е просто факт, че ариманичните същества всяка пролет отново хранят нови надежди да превърнат земята в живо, одушевено същество благодарение на астралния дъжд отгоре. И всяка година тези илюзии се разпръскват.


Но тези илюзии не са безопасни за човека. Човекът използва в храната си именно природни продукти, които растат в тази атмосфера на надежда и илюзия, и в действителност, би било наивно за човека да мисли, че той яде хляб от чисто, смляно и изпечено зърно. Вътре в това смляно и изпечено зърно се съдържат илюзиите и надеждите на ариманичните същества. Външно – те се унищожават. Но толкова повече се пробужда страстното желание на ариманичните същества да достигнат своята цел там, където вече има душа, - в човека. Така че всъщност, всяка пролет човекът е подложен на опасността да стане жертва на ариманичните същества, макар че всичко това се разиграва интимно. Наистина през пролетта човекът много повече е подложен, в това отношение, на въздействието на ариманичните сили, отколкото през останалите сезони

Нещо друго се случва, когато насочим погледа си нагоре. Вглеждайки се нагоре там, където се издигат елементарните същества на земята, там, където се свързват с облачните образования и получават вътрешна подвижност, която е подчинена на планетарния живот, се вижда нещо различно. Когато настъпва месец март и долу ариманичните същества разпространяват своята същност, горе се вижда нещо друго.Тук елементарните същества се издигат нагоре: това, което е вътре в земята, като правило е изключително духовно, нематериално, но това, което изживява себе си в материалното се издига в онези области, където има изпарения, въздух, топлина. И което тук се случва в движещите се елементарни същества, се пронизва отгоре от луциферични същности. Както долу ариманичните същности подхранват своите надежди и развиват илюзиите си, така горе луциферичните същества развиват своите илюзии и надежди.

Ако ние проникнем точно в природата на ариманичните същества откриваме, че по същество тя е етерна. В крайна сметка ариманичните същества - това са същества, низвергнати от Михаил и те нямат друга възможност да разширят своята власт земята, освен като се възползват от формиращата се живо-жадна варовикова субстанция. Луциферичните същества горе се насочват и пронизват това, което се издига нагоре и тук, в горните елементи на земята получават подвижност. Те пронизват това. В действителност луциферичните същества имат чисто астрална природа. Те се надяват, че благодарение на всичко, което през пролетта се устемява нагоре, ще могат да пронижат със своята астрална природа етерната природа и да повдигнат етерната обвивка на Земята, която след това ще бъде населена от самите тях.

Изображение - 3

Може да се каже: ариманичните същества се стремят да одушевят Замята астрално (виж дъска 3, червено); луциферичните същества пък се стремят отгоре надолу, за да могат да поберат етерното в своето същество. (Синьо с жълто).

Когато напролет растенията започват да растат, те асимилират въглеродния диоксид, всмукват го. А този въглероден двуокис е нещо такова, което благодарение на растителната покривка на пролет действа в по-високи области, отколкото през зимата. Въглеродният двуокис се издига нагоре в областта на растенията. Когато напролет растенията започват своя растеж, този въглероден двуокис става привлекателен за луциферичните същества. И по времето, когато ариманичните същества се стремят да предизвикат един вид астрален дъжд, който да одушеви живата варова субстанция, луциферичните същества се стремят към повдигане на въглеродния диоксид, към един вид изпаряване на въглеродния диоксид високо от Земята (виж дъска 3, синьо). Ако те биха успели да направят това, дишането на Земята ще трябва да спре и те щяха за започнат да издърпват нагоре всичко онова, което в човека не е свързано с дишането, неговото етерно и свързвайки себе си с етерния човек, те биха били в състояние да станат етерни същества, докато всъщност са само астрални същества.

Изображение
Дъска 3.
Така с унищожаването на всичко, което долу принадлежи на човешкия и животинският свят там горе, биха се образували черупки на етерни ангелски същества. Ето към какво, на свой ред, се стремят луциферичните същества, когато идва месец март и края на март. Те се надяват да превърнат цялата Земя в такава тънка земна обвивка, в която те, сгъстявайки се благодарение на етерната природа на човека, биха могли да култивират своето същество.

Ако се изпълнят надеждите на ариманичните същества, цялото човечество би трябвало постепенно да се разтвори в Земята. Земята би започнала да поглъща хората в себе си. И накрая - това е намерението на Ариман - цялата Земя би се превърнала в огромно създание, в което по някакъв начин всички хора ще са разтворени в нея. Те биха били свързани с това единно същество на Земята. Но преходът към такова битие, към свързване с такова земно създание би се състоял в това, че човекът все повече и повече би отъждествявал целия свой организъм с оживената варова субстанция. Той би започнал все по-силно да свързва със своя организъм оживената варова субстанция и все повече да се калцира. В следствие на това неговият облик би започнал да се преобразява, би изглеждал съвършено различно, нещо като това: склеротизирал образ с крила подобни на прилеп и ето такава глава (дъска 4). Тогава той ще бъде в състояние постепенно да се разтвори в земното, така че земното, земята като цяло, би станала земно-живо създание от ариманично естество.

Изображение - дъска 4

Ако от друга страна, луциферичните същности биха извлекли етерното на човека и благодарение на това биха успели от своята астралност да се сгъстят до етер, тогава би възникнало нещо етерно, което не би имало долната част на човешкия организъм и би имало изменени горни части: това ще бъде тяло, образувано от изпаренията на Земята (виж дъска 4, синьо), изградено само до гърдите и имащо идеална, уголемена човешка глава (червено). При което това създание би имало криле сякаш родени от облаците (жълто). Тези криле се събират отпред като един вид увеличен ларинкс, те биха били ето тук от към гърба, уплътняващи се в ушни миди - в органи на слуха, които от своя страна са свързани с ларинкса.

Можете да видите как тук, долу се формира това, което аз се опитах да обрисувам в образа на Ариман, който е нарисуван горе на купола и се намира в дървената скулптурна група; също виждате и това, което би се оформило в луциферически образ*, което би се образувало луциферично от изпаренията на Земята и облаците, ако луциферичните същности биха успели да попият етерното на земята. И тук са посочени двата полюса на човека: единият от тях - е този, какъвто би станал човек, ако попадайки под влиянието на Ариман, би започнал да попива живата земна субстанция и благодарение на това би станал постепенно едно със земята, би се разтворил в цялото живо и чувстващо същество на Земята, - това е единият полюс. Другият полюс - е този, какъвто би станал човек, ако на луциферическите същества би се отдало да изпълнят това, което те искат, - да предизвикат отдолу издигане на изпареният въглероден диоксид, така че дишането да изчезне и тогава и човекът би изчезнал като физическо същество, като при това етерното тяло би се свързало с това, което се намира там, горе, с луциферично-астрални ангелски същества

Отново можем да кажем: това са надеждите, това са илюзиите на люциферичните същества. Който ясновидски насочва своя поглед към световните далечини, той вижда в стелещите се облаци не само това, което както се казва в трагедията на Шекспир „я е камила, я друго нещо”, но също така, ако месец март приближава, динамично устремилите се сили на люциферичните ангели, искащи да създадат там, луциферична земна черупка и да откъснат човешкият род от Земята. Между тези два полюса се движи човекът. И ариманичните и луциферичните същества искат за изкоренят човечеството във вида, в който се намира днес.

Тези различни въздействия се проявяват в земния живот. И отново външната природа разрушава всяка година надеждата на луциферичните същества, но това действа в човека. И през пролетта човекът е изложен, от една страна, на ариманичните сили, а от друга страна все повече и повече е изложен – така остава и през лятото - на луциферичните същества.

За човешкото същество, каквото то е днес, работата стои така: в живота на човека това се проявява много интимно, и това може да забележи само този, който притежава духовно чувствителна природа, който действително може да бъде съпричастен на това, което се случва в Космоса в кръговрата на годината. Но в по-ранните времена, дори още и в следатлантските времена, това имаше голямо значение. В много ранните времена на земното развитие, например, размножаването на хората беше свързано с годишния кръговрат. Зачатие можеше да настъпи само на пролет, всяка пролет, когато действат силите, които аз току що описах, а раждането тогава можеше да се става само в края на годината. Тогава животът на Земята беше още свързан, в добрия смисъл, с живота на човека.

Принципът на луциферичните същества – е да освобождават всичко на Земята, и сред всичките други земни, много сетивни реалности, които бяха освободени от луциферическите същества, се намира също еманципацията на зачеването и раждането. Че човекът може да се ражда по всяко време на годината, беше постигнато в по-ранни времена благодарение на въздействието на луциферичните сили, откъсващи човека от Земята. Да се ражда по всяко време на годината - това, така да се каже, се отнася към свободата на човешкия род.

Но вътре тук действително се намират луциферичните сили. Следващият път искам да поговорим за влиянията, които и днес още са ценни. Горе описаното влияние исках да ви го опиша, за да видите как в по-ранни времена все пак до известна степен се изпълни онова, към което се стремяха луциферичните същества, - това сега се проявява като възможност човекът да се ражда по всяко време на годината. Защото в противен случай човекът би могъл да се ражда само през зимата.

Ариманичните сили, обратно, те използват цялото си могъщество, за да свържат човека със Земята. И тъй като в по-ранните времена имаше огромно влияние на луциферичните същества, ариманичните същества получиха възможността, паралелно, в по-малка степен, да постигнат част от това, което искаха, тоест да свържат хората със Земята; а те искаха да съединят със земното присъщият им начин на мислене, присъщото им разбиране. Те искаха при всякакви условия да направят от човека материалист, те искаха човекът да не е способен на нищо друго, освен на това, че силата на мислене и салата на чувствата да произвеждат смляна за него храна. И това влияние на ариманичните същества в нашата епоха е станало особено силно и непрекъснато се разраства.

