ПРИЯТЕЛИ НА АНТРОПОСОФИЯТА - ЕЗОТЕРИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Ex Deo nascimur. In Christo morimur. Per Spiritum Sanctum reviviscimus!
Дата и час: Пон Ное 19, 2018 9:13 pm

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 48 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5  Следваща
Автор Съобщение
Непрочетено мнениеПубликувано на: Сря Яну 04, 2012 2:02 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Нед Дек 18, 2011 10:09 pm
Мнения: 814
Не че в тази лекция е причината, но явно нещата са свързани. Твърди се, че пожарът е предизвикан от католически кръгове в Дорнах, а и отвъд него. Със сигурност ХО не им се е харесала, а към Дорнах отдавна са питаели неприязън. Така че ХО е сякаш последната капка в чашата, след което тя прелива.....

ХО е една е толкова прехвалените 'практически' инициативи или разклонения на АО. Т.е. това е обновената от А религиозна област на обществото (тук имам предвид външното общество).......обаче до какво води това - вижда се по пожара в Дорнах. Истината е жестока често! Такива са и всички останали практически инициативи на АО - чудесни, но в края на краищата нежелани от обществото (външното)!

Все пак изгарянето на Гьотеанума е реакция на самото общество (външното) срещу Дорнах! Дори и католици да са го изгорили, те са видни представители на това общество. Даже твърде видни. И този акт е ясен жест на обществото и човечеството като цяло, с който то отхвърля антропософията и предпочита да остане в старото русло! Не се заяждам, просто посочвам факти и ги разгадавам смело! Излишно е да се заблуждаваме, че светът прегърна антропософията или, че ще я прегърне в скоро време!....... И моят упрек към АО е само този и никакъв друг, че когато 'корабът' (не само на АО, но и на загиващата човешка цивилизация, както е казвал много, много пъти Щайнер) потъва, да не казва, че се възкачва! Той потъва и никой не може да го спре и това е било напълно ясно ОЩЕ в края на 19. век, но все пак с Щайнер е направен опит положението да се повлияе към добро! (за това има документални факти) Само да кажа на тези, които не знаят, на Щайнер въобще не му е било задача да се занимава с антропософията. Тя е била задача на други, които обаче виждайки какво се случва в еснафския запад, както казва псевдоантропософа, са търтили да бягат........и въобще не са се инкарнирали. Същите имаше една пооооооследна надежда да се инкарнират в края на 20. век, но........не би!!! Дори и тогава не успяха или не пожелаха. По-вероятно е второто!

На антропософията най-хубавото й предстои. Явно за АО обаче най-хубавото е вече в миналото, и аз бих се определел като късметлия да мога да участвам в него в края на миналия век и първите години на този. Дано и други могат да вземат нещо от този стар антропософски огън, който не вярвам напълно да е угаснал все пак. Пепи, слагай му съчки и разбутвай жарта!.....


Последна промяна kozirog на Съб Яну 07, 2012 9:29 pm, променена общо 1 път

Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Съб Яну 07, 2012 7:44 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 2:27 pm
Мнения: 1141

ПЕТА ЛЕКЦИЯ
Дорнах, 09 Септември 1924


Необходимо е, преди всичко, да се научим да четем Апокалипсиса, така като трябва да се чете в този момент. В днешно време е необходимо духовният живот напълно да навлезе в човешкото съзнание. Това е необходимо вече въз основа на това, че духовното развитие на човека трябва да се разгърне под знака на съзнателната душа. Така че за нас е важно абсолютно съзнателно да възприемем това, което дава автора на Апокалипсиса.
Възможно е в по-ранни времена съобщенията на автора на Апокалипсиса и да имаха някаква стойност за най-посветените, които с течение на времето ставаха по-малко и по-малко, обаче за обикновените свещеници тези съобщения не означаваха нищо. Но днес, съдържанието на Апокалипсиса наистина трябва да влезе в съзнанието на свещениците.
Вчера посочихме седемте общини и от известна гледна точка разгледахме общността в Ефес. Светът е наистина богат на гледни точки. Към един и същ предмет може да се подходи от различни гледни точки. Описвайки Ефеската общност, както направихме вчера, видяхме как от езическата предпоставка вътре в тази общност се разви християнството. Но можем също да насочим вниманието към това, което всъщност в характера на общността, съдържа много от нещата, които са присъщи на първия следатлантски период. Този първи следатлантски период се проявява в характера на Ефеската общност по-силно, отколкото в Индия в по-късни времена. Така че в това, което се разви в Ефес като християнство, в определен смисъл можете да видите продължение на християнския мироглед и виждането за живота (Lebensanschauung) на първия следатлантски период, докато в Смирнската общност, за която се говори като за втора общност в Апокалипсиса, преди всичко живее пра персийската култура, която след това премина в християнство.

Пергамската общност, от своя страна, е като общността, в която живее третата следатлантска култура. Ако позволим на посланието до Пергамската общност да въздейства върху нас ще видим, че именно тук повече или по-малко ясно се посочва за „херметиченото слово”, което живее в третата следатлантска култура.