Връщайки се назад във времето, ние достигаме до това, до което достигнаха веднъж люциферичните същества до онова, което те оставиха след себе си. Обръщайки се към перспективата достигаща до края на Земята, ние се срещаме със заплахата към човека: ариманичните същества, дори и да не успеят да разтворят човека в Земята, да доведат, в по-малка степен, до това, че той да стане застинал, вкостенен, твърде материализиран, да не може повече нищо да мисли, нищо да чувства, освен само това, което автоматично мисли и чувства веществото в него. Луциферичните същества оказаха своето, бих казал, естествено освобождаващо* въздействие върху описаното от мен тогава, когато човекът още не беше свободен. Свободата не възниква благодарение решението на човека или по някакъв друг абстрактен начин, както е прието сега да се пише, а възниква благодарение на това, че такива природни процеси, като разпределяне на раждането, стават свободни в човешкия живот. От тези природни процеси тогава възникна господството на свободата. Още в древността много добре приемаха това, че човекът на Земята може по всяко време да възпроизвежда своите потомци и тогава те душевно и духовно се изпълваха с чувството за свобода. Ето такива са обстоятелствата. Това чувство е свързано с Космоса много повече, отколкото обикновено се смята.

Но сега, когато човекът се е придвижи напред в областта на свободата, той трябва под влиянието на тази свобода да премахне от света заплахата, че Ариман ще го прикове към земното. Тази заплаха стои пред човека като перспектива на бъдещето. И тук ние се срещаме с това, което обективно се извърши в земното развитие - Мистерията на Голгота.

Мистерията на Голгота се състоя не само като единично събитие. Възможно е това да се представя като единично събитие в случващото се на Земята, но за човека това събитие, тази Мистерия на Голгота се обновява ежегодно. Който развива усет за това, как горе луциферическите същества искат да задушат физическото на човека в изпаренията на въглеродния диоксид, как долу ариманичното иска, благодарение на астралния дъжд, да съживи Земята в нейните варовикови маси, така че първоначално човекът да склеротезира, да се разтвори в нея, който вижда това, за него между луциферичното и ариманичното се появява образа на Христос, образа на освободения от материята Христос в нозете, на Когото – е Ариман, образа на Христос изтръгнал се от ариманичното, не подчиняващ се на ариманичното, преодолял ариманичното, както Той художествено и пластично е изобразен тук. Те виждат Христос, как Той от друга страна преодолява това, което действа отгоре и иска да откъсне човека от Земята.

Появява се главата на този образ, който победи Ариман, появява се главата на Христос с такива черти, поглед и изражение на лицето, които са отвоювани от стремящите се да се изплъзнат сили на Луцифер. Образът на Христос, който всяка година се появява напролет се изправя въвличащ луциферичните сили в земното, впрягащ ги в земното. Ние трябва да си го представяме така: Стъпил върху земното, което се превръща в ариманично, Победил смъртта, Възкръснал от гроба и, на края, Възкръснал, просветлено Преобразен. Това просветление възниква тук от внасянето на луциферичния елемент в земната красота на Христовия лик.

Ето така между ариманичното и луциферичното пред погледа се появява, в своя възкръснал подвижен образ Христос, появява се като пасхална имагинация, явлението Пасха, което възниква пред човека така: Възкръсналият Христос, обвит отгоре от люциферичните сили, а долу в основата ариманичните сили.

Тази световна имагинация е Пасхалната имагинация, подобно на това както Девата с Младенеца се появява в кръговрата на годината в качеството на Рождественска имагинация, имагинация в средата на зимата, а имагинацията на Михаил, която описах предния ден, се появява като имагинация в края на септември. Наред с това можете да видите колко правомерно е формиран образа на Христос точно, както е формиран Той в нас, - нали този образ се ражда от космическото развитие в кръговрата на годината. В това няма нищо произволно. Именно този поглед, този израз на лицето, именно така очертани гънките на дрехата е необходимо да си го помислим, за да може между образа на Ариман и образа на Луцифер да възникне образа на Христос; да възникне както това, което в процеса на земната еволюция трябва да действа в човека, за да може именно тогава, когато човекът най-силно е подложен на въздействието на ариманичните и луциферичните сили, - в пасхалното, пролетно време - да изтръгне човека от тези сили.

Всичко казано ние виждаме именно в този образ на Христос: този образ не може да бъде произволен, в такъв смисъл, както това харесват сега в изкуството. Когато човекът иска да развие пълна свобода в изкуството, той не оковава себе си робски, ариманично с материал и модел, след това се издига в духовните висини и свободно твори от тези духовни висоти, защото само в духовните висоти просто може да упражняват свободата си.

Тогава от виолетово сините въздушни формации той създава един вид гърдите на Луцифер, от излизащите напред червеникаво облачни образования създава крилете, ларинкса и ушите: нали тези образуващи се от облаците криле - ларинкс - уши му се разкриват напълно реално като отражение на това, което астрално се явява това същество навън, това, че то заплашва да стане етерно (погледнете тук и следващата рисунка – дъска 4).

Изображение - 4

Ако вие веднъж живо си представите тези криле на Луцифер, действащи в астралното и стремящи се към етерното, ще ви стане ясно, че тези криле имат осезаемост, осезавайки в мировите далнини, действайки в мировите далнини, усещат всички тайни на космическите сили. На луциферичното е свойствено да се мести на всякъде, да извършва кръгови движения във вълните, така че неговите криле, които имат вълнообразна форма, осезават всичко, което съществува в космоса в качеството на изпълнени с тайнственост, духовни, спиритуални вълнови действия. И всичко това, осезаемо в назованите вълни, благодарение органите на слуха прониква навътре в луциферичното същество, там се продължава. Благодарение на своя слухов орган луциферичните същества постигат това, което осезават със своите криле, а благодарение на свързаността на всичко това с ларинкса то се превръща в творческо слово, пребиваващо и живеещо в живите форми.

И така, ако вие разгледате такова луциферично същество с неговите жълточервени органи, със съвместяващите се криле, уши и ларинкс ще видите, че то действа във Вселената като осезаващо тайните на Вселената благодарение на своите криле; като оживяващо тези тайни на Вселената благодарение на слуховите органи действието, на които е насочено навътре, и като изговарящо тези тайни на Вселената в творческо слово благодарение на ларинкса, който е свързан в органично цяло с крилата и ушите.

Така Луцифер беше изобразен горе на купола, така ще бъде пластично изобразен в скулптурната група, която трябва да стане централно място в нашия Гьотеанум. По този начин, Пасхалното тайнство ще стане център на Гьотеанума.

Но за по-цялостно обхващане на някои форми е необходимо нещо да добавя. Всичко, което тук се вижда като заплашително ариманично и заплашително луциферично, всичко това - е вътрешното същество на природните силите. Това е там, където са насочени тенденциите на силите на природата от пролетта до лятото това е, на което оздравяващо противопоставя себе си целебният принцип, който се излъчва от Христос. Но живото усещане за всичко това, ще бъде достигнато само в случай, ако след това, когато цялото това стане архитектура и скулптура, след като, всичко, което аз описах се облече в архитектурни и пластични форми, към това в бъдеще се присъедини също възможността да се разиграе пред тази скулптура по времето на Пасха жива динамична постановка, живата драма, в която трябва да участват две главни действащи лица – човекът и Рафаел. Именно вътре в тази пластика, вътре в тези архитектурни форми трябва да се разиграе един вид мистерийна постановка с две главни действащи лица - човекът и Рафаел: Рафаел трябва да бъде с жезъла на Меркурий и с всичко това, което е свързано с жезъла на Меркурий. Живото изкуство е взискателно и, всъщност, не може да бъде нито скулптура, нито архитектура, което - ако то в своята вътрешност представя космическата истина - не би изисквало в пространството заемано от тази скулптура и архитектура, да се извърши нещо художествено. За времето на Пасха за тази архитектура, за тази скулптура е необходимо мистериийно представление: човекът, когото Рафаел учи.

И докато ариманичните и луциферичните сили разболяват човека, силите на Рафаел могат да го доведат до познанието, до прозрението на изцеляващият принцип, до великата световна терапия, която живее в принципа на Христос. И ако всичко това се направи - а нали Гьотеанума е предназначен за това - тогава, примерно, освен многото друго, би се осъществило ето това: във времето на Пасха по някакъв начин би се извисило всичко, което може да се влее в човека от ариманичните и луциферичните тайни.

Нали учейки се да познаваме ариманичното, как действа то през пролетта в оживяващата субстанция, как жадно се стреми да попие в себе си космическата астралност, се учат да познават целебните сили във всичко солеобразно. Тези нюанси не се изразяват в груби въздействия, но затова пък се изразяват в целебните въздействия. Изучавайки, например, целебните въздействия на всички солеви отлагания може да се изучава живота и тъкането на ариманичното в солевите отлагания. Защото това, което се ариманизира в едно време на годината - по-подробно ще разгледаме това следващият път, - в друго време на годината се превръща в целебна сила, и знаейки това, което тайно се извършва в природните продукти и същества, се учат да опознават техните терапевтични сили. Същото се отнася и за луциферичните сили. Учат се да познават това, което като целебна сила действа в изпаряващото се вещество, устремило се нагоре в своите изпарения, това, което действа във въглеродния диоксид. Нали както вече ви казах, в цялата вода се съдържа меркуриевото, живачното, и точно така във всичко, което се явява въглероден диоксид, се съдържа сярното, фосфорното.

Няма такъв въглероден диоксид, който както казват химиците, да се състои само от един атом въглерод и два атома кислород. Във всичко, което самите ние отделяме в процеса на дишане като въглероден диоксид живее фосфорното, сярното. Този въглероден диоксид СО2, един атом въглерод и два атома кислород, - е само абстракция, нещо, което възниква в човека като мисловна картина. В действителност обаче няма да открием такъв въглероден диоксид, който да не съдържа в себе си, ако мога така да се изразя, извънредно фино фосфорично, серисто. От това фосфорно, сярно, стремящо се навън в своите изпарения се привличат луциферичните същества. И от друга страна в това странно съотношение, което съществува между астрализиращата се сярна и оживяваща субстанция, се проявяват силите, в които ние можем да опознаем целебните въздействия.

Покрай всичко останало, което е свързано с Пасхалната тайна, тази мистерийна пасхална игра - именно благодарение на това, че тя се присъединява към скулптурата и живописта, че тя се извършва в тях, - можа да стане завършек на това, което в течение на годината би оказвало на слушателите целебно въздействие, което, вероятно, би станало от това непосредствено живо, художествено-религиозно. Това действително би увенчало цялото дело, влизайки в целия космически ход, влизайки в кръговрата на годината, то би внесло в пасхалния култ нещо такова, което би могло да се изрази в следните думи: Спасителят на света ще стане достъпен за чувството, Този, Който като Спасител иска да избави Земята от великото зло, Той ще бъде почувстван. Защото Той, както аз често съм описвал, беше наистина велик терапевт на човешкото развитие. Ще изживеят, ще почувстват, че цялата мъдрост, касаеща изцелението е задължена на Него. Това ще проникне в пасхалното тайнство, в пасхалния култ, ако последният се осъществи и се насочи по такъв начин, че напълно естествено да се включи в кръговрата на годината.

Говорейки за мощната имагинация, която застава пред човека на Михаилов ден и на Рождество, ще мога в началото само да ви продемонстрирам картини, образи - тук ние още ще достигаме до останалото. Но говорейки за това, което се изобразява като имагинация на Пасхалното тайнство, където по отношение към така нареченото природно духовно въздействие се появява духовния живот, който може да се развива в обкръжението на Христос, говорейки за това, аз успях да ви предам, как непосредствено в земното това може да доведе до култа, как може да се възприеме всичко, което изисква на земята грижа и опазване: оздравителните, целебни сили и знанието за това, че може да се разруши човешкият организъм, че може да се разруши ариманически и че може да се разруши луциферически. Ариман вкостенява човека, Луцифер, използвайки дишането, иска да разложи, да изпари човека. Във всичко това са заложени силите на болестта, болестотворните сили.

Всичко, което исках да кажа, се намира под въздействието на великия майстор-учител Рафаел, който, в християнската терминология е Меркурий, който, според християнската традиция, трябва да носи жезъла на Меркурий; всичко, което може да се научи в тази област от великия майстор-учител Рафаел, всичко това ще бъде само тогава достойно увенчано, ако влезе като тайнство в Пасхалния култ, който може да обхване още много, за което ще ви разкажа в следващото разглеждане.

Рудолф Щайнер
превод - мой

_________________
ИзображениеИзображениеИзображение


Последна промяна Pepi на Пет Мар 02, 2012 9:24 pm, променена общо 4 пъти

Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Пет Фев 24, 2012 5:57 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Сря Дек 21, 2011 7:01 pm
Мнения: 144
Aх, тези долни Архиман и Люцифер.... Но като начало ще ги поздравя с една песен:




После обещавам да ги доведа и двамата - тези сиамски близнаци, каквито са станали, както знаем, от известно време - в скоро време с книги на Щайнер в ръце.... .>"^ Ще ги въдворим в антропософски изправителен център за престъпници!

D*-


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Пет Фев 24, 2012 6:25 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 2:27 pm
Мнения: 1141
}>^@
аааа...няма да се разберем така...
само луци и арчо не закачай

без тях няма да е интересно

,<

_________________
ИзображениеИзображениеИзображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Пет Фев 24, 2012 10:44 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Сря Дек 21, 2011 7:01 pm
Мнения: 144
&^--D


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Пет Мар 02, 2012 8:22 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Сря Дек 21, 2011 7:01 pm
Мнения: 144
Пепи, много ти е хубава пасхалната емагинация! Можеш ли да цъкнеш тука да видим оригинала на лекцията, макар и от руски, с цветните илюстрации на Щ.? Предната лекция може ли да я преведеш също?


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Пет Мар 02, 2012 8:33 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 2:27 pm
Мнения: 1141
Тези илюстрации, които виждаш тук в лекцията са оригиналните.
Изпратиха ми ги от руския форум.

^q#^

_________________
ИзображениеИзображениеИзображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Пет Мар 02, 2012 8:52 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 2:27 pm
Мнения: 1141
GA - 229 Съпреживяване на годишния кръговрат в четири космически имагинации


ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 6 октомври 1923 г
Рождественската имагинация. Земята разглеждана от Космоса изглежда като капка живак. Въздействието на крайно малките концентрации (Калиско). Серният, живачният и солеобразуващите процеси в хода на годишните времена. Процесът на изпепеляване. Слънчевите и лунните сили по време зимата. Майка Мария и младенеца Исус.


Вчера пред нас беше застанал, появилият се от вътрешното разбиране на годишните времена, образ на Михаил, който се сражава с дракона. Истинското изкуство може да бъде само предаването на това, което човекът чувства във връзка с Вселената. Разбира се, това може да се осъществи в различни степени, от различни гледни точки, но като цяло произведение на изкуството може да бъде само това, което извиква в човешките чувства впечатления от мировите тайни, които могат да се разкрият на душата благодарение на това произведение на изкуството.

Днес ние искаме в духа на нашето вчерашно обсъждане, в апогея на което се докоснахме до образа на Михаил с дракона, да проследим по-нататък годишните времена.

От предходното изложение вие знаете, че с настъпване на есента се извършва сякаш едно вдишване на земята, духовно вдишване на земята. То въвлича в нейното лоно елементарните същества, чиито път по средата на лятото беше навън. Те се връщат обратно с идването Михаиловия празник, връщат се назад, докато накрая не се окажат тясно свързани с недрата на земята в дълбоката зима.

Ние трябва да си представим, че именно в зимното време земята е същество, което във висша степен е затворено в себе си. Тя всмуква в себе си от Вселената всичко, което през лятото е освободено от земята и беше устремено навън, - това се отнася особено за духовното.

И така, през дълбоката зима земята е в пълен смисъл земя: цялата й собствена същност се намира вътре в нея. И за да имаме основа за по-нататъшно обсъждане трябва да разгледаме именно същноста на земята през зимата, като незабравяме, че когато на едната половина от Земята е зима, на другата половина е лято. Трябва да имате предвид, че това е така. Но ние ще си представим тази част от Земята, в която приближава средата на зимата. Тук Земята разкрива това, което непосредствено в най-дълбок смисъл е нейното собствено същество, това, което я прави истинска Земя.

Изображение
Дъска 1.

Нека разгледаме тази Земя. Това е твърдото земно ядро, отгоре се вижда само нейната външна повърхност; но това твърдо земно ядро в по-голямата си част е покрито от хидросфера, от водната маса на Земята. Континентите сякаш плават в тази водна маса. Тази водна маса ние дори можем мислено да я продължим още нататък, във въздушната сфера; нали въздушната сфера е изпълнена с вода, която, наистина тук е в много по-фино състояние от водата в моретата и реките, но всъщност, издигайки се от моретто във въздушната сфера, няма да открием резки граници на водното. Така че схематизирайки Земята в това отношение ние трябва да я нарисуваме така: в средата имаме твърдото земно ядро (виж дъска 1, зелено). Около това твърдо земно ядро ние имаме водна област (синьо). Тук, разбира се, трябва да обознача и континентите как те се издигат и т.н. Всичко това е обозначено условно –извивките трябва да създават впечатление за изпъкналост, както при портокала. Наоколо аз трябва да очертая това, което във въздушната сфера обозначих като хидросфера, водната маса. Нека да погледнем тази област (синьото) и да се попитаме: какво всъщност е това? Тази област се образува не само от само себе си, тази област по своята същност е водата във целия космос. Тази област, като форма се изявява от целия космос. Космоса във всяка една посока е сфера, кълбо, и само поради това, онова което като вода и въздушна маса се простира нагоре ни се струва кръгло, кълбовидно очертано.

Но това мощно въздейства върху Земята като цяло. Така че ако ние бихме погледнали към Земята от някоя друга планета, тя би ни се сторила, като голяма водна капка в космоса, в която би имало всякакъв вид възвишения, континенти, имащи различни цветове; тя би ни се видяла като голяма водна капка в космоса.

За всички фактически състояния ние можем да говорим от космическа гледна точка. Така че, що за капка всъщност е това, която именно като капка вода се движи във Вселената? Това е нещо такова, което запазва формата на капка благодарение на всички космически връзки. Ако подходим духовно научно, тоест се обърнем към имагинацията и инспирацията (степените на ясновидското познание: духовно виждане и духовно чуване) можем да разберем, що за капка всъщност е това. Тази капка не е друго, а огромна капка живак. Това наистина е огромна капка живак, макар живачната субстанция тук да е в крайно фино , извънредно фино състояние.

Възможността за такова фино състояние сега е точно доказана благодарение работата на фрау доктор Калиско. Именно в нашия щутгартски биологичен институт за първи път беше направен опит това да се обоснове точно. Тук стана възможно да се приготвят разредени веществени концентрации до една трилионна, и точно да се установят фактическите въздействия, които в толкова фино състояние произвеждат някои вещества. По този начин това, което до сега можеше да се основава само на вярата- въздействието на някои вещества в хомеопатията, - беше наистина издигнато в ранг на точна наука. Графиките, дадени тук днес, не позволяват да се съмняваме, че въздействието на минимални дози има ритмичен характер. Не бих искал да детайлизирам: трудът вече е публикуван и неговите детайли днес могат да се проверят навсякъде. Искам само да подчертая, че в областта на земното е необходимо да се съобразяваме с крайно фините състояния, които оказват въздействие.

Тук наистина ни се налага да имаме работа с това, за което може да се каже: използвайки малки дози, имат работа с водата. От източниците и реките черпим вода за нашите кани и ведра и я използваме. Разбира се, това е вода, но няма такава вода, която да се състои само от водород и кислород. Би било безсмислено да се вярва, че има вода, състояща се само от водород и кислород. В източници, които съдържат желязо и в някои други води, разбира се, е много забележимо, че там има още нещо. Но няма вода, която би се състояла само от водород и кислород, тъй като това е само приблизителна формула. Водата, която се среща навсякъде е пронизана и от нещо друго.За космоса общата водна маса на Земята се проявява главно като живак. В качеството си на вода тя се проявява за нас само в тези неголеми количества, които имаме. А за космоса тази вода - не е вода, а живак.

И така, можем да кажем: в хидросферата се има предвид водата, но в космоса трябва да се отнасяме към нея, като към капка живак. В тази капка живак, разбира се, са включени минералните субстанции - накратко, тя включва в себе си всичко, което е земно. Тя представя със себе си онова, което по-късно се превръща в твърда земна маса. Тя има тенденция да приема своя собствена специфична форма. Така че, разглеждайки тази картина, ние трябва да виждаме общата кълбовидна форма – това е формата на живака; обикновения метален живак е, така да се каже, природен символ на това, което прави живака въобще, - той много определено проявява кълбовидната форма. Тук е включено всичко, което разнообразно се проявява в собствените си диференцирани форми: минералните кристални форми. Така че можем да кажем: ето пред нас сега е тази картина- земя, вода, въздух и всичко това заедно има тенденцията за формообразуване, за която току що говорих; отделни, диференцирани кристални форми вътре в цялото, стремящо се да приеме кълбовидна форма ( виж дъска 1).