След това, в посланието до Тиатирската общност ни се посочва културата, която ние наричаме четвърта следатлантска култура. Именно в тази култура е Мистерията на Голгота. Позволявайки да ни въздейства това важно послание виждаме, че то навсякъде ни показва как непосредствено посланието е действало на самата Мистерията на Голгота.

След това следва общността на Сардис, за която вече говорихме вчера. Аз ви показах, че Сардийската общност имаше астрологическа ориентация към служене на звездите. Тази общност в Сардис, носейки в себе си миналото, което, разбира се, исторически нямаше как да е иначе, носи в себе си, на първо място именно бъдещето. И сега ние се опитваме да разберем това от гледна точка на нашия съвременен духовен възглед. Ние живеем в петия следатлантски период. В миналото, което носеше в себе си Сардийската общност в зародишна форма се съдържаше нещо, което още не беше проявено към времето, когато Йоан пише Апокалипсиса. Целият тон на това пето послание е различен, отколкото в предишните четири. В посланието до Сардийската общност Йоан посочва бъдещето. Бъдещето, за което той тогава сочи и което в зародишна форма беше въплътено в Сардис – това е нашето време. Това е времето, в което живеем ние самите.

От друга страна, вътрешното развитие на християнството и следващите една след друга епохи на следатлантското развитие - защото в това послание следатлантското развитие се преплита с развитието на християнството – е описано също и в седемте печата. В седемте печата ни се посочват тайните на седемте общини. Тук откриваме - в бъдеще ще опишем какво значение имат още седемте печата - че когато сваляме четвъртия печат, който съответства на четвъртата следатлантска епоха, се появява „блед кон” и сега става дума за смъртта, която влезе в света (Откр. 6:8). По този начин ние се докосваме, преди всичко, до една от най-големите тайни на Апокалипсиса. Тази тайна е изключително важна за нашето време. В известен смисъл, в четвъртата следатлантска епоха смъртта наистина дойде в човечеството. Опитайте се да осъзнаете този факт. Само разглеждайки такова явление, каквото е смъртта, можете да се научите на правилния начин да разбирате природата на човека.

Нека първо се обърнем към първата, втората и третата следатлантски епохи. В по-ранните епохи душевният строеж на човека, изобщо цялата му система, чувството му за себе (Sich-Fühleri) не бяха такива, каквито станаха по-късно. Някога човекът имаше ясно вътрешно съзнание за своето врастване в земното съществуване. В своето обикновено съзнание човекът още имаше ясен спомен, че преди живота си на земята е живял горе в света на духа. Въпреки че по време на Мистерията на Голгота това съзнание вече беше много слабо, то до толкова силно присъстваше във всяко човешко същество в първата, втората и третата след-атлантически епохи, че човекът знаеше: "Преди да стана дете, аз бях духовно същество."

Въпреки че във външните документи се съдържат не много доказателства за този духовен строеж на човека, това е така. Тогава вземаха предвид не само пребиваването на Земята, но и пребиваването в духовния свят преди раждането. Въпреки това, в четвъртата след-атлантическа епоха, в тази епоха, която съвпада с Мистерията на Голгота, човекът вече разглеждаше живота си затворен, така да се каже, между двете порти - портите на раждането, или зачеването и портите на смъртта.

Това съзнание, този душевен строеж действително се прояви едва в четвъртата следатлантска епоха. По този начин, приблизително от VIII пр.х. до XV след Мистерията на Голгота имаме работа с една проява на съзнанието, затворено в границите на земния живот. Но започвайки от XV век се подготвя ново съзнание и ние сме само в началото на този процес. Помислете само за това, че от този момент са изминали само четири или пет века. Подобно е на това, както се развиваше съзнанието на четвъртата следатлантска епоха в третото предхристиянско столетие. Тогава съзнанието беше все още много различно, отколкото по време на пълното разгръщане на четвъртата следатлантска епоха. Съвременното човечество в по-голямата си част все още носи съзнанието, което по същество се явява съзнание на четвъртата следатлантска епоха, а не новото съзнание, присъщо на петата следатлантска епоха. За това спомага, така да се каже, цялата цивилизация.

Само помислете за това каква част от онова, което беше присъщо на четвъртата следатлантска епоха, всъщност е пренесено в нашето време. Помислете за това, че днес хората продължават да живеят така, сякаш все още е четвъртата следатлантска епоха. В същото време те са много доволни от себе си и го считат за напълно естествено. Цялото училищното образование е такова, че в него все още работи четвъртата следатлантска епоха. Докато латинският е езикът на учените, ще продължава действието на четвъртата следатлантска епоха. Също така и в обществения живот ние все още продължаваме да мислим точно както мислеха в четвъртата следатлантска епоха. Ние в никакъв случай още не сме достигнали тази пълнота на човешкото същество, която е необходима за петата следатлантска епоха, за развитието на съзнателната душа. И затова в наше време хората все още гледат така на нещата като че ли техният живот на земята е затворен между двете порти - портите на раждането, и на портите на смъртта.