А ако вземем въздуха (тъмно червено), който заобикаля Земята като атмосфера, то ние не можем да говорим за него само като за въздух; този въздух винаги има тенденция по някакъв начин, в някаква степен да съдържа топлина. Той е пронизан от топлина (виолетово). И така, тук също имаме и четвърти елемент – топлината, включен във въздуха.

Тази топлина, която във въздуха от горе, е преди всичко това, което носи в себе си серния процес, сулфурния процес, предаващ се по някакъв начин от космоса. Можем да кажем: серния процес се предава от космоса. В серния процес е включен живачния (Меркуриевия) процес, както беше изобразен от мен за водата и въздуха. Въздух-топлина – серен процес; вода-въздух – живачен процес.

Задълбочавайки се в земята, вътре в Земята, на нас ни се налага да разглеждаме това, което всъщност, иска да бъде земята – тоест процесите на киселинообразуване и в крайна сметка на солеобразуване, тай като киселината се превръща в соли. Гледайки нагоре, в космоса, ние имаме работа с процеса на сулфуризация, със серния процес. Разглеждайки тенденцията Земята да стане космическа капка, ние виждаме всъщност, живачен процес. А поглеждайки надолу, под кората на земята, от която напролет се устремява нагоре покълващият и напъпващ живот, виждаме солевия процес.

Този солеви процес е най-важен от всичко за покълващият и напъпващ живот, тъй като корените на растенията се образуват от семе и с целия си растеж директно са обвързани към това отношение, в което се намират към солите, към образуването на соли в земната почва. Солите, които в широкия смисъл на думата се съдържат в земната почва, отлаганията, съдържащи се в тази почва съставят това, което дава субстанция за корените, което прави корените именно корени, тоест земната основа на растителния свят.

И така, обръщайки се към вътрешността на Земята ние имаме солеви процеси. Това е, което в средата на зимата земята, така да се каже, извършва сама, докато през лятото тук се намесва, бих казал, случващото се на повърхността на Земята. Процесът на сулфуризация пронизва въздуха, процесът на сулфуризация живее в гръмотевиците и мълниите, след това се спуска надолу и от там се разпространява върху това, което е подложено на годишен кръговрат. След това, към Михаилов ден, ние имаме работа с процес, в който, както аз обясних вчера, процесът на сулфуризация се забавя от желязото. След това, на свой ред, солевия процес навлиза през лятото в атмосферата, тъй като растенията, разцъфтявайки и растейки, в своите листа и цветове изнасят солите нагоре, чак до семената. Разбира се, ние откриваме солите в различни части; след това те се етеризират, навлизат в етерните масла и така нататък, те се сближават с процеса на сулфуризация. И по този начин чрез растенията солите се изнасят нагоре. Тяхната същност също се устремява навън, превръщайки се в атмосферна същност.

Така че в средата на лятото ние имаме смесено, взаимно проникващо се битие на винаги съществуващият в Земята живачен принцип със серния и солевия принципи. Когато в средата на лятото стоим на земята, нашата глава, всъщност, е потопена в смес от сяра, меркурий и соли. Докато с настъпването на средата на зимата всеки от тези принципи – сол, живак и сяра- се намират в своето собствено вътрешно състояние. Солта се всмуква навътре в Земята, хидросферата, водообразното, се стреми да приеме кълбовидна форма. Закръглеността или, в крайна смета, сфероподобността на снежната покривка е един вид външен признак на закръглеността, кълбовидността на водното. Серният процес отстъпва назад, така че по това време на годината няма необходимост да му се отделя особено внимание. И точно обратното, вместо серния процес в средата на зимата се появява нещо друго.

Растенията се развиха от пролетта до есента. Превърнаха се в семена. Какъв е този процес на семеобразуване? С превръщане на растенията в семена навън, в природата нещата са такива, че ние с нашия несъвършен човешки начин продължаваме този процес, когато готвим растенията като храна в кухнята. Ние варим растенията. Това изгонване на цвета, това образуване на семето е природно варене , това е насрещно действие спрямо серния процес. Растенията врастват в серния процес. И когато лятото достига своя връх те, така да се каже, най-силно от всичко се сулфуризират. По-късно с приближаване на есента изгарянето завършва.

Разбира се, в органичната природа всичко се извършва по различен начин не така, както виждаме това навън в грубите неорганични процеси, но все пак при всяко изгаряне остава пепел.

И към това, което по съвършено различен път настъпва в солеобразуването и e така необходимо за вътрешността на Земята се добавя и което в резултат от семеобразуването на растенията, от цъфтенето на растенията, от процеса на варене, процеса на изгаряне пада върху земята от всяко отделно растение. Това играе важна роля, която обикновено не се отчита. Което се извършва в нашите печки, когато се отделя пепел играе важна роля в годишните времена на земята, защото при образуване на семената, което всъщност е изгаряне, постоянно пада пепел и земята от месец октомври изцяло е пропита от пепелни образования.

Така че наблюдавайки земята в средата на зимата виждаме вътрешната тенденция към солеобразуване, нататък имаме процес на образуване на живака в неговата ярко изразена форма; в средата на лятото трябва да обърнем внимание на сулуфуризацията на извънземния космос, и сега (тоест през есента, през октомври) имаме работа с образуването на пепел.

Това, което към Рождество достига своята кулминация се подготвя започвайки още от Михаилов ден. Земята все повече и повече се консолидира, стреми се да стане към средата на зимата космическо тяло, да се прояви в образуването на живак, соли и пепел. Какво означава това за Вселената?

Ако бълхата би станала анатом и би се заела с изследване на костите, пред нея би се оказало твърде малко късче от тази кост, нали самата тя е твърде малка; тя би изследвала тази кост, използвайки своя кръгозор на бълха. Тогава би установила, че тук имаме работа с фосфорно-киселинна субстанция в аморфно състояние, а също с въглеродни съединения и така нататък. Ако бълхата беше анатом, нямаше да и дойде на ум, че тази кост е само частица от скелета. Разбира се, бълхата много скача, но ако изследва дребните неща, то тя затъва в тях. И на човека, бил той геолог или минералог, също едва ли би му помогнало умението да скача като голяма земна бълха. Изучавайки горните маси, които в своята съвкупност се явяват костна система той би правил същото, което прави бълхата в миниатюрен мащаб. Бълхата не би могла да опише костната система, би започнала да изчопля късчета със своето чукче. Тя, да кажем, би започнала със своя малък чук да откъртва късче от ключицата, но това малко късче от въглеродни и фосфорни съединения никога не би и разкрило, че е съставна част от цялото на раменната ключица, без да говорим за това, че тя пък принадлежи към единната система на костните образувания. Бълхата би се хванала за малкото късче, откъртено от нейния малък чук, а след това би започнала да го описва от своята гледна точка, също както човек описва земята, ако той някъде, да кажем , на Дорнахския хълм, откърти къс от юрския период. Не е ли вярно, че след това той ще опише този къс и това ще бъде по-късно преработено в минералогията, в геологията и така нататък. Това ще се разрасне, но ще остане същата гледна точка на бълхата.

Така , естествено, няма да достигнеш до истината, така нищо няма да направиш, а става дума за това, действително да се достигне до това, че Земята се явява единна структура и в най-голяма степен тя се консолидира в средата на зимата в нейните образования от соли, живак и пепел.

Какво означава същността на Земята като цяло, от космическа гледна точка, а не от гледната точка на бълхата? Виждате ли, всичко, което в широкия смисъл на думата се явява солеобразуване, тоест във физически смисъл това, което се утаява при отлагане на солите, както например в малък съд вода може да попадне утайка от готварска сол всичко, което по този начин се явява солеобразуване в широкия смисъл – аз не искам сега да се задълбочавам в химията, тук това е неуместно, - всичко това има свойство на един вид пропускливост за духовното. Там където има соли, там за духовното съществува един вид свободно пространство. Духовното може да съществува там където има соли. Благодарение на това, че в средата на зимата земята спрямо нейното солеобразуване се консолидира, елементарните същества, първоначално тези, които са свързани, обединени със земята, тези, които имат, така да се каже, пристанище във вътрешността на земята, а също и различната духовност на космоса се привличат и могат да живеят в солевия слой непосредствено под повърхността на земята. И в тази солева кора, която се намира непосредствено под повърхността на земята, особено активни стават силите на Луната, остатъка от луните сили, за които аз често ви говорих в тези обсъждания тези ,които са останали след отделянето на Луната от Земята.

Тези лунни сили стават активни в земята най-вече благодарение на това, че в земята се съдържат соли. Така че точно под повърхността на земята, непосредствено в твърдта под снежната покривка, в която, стремейки се от една страна нагоре, към живачното, надолу преминава в солеобразуването, ние имаме тук във всички вещества на земята соли, пронизани от духовността. С приближаване на зимата земята (земята като почва и като континентална част от това полукълбо, където е зима) наистина става духовна в себе си благодарение на нейните соли, които тук особено се консолидират.

Водата, така наречения космически живак, има вътрешна тенденция към сферично формиране. Тук навсякъде се появява тази тенденция към сферичност. И в следствие на това земята в средата на зимата е способна не само да застива в сол и да пронизва тази застинала сол с дух, но тя също е способна да оживи тази пронизана от духа материя, да я приведе в живо състояние. В средата на зимата земята изцяло оживява под своята повърхност. В духовния и солевите принципи благодарение на живачния принцип навсякъде действа тенденция към оживяване. Огромни усилия прилага земята през зимата, за да разпространи живота под своята повърхност.

Обаче този живот би станал лунен живот, защото, както казах, вътре действат предимно лунните сили. Но благодарение на това, че от семената пада пепел, благодарение на това, че всичко гореописано е пропито с пепел, благодарение на това вътре в цялото съществува и това, което отдава всички тези образования в разпореждане на земята.

Растенията се устремяват в процеса на сулфуризация, в този процес на сулфуризация пада пепел. Това отново връща на земята растенията след тяхното устремяване, така да се каже, в етерно-духовното. И така, в дълбоката зима на земната повърхност ние наблюдаваме тенденция към поемане на духа в себе си, към себе оживяване, при което лунното се преобразува в земно. Тук Луната благодарение на земните пепелни остатъци, падащи тук е принудена да разпространява живото не по лунен, а по земен начин. Сега нека да преминем от това, което ни беше показано тук по отношение повърхността на земята към това, което съществува в обкръжението на земята - към въздушните образувания. По всяко време на годината, особено през дълбоката зима, огромно значение за въздуха има това, че слънцето пронизва този въздух със своята топлина, - сега няма да вземаме предвид светлината.

В науката всичко разглеждат, всъщност, така обособено, сякаш това в действителност изобщо не съществува. Във въздуха, казват хората, се съдържа кислород, азот и други вещества. Но в действителност това не е така. Въздухът - това не е само кислород и азот, въздуха винаги е пронизван от слънцето. Реалното е това, че въздухът през деня винаги носи въздействието на слънцето. И така, въздухът пренася слънчевото въздействие. Какво означава това слънчево въздействие носено от въздуха? Това означава, че намиращото се отгоре непрекъснато се стреми да се откъсне далече от земята. Ако това, което аз неотдавна описах като образоване на соли, живак и пепел, беше затворено в себе си, то тогава всичко тук би станало изключително земно. Но тъй като горе това, което се стреми да се освободи от земята е подложено на въздействието на слънцето и въздуха, искащото да действа като земно се преобразува в космическо. Земята губи власт да действа в живото и духовно обособеното. Въздействието на Слънцето придобива значение във всичко растящо нагоре. Наблюдавайки духовно се забелязва, че тук постоянно съществува сякаш една линия над Земята, една особена тенденция.(виж дъска 1).

Изображение

На самата Земя всичко се стреми да приеме кълбовидна форма (тъмночервено); тук пък, отгоре постоянно действа тенденцията да се изправи кълбовидното в плоско (червено). Тази тенденция пречи на Земята, придаваща сферичност, но отгоре сферичното винаги се стреми да стане плоско. Намиращото се отгоре би искало, в същност, да разкъса, да разяде Земята тук, долу, така че всичко в космоса да стане плоско.

Ако това можеше да се осъществи, то въздействията на Земята биха изчезнали напълно и тук, горе, би се образувала една разновидност на въздуха, подложена на въздействието на звездите. Това много силно се изразява в човека. Какво ние като хора притежаваме в следствие от това, че тук, горе, съществува въздух, който носи въздействията на Слънцето? Ние го вдишваме и благодарение на това, че сме го вдишали в себе си, слънчевото въздействие се разпространява надолу, но още повече нагоре. Нашата глава постоянно се изолира от въздействията на Земята. И благодарение на това нашата глава придобива възможност да бъде причастна към целия Космос. На нашата глава, всъщност, винаги й се иска да почива в тази плоско образност. Ако именно в зимното време нашата глава се намираше само под влиянието на земните образования, цялото наше мисловно изживяване би станало друго. Тогава бихме имали чувството, че всички мисли искат да станат кръгли. Те не стават кръгли, затова притежават известна лекота, безтегловност, една непостоянност И това произтича от особеното влияние на слънчевото въздействие.

Тук вие имате втората тенденция, тук слънчевото нахлува в земното. Най-слабо това се проявява през зимата. Ако бихме се издигнали горе, то би ни се показало нещо различно. Тук ние бихме имали работа не със слънчевото въздействие, а с въздействието на звездите което, на свой ред влияе върху нашата глава. Слънцето, така да се каже, ни връща на Космоса и благодарение на това върху нашата глава и, следователно, върху целия наш човешки организъм твърде значително влияят звездите.

Това, което тук ви описах днес е станало различно по причини , които ще охарактеризирам утре. Нали човекът по някакъв начин се е еманципирал; в своето израстване и в своето развитие той се е еманципирал от земните въздействия. Но, обръщайки се към древната лемурийска епоха, особено към полярната епоха, която прдшестваше лемурийската, ще открием нещо съвършено различно. Тук ще открием огромното влияние на извършващото се на Земята върху цялото формиране на човека. Вие знаете това от изложението за земната еволюция, което направих във „Въведение в тайната наука”. Тук ние бихме открили, че човекът изцяло и напълно е поставен под въздействието на описаното тук от мен. Както вече бе казано, неговото еманципиране ще опиша утре : а днес ще опиша нещата така, сякаш човекът още е включен в този процес на формиране. И ето тук срещу нас се появява нещо парадоксално за днешния начин на мислене.

А именно ние можем да зададем въпроса: каква става майката, която очаква появата на новия човек? От самото начало идването на човека на земята се извършваше така: след всичко, което трябва да предшества появата на новия човек на земята, лунните солеобарзуващи сили активно въздействат върху женския организъм, доколкото той се подготвя да образува в себе си нов човек. И така, ние можем да кажем: в обичайното си състояние жената – е обикновен човек, но по времето когато тя очаква появяването на новия човек в нея се формират във висша степен мощни, лунни сили доколкото те се явяват солеоразуващи сили на Земята. Духовно научно това може да се изрази така : жената става Луна, както и Земята, която под своята повърхност става основно Луна по времето близко до Рождество.

Не само Земята става Луна в зимното време, това превръщане на Земята в Луна се извършва нееднократно, то се повтаря в това, когато жената се готви да роди нов човек. Благодарение на това, че жената се подготвя да роди нов човек, ставайки Луна, слънчевото въздействие също става различно, подобно на това както през зимното време това слънчево въздействие се различава от това, което е през лятото. И новият човек, който се формира в жената изцяло и напълно е подчинен на влиянието на слънчевото въздействие.

Благодарение на това, че жената толкова силно възприема въздействието на Луната, въздействието на солите, тя става способна да възприема особено въздействието на Слънцето. В обикновеният живот човешкият организъм възприема слънчевите въздействия със сърцето. Те се разпространяват върху целия организъм. По времето когато жената очаква раждането на новия човек, слънчевите въздействия се концентрират върху формирането на новия човек. Така че схематично можем да кажем: жената става Луна, за да възприеме въздействията на Слънцето. И новият човек, който възниква като ембрион, в този смисъл се явява изцяло и напълно слънчев акт. Той се явява това, което може да възникне благодарение на концентрацията на слънчевото въздействие.

Това по своему се осъзнаваше в древните инстинктивно - ясновидски виждания. Благодарение на тях, по тяхно време в древна Европа беше разпространен твърде забележителен възглед. Считаше се, че само току що родилото се и не приело още земна храна дете е нещо съвърено различно, от детето, поело първата капка мляко, първата земна храна. За споменатият древногермански възглед това бях напълно различни същества: току що роденото дете и детето, което намирайки се вече извън тялото на майката и е приело някаква земна храна, - две различни същества, защото за тази разлика притежаваха инстинктивно чувство; роденото дете – това е Слънце. В резултат от първата приета храна то се превръща в земно създание. То – е създание на Слънцето и се превръща в създание на Земята.За това току що роденото дете, още незакърмено, не принадлежеше на Земята. Според окултните закони, за които ми се иска да поговорим друг път, древногерманското чувство за справедливост позволяваше на бащата по свое усмотрение да остави детето, което веднага след раждането са поставяха в нозете на бащата, да живее, или да го унищожи, да го убие, тъй като то още не ебеше земно създание. Но трябваше да изпие само капка мляко и бащата вече не смееше да го убие, детето трябваше да остане като земно създание, защото от природата, света, земята и космоса то е определено като земно създание.В подобни древни обичаи се изживява нещо твърде значимо. И ако казват: слъчево дете, това е обосновано. И сега имаме възможност да погледнем на жената, която е родила детето, като на същество, което в най - дълбок смисъл родствено с всички земни процеси, - нали към средата на зимата земята така подготвя себе си, че в нея се съдържат солевите образования, така нареченото лунно,- защото именно така тя най-добре от всичко получава възможност да възприеме слънчевото. И тогава тя се възнася над слънчевото в небесната сфера, към която принадлижи също и човешката глава.

Затова нека да се задълбочим в съществото на човека, за да може по правилен начин пред нашата душа да застане Рождество. Рождество изразява чрез себе си раждането на младенеца Исус, на когото беше отредено да приеме в себе си Христос. Да се постараем да видим това правилно. Вглеждайки се в образа на Мария ще забележим, че главата на Мария непременно е изобразена така, че на нейното изражение, на целият нейн вид се придава нещо небесно. Тогава ще забележим, че тази Мария е готова да приеме в себе си Слънцето, младенеца, Слънцето, сияещо във въздушните сфери. Когато гледаме образа на Мария, под нейната глава ще открием лунно-земното.

Помислете върху това, на рисунката какво аз изобразих в качество на лунно-земното, - това е което се влива под повърхността на земята. Ако ние бихме се отдаличили в космическите далнини, то изобразеното тук, отгоре, - откъдето човек се излъчва в космоса, - бихме видяли устремилите се към небето излъчвания на Земята, подобно на звездни лъчения. Главата на Мария също трябва да сияе като звезда, иначе казано, в изражението на лицето, във всички нейни жестове трябва да отразим звездното сияние. (дъска2).

Изображение

След това до гърдите трябва да бъде онова, което е свързарно с процеса на дишане, - тази слънчевост, възникваща от облаците, през които слънчевото сияние си прокарва път в атмосферата, това е младенеца.
По-надолу се намира това, което зависи от лунното, солеобразуващото, това, което външно се изразява в земната подвижност на ръцете и краката, която позволява да се издигнем от този солеобразуващ – лунен принцип на Земята. Ние имаме Земята вътрешно пронизана от луното начало.


Трябва да изобразим това по такъв начин, че да се придаде едно цветно настроение. Ако гледахме от космоса към Земята, пронизвайки с поглед звездното сияние чак до самата Земя, картината би била такава: ярко обагрено блещукане, което идва от повърхността на Земята вътре в нея. Върху нея би се намирало това, което се подчинява преди всичко на земната динамика, на крайниците, на земята, на силата на тежестта, това, което може да се посочи като човешко облекло, чиито гънките съответстват на земните сили. И така, тук долу, бихме имали дрехата, съответстваща на земните сили. Издигайки се нагоре, ние трябва да нарисуваме това, което се образува в лунно-земното. Ако искаме да използваме символи, бихме могли да нарисуваме още и Луната, макар че това лунно вече е изразено в земен образ.