Новото съзнание се намира в процес на развитие, но при повечето хора то още не е проявено. То се проявява само при отделни хора, притежаващи съответни умения. Знаех за няколко души, които носеха това ново съзнание. Но такива хора обикновено не се забелязват. Съзнанието, което човекът развива в петата следатлантска епоха, не се спира на живота между раждането и смъртта. То, всъщност, изживява постоянното присъствие на смъртта в земния живот.

Човекът осъзнава, че всеки ден той умира по малко, че умирането, всъщност, действа постоянно в човека, че в човека постоянно присъства смъртта. Обикновено хората изпитват силен страх от смъртта, усещайки как тя разрушава техния земен живот. Но аз знаех такива хора, които обичаха смъртта (den Tod liebten), защото тя постоянно ги съпровождаше - хора, които, всъщност, винаги жадуваха смъртта.

В петата следатлантска епоха, все повече и повече ще се проявява съзнанието за смъртта, постоянно придружаваща човека. Искам да го опиша по-конкретно. Човекът ще възприема в себе си интимния огнен процес, свързан с развитието на съзнателната душа. Човекът ще изживява този процес особено в тези моменти, когато излиза от сънищното съзнание и влиза в будното съзнание. Това будно съзнание, той ще го изживява като някакъв огън процес, който го поглъща. Защото съзнателната душа е вече нещо изключително духовно, и духовното винаги поглъща материалното. Това как съзнателната душа поглъща материалното и етерното в човека - е един вид интимен, огнен процес (ist eine Art intimer Feuerprozeß), процес на трансформация.

По време петата следатлантска епоха човекът все повече и повече ще възприема в себе си този процес. Но вие не трябва да си представяте, че този огън е подобен на пламъка от свещта. Не трябва да си го представяте физически. Това присъствие на смъртта редом до себе си, човекът ще го чувства в своята душа като нещо, което го формира морално.

Днес повечето хора, забелязвайки как добрите намерения и цели, които се съдържат в тях се изпаряват на мига или след час, или след ден, или месец, се отнасят към това - при господстващият материалистичен мироглед - като към даденост. Но постепенно ще се научат да чувстват по различен начин. Човекът ще се научи да чувстват как неосъществените добри намерения за изпълнението, на които той се е оказал твърде слаб, подкопават неговия живот и го смаляват в морално отношение.

Човекът ще се научи да разбира, че от това става морално по-слаб, незначителен във Вселената. Днес хората усещат това само като една слабост на душата, а не като нещо, което продължава да действа във Вселената. Но това той ще се научи да го усеща в бъдеще. По същия начин човекът ще започне постепенно да усеща, как определена интелектуална дейност го изтощава, как го изгаря подобно душевен огън. Дори и днес много често са налице такива явления и то в доста големи мащаби. Но до този момент не се възприемат по правилния начин.

Вземайки предвид, например, съобщенията дадени в книгата "Как се постигат познания за висшите светове?", можем постепенно да открием себе си в духовния свят. Благодарение на това е възможно да постигнем хармония между духа, душата и тялото. Но това, както днес повечето хора разбират духовния живот, подхождат към него без тези упражнения, това, както протича религиозния живот в отделните конфесии - всичко това довежда до факта, че човекът се смалява в морално отношение, става морално по-слаб.

Това все повече и повече ще достига до съзнанието на хората. В петата следатлантска епоха човекът силно ще се промени. Човекът ще чувства своето същество укрепнало или отслабено в зависимост от това какъв е той в духовно отношение. Човекът ще изживява съдбата си не само като въздействие на външните обстоятелства, но като нещо, което може да го направи по-силен или по-слаб в морално отношение.

Днес вече по пътя на външното наблюдение може да се види, как със съзнанието на хората постепенно се извършват промени. Днес, работейки с вярващите, свещениците трябва забележат, че тези промени - все още не напълно осъзнати - довеждат до всевъзможни безпокойства, нервност, дисхармонични чувства. Свещениците трябва да се научат да се справят с всички тези явления, така че да дават на хората утешение и сила.

Имайки само общи идеи, свещениците все по-малко и по-малко са способни да се справят с всеки отделен човек. В известен смисъл – не е обида, ако бъде казано - и днес шаблонното отношение до голяма степен е определящо. Често можете да видите какво правят тези или онези пастори, когато към тях се обърнат за утешение хора, страдащи, примерно, от маниакални идеи. Те се опитват да извикат в тези хора съзнанието за греха. Същото нещо правят и в другите случаи. В това се проявява шаблонното отношение към отделния човек.