След това преминаваме още по-нагоре, възприемаме това, което изхожда от лунното, виждаме как облаците се пронизват от множество човешки глави, устремени надолу. Една от тях се уплътнява и се превръща в Сина, младенеца Исус, сияещ на ръцете на Мария. Всичко това ние трябва да завършим отгоре с образа на Мария, в чието изражение на лицето е запечатано сиянието на звездите.
И ако ние разбираме зимното време, ако разбираме, как то проявява връзката на космоса с човека, възприело плодоносещите сили на Земята, тогава не можем за изобразим това по друг начин, освен като жена, която се формира, появявайки се от облаците, надарена със силите на Земята, надарена долу със силите на Луната, в средата – със слънчевите сили, а горе, в главата – със силите на звездите. Образа на Мария с младенеца Исус за нас се появява от самия космос.

И по същият начин, както разбирайки космоса наесен и обличайки в картина всички негови формиращи сили, ние неизбежно достигаме до художественото изображение на борбата на Михаил с дракона, която ви обрисувах вчера, така и всичко това, което ние можем да възприемем в Рождеството, се облича в образа на Майката Мария с Младенеца. В древние времена и по-точно, в първите столетия на християнството този образ много пъти се е разкривал на художниците, а в човешката еволюция неговото последно ехо се е съхрани в „Секстинската Мадона” на Рафаело. Тази „Секстинска Мадона” на Рафаело е родена от великото наивно познание за природата и духа, от познанието на древните времена. Тъй като тя се явява образ на тази имагинация, която трябва да има човек, който така прониква с вътрешното зрение в тайните на рождественското тъкане, че това рождественско тъкане се превръща за него в образ. И ние можем да кажем: годишните времена за вътрешният поглед трябва да се изживяват в съвършено определени, грандиозни имагинации. За този, който с цялото свое човешко същество душевно навлиза в света, началото на есента се превръща грандиозна имагинация на борбата на Михаил с дракона. И както дракона може да се прояви само в качеството на сулфурното, в качеството на сярна маса, сгъстяваща се в образа на дракона, както меча на Михаил се появява , когато ние мислим за метеоритното желязо, концентрирайки се, сгъствявайки го в този меч, по същият начин от това, което ние можем да почувстваме на Рождество, се появява образа на Майка Мария дрехата на която се надипля в съответствие със земните сили, при което вътрешно дрехата трябва да бъде закръглена – за живописта тази подробност е съществена,- така че около гърдите да има вътрешна затворена област. Тук се проявяват силите на Слънцето. И невинният младенец Исус, както следва тук да се мисли, още не е приел земна храна. Той- по своята същност е създание на самото Слънце, акт на Слънцето, сияещо на ръцете на Мария. Отгоре действат лъченията на звездите. Така ние трябва да изобразим главата на Мария със сияние, което се разпространява срещу човека от самата глава и от очите, така ние трябва да изобразим младенеца Исус в прекрасна кротост, като затворен вътре в сфера в облачните образования, а след това ние трябва да изобразим стелещата се надолу дреха, подчинена на земните сили, дрехата, в която е отпечатана земната тежест (дъска2). Най-добре това да се изобразява с помощта на багрите.

Тогава имаме тази картина, която разцъфтява пред нас като космическа имагинация на Рождество, в която може да живеем до Пасха, когато от космическите връзки пред нас може да се появи тази пасхална имагинация, за която искам да говоря утре. По такъв начин вие виждате, че човекът взема изкуството от небето, макар то да е свързано със земята. Истинското изкуство е това, че човекът съпреживява физическото, душевното и духовното със Вселената, това е това, което се облича за него в грандиозни имагинации. Това, което е необходимо за да може във вътрешната борба да достигне до господство на самосъзнанието над природното съзнание, всичко това не може да застане пред погледа по друг начин, освен като грандиозна картина на борбата на Михаил с дракона. Също и това, което в средата на зимата може да въздейства върху неговата душа от природата, може да се възприеме от него като художествено-имагинативен образ на Майката с Младенеца, както току що описах.

Наблюдението на цикъла на годината е съпътствано от великата космическа живопис и това, което небето отпечатва върху земята, отново може да оживее в мощни картини, превръщащи се тогава в реалност за душата на човека. Така годишните времена могат да се представят в четири годишни имагинации: имагинацията на Михаил, имагинацията на Мария, а утре и в следващите лекции ще видим имагинацията на Пасха и имагинацията на Йоанов ден.
Утре ще се опитам да намеря пътя от Рождество към Пасха.

Рудолф Щайнер

_________________
ИзображениеИзображениеИзображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Нед Мар 04, 2012 12:10 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Нед Дек 18, 2011 10:09 pm
Мнения: 814
А, страхотно, с цветните илюстрации е по-добре! &__^

Исках да го видя Ариман цветен! Как си е полегнало момчето и почива........тоз цветен бонбон.

А ако преведеш и Михаиловата имаш 1 милион от мене! !2^


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Нед Мар 04, 2012 10:46 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 2:27 pm
Мнения: 1141
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 5 октомври 1923 г
Съпреживяване на годишния кръговрат в четири космически имагинации. Михаиловата имагинация. Изречението на Михаил указател в астралната светлина. Лятната сулфуризация, есенният процес на падане на метеоритите. Метеоритното желязо, като божествено оръжие срещу змейоподобните ариманични същества. Природната наука и техниката възникват благодарение на желязото. Материалната мощ на желязото трябва да се одухотвори и да стане Михаилов меч.

Днес бих искал да продължим с вас разговора за това, за което говорихме тук преди да замина за Виена. Бих искал да ви покажа, как в образи може да бъде изразено ставащото в света не толкова като физически-сетивен процес, а това, което се случва в даден период от време под прикритието на сетивния свят. За тези неща трябва да се говори, използвайки образи, тъй като такова описание във висша степен съответства на действителността. Външно по отношение на събитията, които са достъпни за сетивното наблюдение на човека, ние живеем днес във времена на тежки изпитания за човечеството – тежки изпитания, които ще стават още по-тежки.

Ние живеем във време, когато настъпва упадък на съвкупността от старите форми на цивилизацията към които, заблуждавайки си, хората все още са привързани, когато необходимостта да открият себе си в новото все по-силно застава на първи план за човечеството. Никакви оптимистични надежди - това не веднъж вече съм го казвал - никакви оптимистични очаквания не се пробуждат в човешката душа, когато искате да говоря за това, което се разиграва в хода на времената, подготвяйки се преди всичко за външния физически живот на човечеството. Но съвършено невъзможно е днес да се дадат някакви задоволителни съждения относно значението на външно случващото се, без да се вземе под внимание това, че зад сетивния воал, определяйки и направлявайки, в света се разиграват свръхсетивни събития.

Работата е такава, че отваряйки своите физически очи, използвайки другите свои физически сетива, човекът обръща внимание на това, което се намира в света около него. Той възприема в този случай физическата атмосфера на Земята, където има различни видове същества, където в през годината се случват такива явления, като бури, ветрове. И така, човекът има пред себе си цялото това външно състояние на нещата, когато насочва своите сетива към външния свят.

Но зад атмосферата, проникната от слънчевата светлина се намира друг свят. Свят, който се възприема от така наречените духовни органи, - свят, който така да се каже, е по-висок по отношение на сетивния, свят, където в един вид духовна, астрална светлина сияят духовни същества и се разиграват духовни събития, при това те наистина имат не по-малко значение за общото изграждане на света и човека, от всичко онова, което се разиграва във външната атмосфера, на външната повърхност на Земята.

И ако този, който е способен сега да проникне във всичките тези неща и извърши пътешествие в областта на астралната светлина, подобно на това както може да се пътешества през планините и горите, то той ще може, също както обикновения пътешественик, който на кръстопътя среща пътен указател, да срещне в астралната светлина надпис от духовно писмо. Този надпис има особено свойство. Дори за този, който умее да чете в астралната светлина, не винаги е разбираем. С духовния свят и неговите послания работата съвсем не е такава да стават удобни и достъпни веднага - това, което се среща, което се разкрива в духовния свят е загадъчно. И в началото трябва с помощта на вътрешното изследване, на вътрешното изживяване да се определи какво означава надписа на такъв духовен пътен знак.

Така че, сега, в наше време – в действителност, в продължение на няколко десетилетия, - и по-специално в настоящият момент на тежки човешки изпитания, духовно пътешествайки в страната на духовете, може да бъде намерено в астралната светлина забележително изречение. Това звучи като едно прозаично сравнение, но поради вътрешната значимост на тази проза никак не е прозаично. Точно, както сред поетическия пейзаж може да се намерят пътеводни указатели, така и в астралната светлина се срещат с важни духовни пътни указатели. Бих казал, че отново и отново, при всички нови и нови повторения откриват едно и също изречение. Тук то е презаписано с най-значимия духовен надпис, който понастоящем се намира в астралната светлина:

О, човеко,
Ти го създаваш, за да ти служи,
Разкриваш веществената му същност
в множеството твои трудове.
Но чак тогава то ще бъде за твое благо,
Когато ти разкриеш в него
възвишената сила на духа му.

Както вече споменахме, на човека, който е пробудил своите душевни сили това, което е записано в астралната светлина, посочва нещо значимо, проявява се като един вид загадка, която трябва да се отгатне.

Ето в тези дни ще се постараем да разгадаем това, всъщност, просто, но от голямо значение за съвременното човечество изречение.

Нека още веднъж да си спомним как тук разгледахме годишните времена, поставяйки ги пред нашата душа. Чисто външно тези годишни времена се представят на човека както следва: с идването на пролетта той вижда, как всичко в природата расте и разцъфва , как кълновете, а след това и цветовете на растенията, и всичко останало се излива от земята в прорастващ и разцъфтяващ живот. Всичко това се устремява нагоре и през лятото достига своя връх. С настъпване на есента то угасва и посърва. То умира в утробата на земята, когато идва зимата. /говорейки за земята, авторът има в предвид както земната почва, така и Земята като планета, по-точно това земно полукълбо, където е настъпило съответното годишно време; земята също може да се определи като един от четирите елемента или стихии /земя, вода, въздух, огън/.

Тези годишни сезони, които в древността хората са отбелязвали с празниците, тъй като тогава преобладава повече инстинктивното съзнание, имат още една страна. Това вече беше отбелязана тук. През зимата земята, можем да кажем, е свързана с нейните елементарни духове. Елементарните духове са привлечени от недрата на земята, те живеят там с нововъзникващите растителни корени, редом с други природни същества , намиращи се през зимата в лоното на земята.

А след това, когато дойде пролетта, земята сякаш издишва тези елементарни същества. Елементарните същества се надигат, като от гроб, те се издигат нагоре в атмосферата. И ако през зимата бяха подчинени на вътрешните закони на земята, то с настъпване на пролетта и особено с началото на лятото, те в цялото си същество и във всички свои действия все повече и повече се пропиват от закономерностите идващи от космическите звезди и тяхното движение.

Към средата на лятото около земята навсякъде живеят и тъкат елементарните същества, които през зимата са били толкова спокойни и тихи под снежния покров; елементарните същества шумят и се въртят, и техните движения, техните взаимоотношения се определят тогава от законите на движението на планетите, от законите на изграждането на неподвижните звезди и така нататък. А когато дойде есента, елементарните същества отново се връщат в земята. Тогава те се приближават към земята, все повече и повече подчинявайки се на земните закони, за да се завърнат. През зимата земята сякаш ги вдишва и те отново ще станат спокойни и тихи в нейното лоно.

Който може да съпреживее тези годишни времена, ще почувства, че поради тази съпричастност неговия човешки живот се обогатява несравнимо. Съвременният човек и хората от миналото от относително стари времена изживяват / все по-смътно и несъзнателно/ само етерно-физическите процеси на своето собствено тяло това, което се намира вътре в кожната обвивка. Изживяват своето дишане, циркулацията на кръвта. Но всичко, което се случва през годината, в гръмотевичните бури, във вятъра, всичко, което живее в покълващите сили на семената, в земните сили на съзряване, в силите на слънчевото сияние, - всичко това е не по-малко значително за общия човешки живот, дори ако човекът не осъзнава това; то е не по-малко важно от дишането и циркулирането на кръвта, които се извършват вътре в нашата кожна обвивка .

Човекът съизживява това, което възниква благодарение на топлината и излъчването на слънцето, което изгрява някъде на земята. И ако човекът правилно възприема Антропософията, ако той чете Антропософските неща не като сензационен роман, а именно по посочения начин, то всичко съдържащо се в Антропософията ще стане негово вътрешно съдържание, и тогава той постепенно възпитава своята душа и своето сърце за съпреживяване сезоните на годината. И както деня се изживява ту в утринната свежест, в готовността за работа около обяд, ту в чувството за глад, в умората, идваща към вечерта, по същия начин, както тук човекът усеща вътре в своята кожа вътрешния живот и жизнената активност на силите и материята, - точно така човекът може действително да почувства всичко това, което живее и тъче в годишните времена, да чувства и усеща благодарение на това, че той е подготвил своите чувства , проникнал се с Антропософските идеи, далече от описанията само на сетивните събития. И това съпреживяване на сезоните на годината може все повече да се задълбочава, да се обогатява, може действително да доведе човека до това, че той няма, така да се каже, “ да кисне” само вътре в своята кожа, когато всичко външно преминава покрай него, не, тогава човекът ще може да живее така, че всеки цвят ще разцъфтява и в неговите чувства, той ще съпреживява цъфтенето на цветчето, ще съпреживява това, как се разтваря пъпката. В капчиците роса, които блестят но слънчевите лъчи, в сияещата светлина той съпреживява удивителните тайни на деня, с които именно в тези капчици роса може да се срещне сутринта. Така човекът може да се издигне над филистерските прозаични изживявания на външния свят, което се състои в това, че през зимата облича палто, лятото ходи по-леко облечен, а ако вали - взема чадър със себе си. Когато се издигнат над прозаичното, когато се издигнат до това тъкане и до движещите сили, обекти и природни явления, само тогава истински ще разбират годишните времена.

Но тогава, през пролетта и при настъпване на лятото, човекът със своето сърце и със своята душа ще се потопи в това, как се появява напъпващия и прорастващ живот, как навсякъде елементарните същества стремително летят по линии, които са им предначертани от движението на планетите. През лятото тогава самият той живее в космическия живот; това до известна степен заглушава непосредствения, собствен човешки живот, но при това, човекът в своите собствени изживявания е в състояние, така да се каже, на космически полусън полубудност, това въвежда човека в средата на лятото в изживяване на планетариите процеси.

Сега работата е такава, че на човек само му се струва, че сякаш той живее в природата, съпреживявайки цъфтенето, израстването, зараждането и съзряването. Но макар на съвременният човек и да не му се отдаде да съпреживее зараждането и съзряването, все пак неговото сърце и чувството за това зараждане е много по-близо, от умъртвяването, угасването и повяхването, което става наесен.

В случай че успеем да достигнем до изживяване на съзряването, растежа, цъфтенето и зараждането, по времето, когато лятото клони към есента ние ще можем да изживеем този угасващ, повяхващ, посърващ и умиращ живот, който е през есента. И ако по средата на лятото в състояние на космически буден сън ние се издигнем с елементарните същества в областите, където навън и вътре в нашите души се проявяват планетарните въздействия, то към средата на зимата ние трябва да се спуснем през зимния студ и снежната покривка към тайните на земните недра, ние трябва да участваме в умирането и увяхването на природата, което започва наесен.

Но ако човекът е започнал да изживява това увяхване така, както е изживял нарастването и цъфтенето, тогава той би могъл сякаш са съумре в своята вътрешност. Защото ако той успее да почувства това, което тайнствено тъче в природата, и благодарение на това активно да съпреживее растежа, съзряването и зараждането, то той също така живо ще изживее и това, което става във външния свят с настъпване на есента. Обаче би било твърде печално за човека, ако неговото съизживяване би се отнасяло само до природното, ако и по отношение на тайните на есента и зимата той достигне само до природно съзнание, както го е достигал по отношение на пролетно-летните тайни. Доближавайки се до тайните на есента и зимата по време на Михаилов ден, човекът трябва в чувствата да съпреживее увяхващото, умиращото, угасващото, мъртвото, но той трябва да направи това по друг начин, а не както по средата на лятото, когато е бил отдаден на природното съзнание. Обратно, той трябва да развива самосъзнание. Когато природата умира, той трябва да противопостави на природното съзнание силите на самосъзнанието.

И тогава се появява образа на Михаил. И ако човек благодарение на Антропософията получи подбуда да влезе в такова отношение с природата, в такова природно съзнание, а с това и в есенното самосъзнание, тогава в цялото си величие ще се появи образа на Михаил с дракона; тогава ще се появи това, че човек с приближаване на есента ще почувства преодоляване на природното съзнание благодарение на самосъзнанието. Това се случва, ако човек успее вътрешно да съпреживее не само пролетта и лятото, а ако успее също да изживее вътрешно, умъртвяващото през есента и зимата. И при изживяване на умиращото през есента и зимата като мощна имагинация, като подбуждане на човека към вътрешна активност, може да се появи образа на Михаил с дракона.

Тогава за човека, който благодарение на съвременното познание за духа си пробива път до този образ, този образ, това, което той ще почувства в него изразява нещо извънредно властно. Когато премине средата и започне лятото все повече и повече да намаля, когато след Йоанов ден дойде юли, август и септември, човекът ще започне да забелязва , че той е живял като че ли в посока от себе си, че е живял в буден сън , във вътрешното планетарно изживяване с елементарните същества на земята. Съпреживявайки това, той ще започне да забелязва, какво всъщност се случва в него самия. А се извършва вътрешен процес на изгаряне, който не следва да си го представяме като външния, защото макар всичките тези процеси, които външно имат определено изразяване, продължават да живеят и в човешкия организъм, там те стават различни.

Фактически работата е такава, че когато човекът преминава годишния цикъл, в неговия организъм протичат различни процеси. В средата на лятото в човека се оказва сякаш вътрешно втъкано това, което , така да се каже, външно, грубо материално се проявява като сяра. Това е вътрешна сулфоризация, която изпитва човека в своето физическо-етерно същество, ако той съпреживява лятното слънце и неговото въздействие. Това, което човекът носи в себе си от тази външно използваема сяра, сулфур, в средата на лятото за него има съвсем друго значение, отколкото по време на зимния студ и пролетното зараждане. В средата на лятото сярното в човека е в процес на изгаряне. Развитието на човешкото естество в годишните времена е такова, че по средата на лятото този серен процес във вътрешността на човека преминава в един вид особено духовно състояние. Материята в различните същества действително има тайни, които още не са се присънвали на материалистичната наука. И така, по средата на лятото всичко физическо-етерно в човека гори – ако използваме израза на Яков Бьоме- гори от вътрешния серен огън. Това може да остане в подсъзнанието, тъй като това е фин, интимен процес. Но колкото фин и интимен е този процес, - затова той и не се възприема от обикновеното съзнание,- толкова той има и огромно значение за това, което се извършва в космоса.

Този процес на сулфоризация, потичащ в тялото на човека в средата на лятото, играе огромна роля в еволюцията на космоса, макар да е фин и нежен и самият човек да не го възприема. Много се случва тук в космоса, когато през лятото хората започват вътрешно сулфурно да светят. Не само Йоановите светулки светят за физическите очи на човека към Йоанов ден. Погледнато надолу от другите планети, за етерните очи на другопланетните същества към Йоанов ден вътрешно хората стават светещи, сияещи същества. По средата на лятото за съществата от другите планети хората започват да блестят, да излъчват светлина в мировото пространство, така както по Йоанов ден блещукат светулките по полето.

За космическо наблюдение това е красиво и величествено зрелище, нали това е величествената астрална светлина, която в средата на лятото хората излъчват в космоса. Но поради това, че от тук изглежда толкова величествено и красиво, се създават условия, в които към човека могат да се приближат ариманичните сили. Веществото сулфуризиращо се в хората, е много сродно с ариманичните сили. Така че от една страна, е видно, как Йоановата светлина струи от хората в космоса, и в същото време през тези хора в астралната светлина, сияещи в космоса, се извиват драконообразни земни образи на Ариман, те се стремят да объркат, да обвият хората, те се стремят да ги въвлекат в сънно, фантастично състояние, в подсъзнателното. Поради тази илюзорна игра космически светещите хора би трябвало под влиянието на Ариман да изпаднат в състояние на миров сън, и в този миров сън те биха могли да станат плячка на ариманичните сили. Всичко това има значение за космоса.