Веднъж, когато присъствах на три погребения в един ден, бях поразен от факта, че един и същи пастор започваше всяко погребение изречението: " Колкото Небесата са високо над земята, толкова Моите мисли са извисени над вашите мисли...” . В това се проявява шаблона, за който в четвъртата следатлантска епоха все още можеше да се намери основание. Но този шаблон наред с всичко останало, за което вече говорих, премина и в петата епоха, и все още преобладава тук, между онова, което именно във всичко в нашата културна епоха трябва да се трансформира, нужно е да се осъществи едно по-фино наблюдение.

Именно тази изтънчена наблюдателност трябва да бъде развита днес сред свещениците. Те трябва да започнат с това, да се научат да проникват със своя душевен поглед в сърцата на другите хора. Но днес много малко хора са способни на това. Днес един човек си остава за другия напълно непознат. Ако четем с благоговение това място в Апокалипсиса - а без благоговение е невъзможно да се чете Апокалипсиса - което се отнася до белите дрехи (Откр. 3:4-5), в които трябва да бъдат облечени тези, които осъществиха задачата на петата културна епоха, става ясно за какво става дума. Става дума за това, че погледа на свещеника може да проникне в индивидуалното съзнание на човека. Става дума за познаването на човека, какъвто се явява пред свещеника в петата следатлантска епоха. Авторът на Апокалипсиса призовава човека да се познава не по дрехите, които носи не по това, което го представлява пред външния свят, а трябва да се познава по дрехите на душата (Seelenkleider). Именно към нашето време е отправен призива на автора на Апокалипсиса, призив, който се съдържа в посланието до общността в Сардис.

В наше време, свещеникът трябва през всичкото това външно, в която е поставен човека, да проникне в душата му. В определен смисъл, свещеникът трябва да започне да разгледа човека именно така, както ви говорих за това по-миналия ден . Казах, че човека трябва да се разглежда по такъв начин, че да се разбере неговата карма.
Аз казах, че в стремежа си да разберем кармата на човека ние не трябва гледаме неговата професия или неговите социални условия, нито неговото знание или липсата на такова, а трябва да проникнем дълбоко в душата му, в неговите качества, способности, които всъщност, могат да намерят израз във всяка професия. Защото трябва да видим какъв е бил човекът в миналия земен живот. Впрочем, на свещеника не му е нужно да отива толкова далече в своите разглеждания. Той трябва да започне с това, че през всичкото външно да проникне със своя поглед до вътрешното, до чисто човешкото; да види това, благодарение на което човекът именно е човек, индивидуален човек.

Четейки в Апокалипсиса онова място, където се намира съобщението за Сардийската общност ние наистина чувстваме, че в него се съдържа изискването, което е отправено директно към нашето време. Продължавайки четенето можем да получим още по-дълбоко впечатление.

Помислете само за следното. Помислете за това, че ние живеем в петата следатлантска епоха. И по времето на тази епоха хората ще променят своето съзнание, така че ще виждат върху себе си действията на смъртта, ще виждат нейната работа върху себе си. Те ще се научат да виждат това. Но не трябва да се разбира така, че човекът ще осъзнава смъртта само когато достигне определена възраст, както става обикновено. Човекът ще вижда работата на смъртта върху себе си, той ще има редом до себе си смъртта, като свой постоянен спътник.

Естествено, смъртта ще бъде и около човека. Но човекът трябва да създаде за себе си такова душевно съдържание, което в различните сфери на неговия живот ще му позволи да осъзнава това присъствие на смъртта редом до себе си, като нещо естествено. Да носиш в себе си пробудените сили на вечната будност на душата – това не е нищо друго освен да бъдеш в състояние да имаш смъртта около себе си, като добър приятел, който винаги те съпровожда.

Ако се огледате наоколо, ще видите, че всичко е все още абсолютно такова, каквото, ако продължаваше четвъртата след-атлантическа епоха. Всъщност вие виждате живота, който носи в себе си смъртта проявена във всяко растение, във всеки камък, но не виждате самата смърт, тъй като още не я виждате в себе си. Но хората ще стигнат до там, че постоянно да виждат смъртта.

Днес е необходимо все повече и повече да се говори на хората за това. Защото колкото повече човек вижда смъртта, толкова по-силно се трансформира неговия възглед.

Да се вижда смъртта - означава да се вижда много от това, което днес е напълно скрито зад външните явления. Днес ние виждаме природата в определен смисъл, много стабилна. Обяснява се с това, че ние не обръщаме внимание на някои по-фините процеси в природата. Например, разхождайки се през селска местност, можем да видим знаци с надпис: „В тази област има шап”. Но реално над тази местност са се случили определени фини процеси, които биха могли да бъдат сравнени с бурно море или вулканично изригване. Именно в такива образи хората ще възприемат външните явления в шестата следатлантска епоха.

Днес човекът още не вижда смъртта, затова той може да види само, например, изригването на Везувий или да отчете със сеизмограф силно земетресение. Но съвременният човек не вижда, например, напрежението в етерния свят, което се появява, когато в дадена област се ражда и живее един гений. Също толкова малко вижда човека мощния живот на духовете и тяхното движение, за които звездите и техните конфигурации са само външен израз.

В шестата следатлантска епоха на човека му предстои да види това „Звездите небесни паднаха на земята” (Откр. 6:13). Там, където днес блестят звездите, възприемани в тяхната материална абстракция, ще виждат живота и движението на духовете. По време на петата следатлантска епоха силно ще се промени виждането на човека за самия себе си. По време на шестата епоха ще се промени целия свят около човека. Не трябва да се мисли, че посветеният вижда света по същия начин, както непосветения. По подобен начин стоят нещата и със следващите един след друг степени на съзнание: човекът на различните степени на съзнание вижда света по различен начин.

Между първите четири послания в Апокалипсиса има относително сходство. Започвайки от петото послание, това сходство изчезва. Това, наред с другите неща посочва, че в петата следатлантска епоха ние се намираме в процес на трансформация на самия човек и в процеса на трансформация на възгледите за света. Да насочим вниманието си към първите четири послания. Сваля се печата от първото послание: появява се бял кон. Сваля се печата от второ послание: появява се риж кон. Отново кон. Разпечатва се трето послание: появява се вран кон. Отново става дума за кон. Разпечатва се четвъртото послание: появява се блед кон. Отново кон (Откр. 6 глава).

Премахването на печата от петото послание вече не е придружено с появата на кон. Вече не става дума за кон. Това, за което става дума е представено по съвсем различен начин. Четейки посланието по-нататък ние откриваме, че именно по този начин се посочва за фундаментална трансформация, която започва точно през нашата епоха.

И тук не можем да не кажем: ние вече трябва да се подготвяме да станем новата, преобразена общност в Сардис. Тази нова, преобразена Сардийска общност ще придобие разбиране за това, че във всеки камък, във всяко растение действат звездите. Тя ще разбере, че в крайна сметка е твърде тривиално да се възприемат камъните, растенията и животните отделно от действащите в тях звезди. Също така и в духовен смисъл звездите трябва да паднат от небето на земята. И това вече може да бъде възприето.

В тази връзка бих искал да дам специален пример. Това, за което ние с вас говорим се възприема от хората само външно. Хората не обръщат внимание на това, което тези неща представят чрез себе си в контекста на духовното развитие на човечеството. Преди последното ми пътуване до Англия се случи следното. Може би знаете, че когато съм тук, в Дорнах, всяка седмица отделям на работещите в Гьотеанума един или два часа, в които разговарям с тях за природните науки и духовно научните въпроси. Аз си позволявам да говоря с работниците по конкретни теми, за които от тяхна страна има силен интерес. Работниците обичат сами да задават темите на нашите срещи. Те са нетърпеливи да научат от мен за определени неща от гледна точка на съвременната духовна наука. Ние говорим за неща, за които също и свещениците трябва да се развият пълно разбиране.

Преди пътуването ми до Англия отидох на урок по време, на който един от работниците зададе следния въпрос : „ Как всъщност става така, че някои растения ухаят, а други не? Откъде идва уханието на цветята?” Участието на работниците в тези лекции, което продължава вече няколко години доведе до това, че в този случай те не биха се задоволили с някакви обяснения взети от областта на химията, според която дадено вещество разпространява определени миризми. Те чудесно знаят до колко бедни са в повечето случаи съвременните естественонаучни обяснения. Работниците имат нужда от действителни обяснения, а не от такива, в които ограничеността на една мисъл се генерира от ограничеността на друга.

Трябваше да им кажа следното. Искам тук само на кратко да повторя това, което обясних тогава за един час. Миризмата насочва вниманието ни основно върху нашите сетива. Ние възприемаме миризмата благодарение на нашите обонятелни органи. Но възниква въпросът дали притежаваме такъв деликатен орган на обонянието, както например полицейско куче? Извинете, но трябва да признаете, че не е така. Освен това трябва да признаете, че човекът има доста груб обонятелен орган и че в природата при съществата, които са много по-слабо развити в сравнение с човека, може да се срещнат по-съвършени обонятелни органи.

Вземете, например, едно куче, което има толкова деликатни обонятелни органи, че се използва от полицията като хрътка. Разглеждайки кучето можете да видите, че то има полегато челото, удължена структура, която съответства на продълговатите обонятелни нерви, чрез които кучето възприема миризмите. А при хората челото е високо. Нашият интелектуален апарат - особено способността ни към аперцепция (Apperzeptionsvermögen) – е преобразувания орган на обонянието. Затова, разглеждайки съществата, които стоят на по-ниска степен на развитие в сравнение с човека, срещаме в тях по-деликатни обонятелните органи.

Според духовната наука, растенията в по-голямата си част - в процеса на техния цъфтеж и разпространение на аромата - не са нищо друго, а обонятелни органи, истински растителни (vegetabilische) органи на обонянието, изключително фини обонятелни органи. Но какво помирисват? Те помирисват световния аромат (Weltgeruch), винаги съществуващият световен аромат. Ароматът идващ от Венера е различен от ароматите, които идват от Марс или Сатурн. Така например миризмата на теменужката е ехо от това, което тя възприема като световен аромат. Ароматните растения възприемат от света на аромата това, което идва от Венера, Меркурий и Марс. Например, Ferula asa-foetida възприема миризмата на Сатурн и след това да я възпроизвежда.