И когато в средата на лятото от някои съзвездия в мощни метеоритни потоци върху земята падат метеоритни камъни, когато космическото желязо пада на земята, тогава тези космически метеорити, в които се съдържат огромни целителни сили, стават оръжие на боговете. То е насочено срещу Ариман, който иска, като дракон, да обвие светещите хора. Силата, изпращана на земята в метеоритите, в метеоритното желязо, това е тази мирова сила, с помощта на която висшите богове се стремят да победят силата на Ариман, когато настъпва есента. И това, което тук се намира навън, във Вселената пространствено се разиграва с грандиозно величие, когато в астралната светлина човешките лъчения се пронизват с авгостувските метеоритни рояци. Това, което толкова грандиозно се разиграва тук, навън, има свой противообраз, твърде фин и привидно незначителен в чисто пространствен смисъл, а именно това, което се извършва в човешката кръв. Тази човешка кръв не следва да си я представяме толкова материалистично, както това прави съвременната наука. Тази кръв навсякъде се възбужда от духовно-душевното, тя се прониква и пронизва от желязото, излъчващо се в кръвта, желязото, което, преодолявайки страха, нерешителността и омразата, става съставна част на кръвта. При свързването на желязото във всяко кръвно телце в човека миниатюрно, в малкото, протича същият този процес, който се разиграва, когато във въздуха, блестейки и светейки, се носят, падайки, метеоритните камъни. Вътре в човека въздействието на метеоритите се проявява в неговото пронизване с желязото. Това освобождава кръвта от страха, защото безстрашието, смелостта – това е, което се излъчва тук заедно с желязото.

Със своите метеорити боговете се борят срещу този дух, който би искал благодарение на своя змийски образ да излъчва страх над цялата земя. Боговете дават възможност на желязото да прониже със своите лъчения тази атмосфера на страх, и това става най-интензивно, когато настъпва есента, когато преваля средата на лятото. Същото правят боговете и тук, вътре в човека, когато те пронизват кръвта с желязото. Всички тези неща ще разберете само тогава, когато, от една страна, разберете тяхното вътрешно духовно значение, и , от друга- познаете, по какъв начин съединенията на сярата и желязото в човека са свързани с това, което се случва в космоса.

Човекът, който наблюдава в пространството падащите звезди, може с благоговение пред Боговете да каже: това, което се случва там, навън, в далнините на пространството, на атомно ниво продължава в мен; тук също падат тези метеорити, и при това във всяко кръвно телце се образуват железни съединения- целият ми живот е изпълнен с падащи звезди, с малки падащи звезди. И това вътрешно падане на метеоритите, което се явява всъщност живота на кръвта, това вътрешно падане на метеоритите става особено значително, когато идва есента и процеса на сулфуризация достига своята кулминация. Тогава, когато се извършва описаното от мен сияние, това превръщане на човека в светещ червей, в светулка, тогава възникват и противодействащите сили- те се съдържат в това, че вътре се роят милиони искрящи метеори на кръвта.

Такава е връзката на Вселената с това, което е вътре в човека. И след това ние виждаме, как от нервната система, пронизваща човешкото тяло, към мозъка текат мощните излъчвания на сярата, сулфура, особено през това време на годината, през есента. Когато настъпва есента, може да се види целия човек като светещ серен фантом.

Но в тази синкаво-жълта сярна атмосфера нахлуват рояци метеорити, които са свързани с живота на кръвта. Това е другия фантом. И в същото време когато серния фантом под формата на стелещи се облаци се издига към главата отдолу нагоре от долния човек, от главата, от съединенята на желязото, се излъчва метеоритен рояк, струящ отгоре надолу в оживяващото битие на кръвта

Такъв е човекът по времето когато наближава Михаилов ден. И той трябва да се научи да използва в своето съзнание метеоритните сили на своята кръв. Той трябва да се научи да празнува Михаилов ден, като празник на смелостта, като празник освобождаващ от страха; да празнува Михаилов ден като празник на вътрешната инициатива и вътрешната сила, празник довеждащ до засилване на паметта на безсъзнателното себесъзнание.Както на Рождество празнуват раждането на Спасителя, на Пасха празнуват смъртта и Възкресението на Спасителя, на Йоанов ден празнуват космическото иизливане на човешката душа в мировите далнини, така и на Михаилов ден, ако действително искат да разберат празника на Михаил, трябва да се празнува това, което духовно живее в процесите на сулфуризация и метеоризация на човека. На Михаилов ден този процес трябва да се изправи в съзнанието на човека в цялото си свое душевно-духовно значение. Човек си казва: ти ще станеш господар на този процес, който до сега безсъзнателно е протичал в теб, управляван от природните царства, ако ти на Рождество, благодарно се прекланяш пред раждането на Спасителя, ако с дълбок вътрешно душевен порив изживяваш Пасха, и изживееш този есенен празник на Михаил както подобава, в тебе ще се пробуди всичко това, което, проедолявайки удобството и страха, трябва да се развие във вътрешната инициатива, в свободната, силна и мъжествена воля. Празник на силната воля- ето как трябва да си представяме празника на Михаил. И ако природното съзнание така обедени себе си с истинското духовно човешко самосъзнание, то и празника на Михаил ще придобие свой истински колорит, своя истинска окраска.

Затова, преди човечеството да мисли за празнуването на Михаиловия ден, наистина е необходимо обновяване на целия душевен строеж, нали именно това обновяване на целия душевен строеж трябва да се случи на Михоилов ден. Не външно, не като обикновен традиционен празник трябва да бъде празника на Михаил; проведен по достойнство, той трябва да стане празник, който обновява цялата вътрешна същност на човека.

Тогава от всичко току що описаното от мен ще се появи величественият образ на Михаил с дракона. Образа на Михаил с дракона тогава ще ни се изрисува от космоса. И сам драконът ще ни се изрисува, изграждайки своето тяло от синьо-жълтите серни потоци. Ние виждаме проблясващият, светещ образ на дракона, като блак, образуващ се в серните пари, над който се извисява Михаил, извадил меч си..

Но изображението ще бъде правилно, ще го нарисуваме правилно в случай, че атмосферата, пространството, в което Михаил в цялото си величие властва над дракона, се запълни не с безметежни облаци, а с рояк железни метеорити,- рояк, който се образува благодарение на властта, струяща от сърцето на Михаил, образуват се, съединявайки се в неговия железен меч. И с този железен меч, състоящ се от метеоритите, Михаил побеждава дракона.

Ако разберат, какво се случва във Вселената и в хората, тогава космоса сякаш рисува своите сили. Не човешки произвол наслагва тогава тази или онази багра. Тогава рисуват в съответствие с божествените мирови сили, които разкриват своята същност- същността на Михаил с дракона. Това може да бъде показано. Това може да се изрисува при непосредствено вглеждане в космоса, да се изрисува като обновление на древния образ.

Тогава ще бъде изобразено това, което е всъщност, а не това, което някои фантазьори си представят днес като образ на Михаил с дракона. Тогава човекът ще разбере, осмисли и с душата, чувствата и волята ще съпреживее есента в годишните времена. Тогава на Михаилов ден ще се изправя образа на Михаил с дракона; това, което трябва да действа на човека в събитията на нашето време като мощно изискване, като мощна подбуждаща сила. Тогава ще стане ясно, как това въздейства върху симптомите на цялата съдба,и може би ,върху трагедията на нашата епоха.

За последните три или четири столетия ние създадохме велика наука за природата, която действа в материалното, която извика всеобхващащ растеж в развитието на техниката.ние виждаме, как за последните три-четири столетия тази техника особено преуспя в това, което може да се направи от много разпространеното вещество, което намираме в земята. Научихме се да създаваме от земното желязо почти всичко най-значително и съществено от това, което строят и прилагат хората в материалистичната епоха. Виждаме нашите парни локомотиви, нашите индустриални градове, навсякъде виждаме, как от желязо и стомана, която също е преработено желязо, е изградена цялата наша материална култура.навсякъде и изградена от желязо. И в използването на желязото симптоматично се изразява това, че ние с целия наш мироглед, с целия наш живот градим върху материалното, и в бъдеще искаме да го изграждаме върху материалното.

Но това води човека надолу. Той ще може да се спаси от това, което идва, ако започне одухотворяване именно в тази област, ако с помощта на атмосферните влияния той се издигне към тази одухотвореност, ако именно тук, в тази област, започне от желязото, което произвеждат металургичните заводи за парните локомотиви, да гледа нагоре, ако той се обърне към желязото на метеоритите, които от космоса се устремяват към земята, които се явяват външен материал на Михаиловата сила. Хората трябва да видят, колко важно е казаното тук; тук, на земята, в епохата на материализма, ти използваш желязото в съответствие с твоите виждания за материята; благодарение развитието на естествените науки ти трябва да преобразуваш възгледите си за материята в духовна наука, и точно така трябва да се издигнеш от това, което е било за тебе желязото, към съзерцаване на метеоритното желязо, желязото на Михаиловия меч. Тогава от това, което успееш да направиш, към теб ще дойде изцелението. Това, мои скъпи приятели, и се съдържа в изречението:

О, човеко,
Ти го създаваш, за да ти служи,
Разкриваш веществената му същност
в множеството твои трудове.
Но чак тогава то ще бъде за твое благо,
Когато ти разкриеш в него
възвишената сила на духа му.


Възвишената сила на Михаил с меча, който сам се излива в мировото пространство от желязото на метеоритите. Ако в материалната култура човек съумее да одухотвори силата на желязото, да направи нейната сила желязо на Михаил, това ще го доведе от чисто природното съзнание към себесъзнание.Вие видяхте, че в това изречение в астралната светлина се съдържа най-важното изискване на времето- изискването на Михаил!.

]>^&

_________________
ИзображениеИзображениеИзображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Нед Мар 04, 2012 11:07 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 2:27 pm
Мнения: 1141
kozirog написа:
А ако преведеш и Михаиловата имаш 1 милион от мене! !2^



Изображение

Обещаното си го търся като наследство да знаеш...Изображение

_________________
ИзображениеИзображениеИзображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 25 мнения ]  Отиди на страница 1, 2, 3  Следваща

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
Хостинг и Домейни