Тук следва да кажем, тъй като има необходимост от това, че звездите в определен смисъл падат надолу. Защото какво, в крайна сметка, са съществата на света, ако не това, което се дава от звездите! Ако говорим за тези неща съобразно реалността, тогава трябва да кажем: днес звездите действително падат надолу, защото те са вътре в растенията. Растенията не само излъчват аромат, но самите те са истински органи на обонянието.

Днес отново се срещнах с работещите в Гьотеанума и ми бе зададен въпроса: „ Вземайки под внимание това, което бе казано на последната ни среща за ароматите и за това, че растенията са деликатни органи на обонянието, как може да се обясни произходът на цвета на растенията?"

Казах им, че ако миризмата на растения идва от планетите, то цвета на растенията произлиза от силата на Слънцето. Обясних това с примери, с които можеше да бъде разбрано. Но един от работниците не се ограничи с това и попита: „ Вие не ни казахте защо камъните също имат различен цвят. Вече разбрах - каза той - защо растенията имат цвят. Разбрах, че ако растението расте в мазето, където не прониква слънце, въпреки че има форма и мирис, то остава безцветно, тъй като слънчевите лъчи не могат да преминават през стените на мазето. Но как стои въпроса с камъните? "

Тук трябваше да обясня следното. Има дневно предвижване на Слънцето, обусловено от въртенето на Земята около нейната ос за 24 часа. Има годишно предвижване на Слънцето, обуславящо времето на годината, изкачването на Слънцето до зенита и негово слизане. Но има и нещо друго. Тук трябваше да дам разяснения за Световната година на Платон. Трябваше да обясня, че в настоящия момент Слънцето в деня на пролетното равноденствие изгрява в съзвездието Риби. Преди това то е изгрявало в съзвездието Овен, още по-рано - в съзвездието Телец, а преди това - в съзвездието Близнаци, и т.н. И че то за 25 920 години минава веднъж през целия Зодиак и поради тази причина, ние имаме дневен ход на Слънцето, годишен ход на Слънцето и ход на Слънцето в продължение на Световната година. И докато цвета на растенията е обусловен от годишния ход на Слънцето, камъните получават своя цвят от движението на Слънцето в течение на Световната година. В цвета на камъните в смарагдовото зелено, в светложълтия цвят на топаза, в червения цвят на корунда живее силата, която се развива благодарение хода на Слънцето в течение на Световната година на Платон.

Виждате ли, когато с хората се говори за света, изхождайки от духовното разбиране тогава те престават да се задоволяват с тривиалните отговори получени в лабораториите и анатомичните зали. Те се стремят към истинското знание дори по отношение на така наречените „земни” въпроси и се чувстват удовлетворени само когато познанието се извършва по „ сардийски”, т.е., когато в процеса на обучение се обръщат за помощ към звездите и техните дейности. В крайна сметка, в процес на обучение се осъществява не друго, а това, което прави самият автор на Апокалипсиса: Сардис се внася в нашето време.

Това е само един от примерите. Необходимо е да се положи началото на това, че именно в наше време да се развие способността да се изживяват звездите, способността да се изживява същността на звездите. Днес хората отново трябва да достигнат до разбирането, че Христос е Слънчево Същество. Но именно срещу това се води борба.

Всичко, за което ви говоря, най-вече за това, че съвременната пета следатлантска епоха трябва да стане един вид възкръсналия Сардис - както лаконично и великолепно е казано в Апокалипсиса за петата общност и петия печат, който днес трябва да се свали – всичко това ви го казвам, за да можете да почувствате, че днес нашата задача е да развием особено разбиране за Апокалипсиса. Днес е необходимо да разберем, че Апокалипсиса – това е задача, която постоянно трябва да живее в сърцата ни. Днес е абсолютно безполезно просто да се интерпретира Апокалипсиса. Необходимо е във всичко да изпълним Апокалипсиса (die Apokalypse in allem tun). В противен случай можем изобщо всичко това да го оставим. Просто желанието да се тълкува на Апокалипсиса няма никакъв смисъл.

Вчера говорих за това, че четейки Апокалипсиса трябва да го възприемаме буквално, че Апокалипсисът трябва да се приема дословно. Днес се опитах да ви покажа, че за четенето на Апокалипсиса е необходимо също и нещо друго. Необходимо е присъствие на волята. Това е естествено, защото Апокалипсисите винаги са възниквали чрез инспирация на волята (durch Inspirationen des Willens). И тук ние наистина се докосваме в пълния смисъл на думата до апокалиптичния въпрос.
Днес има хора, които се възпитават в известен смисъл по апокалиптичен начин. Но това апокалиптично възпитание се осъществява така, че те преминават през възпитание на волята, специфично ориентирано към Римокатолическата църква. Става дума за йезуитите. Възпитанието на йезуитите – по-специално това засяга йезуитските упражнения - има ясно изразен апокалиптичен характер. Упражненията на йезуитите са насочени към такова изработване на волята, която винаги лежи в основата на апокалиптичното виждане.

По този начин онзи, който днес сериозно се отнася към делото на свещеника, каквото то трябва да бъде в смисъла на християнското обновяване, трябва преди всичко да обърне внимание на възпитанието на волята. Той трябва да достигне до такова разбиране на Апокалипсиса, което ще му позволи да види в Апокалипсиса истински импулс за волята.

Игнатий Лойола даде макар и грандиозен, но много едностранчив импулс за волята. И днес този импулс има ариманична вкостенена форма. Именно с примера за това, как съдят за Игнатий Лойола се проявява неправилното разбиране за света. Това неразбиране за света винаги се проявява там, където се опитват да разберат света без помощта на духовната наука.

Хората все още свеждат съвременното положение на нещата в йезуитизма към това, което е дадено от Игнатий Лойола. Но това не е вярно. Игнатий Лойола беше отново въплътен и в новото си въплъщение, разбира се, бе напълно отчужден от предишното течение. Той живя отново като Емануел Сведенборг . Развитието на йезуитите от онова време напълно потъна в ариманичното начало. То повече не изхожда от Игнатий Лойола и продължава своето действие днес в ариманичното русло. Тук пред вас бих искал да кажа, че вие сте длъжни да насадите в себе си с възпитание сенчестия противообраз на това. Длъжни сте благодарение на това, че вие, както аз казах, възприемате в своя Аз апокалиптичния принцип, така че вашия Аз да стане сбор на действащите сили, които сами по себе си се явяват апокалиптични.

_________________
ИзображениеИзображениеИзображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Нед Яну 08, 2012 12:41 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 2:27 pm
Мнения: 1141
Pepi написа:

Хората все още свеждат съвременното положение на нещата в йезуитизма към това, което е дадено от Игнатий Лойола. Но това не е вярно. Игнатий Лойола беше отново въплътен и в новото си въплъщение, разбира се, бе напълно отчужден от предишното течение. Той живя отново като Емануел Сведенборг . Развитието на йезуитите от онова време напълно потъна в ариманичното начало. То повече не изхожда от Игнатий Лойола и продължава своето действие днес в ариманичното русло.


Перифразирайки думите на Рудолф Щайнер се получава това-

Хората все още свеждат съвременното положение на нещата в антропософското общество към това, което е дадено от Рудолф Щайнер. Но това не е вярно. ........................... Развитието на антропософското общество от онова време напълно потъна в ариманичното начало. То повече не изхожда от Рудолф Щайнер и продължава своето действие днес в ариманичното русло.

Докато превеждах ми дойде тази мисъл в главата и реших да я споделя.

_________________
ИзображениеИзображениеИзображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Нед Яну 08, 2012 12:45 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Нед Дек 18, 2011 10:09 pm
Мнения: 814
Ей сега, Пепи, лидирити на АО у БГ да вземат да го прочетат този твой коментар, да видиш какво ще те направяттт..........!!! #=+ :d


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Нед Яну 08, 2012 3:29 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 2:27 pm
Мнения: 1141
За моите разбирания мога да отговарям без страх и притеснение - това съм аз, дори и да ме обявят за еретичка.
Трудно ми е когато трябва да отговарям за действията на другите.

Никак не е трудно да се стигне до това перифразиране- все пак това е една от последните лекции на Рудолф Щайнер. Той освен всичко друго е и ясновиждащ. Нима не е знаел за смъртта си ? Вярно- до последно се е надявал, но нима не е предвидил и тоя вариант?
Мисля че допускал и недопустимото и това се вижда от действията му през последните му години.
Бондарев ми отвори очите за това.

В тези последни лекции според мен казва много важни неща.
Обвинявана съм в буквализъм - да, така е, приемам думите на Щайнер буквално, но понякога под тях прозира и неизказаното от него.

В загатнатите , неизказаните неща се съдържа много, но ...дали ще успеем да го разберем..

_________________
ИзображениеИзображениеИзображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Пон Яну 09, 2012 1:47 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Нед Дек 18, 2011 10:09 pm
Мнения: 814
Пепа, смееш да мислиш, при това без страх... А ако те смятат за еретичка, то си еретичка на квадрат, защото по отношение на външното самите антропософи са еретици!!! Нямаш клада от мен, а букет свежи цветя.

Според мен за положението на АО е виновен най-вече един друг руснак - Прокопиеф. Той е този, който изврати антропософията в последните 20 години, наду я мегаломански с глупавите и неотговарящи на действителността идеи и сега АО е като един БАЛОН, който е в свободен полет към космоса..... Аз най-любя да търся истинските, дълбоките причини за нещата и тази с Прокопито ми се чини да е една от тях! Проклятие е той!....


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Пон Яну 09, 2012 11:38 am 
Offline

Регистриран на: Чет Дек 22, 2011 12:31 pm
Мнения: 8
Тук аз мога да добавя едно лично наблюдение от историята на АОБ - процесите на централизиране и контролиране на целия живот в АОБ започнаха именно след гостуването на Прокофиев през юни 2007 година. От следващия "празник" - Михаиловден през септември - всички лекции и изяви на празниците през следващите години бяха само на членове на УС (Ботушарова, Франгов, Димчев), а преди това не беше така. Явно по някакъв начин г-н Прокофиев ги надъха, те се взеха наистина насериозно и решиха, че трябва да поемат нещата в свои ръце. Само че същинските неща им се изплъзнаха като пясък през пръстите ...


Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: 2
Непрочетено мнениеПубликувано на: Вто Яну 10, 2012 2:31 am 
Offline
Аватар

Регистриран на: Нед Дек 18, 2011 10:09 pm
Мнения: 814
Те същинските неща никога не са били у тях! ..... Но те внесоха 'същинският' дух на Дорнах у нас. Дорнах - този аналог на ЕС в антропософската област за нас. След което всичко замръзна, инициативата на хората бе отнета, т.е. бе поета от 'ръководителите', от хората на Дорнах в БГ, особено първите изброени двама плюс, да не забравяме, Човека с игликите. (Балонтишарова например си е сложила самосиндикално визитката в книжарницата в Дорнах като за човек за свръзка в БГ. Наскоро ми подариха една книга от книжарницата в Дорнах и към нея визитката на въпросната. - А ми какво лошо, би казал някой?..... - Нищо, бе, бих отговорил аз, който дори нямам визитка..............) А те нямат реално никаква инициатива. Не че в Дорнах имат, за разлика от ЕС..........

Тук искам да уточня, че за разлика от ЕС Дорнах няма никакви планове или нещо подобно за БГ. .............................................................................................................

След което, Стрелецо, Колего мой, бих казал, те започнаха да чакат 'същинските неща' да започнат да се случват в оглавеното от тях горко общество. Ама нищо не се случи, освен спичане и още по-яростно папагалстване и чакане на......Годо!


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Вто Яну 10, 2012 1:31 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Пон Ное 07, 2011 2:27 pm
Мнения: 1141
В тази пета лекция има доста интригуващи факти.

Какво трябва да бъде съзнанието в епохата, която живеем?...питаме ли се дали изживяванията, които Щайнер описва тук, за които посочва че е необходимо да ги имаме, за да сме със съзнанието отговарящо на епохата ни, наистина ли ги имаме?

Имам ли аз подобни изживявания?

Много хубаво е описал изживяването на смъртта.


НО...
Както виждам тук интересите са в друга посока, всъщност в една и съща посока,върти се една и съща грамофонна плоча. Ами успех <,

_________________
ИзображениеИзображениеИзображение


Върнете се в началото
 Профил  
 
Непрочетено мнениеПубликувано на: Вто Яну 10, 2012 1:41 pm 
Offline
Аватар

Регистриран на: Нед Дек 18, 2011 10:09 pm
Мнения: 814
И последно, Ради, виж какво точно съответствие има между годината, в която България влезе в ЕС - 2007 - и споменатото от теб последно идване на Прокопиев през същата година. Нищо, че последният е руснак. Дори това, че е руснак, прави нещата още по-загадъчни.

Както има съответстствие между годината на основаване на общото АО в БГ - 2011 - и събитието от Ню Йорк на 11.9. същия месец, след които светът радикално се промени! Надали това съвпадение е случайно, макар България да изглежда като една случайно съществуваща и нищо не значеща държавица на ръба на Европа. Да, за това, в което напоследък се е превърнала тази Европа, това със сигурност е така. Но развитието трябва да продължи. А развитието зависи от самото него, а не от Дорнах или Брюксел!..

Още преди 3 години в А. вести написах в няколко реда, че АО не може да надскочи състоянието си на функция на външното общество. Защото АО трябваше да предложи алтернатива за развитие на човечеството, ако не в друго, то поне в душевен план. И донякъде това стана. Иначе съществуването му не би имало смисъл! Но понеже това реално не става през 21 в., то и смисълът изчезва!

Така се затваря една страница от развитието на човечеството, огромна страница, на двупосочно сътрудничество между човечеството и духовете. От тук нататък развитието става еднопосочно. Т.е. всеки може да върви, накъдето си иска... Самото АО е в особено положение. Той е спряло и не върви наникъде! Уникално положение. То има усещането, че трябва да върви 'нагоре', но гледа назад и не може да откъсне поглед от това, на което толкова време е било функция. Сърцераздирателно положение, което може да доведе раздирателно разрешение. Все пак на прага, пред прага по-точно, ветровете са най-силни... Аз му пожелавам успех!


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 48 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5  Следваща

Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
cron
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
Хостинг и Домейни